Павзаний, Описание на Елада – кн. 4

НЕЩАТА В МЕСЕНИЯ

1 Откъм страната на месенците, отделена от царя (императора)1 към границите с Лакония, към Герения се намира така наречената “свинска” клисура. Казват, че първите заселници са владяли тази земя, която днес е пустинна. След смъртта на Лелег, който царувал в днешна Лакония, властта наследил Мюлес, по-големият от синовете му, а Поликаон бил по-младият и поради това бил обикновен гражданин, когато се оженил за Месена, дъщерята на Триопс, сина на Форбант, от Аргос.

2 Месена, горда заради баща си, който по онова време изпъквал сред елините със своето достойнство и сила, не искала съпругът й да остане обикновен гражданин. След като събрали войска от Аргос и от Лакедемон, дошли в тази страна, и на цялата страна било наложено името Месена от жената на Поликаон, като наред с другите градове, които били построени, бил и Андания, която подготвили за своя царска резиденция.

3 Преди битката, която повели тиванците срещу лакедемонците при Левктра2, и основаването на днешна Месена под Итоме, смятам, че не е имало град с името Месена. В немалка степен съдя за това и от стиховете на Омир. Защото в каталога3 на пристигналите в Илион изброява Пилос, Арене и други, но е споменал за град Месена. И в Одисеята може да се види, че по това време месенците са народ, а не град,

… да изиска дълга на народа месенски4

4 И още по-ясно, когато говори за лъка на Ифит:

на Ортилоха безстрашен в Месена5.

Той е нарекъл дом на Ортилох градчето Фера в Месена, и обяснил това сам във връзка с гостуването на Пизистрат при Менелай:

и те дойдоха във Фера, направо в дома на Диокъл –

чадото на Ортилоха6.

5 Прочие, най-напред в тази страна царуват Поликаон, синът на Лелег и Месена, жената на Поликаон. При тази Месена дошъл за да донесе мистериите на Великите богини7 Каукон от Елевзин, син на Келайнос, сина на Флиос. Атиняните разказват, че самият Флиос бил син на Гея. В подкрепа на тяхната легенда е и ликомидийският химн към Деметра, съчинен от Музей.

6 Много години след Каукон Лик, синът на Пандион, довел култа към Великите богини до по-голяма почит. Наричат и един дъбов лес на името на Лик, там той пречиствал мистите. За това, че в тази земя има дъбрава наречена на Лик, е написано и от критянина Рианос:

край каменистия Елеон, над дъбравата на Лик

7 Че този Лик е бил син на Пандион разкриват стиховете на портрета на Метап. Метап също преустроил нещата, свързани с култа. Този Метап бил по потекло атинянин, посветен и основател на всякакви култове. Той основал и култа към Кабирите на тиванците, той поставил и изображение в пристройката на ликомидийците на което има епиграма, съобщаваща наред с останалите неща и това, което доказва моето твърдение:

Осветих и палати на Хермес, и друми на свята

Деметра, майка на Коре, що, казват, основала

Месена в чест на Великите богини, научена от Каукон, издънка на знатния род на Флиос.

Възхитен от всички свети дела, които в

хубава Андания основа славният Лик, синът

на Пандион от Атида.

8 Тази епиграма всъщност разкрива, че при Месена дошъл Каукон, потомък на Флиос, разкрива също така и че наред с всичко друго, свързано с Лик, от него иде началото на мистерията в Андания. А на мен ми се струва правдоподобно това, че Месена е основала мистерията не на друго място, а там, където живеели тя и Поликаон.

2 След като пожелах старателно да проуча кои са децата, които Месена е родила на Поликаон, прочетох така наречените “Евои”, както и стиховете от Навпакт, а освен тях и генеалогиите на Кинетон и Азий. В тях не намерих да е написано нещо друго, освен че във Великите Евои, както знам, се казва, че Поликаон, сина на Бутес, се оженил за Евайхме, дъщерята на Хилос, син на Херакъл, но в тях липсва каквото и да е по отношение на мъжа на Месена и на самата Месена.

2 По-късно, след като Поликаон не е имал потомство, според мен след не повече от пет поколения, правят за свой цар Периер, сина на Еол8. При него дошъл, както разказват месенците, Меланей, който бил много добър в стрелбата с лък, и заради това го смятали за син на Аполон. И Периер му отделил да засели част от земята Карнасион, която тогава била наречена Ойхалия. Името на града Ойхалия казват, че дошло от жената на Меланей.

3 Но тесалийците и евбейците, които най-много си противоречат от (градовете) в Елада, та първите казват, че Евритион9 – по мое време Евритион представлява пустееща местност – в древността бил град и се наричал Ойхалия, докато Креофил10 в Хераклея е написал неща, които съвпадат с версията на евбейците. Хекатей Милетски на свой ред е написал, че Ойхалия се намира в дяла на Скиос на Еретрия. Но по мое мнение версията на месенците изглежда по-правдоподобна както заради други неща, така и заради тленните останки на Еврит, за които ще спомена и по-нататък.

4 Та Горгофона, дъщерята на Персей, родила на Периер Афарей и Левкип, и когато Периер умрял, те наследили властта над месенците. Но по-властен от тях бил Афарей. Като цар той основал града Арене, носещ името си от дъщерята на Ойбалос, която била негова жена и в същото време сестра по майчина линия. Защото Горгофона живяла и с Ойбалос, и за нея вече споменах на два пъти, в описанието си на Арголида и на Лакония.

5 Та Афарей не само основал града Арене в Месения, но също така приел у дома си Нелей, сина на Кретей11, син на Еол, с прозвище Посейдонов, тъй като бил негов племенник, изгонен от Пелий, сина на Йолк, и му дал част от земята при морето, в която наред с останалите градове бил и Пилос, където именно Нелей се заселил и създал царство.

6 В Арене пристигнал и Ликос, синът на Пандион, когато той също избягал от своя брат Егей от Атина. Той показал мистериите на Великите богини на Афарей, децата му и жена му Арене. Научил ги на тях, като ги завел в Андания, тъй като там Каукон посветил Месена.

7 По-големият и по-храбър син на Афарей бил Идас, а по-младият бил Линкей12, за когото Пиндар е казал – доколко е вярно – че бил с толкова остър поглед, че виждал през дънера на дървото. Не знаем дали Линкей е имал дете, но на Идас дъщеря била Клеопатра, родена от Марпеса, която била жена на Мелеагър. Авторът на Кипърския епос13 казва, че тя била на Протезилай, който пръв се осмелил с елинска войска да слезе в Троада, жена на този Протезилай била Полидора, и според него тя била дъщеря на Мелеагър, сина на Ойней. Впорчем ако е вярно, тези жени, които са три на брой, като се започне от Марпеса, след смъртта на съпрузите им са се съсекли сами.

3 Когато синовете на Афарей повели битка с братовчедите си Диоскурите за кравите и Линкей бил убит от Полидевк, а Идас го сполетяла съдбата, след като бил ударен от мълния, домът на Афарей останал изцяло без мъжко потекло и властта над месенците преминала в ръцете на Нестор, който не бил Нелеев, над всички, над които по-рано властвал Идас, с изключение на тези, които се подчинявали на децата на Асклепий.

2 Твърдят, че и синовете на Асклепий участвали в похода срещу Илион, защото били месенци, тъй като Асклепий бил син на Арсиноя, дъщерята на Левкип, а не на Коронида. Едно пустинно място в Месения наричат Трикка14 и привеждат стихове на Омир, в които Нестор, който взима в колесницата си Махаон и се грижи за него съчувствено. Той не би проявявал към него такава благосклонност, ако не е бил негов съсед и цар на родствени хора. Някои дори с особена сила потвърждават легендата за Асклепиадите, като показват гроба на Махаон в Герения и светилището на синовете на Махаон във Фари.

3 След като войната срещу Илион приключила и Нестор починал на път за дома си, поход на дорийците и нашествие на Хераклидите, което станало две поколения по-късно, изхвърлило потомците на Нелей от Месения. По този въпрос вече направих отклонение в разказа си за Тисамен. Ще добавя само следното. Когато дорийците, предвождани от Темен, тръгнали да завземат Аргос, Кресфонт поискал от тях земята Месения, тъй като той бил и по-стар от Аристодем.

4 Аристодем вече бил умрял, а Автезион най-вече оспорвал на Кресфонт Тера, той бил от стар тивански род, пето коляно потомък на Полиник, сина на Едип, и по онова време бил настойник на синовете на Аристодем, като техен вуйчо по линия на майка им. Защото Аристодем се оженил за дъщеря на Автезион, на име Аргея. А Кресфонт – той искал дялът на Месения да остане изцяло за него – поискал от Темен уж да реши (спора) с жребий.

5 Темен пуснал в хидрия (стомна), в която имало и вода, жребиите за подялба на синовете на Аристодем и на Кресфонт, като право да избере дял от страната щял да има този, чийто жребий излезе по-напред. Темен направил два (еднакви) жребия за подялбата на земята, но този за синовете на Аристодем бил изсушен на слънцето, а Кресфонтовия бил изпечен на огън. Жребият на синовете на Аристодем потънал и така на Кресфонт се паднало да си избере земята на Месения.

6 Народът на древните месенци не бил прогонен от дорийците, но те се съгласяват (месенците) да бъдат управлявани от царя Кресфонт и земята им да бъде разделена спрямо дорийците. Тази отстъпка към тях била предизвикана от подозрението спрямо царстващия им род, че Нелеидите са потомци на Йолк от стари времена. Защото жена на Кресфонт била Меропе, дъщерята на Кипсел, който по онова време царувал в Аркадия, и наред с останалите деца, които тя му родила, бил и най-младият син Айпитос.

7 Царската резиденция, където той и синовете му възнамерявали да се заселят, била построена в Стениклерос. В древността Периер и другите царе живеели в Андания, но след като Афарей построил Арене, веднага Афарей и синовете му заживели там. По времето на Нестор и неговите потомци царската резиденция се намирала в Пилос. Кресфонт на свой ред постановил царят да пребивава в Стениклерос. Понеже той управлявал по-скоро в интерес на народа, то тези, които държали парите, въстават и убиват самия Кресфонт и останалите му синове,

8 а Айпитос – него като все още дете взел за отглеждане Кипсел – единствен оцелял от целия дом, а когато станал мъж, аркадците го връщат обратно в Месена. За неговото връщане подкрепа оказват и останалите дорийски царе, най-вече синовете на Аристодем и Истмий, сина на Темен. Когато Айпитос се възцарил, първо отмъстил на убийците на баща му, като наложил възмездие и на съучастниците в убийството. След като обградил с благосклонност управителите на месенците, и с дарове представителите на народа, си спечелил такава слава, че неговите потомци започнали да бъдат наричани Айпитиди вместо Хераклиди.

9 Синът на Айпитос Главк, който се възцарил след Айпитос, успял изобщо да уподоби баща си в обществената му политика и в отношението му към обикновените граждани, а по благочестие дори го надминал. Защото Главк бил човекът, който учредил да бъде почитано светилището на Зевс на върха на Итоме, което било издигнато от Поликаон и Месена и което дотогава не се радвало на почит сред дорийците. Той пръв също така принесъл жертви на Махаон, сина на Асклепий, и въздал дарове на Месена Триопска, каквито са обичайни за хероси.

10 На свой ред Истмий, синът на Главк, въздигнал светилище на Горгасос и на Никомах във Фари. Син на Истмий бил Дотадас, който наред с останалите пристанища, с които Месения разполага, построил и това в Мотоне. На свой ред Сиботас, синът на Дотадас, учредил щото царят всяка година да принася жертва на речния бог на Памисос, а също така и да се извършват богослужения в чест на Еврит, сина на Меланей в Ойхалия, преди мистериите на Великите богини, които все още се провеждали в Андания.

4 А по времето на Финтас, сина на Сиботас за пръв път месенците изпратили жертвени дарове на Аполон в Делос и мъжки хор. Евмел ги научил на техния встъпителен химн към бога, но в действителност се смята, че той е авторът само на стиховете. Също така при царуването на Финтас за пръв път възникнала враждата им с лакедемонците, за чиято причина също се спори, но за която се разказва, че се е породила ето така.

2 В планините на Месения има едно светилище на Артемида, наречена Лимнатида, като от дорийците го почитали заедно единствено месенците и лакедемонците. Лакедемонците всъщност твърдят, че мъже от Месения насилили техни девойки, които дошли на празника, и убили техния цар, който се опитал да ги въспре, Телекъл, сина на Архелай, син на Агезилай, син на Дорис, син на Лабот, син на Ехестрат, син на Агид, като на всичкото отгоре, както разказват, девойките били насилени по един срамен начин.

3 Месенците на свой ред твърдят, че Телекъл устроил заговор срещу влизащите първи в светилището месенски първенци, като причина за това била благодатната земя на Месения, и в заговора си избрал сред спартанците хора от неблагороден произход, предрешил ги с дрехи и накити така, че да приличат на девойки и да нападнат спрелите се на отдих месенци, като им раздал ками. Защищавайки се, месенците убили тези неблагородни младежи и самия Телекъл, а лакедемонците – тъй като царят им замислил това не без общото им съучастие – понеже съзнавали, че сами са предизвикали престъплението, не предявили обвинение към тях за убийството на Телекъл. Това говорят едните и другите, а читателят нека повярва на тази от двете страни, която предпочита16.

4 Едно поколение по-късно, когато в Лакедемон царувал Алкамен, син на Телекъл, от втория царски дом на Теопомп, сина на Никандър, син на Харил, сина на Полидект, син на Евном, син на Пританид, син на Еврипонт, а при месенците царе били Антиох и Андрокъл, синове на Финтас, нараснала взаимната омраза между лакедемонците и месенците. Войната започнали лакедемонците, когато средствата им за водене на война се увеличили, духовете им били обладани от войнственост, и били напълно убедени в каузата за войната не само като достатъчна причина, но и като твърде благовидна, и преизпълнени с още по-голяма воля за победа, дори ако (причината) бъде оправдана по решение на съда.

5 Случило се следното. Месенецът Полихар, който въобще бил един от личните граждани, а и получил победа на Олимпийските игри – елейците провели четвърта олимпиада и състезанието било само по бягане на един стадий, когато Полихар победил – та този мъж имал стадо крави. И понеже не разполагал с достатъчно своя земя за пасище на кравите, се споразумял със спартанеца Евайфнес те да пасат в неговата земя, като част от дохода от кравите да бъде за него.

6 Но този Евайфнес бил един такъв човек, че все поставял изгодата пред верността и изобщо бил хитрец. Та и тогава, когато в Лакония доплавали търговци, той им продал кравите на Полихар, след което отишъл да извести на Полихар, и като пристигнал при него, разказал му, че в страната дошли морски разбойници, насилили го и отвели като плячка кравите заедно с пастирите. Докато го лъжел, в същото време дошъл един от пастирите, избягал от търговците и като видял Евайфнес при господаря си, изобличил го пред Полихар.

7 След като бил заловен и нямало как да отрече, започнал настоятелно да моли както Полихар, така и сина му, да му простят. Наред с човешката природа и другите подтици, заради които се принуждаваме да ставаме престъпници, като най-главната причина изтъкнал човешката алчност. Съобщил цената, която получил от кравите и поискал синът на Полихар да дойде с него, за да му я даде. Когато по пътя си стигнали в Лакония, Евайфнес се одързостил да извърши нещо още по-безчестно от предишното.

8 Убива сина на Полихар. Когато той разбрал, че и това го е сполетяло, тръгнал да обикаля в Лакедемон при царете и ефорите сред народа, оплаквайки сина си и изброявайки какво е пострадал от Евайфнес, когото той приел за свой приятел и му вярвал най-много от всички лакедемонци. След като не получил никакво възмездие от властите, при които обикалял непрекъснато, Полихар загубил разума си и поддавайки се на гнева, с който бил изпълнен, започнал да убива всеки лакедемонец, който му попаднел.

5 Лакедемонците казват, че започнали войната защото не им предали Полихар, както и заради убийството на Телекъл, а и защото още от по-преди имали подозрения поради измамата на Кресфонт с жребия. Вече казах, че месенците казват обратното за Телекъл, и изтъкват, че Айпитос, синът на Кресфонт бил върнат от синовете на Аристодем, нещо, което нямало да направят, ако са имали спор с Кресфонт.

2 Те отказали да предадат Полихар на лакедемонците, защото и те не им предали Евайфнес, но поискали двамата да бъдат съдени при аргосците, като техни родственици, както и да се обърнат към съда в Атина, наречен Ареопаг, защото за този съд отдавна се носела славата, че разглежда дела за убийство.

3 Твърдят, че лакедемонците повели войната срещу тях не поради тези причини, но че поради своята алчност са предприемали и други такива действия, като ги укоряват за войната им с аркадците, както и срещу аргосците, че ненаситно са заграбвали непрекъснато земите и на едните, и на другите. Укоряват ги и затова, че първи те са станали приятели на варварина Крез17, заради подкупите, които получили от него, поради което наред с другите елини в Азия, които били поробени, се оказали и дорийците, живеещи в сушата на Кария.

4 Изтъкват и това, че когато династите във Фокида заграбили светилището в Делфи, то царете в Спарта лично, техните знатни мъже и общо властта на ефорите и герузията били съучастници в (светотатството) към бога. Но свръх всичко, като доказателство, че лакедемонците заради изгодата не се спират пред нищо, ги хулят за това, че сключили съюз с тирана в Касандрия18 Аполодор.

5 Тук не му е мястото да вмъквам основанията, поради които месенците смятат това обвинение за толкова остро. Защото враждата на месенците към тиранията на Аполодор се породила не заради решителния харрактер и продължителността на войната, а от нещастията, които не били по-малки от онова, което претърпели жителите на Касандрия19.

6 Това изтъкват като причини за войната двете страни. А тогава дошло пратеничество от лакедемонците и пойскало Полихар. Царете на месенците отговорили на посланиците, че след като обсъдят с Народното събрание, ще съобщят в Спарта решението си. След като те си отишли, царете събрали гражданите на събрание. Мненията твърде много се различавали, като Андрокъл настоявал Полихар да бъде предаден като престъпник, извършил ужасни деяния. Наред с останалите аргументи Антиох му възразил с най-скръбния за всички аргумент, дали Полихар ще бъде склоненпред очите на Евайфнес, като изброил колко и какво той е трябвало да претърпи.

7 Накрая страстите между привържениците на Андрокъл и на Антиох така се разгорещили, че се хванали за оръжието. Битката помежду им не продължила дълго. Хората на Антиох превъзхождали твърде много по брой и убили Андрокъл и най-достойните граждани, които били на негова страна. Антиох, който вече зацарувал сам, изпратил в Спарта писмо, в което настоявал да се обърнат за надзор към съдилищата, за които вече споменах. Лакедемонците отказват да отговорят на тези, които им донесли писмото.

8 Няколко месеца по-късно Антиох починал и властта наследил Евфаес, сина на Антиох. Лакедемонците нито изпращат вестител, който да обяви война на месенците, нито се отричат официално от приятелството си, а тайно и колкото се може по-скришом се подготвят, и полагат клетва нито продължителността на войната, ако не се реши бързо, нито бедите, ако им се наложи да претърпят големи лишения, да не ги отклонят, преди да покорят земята на Месения със своето оръжие.

9 След като положили тази клетва, през нощта потеглили на боен поход срещу Амфея, като определили за вожд на войската си Алкамен, сина на Телекъл. Амфея е градче в Месения близо до Лакония, на големина малко, но разположено на един стръмен хълм, и разполагал с изобилни питейни извори. Изобщо решили, че по време на цялата война Амфея ще им бъде удобна изходна база. И завземат града, чиито врати стоели отворени и в който нямало стража, и избиват заварените там месенци, някои в леглата им, а други, които усетили, докато седели в светилищата и до олтарите на боговете като молители. Малцина успели да избягат.

10 Този пръв излаз срещу месенците лакедемонците предприели през втората година на деветата Олимпиада20, когато месенецът Ксенодок победил в бягането на един стадий. В Атина все още не било въведено едногодишното управление на архонти чрез жребий. Първоначално народът отхвърлил голямата власт на потомците на Мелант, така наречените Медонтиди21 и вместо царството се подчинили на (изборно) управление, а след това определили десетгодишен срок на своите управници. Та тогава, по време на завладяването на Амфея, пета година атиняните се управлявали от Езимид, сина на Есхил.

6 Но преди да се заема с описанието на войната и какви неща отредило божеството на двете страни да претърпят или да извършат, дощя ми се да отсъдя за времето на делата на един месенски мъж. За тази война на лакедемонците и техните съюзници срещу месенците и поддръжниците им, която е именувана не по името на предприелите я, както Персийската или Пелопонеската, а Месенска, на името на пострадалите, както и за войната срещу Илион се е наложило да се нарича Троянска, а не Елинска, е съчинил в стиховете си Риан от Бени и Мирон от Приена. Описанието на сухопътните сражения дължим на Мирон.

2 Никой обаче не е довършил описанието на всички събития от началото на войната до нейния край. Последният е изложил събитията от завладяването на Амфея и по-нататък, но не по-далече от смъртта на Аристодем, докато Риан изобщо не се е занимавал с тази първа война. Но той пък изобщо не е описал станалото след време отцепване на месенците от лакедемонците, и това, което последвало след битката при така наречената Голяма могила.

3 Та за месенеца – всъщност заради него споменах за Риан и Мирон – Аристомен, който пръв и в най-голяма степен е прославил името на Месена, за него приенецът е споменал в съчинението си, докато в стиховете на Риан Аристомен е прославен не по-малко, отколкото Ахил в Илиадата на Омир. Запазих си правото да изтъкна разликите в изложението на двамата поотделно, а не едновременно, като смятам, че това, което Риан е съчинил е по-правдоподобно по отношение на времето на Аристомен.

4 Трябва да се знае, че Мирон разказва и за други неща без да е проверил дали е лъжливо сведението и дали е правдобоподбно, но в най-голяма степен е направил това при описанието на Месения. Защото той е съчинил, че Аристомен е убил Теопомп22, царя на лакедемонците, малко преди смъртта на Аристодем. Но за Теопомп знаем, че нито е умрял в битка, нито другояче, преди да е свършила войната.

5 Тъкмо Теопомп е този, който е сложил край на войната23. Доказателство за това мое твърдение са и следните елегически стихове на Тиртей:

на нашия любим на боговете цар Теопомп,

чрез когото завладяхме обширната Месена.

Прочие Аристомен, по мое мнение, е живял по време на следващата война. И за него ще разкажа тогава, когато стигна до тези събития.

6 Та месенците тогава, когато научили за събитията при Амфея от самите спасили се след нейното завладяване, започнали да събират военен набор от градовете в Стениклерос. След като народът се събрал на общо събрание, и другите управници, а накрая и самият цар ги призовали да не се плашат от падането на Амфея, че заради нея изходът от войната вече е напълно решен, нито да се боят от това, че подготовката на лакедемонците за войната е по-добра. Ако онези са положили от по-дълго време грижи в подготовката си за война, то те самите трябва да разчитат в по-голяма степен на храбростта на своите мъже и че боговете ще бъдат по-благосклонни към тях, които защищават родината си и които не са причинили една несправедливост.

7 След като казал това, Евфаес разпуснал събранието и след това свикал всички месенци на оръжие, като наредил неподготвените да бъдат обучени във военното дело, а тези, които били опитни, да се упражняват още по-усърдно, отколкото преди. През това време лакедемонците предприемали набези в Месения, но не опустошавали територията, доколкото я смятали за своя родна, нито изсичали дървета, нито разрушавали сгради. Но ако намирали плячка, отнасяли я и ограбвали житото и всякаква друга реколта.

2 А когато нападали градове, не можели да завземат нито един, понеже били подсигурени със стени и здраво защищавани с гарнизони, а след като претърпявали щети се оттегляли без резултат и втори път не се опитвали да щурмуват градовете. Месенците на свой ред също извършвали разбойнически набези по крайбрежните местности на Лакноия и земеделските райони около (планината) Таугет.

3 А на четвъртата година след завземането на Амфея Евфаес, осланяйки се на гнева на месенците, чиято ярост към лакедемонците нараствала и след като едновременно с това сметнал, че военната им подготовка е вече достатъчна, предприел излаз. Наредил да го последват и жителите, като вземат дървета и други необходими неща за построяване на укрепително съоръжение. Лакедемонците също научили от стражата в Амфея, че към тях идват месенците. И те тръгнали на поход.

4 В Месения имало една местност, която изобщо била подходяща за сражение, но освен това била обградена с дълбоко дефиле. Там Евфаес подредил месенците, като назначил за техен главнокомандващ Клеонис. Начело на конницата и лековъоръжените, които заедно не наброявали повече от петстотин, застанали Питарат и Антандър.

5 Докато двете войски настъпват, като хоплитите настъпват нещадейки се и в безредие, носени напред от взаимната си омраза, не могли да влязат в ръкопашен бой поради пречещата им ограда. Но конницата и леката пехота се сблъскват пред оградата, и тъй като не се отличават нито по количество, нито по опитност нито едните, нито другите, заради това битката между тях се оказала равностойна.

6 След като и двете войски се спрели, Евфаес заповядал на строителите си първо да направят с коловете ограждения откъм гърба на войската, а после откъм двете крила. Като настъпила нощта, оградили се и пред лагера, откъм укреплението, така че с настъпването на деня лакедемонците стигнали до извода, че не могат да се сражават с месенците, докато те не излязат извън укреплението, а да останат на място се отказали, тъй като изобщо не били подготвени за това.

7 Тогава те се оттеглят, а на следващата година, след като обвиняват своите престарели вождове и посочват тяхната боязливост и пренебрежението им към положената клетва, повели открито своя втори поход срещу месенците. Водели ги двамата им царе, Теопомп, синът на Никандър и Полидор, синът на Алкамен. Алкамен вече не бил жив. На поход срещу тях тръгнали и месенците, и вече опитни в битка със спартанците излезли насреща, за да започнат битка24.

8 На лявото крило лакедемонците били предвождани от Полидор, техен водач на дясното крило бил Теопомп, а средата държал Еврилеонт, който в момента бил лакедемонски гражданин, но по начало бил потомък на Кадъм и от Тива, пето коляно, син на Егей, син на Еолик, син на Терас, син на Антезион. Срещу дясното крило на лакедемонците застанали Антандър и Евфаес, другото крило срещу Полидор държал Питарат, а Клеонис бил по средата.

9 Когато вече предстояло да влязат в сражение, присъстващите царе се обърнали с насърчителни слова към войските си, като към лакедемонците Теопомп произнесъл кратка реч според техния обичай, като им припомнил за клетвата, която са положили срещу месенците и че е благородна тяхната ревност, след като отците им са поробили съседите, те да се покажат като извършители на още по-блестящ подвиг, и да завладеят още по-цветуща страна. Евфаес на свой ред говорил повече от спартанеца, но не много, тъй като виждал, че иде часът на битката.

10 Той изтъкнал, че сражението за тях няма да бъде само за земята, нито заради имотите им, но изтъкнал, че се знае ясно какво ще им остане, ако бъдат победени. Жените и децата им ще бъдат отведени като роби, а съдбата на мъжете в зряла възраст ще бъде най-лека. Ако не ги достигне позора, то смъртта ще ги затрие, а светилищата и отечествата им ще бъдат опожарени. Подчертал, че това, което им говори, не е плод на въображение, но че най-силното за всички доказателство са страданията на оцелелите в Амфея.

11 Наистина пред такива злини е изгода човек да умре храбро, и е много по-лесно сега, когато още не са победени и са изпълнени с еднаква дързост, да надвият своите противници с готовността си, отколкото когато загубят своята увереност, да преодолеят поражението.

8 Такива думи произнесъл Евфаес. След като вождовете на двете войски дали сигнал, месенците се спуснали тичешком срещу лакедемонците и ги нападнали без да се щадят, като хора ,готови да умрат в гнева си, като всеки от тях бързал пръв да влезе в схватка. Лакедемонците също натиснали упорито, но в същото време се постарали да не развалят бойния си ред.

2 Докато се приближавали едни към други, размахвали застрашително оръжията си и се гледали страшно. Продължавали напред, обсипвайки се с хули, като спартанците наричали месенците свои роби и не по-свободни от илотите, а те им отвръщали, че с начинанието си са нечестиви, щом като заради алчност са тръгнали срещу свои роднини, и че извършват светотатство към отческите богове на дорийците25, както към останалите, така и спрямо Херакъл. Наред с обидите започнали и бой, като лакедемонците най-вече връхлитали на тълпи и влизали в единични схватки.

3 Лакедемонците обаче ги превъзхождали в голяма степен със своето бойно умение и подготовка, както и с количеството си. Вече разполагали и с асинеите и дриопите като със свои подчинени и подвластни периеки. Едно поколение преди това те били прогонени от своите градове от аргосците и след като необходимостта ги принудила да дойдат като молители в Лакедемон, драговолно станали техни бойни съюзници. А срещу леката пехота на месенците извели наемни критски стрелци.

4 От страна на месенците в равна мяра се противопоставили отчаянието и готовността за смърт. Това, което претърпявали, го смятали по-скоро като необходимост за възвеличаването на отечеството, отколкото за страшно, а това, което правели, го смятали за по-велико и по-лошо за лакедемонците. Тези от тях, които се втурвали пред бойния ред, проявявали героична храброст, и това, че получавали смъртоносни рани само увеличавало отчаяната смелост сред живите.

5 Започнали да се разнасят насърчителни викове и живите и още неранените подстрекавали ранените, преди да настъпи последния им час, които приемали с наслада своята участ, след като нанасяли според възможностите си ответния си удар. А когато ранените разбирали, че силите ги напускат и че не им остава дъх, призовавали здравите да не се покажат по-слаби от самите тях и да не се окаже и тяхната смърт безполезна за отечеството.

6 Лакедемонците на свой ред не си отправяли взаимни насърчения и не се хвърляли като месенците в необичайни прояви на дързост. Но понеже се обучавали във военното дело още от деца, прилагали по-дълбок ред на фалангата си и се надявали, че месенците нито ще удържат дълго в равностойно сражение срещу тях, нито ще могат да издържат (дълго) тежесттта на оръжието или на раните.

7 Прочие такива били отделните особености в проявите и намеренията на двете страни, а резултатът бил един и същ. Убиваните нито прибягвали до молби, нито до обещания за откуп, а по-скоро отказвали да се покорят в омразата си, и с ругатните си проявявали още по-голямо презрение от преди. Убиващите също се оттегляли с гордост и сипейки хули, като нито едните, нито другите не били напълно сигурни, че ще победят. Онези, които се опитвали да плячкосат снаряжението на паднали врагове, най-неочаквано загивали.Или били застрелвани смъртоносно, оголвайки непредпазливо част от тялото си, или били посичани от някой от все още дишащите, докато се опитвали да го ограбят.

8 Царете също се сражавали достойно, като Теопомп се хвърлил по-невъздържано напред, за да убие сам Евфаес. Като го видял как приближава, Евфаес казал на Антандър, че няма разлика между поведението на Теопомп и дързостта, проявена от неговия праотец Полиник. Защото Полиник повел боен поход срещу собствената си родина, тръгвайки от Аргос, с намерение да убие със собствената си ръка своя брат, но загинал от него, а Теопомп искал да постави рода на хераклидите в същия грях, като потомците на Лай и Едип. Но няма да се различава от тях, радвайки се след битката. Като добавил това, и той тръгнал напред.

9 При това, макар да били изтощени, сраженито навлязло в своя разгар. Нарастнала физическата сила и пренебрежението към смъртта и от двете страни, и човек можело да си помисли, че сякаш току-що влизали в битката. Накрая хората около Евфаес, които били най-близо в отчаянието си до пълната лудост, както и заради своята храброст – сред тях били най-отбраните воини на Месения – изтласкват бойния ред на противниците. Успели да отблъснат самия Теопомп и обърнали в бяг лакедемонците около него.

10 Но другото крило на месенците търпяло поражения. Защото стратегът им Питарат загинал и те, останали сами, поради липсата на водач започнали да се бият по-неподредено и разбъркано, макар и те да не загубвали присъствие на духа. За месенците нито Полидор, нито хората на Евфаес се спуснали да преследват отстъпващите лакедемонци. Евфаес и свитата около него решили, че е по- за предпочитане да се притекат на помощ на търпящите поражение – впрочем Полидор и неговите хора не влезли в схватката, защото нещата вече ставали в тъмнина.

11 В немалка степен за пощадяването на лакедемонците от близкото им преследване докато се оттегляли, спомогнало и непознаването на местността. А и за тях (месенците) изобщо било присъщо да извършват преследванията си по-бавно, защото се грижели по-скоро да не разрушат бойния си ред, отколкото да убият някой беглец. Средата на двете войски били предвождани, лакедемонците от Еврилеонт, а месенците от Клеонид, и се сражавали равностойно, но настъпващата нощ и тях отделила едни от други.

12 В тази битка и от двете страни се сражавала или само, или главно тежката пехота. Конниците били малко и не извършили нещо, което да си заслужава да се спомене. По онова време пелопонесците не били добри в конницата. А леките пехотинци на месенците и критяните при лакедемонците изобщо не се сблъскали. И двете части още от самото начало се присъединили всяка към своята тежка пехота.

13 В началото на следващия ден нито една от двете сили нямала намерение нито да предприемат сражение, нито първи да предприемат оттегляне, а с началото на деня извършили чрез парламентьори преговори за прибиране на труповете, и след като се споразумели, от този момент се заели с погребването на мъртъвците.

9 Но след това сражение работите на месенците започнали да се влошават. Изтощили се от разходите, които хвърлили по поддръжката на гарнизони в градовете и обществените им роби дезертирали на страната на лакедемонците, а им се стоварила и болест, която предизвикала вълнения, че ще се окаже епидемична, но която не засегнала всички. И след като се посъветвали, решили че за настоящия момент ще изоставят всичките многобройни градчета във вътрешността на територията, и ще заселят жителите им горе в планината Итома.

2 Там имало едно малко градче, за което казват, че го е упоменал Омир в каталога (на корабите):

И в терасовидна Итома. 26

Заселили се в това градче, като се възползвали от това, че древната оградна стена осигурявала достатъчно защита за всички. Тази местност и иначе (естествено) била укрепена. Итома не отстъпва на никоя от планините, които се намират навътре от протока и била най-непроходима към него27.

3 Решили да изпратят и свой пратеник (до оракула) в Делфи, Тисис, син на Алкид, който бил един от най-знатните им граждани и за когото се смятало, че най-много се е занимавал с мантика. Този Тисис на връщане от Делфи попаднал на засада на лакедемонците от гарнизона в Амфея. Когато му излезли от засадата, той не се подчинил да се предаде в плен, а продължавал да се отбранява и да им се противопоставя, и когато го ранили, незнайно откъде дочули вик: “Пусни носителя на предсказанието!”.

4 След като се спасил, Тисис бързо пристигнал в Итома и донесъл прорицанието на царя, а скоро след това загинал от раните си. Като събрал месенците, Евфаес им съобщил прорицанието:

Чиста дева на божества подземни

избрана с жребий от рода на Айпитидите

принесете в нощна жертва.

Не успеете ли, друг тогава принесете,

дал се драговолно в жертва.

5 След като им разкрил това прорицание на бога, веднага хвърлили жребий за девойките от рода на Айпитидите. И жребият се паднал на дъщерята на Ликиск, но прорицателят Епеболос заявил, че не трябва да принесат нея в жертва, защото не била дъщеря на Ликиск. Жената, която живеела с Ликиск не можела да ражда и детето й било подхвърлено. Докато той им обяснявал нейната история, Ликиск дезертирал в Спарта, като отвел със себе си и девойката.

6 Тъй като месенците се отчаяли, когато разбрали, че Ликиск е избягал, Аристодем, който бил от рода на Айпитидите и бил по-прославен от Ликиск въобще, но най-вече като воин, драговолно им предложил за жертвоприношение своята дъщеря. Но след това съдбата укрива човешката участ и в не по-малка степен готовността за саможертва, както речната тиня поглъща камъчето, тъй че в този момент създала следната пречка пред Аристодем, който положил усилие да спаси Месена.

7 Един месенски мъж, името му не споменават, се оказало, че обича дъщерята на Аристодем и точно тогава пожелал да я вземе за жена. Същият повел спор с Аристодем, като вторият твърдял, че макар да му е обещана, той няма права над дъщеря му, докато първият настоявал, че по силата на това, че е сгоден, той има повече права над нея от него. След като не успял да спечели това дело, повдигнал въпроса за чистотата й, защото бил спал с дъщерята и тя е забременяла от него.

8 Накрая довел Аристодем до такова състояние, че изпаднал в гняв, той убил дъщеря си. След това я съсякъл и показал, че тя не носела плод в утробата си. Присъстващият Епеболос наредил някой друг да даде дъщеря си. Защото дъщерята на Аристодем не била нищо друго, освен убита. Защото баща й я убил, а не я е принесъл в жертва на боговете, които отредила Пития.

9 Когато прорицателят казал това, тълпата месенци се втурнала да убият жениха на момичето, защото необмислено хвърлил петно на Аристодем и поставил под съмнение надеждата им за спасение. Но същият този мъж бил твърде близък на Евфаес. Прочие, той убеждава месенците, че прорицанието е извършено със смъртта на девойката и че това, което извършил Аристодем, им е достатъчно.

10 Тези, които били от рода на Айпитидите, потвърдили, че неговите думи са истина. Защото всеки от тях се стремил да се отърве от необходимостта да принесе в жертва своята дъщеря. Така, подчинявайки се на подканата на царя, те разпускат събранието и от него направо отиват да принесат жертви на боговете и да извършат религиозно шествие.

10 Когато лакедемонците чули за изпълнения от месенците оракул, самите те и техните царе били обезкуражени за по-нататъшни действия и се отказали отново да предприемат сражение. Но на шестата година след бягството на Ликиск от Итома28 лакедемонците – след като жертвените дарове се оказали благоприятни за тях – тръгват на боен поход срещу Итома. Критските наемници все още не били при тях. Закъснели и месенските съюзници – вече наред и с други пелепонесци най-много опасения от лакедемонците изпитвали аркадците и аргосците – та аргосците възнамерявали да пристигнат за битка срещу лакедемонците тайно и по-скоро единично, отколкото с общо решение, докато аркадците открито събрали войска, но и те не се явили. Силата на оракула подтикнала месенците да рискуват сражение и без съюзниците си.

2 В повечето отношения нямало никаква разлика спрямо предишната битка, като и тогава денят отминал, докато те се сражавали. Не споменават да е било притикснато крило или част на нито една от двете страни, след като според твърденията не останали в бойния ред, в който се били подредили отначало, а от двете страни се стичали в самия център най-добрите воини, които поели цялата тежест върху себе си.

3 Прочие Евфаес проявил повече готовност и отчаяна смелост, отколкото е присъщо за царската власт, хвърляйки се срещу обкръжението на Теопомп, и получил много и неизлечими рани. След като той изгубил съзнание и рухнал, лакедемонците започнали да го влачат сред редиците си мъчително, докато все още дишал. Предишната преданост към Евфаес и предстоящият позор възбудила и месенците. На тези, които загивали заради своя цар им се сторило по-добре да пожертват живота си, вместо да се спасяват, изоставяйки го.

4 Та тогава падането на Евфаес задълбочило битката и предизвикало още по-голяма храброст и у двете страни. По-късно той се съвзел и разбрал, че не са победени, а след няколко дни починал, след като царувал тринадесет години над месенците и воювал с лакедемонците през цялото време на своето царстване.

5 Тъй като Евфаес нямал деца, останало на народа да избере наследник на властта и Клеонис и Дамис излезли да оспорват това право на Аристодем, хора, които изобщо били изтъкнати, но особено се прославили като воини. Те двамата във войната сразили Антандър, който излязъл да се бие с Евфаес. Налице били също така и мненията на прорицателите в полза на двамата, Епеболос и Офионей, да не би да дадат тази почест на един мъж, който се е опозорил и е опетнил честта на дъщеря на Айпитос и неговите предци. Но въпреки това избрали и царската власт получил Аристодем.

6 Този Офионей, прорицателят на месенците, бил сляп още по рождение и разполагал със следната пророческа дарба. След като разпитвал и научавал миналото на всички, както на отделни граждани, така и за общи неща, предсказвал бъдещето. По такъв начин прорицавал той, а Аристодем, след като се възцарил, останал на страната на народа, изпълнен с решимост да съди справедливо и обсипвал с почест висшите магистрати, най-вече Клеонис и Дамис. Грижовно подходил и към отношенията със съюзниците, като изпратил дарове на влиятелните граждани в Аркадия, както и в Аргос и Сикион.

7 При царуването на Аристодем войната се водела чрез взаимни краткотрайни набези с цел грабеж и при хубаво време, като заедно с месенците в Лакония нахлували и аркадците. Аргосците обаче не се осмелявали да изразят омразата си към лакедемонците предварително, но се готвели за участие в решително сражение.

11 А на петата година от царуването на Аристодем29, тъй като възнамерявали сражението да се състои след самото обявяване на войната – били се отказали от продължителната война и разходите, свързани с нея – та така при двете страни дошли съюзниците им, от всички пелопонесци като съюзници на лакедемонците само коринтяните, а на месенците аркадците с цялата си войска, както и избрани части от аргосците и сикионците. Прочие лакедемонците поверили средата на коринтците, илотите и колкото периеки имали за съюзници, докато самите те с царете си заели крилата в дълбочина като никога дотогава и в плътна фаланга.

2 Аристодем и неговите стратези избрали следното бойно подреждане. Тези от аркадците и от месенците, които били силни физически и храбри духом, но не разполагали със здраво оръжие, за тях подбрал най-удобните оръжия, и в решителния момент, заедно с аргосците и сикионците подредил и тях. А фалангата разгънал така, че да не бъде обкръжена от противниците. Предвидил и това, след като заемат боен ред, планината Итома да им остана откъм гърба. За техен предводител поставил Клеонис.

3 Самият той и Дамис останали с леките части, малко прашкари или стрелци. По-голямата част от обикновения народ, заедно с робите, получили задачата да извършват нападения и оттегляния, без да имат тежко въоръжение. Защото не всеки разполагал с ризница или щит, и тези, които не могли да си осигурят такива, били увити в руна на кози и друг добитък, други пък с кожи от диви зверове, най-вече планинските аркадци, които се покрили с кожи на вълци и мечки.

4 Всеки от тях имал много къси метателни копия, а някои носели и дълги. Те заели позиции в засада из Итома и щели да бъдат най-малко видими. А месенските и съюзнически хоплити удържали първата атака на лакедемонците и след това вече изобщо се държали храбро. Наистина отстъпвали по количество на противниците си, но бидейки подбрани, се сражавали срещу прост народ, а не срещу по-знатни като тях, с което много превъзхождали наред с храбростта си изобщо, повече и с опита си.

5 Тогава и леката войска на месенците, когато бил подаден знак и на тях, се втурнали срещу лакедемонците и като ги обградили, започнали да ги обстрелват по фланговете. Тези от тях, които били по-смели, изтичвали още по-напред и нанасяли и ръкопашни удари. Лакедемонците, натъквайки се в едно и също време и на тази втора опасност, и то така ненадейна, все пак не объркали редиците си, а обръщайки се срещу леките пехотинци, опитали се да се защитят от тях, но поради лекотата на оръжието им те без затруднение ги отбягвали и това затруднило лакедемонците, като предизвикало вече и гнева им.

6 Хората по природа са склонни да проявяват невъздържаност пред лицето на незаслужени поражения. Така и тогава, тези от спартанците, които вече били получли рани и техните другари по боен ред първи се затичвали напред при набезите на леките части, щом видели че леките пехотинци се носят към тях, и от гняв се увличали в по-далечни преследвания на оттеглящите се. Но леките месенски пехотинци, както започнали в началото, се спирали из местността, нанасяли удари, обстрелвали и след като успявали да избягат от преследвачите си, отново връхлитали след опитващите да се върнат в (бойния си ред)..

7 Но това те правили тук и там, като нападали различни участъци от противниковия боен ред. А месенските и съюзнически хоплити притискали на своето място срещу противниковия фронт. Накрая лакедемонците, изтощени от продължителността на сражението и от раните, и същевременно разбъркани от непрекъснатите атаки на леката пехота развалили бойния си ред. След като обърнали гръб, леките пехотинци започнали да им нанасят още по-големи поражения.

8 Колко лакедемонци са загинали в битката, не бе възможно да се изчисли, но съм убеден, че и те са били много. Изтеглянето в родината им за останалите щяло да бъде спокойно, но за коринтците трудно. Опитът им да се спасят през земята на Аргос и покрай Сикион щял да бъде като през враждебна територия.

12 Лакедемонците се натъжили от претърпяното поражение, както и поради многото и славни воини, които загинали на бойното поле, и загубили всяка надежда за благоприятен изход от войната. Заради това изпращат поклонници в Делфи. Като пристигнали, Пития им казала следното прорицание:

Феб нареди да ти кажа, че не само с битка,

а и със хитрост народът ще има земята месенска,

и тя ще бъде превзета с тези средства, които са подходящи.

2 Но след това (оракулът) отказал да отговори на царете и ефорите, които искали да научат какви са тези средства. А те, подражавайки на делата на Одисей30 срещу Илион, изпращат сто мъже в Итома, за да им сътрудничат в хитрината, уж в качеството на дезертьори. Дори публично осъдили бягството на тези мъже. Но когато те дошли, Аристодем ги отпратил, като заявил, че престъпленията на лакедемонците са нови, но хитрините им са стари.

3 След като този замисъл на лакедемонците се провалил, се опитали да развалят съюзническите споразумения на месенците. Но след като аркадците им отказали – защото пратениците на Спарта дошли първо при тях – отсрочили ходенето до Аргос. Когато Аристодем научил какво правят лакедемонците, той също изпраща пратеници да попитат бога и Пития им предсказала следното:

4 Слава във бран би ти дал бог, но ти казвам

да не устройваш на Спарта враждебна засада с коварства,

– по-силен е техният Арес – ще има лесни оръжия и сурови жители, увенчали земите,

след като двете разкрият случайно скрита засада.

И няма то да се види преди свещеното пладне,

преди природата изменчива ще дойде предопределеността.

Тогава Аристодем и прорицателите не могли да разгадаят казаното. Но не много години по-късно богът щял да им го разкрие и да ги доведе до края.

5 По същото време на месенците се случило и нещо друго. Когато Ликиск пребивавал като пришълец в Спарта, научил, че дъщеря му починала и взимайки я, избягал от Месена. Той често посещавал гроба на детето, където го пленили застанали в засада аркадски коници. След като го завели в Итома и го изправили на съд, той се защитил, че не е напуснал родината си като предател, а подчинявайки се на думите на прорицателя, че детето не му е законна дъщеря.

6 Не повярвали на тази негова защита, преди в театъра да се появи жената, която по това време изпълнявала длъжността жрица на Хера. Тя признала, че е родила детето и го подхвърлила на жената на Ликиск. “Сега”, казала тя, “идвам, за да разкрия премълчаваното и да прекратя службата си на жрица”. Казала това, защото в Месена бил установен обичаят, ако на жена или мъж, изпълняващи жреческа длъжност почине дете, да отстъпят жреческата служба на друг. След като преценили, че жената казва истината, избрали друга, която да изпълнява свещенодействията вместо нея и заявили, че постъпката на Ликиск трябва да бъде опростена.

7 След това решили – наближавала вече двадесетата година от войната31 – веднага да изпратят хора в Делфи, за да попитат за победата. На въпроса им Пития дала следното прорицание:

Бог ще даде земята месенска с победа във войната на тези,

що вдигнат първи петкратно по две декади

триноги, край олтара на Зевс Итомийски.

Тъй Зевс обеща. Измама пред теб стои,

тази отзад е наказание, и бог да не мамиш.

8 Като чули това, преценили, че прорицанието е в тяхна полза и че предвижда тяхна победа във войната. Защото лакедемонците нямало да успеят първи да посветят този свещен дар, защото тяхно било светилището вътре в стените на Итома. И възнамерявали да приготвят дървени триноги, защото не разполагали със средства за медни. Но един човек от Делфи съобщил прорицанието в Спарта.

9 Когато те започнали да разпитват на общо събрание, не се намерил мъдър човек, който да разгадае предсказанието, с изключение на Ойбалос, който не бил от знатните граждани, но както се оказало бил твърде разсъдлив. Както се оказало, той направил сто триноги от глина, и след като ги скрил в торба и ловджийски мрежи, тръгнал, носейки ги със себе си, уж като ловец. Понеже не бил от изтъкнатите граждани, а един от лакедемонското простолюдие, лесно се скрил от месенците. Смесил се с хора от полето и с тях влязъл в Итома. И веднага, щом настъпила нощта, посветил тези глинени триноги на бога и веднага заминал за Спарта, за да съобщи на лакедемонците.

10 Като видели това, месенците много се разтревожили и си помислили – както и било – че са го направили лакедемонци. Аристодем обаче ги утешил, като им казал слова, подходящи за случая и поставил дървените триноги, които вече били приготвени, около олтара на Зевс Итомийски. По същото време станало така, че Офионей, прорицателят, който бил по рождение сляп, прогледнал, за огромна изненада на хората. Той получил някаква тежка болка в главата и от нея прогледнал.

13 А след това – защото съдбата вече се наклонила към завладяването на Месения – богът им дал предзнаменование за бъдещето. Статуята на Артемида, която била изработена от мед, както и въоръжението й, изпуснала щита си. Също така, когато Аристодем възнамерявал да принесе свещените животни на Зевс Итомийски, овните при олтара случайно и силом вплели рогата си и умрели при удара. Случило им се и нещо трето. Кучетата се събрали на едно място и цяла нощ вили, а накрая безредно се оттеглили при приближаването на лакедемонската войска.

2 Всички тези знамения разтревожили Аристодем, както и следното съновидение, което го споходило. Сънувал, че се канел да излезе на битка и бил в пълно снаряжение, а върху маса били поставени вътрешностите на жертвените животни, и се появила дъщеря му, облечена в черна дреха, и след като му показала отсечените гърди и стомах, изхвърлила ги от масата, свалила от него въоръжението и вместо тях го увенчала със златен венец и го покрила с бял химатион.

3 Към пълното отчаяние на Аристодем се прибавило и това, че според него сънят му предсказал края на живота му, тъй като месенците имали обичая да погребват знатните си граждани, увенчавайки ги с венци и обличайки ги в бели химатиони. Тъкмо тогава някой му съобщил, че прорицателят Офионей вече не вижда, а изведнъж (отново) е ослепял, както бил и по-рано. Тогава дошла и вестта от прорицалището (в Делфи), че Пития казала, че очите на Офионей ознаменували, че двамата съдбата ще покрие с тъмен покров.

4 Тогава Аристодем, след като преценил положението в отечеството му, че няма да бъде полезен с нищо, като убиец на дъщеря си, и като не виждал повече някаква надежда за спасение на родината си, се самосъсякал при гроба на детето си, стигайки до едно чисто човешко заключение, че само така ще спаси месенците, без съдбата да е диктувала както неговите действия, така и намеренията му. Така той умрял, след като царувал шест години и му оставали малко месеци до навършването на седмата.

5 Месенците решили, че тяхната кауза се е провалила, дотам, че се наканили да изпратят дори молителство при лакедемонците. До такава степен ги отчаяла гибелта на Аристодем. Но гневът ги задържал да извършат и това. Свикали събрание и не избрали цар, а избрали стратега Дамис за автократор. Той, след като бил избран, направил Клеонис и Филей за свои съуправители, за да се приготви за битка въпреки възникналите обстоятелства. Към това решение го тласнала обсадата, глада и страха, предизвикан от него, да не би поради оскъдицата да изгинат още преди решителната битка.

6 Не липсвала (и) тогава доблест и дързост на месенците. Но загинали всичките им стратези и всички останали, които били най-достойни за упоменаване. След тази битка все пак се съпротивлявали около пет месеца, а към края на годината напуснали Итома, след като воювали всичко двадесет години, както е казано и в стиховете на Тиртей:

В година двадесета слезли те към равнината тучна,

побягнали от висините стръмни на Итома.

7 Тази война приключила в първата година на четиринадесетата Олимпиада32, в която коринтянинът Дазмон спечелил победа в бягане на един стадий, в Атина Медонтидите все още държали своята десетгодишна власт и приключвала четвъртата година от управлението на Хипоменей.

14 Тези от месенците, които разчитали на гостоприемна закрила в Сикион, в Аргос, а някои и в Аркадия, се оттеглили в тези градове, а в Елевзин се изселили тези, които били от жречески родове и които участвали в ритуалите в чест на Великите богини.

2 Простолюдието се разотишло всеки по своите стари отечества. Лакедемонците първо разрушили Итома до основи, а след това нападнали и завзели и останалите градове. От плячката посветили и медни триноги на Амиклеона. Там има изправена статуя на Афродита под първата тринога, на Артемида под втората, а под третата на Коре или на Деметра.

3 Такива неща посветили там, а на прогонените от аргосците асинейци от земята на Месена дали този крайморски участък, който и до днес асинейците владеят. А пък на потомците на Андрокъл – защото Андрокъл имал дъщеря, и тя имала деца, които избягали след смъртта му и заминали в Спарта – на тях заделят така наречената Хиамия.

4 А на самите месенци лакедемонците наложили следното. Първо им налагат да положат клетва, че нито ще въстават срещу тях, нито ще извършват каквото и да е друго нововъведение. Второ, не им наложили определен данък, но ги задължили да донасят в Спарта половината от всичките си селскостопански добиви. Наредено им било също така при погребенията на царе и други знатни хора и мъжете, и жените да ходят с черно облекло. На тези, които престъпвали тези изисквания, налагали наказания.

5 За мъченията, които жестоко налагали на месенците, в стиховете на Тиртей е казано следното:

Като осли изтезавани, огромен товар

господарски понесли, в длъжност печална,

половина реколта, що ралото носи.

Затова, че неизбежността ги поставила в положението да страдат заедно, е казано в следните стихове:

Ридаещи стопани, също като своите наложници,

чак докато ги застигне със смърт гибелната орис.

6 След като ги сполетели тези неща и едновременно с това месенците не виждали в бъдещето никаква възможност за проява на човечност от страна на лакедемонците, изправени пред настоящото си положение решили, че е за предпочитане да загинат в бой или напълно да се изселят от Пелопонес, и решили да се вдигнат на всеобщо въстание. В немалка степен в това били въвлечени и по-младите, което все още били неопитни за война, но били изпълнени с решимост и били готови да загинат за свободата на отечеството си, дори и ако иначе робството да им носело благополучие.

7 Младежта отраснала и в други райони на Месения, но най-знатните и най-многобройните били отгледани край Андания, като сред тях бил и Аристомен, когото и до днес месенците почитат като херос. Смятат, че и неговото рождение било от по-знаменитите. Защото разправят, че с майка му, Никотелея, се съчетало някакво божество, или пък бог, превърнал се в дракон (змия). Същите неща знам, че ги разправят и македоните за Олимпиада, както и сикионците за Аристодама, но разликата е в следното.

8 Месенците прочие съчиняват, че Аристомен е син на Херакъл или на Зевс, както македонците, че Александър е на Амон и сикионците, че Арат е син на Асклепий. Повечето елински автори твърдят, че баща на Аристомен е Пир, но аз сам зная, че в договорите си месенците наричат Аристомен син на Никомед. След като навлязъл в зряла възраст и се изпълнил с храброст, той и други влиятелни (месенци) започнали да подстрекават към въстание. Но това се вършело отначало не явно, а тайно изпращали свои пратеници в Аргос и при аркадците, за да разберат дали те безусловно и без повече отстъпки, както при предишната война, ще пожелаят да им помогнат.

15 Едва когато се подготвили напълно за войната и получили по-окуражаващи гаранции от съюзниците, отколкото очаквали – омразата към лакедемонците вече ярко се възпламенила и у аргосците, и у аркадците – въстанали, в тридесетата година от падането на Итома, и в четвъртата година от двадесет и третата Олимпиада33, когато Икар Хиперезией спечелил в надбягването на един стадий. По това време в Атина архонтите вече се сменяли едногодишно и архонт на Атина бил Тлезий.

2 Тиртей не е написал кои са били царе в Лакедемон по това време, докато Риан е съчинил в епоса си, че цар по време на тази война бил Леотихид. За това нещо аз в никакъв случай няма да се съглася с Риан. Човек би могъл да съобрази, че макар Тиртей да не е споменал, е намекнал, от следното. Той има следните елегически стихове за предишната война:

Воюваха в тази бран лета деветнайсет,

с дух неуморен и непрестанно

герои, бащи на отците наши.

3 Очевидно е, че тази война са повели третото поколение месенци, а времето определят царувалите по това време в Спарта последователно Анаксандър, синът на Еврикрат, сина на Полидор, а от втория царски двор Анаксидам, синът на Зевксидам, син на Архидам, син на Теопомп. Теопомп се пада четвърти предтеча, защото Архидам, синът на Теопомп починал преди баща си и властта преминала в ръцете на внука на Теопомп, Зевксидам. А Леотихид, който се възцарил след Демарат, е син на Аристон. Аристон пък е седмо коляно потомък на Теопомп.

4 Та тогава, в първата година от своето въстание, месенците се сблъскват с лакедемонците в така наречените Дери, в тяхната родина. Съюзниците и на двете страни отсъствали. Никой не спечелил явна победа, а за Аристомен разправят, че извършил необичайни за един простосмъртен човек подвизи, така че дори го избрали за свой цар след битката, тъй като на всичко отгоре произхождал от рода на Айпитидите.

5 Но след като отказал, го избрали за свой стратег автократор. Благодарение на Аристомен нямало човек, който да се побои да пострада във войната, извършвайки подвизи. На него преди всичко се смятало, че се дължи и това, че още в началото на войната изплашил лакедемонците и в последвалите събития бил още по-страшен за тях. При това положение една нощ той пристигнал в Лакедемон и посветил щит пред храма на Халкиойка. Посветеният щит бил надписан, че е дар на богинята от Аристомен, заради спартанците.

6 На свой ред лакедемонците получили прорицание от Делфи да си вземат за съветник атинянин. Прочие, те изпращат посланици при атиняните, за да им съобщят за прорицанието и да потърсят човек, който да им казва какво им е нужно. Атиняните не искали нито лакедемонците да спечелят отново най-добрата част от Пелопонес без големи битки, нито пък да престъпят волята на бога, затова измислили следното. Имало един учител, на име Тиртей, за когото се смятало, че е с бавен ум, и който куцал с единия си крак, него пратили в Спарта. Като пристигнал, същият започнал да посещава отделни граждани, влиятелните хора и да събира случайни минувачи, като им пеел елегии, епоси и анапести34.

7 Година след сражението при Дери, с участието на съюзниците и на двете страни, започнали да се подготвят за битка, с намерение да се сблъскат в така наречената Капросема (“Гробът на глигана”). На помощ на месенците дошли елейци и аркадци, както и от Аргос и Сикион. На драго сърце като съюзници дошли и месенските изгнаници, както от Елевзин, на чиито родове било присъщо да извършват мистериите в чест на Великите богини, така и потомците на Андрокъл.

8 Това били най-вече техните помагачи. А като съюзници на лакедемонците дошли коринтците, както и някои лепреати, заради техните враждебни отношения с елейците. Имали и договор за взаимен съюз и с асинеите. Що се отнася до тази местност, Капросема, то тя се намира в Стениклерос в Месения, и според легендата там Херакъл дал и получил клетви от децата на Нелей над съсечените части на един глиган.

16 След като и за двете страни принесли жертви преди началото на битката гадателите, за лакедемонците Хекас, потомък на едноименния му Хекас, който дошъл в Спарта с децата на Аристодем, а за месенците Теокъл – този Теокъл пък произхождал от Евмантис, а Евмантис бил елеец от рода на Иамидите, които Кресфонт довел в Месения – та тогава, в присъствието на гадателите и двамата пълководци с голяма предпазливост влезли в битката.

2 Сред рещителността на останалите, всеки според своята възраст и сила, особено се отличавал царят на лакедемонците Анаксандър и неговата спартанска свита. При месенците че са мъже със знатен произход доказвали наследниците на Андрокъл, Финтас и Андрокъл, както и близкото им бойно обкръжение. Тиртей, както и хиерофантите на Великите богини не извършили никакъв боен подвиг, но възбуждали духа на задните редици на всяка от двете войски.

3 При самия Аристомен положението било следното. Около него се намирали осемдесет избрани месенци, на същата възраст като неговата и всеки от тях смятал, че е удостоен с голяма чест, че е избран да се сражава редом с Аристомен. Скоро щяла да се прояви тяхната сила, както тяхната, така и най-вече неговата, още в самото начало на битката, както и по-нататък. Самите те, заедно с Аристомен, в началото изпитали големи мъки срещу Анаксандър и сражаващите се редом с него най-знатни мъже на лакедемонците. Но поемайки раните си без да се жалят и настъпвайки с безумна смелост, след време със своята дързост накарали хората на Анаксандър да се обърнат в бяг.

4 Аристомен заповядал на друга месенска част да продължи да преследва отстъпващите. Той самият тръгнал срещу най-трудния участък на полесражението, и след като ги притеснил и там, веднага тръгнал срещу други (части на противника). След като подгонил и тях, с още по-голяма готовност тръгнал срещу онези, които още стоели на позиции, с което разбъркал целия боен ред на лакедемонците, както и на техните съюзници. И докато те бягали безсрамно и не желаели повече да стоят заедно, той връхлитал върху тях по-страшен, отколкото е възможно за едно безумие, присъщо на простосмъртен човек.

5 Тогава гадателят Теокъл не позволил на Аристомен да тича около една дива круша, която се намирала в равнината. Твърдял, че на тази дива круша седяли Диоскурите. Но Аристомен, подвластен на гнева си и неспособен да чуе всичко, което гадателят обяснявал във връзка с дивата круша, загубва щита си, и тази грешка на Аристомен позволила на неколцина от лакедемонците да се спасят с бягство. Дълго време загубил, докато се опитвал да намери щита си.

6 При все че лакедемонците се отчаяли след битката и били готови да прекратят войната, Тиртей, пеейки им своите елегии, им вдъхнал отново увереност и включил в бойните отреди на мястото на загиналите мъже от илотите. А когато Аристомен се насочил към Андания, жените, хвърляйки ленти и разцъфнали цветя, съчинили песен, която и до днес се пее:

Към равнина Стениклерска, към планина стръмна

тръгна Аристомен срещу лакедемонците.

7 Той намерил и онзи щит, отишъл в Делфи и както му наредила Пития, слязъл в светилището на Трофонион в Лебадия. По-късно посветил този щит в Лебадия, аз лично го видях изложен. Върху него е изобразен орел, с разперени в страни крила в горната извивка на щита. Та тогава Аристомен, след като се върнал от Беотия, като намерил щита и го занесъл при Трофонион, веднага се заел с по-важни дела.

8 След като събрал и други месенци, заедно със своите отбрани части, предпазвайки се чрез нощни преходи, стигнал до един град в Лакония, чието древно име в каталога на Омир е Фарис35, а спартанците и съседите го наричат Фари. Като пристигнал при този град, избил опиталите да се защитят (граждани) и се оттеглил с плячката в Месена. Когато лакедемонците, начело с царя Анаксандър го нападнали по пътя, и тях обърнал в бяг и се втурнал да преследва Анаксандър. Но бил улучен с метателно копие в бедрото и прекратил преследването, но не изоставил плячката, която карал.

9 Забавил се, докато раната му се излекува и извършил набег срещу самата Спарта, като през нощта бил възпрян от видения на Елена и Диоскурите, в Кариите, където девойки танцували в чест на Артемида. През деня от засада пленил тези от тях, които се отличавали с богатството и знатността на своите бащи. Тях той отвел и през нощта оставил в едно месенско село, като поверил охраната на девойките на мъже от стражата.

10 Там, смятам че поради пиянство и изобщо поради невъздържаност, младежите се опитали да насилят девойките, без да съобразят, че Аристомен им забранил да вършат неща, които са незаконни при елините, така че се наложило да избие най-пияните от тях. Пленничките освободил, като им дал много пари, отпращайки ги девици, както ги бил пленил.

17 В Лакония има местност Айгила, където е основано светилище на Деметра. Там Аристомен и неговите хора знаели, че жените провеждали празник … да защитят жените подтикнати не без намесата на богинята. Повечето месенци получават рани както и с махайрите, с които жените извършвали жертвоприношенията, и с шишовете, с които щели да пекат месата. Аристомен ударили с факли и го вързали, все още жив. Но още същата нощ той успял да се спаси в Месения. Причина за неговото спасяване била една жрица на Деметра, Архидамия. Тя го освободила не заради пари, а защото още преди това била влюбена в него, като излъгала, че Аристомен изгорил връзките и избягал.

2 А на третата година от войната, когато предстояло да се проведе сражение при така наречената Голяма могила, при положение че аркадците дотогава помагали на месенците във всички войни, лакедемонците подкупват с пари Аристократ Хикет Трапезунтий, който по това време бил цар и пълководец на аркадците. Доколкото знаем, тогава за пръв път лакедемонците дали подкуп на един свой противник, и за пръв път превърнали военната сила в нещо, което може да се купи.

3 Преди лакедемонците да престъпят морала в Месенската война и преди предателството на аркадеца Аристократ, войните се решавали чрез храбростта на сражаващите се и от съдбата, идваща от бога. Изглежда, че и по-късно лакедемонците, когато нападнали корабите на Атинския флот при Егос потами36, са подкупили Адеймант, както и други атински стратези.

4 След време така нареченото “Неоптолемово отмъщение” достигнало и самите лакедемонци. Защото Неоптолем, синът на Ахил, след като убил Приам при олтара на Херкей37, бил сполетян от участта самият той да бъде посечен в Делфи пред олтара на Аполон. Та от този случай когато някой си изпати от същото, което сам е извършил, това се нарича “Неоптолемово отмъщение”.

5 Защото лакедемонците, тъкмо когато били в най-цветущо положение, когато били завладели флота на атиняните и Агезилай вече бил сложил ръка на голяма част от Азия, тогава те не успели да премахнат напълно властта на персийския цар в Азия, но варваринът им приложил тяхното собствено изобретение, като изпратил парични суми в Коринт, Аргос, Атина и Тива. Благодарение на тези пари изведнъж избухнала така наречената Коринтска война, така че Агезилай се принудил да изостави експедицията си в Азия38.

6 Божеството щяло да отсъди коварството на лакедемонците спрямо месенците като нещастие за самите тях. Защото Аристократ, след като получил парите от Лакедемон, тутакси скрил от аркадците това, което бил замислил, и когато вече предстояло да влязат в сражение, тогава ги изплашил, че са изпаднали в затруднение и че няма да могат да се измъкнат, ако бъдат надвити, и че знаменията от жертвените животни не били в тяхна полза. Прочие заповядал всички да побягнат веднага, когато той им подаде знак.

7 Тъкмо когато лакедемонците влезли в сражението и месенците се насочили срещу тях, Аристократ, още в началото на битката, изтеглил аркадците и оголил левия фланг и средата на месенския боен ред. Аркадците им били запълнили тези два участъка, защото елейците, както и аргосците и сикионците не участвали в битката. Освен това той направил още нещо. Бягството той извършил през (бойния ред на) месенците.

8 Те се изплашили от неочаквания развой на събитията и едновременно с това редиците им се разбъркали поради изтеглянето на аркадците през тях, така че мнозина го ударили на молба и забравили за ръкопашния бой. Защото вместо нападащите лакедемонци, те вече се вглеждали в бягащите срещу тях аркадци и някои ги молели да останат, а други сипели обиди върху тях като към предатели, които извършват престъпление.

9 Обкръжаването на останалите сами месенци от страна на лакедемонците не било трудно и те спечелили пълна и без никакви усилия победа. Аристомен и неговата свита останали на място и се опитали да се противопоставят на притискащите ги лакедемонци, но понеже били малобройни, нямало голяма полза от съпротивата им. Много голяма част от простия народ на месенците се самоубили, защото тогава първоначално смятали, че ще бъдат превърнати в роби на лакедемонските господари и нямали вече надежда за спасение. Сред изтъкнатите мъже загинали Андрокъл и Финтас, както и най-достойно сражавалият се Фанас, който преди това спечелил победа на Олимпийските игри по бягане на дълго разстояние.

10 А Аристомен след битката събрал избягалите месенци и убедил Андания и много други градчета, които се намирали по крайбрежието, да ги изоставят и да се заселят горе в планината Ейра. След като се събрали на това (укрепено) място, лакедемонците ги притиснали с обсада, като смятали, че веднага ще ги завладеят. Но месенците удържали и след нещастието при Могилата се защищавали още единадесет години.

11 Че продължителността на обсадата е била толкова голяма разкриват и стиховете на Риан за лакедемонците:

Сред клисурите на бяла планина се биха

цели двадесет и два сняга и треви,

като е изброил зимите и летата, наричайки “треви” зеленото жито или малко преди жътвата.

18 Месенците, когато (се преселили) в Ейра, се оказали изолирани от останалата територия, с изключение на някои участъци край морето, които им запазили пилосците и мотонеите, и плячкосвали или Лакония, или собствената си територия, защото и нея вече смятали за вражеска. Други от тях заставали по пътищата, където им паднело, като Аристомен с отбраните си воини извършил около триста засади.

2 Ограбвали лакедемонски имоти и отнасяли всеки каквото може, и се изхранвали с плячкосаното жито, животни и вино, а движимото имущество и хората, които пленявали, връщали срещу откуп. Поради това лакедемонците взели решение, след като тези в Ейра събират повече реколта, отколкото самите тях, да оставят Месения и съседната й територия на Лакония незасята.

3 Това предизвикало в Спарта недостиг на зърно и заедно с липсата на храна, и бунт. Тамошните обитатели не могли да понесат техните имоти да остават неизползвани. Но и тези разногласия отново премахнал Тиртей. А Аристомен със своите подбрани воини извършил набег в една дълбока (тъмна) нощ, успял с бърз марш да достигне до Амикли, преди изгрев слънце, завзел градчето Амикли и го оплячкосал, като успял да се оттегли преди спартанците да могат да се притекат на помощ.

4 По-късно отново извършил набег в страната, при който се натъкнал на повече от половината лаконска войска, начело с двамата им царе, и докато се отбранявал, наред с другите рани, които получил, бил ударен с камък в главата и взорът му се затъмнил. След като паднал, някои от лакедемонците дотичали безредно до него и го пленили, все още жив. Заловили и още около петдесет души от свитата му, и лакедемонците смятали да хвърлят всички тях в Кеада39. Хвърлят ги там, налагайки им възможно най-голямото възмездие.

5 Останалите месенци, след като били хвърлени, загинали веднага, но Аристомен от своя страна и тогава бил спасен от някой бог. Тези, които са го прославили твърдят, че когато Аристомен бил хвърлен в Кеада, под него излетял един орел с разперени криле и го отнесъл, без нито да бъде осакатен, нито да получи някаква рана. И оттам божеството щяло да му покаже изход.

6 И той, когато бил отнесен до края на пропастта, бил положен лежешком и със смъкната хламида останал на място, сякаш му предстояло да умре. Но три дена по-късно усетил някакъв звук и открил лицето си – вече можел да вижда, през мъгла – забелязал една лисица, нападнала телата на мъртъвците. Като съобразил, че звярът се е промъкнал отнякъде, изчакал, докато лисицата се приближи до него, и когато това станало, я хванал. С другата си ръка, когато тя се обърнала срещу него, я заметнал с хламидата си и я оставил да хапе. В по-голямата част бягал с нея, докато тя се мъчела да се измъкне, а там, където било съвсем непроходимо, пълзял по нея. По-късно видял цепнатина, достатъчно голяма, за да премине през нея лисица и светлик, проникващ през нея.

7 След като се освободила от Аристомен, лисицата се пъхнала в дупката. А Аристомен – отворът не бил достатъчно широк, за да може и той да се измъкне – го разширил с ръце и се добрал спасен в Ейра, сполетян от необикновен късмет при своя плен. Съобразителността и храбростта, която Аристомен проявил, била по-голяма, отколкото можело да се очаква от един пленник, а спасението му от Кеада станало по твърде необикновен начин и било ясно за всички, че не е било без помощта на някой бог.

19 Дезертьори веднага известили на лакедемонците затова, че Аристомен се е върнал спасен. Макар те да сметнали това за толкова невероятно, колкото ако възкръсне мъртвец, самият Аристомен доказал, че е вярно. Коринтците изпратили войска на лакедемонците, за да им помогнат за превземането на Ейра.

2 Аристомен научил от своите съгледвачи, че те не спазват боен ред по време на похода си и не поставят стражи, когато лагеруват. През нощта ги нападнал, избил останалите войници още докато спели, като в същото време убил и техните водачи, Хиперменид, Ахладай, Лизистрат и Сидект. Разкъсал и палатката на стратезите, за да даде ясен знак на спартанците, че тъкмо Аристомен, а не някой друг месенец е извършил това нещо.

3 Принесъл жертва и на Зевс Итомийски, която наричат “хекатомфония”. Този обичай е установен от древни времена, като месенците са приели да принасят тази жертва тогава, когато са сразили сто противника. На Аристомен се случило да принесе такава жертва два пъти, първият след сражението при Капросема, а вторият – след убийството на коринтците през онази нощ. Казват, че той принесъл и трета такава жертва по-късно, след набезите си, а лакедемонците – тъй като в ход бил техният празник Хиацинтии40 – сключили със защитниците на Ейра четиридесетдневно примирие.

4 Те (спартанците) се оттеглили в отечеството си и започнали да празнуват, а критските стрелци – те били изпратени като наемници от Ликтос и други градове – те започнали да им скитат из Месения. Седем души от тези стрелци устроили засада на Аристомен, който по време на примирието се оказал извън Ейра и се движел без голяма охрана. Те го хванали и го вързали с ремъците, които имали на колчаните си.

5 Настъпила вечерта. Двама от тях отишли в Спарта и съобщили на лакедемонците, че са пленили Аристомен. Останалите се оттеглили в едно от полетата на Месения. Там живеела една девойка с майка си, сираче по баща. В предната нощ на момичето се явило видение. Уж някакви вълци водели към тях един лъв, вързан и без нокти, а тя освободила лъва от връзките, намерила и му дала ноктите, и така, както й се привидяло, вълците били разкъсани от лъва.

6 Та тогава, когато критяните довели Аристомен, девойката помислила, че видението, появило й се в предната нощ се сбъдва и попитала майка си кой е той. Като разбрала, окуражила се, виждайки в него сбъдващото се предзнаменование. Без да се колебае, поднесла вино на критяните, за да ги обхване пиянство, и измъкнала меча на най-пияния от тях. Девойката прерязала връзките на Аристомен, а той взел меча и се справил с тях. Горгос, синът на Аристомен (по-късно) взел тази девойка за своя жена. Аристомен позволил, изкупувайки към момичето своя дълг за спасения си живот, защото Горгос все още не бил навършил осемнадесет години, когато се оженил.

20 А на единадесетата година от обсадата Ейра била превзета и месенците покорени . Така богът изпълнил своето предсказание, което дал на Аристомен и Теокъл. Защото когато след поражението при “могилата” те отишли в Делфи да попитат за спасението (на месенците), Пития им дала следния отговор:

Кога козел изпие вода от лъкатушещата Неда,

не ще пазя повече Месена. Близо ще е гибелта.

2 Неда извира от Ликейската планина. Реката минава през територията на аркадците, след това изведнъж завива към Месена и разделя крайморската територия на месенци от елейците. Та по това време те се страхували да дават на козлите си да пият от водите на Неда. Но божеството им показало следното знамение. При елините расте един вид дива смокиня, което наричат “олинта”, а месенците – “трагос” (“козел”). Та тогава тази дива смокиня, която растяла покрай руслото на реката Неда, започнала да израства не нагоре, а наклонена към течението и докосвала с клоните си водата.

3 Гадателят Теокъл видял това и заключил, че под пиещия от водата на Неда козел Пития е предсказала дивата смокиня, и че вече е дошло предопределението за месенци. Пред останалите той премълчал това, но завел Аристомен при дивата смокиня и му обяснил, че вече им е изтекъл срокът, през който ще бъдат спасени. Аристомен се съгласил, че е така, и че повече не им е останал срок за отлагане, защото то било ознаменувано и от обстоятелствата.

4 Това той скрил от месенците, и трябвало да скрие Месена под земята за вечни времена, защото прорицанията на Лик, сина на Пандион казвали, опазена, един ден месенците ще освободят отново земята си. Аристомен, който знаел тези прорицания, се погрижил за това, щом настъпила нощта. Отишъл в най-пустинното място на планината Итома и заровил в земята (статуята на) Зевс, покровителя на Итома и боговете, които дотогава спасявали месенците, искайки те да останат стражи на този залог и да не остави в ръцете на лакедемонците единствената надежда на месенците за тяхното завръщане от изгнание.

5 След това на месенците, както и по-рано на троянците, започнали да се стоварват злини заради прелюбодейство. Прочие, след като те овладели планината, възвърнали контрола си и над територия пред Ейра, чак до Неда, а някои имали домове и извън портите на крепостта. Нито един дезертьор от Лакония не дошъл при тях, преселил се само говедарят на Емперам, като докарал кравите на своя господар. Емперам бил един от знатните хора в Спарта.

6 Този говедар пасял недалече от Неда. Веднъж той видял жената на един месенец, от тия, чиито къщи били извън крепостта, да отива за вода. Пожелал я и се осмелил да й заговори, и след като й дал подаръци, сношил се с нея. Оттогава започнал да наблюдава мъжа й, кога ще отиде да даде стража. Месенците поддържали стражата в една част на акропола. От това място най-много се бояли да не би лакедемонците да проникнат в града им. Та когато той заминавал, тогава говедарят посещавал жена му.

7 Веднъж на този съпруг му се паднало да даде заедно с други нощна стража, а богът им изпратил проливен дъжд и месенците изоставили стражата. Принудил ги поройният дъжд, който се изсипал от небето, защото нямало нито навеси, нито кули, поради това, че стената била вдигната набързо, а и в същото време се надявали, че лакедемонците няма да се раздвижат при такава безлунна и толкова бурна нощ.

8 Няколко дни преди това Аристомен спасил търговеца Кефален, негов приятел, който осигурявал в Ейра онова, от което имали нужда и който бил пленен от кефаленците и от аптерейски стрелци под командата на спартанеца Евриал. Освободил този Кефален и парите, които носел със себе си, но сам той бил ранен и заради това не могъл да направи обход на стражите, както правел обикновено. Това най-вече било причината те да напуснат акропола.

9 Всички останали напуснали стражата, а заедно с тях – и съпругът на жената, с която прелюбодействал говедарят. Тогава тя тъкмо била приела при себе си говедаря и като усетила, че мъжът й се връща, веднага, колкото може по-бързо укрила човека. Когато съпругът й влязъл, тя го посрещнала ласкаво, както никога досега и го попитала защо се връща. Той, понеже нито подозирал, че тя му изневерява, нито намерил говедаря вътре в дома, й казал истината, че поради проливния дъжд заедно с останалите е напуснал стражата.

10 Говедарят чул думите му и след като внимателно изслушал всичко, веднага избягал от месенците и дезертирал при лакедемонците. По това време царете на лакедемонците не били в лагера и длъжността полемарх при Ейра се паднала на господаря на пастира. Като отишъл при него, първо поискал за себе си прошка заради прегрешението си, че е избягал, а след това му обяснил, че моментът е най-подходящ за превземането на Ейра, като му разказал всичко, което дочул от месенеца.

21 Решили, че говори истината и Емперам и спартанците тръгнали. Пътят им бил труден поради тъмнината и неспиращия дъжд. Но въодушевлението им помогнало да достигнат и когато се озовали под акропола на Ейра, прехвърлили (стената), кои със стълби, кои както намерят. Наред с другите признаци, месенците усетили какво става най-вече по кучетата, които не лаели както обикновено, но по-насечено и силно. Знаейки, че настъпва тяхното последно и най-неизбежно сражение, не се снаряжили напълно, а всеки грабнал това оръжие, което му било най-удобно и се хвърлили да защитят родината си, която единствено им останала от цяла Месения.

2 Първи разбрали, че противниците са проникнали вътре и първи ги призовали Горгос, синът на Аристомен, самият Аристомен, гадателят Теокъл и Мантикъл, синът на Теокъл, а заедно с тях и Евергетидас, който и заради други неща бил твърде почитан в Месена, но най-вече заради жена си. Защото той водел сестрата на Аристомен, Хагнагора. В този момент останалите, които се събирали, сякаш хванати в мрежа, въпреки обстоятелствата все пак хранели някаква надежда.

3 Но Аристомен и гадателят били убедени, че няма никакъв изход за месенците от гибелта, защото видели, че прорицанието на Пития за “трагоса” се е разкрило, и въпреки това го скрили и то останало само тяхна тайна. Обиколили бързо из града, приближавайки се до всички, които разбирали, че са месенци, и ги призовавали да бъдат храбри мъже, като призовавали да излязат и онези, които все още били по къщите си.

4 През нощта нито една от двете страни не успяла да извърши нещо значимо. Нападателите били забавени от непознаването на местността и от храбростта на Аристомен, а водачите на месенците не успели да подадат команда да вземат факли, пък и да грабнел някой някакъв светилник, то богът го угасял с дъжда.

5 А когато настъпил денят и вече можели да се виждат едни други, тогава Аристомен и Теокъл се опитали да вдъхнат у месенците отчаяна смелост, като им напомняли преди всичко за дързостта на смирненци, които, бидейки дял от йонийците, успели със своята храброст и готовност да прогонят Гигес, сина на Даскил и лидийците, след като те вече били завзели града им.

6 Като чули тези призиви, месенците се изпълнили с безумна храброст, струпали се кой където се намирал в момента и се понесли срещу лакедемонците. Втурнали се и жените към покривите и която откъдето можела, да замерват враговете. Но силният дъжд им попречил да сторят това, нито да могат да се изкачат по покривите. Тогава се одързостили да грабнат оръжия и самите те възпламенили още повече дързостта на мъжете, като виждали, че и жените са изпълнени с решимост да загинат за отечеството, вместо да бъдат отведени като робини в Лакедемон, така щото като че ли можели да преодолеят отреденото от съдбата.

7 Но богът усилвал пороя, съпътстван от гръмовен тътен и насрещните светкавици заслепявали очите им. Това вдъхнало увереност на лакедемонците и те си казвали, че богът им помага. И тъй като мълниите проблясвали откъм дясното им рамо, техният гадател Хекас тълкувал, че това за тях е добро знамение.

8 Същият измислил и следната тактика. Лакедемонците бездруго превъзхождали по количество. Тъй като не можели да се разгърнат в боен ред на широко пространство в сражението, а водели битката на отделни части и в различни участъци на града, то последните от всяко отделение се оказвали безполезни. На тях той наредил да се оттеглят в лагера, да се нахранят и преспят, и да се върнат преди да настъпи вечерта, като заменят тези, които са останали да поддържат боя.

9 Почивайки си и сражавайки се на смени, те имали повече сили да продължат, докато месенците започнали да се затрудняват отвсякъде. Трябвало в безизходица да се защищават непрекъснато трети ден и нощ. Вече настъпвал новият ден и безсънието, дъждовният порой и студът ги измъчвал, притискал ги гладът и жаждата. Най-вече започнали да се отказват жените, поради своята неподготвеност за войната и поради непрекъснатото мъчение.

10 Гадателят Теокъл застанал до Аристомен и му казал: “Защо напразно се мъчиш? Окончателно е отредено Месена да бъде превзета, тази гибел отдавна предсказа пред очите ни самата Пития и неотдавна ни го показа дивата смокиня. На самия мен бог е предопределил да загина в обща гибел за родината. А ти ще се върнеш с войска и да спасиш месенците, ще спасиш и себе си.” След като му казал това, се затичал срещу враговете. А към лакедемонците извикал следните слова: “Колкото и да се радвате, не ще откъснете плодовете на месенците.”

11 След това заедно с обкръжаващите го нападнал враговете, убил своите противници и бил ранен, и удовлетворил гнева си с убийството на враговете, издъхнал. А Аристомен призовал онези месенци, които се намирали в тила на сражението, да се оттеглят, с изключение на онези, които поради своята храброст все още се сражавали в предните редици. На тях позволил да останат на позициите си. На останалите наредил да приберат жените и децата в редиците си и да го последват към изхода, който сам щял да им осигури.

12 В тила на тази колона оставил да командват Горгос и Мантикъл, а самият той изтичал в челото, като показвал с движение на главата и на копието си, че търси изход и че вече възнамерява да им осигури изтеглянето. Впрочем, Емперам и спартанците предпочитали при тези обстоятелства месенците да се измъкнат, вместо хората да изпаднат в лудост и обзети от отчаяние да се ожесточат още повече. На всичко отгоре така им наредил да постъпят и гадателят Хекас.

22 Аркадците веднага научили за падането на Ейра и веднага подканили Аристократ да ги поведе, за да могат или да спасят месенците, или да загинат заедно с тях. Понеже той бил получил подкуп от Лакедемон, заявил, че не желае да ги води и че не знае дали изобщо е оцелял някой месенец, комуто да се притекат на помощ.

2 А когато разбрали със сигурност, че те са били принудени да напуснат Ейра и че се скитат, решили да ги приемат край планината Ликеон, като приготвили за бежанците дрехи и храна, и изпратили свои управници, които да утешат месенците и да им станат водачи по пътя. Когато те били приютени в Ликеон, аркадците ги посрещнали гостоприемно и наред с други изпълнени със съчувствие предложения, искали да ги разпределят из градовете си и да споделят с тях своята земя.

3 В своята скръб по разрушената Ейра и в своята омраза към лакедемонците, Аристомен замислил следното. Подбрал от целия си народ петстотин месенци, за които знаел, че са храбри, пред останалите аркадци и пред самия Аристократ, защото не знаел, че той е предател – смятал, че тогава Аристократ избягал от полесражението поради мекушавост и страх, а не от подлост, иначе щял да подбере петстотин души и срещу него – и ги попитал дали искат да загинат заедно с него, отмъщавайки за родината си.

4 Когато те му отвърнали, че искат, той им разкрил всичко, това, че иска същата вечер да ги поведе срещу Спарта. В това време повечето лакедемонци били в Ейра, а останалите обикаляли, мъкнейки и отнасяйки имуществото на месенците. “И ако успеем да превземем Спарта и да я завладеем”, казал Аристомен, “ще можем да отмъстим на лакедемонците, отнасяйки техния имот. А ако се провалим, ще загинем, оставяйки светлия спомен за своя подвиг на бъдещото поколение”.

5 Като казал това, около триста аркадци също пожелали да участват в това дръзко начинание. Отказали се от набега в същия ден, защото жертвоприношенията им се оказали неблагоприятни, но на следващия ден, макар да били убедени, че намерението им е запазено в тайна от лакедемонците, били предадени за втори път от Аристократ. Аристократ веднага написал на свитък за намеренията на Аристомен и го дал на един от своите слуги, за когото знаел, че е най-довереният му, и го изпратил при Анаксандър в Спарта.

6 Когато този слуга се връщал, хванали го от засада неколцина аркадци, които и преди имали разногласия с Аристократ, а и тогава изпитвали подозрение към него. След като го пленили, завели го пред аркадците и показали на народното събрание отговора, изпратен от Лакедемон. Анаксандър също заявил, че предишното му бягство от бойното поле при “Голямата могила” от лакедемонците не е било напразно и че му дължи благодарност и за сегашното издайничество.

7 След като тези неща били съобщени пред всички, самите аркадци започнали да замерват Аристократ с камъни и подканили месенците да направят същото. А те извърнали погледа си към Аристомен. Той гледал в земята и плачел. Аркадците убили Аристократ с камъни и след това го изхвърлили извън границите си непогребан, като посветили в храма на (Зевс) Ликейон паметна плоча, на която пише:

Въздай вечно наказание на един престъпен цар,

въздай с помоща на Зевс на лекомисления предател

на Месена. Трудно е клетвопрестъпникът да се скрие от бога.

Здравей, царю Зевс и спаси Аркадия.

23 Тези месенци, които останали край Ейра или на други места из Месения, лакедемонците си разпределили в робство. Пилосците, мотонеите и останалите обитатели на крайбрежието се оттеглят след падането на Ейра в Килена, пристанището на елейците. Оттам проводили пратеници при месенците в Аркадия, като споделили желанието си с общ флот да потърсят страна, където да се заселят и поканили Аристомен да им стане водач в това изселничество.

2 Той заявил, че докато е жив, ще воюва с лакедемонците, и че е убеден, че Спарта непрекъснато ще търпи злини от него. А на тях за водачи им дал Горгос и Мантикъл. А Евергетид се оттеглил с останалите месенци в Ликеон. Оттам като виждал, че планът на Аристомен да се завладее Спарта се е провалил, убедил около петдесетина месенци и тръгнал срещу лакедемонците в Ейра, и заварвайки ги все още да разграбват плячката, донесъл им скръб.

3 Там съдбата го настигнала, а Аристомен наредил на водачите на месенците да тръгнат към Килена всички, които биха пожелали да вземат участие в изселничеството. Взели участие всички, като се отказали само някои старци и хора, които нямали сили да се присъединят към изселничеството. Те останали там при аркадците.

4 Ейра била завладяна и втората война между лакедемонците и месенците завършила в годината, когато архонт в Атина бил Аутостен, в първата година на двадесет и осмата Олимпиада41, когато победил лаконецът Хионис.

5 Когато месенците се събрали в Килена, същата зима решили да презимуват там и елейците им предоставили своето пазарище и средства. А с настъпването на лятото се събрали на съвет, за да решат накъде да се отправят. Мненията били, според Горгос да завладеят Закинтос срещу Кефаления и като станат островитяни вместо континентални хора, да нападат с корабите си крайбрежието на Лакония и да нанасят щети на земята им. Мантикъл на свой ред ги подканял да забравят за Месена и за враждата си към лакедемонците, а да отплават и да завладеят Сардонесос, който е най-големият и богат остров.

6 В същото време Анаксил поканил месенците в Италия. Този Анаксил бил тиран на Регион и бил четвърти потомък на Алкидамид. Алкидамид се преселил от Месена в Регион след смъртта на цар Аристодем и завземането на Итома. Та същият този Анаксил изпратил да поканят месенците. Като дойдат, им казал, че занклеите са негови врагове, а имат богата страна и град в добрата част на Сицилия, и той иска заедно с тях да ги победи и да им ги даде на тях. Те приели предложението и така Анаксил ги прехвърлил в Сицилия.

7 Първоначално Занкла била завзета от пирати и след като построили в безлюдната земя поселище, което да им служи за база край залива, използвали го за набези и нападения срещу плаващите по море. Техни водачи били Кратемен от Самос и Периер от Халкида. По-късно Периер и Кратемен решили да доведат и други поселници от Елада.

8 Та тогава Анаксил победил занклеите, нападайки ги по море, а месенците по суша. Занклеите, обсадени едновременно от сушата от месенците и откъм морето от регинците, след като стената им вече била превзета, избягали при олтарите на боговете и в светилищата. Анаксикъл призовал месенците да избият молещите се занклеи и да поробят останалите, заедно с жените и децата.

9 Горгос и Мантикъл помолили Анаксикъл, след като нечестиво самите те са пострадали от своите роднини, да не ги принуждава да правят подобни неща на елини. След това свалили занклеите от олтарите, дали пред тях клетви, взели ги със себе си и се заселили заедно. Името на града сменили от Занкла на Месена.

10 Това станало през двадесет и деветата Олимпиада42, когато Хионис лаконецът спечелил втора победа, а архонт на Атина бил Милтиад. Мантикъл направил за месенците и светилището на Херакъл, богът е издигнат извън стената, и е наричан Херакъл Мантикъл, както се нарича и (Херакъл) Амон в Либия, а във Вавилон Белос, като последният е получил името си от либиеца Белос, а Амон от името на основалия тамошното светилище пастир. С това настъпил краят на скиталчеството на бегълците месенци.

24 Аристомен, след като отказал водачеството на тези, които се отправили на заселничество, оженил най-голямата си дъщеря, по-малката и сестра си Хагнагора. Нея той дал на Тарикс във Фигалия, а дъщерите – на лепреатеца Дамотоид и на Теопомп от Херея. Самият той заминал за Делфи, за да се допита до бога. Не се знае какво прорицание получил Аристомен.

2 Но на Дамагет Родоски, който царувал в Йалисос, който дошъл при Аполон, за да попита откъде трябва да си доведе жена, Пития предсказала да вземе дъщерята на най-добрия от елините. И той – тъй като Аристомен имал и трета дъщеря – се оженва за нея, защото го смятал по това време в голяма степен за най-добрия от елините. Аристомен отишъл в Родос с дъщеря си, а оттам възнамерявал да замине в Сарди при Ардис, сина на Гюгес и да посети Мидийска Екбатана при царя Фраорт43.

3 Но преди да направи това го сполетяла смъртта от болест и повече лакедемонците не можели да очакват беди от Аристомен. След неговата смърт Дамагет и родосците му издигнали величествен надгробен паметник и оттогава започнали да му отдават почести. А това, което се разказва за така наречените Диагориди в Родос, които са потомци от Диагор, син на Дамагет, син на Дорией, син на Дамагет и на дъщерята на Аристомен, ще премълча, за да не се сметне, че пиша неща не на място.

4 По това време лакедемонците, след като завладели Месения, разпределили помежду си с жребий останалата част на страната с изключение на територията на асинеите, а Мотоне дали на навплийците, които били прокудени неотдавна от Навплия от аргосците.

5 Месенците, които останали в земята си и които по принуда живеели като илоти, въстанали по-късно срещу лакедемонците, по време на седемдесет и деветата Олимпиада44, в която победител бил коринтецът Ксенофонт, а архонт на атиняните бил Архимед. Въстанали, като използвали следния удобен случай. Неколцина лакедемонци, които били осъдени на смърт, след като били признати за виновни по углавно престъпление, избягали като молители в Тенар. Там властта на ефорите ги свалила от олтара и ги убили.

6 Спартанците, които не зачели молителите, били достигнати от отмъщението на Посейдон и богът разрушил града им до основи45. По време на това бедствие тези илоти, които в миналото били месенци, се вдигат в планината Итома. Наред с другите съюзници, които лакедемонците извикали за война срещу бунтовниците бил и Кимон, синът на Милтиад, който бил техен проксен, с атинска войска. Изглежда, че подозирали, че пристигналите атиняни скоро ще се разбунтуват, затова скоро били отзовани от Итома.

7 Атиняните щом разбрали за подозрението на лакедемонците към тях, поради това станали приятели с аргосците и дали с договор на обкръжените в Итома месенци Навпакт, след като разбили локрите при Етолия, наричани одзоли. Месенците получили възможността да излязат от укрепения пункт на Итома, като в същото време Пития предсказала на лакедемонците, че това им е възмездие заради прегрешението, което извършили спрямо молителя на Зевс Итомийски. Поради това по споразумение те напуснали Пелопонес46.

25 След като получили Навпакт, не злоупотребили с искане атиняните да им завладеят град и територия, но проявили силно желание да покажат, че са придобили нещо ценно със собствените си ръце. И тъй като знаели, че жителите на Ениади владеят земя на акарнанците и че са били винаги във враждебни отношения с атиняните, тръгват на боен поход срещу тях. Макар да били малобройни, разчитали сами да победят със своята храброст и бойно превъзходство, и наложили обсада, като блокирали крепостната стена.

2 По-нататък месенците използвали всички изобретени дотогава от хората обсадни тактики, като се опитвали да проникнат в града и с помощта на стълби, и подкопавайки стената, и подлагайки я на разрушение, придвижвайки непрекъснато стъкмени набързо метателни съоръжения. Защитниците, уплашени да не би след завземането на града да бъдат избити, а жените и децата им да бъдат поробени, предпочели да сключат договор и да го напуснат.

3 Месенците държали този град и владели територията му една година. Но на следващата година акарнанците събрали войска от всички свои градове и свикали съвет да решат дали да предприемат военна експедиция срещу Навпакт. От това начинание те се отказали, защото разбирали, че така биха станали вечни противници на етолийците, и заедно с това подозирали, че навпактийците имат предимство по море, което наистина било така, а ако те спечелят по море, няма да могат да разчитат на някакъв успех дори и по суша.

4 Променили намеренията си и веднага се насочили срещу месенците в Ениади. Започнали да се подготвят за обсада. Изобщо не допускали, че толкова малко мъже ще бъдат обзети от такава отчаяна смелост, че да воюват срещу цялата акарнанска войска. А месенците се били подсигурили с храна и всичко останало, очаквайки обсадата да продължи дълго.

5 Но им се удала възможност да дадат открито сражение преди предстоящата битка, сякаш не били месенците, които били победени не от мъжеството на лаконците, а от съдбата, и подплашили идващата от Акарнания войнишка маса. С това те напомнили за подвига на атиняните при Маратон47, когато триста хиляди перси били избити от не повече от десет хиляди атински воини.

6 Разказват, че начинът, по който се противопоставили на акарнанците и по който се развила битката бил следният. Те, понеже имали голямо числено превъзходство, лесно обкръжили месенците, освен дето портите пречили да минат и в гръб на месенците, като защитниците от стените мъжествено подпомагали своите. Това попречило да бъдат обкръжени, но двете им крила били обградени и акарнанците ги обстрелвали отвсякъде.

7 Месенците се скупчили един в друг и когато нападнали безредно срещу акарнанците, разбъркали редиците на тези, които стояли пред тях и убили и ранили мнозина врагове, но не успели да ги доведат до пълно отстъпление. Там, където акарнанците усещали, че бойният им ред ще бъде разкъсан от месенците, хвърляли помощ и заедно с атакуваните пречили със своята многобройност на месенците да надвият.

8 Колчем им окажели съпротива, те се опитвали да пробият фалангата на акарнанците на друго място и се получавало едно и също. След като нападнели, се пръскали и леко отстъпвали, след което отново се стичали на същото място и против волята им бивали отблъсквани с усилието на акарнанците. След като битката продължила до вечерта да бъде равностойна и преди настъпването на нощта на помощ на акарнанците пристигнала войска от градовете, месенците се оказали в положение на обсада.

9 Не изпитвали никакви страхове, че крепостната им стена може да бъде завладяна със сила от акарнанците, или че ще трябва да изоставят гарнизона под натиска на противника. Запасите, с които разполагали, щели да им стигнат за осем месеца. От стената се подигравали на акарнанците, че ако не им били оставили продоволствието, обсадата нямало да продължи десет години.

10 Самите те, когато всички спели, за пръв път излезли извън Ениади и тъй като акарнанците разбрали за тяхното бягство, се принудили да влязат в сражение, при което загубили около триста свои воини и избили още по-голямо количество противници, но по-голямата част от тях се измъкват и благодарение на благосклонността на етолийците към тях се спасяват в Навпакт.

26 А в периода след това събитие омразата им към лакедемонците се изострила и те проявили своята враждебност към тях най-вече по време на войната на пелопонесците срещу атиняните. Защото предоставили Нампакт като изходна база за нападения срещу Пелопонес и месенските прашкари от Навпакт унищожили останалите в Сфактерия спартанци48.

2 Но след като атиняните претърпели поражението при Егос потами49, по същия начин лакедемонците изхвърлили месенците от Навпакт, след като ги победили с флота, и част от тях заминали в Сицилия и в Регион при своите роднини, а повечето от тях пристигнали в Либия и при евесперитите в Либия. Евесперитите, които търпели щети във войната си с варварите, канели за свои съжители всеки елин. Та при тях се оттеглили повечето месенци. Техен предводител бил Комон, който им бил пълководец и в битката при Сфактерия.

3 Една година преди победата на тиванците при Левктра божеството предсказало на месенците за тяхното връщенае от изгнание в Пелопонес50. Разказват ту че жрецът на Херакъл получил съновидение в Месения при протока – смята се, че Херакъл го нарекъл Мантикъл, заради гостоприемството в Итоме, проявено от Зевс – ту, че при евесперитите на Кимон му се привидяло, че се среща с мъртвата си майка, и след като се срещнал с нея, тя изведнъж оживяла. Той се надявал, че атиняните ще могат да ги върнат с флот в Навпакт. Та този сън разкрил, че Месена ще се възроди.

4 Скоро след това лакедемонците получили поражението, което отдавна заслужавали51. Защото съществува един оракул, даден на царя на месенците Аристодем при неговата смърт:

Съдбата на всеки въздава възмездие, кому по-рано, кому – по-късно.

Сиреч, че в онзи момент трябвало месенците да пострадат, но по-късно и Лакедемон ще получи своето възмездие.

5 Та тогава, след като тиванците победили при Левктра, изпратили вестители в Италия, в Сицилия и при евесперитите, като поканили всеки месенец, където имало такъв, да се върне в Пелопонес. Те се стекли по-бързо, отколкото очакванията на когото и да било, заради копнежа си към родната земя и поради съхранената завинаги омраза към лакедемонците.

6 Епаминонд изобщо бил затруднен в основаването на град, способен да се противопостави на лакедемонците, а и не можел да намери подходяща територия, където да го основе. Месенците отказали да се заселят отново в Андания и в Ойхалия, заради нещастията, които претърпели там. Докато той се чудел, казват, че през нощта при него застанал един старец, приличащ на хиерофант и казал: “Ти ще получиш от мен дарове, с помощта на които ще побеждаваш с оръжие. И макар да си простосмъртен, тиванецо, ще те направя да не бъдеш безименен нито безславен. А ти върни на месенците родната им земя, след като и гневът на Диоскурите към тях вече е прекратен.”

7 Това казал на Епаминонд, а на Епителес, сина на Есхин, съобщил следното – аргосците избрали Епителес за стратег и да основе отново Месена – та съновидението заповядало на този мъж, там, където в Итоме намери диворастящ бръшлянов корен и мирта, по средата между двете дървета да изкопае и да спаси старицата. Защото тя се мъчела, затворена в медното си жилище и вече издъхвала. Когато настъпило утрото,

8 Епителес отишъл на указаното място и след като разкопал, натъкнал се на медна хидрия, и след като я отнесъл веднага при Епаминонд, разказал му за съня си и като му подал намерения съд, поканил го той да погледне какво има в него. Той принесъл жертва, и след като се помолил заради явилия му се сън, отворил хидрията, и като я отворил, намерил калай, изкован на тънка плоча. Бил надраскан (със знаци) като книга. Там била описана мистерията на Великите богини. Казват, че този, който се явил на спящите Епителес и Епаминонд, бил Каукон, който дошъл от Атина при месенската Триопа.

27 Що се отнася до гнева на синовете на Тиндарей към месенците, той възникнал преди битката при Стеноклерос, и според мен започнал по следния повод. Две хубави момчета от Андания на име Панорм и Гонипос, били близки помежду си и по време на битки заедно нахлували в Лакония и след набезите си се връщали обратно.

2 Веднъж, когато в лагера си лакедемонците си устроили празник в чест на Диоскурите, и вече го били обърнали на пиене и на веселба, Гонипос и Панорм облекли бели хитони и пурпурни хламиди, яхнали най-добрите си коне и на главите си сложили плъстени шапки, а в ръцете си хванали копия, и се появили при лакедемонците. Когато ги видели, те се проснали ничком и се замолили, като си помислили, че на тяхното жертвоприношение са дошли самите Диоскури.

3 Веднага щом отишли при тях, младежите запрепускали през всички, удряйки с копията си, и след като убили мнозина, се оттеглили в Андания, като с това деяние нанесли тежко оскърбление на Диоскурите по време на жертвоприношението в тяхна чест. Според мен това предизвикало омразата на Диоскурите към месенците. А в оня момент, както сънят разкрил на Епаминонд, завръщането на месенците от изгнание повече не било недопустимо за Диоскурите.

4 За заселничеството Епаминонд твърде много бил подтикнат от предсказанията на Бакид. Защото Бакид, комуто нимфите вдъхнали лудост, предсказал наред с други събития при елините и за връщането на месенците:

И тогаз ще погине славното цвете на Спарта,

А Месена отново ще се засели завинаги.

Аз пък се убедих, че Бакид е предсказал и по какъв начин ще падне Хейрас. Защото сред неговите прорицания има и такова:

С тропота откъм Месена ще победиш сред дъжд и гръм.

5 Когато (тази) гибел ги сполетяла, онези, които били от жреческия им род, я описали в книги. А Епаминонд решил, че мястото, където днес е градът на месенците, е най подходящо за заселване, наредил на гадателите да видят дали ще го одобрят и боговете. След като и те му казали, че жертвите са благоприятни, тогава започнал подготовката на заселничеството, като наредил да се събират камъни и да бъдат повикани мъже, чийто занаят е да прокарват улици, да строят домове и светилища и да вдигат крепостни стени.

6 Когато всичко било готово, тогава – аркадците осигурили жертвени животни – самият Епаминонд, заедно с други тиванци поднесли жертви на Дионис и на Аполон Исменски, по традиционния начин, а аргосците – на Хера Аргоска и на Немейския Зевс, месенците пък на Зевс Итомийски и на Диоскурите, а някои от тях на Великите Богини и на Каукон. Заедно призовали техни съжители да станат и някои херои, най-вече месенката Триопа, а освен нея Еврит и Афарей, и децата, а от Хераклидите Кресфонт и Айпитос. Най-много бил призоваван Аристомен.

7 В този ден се занимавали изцяло с принасяне на жертви и с молитви, а на следващия довършили ограждането на стената и оправяли обзавеждането на домове и светилища. Това ставало без акомпанимента на друга музика, освен на беотийски и аргоски флейти. Тогава били проведени състезания най вече по Сакади52 и по пастирски песни (на Проном). На самия град било дадено името Месена, но заселили и други селища.

8 Навплийците не се изселили от Мотоне. На осинеите също било позволено да останат в страната си, тъй като помнели за тяхната добронамереност, когато не пожелали да вземат участие във войната срещу месенците на страната на лакедемонците. А навплийците предложили на завръщащите се месенци дарове, каквито имали, и заедно с това се помолили с непрестанни молби на боговете за тяхното щастливо завръщане и поискали от тях да им осигурят избавление.

9 Така месенците се върнали в Пелопонес и възстановили своята страна двеста и осемдесет години след завземането на Ейра, когато архонт на Атина бил Дискинет, в третата година на сто и двадесетата Олимпиада53, в която туриецът Дамон спечелил втората си победа. Доста време след това станало сражението при Платея, след което и самите платейци били прогонени от страната им, а и делосците били изгонени от заселения от тях Адрамитион от атиняните.

10 Също така и минийците, жители на Орхомен били прогонени от Орхомен от тиванците след битката при Левктра и били отведени в Беотия от Филип, сина на Аминта, те, както и платейците. А след като Александър разрушил града на тиванците54, не много години след това Касандър55, синът на Антипатър, построил (отново) Тива. Изглежда, че от изброените най-дълго било платейското изгнание, но и то не е било по-продължително от две поколения.

11 Докато месенците били прогонени от Пелопонес в продължение на почти триста години, през което време, както се вижда, не са изоставили нито своите родни обичаи, нито сменили своя дорийски диалект, но и до днес пазят точно пелопонеското си потекло.

28 Отначало лакедемонците не предприели нищо лошо срещу завърналите се от изгнание. Лакедемонците се въздържали поради страха си от тиванците и понесли както основаването на Месена, така и събралите се в един град аркадци. Но когато Фокидската война, наричана още Свещена56, отвлякла тиванците от Пелопонес, лакедемонците се окуражили и не могли повече да се въздържат от Месена.

2 Самите месенци, заедно с аргосците и аркадците оказвали съпротива във войната и помолили за помощ атиняните. Те им отговорили, че по никой начин няма да нахлуят с тях в Лакония, но ако лакедемонците започнат войната и поведат войска срещу Месения, ще получат помощ и от тях. Накрая месенците станали съюзници на Филип, сина на Аминта и на македоните, и казват, че това ги възпрепятствало да вземат участие в битката при Херонея57 с елините. Не пожелали и да излязат срещу (останалите) елини с оръжие.

3 А след смъртта на Александър те взели участие на страната на елините във възникналата тогава втора война срещу македоните, както и разкрих в (книгата за) Атика58. Но не взели участие на страната на елините във войната срещу галите, той като не пожелали да се споразумеят с Клеоним и лакедемонците.

4 Скоро след това месенците завладяли Елида, прилагайки наред с храброст и хитрост. Елейците още от най-стари времена са били най-справедливите сред пелопонесците. Но след като Филип, синът на Аминта, наред с другите злини, които нанесъл на Елада, както се каза, развратил и най- влиятелните елейци с подкупи, тогава, както разправят, за пръв път сред елейците възникнали раздори и започнали да прибягват до оръжието.

5 Оттогава насетне започнали все по-лесно да се опълчват едни на други, докато между тях не възникнали разногласия и по отношение на лакедемонците, довели до гражданска война. Като научили това, лакедемонците се подготвили да защитят интересите си заедно със своите елейски привърженици. Започнали да ги подреждат по отделения и да ги разпределят по стотни. Хиляда отбрани месенци успяли да пристигнат в Елида, с лаконски отличителни знаци на щитовете си.

6 Когато елейските привърженици на Спарта видели щитовете, помислили, че им е дошла съюзна помощ и пропуснали мъжете в градската стена. След като по този начин месенците проникнали в града, подложили на преследване привържениците на Спарта и поверили градското управление на техните противници.

7 Тази хитрина е описана у Омир и изглежда, че месенците донякъде са подражавали на това, тъй като Омир в “Илиада” е съчинил как Патрокъл облякъл въоръжението на Ахил, създал сред враговете впечатление, че срещу тях настъпва самият Ахил и по този начин предизвикал смут в първите им редици59. В съчиненията на Омир се намират и други стратагеми, като това, че от страна на елините през нощта при троянците били изпращани по двама съгледвачи, а не по един, и по-късно за мъжа, който се представил уж за дезертьор, а всъщност проникнал в Илион, за да разузнае тайните им.

8 Също така и как срещу троянците воюват младежите и тези, които не са в зряла възраст, докато старите поетът е поставил да пазят стената, а тези, които са на средна възраст останали в лагера на елините. Тези пък елини, които имали рани, според него приготвяли въоръжението, за да не стоят съвсем бездейни. Описаното от Омир се оказало полезно във всички човешки дела.

29 Скоро след техните действия срещу Елида, македоните начело с Деметрий, сина на Филип, Деметровия син, завземат Месена. За повечето неща, които се одързостил да извърши Персей срещу самия Филип и срещу сина на Филип Деметрий, вече описах в разказа си за сикионците. А завземането на Месена станало така.

2 Филип изпитал оскъдица на средства и – тъй като на всяка цена трябвало да си осигури пари – изпраща с флота Деметрий в Пелопонес. Деметрий спрял в един от най-пустите заливи на Аргия. Веднага повел войската си по най-късия път към земята на Месена60. Тъй като се разпоредил войската му да тръгне лековъоръжена и познавал добре пътя към Итоме, скришом призори преодолял стената, и се озовал между града и цитаделата на Итоме.

3 Когато настъпил денят и тези, които били вътре разбрали за сполетялата ги опасност, отначало предположили, че в града им са се озовали въоръжени лакедемонци, така че решително се спуснали срещу тях, поради изначалната им омраза към Спарта. Но когато по въоръжението и езика разбират, че са македони, предвождани от Деметрий, сина на Филип, това събудило у тях силен страх, защото си давали сметка за усърдието, с което македоните се отнасяли към военните дела и за щастието, което ги съпътствало при всяко тяхно начинание.

4 Но величината на надвисналото зло продиктувала да проявят мъжество свръх своите възможности и заедно с това им предоставила възможност да се надяват на по-добър изход. Защото смятали, че тяхното толкова успешно завръщане в Пелопонес е сполучило не без помощта на бога. Прочие, месенците от града се втурнали срещу македоните в пълно присъствие на духа, а тези, които пазели акропола, натиснали отгоре.

5 Но също и македоните се възползвали от своята бойна храброст и от опита си и отначало се защищавали храбро. Но възпряни по улиците и отблъсквани както от мъже, така и от жени, които ги замервали с тухли и камъни, побегнали безредно. Голяма част от тях загинали, блъскани надолу от стръмнините – защото в този свой участък Итоме е най-стръмна – и само малцина успели да се спасят, захвърляйки оръжията си.

6 Според мен месенците първоначално не влезли в Ахейския съюз по следната причина. От страна на Еакида Пир пристигнали ответни пратеници, които заявили, че ще помогнат на лакедемонците в случай, че срещу тях бъде предприета война и след това благодеяние те започнали да се отнасят по-миролюбиво спрямо Спарта. Не искали да предизвикат омразата им, присъединявайки се към съюза, след като били в положението на най-явни противници на лакедемонците.

7 И за мен е ясно, а и за месенците не било скрито, след като не го извършили, че Ахейският съюз бил насочен срещу Спарта. Значителна част в лигата на ахейците представлявали аргосците и аркадците. Но след време те се присъединили към Ахейството. Скоро след това Клеомен, синът на Леонид и внукът на Клеоним, завзел Мегалополис61 по силата на договор с аркадците.

8 Част от останалите там граждани били избити по време на завземането, а Филопоймен, сина на Краугид, и тези, което се оттеглили заедно с Филопоймен – казват, че извън тези два дяла на гражданството имало и други избягали мегалополитяни – тях месенците приели гостоприемно, както заради старите им действия срещу аркадците, по времето на Аристомен, така и заради по-късната им подкрепа при заселването на Месена, като им отвърнали със същото.

9 Присъщо е за човешките дела да бъдат изменчиви, след като божеството решило месенците да спасят аркадците и което било още по-невероятно – да завладеят Спарта. Защото воювали срещу Клеомен при Селасия62 и заедно с ахейците на Арат превзели Спарта.

10 След като лакедемонците се освободили, на мястото на Клеомен техен тиран станал Маханидас63, а след неговата смърт отново тиранична власт наложил Набид64. След като той ограбил не само хорските имоти, но и светилища, скоро били събрани обилни средства и чрез тях била събрана войска. След като този Набид завзел Месена65, същата нощ пристигнал Филопоймен начело на мегалополитяните.

11 Спартанският тиран се оттеглил след сключено примирие, но по-късно ахейците упрекнали за нещо месенците и повели срещу тях военна експедиция в пълно въоръжение и отрязали голяма част от територията им. По-късно отново свикали набор за нападение срещу Месения, поради богатата й житна реколта. Избраният в този момент председател на Народното събрание и назначеният за водач на месенците Дейнократ уредил Ликортас и войската му да се оттегли, без да е извършила нищо, като завзел проходите от Аркадия към Месения заедно с месенците от града и жителите на околните селища, които му съдействали.

12 Филопоймен с малка конна част пристигнал много по-късно от войската на Ликортас и след като не можал да разбере нищо за тях, през нощта месенците го победили, бидейки в по-изгодна позиция и заловили Филопоймен жив. Как бил пленен Филопоймен и как загинал, това ще опиша по-късно в разказа си за Аркадия. Месенците, които били виновни за смъртта на Филопоймен били наказани, и Месена отново се присъединила към Ахейския съюз.

13 Дотук разказах за многобройните страдания на месенците и как след като божеството ги разпръснало в най-крайните области на земята и най-далече от Пелопонес, по-късно ги възродило в родната им земя. Оттук нататък пристъпвам към изложение на положението в страната и градовете й след тези събития.

30 По мое време от гористата клисура Хойрион в Месения на не повече от двадесет стадия отстои крайморският град Абия. В древността той се е наричал Ире и казват, че бил един от седемте града, които според Омир66 били обещани на Ахил от Агамемнон. Разказват, че след като дорийците на Хилос били победени от ахейците, Абиас, синът на Глен и храненик на Херакъл, се оттеглил в Ире и се заселил там, като основал светилище на Херакъл, и че по-късно Кресфонт му отдал заради това и други почести, като същевременно променил името на града на Абия. В този град имаше прочут Хераклейон и Асклепион.

2 Фари отстои от Абия на седемдесет стадия и по пътя има солена (горчива) вода. Царят Август наредил месенците във Фари да се присъединят към Лакония67. Казват, че негов основател еи Фарис, син на Хермес и на Филодамия, дъщеря на Данай. Твърдят, че на Фарис не се родили мъжки чада, а една дъщеря на име Телегоне. Омир68 е изредил последвалото поколение в Илиада, че на Диокъл се родили близнаците Кретон и Ортилох, като самият Диокъл бил син на Ортилох, той пък самият – син на Алфей. Пропуснал е да каже за децата на Телегоне, но според месенската легенда тя родила на Алфей Ортилох.

3 Във Фари научих и това, че след близнаците на Диокъл се родила дъщеря на име Антиклея, а нейни деца били Никомах и Горгас, чиито баща бил Махаон, син на Асклепий. Те останали в града си и когато Диокъл починал, наследили царството му. Между тях поделил и умението да лекуват хорските болести и недъзи. Заради това им принасят жертви и им посвещават дарове. Фереатите имат и храм на Тюхе, както и нейна древна статуя.

4 От всички автори, които познавам, Омир пръв е споменал Тюхе. Споменал я е в химна си към Деметра, изброявайки наред с другите дъщери на Океан, които играят с Коре, дъщерята на Деметра, и Тюхе, като да е и тя щерка на Океан. Стиховете са следните:

Всички сме тук, на тази прелестна ливада,

Левкипа и Фено, Електра и Ианта,

а също Молосбида и Тюхе, както и Окирое розоволика.

5 Но той не е казал нищо повече за нея, това, че е богинята, която е най-важната от боговете за човешките дела, и че разполага с голяма сила, тъй както е възпял в Илиада, че Атина и Енио предвождат воюващите, и че Артемида69 носи родилните мъки на жените, и че Афродита се грижи за браковете. Но за Тюхе той не е съчинил нищо друго.

6 Сред елините първият човек от всички, за които знаем, че е направил за жителите на Смирна статуя на Тюхе, е <Бупалос>70, майстор в строителството на храмове и в пластичното изобразяване на живи същества. Той я е изобразил с купол над главата и държаща в ръката си така наречения рог на Амалтея. Така той изобразил деянията на богинята. По късно я възпял и Пиндар, и наред с другите епитети я нарекъл и Фереполис.

31 Малко над Фари има свещена дъбрава на Аполон Карнейски с извор. Фари отстои на около шест стадия от морето. Оттам като се изминат осемдесет стадия през земята на Месения, се намира градът на туриатите, и читателите на Омир знаят, че в епоса му той е наречен Антея71. Август постановил на лакедемонците в Спарта да владеят Турия. Защото срещу римския цар Август72 воювал Антоний, който по род също бил римлянин. И наред с другите в Елада, които поддържали последния, били и месенците, тъй като лакедемонците били привърженици на Август.

2 Заради това той отнел владения на месенците, както и на други, които застанали на противната страна, като някои ощетил по-малко, а други – повече. От стария си град, който се намирал по-нависоко, туриатите се преместили в равнината и се заселили там. Горния си град те не изоставили напълно, но там все още се виждат руини от крепостната стена, има и храм, наречен на бога на Сирия. Покрай града в равнината тече река, която се нарича Арис.

3 Във вътрешността има едно село, наречено Калами и едно укрепление на име Лимни. В него се намира светилището на Артемида Лимнатида, където, казват, намерил смъртта си спартанският цар Телекъл.

4 На идване от Турия към Аркадия се намират изворите на Памисос. В тях се лекуват малки деца. А на път от изворите вляво и на разстояние около четиридесет стадия се намира месенският град под Итоме. Градът е заобиколен не само от Итоме, но и от (реката) Памисос, след като тя се отклонява под Евас. Името на тази планина, казват, произлизало от вакхическия възглас “евой”, който за пръв път бил произнесен от Дионис и съпътстващите го жени.

5 Около Месена е издигната кръгла крепостна стена, изцяло от камък, съоръжена с кули и бруствери. Стените на Вавилон, Мнемонейските или тези в Суза нито съм виждал, нито съм чувал някой да ги е описал като очевидец. Но тези на фокидския Амбросос, на Византион и на Родос – това наистина са много добре съоръжени укрепления – от тях месенската крепостна стена е по-здрава.

6 На площада си месенците имат статуя на Зевс Сотер и чешма, посветена на Арсиноя. Тази чешма е получила името си от дъщерята на Левкип, в нея се стича вода от така наречения извор Клепсидра. От боговете има светилища на Посейдон и на Афродита. И това, което си заслужава най-много да се спомене, е статуята на Майката на боговете, от пароски мрамор, творба на <Дамофонт>, който прецизно изработил и статуята на Зевс Олимпийски, след като слоновата кост била (най-напред) разделена на фрагменти. Почестите в нейна чест са заимствани от елейците. Творба на същия този 7 Дамофонт е и така наричаната от месенците Лафрия. Поводът да я почитат бил следният. При калидонците Артемида – тя била най-почитаната от тях богиня – носела прозвището Лафрия73. Месенците, които отнели Навпакт от атиняните – тогава те обитавали най-близо до Етолия – я възприели от калидонците. Формата й ще опиша на друго място. От всички ахейци прозвището Лафрия било възприето единствено от месенците и в Патри.

8 Всички градове почитат Артемида Ефеска, пък и частно от всички богове хората най-много почитат нея. Причината за това според мен е в славата на амазонките, които според мълвата са издигнали нейната статуя, и че това (нейно) светилище е от най-древни времена. Още три други обстоятелства са допринесли за славата на Артемида Ефеска, големината на храма, който превъзхожда всички други построени от човешка ръка постройки, благоденствието на града и известността на богинята в Ефес.

9 Месенците си имат и храм, издигнат в чест на Илития, близо до който е мегаронът на Куретите, където принасят на всесъжение всякакви животни: като започнат с бикове, хвърлят в огъня и кози, докато стигнат до птици. Месенците разполагат и със светилище, посветено на Деметра, както и статуи на Диоскурите, носещи дъщерите на Левкип. За тях вече разказах в предишните глави, как месенците оспорват, че синовете на Тиндарей принадлежат на тях, а не на лакедемонците.

10 Но най-много статуи и най-заслужаващи да бъдат видяни им предлага светилището на Асклепий. Защото освен статуята на бога има статуи на синовете му, и освен на Аполон, на Музите и на Херакъл. Градът на тиванците, и Епаминонд, синът на Клеомид, също и Тюхе и Артемида Фосфорос, които са от мрамор, им ги е направил Дамофонт. Като изключим него, аз не знам друг месенец, който да е направил статуи, достойни за упоменаване. А статуята на Епаминонд74 е от желязо и е творба на друг, не на тогова.

11 Има и храм със статуя на месенската Триопа, от злато и пароски мрамор. От задната страна на храма са изписани тези, които са царували в Месена, преди да дойде в Пелопонес дорийската флота това са Афарей и синовете му, а след идването на Хераклидите е Кресфонт, който също е бил вожд на дорийското племе, а сред заселилите се в Пилос са Нестор, Тразимед и Антилох, като синовете на Нестор се отличили в своята зрялост и участвали в похода срещу Троя.

12 Там е изписан и Левкип, братът на Афарей, както и Хилиаейра и Феба, а заедно с тях и Арсиноя. Изобразен е и Асклепий, който според месенската легенда бил син на Арсиноя, а също така и Махаон и Подалейрий, които също участвали във войната срещу Илион. Тези картини е нарисувал <Омфалион>, ученик на Никий, сина на Никомед. Някои казват, че той бил негов роб и станал любимото му момче.

32 Така нареченият при месенците “хиеротезион” съдържа статуите на почитаните от елините богове, а също така и медно изображение на Епаминонд. Там са поставени и древни триножници. Омир ги нарича “безогнени” 75. А статуите в гимназиона са дело на <египетски> майстори, Хермес, Херакъл и Тезей. Установил се е обичай сред всички елини, а вече и сред варварите, те тримата да бъдат почитани в гимназионите и палестрите.

2 Установих, че Айтидас е по-стар от мен, и тъй като забогатял твърде много, получил от месенците почести като херос. Но има някои от месенците, които казват, че този Айтидас натрупал голямо богатство, но този, който е изобразен на стелата, не е същият, а негов предтеча, носещ същото име. Казват, че първият Айтидас предвождал месенците, когато през нощта, без нищо да подозират, Деметрий, синът на Филип скришом влязъл с войската си в града им.

3 Там се намира и гробът на Аристомен. Казват, че той не е празен, а когато разпитах по какъв начин и откъде са донесли костите на Аристомен, твърдяха, че им били пратени от Родос и че богът от Делфи се разпоредил това да стане така. Освен това ми обясниха и какво правят при гроба. Бика, когото се канят да принесат в жертва, го довеждали и го връзвали на един стълб край гроба. Тъй като бикът е див и несвикнал да стои вързан, не иска да остане на място. И като започне да буйства и да се дърпа, ако стълбът се разклати, смятат, че това е добро знамение за месенците, а ако не се поклати, че е лош знак.

4 Смятат, че Аристомен се появил по време на битката при Левктра, когато вече не бил между живите, и че помогнал на тиванците и бил главният виновник за поражението на лакедемонците. Знам, че първи халдейците и индуските маги са казали, че душата на човека е безсмъртна, и тях е послушал наред с други елини в немалка степен и Платон, синът на Аристон. Дори и всички да предпочетат да приемат това, то не противоречи на факта, че завинаги омразата към лакедемонците е била подсилвана от (паметта за) Аристомен.

5 Това, което сам чух в Тива, прилича на месенската легенда, но не съвпада съвсем с нея. Тиванците твърдят, че когато предстояла да стане битката при Левктра, те изпратили и в други прорицалища, както и при бога в Ливадия, за да запитат за изхода. Цитират се пророчествата и от Исменион и от Птоос, освен това и тези в Аби, както и тези в Делфи. Казват, че Трофоний отговорил в хекзаметър следното:

Преди да вдигнете копия срещу врага, вдигнете знак победен

и украсете го със моя щит, що посвети във храма

неукротимият месенец Аристомен. А аз

ще избия войската на въоръжените мъже враждебни.

6 Казват, че когато прорицанието пристигнало, Епаминонд повикал Ксенократ. Той поискал да се изпрати щитът на Аристомен и с него украсил трофей, на място, откъдето той щял да бъде видим за лакедемонците. Тези, които го виждали в Ливадия, изпитвали боязън, а и всички, сред които се разпространила мълвата. След като тиванците спечелили победата, веднага върнали този посветителен дар в Трофонион. В стадиона на месенците има и медна статуя на Аристомен. А близо до театъра има светилище на Сарапис и Изида.

33 На върха на идване от Итоме е акрополът на месенците, там е изворът Клепсидра. Дори и да искам, би ми било трудно да изредя всички, които настояват, че при тях се е родил и е отгледан Зевс. Месенците впрочем също имат такава легенда. Те също твърдят, че богът бил отгледан при тях, и че негови гледачки били Итоме и Неда, като от Неда е получила името си реката, а другата е дала името си на планината Итоме. Казват, че там нимфите измили Зевс, откраднат от Куретите поради страха от баща му, и че името (Клепсидра) произхожда от кражбата на Куретите. Всеки ден носят вода от извора в светилището на Зевс Итомийски.

2 Статуята на Зевс е творба на <Агеладас>, и първоначално е била направена за заселилите се в Навпакт месенци. Всяка година се избира жрец, а статуята е при дома (му). Всяка година провеждат и празник, (наречен) Итомеи, като първоначално устройвали и състезание по музика. Сред другите свидетелства за това са и стиховете на Евмел, който във встъплението си, в чест на Делос е съчинил и следното:

При Итомийския дойде и приятната муза,

с нейните леки и волни сандали.

Прочие, съчинил е тези стихове, знаейки, че там се е провеждало състезание по музика.

3 На път за Аркадия в Мегалополис при проходите има Херма, <Атическа> школа. Формата на хермите при атиняните е чатвъртита и другите са я научили от тях. Като се слезе на тридесет стадия от проходите, се намира течението на Балира. Разказват, че името на тази река произлизало от това, че там при прехвърлянето на реката Тамирис изтървал лирата си. Той бил син на Филамон и на Аргиопа. Казват, че първоначално Аргиопа живяла около Парнас, а когато заченала, се преместила при одрисите. А Филамон не пожелал да я заведе у дома си. И заради това наричат Тамирис одрис и трак. На същото място вливат теченията си Левказия и Амфитос.

4 Като се слезе надолу от тях се намира така наречената Стениклерска равнина. Казват, че Стениклер е херос. Срещу равнината е така наречената в древността Ойхалия, а по наше време Карнаската дъбрава, залесена главно с кипариси. От боговете там има стату и на Аполон Карнейски (и на Хагне), както и Хермес, държащ овен. А Хагне (Святата) е прозвище на Коре, дъщерята на Деметра. Край самата статуя от един извор изтича вода.

5 За Великите богини – защото и в Карнасион извършват мистерии в тяхна чест – ми е забранено да говоря. Тях аз поставям на второ място по тържественост след Елевзинските. Затова, че там се пази медната хидрия, изобретена от аргоския стратег, и костите на Еврит, сина на Меланей, сънят не ми забрани да го споделя с всички.

6 Край Карнасион тече реката Харадрос, а като се продължи наляво най-много на осем стадия, се намират руините на Андания. Тълкувателите са единодушни, че името на града произлиза от жената Андания. Не мога нищо да кажа нито за нейните деца, нито с кого е живяла. Като се върви от Андания към Кипарисия, се намира така наречената Полихне и текат реките Електра и Койос. Човек би могъл да спомене навярно за Електра, дъщерята на Атлант и за Койос, бащата на Лето, макар че може би има и някакви местни хероси с имена Електра и Койос.

7 Като се премине Електра, се намира така нареченият Ахейски извор и там има руини на града Дорий. Според Омир76 там загинал Тамирис, защото твърдял, че победил в надпяване самите Музи. Фокидецът Продик – ако стиховете за Миниада са негови – казва, че на Тамирис било наложено наказание в Хадес, заради самохвалството му спрямо Музите. Според мен Тамирис умрял от болест на очите, същото сполетяло по-късно и Омир. Но последният продължил да пее до края на живота си, без да отстъпи пред нещастието, докато Тамирис изоставил и пеенето поради сполетялото го страдание.

34 А от Месена до устието на Памисос пътят е осемдесет стадия и (реката) Памисос тече през орна земя, чиста и е плавателна от морето на около десет стадия. В нея нагоре по течението влизат и морски риби, най-вече през пролетта. Същото правят рибите и в реките Ренос и Меандър. Най-много плават нагоре по течението на Ахелой, която се влива при островите Ехинади.

2 Но най-много видове риби влизат в руслото на Памисос, тъй като водата й е чиста и не толкова тинеста, колкото в другите споменати реки. Кефалът, като по-тинеста риба, обича по-мътните реки. В елинските реки не се въдят животни, които да са опасни за хората, както в реката Инд и в египетския Нил, а също ив Ренос, Истър, Ефрат и Фасис. Защото в тях виреят зверове, подобни на най-човекоядните, на вид подобни на сом, само дето са с по-черна кожа и са по-нападателни. В това сомовете им отстъпват.

3 В реките Инд и Нил живеят крокодили, като в Нил има и (водни) коне, които представляват не по-малко зло за хората. Реките на елините нямат страшни зверове, след като и в Аоос, който тече през сушата на Теспротида, водните кучета не са речни зверове, а се преселват от морето.

4 Короне е град вдясно от Памисос, към морето и под планината Матия. По този път към морето има едно укрепено място, което почитат като светилище на Ино. Твърдят, че там тя излязла от морето, след като вече била почитана като богиня, и била назовавана Левкотея, вместо Ино. Не много по-нататък в морето се влива реката Биас. Казват, че името й произхожда от Биант, сина на Амютаон.

5 На около двадесет стадия по-нагоре от пътя се намира изворът Платанистон, като водата му изтича от един широк платан, който отвътре е кух. Дънерът на дървото е под една малка пещера, и водата изтича оттам пивка в Короне. В древността носела името Айпея. Но когато били преселени от тиванците в Пелопонес, казват, че изпратеният за основател на поселището Епимелид го е нарекъл Коронея, като той самият е от беотийска Коронея, но месенците отначало грешали името й и едва след време то се наложило. Разказва се и друга легенда, че когато копаели основите на крепостната стена, се натъкнали на медна халка (“короне”).

6 От боговете там има храм на Артемида, наречена Педотрофос (“детекърмилница”), на Дионис и на Асклепий. На пазарището са издигнати статуи, на Асклепий и Дионис от камък, а на Зевс Сотер – от мед. В акропола на открито е поставена статуята на Атина, която държи в ръката си врана. Видях и гроба на Епимелид. Заради какво наричат залива Ахейски, не знам.

7 От Короне, като се продължи на около осемдесет стадия към морето, има едно почитано светилище на Аполон. Според месенската легенда то е твърде древно и богът лекува болести, а този Аполон го наричат Корюнтос. Неговата статуя е дървена, а на (Аполон) Аргоски е от мед. Казват, че са я посветили плаващите закъм Аргос.

8 Съседни на града на коронеите са колонидите. Казват, че тамошните жители не са месенци, а че Колонай ги е довел от Атика, и че в това заселничество Колонай бил поведен от птицата чучулига. След време те щели да усвоят диалекта и обичаите на дорийците. Градчето на колонидите е разположено на стръмно, недалече от морето.

9 Асинеите първоначално били съседи на ликоритите край Парнас. Докато не намерили спасение в Пелопонес, те носели името на своя основател, (наричали се) дриопи. В третото поколение, когато техен цар бил Фюлант, дриопите били победени в битка от Херакъл и посветили дар на Аполон в Делфи. След като направили посвещението, били отведени в Пелопонес, като богът използвал Херакъл, и първо завладяли Асине при Хермион, а оттам били прогонени от аргосците и се заселили в Месения, със съгласието на лакедемонците и защото с течение на времето месенците ги оставили да пребивават там, без да проявяват враждебност към техния град.

10 Самите асинеи разказват за себе си следното. Признават, че са били победени от Херакъл и че градът им в Парнас бил разрушен, но отричат, че са попаднали в плен и че били преселени от Аполон. Но твърдят, че когато Херакъл разрушил тяхната крепостна стена, изоставили града си и избягали по височините на Парнас, после се прехвърлили с кораби в Пелопонес и станали молители на Евристей, и Евристей, който изпитвал омраза към Херакъл, им дал Асине в Арголида.

11 От рода на дриопите само асинеите и до днес се хвалят със своето име, е не като евбейците, които държат Стира. Защото и жителите на Стира са по произход дриопи, които не са участвали в битката с Херакъл, тъй като жилищата им се намирали по-нагоре от града. Но стиреите се сърдят, когато ги наричат дриопи, както и делфийците избягват да бъдат наричани фокидци, докато асинеите най-много се радват, когато биват наричани дриопи и в памет на това са издигнали най-светите светилища от всички, които някога са били основавани на Парнас. Защото техен и храмът на Аполон, както и светилището и древната статуя на Дриопс. В негова чест всяка година извършват и обряд, като разправят, че Дриопс е син на Аполон.

12 И този град, както и някогашната Асине в Арголида, лежи край морето. Пътят от колонидите до нея е четиридесет стадия, толкова е и от Асине до така наречения Акритас. Акритас се вдава навътре в морето и пред него се намира пустинният остров Тегануса. След Акритас е заливът Финики и пред него са островите Ойнуси77.

35 Преди да се събере походът срещу Троя за войната с Илион Мотоне се е наричала Педасос, а по-късно сменила името си, както разказват самите мотонеи, от дъщерята на Ойней. На Ойней, сина на Портаон, който след превземането на Илион се оттеглил при Диомед, казват, че в Пелопонес една наложница му родила Мотоне. Според мен обаче местността получила името си от скалата Мотон. Тази скала им образува и залива. Тя прави тесен протока за влизащите кораби, простирайки се под водата, като същевременно от дълбините осигурява защита срещу морското вълнение.

2 Вече разкрих в предишните си разкази и това, че лакедемонците отстъпват Мотоне на навплийците, които били прогонени към лаконските брегове, когато в Аргос царувал Дамократид и че когато месенците се върнали от изгнанието си, тяхното положение не се променило. Според мен навплийците в древни времена са били египтяни, но след като дошли с кораби начело с Данай в Арголида, след три поколения, водени от Навплий, сина на Амюмона, се преселили в Навплия.

3 Царят Траян78 позволил на мотонеите да бъдат свободни и да се самоуправляват. А преди това единствено на тях от крайморските месенци им се случило следното нещастие. Теспротида в Епир изпаднала в безвластие. Защото на дъщерята на Пир Дедамея не се родили деца, и когато тя била на смъртно ложе, поверила държавното управление на народа. Тя била дъщеря на Пир, сина на Птолемей, сина на Александър, сина на Пир.

4 За Пир, сина на Еакид, вече разказах в книгата за атиняните. Картагенецът Прокъл е отдал повече на Александър, сина на Филип, заради щастливата му съдба и заради славните му дела, но е признал, че по отношение на командването на хоплити и конница и в изобретяването на военни хитрости Пир е бил по-добър от него.

5 Но когато епиротите отхвърлили царската власт, наред с другите прояви на надменност от страна на народа, започнали да не слушат своите управници. И илирите, които обитават земите северно от Епир при Йонийско море, ги покорили след внезапен набег. Впрочем не знаем други да са направили демокрацията могъща, освен атиняните, като атиняните са отишли в нея далеч напред. Защото чрез вътрешното си единение са превъзхождали елинството и най-малко са се подчинявали на наложени (отвън) закони.

6 А илирите, които били вкусили от властта и които винаги проявявали алчност за повече, изкарвали кораби и пиратствали с тях безразборно, и приставали в Мотония, като в приятелски град. Като изпратили (веднъж) вестител в града, поискали да им донесат на корабите вино. Дошли малцина мъже, които им продали вино по повишени от мотонеите цени, а самите илири им продали от онова, което били плячкосали на корабите си.

7 На другия ден от града дошли повече хора и им предоставят възможност и на тях да спечелят. Накрая жени и мъже се качват на корабите, за да предложат вино и да закупят стоки от варварите. Тогава илирите се одързостили и пленили мнозина мъже и още повече жени. Затворили ги на корабите си и отплавали към Йонийско море, опразвайки по този начин града на мотонеите.

8 В Мотоне има храм на Атина Анемотида. Твърдят, че Диомед е посветил нейната статуя и е дал прозвището на богинята. Ветровете духали много силно и в неподходящо време, и опустошавали страната. След като Диомед се помолил на богинята, земята повече не претърпявала никакво бедствие поради ветрове. Там има също така и светилище на Артемида, както и вода в кладенец, смесена със смола, подобна най-вече на кизикенското миро. Тази вода е съвсем оцветена и ароматна.

9 Най-сладката вода, която съм виждал, е на Термопилите, не всичката, а само тази, която се стича в къпалния басейн, наричан от местните жители “женските Хитри” (топли извори) 79. А червеникава вода, чийто цвят не се различава много от този на кръвта, предлага еврейската земя при града Йоппе. Тази вода се намира твърде близко до морето, и за тамошния извор се разказва легендата, че когато Персей убил морското чудовище, за което била предназначена дъщерята на Кефей80, там бликнала кръвта (му).

10 А в Астири видях бликаща от извори черна вода. Астирите са топли къпални срещу Лесбос, в така наречения Атарнеос. Местността Атарнеос е възнаграждение на хиосците, което те получили от Мидиеца (персийския цар), затова, че му предали един човек, който избягал като молител при тях, лидиеца Пактий. Този извор е черен, докато римляните пък имат една бяла вода над града, след като се прехвърли така наречената река Анион. Когато човек влезе в този басейн, веднага изпитва студ и се разтреперва, но след като постои малко, го загрява като най-горещо лекарство.

11 От всички чудодейни извори, които съм видял, тези, които изброих, ги знам като очевидец, а ония, които познавам и които не са толкова чудни, премълчавам. Солените и кисели извори не ги смятам за голямо чудо и не е трудно да се срещнат. Но има два по-особени. В равнината в Кария, която се нарича Левкопедион (Бялата равнина), край едно село, наречено Даскилон, има вода, която на вкус е по-сладка и от мляко. Знам и разказа на Херодот, че в реката Хипанис81 се влива извор с вода, която е горчива на вкус. Как да не приема, че разказът му е достоверен, след като и по мое време в Дикеархия в Тирения (Етрурия) имат топъл извор, чиято вода е толкова острогорчива на вкус, сякаш е от олово – защото извира през залеж на олово – и този извор пресъхна преди няколко години?

36 Пътят от Мотоне до височината Корифасион е дълъг не повече от сто стадия. На нея е разположен Пилос. Основал го е Пилос, синът на Клесон, извеждайки от Мегара нейните тогавашни владетели, лелегите. След като не могъл да я откупи от Нелей и дошлите от Йолк (в Тесалия) пеласги, той бил прогонен и след като се оттеглил в съседната територия, там владеел Пилос в Елея. Когато царувал Нелей, дотолкова прославил Пилос, че дори и Омир нарича в своя епос този град “града Нелеев” 82.

2 Там има светилище на Атина с прозвище Корифазия, там се намира и така наричаният дом на Нестор. В него е нарисуван самият Нестор. В града има и негова гробница, а малко по-нагоре от Пилос казват, че е гробът на Тразимед. Вътре в града се намира и една пещера. Твърдят, че Нестор я използвал, още преди Нелей, за ясла на своите крави.

3 Тези крави май са били от тесалийско потекло и принадлежали някога на Ификъл, бащата на Протезилай. Нелей поискал кравите като откуп за дъщеря си от сватовете и за да ги получат, в Тесалия отишли Мелампод и брат му Биант, и Мелампод бил завързан от пастирите на Ификъл83, но ги получил като награда за нещата, които му били предсказани, докато бил вързан. Такъв вид богатство са се стремяли да трупат тогавашните хора, стада от коне и крави, след като Нелей пожелал да получи кравите на Ификъл и след като Евристей заповядал на Херакъл според възприетото мнение да му докара кравите на Герион в Иберия.

4 Изглежда, че и тогавашният владетел на Сицилия Ерикс изпитвал такава силна любов към кравите от Еритея, че излязъл да се бори с Херакъл и заложил в тази борба както кравите, така и своята власт. Омир в “Илиада” също е съчинил84, че Ифидамант, синът на Антенор, (обещал) да даде като откуп на своя тъст най-напред сто бика. Това може да потвърди думите ми, че по онова време хората най-много са се радвали на бикове.

5 Според мен кравите на Нелей са пасяли най-вече в планинските места. Защото цялата земя на пилосците е песъчлива и не предлага достатъчно паша за крави. Свидетел ми е и Омир, когато споменава за Нестор, като винаги го нарича цар на песъчливия Пилос85.

6 Пред залива се намира островът Сфактерия, така както пред пристана на Делос е остров Ренея. Изглежда, че човешките съдби са придавали слава на дотогава неизвестни местности. (Нос) Каферей в Евбея се е прочул след бурята, която връхлетяла елините, връщащи се с Агамемнон от Илион. Знаем за Пситалея при Саламин от поражението на персийците там. Също така и нещастието на лакедемонците е направило името Сфактерия известно на всички. Атиняните дори са посветили в своя акропол медна статуя на Нике, в памет на битката при Сфактерия86.

7 На пътя от Пилос към Кипарисии близо до морето под (южно) от града има извор. Според легендата Дионис накарал водата му да потече, като ударил с тирса си в земята, и заради това наричат извора Дионисиада. В Кипарисии има и светилище на Аполон, както и на Атина, с прозвище Кипарисия. В така наречения Авлон има храм и статуя на така наречения Асклепий Авлоний. Там преминава реката Неда, вече между Месения и Елея.

8 Така локрите били събрани от месенците в Навпакт. Така нареченият от елините “Навпактски епос” повечето приписват на милетеца; Херон, синът на Питеос твърди, че го е написал навпактецът Каркин. Ние също ще се придържаме към мнението на лампсакеца; възможно е милетецът да е написал стихове за самоубилите се жени, наречени “Навпактия”.

9 Оттам при морето има храм на Посейдон и медна статуя в цял ръст. Има и светилище на Артемида, както и нейна статуя от бял мрамор; представя я като стреляща с лък и прозвището й е Етолия. В една пещера се почита Афродита; наред с другите молитви, при тази богиня най-вече жените вдовици търсят нов брак.

10 Светилището на Асклепий се оказа в руини, първоначално го основал обикновен гражданин на име <Фалисий>. След като заболял с очите и замалко да ослепее, богът на Епидавър изпраща Анита, съчинителката на стихове, с покрита с писмена писалищна дъсчица. Това се разкрило на жената по време на съновидение, и веднага се събудила; видяла, че държи в ръцете си същата тази изписана дъсчица и като отплавала в Навпакт, казала на Фалисий да счупи печата и да прочете написаното. Иначе не можел да види с очите си буквите. С надеждата, че е дар на Асклепий, той махнал печата и като видял восъка оздравял и дал на Анита онова, което било написано на дъсчицата – две хиляди златни статери.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ЧЕТВЪРТА КНИГА

1 Октавиан Август (27 г. пр. Хр. – 14 г.)

2 Тива разбива спартаните през 371 г. пр. Хр.

3 Hom. Il. II,591.

4 Hom. Od. XI 17.

5 Hom. Od. XI 16.

6 Hom. Od. III 488-489.

7 т.е. Деметра и Персефона в Елевзин.

8 Легендарен цар на Тесалия.

9 Град в Тесалия.

10 Според преданието Клеофил от Самос се отнесъл много гостоприемно към великия Омир, който му подарил в знак на признателност поема.

11 Кретей бил брат на Периер.

12 Двамата братя били участници в похода на Язон до Колхида за златното руно.

13 Негов автор според преданието бил Стасин от Кипър. В този епос се описвали събитията преди Троянската война.

14 Според Омир (Hom. Il. II, 729) около тесалийския град Трикка се намирало най-древното светилище на Асклепий. Изглежда месените са заимствали топонима и за да подчертаят почитта си към бога.

15 Hom. Il. XI 517; XIV 3.

16 Сведенията за месенските войни Павзаний е почерпил от Мирон от Приена, ритор от III – II в. пр. Хр. и особено от Тиртей и отчасти Ефор. Според преданието първата месенска война е започнала около 743/742 г. пр. Хр. (3 година на 9 олимпиада) и продължила около 20 години. От оскъдните, късни и силно фрагментирани сведения (предимно Юстин) специалистите предполагат, че втората месенска война избухнала между 645 и 640 г. пр. Хр. и продължила 17 години.

17 Павзаний очевидно черпи информация за лидийския цар Крез от Херодот [[Hdt. 1,26].

18 Изглежда Павзаний има предвид града, чието старо име е Потидея, коринтска колония на полуостров Палене.

19 Изглежда Павзаний прави паралел между разорителната за месените война със Спарта и големите нещастия за Касандрия при тирана Аполодор, поддръжник на спартаните.

20 т.е. 743 г. пр. Хр.

21 От името на Медонт, син на Кодр и внук на Мелант, който бил пожизнен архонт.

22 Един от първите царе на Спарта от и след средата на VII в. пр. Хр., за когото сведенията са много неясни и оскъдни.

23 Първата месенска война завършила около 722-720 г. пр. Хр.

24 Вторият голям конфликт във войната се отнася към третата година на 10 олимпиада, сиреч 738 г. пр. Хр.

25 т.е. Зевс, Аполон и Артемида.

26 Hom. Il. II, 729.

27 Това заселване се датира в четвъртата година на 10 олимпиада, което съответства на 737 г. пр. Хр.

28 т.е. в 731 или 730 г. пр. Хр.

29 Или четвъртата година на 13 олимпиада, сиреч 725 г. пр. Хр.

30 Hom. Od. IV, 242-244.

31 т.е. около 724 г. пр. Хр.

32 Което точно съответства на 724 г. пр. Хр.

33 т.е. 685 г. пр. Хр.

34 Всъщност това били военни песни под акомпанимента на флейта. Те се изпълнявали преди сражения за повдигане на бойния дух.

35 Hom. Il. II, 582.

36 В края на Пелопонеската война през 405 г. пр. Хр.

37 Това е Зевс Херкей, покровител на домашното огнище.

38 Коринтската война започнала в 395 г. пр. Хр., а през следващата година Агезилай бил отзован от Азия.

39 Пропаст в която според традицията били хвърляни държавни престъпници или заклети врагове.

40 По време на празника били забранени всякакви военни конфликти. За това изрично споменава и Херодот [Hdt. 9,7].

41 Което съответства на 668 г. пр. Хр. Втората месенска война продължила 17 години.

42 Което съответства на 664-661 г. пр. Хр.

43 Ардис (652-605 г. пр. Хр.) бил вторият известен цар на Лидия след Гюгес (682-652 г. пр. Хр.). Фраорт (675-653 г. пр. Хр.) пък бил вторият цар на Мидия, наследил полулегендарния Дейок (727-675 г. пр. Хр.). Всичко това показва известно хронологическо разминаване у Павзаний, което е напълно обяснимо след като описва събития около 800 години преди да напише своя труд.

44 79 Олимпиада, година първа съответства на 464 г. пр. Хр.

45 Според преданието в същата година Спарта пострадала от силно земетресение.

46 Събитията са датирани в 462 г. пр. Хр.

47 Павзаний отново напомня на читателите си за голямата победа на елините над мидите в битката при Маратон през 490 г. пр. Хр.

48 Поражението на спартанците станало през шестата година на Пелопонеската война, сиреч 425 г. пр. Хр.

49 През 405 г. пр. Хр.

50 т.е. предсказанието е от 372 г. пр. Хр.

51 През 371 г. пр. Хр. тиванците предвождани от Ефиалт нанесли голямо поражение на спартаните в битката при Левктра.

52 Сакад(а) бил лирически поет от края на VII – началото на VI в. пр. Хр. По време на питийските игри през 48 олимпиада (588 г. пр. Хр.) за песните си бил награден под звуците на флейта.

53 Което точно съответства на 370 г. пр. Хр.

54 Александър Велики разрушил Тива през 335 г. пр. Хр.

55 Касандър управлявал в Македонияа между 316 и 297 г. пр. Хр.

56 т.н. Свещена война избухнала през 355 г. пр. Хр., когато амфиктионията в Делфи се противопоставила на Фокидския тиран Филомел, който загинал на следната 354 г. пр. Хр.

57 В битката при Херонея в 338 г. пр. Хр. Филип II разбил обединените сили на елините.

58 Павзаний напомня на читателите си за т. нар. Ламийска война (323-322 г. пр. Хр.).

59 Hom. Il. XVI, 130.

60 В този пасаж Павзаний е допуснал сериозни грешки. Вероятно авторът иска да припомни на читателите завладяването на Месена от Деметрий Полиоркет в 298 г. пр. Хр. (?!).

61 През 223 г. пр. Хр.

62 В битката при Селасия през 222 г. пр. Хр. Клеомен бил разбит.

63 Този Маханидас всъщност управлявал от името на царя Ликург (219 – ок. 212 г. пр. Хр.) и Пелопс (ок. 212 – 200 г. пр. Хр.) до 206 г. пр. Хр.

64 По същия начин управлявал и Набид от около 206 до към 195-192 г. пр. Хр.

65 През 202 г. пр. Хр.

66 Hom. Il. IX, 292.

67 Павзаний черпи тази информация от Тацит [Tac. Ann. 4,43].

68 Hom. Il. V, 541-544.

69 Hom. Il. XXI, 483.

70 Бупал от Смирна бил известен архитект и ваятел, живял ок. 660-580 г. пр. Хр.

71 Hom. Il. IX, 151.

72 Октавиан Август (27 г. пр. Хр. – 14 г.) воювал с Марк Антоний и го победил в решително морско сражение при Акциум на 2 септември 31 г. пр. Хр.

73 Епитет на Артемида.

74 Епаминонд бил най-великият беотиец, стратег и държавник на два пъти нанесъл големи поражения на почти непобедимата спартанска пехота в битките при Левктра 371 г. пр. Хр. и Мантинея 362 г. пр. Хр. При второто победно за тиванците сражение Епаминонд паднал на бойното поле.

75 Hom. Il. IX, 122.

76 Hom. Il. II, 599-601.

77 Самото название потвърждава, че там от дълбока древност се и произвеждало превъзходно вино.

78 Император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.).

79 Павзаний черпи информацията си от Херодот [[Hdt. 7,176].

80 т.е. Андромеда.

81 [Hdt. 4,52].

82 Hom. Il. XI, 682.

83 Вж. Hom. Od. XV, 225-229.

84 Hom. Il. XI, 244.

85 Hom. Il. II, 77; II, 185.

86 Павзаний има предвид завладяването на о-в Сфактерия от атиняните през 425 г. пр. Хр.

=============================================================

Предходна глава – кн. 3 Нещата в Лакония

Следваща глава – кн. 5 Нещата в Елея I