Павзаний, Описание на Елада – кн. 2

НЕЩАТА В КОРИНТ

1 Коринтската земя, която е област на Арголида, носи името си от Коринт. Не знам друг да е казвал, че Коринт е син на Зевс, освен коринтският народ. Евмел, синът на Амфилит, от така наречените бакхиди, който е считан за създател на епоса, казва в изложението за Коринт (стига това съчинение действително да е на Евмел)1, че в тази земя се заселила първо Ефира, дъщерята на Океан. След това Маратон, синът на Епопей, който пък бил син на Алоей, а той – на Хелиос, бягайки от беззаконията и своеволията на баща си, се заселил в крайбрежието на Атика. А след като Епопей умрял, той отишъл в Пелопонес и като разпределил властта между синовете си, се върнал отново в Атика. Така Азопия била преименувана от Сикион, а Ефира – от Коринт.

2 Коринт обаче вече не е обитаван от древните коринтяни2, а е зает от изпратени от римляните колонисти, за да стане съвещателен център на Ахея, като за това данък платили и коринтяните, понеже се включили във войната срещу римляните. Да стане така уредил избраният за стратег на ахеите Критолай, като убедил и ахеите, и повечето елини извън Пелопонес да се съпротивляват. Щом като римляните спечелили войната, отнели оръжията на останалите елини и съборили стените на тези градове, които си били построили такива. А след като Момий, стратегът на римската армия, разрушил Коринт, по-късно той наново бил населен от Цезар, който пръв установил днешното държавното устройство в Рим. По време на управлението си той насели и Картаген.

3 Към земята на Коринтия принадлежи и така нареченият Кромион. Името му идва от Кромос, сина на Посейдон. Казват, че там се хранил Феан, за това говорят и легендите за Тезей и подвигът свързан с този глиган3. Ако се продължи, може да се види боровата гора, която и досега расте на морския бряг, и олтарът на Меликерт. Казват, че детето е донесено на това място от делфин. Сизиф се натъкнал на лежащото дете и го погребал в провлака. По този случай той учредил Истмийските игри.

4 А в началото на провлака е мястото, където разбойникът Синид, завързан на борове, отишъл в подземното царство. Като привързвал към боровете всеки, когото побеждавал в двубой, Синид пускал дърветата да се изправят нагоре. Тогава всеки от боровете дърпал вързания към себе си и тъй като връзката не отстъпвала на нито една от двете страни, но била еднакво яка и от двете, вързаният бил разкъсван. По този начин и самият Синид бил убит от Тезей. Така Тезей очистил пътя от Трезен към Атина от разбойници, избивайки тези, които изброих по-горе, а също и Перифет, смятан за син на Хефест в светилището Епидавър, като използвал в битките меден боздуган.

5 От едната си страна Коринтският провлак достига до морето при Кенхреи, а от другата при Лехеон. Тук вътрешността на земята става континентална. Този, който се е опитал да превърне Пелопонес в остров, не е успявал да изкопае провлак. Очевидно е, че колкото пъти са се захващали да го прокопаят, не са могли изобщо да проникнат през скалистата твърд. И сега той си е част от материка. Единственото дело, в което и Александър, синът на Филип, не е успял, е да прокопае Мимант. Пития пък спряла книдосците да прокопаят провлак. Толкова трудно е за смъртния да насили божествените дела4.

6 Не само коринтяните говорят така за своята страна, но според мен и атиняните първи са разказали надути неща за Атика. Така и коринтяните твърдят, че Посейдон дошъл, за да спори с Хелиос за земята им, като техен помирител бил Бриарей5, който отредил провлакът и всичко при него да принадлежи на Посейдон, а височината над града дал на Хелиос. Та от това, казват, провлакът е на Посейдон.

7 Сред нещата, които си струва да се видят там, е театърът, както и стадионът, изграден от мрамор6. Като се влезе в светилището на бога, се редуват подредени статуи на атлети, победители в Истмийските игри, с посадени в редица борови дървета, повечето от които се изправят стройно нагоре. В храма, който е с неголяма височина, са поставени медни тритони. В предверието също има статуи, две на Посейдон, третата на Амфитрита и една на Таласа (Морето), също от мед. По мое време вътре имаше посветителни дарове от атинянина Херод, фигури на четири коня, със златно покритие, с изключение на сбруите им, които са направени от слонова кост.

8 Край конете има и два тритона от злато, чиито слабини също са от слонова кост. На колесницата са изобрадени изправени Амфитрита и Посейдон, а на делфин е възседнало детето Палемон. Те също така са изработени от слонова кост и злато. На постамента, в средата на който е разположена колесницата, е изобразена Таласа, държаща детето Афродита, а от двете й страни са така наречените Нереиди. Знам, че и по други места в Елада има техни олтари, като някои им посвещават и свети участъци, като на покровителки на пастирите, където е почитан и Ахил. В Габали има светилище на Дото7 (Даващата), където все още е останал пеплосът, за който елините разправят, че Ерифила получила за детето си Алкмеон.

9 На постамента на Посейдон са изобразени и децата на Тиндарей, защото те също са покровители на младежите и на мореплавателите. Освен това са издигнати статуи на Галене и на Таласа, както и кон, наподобяващ на кит от гърдите надолу, също Ино и Белерофонт, както и конят Пегас.

2 В ляво от периболоса на Палемон има храм, а в него статуи на Посейдон, Левкотея и на самия Палемон. Там е и така нареченият Адютон, входът до който е под земята, където твърдят, че се е криел Палемон. Който, било коринтянин, било чужденец, се закълне там срещу клетвопрестъпничество, няма никакво средство да се отърве от клетвата. Има и древно светилище, наречено “Олтар на циклопите” На него принасят жертви на цикполите.

2 А гробовете на Сизиф и на Нелей – защото твърдят, че и Нелей, след като пристигнал в Коринт, починал там от болест – не знам дали читателите на Евмел биха могли да ги намерят. Защото той твърди, че Сизиф не показал гроба на Нелей дори на Нестор, защото той трябвало да остане неизвестен за всички, а Сизиф бил погребан в провлака, но малцина дори в самия Коринт знаят къде е гробът му8. Що се отнася до Истмийското състезание, то прокудените от Момий коринтяни загубили правото си над него, но докато градът бил пуст, сикионците провеждали Истмийските празници, а след като градът наново бил заселен, тази чест отново преминала в ръцете на днешните му обитатели9.

3 На коринтските пристанища дали имената на Лехес и Кенхрия, които според легендата били деца на Посейдон и на Пирене, щерката на Ахелой. А във “Велики Евои” е съчинено, че Пирене е дъщеря на Ойбалос. В Лехеон има светилище и медна статуя на Посейдон, а идващите от провлака в Кенхреи ще видят храма на Артемида и нейна древна дървена статуя. След него, към крайморското укрепление е медната статуя на Посейдон, а от другата страна на залива са светилищата на Асклепий и Изида. Срещу Кенхреите е банята на Елена. Там от една скала към морето тече обилна солена, хладка вода.

4 Нагоре по пътя за Коринт наред с другите забележителности се намира и гробът на Диоген от Синопе, наричан от елините с прозвището “Кучето”. А пред града има кипарисова горичка, наречена Кранейон10. Там е свещеният участък на Белерофонт, храмът на Афродита Мелайнида и гробът на Лаида, върху който е поставена статуята на лъвица, държаща в предните си нозе овен.

5 В Тесалия има едно друго място, за което се говори, че е гроб на Лаида. Защото в Тесалия тя била залюбена от Хипострат. Разказва се, че първоначално тя била момиче от хикарите от Сицилия, била пленена от атиняните на Никий и след като я продали в Коринт до такава степен надминавала по хубост тогавашните хетери и до такава степен коринтяните й се възхищавали, че и до днес те спорят за (гроба на) Лаида.

6 Сред заслужаващите упоменаване неща в града има както останали от древността, така и много, направени по време на по-късното процъфтяване на града. При агората – защото там се намират повечето им свети неща11 – има статуя на Артемида, с прозвище Ефеска, както и дървени статуи на Дионис. Те са позлатени, с изключение на лицата им. Лицата им са боядисани с пурпурна боя. Наричат ги Лизий (“Освобождаващ”) и Бакхий.

7 (Тук) и аз описвам това, което се разказва за тези дървени статуи. Разказва се, че наред с другите дръзки неща, които Пентей12 сторил, извършвайки насилие към Дионис, най-накрая отишъл в Китерон да съгледа (какво правят) жените (от божията свита) и се качил на едно дърво, за да гледа техните свещенодействия. Когато го видели, жените веднага смъкнали Пентей и още жив разкъсали тялото му. А по-късно, както разказват коринтяните, Пития им прорицала да намерят онова дърво и да го почитат също като самия бог. И заради това от него направили тези статуи.

8 Има и храм на Тюхе. Статуята я представя изправена, изработена е от пароски мрамор. Близо до храма е и светилището на Вси богове. Край него е построена чешма, над нея има медна статуя на Посейдон с един делфин под нозете на Посейдон, от чиито уста блика водата. Има медна статуя и на Аполон, с прозвище Кларий, както и статуя на Афродита, творба на <Хермоген> от Китера. Има и две медни, прави статуи на Хермес, като до втората е изграден и храм. Що се отнася до (статуите на) Зевс, защото и такива има в района, едната е без прозвище, втората се нарича Хтоний, а третата зоват “Хипсистос” (Върховния).

3 В центъра на агората е медната статуя на Атина. В основата й са поставени статуите на Музите. А над агората е храмът на Октавия, сестрата на Август, царувал в Рим след Цезар, който основал днешния Коринт.

2 При изхода на агората, над пропилея при Лехеона, са поставени позлатени колесници, едната от които вози Фаетон, сина на Хелиос, а другата – самия Хелиос. Малко по-нагоре от пропилеите, вдясно за влизащите, е медната статуя на Херакъл. След него се намира входът към извора на Пирене. За него се разказва, че изворът Пирене се породил от човешки сълзи, от жена, оплакваща девицата Кенхрия, когато чула, че е убита от Артемида.

3 Изворът е украсен с мрамор, построени са помещения, подобни на пещерички, от които водата изтича към една чешма в района, приятна за пиене, в която, казват, че се калява разтопената и гореща коринтска мед, макар коринтяните да не разполагат с мед13. Освен това до Пирене има статуя и свещен участък на Аполон, а в него – картина, изобразяваща как Одисей избива женихите.

4 Вляво от самия вход на Лехеона е поставена медна статуя на седящ Хермес, а до него е поставен овен, защото се смята, че от боговете Хермес най-много покровителства и помага на пастирите, както го е казал и Омир в Илиада:

син на Форбанта, богат със стада и най-много от Хермес

между троянци обичан, дарен със имоти от него.13а

Що се отнася до сказанието за Хермес и овена, разказвано в Мистериите в чест на Майката14, макар и да го знам, не го казвам. А след статуята на Хермес са Посейдон, Левкотея и Палемон, яздещ делфин.

5 Изобщо в Коринт има много бани, някои от които са построени с обществени средства, а други от цар Адриан. Най-именитата от тях е близо до статуята на Посейдон. Направиял я е спартанецът Еврикъл, който е използвал за украсата й наред с други камъни и такива, които копаят в местността Крокеи в Лакония. Вляво от входа й са правите статуи на Посейдон и на ловуващата Артемида. Из целия град са построени много чешми, тъй като при тях се стича много вода, както и тази, която Адриан им е прокарал от Стимфел, но най-забележителната е тази, която се намира край статуята на Артемида. Такава има и до статуята на Белерофонт, а водата й изтича от копитото на коня Пегас.

6 На излизане от агората по пътя, водещ за Сикион, вдясно може да се види втори храм и медна статуя на Аполон, а малко по-нагоре чешма, наречена на Главке. Разказват, че тя се хвърлила в нея, като смятала, че в нея ще намери лек за отровата на Медея15. Над нея е изграден така нареченият Одеон16, до него е гробният паметник на синовете на Медея, чиито имена са Мермер и Ферет, разказват, че те били пребити от коринтяните заради подкупите, срещу които донесли отровата на Главке.

7 Заради това, че смъртта им била насилствена, а не след съдебна присъда, децата на коринтяните били погубвани от тях, докато по прорицание на бога не се установил обичаят да им принасят ежегодно жертви и не поставили статуя на Дейма (Страха). Тя се е запазила и до наше време, с облик на вдъхваща ужас жена17. След като Коринт бил унищожен от римляните и старите коринтяни били избити, тези жертвоприношения не били възстановени от новите заселници и отпаднал обичаят децата им да се стрижат и да носят черни дрехи.

8 Медея тогава отишла в Атина и заживяла с Егей, но по-късно била изобличена, че крои заговор срещу Тезей и избягала от Атина, а като се прехвърлила в тогава наричаната Ария, дала на хората името си, да се наричат по нея мидийци. А сина си, когото отвела, бягайки при ариите, казват, че го родила от Егей и се казвал Мидос. Но Хеланик18 го нарича Поликсен и твърди, че баща му бил Язон.

9 Сред елините съществува така нареченият Навпактийски епос. В него е съчинено, че след смъртта на Пелий Язон се преселил от Йолк в Коркира и по-големият му син Мермер загинал от лъвица по време на лов навътре в сушата. За Ферет не се споменава нищо. А лакедемонецът Кинайтос19 – защото и той е съчинил генеалогичен епос – е казал, че на Язон от Медея се родили Мидей и дъщеря Ериопида. Но и в него не е казано нищо за техните потомци.

10 Евмел е казал, че Хелиос дал страната Асопия на Алоей, а Ефирея на Еет. А когато Еет отишъл при колхите, предал земята на Бунос, Бунос бил син на Хермес и Алкидамия, а след като Бунос починал, Епопей, синът на Алоей получил властта и над Ефирея. И тъй като след Маратон на Коринт не му останали деца, коринтяните довели Медея от Йолк и предали властта на нея.

11 Вместо нея в Коринт царувал Язон, докато Медея раждала деца, като винаги отнасяла и скривала новороденото в светилището на Хера, смятайки, че скривайки го там, ще го направи безсмъртно. Но накрая самата тя разбрала, че е съгрешила и едновременно с това била уличена от Язон – не поискала от него прошка, а се отправила за Йолк – та заради това Медея се оттеглила, като предала властта на Сизиф.

4 Тези неща изредих каквито са, а недалече от гореописания гроб е светилището на Атина Халинитида. Казват, че от всички богове Атина като цяло най-много помогнала на Белерофонт и че тя му предала Пегас, след като го укротила и сложила на коня юзди20. Статуята й е дървена, но ликът, ръцете и бедрата са изработени от бял мрамор.

2 Като всеки, който е прочел внимателно Омир21, аз съм убеден, че Белерофонт не е бил самовластен цар, но е живял при Пройт и аргосците. Изглежда и че когато Белерофонт се преместил в Ликия, коринтяните въпреки това се подчинявали на династите в Аргос или на Микена. Те не осигурили свой вожд за похода срещу Троя, а участвали в похода в редиците на микенците и на всички останали, които Агамемнон предвождал.

3 На Сизиф се родил не само Главк, бащата на Белерофонт, но и втори син, Орнитион, а след него Терсандър и Алмос. Син на Орнитион бил Фокос, по прозвище Посейдонов. Той се изселил в Титорея, наричана днес Фокида, докато по-младият син на Орнитион, Тоант, останал в Коринт. Син на Тоант бил Дамофонт, син на Дамофонт бил Пропод, а потомци на Пропод са Дорид и Хиантид. При тяхното царуване дорийците повели войска срещу Коринт. Предвождал ги Алет, син на Хипот, син на Филант, син на Антиох, син на Херакъл. Прочие Дорид и Хиантид, след като предали властта на Алет, останали при него, докато народът на коринтяните бил победен в битка и останал под властта на дорийците.

4 Самият Алет и неговите потомци царуват в продължение на пет поколения до Бакхид, сина на Прумнид, след него така наричаните Бакхиди други пет поколения до Телест, сина на Аристодем. Арией и Перант от омраза убиват Телест и след това никой не станал цар, като ежегодно управлявали притани от рода на бакхидите, докато Кипсел22, синът на Еетион, не установил тирания, отхвърляйки властта на бакхидите. Потомък на Кипсел бил Мелан, син на Антас. Веднага след едно прорицание на бога Алет наредил на Мелан, който участвал на страната на дорийците в похода им срещу Коринт, да се пресели при други елини, но по-късно нарушил прорицанието и го приел за съгражданин. Това научих за царете на Коринт.

5 До театъра им е светилището на Атина Халинитида и близо до него дървена статуя на голия Херакъл, казват, че тя е произведение на <Дедал>. Произведенията на Дедал са нелепи на вид, но някак си изпъкват и изглеждат боговдъхновени. А над театъра е светилището на Зевс Капитолий според езика на римляните, а на елинска реч би могъл да се нарече Корифей. Близо до този театър има древен гимназион и извор, наречен Лерна. Около него се издигат колонади и е заобиколен със скамейки, където дошлите могат да отдъхват, когато времето е горещо. До този гимназион има храмове на Зевс, както и на Асклепий. Статуите на Асклепий и Хигия са от мрамор, а на Зевс е медна.

6 Нагоре за Акрокоринт, това е върхът на височината над града, която била дадена на Хелиос от Бриарей, когато отсъждал, а Хелиос я отстъпил, както твърдят коринтяните, на Афродита – та нагоре по пътя за този Акрокоринт има храмови владения на Изида, от които едното се нарича на Изида Пелагия, а другото – на Египетска, и две на Сарапис, като второто е в така наречения Канобос. След тях са направени олтари на Хелиос и има светилище на Ананке (Необходимостта) и Бия (Насилието). Да се влиза в него не е позволено.

7 Над него има храм на Майката на боговете, със стела и трон. И стелата, и тронът са от мрамор. Но в храма на Мойрите и на Деметра и Коре статуите не са изложени на открито. Там е и светилището на Хера Бунея, което е основано от Бунос, сина на Хермес. И заради това богинята се нарича Бунея.

5 Нагоре към Акрокоринт е храмът на Афродита със статуи на богинята в тежко въоръжение, а също и на Хелиос и на Ерос с лък23. Изворът, който е зад храма, казват, че е дар от Асоп на Сизиф. Той знаел, че Егина, щерката на Асоп, била похитена от Зевс, но отказал да разкрие това на търсещия я баща, преди в Акрокоринт да бликне вода. И след като Асоп му я дал, направил разкритието си и заради това разкритие – който иска, да вярва – го осъдили в Хадес24. Чух някои да твърдят, че това бил изворът Пирене и че оттам се стича в града.

2 (Реката) Асоп започва от Флиасия, тече през Сикиония и се влива в тамошното море. Флиунтийците твърдят, че негови дъщери били Коркира, Егина и Тива. От Коркира и Егина били преименувани така наричаните (дотогава) острови Схерия и Ойноне, а от Тива бил наречен (градът) под Кадмия. Но тиванците не са съгласни и твърдят, че Тива е щерка на беотийския Асоп, а не на флиунтийския.

3 Флиунтийците и сикионците говорят и друго за реката, че водата й е чуждоземна, а не е местна. Че реката Меандър, стичаща се от Келени през Фригия и Кария и вливаща се в морето пред Милет, се появява (на повърхността) в Пелопонес и произвежда реката Асоп. При делосците също чух второ подобно твърдение, че водата, която там наричат Иноп, им идвала от реката Нил. А и за самия Нил има такава приказка, че Ефрат се скривала в едно мочурище и отново се появявала над етиопците и раждала реката Нил.

4 Такива неща чух за Асоп, а като се обърнеш от Акрокоринт към планините, е Тенейската порта и светилището на Ейлетюйя. Така наречената Тенея е отдалечена на около шестдесет стадия. Тамошните хора твърдят, че са троянци, пленници на елините и че дошли от Тенедос, след като получили от Агамемнон правото да се заселят там. За това от боговете най-много почитат Аполон25.

5 А като тръгнеш от Коринт не към вътрешността на страната, а към Сикион, то недалече от града, в ляво от пътя има един опожарен храм. Из земята на Коринт е имало и други войни, и както е обичайно, огънят е обхващал и домове, и свети места, намиращи се извън крепостната стена. Но за този храм твърдят, че бил на Аполон и че го е опожарил самият Пир, синът на Ахил. По-късно чух и нещо друго, че коринтяните въздигнали тук храм на Зевс Олимпийски, но изведнъж лумнал огън и го опожарил.

6 А сикионците – защото там те граничат с коринтяните – разказват за своята страна, че пръв в тази земя се родил Егиалей и тази част от Пелопонес, която още се нарича Егиал, е на негово име. Той най-напред основал в равнината града Егиалея. Там, където днес е тяхното светилище на Атина, бил акрополът му. Син на Егиалей бил Европ, на Европ Телхин, а на Телхин Апис.

7 Този Апис станал толкова могъщ, преди Пелопс да дойде в Олимпия, че земята навътре от Провлака се наричала Апия на негово име. Син на Апис бил Телксион, на Телксион Айгюрос, негов бил Туримах, а на Туримах Левкип. Левкип нямал мъжки рожби, а дъщеря на име Калхиния. С тази Калхиния се съчетал Посейдон и Левкип отгледал родената от нея рожба, а когато починал, предал властта си нему.

8 Детето се казвало Ператос. Но това, което станало с Племней, сина на Ператос, най-много ме удиви. Рожбите, които жена му раждала, още с първия си плач загивали и Деметра, от съжаление към Племней, дошла в Егиалея като чуждестранна жена и отгледала на Племней дете, Ортополид. Ортополид имал дъщеря, на име Хризорте. Смятат, че тази Хризорте родила от Аполон и детето го нарекли Корон, а на Корон се родили синове, Коракс и Ламедон.

6 След смъртта на бездетния Коракс, по това време от Тесалия дошъл Епопей и взел властта. Казват, че при неговото царуване за пръв път в страната им нахлула вражеска войска, като през цялото време дотогава живеели в мир. Причина за тази война била Антиопе, щерката на Никтей, прочула се сред елините с красотата си. Мълвата й приписвала, че тя била дъщеря на Асоп, разделящ Тебаида от Платеида, а не на Никтей.

2 Епопей я похищава, не знам дали след защото я искал за своя жена или подтикнат към тази дързост от властта си. Когато тиванците дошли с оръжие, Никтей бил ранен, а Епопей, който победил в битката, също получил рани. Раненият Никтей го върнали в Тива и тъй като бил на смъртно легло, тиванците предали временно властта на брат му Лик. Самият Никтей бил настойник на Лабдак, син на Полидор, сина на Кадъм, и поверил настойничеството на него. Прочие, той помолил Лик да тръгне с още по-голяма войска срещу Егиалея, да отмъсти на Епопей и ако хване и самата Антиопе, да накаже и нея.

3 Епопей веднага принесъл жертви в чест на победата и построил храм на Атина, а след като го привършил, помолил се на богинята да му се яви, ако храмът е построен с нейно одобрение. И според легендата, след молитвата му пред храма потекъл зехтин. По-късно смъртта покосила и Епопей, защото от самото начало не положил грижа за раните си, тъй че не се наложило на Лик да поведе война. Защото Ламедон, синът на Корон, който се възцарил след Епопей, предал Антиопе. А тя, докато вървяла през Тива на път за Елевтери, родила по пътя.

4 След това, по думите на Асий26, сина на Амфиптолем:

Роди Антиопе Зет и Амфион божествен,

на Асоп щерката, река дълбоководна,

заченала от Зевс и Епопей, пастир народен.

Омир27 им приписва знатно потекло и твърди, че те първи заселили Тива, имайки пред вид, според мен, града под Кадмия.

5 А Ламедон, когато се възцарил, си довел за жена от Атина Фено, дъщерята на Клитий. По-късно, когато повел война срещу синовете на Ахей Архандър и Архител, приел за свой съюзник Сикион от Атика и се оженил за неговата дъщеря Зевксипа, и след неговото царуване земята се нарекла Сикиония, а градът бил преименуван от Егиале на Сикион. А за Сикион твърдят, че не е син на Маратон, сина на Епопей, а на Метион, сина на Ерехтей. С тях е съгласен и Асий, докато Хезиод и Ибик твърдят, първият, че Сикион е син на Ерехтей, а Ибик28 – че е дете на Пелопс.

6 Разказват, че на Сикион се родила Хтонофила, а на Хтонофила и Хермес – Полиб. По-късно за нея се оженил Флиант, синът на Дионис, и тя му ражда Андродамант. А Полиб дал дъщеря си Лизианаса на аргоския цар Талай, син на Биант. И когато Адраст избягал от Аргос, отишъл при Полиб в Сикион и по-късно, когато Полиб умрял, получил властта в Сикион29. А когато Адраст се върнал в Аргос, Яниск, синът на Клитий, наставникът на Лаомедонт, дошъл от Атика и се възцарил, а след смъртта на Яниск цар им станал Фестос, за когото разправят, че бил един от синовете на Херакъл.

7 След като Фестос по прорицание се преселил в Крит, казват, че цар станал Зевксип, син на Аполон и на нимфата Силида. След смъртта на Зевксип, Агамемнон повел войска срещу Сикион и неговия цар Хиполит, син на Ропалос, сина на Фестос. Уплашен от настъпващата войска, Хиполит се съгласил да се подчини на Агамемнон и на микенците. Син на този Хиполит бил Лакестад. А Фалкес (Тамфалкес), синът на Темен, завзел през нощта Сикион с дорийците, но тъй като и той бил Хераклид, не сторил никакво зло на Лакестад, а се възцарил заедно с него.

7 Оттогава сикионците станали дорийци и част от територията на Аргос. А Деметрий, синът на Антигон, след като завзел града на Егиалей в равнината, основал днешния град на мястото на древния акропол30. А вече след като градът бил отслабен – точната причина за което човек не би могъл да установи, се стигнало и до казаното от Омир31 за Зевс, че “стените на градове много сринал” – така че след като вече били неспособни да се възстановят, връхлетялото ги земетресение обезлюдило малка част от града, но лишило мнозинството от тях от препитание. То нанесло много щети и из Кария и Ликия, но най-много бил разтърсен остров Родос, дотолкова, че се сметнало, че се е сбъднало прорицанието на Сибила за Родос.

2 На влизане от Коринтия в Сикиония е гробът на месенеца Лик, без да е ясно какъв е бил този Лик. Не намирам някой месенец Лик да е упражнявал петобой, нито пък да е бил победител в Олимпийските игри. Гробът представлява могила от насипана пръст, а в повечето случаи сикионците погребват по подобен начин. Скриват мъртвото тяло в земята, след като са направили каменна основа, обграждат гроба с колони и отгоре слагат каменен свод, подобен на фронтоните на храмовете. Не поставят никакви други надписи, освен името му, и без да добавят бащиното му име, призовават (минувача) да поздрави мъртвия.

3 След гроба на Лик, но от другата страна на Асоп, вдясно е Олимпиона, а малко по-напред в ляво от пътя е гробницата на атинянина Евполид32, автор на комедии. Като се мине покрай нея и се обърнем към града, е гробът на Ксенодика, умряла в родилни мъки. Паметникът й не е по местния обичай, а е направен да прилича на картината, която твърде много си заслужава да се види.

4 Още по-нататък е гробницата на сикионците, загинали край Пелене и ахейската Диме и в Мегалополис, както и край Селазия. За тях ще разкажа по-подробно по-нататък. А пред портата си имат един извор в пещера, чиято вода не извира изпод земята, а се стича по стената на пещерата, заради която изворът се нарича Стазуса (Капещия извор).

5 А в днешния акропол се намира светилището на Тюхе Акрея (На височината) и на Диоскурите. Техните, както и статуята на Тюхе, са дървени. А за статуята на мъжа, държащ щит на скенето в театъра, построен под акропола, казват, че е на Арат, сина на Клиний. След театъра има храм на Дионис. Богът е от злато и слонова кост, а около него стоят мраморни вакханки. Казват, че тези жени са свещени и буйстват в чест на Дионис. Но сред сикионците е забранено да се говори за тях. Изнасят ги при Дионис от така наречения козметерион33 в една определена нощ всяка година, носят ги със запалени факли и съпровождани с местни химни.

6 Смята се, че това, което наричат Бакхейон – построил им го е Андродамант, синът на Флант – е построено по подобие на така наречения Лизий (Освобождаващ), който тиванецът Фанет по прорицание на Пития донесъл от Тива. Фанет отишъл в Сикион, когато Аристомах, синът на Клеодей, не изпълнил полученото прорицание и заради това се провалило влизането му в Пелопонес. А на влизане от Дионисиона в агората вдясно има храм на Артемида Лимнея. Това, че покривът му е срутен, може лесно да се види. Но за статуята нищо не може да се каже, нито дали е донесена от друго място, нито дали е на някой загинал.

7 А при входа на агората има светилище на Пейто (Убеждението), в което няма статуя. При тях се е установил обичаят да почитат Пейто заради следната легенда. Аполон и Артемида, след като убили Питон, отишли в Егиалия, за да потърсят очищение. Тъй като били наплашени, от което и до днес местността се нарича Фобос (Страх), те се оттеглили в Крит при Карманор, а хората в Егиалия били обхванати от болест. И прорицателите им наредили да умилостивят Аполон и Артемида.

8 Те изпращат като молители при реката Сютас седем момчета и още толкова девойки. Казват, че убедени от тях, боговете дошли в тогавашния акропол и мястото, на което първом дошли, е светилището на Пейто. И до днес извършват ритуал, подобен на тогавашния. Защото по време на шествието в чест на Аполон отиват до реката Сютас и както казват, след като изнесат боговете от светилището на Пейто, веднага ги внасят в храма на Аполон. Този храм се намира в днешната им агора, казват, че първоначално е бил построен от Пройт. Защото на това място дъщерите му се освободили от лудостта си.

9 Разказват и това, че в този храм Мелеагър посветил копието, с което поразил глигана. Казват, че там били принесени като свещен дар и флейтите на Марсий. Защото след нещастието със Силен реката Марсий ги понесла в реката Меандър, и след като изплавали в реката Асоп и били изхвърлени край Сикиония, един овчар ги намерил и ги принесъл като свещен дар на Аполон. Тези дарове не са се съхранили, защото са изгорели, когато храмът бил опожарен. А храмът и статуята по мое време са посвещение от Питокъл.

8 Посветеният на римските царе свещен участък, близо до светилището на Пейто, някога е бил дом на тирана Клеон. Защото Клистен, синът на Аристоним, син на Мирон, бил тиран на обитаващите тогава долния град, а Клеон – на сегашния. Пред тази постройка е хероонът на Арат, който най-много е допринесъл за каузата на елините от всички преди него34. За него сведенията са следните.

2 След едноличната власт на Клеон, жаждата за тирания сред мнозинството станала толкова неудържима, че едновременно се възцарили двама тирани, Евтидем и Тимоклейт. Тях народът отхвърлил и издигнал Клиний, бащата на Арат. Скоро след това тиран станал Абантид. Впрочем, преди това Клиний умрял. Абантид изгнал Арат, макар че самият Арат се оттеглил драговолно. Неколцина от местните мъже убиват Абантид и веднага тиран става бащата на Абантид, Пасей.

3 Свалил го Никокъл и самият той станал тиран. По времето на този Никокъл Арат дошъл в Сикион с бежанци и аргоски наемници, скришом и на тъмно – защото осъществил делото си през нощта – а някои от пазачите вътре в крепостта надвил и със сила. И – когато се зазорило – като събрал народа при дома си, премахнал тиранията35. Не му било трудно да осъществи това, тъй като Никокъл избягал скришом. Арат дал на сикионците да се управляват в равенство, като ги помирил с бежанците, връщайки на бежанците къщите и останалите им имоти и оправдавайки тези, които са ги прогонили.

4 И тъй като всички елини изпитвали страх от македоните и от настойника на Филип, Антигон, сина на Деметрий, заради това включил сикионците като дорийци в Ахейския съюз. Веднага ахейците го избрали за свой стратег, той ги повел срещу жителите на Амфиса в Локрида и победил в земята на техните противници36, етолийците. С внезапната си поява изплашил македонците на Антигон в Коринт, който бил техен гарнизон и наред с останалите, които победил в битката, убил и Персей, който бил назначен за началник на гарнизона, и който, докато пребивавал там, се учел на мъдрост от Зенон, сина на Мнасей.

5 След като Арат освободил Коринт, жителите на Епидавър, Трезен, Акте в Арголида и мегарците отвъд Истъм се стекли в Съюза, а Птолемей37 сключил съюз с ахейците. Лакедемонците със своя цар Агис, син на Евдамид, успели с внезапно нападение да превземат Пелене, но след като влезли в сражение с войската на пристигналия Арат, напуснали Пелене и се върнали у дома, като сключили примирие.

6 След тези успехи в Пелопонес Арат решил, че е срамно да остави безгрижно Пирея, Мунихия, Саламин и Сунион под властта на македоните, но тъй като не се надявал, че ще може да ги освободи със сила, подкупил Диоген, който командвал тамошните (македонски) гарнизони да напусне територията срещу сто и петдесет таланта, като самият той помогнал на атиняните с една шеста от сумата. Убедил и тирана на Аргос, Аристомах, да върне демокрацията на аргосците и да се присъедини към Ахейския съюз, а Мантинея отнел от лакедемонците. Но човешките планове никога не се сбъдват според собствените намерения и на Арат също се наложило да стане съюзник на македоните и на Антигон, при следните обстоятелства.

9 Клеомен38, синът на Леонид, син на Клеоним, който получил царска власт в Спарта, приличал на Павзаний с това, че жадувал за тиранична власт и не бил доволен от съществуващите закони. Но като по-пламенен и храбър мъж от Павзаний, със смелост и дързост бързо осъществил намеренията си. Отровил царя от втората фамилия Евдамид, който все още бил дете, поставил с помощта на ефорите на негово място брат си Епиклид и премахнал властта на герузията (сената), като на негово място поставил номиналната власт на патрономите (отците-законодатели). Тъй като целите му били по-мащабни и целял да установи власт над цяла Елада, първо тръгнал срещу ахейците, надявайки се, ако ги надвие, да ги направи свои съюзници, но преди всичко за да не му бъдат пречка в неговите намерения39.

2 Сблъсквайки се с тях край Диме отвъд Патри, докато Арат и тогава предвождал ахейците, той ги победил в сражението40. Това принудило Арат, който се страхувал за ахейците и за самия Сикион, да привлече Антигон41. Клеомен бил нарушил договора, който сключил с Антигон, и наред с другите явни нарушения на договора опустошил Мегалополис42. Така, след като Антигон се прехвърлил в Пелопонес, ахейците се сблъскали с Клеомен край Селасия, и след победата на ахейците жителите на Селасия били продадени в робство, а и самият Лакедемон бил превзет43. Впрочем Антигон и ахейците върнали на лакедемонците отечествената им форма на управление.

3 Но от синовете на Леонид Епиклид загинал в сражението, а Клеомен избягал в Египет. След като бил приет с високи почести от Птолемей, в последствие той бил затворен по обвинение, че бунтува гражданите срещу царя. Той успял да избяга от затвора и поставил началото на метеж сред александрийците. Но накрая, след като бил заловен, сам се съсякъл44. Зарадвани, че са се отървали от Клеомен, лакедемонците отхвърлили царската институция, но останалото от държавната си уредба запазили и до днес. А Антигон запазил благоразположението си към Арат, като към свой благодетел, помогнал му да осъществи толкова славни неща.

4 Но когато Филип наследил трона45, тъй като Арат не одобрявал жестокото му отношение към неговите поданици и в някои случаи дори го възпирал да изпълни намеренията си, заради това Филип го убил, като тайно дал на Арат отрова46. Донесли го от Егион, защото там смъртта го покосила, и го погребали в Сикион, а хероонът му все още се нарича Аратеон. По същия начин Филип постъпил и с атиняните Евриклид и Микон. Тях, които били оратори и се радвали на доверието на народа, той също убил.

5 В края на краищата и самият Филип бил обречен да изпие смъртоносната отрова. Синът на Филип, Деметрий, бил отровен от по-младия му брат Персей, и скръбта по неговата смърт станала причина за гибелта на бащата47. За този инцидент споменах мимоходом, с ум, обърнат към боговдъхновената фраза на Хезиод, че този, който замисля несправедливост другиму, я обръща преди всичко към себе си.

6 След хероона на Арат има олтар на Посейдон Истмийски, също на Зевс Мейлихий (Милостиви), както и на Артемида с прозвище Патроа (Отеческа), като и двете статуи са обикновени. Мейлихий е с форма на пирамида, докато Артемида прилича на колона. Там е техният булевтерион, както и портик, наречен Клистенов, на името на неговия строител. Построил го от плячката Клистен, който помогнал на амфиктионитите в битката при Кира. На агората под открито небе е медната статуя на Зевс, произведение на <Лизип>, а до него е позлатената Артемида.

7 Наблизо е светилището на Аполон Ликий (Вълчи), което вече е съвсем рухнало и не заслужава внимание. Някога скитащите се вълци така нападали пастирите им, че те нямали никакъв добив, и богът (в оракула си) им посочил едно място, където имало изсъхнало дърво и им казал да смесят кора от този дънер и да я подхвърлят на зверовете с късове месо. Веднага, щом вкусили, кората убила вълците, а онзи дънер лежал в светилището на Ликий, но от какъв вид е бил дървото, никой от сикионските тълкуватели не знаеше.

8 Веднага до него са изложени портретни статуи, изработени от мед, за които казват, че са дъшерите на Пройт, но надписът се отнася за други жени. Там има и медна статуя на Херакъл. Тя е творба на <Лизип>, а наблизо е изправена статуята на Хермес Агорей (Покровител на пазара).

10 А в гимназиона, недалече от пазарището, на Херакъл е посветена каменна статуя, произведение на <Скопас>. Светилище на Херакъл има и на друго място. Целият тамошен ограден участък се нарича Педизе, а в средата на този периболос има древна дървена статуя, изваяна от флиунтиеца <Лафей>. По време на жертвоприношението извършват следния ритуал. Според легендата, когато Фест48 дошъл в Сикион, ги заварил, че принасят жертви на Херакъл като на херос49. Той отказал да извършва подобни неща и настоял да му принасят жертви като на бог. И до днес сикионците заколват агне, изгарят бедрата на олтара и една част от жертвата изяждат, като свята на бог, а другата принасят, като на херос. А празника, който провеждат в чест на Херакъл, първия ден го наричат …, а втория се нарича Хераклея.

2 Оттук има път за светилището на Асклепий. Като се влезе в периболоса, вляво има постройка с две стаи. В първата лежи фигура на Хипнос (Съня), от която днес не е останало нищо, освен главата. Втората е посветена на Аполон Карнейски. В нея не може да влиза никой, освен жреците. При портика е изложена голяма кост на морски кит и след нея статуя на Онейрос (Бога на съня) и на Хипнос, с прозвище Епидот (Изобилен), приспиващ един лъв. От двете страни на входа има статуи, от едната на седящ Пан, а от другата – на изправена Артемида.

3 Като се влезе, се вижда богът, без брада, от злато и слонова кост, произведение на <Каламид>. В едната си ръка той държи скиптър, а в другата – шишарка от питомна борика50. Сикионците твърдят, че богът им бил докаран от Епидавър с впряг от две мулета, че бил с формата на дракон и че бил докаран от Никагора от Сикион, майката на Агасикъл и жена на Ехетим. Там има малки статуйки, висящи от покрива. Казват, че тази, която е при дракона е Аристодама, майката на Арат, за когото те твърдят, че е син на Асклепий.

4 Това са забележителните неща, които този периболос ми предложи, а отсреща има друг периболос, посветен на Афродита. Първото нещо вътре е статуята на Антиопе. Казват, че синовете й били сикионци и заради тях сикионците смятат, че Антиопе е свързана с тях. Вече след него е светилището на Афродита, в което влиза само девицата-надзирателка, която, след като е била определена, не може да влиза в сношение с мъж, и девица, наречена Лутрофора (Носителка на възлиянието), която изпълнява своята служба в продължение на една година. От всички останали се изисква да гледат богинята от входа и да се молят от това място.

5 Статуята, която представя богинята седнала, е направена от сикионеца <Канах>, който също така е изработил и Аполон в Дидима за милетците, и Аполон Исменийски за тиванците. Направена е от злато и слонова кост, на главата си има полос (свод), в едната си ръка държи цвят на мак, а в другата ябълка. Посвещават й бедрата на жертвените животни, с изключение на свине, а останалите части изгарят на млади дървета, а докато бедрата горят, прибавят към дарението лист от пайдерот.

6 Пайдеротът е един храст, който се намира в откритото пространство на периболоса и не вирее на никое друго място, нито в Сикиония, нито в друга земя. Листата му са по-малки от дъбовите, но по-големи от дъба quercus ilex, а формата му е като на дъб. Едната му страна е черна на цвят, а другата бяла. Можеш да го оприличиш най-вече на листата на тополата.

7 Оттам на отиване към гимназиона, вдясно, е светилището на Артемида Ферея. Казват, че дървената й статуя е донесена от Фери. Този гимназион им го е построил Клиний и ефебите (юношите) се упражняват в него и до днес. В него има мраморни статуи, на Артемида, изваяна само до кръста, и на Херакъл, чиято долна част прилича на квадратните Херми.

11 Оттам като се обърнеш към портата, наречена Свещена, недалече от портата е храмът на Атина, посветен някога от Епопей и превъзхождал с големината и украсата си тогава съществуващите. Но дори и споменът за това е трябвало да изчезне с времето. Богът го опожарил с мълнии, но тамошният олтар, който изобщо не пострадал, е останал до ден днешен така, както Епопей го е направил. Пред самия олтар е издигната гробница на Епопей и близо до гробницата са боговете Апотропеи (Отблъскващи злото). При тях се извършват обичайните сред елините ритуали за отблъскване на злините. Казват, че и близкото до него светилище на Артемида и Аполон също е направено от Епопей, а това на Хера след него – от Адраст. В нито едно от двете не са останали статуи. Зад светилището на Хера той е издигнал олтар на Пан и един на Хелиос, и двата от бял мрамор.

2 Като се слиза надолу към равнината, е светилището на Деметра. Казват, че го е основал Племней, в знак на благодарност за отглеждането на детето му. А малко по-нагоре от светилището на Хера, основано от Адраст, е храмът на Аполон Карней. В него стърчат единствено колони, вече няма да намериш в него нито стени, нито покрив, както и в храма на Хера Продромия (Първопроходка). Този храм го е основал Фалк, синът на Темен, който твърдял, че Хера го е насочвала в пътя му към Сикион.

3 По прекия път от Сикион за Флиунт, вляво от пътя и на около десет стадия от него, има една свещена дъбрава, наричана Пюрея, а в нея се намира светилището на Деметра Простазия (Закрилница) и на Коре. Тук мъжете провеждат свой празник, а така наречения (храм) Нимфон са отстъпили на жените за техния. В Нимфона има статуи на Дионис, Деметра и Коре, на които са изобразени само лицата. А пътят до Титана е шестдесет стадия и е непроходим за впрягове заради теснотата си.

4 Като се продължи по този път, според мен около двадесет стадия и вляво от Асоп, има свещена дъбова гора с храм на богините, които атиняните наричат Семни (Славни), а сикионците – Евмениди (Благосклонни). В определен ден на годината им принасят като жертви бременни овце, които се изгарят и според обичая им се извършват възлияния с мед и цветя, вместо венци. Подобни ритуали извършват и на олтара на Мойрите, който се намира на открито в същата дъбрава.

5 Като се върнеш на пътя и след като отново си прекосил Асоп, на върха на възвишението според разказа на местните за пръв път се заселил Титан. Той бил брат на Хелиос и от него земята се нарекла Титане. По мое мнение той се е доказал, че е способен в наблюдението на сезоните на годината и кога Слънцето увеличава и узрява семена и плодове, та по тази причина е бил сметнат за брат на Хелиос. По-късно Алексанор, синът на Махаон51, син на Асклепий, се преместил от Сикиония в Титане и построил Асклепиона.

6 Наред с останалите обитатели, повечето са посветени на бога, а вътре в периболоса има горичка от стари кипарисови дървета. А за статуята не може да се разбере от какво дърво или метал е направена, нито пък знаят кой я е направил, освен ако човек не я припише на самия Алексанор. От статуята се вижда само лицето, горната част на ръцете и краката. Намятат я с бял вълнен хитон и химатион. До нея има статуя и на Хигия. Но и тя не може да се види ясно, толкова е отрупано с косите, които жените си режат и с превръзки от вавилонско облекло върху богинята. Който човек пожелае там да бъде умилостивен с подобни дарове, показват му да почете това нещо, което наричат Хигия.

7 А на Алексанор и Евамерион – защото там има и техни статуи – на първия принасят жертви като на херос след залез слънце, а на втория извършват приношения като на бог. Ако не греша, пергамците наричат същия този Евамерион Телесфор, по силата на предсказание, а епидавърците го зоват Акесис. Имат и дървена статуя на Коронида52, която обаче не е поставена в никой храм. След като принесат на богинята бик, овен или шопар, пренасят я в светилището на Атина Коронида и я почитат там. Не се задоволяват само да отсекат бедрата на животните, които принасят в жертва. Горят ги на земята, с изключение на птиците, които пекат върху олтара.

8 От двете страни са изложени сюжетът за Херакъл с орлите, и Ники (богини на победите). А в стоата са издигнати статуи на Дионис и Хеката, Афродита, Майката на боговете и Тюхе. Те са дървени, докато статуята на Асклепий с прозвище Гортиний е от мрамор. Хората ги е страх да преминават покрай свещените змии. Пред входа им оставят храна, но отбягват да ги гледат. А вътре в периболоса е издигната и медната статуя на един мъж, сикионеца Граниан, който спечелил две победи на Олимпийски игри по петобой и трета в бягането на един стадий, както и две в двойно бягане, едната гол, а другата – с щит.

12 В Титане има и светилище на Атина, в което внасят (статуята на) Коронида. В същото светилище се намира и древна дървена статуя на Атина, за която също се разказва, че била изгорена от мълния. На слизане от това възвишение, тъй като светилището е построено на възвишението, се намира олтар на ветровете, на което жрецът принася ежегодно в една нощ жертва на ветровете. Той извършва и други тайни служби при четири ями, за да укроти дивостта на ветровете, като наред с това, както разправят, пее и еподи на Медея53.

2 На идване към Сикион от Титане и на слизане към морето, вляво от пътя се намира храм на Хера, който вече няма нито статуя, нито покрив. Твърдят, че основателят му е Пройт, син на Абант. А като се слезе към така наречения Сикионски залив и се обърнеш към Аристонавти, пристанището на Пелена, малко над пътя вляво има светилище на Посейдон. И като се продължи по многолюдния път, се стига до реката Хелисон, а след нея е Сюти, вдаден в морето.

3 Земята на Флиунт, Флиасия, граничи с тази на сикионците. Градът отстои най-много на четиридесет стадия от Титане, а от Сикион до него има прав път. Че флиунтийците не принадлежат към аркадците го показват и стиховете с каталога на аркадците в поезията на Омир, защото там те не са изброени сред аркадците. А че са били първоначално аргосци и по-късно са станали дорийци с идването на Хераклидите в Пелопонес, ще го разкрия в по-нататъшното си изложение. Знам, че съществуват големи противоречия в преданията за флиунтийците, но ще се възползвам от тези, които са най-непротиворечиви.

4 Казват, че в тази земя първом се родил местният смъртен мъж Арант и основал град на същия хълм, който и до ден днешен се нарича Арантин, и който отстои недалече от втори хълм, където се намира акрополът на флиунтийците и светилището на Хеба. Та там той основал града и на негово име в древни времена и земята, и градът били наречени Арантия.При неговото царуване Асоп, за когото казват, че бил син на Келуса и Посейдон, открил водата на реката, която днешните хора наричат на името на откривателя, Асоп. Гробът на Арант се намира в местността Келеай, където според легендата е погребан и елевзинецът Дюсаулес.

5 На Арант се родили син Аорис и дъщеря Аретирия. Флиунтийците разказват, че те отраснали опитни в лова и храбри в бран. Но Аретирия умряла преди брат си и Аорис в памет на сестра си преименувал страната на Аретирия. И поради това Омир54, изброявайки подчинените на Агамемнон, съчинил стиха

също и тези в Орнея и в Аретирия желана 54а

Смятам, че гробовете на децата на Арант не са на друго място в страната, а на хълма Арантин. В тяхна чест там са поставени великолепни стели и преди мистерията, която извършват в чест на Деметра, призовават на възлиянията Арант и децата му, гледайки към тези надгробни паметници.

6 А за Флиант, който е третият, дал името си на тази земя, изобщо не приемам легендата на аргосци, че е син на Кейсос, сина на Темен, след като знам, че е бил наричан син на Дионис и че за него също се говори, че е един от пътувалите с кораба Арго. Думите ми се потвърждават и от стиховете на родоския поет55:

Флиант пък дойде при тях от Аретирия,

дето живееше богато, бидейки син Дионисов,

в родината на изворите на Асоп.

Майка на Флиант е Аретирия, а не Хтонофила. Хтонофила му е била жена и от нея на Флиант му се родил Андродамас.

13 С идването на Хераклидите цял Пелопонес се разбъркал, с изключение на Аркадия, тъй щото много от градовете приели за свои съжители част от дорийството, а още повече минали на страната на заселниците. А с Флиунт станало така. Дориецът Регнид, син на Фалк, сина на Темен, тръгнал срещу Флиунт с войска от Аргос и Сикион. Флиунтийците приели това, което Регнид им предложил, да запазят своя град и да приемат за свой цар Регнид и дошлите с него дорийци, като си поделят с тях земята.

2 Но Хипас и неговите привърженици продължавали да настояват да окажат съпротива и да не отстъпват на дорийците богатствата си без битка. След като народното събрание приело противоположното решение, Хипас, заедно с онези, които пожелали, избягал в Самос. Четвърти потомък на този Хипас бил Питагор, прочул се като мъдрец. Защото Питагор бил син на Мнесарх, който е син на Евфрон, а той пък – на Хипас. Тези неща разказват флиунтийците за себе си и в много отношения това съвпада и с разказа на сикионците.

3 Остава вече да опишем по-големите забележителности, които посетителите могат да видят. Прочие, в акропола на Флиунт има кипарисова дъбрава със светилище, радващо се на най-свята почит от най-древни времена. А богинята, на която е това светилище, най-старите флиунтийци наричат Ганимеда, а по-късните Хеба. За нея е споменал и Омир в описанието на двубоя между Менелай и Александър, като казва, че тя е виночерпка на боговете, и отново при слизането на Одисей в Хадес, където е казал, че е жена на Херакъл56. А в химна на Олен в чест на Хера е съчинено, че Хера е отгледана от Хорите, а нейни деца са Арес и Хеба.

4 Наред с другите прояви на почит на флиунтийците към тази богиня, най-голямата е свързана с молителите. Там са давали амнистия на молители, а освободените затворници оставят оковите си пред дървесата в дъбравата. Имат и годишен празник, който наричат Кисотоми (рязане на бръшлян). Там нямат статуя, която да се пази тайно, или да се показва наяве. А защо е отредено така, затова си имат свещено сказание. А при изхода е храмът на Хера, със статуя от пароски мрамор.

5 В акропола има и друг ограден свещен участък, посветен на Деметра, с храм и статуя на Деметра и щерка й. А тази на Артемида – защото там има медна статуя и на Артемида – ми се стори, че е древна. В дясно по улицата надолу от акропола е храмът на Асклепий и статуя, която го представя без брада. Под този храм е построен театърът57. Недалече от него има светилище на Деметра, а с изложени древни статуи.

6 На агората е поставена медна, в по-голямата си част позлатена статуя на козел. Той е получил почести сред флиунтийците по следната причина. Звездата, която наричат “Козела”, при изгрева си често уврежда на лозята. За да не произтекат от нея неприятности, наред с останалите неща, с които почитат козела на агората, покриват го със златен варак. Там е и паметникът на Аристий, син на Пратин. За този Аристий и за баща му Пратин58 са съчинени най-известните сатири, ако изключим тези за Ехил.

7 Зад агората се намира един дом, наричан от флиунтийците “мантически” (гадателски). Както твърдят флиунтийците, в него влязъл Амфиарай и след като преспал една нощ, за пръв път започнал да прорицава. Според тях дотогава Амфиарай бил обикновен човек, а не гадател. Оттогава постройката стои винаги затворена. Недалече е и така нареченият Омфалос (Пъпа), тоест центърът на цял Пелопонес, ако е истина. А като се отмине “Пъпа”, се намира древното им светилище на Дионис, а също и на Аполон, и друго на Изида. Статуята на Дионис, както и на Аполон, е видна за всички, но тази на Изида е разрешено да я виждат само жриците.

8 Флиунтийците разказват и следната история. Херакъл, след като се спасил от Либия, донасяйки ябълките на Хесперидите, дошъл във Флиунт по някаква лична работа, и докато пребивавал там, при него от Етолия дошъл Ойней59. Понеже се бил сватосал с Херакъл още преди това, той дал угощение на Херакъл, или пък Херакъл го поканил. Но като останал недоволен от виночерпеца на Ойней Киат, заради питието, което му дал, Херакъл го ударил с един от пръстите си по главата. Той веднага умрял от удара и флиунтийците имат постройка, която е в негова памет. Тя е построена край светилището на Аполон, като в нея е изложена мраморна статуя, как Киат протяга чаша на Херакъл.

14 Келеите отстоят най-много на около пет стадия от града, а там извършват мистерията на Деметра, но не ежегодно, а веднъж на четири години. Не се избира доживотен хиерофант, а на всяка мистерия се избира нов, който може да вземе, ако пожелае, и жена си със себе си. Това е различието в техния обичай спрямо елевзинците, докато самият им ритуал е подражание на техния. И самите флиунтийци признават, че подражават на ритуала в Елевзин.

2 Те обаче твърдят, че ритуалът им бил установен от Дюсаулес, брат на Келей, който се преселил в тяхната земя, след като бил изгнан от Елевзин от Йон, когато Йон, синът на Ксут и полемарх (военен водач) на атиняните, повел война срещу елевзинците. За това нещо обаче не мога да се съглася с флиунтийците, че някой елевзинец бил надвит в битка и бил прокуден, след като тази война приключила след примирие и преди да влязат в сражение, и след като в Елевзин останал самият Евмолп.

3 Този Дюсаулес би могъл да е дошъл там по някакъв друг повод, а не както казват флиунтийците. Нито пък според мен е бил роднина на Келей, или пък изобщо един от изтъкнатите елевзинци. Иначе Омир нямаше да го пропусне в стиховете си. Защото в произведенията на Омир има и неща, посветени на Деметра. Като изброява в тях научените от Деметра на мистерията, той не споменава за никакъв елевзинец на име Дюсаулес. Тези стихове съдържат следното:

Показа тя на Триптолем и на Диокъл, конеукротител,

и на Евмолп могъщ и на Келей, водач народен,

светите служби, и тайнството им разкри на всички.59a

4 Прочие, този Дюсаулес, както твърдят флиунтийците, установил там мистерията и той поставил на местността името Келеи. Както вече казах, там има гробен паметник на Дюсаулес. Арантовата гробница била направена по-рано. Защото според флиунтийската легенда Дюсаулес дошъл по-късно, а не по времето на цар Арант. Защото флиунтийците твърдят, че Арант е живял по времето на Прометей, сина на Япет, и че той е три поколения преди Пеласг, сина на Аркад и преди така наречените в Атина автохтонни (тук родени). А колесницата, поставена на покрива на така наречения Анактор, казват, че е на Пелопс.

15 Това бяха най-големите забележителности във Флиунт. А в началото на пътя от Коринт за Аргос се намира неголемият град Клеони. Казват, че Клеоне била дъщеря на Пелопс, а според други Клеоне е една от дъщерите на течащата покрай Сикион река Асоп. Впрочем, името на града е от втората Клеоне. Там има светилище на Атина, статуята е произведение на <Скилид> и <Дипойн>. Според едни те били ученици на Дедал, а според други Дедал си взел една жена от Гортин и Дипойн и Скилид60 му били родени от нея. Това е светилището в Клеони, има и гробни паметници на Еврит и Ктеат. На това място ги прострелял с лък Херакъл, когато отивали от Елида да гледат състезанията в Истъм, като ги обвинил, че воювали срещу него във войната за Егея.

2 От Клеони за Аргос има два пътя, единият е за лекоподвижни мъже и е пряк, а другият води през така наречения Третос, той също е тесен заради обкръжаващите го планини, но е по-удобен за впрягове. В тези планини все още показват пещерата на лъва61, а местността Немея отстои на около петнадесет стадия. В нея си заслужава да се види храмът на Немейския Зевс, само дето покривът се е срутил и статуята повече не е оцеляла. Около храма има свещена дъбрава от кипариси, и казват, че там Офелт62, оставен от кърмачката си сред тревата, загинал от дракона.

3 Аргосците принасят жертви на Зевс и в Немея си избират жрец на Зевс Немейски, и дори провеждат състезание по бягане за мъже в тежко въоръжение по време на събора на Зимните Немеи63. Там се намира гробът на Офелт, а около него има каменна ограда, като в периболоса са издигнати олтари. Има и надгробна могила на Ликург, бащата на Офелт. Там има и един извор, който наричат Адрастия, било по някаква друга причина, било защото го е открил Адраст. Казват, че името на мястото го е дала Немея, която също била дъщеря на Асоп. Над Немея има и една височина Апесас, където Персей за пръв път принесъл жертва на Зевс Апесантий.

4 Като стигнеш до Третос и оттам като тръгнеш за Аргос, в ляво се падат развалините на Микена. Елините знаят, че Персей бил основателят на Микена. Но аз ще опиша причината за основаването и по какъв повод по-късно аргосците унищожили Микена. В сега наричаната Арголида хората не помнят по-древните неща, но казват, че реката е наречена на царувалия Инах и че той принесъл жертва на Хера.

5 Разказва се и следната легенда. Пръв в тази земя се родил Фороней, като не мъжът, а реката Инах била бащата на Фороней. Той отсъдил между Посейдон и Хера за владеенето на земята, като заедно с него съдии били Кефис, Астерион и реката Инах. Но след като отсъдили, че земята ще бъде на Хера, Посейдон им скрил водата. И заради това нито Инах, нито друга от споменатите им реки не доставяла вода, защото богът не им пращал дъжд. През лятото реките им изсъхват, с изключение на потоците в Лерна. Фороней, синът на Инах пръв събрал хората в общност, дотогава те живеели разпръснато и всеки поотделно на различни места. И укрепеното място, където за пръв път се сбрали, било наречено градът Фороникон.

16 А Аргос, дъщерен син на Фороней, който царувал след Фороней, преименувал страната на себе си. На Аргос се родили Пейрас и Форбант, на Форбант Триоп, на Триоп Иас и Агенор. Дъщерята на Иас Йо, както е написал Херодот64 и както разказват елините, пристигнала в Египет. След Иас властта взел Кротоп, синът на Агенор, на Кротоп се родил Стенелас, а Данай, който дошъл по море срещу Геланор, сина на Стенелас, премахнал от царството потомците на Агенор. А за събитията след това всички знаят, как след насилието над дъщерите на Данай от страна на техните братовчеди и след смъртта на Данай, властта получил Линкей.

2 Децата на Абант, сина на Линкей, си поделили царството, като Акризий останал в самия Аргос, а Пройт получил владение над Хереон, Мидея и Тиринт, както и крайморските райони на Аргия. И до днес са останали следи от дома на Пройт в Тиринт. А по-късно, когато Акризий разбрал, че Персей е жив и здрав и се е отличил със своите подвизи, се оттеглил в Лариса при Пеней. А Персей, тъй като много му се искало да поздрави със слова на преданост и с подвизи родителя на своята майка, отишъл при него в Лариса. И когато пожелал да покаже пред всички цветущата си младежка възраст и изобретения от него диск, Акризий не успял, по волята на злия бог, да убегне от удара на силно летящия диск.

3 Така се сбъднало божието предсказание65, което Акризий получил и не могъл да избегне с хитрост предопределеното му от ръката на детето, дъщерния му син. А Персей, след като напуснал Аргос – бил опозорен от мълвата за убийството – убедил Мегапент, сина на Пройт, да си разменят владенията, и след като получил неговото, основал Микена. Защото на това място от ножницата на меча му изпаднал “микоса” (ръкохватката) и той решил, че това е знамение за основаване на град. Чух и друга версия, че ожаднял по пътя и от земята му се появила гъба (микос), напоена с вода, той я изпил и изял, и след това дал името Микена на местността.

4 Но Омир в “Одисея” е споменал за жена с име Микена, в следния стих: 66

Тиро, Алкмена и хубаво увенчана Микена.

В епоса, наречен от елините “Велики Евои”, се казва, че тя била дъщеря на Инах и жена на Арестор. Прочие, казват, че тъкмо от нея произлязло името на града. А разказа на Акусилай, който (някои) привеждат, че Микеней бил син на Спартон, а Спартон на Фороней, аз не бих могъл да го приема, както не го приемат и самите лакедемонци. Защото лакедемонците имат в Амикли изображение на жена Спарта, докато за Спартон, син на Фороней, изобщо биха се зачудили, ако го чуят.

5 Аргосците разрушили Микена от завист. Защото докато аргосците си кротували по време на нашествието на Мидиеца, микенците изпращат при Термопилите осемдесет мъже, които участвали в подвига на лакедемонците. Това допринесло за изострянето на гибелната завист към тях от страна на аргосците. Но все още са останали и други руини от периболоса, както и портата, на която са изправени лъвове. Казват, че и това е строеж на <Циклопите>, които построили за Пройт крепостната стена в Тиринт.

6 Сред развалините на Микена се намира чешма, наречена Персея и подземни помещения на Атрей и синовете му, където са им били съкровищниците. Има и гробница на Атрей, както и на тези, които Егист убил, когато пирували с Агамемнон след завръщането си от Илион. А за гроба на Касандра спорят и лакедемонците, които живеят около Амикли. Има и втора гробница, в която е погребан Агамемнон, колесничарят му Евримедонт, както и Теледам и Пелопс –

7 казват, че тези двама близнаци ги родила Касандра, но още невръстни Егист ги съсякъл, заедно с родителите им – (и на Електра). Тя пък живяла с Пилад, дадена му от Орест. А Хеланик е написал и това, че на Пилад се родили от Електра Медонт и Строфий. А Клитемнестра и Егист са погребани малко по-нагоре от стената. Отказали да ги положат там, където лежал Агамемнон и убитите заедно с него.

17 На петнадесет стадия вляво от Микена отстои Хереона. Покрай пътя тече вода, наречена Елевтерион. Хората около светилището я използват за очищение и за тайните жертвоприношения. Самото светилище е разположено на по-полегатата част на Евбея. Защото тази планина я наричат Евбея, като разказват, че на реката Астерион се родили дъщерите Евбея, Просимна и Акрея, които били откърмени от Хера.

2 Та на Акрея наричат височината срещу Хереона, а на Евбея тази, която е около светилището, а Просимна се нарича областта под Хереона. А този Астерион, който тече над Хереона, пропада в една бездна и изчезва. Около бреговете му расте трева. Тревата също я наричат астерион. Нея също я принасят на Хера и от листата й плетат венци.

3 Казват, че строителят на храма бил аргосецът <Евполем>67. А това, което е изобразено над колоните на храма, се отнася до раждането на Зевс и до битката между боговете и гигантите, както и до войната срещу Троя и завземането на Илион. Пред входа са изправени статуите на жени, които са били жрици на Хера, както и на хероси, сред които е и Орест. Този, на който има надпис, уж че е цар Август, казват, че е Орест. В пронаоса (предверието на храма) са изложени древни статуи на Харитите, а вдясно е ложето на Хера и посветителен дар – щитът, който някога Менелай отнел от Евфорб в Илион.

4 А статуята на Хера представя богинята седнала на трон, не е голяма и е изработена от злато и слонова кост, творба е на <Поликлейт>. Увенчана е с венец, върху който са изобразени Харити и Хори, а в ръцете си държи нар и скиптър. Що се отнася до нара, сказанието е тайно и затова ще го премълча. А за кукувицата, която е кацнала върху скиптъра, казват, че е свързана с мита, как Зевс, когато обладал Хера като девойка, се превърнал в тази птица, а тя го взела за играчка. Тази легенда, както и всякакви подобни неща за боговете ги пиша, без да ги приемам, но все пак ги пиша.

5 Разказват и че до Хера е била изложена статуя на Хеба, произведение на <Навкид>, също от злато и слонова кост. До нея върху колона е поставена древна статуя на Хера. Най-древната е била изработена от дива круша, била е посветена в Тиринт от Пейрас, сина на Аргос, но след като аргосците превзели Тиринт, пренесли я в Хереона. И нея видях, неголяма статуя, представяща богинята седнала.

6 Сред достойните за упоменаване посветителни дарове е олтарът, на който е изобразен легендарният брак на Хеба и Херакъл. Той е от сребро, а цар Адриан е посветил паун, изработен от злато и скъпоценни камъни. Подарил го е, защото смятат, че тази птица е свята на Хера. Изложен е и златен венец и пурпурен пеплос, дарове от Нерон68.

7 А над този храм личат основите от по-предишния, доколкото пожарът е оставил нещо. Той се подпалил, когато сънят обладал жрицата на Хера Хризеида, като паднал факелът пред венците. Хризеида отишла в Тегея като молителка на Атина Алея. А аргосците, макар да ги сполетяла такава беда, не унищожили статуята на Хризеида, тя и до ден днешен е изложена пред развалините на изгорелия храм.

18 Като се тръгне от Микена за Аргос, вляво край пътя се намира хероонът на Персей. Там околните жители също го почитат, но най-големи са почестите към него в Серифос69 и при атиняните, където има свещен участък на Персей и олтар на Диктюс и Климен, така наречените спасители на Персей. А в Аргия, като се продължи малко по-нататък от този хероон, вдясно се намира гробът на Тиест. На него има каменен овен, защото Тиест сложил ръка на златното руно70, след като прелюбодействал с жената на брат си. Разсъдъкът не сдържал Атрей да му отвърне със същото, но той заклал децата на Тиест и направил възпятата гощавка.

2 След това не мога да кажа със сигурност дали началото на престъпленията ги поставил Егист, или това е било предшествано от убийството на Агамемнон от Тантал, сина на Тиест. Казват, че той живял с девицата Клитемнестра, която отнел от Тиндарей. Аз не искам да ги виня, че по природа са се родили престъпни. Но ако в такава степен ги е преследвало петното на Пелопс и грехът на Мюртил, то това, което ги е сполетяло, е съвсем понятно, щом Пития казала на спартанеца Главк, сина на Епикид, когато той поискал да произнесе лъжлива клетва, че присъдата над него ще се прехвърли и над потомците му71.

3 А от Овните – защото така наричат гроба на Тиест – като се продължи малко, вляво е местността Мизия и светилището на Деметра Мизийска, носещо името си от един мизиец, който също, според разказа на аргосци, бил близък на Деметра. Покривът му не се е запазил. В него обаче има друг храм от печена тухла, и в него се виждат дървени статуи на Коре, на Плутон и на Деметра. Още по-нататък е реката Инах, а като се прехвърли тя, е олтарът на Хелиос. И там ще стигнеш до портата72, носеща името на наблизо разположеното светилище. А светилището е на Илития.

4 Знам, че от елините единствено аргосците са разделени на три царства. Защото при управлението на Анаксагор, сина на Аргей, сина на Мегапент, жените били обзети от лудост, излезли от къщите си и започнали да се скитат из територията, при което Мелампод, синът на Амитаон, спрял болестта им73, заради което той самият и брат му Биант ще получат равен дял с Анаксагор. От рода на Биант царуват петима мъже в продължение на четири поколения, до Кианип, сина на Егиалей, които по майчина линия са Нелеиди, а от Мелампод поколенията са шест и също толкова мъже, та чак до Амфилох, сина на Амфиарай.

5 А местният род на Анаксагоридите царуват повече. Защото Ифис, синът на Алектор, сина на Анаксагор, оставил властта на Стенел, сина на брат му Капаней. А след като Амфилох, след падането на Илион, се преселил при днешните жители на Амфилохия, и Кианип умрял бездетен, така Килараб, синът на Стенел, единствен взел властта. Той също не оставил деца, но Орест, синът на Агамемнон, завладял Аргос, като живеел близо до него и който освен бащината си територия завладял по-голямата част от аркадците и получил царството и в Спарта, разчитайки и на съюза си с фокидците, които винаги били готови да му се притекат на помощ.

6 Орест се възцарил над лакедемонците, след като лакедемонците му предложили властта. Те отказали да предадат властта на дъщерните синове на Тиндарей, които преди Никострат и Мегапент се освободили от робството си при Менелай. След смъртта на Орест властта наследил Тисамен, син на Хермионе, дъщерята на Менелай, и на Орест. Кинет е написал в стиховете си, че Еригона, дъщерята на Егист, родила на Орест незаконния му син Пентил.

7 По времето на този Тисамен в Пелопонес слизат Хераклидите, Темен и Кресфонт, синове на Аристомах, а тъй като третият, Аристодем, преди това умрял, последвали ги синовете му. Смятам, че те напълно справедливо имали претенции към Аргос и към царството в Аргос, защото Тисамен бил потомък на Пелопс, докато Хераклидите са от древни времена потомци на Персей. Вече разкрих как Тиндарей бил изгнан от Хипокоонт, и как след като Херакъл убил Хипокоонт, неговите синове върнали земята на Тиндарей. Подобни неща разказах и за Месения, която също била върната на Нестор от Херакъл, след като завзел Пилос74.

8 Прочие, от Лакедемон и Аргос изгонват Тисамен, а от Месения потомците на Нестор, Алкмеон, сина на Силос, син на Тразимед, и Пизистрат, сина на Пизистрат, както и синовете на Пеон, сина на Антилох, а заедно с тях и Мелант, сина на Андропомп, син на Бор, син на Пентил, син на Периклимен. Прочие, Тисамен се оттеглил с войска и синовете си в днешна Ахея.

9 А Нелеидите, с изключение на Пизистрат – за него не знам при кого се е оттеглил – останалите пристигнали в Атина и от тях били наречени родовете на Пеонидите и на Алкмеонидите. Мелант дори получил царската власт, след като свалил Тимойт, сина на Оксинт. Защото Тимойт бил последният атински цар от рода на Тезеидите.

19 Вече разказах за Кресфонт и децата на Аристодем. А Темен, който открито използвал като свой пълководец в битките Дейфонт, сина на Антимах, сина на Тразианор, син на Ктезип, сина на Херакъл, вместо своите синове, и с всичко давал признаци, защото още преди това го направил свой зет и от всички свои деца най-много обичал Хирнето, бил заподозрян, че се кани да предаде царството на нея и на Дейфонт. Затова синовете му устроили заговор. Така властта преминала в ръцете на най-възрастния му син, Кейсос.

2 Но аргосците, които от дълбока древност обичали свободата на словото и своята независимост, ограничили до краен предел правата на царете, тъй щото на Медон, сина на Кейсос и на неговите потомци останала само царската титла. А на Мелтас, сина на Лакед, десетия потомък на Медон, Народното събрание изобщо отказало властта.

3 Най-забележителното нещо, което аргосците имат в своя град, е светилището на Аполон Ликий (Вълчи)75. Впрочем статуята от мое време е произведение на атинянина <Атал>, но първоначално и храмът, и дървената статуя била посветена от Данай. Убеден съм, че тогава всички статуи са били дървени и египетски. Данай основал култа към Аполон Ликий по следната причина. Когато идва в Аргос, той влиза в спор за властта с Геланор, син на Стенел. След като и двамата изтъкнали пред народа много убедителни неща и се сметнало, че неговите основания се не по-малко справедливи от тези на Геланор, народът отложил – казват – да отсъди спора на следващия ден.

4 В началото на деня срещу стадото от бикове, намиращи се пред градската стена, връхлита вълк, но нападайки, влязъл в двубой с бика, водач на стадото. Аргосците сравнили бика с Геланор, а Данай с вълка, защото този звяр не е спътник на хората, както и Данай за тях по онова време. Но след като вълкът победил бика, заради това Данай получил властта. Така, смятайки, че Аполон е изпратил вълка срещу стадото от бикове, той основал светилището на Аполон Ликий.

5 Там е изложен тронът на Данай, също и изображение на Битон, мъж, носещ на раменете си бик. Както е написал Ликей, когато аргосците принасяли жертви на Зевс в Немея, силният и як Битон се молел, носейки бик на раменете си. Веднага след тази статуя (има място, където) палят огън, като го наричат “Форонеев”. Те някак не са съгласни, че Прометей е дал огъня на хората, но смятат, че Фороней е изобретил огъня.

6 Що се отнася до дървените статуи на Афродита и Хермес, казват, че тази на последния е творба на <Епей>, докато култовата статуя на Афродита е посветителен дар от Хиперместра. Нея, която единствена от дъщерите пренебрегнала заповедта, Данай вкарал в съда, като решил, че спасяването на Линкей76 не е безопасно за него и че оскърблението към него, който заповядал да извършат престъплението, ставало още по-силно от това, че тя не участвала в деянието на сестрите си. Но след като била съдена от аргосците, тя била оправдана и заради това сторила посветителния си дар на Афродита Никефорос (Носеща победа).

7 Вътре в храма е Ладас, надминал своите съвременници с бързината на нозете си. Там е и Хермес, държащ (коруба на) костенурка, за да направи лира. Пред храма има яма, с релеф на битка между бик и вълк, а с тях едно девица, която хвърля скала върху бика. Смятат, че девицата е Артемида. Тези фигури ги е посветили Данай, с колони и дървени статуи на Зевс и Артемида наоколо.

8 Там са и гробниците на Лин, сина на Аполон, и на Псамате, дъщерята на Кротоп, като за първата гробница казват, че е на поета Лин77. За него тук ще пропусна, като ще разкажа на по-подходящо място, докато за Псамате вече разкрих в изложението си за Мегара. След тях са Аполон Агюйей и олтарът на Зевс Хюетий, където съюзниците на Полиник в похода срещу Тива се заклели да загинат, ако не успеят да завземат Тива. Що се отнася до гроба на Прометей, смятам, че версията на опунтийците е по-убедителна, но и те все пак имат такава.

20 Покрай пътеката е изложена статуята на мъжа Креугас, състезател по юмручен бой и трофей, вдигнат от коринтска плячка, както и седяща статуя на Зевс Мейлихий, от бял мрамор, творба на <Поликлейт>. Разбрах, че тя е направена по следната причина. Когато лакедемонците повели война срещу аргосците, тя не престанала, докато Филип, синът на Аминта, не ги принудили да се оттеглят отвъд първоначалните граници на територията си. Дотогава лакедемонците не предприемали военни действия извън Пелопонес, но непрекъснато откъсвали по парче от земята на Аргос, или пък аргосците, след като ги надвивали, по същия начин преминавали границата и взимали от тяхната земя.

2 Когато омразата между двете страни нарастнала неимоверно, аргосците решили да хранят хиляда отбрани мъже. За техен вожд бил определен аргосецът Бриант, чието най-голямо оскърбление към мъжете от Народното събрание било това, че насилил една девица, отвеждана към нимфеона, като убил водещите я. Като настъпила нощта, девойката издебнала Бриант докато спял и го ослепила. През деня я заловили, но тя избягала като молителка в Народното събрание. Заради това, че я допуснали да отмъсти на хилядата между двете страни избухнала битка и хората от Народното събрание победили, а като победили, в гнева си не оставили нито един от противниците си жив. Но по-късно наред с другите очищения заради пролятата кръв на близки посветили статуята на Зевс Мейлихий.

3 Наблизо са изработените от мрамор фигури на Клеобис и Битон, впрегнали се сами в колесница и каращи на нея своята майка в Хереона78. Срещу тях е светилището на Зевс Немейски с изправена статуя от мед, произведение на <Лизип>. Като се подмине той, вдясно е гробът на Фороней. И до ден днешен принасят жертви на Фороней. А отвъд Зевс Немейски е твърде древният храм на Тюхе, ако е вярно, че самият Паламед е посветил в този храм намерения от него кивот.

4 А намиращият се близо до него надгробен паметник го наричат на менадата Хорея, като разказват, че тя била една от жените, които се сражавали в свитата на Дионис срещу Аргос, и че след като Персей победил в това сражение, убил повечето от жените. Другите жени погребали общо, а на нея – тъй като се отличавала с доблестта си – й направили отделен гроб.

5 Малко по-нагоре се намира светилището на Хорите. А като се продължи оттам, са изложени статуи на Полиник, сина на Едип, и на тези, които се сражавали до края с него срещу стените на Тива, и загинали. Есхил79 е изредил само седем имена на тези мъже, въпреки че с тях се сражавали повече вождове от Аргос и Месена, както и от страна на аркадците. На тези седем – защото и аргосците са се съобразили с поезията на Есхил – статуите се намират наблизо, както и на онези, които са завзели Тива, Егиалей, синът на Адраст, Промах, синът на Партенопей, син на Талай, Полидор, син на Хипомедонт, Терсандър, както и синовете на Амфиарай, Алкмеон и Амфилох, а също и Диомед и Стенел. Сред тях бил и Евриал, син на Мекистей, както и Полиниковият Адраст, а също и Тимей.

6 Недалече от тези статуи се вижда гробният паметник на Данай и кенотафът на аргосците, загинали в Илион и при завръщането си. Там е и светилището на Зевс Сотер (Спасител), където за посетителите има пристройка. Там жените на Аргос оплакват Адонис80. Вдясно от входа е вдигнато светилището на Кефис. За тази река твърдят, че Посейдон прави водата й да изчезва нееднократно, но най-вече на това място, където се намира светилището, и продължава под земята.

7 До светилището на Кефис е главата на Медуза, изработена от мрамор. За нея също твърдят, че е работа на <Циклопите>. Мястото зад него и до днес наричат Критерион (Съдилище), като казват, че там Хиперместра била съдена от Данай. Недалече от него има театър. В него сред останалите забележителности има и статуя на мъж, убиващ друг мъж, тоест аргосецът Перилай, синът на Алкенор, убиващ спартанеца Одриад81. Преди това този Перилай спечелил победа в Немейските игри в борбата.

8 Над театъра е светилището на Афродита, а пред святото място върху стела е изобразена поетесата Телесила. Прочутите й книги са захвърлени в краката й, а тя гледа към шлем, който държи в ръката си и се готви да го постави върху главата си. Тази Телесила изобщо е една от най-прочутите жени, но най-много е почитана заради поезията й. След като аргосците се провалили по един сериозен повод срещу Клеомен, сина на Анаксандрид и лакедемонците, и след като били надвити в самото сражение, и след като онези от тях, които избягали в свещената дъбрава на Аргос, също загинали, като най-напред излезли след примирие, а след като разбрали, че са измамени, всички оцелели от тях се самозапалили заедно с гората, така Клеомен повел лакедемонците срещу вече опразнения от мъже Аргос.

9 Телесила82 покачила робите и онези, които поради своята младост или старост били негодни да носят оръжие, по градските стени, а самата тя събрала оръжието, което било останало по домовете или в светилищата, и въоръжила жените в цветуща възраст, и след като ги въоръжила, подредила ги в боен ред в същия участък, където се знаело, че ще щурмуват враговете. Когато лакедемонците се приближили и жените, без да се побоят от олелията, им оказали упорита съпротива, тогава лакедемонците преценили, че ако надвият жените, то една такава победа ще им донесе само омерзение, а ако бъдат победени, то нещастието им ще бъде съпроводено от подигравки. Затова отстъпили пред жените.

10 Още преди това събитие Пития е предсказала битката, и сякаш Херодот83 е знаел това предсказание:

А когато женското победи и прогони мъжкото, и спечели слава за аргосците, тогава много мъка ще сполети аргосци.

Такова било предсказанието, отнасящо се за подвига на жените.

21 На слизане оттам, като се насочиш отново към агората, се намира гробът на Кердо, жената на Фороней, също и храм на Асклепий. Що се отнася до светилището на Артемида с прозвище Пейто (Убеждаваща), и него Хиперместра посветила, след като било оправдана от съдебното обвинение на баща си заради Линкей. Там има също медна статуя на Еней и местност, наречена Делта. Но защо – обяснението не ми хареса – и затова на драго сърце го пропускам.

2 Пред нея се намира олтарът на Зевс Фюксий, а наблизо е гробът на Хиперместра, майката на Амфиарай, и втори на Хиперместра, дъщерята на Данай. С нея е погребан и Линкей. Срещу тях е гробницата на Талай, сина на Биант. А за Биант и потомците на Биант вече разказах.

3 За светилището на Атина Салпинкс (Тръба) казват, че го е основал Хегелеон. Казват, че този Хегелеон бил син на Тирсен, а Тирсен бил син на Херакъл и жена му Лида, и Тирсен пръв изобретил тръбата, а синът на Тирсен Хегелеон научил дорийците на Темен да извличат звук от инструмента, и заради това я нарекли Атина Салпинкс. А за гробницата пред храма на Атина казват, че е на Епименид. Твърди се, че когато лакедемонците воювали срещу кнососците, заловили жив Епименид и тези, които го пленили, го убили, защото не давал благоприятни за тях предсказания, но след като самите те загинали, били погребани в същата гробница.

4 Що се отнася до постройката от бял мрамор, намираща се в самия център на пазарището, тя не е трофеят на Пир Епирски, както разправят аргосците, там човек може да намери гробния паметник на изгореното тяло, на което са изобразени наред с другите неща, които Пир използвал в сраженията, и слоновете. Но тази постройка е вдигната под мястото на кладата. А за самите кости на Пир разкрих в описанието на Атика84, че са положени в светилището на Деметра, край което той починал. На входа на това светилище на Деметра може да се види медният щит на Пир, изложен над портите.

5 Недалече от тази постройка в пазарището на Аргос има могила, в която, разправят, е положена главата на горгоната Медуза. Извън мита за нея е разказано и следното: Тя била дъщеря на Форкос, а след смъртта на баща й се възцарила над обитателите около езерото Тритонида, излизала на лов и в сражения предвождала либийците, и всъщност тогава, когато се противопоставила на войската на Персей – Персей предвождал подбрани воини от Пелопонес – тя била убита коварно през нощта, а Персей дотолкова бил удивен от красотата й, дори когато била мъртва, че отрязал главата й и я занесъл на елините да я видят.

6 Другото сказание, предадено от картагенеца Прокъл, син на Евкрат, не изглежда да е по-правдоподобно. В пустинята на Либия, освен невероятни за слушателите животни живеели диви мъже и жени85. Самият Прокъл твърди, че видял един от тях, докаран в Рим. Та той предполага, че една от тези диви жени скитала и като пристигнала до езерото Тритонида, започнала да застрашава околните жители, докато Персей не я убил. Изглежда Атина му помогнала в подвига, тъй като обитателите на крайбрежието на Тритонида били посветени на нея.

7 В Аргос, край този гробен паметник на Горгоната, се намира гробът на Горгофона, дъщерята на Персей. Веднага става ясно, като се чуе, защо й е било дадено това име. Казват, че тя била първата жена, която след смъртта на еолиеца Периер – защото тя била негова жена – веднага се оженила за Ойбалос. Дотогава обичаят бил след смъртта на съпруга жените да остават вдовици.

8 Близо до този гроб е издигнат трофей срещу аргосеца Лафаес. Защото него – пиша това, което самите аргосци разказват за своята история – когато бил тиран, въстаналият народ го отхвърлил, а след като избягал в Спарта, лакедемонците се опитали да го върнат като тиран, но когато аргосците победили, убили самия Лафаес, заедно с повечето лакедемонци. А светилището на Лето е недалече от този гроб и статуята й е творба на <Праксител>.

9 Статуята на девицата до богинята наричат Хлора (Бледа), като казват, че е дъщеря на Ниоба, и първоначално се е наричала Мелибоя. Когато Артемида и Аполон убили децата на Амфион, тя единствено от братята и сестрите си заедно с Амикла оцелели и оцелели, след като се помолили на Лето. Страхът направил Мелибоя бледа (“хлора”) и до края на живота си такава останала, та заради това променили името й от Мелибоя на Хлора.

10 Аргосците твърдят, че те първоначално построили храма за Лето. Но аз – тъй като повече от останалите съм склонен да се облегна на поезията на Омир – смятам, че от децата на Ниоба не е останало нито едно. Свидетелство за това е ми е следният (омиров) стих:

Ала макар и две само, те всички деца й затриха.85а

Той е знаел, че домът на Амфион е бил унищожен до основи.

22 Храмът на Хера Антея86 е вдясно от светилището на Лето, а пред него има гробница на жени. Жените от егейските острови, воювали на страната на Дионис, загинали в битката срещу аргосците, водени от Персей. А срещу надгробния паметник на тези жени е светилището на Деметра с прозвище Пеласгида, заради основалия го Пеласг, син на Триопс, и недалече от него е гробницата на светия Пеласг.

2 Отвъд гробницата се намира една неголяма постройка от мед, която съдържа древни статуи на Артемида, Зевс и Атина. Ликей е съчинил в стиховете си, че статуята е на Зевс Механей, и е казал, че аргосците, тръгнали в похода срещу Илион, се заклели там да останат на бойното поле, докато или Илион бъде превзет, или те самите бъдат покосени от гибел. От други обаче се твърди, че в тази сграда от мед са положени костите на Тантал87.

3 За сина на Тиест или пък на Бротей – говорят се и двете версии – който живял с Клитемнестра преди Агамемнон – та за този Тантал не ще се съглася, че е погребан там. Що се отнася до оногова, за когото се разказва, че бил син на Зевс и Плуто, неговата достолепна гробница сам видях в Сипил. Освен това не е имало никаква причина той да бяга от Сипил, след като заловил Пелопс, когато Ил, синът на Фрикс тръгнал срещу него с войска. Що се отнася до нещата, които извършват в (ритуалната) яма наблизо, казват, че този обичай е установен от местния мъж Никострат. И до днес в тази яма хвърлят горящи светилници в чест на Коре и Деметра.

4 Там се намира и светилището на Посейдон, с прозвище Просклюстий (Отводнител). Казват, че Посейдон заливал голяма част от страната, защото Инах и съдиите заедно с него отсъдили, че земята принадлежи на Хера, а не на него. Но Хера издействала от Посейдон да оттегли морето назад. А аргосците, след като вълната се оттеглила, вдигнали светилище на Посейдон Просклюстий.

5 А като се продължи още малко нататък, се намира гробницата на Аргос, за когото се смята, че бил син на Зевс и на дъщерята на Фороней Ниоба. След това е храмът на Диоскурите. В него са изложени техните статуи, както и на децата Анаксис и Мнасин, а с тях и майките им Хилаейра и Фебе88, произведения на <Дипойн> и <Скилид>, направени от абаносово дърво. Голяма част от конните статуетки са също от абаносово дърво, а малко от тях са направени и от слонова кост.

6 Близо до Анактите се намира и светилището на Илития, посветено от Елена, по времето, когато заедно с Пейрит, сина на Тезей, който тръгнал срещу теспротите, Афидна била завладяна от Диоскурите и Елена била отведена в Лакедемон. Казват, че тя била бременна и когато родила в Аргос и основала светилището на Илития, дала детето, което родила, на Клитемнестра – защото Клитемнестра вече била съпруга на Агамемнон – а по-късно тя самата била омъжена за Менелай.

7 Стиховете на халкидеца Евфорион и на Александър от Плевронион, а преди тях и на химерееца Стезихор89, съвпадат с твърденията на аргосците, че Ифигения била дъщеря на Тезей. А отвъд светилището на Илития е храмът на Хеката, като статуята е дело на <Скопас>. Тя е от мрамор. Статуите срещу нея, също на Хеката, са от мед, едната е творба на <Поликлейт>, а другата е на <Навкид>, син на Мотон.

8 Като се тръгне по правата улица към гимназиона Кюларабис, наречен на сина на Стенел, е погребан Ликимний, синът на Електрион. За него Омир90 казва, че загинал от ръката на Тлептолем, сина на Херакъл, и заради това убийство Тлептолем избягал от Аргос. А като се отклониш малко от улицата към Кюларабис и намиращата се там порта, се намира гробният паметник на Сакадас, който пръв спечелил състезанието по свирене на флейта на Питийските състезания в Делфи.

9 Смята се, че омразата на Аполон към флейтистите, възникнала още от Марсий и състезанието му със Силен, била прекратена заради същия този Сакадас. А в гимназиона на Кюларабис има и статуя на Атина, с прозвище Пания, там показват и гробницата на Стенел, както и на самия Кюларабис. Наблизо до гимназиона се издига и полиандрионът (общият гроб) на аргосците, които отплавали заедно с атиняните за заробването на Сиракуза и Сицилия.

23 Оттам, като се върви по пътя, наречен Койле, вдясно има храм на Дионис. Казват, че статуята вътре е от Евбея. Защото, когато елините, на връщане от Илион, претърпели корабокрушение при нос Каферей, тези от аргосците, които успели да се доберат и спасят на сушата, били притискани от студ и глад. След като се помолили някой от боговете да ги спаси при създалите се трудности, веднага щом тръгнали, видели пещера на Дионис. В пещерата имало и статуя на бога, а по това време се били събрали в нея и диви кози, които бягали от бурята. Аргосците ги заклали, изяли месото, а кожите използвали за облекло. Когато бурята отминала, поправили корабите и тръгнали към родината си, като отнесли дървената статуя от пещерата.

2 И оттогава до ден днешен продължават да я почитат (тук). Непосредствено до храма на Дионис се вижда домът на Адраст, а по-нататък от него – светилището на Амфиарай и по-нататък – гробът на Ерифила. След тях се намира теменос (свещен участък) на Асклепий, а след това – светилище на Батон. Батон бил от един и същи род с Амфиарай – от Меламподидите – и му бил кочияш, когато влизал в битка. Обаче по време на бягството от стените на Тива земята се разтворила и погълнала Амфиарай, колесницата му и въпросния Батон.

3 На връщане от Койле има гроб, за който казват, че е на Хирнето. Ако той е кенотаф, направен в памет на тази жена, тогава може и да е вярно. Но ако смятат, че там лежи трупът на Хирнето, аз не им вярвам, да вярва този, който не е осведомен за легендите на епидавърци.

4 Най-забележителният Асклепион на аргосците има мраморна статуя на Асклепий от мое време, която представя бога седнал, а до него – на Хигия – права. Има скулптурни изображения и на създателите на култовите статуи – Ксенофил и Стратон, също представени седнали. Първоначалният основател на светилището бил Сфир, син на Махаон и брат на Алексанор, когото сикионците в Титана почитат като бог.

5 Относно статуята на Артемида Ферея, понеже почитат Артемида Ферея по същия начин, както атиняните и сикионците, аргосците казват, че е донесена от Фера, град в Тесалия. Не съм съгласен с тях за това, понеже те разправят, че гробът на Деянира, дъщерята на Ойней, се намира в Аргос, а също и на Хелен, сина на Приам, и че при тях се намирала статуята на Атина, която била донесена от Илион и която направила така, че градът Илион да бъде превзет. А е известно, че Паладионът (така се нарича статуята) е отнесен в Италия от Еней. А относно Деянира знаем, че смъртта я споходила в Трахина, а не в Аргос и гробът й е близо до Хераклея, град в подножието на Ета.

6 Колкото до Хелен, сина на Приам, вече е ставало дума, че дошъл в Епир заедно с Пир, сина на Ахил, и станал опекун на децата му, съжителствайки с Андромаха и че така наречената Кестрина е получила името си от Кестрин, сина на Хелен. Но всъщност дори за самите аргоски тълкуватели не е тайна, че не всичко, което говорят, е истина. Но въпреки това го разправят, защото не е лесно да убедят мнозинството в обратното на това, което мисли.

7 Но при аргосци има и други неща, които си заслужава да се видят: подземна сграда, където била медната стая, която Акризий направил някога за затвор на дъщеря си91, а пък Перилай я разрушил, когато станал тиран. Впрочем тази сграда е и гробница на Кротоп, и храм на Дионис Критски. Казват, че освен другите големи почести аргосци му отредили това необикновено място за теменос, поради обстоятелството, че макар богът да враждувал с Персей, впоследствие преодолял омразата си.

8 После бил наречен Критски, защото погребал там умрялата Ариадна. А Ликей разправя, че когато храмът се строял за втори път, била открита глинена урна и че тя била на Ариадна. Освен това твърди, че и той самият, и други аргосци са видели урната. До този на Дионис е храмът на Афродита Урания.

24 Наричат акропола на Аргос Лариса по името на дъщерята на Пеласг. От нея идват и имената на два града в Тесалия – единия при морето92, а другия – при Пеней. Като се изкачва към акропола, човек ще види светилището на Хера Акрея, има и храм на Аполон, за който се говори, че първо го построил Питаей, след като пристигнал от Делфи. Сегашната статуя е медна и представя бога изправен. Нарича се Аполон Дейрадиотес, защото и самото място се нарича Дейрас. Мантиката му, понеже и досега още се дават предсказания, е установена по следния начин: пророкува жена, която се въздържа от полови сношения. Всеки месец, след като нощем принесе в жертва едно агне, като вкуси от кръвта, получава вдъхновение от бога.

2 До храма на Аполон Дейрадиотес има светилище на Атина, наречена Оксидерка, което е дар от Диомед, понеже някога, докато воювал в Илион, богинята му премахнала мрака от очите93. В съседство е стадионът, в който се провеждат игрите, посветени на Зевс Немейски и Хереите. Като се върви към акропола и тук, вляво на пътя, има гроб на синовете на Египт. Защото там са главите без труповете им, а в Лерна – останалите части от телата им, понеже убийството на младежите било извършено в Лерна, а след като издъхнали, жените им отрязали главите, за да докажат на баща си дръзкото си деяние .

3 На върха на Лариса има храм, посветен на Зевс Лариски, който е без покрив. Култовата му статуя, направена от дърво, вече не е на постамента си. Има и храм на Атина, който си струва да се види. Там, освен останалите оброчни дарове, има и дървена статуя на Зевс, с две очи на обичайното място и трето на челото. Казват, че тази статуя на Зевс е наследство на Приам, сина на Лаомедонт и е била поставена на открито в двора му, а когато Илион бил превзет от елините, Приам потърсил убежище при олтара й. Когато пък си разпределяли плячката, я взел Стенел, синът на Капаней и поради това стои там.

4 Човек би могъл да предположи, че има три очи по следната причина. Общоприето мнение от всички хора е, че Зевс царува на небето. Но за този, за когото казват, че управлява под земята, има стих на Омир94, който и него назовава Зевс:

Зевс от подземното царство и нямаща жал Персефона

А Есхил, синът на Евфорион, нарича господаря на морето Зевс. Затова, който и да е бил творецът на статуята, го е изобразил да вижда с три очи, за да покаже, че един и същи бог управлява и в трите т. нар. дяла.

5 От Аргос има пътища както към останалите райони на Пелопонес, така и към Аркадия, през Тегея. Вдясно е планината Ликона, която изобилства с кипарисови дървета. На върха на планината е построено светилище на Артемида Ортия и са направени мраморни статуи на Аполон, Лето и Артемида. Казват, че са дело на Поликлет. На слизане от планината, вляво от широкия път, пак има храм на Артемида.

6 Малко по-нататък, вдясно от пътя, е планината наричана Хаон. В подножието й растат плодни дървета и тук се появяват отново водите на река Ерасин, докато изтичат от Стимфал в Аркадия, също както Рейтой изтича от Еврип при Елевзин и се влива при морето там. При изворите на Ерасин в планината принасят жертва на Дионис и на Пан, а в чест на Дионис провеждат и празник, наречен Тирба95.

7 Ако се върнеш отново на пътя за Тегея, вдясно от т. нар. Трох се намира Кенхреи. Няма сведения откъде е произлязло името на това място, освен ако и то не е наречено така, по името на сина на Пирена – Кенхрей. Там има общ гроб на аргосците, победили лакедемонците в битката при Хисии. Установих, че това сражение е станало, когато архонт на атиняните бил Пизистрат, в четвъртата година от 27-ата Олимпиада96, когато в бягането е победил Еврибот. Като се слезе по-надолу, са развалините на някогашния град Хисии в Арголида, където според легендата е станало поражението на лакедемонците97.

25 Пътят, който води от Аргос към Мантинея, не е този, който е за Тегея, а тръгва от портите на крепостта откъм Дейрада. На този път е построен двоен храм и има вход откъм запад, и друг откъм изток. В тази част има дървена статуя на Афродита, а пък в западната – на Арес. Разправят, че статуите са посвещения от Полиник и аргосците, които се отправили на поход с него, за да му помогнат да си отмъсти.

2 Като се продължи оттам и се премине буйната река Харадрос, се намира Ойноя, носеща името си, както казват аргосци, от Ойней. Разправят, че той царувал в Етолия, но бил свален от престола си от синовете на Агрий и отишъл в Аргос при Диомед. Той му бил помогнал, като тръгнал на поход срещу Калидония но му казал, че не може да остане с него и му предложил, ако иска, да го последва в Аргос. Когато Ойней отишъл, Диомед се грижел за него, както е естествено да се грижи за бащата на баща си и, като умрял, го погребал там. Та по негово име аргосците имат област Ойноя.

3 Над Ойноя е планината Артемизион. На върха й има светилище на Артемида. В тази планина са изворите на р. Инах. Изворите им наистина са негови, но водата им не стига далече. Нататък вече няма нищо, което да си заслужава вниманието.

4 От портите при Дейрада има друг път – за Лиркея. Говори се, че в този район се спасил Линкей, единствен от петдесеттете братя. И когато се спасил, вдигнал факла. Бил се договорил с Хиперместра да вдигне факла, ако успее да избяга от Данай и пристигне някъде на безопасно. Разправят, че и тя запалила друга факла от Лариса, за да му съобщи, че и тя вече не се намира в някаква беда. Поради тази причина аргосците всяка година провеждат празник на факлите.

5 Това място тогава се наричало Линкея. Но тъй като по-късно в него се заселил Лирк, който бил извънбрачно дете на Абант, то получило името си от него. Друго достойно за споменаване сред развалините няма, освен едно изображение на Лирк върху стела. От Аргос до Лиркея разстоянието е около шестдесет стадия, а от Лиркея още толкова до Орнея. Омир не споменава в каталога за град Лиркея, понеже по време на похода на елините срещу Илион вече е бил разрушен. А Орнея, понеже още била обитавана и тъй като се намирала в областта на Аргос, я споменава в епоса преди Сикион и Флиунт98.

6 Наречена е на Орней, сина на Ерехтей. Негов син пък бил Петей, който бил баща на Менестей, който начело на атиняните, заедно с Агамемнон разрушил царството на Приам. Та от него идва името на града. По късно обаче аргосците изселили орнеатите, които, като напуснали родината си, се установили в Аргос и станали съграждани на аргосци. В Орнея има светилище на Артемида и дървена статуя на богинята, изобразена изправена и друг храм, посветен общо на всички богове. Отвъд Орнея са земите на Сикион и Флиунт.

7 Като се отива от Аргос към Епидавър, вдясно има постройка, много наподобяваща пирамида, с релефни изображения на щитове в аргоска форма99. Там станала битка между Пройт и Акризий за властта. Казват, че накрая се стигнало до равенство в битката и до сключване на примирие, понеже нито един от двамата не могъл да постигне убедително надмощие. Говори се, че тогава за пръв път влезли в бой въоръжени с щитове както те самите, така и войската. За падналите от двете страни, понеже били съграждани и роднини, там бил направен общ гроб.

8 Като се продължи оттам, ако човек се отклони вдясно, ще види развалините на Тиринт. Аргосците изселили и тиринтяните, защото искали да ги приемат като съграждани и да увеличат Аргос. Казват, че героят Тиринт, от който идва името на града, е син на Аргос – сина на Зевс. Само стената е останала от развалините. Тя е дело на циклопите. Направена е от недялани камъни. Всеки камък има такава големина, че и най-малкият от тях не би могъл да бъде поместен от мулешки впряг. В древността между големите са поставени и малки камъни, така че всеки от тях да е в най-добра хармония с големите.

9 Като се слезе при морето, там са гробниците на дъщерите на Пройт. А като се върне човек на главния път и тръгне наляво, ще отиде в Мидея. Казват, че в Мидея царувал Електрион, бащата на Алкмена. По мое време в Мидея не е останало нищо друго освен основите.

10 По пътя, който води направо към Епидавър, е селото Леса. В него има храм на Атина и дървена статуя, по нищо не различаваща се от тази в акропола Лариса. Над Леса е планината Арахнеон, която някога, по времето на Инах, се наричала Елхова планина. В нея има олтари на Зевс и Хера. Там им правят жертвопринушения, когато искат да вали дъжд.

26 Близо до Леса с Арголида граничи областта на епидавърците. Но преди да се озовеш в самия град, ще стигнеш до светилището на Асклепий. Не знам кои са населявали тази земя преди в нея да се установи Епидавър, нито успях да разбера от местните жители за потомците му. Разправят, че преди дорийците да се появят в Пелопонес, последен царувал Питирей, потомък на Йон, сина на Ксут. Казват, че той предал земята без бой на Дейфонт и на аргосците.

2 И заедно с гражданите отишъл в Атина и се установил там, а Дейфонт и аргосците владели Епидавъра. След смъртта на Темен, те се отделили от останалите аргосци: Дейфонт и Хирнето от омраза към синовете на Темен, а войската, поради предпочитанието си към тях, а не към Кейс и братята му. А пък Епидавър, на когото била наречена областта, както казват елейците, бил син на Пелопс. Според аргосците и епоса “Великите Еои” баща на Епидавър бил синът на Зевс – Аргос. А пък епидавърците твърдят, че Епидавър е чедо на Аполон.

3 Да стане тази земя посветена на Асклепий се случило най-вече по следната причина. Епидавърците казват, че Флегий100 дошъл в Пелопонес под предлог да разгледа страната, но всъщност разузнавал броя на жителите и дали по-голямата част от хората са войнствени. Понеже Флегий бил най-великият воин по онова време и всеки път, когато се случвало да прави набези, обирал реколтата и откарвал плячката.

4 Когато отишъл в Пелопонес, дъщеря му го последвала, но тя все още криела от баща си, че е бременна от Аполон. А когато родила в земята на епидавърците, оставила детето в планината, която днес наричат Титион, а тогава се наричала Миртион. Една от пасящите из планината кози давала на подхвърленото дете мляко, а кучето пазач на стадото го пазело.

5 Арестанас, така се казвал пастирът, като започнал да забелязва, че броят на козите не е същият и още че кучето се отделяло от стадото, разправят, че се захванал да претърси всичко наоколо и като открил детето, искал да го убие. Но като се приближил, видял сияние, което просветнало от детето и решил, че има нещо божествено в него, както всъщност си било, и избягал. Веднага се заразнесло по цялата земя и море, че Асклепий изнамира всякакви цярове за болните, и възкресява мъртвите.

6 За него се разказва и друга легенда: че Коронида, бременна с Асклепий, се свързала с Исхий, сина на Елат и умряла, наказана от Артемида, заради обидата, нанесена на Аполон. Когато вече била поставена на кладата – казват – Хермес грабнал детето от пламъците.

7 Третата от легендите ми се струва най-малко достоверна, а именно, че Асклепий е дете на Арсиноя, дъщерята на Левкип. Защото на Аполофан аркадеца, който дошъл в Делфи и попитал бога дали Асклепий е роден от Арсиноя и е гражданин на Месена, Пития отговорила:

О, ти Асклепий, за радост голяма на смъртните раснеш,

тебе роди Коронида прекрасна, на Флегия щерка,

След като с мен съчета се, в скалиста земя – Епидавър.

Това прорицание най-добре показва, че Асклепий не е дете на Арсиноя, но че Хезиод или някой от тези, които са добавяли стихове към неговите, е съчинил това, за да удовлетвори месенците.

8 За мен доказателство, че богът се е родил в Епидавър е и следният факт: защото намирам, че най-известните храмове на Асклепий имат пряка връзка с Епидавър. От една страна атиняните, които твърдят, че Асклепий се е посветил в мистериите им, наричат този ден Епидаврии101 и казват, че оттогава Асклепий е считан от тях за бог. От друга страна Архий, син на Аристехмос, като получил изкълчване по време на лов около Пиндас102 и бил излекуван в Епидаврия, отнесъл в Пергам култа на бога.

9 От храма на пергамците е построен в наше време и Асклепиейонът на смирненците, край морето. А в Асклепиейона на киренската Балакра почитат Асклепий, също наричан “Лечителят от Епидавър”. От култа на киренците произлиза Асклепиейонът в Левена на критяните. Разликата в култа на киренците и епидавърци е, че киренците принасят в жертва кози, а при епидавърците това не е прието.

10 Че Асклепий от самото начало е считан за бог, а не че с течение на времето е придобил това име, го установявам по различни признаци, но в подкрепа на моята теза свидетелстват и думите, изречени от Агамемнон за Махаон в Омировия епос103:

Хайде, веднага повикай, Талтибие, тук Махаона,

славния син на Асклепий

все едно, че говори за човек, който е син на бог.

27 Свещената гора на Асклепий е обградена отвсякъде с гранични камъни. Нито умират хора, нито жените раждат в рамките на свещените предели, както и на остров Делос според същия закон. Принасяните в жертва животни, независимо кой е правещият жертвоприношение – било някой от самите епидавърци, било някой чужденец, се изяждат без остатък в границите на светилището. Знам, че същото става и в Титана.

2 Статуята на Асклепий е два пъти по-малка от тази на Зевс Олимпийски в Атина и е направена от слонова кост и злато. Надпис съобщава, че е дело на Тразимед от Парос, син на Аригнот. Богът седи на трон, държейки жезъл, другата си ръка е поставил върху главата на змия, а край него лежи куче. На трона са изобразени подвизи на аргоски герои – Белерофонт се бие срещу Химера, както и Персей, отрязал главата на Медуза. Оттатък храма е мястото, където молителите на бога спят.

3 Наблизо е кръгла постройка от бял камък, наречена Толос, която си заслужава вниманието. В него Павзий е нарисувал Ерос, който е захвърлил стрелите и, взел в ръце лира, я носи вместо тях. Там е нарисувана и Мета, пак творба на Павзий, пиеща от стъклена чаша. На рисунката би могъл да видиш стъклената чаша, и през нея лицето на жената. В ограждението са поставени стели – явно повече в древността, но по мое време останали – само шест. Върху тях са записани имена на мъже и жени, излекувани от Асклепий, освен това и болестта, от която всеки е боледувал и как е излекуван. Надписите са на дорийски диалект. Има и древна стела, отделена от другите.

4 Тя съобщава, че Хиполит посветил на бога 20 коня. С надписа на тази стела съвпада легендата на арицийците, че Хиполит, който бил умрял от проклятията на Тезей, бил възкресен от Асклепий. И като заживял отново, не сметнал за достойно да приеме извиненията на баща си, пренебрегнал молбите му и отишъл в Италия при арицийците. Там станал цар и посветил на Артемида свещен участък земя. Там и до сега се провеждат единоборства и наградата е , че победителят става жрец на богинята. Състезанието не е отредено за нито един свободен човек, а за избягали от господарите си роби.

5 В светилището на епидавърци има театър, който според мен е твърде забележителен, защото от една страна римските театри несъмнено превъзхождат всички други с уредбата си, а от друга най-голям е театърът на аркадците в Мегалополис, но що се отнася до хармоничността и красотата на този тук, кой архитект би бил достоен за съревнование с Поликлейт (Поликлейт е направилият този театър и кръглата постройка). В свещената гора има храм на Артемида, статуя на Епиона, светилище на Афродита и Темида и стадион – изкуствен насип земя, каквито са повечето стадиони при елините. Има и чешма, която и заради покрива си, и въобще заради цялата си украса си заслужава да се види.

6 Това, което в нашата епоха е направил сенаторът Антонин104 е баня, посветена на Асклепий, освен това – светилище на боговете, които са наричани Епидоти. Направил е също така и храм на Хигия, на Аполон и Асклепий с прозвища “Египетски” 105. Освен това, понеже имало стоа, наричана Стоа на Котис106, която, след като й паднал покривът, се разрушила цялата, защото била направена от непечени тухли, той възстановил и нея. А живеещите около светилището епидавърци изпитвали големи затруднения, понеже жените не можели да раждат в покрито място и болните умирали на открито. Той уредили и този проблем, като построил сграда, където вече било позволено на човек да умира и на жената да ражда.

7 Над свещената гора има две планини, едната е Титион, а другата – Кинортион, в която има светилище на Аполон Малеат. То е от древните. Но останалите неща около светилището на Малеат и водохранилището, в което се събира водата от бога, и тях Антонин е направил за епидавърците.

28 Всички змии “дракони” и особено един вид с жълтеникава кожата, се считат за свещени животни на Асклепий и са питомни за хората и се въдят само в земята на епидавърците. Но забелязвам, че и в други страни се случва същото. Например единствено в Либия се срещат сухоземни крокодили, не по-малки от два лакътя107, а пък само от индийците се доставят, наред с други животни и птици – папагали. Епидавърците казват, че големите змии, които достигат повече от 30 лакътя, каквито са разпространени при индийцитете и в Либия, са някакъвдруг вид, а не дракони.

2 Когато човек се изкачва към планината Корифеон, край пътя има маслиново дърво, наречено Стрепта, като виновник за този му вид е Херакъл, който го усукал около ръката си. Дали го е определил за граничен знак на асинците в Арголида, не бих могъл да зная, тъй като никъде в опустошена земя не е възможно да се открие къде са границите й. На върха на планината има светилище на Артемида Корифея, което Телесила споменава в една своя песен.

3 Като се слиза към града на епидавърци има местност, пълна с диви маслини. Наричат я Хирнетион. Ще опиша нещата, свързани с нея, както епидавърците ги разказват и както изглежда стоят. Кейс и останалите синове на Темен знаели, че ще наскърбят най-много Дейфонт, ако успеят по някакъв начин да отделят от него Хирнето108. И така в Епидавър пристигнали Керин и Фалк, защото на Агей, най-малкия брат, замисленото не му харесало. Те спрели колесницата под градската стена и изпратили вестител при сестра си, за да й предаде уж желанието им да разговарят с нея.

4 Тя се отзовала на поканата им и тогава младежите започнали да обвиняват в много неща Дейфонт и всячески я убеждавали да се върне в Аргос, като наред с другите доводи й обещали, че ще я дадат на мъж, превъзхождащ във всичко Дейфонт и който властва над по-многоброен народ и над по-богата земя. Хирнето, огорчена от думите им, не им останала длъжна, като казала, че Дейфонт й е мил съпруг и бил безупречен зет на Темен, а за тях приляга по-скоро да бъдат наричани убийци, отколкото синове на Темен.

5 А те, без да й отвърнат повече нищо, я хванали, качили я в колесницата и потеглили обратно. Но един епидавърец съобщил на Дейфонт, че Керин и Фалк отвели насилствено Хирнето. Той начаса се втурнал да я защити. Епидавърците, като разбрали това, също се притекли на помощ. Дейфонт, като застигнал Керин, го убил със стрела, но не посмял да стреля по Фалк, който държал Хирнето, да не би да не улучи и да убие нея самата, а като влязъл в ръкопашен бой с него, се опитал да я отнеме. Фалк му се противопоставял и като задърпал още по-силно, я убил, както била бременна.

6 Като разбрал какво е сторил на собствената си сестра, подкарал колесницата още по-яростно, бързайки да спечели преднина по пътя, преди срещу него да са се събрали всички епидавърци. А Дейфонт и децата му (понеже още преди това му се били родили деца, синове Антимен, Ксантип и Аргей, и дъщеря Орсобия; за нея казват, че по-късно се оженила за Памфил, сина на Егимий) тогава взели мъртвото тяло на Хирнето и го погребали на това място, което след време било наречено Хирнетион.

7 И като й направили хероон, наред с останалите почести, които й отдали, закон постановил за израсналите маслинови дръвчета и за всяко друго дърво вътре никой да не отнася вкъщи счупените им клони, нито да ги използват за каквото и да било, а да ги оставят на земята в хероона като свещени на Хирнето.

8 Недалеч от града се намира гробът на Мелиса, която живяла с Периандър, сина на Кипсел и друг на Прокъл, бащата на Мелиса. Той бил тиран на епидавърци, както и зет му Периандър – на Коринт.

29 Самият град на епидавърци предоставя за споменаване следните забележителни неща: има теменос на Асклепий и статуи на самия бог и на Епиона, за която казват, че му е жена. Те са от пароски мрамор и са разположени на открито. В града има храмове на Дионис и свещена гора на Артемида, чието изображение би могло да се възприеме като богинята по време на лов. Построено е и светилище на Афродита. А другото при пристана, на издаващия се в морето нос, казват, че е на Хера. На акропола има дървена статуя на Атина Кисея, както я наричат, която си заслужава да се види.

2 Егинците живеят на острова точно срещу Епидаврия. Казват, че на него не е имало хора от самото начало. Но след като Зевс отнесъл Егина, дъщерята на Асоп, на пустинния остров, той получил това име вместо Ойнона. Разправят, че когато Еак пораснал, помолил Зевс да насели острова и той направил да изникнат хора от самата земя. Не е известно някой друг, освен Еак, да е царувал там, нито знаем някой от синовете на Еак да е останал на острова, понеже Пелей и Теламон избягали оттам, заради убийството на Фокос, а децата на Фокос се установили около Парнас, в сега наричаната област Фокида.

3 Името на областта вече съществувало, понеже едно поколение по-рано в нея дошъл Фокос, синът на Орнитион. По-точно по времето на този Фокос, Фокида била наричана областта около Титореа и Парнас. Но по времето на Еак, това име се наложило за всички земи, които са гранични на минийците и орхоменците и се простират чак до Скарфея на локрите.

4 От Пелей произлизат царете в Епир. А от синовете на Теламон по-неизвестен е родът на Аякс, понеже били обикновени граждани. Изключение правят Милтиад, който предвождал атиняните в битката при Маратон и Кимон109, синът на Милтиад, които се прославили. Тевкридите продължили да властват като царе над кипърци чак до Евагор110. Асий, който е написал епоса за Фокос, казва, че му се родили Панопей и Криз. На Панопей се родил Епей, създателят на дървения кон, както споменава Омир111. Внук на Криз бил Пилад, който е син на Строфий, сина на Криз и Анаксибия, сестрата на Агамемнон. Това са клоновете на рода на еакидите, който род се разпръснал на различни страни още от самото начало.

5 Но след известно време част от аргосците, които били завладели Епидавър заедно с Дейфонт, преминали в Егина, станали съжители на древните егинци и установили на острова дорийските обичаи и говор. Но макар и егинците да придобили голяма мощ, така че станали по-силни от атиняните с флотата си и по време на Персийските войни предоставили най-много кораби след атиняните, благополучието им не се запазило вечно. След като били прогонени от атиняните, се заселили в Тиреа, в Арголида, която лакедемонците им предоставили. Възвърнали си острова, когато атинските триери били пленени при Хелеспонта112, но по богатство или по сила никога повече не успели да се изравнят с тях.

6 От елинските острови Егина е най-недостъпна за приближаване. Около целия остров стърчат подводни скали и рифове. Казват, че тях нарочно ги е направил Еак, поради страх от морско разбойничество и за да не е безопасно приближаването на вражески войници. Близо до залива, в който предимно спират на котва корабите, има храм на Афродита. В най-видната част на града е така нареченият Еакейон – четириъгълен периболос (ограждение) от бял камък.

7 При входа има скулптурни изображения на представителите, изпратени някога от елините при Еак. Причината за това пратеничество и според егинците, и според преданията на останалите елини е една и съща. Суша притискала продължително време Елада и не валяло дъжд нито в земята oтвъд Истъм, нито в Пелопонес. Затова изпратили хора в Делфи да питат каква е причината и заедно с това да помолят за избавление от злото. Пития им отговорила да умилостивят Зевс, но трябва, ако изобщо ще се вслуша в тях, Еак да е отправилият молбите.

8 По този повод от всеки полис изпратили хора да помолят Еак. Той, като принесъл жертва и като се помолил на Панелинския Зевс, издействал да завали дъжд над елинската земя. А на дошлите при него пратеници егинците направили тези изображения. Вътре в ограждението от едно време са израснали маслинови дървета и има олтар, издигащ се не много от земята. Тайно се говори, че този олтар е и надгробен паметник на Еак.

9 Близо до Еакейона има гроб на Фокос – могила, заобиколена с кръгъл фундамент. Над могилата е поставен неизгладен камък. Когато Теламон и Пелей поканили на състезанието по пентатлон Фокос и дошъл редът на Пелей да хвърли камъка, понеже им бил вместо диск, той нарочно улучил Фокос. С това угодили на майка си, понеже те били родени от дъщерята на Скирон, а Фокос не бил от същата майка, а от сестра на Тетида, ако елините разправят истината. Струва ми се, че Пилад и заради това е замислил убийството на Неоптолем, а не само от обич към Орест.

10 Тогава, когато Фокос бил ударен от диска и умрял, синовете на Ендеида се качили на кораб и избягали. Но по-късно Теламон, като изпратил вестител при баща си, отричал да е виновен за смъртта на Фокос. Еак обаче не му позволил да слезе на острова, а му наредил да остане на кораба си, но ако иска, да вдигне насип в морето и оттам да се защитава. А той влязъл в залива, наречен Криптос и през нощта направил насип. Това изкуствено съоръжение съществува още и до днес. Но като се отсъдило, че не е невинен за смъртта на Фокос, повторно отплавал за Саламин.

11 Недалеч от залива Криптос има театър, достоен да се види, много наподобяващ по големина и по останалото си устройство този на епидавърците. Зад него е построена една страна на стадион, която поддържа театъра и му служи съответно като опора.

30 Има храмове, отстоящи на неголямо разстояние един от друг. Единият е на Аполон, другият – на Артермида, а третият – на Дионис. Статуята на Аполон е дървена, представя го гол и е местна изработка. Изображението на Артемида е с дреха, както и това на Дионис, който е представен и с брада. Светилището на Асклепий е на друго място, а не тук. Има каменна статуя, която представя бога седнал.

2 Но от боговете егинците най-много почитат Хеката и всяка година извършват мистерии на Хеката, като казват, че тракиецът Орфей е учредил свещените им ритуали. Вътре в периболоса има храм и дървена статуя, дело на Мирон, с едно лице и едно тяло. Според мен пръв Алкамен е направил три статуи на Хеката, свързани помежду си, която атиняните наричат Епипиргидия113. Статуята е поставена близо до храма на крилатата Нике.

3 Като се върви към планината на Панелинския Зевс в Егина, има светилище на Афея114, в чест на която Пиндар е съчинил за егинците песен. Критяните пък – понеже местните легенди за нея са техни – казват, че Карманор , който очистил Аполон, след убийството на Питон, имал син Евбул. А от Зевс и Карма, дъщерята на Евбул, се родила Бритомартида. На нея й доставяло удоволствие както бягането, така и ловът и била любима приятелка на Артемида. Но веднъж, бягайки от Минос, който се бил влюбил в нея, се хвърлила в мрежи, оставени за лов на риба. Артемида я направила богиня и я почитат не само критяните, но и егинците, които твърдят, че Бритомартида се появява на острова им. Прозвището й при егинците е Афея, а на Крит – Диктина.

4 А в планината Панелинион, освен светилището на Зевс, нямаше нищо друго забележително. Казват, че Еак издигнал това светилище в чест на Зевс. Относно Ауксесия и Дамия, че богът не пращал дъжд на епидавърците, че направили тези статуи според прорицанието, като взели маслинови дървета от атиняните, че епидавърците вече не плащали на атиняните това, за което се разбрали, понеже егинците имали вече тези статуи и как атиняните, които дошли на о-в Егина за тях, загинали, понеже Херодот115 е разказал тази история с всичките й подробности, не намирам за нужно да ги излагам, тъй като добре са обяснени от по-рано. Ще добавя единствено това, че видях статуите и им принесох жертви по същия начин, както е установено в Елевзин.

5 Но толкова за Егина, що се касае до Еак и делата, които е извършил. С Епидаврия граничат трезенците, които като никой друг величаят своите местни предания. Те казват, че в земята им първо се родил Орос. На мен ми се струва, че Орос116 е египетско име, а съвсем не елинско. Казват, че той станал цар и земята била наречена по неговото име – Орея и че Алтеп, синът на Посейдон и Леида, дъщерята на Орос, като получил властта след Орос, нарекъл страната Алтепия.

6 Разправят, че по време на неговото царуване Атина и Посейдон спорили за земята, в резултат на което я владеели общо, защото така им наредил Зевс. Затова трезенците почитат и Атина наричайки я и Полиада, и Стениада, и Посейдон с прозвище Басилеус (цар). Затова и старите им монети имат знак от едната страна тризъбец, а от другата – лика на Атина.

7 След Алтеп царувал Сарон. Казваха, че той построил светилището на Артемида Саронида, върху заблатено и съвсем плитко място в морето, така че затова се наричало и Фебейско езеро. Веднъж Сарон, понеже твърде много обичал да ловува, се захванал да преследва една сърна и паднал в морето заедно с бягащото животно. Сърната обаче заплувала и започнала да се отдалечава, а Сарон се понесъл след нея, при което, увлечен, навлязъл навътре в морето. Но понеже вече се изтощил и бил заливан от вълните, го постигнала злата участ. Изхвърленото при Фебейското езеро, до горичката на Артемида тяло го погребали вътре в свещения периболос. Оттогава морето там го наричат Саронско езеро, вместо Фебейско.

8 На трезенците не са им известни имената на царувалите след това, чак до Хиперет и Антас. Казват, че те са синове на Посейдон и Алкиона, дъщерята на Атлас и че са основали в областта градовете Хиперея и Антея. Но Аетий, като наследил властта на баща си Антас и на чичо си, нарекъл единия град Посейдониада. Когато Трезен и Питей дошли при Аетий, царете станали трима, вместо един, но по-голямо влияние имали синовете на Пелопс.

9 Доказателство за това е, че когато Трезен умрял, Питей, след като обединил Хиперея и Антея, събрал хората в днешния град и го нарекъл Трезена. Много години по-късно потомците на Аетий, сина на Антас, били изпратени от Трезена с колонизаторска мисия и основали в Кария Халикарнас и Миндос. А синовете на Трезен – Анафлист и Сфет се преселили в Атика и от имената им произлизат наименованията на съответните деми. Това, което се отнася до Тезей, внука на Питей, не го пиша, понеже вече е известно, но трябва да разкажа още следното.

10 Когато Хераклидите се върнали в Пелопонес, трезенците също приели като съграждани част от аргоските дорийци, защото още и от по-рано били подвластни на аргосци. А и Омир117 съобщава в изброяването, че тях ги предвождал Диомед, защото Диомед и Евриал, синът на Мекистей, бидейки настойници на Кианип, сина на Егиалей, който бил още дете, предвождали аргосци в Троя. Стенел пък, както споменах преди, бил от по-изтъкнатия род на така наречените анаксагориди и царската власт над аргосците най-много се полагала на него. Това съдържа историята на трезенците, като изключим легендите им за основаните от тях колонии. По-нататък ще изложа уредбата на светилищата им и останалите забележителности.

31 На площада на трезенците има храм и статуя на Артемида Сотира. Казват, че Тезей го построил и нарекъл богинята Сотира, когато се върнал от Крит, след като победил Астерион, сина на Минос. А че този е най-значителният му подвиг, Тезей решил, струва ми се, не толкова понеже Астерион е превъзхождал по сила убитите дотогава от него, но и трудният изход от Лабиринта, и тайното бягство след подвига, го накарали с право да мисли, че и той, и неговите спътници били спасени с божия промисъл.

2 В този храм има олтари на боговете, за които се казва, че управляват подземния свят. Казват още, че тук Дионис извел Семела от царството на Хадес и че Херакъл извел кучето на Хадес. Аз пък поначало съм убеден, че Семела изобщо не е умирала, щом като е жена на Зевс. А нещата около така нареченото куче на Хадес ще разкрия другаде такива, каквито смятам, че са.

3 Зад храма има гроб на Питей, а върху него са поставени три трона от бял мрамор. Казват, че на тези тронове Питей и още двама мъже с него седели, докато раздавали правосъдие. Недалече има светилище на Музите. Разправяха, че го е направил Ардал, синът на Хефест. Смятат, че същият този Ардал изобретил и флейтата, и по неговото име наричат Музите Ардалиди. Казват, че там Питей преподавал изкуството на словото. И самият аз прочетох някаква книга, съчинение на Питей, издадена от един епидавърец. Недалече от Музейона има древен олтар и, както казват, Ардал издигнал и него. Върху олтара принасят жертви на музите и на Хипнос, като твърдят, че Хипнос е любимият на Музите бог118.

4 Близо до театъра Хиполит е направил храм на Артемида Ликея. За това прозвище не можах нищо да разбера от тълкувателите. Но изглежда, че или Хиполит е изтребил вълци, които са опустошавали Трезения, или че това прозвище на Артемида идва от амазонките, чийто потомък е бил той по майчина линия119. Но би могло да е и нещо друго, което не ми е известно. За камъка пред храма, наричан свещен, казват че е този, върху който някога деветима трезенци очистили Орест заради убийството на майка му.

5 Недалече от храма на Артемида Ликея има олтари отстоящи на неголямо разстояние един от друг. Първият от тях е на Дионис, с прозвище Саот, дадено му според някакво прорицание. Вторият е наречен олтар на Темидите и казват, че го е издигнал Питей. Струва ми се, че те са имали абсолютно разумно основание да издигнат олтар на Хелиос Елеутериос (Освободител), тъй като избегнали робията на Ксеркс и персите120.

6 Казаха ми, че светилището на Аполон Теарий го е построил Питей. То е най-древното от всички светилища, които знам. Впрочем и фокейците в Йония имат древен храм на Атина, който мидиецът Харпаг121 някога опожарил. Древен е и самоският храм на Аполон Питийски. Но те са направени много по-късно от светилището на трезенците. Статуята е от наше време и е посвещение от Авлиск, а изработката й е на трезенеца <Хермон>. От този <Хермон> са направени и дървените статуи на Диоскурите.

7 В стоата на площада са разположени мраморни изображения на жени и на техните деца. Това са тези жени и деца, които атиняните предали на трезенците, за да ги спасят, когато предпочели да напуснат града, вместо да изчакат нападението на персийския цар и пехотата. Казват, че не на всички жени издигнали статуи (защото всъщност скулптурите не са много), а само на тези, които се отличавали с авторитета си.

8 Пред светилището на Аполон има постройка, наричана “шатрата на Орест”. Защото преди да бъде очистен от кръвта на майка си, никой от трезенците не желаел да го приеме в къщата си, а като го настанили там, започнали да му правят очищения и да го хранят, докато го очистили. И сега още потомците на очистилите го обядват там в определени дни. Разправят, че след като закопали свещената утвар от очищението, малко встрани от палатката, от нея израснал лавър, който съществува и сега пред тази “шатра”.

9 Казват, че Орест бил очистен наред с другите средства и с вода от Хипокрене. Защото трезенците също имат извор, наричан Конски и легендата за него не се различава от тази на беотийците. И, според тяхната легенда, конят Пегас ударил земята с копитото си и от нея избликнала вода, когато Белерофонт дошъл в Трезена да поиска от Питей Етра за жена, но преди да се ожени, му се наложило да избяга от Коринт.

10 Там има и статуя на Хермес, наричан Полигиос. Казват, че до тази статуя Херакъл подпрял боздугана си и – нали бил от дива маслина – той, който ще да вярва, пуснал корени в земята и отново поникнал. Маслиновото дърво съществува и досега. Говори се, че Херакъл намерил маслината при Саронида и изсякъл боздугана си от нея. Има и светилище на Зевс с прозвище Сотер. Казват, че го построил Аетий, синът на Антас, когато бил цар. Там има една рекичка, наречена Хризорой. Казват, че когато ги сполетяла деветгодишната суша, през което време богът не им пращал дъжд, другите потоци пресъхнали, а този Хризорой и тогава все така продължавал да си тече.

32 На Хиполит, сина на Тезей, е посветен значителен свещен участък. В него има и храм, и древна статуя. Казват, че тези неща ги е направил Диомед и освен това пръв е направил жертвоприношение на Хиполит. Трезенците имат жрец на Хиполит, който извършва свещенодействията пожизнено и са учредили ежегодни жертвоприношения. Правят и още нещо – всяка девойка отрязва къдрица в негова чест преди брака си и, като си я подстриже, му я посвещава, отнасяйки я в храма. Трезенците не приемат, че той е умрял, влачен от конете си122, нито показват гроба му, макар че знаят къде е. А за небесното съзвездие, наричано Колар, смятат, че е въпросният Хиполит, който получил тази почест от боговете.

2 Вътре в този периболос има храм на Аполон Епибатерий, дар от Диомед, когато се отървал от бурята, която връхлетяла елините, на връщане от Илион. Освен това разправят, че Диомед пръв провел питийските състезания в чест на Аполон. За Дамия и Ауксесия, защото култът към тях е присъщ и на трезенците, преданията им се различават от тези на епидавърците и егинците, но гласят, че девойките дошли от Крит и, понеже по това време градът бил разбунен от всеобщи размирици, казват, че те били убити с камъни от враждуващите страни. В тяхна чест провеждат празник, който наричат Литоболии.

3 В другата част на периболоса има стадион, наречен на Хиполит, а над него – храм на Афродита Катаскопия. Нарича се така, защото, когато Хиполит се упражнявал, влюбената в него Федра го наблюдавала оттам. На това място все още расте миртовото дърво, което, както написах и преди, е с надупчени листа. Когато Федра била в отчаяние и не намирала никаква утеха за любовта си, повреждала листата на тази мирта.

4 Има и гроб на Федра, който е близо до надгробната могила на Хиполит, която е издигната недалеч от миртата. Статуята на Асклепий я е направил Тимотей123, но трезенците казват, че не е изображение на Асклепий, а на Хиполит. Даже помня, че видях и къщата на Хиполит. Пред нея е чешмата, наричана Хераклова, защото, както разправят трезенците, Херакъл открил водата й.

5 На акропола има храм на Атина, наречена Стениада. Статуята на богинята е изработил егинецът <Калон>. Този Калон бил ученик на <Тектей> и <Ангелион>, които са направили за делосците статуята на Аполон. Ангелион и Тектей били ученици на Дипойн и Скилид.

6 Като се слезе оттам, има светилище на Пан Литерий. Нарича се така, защото той разкрил на трезенските управници сънища, които съдържали изцеление от мора, налегнал най-вече атиняните124, но разпространил се и в Трезения. На влизане в Трезения можеш да видиш храм на Изида, а малко по-нагоре – на Афродита Акрея. Първия халикарнасците са го издигнали в Трезена като тяхна метрополия, но статуята на Изида я посветил трезенският народ.

7 Ако човек тръгне по пътя за Хермиона, който минава през планините, ще види извора на реката Хилик, която отначало се наричала Таврий, както и така наречената “Скала на Тезей”, която също променила името си, след като Тезей взел изпод нея сандалите и меча на Егей. Преди това й викали “Олтар на Зевс Стений”. Близо до скалата има светилище на Афродита Нимфия, направил го Тезей, когато имал Елена за жена.

8 Извън крепостната стена има светилище на Посейдон Фиталмий. Казват, че Посейдон им се разгневил и правел земята неплодородна, като нахлувала морска вода из посевите и корените на дърветата дотогава, докато отстъпил пред молбите и жертвоприношенията им и никога повече не изпратил морска вода в земята им. По-горе от светилището на Посейдон има храм на Деметра Тесмофорос, построен от Алтеп, както разправят.

9 Ако човек тръгне надолу към пристанището откъм така наречената Келендерис, ще види местността, която наричат Генетлион, понеже според преданието им там се родил Тезей. Пред тази местност има храм на Арес, защото и там Тезей победил в битка амазонките. Те може да са от онези амазонки, които воювали в Атика срещу Тезей и атиняните.

10 Ако пък се върви към Псифейското море, има дива маслина, наричана Рахос Стрептос. Всъщност трезенците наричат трънаци всички видове ялови маслинови дървета – било дива маслина, маслина-дивачка или диворастяща маслина. А й добавили и “сплетен”, понеже в нея се оплели поводите от колесницата на Хиполит, поради което тя се преобърнала. Недалече от дървото се намира светилището на Артемида Сарония, за което вече разказах. Ще добавя само следното – всяка година провеждат празника Саронии в чест на Артемида.

33 Трезенците притежават острови. Единият е близо до брега и може да се отиде пешком до него. Отначало той бил наричан Сферия, а после бил преименуван на Хиера поради следната причина: На него се намира гробът на Сферос. Казват, че той бил кочияш на Пелопс. А Етра, според един сън, пратен й от Атина, ходела на острова, за да прави възлияния. Но веднъж, когато отишла, разправят, че Посейдон се съчетал с нея. Затова Етра издигнала там храма на Атина Апатурия и дала на острова името Хиера вместо Сферия. Освен това установила за трезенските девойки обичая преди брака да посвещават пояса си на Атина Апатурия.

2 Казват, че в древността Калаврия бил свещен остров на Аполон по времето, когато и Делфи е бил свещено място на Посейдон, и, че взаимно са си разменили местата. Така разправят и в добавка припомнят предсказанието:

Делос, Калаврия също по равно те нека владеят,

както Пито пресветата и пълния с ветрове нос Тенар.

Прочие затова там има светилище, посветено на Посейдон, свещенодейства му девица, докато не стане на възраст за женене.

3 В периболоса се намира гробът на Демостен125. Дори на мен ми се струва, че божеството е доказало най-вече при неговия случай (а преди това и при Омир), че е завистливо, щом като от една страна Омир, вече сляп, отгоре на толкова голямо нещастие, понесъл втора беда – бедността го притиснала да проси по цялата земя. На Демостен пък се паднало в старостта си да изпита и изгнаничеството, а и смъртта му била толкова трагична. И други хора, а и самият Демостен са разказвали нашироко за това, че действително той не е получил част от парите, които Харпал донесъл от Азия. Обаче ще изложа според по-късни сведения какво се е случило.

4 Харпал, когато избягал от Атина126, преминал с кораби на остров Крит и не след дълго бил убит от прислугата си. Някои пък твърдят, че бил коварно убит от македонеца Павзаний. А разпоредителя на парите му, който избягал на остров Родос, го заловил македонецът Филоксен, който също изискал от атиняните и самия Харпал. Като имал този роб в ръцете си, започнал да го разпитва, докато узнал всичко – кои са взимали подкупи от Харпал. Като научил, изпратил писмо в Атина.

5 В него изброявал и хората, които били взели пари от Харпал, и колко е взел всеки от тях, без изобщо да споменава Демостен, въпреки че той бил изключително омразен и на Александър, а и самият Филоксен лично имал конфликт с него. Впрочем, на Демостен му оказват почести както на други места в Елада, така и жителите на Калаврия.

34 От трезенската земя започва полуостров, който се простира далече в морето. На него, при морето, е основано неголямо градче – Метана. Там има светилище на Изида. На площада има статуя на Хермес и друга на Херакъл. На около тридесет стадия от града има топли бани. Казват, че водата се появила за пръв път тогава, когато над македонците царувал Антигон, синът на Деметрий127. Водата не се появила отведнъж, а първо много лава клокочела от земята и след изгасването й бликнала водата, която и в наше време е топла и ужасно солена. Ако се изкъпеш там, нито има наблизо студена вода, нито да скочиш да плуваш в морето е безопасно, защото има много хищни твари, между които и акули.

2 Ще опиша и какво ме изуми най-много в Метана. Югозападният вятър Ливас, който връхлита от Сароническия залив развилите се лози, изсушава реките им. И така, когато вече започне да духа този вятър, двама мъже разкъсват петел с изцяло бели пера и обикалят в противоположни посоки около лозите, като всеки от тях носи половината от петела. Като стигнат до същото място, откъдето са тръгнали, закопават парчетата там.

3 Това са изнамерили като магия срещу южния вятър. А островчетата, които се намират срещу сушата, девет на брой, наричат “Острови на Пелопс”. Казват, че когато богът праща дъжд, над един от тях не вали. Дали това е така, не зная, във всеки случай така разправяха обитателите около Метана. Макар че вече видях хора да пропъждат градушка с жертвоприношения и заклинания.

4 Метана е полуостров на Пелопонес. А отсам полуострова, съседен на земята на трезенците, е градът Хермиона. Хермионците казват, че основател на древния град бил Хермион, синът на Европ. Херофан трезенецът пък твърди, че Европ, който бил син на Фороней, бил извънбрачно дете, защото, ако му бил законен син, нямало царската власт в Аргос да премине в ръцете на сина на дъщеря му Ниоба, който се казвал Аргос.

5 Но аз съм сигурен, че, дори и Европ да е бил законен син и смъртта да го е застигнала преди Фороней, неговият син нямаше да има равни шансове със сина на Ниоба, за когото се смятало, че е син на Зевс. По-късно дорийците от Аргос населили и Хермион. Не мисля обаче, че е имало война между тях, иначе аргосци щяха да разправят за нея.

6 Към Хермион има път от Трезена, покрай скалата, която първо се наричала “Олтар на Зевс Стений”, но след като Тезей взел изпод нея опознавателните знаци, я наричат “Скала на Тезей”. Та ако човек продължи покрай тази скала по планинския път, има храм на Аполон с прозвище Платанистий. Има освен това местност, наречена Ейлеи, в която има светилища на Деметра и на Коре. При границите на Хермионида, край морето, има светилище на Деметра с прозвище Термасия.

7 Приблизително на осемдесет стадия отстои нос Скилайон, наречен по името на дъщерята на Низ. Понеже, когато Минос завладял Низея и Мегара, благодарение на предателство й, той вече не обещавал, че ще я вземе за жена и наредил на критяните да я изхвърлят от кораба. Вълнението изхвърлило мъртвата при този нос. Легендите не посочват къде е гробът й, но съобщават, че бил видян разкъсаният от морските птици труп.

8 Когато се плава от Скилайон към града, има друг нос – Буцефала. След носа има острови. Първият е Халиуса. Той предоставя на корабите удобно пристанище за хвърляне на котва. След това е Питиуса, а третия го наричат Аристера. Като се преплава покрай тях, веднага е нос Колиергия, който стърчи от сушата. След него е островът, наречен Трикрана и планината Бупортмос, която се издава напред от Пелопонес към морето. На Бупортмос е направено светилище на Деметра и дъщеря й, построено е светилище и на Атина. Прозвището на богинята е Промахорма.

9 Срещу Бупортмос има остров, наречен Аперопия, а недалеч от Аперопия е разположен друг остров – Хидрея. След него се разстила сърповидно крайбрежие, намиращо се на континента и стръмен бряг, който се издига до светилище на Посейдион, започва от източната страна на морето и се простира на запад. По него има и пристанища. Дължината на този бряг е около седем стадия, а на най-широкото си място е не повече от три стадия.

10 Първоначално градът на хермионците е бил там. И до днес на това място има техни светилища: на Посейдон – там, където започва брегът, а като се продължи от морето нагоре към вътрешността има храм на Атина. Близо до него се намират основите на стадион. Казват, че в него са се състезавали синовете на Тиндарей128. Има и друго, неголямо светилище на Атина, покривът му се е разрушил. Има и храм на Хелиос, и друг на Харитите, и трети, направен за Сарапис и Изида. Има също и ограждения от големи, неодялани камъни, вътре в тях се извършват свещени таинства на Деметра.

11 Това са светилищата на хермионците там. Сегашният град отстои на около четири стадия от брега, при който е светилището на Посейдон. В началото градът е разположен на равнинен терен, но лека-полека плъпва нагоре по склон, който е на Прон – така наричат тази планина. Крепостна стена опасва цяла Хермиона. В града имаше много неща за описание, но тези за които самият аз прецених, че трябва да упомена са: храм на Афродита, с прозвище Понтия и Лимения, както и голяма, мраморна статуя, достойна за внимание, заради изкусната си изработка.

12 Има и друг храм на Афродита. На нея хермионците й оказват и други почести, но и е установен обичай за девойките и ако овдовяла жена възнамерява да се събере с мъж, всички те преди брака да й правят жертвоприношение. Издигнати са светилища на Деметра Термасия – едно при границата откъм Трезения, за което вече споменах, и друго в самия град.

35 Близо до него има храм на Дионис Меланегид. Всяка година в негова чест провеждат състезания по музика, както и съревнование по плуване и плаване с кораби, за които са определени и награди. Има и светилище на Артемида, с прозвище Ифигения и медна статуя на Посейдон, която представя бога, стъпил с единия си крак върху делфин. Ако човек продължи към светилището на Хестия, ще види, че там няма никаква статуя, а само олтар, върху който правят жертвоприношение на богинята.

2 Има три храма на Аполон, с три статуи. Първият Аполон няма прозвище. Втория наричат Питаей, а третия – Хориос. Името Питаей са усвоили от аргосци, понеже както казва Телесила, от всички елински земи Питаей, който бил син на Аполон, първо дошъл в тяхната. А по каква причина наричат другия Аполон – Хориос, не бих могъл да кажа точно. Предполагам, че те са спечелили война за границите на земята си или съдебно дело и затова отдават почести на Аполон Хориос.

3 Хермионците казват, че светилището на Тюхе е най-новото в града. Там е поставен колос от пароски мрамор. Хермионците имат и чешми. Едната е много древна и не е ясно откъде водата се излива в нея, но никога не би се изчерпила, дори и ако всички слязат и се снабдят с вода от нея. Другата са я направили по мое време. Името на мястото, откъдето водата се стича в нея, е Леймон.

4 Най-достойното за споменаване е светилището на Деметра в планината Прон. Хермионците казват, че това светилище са го построили Климен, синът на Фороней, и сестра му Хтония. Аргосците пък твърдят, че когато Деметра дошла при тях в Арголида, Атерас и Мизий предложили гостоприество на богинята, а Колонт нито приел богинята в къщата си, нито й дал нещо друго в знак на уважение. Той постъпил така въпреки мнението на дъщеря си Хтония. Прочие казват, че заради това Колонт изгорял заедно с къщата си, а Хтония, отведена от Деметра в Хермион, построила това светилище за хермионците.

5 Във всеки случай, и самата богиня там има прозвище Хтония, и всяка година през лятото провеждат празника Хтонии. Провеждат го така. Процесията предвождат жреците на боговете и управници, които имат едногодишен мандат на управление. Следват жените и мъжете. Обичай е още и децата да отдават почести на богинята чрез шествието. Те носят бяла дреха и венци на главите си. Венците ги плетат от цвете, което там наричат космосандлон, но съдейки и по големината, и по цвета му, на мен ми прилича на хиацинт, дори по него са изписани буквите на оплаквателната песен.

6 Следват шествието хора, които водят по една крава от стадо, държана с въжета, но все още неукротима и дива. Като я докарат до храма, едни освобождават кравата от въжетата, за да се втурне в светилището, а други, които до това време държат вратите отворени, щом видят, че кравата е в храма, затварят вратите.

7 Вътре остават четири старици. Те са извършителки на ритуалното убийство на кравата. Една от тях, без значение коя, прерязва гърлото на кравата със сърп. После вратите се отварят и тези, на които е разпоредено, докарват втора крава, после трета и друга четвърта. Стариците ги убиват всичките по същия начин. Също така следното необяснимо условие е задължително при жертвоприношението: на която страна падне първата крава, на нея трябва да паднат и останалите.

8 Ето така се извършва жертвоприношението от хермионците. А пред храма са поставени не много на брой изображения на жени, които са свещенодействали на Деметра. Като се влезне вътре, има тронове, на които стариците изчакват да бъде докарана всяка крава поред. Има и не много древни статуи на Атина и на Деметра. Но това, което почитат най-много от всички, аз не видях, нито някой друг мъж, бил той чужденец или някой от самите хермионци. Единствено стариците знаят какво е то.

9 Има и друг храм. Навсякъде около него са поставени изображения. Този храм е точно срещу храма на Хтония, нарича се храм на Климен и там правят жертвоприношения, в чест на Климен. Все пак аз мисля, че Климен не е аргосец, дошъл в Хермион, а че това е прозвище на бога, за когото преданието казва, че царува под земята.

10 Близо до него има друг храм и статуя на Арес. Вдясно от храма на Хтония има стоа на Ехо, както я наричат местните. Направена е така, че да връща ехото на извикалия човек поне три пъти. Зад храма на Хтония има местности, първата от които хермионците са нарекли на Климен, втората – на Плутон, а третата е езерото Ахерузия. Всички са оградени с каменни огради, а в участъка на Климен в земята зее процеп. Според легендите на хермионците Херакъл извел през нея кучето на Хадес.

11 При портата, от която започва път, водещ направо към Масета, отвътре на крепостните стени има светилище на Илития. Ежедневно умилостивяват величаво богинята по различни начини, включително и с жертвоприношения и благовония, а и дават на Илития много оброчни дарове. Никой не може да види статуята, освен, разбира се, жриците.

36 Като се върви по правия път към Масета, след около седем стадия, ако човек свие наляво, има път към Халика. Халика по наше време е необитаема, но някога е била населена, дори халикийците се споменават по стели в Епидавър, на които са изписани изцеряванията на Асклепий. Но не знам да има някакво друго достоверно писание, където да е споменато било за града Халика, било за халикийците. И така, към нея също има път, който минава между Прон и друга планина, наричана в древността Торнак. Но казват, че планината била преименувана, заради легендата, че преобразяването на Зевс в птицата кукувица е станало там.

2 А и досега по върховете на планините има светилища: на Кокигион – на Зевс, а на Прон – на Хера. А пък в подножието на планината Кокигион, има храм, който е без врати, нито имаше покрив, нито вътре в него – някаква статуя. Говореше се, че храмът е на Аполон. Край храма има път към Масета за тези, които са се отбили от правия път. Масета в древността бил град, както съобщава и Омир129 в каталога, на аргосците. В наше време хермионците го използваха като пристанище.

3 От Масета, надясно има път към морския нос, наречен Струтунт. От него, покрай билата на планините, има двеста и петдесет стадия до така наречения Филанорион и до Болеите. Самите Болеи представляват грамади от струпани камъни. На двадесет стадия оттам отстои друго място, което наричат Дидими. Там има светилище на Аполон, също и на Посейдон, и след тях на Деметра, а култовите им статуи изобразяват боговете изправени и са от бял камък.

4 Нататък е земя на аргосци, която някога била наричана Асинея, а при морето са развалините на Асина. Когато лакедемонците под предводителството на цар Никандър, син на Харил, който бил син на Полидект – сина на Евном, а той – син на Пританид, сина на Еврипонт, навлезли с войска в Арголида130, заедно с тях дошли и асинците и опустошили земята на аргосци. След като експедицията на лакедемонците се завърнала в къщи, аргосци с царя им Ерат тръгнали на поход срещу Асина.

5 Известно време асинците се защитавали от крепостната стена и убили наред с другите и Лизистрат, който бил сред най-прочутите аргосци. След като крепостта била превзета, те качили жените и децата си на кораби и напуснали града си. А аргосците, като разрушили Асина до основи и присъединили земята към своята, оставили само светилището на Аполон Питаей, което и сега още съществува, като близо до него погребали и Лизистрат.

6 На не повече от четиридесет стадия от Аргос отстои морето край Лерна. Ако човек се отправи надолу към Лерна, първото нещо по пътя е Ерасин, който се влива във Фрикс, а Фрикс – в морето между Теменион и Лерна. Ако се отклониш от Ерасин вляво, на около осем стадия има светилище на Диоскурите. Дървените им статуи са идентични с тези в града.

7 Като се върне обратно на правия път, човек ще премине Ерасин и ще стигне при реката Химарос. Близо до нея има каменно ограждение . Говори се, че Плутон, като отвлякъл Коре, дъщерята на Деметра, я свалил в подземното си царство оттам. Лерна, както и преди споменах, е при морето. Там извършват мистериите на Деметра Лернейска.

8 Има свещена горичка, започваща от планината, която наричат Понтинос. Планината Понтинос не оставя водата, която богът праща, да се оттече, но я поглъща в себе си. От нея извира река Понтинос. На върха на планината има светилище на Атина Саитида131 – вече само руини. Там също са и основите от къщата на Хипомедонт, който отишъл в Тива, за да помогне на Полиник, сина на Едип.

37 Та от тази планина започва свещена горичка, предимно от чинари, която се простира до морето. Нейни граници са от едната страна – реката Понтинос, а от другата – друга река, която наричат Амимона – по името на дъщерята на Данай. В гората има статуи на Деметра Просимна, на Дионис и трета, неголяма, представяща Деметра седнала.

2 Те са направени от мрамор. Но на друго място, в храм, има дървена статуя на Дионис Саот – седнал, както и край морето – мраморна статуя на Афродита. За нея казват, че са я посветили дъщерите на Данай, а самият Данай направил светилището на Атина при Понтин. Разправят, че лернейските мистерии били въведени от Филамон132. Впрочем, от една страна изричаното по време на тайните ритуали очевидно не е на старинен език. От друга пък Арифон е разкрил, че нито дори надписът, за който чух, че е гравиран върху направеното от месинг сърце, не е от Филамон.

3 А Арифон, който е по произход трихониец от Етолия, а освен това е също толкова вещ, колкото известните ликийци по наше време, е страхотен в изнамирането на доказателствен материал, който никой преди това не е забелязал, и особено в проследяването и свързването на фактите при този случай, в следната последователност: стиховете и смесените с тях редове, които не са в мерена реч, всички те са написани на дорийски диалект, а аргосците преди завръщането на Хераклидите в Пелопонес са говорили едно и също наречие с атиняните, но по времето на Филамон, както ми се струва, дори името дорийци не е било известно на всички елини.

4 Чрез тези доводи се опитваше да докаже, че нещата стоят именно така. При извора на Амимона има чинар. Казват, че под този чинар е израснала хидрата. Аз съм съгласен, че този звяр се е отличавал по големина от другите водни змии и също така, че отровата й е била така смъртоносна, че Херакъл133 да е употребил жлъчката й, за да направи остриетата на стрелите си отровни. Но, според мен, не е имала повече от една глава, а камирецът Пизандър134, за да изглежда по-страшен звярът и за да обърнат по-голямо внимание на поемата му, заради тези неща именно е сложил много глави на хидрата.

5 Видях и така наречения извор на Амфиарай, и езерото Алкиония, през което, аргосците твърдят, че Дионис влязъл в Хадес, за да изведе Семела и че Полимн му показал тукашния вход. Дълбочината на Алкиония няма предел и не знам някой човек да е успял, по какъвто и да е начин, да достигне дъното й, щом като и Нерон, след като направил въжета, дълги много стадии и ги свързал едно с друго, слагайки на тях олово и каквото друго било подходящо за опита, дори той не успял да открие предела на дълбочината.

6 Чух и нещо друго. Водата на езерото на пръв поглед изглежда тиха и спокойна, но макар че има такъв вид, тегли надолу всеки един, дръзнал да го преплува, завлича го към дълбините и го отнася. Обиколката на езерото не е голяма – около една трета от стадия. По бреговете му расте трева и тръстика. Но мистериите в чест на Дионис, извършвани нощем край него, веднъж годишно, е неблагочестиво да ги разкрия на всички.

38 Ако се върви от Лерна към Теменион (Теменион принадлежи на аргосци, наречен е така от Темен, сина на Аристомах, който, като завзел и укрепил мястото, повел оттам война заедно с дорийците срещу Тисамен и ахейците), та като се върви от Лерна към въпросния Теменион, ще се види място, където реката Фрикс се влива в морето. В Теменион е построено светилище на Посейдон и друго на Афродита, също там е и гробът на Темен, който е почитан от дорийците в Аргос.

2 На около петдесет стадия, както ми се струва, от Теменион се намира Навплия, която по наше време е необитаема. Неин основател бил Навплий, за който се говори, че е син на Посейдон и Амимона. В Навплия вече са останали само развалините на крепостните стени, но има и светилище на Посейдон, също пристанища и извор наричан Канатос. Аргосците казват, че Хера всяка година се къпе там и възвръща девствеността си.

3 Тази легенда идва от мистериите, извършвани в чест на Хера и е от забранените. А пък разказваното от жителите на Навплия за магарето, че като изяло клонче от някаква лоза, занапред започнал да се ражда по-обилен плод – затова изсекли в скалата изображение на магаре, понеже ги научило да зарязват лозите – това нещо го пропускам, защото ми се струва несериозно.

4 От Лерна има друг път покрай самото море, който води към място, наричано Генесион. Близо до морето има неголямо светилище на Посейдон Генесий. Съседно на него е друго място – Апобатми. Казват, че на това място Данай с дъщерите си стъпил за пръв път в Арголида. Оттам, като се прекосят така наречените Анигреи, по тесен и изобщо труден за минаване път, вляво има земна шир, която се простира до морето и е много благодатна за отглеждане на дървета, най-вече маслини.

5 Като се върви от нея нагоре към вътрешността, има едно място, където за тази земя воювали триста отбрани аргоски воини срещу също толкова на брой и така елитни лакедемонски воини. Всички били убити, с изключение на един спартанец и двама аргосци. Там били насипани гробовете на загиналите135. Но в състоялото се след това всенародно сражение срещу аргосците, лакедемонците окончателно завладели областта и веднага започнали да ползват от благата й, но по-късно я предоставили на егинците, които атиняните прогонили от острова им. По мое време Тиреатида я населяваха аргосци, които твърдят, че си я възвърнали след спечелен от тях процес.

6 Като се върви от гробището на падналите воини, по-нататък е Антена, в която егинците някога се заселили. Следва друго село – Нерида. Третото от селата – Ева е най-голямо. В него има светилище на Полемократ. Полемократ също е син на Махаон и брат на Алексанор. Той лекува тамошните хора и е почитан и от съседите.

7 Над селата се издига планината Парнон. На нея са границите на лакедемонците с аргосците и тегейците. По границите са поставени каменни Херми, от тях идва и името на мястото. Река на име Танаос (тя единствена извира от Парнон), тече през Арголида и се влива в Тиреатския залив.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ВТОРА КНИГА

1 Предполага се, че този Евмел бил поет и логограф от края на VIII в. пр. Хр. Изглежда Павзаний е разполагал с някакви бележки и извадки от този автор, дело на по-късни преписвачи, в чиято достоверност се съмнява.

2 Павзаний намеква, че според Ливий [Tit. Liv. 32,33] още в епохата на Филип II започнала “македонизацията” на Коринт.

В 146 г. пр. Хр.

3 Вж. информацията у Плутарх [Plut. Thes. 9].

4 В древността съществувало убеждението, че е невъзможно да се прокопае Коринтския провлак.

5 Според Омир [Hom. Il. I, 403].

6 Именно там се провеждали прочутите Истмийски игри.

7 За нереидата Дото съобщава Омир [Hom. Il. XVIII, 43].

8 Вж. информацията у Херодот [Hdt. 8,123; 9,81] и Тукидид [Thuc. 5,15].

9 Богатствата на Коринтския храм не били конфискувани от римляните, а предадени на Сикион със задължението за провеждането на игрите.

10 Ксенофонт [Xen. Hell. 4,4,4] твърди, че това бил аристократическият квартал на Коринт.

11 Според описанието на Ксенофонт [Xen. Hell. 4,4,2].

12 Става дума за тиванския цар Пентей.

13 В древността Коринт се е славел като значителен металургичен център, още повече, че в рудата му имало и достатъчно количества злато.

13а Hom. Il, XIV, 490-491.

14 Сиреч Деметра.

15 Главке, дъщерята на коринтския цар Креон, трябвало да се омъжи за Язон. От ревност Медея й изпратила подарък пропита с отрова дреха, за да я умъртви.

16 Вероятно построен от Ирод Атик по времето на император Антонин Пий (138 – 161 г.).

17 т.е. Медея. Споменаването на жертви вероятно е намек за финикийския произход на култа. Поради това в определена възраст на децата ритуално подстригвали косите и ги обличали в черни дрехи.

18 Това е прочутият логограф Хеланик, съвременник на Херодот (Vв. пр. Хр.).

19 Поет, творил в последната четвърт на VIII в. пр. Хр.

20 Според Хезиод, крилатият кон Пегас изскочил от главата на убитата от Персей Медуза.

21 Hom. Il. VI, 159.

22 Вж. по-ранната информация за Кипсел у Херодот [Hdt. 5,92].

23 Въоръжението на Афродита е като в Сидон и Картаген, което подсказва финикийския произход на култа. То позволява да се допусне и заселването на финики заедно с жреческите им родове в някои части на Елада.

24 Вж. Hom. Od. IX, 593-596.

25 Богът бил строител и покровител на Троя.

26 Павзаний често споменава този поет от Самос, от чиито съчинения не е останало нищо.

27 Hom. Od. XI, 260-262.

28 Ибик бил съвременник на Поликрат от Самос, творил около и след средата на VI в. пр. Хр.

29 Сведението е на Херодот [Hdt. 5,67].

30 Градът бил наречен Деметриада според изричната информация у Диодор [Diod. 20,102].

31 Hom. Il. IX,24.

32 Творил през втората половина на V в. пр. Хр.

33 Там се съхранявали свещените предмети използвани по време на Дионисовите тържества.

34 Арат бил едноличен предводител на Ахейския съюз между 224 и 213 г. пр. Хр. За пръв път той станал стратег на този съюз през 245 г. пр. Хр. В негова чест ахеите принасяли жертви. Вж. Polyb. 8,14,8.

35 Сикион бил освободен през 251 г. пр. Хр. и присъединен към Ахейския съюз.

36 Коринт бил превзет през 243 г. пр. Хр.

37 Птолемей III Евергет (246 – 222 г. пр. Хр.).

38 Клеомен III бил цар на Спарта между 235 и 220/219 г. пр. Хр.

39 Сблъсъкът започнал през 228 г. пр. Хр.

40 Събитията са от 227 г. пр. Хр.

41 Преговорите с македонския цар Антигон III Дозон (229 – 221 г. пр. Хр.) били проведени през 225/224 г. пр. Хр.

42 В 223 г. пр. Хр.

43 В битката при Селасия през 222 г. пр. Хр. лакедемонците претърпяли пълно поражение. Антигон Дозон дори влязъл в Спарта.

44 Неуспешният опит на Клеомен за бунт в Александрия бил през зимата на 220/219 г. пр. Хр.

45 Филип V станал цар на Македония през 221 г. пр. Хр.

46 Според традицията Арат починал от бавнодействаща отрова през 213 г. пр. Хр. [Plut. Arat. 52; Polyb. 8,14,2].

47 Събитията са от лятото и есента на 179 г. пр. Хр.

48 Той бил един от синовете на Херакъл.

49 Обикновено подобна жертва се извършвала през нощта. След възлиянието всичко се изгаряло без да се извършва жертвено угощение.

50 Това подсказва целебната сила на Асклепий.

51 Махаон бил знаменит лечител в армията на Агамемнон под стените на Троя.

52 Дъщеря на Флегий, царя на беотийския Орхомен и майка на Асклепий.

53 Херодот [Hdt. 7,191] твърди, че това било персийски обичай.

54 Hom. Il. II, 571.

54а Hom. Il. II, 571.

55 т.е. Apoll. Rhod. 1,115.

56 Вж. Hom. Il. IV,2; Hom. Od. XI,603.

57 Според Ксенофонт [Xen. Hell. 5,3,6] там изглежда се провеждали и народните събрания.

58 От техните сатири не е запазено нищо. Предполага се, че бащата бил съвременник на Есхил.

59 Калидонски цар.

59а Hom. Hymn. Demetra, 473-477.

60 Гортин бил град на о-в Крит и поради това често синовете на Дедал били наричани критяни.

61 Сиреч Немейският лъв, убит от Херакъл в един от неговите 12 подвига.

62 Син на немейския цар Ликург, той бил оставен на тревата от дойката си Хипсипила, за да покажела на аргивците извор по време на похода им срещу Тива.

63 Немейските игри се провеждали през 2 години, като единия път били през късната пролет, а следващия през късната есен.

64 Вж. Hdt. 1,1,2-3.

65 Според предсказанието Акризий щял да умре от ръката на Персей, син на Зевс и Даная.

66 Hom. Od. II. 120.

67 За аргосци древният храм на Хера бил най-свещеното място, но изгорял през 423 г. пр. Хр. След това била построена нова величествена постройка от най-добрия архитект Евполем.

68 т.е. император Нерон (54 – 68 г).

69 До този остров стигнал сандъкът, в който Акрисий затворил Даная заедно с новородения Персей. На Серифос израстнал и младият херой.

70 То било подарено на Пелоп от Хермес и от него зависело благополучието на държавата и царския род. Според Сенека [Seneka Thyest. 225-226] Тиест се сдобил със златното руно чрез хитрост.

71 Павзаний очевидно е познавал текста у Херодот [Hdt. 6,86].

72 Портата (вратата) на град Аргос.

73 Подробната информация е у Херодот [Hdt. 9,34].

74 Павзаний отново използва Херодот [Hdt. 5,65].

75 И според биографията на Пир у Плутарх [Plut. Pyrrh. 32].

76 От 50-те дъщери на Данай единствена Хипермнестра не убила своя съпруг Линкей и не изпълнила заповедта на баща си.

77 Омир споменава за поета Лин в “Илиада” [Hom. Il. XVIII, 570].

78 Вж. Hdt. 1,31.

79 Павзаний очевидно има предвид прочутата трагедия на Есхил “Седмината срещу Тива”.

80 Сиреч, участват в празника в чест на Адонис. Едните плачели за неговата смърт, а другите от радост за завръщането му.

81 Подробностите са у Херодот [Hdt. 1,82].

82 Телесила се отличавала освен с храбростта си и с поетически талант.

83 Вж. Hdt. 6,19.

84 Paus. 1,13,7-8.

85 Вж. описанието на либийската пустиня у Херодот [Hdt. 4,191].

86 Сиреч Цветуща. По време на този пролетен празник, девойките, които носели цветя, били наричани “антесфори”.

86а Hom. Il. XXIV, 609.

87 Тантал бил първият съпруг на Клитемнестра преди брака й с Агамемнон.

88 Хилаейра била съпруга на Кастор, а Фебе на Полукс. Двете били дъщери на Левкип.

89 Стезихор бил лирически поет от VII в. пр. Хр., Евфорион – библиотекар на Антиох III Велики (223 – 187 г. пр. Хр.), а Александър от Плевронион, Етолия, съвременник на Птолемей II Филаделф (282 – 246 г. пр. Хр.).

90 Hom. Il. II 661-662.

91 т.е. Даная и сина й Персей.

92 Изглежда това е градът наречен от Страбон Лариса Кремаста.

93 Hom. Il. V, 127.

94 Hom. Il. IX, 457.

95 Шумните тържества задължително били през нощта.

96 Сиреч през 669 г. пр. Хр.

97 В 417 г. пр. Хр.

98 Hom. Il. II, 571.

99 Аргоските щитове били по-големи и кръгли, като се ползвали със заслужена слава.

100 Цар на лапитите в Тесалия.

101 Празникът се провеждал в началото на дн. месец октомври.

102 Планина в Мизия.

103 Hom. Il. IV,193.

104 Бъдещият император Антонин Пий (138-161 г).

105 Вж. информацията у херодот [Hdt. 2,156].

106 Повечето издатели предполагат, че това било името на строителя ?! Другата версия е, че стоата трябва да се свърже с Котиите. Напълно е възможно да става дума и за одриския владетел Котис I (383/2 – 359 г. пр. Хр.), тъй като е известно, че около 370 г. пр. Хр. архитектът Теодот извършил сериозно преустройство в храма на Асклепий.

107 Според Херодот [Hdt. 4,192] те достигали до 3 лакти дължина.

108 Другите братя се наричали Керин и Фалк, а Хирнето им била сестра.

109 Милтиад предвождал атиняните в прочутата битка през 490 г. пр. Хр., а синът му бил известен държавник и стратег, организирал и кратък поход в Тракия в 476/475 г. пр. Хр. През 461 г. пр. Хр. бил подложен на остракизъм и се оттеглил в изгнание. Починал през архонтската 450/449 г. пр. Хр.

110 Сиреч до 374 г. пр. Хр.

111 Hom. Od. VIII, 492.

112 Атиняните изтърпяли тежко поражение в битката при Егоспотамос в 405 г. пр. Хр.

113 В атинския акропол статуята на Хеката Епипиргидия (Надкрепостна) била и защитница. Поради това тя била поставена в близост до Безкрилата победа (Нике).

114 Епитет на Артемида, свързан със залязването (потъването) на луната в морето.

115 Hdt. 5,82-83.

116 Според Херодот [Hdt. 2,156] Орос бил египтянин.

117 Hom. Il. II,561.

118 Според преданието музите предпочитали спокойствието и тишината. Те били едва ли не първото условие за тяхното присъствие.

119 Хиполит бил син на амазонката Антиопа.

120 По време на нахлуването на персийската армия в Елада през 480-479 г. пр. Хр.

121 За него вж. Hdt. 1,164.

122 Според легендата конете му се изплашили от вида на морското чудовище изпратено от Посейдон и повлекли господаря си по земята.

123 Тимотей бил съвременник на Скопас като творбите му били от 80-те – 60-те години на IV в. пр. Хр.

124 Павзаний напомня за чумната епидемия в Атина по време на Пелопонеската война. Тя отнела много човешки живота през 430/429 г. пр. Хр. включително и на Перикъл.

125 Демостен намерил смъртта си по време на неуспешната за атиняните Ламийска война срещу Антипатър в 322 г. пр. Хр.

126 През 324 г. пр. Хр.

127 Антигон II Гонат (277/276 – 239 г. пр. Хр.).

128 т.е. Кастор и Полукс.

129 Вж. Hom. Il. II, 562.

130 Този поход се датира приблизително към края на VIII в. пр. Хр.

131 Сиреч египетска, ако се вярва и на информацията у Херодот [Hdt. 2, 169-170; 2, 175].

132 Митичен поет, син на Аполон и Хиона, баща на Тамирис.

133 Убийството на Хидрата бил един от 12-те подвига на Херакъл.

134 Пизандър бил роден на остров Камира в близост до Родос. Живял около средата и втората половина на VII в. пр. Хр. и написал поема за Херакъл, която не е запазена.

135 Според Херодот [Hdt. 1, 82] спартанецът се казвал Отриад, а аргосците Алкинор и Хромий.


==============================================================

Предходна глава – кн. 1 Нещата в Атика

Следваща глава – кн. 3 Нещата в Лакония

Advertisements
Published in: on 12. 11. 2008 at 6:30 pm  Коментарите са изключени за Павзаний, Описание на Елада – кн. 2  
Tags:
%d bloggers like this: