Павзаний – Описание на Елада

Предговор

Почтеният пътешественик
Александър Фол

Малоазийският елин Павзаний е роден в Магнезия, по-вероятно в лидийската (дн. Маниса), отколкото в карийската (при дн. Инебазар). Градът е разположен в подножието на свещената планина Сипил (дн. Маниса даг), дял от масива на Тмол (дн. Боз даг). Съгласно Orphei Hymni 48 и 49 Quandt, на Тмол са почитани Великата богина-майка Хипта и Синът й Сабазий като равнопоставени орфически божества.

Павзаний живее и твори през щастливото време на династията на Антонините. През неизвестна нам година на 2 век той се отправя от малоазийска към континентална Елада, за да започне своето пътешествие от нос Сунион в Атика и да го продължи през Мегара, Коринт, Арголида, Лакония, Месения, Елида, Олимпия, Ахая, Аркадия, Беотия, Фокида до Делфи.

Periegesis tes Hellados, съчинението на откривателя на родината си, чиито наблюдения се потвърждават от археологическите проучвания в посетените от него градове и области, не е просто пътеводител за старини. То има за цел да представи panta ta Hellenica от миналото в настоящето. Сред “всички гръцки дела” Павзаний подбира предимно паметници на архитектурата, скулптурата и живописта от Архаичния и от Класическия период, тъй като ги смята емблематични за Елада. Аутопсията му, съчетана с изключителна акуратност, е одухотворена от неговото дълбоко убеждение, че старата предримска Елада е напълно достойна за възхищение, особено с Атина, Спарта, Делфи и Олимпия.

Качествата и пънотата на запазения труд му отреждат успеха на любимо четиво. Измежду преписите на антични свитъци, спасени от разграбването на Константинопол от турците, се оказва и ръкопис с Павзаниевия текст, който, както много други, е съхранен във Венеция. През 1516 г. Musurus го издава там, но същинската текст-критична обработка се извършва през втората половина на 19 век. През 1903 г. издателство Teubner в Лайпциг публикува трите тома на F. Spiro (препечатани през 1967 г. в Щутгарт). Те са последвани от днес меродавното издание на M. H. Rocha-Pereira.  1973, 1977, 1989. 3 vol. Teubner. Leipzig и съпътствувани от двуезичните серии на W. Jones в поредицата Loeb от 1918-1935 г. и на J. Pouilloux в Collection Budй от 1992 г. насетне.

Измежду най-добрите коментари на Павзаний и на сведенията му се нарежда класическото вече проучване на J. G. Frazer. 1898. Pausanias’ Description of Greece. London. 6 vols., допълнено през 1930 г. с карти и планове, които са изготвени под ръководството на J. G. Frazer от A. W. Van Buren. 1930. Graecia antiqua, maps and plans to illustrate Pausanias’ Description of Greece. Изследването на Дж. Фрейзер е последвано от C. Habicht (1995), C. Bearzot (1992), J. Elsner (1992) и K. Arafat (1996).

За щастие, Павзаний не е нито турист-патриот, нито антиквар-дилетант. Той е теренен изследовател, който наблюдава целия регистър на казаното, представеното и направеното от предците и го поставя в културно-историческата му среда. Този маниер позволява на автора да се сближи и, често пъти, да проникне в смисъла и символиката на премълчаното или скритото, ще рече – в същината на религиозното упование. Павзаний го открива и разгадава в почитта на богове, в обреди и обредни представления, в празници, вярвания и в устно огласявани свещени логоси.

Прозренията на Павзаний го отвеждат към разбирането, че в елинската култура-поведение, в елинската пайдейа, се съдържат “варварски съставки”. Едни от най-ярките са с тракийски произход и са описани в текста като реминисценции, реликти или жива реалност на една не-полисна, етносна, устна орфическа вяра в безсмъртността. Благодарение на дарбата си да разпознава и назовава нещата с точните им имена, Павзаний е в състояние да изследва сложната взаимодейственост между литературност и устност през предримската и римската епоха в Югоизтока. Съчинението е доказателство, че интерактивното общуване между двата основни вида историческа памет, написаната и помнената, е едно от високите постижения на древната Европейска култура.

Този възглед за нов прочит на Павзаний е различен от изходната гледна точка на класическата филология и на класическата археология. Той е и мотивът на екипа на Института по тракология към БАН да подготви изданието с намерение да улесни проучванията върху древните етносни общности на Балканския полуостров. Надеждата, че това намерение е осъществимо, се крепи преди всичко на талантливия и ерудиран превод на колегата Валери Русинов, чиито достойнства на вещ познавач са познати на читателя от двуезичното издание на Полибий в същата поредица.

София, май 2004 г.
Александър Фол

==================================================================

Кн. 1 Нещата в Атика

Advertisements
Published in: on 10. 11. 2008 at 9:15 pm  Коментарите са изключени за Павзаний – Описание на Елада  
Tags:
%d bloggers like this: