Павзаний, Описание на Елада – кн. 1

НЕЩАТА В АТИКА

1 От континенталния бряг на Елада към Кикладските острови и Егейско море от земята на Атика се протяга нос Сунион; като преплаваш покрай носа, на върха му има и залив, и храм на Атина Суниада1. А като плаваш навътре е Лаврион, където някога атиняните имали сребърни рудници, и неголям пуст остров наречен на Патрокъл; защото в него построил стена и вдигнал укрепен лагер Патрокъл, който като наварх доплавал от юг с египетски триери, които Птолемей, синът на (Птолемей) Лаг, пратил да помогне на атиняните, тъй като Антигон, синът на Деметрий2, като нахлул сам с войска, опустошил страната и едновременно ги притеснил с кораби откъм морето.

2 Пирей бил дем от стари времена, но преди управлението на Темистокъл3 не той бил пристанище на атиняните, а Фалерон – защото там морето е най-малко отдалечено от града – та то им било пристанище и казват, че оттам Менестей потеглил с корабите към Троя и преди него Тезей, за да въздаде на Минос мъст за смъртта на Андрогей. А щом Темистокъл поел властта – защото намирал, че Пирей е разположен по-удобно за плаващите и има три залива вместо единия при Фалерон – уредил то да им е пристанище. И по мое време имаше постройки на храм, а при най-големия залив – гробница на Темистокъл. Защото казват4, че атиняните се разкаяли за Темистокъл и че близките му върнали костите, като ги взели от Магнезия. Изглежда, че децата на Темистокъл се върнали от изгнание и поставили картина в Партенона, в която е изобразен Темистокъл.

3 От нещата в Пирей най-забележителен е теменосът на Атина и Зевс5. И двете статуи са от мед, той държи (в ръцете си) скиптър и Нике, а Атина копие. Там Леостен, като предводител на атиняните и на всички елини победил македоните в сражение за беотите и отново (ги надвил) извън Термопилите, и силом ги блокирал в Ламия срещу Ойте6; този Леостен и децата му е изобразил <Аркезилай>. Намира се при големия портик, където е разположено приморското пазарище – защото по-горе от залива има друго – а зад портика при морето са изправените статуи на Зевс и Демос, творба на <Леохар>. А близо до морето Конон е съградил светилище на Афродита, след като унищожил триери на лакедемонците край Книдос7 в Карийския полуостров. Защото книдосците почитат най-вече Афродита и те имат светилища на богинята; от тях най-старото е на (Афродита) Доритида, след него е това на Акрая, а най-новото (е на тази), която повечето хора наричат Книдска, а самите книдосци – Евплоя.

4 Атиняните имат и друг залив при Мунихия с храм на Артемида Мунихия, както и този при Фалерон, както казах и преди, и близо до него – светилище на Деметра. Там има храм и на Атина Скирада и по-горе на Зевс, както и олтари на богове, наричани Незнайни, и на хероси, и на децата на Тезей и на Фалерос; защото атиняните казват, че този Фалерос отплавал заедно с Язон срещу колхите. Има и олтар на Андрогей, сина на Минос, наречен е “на Хероса”. Че е на Андрогей знаят тези, които проявяват усърдието да научат повече за местните неща от останалите.

5 Нос Колиада е отдалечен на двадесет стадия8; когато бил унищожен флотът на мидийците, вълнението в него донесло корабните отломки. Там има статуя на Афродита Колиада и (се почитат) така наричаните богини Генетилиди; мисля, че и богините при фокидците в Йония, които (те) наричат Генаиди, са едни и същи с тези при Колиада. А по пътя за Атина от Фалерон се намира храм на Хера, който няма нито порти, нито покрив; казват, че го подпалил Мардоний9, синът на Гобрий. А днешната статуя, за която твърдят, че, е творба на <Алкаменос>; нея мидиецът не е могъл да оскверни.

2 При входа на града има паметник на амазонката Антиопе. Пиндар казва, че тази Антиопе била похитена от Пейрит и Тезей, а троизенецът Хегиас е съчинил за нея следното: Когато Херакъл обсаждал Темискира при Термодонт, не могъл да я завземе, но Антиопе се влюбила в Тезей – защото заедно с Херакъл воювал и Тезей – и предала това място. Това го е съчинил Хегиас; а атиняните казват, че когато дошли амазонки, Антиопе била простреляна с лък от Молпадия, а Молпадия загинала от Тезей. Атиняните имат паметник и на Молпадия.

2 Като се качваш от Пирей, има руини от стените, които Конон вдигнал след морската битка край Книдос; защото тези на Темистокъл, построени след оттеглянето на мидийците, били разрушени при управлението на така наречените тридесетима10. По пътя се намират твърде известните гробове на Менандър, сина на Диопейт и на Еврипид, празен; Еврипид е погребан в Македония, след като дошъл при царя Архелай11, а точно как е умрял – защото от мнозина е разказвано – нека да е така, както го разказват.

3 Впрочем и тогава поети са дружали с царете, както и много преди това. И Анакреонт е живял с Поликрат, тирана на Самос12, и Есхил и Симонид отишли в Сиракуза при Хиерон13; а с Дионисий14 който след него бил тиран в Сицилия, живял Филоксен; с Антигон15 пък, вожда на македоните – родосецът Антагор и солиецът Арат. А колкото до Хезиод и Омир, те или просто не са успели да се сближат с царе, или съзнателно са го избягвали, първият от селящина и страх, докато Омир избягал възможно най-далеч и поставил изгодата от близостта с властниците по-долу от славата сред народа, след като и от Омир са сътворени (стиховете) за пребиваването на Демодок при Алкиной и как Агамемнон уж оставил някакъв поет при жена си. Има една гробница недалече от портите, с надгробен паметник – войник застанал до кон; кой е, не знам, но <Праксител> е сътворил и коня, и войника.

4 При входа на града16 има постройка за подготовка на шествията, които устройват, едните ежегодно, а другите – и по-нарядко17. А наблизо е храмът на Деметра, където на статуи (са изобразени) самата тя, както и дъщерята и Иакх с факел; а при стената е написано с атическо писмо, че са творби на <Праксител>18. Недалече от храма е (статуята на) Посейдон на кон, мятащ копие срещу гиганта Полибот, за когото се разказва в мита на коосци за нос Хелоне; но надписът от наше време приписва това изображение другиму, а не на Посейдон. От вратите към Керамейкона има портици с медни бюстове пред тях и на жени, и на мъже, които с нещо са се прославили.

5 При втората стоа има светилища на богове, има и гимназион, носещ името на Хермес; в него пък е сградатана Пулитиона, при която казват, че знатните атиняни извършвали най-тайните си обреди в Елевзинските мистерии; но по мое време тя е посветена на Дионис. Този Дионис наричат Мелпомен на същото основание, с което Аполон (е назоваван) Музегет. Там е статуята на Атина Пеония и на Зевс, както и на Мнемосюне и на Музите, също така свещена статуя на Аполон, творба на <Евбулид>19, и божеството Акратос от свитата на Дионис; в стената е вграден само неговият лик. А след храма на Дионис е една постройка със статуи от глина, като царят на атиняните Амфиктион приел гостоприемно наред с други богове и Дионис. Там е и Пегас Елевтерей, който въвел бога за атиняните; Съдействал му оракулът в Делфи, като припомнил за някогашното пребиваване на бога при Икарий.

6 А царството Амфиктион получил така. Разказват, че в днешна Атика първо царувал Актей; но след смъртта на Актей властта приема Кекропс, тъй като бил женен за дъщерята на Актей, и му се раждат дъщери Ерсе, Аглаурос и Пандросос, а син Ерисихтон; той не царувал над атиняните, но още докато баща му бил жив, се случило да умре и властта на Кекропс наследил Кранаос, който превъзхождал атиняните с мощта си. И разказват, че на Кранаос наред с други дъщери се родила и Атида; от нея именуват Атика тази страна, която преди това била наречена Актея. А срещу Кранаос се надигнал Амфиктион и при все че водел дъщеря му, го отстранил от властта; и самият той по-късно бил свален от Ерихтоний и въстаналите с него; разказват, че бащата на Ерихтоний не е от смъртните, но че родители му били Хефест и Гея.

3 А на местността Керамейкос името й е от хероса Керамос, като и за него разправят, че е (син) на Дионис и Ариадна; най-напред вдясно е така нареченият царски портик, където се възкачва на трона царят с едногодишна власт, наречена царство. До покрива на портика се издигат статуи от печена глина, Тезей хвърлящ в морето Скирон и Хемера с Кефал, за който казват, че се родил много красив и бил похитен от влюбената Хемера; и му се родил син Фаетон, когото след това похитила Афродита и го направила пазач на храма. Тези неща наред с други автори ги е разказал и Хезиод в епоса си за “Знаменитите жени”.

2 Наблизо до портика20 са изправените статуи на Конон и Тимотей, сина на Конон, както и на царя на кипърците Евагор, който направил финикийските триери при царя Артаксеркс21, за да се дадат на Конон. Направил това като атинянин и от стар саламински род, след като описвайки родословието си в числото на предците е включил Тевкър и дъщерята на Кинир. Там има статуя в цял ръст на Зевс, наричан Елевтерий и на царя Адриан22, проявил благодетелност както към други, над които е властвал, така и най-вече спрямо града на атиняните.

3 Отзад е построен портик, на който са изписани така наречените дванадесет богове; пред стената е изобразен Тезей, както и Демокрация и Демос. Изображението разкрива, че Тезей е постановителят на атиняните да водят градските си дела в равенство; разпространена е и друга мълва сред народа, че Тезей уж предал делата в ръцете на демоса и че от негово време уж продължавали да се управляват демократично, преди Пизистрат да стане тиран23. Впрочем сред простолюдието се говорят и други неверни неща, каквито са характерни за несведущите в историята и каквито неща са чували още от деца в хоровете и трагедиите, като ги смятат за достоверни, говорят и за Тезей, който уж и сам царувал и после след смъртта на Менестей, и че в четвъртото си поколение Тезеидите продължили да управляват. Но ако ми харесваше да описвам родословия, аз щях да изброя и царувалите от Мелант, та чак до Клейдик, сина на Айсимед.

4 Там е изобразен и подвигът край Мантинея24, извършен от атиняните, които били изпратени за да помогнат на лакедемонците. Наред с други автори също така и Ксенофонт е описал цялата война, както и завзимането на Кадмия и поражението на лакедемонците при Левктра25, и как в Пелопонес нахлули беотийците, и пристигналото от страна на атиняните съюзничество на лакедемонците; на картината е изобразена конната битка, в която участват преизвестните Грюлос, синът на Ксенофонт в редиците на атиняните и при беотийската конница тиванецът Епаминонд. Тези картини за атиняните е изписал <Еуфранор>, а в близкия храм е сътворил Аполон по прозвище Патроос (отечествен); (едната статуя на Аполон) пред храма е на <Леохар>, а този (Аполон), когото наричат Алексикакос (възспиращ злините) е сътворил <Каламис>. Разказват, че името на бога се появило от това, че спрял заразната болест, която ги притиснала едновременно с войната на пелопонесците, според прорицание от Делфи.

5 Построено е и светилище на Майката на боговете, (статуята на) която е изработил <Фидий>, а наблизо е булевтерионът на така наречените петстотин, които при атиняните заседават ежегодно; в него е поставена дървена статуя на Зевс Булей и на Аполон, произведение на <Пейзий> и Демос, творба на <Люсон>. От законодателите <Протоген> е изобразил Кауний, а <Олбиад> – Калип, който предвождал атиняни в Термопилите, за да пазят от нахлуването на галатите в Елада26.

4 Тези галати владеят най-външните части на Европа при голямото и неплавателно отвъд море, в което има отлив, прилив и животни по нищо не приличащи на тези в останалото море; а през страната им тече река Еридан, при която смятат, че дъщерите на Хелиос оплаквали участта на своя брат Фаетон. Някъде по-късно се наложило името им галати; защото в древността самите те се наричали келти и така били назовавани от другите. Събрана от тях войска се отправила към Йония и разорила племето на илирите и всичко, което живее чак до македоните и самите македони, нахлула и в Тесалия. А когато се озовали близо до Термопилите, тогава повечето елини не оказали съпротива на нашествието на варварите, тъй като преди това били пострадали много от Александър и Филип; след това Антипатър и Касандър27 унищожили елинството, така че всички те поотделно от слабост не смятали за срамно да откажат помощта си срещу тях.

2 Атиняните най-вече от елините се изтощили от продължителността на македонската война и макар да били претърпели тежки загуби в битките, при все това побързали да се противопоставят с дошлите елини в Термопилите28, и събралите се били предвождани от същия този Калип. Като завзели прохода там, където той е най-тесен, осуетили нахлуването на варварите в Елада; келтите намерили същата пътека, по която и Ефиалт трахинецът някога бил превел мидийците, и сблъсквайки се с бойния ред на фокидците, скришом от елините прехвърлили Ета.

3 Там атиняните в най-висша степен проявили достойнството си пред елините, когато били обградени от двете страни, докато отблъсквали варварите; най-вече пострадали при корабите, тъй като Ламийският залив край Термопилите е тинест; струва ми се, че причина за тази тиня е топлата вода, вливаща се в морето. Впрочем усилието, което трябвало да проявят, било още по-голямо; защото след като взели елините на палубите, с мъка плавали през тинята, под тежестта на въоръжение и хора.

4 Прочие по този начин те спасявали елините, а галатите били отсам проходите и след като не успели да завземат нито едно от останалите селища,постарали се най-вече да заграбят Делфи и богатството на бога. Противопоставили им се в боен ред самите делфийци и фокидците, обитаващи градовете край Парнас, пристигнала и войска на етолийците; защото по това време Етолийският съюз навлизал от своята младост в зрелостта си. Когато влезли в ръкопашен бой, над галатите се понесли гръмотевици и отломени скали от Парнас, и пред варварите се възправили чудовищни, тежко въоръжени мъже; разказват, че от тях двама, Хиперох и Амадок, дошли от хипербореите, а третият бил Пир, синът на Ахил; след този съюз Делфи принасят жертва на хероса Пир, макар преди това да го имали за враг и гробът му да бил охулван.

5 Повечето галати преминали с кораби в Азия и започнали да плячкосват крайбрежието й; по-късно владетелите на Пергам, наречен в миналото Тевтрания, вкарват в него галати от морето. Те впрочем държали страната оттатък Сангарий, след като завладели града на фригите Анкира, който преди това основал Мидас,синът на Гордий – котвата, която Мидас намерил, я имаше все още и по мое време в светилището на Зевс и една чешма, наречена на Мидас; за нейната вода казват, че Мидас я смесвал с вино при лова на Силен – та тази Анкира завладели те, както и Песинунт, под планината Агдистис, където казват, че е погребан и Атис.

6 Пергамците пазят трофеи от галатите, има и картина, изобразяваща подвига срещу галатите. Територията, която владеят пергамците, казват, че в древността била свята на Кабирите; но самите аркадци са убедени, че е била на прехвърлилите се заедно с Телеф в Азия. А от другите войни, доколкото са водили такива, не за всички се е разпространила мълвата; три са най-известните им бойни дела, налагането на властта им в долна Азия, оттеглянето на галатите от нея и дръзкото начинание на Телеф с Агамемнон срещу тях, когато елините сбъркали равнината на Илион и започнали да плячкосват Меион като земя на Троада. А сега се връщам в началото, откъдето започнах разказа.

5 Близо до булевтериона на петстотинте е така наречения Толос, там принасят жертва пританите и има някакви неголеми статуи, направени от сребро. А по-горе са издигнали скулптури на хероси, от които филите на атиняните по-късно получили имената си; кой е постановил да бъдат десет вместо четири фили и е променил имената им вместо древните, и това е разказано у Херодот29.

2 А сред епонимите – защото така ги наричат – е Хипотоон, синът на Посейдон и на Алопе, дъщерята на Керкион, също така и Антиох от децата на Херакъл, когото Меда, дъщерята на Филант, родила на Херакъл, и трети е Аякс, синът на Теламон, а от атиняните е Леос; говори се, че той дал за общото спасение дъщерите си по божията повеля. Сред епонимите е и Ерехтей, който победил елевзинците в сражение и убил вожда им Имарад, сина на Евмолп; сред тях са Егей и Ойней, незаконен син на Пандион, както и Акамант от децата на Тезей.

3 А за Кекропс и Пандион – защото сред епонимите видях и техните образи – не знам кои точно са почитаните; защото първо управлявал Кекропс, който имал за жена дъщерята на Актей, а втори Кекропс е този, който всъщност се преселил в Евбея, син Ерехтей, сина на Пандион, който пък е син на Ерихтоний. Впрочем царували са както Пандион, синът на Ерихтоний, така и Пандион, синът на втория Кекропс; него метионидите30 свалят от властта, и заедно с него, който избягал в Мегара – защото имал за жена Пюла, дъщеря на царя в Мегара – изгонват и децата му. Казват, че тогава Пандион се разболял и умрял, а край морето в Мегарида има негов паметник, на така наречената скала на Атина Айтюя.

4 А децата му се връщат от Мегара, отхвърляйки метионидите и властта над атиняните получил Егей, като най-стар. Но не отгледал Пандион дъщери с добра съдба, нито му останали деца от тях за закрила; прочие заради военна сила сключил родството с трака (Терей). Ала няма брод за човека да премине предопределеното от бога; разказват, че Терей, женен за Прокна, опозорил Филомела, като сторил това не според закона на елините, и след като още се гаврил с тялото на момичето, принудил жените да потърсят разплата. А на акропола има и друга статуя на Пандион, заслужаваща да се види.

5 Тези прочие са древните епоними на атиняните; а по-късно имат фили и от следните (владетели), от мизиеца Атал и египтянина Птолемей31, и вече по мое време от царя Адриан, достигнал в най-висша степен до божествена почит и осигурил най-много от властниците благоденствието на всички. Прочие в никоя война той не встъпи на драго сърце, а отцепилите се евреи отвъд Сирия покори; кои нови светилища на богове е съградил, кои е доукрасил със свещени дарове и постройки, или дарове, които е дал на елински градове, както и на помолилите го варвари, в негова чест всички те са описани в Атина, в общото светилище на боговете.

6 Що се отнася до събитията, свързани с Атал и Птолемей, те са по-стари във времето, така че повече не се е съхранил устен спомен за тях, а съвременниците на царете и преди още са проявили нехайство при описанието на делата им; заради това ми се наложи да разкрия делата, които са извършили и как преминала в ръцете на бащите им властта над Египет и мизите, и техните съседи.

2 Македоните смятат, че Птолемей е дете на Филип, сина на Аминта32, а само официално на Лаг; защото майка му била дадена от Филип за жена на Лаг, докато го носела в утробата си. За Птолемей разказват, че наред с другите блестящи качества, които проявил в Азия, при сражението, станало с оксидраките33, най-много от хетайрите помогнал на Александър. А след смъртта на Александър се противопоставил на тези, които искали да предадат цялата власт в ръцете на Аридей, сина на Филип и самият той най-вече станал причина народите да бъдат разделени по царства.

3 Самият той отишъл в Египет и убил Клеомен, когото Александър назначил за провинциален управител на Египет, смятайки го за благоразположен към Пердика и поради това нелоялен към него, а македоните, на които било наредено да доставят мъртвото тяло на Александър в Еги34, придумал да го предадат на него; погребал го в Мемфис, според обичая на македоните. И понеже знаел, че Пердика ще започне война, поставил Египет под стража. А Пердика за достолепие сложил начело на войската Аридей, сина на Филип и детето Александър, родено от Роксана, щерката на Оксиарт, и от Александър, но всъщност замислял да отнеме от Птолемей царството в Египет; ала след като бил отблъснат от Египет и след безславните си бойни действия бил обвинен от македоните и убит от телохранителите си35.

4 Смъртта на Пердика веднага тласнала Птолемей към действия. Той покорил сирийците и Финикия, и в същото време приел сваления и бягащ от Антигон Селевк, сина на Антиох, а сам започнал да се подготвя да се противопостави на Антигон. Убедил и Касандър, сина на Антипатър, както и царуващия в Тракия Лизимах, да вземат участие във войната, като им казал за изгнаничеството на Селевк и че Антигон е станал опасен за тях с пълното си превъзходство36.

5 А Антигон по това време бил в подготовка за война и изобщо не се осмелявал да влезе в сражение. Но после, като разбрал, че Птолемей воюва в Либия срещу въстаналите жители на Кирена, веднага с внезапен щурм покорил сирийците и финикийците, и след като предал управлението на сина си Деметрий, който на възраст бил млад, но се смятало, че е вече разумен, тръгнал към Хелеспонта. Но преди да премине, отново повел войската назад, след като чул, че Деметрий е победен от Птолемей в сражение37. А Деметрий изобщо не отстъпил територия на Птолемей и дори при засада погубил неколцина египтяни. Тогава Птолемей се оттеглил в Египет, без да дочака идването на Антигон.

6 Като минала зимата, Деметрий отплавал за Кипър, победил в морска битка сатрапа на Птолемей Менелай и веднага след това самия Птолемей, който му излязъл насреща. Когато той избягал в Египет, Антигон и Деметрий му наложили обсада едновременно по суша и с флот. А Птолемей с цената на всичко избегнал сражението, при все че в началото вдигнал лагер с войската срещу противника при Пелузий и едновременно с това се защитавал с триери откъм реката. Антигон при това положение вече не хранел никаква надежда, че ще завладее Египет и пратил Деметрий с голяма войска и с кораби при родосците, като се надявал, че ще му се удаде да използва острова за изходна база срещу египтяните; ала самите родосци приложили дързости и хитрости спрямо своите обсадители, пък и Птолемей дошъл с колкото войска могъл и им помогнал във войната38.

7 Антигон, след като сбъркал спрямо Родос, тъй както и преди това спрямо Египет, не много след това се осмелил да се противопостави на Лизимах и на Касандър, както и на войската на Селевк, погубил голяма част от войската си и сам загинал39, измъчен най-вече от продължителността на войната срещу Евмен. А от царете, унищожили Антигон, преценявам, че най-нечестив е бил Касандър, който след като спасил властта си над македоните благодарение на Антигон, тръгнал да воюва срещу човека, който бил негов благодетел.

8 След смъртта на Антигон, Птолемей веднага покорил сирийците и Кипър40, и докарал Пир на сушата на Теспротида; а Магас, синът на Беренике, която тогава живеела с Птолемей, покорил въстаналата Кирене в петата година след въстанието. Ако пък този Птолемей наистина е бил дете на Филип, сина на Аминта, то да се знае, че влюбчивостта си към жените е придобил от баща си, който макар да бил женен за Евридика, дъщерята на Антипатър, и да имал (от нея) деца, се влюбил в Беренике, която Антипатър изпратил с Евридика в Египет. Като се влюбил в тази жена, направил й деца, и когато наближил краят му, оставил Птолемей, роден от Беренике, а не от дъщерята на Антипатър, да царува в Египет. От него е и филата на атиняните,.

7 Този Птолемей се влюбил с взаимна страст в сестра си Арсиноя41 и се оженил за нея, като сторил това не според обичаите на македоните, а на египтяните, които управлявал. После убил брат си Аргей, защото заговорничел, както разправят, и същият той отнесъл мъртвото тяло на Александър от Мемфис42; убил и друг свой брат, роден от Евридика, за когото се разбрало, че е разбунтувал кипърците. А Магас, едномайчен брат на Птолемей от майката Беренике, който бил удостоен да надзирава Кирене – по произход дете от Филип на Беренике, той бил македонец, иначе неизвестен и един от народа – тогава точно този Магас се отцепил от Птолемей и повел киренеите срещу Египет43.

2 Птолемей укрепил прохода и зачакал настъпващите киренеи, но на Магас по пътя му съобщили, че мармаридите са се отцепили; мармаридите са част от либийските номади. Тогава той се оттеглил в Кирене; следната причина задържала Птолемей, докато се канел да го преследва. Когато започнал подготовка за настъпление, за да накаже Магас, привлякъл заедно с други чужденци и около четири хиляди галати; като разбрал, че заговорничат да завладеят Египет, закарал ги през реката в един пустинен остров. Там те се избили взаимно и измрели от глад.

3 А Магас, вече женен за Апаме, дъщеря на Антиох, сина на Селевк, убедил Антиох да наруши договорите с Птолемей, които сключил баща му Селевк, и да тръгне срещу Египет. Докато Антиох се канел да тръгне на поход, Птолемей разпратил срещу всички, над които властвал Антиох, срещу по-слабите – пирати да опустошават земята им, а които били по-мощни – притеснил с войска, така че за Антиох да стане невъзможно да воюва срещу Египет44. Вече разказах, че Птолемей пратил флот на атиняните като съюзна помощ срещу Антигон и македоните; но с него той не допринесъл много за спасението на атиняните45. А децата му се родили от Арсиноя, не сестрата, а дъщерята на Лизимах; сестрата, която му била жена преди това загинала бездетна и от нея на египтяните им е останала песен в чест на Арсиноя.

8 Разказът изисква да разкрия и нещата, свързани с Атал, защото и той е сред епонимите на атиняните. Един македонец на име Докимос, стратег на Антигон, предал след това себе си и имуществото си на Лизимах, имал евнух – пафлагонеца Филетер46. Делата на Филетер, свързани с отцепването от Лизимах и как привлякъл Селевк, ще обясня в притурката си за Лизимах; а самият Атал, който бил дете на Атал и племенник на Филетер, получил властта от предалия му я братовчед Евмен47. Най-значителното му дело е това, че принудил галатите да избягат от крайбрежието в земята, която владеят и до днес.

2 След образите на епонимите има статуи на богове, Амфиарай и Ейрене, носеща детето Плутон. Там се намира медна статуя на Ликург, сина на Ликофрон и на Калий, който според повечето атиняни сключил мира за елините с Артаксеркс48, сина на Ксеркс; там е и Демостен, когото атиняните принудили да се оттегли на остров Калаврия пред Трезен, и след като го приемат, отново след това го прогонват, след нещастието в Ламия.

3 Като избягал за втори път, Демостен отново се оттеглил в Калаврия, където умрял, изпивайки отрова49; само този елински изгнаник Архий не отвел при Антипатър и македоните. Този туриец Архий си избрал нечестива длъжност; ония, които са действали против македоните преди поражението на елините в Тесалия, тях Архий отвеждал при Антипатър, за да бъдат съдени. Прекалената доброжелателност спрямо атиняните спестила това на Демостен; но все пак според мен добре е казано, че човек, който щедро се е отдавал на политиката и искрено е водил народните дела, никога не е свършвал добре.

4 Близо до изображението на Демостен е светилището на Арес, където са поставени две статуи на Афродита, светилището на Арес е сътворил <Алкамен>, а Атина е направил един човек от Парос, името му е <Локрос>. Там има и статуя на Енюус, направили са я <децата на Праксител>; а около храма са застанали Херакъл, Тезей и Аполон, привързал косата си с диадема, и скулптури на Калад50, написал, както разправят, закони на атиняните и Пиндар51, който наред с това изображение изобщо се среща при атиняните, защото ги е възхвалил с химн.

5 Недалеч са статуите в цял ръст на Хармодий и Аристогейтон, убийците на Хипарх52; а причината, поради която станало това деяние и как са го извършили, е разказано от други. Някои от статуите са произведение на <Критий>, а древните е сътворил <Антенор>; статуята на Ксеркс, как покорил Атина след като атиняните напуснали крепостта, как ги отвежда като плячка, по-късно изпратил на атиняните Антиох53.

6 Пред входа на театъра, който наричат Одеон, има скулптури на египетски царе. Сами по себе си имената им са Птолемей, но всеки си е с отделно прозвище; защото едного наричат Филометор, друг Филаделф, а на Лаг родосците са дали името Сотер54. От тях за Филаделф вече споменах преди в разказа си за епонимите, наблизо е и ликът на сестра му Арсиноя.

9 Така нареченият Филометор (“Любимеца на майка си”), е осми потомък на Птолемей Лаг, а прозвището си получил на подигравка. Защото не знаем друг цар да е бил толкова мразен от майка си. Макар да бил най-възрастен от децата, майката не позволила той да претендира за властта, като предварително нагласила така, че да бъде пратен от баща му в Кипър; за ненавистта на Клеопатра към сина й наред с други причини изтъкват и тази, че се надявала по-младият от децата Александър да й бъде по-покорен.

2 Заради това започнала да убеждава египтяните за цар да бъде избран Александър; след като тълпата му се противопоставила, пратила Александър в Кипър, уж като стратег, а всъщност защото желаела чрез него да изплаши още повече Птолемей, и накрая наранила тия свои евнуси, които смятала за най-доверени, изправила ги пред тълпата и заявила, че самата тя е заплашена със заговор от страна на Птолемей, и че евнусите са претърпели това от него. Привържениците на Александър се отправили да убият Птолемей, но той ги изпреварил, като се качил на един кораб, и те обявяват върналия се от Кипър Александър за цар.

3 Възмездието заради изгнанието на Птолемей55 споходило Клеопатра, която била убита от Александър, когото самата тя направила да царува над египтяните. Деянието се разчуло и Александър избягал от страх пред гражданите, така Птолемей се върнал и за втори път получил Египет; воювал и с въстаналите тиванци56, и след като ги надвил на третата година след въстанието, такива злини им причинил, че и помен да не остане от някогашното благоденствие на тиванците, разрастнало се дотолкова, че да надминават по богатство имотните сред елините, каквито са светилището в Делфи и орхоменците. Впрочем малко след това подобаваща участ сполетяла Птолемей; но атиняните получили от него много благодеяния, макар и недостойни за излагане, и затова посветили медни статуи на него и на Беренике, която единствена от децата му била законна.

4 След египтяните са поставени Филип и Александър, сина на Филип; поводите за тази чест към тях се оказват още по-второстепенни, отколкото при предишния случай. Прочие почестите към царете на Египет все пак са произтекли от искрено уважение и заради тяхната благодетелност, докато към Филип и Александър по-скоро от угодничество на тълпата към тях, след като и на Лизимах посветили статуя не толкова от доброжелателство, колкото защото сметнали, че в настоящия момент това е полезно.

5 Този Лизимах по род бил македонец и телохранител на Александър, когото Александър веднъж от гняв заключил в клетка с лъв, но го намерил, че е победил звяра; прочие продължил да удивлява с други неща и си спечелил слава като един от най-храбрите сред македоните. След смъртта на Александър Лизимах се възцарил над траките, съседи на македоните, над които властвал Александър и още по-преди Филип; тази част от тракийското не ще да е била голяма. Защото ако се сравнява с друго племе, няма хора, които да са по-многобройни от траките57, като не смятаме келтите, и поради това никой преди римляните не е съкрушавал траките изцяло; но на римляните е подчинена и цяла Тракия, и онова от келтите, което смятат за безполезно, заради прекомерния студ и бедността на земята, драговолно гледа към тях и от тях римляните получават значителни приходи.

6 Тогава Лизимах първо от съседите воювал с одрисите58, после повел военна експедиция срещу Дромихет и гетите59; но макар и да нападнал с твърде опитни в битки мъже, и да имали голямо числено превъзходство, сам той изпаднал в крайна опасност по време на сражението и едва се спасил, а синът му Агатокъл, който воювал с него, тогава за пръв път бил пленен от гетите. Лизимах и след това претърпял поражение в битките и без да смята плена на сина си за нещо маловажно, сключил мир с Дромихет, отстъпвайки на гета властта си отвъд Истрос и оженвайки дъщеря си за него по-скоро по необходимост; но някои казват, че са пленили не Агатокъл, а Лизимах, и че го спасил Агатокъл, като изпълнил заради него условията на гета. Когато се върнал, оженил Агатокъл за Лизандра, дъщеря на Птолемей Лаг и Евридика60.

7 Преминал и с кораби в Азия и участвал в унищожаването на властта на Антигон. Основал и днешния град на ефесците до морето, като превел в него заселниците лебедийци и колофонците, след като разрушил градовете им, тъй че един финикийски съчинител на ямби оплакал плена на колофонците. А авторът на елегии Хермезианакт струва ми се, че дори не преживял; защото и самият той твърде много плакал за разрушения Колофон61. Лизимах встъпил и във война с еакида Пир62; като завардил проходите, когато той бил извън Епир, докато Пир обикалял твърде дълго, той успял да опустоши останалата част на Епир и стигнал до царските гробници.

8 Оттам нататък за мен е невероятно, но Хиероним от Кардия е написал, че Лизимах разрушил гробниците на мъртвите и изровил костите63. Този Хиероним изобщо си е спечелил слава, че е писал от ненавист към царете освен към Антигон, но несправедливо е бил благосклонен към него; а това за гробовете на епиротите е напълно ясно, че го е съчинил от злоба, македонец да разруши гробници на мъртвите. Освен това знаел и че Лизимах не само имал едни и същи предци с Пир, но и че самите те са роднини на Александър; защото Александър бил епирот и еакид по майчина линия, което е видно от по-сетнешния съюз на Пир с Лизимах, и че след като воювали помежду си, между тях не възникнала никаква непримиримост. На Хиероним принадлежат и други обвинения към Лизимах, но най-голямото е, че след като разрушил града Кардия, вместо него основал Лизимахия64 при провлака на тракийския полуостров (Херсонес).

10 При царуването на Аридей и след това на Касандър65 и децата му, Лизимах запазил приятелство с македоните; но когато властта преминала в ръцете на Деметрий, сина на Антигон, тогава вече Лизимах започнал да се надява, че Деметрий ще предизвика война и самият той искал да започне война, като знаел, че е присъщо на Деметрий по бащина линия да иска още и знаел наред с това, че той дошъл в Македония извикан от Александър, сина на Касандър, и че като пристигнал, убил самия Александър и узурпирал вместо него властта на македоните66.

2 Заради това нападнал Деметрий край Амфиполис67, но замалко щял да загуби Тракия, ала с помощта на Пир и Тракия задържал, и след това установил властта си над населението около река Нестос и над македоните; голяма част от Македония задържал сам Пир, който дошъл с войска от Епир и за момента оказвал необходимата поддръжка на Лизимах. След като Деметрий се прехвърлил в Азия68 и повел война заедно със Селевк, допреди този ход на Деметрий съюзът между Пир и Лизимах се запазил; но след като Деметрий се озовал при Селевк, свършило приятелството на Лизимах и Пир, и след като Лизимах влязъл във война с Антигон, сина на Деметрий69 и със самия Пир, победил убедително и получил Македония, като принудил Пир да се оттегли в Епир.

3 Обичайно е за хората любовната страст да им причинява много нещастия. Защото Лизимах бил вече в напреднала възраст, децата му и самият той бил смятан за щастлив и Агатокъл имал деца от Лизандра, когато се оженил за Арсиноя, сестрата на Лизандра. Говори се, че тази Арсиноя се страхувала за децата си, да не би след смъртта на Лизимах да се окажат под властта на Агатокъл, и заради тях устроила заговор срещу Агатокъл. Някои дори са писали и че Арсиноя се влюбила в Агатокъл, но казват, че след като не постигнала успех, започнала да замисля смъртта на Агатокъл. Казват, че и самият Лизимах разбрал след това за дръзките деяния на жена си, но вече не му бил останал нито един близък човек и той се проклинал докрай.

4 Защото тогава, след като Арсиноя постигнала Лизимах да убие Агатокъл70, Лизандра избягала при Селевк заедно с децата и братята си, които с бягство се били отървали от подобна участ при Птолемей. Избягалите при Селевк последвал и Александър, синът на Лизимах, роден от одриска жена71. Прочие като стигнали във Вавилон, помолили Селевк да обяви война на Лизимах; наред с това и Филетер, комуто били поверени парите на Лизимах, трудно понесъл гибелта на Агатокъл и тъй като смятал, че Арсиноя го подозира, отива в Пергам отвъд Каик, като пратил вестител, предал и парите, и себе си на Селевк.

5 Като научил всички тези неща, Лизимах изпреварващо се прехвърлил в Азия и започнал сам война, но се сблъскал със Селевк и след съкрушително поражение сам загинал72. Александър, който му бил син от одриската жена, след много молби взел Лизандра и я завел в Херсонес, където по-късно я погребал; там и до днес личи гробницата й, между поселенията Кардия и Пактия.

11 Това станало с Лизимах; атиняните имат и статуя на Пир. Този Пир нямал нищо общо с Александър, ако не се смята потеклото; защото Пир бил син на еакида Арибас, а Александър бил син на Олимпиада, дъщерята на Неоптолем, а баща на Неоптолем и Арибас бил Алкет, сина на Тарип. От Тарип до Пир, сина на Ахил има петима мъже и десет поколения; прочие той пръв след разрушаването на Илион отказал да се върне в Тесалия, и след като се отбил в Епир, заселил се там по прорицание на Хелен73. От Хермиона не му се родило дете, но от Андромаха имал Молос, Пиел и най-младия – Пергам. А на Хелен се родил Кестрин; за него се оженила Андромаха, след като Пир умрял в Делфи.

2 След смъртта на Хелен властта получил Молос, синът на Пир, Кестрин с пожелалите това епироти получил страната отвъд река Тиамин, а Пергам отишъл в Азия и убил управляващия като династ в Тевтрания Арий, след като влязъл с него в двубой за властта, и дал името на града, което и до днес е от него; на Андромаха – защото го последвала – и днес в града има хероон. Пиел останал след него в Епир, еакидът Пир и предците му произлизат от този родоначалник, а не от Молос.

3 Чак до Алкет, сина на Тарип, земята на епиротите останала под едно царство; но децата на Алкет след взаимни вражди си поделили властта и самите те запазили вярност един към друг, а след смъртта на Александър, сина на Неоптолем в Лукания74, когато Олимпиада в страха си от Антипатър се оттеглила в Епир, то покорният на Олимпиада Еакид, син на Арибас наред с другите си действия тръгнал да воюва с Аридей и македоните, защото епиротите не пожелали да й се подчинят.

4 След като победила, Олимпиада извършила безчинства със смъртта на Аридей, но много по-големи безбожия спрямо македоните, и поради това се сметнало, че след това тя заслужено пострадала от Касандър75, докато Еакид в началото дори самите епироти не го приемали от омраза към Олимпиада, но след време получил от тях опрощение и се противопоставил на Касандър да нахлуе в Епир. Но при битката между Филип, брата на Касандър и Еакид при Ениади, Еакид бил ранен и не след дълго го сполетяла съдбата.

5 Епиротите приели царството да оглави Алкет, син на Арибас и по-възрастен брат на Еакид, който иначе бил с буен нрав и поради това бил изгонен от баща си. Още с идването си той започнал да беснее срещу епиротите, затова една нощ те въстанали и убили него и децата му. Като го убили, връщат Пир, сина на Еакид; още с идването му Касандър повел война срещу него, смятайки го за още млад и неподготвен за властта. С нахлуването на македоните Пир отива в Египет при Птолемей Лаг; Птолемей му дал за жена едномайчната сестра на своите деца и го върнал с египетски флот76.

6 Като се възцарил Пир, първо от елините нападнал коркирците, защото виждал, че островът е разположен пред страната му и не желаел той да се превърне в изходна база за нападения на други срещу него. А какво претърпял след завземането на Коркира, когато воювал с Лизимах и как оглавил Македония след като отхвърлил Деметрий и как отново бил свален от Лизимах, най-важните дела на Пир от този период вече разкрих в разказа си за делата на Лизимах.

7 Не знаем за нито един елин, който да е воювал срещу римляните преди Пир. Защото се говори, че не е имало никаква битка между Диомед с неговите аргосци и Еней; поражението на атиняните, които хранили големи надежди дори да завладеят цяла Италия, срещу Сиракуза77, станало пречка дори да помислят да нападат римляните; а Александър, синът на Неоптолем, роднина на Пир и по-възрастен от него, умрял в Левкани преди да посегне срещу римляните.

12 Така Пир е първият от Елада, който прехвърлил Йонийско море78 на поход срещу римляните; а той преминал морето приканен от тарантините. Защото преди това избухнала война между тях и римляните. И понеже били неспособни сами да им се противопоставят, а и преди това му направили услуга, като го подкрепили с флот по време на войната му с Коркира, пратениците на тарантините настоятелно убеждавали Пир, като подчертавали, че Италия с благоденствието си замества цяла Елада и че не е богоугодно той да ги пренебрегне, щом сега са дошли при него като приятели и молители. Докато пратениците му говорели тези неща, Пир си припомнял за завземането на Илион и се надявал и той по същия начин да има успех във война с троянските изселници, като потомък на Ахил.

2 Щом взел това решение – а нямал навик да протака решенията си – веднага започнал да строи големи кораби и широки съдове, способни да превозват коне и тежко въоръжени бойци. Съществуват книги на неизвестни в (историческата) проза автори, съдържащи описания – поменници на неговите дела79. След като имах възможност да ги прочета, те най-много допринесоха за моята възхита към дързостта на Пир, която той проявявал докато воювал и към неговата непрекъсната предвидливост по отношение на предстоящите сражения. И тогава той се прехвърлил с кораби в Италия скришом от римляните и като дошъл, все още не бил видим за тях, но едва след като римляните атакували тарантините, той за пръв път се появил пред тях с войската си и ненадейно връхлетял срещу тях, с което естествено внесъл смут в редиците им.

3 Но тъй като знаел много добре, че не е равностоен във военно отношение на римляните, се подготвил така, че да хвърли срещу тях слоновете. Александър пръв от владетелите на Европа се сдобил със слонове, когато разбил Порос и войската на индийците, а след смъртта на Александър го последвали и други царе, а най-много имал Антигон. Пир се сдобил с тези животни, като ги пленил в битката си с Деметрий; ужас обзел тогава римляните при тяхната поява80, защото ги сметнали за нещо друго, а не за животни.

4 Защото очевидно е, че още от древни времена всички са познавали приложението на слоновата кост в изкуствата и човешките занаяти. Но преди македоните да стъпят в Азия, никой изобщо не бил виждал самите животни, освен индите, либите и техните съседи. Очевидно и Омир, който е възпял ложетата на царе и палати на най-богатите от тях, украсени със слонова кост, изобщо не е споменал за животното слон. Струва ми се, че да ги беше видял или да беше чул за тях, много по-скоро щеше да спомене за тях, отколкото за битката между пигмеите и жеравите.

5 Пратеничество на сиракузците отвело Пир в Сицилия. Стъпилите (на острова) картагенци опустошили елинските градове, а оцелялата Сиракуза застрашавали с обсада. След като чул словата на пратениците, Пир изоставил Тарант и държащите морския бряг италийци, и като отишъл в Сицилия, принудил картагенците да оставят Сиракуза. Пир се настроил и срещу самия град на картагенците, които по това време били най-опитни сред варварите по море, тъй като по произход били финикийци от Тир, и срещу тях пожелал да поведе морско сражение, разполагайки с епиротите, повечето от които след разрушаването на Илион не само че не познавали морето, но дори не използвали солта. Свидетелство за това е и Омировата фраза в Одисеята:

… които не знаят морето

и за подправка не слагат те никога сол в ядивата,80а

13 Тогава Пир, след като претърпял поражение81, се оттеглил с останалите кораби в Тарант. Там претърпял съкрушителен удар и осигурил оттеглянето си – защото знаел, че римляните няма да го оставят да си иде без битка – по следния начин. След като бил победен при връщането си от Сицилия, първо разпратил писма в Азия и до Антигон, като поискал от някои царе войска, от други – пари, а от Антигон – и двете. Щом пратениците се върнали и му предали писмата, събрал по отреди епиротите и тарантините и не им прочел получените писма, а изброил кой ще му дойде като съюзник. До римляните бързо достигнала мълвата, че македоните и други племена от Азия идат на помощ на Пир. Прочие римляните, като чули това, не оказали съпротива и Пир под прикритието на настъпващата нощ се оттегля към височините на планините, наричани Керавнийски82.

2 А след удара в Италия дал отдих на войската и обявил война на Антигон, като наред с останалото най-вече го обвинил за прегрешението му във връзка с помощта в Италия. След като победил, преследвал собствената част на Антигон и наетата от него войска на галатите чак до приморските градове, а сам покорил горна Македония и тесалите83. Мащабът на битката и значителната победа на Пир се разкриват най-добре от посветеното в светилището на Атина Итония между Фери и Лариса келтско въоръжение и надписът над тях:

3 Тези щитове даде Молосецът в дар на Атина Итония,

Пир от галатите дръзки отне ги и тук окачи,

щом разгроми цялото пълчище Антигоново; не е за почуда:

и нявга, и днес храбреци са Еакидите.

Тях поставил там, а в храма на Додонския Зевс е посветил щитовете на самите македони. И над тях е написано:

Тези (щитове) нявга плячкосаха земята многозлата азиатска,

те и на елините робството донесоха.

А днес лежат сиротни край колоните на Зевсовия храм

трофеите на македонската надменност.

4 Виновник все пак Пир замалко да не разгроми напълно македоните, при все че той изобщо бил готов да вземе тяхното царство в ръцете си, се оказал Клеоним. За този Клеоним, който убедил Пир да остави владенията на македоните и да отиде в Пелопонес, и макар да е лакедемонец, защо довел вражеска войска в страната на лакедемонците ще разясня по-долу във връзка с рода на Клеоним. На Павзаний, който предвождал елините в битката при Платея84, се родил син Плейстоанакс, негов син бил Павзаний, негов – Клеомброт, който загинал при Левктра в сражение срещу Епаминонд и тиванците. А синове на Клеомброт били Агесипол и Клеомен, и след смъртта на бездетния Агесипол царството получил Клеомен.

5 А на Клеомен се родили синове, по-големият Акротат, а по-младият – Клеоним. Прочие Акротат умрял преди него. След смъртта на Клеомен Аревс, синът на Акротат оспорил правата за властта и понеже Клеоним имал права над нея, по тази причина довел Пир в страната си. Преди битката при Левктра лакедемонците не са претърпявали поражение, поне доколкото не са признавали, че са били побеждавани в сухопътно сражение. Твърдят, че ако Леонид беше победил, тези след него не биха постигнали окончателния разгром на мидийците, а за подвига на атиняните и Демостен при о-в Сфактерия твърдят, че е кражба на война85, а не победа.

6 След първото им поражение срещу беотите те понасят тежки загуби от Антипатър и македоните. За трети път войната на Деметрий нанесла неочаквани беди в тяхната територия. А с нахлуването на Пир те за четвърти път видяли в земята си вражеска войска и й се противопоставили с помощта на своите съюзници от Аргос и Месения. И след като Пир ги сразил, за малко щял да завладее града им още с първия щурм, но след като опустошил територията им и замъкнал плячка, се спрял. Те започнали да се подготвят за обсада, като още преди това, по време на войната на Спарта срещу Деметрий градът бил укрепен с дълбоки ровове и здрава палисада, а сега укрепили най-уязвимите места и със зидове.

7 През това време, докато Лаконската война била в пауза, Антигон, който успял да си възвърне македонските градове, забързал към Пелопонес, защото знаел, че ако Пир разгроми Лакедемон и основната част от Пелопонес, то войната веднага ще се пренесе не в Епир, а срещу Македония и него самия. Понеже Антигон трябвало да изведе войската си от Аргос, за да отиде в Лакония, самият Пир се насочил към Аргос. И след тази своя победа той се втурва да преследва бягащите противници в самия град и както е обичайно, бойният му ред се разпръсква.

8 Докато вече се сражавали около светилища, домове, тесни улички в различните участъци на града, Пир се оказал сам и бил ударен смъртоносно в главата. Казват, че Пир загинал, ударен с керемида от една жена. Но аргосците твърдят, че го е убила не смъртна жена, а самата Деметра, явила се в женски образ. Освен самите аргосци, същото за гибелта на Пир е казал в словата си и техният екзегет Ликей. Те имат дори светилище на Деметра, богинята, която им помогнала, като Пир е погребан в него86.

9 Чудно ми е, че на трима от така наречените Еакиди гибелта е дошла все така с намесата на бог, след като Омир твърди, че Ахил е бил убит от Александър, сина на Приам и от самия Аполон, Пития е отредила Пир, синът на Ахил да загине в Делфи, а Еакидовият Пир бил сполетян от гибел по начин, за какъвто разправят самите аргосци и го е написал Ликей. Но и това се различава от писаното у Хиероним Кардийски. Защото живеейки при цар, той е изпитвал пълната потребност да пише така, че да угоди87. Но след като и Филист88 е имал основателна причина да прикрие най-нечестивите деяния на Дионисий, в надеждата си да се върне от изгнание в Сиракуза, толкова повече прошка заслужава Хиероним затова, че е писал за наслада на Антигон.

14 С това свършил възходът на епиротите. А при входа на одеона в Атина сред другите неща е и статуята на Дионис, която заслужава да се види. Наблизо има чешма, наричат я Деветструйна, изградена по този начин от Пизистрат. Кладенци има из целия град, но само тя е извор. Над чешмата е изграден храмът на Деметра и Коре, в който е поставена статуя на Триптолем. Ще напиша какво се говори за него, като пропусна онова, което се отнася за Деиопе89.

2 За древността и за даровете, които твърдят, че са получили от боговете, сред елините с атиняните най-вече спорят аргосците, тъй както сред варварите с фригите спорят египтяните. Прочие разказват, че когато Деметра отишла в Аргос, Пеласг я приел у дома си и че Хризантида научила за похищението на Коре и й съобщила. Казват, че по-късно хиерофантът Трохил бил изгнан от Аргос поради омразата на Агенор и като дошъл в Атика, оженил се за една жена от Елевзин и му се родили синове Евбул и Триптолем. Такъв е разказът на аргосците. А атиняните и тези, които са около тях знаят, че Триптолем, синът на Келей, пръв е засадил питомен плод.

3 В песните на Музей, доколкото наистина са негови, се пее, че Триптолем е син на Океан и Гея, а в тези на Орфей, макар да се съмнявам, че те наистина са Орфееви – че баща на Евбул и Триптолем е Дисаулес, като и в едните, и в другите се разказва как детето получило от Деметра дара да засади питомните плодове. А пък атинянинът Хойрил90 е съчинил драма, озаглавена “Арлопе”, според която Керкион и Триптолем са братя, родени от дъщерята на Амфиктион, като баща на Триптолем бил Рарос, а Посейдон – на Керкион. Едно съновидение ме възпря да продължа по-нататък с тази легенда и да разкрия тълкуванието на светилището в Атина, наречено Елевзинско; Затова ще се огранича до онова, което е позволено на всички да пишат.

4 Пред този храм, където е и статуятя на Триптолем, има меден бик, воден сякаш за жертвоприношение, за него е съчинил живелият тук Епименид Кнососки91, за когото разказват, че веднъж излязъл в полето и влязъл в една пещера, и там заспал. Сънят го споходил на четиридесетгодишна възраст и след това той започнал да съчинява песни и да очиства (от болести) градове, сред които и Атина. Талес, който спрял болестта на лакедемонците, няма нищо общо с Епименид, нито са от един и същи град. Полимнаст92 от Колофон, написал песни за него по поръка на лакедемонците, казва, че Епименид е от Кносос, а Талес – от Гортин.

5 Още по-нагоре е храмът на Евклея, и той е построен след завладяването на областта Маратон от мидийците. Смятам, че тъкмо с тази битка атиняните се гордеят най-много. Та нали и Есхил, чийто живот предопределя и неговата смърт, не е споменал никой друг, но в своята гордост затова, че е участвал в морските сражения пред Артемизион и при Саламин93 в творчеството си е стигнал дотам, че да напише и бащиното (си) име и града, и как имал за свидетели на своята храброст дъбравата на Маратон и нахлуващите в него мидийци.

6 Отвъд Керамейкона и така наречения царски портик има храм на Хефест. Това, че край него е поставена статуя на Атина не ме учуди, защото знаех легендата за Ерихтоний. Щом забелязах, че статуята на Атина е със сини очи, открих, че митът е либийски. Защото при тях се разказва, че тя е щерка на Посейдон и на езерото Тритонида, заради това очите й са светлосини, като на Посейдон.

7 Наблизо е светилището на Афродита Урания94. От всички хора асирийците първи решили да почитат Урания, след асирийците – жителите на Пафос в Кипър и финиките, които владеели Аскалон в Палестина, а жителите на Китера я почитат, като я научили от финиките. При атиняните този култ бил учреден от Егей, като смятал, че няма да има деца – защото до този момент нямал – и след нещастието, от което били сполетени неговите сестри95 заради гнева на Урания. Съвременната статуя е от пароски мрамор и е творба на <Фидий>. В Атина има един дем на атмонеите, които твърдят, че светилището на Урания им го основал Порфирион, който царувал още преди Актей. Но сред демите се говорят и други неща, които с нищо не съвпадат с това, което обясняват жителите в града.

15 Като вървиш към така наречения заради рисунките “Шарен” портик96, се намира меден Хермес, наречен Агорайос (“Площаден”) и близо до него портал. Редом до него е трофеят на атиняните заради победата им в конно сражение срещу Плейстарх, който бил брат на Касандър и оглавявал неговата конница и наемна войска. На самия портик първо са изобразени атиняните, воювали при Ойное в Аргос срещу лакедемонците. Изобразен е не разгарът на битката или проявите на храброст в хода на самото сражение, а как битката започва и как двете войски тепърва влизат в стълкновение.

2 В средата на стените се бият атиняните с Тезей срещу амазонките. Но само това поражение на тези жени не изчерпва безмилостните сражения с тях, щом като Херакъл разрушил Темискира и след това войската, която те изпратили срещу Атина била разгромена, и въпреки това дошли в (земята на) Троя, за да се бият със самите атиняни и с всички елини. След амазонките са показани елините, завладяващи Илион и царете, събрани заради дързостта на Аякс спрямо Касандра. Рисунката включва самия Аякс и пленени жени, сред които е и Касандра.

3 В края на картината са показани воювалите при Маратон: беотийците, които държат Платея и атическата част, водеща ръкопашно сражение с варварите. В нея битката е показана равностойна – в центъра на сражението варварите отстъпват, при блатото – как се блъскат взаимно, а в края на картината как финикийските и варварските кораби нахлуват в този участък и избиват елините. Там е изобразен и херосът Маратон, на когото е наречена равнината, и Тезей, уподобен на мъж, изникващ от земята, а също Атина и Херакъл. Защото както те самите твърдят, Херакъл за пръв път е бил почетен като бог от маратонците. От сражаващите се на картината очевидно най-изпъкват Калимах, който бил избран от атиняните за военачалник, от стратезите Милтиад, има и един така наречен херос Ехетлос, за когото ще спомена и по-късно.

4 Там са поставени медни щитове, за тях има надпис, че са на сикионците и техните защитници, а щитовете, които са покрити със смола, за да не ги отслабят времето и стрелите, казват, че са на пленените при остров Сфактерия лакедемонци.

16 Пред портика са поставени медни скулптури. Солон, който написал законите на атиняните97, малко по-нагоре Селевк, комуто отнапред се появили явни знаци за бъдещия му възход. Когато Селевк на тръгване от Македония с Александър принасял жертва на Зевс от Пела, дърветата, поставени на олтара сами се приближили до статуята и се запалили без огън. А след смъртта на Александър Селевк най-напред се уплашил от пристигналия във Вавилон Антигон и избягал при Птолемей Лаг, но после нападнал Вавилон, победил войската на Антигон и убил самия Антигон98, а по-късно разгромил повелия срещу него боен поход Деметрий, син на Антигон.

2 След като покорил тези владения и скоро след това подчинил и лизимаховите територии, цялата власт в Азия предал на своя син Антиох, а сам забързал към Македония. Войската на Селевк се състояла както от елини, така и от варвари. Птолемей, братът на Лизандра, който избягал при него от Лизимах, изобщо бил опитен в дръзки дела и поради това бил наречен Керавън, та този именно Птолемей, когато войската на Селевк започнала да приближава към Лизимахия, скришом убива Селевк и като оставил богатствата да бъдат разграбени от царете, възцарил се над Македония, при което царуване той е първия цар, за когото знаем, че се осмелил да се противопостави на галатите, но бил разгромен от варварите99. А царството оцеляло благодарение на Антигон, сина на Деметрий.

3 Убеден съм, че от царете Селевк изобщо е бил един от най-справедливите и най-благочестив към божественото. Тъкмо Селевк е изпратил на милетците медния Аполон за (свещенодействията на) бранхидите, която статуя била издигната в мидийска Екбатана от Ксеркс. Тъкмо той, след като основал Селевкия при реката Тигър и преселил в него вавилонците, оставил Вавилонската стена, оставил и светилището на Бел и халдеите, които останали да живеят около него.

17 В агората на атиняните има и други неща, които не са знаменити за всички (елини) сред които е и олтарът на Елей, пред когото единствено от елините атиняните отдават почести като на бог, който е най-полезен за човешкия живот и житейските обрати. При тях са учредени не само култове, свързани с човеколюбието, но почитат и други богове, повече от другите, защото при тях има олтар и на Айдос (Срама), на Феме (Мълвата) и на Хорме (Импулса). Повече от очевидно е, че при тия, сред които има повече благочестие, отколкото у други, и съдбата им е по-добра.

2 В гимназиона, който се намира недалече от агората, наречен на своя създател Птолемей, има каменни Херми, заслужаващи да се видят, както и медна статуя на Птолемей. Там са поставени и (статуите на) либиеца Йобас и на Хризип от Соли. А до гимназиона има светилище на Тезей. Там са изобразени атиняни, сражаващи се с амазонки. Тази война при тях е изобразена и на щита на Атина, и на олтара на Зевс Олимпийски. В светилището на Тезей е зографисана и битката с кентаврите и с лапитите. Тезей вече е убил кентавър, а при останалите битката е равностойна.

3 Картината на третата стена не е съвсем ясна за тези, които не са научили легендата, отчасти заради времето, отчасти защото Микон не е нарисувал целия сюжет. Когато Минос довел в Крит Тезей и целия флот с децата, след като обладал Перибея и от всички най-много му се противопоставил Тезей, в гнева си му нанесъл и други обиди, и заедно с това не признал, че е син на Посейдон, щом като не може да му върне хвърления в морето печат, който сам носел. Казват, че при тези думи Минос хвърлил печата. Според разказа, Тезей излязъл от морето с печата и с венец, дарен му от Амфитрита.

4 За смъртта на Тезей са разказани много противоречиви версии. Най-достоверната от всички, които съм чувал е, че той бил окован в тъмница, докато не го извел Херакъл. Тезей нападнал теспротите, за да похити жената на царя им, но погубват по-голямата част от войската и самият той и Пейрит – защото Пейрит се биел с ревностния жених – били пленени, и теспротиецът ги вързал и ги задържал в Кихюрон.

5 Наред с другите забележителни неща, които могат да се видят в земята на Теспротида, е светилището на Зевс в Додона и свещеният дъб на бога. До Кихюрон се намира така нареченото езеро Ахерузия и река Ахерон, там тече и прескръбната вода на Кокит. Струва ми се, че Омир, след като е видял това, изобщо е дръзнал да опише в поезията си нещата в Хадес, а и имената на реките е взел от Теспротида. Докато държат Тезей така окован, синовете на Тиндарей100 тръгват срещу Афидна, завземат я и връщат царството на Менестей.

6 Менестей не придал важност на децата на Тезей, които тайно се оттеглили при Елефенор в Евбея, носи давал сметка, че Тезей, ако изобщо се върнел от Теспротия, щял да се окаже негов сериозен противник, поради което се споразумял с поданиците, след като освободеният Тезей се възстанови, да бъде изгнан. Така Тезей заминал за Девкалион в Крит, но след като бил отнесен от ветровете при остров Скирос, скиросците се отнесли към него с голяма почит, както заради славата на рода му, така и заради собствените му прочути подвизи. Поради това Ликомед скроил смъртта му. Гробницата (свещеният участък) на Тезей у атиняните се появила след завладяването на Маратон от мидийците, когато Кимон, синът на Милтиад опустошил Скирос – като отмъщение за гибелта на Тезей – и пренесъл костите му в Атина.

18 Светилището на Диоскурите е древно. Самите те са представени стоящи, а децата им са възседнали коне101. Там <Полигнот> е изрисувал брак на Левкиповите дъщери, част от разказа за боговете, а <Микон> – отплавалите с Язон срещу колхите. Най-старателно в картината са изобразени Акаст и конете на Акаст.

2 Над светилището на Диоскурите е храмът на Аглаурос. На Аглаурос и на сестрите й Ерсе и Пандросос казват, че Атина дала Ерихтоний, като го поставила в скиния, и забранила да разпитват защо им го предава. Казват, че Пандросос се подчинила, а двете – защото двете отворили скинията – полудели, когато видели Ерихтоний, и го хвърлили под акропола, където се смята, че е най-стръмно. До същото място се качили и мидийци и избили голяма част от атиняните, които преградили акропола с дървета и колове, по-скоро заради предсказанието, отколкото по замисъл на Темистокъл.

3 Наблизо е пританионът, където са написани законите на Солон102 и там са поставени статуи на богините Ейрене и Хестия, и други скулптури, сред които е и тази на Автолик, състезателя по панкратион. Портретите на Милтиад и Темистокъл са заменени с образи на римлянин и тракиец.

4 На слизане оттам към долната част на града се намира светилището на Сарапис, когото атиняните въвели като свой бог по времето на Птолемей. Най-забележителните светилища на Сарапис са в Александрия, а най-старото е в Мемфис: в него не се допуска да влизат нито гости, нито жреци, преди да заровят Апис. Недалече от светилището е мястото, където разправят, че се събрали Тезей и Пейрит, преди да потеглят срещу Лакедемон и след това срещу теспротите.

5 Наблизо е съграден храм на Илития, която дошла от хипербореите в Делос, за да акушерства при родилните мъки на Лето. Казват, че останалите научили името на Илития от делосците; делосците принасят жертви на Илития и пеят химна на Олен. Критяните обаче смятат, че Илития се е родила в Амнисос на територията на Кносос, и че е дете на Хера. Единствено при атиняните дървените статуи на Илития са скрити в земята до бедрата. Жените (ми) казаха, че двете от тях са критски, подарени от Федра, а най-старата донесъл от Делос Ерисихтон.

6 Преди да се влезе в светилището на Зевс Олимпийски – римският император Адриан103 е издигнал храма и статуята на бога, едно великолепно зрелище, което, както и останалите статуи, отстъпват по големина единствено на колосите в Родос и Рим, но е изработена от слонова кост и злато и освен големината си предлага на зрителите великолепно произведение на изкуството – там има две статуи на Адриан от тасоски мрамор, и две от египетски. Пред стълбовете са поставени медни статуи, които атиняните наричат “Изселничества”. Цялата обиколка е около четири стадия и е изпълнена със скулптури. От всеки град е поставена статуя на Адриан, а атиняните са ги задминали, като са издигнали достоен за възхита колос зад храма.

7 В периболоса на храма има древна медна статуя на Зевс, храм на Кронос и Рея и свещен участък на Гея, по прозвище Олимпиада. Основата там е подкопана на около лакът дълбочина и казват, че след потопа от времето на Девкалион водата потънала на това място, и всяка година хвърлят там пшенични зърна, смесени с мед.

8 При колоната е поставена статуя на Исократ104, от когото са се запомнили три неща, неговата прекалена трудолюбивост с това, че до края на деветдесет и осем годишния си живот не е преставал да има ученици, неговото голямо благоразумие с това, че през цялото време се е въздържал от участие в политиката и не се е занимавал с обществени дела, и неговото голямо свободолюбие с това, че при известието за битката при Херонея105 изпитал такава мъка, че доброволно пожелал да умре. Там са поставени и фигурите на персийци от фригийски камък, носещи меден триножник, като и те, и триножникът представляват забележителна гледка. Казват, че Девкалион съградил древното светилище на Зевс Олимпийски, като сочат като доказателство, че Девкалион е живял в Атина една гробница, отстояща недалече от днешния храм.

9 Сред останалите неща, които Адриан направил за атиняните, е храмът на Хера и Панелинския Зевс, и общото светилище на вси богове, като най-знаменити са стоте колони от фригийски камък. По същия начин са изработени и стените при портиците, като там са издигнати постройки с позлатен покрив и от алабастър, допълнително декорирани със статуи и картини. В тези здания се пазят книги. Има и гимназион, наречен на името на Адриан, като и при него са поставени сто колони от камък, сечен в Либия.

19 А след храма на Зевс Олимпийски наблизо има статуя на Аполон Питийски106; има обаче и друго светилище, на Аполон, по прозвище Делфиний. Казват, че когато този храм бил вече изграден до покрива, в града пристигнал все още непознатия на всички Тезей. Понеже той бил облечен в дълъг хитон, стигащ до глезените и косата му била красиво сплетена, като минавал покрай храма на Делфиний, строителите на покрива започнали да се питат на подигравка коя ли е тази девойка на възраст за женене, която обикаля самичка. Тезей не им отвърнал нищо, а като разпрегнал биковете от колата, която им се намирала там, прехвърлил я през покрива на храма, който строели.

2 За мястото, което наричат Кепой (Градините), и за храма на Афродита при тях не се разказва нищо. Нито пък за статуята на Афродита, която се намира близо до храма. Формата й е четвъртита, както и на Хермите107, а надписът показва, че Афродита Урания е най-старата от така наречените Мойри. Статуята на Афродита е творба на <Алкамен> и е сред малкото забележителности в Атина.

3 Има и светилище на Херакъл, носещ името Кюносаргес; на тези, които са прочели оракула е дадено да знаят за бялата кучка, при него има олтари на Херакъл и Хеба, за която смятат, че била дъщеря на Зевс и жена на Херакъл. Направен е и олтар на Алкмена и Йолай, който възложил на Херакъл повечето подвизи. А Ликейонът носи името си от Ликос, сина на Пандион, и е смятан от самото си начало, та чак до днес, за светилище на Аполон, като там за пръв път богът бил наречен Ликейски. Казват и че термилите, при които отишъл Ликос, след като бил изгнан от Егей, заради него се нарекли ликийци.

4 Зад Ликейона108 е надгробният паметник на Нисос, който бил убит от царя Минос, атиняните го взели от мегарците и го погребали тук. За този Нисос съществува легенда, че косите на главата му били пурпурни и че загинал, след като косите му били отрязани. Когато критяните нахлули в земята, останалите градове из Мегарида покорили с щурм, а Нисея, където избягал Нисос, обсадили. Там Минос залюбил дъщерята на Нисос и тя отрязала косите на баща си.

5 Така казват, че станало. А през (града на) атиняните текат реките Илисос109 и едноименната с келтската река Еридан, която се влива в Илисос. Илисос е същата река, където, разправят, играещата си Орейтия била похитена от вятъра Борей. Борей се оженил за Орейтия и поради родството си с тях им помогнал, като унищожил голямото количество варварски триери. Наред с останалите богове, на които атиняните считат, че Илисос е свещен, край него се намира и олтар на Музите Илисиади. Показват и мястото, където пелопонесците убили атинския цар Кодрос, син на Мелант.

6 Като се премине Илисос е местността Агри и там се намира храмът на Артемида Агротера (Обичащата дивото). Там казват, че Артемида за пръв път отишла на лов, след като дошла от Делос и заради това статуята й е с лък. Стадионът от бял камък не е толкова интересен ако ти го опишат, но е истинско чудо ако го видиш. За големината му човек може да прецени най-вече от следното: Започва отгоре под хълма Илисос и се спуска сърповидно, раздвоявайки се към брега на реката. Този стадион го е построил атинянинът Херод110 и зе него е била изразходвана голяма част от изсечения камък на Пентелезис.

20 От притания тръгва улица, наречен Триножниците. Местността е наречена на нея, защото по нея има големи храмове и пред тях са поставени медни триножници, обкръжени с художествени произведения, достойни за упоменаване. Там се намира (статуята на) Сатир, с която, казват, <Праксител>111 много се гордеел някога. Веднъж Фрина го помолила да й каже коя е най-хубавата му творба за него самия, като му обещала да му даде да я люби, но той отказал да й каже кое е най-доброто му произведение. Дотичал един слуга на Фрина, за да каже на Праксител, че в работилницата му е пламнал пожар и е унищожил повечето му творби, но не всичко е загубено.

2 Затичал се Праксител през вратите и в отчаянието си казал, че остава само огънят да му е унищожил Сатира и Ероса112. Тогава Фрина му рекла да се успокои, нищо лошо не се е случило, и се съгласила, че творбите, които избрал, са най-добрите му. Така Фрина избрала Ероса. Близо до храма на Дионис е детето Сатир, на което подават чаша. А изправените статуи на Ерос и Дионис е сътворил <Тюмил>.

3 Най-старо светилище на Дионис е край театъра. Вътре в оградения свещен участък има два храма и две статуи на Дионис: Елевтерий113 и тази, която е сътворил <Алкамен> от слонова кост и злато. Там са изрисувани картини, как Дионис отвежда Хефест на небето. Елините разказват и това, че Хера хвърлила новородения Хефест, а той за отмъщение й изпратил дар, златен трон с невидими вериги, и когато тя седнала на него, била привързана, и че Хефест не желаел да се подчини на ни един от останалите богове, но Дионис – защото Хефест се доверявал най-много на него – го напил и го отвел на небето. Това е нарисувано, както и Пентей и Ликург, как биват съдени за това, че оскърбили Дионис, както и спящата Ариадна, отиващият си Тезей и Дионис, дошъл за похищението на Ариадна.

4 Близо до светилището на Дионис е и постройката на театъра, казват, че неговата скена била направена по подражание на шатрата на Ксеркс. Той е построен за втори път, след като римският стратег Сула опожарил стария, когато завладял Атина114. А причината за тази война е следната. Митридат царувал над варварите около Евксинския понт. Причината, заради която той повел война с римляните, как се прехвърлил в Азия, както и колко градове подчинил с война и колко градове имал за съюзници – нека това остане грижа за ония, които държат да знаят за делата на Митридат. Аз ще разкрия само това, което е свързано със завладяването на Атина.

5 Имало един атинянин на име Аристион, когото Митридат използвал за свой посланик в елинските градове. Той придумал атиняните да предпочетат Митридат пред римляните. Но убедил не всички, а само тази част от народа, която е по-размирна. Разумните атиняни предпочели да бъдат подчинени на римляните. В разгара на битката римляните получават голямо превъзходство и преследват към крепостта бягащия Аристион и атиняните с него, а Архелай и варварите към Пирея. И той бил стратег на Митридат, когото преди това обитаващите Сипил магнезийци, когато избягал при тях, ранявайки и избивайки повечето варвари.

6 На атиняните прочие била наложена обсада, докато стратегът на Митридат Таксил, който по същото време се оказал край Елатия във Фокида, след като дошли вестители, вдигнал войската си и я повел към Атика. Като научил това, римският стратег оставил част от войската да продължи обсадата на Атина, а самият той с по-голямата част от силите отишъл в Беотия, за да пресрещне Таксил. Три дни по-късно и в двата римски лагера пристигнали вестители, като едните съобщили на Сула, че крепостта на атиняните е превзета, а на обсадителите на Атина било известено, че Таксил е разбит в сражение при Херонея. Като се върнал в Атина, Сула задържал противопоставилите му се атиняни и заповядал по жребий да бъде убит всеки десети от тях.

7 Но още преди Сула да дойде в Атина, някои мъже, за да се скрият от неговия гняв, избягват в Делфи. Когато те попитали, дали вече се е случило нещастието и Атина ще бъде опразнена, Пития им казала, че отговорът е в кожения мях. След това Сула бил сполетян от болестта, за която разбрах, че сполетяла и сириеца Ферекид. Действията на Сула спрямо атинския народ били по-жестоки, отколкото е присъщо за един представител на Рим. Но мисля, че не толкова това е било причина за неговото нещастие, колкото гневът на (Атина) Хикесия (Защитничката), защото измъкнал потърсилия убежище в светилището на Атина Аристион и го убил. Така пострадала при войната с римляните, после Атина отново заблестяла, по времето на император Адриан.

21 В своя театър атиняните имат изображения на съчинители и на трагедии, и на комедии, като повечето от тях са на по-неизвестни автори. Защото ако не смятаме Менандър115, няма друг прославил се автор на комедии. А сред най-известните автори на трагедии са Еврипид и Софокъл. Легендата твърди, че при смъртта на Софокъл116 лакедемонците нахлули в Атика и техният вожд получил видение как Дионис се приближил до него и му наредил наред с почестите, които устроили на мъртвите, да отдадат почит и към новата Сирена. И той разбрал, че сънят му се отнася за Софокъл и за творчеството на Софокъл, както и до днес уподобяват увлекателното поетично и прозаично слово на Сирена.

2 А изображението на Есхил смятам, че е направено много след смъртта му117 и след картината, изобразяваща събитието при Маратон. Самият Есхил е разказал, че като бил малък, седял в полето да пази лозе и му се явил Дионис, който му наредил да твори трагедия. А когато настъпил денят – защото драговолно се подчинил – вече лесно започнал да твори.

3 Така е казал той. А при така наречената Южна стена, която е обърната от Акропола към театъра, е надвиснала златната глава на Горгоната Медуза, а около нея е поставена егида118. В най-високата точка на театъра под акропола в скалите има пещера. При нея също е поставен триножник. Там са издигнати (статуите на) Аполон, Артемида и децата на Ниоба. Тази Ниоба видях сам, като се изкачвах по възвишението Сипилон119. Околността е камениста и стръмна, и не предлага на минувача гледка на жена, нито страдаща, нито изобщо. Но ако се отдалечиш, ще ти се стори, че виждаш разплакана и опечалена жена.

4 Като се изкачваш от Атина към Акропола, над театъра е погребан Калос. Този Калос, който бил син на сестра му и негов ученик в занаята, Дедал убил и след това избягал в Крит, а по-късно побягнал в Сицилия при Кокалос. Има какво да се види в светилището на Асклепий сред статуите, направени в чест на него и на децата му, както и сред картините. В същото светилище има и чешма, при която според легендата синът на Посейдон Алиротий посрамил щерката на Арес Алкипа и заради това бил убит от Арес, и заради това убийство за пръв път бил проведен съд.

5 Наред с другите неща там е изложена и една сарматска ризница. Като я погледне, човек не би казал, че варварите са по-малко вещи от елините в занаятите. Защото при сарматите нито се копае желязо, нито си внасят такова. От всички варвари те в най-голяма степен не използват желязото. Но са изнамерили средства срещу тази липса. На копията си поставят костни остриета вместо железни, стрелите им са от черепна кост и костни, и изобщо използват костни върхове на метателните си оръжия. А когато се сблъскат с врагове, хващат ги с ласа и като извърнат конете си, събарят хванатите противници с въжетата.

6 А ризниците си правят по следния начин. Всеки от тях отглежда по много коне, защото земята им нито е разпределена на дялове между местни жители, нито пък ражда нещо друго, освен диви шубраци, понеже са номади. Тях използват не само при война, но ги принасят в жертва на своите местни богове и изобщо се хранят с тях. Като съберат копитата и ги почистят, разсичат ги и правят от тях нещо подобно на драконови люспи. Който пък не е виждал дракон, виждал е поне борова шишарка, все още зелена. И не би сбъркал, ако оприличи изработката от копито на виждащите се люспи по боровата шишарка. Продупчват ги и ги зашиват с конски и говежди жили, и ги използват за ризници, и не се боят нито от елинското достойнство, нито от по-слабите. Защото издържат дори при удари и обстрел отблизо.

7 Ленените ризници не са така полезни при бой, защото пропускат и се разкъсват от желязото. Но помагат на ловците, защото задържат зъбите на лъвове и пантери. Ленени ризници могат да се видят изложени както в други светилища, така и в Грюнейон120, където се намира най-хубавата дъбрава на Аполон с дървета, питомни животни и неплодни растения, носещи наслада за обонянието и окото.

22 След светилището на Асклепий по същия път към Акропола има храм на Темида. Пред него има издигната гробна могила на Хиполит. Казват, че смъртта го постигнала от проклятия121. И на варварите, които са научили елинския език, е известна (историята за) любовта на Федра и дързостта на мащехата при службата. Трезенците също имат гробница на Хиполит. Тяхната легенда е следната.

2 Когато Тезей решил да доведе Федра, не искал ако му се родят деца (от нея) Хиполит да ги управлява, нито да царува преди тях, затова го изпратил при Питей, за да го отгледа и след това да го направи цар на Трезен. Но по-късно Палад и децата му въстанали срещу Тезей. След като ги убил, той отива в Трезен за очищение и там Федра за пръв път видяла Хиполит, и влюбена в него, замислила смъртта му. При трезенците расте миртово дърво, всичките листа на които са продупчени. Казват, че първоначално то не е било такова, но това станало поради несподелената любов и от фибулата, която Федра имала в косите си.

3 Когато Тезей събрал атиняните от демите в един град, наредил да се почита Афродита Пандемос и Пейто. По мое време ги нямаше древните статуи, но това, което можеше да се види по мое време, е дело на доста изтъкнати майстори. Има също така и светилище на Гея Куротрофос, и на Деметра Хлоя. Като дойда на тази тема, ще кажа какво обясняват жреците за тези техни прозвища.

4 За Акропола има един вход. Втори проход няма, защото отвсякъде е стръмен и е обграден от крепка стена. Предверието е с покрив от бял мрамор и дори по мое време се отличаваше с красотата и големината си. За изображенията на конници не мога да кажа ясно дали са синовете на Ксенофонт, или просто са направени заради достойнството. Вдясно от Пропилеите (предверието) има храм на Нике Аптерос (Безкрилата). Оттам може да се види морето и казват, че там Егей се хвърлил и загинал.

5 Корабът, който отвеждал децата в Крит, отплавал с черни платна, но Тезей – той се качил на борда, одързостен да победи така наречения Минотавър – казал на баща си, преди да замине, че ще вдигне бели платна, ако се върне обратно, след като победи бика. Но той забравил за тях, когато загубил Ариадна. Тогава Егей, виждайки, че корабът се връща с черни платна, помислил, че синът му е загинал, хвърлил се и се убил. В негова чест атиняните имат хероон на Егей.

6 Вляво от пропилеите има постройка с картини. Тези от тях, които времето не беше заличило, представляваха Диомед (и Одисей), как вторият отнася лъка на Филоктет в Лемнос, а първият – (статуята на) Атина от Илион. След това на картините е изобразен Орест, как убива Егист, а Пилад – синовете на Навплий, дошли на помощ на Егист. Наблизо е могилата на Ахил, където щяла да бъде съсечена Поликсена. Добре е постъпил Омир, че е пропуснал тази история заради нейната грубост. Добре е съчинил според мен за това как Скирос бил завладян от Ахил, без да разказва това, което говорят, как Ахил живял сред девойките на острова, и което го е изобразил и <Полигнот>. Същият е изобразил и Одисей, застанал при дружките на Навзикая, перящи в реката, както го е възпял и Омир122.

7 Наред с другите картини има и портрет на Алкивиад, как побеждава в конни състезания в Немея. Показан е и Персей, пристигащ в Серифос, и как отнася на Полидект главата на Медуза. Но не съм готов в “Атика” да разясня за нещата, свързани с Медуза. След като подминеш картините с момчето, носещо ведрата и бореца, когото е нарисувал <Тимайнет>, ще видиш Музей. Четох някакви епически стихове, в които се говори за Музей, че лети, дарен от Борей, но ми се струва, че тях ги е съчинил Ономакрит, и със сигурност няма нищо запазено от Музей, освен може би химнът на Деметра при ликомидите.

8 Вече при самия вход на Акропола е Хермес, когото наричат Пропилей и Харитите, които казват, че ги направил Сократ, синът на Софрониск, за когото Пития е свидетел, че е бил сред най-мъдрите хора, нещо, което не е казала дори и на Анахарсис, макар той сам да отишъл заради това в Делфи.

23 Наред с всичко останало, елините говорят, че е имало седем мъдреци. Сред тях, казват, били лесбоският тиран, и Периандър, синът на Кипсел. Впрочем Пизистрат и синът му Хипий били много по-човеколюбиви от Периандър и много по-мъдри както във военните дела, така и в онова, което се отнася до гражданския ред, при което заради смъртта на Хипарх Хипий се разгневил освен към други и към една жена, на име Леайна.

2 Нея, когато умрял Хипарх – разказвам това не защото съм го прочел от достоверен документ, но защото в него вярват повечето атиняни – Хипий поругал и по време на поругаването убил, знаейки, че била хетера на Аристогейтон и понеже бил убеден, че не можело да не знае за заговора. Заради това, когато била премахната тиранията на Пизистратидите, атиняните поставили медна лъвица в памет на тази жена, и до нея статуя на Афродита, издигнати от Калий и чийто автор е <Каламид>.

3 Наблизо има медна статуя на Диитреф, сразен със стрели. Този Диитреф освен другите му дела, атиняните разправят, че като дошли наемници – траки, потеглил за Сиракуза след Демостен, но след като закъснели, Диитреф ги върнал обратно. А под Халкидика достигнал до Еврип, където навътре в сушата се намирал градът на беотийците Мюкалесос. Като го нападнал откъм морето, Диитреф го завзел. От гражданите на Мюкалесос траките избили не само мъжете, годни за военна служба, но и жените и децата. Свидетелство за това са градовете в Беотия, възстановявани от тиванците, които бяха обитавани по мое време, като в тях са се връщали избягалите им след завзимания граждани. Ако варварите не бяха избили всички граждани на Мюкалесос, то по-късно оцелелите щяха да си възстановят града123.

4 Така се учудих на статуята на Диитреф, че е ранен със стрели, след като за елините не е присъщо да стрелят с лък, ако не смятаме критяните. Вече знаем, че локрите от Опунт се въоръжават по мидийски, тях Омир ги е описал, че тръгват срещу Илион с лъкове и прашки. А и малийците не са се упражнявали в стреляне с лък, във всеки случай едва ли са го познавали допреди Филоктет и не след дълго са спрели да го употребяват. Близо до Диитреф – не искам да описвам по-незначителните образи – има статуи на богини, на Хигия, за която казват, че е дъщеря на Асклепий, и на Атина, която също е с прозвище Хигия.

5 Има и един неголям камък, колкото да седне на него дребен човек. На него, казват, когато Дионис дошъл в (тяхната) земя, си отдъхнал Силен. Силени наричат престарелите сатири. А за сатирите, какви са те, желаейки да науча повече от онова, което се знае от простолюдието, се натъкнах на следния разказ. Евфем е разказал, че някакъв кариец, като плавал за Италия, объркал курса си от ветровете и излязъл в открито море, в което вече не се плава. Той разказал, че там имало пусти острови, а в други от тях обитавали диви хора.

6 Моряците, на които вече им се било случвало да се приближават до тях и били запознати с нравите им, не искали да се приближат до тези острови, но в този случай били принудени. Тези острови моряците наричали Сатириди124, а обитателите им били пламенни и носели на бедрата си големи конски опашки. Тия, като ги усетили, се затичали към кораба и без да кажат нищо, ги нападнали, за да похитят жените на кораба. Накрая моряците вързали една варварка и я изхвърлили на острова. Сатирите я обезчестили не само където е обичайно, а навсякъде по тялото.

7 Видял съм и познавам и други статуи на Акропола, както и медната статуя на детето, творба на <Лукий>, сина на Мирон, което държи купела, както и Персей, извършил подвига си с Медуза, творба на <Мирон>. Има и светилище на Артемида Браурония, чиято статуя е творба на <Праксител>, като богинята носи името си от дема Браурон, а в Браурон има и древна дървена статуя, Артемида Таврическа, както я наричат.

8 Показан е и медният, така наречен дурийски кон. За това, че въпросното произведение на <Епей> представлява всъщност съоръжение за разрушаване на крепостна стена, знае този, който не споделя пълната наивност на фригите. За този кон разказват, че побрал вътре в себе си най-храбрите елини, и заради това направата му е от мед125. От него надничат Менестей и Тевкър, а също и синовете на Тезей.

9 Сред статуите при коня се намират изображението на Епихарин, как се упражнява в бягане с тежко въоръжение, творба на <Критий>, показано е и благодеянието на Ойнобий към Тукидид, сина на Олор. Ойнобий спечелил решение да върне (от изгнание) Тукидид в Атина, и понеже той бил убит с измама след като се върнал, гробът му е недалече от Мелитидските порти.

10 Що се отнася до панкратиаста Хермолик и до Формион, сина на Асопих, тях ги пропускам, защото са описани от други126. Но за Формион имам да добавя следното. Случило се така, че Формион, който бил подобен на знатните атиняни и по потекло не бил от неизвестните, натрупал дълг. След като се оттеглил в Пеанийския дем, заживял там, докато атиняните не го избрали за наварх, но той отказал да отплава. Заявил, че има дълг, и няма да може да упражнява влияние пред войниците, преди да се изплати. Така атиняните – защото категорично искали той да ги командва – го освобождават от дълга, който имал.

24 След това е представена Атина, как поразява силена Марсий, задето създал флейтите, и те се изхвърлят по волята на богинята. След изображенията, за които споменах, е показана легендарната битка на Тезей с така наречения Минотавър, човек или животно, което според легендата той победил127. По мое време някои жени раждаха по-страшни чудовища и от него.

2 Показан е и Фрикс, синът на Атамант, понесен от овена към (страната на) колхите. След като го е принесъл в жертва на някакъв бог, за който се предполага, че е така наричаният от орхоменците (Зевс) Лафистий128, разсекъл бедрата му според елинския обичай, той гледа как изгарят. Наред с другите картини по-нататък може да се види и Херакъл. Както е според легендата, той души змиите. Има я и Атина, как излиза от главата на Зевс. Там е изложен и един бик, посветен от Съвета на Ареопага, стига действително Съветът да го е посветил. Това все пак изглежда много вероятно.

3 И преди съм изтъквал, че атиняните имат по-развит култ към труженичеството, отколкото останалите. Защото първи те са нарекли Атина с прозвището Ергане, първи те са издигнали херми без крайници и в същото време имат в храма си олтари на божествата-труженици. А ако човек предпочита изящните произведения пред тези, които идат от древността, и такива може да види. Показана е една статуя на мъж с шлем, дело на <Клеойт>, като Клеойт е направил краката му от сребро. Има статуя на Гея, молеща се на Зевс да я ороси, било защото самите атиняни са се нуждаели от дъжд, било защото сушата е поразила всички елини. След това са изложени Тимотей, синът на Конон, както и самият Конон. Изложена е, посвещение от Алкамен, Прокна, замислила престъплението срещу сина си, както и самият Итис.

4 Изобразена е и Атина, показваща маслиновия плод и Посейдон, показващ вълната. Има и статуя на Зевс, наречен Полией, творба на <Леохар>. Ще напиша какво е обичайното за него жертвоприношение, но няма да напиша за причината, поради която според тях то е такова. Поставят пред олтара зърна ечемик, смесени с житни зърна и не ги пазят. Бикът, който пазят приготвен за жертвоприношението, се втурва към олтара за зърното. Едного от жреците наричат бикоубиец (този, който убива бика). Тогава той захвърля секирата – такъв им е обичаят – и побягва. А те, все едно че не са видели мъжа, който е извършил деянието, провеждат съд над секирата. Ето такова е жертвоприношението им.

5 А в храма, който наричат Партенон129, като се влиза в него, това, което се намира при така наречените орли, всичко е свързано с (мита за) Атина. Зад тях е показан спорът между Посейдон и Атина за земята. Тази статуя е направена от слонова кост и злато. По средата впрочем пред зрителя изпъква изображението на Сфинкса с шлема – това, което се разказва за Сфинкса, ще опиша, когато моят разказ стигне до Беотия – а от двете страни на (Сфинкса с) шлема са изобразени грифони.

6 Казват, че с тези грифони се бил Аристей от Проконес130 за златото, заедно с живеещите северно от иседоните аримаспи. А златото, което грифоните пазят, се издига над земята. Аримаспите били всички по рождение еднооки мъже, а грифоните са изобразени като зверове с лъвски тела, но с крила и с орлови клюнове. Толкова за грифоните.

7 Статуята пък на Атина е в цял ръст, облечена е в хитон дълъг до глезените. При гърдите й е направена главата на Медуза, от слонова кост. Също така и Нике, с четири крила, която държи в ръката си копие, в краката й лежи щит, а близо до копието има змия. Тази змия (дракон) сигурно е Ерихтоний. В основата на статуята е изобразено раждането на Пандора. Хезиод131 и други поети са съчинили, че Пандора била най-първата жена. Преди да се роди Пандора, женският пол не съществувал. Там лично видях статуята на самия император Адриан, а при входа са показани многото и удивителни подвизи на Ификрат132.

8 Срещу храма е медният Аполон и казват, че е творба на <Фидий>. Наричат го Парнопий, защото, казаха ми, парнопите им нанасяли щети в тяхната земя и богът ги прогонил. Знаят, че ги е прогонил, но как – не казват. Знам за три случая на загинали парнопи от планината Сипил, всеки път по различен начин, като в първия случай ги отнесе силен вятър, при втория след като богът прати дъжд, настъпи силна жега, която ги унищожи, а при третия – загинаха от внезапен студ.

25 Това съм го видял сам. В Акропола на Атина са изложени статуите на Перикъл, синът на Ксантип, както и самият Ксантип, който се сражавал в морска битка с мидийците при Микале133. Но статуята на Перикъл е от другата страна, а близо до тази на Ксантип е поставена статуята на Анакреонт от Теос, първия голям творец на еротична поезия след Сафо от Лесбос. Той е изобразен като пеещ пийнал мъж. Близо до него <Дейномен> е направил статуи на жени, Йо, дъщерята на Инах и Калисто, щерката на Ликаон, за които две легендите са подобни, любовта на Зевс, гневът на Хера и превръщането на първата в крава, а на втората – в мечка.

2 При южната стена Атал е посветил фигури на гигантите, които някога са обитавали из Тракия и при провлака на Палене, за легендарната война с тях, както и битката на атиняните с амазонките и подвигът срещу мидийците при Маратон, както и гибелта на галатите в (малоазийска) Мизия, всяка от които с големина около два лакътя. Показан е и Олимпиодор, спечелил си слава с величието на своите дела и не по-малко с тяхната навременност, като предлагал често грижа към съгрешили хора, които дори не са се надявали на великодушие.

3 Защото битката при Херонея донесла беди на всички елини, и в немалка степен поробила и ония, които пренебрегнали опасносността и се съюзили с македоните. Мнозинството градове Филип завладял, а с атиняните на думи се споразумял, но на дело твърде много им навредил, като ги лишил от островите и от всякакво върховенство по море. Известно време атиняните пазили мир, докато царувал Филип и след това Александър. Но след смъртта на Александър македоните избрали за свой цар Аридей, докато цялата власт се оказала в ръцете на Антипатър. Тогава атиняните решили, че повече е непоносимо елинството завинаги да остане под властта на македоните. Затова сами тръгнали към война и започнали да събират за това дело и други.

4 Техни съмишленици в това дело станали от пелопонеските градове – Аргос, Епидавър, Сикион, Трезен, Елида, Флиунт, Месена. От тези оттатък Коринтския провлак – Локри, Фокида, Тесалия, Карист и жителите на Акарнания, основавайки Етолийския съюз. Но беотийците, които владеели опразнената територия на Тиваида, поради страх да не би атиняните да колонизират за себе си Тива, не влезли в съюза и доколкото разполагали с военна сила, се заклели в македонската кауза.

5 След като определили съюзните дялове, довели стратези от всеки град и за върховен главнокомандващ бил избран атинянинът Леостен, както поради желанието на града, така и защото се смятало, че той е опитен във военните дела. Той проявил добронамереност към всички елини. Тези елини, които били воювали като наемни войници за Дарий и сатрапите, се били разселили из Персия и след смъртта на Александър Леостен успял с кораби да ги докара в Европа. Но тъкмо тогава, след като им бил разкрил перспективите в по-благоприятна светлина и разчитали на него, със смъртта си134 той обезсърчил всички и начинанието им пропаднало най-вече заради това. Освен това македоните изпратили гарнизон в Атина, който окупирал най-напред Мунихион, а след това Пирея и Дългите стени.

6 След смъртта на Антипатър Олимпиада дошла от Епир и за кратко време се възцарила, като убила Аридей. Но скоро след това била обсадена от Касандър и се предала на тълпата. Когато се възцарил Касандър (тук ще изложа само разказа си за събитията в Атина от това време), завзел стената Панакт в Атика и наложил за тиран на атиняните Деметрий, сина на Фанострат135, който си спечелил добро име със своята мъдрост. От властта на тиран го свалил Деметрий, синът на Антигон, който бил млад и проявявал ревност към елинството.

7 А Касандър – неговата омраза към атиняните била голяма – той после се сближил с Лахарес, който по това време председателствал Народното събрание и убедил този мъж да наложи тиранична власт, като станал най-жесток към хората и най-безогледен спрямо религията от тираните, което познаваме. Но Деметрий, синът на Антигон, влязъл в спор с Народното събрание и наред с това прекратил тиранията на Лахарес. Когато крепостната стена била завзета, Лахарес избягва при беотийците, като отнесъл със себе си златни щитове от Акропола, и бил заподозрян също така, че присвоил големи средства, като съблякал и откраднал одеждите от статуята на Атина136.

8 Заради това някакви мъже от Коронида убиват Лахарес. Деметрий, синът на Антигон, който освободил атиняните от тираните, не им предал Пирея веднага след бягството на Лахарес, и по-късно, след като спечелил война, вкарал гарнизон в самия град, като построил така наречения Музейон. Музейонът е вътре в древния периболос, възвишение срещу Акропола, където казват, че пеел Музей и където бил погребан, когато умрял от старост. По-късно на това място бил издигнат и надгробен паметник на някакъв сириец137. Там вдигнал (укрепление) Деметрий и го владял.

26 По-късно неколцина мъже си припомнят за честта на своите предци и за това как се е променило достойнството на атиняните, и веднага избират за свой пълководец Олимпиодор. Той ги повел срещу македоните, заедно със старци и деца, като се надявал да спечели във войната по-скоро осланяйки се на тяхната готовност, отколкото на силата им. Когато македоните им излезли насреща, ги победил в битка и след като те се укрили в Музейона, завладял това укрепено място.

2 Така Атина се освободила от македоните и въпреки че се сражавали всички атиняни, разказва се, че в този подвиг най-много се отличил Леокрит, синът на Протарх. Той пръв се изкачил по стената, пръв нахлул в Музейона и на него, падналия в битката атиняните, наред с другите почести, които му оказали, посветили неговия щит на Зевс Освободителя, като изписали името на Леокрит и неговия подвиг.

3 Това е най-голямото дело на Олимпиодор, освен дето възвърнал и Пирея, и Мунихион. След като македоните предприели отстъпление към Елевзин, той вдигнал на бран елевзинците и победил македоните. А още преди това, когато Касандър нахлул в Атика, Олимпиодор отплавал в Етолия и убедил етолийците да помогнат, и този съюз (на етолийците) с атиняните най-много допринесъл щото Касандър да избягва войната. Атиняните оказват почести на Олимпиодор както в Акропола и Пританиона, така и с картина в Елевзин. И държащите Елатея фокидци са посветили на Олимпиодор медна статуя в Делфи, защото и на тях помогнал, когато въстанали срещу македоните138.

4 Близо до изображението на Олимпиодор се намира медна статуя на Артемида, с прозвище Леукофринис, издигнали са я синовете на Темистокъл139. Защото магнетите, които управлявал Темистокъл, получавайки властта си от Персийския цар, имат култ към Артемида Леукофринис. Но трябва да отида твърде далече в изложението си, ако разказвам по подобен начин за всичко из Елада. Имало един <Ендойос>, от атинско потекло, ученик на Дедал, който заминал за Крит с избягалия заради смъртта на Калос Дедал. Неговата статуя на Атина е показана в седяща поза и на нея има следния надпис:

Посвещение от Калий, творба на Ендойос.

5 Има и една постройка, наричана Ерехтейон. Пред нейния вход има олтар на Върховния Зевс, където не принасят в жертва нищо одушевено, а поднасят жертвени питки, като не е позволено да се използва вино. Като се влезе, има олтари, на Посейдон, на който олтар принасят жертва и на Ерехтей, според предсказанието, както и на хероса Бутес140, а третият е на Хефест. По стените има картини на рода на Бутадите и – защото постройката е двуетажна – вътре, в един кладенец, има морска вода141. Това не е много чудно. И при други, които живеят във вътрешността на сушата, има такава, както при карите и афродизийците. Но този кладенец се споменава в описанието, защото има вълни, когато духа южният вятър. А в скалата има очертание на тризъбец. Според мълвата това се появило като доказателство, че Посейдон е участвал в спора кой да владее земята.

6 Останалата част на града, както и цялата земя е посветена на Атина. Дори и тези демове, при които се е установило да почитат други богове – дори и при тях все пак се упражнява култ към Атина. Статуята на Атина в днешния Акропол е най-святата общо за всички, много години преди да се съберат в едно от отделните деми, когато градът получил името си. За нея съществува мълва, че била паднала от небето. Няма да се впускам в разсъждения дали е така или не е, но <Калимах> е направил златен факел на тази статуя.

7 Като напълнят този факел със зехтин, оставят го до първия ден на следващата година и този зехтин е достатъчен за целия период, като факелът се вижда и денем, и нощем. В него има ленен фитил от Карпат, защото само ленът не се изтощава при горене. Извисяващ се към покрива над факела меден феникс изтегля дима. Калимах, който е сътворил факела, толкова превъзхожда останалите майстори по целесъобразност, че нагаждайки я към майсторството на предходниците, пръв издълбал камъни и си спечелил прозвището “изкусен”, вместо да приспособява към себе си построеното от другите.

27 В храма на Полиада има и дървена статуя на Хермес, за която се разказва, че била посветена от Кекропс, невидима изпод клоните на митра. Посветителните дарове, които заслужават да се споменат, са от древните – ниска бойна колесница, произведение на <Дедал>, нагръдник-трофей на Масистий от мидийците, който предвождал конницата в битката при Платея142, както и акинакът, за който се казва, че бил на Мардоний. Знам, че Масистий бил убит от атинската конница. Но след като Мардоний се е сражавал срещу лакедемонците и е бил сразен от един спартанец, едва ли изобщо ги е дочакал и едва ли лакедемонците са отстъпили неговия акинак на атиняните.

2 Колкото до маслиновото дърво, (атиняните) нямат какво друго да кажат, освен че то е доказателство за състезанието на богинята за територията (им). Разказват и това, че маслината се запалила, когато Мидиецът (персийският цар) опожарил града на атиняните, но след като изгоряла, същият ден покарала филиз, около два лакътя дълъг. (Това дърво) е до храма на Атина Пандросос. И единствено Пандросос е невинна за поверяването (на Ерихтоний) на сестрите.

3 Това, което най-много ме удиви, не е известно на всички и ще го опиша, както е. Недалече от храма на Полиада живеят две девици, наричани от атиняните “арефори”. Те живеят известно време при богинята143, но когато настъпи празника (“Арефории”), извършват през нощта следното. Слагат на главите си тези неща, които жрицата на Атина им дава да носят, като нито даващата знае какво им дава, нито носещите го знаят. Недалече в града се намира един периболос на така наречената Афродита “в градините” и под него – естествен подземен проход. Девиците слизат в него. Като слязат долу, оставят това, което са занесли, взимат оттам нещо друго и го изнасят скришом. След това (двете) момичета си отиват и на тяхно място завеждат в Акропола други.

4 До храма на Атина има една “Еверида”, старица, най-много един лакът висока, за която се говори, че била прислужница на Лизимаха, има и големи медни статуи на (мъже), готови да влязат в битка144. Казват, че единият е Ерехтей, а другият е Евмолп. Впрочем на атиняните, които познават древната традиция, е известно, че това е Имарад, синът на Евмолп, убит от Ерехтей.

5 При прага на храма са и статуите на Теайнет, който бил прорицателят на Толмид, както и на самия Толмид, който предвождал флотата на атиняните145 и нанесъл щети както на други, така и на пелопонесците, обитаващи крайбрежието, като опожарил и корабостроителниците на лакедемонците при Гитион, а от околните селища завладял Боя, както и остров Китерия. Когато предприел оттегляне към Сикиония, противопоставили му се в битка, тъй като опустошавал земята, но той ги обърнал в бяг и ги преследвал до града. По-късно, след като се върнал в Атина, въвел атински преселници в Евбея и Наксос и тръгнал с войска срещу беотийците. След като опустошил по-голямата част от територията им, подложил на обсада Херонея, но когато навлязъл в Алиартия, сам загинал в сражение и заедно с него загинала цялата му войска146.

6 Това е, което научих за Толмид, а има и древни статуи на Атина. Те са напълно здрави, но са почернели и по-крехки при удар. Пламъкът обхванал и тях, когато атиняните се качили по корабите си и персийският цар завзел града опразнен от пълнолетните му жители. Там е показан и лов на глиган, за който не знам със сигурност дали е Калидонския, и Кюкнос, сражаващ се с Херакъл. За този Кюкнос разказват, че наред с други убил и тракиеца Люкос, след като им било отредено състезание по двубой, а край реката Пеней бил убит от Херакъл.

7 В легендите на трезенците за Тезей се разправя, че когато Херакъл дошъл при Питей в Трезен, по време на угощението си свалил лъвската кожа и при него се приближили други деца и самият Тезей, който по това време бил на седем години. Останалите деца, като видели кожата, казват, се втурнали да бягат, докато Тезей без изобщо да се уплаши излязъл, грабнал от слугите една брадва и веднага се върнал, мислейки, че кожата е лъв.

8 Това е първото нещо, което трезенците разказват за него. А след него – как Егей поставил под скалата сандалите и меча, за да бъдат знаци за сина му, и отплавал за Атина, и Тезей, когато станал на шестнадесет години, повдигнал скалата и взел предметите, които били заложени от Егей. В Акропола е изобразена тази легенда, като всичко е от мед, с изключение на скалата.

9 На Тезей приписват и друг подвиг, разказът за него е следният. Един бик опустошавал цялата земя на критяните, а най-много около реката Тетрин. Очевидно в древността дивите зверове са били твърде страшни за хората, както е (бил) Немейският лъв и Парнаският, и дракони из цяла Елада, и глиганът из Калидон и Еримант, както и при Кромон в Коринтия, тъй че се говорело ту че земята ги изхвърля, ту че са свещени на някои богове, ту че се появяват за отмъщение на хората. И за този бик критяните твърдят, че им го пратил Посейдон, защото Минос, властвайки над елинското море, зачитал Посейдон повече от останалите богове.

10 Казват, че един от дванадесетте подвига на Херакъл бил да прехвърли този бик от Крит в Пелопонес. Когато бил пуснат в равнината на Аргос, той преминал бегом през Коринтския провлак, нахлул в бяг в земята на Атика и в Маратонския дем на Атика, и наред с останалите, които срещнал, убил и сина на Минос Андрогей. Минос потеглил с флота срещу Атина – защото не повярвал, че те нямат вина за гибелта на Андрогей – и им нанесъл такива злини, че чак се съгласили да му пращат в Крит по седем девойки и още толкова момци, които да живеят при така наречения Минотавър в Лабиринта в Кносос. По-късно Тезей хванал бика в Маратон и го принесъл на Акропола в жертва на богинята147, и тази статуя е посветена от дема на Маратон.

28 Не мога да кажа със сигурност защо са издигнали медна статуя на Кюлон148, въпреки че ги е управлявал тиранично. Предполагам затова, защото е бил с красива външност и защото се е прославил с олимпийска победа на двойно бягане, пък и защото оженил дъщеря си за Теаген, тирана на Мегара.

2 Освен това, което изброих, има два десятъка от войни на атиняните, медна статуя на Атина от дебаркирането на мидийците в Маратон, произведение на <Фидий>. А битката на Лапитите срещу Кентаврите, и всичко останало, което е изобразено върху щита, казват, че им го е гравирал <Мюс>, а наред с Мюс тези и останалите подвизи е изписвал <Парасий>, синът на Евенор. Острието на копието на тази Атина и гребенът на шлема й могат да се забележат още като се приближаваш по море от Сунион. Изложена е и медна колесница, десятък от беотийците и от халкидците в Евбея. Има и две други посвещения, Перикъл, синът на Ксантип и статуя на Атина, едно от произведенията на <Фидий>, която е най-забележителната от всички посвещения на Атина Лемноска149.

3 Като изключим тази част от стената на Акропола, която е построена от самия Кимон, сина на Милтиад, останалата нейна част, както разказват, са я построили пеласгите, които някога са живели под Акропола. Казват (че нейните строители) са Агролай и Хипербий. Макар и да разпитвах кои са те, нищо повече не можах да науча, освен че са били първоначално сицилийци, които са се преселили в Акарнания.

4 Като се слиза към долния град, точно под Пропилеите има един пълен с вода извор и близо до него, в една пещера, светилище на Аполон. Смятат, че тъкмо там Аполон се срещнал с щерката на Ерехтей Креуса… че Филипид бил изпратен в Лакедемон като вестител, за това, че мидийците са дебаркирали на сушата, но той се върнал и съобщил, че лакедемонците са отсрочили похода си, защото при тях съществувал обичай да не влизат в бой, преди да настъпи пълнолуние. Филипид разказал, че около хълма Партенион му се появил Пан и казал, че е благоразположен към атиняните, и че ще дойде като техен съюзник при Маратон. След тази вест този бог се почита.

5 Там е и така нареченият Ареопаг, защото пръв там бил съден Арес, а аз вече разясних и как е победил Халиротий, и защо го е убил. Казват, че по-късно там бил съден и Орест, задето убил майка си. Там има и олтар на Атина Арея, който посветил (той), след като бил оправдан. Необработените камъни, на които са заставали тези, които били обвинени и техните обвинители, се наричат “на позора” и “на безсрамието”.

6 Наблизо е едно светилище на богини, които атиняните наричат “Пресвети”, а Хезиод в “Теогонии” ги нарича Еринии. Пръв Есхил ги е описал, че имат в косите си змии. Няма нищо по-ужасно от техните статуи от всички други подземни богове. Изложени са и Плутон, Хермес и статуя на Гея. Там принасят жертва тези, които са получили оправдателна присъда на Ареопага, както чужденци, така и граждани.

7 Вътре в периболоса е и гробът на Едип, и като поразучих, установих, че костите му са донесени от Тива. Омир не ми позволява да приема за вярно онова, което Софокъл е съчинил за Едип, защото (Омир) казва, че след смъртта на Едип Мекистей пристигнал в Тива, за да участва в погребалните състезания.

8 Атиняните имат и други съдилища, които не са толкова прославени. Едно от тях се нарича “тайното”, а друго – “триъгълното”, първото защото не се вижда откъм града и в него ходят само по най-незначителните дела, а второто се нарича така заради формата му. То и до днес е останало да се нарича (още) “жабешко” и “пурпурно” заради цветовете. Но най-голямото, и това, в което се гледат най-много дела, наричат Хелиея. Има и други, в които се гледат углавни дела (за убийства). Призовават подсъдими и при Паладиона, и там се е установило да се водят дела за убийство срещу неявили се доброволно. (Казват), че там пръв бил съден Демофонт, и за това никой не спори. А за какво, по това има различие.

9 Разказват, че Диомед, след завземането на Илион, се връщал назад с корабите си и през нощта се натъкнал в плаването си на Фалерон, и аргосците слезли като на враждебна земя, като помислили през нощта, че това е друга земя, а не Атика. Там, казват, Демофонт се притекъл на помощ, без да знае, че тези, които слезли от корабите, са аргосци, убил техни мъже и се отдалечил, отнасяйки Паладиона, но един атински мъж, когото не видял, бил съборен под коня, пострадал и умрял. Заради него Демофонт бил изправен на съд, както от страна на близките на убития, така и по държавно обвинение от аргосците.

10 При Делфиниона150 е установено да се съдят тези, за които се смята, че са извършили справедливо убийство, заради каквото убийство бил оправдан и Тезей, когато убил въстаналия Палант и неговите синове. Преди да бъде оправдан Тезей, съществувал обичай всички да отбягват убиеца докато сам не умре. Сега смятам да кажа за съда, който се провежда при така наречения Пританион, където осъждат железни предмети и други неодушевени неща. Когато цар на атиняните бил Ерехтей, тогава за пръв път “бикоубиецът” убил бик пред олтара на Зевс Полиевс. Той оставил секирата и избягал от страната, но секирата веднага била поставена на съд и оттогава всяка година я съдят.

11 Казват, че и други неодушевени предмети са получавали възмездие от хората чрез съд. Най-добрият и прославен случай за такъв съд предоставя мечът на Камбиз151. При Пирея навътре в морето се намира Фреатис. Там бегълците, ако след като са се добрали ги достигне второ обвинение, се защищават пред слушащите ги на сушата от кораб. Има легенда, че пръв по този начин се е защищавал Тевкър пред Теламон, за това, че нямал вина за смъртта на Еант. Всичко това разказах, за да се знае какво усърдие проявяват към съдилищата.

29 Близо до Ареопага показват кораб, направен за тържественото шествие по време на Панатенеите. Но той също е надминат. Не знам никой, който да е изпреварил кораба в Делос, достигащ до девет реда гребци от палубата.

2 Атиняните имат светилища на богове и гробници на хероси и на мъже и извън града, из демите и покрай пътищата. Най-близо е Академията152, която някога е представлявала имот на обикновен гражданин, а по мое време е гимназион. Като се влезе в нея, има периболос на Артемида и дървени статуи на “Аристе” и “Калисте”. По мое мнение, което се съгласува и с епоса “Памфо” те са прозвища на Артемида, но ще пропусна другата версия, която се разказва за тях. Има и неголям храм на Дионис Елевтерий, чиято статуя изнасят всяка година в определени дни.

3 Такива светилища имат в Академията, а от гробниците първи са тези на Тразибул и Люкос, който бил най-добрият от всички разумни мъже, които са се раждали след и преди него сред атиняните. Макар да разполагам и с повече доказателства за това, за достоверността на моето твърдение ще бъде достатъчно следното. Той премахнал тиранията на така наречените тридесет153, тръгвайки отначало от Тива с шестдесет мъже, а когато сред атиняните избухнали размирици, ги успокоил и ги убедил да бъдат обединени. Най-напред е тази гробница, а след нея на Перикъл, на Хабрий и на Формион.

4 Има и паметник на всички атиняни, загинали в морски сражения и сухопътни битки, освен на тези от тях, които са загинали в битката при Маратон. Техните гробове са из страната, заради доблестта им, а останалите са погребани по пътя за Академията, като на гробовете им са поставили стели, съобщаващи имената и дема на всеки един от тях. Първом са погребали онези, които някога в Тракия, след като победили и стигнали чак до земята на Драбеск, едоните ги нападнали внезапно и ги избили. Легендата разказва и това, че ги били връхлетели мълнии.

5 Наред с останалите стратези бил и Леагър, комуто войската се подчинявала най-много, и Софанес от Декелеон, който някога убил аргосеца Еврибат, победителя в петобой на Немейските игри, който помагал на егинците. Това било третата войска, която атиняните изпратили извън Елада. Защото срещу Приам и троянците на война тръгнали по обща клетва всички елини, а атиняните сами изпратили войска с Йолай срещу Сардон, втори път срещу днешна Йония, и трети път – тогава в Тракия.

6 Пред паметника има стела, на която са изобразени сражаващи се конници. Техните имена са Меланоп (“Черноокият”) и Макартатос (“Най-блаженият”), те загинали в сражение срещу лакедемонците и беотийците там, където са границите на земята на Елеония с територията на Танагра. Там има и гробница на тесалийските конници, дошли според стария съюзнически договор, когато пелопонесците за пръв път нахлули с войска в Атика под предводителството на Архидам, а близо до нея атиняните имат надгробни паметници на критските стрелци на Клистен, от когото са въведени филите, в които днес са разделени, и на загиналите конници, когато тесалийците се включили в битката.

7 Там лежат и клеонейците, дошли в Атика заедно с аргосците. По какъв повод, ще опиша, когато изложението ми стигне до делата на аргосците. Има и гробница на атиняните, воювали с егинците преди похода на персийския цар. Съществува и едно твърде справедливо решение на атинското Народно събрание, ако атиняните позволят на робите да участват в бран, то те да бъдат погребвани на обществени разноски и имената им да се изписват на стела. Очевидно е, че те са проявявали храброст във войната в подкрепа на своите господари. Срещат се имената и на други мъже, като местата на сраженията, в които са паднали, са различни. Сред най-почитаните са тези, които тръгнали срещу Олинт154, и Мелесандър, който отплавал към горна Кария с флот през реката Меандър, погребани са и загиналите във войната с Касандър и тези, които някога воювали като съюзници на аргосците.

8 Казват, че съюзът между тях и аргосците бил сключен по следния начин. Когато богът разтърсил града на лакедемонците, илотите в Итоме въстанали и при тяхното въстание лакедемонците проводили пратеници за помощ и в други градове, както и при атиняните. Те им изпращат отбрани мъже, начело с Кимон, сина на Милтиад. Но лакедемонците ги връщат, поради подозрение155.

9 На атиняните това оскърбление им се сторило непоносимо и когато се връщали назад, сключили съюз с аргосците, които винаги са били врагове на лакедемонците. По-късно, когато предстояло да се разиграе сражението в Танагра между атиняните от една страна и беотийците и лакедемонците от друга, на помощ на атиняните дошли аргосците. Веднага с идването на аргосците численото надмощие се оказало на тяхна страна и с настъпването на нощта изходът на битката станал неясен, но на другия ден тесалийците извършили предателство към атиняните и така лакедемонците ги победили156.

10 Идва ми на ум да изброя още и следните: Аполодор, вожд на наемници, който бил атинянин, изпратен от сатрапа на Фригия Арсит в Хелеспонта, за да защити града Перинт157, навлязъл в Перинтия срещу войската на Филип. Той е погребан там, както и Евбул, синът на Спинтар, и мъже, които били доблестни и към които съдбата не била благосклонна. Това са както въстаналите срещу тиранията на Лахарес, така и покорените от македонския гарнизон при завземането на Пирея, които загинали, предадени от съзаклятници, още преди да могат да се вдигнат на въстание.

11 Там лежат и (костите на) падналите за Коринт158. Богът е показал в най-голяма степен там, както и в битката при Левктра, че това, което става с наричаните сред елините “храбреци”, никога не е без намесата на Тюхе, след като лакедемонците, макар тогава да победили едновременно коринтците, атиняните, аргосците и беотийците, след това в битката при Левктра претърпели такова тежко поражение, и то само от беотийците. Елегиите сочат, че след загиналите при Коринт е издигната една и съща стела както за жертвите в Евбея и Хиос, така и за тези, които са намерили гибелта си в най-отдалечените краища на азиатския континент, и за онези, които оставили костите си в Сицилия.

12 На нея са вписани имената на стратезите, с изключение на Никий, и на войниците, както и на граждани на Платея. Никий е пропуснат по следната причина, пиша го така, както го е предал Филист, който твърди, че Демостен сключил мир с останалите, освен с него, и че бил хванат, че има намерение да го убие, и че Никий доброволно искал да признае капитулация. Заради това името на Никий не било вписано на стелата, тъй като си спечелил презрението, че доброволно е пожелал да се предаде в плен и не се е проявил като достоен мъж във войната.

13 На друга стела (се четат имената на) тези, които са воювали из Тракия и срещу Мегара, и когато Алкивиад убедил аркадците при Мантинея и елейците да въстанат срещу лакедемонците, както и онези, които пристигнали в Сицилия преди Демостен и победили сиракузците159. Погребани са и тези, които са участвали в морската битка при Хелеспонт, и онези, които са воювали с македоните при Херонея, и тези, които са участвали в похода на Клеон срещу Амфиполис160, и тези, които са загинали при Делион в Танагра, и тези, които предвождал Леостен в Тесалия, и ония, които отплавали към Кипър начело с Кимон, както и онези, които отхвърлили начело с Олимпиодор (македонския) гарнизон, не повече от тринадесет души161.

14 Разказват и това, че когато римляните водили някаква погранична война, атиняните им изпратили неголяма войска, а по-късно, когато се водило морското сражение между римляните и картагенците, им били предоставени пет атически триери. И на тези мъже има гробница. Вече описах и делата на Толмид и неговите воини, и как са загинали. Трябва да се знае, че те изпитват особена привързаност към тази улица. Там са положени и онези, които начело с Кимон извършили големия подвиг по суша и в същия ден спечелили победа и в морско сражение162.

15 (Там) са погребани също така Конон и Тимотей, втората двойка баща и син след Милтиад и Кимон, извършили славни подвизи. Там лежат и Зенон, синът на Мнасей, и Хризип от Соли, и Никий, синът на Никомед, най-добрият рисувач на животни сред своите съвременници, а също и Хармодий и Аристогейтон, убили сина на Пизистрат Хипарх, също така ораторите Ефиалт, който най-много е упреквал традицията на Ареопага163, както и Ликург, синът на Ликофрон.

16 На Ликург били поверени над шест хиляди и петстотин таланта164 за обществени разходи, които събрал Перикъл, синът на Ксантип. С тях той учредил тържествените шествия в чест на богинята, златни криле за фигури на Нике и украса за сто девойки165, тежко и леко военно въоръжение, и четиристотин триери за флота. Довършил строителството на театъра, започнато от други, а от това, което е строено при неговото управление, са (останали) постройките на един храм в Пирея и гимназионът при така нареченият Ликейон. Това, което било направено по негово време от сребро и злато, и него унищожил Лахарес, по време на своята тирания. Но постройките съществуваха и по мое време.

30 Пред входа за Академията има олтар на Ерос, на който има надпис, указващ, че пръв от атиняните посвещение на Ерос направил Хармос. За така наречения олтар на Антерот (“Противоерос”) в града разказват, че е въздигнат от метеки. Мелет, един атински метек, отхвърлил любовта на мъжа Тимагор към него и го накарал да се хвърли от най-стръмната част на скалата. Тимагор, който в душата си бил готов на всичко и заедно с това искал да изпълни всяко желание на момчето, наистина се хвърлил и се убил. Мелет, като видял, че Тимагор загинал, така се разкаял, че сам се хвърлил от същата скала и се погубил. И оттогава метеките смятали, че божеството Антерот отмъстило за Тимагор.

2 В Академията има олтар на Прометей и (атиняните) устройват състезания по бягане от него до града със запалени факли166. Състезанието включва и това, при бягането факлата да се опази запалена, ако угасне, първият в бягането губи победата и тя се дава на втория. Ако и неговата не гори, печели третият. Ако на всички факлата е угаснала, победата е ничия. Има също така и олтар на Музите, втори на Хермес и вътре са направили олтари на Атина и на Херакъл. Има и маслиново дърво, за него казват, че е второто, което се е появило.

3 Недалече от Академията е паметникът на Платон, комуто богът пратил знамение, че ще стане най-добрият във философията. Знамението било следното. В нощта, преди Платон да стане негов ученик, Сократ сънувал, че в скута му се е сгушил лебед. Лебедът се слави като птица на музиката, защото според легендата на лигийците при реката Еридан отвъд земята на келтите цар станал един музикант, на име Кюкнос (“Лебед”), и когато умрял, по волята на Аполон, разказват, че бил превърнат в птица. Аз приемам лигийците да са имали цар с музикално дарование, но не вярвам, че човек може да бъде превърнат в птица.

4 Надолу из страната се вижда кулата на Тимон167, който единствен знаел, че няма друг начин човек да постигне блаженство, освен ако не избягва всички други хора. Вижда се и една местност, наречена Конски хълм, където, казват, Едип най-напред стъпил в Атика – и тук има различие с това, което е съчинил Омир, но така или иначе го твърдят – и олтар на Посейдон Хипий (“Конски”) и на Атина Хипия, а освен това хероон на Пейрит, на Тезей, на Едип и на Адраст. А свещената гора на Посейдон и храма му опожарил Антигон, когато нахлул, причинявайки на атиняните и други големи щети с войската си в земята им.

31 Няма да описвам малките деми на Атика, как е бил заселен всеки един от тях. Халимузийците имат светилище на Деметра Тесмофорос и на Коре, в Зостер (“Пояса”) при морето и олтар на Атина и Аполон, на Артемида и Лето. Те отричат Лето да е родила децата си там, но казват, че там отвързала пояса си, когато щяла да ражда, и заради това местността получила името си. И проспалтийците имат светилище на Коре и Деметра, а при анагюрасийците пък има светилище на Майката на боговете. Кефаленците пък почитат най-много Диоскурите, които там са наричани Велики богове.

2 При прасийците пък има храм на Аполон. Говори се, че там пристигали жертвените дарове от хипербореите168, като хипербореите ги предавали на аримаспите, аримаспите на иседоните, от тях скитите ги доставяли в Синопе, оттам били отнасяни при елините в Прасиада, а атиняните ги отнасяли в Делос. Жертвените дарове били скривани, увити в житни класове, и никой не знаел какво представляват. При прасийците има паметник на Ерисихтон, който се връщал след свещено посланичество от Делос и загинал по време на плаването.

3 Вече казах, че Амфиктион свалил атинския цар Кранаос. Казват, че той избягал с разбунтувалите се в дема Ламптри, там загинал и бил погребан. Дори и по мое време в дема на Ламптри все още има паметник на Кранаос. В местността Потами (“реките”) са гробовете на Йон, както и на Ксут. Той също живял при атиняните и ги предводителствал в битката им срещу елевзинците.

4 Такива неща разправят там. А в демите Флиунт и Миринузия има олтари на Аполон Дионисодот и на Артемида Селасфорос, също така на Дионис Антий и на Исменидските нимфи, както и на Гея, която наричат Велика богиня. В друг храм се намират олтарите на Деметра Анесидора и на Зевс Ктезий, и на Атина Титрене, както и на Коре Протогона (“Първородна”), и на така наречените “Пресвети” богини. Атмонеите пък почитат Артемида Амаринтска.

5 След като разпитах, но не можах да разбера нищо ясно от сведущите тълкуватели, аз стигнах сам до следните изводи. В Евбея има (селище) Амаринт. Тамошните жители почитат (Артемида) Амаринтска, а атиняните също провеждат празник на (Артемида) Амаринтска, който по нищо не отстъпва на евбейския. Смятам, че богинята е получила това свое прозвище при атмонеите от този празник, а в Миринунт я наричат Колайнида от Колайнос. Вече писах това, което се разказва сред демите, че преди управлението на Кекропс са царували мнозина други. Колайнос е име на мъж, който е царувал преди Кекропс, според твърденията на миринийците.

6 Има дем Ахарни. От боговете те почитат Аполон Агюей169 (“Уличен”) и Херакъл. Там има и олтар на Атина Хигия. Атина те наричат Хипия, а Дионис – Мелпомен и Кис (“бръшлян”), като твърдят, че дървото бръшлян за пръв път се появило там.

32 Атиняните имат планини Пентеликон, където има каменоломни, както и Парнет, която предлага лов на диви свине и мечки, и Хюмет, в която са най-подходящите за пчели пасища, като изключим земята на алазоните. При алазоните е обичайно наред с другите животни, които ходят на паша, свободно да пасат и пчелите, а не ги затварят в кошери. Те произвеждат продукта си навсякъде из страната, където им се случи и продуктът им е обилен, но от него не може да се отдели восъка от меда. Но за тях толкова. А в планините на атиняните се срещат и статуи на богове.

2 В Пентеликон има статуя на Атина, а в Химет – статуя на Зевс Химетски, има и олтари на Зевс Омбриос и на Аполон Проопсий. И в Парнет също така има медна статуя на Зевс Парнетски, както и олтар на Зевс Семалеос. В Парнет има и друг един олтар, на него поднасят жертви, наричайки Зевс кога Омбриос, кога Апемий. Има и една неголяма планина, Анхезмос, и в нея има статуя на Зевс Анхезмий.

3 Преди да премина на описанието на островите, ще се върна отново на това, което е свързано с демите. Има един дем Маратон, отстоящ на равно разстояние от града Атина и от град Карист в Евбея. При него варварите стъпили на атическа земя и загубили сражението, като загубили и няколко от корабите, докато настъпвали. В равнината има могила на атиняните и на нея стели, съдържащи имената на загиналите и кой от коя фила е170, и друга могила на беотийците от Платея и на робите, защото тогава за пръв път в битката участие взели и робите171.

4 Има и отделен гроб на Милтиад, сина на Кимон, чиято кончина дошла заради престъплението му към Парос, заради което бил изправен на съд пред атиняните. Там всяка нощ може да се чуе конско цвилене и тропот на сражаващи се мъже. Ако човек застане там нарочно, знаейки за това, не е добре, но ако не е чувал и се окаже там случайно, то той не предизвиква гнева на демоните. Тях маратонците почитат, наричайки ги “херосите, паднали в битката”, както и Маратон, от който демът носи името си, и Херакъл, като твърдят, че първо при тях от елините той бил счетен за бог.

5 Както разказват, в разгара на битката се появил някакъв мъж, на външен вид и по облекло приличащ на селяк. Той избил с ралото си мнозина варвари и след сражението изчезнал. Когато атиняните се допитали, богът (Аполон) не им дал друг оракул, но им заповядал да почитат хероса Ехетлайос. Там е издигнат и трофей от мрамор. Мидийците пък атиняните погребали, както казват, напълно благочестиво, с поставяне на човешкия труп в земята, но не можах да намеря никакъв гроб. Не можеше да се види нито могила, нито някакъв друг знак, хвърляли са ги в ровове, там, където е лежал всеки един от тях.

6 В Маратон има един извор, наречен Макария и за него разказват следното. Херакъл избягал от Евристей в Тиринт и се преселил при своя приятел Кеикс, който царувал в Трахин. След като Херакъл напуснал смъртните, Евристей поискал децата му, трахинецът ги изпраща в Атина, като споделил своята слабост, и че на Тезей е по силите да им помогне. Децата пристигнали като молители и тогава за пръв път пелопонесците предприели война срещу атиняните, като Тезей отказвал да ги предаде, въпреки настояванията на Евристей. Та казват, че атиняните получили оракул, че трябва едно от децата на Херакъл да умре доброволно, иначе те нямало да получат победа. Тогава Макария, дъщерята на Деянира и Херакъл, се съсякла сама и дала на атиняните да спечелят войната, и от нея идвало името на този извор.

7 В Маратон има едно твърде блатисто езеро. Поради непознаването на пътищата варварите се натикали в него и казват, че голяма част от тях намерили смъртта си там. Над него са каменните ясли на конете на Артаферн172 и следи от шатрата му сред скалите. От езерото изтича и една река, която близо до самото езеро предлага подходяща вода за стадата, но към морето вече става солена и е пълна с морски риби. Малко по-нагоре от равнината е възвишението на Пан, с една пещера, заслужаваща да се види. Входът към нея е стръмен, но като влезеш, има помещения (огнища) и места за възлияния, както и така нареченото стадо на Пан, скали, които много приличат на кози.

33 На известно разстояние от Маратон се намира Браурон, където казват, че Ифигения, дъщерята на Агамемнон, бягайки от таврите, свалила носената от нея статуя на Артемида. След като оставила тази статуя там, пристигнала в Атина и после в Аргос. И днес там има древна статуя на Артемида, но с кои варвари е свързана тя според мен, това ще споделя в друг свой разказ.

2 Най-много на шестдесет стадия от Маратон отстои Рамни, по крайморския път за Ороп. Жилищата на хората са откъм морето, а малко по-нагоре от морето се намира светилището на Немезида, която от боговете е най-непримирима към насилниците. Изглежда, че и дебаркиралите при Маратон варвари са се натъкнали на отмъщението на тази богиня. След като те надменно решили, че нищо няма да им попречи да завземат Атина, дори носели със себе си пароски мрамор, за да издигнат трофей за победата си.

3 Този камък обработил <Фидий>, за да се превърне в статуя на Немезида, а на главата на богинята е увенчан венец с еленови рога, и неголеми статуи на Нике. В едната си ръка държи клонче от ябълково дърво, в дясната фиала, а на фиалата са изобразени етиопци. За тези етиопци нито сам можах да направя някаква връзка, нито се съгласих с тези, които са убедени, че има такава, като твърдят, че те са изобразени на фиалата заради реката Океан. Защото при нея живеели етиопците, а баща на Немезида бил Океан.

4 При океана, не реката, а външното спрямо плавателното за хората море, живеят иберийци и келти, а в Океана е островът на британите. А от етиопците отвъд Сиена, най-външните към морето в Еритрея са ихтиофагите (“рибоядците”), и заливът, около който живеят, се нарича “На ихтиофагите”. А най-благонравните от тях обитават града Мерое и така наречената Етиопска равнина. Те са същите, които показват трапезата на Хелиос173 и при тях няма нито море, нито друга река, освен Нил.

5 Има и други етиопци, съседни на маврите, които достигат чак до насамоните. Насамоните прочие, които Херодот174 (нарича) атланти, и за които се твърди, че знаят размерите на земята, ги наричат ликсити, а до Атлант живеят най-външните либийци, които нищо не сеят, а се изхранват от диви лози. Нито при тези етиопци, нито при насамоните има някаква река. А водата при Атлант, която в началото оформя три течения, нито едно от тези течения не образува река, а всичко веднага го поглъща пясъкът. Тъй че етиопците не живеят до никаква река, камо ли пък до Океана.

6 Водата, стичаща се от Атлант е заблатена и при изворите й имаше крокодили, дълги не по-малко от два лакътя, но при приближаването на хора се скриват в извора. Мнозина твърдят, че тази вода изведнъж се появява от пясъка и образува реката Нил на египтяните. А (планината) Атлант е толкова стръмна, че дори се говори, че стърже небето с върховете си, непроходима е от вода и дърветата, с които напълно е обрасла. За насамоните при тази планина се знае, но не знаем никой от тях да е доплавал до морето.

7 Но по този въпрос толкова. Нито тази статуя на Немезида, нито друга древна не е била правена с крила, след като и най-светите дървени статуи на същата богиня в Смирна не са крилати. Но по-късно, тъй като тази богиня се проявява най-вече при любовта, заради това поставят крила на Немезида, като на Ерос. А сега ще премина на това, което е изработено по пиедестала на статуята, дотолкова, че да го изясня. Елините казват, че Немезида е майка на Елена, а Леда е предложила гръдта си и я е откърмила. И те, както и всички останали смятат, че баща на Елена е Зевс, а не Тиндарей.

8 Знаейки това, <Фидий> е изобразил Елена, как Леда я отвежда от Немезида, направил е и Тиндарей и децата (им), и един мъж застанал с коня си, чието име е “Конник”. Изобразени са също така Агамемнон и Менелай, и Пир, синът на Ахил, който пръв взел за жена Хермиона, дъщерята на Елена. Орест е пропуснат, заради престъплението към майка му, макар Хермиона изцяло да останала при него и да му родила дете. По-нататък по пиедестала е изобразен така нареченият Епохос и някакъв друг младеж. За тях не чух нищо друго, освен че са били братя на Ойноя, от която идва името на дема.

34 Земята Оропия между Атика и Танагрика, която първоначално е принадлежала на беотийците, по мое време е територия на атиняните, които през цялото време са воювали за нея, но са я спечелили твърдо едва след като Филип завзел Тива и им я предал. Градът е край морето и не предлага нищо значително за описание. Най-много на дванадесет стадия от града отстои светилището на Амфиарай.

2 Легендата твърди, че земята се разтворила пред бягащия от Тива Амфиарай и погълнала и него, и колесницата му. Но казват, че това е станало не там, а по пътя от Тива за Халкида има (местност,) наречена Харма (“Колесница”). Първи оропийците решили да зачитат Амфиарай като божество, а после и всички елини. Мога да изброя и други, които някога са се родили като смъртни хора, които елините почитат като богове, и на които са посветили градове, както елейците в Херсонес към Протезилай, Лебадия на беотийците към Трофоний. Така и оропийците имат храм на Амфиарай и негова статуя от мрамор.

3 Олтарът има страни. Едната негова страна е посветена на Херакъл, Зевс и Аполон, другата – на хероси и на жени на хероси, трета е посветена на Хестия, на Хермес и на Амфиарай, както и на децата на Амфилох. Заради деянието си срещу Ерифил, Алкмеон не е зачетен, нито при сюжета с Амфиарай, нито при Амфилох. Четвъртата страна на олтара е посветена на Афродита и Панакея, също така на Яасос (“Здравето”) и на Хигия, както и на Атина Пеония. Петата е изработена с нимфи, Пан и с реките Ахелой и Кефис. В града на атиняните също така има олтар на Амфилох, както и в Малос в Киликия има прорицалище, смятано за най-правдивото по мое време.

4 Оропийците имат един извор близо до храма, който наричат Амфиарайски, като при него нито принасят жертви, нито допускат да се използва за очищения или като светена вода (за измиване на ръцете). След като била излекувана болестта на един мъж, според предсказанието, което получил, се установил обичаят в извора да се хвърля голяма сребърна или златна монета, защото от този извор, според легендата, Амфиарай излязъл, вече като бог. Иофонт от Кносос, един от тълкувателите, е предоставил прорицания в хекзаметър, като твърди в тях, че Амфиарай е пророкувал на изпратените срещу Тива аргосци. Тези слова безспорно са повлияли на народа. Като изключим тези, за които разправят, че в древността Аполон им изпращал лудост, то нито един гадател не е произнасял оракули, но те са добри да тълкуват сънища, да разясняват (смисъла на) полета на птици и вътрешностите на жертвените животни.

5 Смятам, че Амфиарай е най-подходящ за тълкуването на сънища. Известно е, че след като бил признат за бог, установил мантиката на сънищата. Обичаят е такъв. Който дойде да се допита до Амфиарай, първо се очиства. Очищението към бога означава да се принесе жертва, като принасят жертва на него самия и на всички, чиито имена са на олтара. След като всичко това се направи, принасят в жертва овен и като прострат кожата му, лягат да спят, очаквайки разкритието на съня.

35 Атиняните имат острови недалече от територията си, един от които е наречен на Патрокъл – това, което е свързано с него, вече го разказах – и друг над Сунион, който се пада отляво на тези, които плават към Атика. Казват, че на него стъпила Елена след завземането на Илион, и заради това островът носи името на Елена.

2 Саламин, който е разположен под Елевзин, се простира и към територията на Мегара. Най-напред на острова било дадено името Кенхрея, от майката на Саламин, дъщеря на Асоп, а после го заселили егинци, предвождани от Теламон. Казват, че Филей, синът на Еврисак, сина на Еант, е предал острова на атиняните и го направили атинянин. Много години по-късно атиняните прогонили саламинците, като ги обвинили, че са проявили зла умисъл срещу тях по време на войната срещу Касандър175 и че мнозинството им съзнателно е предало града на македоните. Осъдили на смърт Есхетад, който по това време бил избран за стратег на Саламин, и се заклели, че винаги ще помнят предателството на саламинците.

3 Запазени са руините на агората (градския площад) и на храма на Аякс, статуя от абаносово дърво. И до днес обаче е запазен култът на атиняните към Аякс и към Еврисак, като в Атина има и олтар на Еврисак. В Саламин показват и един камък, недалече от пристанището. Разказват, че на него седял Теламон и гледал отплаващите в кораба негови синове за общия морски поход на елините към Авлида.

4 Живеещите из Саламин разправят, че цветето се появило в земята им за пръв път след смъртта на Аякс. То е бяло, червеникаво (отвътре), листата му са по-малки от тези на крин. По тях личат букви, както и по листата на хиацинта. Слушал съм разказа на еолийците, които по-късно са заселили Илион, свързан със спора за неговите оръжия, които казват, че тези оръжия били извадени от неговия гроб след корабокрушението, което претърпял Одисей. За неговия ръст (ми) разказа един мизиец.

5 Той каза, че морето е наводнило гробницата му, разположена край морския бряг, и е направило достъпа до гроба му лесен, и ме накара да преценя за ръста на останките му по следното. Коленните му кости били големи колкото диск на младеж-петобоец и били наречени от лекарите “воденични камъни”. Аз не съм се удивлявал на ръста на келтите, които обитават най-крайните земи, съседстващи с пустинните заради студа области и които наричат кавари, техните останки не се различават от тия на египтяните. Но това, което си струва да се види, ще го разкажа.

6 Един съгражданин на магнетците при Летеон, Протофан, спечелил на Олимпийските игри в един ден панкратиона и борбата. В неговата гробница веднъж нахлули крадци, които се надявали, че ще се обогатят, и след крадците в гробницата вече влизали зрители, за да видят останките на погребания, чиито ребра не се били разпаднали, но се запазили свързани от раменете до най-малките ребра, наричани от лекарите “лъжливи”. Пред града на милетците пък има остров, наречен Ладе, с откъснали се от него малки островчета. Вторият от тях го наричат на Астерий и разказват, че на него бил погребан Астерий, като Астерий е син на Анакт, а Анакт е дете на Гея. Прочие, този скелет не е повече от десет лакътя дълъг.

7 Това, което ме е удивило, е един неголям град в горна Лидия, Теменотири (“Портите на Темен”). Там по време на буря се разцепил един хълм и разкрил кости, които по форма приличат на човешки, но съдейки по големината им, това не изглежда правдоподобно. Веднага сред народа се пръснала мълвата, че това е скелетът на Герион, синът на Хризаор, и че там е и неговият престол. И наистина има човешки трон, върху каменен издатък на хълма. Една пълноводна река я наричат Океан и дори твърдяха, че като орат, се натъкват на рогата на бикове, тъй като според легендата Герион отглеждал най-добрите бикове.

8 Когато им възразих, че има (местност) Герионе при Гадейра, където няма никакъв гроб (на Герион), но има дърво, което си променя формите, тогава лидийските тълкуватели заразправяха сегашната версия, че скелетът е на Хюлос, че Хюлос бил дете на Гея и че на него била наречена реката. А пък Херакъл, който според мита някога живял при Омфала, уж нарекъл детето Хюлос по името на реката.

36 А в Саламин – връщам се на започнатия отпреди разказ – има както светилище на Артемида, така и трофей, издигнат заради победата, която Темистокъл, синът на Неоклей донесъл на елините176. Има светилище и на Кихрей. Когато атиняните се сражавали в морската битка с мидийците, сред корабите се появил дракон. За него богът дал оракул на атиняните, че това е херосът Кихрей.

2 Пред Саламин има остров, наречен Пситалия. На него, разказват, дебаркирали около четиристотин варвари. След като Ксеркс загубил морското сражение, елините слезли и на брега на Пситалия и избили и тях. На този остров липсват изкусно изработени статуи, но има само отделни дървени статуи на Пан.

3 По пътя към Елевзин от Атина, който атиняните наричат “Свещен път”, е издигната гробница на Антемокрит. Там мегарците извършили своето твърде безчестно деяние, като убиват Антемокрит, който дошъл при тях като пратеник, да ги прикани да прекратят незаконното обработване на земята. И заради това тяхно престъпление и до днес над тях тегне възмездието на двете богини, така че дори император Адриан не можа да им помогне, макар и да ги въздигаше единствено от всички елини.

4 След гробницата на Антемокрит се намира стелата и гроба на Молот, който също така бил удостоен да бъде стратег на атиняните, когато влезли в Евбея, за да окажат помощ на Плутарх, както и местност, наречена Скирос по следната причина. Когато елевзинците воювали с Ерехтей, при тях дошъл един прорицател от Додона, на име Скир, същият основал и древното светилище на Атина Скирада при Фалерос. След като той паднал в битката, елевзинците го погребват край една пълноводна река, местността и реката биват наречени на името на хероса.

5 Наблизо е издигнат паметникът на Кефизодор, който председателствал Народното събрание и най-много се противопоставял на царя на македоните Филип177, сина на Деметрий. За съюзници на атиняните Кефизодор привлякъл от царете Атал Мизиеца и египтянина Птолемей178, автономния народ на етолийците, а от островитяните – родосците и критяните.

6 След като помощта от страна на Мизиеца и Египтянина, както и от Крит много закъсняла, а родосците, които били силни само с флота си, могли малко да помогнат срещу македонските хоплити, тогава Кефизодор отплавал с други атиняни в Италия, за да измоли помощ от римляните. Те им изпращат военна помощ и стратег, които до такава степен отслабили мощта на Филип и на македоните, че по-късно отхвърлят властта на Персей179, сина на Филип и отвеждат самия него като пленник в Италия. Този Филип бил син на Деметрий. Пръв от тази фамилия власт над македоните получил Деметрий180, след като убил Александър, сина на Касандър, както споменах по-напред.

37 След надгробния паметник на Кефизодор е погребан Хелиодор181 Халис. Неговото изображение може да се види и в големия храм на Атина. Там е погребан и Темистокъл, синът на Полиарх, трето коляно потомък на Темистокъл, който водил морската битка срещу Ксеркс и мидийците. Ще пропусна онези, които са от по-долен род, с изключение на Акестио. Всички (роднини) на тази Акестио, която била дъщеря на Ксенокъл, син на Софокъл, син на Леонт, тоест четвърто коляно след Леонт, заради нейния живот получили правото да бъдат “факлоносци”, първо брат й Софокъл, след него мъжът й Темистокъл, а след като той починал, синът й Теофраст.

2 Такава съдба, казват, имала тя. Малко по-напред се намира един свещен участък на хероса Лакиос и дем, който се нарича на негово име Лакиади, там е и гробът на тарантинеца Никокъл, който бил най-прославеният от всички китареди. Има и олтар на Зефир, както и светилище на Деметра и дъщеря й. Наред с тях в него се почитат също така Атина и Посейдон. В тази местност, казват, Фитал приел у дома си Деметра и заради това богинята му подарила смокиновото дърво. Свидетелство за моите думи е надписът върху гробницата на Фитал:

Тук нявга цар херос Фитал прие пресвята

Деметра, що първо на него показа плода на овошка, която

смъртното племе свещена смокиня нарича.

Ето защо родът Фиталов е вечно почитан.

3 Преди да се премине (реката) Кефис, се намира гробът на Теодор, който бил най-добрият трагически актьор за своето време. При реката има статуи на Мнесимаха, а другата е посвещение на Кефис и представлява младеж с отрязана коса. За това, че отрязването на косата е древна традиция за всички елини човек би могъл да намери доказателство и в поезията на Омир182, който казва, че Пелей дал оброк на Сперхей да отреже косата си, ако Ахил остане жив при Троя.

4 Като се премине Кефис, има древен олтар на Зевс Мейлихий. При него Тезей получил очищение от потомците на Фитал, след като убил разбойници, между които и Синид, с когото били роднински свързани по линията на Питей. Там са и гробовете на Теодект183 и на Фаселит, както и на Мнеситей. Казват, че той бил добър лекар и са издигнати статуи, сред които е и тази на Якхос. Покрай пътя е построен неголям храм, наречен на Киамитос. Не мога да кажа със сигурност дали той е първият, който е посял киамон (бакла), или боготворят някакъв херос, тъй като не включват донасянето на баклата в списъка на разкритията на Деметра. Който е запознат с мистериите в Елевзин или е прочел така наречените “Орфика”, знае за какво говоря.

5 От гробниците, които най-много се отличават със своята големина и украса, едната принадлежи на един родосец, който се преселил в Атина, а другата е издигнал македонецът Харпал184. Той избягал от Александър и се прехвърлил с кораби от Азия в Европа, и като пристигнал при атиняните, бил задържан от тях, но подкупил с парите наред с останалите дори и приятелите на Александър и избягал, като преди това се оженил за Пит(и)онике, родом не знам откъде, която упражнявала професията на хетера в Атина и в Коринт. Любовта му към нея била толкова силна, че след като тя починала й издигнал гробница, която от древните при елините най-много заслужава да се види.

6 Има и светилище, в което са изложени статуи на Деметра и дъщеря й, както и на Атина и Аполон. Най-напред това светилище било само на Аполон. Казват, че Кефал, синът на Деион, след като унищожил Телебои185 заедно с Амфитриона, пръв заселил острова, който днес по неговото име се нарича Кефаления. Той живял като преселник, докато не избягал от Атина в Тива заради убийството на жена си Прокрида. Десет поколения по-късно Халкин и Дайтос, потомци на Кефал, отплавали до Делфи и помолили бога да се върнат в Атина.

7 Той им заповядал първо да принесат жертва на Аполон на това място в Атика, където видят триера, носеща се над земята. Когато те се намирали под така наречената “Шарена” планина, им се появил дракон, носещ се бързо през ямите. На същото това място принасят жертва на Аполон и по-късно влезли в града, когато атиняните ги направили свои съграждани. След него има храм на Афродита и пред него стена от бели камъни, която си струва да се види.

38 Така наречените Рейти единствено осигуряват потока на реки, след като водата им за тях е езеро. Би могло да се повярва и това, че се стичат от реката Еврип на халкидците под земята, нахлувайки в по-вдлъбнато езеро. Казват, че Рейтите са посветени на Коре и Деметра, и само жреците могат да ловят рибата в тях. В древността те, както научих, са били границата между останалите атиняни и земята на елевзинците, и като се преминат Рейтите е обиталището на Крокон, откъдето и до днес местността се нарича “царство на Крокон”.

2 За този Крокон186 атиняните разправят, че живял с дъщерята на Келей Сезара. Но това го разказват не всички, а само тези, които са от дема на скамбонидите. Аз не можах да открия гробницата на Крокон, но гроба на Евмолп го намерих такъв, какъвто ми го описват и елевзинците, и атиняните. Разказват, че този Евмолп дошъл от Тракия и бил син на Посейдон и Хионе. А за Хионе казват, че е дъщеря на вятъра Борей и на Орейтия. Омир нищо не е съчинил за неговото потекло, но в стиховете си го нарича “храбрият Евмолп”.

3 Когато станала битката между елевзинците и атиняните, загинал царят на атиняните Ерехтей, загинал и Имарад, сина на Евмолп. Войната между тях била прекратена с условието, че елевзинците ще бъдат подвластни на атиняните във всичко друго, но ще запазят своя култ. Мистериите към двете богини въвеждат Евмолп и дъщерите на Келей, като тях Памфос187 ги нарича, също както Омир, Диогенея, Памеропе и третата Сезара. След смъртта на Евмолп остава по-младият му син Керикс, за когото самите Керики188 казват, че е син на дъщерята на Кекропс Аглаурос и на Хермес, а не на Евмолп.

4 Там има и хероон на Хипотоонт, от който носи името си (едноименната) фила, а близо до него хероонът на Зарекс. Казват, че той научил музиката от Аполон, но аз мисля, че е бил някакъв чужденец, дошъл в лаконската земя, и на него е наречен градът Заракс край морето в Лакония. Дали е имало и някакъв местен Зарекс при атиняните, това не мога да кажа.

5 Към Елевзин тече реката Кефис, чието течение тук е по-мощно, отколкото в началото си. Местността край него наричат Еринеос, като разправят, че когато Плутон похитил Коре, там слязъл под земята. При този Кефис Тезей убил разбойника, чието име било Полипемон, а прозвището му Прокруст.

6 Елевзинците имат храм на Триптолем, също на Артемида Пропилея и на Посейдон Отец, а също и кладенец наречен Калихорос, където за първи път жените на Елевзин съставили хор и дошли при богинята. А за равнината Рарион казват, че тя първа била засята и първа увеличила добивите, и заради това се установило да приготвят от нея жертвено жито и да правят сладки питки за жертвени дарове. Там показват гумно и олтар, наречени на Триптолем.

7 Сънят ми забрани да описвам това, което се намира отвътре на стената на светилището, а при тях очевидно не е позволено дори да се пита какво скрива стената от погледа на непосветените. Що се отнася до хероса Елевзин, от който е наречен градът, някои казват, че е син на Хермес и на дъщерята на Океан Даейра, а от други е съчинено, че баща на Елевзин е Огиг189. Древните легенди, които не съвпадат с техните, са предали други измислици и най-вече що се отнася до потеклото на херосите.

8 Като се насочиш от Елевзин към Беотия, с атиняните граничи Платеида. Преди това гранични на Атика били Елевтери. След като те се присъединили към атиняните, така вече съседна на Атика станала беотийската планина Китерон. Елевтери се присъединили не защото били притиснати с война, но привлечени от политическата уредба на атиняните и поради омразата им към тиванците. В тази равнина има храм на Дионис, а дървената му статуя била подарена след това на атиняните. Статуята в Елевтери от мое време е нейно копие.

9 Малко по-нагоре има една малка пещера, а при нея – извор със студена вода. Разказва се, че в тази пещера Антиопа родила и оставила там рожбите, а около извора един овчар намерил децата и там за пръв път ги умил, като ги развързал от повивките. От Елевтери все още беше останала крепостната стена, както и руини от сградите. Явно техният град бил построен малко над равнината, към Китерон.

39 Друг път води от Елевзин към Мегара. Като се тръгне по този път, има кладенец, наречен Антион. Памфос е съчинил, че при този кладенец приседнала Деметра след похищението на нейната дъщеря, предрешена като старица. Там дъщерите на Келей я взели за аргоска жена и я завели при майка си, и така на нея Метанейра поверила отглеждането на детето190.

2 Малко по-нагоре от кладенеца има светилище на Метанейра и след него са гробниците на воювалите срещу Тива. Защото Креонт, който тогава царувал в Тива в качеството си на настойник на Лаодамант, сина на Етеокъл, не позволил на роднините да ги приберат и погребат. След като Адраст помолил Тезей и станала битка между атиняните и беотийците, Тезей спечелил битката и като прибрал в Елевзин телата на мъртвите, ги погребал там. Тиванците твърдят, че предаването на телата станало доброволно и отричат да е имало битка.

3 След гробниците на аргосците има гроб на Алопе, която след като родила Хипотоонт от Посейдон, казват, била убита там от баща си Керкион. За този Керкион разправят, че изобщо бил жесток към чужденците, и че ги принуждавал да се борят с него, дори когато не желаели. И това място дори и по мое време се нарича палестра (тепих) на Керкион, малко встрани от гробницата на Алопе. Легендата разказва, че Керкион убивал тези, които били въвличани в борбата, с изключение на Тезей, а Тезей го надвил повече с хитрост. Пръв Тезей изобретил техниката на пале (свободната борба) и след него била учредена дисциплината свободна борба. Преди това в борбата залагали само на ръста и на силата. Това според мен бяха най-славните неща при атиняните, в легендите, както и в нещата, които могат да се видят, като моят разказ по начало отдели от много неща онова, което е подходящо за описание.

4 Вече съседна на Елевзин е така наречената Мегарида. И тя в древността принадлежала на атиняните, когато царят Пюлас оставил царството на Пандион. Свидетелство ми е гробницата на Пандион в тази земя и Нисос, който отстъпил на най-стария в рода Егей да властва над атиняните, а той самият бил удостоен да царува над мегарците и тогавашния Коринт. И днес още пристанището на Мегара се нарича по него Нисея. Когато по-късно царувал Кодрос, пелопонесците тръгнали с войска срещу атиняните. А след като не могли да постигнат някакъв забележителен успех, се върнали обратно и като завзели Мегара от атиняните, я дали на коринтяните и на другите си съюзници да я заселят.

5 Така мегарците сменили своите обичаи и говор и станали дорийци, и твърдят, че градът им бил наречен така по времето, когато в тази земя царувал Кар, синът на Фороней. Тогава за пръв път, казват, се сдобили със светилището на Деметра, тогава хората го нарекли Мегара. За себе си самите мегарци разказват така. А беотийците твърдят, че Мегар, синът на Посейдон, който живеел в Онхест, дошъл с беотийска войска при Нисос, за да му съдейства във войната срещу Минос, и след като той паднал в битката, го погребали и от него дали името на града Мегара,191 която по-рано носела името на Нисос.

6 Мегарците разказват, че дванадесет поколения след Кар, синът на Фороней, от Египет дошъл Лелег и им станал цар, и от неговото управление хората се нарекли лелеги192. На Клесон, сина на Лелег, се родил Пилас, а синът на Пилас Скирон заживял с дъщерята на Пандион, и по-късно Скирон влязъл в спор с Нисос, сина на Пандион за властта, като техен съдия станал Еак, и той дал на Нисос и на неговите потомци царската власт, а на Скирон – да им бъде вожд във война. Твърдят, че Мегарей, синът на Посейдон, се оженил за дъщерята на Нисос Ифиноя и наследил властта на Нисос. Не знаят обаче нищо за Критската война и за падането на града при царуването на Нисос.

40 В града има една чешма, която, казват, построил Теаген, за когото и преди това споменах, че дъщеря му се оженила за атинянина Килон. Този Теаген, докато бил тиран, построил чешмата, която заради своята големина и уредба, както и заради многото си колони си заслужава да се види. В нея тече вода, наречена на Ситнидските нимфи. Казват, че Ситнидските нимфи са местни на мегарците, и с една от техните дъщери живял Зевс, като Мегар, който бил син на Зевс и на тази нимфа, се спасил от потопа по време на Девкалион, като избягал на височината на Герания. Дотогава планината не носела това име, но понеже той плавал след летящите жерави, следвайки техните крясъци, заради това планината била наречена Герания (“планина на жеравите”).

2 Недалече от тази чешма има древно светилище, като в него до наше време са останали изображения на римски императори и е изложена статуя на Артемида с прозвище Сотира. Казват, че бойци от войската на Мардоний след нахлуването си в Мегарида193 пожелали да се оттеглят назад към Тива при Мардоний, но по волята на Артемида през нощта се заблудили и по погрешка взели пътя към планинската част на страната. За да разберат дали наблизо има вражеска войска, започнали да хвърлят стрели, и една скала наблизо, която била улучена, надала стонове, при което те започнали да стрелят още по-настървено с лъковете си.

3 Накрая привършили стрелите си, смятайки, че стрелят към противникови войници. Като настъпил денят, мегарците дошли, и понеже се сражавали тежко въоръжени срещу невъоръжени и враговете им били изчерпали запасите си със стрели, избиват повечето от тях. Та заради това издигнали статуята на Артемида Сотира. Там има статуи и на така наречените Дванадесет богове, направени от <Праксител>. А самата Артемида я направил <Стронгилион>.

4 След това, като се влезе в свещения участък на така наречения Зевс Олимпийски, има един храм, който си струва да се види. Статуята на Зевс не е била разрушена, когато се водела Пелопонеската война срещу атиняните, по време на която всяка година атиняните с флот и сухопътна войска извършвали набези в земята на мегарците и им нанасяли както обществени щети, така и лични, като ги докарали до пълна немощ. Лицето на статуята на Зевс е изработено от слонова кост и злато194, а останалото е от пълнеж и гипс. Казват, че я е направил местният <Теокозмос>, като му помагал <Фидий>. Над главата на Зевс са изобразени Хорите и Мойрите195. На всички е ясно, че предопределението на съдбата се покорява само на него и че този бог разпределя по подходящ начин часовете. Зад храма лежат недовършени дървени статуи. Тях щял Теокозмос да покрива със слонова кост и злато, за да изработи статуята на Зевс.

5 В същия храм има изложен меден нос на триера. Този кораб казват, че са го пленили при едно морско сражение срещу атиняните за Саламин196. Атиняните са съгласни, че за известно време островът преминал на страната на мегарците, но казват, че по-късно Солон, като написал своите елегии, отново ги привлякъл, и след това атиняните влезли в спор и след като спечелили войната, отново придобили права над Саламин. Но при мегарците се говори, че някакви техни бегълци, които наричат дориклеи, отишли при клерухите в Саламин и предали Саламин на Атина.

6 След свещения участък на Зевс, по пътя нагоре към акропола, наричан и до ден днешен Карийски на името на Кар, сина на Фороней, има храм на Дионис Нюктелиос, там е изградено светилище на Афродита Епистрофия, има светилище наречено на Нюкта (“Нощта”), както и храм на Зевс Кониос без покрив. Статуята на Асклепий и на Хигия са изработени от <Бриаксис>. Там е и така нареченият мегарон на Деметра. Разправяха, че го е построил Кар, когато царувал.

41 Като се слиза от акропола в местността, която се пада от северната му страна, е гробът на Алкмена, близо до Олимпиона. Казват, че докато вървяла от Аргос за Тива, тя починала в земята на мегарците и Хераклидите влезли в спор помежду си, като едните искали да приберат мъртвото тяло на Алкмена обратно в Аргос, а другите – да го занесат в Тива. Така синовете на Херакъл пренесли от Мегара и гроба на Амфитрион в Тива. Делфийският бог обаче дал оракул, че по-добре е за тях да погребат Алкмена в Мегара197.

2 Оттам местният тълкувател ни заведе в една местност, която според него се казвала Рус (“Потокът”), защото някога там се стичала водата от височините над града. Но Теаген, който тогава бил тиран на Мегара, отклонил водите на друго място и издигнал там олтар на Ахелой. Там е и гробът на Хилос, сина на Херакъл, който се сражавал с аркадеца Ехемос, син на Аероп. Какъв е бил Ехемос, та е убил Хилос, ще разкажа на друго място, но така или иначе Хилос е погребан в Мегара. Това основателно може да се нарече поход на Хераклидите в Пелопонес срещу царя Орест.

3 Недалеч от гроба на Хилос има храм на Изида и край него (храмове) на Аполон и на Артемида. Казват, че ги е издигнал Алкатой, след като убил така наречения Китеронски лъв. Сред останалите жертви на този лъв бил и синът на техния цар Мегар, Евип, докато по-възрастният от синовете му, Тималк, загинал преди това от ръката на Тезей, когато воювал срещу Афидна заедно с Диоскурите. А Мегар обещал на този, който убие Китеронския лъв, да го ожени за дъщеря си и да го направи свой наследник. Заради това Алкатой, синът на Пелопс, се заел да надвие звяра и когато се възцарил, вдигнал това светилище, като нарекъл Артемида Агротера, а Аполон – Аграйос.

4 Така разправят, че станало това. Аз на драго сърце описвам нещата, за които мегарците са единодушни, но не мога да се съглася с всичко в техните легенди. Вярвам, че Китеронският лъв е убит от Алкатой, но кой е писал, че синът на Мегар Тималк е тръгнал срещу Афидна заедно с Диоскурите? И ако е отишъл там, то как да се приеме, че е бил убит от Тезей, след като и Алкман198, който е съчинил песен за Диоскурите, казва, че завладели Атина и отвели като пленница майката на Тезей, докато в същото време Тезей отсъствал?

5 Пиндар, който е съчинил за техните дела след това (казва), че Тезей е зет на Диоскурите и че искайки (да запази похитената Елена), заминава с Пейрит, за да вдигне легендарната сватба. Който се е занимавал с генеалогия, за него е очевидно, че е голяма заблудата сред мегарците, дето смятат, че Тезей е потомък на Пелопс. Но макар мегарците да познават тази легенда, те я крият, нежелаейки да приемат, че градът им е бил завладян при царуването на Нисос, но че царството е наследил зетът на Нисос Мегарей и след Мегарей Алкатой.

6 А изглежда, че след като Нисос умрял и положението на мегарците се влошило, по това време Алкатой дошъл от Елида. Свидетелство за това ми е следното. Той построил стената на древния периболос още в началото, след като бил очистен от критяните. Но достатъчно за Алкатой и за лъва, който той убил, дали в Китерон или пък на друго място, и за това как след това вдигнал храма на Артемида Агротера и на Аполон Аграйос. На слизане от това светилище е хероонът на Пандион. Затова, че Пандион е погребан при подводната скала на Атина Айтюйя, вече споменах. Но и в града на мегарците има култ към него.

7 Близо пък до хероона на Пандион се намира гробът на Хиполита. Ще напиша и това, което мегарците разказват за нея. Когато амазонките, дошли на боен поход срещу атиняните, предвождани от Антиопа, били победени от Тезей и мнозина от тях загинали в битката, Хиполита, която била сестра на Антиопа и тогава станала водачка на жените, избягала с малцина от тях в Мегара, а след като претърпяла толкова големи беди с войската си, че се отчаяла, загубила надежда, че ще се върне в родината си в Темискира и от мъка починала. Като умряла, погребали я там и формата на гробния й паметник наподобява амазонски щит199.

8 Недалече от това място се намира гробът на Терей, който се оженил за Прокна, дъщерята на Пандион. Както го разказват мегарците, Терей се възцарил из така наречените Паги в Мегарида, но според мен, и за това са останали свидетелства, той е властвал в Давлида, северно от Херонея. Защото в древни времена в голяма част на древна Елада живеели варвари. Когато станало онова, което Терей сторил на Филомела, и което двете жени направили с Итис, Терей не успял да ги хване.

9 Той умрял в Мегара, където се самоубил, гробът му е там и всяка година му принасят жертва, като използват при жертвоприношенията камъчета вместо жертвено жито и разказват, че за пръв път там се е появила птицата папуняк. Жените пък пристигнали в Атина, където изплакали какво са претърпели и какво са сторили, и сред сълзи се самоубили, а след това се превърнали в славей и лястовица, мисля защото и на тези птици песента наподобява на ридание и на оплаквателна песен200.

42 Мегарците имат и още един акропол, носещ името на Алкатой. По пътя нагоре към този акропол вдясно е гробът на Мегарей, който по време на нашествието на критяните дошъл от Онхест като техен съюзник. Там показват и дома на така наречените богове Продоми. Казват, че пръв на тях жертва принесъл Алкатой, когато решил да се заеме със строителството на крепостната стена.

2 Близо до тази хестия (“дом”) има камък, на който, разправят, Аполон оставил китарата си, когато помагал на Алкатой в строителството на стената. Бих казал, че и нея мегарците вдигнали срещу атиняните. Защото се оказва, че заедно с Тезей те са пратили и Перибоя, дъщерята на Алкатой, като част от данъка за Крит. Та тогава, докато той строял стената, разправят мегарците, Аполон му помагал и на този камък оставял китарата си. Ако някой хвърли камъче по него, той все така отеква и издава звук на китара.

3 Разбира се, това мен ме удиви, но много повече му удиви египетският колос. В египетска Тива, след като се прехвърли Нил при така наречените Сиринги201, видях една все още изложена ехтяща статуя – повечето твърдят, че тя е на Мемнон. Казват, че той тръгнал от страната на етиопците за Египет и тогавашната Суза. Но тиванците разправят, че това не е Мемнон, а Фаменоф, един от местните. Тази статуя била негова, макар да съм чувал и че тя е на Сезострис, като Камбиз я разсякъл. И днес част от главата е отделена от торса, а останалата част от статуята е в седнало положение и цял ден ехти до залез слънце, като ехото наподобява най-вече на дръпната струна на цитра или на лира.

4 Мегарците имат булевтерион, при който някога се намирал гробът на Тималк, според техния разказ, и за когото преди това обясних, че не е бил убит от Тезей. В най-горната част на акропола е построен храм на Атина, статуята е покрита със злато, с изключение на ръцете и горната част на краката. Ликът й е облицован със слонова кост. Там има и второ светилище на Атина, с прозвище Нике, и друго на Еакид. Това, което разправят за светилището мегарските тълкуватели, ще пропусна, а ще опиша това, което сам смятам, че е станало. Теламон, синът на Еак, живял с дъщерята на Алкатой Перибоя. Прочие Аякс, който наследил властта на Алкатой, според мен е направил статуята на Атина.

5 Древният храм на Аполон бил от кирпич. По-късно император Адриан го построил от мрамор. Така нареченият (Аполон) Питийски и Декатефор най-много приличат на египетските (дървени) статуи, а този, когото наричат Архегет, наподобява на егинските изработки. По същия начин всичко е изработено от абанос. Чух от един кипърец, който умее да различава билките, които са лечебни за хората, че (както казва той), абаносът не пуска листа, нито има някакъв плод от него, нито изобщо може да се види под слънцето, но че има подземни корени, които етиопците копаят и че при тях има мъже, които знаят как да откриват абаноса.

6 Има и светилище на Деметра Тесмофорос. Като се слиза надолу, е надгробният паметник на Калиполид, сина на Алкатой. На Алкатой се родил и друг, по-голям син, Исхеполид, когото баща му изпратил при Мелеагър, за да участва в залавянето на звяра в Етолия. След като той загинал там, пръв за неговата смърт научил Калиполид, и изтичал на акропола – там баща му изгарял заради брат му жертвени животни на Аполон – и изхвърля дървените идоли от олтара. Алкатой, който все още не бил чул за гибелта на Исхеполид, отсъдил, че Калиполид е извършил светотатство, и тутакси, изпаднал в гняв, го убива, като го удря по главата с един от дървените идоли.

7 По пътя за пританиона се намира хероонът на Ино202, заграден с каменна ограда. В него растат и маслинови дръвчета. От елините единствено мегарците разправят, че мъртвото тяло на Ино паднало в морето край земята им, докато Клесо и Таурополида те намерили и погребали – това са дъщерите на лелега Клесон – и твърдят, че те първи я нарекли Левкотея, като всяка година й принасят жертви.

43 Разправят, че имало хероон и на Ифигения. И тя умряла в Мегара. Аз пък чух и друга легенда за Ифигения от аркадците, знам и съчиненото от Хезиод в каталога на жените, че Ифигения не умряла, а по волята на Артемида се превърнала в Хеката. В съгласие с това Херодот е написал, че таврите в Скития принасят в жертва на една девица (заловените) корабокрушенци, като твърдели, че тази девица била Ифигения, дъщерята на Агамемнон203. Мегарците имат култ и към Адраст. Казват, че и той умрял при тях, когато след завземането на Тива повел назад войската си, а причината за смъртта му била старостта и гибелта на Егиалей204. А светилището на Артемида го въздигнал Агамемнон, когато дошъл да убеждава Калхант, който живеел в Мегара, да го последва в похода срещу Илион.

2 В пританиона е погребан Евип, синът на Мегарей, погребан е, както разправят, и Исхеполид, синът на Алкатой. Близо до пританиона има една канара. Канарата я наричат Анаклетрида, уж че Деметра, дали е вярно – кой знае, когато скитала в търсене на дъщеря си, викала я там по име. Подобно нещо на тази легенда извършват и по мое време жените на Мегара205.

3 Мегарците имат гробници и в града. Там са издигнали паметник на загиналите по време на похода на персийския цар, там е и паметника-хероон, наречен Айсимнион. Той е на Хиперион, син на Агамемнон, който бил последният цар на мегарците. Този мъж бил убит от Сандион, заради завист и алчност, и те смятат, че той не царувал сам, а имало избрани архонти, които се изслушвали по ред. Та тогава Айсимн, който не отстъпвал никому от мегарците по слава, отишъл при бога в Делфи и като пристигнал, попитал го как да постигнат благоденствие. Наред с останалите неща, които богът му разкрил в прорицанието си, предсказал му, че мегарците ще благоденстват, ако решенията се взимат от повече хора. Като решили, че това се отнася и за мъртвите, построили своя булевтерион (сградата на съвета) там, за да бъде гробницата на хероите вътре в самия булевтерион.

4 Оттам, като се тръгне към хероона на Алкатой, който мегарците и до днес използват като архив, разправяха, че има гроб на Пирго, жената на Алкатой, преди той да вземе дъщерята на Мегарей Еуайхме, както и на дъщерята на Алкатой Ифиноя. Казват, че тя загинала, още докато била девица. Обичай е девойките да правят възлияния пред гроба на Ифиноя преди женитбата си и да отрязват косите си, както някога и дъщерите на делосците отрязвали косите си, посвещавайки ги на Хекаерге и на Опида206.

5 Край входа на Дионисиона има гробница на Астикратия и Манто. Те били дъщери на Полиид, син на Койран, син на Абант, син на Мелампод, който дошъл в Мегара, за да извърши очищение на Алкатой заради убийството на Калипод. Полиид вдигнал и светилището на Дионис, и посветил в него дървена статуя, която по мое време е изчезнала, с изключение на лицето. То може да се види. До него е застанал Сатир, произведение на <Праксител>, от пароски мрамор. Този Дионис наричат Патроос (“Отчески”). Друг Дионис, когото наричат с прозвището Дасилиос207, казват, че го е посветил Евхенор, синът на Койран, сина на Полиид.

6 След светилището на Дионис пък е храмът на Афродита, със статуя на Афродита от слонова кост, с прозвище Праксис. Тази статуя е най-старата в храма. Там има и друга богиня, Пейто, която наричат и Парегорос, творба на <Праксител>. Скопас пък е направил статуите на Ерос, Химерос и Потос, доколкото разликата в техните дела е същата, каквато в имената им. Близо пък до храма на Афродита е светилището на Тюхе, и тя произведение на <Праксител>. А в близкия до нея храм <Лизип> е сътворил Музите и една медна статуя на Зевс.

7 Мегарците имат гробница и на Коройб. Словата за него, които са едни и същи с легендата на аргосци, ще разкрия тук. Разказват, че когато в Аргос царувал Кротоп, дъщерята на Кротоп Псамате ражда син от Аполон, но тъй като изпитвала силен страх от баща си, подхвърлила детето. Това дете го разкъсват кучетата, пазещи стадото на Кротоп, а Аполон изпраща срещу града на аргосци Пойна208. Тя, казват, измъквала децата от майките им, поради което Коройб убива Пойна, за радост на аргосците. След като я убил, за да не бъде градът връхлетян от друга опустошителна напаст, Коройб доброволно отишъл в Делфи, за да приеме присъдата на бога заради убийството на Пойна.

8 Пития не позволила на Коройб да се върне в Аргос, а му заповядала да понесе молитвен триножник от светилището и там, където триножникът изпадне от него, докато го носи, там да издигне храм на Аполон и там да се засели. Докато вървял надолу по планината Геранион, без да иска се подхлъзнал и триножникът изпаднал от ръцете му. Там той основал селището Триподиск. Паметникът на Коройб е на площада в Мегара. На него е изписана елегия за Псамате и за Коройб, като на гробницата има и изображение на Коройб, който убива Пойна. Видял съм и знам, че това са най-древните елински статуи от мрамор.

44 Близо до Коройб е погребан Орсип, който победил в Олимпийските състезания бягащите според древния обичай с препаски атлети, като бягал гол. Казват, че по-късно Орсип станал стратег и отрязал земя от владенията на съседите. Смятам, че на Олимпийските игри той нарочно е свалил препаската си, защото е знаел, че голият мъж бяга по-лесно от този, който е с препаска.

2 Ако тръгнеш надолу от площада по така наречения Прав път, вдясно се намира светилището на Аполон Простатерий. Той може да се намери малко встрани от пътя. В него е изложен Аполон, статуя, заслужаваща да се види, също статуи на Артемида, Лето и други произведения на <Праксител>. Лето и нейните деца са изложени в Гимназиона, който се намира близо до така наречените Нимфадски порти, стоящи върху мрамор, с форма на неголяма пирамида. Този Аполон наричат Каринос, там има и светилище на Ейлейтиите. Това са нещата, които техният град излага на показ.

3 А в пристанището, което и по мое време се нарича Нисейско, като се слезе в него има светилище на Деметра Малофорос. Наред с другите неща, които разказват за това нейно прозвище, е и версията, че първите хора, които са отглеждали стада в тази земя, са нарекли Деметра Малофорос. Би могло да се отбележи, че покривът на светилището е рухнал с времето. Там има и акропол, наречен също така Нисейски. На слизане от акропола към морето е гробът на Лелег, за когото се говори, че дошъл от Египет и им станал цар, че бил син на Посейдон и на Либия, дъщерята на Епаф. Край Нисея лежи неголемият остров Миноя209. Там по време на войната с Нисос хвърлила котва критската флота.

4 Планинската част на Мегарида граничи с Беотия, в нея мегарците са основали градовете Паги и Егостени. По пътя за Паги, малко встрани, показват скалата на (Артемида) Леофорос, по която цялата са вбити стрели, в нея някога мидийците стреляли през нощта. В Паги достойна за възхита е една медна статуя на Артемида с прозвището Сотира, която е със същите размери като тази в Мегара и между тях няма никаква разлика. Там е и хероонът на Егиалей, сина на Адраст. Него, когато аргосците за втори път повели война с тиванците, близките му го прибрали и го погребали в Паги в Мегарида, а този хероон все още се нарича Егиалеон.

5 В Егостени пък е светилището на Мелампод, сина на Амитаон, а на една стела е изобразен невисок мъж. На Мелампод принасят жертви и всяка година му устройват празненство. Казват, че той не дава предсказания, нито по сънища, нито по нещо друго. В мегарското село Еренея чух и това, че Автоноя, дъщерята на Кадъм, когато според легендата загинал Актеон, изобщо твърде много се наскърбила заради участта на цялата си бащина фамилия, и се преселила там от Тива. В това село е надгробният паметник на Автоноя.

6 На път от Мегара за Коринт, наред с останалите гробници е и тази на самоския флейтист Телефан. Казват, че тази гробница направила Клеопатра210, дъщерята на Филип, сина на Аминта. Там е гробът и на Кар, сина на Фороней, който първоначално представлявал могила, а по-късно, по прорицание на бога, бил украсен с шуплест камък. Този вид камък (с мидени черупки) сред елините се среща само у мегарците, дори в града им много от нещата са построени с него. Морските раковини са изцяло вбити в него. Такъв е този камък. И до днес наричания на Скирон (град) Скиронида, когато воювал с мегарците, пръв (Скирон)211, както разказват, въвел леко въоръжената пехота. Император Адриан пък въвел и това, пред леката пехота да се карат колесници, за да бъдат маневрени и полезни.

7 Съществуват легенди за скалите, които са надвиснали много по тесния проход на пътя за Молурида, че оттам самата Ино хвърлила в морето по-малкия си син Меликерт, когото носела със себе си. По-големият от тях, Леарх, го убил бащата. Разказват и че Атамант извършил това в пристъп на лудост, говори се, че се отнесъл към Ино и децата, родени от нея в пристъп на невъздържан гняв, когато орхоменците страдали от глад и защото смятал, че е разбрал причината за смъртта на Фрикс, че неговата съдба не била продиктувана от божествената воля, а смятал, че за всичко това е виновна Ино, която му била мащеха212.

8 Та тогава тя побягнала към морето и хвърлила детето от Молоридската скала, но както се разказва, детето било отнесено в Коринтския провлак от един делфин и наред с другите почести, които се отдават на Меликерт, който бил преименуван на Палемон, на Истмийските празненства провеждат състезанието в негова чест. А Молоридската скала смятали за свещена на Левкотея и на Палемон. А (скалите) след нея смятат за прокълнати, защото когато при тях живял Скирон, заедно с чужденците, които били с него, ги хвърлил в морето. А под скалите изпълзяла костенурка, която разкъсвала хвърляните. Морските (костенурки) приличат на сухоземните, като изключим големината и краката им, а краката им са подобни на тези на морските кучета (тюлените). За тях отмъстила съдбата, като самият Скирон бил хвърлен от същата скала от Тезей.

9 При върха на планината е храмът на така наречения Зевс Афесий. Казват, че когато някога елините били сполетени от засуха, Еак според някакво прорицание принесъл жертва на Зевс Всеелински в Егина… като осигурил, изчезнал, и заради това Зевс бил наречен Афесий. Там има също така статуя на Афродита, на Аполон и на Пан.

10 Като се продължи нататък, е гробът на Евристей. Казват, че след като избягал от Атика след битката с хераклидите, там той загинал, убит от Йолай. Като се слезе от този път, и покрай светилището на Аполон Латоос, след него са границите на мегарците с Коринтия, където Хилос, синът на Херакъл, както разправят, се сражавал в двубой с аркадеца Ехемос.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЪРВА КНИГА

1 Храмът на Атина Суниада (Сунийска) бил построен по времето на Перикъл (443 – 429 г. пр. Хр.).

2 Патрокъл, наварх на Птолемей II Филаделф (285-246 г. пр. Хр.) бил изпратен на противодейства с египетския флот през 265 г. пр. Хр. срещу опустошителното нахлуване на Антигон Гонат, царя на Македония (276-239 г. пр. Хр.) в Атика.

3 Прочут атински държавник, избран за архонт през 493 г. пр. Хр. През 471 г. пр. Хр. Темистокъл се оттеглил от политическия живот в изгнание. Починал около 450 г. пр. Хр.

4 Информацията е у Тукидид [Thuc. 1,138].

5 Страбон (9,1,15) потвърждава,че храмът бил на Зевс Спасител (Сотер).

6 Павзаний напомня за събитията от началото на Ламийската война 323/322 г. пр. Хр., когато атиняните имали значителни успехи срещу македонския стратег – автократор на Европа Антипатър.

7 В тази морска битка атиняни и перси с обединени сили победили спартанската флота през 394 г. пр. Хр. Победителят Конон починал две години по-късно в 392 г. пр. Хр.

8 т.е. от Фалерон, което съответства на по-малко от 4 км.

9 Бил участник в похода през Тракия срещу Елада между 492 и 490 г. пр. Хр. Нахлул в Атика, но бил разбит в битката при Платея в 479 г. пр. Хр.

10 Павзаний напомня за управлението на т. нар. “тридесет тирани” в Атина след края на Пелопонеската война – 404/403 г. пр. Хр.

11 Най-вероятно Еврипид е починал през 406 г. пр. Хр. в двора на македонския владетел Архелай (413-399 г. пр. Хр.).

12 Тиранът на Самос Поликрат умрял около 523 г. пр. Хр.

13 Хиерон бил тиран на Сиракуза между 478 и 467 г. пр. Хр.

14 Дионисий бил тиран в Сицилия между 405 и 467 г. пр. Хр.

15 т.е. Антигон Гонат.

16 откъм Пирейските врати.

17 Павзаний има предвид т. нар. Панатенеи, които се състояли на всеки 4 години.

18 Своите големи творби Праксител създал през 60-те години на IV в. пр. Хр.

19 Евбулид е творил през II в. пр. Хр.

20 На Акропола.

21 Артаксеркс II (404 – 359 г. пр. Хр.). Събитието би могло да се свърже с битката при Книдос в 394 г. пр. Хр.

22 Император Адриан (117 – 138 г.)

23 Пизистрат бил тиран в Атина между 561/560 – 556 и 546 – 528/527 г. пр. Хр.

24 Павзаний има предвид битката край Мантинея – през 362 г. пр. Хр., където паднал убит, въпреки победата на беотите, великият тиванец Епаминонд.

25 Тиванците победили спартанците в битката при Левктра в 371 г. пр. Хр.

26 Авторът напомня за нападението на келтите (галатите) в Елада през 279 г. пр. Хр.

27 Келтите опустошили Македония и разбили македонския владетел Птолемей Керавън в същата 279 г. пр. Хр. Антипатър бил стратег-автократор на Александър Велики в Европа между 334 и 319 г. пр. Хр., а Касандър, цар на Македония между 316 и 297 г. пр. Хр.

28 Битката при Термопилите между нахлулите в Елада войски на Ксеркс (486-464 г. пр. Хр.) била през 480 г. пр. Хр.

29 Вж. Hdt 5,66; 5,69.

30 Те били синове на Метион, син на Ерехтей и брат на Кекропс.

31 Павзаний изглежда има предвид египетския владетел Птолемей II Филаделф (282 – 246 г. пр. Хр.) и пергамския цар Атал I Сотер (241 – 197 г. пр. Хр.).

32 Аминта III бил цар на Македония между 393 и 370 г. пр. Хр., а Филип II управлявал в периода 359 – 336 г. пр. Хр.

33 Оксидраките били войнствено индийско племе. Античните автори в лицето на Ариан, Курций Руф и Плутарх смятат, че телохранителят Птолемей не е участвал в този сблъсък.

34 Старата столица на Македонското царство.

35 Събитията описани от Павзаний са точно пресъздадени и се отнасят към 321 г. пр. Хр.

36 Диадохите Птолемей I (323 – 282 г. пр. Хр.), Селевк I (312 – 281 г. пр. Хр.) и Лизимах (323/322 – 281 г. пр. Хр.) се обединили и воювали срещу Антигон (323(?) – 301 г. пр. Хр.) в продължителна война между 315 и 311 г. пр. Хр., завършила без краен победител.

37 Птолемей I победил все още неопитния Деметрий Полиоркет (337/336 – 283 г. пр. Хр.) в голямото сражение при Газа в 312 г. пр. Хр.

38 Първоначално Деметрий нанесъл тежко поражение на египетския флот при Саламин на о-в Кипър в 306 г. пр. Хр., след което всички диадохи за около година се провъзгласили за царе, с което военно-административно затвърдили разпадането на Александровата империя. Неуспешната за Деметрий обсада на Родос продължила през 305/304 г. пр. Хр.

39 Антигон претърпял поражение и загинал в битката при Ипсос през 301 г. пр. Хр.

40 В 295 г. пр. Хр.

41 Птолемей II Филаделф (285 – 246 г. пр. Хр.) и неговата сестра Арсиноя II били царска двойка между 277 и 270 г. пр. Хр.

42 В неговата столица Александрия.

43 Този Магас предвождал кирените срещу египетския цар чак до смъртта си около 259 г. пр. Хр.

44 Павзаний накратко съобщава за т. нар. Първа Сирийска война (274 – 271 г. пр. Хр.).

45 В Хремонидовата война (267 – 262 (?)г. пр. Хр.), завършила с успех за Антигон Гонат.

46 Този Филетер според античната традиция (Страбон) бил знатен македон от понтийския град Тиос и не е бил евнух. Впоследствие Филетер станал основател на Пергамската династия Аталиди и царувал между 283 и 263 г. пр. Хр.

47 Евмен I (263 – 242 г. пр. Хр.) бил вторият цар на Пергам.

48 Калиевият мир, който бележи края на гръко-персийските войни бил сключен през 449 г. пр. Хр. при царуването на Артаксеркс I (464 – 423 г. пр. Хр.).

49 Не случайно в 322 г. пр. Хр. големият оратор и политик Демостен предпочел смъртта пред унижението и позора.

50 Вероятно става дума за архонта от 480 г. пр. Хр. Калад.

51 Според преданието най-важните думи в химна били “Блестяща Атина, слава и твърдина на Елада.” Той бил посветен на победата на атиняните в Мидийската война. Според изричното твърдение на Атеней (Athen. 1,16,34) в родната Тива на Пиндар никога не е била издигана статуя.

52 Медните статуи на Тираноубийците били издигнати наскоро след края на Пизистратидите в 510 г. пр. Хр.

53 Ксеркс отнесъл статуите като плячка, но те били върнати на атиняните от сина на Селевк I Никатор, Антиох I Сотер (281 – 261 г. пр. Хр.).

54 Става дума за Птолемей I Сотер (323 – 282 г. пр. Хр.), а прозвището Филометор носи Птолемей VI (180 – 145 г. пр. Хр.).

55 Птолемей VI бил в изгнание през 164/163 г. пр. Хр.

56 Става дума за Тива в Горен Египет.

57 През архонтската 323/322 г. пр. Хр.

58 Павзаний очевидно има предвид двете войни на Лизимах с одрисеца Севт III през 323/322 и 313/312 г. пр. Хр.

59 Войната или войните на Лизимах с Гетите се датират около 294 – 292 г. пр. Хр.

60 Павзаний допуска хронологическа грешка. Династическият брак на Агатокъл с Лизандра се датира в 299 г. пр. Хр.

61 Елегистът Хермезианакт бил роден в Колофон.

62 През 288/287 г. пр. Хр. Лизимах и Пир си поделили Македония след бягството на Деметрий Полиоркет. В последствие в 285 г. пр. Хр. Лизимах принудил Пир да отстъпи, като станал цар на Тракия и Македония.

63 Тук Павзаний е съвършено прав. Наистина подобно светотатство е исторически факт, но то било извършено от келти наемници в армията на Пир, който победил Антигон Гонат в 274 г. пр. Хр., т.е. 7 години след като Лизимах бил покойник.

64 Градът бил основан през 309 г. пр. Хр.

65 Филип III Аридей бил полубрат на Александър Велики и царувал между 323 и 316 г. пр. Хр. Касандър бил на престола в Пела от 316 до 297 г. пр. Хр.

66 Деметрий Полиоркет успял да убие Александър V, сина на Касандър в Лариса през 294 г. пр. Хр. и тогава станал цар и на Македония.

67 Сблъсъкът между Деметрий и Лизимах изглежда станал през архонтската 294/293 г. пр. Хр.

68 Деметрий се отправил в Мала Азия през 286 г. пр. Хр. и притиснат между сина на Лизимах Агатокъл и Селевк, попаднал в плен на последния.

69 Става дума за бъдещия цар на Македония Антигон Гонат.

70 Политическото убийство на престолонаследника Агатокъл се датира в 283 или 282 г. пр. Хр.

71 Повечето изследвачи предполагат, че политическият брак между Лизимах и одриската принцеса от двора на Севт III се е осъществил между 312 и 309 г. пр. Хр.

72 В битката при Курупедион през февруари 281 г. пр. Хр.

73 Този Хелен, син на Приам бил прочут предсказател.

74 Александър, сина на Неоптолем загинал по време на военна експедиция в Лукания през 331 г. пр. Хр.

75 Майката на Александър Велики наредила убийството на Филип III Аридей през 316 г. пр. Хр. Малко след това Касандър успял да премахне Олимпиада, която била осъдена на смърт от общото събрание на македонските воини заради многобройните си престъпления и политически убийства.

76 След битката при Ипсос в 301 г. пр. Хр., тогава 18 годишният Пир бил изпратен за заложник в Александрия, където спечелил любовта и уважението на Птолемей I Лаг.

77 Павзаний има предвид неуспешната експедиция на атиняните срещу Сиракуза по време на Пелопонеската война през 415 – 413 г. пр. Хр., завършила с катастрофа.

78 т.е. Адриатическо море.

79 Изглежда част от тези съчинения са били запазени около и след средата на II в. и поне отчасти са били използвани от Павзаний при описание делата на Александровите наследници (диадохи).

80 Павзаний изглежда има предвид първия сблъсък между Пир и римляните при Хераклея през 280 г. пр. Хр.

80а Hom. Od. XI, 122-123.

81 Неудачната експедиция на Пир в Сицилия се датира между 279/278 и 276 г. пр. Хр.

82 След поражението си от римляните в битката при Молевент, впоследствие преименувана в Беневент през 275 г. пр. Хр. Пир, който не получил финансова и военна подкрепа от Антигон Гонат и Селевкида Антиох I се върнал в Египет.

83 Успешните операции на Пир в Македония са датирани през пролетта на 274 г. пр. Хр.

84 Победоносната за елинитебитка срещу нахлулите отряди на Мардоний в Атика през 479 г. пр. Хр.

85 По време на т. нар. Ламийска война – 323/322 г. пр. Хр.

86 Нелепата смърт на 47 годишния Пир в Аргос е точно датирана в 272 г. пр. Хр.

87 Прочутият историк бил дълги години в двора на Антигон Монофталм и сина му Деметрий Полиоркет.

88 Филист, един от съветниците на сиракузкия тиран Дионисий Стари, бил прогонен през 408 г. пр. Хр. В последствие Дионисий Млади го върнал обратно в Сиракуза през 368 г. пр. Хр. Той написал “История на Сицилия” и “История на Дионисий Стари”, които не са запазени.

89 Според различните версии тази Деиопе била ту майка, ту дъщеря на Триптолем. Съществува и твърдението, че била майка на легендарния Евмолп.

90 Хойрил или Харил бил съвременник на Платон и много известен епически поет, възпял мидийските (гръко-персийските) войни.

91 Епименид според преданието пристигнал в Атина около 600 г. пр. Хр.

92 Полимнаст живял приблизително около и след средата на VI в. пр. Хр., и бил прочут като музикант (флейтист).

93 Павзаний напомня за прочутите победи на елините над мидите в тези битки през 480 г. пр. Хр.

94 Според преданието Афродита Небесната била дъщеря на Уран.

95 Павзаний има предвид дъщерите на Пандион Прокна и Филомела, свързани с мита за легендарния тракийски цар Терей.

96 Предишното название било Портика на Пейсианакт. Впоследствие учениците на философа Зенон започнали да се наричат “стоици”.

97 Прочутите реформи на Солон са датирани около 594 г. пр. Хр.

98 Селевк I Никатор останал във Вавилон след смъртта на Александър Велики. Впоследствие той бил прогонен оттам от Антигон и се завърнал чак след голямата победа заедно с Птолемей над Деметрий в битката при Газа. Селевк е победител и в решителните битки при Ипсос в 301 г. пр. Хр. срещу Антигон, и 20 години по-късно при Курупедион срещу Лизимах.

99 Птолемей Керавън убил Селевк при Лизимахия през късната есен на 281 г. пр. Хр. Две години по-късно келтските нашественици го разбили и убили на бойното поле някъде в македония.

100 т.е. Кастор и Полидевк.

101 Синовете на Диоскурите носели имената Анаксис и Мнасиной.

102 Законите на Солон били написани на дървени дъсчици и от тях по времето на Павзаний не било останало почти нищо.

103 Адриан (Адриан) бил римски император между 117 и 138 г.

104 Големият политик и ретор Исократ живял между 436 и 338 г. пр. Хр.

105 В битката при Херонея – август 338 г. пр. Хр., Филип II разбил обединените сили на елинските полиси.

106 Тук бил най-древният храм в тази част на града.

107 Афродита и Мойрите били дъщери на Кронос.

108 Ликейона бил първоначално място за провеждане на военни упражнения. Над неговото архитектурно оформление големи грижи положили Пизистрат, Перикъл и Ликург.

109 Херодот [Hdt. 7,189] твърди, че около река Илисос имало храм на Борей.

110 Херод Атик бил голям оратор, покровителстван от императорите Траян (98 – 117 г.) и Адриан (Адриан) (117 – 138 г.).

111 Разцветът на Праксителовото творчество бил около средата на и след IV в. пр. Хр.

112 Впоследствие Фрина пренесла тази статуя в родния си град Теспии.

113 Едната статуя била изработена от дърво и получила името на града, откъдето била донесена.

114 Сула успял да превземе Атина след дълга обсада в 86 г. пр. Хр.

115 Менандър бил ученик на Теофраст и славата му била голяма в края на IV в. пр. Хр.

116 Еврипид и Софокъл са починали в една и съща 406 г. пр. Хр. в самия край на Пелопонеската война.

117 Есхил починал в 456 г. пр. Хр.

118 Това било златен щит с изображение на Медуза, дарът на Антиох IV Епифан (175 – 164 г. пр. Хр.).

119 В близост до град Магнезия в Лидия.

120 Оттам и прозвището Аполон Грюнейон в Етолия.

121 На баща му Тисей. Иполит (Хиполит) бил син от първия брак на Тисей с Антиопа.

122 Hom. Od. VI,127-134.

123 Това престъпление на тракийските наемници от 413 г. пр. Хр. е подробно описано у Тукидид [Thuc. 7,29].

124 Съвсем естествено местоположението на тези полумитични острови е неизвестно. Най-вероятно това било неясно предание за бреговете на Северна Африка и маймуните.

125 Аристофан твърди, че размерите на тази статуя били огромни. [Aristoph. Av. 1128].

126 Вж. Hdt. 9,105; Thuc. 1,64; Diod. 12,37; 12,47; Paus. 10,11,5.

127 Двете групи били поставени една срещу друга.

128 Зевс Лафистий бил почитан в Беотия.

129 Там се издигали знаменитата статуя на Атина Партенос, дело на Фидий.

130 За него има подробна информация у Херодот [Hdt. 4,13].

131 Вж. Hes. Theog. 570.

132 Прочут атински наемен командир от 60-те г. на IV в. пр. Хр.

133 Голямата морска победа на обединения елински флот над мидите при Микале била през 479 г. пр. Хр.

134 Леостен починал в 323 г. пр. Хр.

135 Известен като Деметрий Фалернски, назначен от Касандър за атински тиран в 317 г. пр. Хр.

136 Събитията се отнасят към 295/294 г. пр. Хр.

137 Паметникът бил на Антиох Филопап, внук на Антиох IV Епифан (175 – 164 г. пр. Хр.). Според запазения надпис, статуята била от около 116 – 114 г. пр. Хр.

138 По време на т. нар. Хремонидова война (267 – 261 (?)г. пр. Хр.).

139 Изглежда това станало след изгнанието на Темистокъл около 471 г. пр. Хр.

140 Бутес бил син на Посейдон, а според атическото предание, син на Пандион, брат на Ерехтей, жреца на Посейдон. Неговите потомци били наследствени жреци на Атина и Посейдон.

141 Това било т. нар. “Ерехтеево море”, получено след като Посейдон нанесъл удар с тризъбеца си. Информация за това има у Hdt. 8,56 и Apollod. 3,14,1.

142 Мардоний, който предвождал мидите бил разгромен в битката при Платея в 479 г. пр. Хр. и убит от спартанец.

143 Арефорите били четири девойки от старите атически фамилии между 7 и 11 години, които служели на богинята. Две от тях помагали да се шие пеплоса на Атина, който се подновявал всеки 5 години по време на Големите (Великите) Панатенеи. Другите две се обучавали в тайнствата на култа, като носели бели дрехи, украсени със златни нишки.

144 Съществува предположение, че статуите са били дело на прочутия Мирон.

145 Според информацията у Diod. 11,84, събитието се отнася към 456 г. пр. Хр.

146 Поражението на атиняните и смъртта на Толмид било през 447 г. пр. Хр. според изричното твърдение у Thuc. 1,113.

147 Според Плутарх [Plut. Thes. 14] бикът бил пренесен в жертва на Аполон в Делос.

148 Според преданието Кюлон (Килон) неуспешно се опитал да стане тиран в Атина около 632 г. пр. Хр.

149 Най-вероятно това била Фидиевата Атина, на която Плиний [Plin. Hist. Nat. 34,8,54] се възхищавал.

150 т.е. при храма на Аполон.

151 Ахеменидът Камбиз управлявал между 600 и 559 г. пр. Хр.

152 Още при Хипарх била оградена със стена и станала общопризнат център при Платон (427 – 347 г. пр. Хр.).

153 т. нар. Тирания на тридесетте през 404/403 г. пр. Хр.

154 Обсадата на Олинт била през 349/348 г. пр. Хр.

155 Събитието е точно датирано в 464 г. пр. Хр.

156 Битката при Танагра е през 457 г. пр. Хр.

157 По време на обсадата на града от Филип II в 340 г. пр. Хр.

158 По време на Коринтската война в 395-394 г. пр. Хр.

159 В 414/413 г. пр. Хр.

160 В битката при Амфиполис през 422 г. пр. Хр. загинали предводителите на атиняните Клеон и на победилите спартани Брасид.

161 По време на Ламийската война – 323/322 г. пр. Хр.

162 Павзаний изглежда е ползвал информацията у Thuc. 1,100 и биографията на Кимон на Плутарх [Plut. Cim. 12-13].

163 Съвременник и приятел на Перикъл, вж. Plut. Per. 9.

164 Някои изследвачи предполагат, че става дума за 650 таланта.

165 За прочутите Панатенейски тържества.

166 Това било особено състезание, провеждано на празника Апатурии и наричано “Хефестии”. Състезанието започвало от храма на Хефест в Керамейк.

167 Богат атински философ, живял по време на Пелопонеската война. Лукиан му посветил специална творба, която не е запазена.

168 Най-ранната и подробна информация за хипербореите е у Херодот [Hdt. 4,32-36].

169 Той е и покровител по време на път.

170 Става дума за падналите в битката при Маратон в 490 г. пр. Хр., където нашествените мидийци били победени.

171 Същото се отнася и за хероите, паднали на бойното поле в битката при Платея в 479 г. пр. Хр., където окончателно бил пречупен устрема на нашествениците.

172 Един от мидийските предводители.

173 Сравни описанието у Херодот [Hdt. 3,18].

174 Точното място е Hdt. 4,184.

175 По време на войната между диадохите (315 – 311 г. пр. Хр.).

176 Павзаний отново напомня за голямата победа на елините в морската битка при Саламин над мидийския флот през 480 г. пр. Хр.

177 Става дума за Филип V (221 – 179 г. пр. Хр.), син на Деметрий II (239 – 229 г. пр. Хр.) и внук на Антигон Гонат (276 – 239 г. пр. Хр.).

178 т.е. Атал I Сотер (241 – 197 г. пр. Хр.) и Птолемей IV Филопатор (222 – 205 г. пр. Хр.). Събитията са от т. нар. Съюзническа война в Елада (220 – 217 г. пр. Хр.).

179 Последният македонски цар Персей (179 – 168 г. пр. Хр.).

180 В 294 г. пр. Хр. Деметрий Полиоркет станал цар на Македония.

181 Вероятно автор на изгубено съчинение посветено на Атинския акропол.

182 Вж. Hom. Il. XXIII, 144-147.

183 Философ и поет, ученик на Аристотел, според Плутарх в биографията на Александър [Plut. Alex. 17].

184 Харпал бил приятел на Алекандър още от детинство. Бягството на Харпал с огромна сума пари се датира през 324 г. пр. Хр.

185 Според Омир [Hom. Od. I,181] били разбойническо племе от Акарнания.

186 Той бил син на Триптолем и според преданието научил атиняните на земеделие.

187 Според преданието, най-старият атински автор на химни, съвременник на Орфей (?!).

188 Главни участници в Елевзинските мистерии.

189 Според преданието първият автохтонен атински цар.

190 т.е. Триптолем.

191 Павзаний внушава, че името Мегара е от финикийски произход. Финики били и основателите на селището.

192 Съществува и версията за преселването на лелегите в Месения под предводителството на Пилас.

193 През 479 г. пр. Хр.

194 В древността обикновено се практикувало косите да бъдат позлатявани.

195 Очевидно Зевс е бил седнал на трон като в Олимпия.

196 Събитието се датира в началото на VI в. пр. Хр. и по-точно около реформите на Солон в Атина в 594 г. пр. Хр.

197 Алкмена, жената на Амфитрион била майка на Херакъл. Събитието се свързва с т. нар. първи поход на Хераклидите, когато Евристей ги прогонил от Пелопонес.

198 Еолийски лирически поет от VII в. пр. Хр., чиито творби не са запазени.

199 Ако се вярва на Вергилий [Virg. Aen. 1,490] тези щитове били във форма на полумесец.

200 Павзаний напомня за прочутия мит, воден от “Метаморфози” на Овидий [Ovid. Metam. 6,424-435] и текста у Тукидид [Thuc. 2,29].

201 В Египет сиринги наричали подземни вити входове в царските гробници.

202 Ино била дъщеря на Кадъм и Хармония и жена на орхоменския (в Беотия) цар Атамант. Тя била преследвана от ревността на Хира и на мъжа си, който хвърлил в морето сина им Меликерт.

203 Павзаний очевидно черпи информацията си от Херодот [Hdt. 4,103].

204 Според Аполодор [Apollod. 3,7,3] Егиалей бил убит под Тива от Лаодамант, сина на Етеокъл.

205 По време на празниците в чест на Деметра.

206 Павзаний безспорно следва версията у Херодот [Hdt. 4,34-36] за хиперборейските девици, извършили първите жертвоприношения в чест на Аполон на о-в Делос.

207 В смисъл гъст, покрит с гъсти листа.

208 Сиреч, отмъщението.

209 Според Тукидид [Thuc. 3,51; 4,118]. Островът бил атинско владение малко преди началото на Пелопонеската война, т.е. 431 г. пр. Хр.

210 Клеопатра, дъщерята на Филип II и по-малка сестра на Александър Македонски, родена в 354 г. пр. Хр.

211 Мегарски полемарх.

212 Фрикс, братът на Хела и син на Атамант от първата му жена Нефела. Втората му съпруга била Ино.


=======================================================

Предходна глава – Предговор

Следваща глава – кн. 2 Нещата в Коринт

Advertisements
Published in: on 12. 11. 2008 at 6:28 pm  Коментарите са изключени за Павзаний, Описание на Елада – кн. 1  
Tags:
%d bloggers like this: