Павзаний, Описание на Елада – кн. 3

НЕЩАТА В ЛАКОНИЯ

1 След Хермите, на запад е вече земята на Лакония. Както разказват самите лакедемонци, местният Лелег пръв царувал в тази земя, и от него тези, над които царувал, се нарекли лелеги. На Лелег се ражда Мюлет и по-младия Поликаон. Къде и по каква причина се оттеглил Поликаон, ще разкрия на друго място. А след смъртта на Мюлет властта наследил синът му Еврот. Той пробил път с канал на водата, образуваща блато в равнината, към морето, и оттичайки се – по-нататък представлявала течение на река – я нарекъл Еврот.

2 Тъй като нямал мъжки рожби, оставил в наследство царската власт на Лакедемон1, чиято майка била Таугета, на която била наречена и планината, бащата на когото бил Зевс, според мълвата. Лакедемон пък живял с дъщерята на Еврот Спарта. Когато приел властта, най-напред предал името си на страната и на хората, а след това основал град, когото нарекъл на името на жена си, който (град) и по мое време се нарича Спарта.

3 На свой ред лакедемонецът Амиклас, който искал също да остави спомен за себе си, построил селище в Лаконика. След като му се родили синовете, от които Хиацинт бил най-младият и съдбата го сполетяла преди баща му, има гроб на Хиацинт в Амикли, под статуята на Аполон. След смъртта на Амиклас властта преминала в ръцете на Аргалос, по-големия от синовете на Амиклас, и след това – в ръцете на Кинортас, сина на Аргалос.

4 Син на Кинортас бил Ойбалос. Той имал за жена Горгофона, дъщерята на Персей от Аргос, и негов син бил Тиндарей, с когото за царството спорил Хипокоонт2, и чрез посланичество поискал властта. Като привлякъл на своя страна Икарион и метежниците, превъзмогнал много Тиндарей със сила и той бил принуден да се оттегли, от страх, както твърдят лакедемонците, в Пелана, но месенците разказват за Тиндарей, че като избягал, той отишъл при Афарей в Месена, защото Афарей, синът на Периер, бил брат на Тиндарей по майчина линия. И, казват, той се заселил в Талами в Месения, а като заживял там, му се родили синове.

5 По-късно (родът) на Тиндарей бил върнат от Херакъл и подновил властта си. Възцарили се синовете на Тиндарей, и Менелай, синът на Атрей, който бил зет на Тиндарей, както и Орест, който бил женен за Хермиона, дъщерята на Менелай. Когато хераклидите се върнали, при царуването на Тисамен, сина на Орест, втората част, Месена и Аргос получили (за цар) Темен, а първата – Кресфонт. А в дома на Аристодем, тъй като се родили синове – близнаци, царете станали двама. Твърдят, че това е станало по прорицание на Пития.

6 Казват, че Аристодем починал в Делфи, преди дорийците да слязат в Пелопонес. Тези, които тълкуват легендата за него, твърдят, че Аристодем е бил улучен от стрела от Аполон, че не е стигнал до прорицалището, и че първо на Херакъл било съобщено прорицанието, че дорийците ще слязат в Пелопонес. По-вярна е легендата за синовете на Пилад и на Електра, които били братовчеди на Тисамен, сина на Орест, и убили Аристодем.

7 Имената на децата му били Прокъл и Евристен, но макар да били близнаци, те били твърде различни. Макар двамата да се смразили много, те двамата били в общност с Терас, сина на Аутезион, който бил техен брат от майка им Аргея, и същевременно бил и техен настойник, и били отишли в изселничество. Терас ги пратил в изселничество на острова, който тогава се наричал Калисте, като се надявал, че потомците на Мемблиар доброволно ще отстъпят нему царската власт.

8 Което впрочем те и направили, след като преценили, че родът на Терас се извежда от самия Кадъм, докато те били потомци на Мемблиар. Кадъм бил оставил Мемблиар, като човек от народа, да бъде вожд на заселниците на острова. Терас обаче предал своето име на острова и тераите и до днес все още му принасят всяка година жертви като на ойкист (поселник). Що се отнася до благосклонността си към Терас, Прокъл и Евристен били на един и същи ум, но за всичко друго замислите им били твърде различни.

9 След като те (двамата) не били единодушни помежду си, то и потомците им нямало да се водят в общия (граждански) списък. Изобщо не били включвани едновременно в наборния списък на пълнолетните, като братовчед с братовчеда си, или децата на братовчедите. По същия начи и тези след тях се оказвала в различни списъци, макар и да се раждали по едно време. Прочие, ще изложа нещата във всяка една от двете фамилии, поотделно, без да ги смесвам в едно.

2 На Евристен, който бил по-големият от синовете на Аристодем, казват, че като навлязъл във възраст, му се родил син Агис. По неговото име наричат рода на Евристен Агиади. По негово време Патрей, синът на Преуген, основал град в Ахея, който и до днес се нарича Патри по името на този Патрей, като в основаването се включили лакедемонците. Те съдействали и на Грай, сина на Ехела, син на Пентил, син на Орест, който бил изпратен на заселничество. Той щял да се спре в земята между Йония и (малоазийските) мизи, която по наше време се нарича Еолида. Неговият предшественик Пентил още преди това завзел острова Лесбос, който се намира пред тази континентална суша.

2 По времето на Ехестрат, сина на Агид, царуващите в Спарта лакедемонци обявяват пълнолетните кинуреи за врагове, под предлог, че разбойници от Кинуриака нанасят щети на Арголида, при положение, че аргосците са техни роднини, и че самите те явно извършват набези в земята им. Разказва се, че кинуреите в древни времена били издънка на Аргос и казват, че техен ойкист бил Кинур, синът на Персей.

3 Няколко години по-късно властта в Спарта получил Лаботас, синът на Ехестрат. В своя разказ за Крез Херодот3 твърди, че настойник на този Лаботас като дете бил Ликург, техният законодател. Но името му се изписва Леоботес, а не Лаботас. Тогава лакедемонците за пръв път решили да поведат война срещу Аргос. Като повод използвали това, че аргосците завладели и си присвоили Кинуриака, и покорените от тях околни жители въстанали. Тогава никой не получил предимство във войната и казват, че не станало нищо, достойно за упоменаване.

4 Съдбата сполетяла за кратко време тези от дома, които царували след това, Дорис, сина на Лаботас и Агезилай, сина на Дорис. И по времето на Агезилай Ликург създал законите на лакедемонците. Някои разправят, че той бил научен как да ги състави от Пития, други пък – че приспособил критски закони. Казват, че самите критяни получили своето законодателство по времето на Минос, и че Минос е обмислял законите не без божествена помощ4. Според мен за законодателството на Минос е загатнал и Омир в следните стихове:

Над градовете изпъква великият Кносос, където

на деветгодия Минос, довереник Зевсов, царува.

5 За Ликург ще говоря и по-нататък. А на Агезилай се родил син Архелай. По негово време лакедемонците победили във война и поробили града на своите съседи Егис, поради подозрения, че егитите кроят да завземат територии на аркадците. А Харилай, царят от втория дом, съдействал във войната на Архелай, но какво е извършил той самостоятелно като лакедемонски вожд, ще опиша по-нататък, като премина на така наречените Еврипонтиди.

6 Синът на Архелай бил Телекъл. При него лакедемонците завладели с война и разрушили градовете на съседите си Амикли, Фари и Герантри, които все още били ахейци. От тях фаритите и герантратите, изплашени от настъплението на дорийците, се подчинили на условията за примирието да напуснат Пелопонес. (Лакедемонците) превземат Амикли не в щурм, но след като им била оказана продължителна съпротива и след като извършили много достойни подвизи. Известно е, че дорийците вдигнали трофей в чест на победата си над амиклеите, която по това време смятали за своя най-голям подвиг. Скоро след това Телекъл бил убит от месенци в едно светилище на Артемида. Това светилище било издигнато в граничната територия между Лакония и Месения, в една местност, наречена Лимни.

7 След смъртта на Телекъл властта наследил Алкамен, сина на Телекъл. И лакедемонците изпращат в Крит Хармидас, сина на Евтис, един от знатните мъже на Спарта, за да спре размириците сред критяните и да накара критяните да оставят (на мира) онези селища, които са разположени по-нагоре от крайбрежието и изобщо са слаби, и тези, които се намират на удобно място по кройбрежието, да не се съюзяват срещу тях. Основали и градчето Хелос на крайбрежието с ахейски колонисти, а аргосците, които помагали на разбунтувалите се, победили в битка.

3 След смъртта на Алкамен царската власт получил Полидор, синът на Алкамен, и лакедемонците изпратили свое поселничество в Италия, в Кротон5, поселничество направили и при локрите при възвишението Зефирион, а и войната, наречена Месенска, навлязла в своя разгар тъкмо при царуването на Полидор. Лакедемонците и месенците изтъкват различни причини за тази война6.

2 Това, което се разказва от тях, и как протекла тази война, ще разкрия по-късно. Засега само ще спомена, че главният предводител на лакедемонците в предишната им войната срещу месенците бил Теопомп, син на Никандър, който бил цар на втората фамилия. Когато войната срещу Месена вече приключвала и Месения вече била покорена от лакедемонците, Полидор се ползвал с добро име в Спарта и според мнението на лакедемонците най-много мислел за народа – защото не извършвал нито един насилнически акт и не произнасял нито една оскърбителна дума към никого, е при споровете опазвал справедливостта, не без човеколюбие.

3 И след като Полидор вече се радвал на прославено име из цяла Елада, Полемарх, който мъж произхождал от знатна фамилия в Лакедемон, но бил твърде дързък, според мнението на хората, убива Полидор. В чест на починалия били отдадени много и достойни почести от страна на лакедемонците. Впрочем, в Спарта има гроб и на Полемарх, било защото преди това бил смятан за добър човек, било защото близките му го погребали тайно.

4 При царуването на Еврикрат, сина на Полидор, месенците продължавали да бъдат подчинени на лакедемонците и не предприемали нов поход слещу народа на аргосци. Но по времето на Анаксандър, сина на Еврикрат – тегобите вече обхванали месенците извън целия Пелопонес – месенците въстават срещу лакедемонците. Известно време удържали във война, но когато били надвити, според договорите напуснали Пелопонес, а тези от тях, които оцелели, станали заселници в земята на лакедемонците, с изключение на ония, които имат малки селища при морето.

5 Все още не ми е време в това писание да разкривам обстоятелствата на войната, която въстаналите месенци повели срещу лакедемонците. Син на Анаксандър е Еврикрат, а на втория Еврикрат – Леонт. При тяхното царуване лакедемонците претърпели големи загуби във войната си с тегеатите. Но при Анаксандрид, сина на Леонт, стават по-силни от тегеатите във войната. Това става по следния начин7. Един лакедемонец, на име Лихас, пристигнал в Тегея. В това време градовете водели мирни преговори.

6 С идването на Лихас започнали да търсят костите на Орест. Спартанците ги търсели според божествено пророчество. Прочие, Лихас разкрил, че те лежат в една ковачница, и го разкрил така. Това, което видял в ковачницата, го сравнил според прорицанието от Делфи, наподобявайки духалата на ковачницата на ветровете, защото и те духат силно, удара на чука и ответния тътен на наковалнята, и усилието на желязото като на човек, защото в битките вече използвали желязото. Сякаш богът казал чрез така наречените хероси, че медта е страдание за човека.

7 От полученото от лакедемонците предсказание във връзка с костите на Орест се възползвали по-късно и атиняните. Те пренасят Тезей в Атина от Скирос, но иначе нямало как да завземат Скирос. Костите на Тезей намерил Кимон, синът на Милтиад, прилагайки и той мъдрост, и скоро след това завзел Скирос.

8 Затова, че при хероите всички оръжия са медни, свидетелство ми са и стиховете на Омир, отнасящи се до брадвата на Пизандър8 и стрелата на Мерион9. Думите ми могат да се потвърдят и от изложеното във Фаселида10, в светилището на Атина (медно) копие на Ахил и в Никомедия11, в храма на Асклепий, махайрата на Мемнон. В първия случай острието и долния край, а във втория цялата махайра са направени от мед.

9 Това знаем по този въпрос. А пък Анаксандрид12, синът на Леонт, е единственият от лакедемонците, който имал две жени и създал едновременно две фамилии. Тази, която се оженила по-напред за него, във всяко друго отношение била много добра жена, но не могла да му роди. По нареждане на ефорите той не получил право да заяви, че я оставя, но му позволили само да вземе друга жена, освен нея. Новата му жена родила сина му Клеомен, докато предишната, която по-рано не зачевала, след раждането на Клеомен ражда Дорией и веднага след него Леонид, а след тях Клеомброт.

10 Когато Анаксандрид починал, лакедемонците, макар да преценявали, че Дорией е и по-разумен, и по-добър в бойното дело от Клеомен, въпреки желанието си го отстраняват и дават според законите по старшинство властта на Клеомен13.

4 А Дорией – той не можел да понесе да остане в Лакедемон и да се подчинява на Клеомен – го пратили в заселничество. Когато Клеомен се възцарил, веднага повежда военен поход срещу Арголида, след като събрал самите лакедемонци и войска на съюзниците. Когато аргосците им излезли насреща с оръжие, Клеомен победил в сражението. И – защото наблизо имало една свещена дъбрава на Аргос, сина на Ниоба – когато побегнали, в тази гора се укрили около петнадесет хиляди аргосци. А Клеомен – той бил твърде податлив на пориви – тогава наредил да хвърлят огън срещу пленниците в гората, като пламъкът обхванал целия лес. И заедно с горящия лес начаса изгоряли и молителите.

2 Той воювал и срещу Атина, най-напред за освобождението на атиняните от синовете на Пизистрат, с което си спечелил добра слава сред елините както за себе си, така и за лакедемонците, а вторият път, за да угоди на един атинянин, Исагор, и да го направи тиран на атиняните14. Но след като намеренията му се провалили и атиняните се сражавали храбро за свободата си, тогава Клеомен опустошил и други места из областта, и, както казват, разорил така наречената Оргада, която била посветена на Елевзинските богове. Тръгнал и срещу Егина, и пленил заможните егинци, които изпитвали приятелски чувства към персийския двор и се съгласили да дадат земя и вода на царя Дарий, сина на Хистасп15.

3 Докато Клеомен се бавел в Егина, Демарат, царят от втората фамилия, го наклеветил пред народа. Когато Клеомен се върнал от Егина, заел се да свали Демарат от царската власт, и подкупил съобщаващата прорицанията жрица в Делфи да предскаже на лакедемонците за Демарат това, което той я научил, като подтикнал и Леотихид, един мъж с царски произход и от същата фамилия като Демарат, да оспори неговата царска власт.

4 Леотихид се хванал за думите, които Аристон подхвърлил срещу Демарат от глупост, като казал, че той не е негов син. Но тогава лакедемонците, наред с обичайните запитвания в прорицалището в Делфи внесли и въпроса за Демарат. А жрицата им съобщила онова, което й бил казал Клеомен.

5 Прочие, Демарат бил отстранен от царската власт поради омразата на Клеомен, а не на законно основание, а Клеомен скоро го достигнала смъртта, в пристъп на лудост16. Той взел един меч и сам се посякъл, като пробил цялото си тяло, сякъл се и се обезобразявал. Аргосците твърдят, че този край го постигнал заради начина, по който наказал молителите на Аргос, според атиняните – защото опустошил Оргада, а според делфийците – защото дал подкуп на пророкуващата жрица, като я накарал да наговори лъжливи неща срещу Демарат.

6 Възможно е Клеомен да е бил сполетян от гнева на хероси и богове, щом като и Протезилай17 лично в Елеунт, без да е по-изтъкнат херос от Аргос, отмъстил на персиеца Артаукт, а и на мегарците се наложило да умилостивяват (божия) гняв, още преди да ги е имало боговете в Елевзин затова, че опустошили свещената земя. Що се отнася до дръзкото деяние, свързано с прорицалището18, то ние не знаем някой друг да си го е позволявал, с изключение на Клеомен.

7 Тъй като Клеомен нямал мъжки рожби, властта преминала в ръцете на Леонид, син на Анаксандрид и брат на Дорией от двамата родители. Тъкмо тогава Ксеркс повел своята огромна войска срещу Елада и Леонид го срещнал с триста лакедемонци при Термопилите. Имало е много войни между елините и варварите, и многобройни примери, в които доблестта е донасяла изключителна слава на някой мъж, както Ахил във войната срещу Илион и подвига на Милтиад при Маратон. Но героизмът на Леонид по мое мнение надминава това, което е бивало за дълго време и още преди това19.

8 За Ксеркс, който бил най-умният от всички царували след него царе на мидийците и персите, и го проявил блестящо, Леонид със своята шепа воини, които извел при Термопилите, се оказал пречка както изобщо да види Елада, така и да опожари града на атиняните, ако трахинецът20 не му предложил да преведе войската на Хидарн по пътеката, минаваща през Ета и да обкръжат елините, и така, след преодоляването на Леонид, варварите нахлули в Елада.

9 Павзаний, синът на Клеомброт, не станал цар. Но като настойник на Плейстарх21, сина на Леонид, който останал сирак още дете, повел лакедемонците към Платея и по-късно с кораби към Хелеспонт. За най-похвално деяние на Павзаний смятам това спрямо жената от Кос22, която била дъщеря на един от знатните мъже на Кос, на Хегеторид, сина на Антагор, но един персиец, Фарандат, син на Теаспид, я взел за наложница въпреки волята й.

10 Когато Мардоний паднал в битката при Платея и варварите загинали, Павзаний отпратил тази жена обратно за Кос, с накитите, които персиецът бил приготвил за нея и с целия й останал тоалет. Павзаний също така не пожелал да оскверни мъртвото тяло на Мардоний, въпреки увещанията на егинеца Лампон23.

5 Прочие, Плейстарх, синът на Леонид, починал скоро след като получил царството. Властта взел Плейстоанакт, синът на Павзаний, който предвождал войската (на лакедемонците) при Платея. Син на Плейстоанакт бил Павзаний24. Този Павзаний пристигнал в Атика, на думи като враг на Тразибул и атиняните, а всъщност за да утвърди тиранията на назначените да управляват от Лизандър25. Победил в битка атиняните, които държали Пирея, но след битката предпочел да отведе войската си у дома, вместо да припише на Спарта най-срамното оскърбление, като подкрепи деспотизма на безчестни хора.

2 Като се върнал от Атина, след като провел една безполезна битка, враговете му го изправили на съд. Съдът над царя на лакедемонците включвал така наречените стареи, които са двадесет и осем на брой, и властта на ефорите, а заедно с тях и царя на втория двор. Четиринадесет от стареите и заедно с тях Агис, царят на втория двор, признали Павзаний за виновен. Но останалата част от съда го оправдала.

3 Скоро след това, докато лакедемонците събирали войска срещу Тива – по каква причина станало това, ще разкажа допълнително в словото си за Агезилай – тогава Лизандър пристигнал във Фокида и като вдигнал целокупно фокидците, без да губи време нахлул в Беотия и подложил на щурм крепостната стена на халиартите, които не желаели да скъсат съюза си с тиванците. Но в града тайно влезли части на тиванците и на атиняните, и след като излезли и се подредили в боен ред пред стената, там паднал с останалите лакедемонци и Лизандър26.

4 Павзаний закъснял за битката, защото събирал войска при тегеатите и от Аркадия. Когато пристигнал в Беотия, научил за поражението на Лизандър и за гибелта на самия Лизандър, но въпреки това повел войската срещу Тива и смятал да започне сражение. Тогава тиванците се строили в боен ред срещу него и Тразибул, който предвождал атиняните, им наредил да се задържат малко. Той зачакал лакедемонците да започнат сражението, а след като го започнат, смятал да ги нападне откъм гърба.

5 Павзаний се уплашил, че ще се озове между две вражески войски и затова сключил примирие с тиванците, като погребал телата на загиналите при стената на халиартите. Това станало против решението на лакедемонците, но аз възхвалявам това негово решение поради следното. Тъй като Павзаний знаел, че пораженията на лакедемонците винаги са били причинявани от това, че са се оказвали обкръжени от враговете, след Термопилите и сражението при остров Сфактерия той се побоял да не би да стане повод за тяхната трета злочестина.

6 Тогава, след като гражданите предявили обвинение срещу него заради мудността му в Беотия, той не дочакал да бъде изправен на съд, а тегеатите го приели като молител в светилището на Атина Алея. По онова време това светилище било най-достойното за всички пелопонесци и най-много осигурявало сигурността на тези, които търсели там спасение. Лакедемонците (ми) разказаха, че Павзаний, както и преди него Леотохид, и аргосците за Хризид, че отседнали там като молители, отказвайки се от властта си.

7 След бягството на Павзаний, синовете му Агесиполид и Клеомброт27 били твърде млади и техен настойник станал Аристодем, който им бил близък роднина. При победата на лакедемонците срещу Коринт Аристодем бил техен предводител.

8 А Агесиполид, когато пораснал и получил царството, от пелопонесците първо повел война срещу аргосците. Но когато повел войската си от Тегея към Арголида, аргосците изпращат при Агесиполид посланик, за да утвърди някакви отчески споразумения, които още в древността дорийците били установили помежду си28. Той не направил клетвените възлияния заедно с пратеника и продължавайки напред с войската си, опустошил страната. Богът (Зевс) изпратил земетресение, но дори тогава Агесиполид не изтеглил войската си, въпреки че лакедемонците най-много от елините – така както и атиняните – изпитват боязън пред знаменията на Зевс.

9 Той вече вдигал стан под стената на Аргос, но богът не престанал да разтърсва земята, и някои от войниците му загинали, улучени от гръм, други обезумели от мълниите. Така въпреки волята си той извел войската от Арголида и веднага предприел поход срещу Олинтия. След като победил в тази война, завзел останалите многобройни градове в Халкидика и се надявал, че ще завземе и самия Олинт, но внезапно го хванала болест и той умрял от нея29.

6 Понеже Агесиполид умрял бездетен, властта преминала в ръцете на Клеомброт и при този военен водач (лакедемонците) се сражавали с беотийците при Левктра. Този Клеомброт бил храбър мъж, но паднал още в началото на битката30. Божеството сякаш много искало вождът да бъде предварително премахнат, получавайки многобройни рани, така както премахнало Хипократ, сина на Арифрон, който командвал атиняните срещу Делос, и след това Леостен в Тесалия.

2 От синовете на Клеомброт по-големият, Агесиполид, не предоставил (за историята) нищо голямо, достойно за упоменаване, а след смъртта на брат му властта получил по-младият, Клеомен31. На него му се родили двама сина, Акротат и след него Клеоним, но съдбата отнела живота на Акротат още преди Клеомен, и когато след него Клеомен починал, в спор за царската власт влезли Клеоним, синът на Клеомен и Аревс32, синът на Акротат. Стареите отсъждат бащината чест да премине в ръцете на Аревс, сина на Акротат, а не на Клеоним.

3 Клеоним изпаднал в силен гняв поради това, че бил отстранен от царската власт и ефорите, подкрепени и от други стареи, го назначили за командващ войските, за да не се превърне във враг на Спарта. Но той извършил много враждебни деяния спрямо родината си и накрая им довел в страната Пир, сина на Еакид33.

4 При царуването на Аревс, сина на Акротат в Спарта, Антигон, синът на Деметрий, тръгнал на военна експедиция с пехота и флот срещу Атина. На помощ на атиняните се притекла египетската флота, командвана от Патрокъл, а на всеоръжие излизат и лакедемонците, които назначили да ги предвожда царят Аревс.33а

5 След като Антигон обкръжил Атина и попречил на съюзните войски да влязат в града на атиняните, Патрокъл изпратил вестители и приканил лакедемонците и Аревс да започнат битката срещу Антигон, като заявил, че след като те я започнат, той ще удари македоните в гръб. Нямало да бъде разумно те първи да нападнат по суша македоните, защото били египтяни и моряци. Лакедемонците тръгнали в атака, загрижени за съдбата на атиняните и заедно с това подтиквани от желанието да извършат нещо достойно за паметта на бъдещите поколения.

6 Но Аревс, след като запасите му се изчерпали, повел войската си обратно. Така той искал да спести безумната смелост за своето отечество, а не да я изразходва безогледно за чужди интереси. След като атиняните се съпротивлявали възможно най-дълго, Антигон сключил с тях мир, съгласно който им наложил свой гарнизон в Музейона34. И след време Антигон драговолно изтеглил гарнизона си, а на Аревс се родил син Акротат, негов син пък бил Аревс, който едва на осем години умрял от болест35.

7 Така наследството по мъжка линия в двора на Евристен преминало към Леонид36, сина на Клеоним, който вече бил много стар. На него лакедемонците предават властта. Най-голям политически противник на Леонид се оказал Лизандър, потомък на Лизандър, сина на Аристокрит. Той привлича на своя страна Клеомброт, който бил женен за дъщерята на Леонид. След като го привлякъл, внесъл срещу Леонид наред с останалите обвинения и това, че заедно с баща си Клеоним още като дете се заклел да погуби Спарта.

8 Царската власт била отнета от Леонид и вместо него честта била предадена на Клеомброт. Ако Леонид се бил поддал на гнева и се бил оттеглил след това било при Демарат, сина на Аристон, или при македонския цар, или при египетския, едва ли е щял да се радва на разкаянието на спартанците. Но сега, след като съгражданите му го пратили в изгнание, той пристигнал в Аркадия и по-късно, след немного години, оттам лакедемонците си го връщат и веднага го направили цар.

9 За дръзките деяния на Клеомен37, както и за неговата храброст, и как след него спартанците престанали да бъдат управлявани от царе, вече разказах преди това в словото си за Арат от Сикион38. Споменах и как Клеомен загинал в Египет.

7 От рода на Евристен, наричан “род на агиадите”, Клеомен, синът на Леонид се оказал последният цар в Спарта. А за втория царски двор чух следното. Прокъл, синът на Аристодем, дава на своя син името Соос. А за Еврипонт, сина на Соос, казват, че се сдобил с такава слава, че и фамилията получила името Еврипонтиди от него, макар до него да са се наричали Проклиди.

2 Син на Еврипонт бил Пританид. По времето на Пританид, сина на Еврипонт, наченала враждата между лакедемонците и аргосците, а още преди този спор те воювали с кинуреите. Поколения след това, при царуването на Евном, сина на Пританид, и Полидект, сина на Евном, Спарта продължила да живее в мир.

3 Но Харил, синът на Полидект, опустошил земята на аргосците – той е извършил нашествие в Арголида – и не много години по-късно под водачеството на Харил бил извършен и набегът на спартанците срещу тегеатите, когато лакедемонците се надявали да завладеят тегеатите и да откъснат от Аркадия Тегейската равнина, подведени от едно лъжливо прорицание39.

4 След смъртта на Харил властта наследява Никандър, синът на Харил. Това, което сполетяло месенците в битката с Телекъл, царя на другия спартански двор, в светилището на Лимнада, станало по времето, когато цар бил Никандър. Никандър влязъл с войска и в Арголида, като нанесъл големи щети на страната. Тъй като асинеите се съюзили с лакедемонците, скоро получили възмездие от аргосците, с цената на голяма гибел на отечеството им и на тяхното собствено изгнание.

5 За Теопомп, сина на Никандър, който царувал след Никандър, предстои да говоря отново, когато стигна до изложението на нещата в Месения. Когато все още Теопомп държал властта в Спарта, става сражението между лакедемонците и аргосците за така наречената Тиреатидска страна, но самият Теопомп не участвал в това събитие, поради старостта си и още повече поради скръбта си. Защото синът му Архидам починал още докато Теопомп бил жив.

6 Но Архидам не умрял бездетен, а оставил син Зевксидам. Властта наследил Анаксидам, синът на Зевксидам. При неговото управление месенците бягат от Пелопонес, победени във втора война от спартанците. На Анаксидам се родил син Архидам, а на Архидам Агесикъл. На тези двамата се случило да прекарат живота си в пълно спокойствие, извън всякаква война.

7 Аристон, синът на Агесикъл40, който водел жена, за която казват, че като девойка била най-грозната в Лакедемон, но като жена станала най-красивата след Елена, та като се оженил Аристон за нея, тя му родила син Демарат, едва на седмия месец. Докато той заседавал с ефорите, влязъл един слуга и съобщил, че му се е родило дете. Аристон, който бил забравил за стиховете от Илиада, отнасящи се до раждането на Евристей41, или изобщо не ги знаел, отрекъл това да е негово дете, поради месеците.

8 По-късно се разкаял за тези свои думи. Това безразсъдство на Аристон, както и омразата на Клеомен, превърнали Демарат в обикновен гражданин, който докато царувал42, извършил наред с други славни за Спарта неща и това, че заедно с Клеомен освободили атиняните от (тиранията на) Пизистратидите. И след като той отишъл при цар Дарий, казват, че неговите потомци за дълго време останали в Азия при персите.

9 Леотихид43, който станал цар на мястото на Демарат, се съюзил с атиняните и с атинския стратег Ксантип, сина на Арифрон, във военните действия срещу Микале44, а по-късно повел военна експедиция срещу алевадите в Тесалия. И получил подкуп от алевадите, да опустоши цяла Тесалия, понеже винаги побеждавал в битките.

10 Изправен на съд в Лакедемон, той доброволно се оттеглил в изгнание в Тегея. Там той станал молител на Атина Алея, а синът на Леотихид Зевксидам, който не заминал в изгнание, починал от болест, още докато Леотихид бил жив, и Архидам, синът на Зевксидам, получил властта, след като Леотихид се оттеглил в Тегея. Този Архидам45 причинил най-много щети на страната на атиняните, като нахлувал в Атика всяка година, и колчем нахлувал, извършвал опустошителни набези из цялата земя, като с обсада завзел и града на платейците, които били благоразположени към атиняните.

11 Но той не бързал с предизвикването на войната между пелопонесците и атиняните. С колкото и войска да влизал, все правел така, че да се запази мирният договор помежду им. Но Стенелаид, един от влиятелните граждани в Лакедемон, който бил по това време ефор, станал главният виновник за избухналата война46. И тази война така разтърсила из основи Елада, която дотогава все още вървяла добре, че по-късно Филип, синът на Аминта, я доунищожил, след като тя вече била прогнила и съвсем болна.

8 След като умрял Архидам, който оставил синове, по-големият от тях бил Агис47, и той взел властта вместо Агесилай. На Архидам се родила и дъщеря, която се казвала Киниска, тя била много пристрастена към Олимпийските игри и първа от жените се занимавала с конни надбягвания, като първа спечелила олимпийска победа. След Киниска и други жени са спечелвали победи на олимпийски състезания, преди всички лакедемонки, но никоя не не се е прославила повече от нея с победите си.

2 Според мен от всички хора спартанците в най-малка степен се възхищават на поезията и на възхвалата, произтичаща от нея. Като изключим този някой, който е написал епиграмата в чест на Киниска, и преди това Симонид, написал възхвала на Павзаний, на триногата, посветена от него в Делфи, то няма нищо друго достойно за упоменаване от лакедемонски поет в чест на царе.

3 При царуването на Агис, сина на Архидам, наред с другите обвинения, които лакедемонците предявили към елейците, било и това за Олимпийските игри, като най-много се разгневили за светилището на олимпийците, което те си присвоили. Прочие, изпращат вестител, който донесъл на елейците нареждане да оставят лепреатите независими, както и всички свои съседи, които били покорили. След като елейците отговорили, че докато не видят околните селища на Спарта свободни, и те няма да се откажат от властта над своите, лакедемонците и царят им Агис нахлуват в Елея.

4 Но тогава богът разтърсил земята и войската тръгнала назад, достигайки до Олимпия и Алфей. На следващата година Агис опустошил земята и откарал голяма плячка. Един елеец, Ксений, който като частно лице бил приятел на Агис, а на обществени начала бил проксен на лакедемонците, се противопоставил на демоса, заедно с богатите. Преди Агис да успее да пристигне с войската си, за да им се притече на помощ, Тразидей, който тогава бил начело на народа на елейците, победил Ксений и неговите хора в сражение, и ги прогонил от града.

5 Когато Агис отвеждал войската си назад, оставил спартанеца Лизистрат и част от войската, както и бежанците от Елея, за да могат да нанесат щети на територията, заедно с лепреатите. На третата година от войната лакедемонците и Агис започнали приготовления отново да нахлуят в Елея. Но елейците и Тразидей – те били претърпели непреодолими щети – се съгласяват повече да не властват над своите съседи, да разрушат стената на своя град и да позволят на лакедемонците да принасят жертви на бога в Олимпия и да участват в Олимпийските игри.

6 Агис често нахлувал с войска и в Атика, и укрепил гарнизон срещу атиняните в Декелея48. След като атинският флот бил разбит при Егос потами, Лизандър49, синът на Аристократ, заедно с Агис нарушили клетвите пред боговете, които дали лакедемонците заедно с атиняните, като сами, а не всеобщо със спартанците наложили решението на съюзниците да изкоренят Атина из корен.

7 Това са най-забележителните прояви на Агис. Но подобно на Аристон спрямо Демарат, и Агис проявил необмисленост по отношение на своя син Леотихид, и нему дошло, по волята на някакво зло божество, да заяви пред ефорите, че не смята Леотихид за свой син. Впрочем и на Агис му се наложило по-късно да се разкае, и – тогава го носели болен от Аркадия в дома – когато се озовал в Херея, призовал тълпата за свидетели, че смята Леотихид за свой син, и с молба и сълзи ги призовал да съобщят това на лакедемонците.

8 След смъртта на Агис, Агезилай50 свалил Леотихид от царската власт, като припомнил на лакедемонците какво бил казал Агис някога по адрес на Леотихид. Пристигнали и аркадците от Херея и станали свидетели в полза на Леотихид, като съобщили какво са чули от умиращия Агис.

9 Още повече за спора между Агезилай и Леотихид допринесло прорицанието от Делфи, известено там и съдържащо следното:

Казвам ти, Спарта, макар да си горда,

Да не поникне набързо в теб хромаво царство.

Защото задълго ще те обхванат беди ненадейни

в смутната вълна на гибелната бран.

10 Тогава Леотихид заявил, че това е произнесено заради Агезилай, тъй като Агезилай бил хром с единия си крак. Агезилай обаче посочил същото прорицание като доказателство, че Леотихид не е законен син на Агис. Лакедемонците, макар да е било във възможностите им, не внесли този тълкувателен спор в Делфи. Според мен виновник за това бил Лизандър, сина на Аристокрит, който държал на всяка цена царството да бъде дадено на Агезилай.

9 И настина възцарява се Агезилай, синът на Архидам и лакедемонците решили да тръгнат с кораби срещу Азия, и да унищожат (царството на) Артаксеркс51, сина на Дарий. Защото били подучвани от властниците и на първо място от Лизандър, че не Артаксеркс, а Кир ще им даде пари да построят кораби за войната си срещу атиняните. А Агезилай – той бил определен да прехвърли войската в Азия и да предвожда пехотата – разпратил посланици из Пелопонес, с изключение на Аргос, и до елините отвъд Истъм, като ги призовавал да им станат съюзници.

2 Коринтяните прочие, макар да изпитвали най-голяма готовност да участват в експедицията срещу Азия52, изтълкували като лошо предзнаменование това, че техният храм на Зевс с прозвище Олимпийски изведнъж се подпалил и отказали. Атиняните на свой ред изтъкнали като оправдание това, че искат да възстановят предишното благополучие на града си след Пелопонеската война и след епидемията. А когато разбрали от пратеници, че Конон, синът на Тимотей е отишъл при царя, най-вече заради това запазили спокойствие.

3 Като посланик в Тива бил изпратен Аристомелид, бащата на майката на Агезилай, който бил в приятески отношения с тиванците и станал един от съдиите, които отсъдили след завземането на крепостта на Платея да бъдат убити пленените. Тиванците впрочем отвърнали същото, каквото и атиняните, и отказали да дадат помощ. А Агезилай, след като събрал войска у дома и от (спартанските) съюзници, и едновременно с това били съоръжени корабите, пристигнал в Авлида, за да поднесе жертва на Артемида, защото и Агамемнон умилостивил там богинята, преди да поведе военната експедиция срещу Илион.

4 Всъщност Агезилай искал да стане цар на един по-велик град, отколкото Агамемнон, и да предвожда цяла Елада като него, като победата над царя Артаксеркс и придобиването на богатствата на персите щяло да бъде по-голямо постижение, отколкото завладяването на царството на Приам. Но докато принасял жертва, тиванците дошли с оръжие, изхвърлили вече запалените бутове на жертвените животни от олтара и го изгонили от светилището.

5 Агезилай се наскърбил, че не можал да извърши жертвоприношението, но въпреки това се прехвърлил в Азия и слязъл при Сарди. Тогава най-голямата част на долна (южна) Азия била Лидия, а Сарди изпъквал със своето богатство и уреденост, и представлявал резиденция за сатрапа на крайморската област, както Суза за самия цар.

6 В битката с Тисаферн, сатрапа на населението около Йония в равнината Хермос, Агезилай победил персийската конница и събраната тогава твърде голяма пехота, след войската на Ксеркс и още преди него на Дарий срещу скитите и атиняните. Зарадвани от успехите на Агезилай, лакедемонците с готовност му поверяват и командването на флотата. Начело на триерите той назначил Пизандър – бил женен за сестрата на този Пизандър – а той сам храбро продължил военните действия по сушата.

7 Но някой от боговете му завидял и попречил да осъществи замисъла си докрай. Когато Артаксеркс научил за победите, които Агезилай спечелил, и че завладява и напредва непрекъснато по пътя си с войската, наказал Тисаферн, макар дотогава той да бил негов добър служител, със смърт и изпратил по море Титраст, който бил твърде умен (военачалник), и изпитвал ненавист към лакедемонците.

8 Когато той пристигнал в Сарди, веднага измислил по какъв начин да принуди лакедемонците да отзоват войската си от Азия. Изпраща в Елада родосеца Тимократ с пари, с наставление да предизвика в Елада война срещу лакедемонците. Тези, които получили от парите, казват, че от Аргос били Килон и Содамас, в Тива Андроклид, Исмений и Амфитемис. Участвали и атиняните Кефал и Епикрат, а от коринтяните тези, които споделяли каузата на аргосците били Полиант и Тимолай.

9 Тези, които открито предизвикали началото на войната, били локрите от Амфиса. Земята на локрите откъм фокидците се оказала предмет на спор. Подтиквани от тиванците около Исмения, те ожънали житото от нея и го отнесли като плячка. Фокидците също се надигнали на всеоръжие и опустошили земята на локрите.

10 Прочие, локрите привлекли за свои съюзници тиванците и разорили Фокида. Фокидците отишли в Лакедемон и обвинили тиванците, като им разказали какво са претърпели от тях. Лакедемонците решили да обявят война на тиванците. Наред с останалите обвинения, които предявили към тях, било и насилието спрямо жертвоприношението на Агезилай.

11 Атиняните на свой ред изпращат посланици в Спарта, след като разбрали какви са намеренията на лакедемонците, като поискали от тях да не размахват оръжие срещу Тива, а обвиненията, които предявявали към тях да бъдат предмет на съд. Разгневени, лакедемонците изгонват делегацията. За похода на лакедемонците след това и за гибелта на Лизандър53 вече разказах в словото си за Павзаний.

12 Започналата с нахлуването на лакедемонците в Беотия така наречена Коринтска война54 непрекъснато се разширявала. Поради това Агезилай се принудил да изтегли войската си от Азия. След като се прехвърлил от Абидос в Сест и преминал през Тракия, стигнал в Тесалия, и там тесалийците, водени от своите приятелски чувства към тиванците, се опитали да попречат на напредването на Агезилай. Те също така изпитвали и едно старо благоразположение към атиняните.

13 Агезилай преминал през Тесалия, обръщайки конницата им в бяг и веднага след това преминал и през Беотия, като победил тиванците и съюзническата им войска при Коронея55. Когато беотийците побегнали, някои от хората им потърсили убежище в светилището на Атина с прозвище Итония. Агезилай получил нараняване в сражението и затова не извършил беззаконие срещу молителите.

10 Скоро след това преминалите на лаконска страна коринтяни провели Истмийските игри. Тези в града по това време запазили спокойствие, поради страха си от Агезилай. След като се прибрал в Спарта, те също заедно с аргосците провеждат Истмийските игри. Но той отново дошъл с войска при Коринт. И тъй като започвали Хиацинтиите, пуснал амиклеите да се приберат у дома и да извършат определените свещенодействия в чест на Аполон и Хиацинт. Атиняните начело с Ификрат се натъкнали на тази войскова част и я избили.

2 Агезилай пристигнал и в Етолия, за да защити етолийците, притискани с война от акарнанците, и принудил акарнанците да прекратят войната, без да им бъдат отстъпвани във владение Калидон и останалите етолийски градове. По-късно отплавал и за Египет, за да помогне на въстаналите срещу своя цар египтяни. В Египет Агезилай извършил много дела, достойни за възпоминание. И тъй като вече бил стар, съдбата го сполетяла по пътя (обратно). Когато мъртвото му тяло им било докарано, лакедемонците го погребали с най-големите царски почести.

3 При царуването на Архидам56, сина на Агезилай, фокидците завзели светилището в Делфи57. Тиванците привлекли частно съюзници срещу заплащане, за да воюват с фокидците, но лакедемонците и атиняните взели на обществени начала решение да помогнат на тях (фокидците), вторите защото си спомнили за едно старо благодеяние на фокидците към тях, а лакедемонците – и те под външен предлог за приятелство, но според мен поради омразата си към тиванците. Теопомп58, синът на Дамасистрат, твърди, че Архидам сам участвал в грабежа на парите (на светилището) и още, че след като Дейниха, жена на Архидам от царска фамилия във Фокида, му донесла подкуп, накарала Архидам с още по-голяма готовност да се включи в съюза.

4 Не го възхвалявам за това, че е приел свещени пари и че е помогнал на хора, които са ограбили най-прославеното прорицалище, но той може да бъде похвален за следното. Когато фокидците се одързостили да избият пълнолетните делфийци и да отведат в робство жените и децата, а също и да разрушат самия град до основи, Архидам измолил фокидците те да не претърпят това.

5 По-късно той се прехвърлил и в Италия, за да помогне на тарантините във войната им срещу съседните варвари. Там бил убит59 от варварите и прорицанието на Аполон попречило да бъде погребано тялото му заради неговото прегрешение. По-големият син на Архидам, Агис, загинал в битка срещу македоните на Антипатър60, а след като се възцарил по-младият син Евдамид61, лакедемонците сключили мир. Какво е било при царуването на Евдамид и при Евридамид, сина на Агис, ще разкажа в изложението си за Сикион.

6 На идване от Херми има едно местност, цялата обрасла с гора. Името на местността е Скотитас, не защото дърветата хвърлят непрекъснат мрак, а защото Зевс имал прозвище Скотитас, и вляво от пътя, като се отклони човек най-много на десетина стадия, е светилището на Зевс Скотитас. Като излезе човек оттам, продължи малко и отново се отклони наляво, има статуя на Херакъл и трофей. Говореше се, че го издигнал Херакъл, след като убил Хипокоонт и синовете му.

7 Трето отклонение от правия път вдясно води към Карии и към светилището на Артемида. Местността Карии е посветена на Артемида и нимфите, и под открито небе е изложена статуя на Артемида Кариатида. Там лакедемонските девойки всяка година играят хора и танцът им е местен. Като се върне пътникът и поеме отново по главния път, са развалините на Селасия62. Този град, както написах и преди това, отвели в робство ахейците, след като победили в сражение лакедемонците начело с царя Клеомен, сина на Леонид.

8 А в Торнакс – защото ако продължиш, ще стигнеш до него – има статуя на Аполон Питийски, изпълнена досущ като в Амикли. Как изглежда тя, ще опиша в частта за Амикли. При лакедемонците по-забележителни са нещата в Амиклеона, дотолкова, че и Крез лидиецът изпратил златото на Аполон Питийски, което било използвано за украсата на статуята в Амикли63.

11 Като се продължи напред от Торнакс е градът, който от самото начало бил наречен Спарта, но след време започнали да го наричат и Лакедемон. Това име изцяло прилегнало към земята. При описанието си на Атида намерих решение, като изредих не всичко в подробности, а това, което е най-достойно за въспоминание. Същото решение ще приложа преди разказа си за спартанците. От самото начало се стремя да отделям най-заслужаващото за разказване от много и незаслужаващи да бъдат излагани неща, които всички разказват за себе си. И след като съм решил това, няма защо да нарушавам този принцип.

2 Лакедемонците, чиято е Спарта, имат градски площад, който заслужава да се види, а на градския площад се намират сградите на Съвета на герузията, на ефорите, на номофилактите (пазителите на закона) и на така наречените Бидиеи. Впрочем, герузията при лакедемонците е най-важният орган в управлението им, а останалите са изпълнителната власт. Ефорите и Бидиеите са по петима на брой, като на вторите е отредено да уреждат състезанията на ефебите на така наречения Платанистий и други, докато ефорите освен другите задължения, които изискват изключително усърдие, осигуряват и епонима, както при атиняните така наречените “деветима” имат един “епоним” начело.

3 Най-забележителното нещо на градския площад е стоата (портикът), която наричат Персийска, направена от мидийската плячка. С времето те са я променили до сегашната й големина и украса. При колоните има изобразени перси от мрамор, като сред тях е и Мардоний, синът на Гобрий. Изобразена е и Артемизия, дъщеря на Лигдамид, която царувала в Халикарнас. За нея казват, че драговолно воювала на страната на Ксеркс срещу Елада и извършила подвизи по време на морската битка при Саламин64.

4 При градския площад има и храмове на Цезар65, който пръв възжелал да наложи монархия на римляните и пръв създал съществуващата (монархия), но на неговия син Август66 се паднало да утвърди по-здраво царство, достойнство и сила, отколкото на предхождащия го баща. Неговото име е Август, което на гръцки език може да се преведе като “Севаст” (Божествен).

5 При олтара на Август показват медно изображение на Агий. Твърдят, че този Агий дал прорицание на Лизандър, че ще плени атинската флота при Егос потами, с изключение на десет триери67. Те избягват в Кипър, а останалите лакедемонците залавят заедно с екипажите им. Този Агий бил син на Агелох, сина на Тисамен.

6 За Тисамен, който бил елеец от рода на Иамидите, дошло прорицание, че ще спечели пет най-лични състезания68. Така, след като се упражнявал в пентатлона, той бил победен на Олимпийските игри, макар в първите две (дисциплини) да бил пръв. И в бягането, както и в скока той победил Хиероним от Андрос. Но след като бил победен от него в борбата и не станал победител, се досетил, че прорицанието на бога е искало да каже, че той ще спечели пет сражения във война.

7 А лакедемонците, които знаели какво е предрекла Пития на Тисамен, повярвали, че понеже той се преселил при тях от Елида, прорицанието се отнася общо за спартанците. И наистина Тисамен им донесъл пет победи във война, първата при Платея69 срещу персите, втората в Тегея, в битката, която лакедемонците водили срещу тегеатите и аргосците, след тях при Дипеите, където техни противници в сражението били всички аркадци, с изключение на мантинейците. Дипеите било малко градче в Меналия в Аркадия.

8 Четвъртият случай бил, когато се сражавали отвъд протока с въстаналите в Итоме илоти70. Въстанали не всички илоти, а населението около Месения, което се отцепило от старите илоти. За това събитие ще разкажа много скоро. Тогава лакедемонците позволили на въстаналите да се оттеглят, след като приели мирните им условия, като се подчинили на Тисамен и на прорицалището в Делфи. И най-накрая на Тисамен било предречено, че ще спечелят сражението при Танагра71 срещу аргосците и атиняните.

9 Тези неща научих за Тисамен. На градския площад на (Аполон) Питийски спартанците имат статуи както на Аполон, така и на Артемида и на Лето. Цялото това място се нарича “Хорос”, защото по време на гимнопедиите (игри на голи младежи) – наред с другите празници лакедемонците проявяват най-голямо усърдие на празника на гимнопедиите – та по времето на този празник ефебите играят хора в чест на Аполон72. Недалече от това място е светилището на Гея, а също и на Зевс Агорей (“покровителят на площада”), също и на Атина Агорея и на Посейдон, когото назовават с прозвището Асфалий, отново на Аполон и на Хера. Издигната е и статуя на Демоса (“Народа”) с огромни размери.

10 Лакедемонците имат и светилище на Мойрите, като до него е гробницата на Орест, сина на Агамемнон. След прорицание прибират костите на Орест от Тегея и ги погребват. Край гробницата на Орест има изображение на Полидор, сина на Алкамен, при чието царуване достигнали до такава степен на почитание, че тези, които били начело на властта, изразили всичко, което заслужава да бъде изтъкнато, със самия портрет на Полидор.

11 Там е и Хермес Агорей, носещ детето Дионис, и древните Ефории, като сред тях е и паметникът на критянина Епименид и на Афарей, сина на Периер. Това, което е свързано с Епименид смятам, че го разказват по-правдоподобно лакедемонците, отколкото аргосците. Там, където са Мойрите, лакедемонците имат и (статуя) на Хестия, а също и на Зевс Ксений и на Атина Ксения.

12 Като се идва от агората по пътя, който наричат Афетаида, се намират така наречените Боонети. Разказът ми изисква най-напред да кажа за наименованието на пътя. Казват, че Икарий устроил състезание по надбягване на женихите на Пенелопа. И понеже било явно, че Одисей щял да победи, казват, че те тръгнали да се състезават по пътя, наречен Афетаида.

2 Според мен Икарий устроил това състезание, подражавайки на Данай. Защото Данай измислил това заради дъщерите си, и тъй като никой не искал да вземе негова дъщеря за жена поради омърсяването им, Данай разгласил, че ще даде без откуп тази своя дъщеря, която си хареса жених заради хубостта му. На малцината мъже, които дошли, той устроил състезание по надбягване и на първенеца се падало да бъде избиран пръв между останалите, след него на втория, и така до последния. На останалите да чакат за женихи дъщери създал отново възможност, като уредил ново състезание по надбягване.

3 По същия този път лакедемонците имат, както вече казах, така наречените Боонети, резиденция на някогашния им цар Полидор. Когато един човек загинал от ръката на жената на Полидор, неговата смърт била откупена с бикове. Тогава нямало нито златни, нито сребърни пари и по древния обичай откупували с бикове, роби, както и със сребърно и златно имущество.

4 Тези, които са плавали до Индия с елински стоки разказват, че индусите им предлагали други стоки за размяна, защото не познават парите, и то при положение, че златото и медта при тях се намират в изобилие. Отвъд сградата на бидиеите има светилище на Атина. Казват, че Одисей посветил статуята и я нарекъл Келеутея, след като победил женихите на Пенелопа в надбягването. На Келеутея са посветени три светилища, отстоящи едно от друго.

5 Като се продължи надолу по така наречения (път) Афетаида има хероон на Иоп, за когото се смята, че е живял след Лелег или Мюлет, както и на Амфиарай, сина на Ойкъл. За последния се смята, че са го направили синовете на Тиндарей, които се падали братовчеди на Амфиарай. Има хероон и на Лелег, а недалече от тях е свещената земя на Посейдон Тенарски, като храмът е наречен Тенарион – там има и неголяма статуя на Атина, за която казват, че я посветили изселилите се в Тарент в Италия.

6 Местността, която наричат Еленион, е назована така, защото на това място елините, които се подготвяли да се защищават срещу прехвърлящия се в Европа Ксеркс, се съвещавали по какъв начин да организират съпротивата. Според другата версия на това място тези, които се вдигнали на поход срещу Илион заради Менелай, взели решение да отплават срещу Троя и да отмъстят заради отвличането на Елена от Александър.

7 Близо до Елениона показват надгробния паметник на Талтибий73. На агората в Егион в Ахея също показват нещо, за което твърдят, че е гробът на Талтибий. Прегрешението на този Талтибий с убийството на пратениците, които били изпратени от царя Дарий, за да искат земя и вода в Елада74, при лакедемонците е отбелязано като държавен акт, докато в Атина същото деяние е сметнато за лично дело и случило се в един дом, този на Милтиад, сина на Кимон. По подобен начин и дошлите в Атика пратеници били убити от атиняните, виновник за което бил Милтиад.

8 В града на лакедемонците има и олтар на Аполон Акрит, както и светилище на Гея, наречено Гасептон. Там е издигнат (храм на) Аполон Малеатски. По-нататък по Афеатида, вече близо до крепостната стена, е светилището на Диктина75 и царски гробници на така наречените Еврипонтиди. А покрай Елениона има светилище на Арсиноя, дъщерята на Левкип и сестрата на жените на Полидевк и Кастор. До така наречените Фрурии (“Гарнизони”) има храм на Артемида, а като се продължи малко напред, е гробът на прорицателите от Елида, наричани Ямиди.

9 Има също така и светилище на Марон, както и на Алфей. Когато лакедемонците се сражавали при Термопилите, смята се, че те двамата били най-храбрите бойци с Леонид. Дорийците направили и светилище на Зевс Трофей, след като победили в сражение ахейците, които дотогава владеели Лаконската земя и Амикли. Твърде много е почитано и светилището на Великата майка. След него са херооните на Иполит, сина на Тезей и на аркадеца Авлон, сина на Тлезимен. Тлезимен бил брат на Партенопей, сина на Меланион, но някои казват, че бил негов син.

10 От агората излиза и втора улица, на която са издигнали така наречената Скиада (Сенник), където и до днес се събират на общи събрания. Тази Скиада казват, че е произведение на самосеца <Теодор>76, който пръв открил как да топи желязо и да кове от него статуи. Там лакедемонците са окачили китарата на милетеца Тимотей, отбелязвайки, че на мястото на древните седем струни на китарата той изобретил китаредството с четири струни.

11 Близо до Скиадата има една кръгла постройка, а в нея – статуи на Зевс и Афродита, наречени Олимпийски. Казват, че това здание направил Епименид и за разлика от твърденията на аргосците по този повод, твърдят, че никога не са воювали срещу кнососците.

13 Наблизо е гробницата на Кинорт, сина на Амиклас, както и гробът на Кастор, а до него е изградено и светилище. Казват, че синовете на Тиндарей77 са били признати за богове на четиридесетата година след битката с Идас и Линкей. При Скиадата показват и гробниците на Идас и Линкей. Но според легендата по-вероятно е те да са погребани в Месения, а не там.

2 Многото нещастия на месенците и времето, през което те били изгнани от Пелопонес, направило много от древните събития да останат непознати и за тези, които се върнали от изгнание, така че след като те (самите) не ги познават, съществуват основания за спорове. Срещу Афродита Олимпийска лакедемонците имат храм на Коре Сотира (Спасителка). Някои говорят, че го е направил тракиецът Орфей, а според други създателят му е дошлият от хипербореите Абарис78.

3 А Карней79, когото наричат Ойкет (Основател), е почитан в Спарта и дошъл при тях преди хераклидите, като отседнал в дома на Криос, син на Теокъл, прорицател. При дъщерята на този Криос, когато пълнела вода, случайно се приближили дорийски съгледвачи, заговорили я и като отишли при Криос, научили за предстоящото завладяване на Спарта.

4 Всички дорийци да почитат Аполон Карнейски било учредено заради Карнос, който бил родом от Акарнания и който бил прорицател на Аполон. След като Хипот80, синът на Филант убил този Карнос, върху войската на дорийците връхлетяло отмъщението на Аполон и след убийството бил изгнан, като по тази причина било постановено дорийците да умилостивяват акарнанското прорицалище. Но за лакедемонците не този Карней е Ойкетът, а този, който се почита в прорицалището на Криос, още когато ахейците владеели Спарта.

5 Там са направени (изображения) на Праксил, който уж бил син на Европа и на Зевс, и който бил отгледан от Аполон Карней и от Лето. За него има и друга легенда, че елините изсекли дряна, който растял в свещения лес на Аполон, за да построят дървения кон. Но като научили, че ще ги сполети гневът на бога, умилостивяват го с жертвоприношения и наричат Аполон Карней заради дряновите дръвчета (кранеи), като по някакъв древен обичай размествали мястото на буквата “ро”.

6 Недалече от Карнеона има статуя, наречена на Афетей. Казват, че оттам започнало надбягването на кандидатите за ръката на Пенелопа. Има и едно място, с портици с четириъгълна форма, където се разпродават стари вещи. При него има олтар на Зевс Амбулий, на Атина Амбулия и на Диоскурите, и те Амбулии81.

7 На отсрещната страна е така наречената Колона и храмът на Дионис Колонат, а до него има свещен участък на един херос, за когото твърдят, че бил водач на Дионис по пътя му към Спарта. Преди бога, Дионисиадите и Левкипидите принасят жертва на този херос. Другите единадесет души, които също се наричат Дионисиади, имат задължението да организират състезанието по бягане.

8 Да извършват това им било указано от Делфи. Недалече от светилището на Дионис е светилището на Зевс Еванем, а вдясно от него е хероонът на Плеврон. По майчина линия синовете на Тиндарей били потомци на Плеврон. Азий82 твърди, че Тестий, бащата на Леда е син на Агенор, сина на Плеврон. Недалече от хероона има възвишение и при възвишението е храмът на Хера Аргея. Казват, че този храм издигнала Евридика, дъщерята на Лакедемон и жена на Акризий, сина на Абант. Светилището на Хера Хиперхейрия било направено по прорицание, когато реката Еврот им наводнила голяма част от територията им.

9 Една древна дървена статуя я наричат на Афродита Хера. Постановили са жените, които родят дъщеря, да принасят жертви на тази богиня. По пътя надясно от хълма има изображение на Хетоймокъл. Самият Хетоймокъл и неговият баща Хипостен били олимпийски победители по борба, като двамата спечелили общо единадесет победи, а бащата Хипостен надминал сина си с една победа.

14 Като се тръгне по пътя към заник слънце от агората, е направен кенотаф на Бразидас83, сина на Телид. Недалече от гробницата е театърът, от бял камък, който си заслужава да се види. Срещу театъра е паметникът на Павзаний, който ги предвождал в битката при Платея84, а вторият паметник е на Леонид – всяка година пред всеки от двата паметника произнасят речи и устройват състезания, в които не се разрешава участието на състезател, който не е спартанец – а костите на Леонид били донесени от Термопилите четиридесет години след гибелта на Павзаний. Там е поставена и стела, съдържаща родовите имена на онези, които са се сражавали при Термопилите срещу мидийците.

2 В Спарта има една местност, която се нарича Теомелида. В тази част на града се намират гробниците на царете Агиади85, а наблизо е така нареченият хан на Кротаните. Кротаните са дял от Питанатите. Недалече от хана е светилището на Асклепий, в така наречената (земя) на Агиадите. Като се продължи нататък, е гробният паметник на Тенар, а цитаделата, която стига до морето, казват, че е наречена на него. Там има светилища на Посейдон Хипокурий (“покровителят на конете”) и на Артемида Егинея. Като се продължи гърбом спрямо хълма, е светилището на Артемида Исория. Освен това наричат я и Лимнея, която обаче при критяните не е Артемида, а Бритомартис. За нея разказах в словото си за егинците86.

3 Наблизо до направените паметници на Агиадите ще се види стела, на нея са изписани победите, които лакедемонецът Хионис е спечелил в бягане, както на други състезания, така и на Олимпийските. Там той спечелил седем победи, четири на един стадий, а останалите на двойно бягане. Бягането с щит, задържащ състезателя, не е съществувало. Разказват, че Хионис е участвал в морския поход на терееца Батос и че заедно с него е основал Кирена, и че е отблъсквал съседните либийци.

4 А за светилището на Тетида казват, че било построено по следната причина. Воювали срещу въстаналите месенци и техният цар Анаксандър, след като нахлул в Месения, взел като роби-военнопленнички жени, сред които била и Клео, жрица на Тетида. Жената на Анаксандър поискала Клео (за своя робиня) от Анаксандър, открила, че тя носи дървената статуя на Тетида и заедно с нея основала храма на богинята. Леандрида направила това след съновидение.

5 Дървената статуя на Тетида я пазят от хорски очи. Лакедемонците твърдят, че Орфей им е предал култа към Деметра Хтония, но по мое мнение заради светилището в Хермиона и те са решили да наричат Деметра Хтония. Най-новото светилище у спартанците е това на Сарапис и на Зевс, по прозвище Олимпийски.

6 Лакедемонците наричат Дромос мястото, където е отредено младежите да се упражняват в бягане. Като се отива към този Дромос от гробницата на Агиадите, отляво има паметник на Евмед, като и този Евмед бил син на Хипокоонт87. Има и древна статуя на Херакъл, на която принасят жертви Сфереите. Това са ефебите, на които е дошло време да встъпят в мъжка възраст. В Дромоса са построени и два гимназиона, единият от които е посветен от спартанеца Еврикъл. Извън Дромоса откъм статуята на Херакъл има една къща, която по мое време беше дом на един обикновен гражданин, но в древността е била домът на Менелай. Като се продължи нататък от Дромоса, има светилища на Диоскурите и на Харитите (Грациите), както и на Илития, на Аполон Карней и на Артемида Хегемона (Водачка).

7 Вдясно от Дромоса има статуя на Агнит, като Агнит е прозвище на Асклепий, защото статуята на бога била от “агнос” (влашка върба). “Агносът” е също толкова жилаво дърво, колкото “рамносът” (вид върба). Недалече от Асклепиона е издигнат трофей, казват, че го е издигнал Полидевк в чест на Линкей. Според мен и той показва достоверността на думите, че синовете на Афарей не са погребани в Спарта. В началото на Дромоса са Диоскурите, Афетериите и малко по-напред е хероонът на Алкон. Казват, че Алкон е син на Хипокоонт. А край хероона на Алкон има светилище на Посейдон, когото наричат Доматит.

8 Има и една местност Платанисти, наречена така от дърветата, около нея растат високи и гъсти платанови дървета. Самото място, където е определено да се упражняват в бой ефебите, е заобиколено с пролив, също като остров в морето, и има достъпи до него по мостове. От едната страна на мостовете има статуя на Херакъл, а от другата – изображение на Ликург. Ликург е установил както останалите им закони, така и за бойните упражнения на ефебите.

9 Ето какво друго правят ефебите. Преди боя те принасят жертви на във Фебеона. Фебеонът се намира извън града, недалече от Терапна. Там всяка част на ефебите принася в жертва малко кученце на Ениалий, като смятат за свещено животно на най-храбрия бог това питомно животно, което е смятано за най-храброто. Не знам за други елини, които да смятат малките кученца за подходящи за жертвени животни, ако изключим колофонците. Защото колофонците принасят черно кученце на Енодий. Както при колофонците, така и при лакедемонските ефеби, тези жертвоприношения се извършват нощем.

10 По време на жертвоприношението ефебите пускат опитомени глигани да се бият помежду си. Чийто глиган се случи да победи, смята се, че тази група има по-големи шансове да надвие в битката при Платаниста. Това е, което правят във Фебеона. На другия ден преди пладне отиват по мостовете на уреченото място. Двете групи влизат на това място последователно, като през нощта се хвърля жребий коя да бъде първа. Бият се с ръце, без да местят петите си, хапят и се удрят по лицата. Така се бият поединично, човек срещу човек. А вкупом се бутат силом едни други и се блъскат във водата.

15 До Платаниста и Киниски има хероон на дъщерята на спартанския цар Архидам. Тя първа от жените се е състезавала с коне и първа е спечелила победа на Олимпийските игри в състезание с колесница. При стоата, която е изградена покрай Платаниста, зад нея има хероони, на Алкимос, на Енарсфорос и недалече от него на Доркей, а до него – на Себрос. Казват, че те били синове на Хипокоонт.

2 Близо до хероона на Доркей има една чешма, Доркея, а местността се нарича Себрион, на името на Себрос. Вдясно от Себриона е гробът на Алкман, чиито песни не им доставят наслада и са оскърбили езика на лаконците, предлагайки твърде малко благозвучие.

3 Има и светилища на Елена и на Херакъл, нейното е близо до гробницата на Алкман, а неговото е току до самата крепостна стена, като в него се намира статуя на Херакъл, въоръжен. Казват, че видът на статуята е свързан с битката му срещу Хипокоонт и синовете му. Твърдят, че враждата на Херакъл към дома на Хипокоонт била предизвикана от това, че когато след убийството на Ифит дошъл да получи очищение в Спарта, те отказали да го очистят.

4 Допълнителна причина за избухването на тази война е следната. Ойон, който бил в детска възраст, се падал братовчед на Херакъл, като син на Ликимнос, брата на Алкмена. Той пристигнал в Спарта заедно с Херакъл. Докато обикалял и разглеждал града, когато се озовал пред къщата на Хипокоонт, там му се нахвърлило едно куче, пазещо къщата. Ойон взел, че хвърлил камък и ударил кучето. Синовете на Хипокоонт изтичали от къщата, нахвърлили се върху му с тояги и убили Ойон.

5 Това най-вече разгневило Херакъл срещу Хипокоонт и синовете му. В гнева си веднага налетял да се бие с тях. Тогава бил ранен, оттеглил се и се скрил. Но по-късно тръгнал на поход срещу Спарта, за да отмъсти на Хипокоонт и на синовете му заради убийството на Ойон. Гробът на Ойон е направен близо до Хераклеона.

6 Като се тръгне от Дромоса към изгрев слънце, вдясно има една пътека и светилище на така наречената Атина Аксиопойна. Когато Херакъл тръгнал да си отмъсти на Хипокоонт и на синовете му по споменатите вече причини, издигнал светилище на Атина, с прозвище Аксиопойна (“на справедливата мъст”), защото древните хора наричали отмъщенията “пойни”. Като се тръгне по втория път от Дромоса има и друго светилище на Атина. Казват, че го е посветила Тера, дъщерята на Аутезион, сина на Тисамен, сина на Терсандър, когато изпратила поселничество на острова, който днес се нарича Тера на нейно име, а някога са го наричали Калисте.

7 Наблизо има храм на Хипостен, който е спечелил много победи в състезания по борба. Почитат го след едно прорицание, приписвайки му култ, който е присъщ на Посейдон. Срещу храма има древна статуя на окования Ениалий. Обяснението на лакедемонците за тази статуя е подобно на онова на атиняните за Безкрилата Нике, като те обясняват, че щом като е окован във вериги, Ениалий никога няма да може да избяга от тях, а атиняните – че Нике завинаги ще остане при тях, след като е безкрила. Та така са направили дървените си статуи двата града и на такова основание.

8 В Спарта има и хан, наречен Пойкиле (“Шареният”), като до него са херооните на Кадъм, сина на Агенор, и на неговите потомци, Еолк, сина на Тера и Егей, сина на Еолк. Този хероон са го направили, казват, Мезида, Лея и Европа, които били деца на Хирей, сина на Егей. Направили са хероон и на Амфилох, защото техният предтеча бил Тисамен, от майка Демонаса, сестрата на Амфилох.

9 От всички елини единствено при лакедемонците има обичай да наричат Хера с прозвище Егофага (“ядящата кози”) и да принасят на богинята в жерта кози. Казват, че Херакъл е основал това светилище и че той пръв е принесъл в жертва кози, защото когато се биел срещу Хипокоонт и синовете му, богинята не му създала никакви пречки, така както му се противопоставяла в другите подвизи. Казват, че той й принесъл кози, след като се колебал между други жертвени животни.

10 Недалече от театъра се намират светилището на Посейдон Генетлий и херооните на Клеодей, сина на Хилос и на Йобалос. Най-изтъкнатия от техните Асклепиони е издигнат при Боонетите, а отляво на него има хероон на Телекъл. За него ще спомена и по-нататък в изложението за Месения. Като се продължи малко напред, има един неголям хълм, а на него има древен храм и дървена статуя на въоръжената Афродита. От всички храмове, които познавам, единствено на този е пристроен хипероон (тавански етаж), посветен на Морфо.

11 Прозвището на Афродита е Морфо (Прелестната) и тя е изложена с було и окови на краката. Казват, че оковите й ги е сложил Тиндарей, за да напомня с оковите си живеещите постоянно с жени. А втората легенда, че Тиндарей е наказал богинята с оковите, защото смятал, че позорът на дъщерите му бил причинен от Афродита, няма дори изобщо да я разказвам. Навсякъде имаше разхвърляни малки статуйки от кедър, наричани Афродита88, защото се надяват, че богинята помага.

16 Наблизо има светилище на Хилаейра и на Феба89. Авторът на кипърския епос твърди, че те са дъщери на Аполон. На тях отслужват момичета – девойки, които се наричат както самите тях Левкипиди. В действителност едната от двете статуи разкрасила една посветена на богините девица Левкипида, като направила лика й вместо в древния му вид, според днешния стил. Но за втората статуя съновидението й забранило да направи същото разкрасяване. Там е поставено увиснало на ленти от покрива яйце. Според легендата това е яйцето, което родила (снесла) Леда.

2 Всяка година жените тъкат хитон за Аполон в Амикли, а сградата, където тъкат, се нарича Хитон. Близо до нея има една постройка. Казват, че отначало това било домът на децата на Тиндарей, а по-късно го придобил спартанецът Формион. При него именно пристигнали Диоскурите, предрешени като чуждестранни мъже. Те казали, че идват от Кирена и помолили да бъдат приютени от него, и пожелали дома на тогова, към когото били най-благосклонни, докато са сред хората.

3 Той ги поканил да се настанят в останалата част на дома му, където най-много им хареса, но отказал да им даде тази сграда. Казал, че има дъщеря девица, която живеела в него. На другия ден тази девойка изчезнала заедно с цялата прислуга около детето, а в постройката била намерена статуя на Диоскурите и маса, и на нея силфион90.

4 Така разказват, че станало. А като се върви от Хитона към портите, се намира хероонът на Хилон91, наричан “мъдрия” и на Атенодор, които вдигнали платна заедно с Дорией92, сина на Анаксандрид, за Сицилия. Те тръгнали, защото смятали, че Ерикинската земя принадлежи на потомците на Херакъл, а не на обитаващите я варвари. Защото в легендата се разказва, че Херакъл влязъл в състезание по борба с Ерик при залог, че ако Херакъл победи, земята на Ерик ще стане притежание на Херакъл,

5 а ако бъде победен в борбата, то кравите на Герион – тях той измислил да прехвърли в Сицилия, като ги покачил в издълбани маслинови дървета – та тези крави, ако Херакъл бил победен, щял да ги предостави на Ерик. Но благосклонността на боговете не била една и съща към Херакъл и по-късно към Дорией, сина на Анаксандрид, защото Херакъл убил Ерик, докато егестатите убили самия Дорией и по-голямата част от войската му.

6 Лакедемонците са издигнали светилище и на Ликург, като на същински бог. Зад храма е гробницата на сина на Ликург Еукозмос, а до олтара – на Латрия и Анаксандра. Те били близначки и после за жени ги вземат синовете на Аристодем, които също били близнаци Били дъщери на Терсандър, син на Агамедид, който царувал над Клеонеите, четвърти потомък на Ктезип, сина на Херакъл. Срещу храма е гробът на Теопомп, сина на Никандър, както и на Еврибиад, който с лакедемонските триери водил сражение при Артемизион и Саламин93 срещу мидийците, а наблизо е така нареченият хероон на Астрабак94.

7 Местността, наречена Лимнейон, е посветена на Артемида Ортия. Казват, че дървената статуя е същата, която някога Орест и Ифигения открадват от земята на таврите. И твърдят, че лакедемонците я отнесли в своята земя, когато Орест царувал и там. А на мен ми се струва, че тяхната версия е по-достоверна, отколкото онова, което разправят атиняните. Защото по каква логика Ифигения е трябвало да изостави статуята в Браурон? Или как, когато атиняните се приготвяли да напуснат земята си, не са могли да приберат и нея на корабите си?

8 Впрочем популярността на таврическата богиня се е запазила до такава степен и до наши дни, че кападокийците и живеещите около Евксинския понт претендират, че статуята й е при тях, претендират и тези от лидийците, при които е светилището на Артемида Анеитида95. Без да усетят атиняните, тя била станала плячка на Мидиеца. От Браурон тя била докарана в Суза и после, след като Селевк им я дал, сирите лаодикеи я притежават и досега.

9 Свидетелства за моето твърдение, че Ортия в Лакедемон е статуята на варварите, са и следните неща. От една страна Астрабак и Алепокос, синовете на Ирбос, син на Амфистен, син на Амфикъл, син на Агид, когато намерили статуята, веднага обезумели. От друга страна лимнатите, (дял) от спартанците, киносурите и тези от Месоа и Питана, принасяйки жертви на Артемида във вражда, заради нея стигнали и до убийства, и след като при олтара й загинали мнозина, останалите погубила болест.

10 И оттогава при тях се запазил обичаят олтарът да бъде опръскван с човешка кръв. Комуто се паднел жребият да бъде принесен в жертва, Ликург го заменил с камшиците при младежите и така олтарът се пълни с кръвта на хора. Жрицата застава пред тях със статуята върху себе си.

11 Тя е почти изцяло куха, и ако някой път биещите с камшиците започнат да щадят жертвата, заради хубостта или знатността на младежа, тогава статуята се оказва тежка и непосилна за жената, и тя започва да обвинява биещите, че я измъчват. Така е останало още от таврическите (човешки) жертвоприношения статуята да бъде удовлетворявана с човешка кръв. Наричат я не само Ортия, но и Лигодезма, защото била намерена сред жилави храсталаци, и обвилият я лигос (жилав храсталак) я държал изправена.

17 Недалече от Ортия е светилището на Илития. Казват, че са го построили и са счели Илития за богиня, след като получили прорицание от Делфи. Лакедемонците нямат акропол, който де се вижда отвсякъде, изпъквайки на високо, както е Кадмия при тиванците и Лариса на аргосци. Но тъй като имат и други хълмове в града си, този, който е най-висок, го наричат акропол.

2 Там е издигнато светилището на Атина, наричана Полиохос и също така Халкиойкос. Както разправят, строителството на това светилище го е започнал Тиндарей. След смъртта му децата му пожелали да започнат строителството наново, като щели да разполагат с плячката от Афиднеи. След като и те починали, преди да успеят, много години по-късно лакедемонците построили храма и направили медната статуя на Атина. Направил я <Гитиадас>, един местен мъж. Гитиадас е автор и на дорийски песни, сред които е и един химн на богинята96.

3 Върху медта са изобразени97 много от подвизите на Херакъл, както и много прегрешения, които той драговолно поправил, сред тях и похищението на Левкиповите щерки от синовете на Тиндарей. Показан е Херакъл, как освобождава майка си от оковите. Всички тези неща, как са разказани в легендите, вече разкрих в описанието си на Атика. Даровете, които нимфите даряват на Персей, тръгнал за Либия и срещу Медузата, са шапката и сандалите, с помощта на които той ще се понесе през въздуха. Изозбразени са и сюжетът с раждането на Атина, Амфитрита и Посейдон, които настина са най-значителни и според мен заслужават да се видят.

4 Там има и второ светилище, на Атина Ергане. А като се тръгне към южния портик, е храмът на Зевс с прозвище Козмет и пред него е гробът на Тиндарей. На портика, водещ на запад, има два разперени орела и при тях – две еднакви статуи на Нике, посвещение на Лизандър, като едната от двете статуи е възпоминание за това, че при Ефес е победил управителя на флотата на атинските триери, а другата – затова, че е разбил атинската флота при Егос потами.

5 Вляво от Халкиойкос е построено светилище на Музите, защото лакедемонците правели атаките си не под звуците на тръби, а под мелодията на флейти и акомпанимента на лири и китари. Зад Халкиойкоса пък е храмът на Афродита Арея.

6 Дървените статуи са едни от древните (неща) при елините. Вдясно от Халкиойкоса е направена статуя на Зевс Хюпатос (“Върховен”), най-древната от всички медни статуи. Тя не е изработена изцяло, а всяка част е изкована отделно и после са свързани помежду си, като пирони ги задържат да не се отделят една от друга. Казват, че е творба на регинеца <Клеарх>, според едни той е ученик на Дипойн и Скилид, а според други – на самия Дедал. При така наречената Скенома (“Жилище”) има изображение на жена, лакедемонците твърдят, че това е Еврилеонида, която спечелила победа в надбягване с чифт коне на Олимпийските игри.

7 Покрай Халкиойкоса са поставени две картини на Павзаний, предвождащ в битката край Платея. Няма да разказвам на сведущите неговата история. Това, което подробно са разказали за него предишни автори е достатъчно. Ще се задоволя с това, да ги изброя. Чух от един жител на Византион, че Павзаний бил хванат заради плановете му, и единствен от потърсилите закрила (в) Халкиойкоса не прегрешил с никакво друго престъпление, но не могъл да се очисти от бремето на убийство.

8 Когато пребивавал из Хелеспонта с кораби на другите елини и на самите лакедемонци, пожелал една византийска девойка. Веднага, с настъпването на нощта, тези, на които било заповядано, (му) довеждат Клеоника – така се казвала девойката. В този момент шумът събудил заспалия Павзаний. Като влизала при него, тя без да иска съборила горящия светилник. Понеже Павзаний съзнавал за себе си, че предава Елада, заради това винаги живеел в тревога и страх, и тогава скочил и ударил с меча си момичето98.

9 Това бреме не се удало на Павзаний да убегне, макар да търсел всякакви очищения и да искал милост от Зевс Фюксий, и да отишъл във Фигалия в Аркадия при психагозите99 (водачите на душите). Възмездието, което дължал на Клеоника, трябвало да плати и на бога. А лакедемонците, изпълнявайки нареждането от Делфи, направили бюстовете му медни и почитат демона Епидот (“Отплащащият се”), като го наричат Епидот затова, че при Павзаний гневът на Хикесий (“Молителя”) се отвръща.

18 Близо до бюстовете на Павзаний се намира статуя на Афродита Амбологера, вдигната според едно прорицание, както и статуи на Хипнос и Танатос. За тях се смята, че са братя, според стиховете в Илиада100.

2 Като се върви накъм така наречения Алпион, е храмът на Атина Офталмитида. Казват, че го е основал Ликург, след като Алкандър извадил едното му око, защото законите, които Ликург създал, не се харесали на Алкандър. Като избягал в тази местност с помощта на лакедемонците, за да не му ивдаят и другото око, така създал храма на Атина Офталмитида.

3 Като се продължи оттам, е светилището на Амон. Изглежда, че от елините лакедемонците още от началото най-много са се ползвали от прорицалището в Либия. Разказва се, че когато Лизандър обсаждал Афитис в Палене, през нощта му се появил Амон и му съобщил, че ще бъде по-добре за него и за Лакедемон, ако прекратят войната си срещу афитеите. Така Лизандър вдигнал обсадата и лакедемонците започнали в по-голяма степен да почитат бога, а афитеите тачат Амон не по-малко, отколкото амонитите в Либия.

4 А за Артемида Кнагия се разказва следното. Казват, че един местен мъж, на име Кнагей, воювал в Афидна заедно с Диоскурите, и когато го заловили в плен по време на битката, бил отведен в Крит да робува там, където имало критско светилище на Артемида. След време той избягал и се върнал с една девица, която била жрица и тя донесла статуята (на богинята). Заради това, разправят, Артемида се нарича Кнагия.

5 Но на мен ми се струва, че този Кнагей се е озовал в Крит по друга причина, а не както разказват лакедемонците, защото смятам, че тази битка срещу Афидна не се е състояла, понеже Тезей бил ангажиран срещу теспротийците и атиняните не били единодушни, а по-скоро проявявали благосклонност към Менестей. А след като битката не се е състояла, то трудно е да се убедим, че при победители са останали военнопленници, особено пък да е имало такава битка, щото да падне самата Афидна.

6 Такава е моята преценка. А като се слиза от Спарта към Амикли, е реката Тиаса. Смятат, че Тиаса е дъщеря на Еврот. До нея има светилище на Харитите Фаена и Клета, за които е писал (стихове) и Алкман. Смята се, че това светилище на Харитите го е основал Лакедемон и той му дал името.

7 В Амикли това, което си струва да се види, е един мъж, пентатлет (петобоец), изобразен върху стела, на име Енет. Казват, че в самия край на живота си той спечелил победа на Олимпийските игри и бил увенчан с венец. Освен неговото изображение, там има и медни триноги. Твърдят, че те са с десет години по-стари от войната срещу месенците.

8 Под първата тринога е поставена статуя на Афродита, Артемида е под втората, като и те са произведение на <Гитиад>, а третиата тринога е от егинеца <Калон>. Под третия триножник е поставена статуя на Коре, дъщерята на Деметра. <Аристандър> от Парос и <Поликлейт> от Аргос101, първият е направил една жена, която държи лира, тоест Спарта, а Поликлейт – така наречената на Амиклей Афродита. Тези триноги надминават всички други с големината си и са посветени на победата при Егос потами.

9 Магнетецът <Батикъл> е този, който е направил трона на Амиклей, при този трон има посветителни (статуи) на Харитите и статуя на Артемида Леукофриене. Чий ученик е бил Батикъл и при кой лакедемонски цар е направил този трон, това ще пропусна, но видях трона и ще опиша това, което е свързано с него102.

10 Пред него, както и зад него са поставени две Харити и две Хори. Отляво е застанала Ехидна и Тифон, а отдясно Тритоните. Да изброявам в подробности всичко, би затруднило четящите. Но да кажа накратко, за да не останат повечето неща неизвестни, (показани са) как Посейдон и Зевс носят Таугета, дъщерята на Атлас и нейната сестра Алкиона. Изработени са също така и Атлас и битката на Херакъл срещу Кикнос, както и битката (му) с кентавъра Фол.

11 Не знам по каква причина Батикъл е изобразил и така наречения Минотавър, вързан и отвеждан жив от Тезей. Има го и танца на феаките, и пеещия Демодок. Изобразен е и подвигът на Персей срещу Медуза. Редом с битката на Херакъл срещу Турий, един от гигантите, и на Тиндарей срещу Еврит, се вижда и похищението на левкиповите щерки. Показани са също така Дионис и Херакъл, първият, който е още дете, как Хермес го отнася на небето, и Атина, отвеждаща Херакъл, за да заживее след това сред боговете.

12 Изображенията показват и Пелей, който ще предаде Ахил да бъде отгледан от Хирон, който според легендата е и негов учител. Там е и Кефал, който заради хубостта си бил похитен от Хемера, и как боговете носят дарове на сватбата на Хармония. Изобразен е и двубоят на Ахил с Мемнон, а също и Херакъл, как наказва трака Диомед и Несос при реката Евен. Също и Хермес, който води богините пред Александър, за да ги отсъди, както и Адраст и Тидей, които укротяват биещите се Амфиарай и Ликург, сина на Пронакт.

13 Вижда се Хера до Йо, която вече е превърната в крава, и бягащата Атина от преследващия я Хефест. Освен това са изобразени в последователност подвизите на Херакъл, сред които е този с хидрата и как е извел кучето на Хадес. Също така Анаксий и Мнасиной, всеки от тях яздещи на кон, има и един кон, върху който са Мегапент, сина на Менелай и Никострат. Също и Белерофонт, как убива звяра в Ликия, и Херакъл, (как) подкарва кравите на Герион.

14 В горните части на трона от двете страни са изобразени синовете на Тиндарей, яздещи на коне и бягащи нагоре зверове, от едната страна пантера, а откъм страната на Полидевк лъвица. Най-отгоре на трона е изобразен хорос, <магнетите> са изработили трона заедно с Батикъл.

15 Под трона, навътре от Тритоните, е изобразен ловът на Калидонския глиган и Херакъл, който убива синовете на Актор, а също и Калаис и Зет, отблъскващи харпиите на Финей. Перитой и Тезей, как са похитили Елена и Херакъл, удушващ лъва, и как Аполон и Артемида убиват с лък Титион.

16 Изобразен е и двубоят на Херакъл с кентавъра Орейон, и на Тезей с Минотавъра. Показана е и борбата на Херакъл с Ахелой и легендата за Хера, как била окована от Хефест103, и битката на Акаст срещу баща му, и сюжетът за Менелай, и египтянинът Протей в Одисеята104. Накрая е Адмет, впрягащ глиган и лъв в колесницата и троянците, правещи възлияния на (убития) Хектор105.

19 Седалката на трона, където би трябвало да седи богът, не е плътна, а е съставена от повече банки, като край всяка банка е оставено свободно пространство, а пространството в средата е най-широко и там е изправена статуя.

2 Не можах да установя размера на тази статуя, но изглежда да е около тридесет лакти висока. Тя не е творба на Батикъл, а е древна и не е направена едновременно с цялото съоръжение. За да не са ликът, ръцете и краката удължени, останалата част от статуята е направена като медна колона. На главата има шлем, а в ръцете си държи копие и лък.

3 Основата на статуята има форма на олтар, казват че в него е погребан Хиацинт и по време на Хиацинтиите, преди жертвоприношенията на Аполон, вкарват през една медна врата жертва на Хиацинт в този олтар. Вратата на олтара е от лявата страна. Към този олтар са изработени статуи както на Бирид, така и на Амфитрита и Посейдон. Близо до Зевс и Хермес, които разговарят помежду си, са застанали Дионис и Семела, а до нея е Ино.

4 На олтара са изобразени също така Деметра, Коре и Плутон, и освен тях Мойрите и Хорите, наред с Афродита, Атина и Артемида. Те отнасят на небето Хиацинт и Полибея, според легендата сестра на Хиацинт, загинала още като девойка. На тази статуя Хиацинт е изобразен вече с брада, но <Никий>, синът на Никомед го е изобразил твърде красив, подчертавайки с това легендарната любов на Аполон към Хиацинт.

5 На олтара е изобразен и Херакъл, отвеждан от Атина и останалите богове на небето. На олтара са и дъщерите на Тестий106, както и Музи и Хори. Що се отнася до вятъра Зефир, и как Хиацинт бил убит неволно от Аполон, както и за цветето, може и да не е било така, но да приемем, че е както се разказва.

6 Амикли, който въстанал срещу дорийците и оттогава е останал село, предлагаше заслужаващо си де се разгледа светилище на Александра и статуя. За тази Александра жителите на Амикли казват, че е Касандра, дъщерята на Приам. Там има също така изображение на Клитемнестра и статуя, която е смятана за надгробен паметник на Агамемнон. От боговете тамошните хора почитат Амиклей и Дионис, когото според мен съвсем правилно наричат с прозвището Псилак. Защото дорийците наричат “псила” крилата, тъй като виното повдига (духа) на хората и олекотява разума, не по-малко отколкото крилата птиците. Това бяха нещата, които Амикли предлагаха за възпоминание,

7 А друг път от града води за Терапне. Покрай пътя има дървена статуя на Атина Алеа. Преди да се прехвърли (реката) Еврот, малко над брега се показва светилището на Зевс Плусиос. След като се премине, се намира храмът на Асклепий Котилей, който е направен от Херакъл. (Той) нарекъл Асклепий с прозвището Котилей, след като бил излекуван от раната в “котилоса” (бедрената става), която получил в състоялата се преди това битка с Хипокоонт и неговите синове. А това, което е направено надолу по този път, е най-старото им светилище на Арес. То се намира отляво на пътя и твърдят, че статуята е донесена от Колхида от самите Диоскури.

8 Наричат го Теритас от Теро, тя била, както разправят, кърмачката на Арес. Но по-скоро го говорят, след като са чули (името) Теритас от колхите, защото елините не познават кърмачка на Арес с име Теро. А според мен прозвището на Арес Теритас не е дошло от името на кърмачка, но защото не трябва един войнстващ мъж да има благо (прозвище), така както и Омир го е съчинил за Ахил:

… като лъв кръвожаден и стръвен. 107

9 Името на местността Терапне е произлязло от дъщерята на Лелег, в нея има храм на Менелай и казват, че там са погребани Менелай и Елена. За разлика от лакедемонците, родосците твърдят, че Елена, след смъртта на Менелай, когато Орест все още странствал, по това време преследвана от Никострат и Мегапент108, пристигнала в Родос, тъй като била близка с Поликсо, съпругата на Тлеполем.

10 Поликсо също била родом от Аргос и след като живяла още преди това с Тлеполем, изпитала изгнаничеството в Родос, и тогава се възцарила над острова, оставена с дете сираче. Казват, че тази Поликсо пожелала да отмъсти на Елена заради тогавашното убийство на Тлеполем109, и след като я подмамила, изпраща при нея, докато се къпела, две слугини, предрешени като ериниите, жените хващат Елена и я овесват на едно дърво, и заради това в Родос има светилище на Елена Дендритида.

11 Това, което знам, че разказват за Елена кротониатите, съвпадащо и с легендата на химереите110, и него ще спомена. В Евксинския понт има един остров при устията на Истър, който е посветен на Ахил. Името на острова е Левке, обиколката му е двадесет стадия, целият е гъсто обрасъл с лес и пълен с диви и питомни животни, и в него има храм и статуя на Ахил.

12 Разказват, че пръв на него доплавал кротониатът Леоним. Когато избухнала войната на кротониатите срещу локрите в Италия, локрите поканили в сраженията да се включи Аякс, сина на Ойлей, поради родството си с опунтиите. Стратегът на кротониатите Леоним тръгнал на щурм срещу локрите в същия момент, в който чул, че Аякс се е включил в техните редици111. Но бил ранен в гърдите и – тъй като раната го мъчела – отишъл в Делфи. Като пристигнал, Пития го пратила на остров Левке, като му казала, че там ще се появи Аякс и ще излекува раната.

13 След време, като оздравял, си заминал от Левке, и започнал да разказва, че е видял Ахил и Аякс на Ойлей и на Теламон, и че с тях били Патрокъл и Антилох. А Елена живеела с Ахил, и му заповядала да отплава в Химера и да съобщи на Стезихор, че е загубил очите си като отмъщение на Елена. Защото Стезихор е написал отрицание на това112.

20 В Терапне сам видях и знам чешмата Месеида. У други лакедемонци е споменато за наричаната по мое време Полидевкия, но тази в Терапне не се е наричала Месеида по начало. Полидевкия е същата чешма и отдясно на пътя за Терапне има светилище на Полидевк.

2 Недалече се намира така наречения Фобеон113, а в него има храм на Диоскурите. И там ефебите принасят жертви на Ениалий. Недалече от него се намира светилище на Посейдон с прозвище Геаохос. Като се продължи от него при така наречения Таугет, наричат местността Алесиас, като разправят, че Мюлет, синът на Лелег, пръв от хората открил “мюлета” (воденичния камък) и в тези Алесии започнал да мели. Там е техният хероон на Таугет, сина на Лакедемон.

3 Оттам, като се прехвърли река Фелиас, минавайки право покрай Амикли закъм морето е някога обитаемият град Фарис в Лакония. Като се свърне надясно от Фелиас е пътят, водещ към планината Таугет. В равнината е свещеният участък на Зевс Месапски. Това негово прозвище е възникнало, казват, заради един мъж, който бил жрец на бога. Оттам на излизане от Таугет има една местност, където някога обитаем бил града Бризеи. Там все още стоят руините на храма на Дионис и една негова статуя, на открито. Само жени могат да виждат онова, което е в храма. Защото също така само жени могат тайно да извършват жертвоприношения.

4 Над Бризеи се извисява върхът Талет на планината Таугет. Наричат го посветен на Хелиос и освен други животни, на него в жертва на Хелиос принасят и коне. Знам, че и при персите имат обичай да правят същото. Недалече от Талет е така нареченият Еворас, където виреят наред с други животни най-вече диви кози. Изобщо в цялата планина Таугет е богат уловът на такива кози и на диви свине, пълна е също така и с елени и мечки.

5 Между Талет и Еворас, които наричат Тери, казват, че Лето от височините на Таугет … има светилище на Деметра с прозвище Елевзиния. Там, разказват лакедемонците, се криел Херакъл, когато Асклепий лекувал раната му. Там има и дървена статуя на Орфей, както казват, творба на <пеласгите>. Знам и за нещо друго, което се е случило там.

6 Край морето имало градче (на име) Хелос, за което споменава и Омир в изброяването на корабите на лакедемонците:

Също Амикла и Хелос, приморската хубава крепост114

Това селище го основал Хелос, най-младият от синовете на Персей, но по-късно дорийците го завзели с обсада, и първи те станали обществени роби на лакедемонците и първи били наречени илоти, каквито всъщност били (т.е. хейлоти, от Хелос). Тяхното местно название се наложило по-късно и месенците, които били дорийци, се установило да бъдат наричани илоти, както и целият род на елините от някогашната област в Тесалия, която се наричала Елада.

7 От този Хелос в определени дни донасят в Елевзиниона дървената статуя на Коре, дъщерята на Деметра. На петнадесет стадия от Елевзиниона се намира така нареченият Лапитеон, на името на един местен мъж, Лапит. Този Лапитеон се намира в Таугет и недалече от него е Дереона, където на открито е (изложена) статуята на Артемида Дереатида, и край нея има извор, който наричат Анонос. Като се продължи на около двадесет стадия от Дереона, се намират Харплеите, достигащи до равнината.

8 По пътя пък от Спарта за Аркадия има статуя на Атина, с прозвище Парея, изложена на открито, а след нея има светилище на Ахил. Не е разрешено да се отваря. Но тези ефеби, на които предстои да се бият в Платаниста, е отредено преди битката да принасят жертви на Ахил. Спартанците казват, че им го е направил Пракас, трето коляно потомък на Пергам, сина на Неоптолем.

9 По-нататък е така нареченият Конски гроб. Там Тиндарей, като принесъл в жертва кон, изправил на клетва женихите на Елена пред разсечените му членове. Клетвата била да защитят Елена и избрания от нея жених, ако бъдат онеправдани. След като ги заклел, там заровил коня. Недалече от гроба има седем стълба, мисля (че са издигнати) според древния обичай, за които твърдят, че представляват статуи на кръжащите звезди (планетите) 115. Там е и свещеният участък на Краний с прозвище Стематий, а също и светилище на Мизийската Артемида.

10 Статуята на Айдо (Свенливост), която отстои на около тридесет стадия от града, казват, е посветена от Икарий и била направена по следния повод. Когато Икарий дал на Одисей Пенелопа за жена, опитал се да засели и Одисей в Лакедемон, но след като не успял с него, замолил дъщеря си да остане и когато тя тръгвала за Итака, я умолявал, вървейки след колата.

11 Одисей известно време се сдържал, а накрая й наредил или драговолно да го последва, или ако предпочита баща си, да се върне в Лакедемон. И казват, че тя не отвърнала нищо. Но след като си покрила лицето при подканата, Икарий разбрал, че тя иска да тръгне след отдалечаващия се Одисей, и посветил статуя на Айдо. Казват, че на това място тръгващата си Пенелопа покрила лицето си.

21 Оттам, като се продължи двадесет стадия, руслото на Еврот става съвсем близо до пътя, и там е гробът на Ладас, който е бил по-бързоног от всички свои съвременници. Той бил увенчан на Олимпийските игри, спечелвайки състезанието по дълго бягане, но ми се струва, че веднага след победата си изпаднал в криза и го понесли, и тъй като смъртта го споходила на това място, гробът му е над главния път. Надписите за олимпийските победители в Елида удостоверят и за един негов съименник ахеец от Егион, който също победил в Олимпийските игри, но не по дълго бягане, а на един стадий.

2 Като се продължи към Пелана, е така наречената Харакома и след нея – древният град Пелана. Казват, че там се заселил Тиндарей, когато избягал от Спарта от Хипокоонт и синовете му. С очите си там видях забележително светилище на Асклепий и извора Пеланида. Разказват, че в него паднала една девойка, докато пълнела съдовете си с вода и покривалото на главата й се показало във втория извор, Ланкия.

3 На сто стадия от Пелана отстои така наречената Белемина. От цялата лаконска земя Белемина е най-напоена от водата на Еврот, минаваща през нея, а и тя самата разполага с изобилие от извори.

4 Като се слиза към Гитион на морето, има едно лакедемонско село, което се казва Крокеи, с каменоломна. Там няма монолитна скала, а се копаят камъни по форма като речните, трудни за обработване, но ако се одялат, биха могли да украсят дори и светилища на богове, и са много подходящи за украсата на къпални и басейни. От боговете, там пред селото е издигната статуя на Зевс, направен от крокеатски камък, а при каменоломната са медните статуи на Диоскурите.

5 След Крокеи, като завърнеш надясно от правия път за Гитион, ще достигнеш до градчето Аугейя116. Там има едно езеро, наречено на Посейдон, а при езерото има храм и статуя на бога. Боят се да ловят рибите, като казват, че уловената морска твар е родена от човек.

6 А Гитион отстои на тридесет стадия от Егии и (днес) вече е заселен при морето от “освободените лаконци”, които царят Август освободил от робството, след като били покорни на лакедемонците в Спарта. Като изключим Коринтския провлак, Пелопонес изцяло е заобиколен от море. Крайбрежието на Лакония предлага най-питателните охлюви с пурпурен цвят, след финикийското море.

7 Броят на “освободените лаконци” е осемнадесет града, първият, като се слиза към Егии на морето е Гитион, след него Теутроне, Лас и Пирих, а след Тенар са Кайнеполис, Ойтилос, Левктра и Талами, а след това Алагония и Герения. Отвъд Гитион покрай морето са Асоп, Акрии, Бои, Заракс, Епидавър, Лимера, Бразии, Геронтри и Мариос. Това са останалите “освободени лаконци” от някогашните двадесет и четири града. Останалите, доколкото стана дума за тях, трябва да се знае, че са подчинени на Спарта и не са независими, както горе споменатите.

8 Гитеатите разказват, че не смъртен е основал техния град, а Херакъл и Аполон, след като се сбили за триножника, като се помирили, след като им минал гнева, заедно основали града117. И на градския им площад са статуите на Аполон и Херакъл, а близо до тях е Дионис. На друго място се намира Аполон Карней и светилището на Амон, както и медна статуя на Асклепий, чийто храм е без покрив, а също така извор, посветен на бога, както и храм, посветен на Деметра и статуя на Посейдон Геаох.

9 Този, когото гитеатите нарича Геронт (“Старецът”), като твърдят, че живее в морето, намирам, че е Нерей. Първоначално това име им го е дал Омир в Илиадата, с думите на Тетида:

Вие сега се спуснете вдън морското лоно широко,

влезте в двореца ни бащин, идете при морския старец, 118

А портите там се наричат Касториди и на акропола е издигнат храм и статуя на Атина.

22 Най-много на три стадия от Гитион отстои една бяла скала, на която разправят, че приседнал Орест и лудостта му минала. Заради това този камък бил наречен Зевс Капотас, на езика на дорийците. Пред Гитион е разположен остров Кранае, където според Омир119 Александър, след като похитил Елена, за пръв път се сношил с нея. Близо до острова на сушата, наречена Мигонитида, има светилище на Афродита и цялата местност се нарича Мигонион (място на сношението).

2 Впрочем казват, че това светилище го направил Александър. А Менелай, осем години след завладяването на Илион, като се спасил в родината си след опустошаването на Троя, вдигнал статуя на Тетида и на богинята Праксидика120 близо до Мигонитида. Над Мигонион се възвисява планината Ларисион, посветена на Дионис. В началото на пролетта там устройват шествие в чест на Дионис и наред с другите неща, които стават, разказват, че намират (там) един хубав грозд.

3 Като се продължи на около тридесет стадия вляво от Гитион, на сушата се намира стената на така наречения Тринасос (“трите острова”), който според мен е укрепление, а не град. Смятам, че името му произлиза от островчетата, разположени пред крайбрежието, които са три на брой. Като се продължи на около осемдесет стадия от Тринасос, са развалините на Хелос,

4 и после на още около тридесет стадия край морето се намира градът Акрии. Това, което си струва да се види там, е храмът и каменната статуя на Майката на боговете. Тези, които обитават Акрии, твърдят, че тя е най-древната от статуите на лакедемонците, посветени на тази богиня, след като най-древната от всички е статуята на Майката на боговете на магнетците, живеещи северно от Сипил, тоест при скалата Кодинос. Магнетците твърдят, че им я е направил <Бротей>, синът на Тантал.

5 Акриатите са имали и един победител в Олимпийските игри, Никокъл, който на две олимпиади спечелил (общо) пет победи по дълго бягане. Вдигнат е и надгробен паметник на Никокъл, който се намира между гимназиона и крепостната стена откъм залива.

6 Нагоре от морето, на сто и двадесет стадия от Акрии, са Геронтри. Те основали града си преди в Пелопонес да дойдат Хераклидите, и дорийците, след като завладели Лакедемон, ги прогонили, а след като прогонили ахейците от Геронтри, изпратили там свои заселници. По мое време и те представляваха част от “освободените лаконци”. А по пътя между Акрии и Геронтри има едно село, което се казва Палеакоме (“старото село”) и в него геронтреите имат храм и свещена дъбрава, посветени на Арес.

7 Всяка година провеждат религиозен празник в чест на бога, през който се забранява на жените да влизат в свещената дъбрава. Но около градския им площад са изворите с питейна вода. А на акропола има храм на Аполон и статуя, чиято глава е направена от слонова кост. Останалата част от статуята е унищожена от пожар, заедно с предишния храм.

8 Друго градче на “освободените лаконци” е Мариос, отстоящо от Геронтри на сто стадия. Там има древно светилище на Вси богове и около него – свещена дъбрава, предлагаща извори, извори има и в светилището на Артемида. Мариос е едно от най-снабдените с вода места. Над градчето, също навътре в сушата, е селото Глипия. А към друго селище, Селинунт, има път от Геронтри, дълъг двадесет стадия.

9 Това са нещата нагоре в континенталната суша от Акрии. А покрай морето, градът Асоп отстои на шестдесет стадия от Акрии. В него има храм на римските царе (императори), а по-нагоре от града, на около дванадесет стадия, има и светилище на Асклепий. Този бог наричат Филолай (“обичащ народа”). Що се отнася до костите, които са предмет на религиозна почит в гимназиона, то те са с големи размери, но все пак са човешки. На акропола има и светилище на Атина, с прозвище Кипарисия. В основите на акропола личат развалините на град, наречен на ахейците Паракипарисии.

10 В тази земя има и светилище на Асклепий, отстоящо на около петдесет стадия от Асоп. Местността, където се намира Асклепиона, наричат Хипертелеатос121. Има един нос, протегнат навътре в морето, отстоящ на двадесет стадия от Асоп. Наричат го “Магарешка челюст”. Там има светилище на Атина, без статуя и без покрив. Говори се, че е направено от Агамемнон. Там е и гробът на Кинад. Той също е бил кърмчия на кораба на Менелай.

11 След носа в сушата се вдава така нареченият Боатически залив, и на отвъдната страна на залива е разположен градът Бои. Основал го е Бойос, един от Хераклидите, който според легендата довел в него мъже от три града, Етида, Афродизиада и Сида. От тези древни градове за двата твърдят, че ги е основал Еней, когато бягал на път за Италия и отнесен от ветровете, отседнал в този залив, а Етиада се казвала дъщерята на Еней. За третия град разказват, че бил наречен на името на Сида, дъщеря на Данай.

12 Като се вдигнали от тези градове, тръгнали да търсят удобно място да се заселят. Получили били предсказание, че Артемида ще им покаже къде да се заселят. Там където, като слязат на сушата, им се появи заек, заекът ще им бъде водач в пътя. След като заекът се скрил сред миртова гора, заселили се там, където била миртовата гора, и до ден днешен почитат онази мирта и наричат Артемида “Сотира” (Спасителка).

13 Боатите имат и храм на Аполон на (самия) градски площад, а на друго място също така храмове на Асклепий, на Сарапис и на Изида. Развалините (на Етида) отстоят от Бои на не повече от седем стадия. Като се влиза в тях, отляво се пада една каменна херма, а сред руините може да се различи светилището на Асклепий и Хигия.

23 Китера е разположена срещу Бои, а до Платанистунт (Платановия лес) – при този свой нос островът е най-близо до сушата – та до този нос с Платановия лес от носа на сушата, който се нарича Магарешка челюст, разстоянието по море е четиридесет стадия. На Китера край морето е пристанищното селище Скандея, а градът Китера отстои нагоре от Скандея на около десет стадия. Светилището на Урания е най-святото и там се намира най-древното елинско светилище на Афродита. Самата богиня представлява дървена статуя в тежко снаряжение.

2 Като се плава от Бои под (южно) от носа на Малеа е така нареченият Нимфеон, изправена статуя на Посейдон и пещера, съвсем близо до морето, и в нея има извор със сладка вода. Много хора обитават около нея. Като се премине по морето край нос Малеа и се отдалечи човек на сто стадия, в местността край морето в границите на боатите има светилище на Аполон, наричан Епиделион.

3 Що се отнася до дървената статуя на Аполон, която е там, някога тя била поставена в Делос. Тъй като по онова време Делос било тържище на елините и се смятало, че заради бога осигурявало безопасност за търгуващите, Менофан, стратегът на Митридат, било воден от собственото си пренебрежение, било и защото бил подтикнат от Митридат – защото за човек, който търси изгодата, божествените неща стоят по-долу от печалбата –

4 та този прочие Менофан, така както Делос бил незащитен със стена и мъжете нямали оръжие, доплавал с триерите си и избил както търгуващите гости, така и самите делосци. След като ограбил повечето имот на търговците и всичките посветителни дарове, отвел в робство жените и децата и сринал самия Делос до основи. Докато Делос бил плячкосван и грабен, някой от варварите, воден от надменност, изхвърлил тази дървена статуя в морето. Вълната я поела оттам и я довлякла на това място при боатите, и заради това местността я наричат Епиделион.

5 Нито Менофан122, нито самият Митридат избегнали отмъщението на бога. Избягалите с кораби търговци устроили засада на Менофан веднага, когато се оттеглил, след като опразнил Делос, и го удавили, а по-късно богът принудил Митридат да стане убиец на самия себе си, след като властта му била отнета и бил разкарван навсякъде от римляните. Има и такива, които твърдят, че той приел като проява на милост насилствената смърт от ръцете на наемници123.

6 Това сполетяло нечестивците. Съседен на града Бои е Епидавър Лимерийски, отстоящ на около двадесет стадия от Епиделион. Твърдят, че той принадлежи не на лакедемонците, а на епидаврийците в Арголида, по време на едно държавно плаване за Кос покрай Асклепиона се приближили на това място на Лакония и след като им се явило съновидение, останали там и се заселили.

7 Разказват и това, че когато се връщали за родината си от Епидавър и карали със себе си змия (дракон) от храма, змията избягала и се гмурнала недалече (от кораба) в морето, и те едновременно поради съновидението и знамението, свързано с дракона, решили да останат там и да се заселят. Там, където се гмурнал драконът, има олтари на Асклепий и около тях растат маслини.

8 Като се продължи вдясно на около два стадия, се намира изворът на Ино124, чийто басейн е малък и е повече на дълбочина в земята. В този извор на празника на Ино хвърлят ечемичени питки. Добра поличба за хвърлящия е когато водата ги погълне. Ако ги върне обратно, се смята за лош признак.

9 Същото нещо разкриват и кратерите в Етна. В тях хвърлят златни и сребърни изделия, както и всякакви свещени дарове. Ако огънят ги поеме и погълне, се радват като на добро предзнаменование, а ако хвърлените предмети бъдат изхвърлени, смятат, че това ще донесе нещастие на човека.

10 По пътя, водещ от Бои за Лимерийския Епидавър, има светилище на Артемида, в Лимнатида на епидавърци. Градът, който отстои недалече от морето, е построен на високо място и това, което заслужава да се види там, са светилището на Афродита, също светилището на Асклепий и права статуя от камък, както и храм на Атина на акропола, а пред залива е храмът на Зевс с прозвище Сотер.

11 Под града в морето се врязва така нареченият Минойски нос. Заливът не се различава по нищо от другите достъпи към морето из Лакония, но по брега му има красиви по форма камъчета с всевъзможни цветове.

24 На сто стадия от Епидавър отстои Заракс, който иначе е местност с добър залив, но е най-обезлюден откъм “освободени лаконци”, след като дори Клеоним125, сина на Клеомен, сина на Агесиполид е обезлюдил единствено него от лаконските градчета. За Клеоним вече разказах на друго място. В Заракс няма нищо друго, освен храм на Аполон в края на залива и статуя на бога с китара.

2 Като се продължи от Заракс покрай морето на около сто стадия и оттам се завие към сушата, и се качи човек нагоре на около десет стадия, са развалините на така наречените Кифанти. В тях има пещера, посветена на Асклепий, като статуята е каменна. Има и извор със студена вода, бликащ от скалите. Твърдят, че там Аталанта, като ходела на лов, измъчена от жажда ударила с копието си скалата и така водата потекла.

3 Последни в тази част на “освободените лаконци” са Бразии край морето, отстоящи на двеста стадия плаване от Кифанти. Местните хора разказват нещо, което противоречи на всички останали елини, че Семела родила сина си от Зевс и след като била заловена от Кадъм, била сложена в сандък с Дионис. И че сандъкът бил изкаран на техния бряг от вълните, и Семела – намерили я вече мъртва – я погребали с почести, а Дионис, според техния разказ, го отгледали.

4 Заради това и градът им, който дотогава бил наричан Ореати, бил преименуван на Бразии, заради изхвърлянето на сандъка на брега. Също и по мое време за предметите, които биват изхвърляни от вълните се казва, че са били “изтърсени”. Към това бразиатите добавят и че при тях дошла Ино, докато скитала, и като дошла, пожелала да стане кърмачка на Дионис. Дори показват пещерата, където Ино е кърмила Дионис и наричат равнината “градината на Дионис”.

5 Там има също така светилище на Асклепий, както и на Ахил, и всяка година провеждат празник на Ахил. В Бразии има малък нос, осигуряващ защита от вълните в морето и на него има медни (статуи), не по-големи от една стъпка, с (плъстени) шапки на главите, не знам дали ги смятат за Диоскурите или за Корибантите. Прочие те са три, а четвъртата статуя е на Атина.

6 Вдясно от Гитион е Лас, на десет стадия от морето и на четиридесет от Гитион. Днес той е разположен между планините Илиос, Азий и Кнакадий, но по-рано се е намирал на върха на планината Азий. И днес още личат руини от стария град, както и статуя на Херакъл пред крепостната стена и трофей от македоните, част от войската на Филип126, когато той нахлул в Лакония, но след като били отблъснати от останалите, оплячкосали крайморската територия.

7 Сред развалините има храм на Атина с прозвище Азия, за който казват, че е построен от Кастор и Полидевк, след като се спасили от колхите. Защото и при колхите има светилище на Атина Азия. Знам, че синовете на Тиндарей участвали в похода на Язон. А че колхите почитат Атина Азия, пиша го, защото го чух от лакедемонците. Близо до сегашния град има чешма, която заради цвета на водата се нарича Галако (Млечна), а до чешмата има гимназион. Там е изложена древна статуя на Хермес.

8 А от планините на Илиос има храм на Дионис Илийски, а на самия връх е храмът на Асклепий, а на Кнакадий е (храмът на) така наречения Аполон Карнейски. Високо пък в планините е спартанското светилище на Асклепий и на Артемида, с прозвище Дафнея.

9 На носа до морето има храм на Артемида Диктина, като всяка година устройват празник в нейна чест. Вляво от този нос в морето се влива реката Сменос, една от реките с най-добра питейна вода. Тя извира от планината Таугет и отстои на не повече от пет стадия от града.

10 В така наречената местност Араинос се намира гробницата на Лас и върху гроба му има паметна статуя. Местните хора разказват, че този Лас бил основателят (на града) и че бил убит от Ахил, а Ахил връхлетял в страната, защото искал от Тиндарей Елена за жена. Ако трябва да кажем истината, то убиецът на Лас е Патрокъл. Защото той е бил и един от кандидатите за Елена. А това, че Ахил не е споменат сред женихите на Елена в “Каталога на женихите”, не е доказателството, че той не е искал Елена.

11 В началото на своето съчинение Омир е написал, че Ахил е тръгнал (в похода) срещу Троя в угода на синовете на Атрей, а не защото е включен в клетвите на Тиндарей127. Съчинил е и за състезанията, когато Антилох казва, че Одисей е по-стар от него с едно поколение128, и когато Одисей разказва на Алкиной за Хадес, наред с останалото и това, че пожелал да види Тезей и Пейрит, които мъже са живяли преди него129. А знаем, че Тезей е похитил Елена. Така че по начало е неуместно (да се смята), че Ахил е бил кандидат за Елена.

25 Като се продължи от този гроб, има една река, вливаща се в морето, чието име и Скирас, и (казват), че тази река била безименна, докато синът на Ахил, Пир, не влязъл в нея с корабите си, когато доплавал за брака си с Хермионе от Скирос. Като се премине тази река, има едно древно светилище … по-нагоре от олтара на Дионис. На четиридесет стадия от реката отстои Пирих, навътре в сушата. Казват, че този град получил името си от Пир, сина на Ахил, но според други Пирих бил бог от така наречените Курети.

2 На свой ред някои разправят, че от Малея там слязъл и се заселил Силен. Че Силен е отрасъл в Малея го разкриват и следните стихове в химна на Пиндар130:

О, вдъхновен хороводецо,

що висината Малея отхрани, съпруг на Наида,

Силене!

А че е имал име и Пирих, това Пиндар не го казва, но го твърдят живеещите около Малея.

3 На градския площад в Пирих има кладенец, смятат, че им го е дарил Силен. Ако този кладенец пресъхне, биха изпитали недостиг на вода. От боговете в земята им има светилища на Артемида, с прозвище Астратея, защото там амазонките спрели настъплението на войската си, и Аполон Амазоний. И двете дървени статуи според тях са посветени от жените от Термодонт.

4 По пътя надолу от Пирих към морето се намира Теутроне. Разказите разкриват, че негов основател е атинянинът Теутрант, а от боговете най-много почитат Артемида Исория, като там имат и извор Наия. На разстояние сто и петдесет стадия от Теутроне е вдаденият навътре в морето нос Тенар, и заливите на Ахил и на Псаматой, а на носа има храм, наподобяващ пещера, и до него статуя на Посейдон131.

5 Някои от елинските автори са съчинили, че оттам Херакъл извлякъл кучето на Хадес, но не по път под земята, минаващ през пещерата, нито пък бил готов да послуша боговете, че съществува някакъв подземен палат, където уж се събирали душите на умрелите. А според правдоподобния разказ на Хекатей Милетски132, на Тенар живяла някаква страшна змия, която наричали “Кучето на Хадес”, тъй като ухапаният от нея трябвало начаса да умре от отровата й, та според него тъкмо тази змия Херакъл отвел при Евристей.

6 А Омир133 – той пръв е споменал за кучето на Хадес, което Херакъл извел – той нито му е дал име, нито е описал вида му, както на Химера134. По-късните автори са му дали името Цербер135 и оприличавайки го изобщо на куче казват, че има три глави136, макар да не е сигурно дали Омир е имал пред вид кучето като спътник на човека, или е нарекъл една змия “куче на Хадес”.

7 Наред с останалите посветителни дарове на Тенар е и медната статуя на китареда Арион при делфина. Преданието за самия Арион и за делфина го е разказал Херодот в описанието си на Лидия137. Делфинът в Пороселене138, който се отплатил на момчето заради това, че го спасил, когато той бил улучен от рибари и момчето го излекувало, този делфин го видях как се подчинява на викащото го момче и го носи натам, където пожелае139.

8 На Тенар има и един извор, който днес не предлага нищо удивително, но по-рано, казват, предлагал на гледащите във водата възможността да видят заливите и корабите. Да предлага този извор това чудо го прекратила някаква жена, която изпрала в него изцапаната си дреха.

9 На около четиридесет стадия плаване от нос Тенар отстои Кайнеполис. В древността и той се наричал Тенар. В него има мегарон на Деметра и при морето е храмът на Афродита с права мраморна статуя. Оттам на тридесет стадия от Тенар е нос Тириди и руините на града Хипола, е в него има светилище на Атина Хиполаитида. Малко над него е Месаполис, град и залив.

10 От този залив има сто и петдесет стадия до Ойтилос. Херосът, от който градът носи името си, е по произход аргосец, син на Амфианакт, сина на Антимах. Това, което заслужава да се види в Ойтилос, е светилището на Сарапис и на градския площад – дървената статуя на Аполон Карней.

26 А от Ойтилос до Талами дължината на пътя е около осемдесет стадия, като по пътя има светилище и прорицалище на Ино. В нея прорицанията получават, като преспят, а това, което искат да научат, богинята им го показва в съновидения. В откритото пространство на светилището са изложени медни статуи, едната е на Пазифая, а другата на Хелиос. Самата статуя в храма не можах да видя, заради венците, с които беше увенчана, но казват, че и тя е медна. От свещен извор изтича и вода, която е приятна за пиене. Тази Пазифая е с прозвище Селена, а не е местното божество на таламатите.

2 На двадесет стадия от Талами до морето отстои Пефнос. Близо до него има едно островче, не по-голямо от голяма скала, като и неговото име е Пефнос. Таламатите твърдят, че там са се родили Диоскурите. Знам, че го е споменал в песента си и Алкман. Те обаче твърдят, че (Диоскурите) не са отраснали на Пефнос, а Хермес ги е отнесъл в Пелана.

3 На това островче има медни статуйки на Диоскурите с големина една стъпка, поставени на открито на островчето. Тях вълнението не ги отмества, когато залива скалата по време на буря. Това наистина е чудо, както и че там намират мравки, по-бледи на цвят, отколкото е цветът на мравките. Месенците твърдят, че тази земя някога е била тяхна, така че смятат и Диоскурите по-скоро за свои, отколкото за принадлежащи на лакедемонците.

4 На двадесет стадия от Пефнос отстои Левктра. Не знам откъде идва името на града Левктра. Дали всъщност е от Левкип, сина на Периер, както твърдят месенците, според мен те смятат така, защото местните хора най-много почитат от боговете Асклепий, като смятат, че е син на Арсиноя, дъщеря на Левкип. Там има медна статуя на Асклепий и встрани от нея на Ино.

5 Там е съграден и храм и статуя на Касандра, дъщерята на Приам, която местните хора наричат Александра. Там има и дървени статуи на Аполон Карнейски, така, както е обичайно и за лакедемонците, които владеят Спарта. А на акропола има светилище със статуя на Атина, като в Левктра има също така и светилище, и свещена дъбрава на Ерос. Зимно време през дъбравата тече вода, а през пролетта падналите от дървесата листа не се отнасят от водата, нито пък тя се увеличава.

6 За територията на Левктра към морето пиша това, което знам, че се е случило по мое време. Вятър донесъл огън в гората и унищожил по-голямата част от дърветата. Когато местността се разкрила оголена, там намерили статуя на Зевс Итомейски. Това според месенците за тях е доказателство, че в древността Левктра е принадлежала на месенците. Но възможно е и лакедемонците да са обитавали от самото начало Левктра и да са почитали Зевс Итомейски.

7 А Кардамиле, за който споменава и Омир, сред даровете, обещани от Агамемнон140, е подчинен на лакедемонците в Спарта, след като царят Август го отрязъл от Месения. Кардамиле отстои на осем стадия от морето и на шестдесет от Левктра. Там, недалече от крайбрежието, има свещен участък, посветен на дъщерите на Нерей. Казват, че те стъпили на това място, излизайки от морето, за да видят Пир, сина на Ахил, когато той пристигнал в Спарта, за да се ожени за Хермиона. В градчето има светилище на Атина и на Аполон Карнейски, който е местен за дорийците.

8 Градът, който в стиховете на Омир141 е споменат като Енопе, чиито граждани са месенци и са включени в събранието на “освободените лаконци”, по мое време го наричат Герения. Казват, че в този град отраснал Нестор, а според други той дошъл в това място като изгнаник, след като Пилос бил разрушен от Херакъл.

9 Там, в Герения, се намира гробът и светилището на Махаон, сина на Асклепий, а този Махаон е открил лекове за човешки болести. Тази свята местност наричат Родон (роза) и в нея има статуя на стоящ Махаон, от мед. На главата му е поставен венец, който на местния език наричат кифос. Този, който е съчинил “Малката Илиада” 142 твърди, че Махаон е убит от Еврипил, сина на Телеф.

10 Знам и тези неща, които стават в Асклепиона в Пергам. В химните си започват от Телеф, но в песнопенията изобщо не споменават Еврипил, нито изобщо желаят да се споменава името му в храма, защото знаят, че е убиец на Махаон. Според легендата Нестор е спасил костите на Махаон. А за Подалейрий143 твърдят, че след като опустошили Илион, когато се връщали назад, той сбъркал посоката на плаването и след като се спасил в Сирнос, на територията на Кария, се заселил там.

11 Част от територията на Герения е планината Калатион. В нея се намира светилището на Клая и пещера край самото светилище. Входът към нея е стръмен, а това, което се предлага вътре, заслужава да се види. Нагоре към континента на тридесет стадия от Герения отстои Алагония, това градче вече изброих сред тези, които влизат в списъка на “освободените леконци”, а това, което заслужава да се види в него, са светилищата на Дионис и Артемида.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТРЕТА КНИГА

1 Лакедемон бил женен за Спарта, дъщерята на Еврот

2 Хипокоонт и Икарион били братя на Тиндарей.

3 Hdt. 1,63-64. Крез бил цар на Лидия между 560 и 546 г. пр. Хр.

4 Сиреч Зевс.

Hom. Od. XIX, 178-179.

5 Кротон бил основан около 708 г. пр. Хр.

6 Приблизителната датировка на т. нар. Месенска война е 720 г. пр. Хр.

7 В случая Павзаний заимства информацията от Херодот [Hdt. 1,67].

8 Hom. Il. XIII, 613.

9 Hom. Il. XIII, 650.

10 Фаселида е в Ликия.

11 Главен град във Витиния.

12 Разказът за Анаксандрид е заимстван от Херодот [Hdt. 5,39-40]. Той бил спартански цар между 560 и 520 г. пр. Хр.

13 Вж. Hdt. 5,42. Клеомен управлявал ок. 520 – 490 г. пр. Хр.

14 Вж. Hdt. 5,64-65; Походите са датирани в 511 и 510 г. пр. Хр.

15 Сиреч, били склонни да му се покорят доброволно. [Вж. Hdt. 6,50].

16 Демарат бил от царския род на Еврипонтидите и управлявал между 515 и 491 г. пр. Хр. Клеомен се самоубил на следната 490 г. пр. Хр. [Вж. Hdt. 6,51; 6,75].

17 Протезилай бил първият от ахеите, който паднал под стените на Троя. Като херой бил особено почитан в Елевзин, където имало негов хероон и се пазели свещени дарове. При нашествието на Ксеркс в 480 г. пр. Хр. неговият стратег Артаукт с хитрост ги откраднал и разорил свещената земя. Впоследствие сянката на Протезилай непрестанно го преследвала, той бил пленен и разпнат на кръст. [Вж. Hdt. 9,116-120].

18 Херодот [Hdt. 5,63] изрично отбелязва, че дори и Пития била подкупвана.

19 Леонид I наследил Клеомен между 490 и 480 г. пр. Хр.

20 Сиреч Ефиалт, извършил това зловещо предателство, описано у Херодот [Hdt. 7,213].

21 Плейстарх бил цар между 480 и 459 г. пр. Хр.

22 Подробностите са у Херодот [Hdt. 9,76-77] . Битката при Платея е през 479 г. пр. Хр.

23 Павзаний очевидно следва разказа на Херодот [Hdt. 9,78-79].

24 Плейстоанакт управлявал 50 години (459 – 409 г. пр. Хр.), а наследилият го Павзаний – 14 (409 – 395 г. пр. Хр.).

25 т.е. управлението на 30-те тирани в Атина през 404/403 г. пр. Хр.

26 Смъртта на Лизандър е в 395 г. пр. Хр.

27 Агесиполид е бил цар между 395 и 380 г. пр. Хр., а Клеомброт след това (380 – 371 г. пр. Хр.)

28 Според Ксенофонт [Xen. Hell. 4,7,2-3] такова споразумение било свещено за всички, с изключение на специално разрешение на Зевс или прорицалището на Делфийския Аполон.

29 Събитията са от 381 – 380 г. пр. Хр.

30 Битката при Левктра е в 371 г. пр. Хр. и с нея започва кратката епоха на Тиванската хегемония.

31 Агесиполид царува само една година (371 – 370 г. пр. Хр.) докато Клеомен II цели 61 (370 – 309 г. пр. Хр.).

32 Спартански цар (309 – 265 г. пр. Хр.).

33 Събитията са от 273-272 г. пр. Хр.

33а Коалицията срещу Антиох била създадена през 267 г. пр. Хр.

34 През 265 г. пр. Хр.

35 Акротат царувал между 265 и 262 г. пр. Хр., а Аревс II (262 – 254 г. пр. Хр.).

36 Леонид II (254 – 235 г. пр. Хр.).

37 Спартанският цар Клеомен II бил на трона между 235-222 г. пр. Хр., а умрял в Египет в 220/219 г. пр. Хр.

38 Paus. 2,9,1-3.

39 Вж. Hdt. 1,66. Събитията са от около 560 г. пр. Хр.

40 Първият добре засвидетелстван в античната традиция спартански цар от рода на Еврипонтидите (ок. 550-515 г. пр. Хр.).

41 Hom. Il. XIX, 117.

42 Демарат царувал ок. 515-491 г. пр. Хр.

43 Леотихид II (491-469 г. пр. Хр.).

44 Битката при Микале е в 479 г. пр. Хр.

45 Архидам II бил спартански цар межзу 469 и 427 г. пр. Хр.

46 Става дума за опустошителната Пелопонеска война (431-404 г. пр. Хр.).

47 Агис II царувал между 427 и 399 г. пр. Хр.

48 Спартаните превзели Декелея в 413 г. пр. Хр. и поставили атиняните в критично положение, тъй като по този начин контролирали част от Атика.

49 Лизандър бил наварх на спартанския флот и разбил атиняните при Егос потами в 405 г. пр. Хр.

50 Агезилай II царувал между 399 и 360 г. пр. Хр.

51 т.е. синът на Дарий II (423-404 г. пр. Хр.), Артаксеркс II (404-359 г. пр. Хр.).

52 Експедицията на Агезилай II в Азия е през 396-394 г. пр. Хр.

53 Лизандър бил убит през 395 г. пр. Хр.

54 Избухнала през същата 395 г. пр. Хр.

55 Спартаните изтръгнали победата при Коронея в 394 г. пр. Хр.

56 Архидам III царувал между 360 и 338 г. пр. Хр.

57 Свещената война срещу фокидците на Филомел започнала в 355 г. пр. Хр.

58 Става дума за прочутия историк Теопомп от Хиос, роден ок. 380 г. пр. Хр. Написал “История на Елада” и “История на Филип II”, от които са оцелели отделни фрагменти.

59 Убийството на Архидам III в Италия е датирано в 338 г. пр. Хр.

60 Агис III (338-331 г. пр. Хр.) бил разбит и убит в битката при Мегалопол.

61 Евдамид I царувал между 331 и 305 г. пр. Хр.

62 Спартанският цар Клеомен III бил разбит в битката при Селазия в 222 г. пр. Хр. от македонския владетел Антигон III Дозон.

63 За тази статуя споменава още Херодот [Hdt. 1,69].

64 За битката при Саламин в 480 г. пр. Хр. Вж. [Hdt. 8,88-89].

65 т.е Гай Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.).

66 Октавиан Август (27 г. пр. Хр. – 14 г.) бил осиновен от Цезар.

67 Тези триери били предвождани от атиняна Конон.

68 Павзаний заимства информацията от Херодот [Hdt. 9,52-53].

69 В битката при Платея през 479 г. пр. Хр. персийската (мидийската) армия предвождана от Мардоний претърпяла съкрушително поражение.

70 Павзаний напомня за бунта на илотите след разрушителното земетресение в района на Спарта през 464 г. пр. Хр.

71 В 457 г. пр. Хр.

72 Подробна информация има у Херодот [Hdt. 6,67].

73 Талтибий бил глашатай на Агамемнон. За него информация има и у Херодот [Hdt. 7,134].

74 Дарий изпратил пратеници да искат земя и вода, сиреч подчинение преди да предприеме похода в Елада през 490 г. пр. Хр.

75 Павзаний има предвид Артемида.

76 Творил около средата на VI в. пр. Хр.

77 т.е. Диоскурите.

78 Павзаний очевидно добре е познавал сведенията на Херодот за хипербореите и в частност за Абарис [Hdt. 4,36].

79 Епитет на Аполон, почитан специално от дорите.

80 Според преданието бил правнук на Херакъл.

81 Сиреч предотвратяващи нещастие.

82 Павзаний цитира този автор, от който не е запазено нищо.

83 Спартанският стратег изтръгнал победа над атиняните в битката при Амфипол в 422 г. пр. Хр., но там паднал убит.

84 В 479 г. пр. Хр.

85 В Спарта управлявали два царски рода – Агиади и Еврипонтиди.

86 Paus. 2.30.3.

87 Хипокоонт бил брат на Тиндарей и Икарий, които впоследствие били прогонени от Лакедемон от него с помощта на 12-те си сина.

88 Според преданието Тиндарей принесъл жертви на всички богове, но забравил за Афродита. Богинята се разгневила и му отмъстила, като направила дъщерите му Клитемнестра, Елена, Тимандра и Филония неверни съпруги.

89 Те били отвлечени от Диоскурите, които ги направили свои съпруги.

90 Благородно, благоуханно растение. Павзаний използва информацията у Херодот [Hdt. 4,169].

91 Той бил един от седемте мъдреци, погребан в Спарта.

92 Вж. [Hdt. 5,43].

93 Битката при Артемизион и Саламин от 480 г. пр. Хр.

94 Вж. информацията у Херодот [Hdt. 6,69].

95 Изглежда мидийски / персийски епитет на богинята.

96 Известен архитект, ваятел и поет, творил в началото на V в. пр. Хр.

97 Изглежда релефни изображения, които украсявали стените на храма.

98 Очевидно става дума за похода на Павзаний срещу Бизантион в 478 г. пр. Хр.

99 Древните са били убедени, че някои заклинатели могли да викат душите от подземното царствои дори да получават от тях отговори.

100 Hom. Il. XIV, 231; XVI, 672. В цитирания втори стих дори изрично е подчертано, че смъртта и сънят са близнаци.

101 Става дума за Поликлейт младши, съвременник на Фидий, творил преди и в началото на Пелопонеската война.

102 Изглежда този трон бил направен около 600 г. пр. Хр., а бил позлатен при лидийския цар Крез (560-546 г. пр. Хр.).

103 Вж. Hom. Od. VIII, 276-278.

104 Вж. Hom. Od. IV, 351-370.

105 Изчислено е, че върху трона са били изобразени 44 сцени с участието на 180 богове, херои и персонажи.

106 12-те дъщери на Тестий съответствали на 12-те месеца в годината.

107 Hom. Il. XXIV 41.

108 Те били незаконно родени (от робиня) синове на Менелай.

109 Под стените на Троя.

110 Жителите на град Химерея в Сицилия.

111 Според традицията преди всяко сражение локрите поставяли символично в редиците си сънародника Аякс, за да им помага.

112 Лирическият поет Стезихор от края на VII – VI в. пр. Хр. написал поемата “Разрушаването на Илион”, в която описал Елена в лоша светлина. Заради това, той загубил зрението си. След като сам се опровергал, прогледнал отново.

113 Сиреч светилище на Феб – Аполон.

114 Hom. Il. II 584.

115 Текстът позволява на някои издатели да допускат, че става дума за жертвоприношение на кон на Слънцето.

116 Споменато още у Омир [Hom. Il. II,583].

117 Според преданието след убийството на Ифит, Херакъл бил измъчван от болест и потърсил съвет и лечение в Делфи, което му било отказано. Хероят се разсърдил и дори заплашвал, че ще разруши светилището.

118 Hom. Il XVIII 140-141.

119 Hom. Il. III, 445.

120 Статуята на богинята била само с глава. В Атина също й принасяли само главите на жертвените животни.

121 Очевидно целебно място, заради което е свързано с храма на Асклепий.

122 Събитието се свързва с т. нар. Първа Митридатова война (89-85 г. пр. Хр.) в чието начало римското оръжие загубило позициите си в Мала Азия и островите в Източното Средиземноморие

123 Микридат VI Евпатор наистина се опитал да се самоубие, след като и синът му Фарнак се обявил срещу него. В столицата на Боспорското царство Пантикапей той поел отрова и заповядал на един от наемниците си Битойт (Биток) да го убие. Събитието е датирано в 63 г. пр. Хр.

124 Ино била дъщеря на Кадъм и Хармония, втора жена на Атамант.

125 Павзаний напомня, че този Клеоним не успял да стане спартански цар, тъй като властта била предадена на Аревс (309-265 г. пр. Хр.). Този Клеоним поканил епирския цар Пир да нахлуе в Лакедемон през 272 г. пр. Хр.

126 Павзаний изглежда има предвид нахлуването на македонския владетел Филип V в Пелопонес през 215 г. пр. Хр.

127 Hom. Il. I 158.

128 Hom. Il. XXIII 790.

129 Hom. Od. XI 629-631.

130 От този химн на Пиндар е запазен само този стих.

131 Тук бил сборен пункт и на лаконските кораби, които се отправяли на поход или война. Според някои изследвачи и издатели името на носа е с финикийски произход и означавало “скала”

132 Прочут логограф, съвременник на Дарий I (522-486 г. пр. Хр.) и предшественик на Херодот.

133 Hom. Il. VIII 368; Od. XI 623.

134 Hom. Il. VI 181.

135 Hes. Theog. 311-312.

136 Soph. Trach. 1098.

137 Hdt. 1,23-24.

138 Остров в Егеида наблизо до Лесбос към крайбрежието на Мала Азия.

139 Вж. Strab. 13, 2, 6.

140 Hom. Il. IX 150.

141 Hom. Il. IX 150/151.

142 Лесхей от Лесбос бил един от най-известните циклически поети от края на VII – VI в. пр. Хр. В тази поема били описани събитията от смъртта на Ахил до падането на Троя.

143 Брат на Бахаон според Hom. Il. II 729-733.

============================================================

Предходна глава – кн. 2 Нещата в Коринт

Следваща глава – кн. 4 Нещата в Mесения

Advertisements
Published in: on 12. 11. 2008 at 6:31 pm  Коментарите са изключени за Павзаний, Описание на Елада – кн. 3  
Tags:
%d bloggers like this: