Павзаний, Описание на Елада – кн. 5

НЕЩАТА В ЕЛЕЯ I

1 Тези елини, които твърдят, че Пелопонес има пет дяла и не повече, трябва да се съгласят, че в (дяла) на аркадците обитават елейци и аркадци, вторият е (дялът на) ахейците, и че след тях има три дяла на дорийците. От родовете, които обитават Пелопонес, аркадците и ахейците са автохтонни. Последните били прогонени от своята земя от дорийците, но не напуснали Пелопонес, а изтласкали йонийците и владеят древния Егиалос (крайбрежието), който днес носи името си от тези ахейци1.

2 Аркадците продължават от самото начало и до днес да владеят своята земя. Останалото принадлежи на хора преселници. Впрочем днешните коринтци са най-скорошните пелопонесци, и до мое време са изминали двеста и седемнадесет години, откакто са получили територията си от царя2. Докато дриопите и дорийците, първите са дошли в Пелопонес от Парнас, вторите са от Ета.

3 Знаем, че елейците са се преселили от Калидон и останалата част на Етолия. За тях открих и следните още по-древни данни. Казват, че в тази земя най-напред царувал Аетлий, и че той е син на Зевс и на Протогенея, дъщерята на Девкалион, а син на Аетлий бил Ендюмион.

4 Твърди се, че Селена се залюбила с този Ендюмион и от богинята му се родили петдесет дъщери. Според по-вероятна версия за Ендюмион, той се съчетал с Астеродия – според някои негова жена била Хромия, щерката на Итон, сина на Амфиктион, а пък за трети тя е Хиперипе, дъщерята на Аркад – и че жена му родила Пеон, Епей и Етол, както и дъщеря след тях, Еврикида. Ендюмион устроил в Олимпия състезание по бягане за синовете си, за властта, и победил, като получил царството Епей. Заради това тези, над които той царувал, най-напред се наричали епеи.

5 От братята, според легендата, единият останал при него, а Пеон, огорчен от загубата, избягал колкото се може по-надалеч, и земята над реката Аксий се нарекла по него Пеония. За смъртта на Ендюмион хераклеотите при Милет3 и елейците разказват различно. Елейците показват гроба на Ендюмион, а хераклеотите твърдят, че той се оттеглил в планината Латмос, и му отдават почест, и в Латмос има едно светилище на Ендюмион.

6 На оженилия се за Анаксироя, дъщерята на Корон Епей му се родила щерка Хюрмина, а мъжко потомство нямал. При царуването на Епей се случило още и следното. Ойномай, синът на Алксион, на когото поетите са приписали, че бил син на Арес и тази легенда е разпространена сред повечето хора, та този Ойномай властвал над така наречената Писея, и бил свален от власт с идването на лидиеца Пелопс от Азия.

7 След смъртта на Ойномай Пелопс владял Писея и Олимпия, като откъснал от земята на Епей, която била съседна на Писея. Елейците разказваха, че Пелопс пръв построил храм на Хермес в Пелопонес и принесъл жертви на бога, за да отблъсне гнева на бога заради смъртта на Мюртил4.

8 На Етол, който се възцарил след Епей, се наложило да избяга от Пелопонес, защото синовете на Апид го осъдили за непреднамерено убийство. Етол убил Апид, сина на Язон от Палантион в Аркадия, докато карал колесница по време на провежданите при Адзанис състезания. От Етол, сина на Ендюмион, били наречени обитателите около Ахелой, след като той избягал на тази част от континента, а над епеите властвал най-напред Елей, син на Еврикида, дъщерята на Ендюмион и на – който иска, да вярва – Посейдон. И сегашните хора се преименували от епеи по името на Елей.

9 Син на Елей бил Авгий. Тези, които възвеличават легендата за него, променят името Елей и твърдят, че Авгий е син на Хелиос. Стадата от говеда и кози на този Авгий били толкова големи, че по-голямата част от земята му оставала необработваема, заради гюбрето от стадата. Прочие, Херакъл се наел да изчисти земята му от гюбрето, срещу част от Елея или срещу някаква друга плата.

10 Той изпълнил и този подвиг, като отклонил течението на (реката) Мениос в оборите (на Авгий). Но Авгий, тъй като Херакъл извършил подвига по-скоро с хитрина, отколкото с труд, отказал да му заплати наградата и от мъжките си деца прогонил Филей, който му възразил, че не постъпва справедливо спрямо техния благодетел. Той самият, наред с другите неща, които уредил, за да помогне на Херакъл, повел войска срещу Елида и привлякъл за свои съюзници синовете на Актор и Амаринкей.

11 Амаринкей изобщо бил добър воин, а баща му Питий бил от горна Тесалия и дошъл в Елея от Тесалия. На Амаринкей Авгий поверил властта в Елея, а на Актор и синовете му5 потеклото им било местно и властта им се полагала по право. Баща на Актор бил Форбант, сина на Лапит, а негова майка била Хюрмина, дъщерята на Епей, и в нейна чест Актор основал града Хюрмина в Елея.

2 Във войната срещу Авгий Херакъл не се отличил с нищо забележително. Но когато синовете на Актор навлезли в цветуща възраст и храброст, съюзът на Херакъл винаги бил отказван от тях, докато по времето, когато коринтяните възвестили Истмийското примирие, Херакъл не видял, че синовете на Актор идват за състезанието и не ги убил от засада в Клеони. Тъй като деянието останало скрито, Молина6 проявила усърдие да открие извършителя на убийството.

2 Когато разбрала, елейците поискали от аргосците възмездие заради убийството. По това време Херакъл пребивавал в Тиринт. След като аргосците им отказали да въздадат справедливост, те настояли повторно пред коринтяните аргосците да бъдат напълно изключени от Истмийските игри7. След като и в това не сполучили, казват, че Молина наложила на гражданите очищения, ако не искат да бъдат изключени от Истмийските празници. И до днес спазват очищенията на Молина и тези елейци, които се упражняват телесно, за тях според обичая не е позволено да участват в Истмийските игри.

3 Има две други версии, които се отличават от гореказаното. Според едната, Кипсел, който бил тиран на Коринт, посветил златна статуя на Зевс в Олимпия, но тъй като Кипсел починал преди това, името му било написано на посветителния дар, и коринтяните поискали от елейците да им разрешат да напишат на дара, че е общ от града, но след като не получили съгласие, се разсърдили на елейците и им заявили, че ги изключват от Истмийските игри. Но как самите коринтци са участвали в състезанията на Олимпия, след като са изключили елейците от Истмийските?

4 Според втората легенда на Пролай, един уважаван сред елейците човек, и на жена му Лизипа, се родили синовете Филант и Ламп. Те двамата отишли да участват в Истмийските игри, за да се състезават по панкратион сред младежите, единият от тях по борба, но били удушени от своите противници преди да се включат в състезанието, или пък били убити по някакъв друг начин. И така Лизипа призовала елейците да бойкотират Истмийските игри. Този разказ също се оказва, че е глупав.

5 Защото елеецът Тимон е спечелил победи в петобой в Елински състезания и в Олимпия има негова статуя и елегия, която изброява венците, които Тимон е спечелил и причината, поради която сред тях липсва победа на Истмийските игри. Тази елегия казва следното:

Битка попречи на този мъж в земята Сизифова8 да дойде

при Молионида, където смъртта го погуби.

3 Но достатъчно съм обсъждал този въпрос. По-късно Херакъл завзел и опустошил Елида, като събрал войска от Аргос, Тива и Аркадия. На елейците помогнали жителите на Пилос в Елея и писеите. На първите Херакъл отмъстил, но оракулът от Делфи го възпрепятствал да поведе войската си срещу писеите. В него се казвало следното:

Загрижен е татко9 за Писа, а аз – за клисурите на Пито.

Така прорицанието осигурило спасение за писеите. А Херакъл отстъпил Елея и другите неща на Филей, по-скоро от почит към Филей, отколкото драговолно. Съгласил се да му остави и плячката и да не наказва Авгий.

2 А жените на Елея, тъй като страната им била обезлюдена, казват, че се помолили на Атина да забременеят веднага, щом се сношат с мъжете си. Молбата им се изпълнила и те основали светилище на Атина с прозвище Майка. И тъй като и жените, и мъжете останали доволни от това сношаване, там, където за пръв път се съчетали, това място го наричат “Бадю” и реката, която тече там, на местното наречие й викат “водата Бадю”.

3 След като нещата в Елида се успокоили, Филей веднага се оттеглил в Дулихион, Авгий починал от старост, а царството в Елида получили синът на Авгий Агастен, а също Амфимах и Талпий. Защото на доведените в дома сестри-близначки, дъщери на царуващия в Олен Дексамен, от Тероника на Актор се родил Амфимах, а от Терайфона на Еврит се родил Талпий.

4 Но нито Амаринкей останал неизвестен, нито синът на Амаринкей, Диорет. Разкрил го е и Омир10 в изброяването на елейския флот, като според него целият им флот е четиридесет кораба, от които половината са подчинени на Амфимах и Талпий, а от останалите двадесет, десет кораба предвожда Диорет, синът на Амаринкей, и също толкова Поликсен, синът на Агастен. На Поликсен, който се върнал жив и здрав от Троя, се родил син Амфимах – според мен Поликсен дал това име на детето си от любов към Амфимах, сина на Ктеат, който загинал в Илион – а син на Амфимах бил Елей.

5 И когато в Елида царувал Елей, тогава се събрал дорийският флот начело със синовете на Аристомах, за поход срещу Пелопонес. Тези царе получили предсказание да поставят “триокия” начело на флота. Докато се чудели какво иска да им каже предсказанието, се случило така, че един човек карал колесница,а другият на колесницата бил загубил едното си око.

6 След като Кресфонт преценил, че прорицанието се отнася за този човек, дорийците го привлякли. Той ги накарал да слязат в Пелопонес с кораби, а да не се опитват да минават проходите с пеша войска. Убедил ги в това и веднага повел морския им поход от Навпакт за Моликрия11. По негово искане се спроразумели в отплата за това да му дадат земята на Елида. Този мъж бил Оксил, син на Хемон, внук на Тоант12. Това е същият Тоант, който завладял града на Приам за пръв път, заедно със синовете на Атрей, а от Тоант има шест поколения до Етол, сина на Ендюмион.

7 Хераклидите и по друга линия били родственици с царете на Етолия, но освен това майките на Тоант, сина на Андрамон и на Хил, сина на Херакъл били сестри. А на Оксил съдбата отредила да бъде изгнан от Етолия. Казват, че когато хвърлял диск, по погрешка и неумишлено извършил убийство, като според едни убитият бил братът на Оксил Термий, а според други – Алкидок, синът на Скопий.

4 За Оксил се разказва и това, че заподозрял да не би синовете на Аристомах като видят, че Елея е хубава земя и изцяло култивирана, да откажат да му я дадат, и заради това превел дорийците през Аркадия, а не през Елея. Макар Оксил да искал да получи властта над елейците без битка, Зевс не допускал това, и било предложено да се проведе двубой не с пълното въоръжение, а от двете страни да бъде избран по един войн.

2 След като и двете страни приели, едните излъчили за двубоя стрелеца Дегмен, елеец, а от страна на етолийците Пюрайхмес, обучен в хвърлянето с прашка. След като победил Пюрайхмес, царството получил Оксил и той позволил на древните епейци да запазят останалите си имоти, но довел като техни съжители етолийците за да си разделят с тях земята. Отредил също така дарове на Зевс и съхранил почестите и към другите местни хероси, според древната традиция, както и принасянето на жертви на Авгий, който обичай се спазва и до днес.

3 За него разказват и че убедил хората от селата, които се намирали недалече от крепостната стена, да се преместят в града и така превърнал Елида с числеността на своите жители по-голяма и по-процъвтяваща. Получил оракул и от Делфи, да покани за съ-заселник Пелопид (потомък на Пелопс). Оксил усърдно затърсил и намерил такъв потомък, Агорий, сина на Дамасий, син на Пентил, сина на Орест, и го приел да се засели в Елида от Хелике в Ахея, като заедно с Агорий се преселил и неголям дял ахейци.

4 Казват, че жената на Оксил се казвала Пиерия, но повече за нея не се споменава. Според разказа децата на Оксил били Етол и Лаиад. Етол умрял преди баща си и родителите му го погребали, като вдигнали гробницата му при градската порта, която води към светилището на Зевс в Олимпия. Погребали го така според едно прорицание, че мъртвият не трябва да остане нито вътре, нито извън града. Всяка година чак до мое време гимназиархът принася жертви на Етол.

5 А след Оксил царството наследил Лаиад. Но установих, че неговите потомци не са царували и макар да зная за тях, премълчавам ги. Не пожелах да разпростирам разказа си и за обикновени хора. Но по-късно Ифит, който бил от рода на Оксил и живял по времето на лакедемонския законодател Ликург, учредил Олимпийското състезание и Олимпийския събор, като в самото начало било постановено и военно примирие, което с времето било занемарено спрямо вида, в който се провеждало по негово време. А по каква причина Олимпийските игри били прекратени, ще разкрия в частта, която се отнася за Олимпия.

6 Тъй като по онова време Елада се погубвала твърде много от вътрешни размирици и от мор, Ифит решил да поиска от делфийския бог цяр за тези злини. И Пития се разпоредила, че самият Ифит и елейците трябва да подновят Олимпийското състезание. Ифит накарал елейците да принасят жертви на Херакъл, въпреки че допреди него смятали, че Херакъл е техен враг. Надписът в Олимпия твърди, че Ифит е син на Хемон, но повечето елини смятат, че е син на Праксонид, а не на Хемон. А древният елейски надпис се отнася за едноименния баща Ифит.

7 Елейците са участвали и във войната срещу Илион, както и в подвизите по време на нашествието на мидийците в Елада. След като печелили победи в сраженията, които имали с писеите и аркадците за правото на провеждане на игрите в Олимпия, се включили въпреки желанието си на страната на лакедемонците срещу Атина, но скоро след това се опълчили срещу лакедемонците заедно с жителите на Мантинея и Аргос, като включили в своя военен съюз и народа на Атика.

8 След нахлуването на Агид в земята (им) и предателството на Ксений в битката край Олимпия, елейците побеждават и вдигат трофей от (плячката на) лакедемонците и ги прогонват извън свещения периболос. Но по-късно прекратили войната с тях според договора, за който вече споменах в разказа си за лакедемонците.

9 След като Филип не пожелал да прояви сдържаност към Елада, елейците се присъединили към Македонския съюз, раздирани от вътрешни противоречия, но не приели да воюват срещу елините в битката при Херонея13. Но взели участие в похода на Филип срещу Лакедемон, подтикнати от старата си омраза към тях, а след смъртта на Александър воювали заедно с останалите елини срещу македоните начело с Антипатър.

5 По-късно Аристотим, синът на Дамарет, син на Етимон, установил в Елея тирания, като за нейното налагане получил подкрепата на Антигон, сина на Деметрий, който царувал в Македония. Този Аристомен, който продължил да тиранства шест месеца, премахнали въстаналите Хилон, Хеланик, Лампид и Кюлон, като самият Кюлон собственоръчно го убил, когато той избягал като молител при олтара на Зевс Спасителя. Това са по-важните военни дела на елейците, които тук реших да изредя накратко.

2 Това, което е удивително в земята на Елея, е (лененото) платно, което се намира само там и никъде другаде в Елада, и че в граничните райони, но не и във вътрешността на страната, техните кобили раждат от магарета. Казват, че причина за това било някакво проклятие14. А пък (лененото) платно в Елея по нежност не се отличава от еврейското, само дето не е така бледожълто.

3 На идване от Елея има едно крайморско укрепление, което се нарича Самикон, а в дясно, над (на север) от него е така наречената (област) Трифилия и градът Лепреос в Трифилия. Лепреатите държат, че са дял от аркадците, но изглежда, че от самото начало са подвластни на елейците. И когато някои техни граждани победят в Олимпия, глашатаят ги обявява за елейци от Лепрея. Има път за Лепрея от Самикон, като реката Анигрос остава отляво, и друг от Олимпия, трети пък от Елида. Най-дългият от тях е еднодневен.

4 Казват, че името на града било поставено от неговия ойкист, Лепрей, сина на Пюргей. Разказва се и че Лепрей се състезавал и с Херакъл по надяждане. След като и двамата си заклали по един бик и се приготвили за (състезателния) пир, и след като се признало, че Лепрей не отстъпва на Херакъл по ядене, той след това се осмелил да го предизвика и на състезание по оръжия. И според легендата Лепрей бил надвит в двубоя и бил погребан в земята на фигалеите. Но фигалеите не могат да покажат гроба на Лепрей.

5 Чух и друга легенда, която приписва основаването на Лепрея на дъщеря на Пюргей. Според нея първите заселници били сполетени от проказа (лепра) и така градът получил името си от нещастието на заселниците. Лепреатите ми разправяха, че в града им имало храм на Зевс Левкайски, гроб на Ликург, сина на Алей, и друг на Каукон. На гроба на последния имало и статуя на мъж с лира.

6 Но според мен при тях няма нито някаква забележителна гробница, нито светилище на други от боговете, освен на Деметра. А и то е построено от кирпич и няма никаква статуя. Недалече от града на лепреатите е така нареченият извор Арене, като името му иде от жената на Афарей, за която казват, че загинала в този извор.

7 Като възвием отново към Самикон и преминем през местността, стигаме до мястото, където реката Анигрос се влива в морето. Често течението на тази река се отблъсква от духащите силно ветрове. Те възспират течението на водата, като носят пясъчни наноси от морето. Когато пясъчният нанос се навлажни от морето и от речното течение, става опасно и за впрегатните животни, а и още повече за леко натоварения човек да не затънат в него.

8 Тази река Анигрос слиза от аркадската планина Лапит и още от начало получава от изворите си вода, която не само че не е благоуханна, но има твърде неприятен мирис. Преди в нея да се влее така наречения Акидант, ясно е, че в нея не се въди никаква риба. Но след това заедно с вливащата се вода влизат и всичките риби от притока в Анигрос, но хората не ги използват за ядене, както преди, когато ги ловят в Акидант и са смятани за ядливи.

9 Това, че в древността името на реката Акидант е било Иардан, с нищо не мога да го потвърдя, но съобщавам това, защото го чух от един мъж от Ефес. Но съм убеден, че е неуместно обяснението за миризмата на реката Анигрос, която идва от земята, през която водата минава, и което е причина и за някои води над Йония, на които изпаренията са гибелни за човека.

10 Някои елини разказват, че Хирон, а други – че друг кентавър, Пиленор, е бил улучен със стрела от Херакъл и че раненият избягал, и измил в тази вода раната си, и от отровата на стрелата се появила непоносимата миризма на Анигрос. Други пък приписват причината за тази неприятност, свързана с реката, на Мелампод, сина на Амитаон и на очистителните жертви, които били хвърлени там заради дъщерите на Пройт.

11 В Самикон има една пещера, близо до реката, наречена на Анигридските нимфи. Този, който има бели петна или проказа, първо според обичая се помолва на нимфите и им обещава да им принесе някаква жертва, а после изтрива болните части на тялото си. След като преплува реката, този позор му остава във водата и той излиза здрав и с еднакъв цвят на кожата.

6 Направо по пътя, като се премине Анигрос и се върви към Олимпия, не след дълго отдясно се пада една стръмна местност и град Самия от самия Самикос. Казват, че това самоско укрепление използвал етолиецът Полисперхон срещу аркадците.

2 А за руините на Арене нито някой месенец, нито елеец можаха да ми обяснят ясно. Съществуват различия за нея и тези, които искат да представят (мита) не са единодушни. Но най-достоверна ми се стори версията на тези, които смятат, че Самикон и района при херооните още в древността се е наричал Арене. Те привеждаха и стихове от Илиада15. Има и някаква река (на име) Минией, която се влива в морето близо до Арене.

3 Тези руини са най-близо до Анигрос. Човек би могъл да се чуди защо и Самикон не се нарича Арене, а за реката Анигрос аркадците са единодушни, че в древността се е наричала Минией. Човек би могъл да се съгласи, че границата на елейците към Месения при Неда край морето се е оформила по време на похода на Хераклидите в Пелопонес.

4 След Анигрос, като се върви дълго през местност, която в по-голямата си част е песъчлива, и има диви борове, назад вляво се виждат руините на Скилунт. По времето на войната на писеите срещу елейците жителите на Скилунт били явни застъпници на писеите и противници на елейците, и заради това елейците ги прокудили.

5 По-късно лакедемонците откъснали Скилунт от Елея и го дали на Ксенофонт, сина на Грилос, след като той бил прогонен от Атина16. Ксенофонт бил подложен на преследване от атиняните, защото бил благоразположен към царя на Персия и участвал на страната на Кир в един враждебен спрямо народа (им) поход. Отседнал в Сарди, Кирос изразходил средства за (съоръжаването на) кораби за Аристокрит и лакедемонците. Заради това Ксенофонт бил изгнан и след като се заселил в Скилунт, устроил свещен участък и светилище в чест на Артемида Ефеска.

6 Скилунт има полета, населени с диви животни, диви свине и елени, а през земята на Скилунт преминава реката Селинунт. Елейските тълкуватели пък разказваха, че елейците отново си върнали Скилунт и че Ксенофонт бил съден в Олимпийския съвет17 затова, че получил тази земя от лакедемонците, но със съгласието на елейците се заселил в безопасност в Скилунт. Наистина малко по-нагоре от светилището показваха гробница и на гроба има каменно изображение от каменоломната на Пентелесис. Живеещите наоколо казват, че то е на Ксенофонт.

7 А по пътя за Олимпия, преди да се премине (реката) Алфей, на тръгване от Скилунт има една стръмна планина с високи скали. Тази планина се нарича Тюпеон. У елейците има обичай да хвърлят от тях жените, които бъдат заловени, че отиват на Олимпийското състезание или ако изобщо (си позволят) в определените (за Олимпийските игри) да преминат реката Алфей18. Но казват, че не са хващали нито една, ако изключим само Калипатейра. Но има и такива, които наричат същата тази жена не Калипатейра, а Ференике.

8 Тя, след като мъжът й починал, се предрешила на учител по гимнастика и завела в Олимпия сина си, който щял да се състезава. След като (синът й) Пейсидор победил, Калипатейра19 прескочила заграждението, в което се изолират гимнастите и се разголила. След като била заловена, че е жена, не я наказали, отдавайки уважение към баща й и братята й, както и към сина й – всички те имали победи на Олимпийските игри – но за в бъдеще въвели закон гимнастите да идват голи на състезанията.

7 Когато вече се стигне в Олимпия, Алфей става пълноводна и твърде приятна (на вкус), тъй като в нея се вливат седем реки, между които и твърде достойни за прослава. Защото в Алфей се влива Хелисон, която минава през Мегалополис, идеща от Брентеатската земя на мегалополитяните, а край Гортина, където е светилището на Асклепий, покрай това място тече Гортиний, а от Мелайнеите се стича Буфагос, между територията на Мегалополис и на Хераитида. От Клейтурии пък идва Ладон, а пък от планината Еримант иде идноименната с тази планина река. Всички те от Аркадия се вливат в Алфей, докато Кладей смесва течението си с Алфей, тръгвайки от Елея. Изворите на самия Алфей са в Аркадия, а не в Елея.

2 За самия Алфей се разказва и това, че бил ловец и залюбил Аретуза, която също била ловджийка. И според легендата Аретуза не поискала да се съчетае с него и се оттеглила на един остров под Сиракуза, наречен Ортигия, и там от човек се превърнала в извор. Поради тази любов и Алфей се превърнал в река.

3 Такава е легендата (за връзката на) Алфей и Ортигия. А за това, че водата му, след като се влее в морето, се свързва с извора, не мога да не повярвам, след като знам, че богът в Делфи е съгласен с тях, когато изпращайки коринтеца Архий да се засели в Сиракуза, е казал и следните стихове:

Има една Ортигия в мрачното море, на север от Тринакия,

където устието на Алфей се втича, смесвайки се с изворите на широкотечащата Аретуза.

Прочие, заради това, че водата на Алфей се смесва с Аретуза, съм убеден, че е възникнал и митът за любовта на реката.

4 Тези елини или египтяни, които са стъпвали в Етиопия над Сиена и в етиопския град Мерое, казват, че Нил, след като се влива в един залив и преминава през него като от суша, след това тече вече през долна Етиопия и след като премине през Египет, се влива при Фарос в тамошното море. Самият аз знам, че в еврейската земя реката Йардан (Йордан) минава през така нареченото езеро Тивериада, и че се влива във второ езеро, наречено Мъртво море, и се загубва под това езеро.

5 При Мъртво море нещата са обратни на всички (други) солени води. Защото в него живите същества се задържат на повърхността без да плуват, а мъртвите се отправят към дъното. В това езеро и риби не се въдят. Поради пре-явната опасност бягат назад към водата, в която са родени. А същото като Алфей става и с една друга вода в Йонийско море. Изворът на тази вода е в планината Микале, но тя преминава през стоящото помежду море и стига до Бранхидите20 при езерото, наречено Панорм.

6 Така стоят нещата. А относно Олимпийските игри тези елейци, които припомнят най-древните неща (сказания) казват, че пръв в небесата царувал Кронос и тогавашните хора, които се наричали златно поколение, направили в Олимпия храм на Кронос. А след като Рея родила Зевс, поверила пазенето на детето на Идейските Дактили21, които биват наричани също така и Курети. Те дошли от Ида в Крит при Херакъл, Пеоней, Епимед, Йасион и Идас.

7 Играейки си, Херакъл – той бил най-големият от тях – събрал братята си на състезание по бягане и (предложил) да увенчаят победителя с клонче от дива маслина. Разполагали с толкова много от тази маслина, че зелените й клонки им служели за постелка, когато спяли. Казват, че Херакъл донесъл дивата маслина на елините от земята на хипербореите, а те са хората, които обитават отвъд вятъра Борей.

8 Пръв ликиецът Олен в своя химн за Ахея е съчинил, че (Херакъл с маслината) пристигнал от тези хипербореи в Ахейския Делос. След него кимеецът Меланоп в песента си за Опис и Екаергес е възпял, че от хипербореите тя първо била донесена в тях, също в Ахея, и (след това) в Делос.

9 А Аристей от Проконес – защото и той е споменал за хипербореите – може да е научил и повече за тях при иседоните22, при които, както казва в стиховете си, те дошли. Прочие, славата се приписва на идейския Херакъл, който тогава за пръв път уредил състезанието и му дал името Олимпия. Той също така определил да се провеждат на пет години веднъж, защото той заедно с братята си били петима на брой.

10 Според някои дори и Зевс се е състезавал там със самия Кронос в юмручен бой заради властта, а някои казват, че след убийството (на Кронос) той учредил състезанията. Разказва се и за други (богове) победители, и че Аполон надбягал състезаващия се с него Хермес, и че надвил Арес в юмручен бой. Казват, че заради него в петобой заедно със скока било включено и питийското състезание по свирене на флейта, защото свиренето на флейта е посветено на Аполон, а Аполон е спечелил олимпийски победи.

8 Според мита по-късно Климен, синът на Кардюс, около петстотин години след елинския потоп от времето на Девкалион, дошъл от Крит, и тъй като бил потомък на Идейския Херакъл, уредил Олимпийското състезание и въздигнал олтар на своя праотец Херакъл и на останалите курети, като дал на Херакъл прозвището “Спътника”. А Ендюмион, синът на Аетлий, свалил Климен от власт и учредил в Олимпия за синовете му състезание по бягане с царската власт за награда.

2 Едно поколение след Ендюмион, Пелопс провел от всички хора преди него най-славното състезание в чест на Зевс Олимпийски. След като синовете на Пелопс били пръснати от Елида по цялата останала територия на Пелопонес, Амитаон, синът на Кретей, племенник на Ендюмион по бащина линия – някои твърдят и че Аетлион е син на Еол, прозвище на Зевс – та този Амитаон учредил Олимпийски игри, а след него Пелий и Нелей, заедно.

3 (Олимпийски игри) провел и Авгий, както и Херакъл, синът на Амфитрион, след като завладял Елида. Сред победителите, които той увенчал, бил Йолай, който победил в надбягване с конете на Херакъл. Още от древни времена било обичайно да се състезават и с чужди коне. Прочие Омир23 е съчинил, че по време на състезанията при (гробницата на) Патрокъл Менелай използвал заедно със собствения си кон и кобилата Ета на Агамемнон.

4 Йолай изобщо бил колесничар на Херакъл. При конно надбягване с колесница победил и самият Йасион, от Аркадия, както и синовете на Тиндарей24, единият по бягане, а Полидевк в юмручен бой. За самия Херакъл също се разказва, че спечелил победи по борба и по юмручен бой.

5 А след Оксилос – защото и Оксилос уредил Олимпийски игри – та след неговото царуване Олимпийските игри били изоставени, чак до Ифит. А когато Ифит подновил състезанието, по времето, за което вече споменах, вече било забравено за древните хора. И малко по малко започнали да си спомнят за тях, и когато си спомняли, устройвали игрите.

6 Това е очевидно. Доколкото съществува постоянство във възпоминанията за олимпийските игри, първо било учредено състезанието по бягане, и победил елеецът Коройб. В Олимпия няма статуя на Коройб25, но има негова гробница в покрайнините на Елея. По-късно, по време на четиринадесетата Олимпиада26, било въведено състезанието по двойно бягане. Писеецът Хипен спечелил маслиновия венец по двойното бягане, е в следващата (Олимпиада) (по дълго бягане) лакедемонецът Акантос.

7 А през осемнадесетата олимпиада27 си спомнили и за петобоя и борбата. На петобоя победата спечелил Лампид, а на борба Еврибат, и двамата лакедемонци. По време на двадесет и третата олимпиада28 включили и състазения по юмручен бой. Победил Ономаст от Смирна, която тогава се числяла към йонийските градове. В двадесет и петата29 приели и надбягване на расови коне и за победител в бягане с колесница бил обявен тиванецът Пагондас.

8 Осем олимпиади по-късно били приети панкратионът и конната езда30. Изпреварил конят Кравксидас на Краноний, а състезателите по панкратион били победени от сиракузеца Лигдамид. Неговата гробница е при сиракузките каменоломни. Дали Лигдамид е бил равен по ръст на Херакъл, не знам, но сиракузците така разправят.

9 За състезания между юноши не е запазен никакъв спомен от по-стари времена, но самите елейци решили и ги устроили. В тридесет и седмата олимпиада31 били учредени юношески състезания по бягане и борба, и лакедемонецът Хипостен спечелил в борбата, а елеецът Полиник в бягането. За пръв път през четиридесетата олимпиада32 били поканени юноши за състезание по юмручен бой и победител сред състезаващите се станал сибаритът Филит.

10 Надбягването между хоплити било възприето по време на шестдесет и петата олимпиада33, според мен поради грижа за военната подготовка. Пръв победа по бягане с щит спечелил Дамарет от Херея. Надбягването с два впрегнати коня, наречено “синорида”, било включено в деветдесет и третата олимпиада34, и победил елеецът Евагор. А в деветдесет и деветата олимпиада35 решили да бъде включено и надбягване с колесници. Сибариад лакедемонецът получил венеца за надбягване с коне, впрегнати в колесница.

11 По-късно добавили и синоридата с жребци и надбягване с жребец. На синоридата спечелила жената Белистихе от крайморска Македония, а в надбягването казват, че пръв победа спечелил ликиецът Тлеполем, той в сто тридесет и първата олимпиада36, а синоридата била спечелена от Белистихе три олимпиади по-рано. В сто четиридесет и петата олимпиада37 въвели и състезания по панкратион за юноши, и победил еолиецът Федим от града Троада.

9 Също така от Олимпийските игри са отпадали състезания, когато елейците решавали да не ги провеждат повече. Например в тридесет и осмата олимпиада38 бил въведен петобоят за младежи, и след като по него маслиновият венец бил спечелен от лакедемонеца Евтелид, елейците решили повече младежи да не се състезават по петобой. А надбягването с кола и с “калпе”, първото от които било включено в седемдесетата олимпиада39, а второто – в следващата, на осемдесет и четвъртата олимпиада40 възвестили, че повече няма да има надбягване нито с кола, нито с “калпе”. Когато били въведени за пръв път, победител по надбягването с кола бил тесалиецът Терсий, а “калпе” спечелил Патекос от Диме в Ахея.

2 Конете били женски и скачайки от тях на външната страна на пътя, ездачите тичали заедно с конете, държейки юздите, както правят и по наше време така наречените ездачи. Разликата с ездачите на “калпе” е в обозначаването на пътя и в това, че при тях конете са мъжки. А надбягването с кола нито е древно изобретение, нито е по някакво достойнство, а в древността е било проклето от елейците, и е възникнало поради животното, виреещо в страната им. Защото в сравнение със синоридата вместо коне, при нея животните са мулета.

3 Днешният ред, свързан със състезанието, да се принасят жертви на бога за петобоя и за надбягването с коне след останалите състезания, този ред е бил наложен в седемдесет и седмата олимпиада41. Преди това те провеждали в един и същи ден състезанията и между хора, и с коне. Но тогава състезанието по панкратион се провело през нощта, защото състезателите не били поканени навреме, като причина за това били конете и още повече състезанията по петобой. И състезателите по панкратион били победени от атинянина Калий, като не трябвало повече нито петобоят, нито конете да стават пречка за панкратиона.

4 Що се отнася до агонотетите (съдиите на състезанията), в древността нещата не са били уредени така, както е по мое време, но Ифит е провеждал състезанията сам, а и след Ифит от Оксил насам състезанията били провеждани по същия начин, както по времето на Ифит. Но през петдесетата олимпиада42 било променено двама избрани с жребий елейци да провеждат Олимпиадата, а след това длъжността на агонотетите била разпределена и между повече от двама души.

5 А през деветдесет и петата олимпиада43 били определени девет хеланодици. На трима от тях било поверено надбягването с коне, други трима наблюдавали пентатлона, а останалите отговаряли за другите състезания. Две олимпиади по-късно бил назначен и десети атлотет (съдия). В сто и третата олимпиада44 филите в Елея били дванадесет и по един човек от всяка фила бил назначен за хеланодик.

6 След като били принудени от аркадците с война да се лишат от част от земята си, според тази част от народа, която се оказала в откъснатата земя, така по време на сто и четвъртата олимпиада45 останали осем фили и избрали съответното на тях число от осем хеланодици. А по време на сто и осмата олимпиада46 се спрели на десет души и оттогава така останало и до наше време.

10 Човек би могъл да види и чуе у елините и много други неща, достойни за удивление. Много от нещата, които се извършват на Елевзинските празници, са включени и в Олимпиадата, по божествена промисъл. По подражание още от древността наричат свещената дъбрава на Зевс Алтис. И Пиндар47, който е съчинил песен в чест на един победител в олимпийски състезания, е нарекъл местността Алтис.

2 Храмът и статуята на Зевс били издигнати от плячката, когато елейците завладели Писа и всичко останало, което било взето от живеещите около писеите. <Фидий> е авторът на статуята и надписът в краката на Зевс свидетелства за това:

Фидий, синът на Хармид, атинянин, ме направи.

Храмът е в дорийски стил, а външният перистил е изработен от местен мрамор.

3 Височината на храма до фронтона е шестдесет и осем стъпки, ширината деветдесет и пет стъпки, а дължината двеста и тридесет стъпки. Неговият строител е местният <Либон>. Покривът не е от печени керемиди, а от камък за покривни плочи, изработен в Пентелезис. Казват, че негов изобретател е <Бюзос>, мъж от Наксос, който, казват, е направил статуите в Наксос, на които има надпис:

Еверг от Наксос ме предложи на рода на Лето, синът на Бюзес,

който пръв построи покрив от камък.

Този Бюзос живял по времето на лидиеца Алиат и царя на мидийците Астиаг, сина на Киаксар48.

4 В Олимпия на всеки край на покрива има по една позлатена урна, а в средата Нике, също позлатена, държи орела. Под статуята на Нике виси златен щит, на който е изобразена горгоната Медуза. Надписът на щита разкрива кои са го посветили и по каккъв повод. Той казва следното:

Храмът има златна урна, от Танагра

от съюза на лакедемонците поставен.

Дар от аргосци, от атиняни и йонийци,

една десета от победата във войната.

За тази битка споменах и в описанието на нещата в Атика, където описах паметниците в Атина.

5 На пояса, обикалящ над колоните на храма в Олимпия от външната страна има позлатени щитове, двадесет и един на брой, посветителен дар от римския стратег Момий49, след като победил ахейците във война и който след завземането на Коринт изгнал коринтяните – дорийци.

6 А на фронтоните, отпред е изобразено предстоящото състезание с коне между Пелопс и Ойномай и подготовката за надбягването между двамата. В средата на фронтона е барелефът на Зевс, вдясно на Зевс е Ойномай, с шлем на главата, а до него е жена му Стеропе, една от дъщерите на Атлант. А Мюртил, който бил колесничар на Ойномай, е застанал пред конете, като броят на конете е четири, а с него има двама мъже. Имената им са неизвестни, но и те са били подчинени на Ойномай, със задължението да се грижат за конете.

7 От външната му страна е изобразена (реката) Кладай. Изобщо освен Алфей елейците хранят голяма почит към реките си. А вляво на Зевс са Пелопс и Хиподамия, както и колесничарят на Пелопс и конете, както и двама мъже, също слуги на Пелопс. Веднага след това фронтонът се стеснява и отдолу е изобразен Алфей. Що се отнася до колесничаря на Пелопс, според трезенците името му е Сферос, но тълкувателят в Олимпия твърдеше, че е Килас.

8 Предният фронтон е творба на <Пеоний>, родом от Менде в Тракия, а на задния <Алкамен>, който живял по времето на Фидий и бил втори след него по слава в скулпторното изкуство. На неговия фронтон заедно с брака на Пейрит, царя на лапитите, е изобразена битката с кентаврите. В средата на фронтона е изобразен Пейрит. До него е (кентавърът) Евритион, похитил жената на Пейрит и помагащият на Пейрит Кайней, както и притичащият се с брадвата си на помощ на кентаврите Тезей. Един кентавър е грабнал девицата, а друг – красиво момче. Според мен Алкамен е изобразил всичко това, тъй като Омир50 е възпял Пейрит като потомък на Зевс и знаейки, че Тезей е четвърто поколение след Пелопс.

9 В Олимпия са почетени и повечето подвизи на Херакъл. Над портите на храма са показани подвизите му срещу глигана от Аркадия и срещу трака Диомед, също така подвига му срещу Гериона в Еритея, как се готви да поеме бремето на Атлас, и как прочиства земята за елейците от гюбрето. На задната част на портите е изобразено как отнема пояса на амазонката, подвигът му срещу кошутата, битката му с кносоския бик и стимфалийските птици, както и с хидрата и с лъва в земята на Аргос.

10 Като се влезе през медните порти, вдясно пред колоната е изобразен Ифит, когото увенчава жена му Екехейрия, както разказва елегията за тях двамата. Вътре в храма също така има издигнати колони, и вътрешни стои на горното ниво, и подстъп през тях към статуята. Има и вита стълба към тавана.

11 Самият бог е седнал на трон, направен е от злато и слонова кост и над главата му е поставен венец, наподобяващ маслинови клонки. В дясната си ръка той държи Нике, направена също от злато и слонова кост, която е с диадема и венец на глават си. Лявата ръка на бога държи скиптър, оцветен в злато и сребро, а птицата, която е кацнала на скиптъра е орел. От злато също така са сандалите на бога и химатионът му. По химатиона са изобразени малки животни и цветове на лилии.

2 Тронът е пъстър, изработен от злато и мрамор, абанос и слонова кост. По него са изобразени подобия на животни и украшения. Краката на трона представляват четири танцуващи фигури на Нике, а в основата на всеки крак има по още две. Пред всеки от двата предни крака са изобразени тиванските деца, похитени от сфинкси, а под сфинксите по децата на Ниоба стрелят с лъкове Аполон и Артемида.

3 Извън трона между краката има четири прегради, всяка от които свързва един крак с другия. На преградата покрай входа има седем статуарни изображения, а за осмото не знаят как е изчезнало. Вероятно са изображения на древни състезания, тъй като по времето на Фидий състезанията между младежи все още не са били въведени. А единият с диадема на главата казват, че изглежда е изображение на Пантаркес, защото елейското момче Пантаркес е било любимец на Фидий. Освен това Пантаркес спечелил победа сред юношите по борба по време на осемдесет и шестата олимпиада51.

4 На останалите прегради е изобразен отрядът, сражавал се с Херакъл срещу амазонките, като броят на участващите от двете страни е двадесет и девет, и Тезей е сред сражаващите се заедно с Херакъл. Тронът се поддържа не само от краката, но има и подпори, на височината на краката, разположени между тях. Под трона не може да се влезе, както влизаме вътре в трона в Амикли. В Олимпия има заграждения като стени, които възпрепятастват това.

5 Тези от стените, които са срещу портите, са боядисани само с тъмносин емайл, докато останалите представят картини на <Панен>. В тях е изобразено небето и Атлас, крепящ земята, до него е и Херакъл, желаещ да поеме бремето на Атлас, а също така и Тезей и Пейрит, както и Елада, държаща в ръката си Саламин, чиито крепости са направени от кораби, изобразени са от подвизите на Херакъл битката му с Немейския лъв,

6 както и насилието на Еант над Касандра, Хиподамия, щерката на Ойномай с майка си, а също и Прометей, все още окован, а Херакъл се изкачва към него. За Херакъл се разказва и това, че убил орела, който изтезавал Прометей в Кавказ, и че освободил самия Прометей от веригите. На последната картина е показана издъхващата Пентезилея и носещият я Ахил. Също и две Хеспериди, как носят ябълките, за пазенето на които според легендата те се грижат. Този Панен бил брат на Фидий и той е авторът на картината, изобразяваща подвига при Маратон на (Стоа) Пойкиле (“Шарения портик”) в Атина.

7 На горната част на трона, над главата на статуята Фидий е изваял три Харити и три Хори. В епоса е казано, че и те са дъщери на Зевс. Омир52 в Илиада е съчинил, че Хорите пазят небето като някакви стражи на царски дворец. Поставката под нозете на Зевс, наричана от хората в Атика “транион” (пейчица), представлява златни лъвове и Тезей, как се сражава с амазонки, което е първият боен подвиг на атиняни срещу иноплеменници.

8 На постамента, поддържащ трона и цялата останала украса, свързана със Зевс, та на този постамент има златни изделия, возещият се в колесница Хелиос, Зевс и Хера, (а също и Хефест), а до него е Харита. До нея е Хермес, а до Хермес Хестия. След Хестия е Ерос, посрещащ излизащата от морето Афродита, а Пейто увенчава Афродита. Изобразени са Аполон с Артемида, както и Атина и Херакъл, и вече в най-външната страна на постамента Амфитрита и Посейдон, както и Селена, яздеща кон, както ми се струва. Има приказка, че тази богиня яздела муле, а не кон, като разказват и една глуповата история за това муле.

9 Знаейки написаните мерки на Зевс в Олимпия, височината и ширината му, няма да похваля описателите, защото споменатите от тях мерки много се различават от впечатлението, което зрителите си създават от статуята, след като, както разказват, самият бог засвидетелствал за изкуството на Фидий. Когато статуята вече била завършена, Фидий се помолил богът да покаже дали одобрява произведението. Тутакси земята под нея била ударена от мълния, и на това място и до ден днешен има поставена медна хидрия.

10 Тази част от пода, която е пред статуята, е изработена не от бял, а от черен мрамор. Черният кръг е обграден с крепида от пароски мрамор, с улей за възливане на маслиново масло. Зехтинът е полезен за статуята в Олимпия, и той е пречка да не се повреди слоновата кост поради заблатяването на Алтей. А на акропола в Атина за поддържането на слоновата кост на така наречения Партенон се използва не зехтин, а вода. Тъй като Акрополът е сушав заради голямата си височина, статуята, направена от слонова кост, жадува за вода и водно оросяване.

11 А в Епидавъра, когато попитах защо на техния Асклепий не изливат нито вода, нито зехтин, хората, които живеят около светилището ми обясниха, че и статуята на бога, и тронът му са въздигнати върху кладенец.

12 А тези от хората, които смятат, че от устата на слоновете стърчат зъби, а не рога, трябва да видят “алките” (лосовете), дивия звяр в земята на келтите, както и да видят етиопските бикове. Мъжките алки имат рога на челата си, докато женският изобщо няма. А на етиопските бикове (носорозите) рогата им растат на носа. В такъв случай кой би смятал за голямо чудо, ако при някое животно рогата му растат през устата?

2 На такива трябва да им се обясни още и следното: Рогата на животните липсват в продължение на години и след това им поникват изведнъж. Така е при елените и сърните, същото е и при слоновете. Докато зъбите не поникват вторично, след като животните вече са узрели. Ако от устите им стърчат зъби, а не рога, защо тогава поникват изведнъж? Прочие, зъбите нямат форма, която да наподобява на главня. Докато рогата и на говедата, и на слоновете със своята гладкост и закръгленост изобщо наподобяват на главня. При речните коне (хипопотамите) и свинете долната устна има стърчащи зъби, но при тях не виждаме от устните да стърчат рога.

3 Прочие, човек трябва да знае, че при слона рогата започват от горната част (на главата) през слепоочията, и така се показват навън. Това го пиша не защото съм го чул, а след като лично видях череп на слон в светилището на Артемида в земята на кампанийците. Това светилище отстои на около тридесет стадия от Капуа, а Капуа е метрополията на кампанийците. А слонът се различава от останалите животни по местоположението на рогата му, както и по големината си и с това, че по нищо не прилича на друго животно. Според мен елините са твърде щедри и не жалят пари в почитта си към боговете, затова и от Индия и от Етиопия при тях се внася слонова кост за направата на статуи.

4 В Олимпия Антиох53 е подарил вълнена завеса, украсена с асирийски нишки и с пурпурен финикийски вътък, както е посветителен дар от него и златната егида над театъра в Атина с изобразената на нея Горгона. Тази завеса не я вдигат нагоре към тавана, както в ефеския храм на Артемида, а я спускат с въжета и я разстилат на пода.

5 Даровете, които са изложени в пронаоса (предверието на храма), е един трон от царя на етруските Аримнест, който е първият варварин, поднесъл дар на Зевс Олимпийски, и медните коне на Киниск, знак за олимпийска победа. Те са по-малки от истински коне и са поставени вдясно за влизащите. Изложени са и медни триножници, на които преди да бъде направена масата, са поставяли венците за победителите.

6 А за статуите на царе, градовете членуващи в Ахейския съюз са посветили от пароски мрамор на Адриан54, а на Траян55 всички елини. Този цар е покорил гетите56, живеещи северно от Тракия и е воювал с Осрой, потомъка на Арсак и с партите. Най-забележителните от неговите постройки са баните, носещи неговото име и голям кръгъл театър, както и хиподрум, с дължина два стадия, както и римската агора, която е забележителна както с цялата си украса, така и със своя покрив, изработен от мед.

7 Що се отнася до статуите, разположени в околните (на храма) сградни съоръжения, има статуя на римския цар Август57, изработена от електрон, и статуя от слонова кост, за която се разправя, че е на царя на витинците Никомед. На него е наречен и най-големият град във Витиния, който по-рано е носел името на Астак. Негов първоначален основател е бил Зипойт58, който е бил тракиец по род, както изглежда от името му. Този електрон, от който е направена статуята на Август, се намира самороден сред пясъците на Еридан, но е твърде рядък и заради това е много скъп. Иначе електронът е смес от злато и сребро.

8 В храма в Олимпия има и посветителни дарове от Нерон59, три венеца с клони от дива смокиня и четвърти от дъбови клонки. Там са поставени и двадесет и пет медни щита, които представляват съоръжението на хоплитите за надбягване. Наред с останалите стели е показана и тази, която съдържа клетвата на елейците към атиняните, аргосците и мантинейците за съюзничество в продължение на сто години.

13 В Алтис (свещената дъбрава в Олимпия) е отделен и свещен участък на Пелопс. В Олимпия елейците го почитат пред героите толкова, колкото Зевс пред останалите богове. Прочие, Пелопионът е разположен вдясно и северно за идващите към храма на Зевс, и отстои от него дотолкова, че между тях са поставени статуи и посветителни дарове. Простира се до задната част на храма, като започва някъде от средата му. Ограден е с каменна ограда, като вътре растат дървета и има изложени статуи, а входът му е от запад.

2 Казват, че Херакъл, синът на Амфитрион, го е отделил за Пелопс. Той също бил четвърти потомък на Пелопс, като според легендата той принесъл в една яма жертва на Пелопс. И до днес всяка година властниците му принасят жертва. Жертвеното животно е черен овен. От тази жертва не се дава дял на гадателя, а според обичая само вратът се дава на така наречения “ксилей” (дървар).

3 Този дървар е един от слугите на Зевс и неговата работа е да предлага срещу определено заплащане дърва за жертвоприношенията както на градове, така и на частни лица. Дървата са само от бяла топола и от никакво друго дърво. Който елеец или чужденец хапне от пожертваните на Пелопс овни, не може да влезе при Зевс. Същото е отредено и в Пергам над реката Каик за тези, които принасят жертва на Телеф. Те също така нямат право да пристъпят при Асклепий преди умиване.

4 Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.

5 Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост и да го поучат как да постъпи.

6 И някак си по божия промисъл тъкмо в този момент там се намирало пратеничество от елейците, които търсели лек срещу гибелна болест. Прочие, Пития отговорила на тях да си възвърнат костите на Пелопс, а на Дамармен да даде на елейците това, което е намерил. След като той сторил това, елейците му се отблагодарили, като направили него и потомците му да бъдат пазители на костта. Тази раменна кост на Пелопс по мое време вече беше изчезнала, защото според мен е била държана скрито надълбоко, и с времето твърде много е пострадала от морската вода.

7 А от живота на Пелопс и на Тантал до наше време са останали и тези следи, едно наречено на Тантал езеро и видния му гроб, а тронът на Пелопс се намира в Сипил, на върха на планината, над светилището на майката Пластене, а като се премине реката Хермос в Темнос има статуя на Афродита, изработена от женска мирта. Останал е споменът, че я е посветил Пелопс, за да умилостиви богинята и да поиска да се ожени за Хиподамия.

8 Олтарът на Зевс Олимпийски е с размерите на Пелопиона и отстои от светилището на Хера, като е разположен пред двата, а е построен според едни от Идейския Херакъл, а според други – от местни герои, живяли две поколения след Херакъл. Въздигнат е от пепелта на бедрата на животните, принасяни в чест на Зевс, както и в Пергам. От пепел е и олтарът на Хера Самоска, който не е по-забележителен от срещащите се из Атика, така наречени от атиняните импровизирани жертвеници.

9 Обиколката на първия фундамент на олтара в Олимпия, наречен “протизис” (букв. пред жертвоприношението) е сто двадесет и пет стъпки, а на добавения над протизиса кръг е тридесет и две стъпки. Височината на целия олтар е около двадесет и две стъпки. Според обичая самите жертви се принасят на долната основа, протизиса. Бедрата качват на най-високото място на олтара и там ги освещават.

10 Стълби от двете страни водят нагоре в протизиса, направени са от камък. От протизиса нагоре към горната част на олтара стълбите също са от пепел. До протизиса е разрешено да се качват и девойки и жени, когато не се провежда Олимпиада. А оттам до най-горната част на олтара е позволено само за мъже. Жертви на Зевс се принасят и когато няма събор, както от частни лица, така и от елейската общност, през целия ден.

11 Всяка година гадателите запазват деветнадесетия ден от месеца Елафион60, в който донасят от пританиона пепелта, и като я смесят с вода от Алфей, посипват олтара. На друг не е позволено пепелта да се омесва на глина с вода. Заради това се смята, че Алфей е най-любимата река на Зевс Олимпийски. И в Дидима милетците имат олтар, въздигнат според тях от тиванския Херакъл, от кръвта на жертвите. Но там кръвта от жертвите не се е натрупала в такъв обем.

14 Олтарът в Олимпия е удивителен и с нещо друго. Ястребите, които са най-грабливите птици, не пакостят на принасящите жертва в Олимпия. Ако някой ястреб грабне било вътрешности или месо, смята се, че това е лоша поличба за приносителя. Разказват за Херакъл, Алкменовия син, че когато принасял жертва в Олимпия, налетял рояк мухи. Дали сам се сетил, или някой го поучил, но той принесъл жертва на Зевс Апомюйос (Отпъждащия мухите) и така прогонил мухите отвъд Алфей. Та за елейците разказват, че оттогава принасят жертва на Зевс Апомюйос и прогонват мухите от Елейската Олимпия.

2 Елейците са разпоредили изгарянето на жертвите на Зевс да се извършва само с бяла топола и с никакви други дървета, като предпочитат според мен бялата топола не по някаква друга причина, а защото Херакъл я донесъл на елините от страната Теспротида. Според мен и самият Херакъл, когато е принесъл жертва на Зевс в Олимпия, е изгорил бедрата на жертвите на дърва от бяла топола. Херакъл намерил бялата топола край реката Ахеронт в Теспротия, и заради това, казват, Омир61 я нарича Ахероида (Ахеронтска).

3 От самото начало и до днес реките не са еднакво подходящи за растежа на зеленина и на дървета. Край Меандър расте и избуява най-вече тамариската, беотийската Асоп отхранва най-дълбоки тръстики, докато дървото на прасковата най-много обича водата на Нил. Затова не е чудно и за бялата топола, както и за черната и за дивата маслина, че първата се ражда най-напред при Ахеронт, дивата маслина при Алфей, докато черната топола вирее в земята на келтите и покрай келтския Еридан.

4 Но хайде, след като споменахме за най-големия олтар, да минем и на описанието на всички олтари в Олимпия. Разказът ми ще следва реда, по който елейците са приели да се принасят жертви на олтарите. Първо те правят жертва на Хестия, след това на Зевс Олимпийски, като влязат при вътрешния олтар в храма, а трета жертва се прави на един олтар на Зевс Лаойтски и на Посейдон Лаойтски.

5 Четвърта и пета жертва правят на Артемида и на Атина Леитида, шеста на Ергане. На тази Ергане и потомците на Фидий, наричани “почистващите”, получили от елейците честта да почистват статуята на Зевс от присядащите до нея, те принасят там жертва, преди да започнат да лъскат статуята. Има и един друг олтар на Атина близо до храма, както и четириъгълен олтар на Артемида край него, намиращ се на един гол хълм.

6 Освен изброените, принасят жертви на Алфей и Артемида на един олтар. Причината за това я е разкрил и Пиндар62 в една своя ода, аз също я описвам в словата си летринеите. Недалеч от него е въздигнат и друг олтар на Алфей, а до него е пък олтарът на Хефест. Някои от елейците наричат този олтар на Хефест “на Аресовия Зевс”. Същите те казват, че и Ойномай принасял на този олтар жертва на Аресовия Зевс, когато му предстояло да се яви на състезание с коне срещу някой от женихите на Хиподамия.

7 След това е издигнат олтар на Херакъл с прозвище Парастат (“Съратника”), както и на братята на Херакъл Епимед, Идас, Пеоней и Язон. Знам, че други наричат олтара на Идас (олтар) на Акезид. Там, където са основите от дома на Ойномай, има два олтара, на Зевс Херкей – този изглежда го е издигнал самият Ойномай – а на Зевс Керавний (Гръмовержец) според мен са го направили по-късно, когато домът на Ойномай бил поразен от мълния.

8 За големия олтар разказах преди малко, той се нарича на Зевс Олимпийски. До него е олтара на Неизвестните богове, а след това на Зевс Катарсий (Очистващия) и на Нике, и отново на Зевс, с прозвище Хтоний (Подземен). Има също така олтари на Вси богове, на Хера с прозвище Олимпийска, също така направен от пепел. Казват, че той е посветителен дар от Климен63. След това е общият олтар на Аполон и Хермес, защото според елинския мит Хермес е изобретил лирата, а Аполон китарата.

9 След това е олтарът на Хомоноя (Съгласието) и отново на Атина, както и на Майката на боговете. Близо до входа на стадиона има два олтара. Единият от тях го наричат на Хермес Енагоний (Въвеждащият в състезанието), а другият е на Кайрос (Късмета). Знам, че Йон от Хиос е съчинил дори химн за Добрия късмет. Близо до съкровищницата е олтарът на Херакъл Сикионски, или на Херакъл от Куретите, или пък на Херакъл, сина на Алкмене.

10 На така наречения Геон има олтар на Гея, също от пепел. Казват, че в по-древни времена там имало и прорицалище на Гея. А при така наречения Стомион е въздигнат олтар на Темида. Олтарът на Зевс Катебат (Достъпния) е отвсякъде отграден със зид, той е до големия олтар, онзи от пепел. Трябва да се припомни, че олтарите са изредени не по реда на тяхното основаване, а след като ги обходих по реда, по който елейците правят жертвоприношенията. До свещения участък на Пелопс е общият олтар на Дионис и Харитите, а между тях на Музите и след тях – олтарът на Нимфите.

15 Извън Алтис има една постройка, наричат я работилница на Фидий, там Фидий е изработвал всяка отделна част на статуята. Вътре в сградата има общ олтар на Вси богове.

2 Отзад, като се обърнеш отново към Алтис, срещу Леонидеона – извън оградата на светилището е Леонидеонът64 – се намира един от пътищата, които водят към Алтис, за тържествената процесия, и това е единственият път, по който тя минава. Леонидеонът е посветителен дар от един местен мъж на име Леонид и по мое време там отсядаха римляните, които надзирават Елада. От тържествения вход се отделя агюйя (уличка), тъй като елейците наричат назоваваните от атиняните стенопи (тесни градски улички) “агюи”.

3 Та като се подмине Леонидеонът в Алтис отляво са един до друг олтарите на Афродита и на Хорите. В най-задната част, вдясно, расте дива маслина. Наричат я “маслината Калистефанос” (маслината за хубави венци) и е установено на победителите в Олимпийските игри да се поднасят венци от нея. Близо до тази маслина е издигнат олтарът на Нимфите.

4 Тях също ги наричат “Калистефани”. Извън Алтис е олтарът на Артемида Агорея, вдясно от Леонидеона, вдигнат е и олтар на Господарките – за богинята, която наричат Господарка ще обясня в изложението си за аркадците – а след него е олтарът на Зевс Агореос, пред така наречената Проедрия (е олтарът) на Аполон с прозвище Питийски и след него е този на Дионис. Казват, че този олтар е посветен неотдавна и то от частни лица.

5 Като се приближаваме до мястото, където при състезания се пускат конете, има олтар, на който пише “Мойрагета”. Впрочем очевидно е, че това е прозвище на Зевс, защото той знае човешките дела, какво Мойрите позволяват и какво не им е отредено от тях. Наблизо е и продълговатият олтар на Мойрите, а след него е този на Хермес и след това два на Зевс Хюпсистос (Върховния). На стартовото място за конните състезания, което е на открито, в самата му среда са олтарите на Посейдон Хипий (Конния) и Хера Хипия (Конната), до стълба на Диоскурите.

6 На влизане в така наречения Емболон (“Клин”) са олтарите на Арес Хипий и Атина Хипия, а в самия Емболон са олтарите на Добрата Тюхе (Съдбата), на Пан и на Афродита, а в най-вътрешната част на Емболона е този на Нимфите, които наричат Акмени. От портика, който елейците наричат на <Агнапт>, с името на строителя на постройката, оттам като се продължи, вдясно има олтар на Артемида.

7 Отново, като се навлезе по тържествения път в Алтис, зад Хереона са олтарите на реката Кладей и на Артемида, след тях е този на Аполон, четвърти е олтарът на Артемида с прозвище Кокока, и пети на Аполон Термий. Струва ми се, че това, което елейците наричат Термион, е същото, което на атическо наречие означава “тезмион” (съблюдаващ законността). Но заради какво наричат Артемида Кокока, нямаше кой да ми обясни.

8 Пред така наречения Тееколеон има една постройка. В ъгъла на тази постройка е разположен олтарът на Пан. Пританионът65 на елейците се намира вътре в Алтис и е разположен отвъд гимназиона. В този гимназион се намират пистите за надбягване и палестрите за атлетите.

9 Пред вратите на пританиона е олтарът на Артемида Агротера. А в самия пританион, като се влезе в сградата, където е тяхната “хестия”, вдясно от входа има олтар на Пан. Хестията също така е изградена от пепел и в нея гори непрекъснато огън, денем и нощем. От тази хестия, както вече казах, занасят пепелта на олтара на (Зевс) Олимпийски, и това, което се носи от хестията, в немалка степен допринася за увеличаване големината на олтара.

10 Веднъж месечно елейците принасят жертви на всички изброени олтари. Жертвоприношенията се извършват по някакъв древен начин: смесват се възлиянията с изгарянията. На олтарите кадят с мед, поставят и клонки от маслина и възливат с вино. Вино не е отредено да се възлива само на Нимфите, на Господарките и на общия олтар на Вси богове. Грижа за жертвоприношенията имат тееколоса, която почетна длъжност се дава ежемесечно, гадателите и спондофорите (поднасящите възлияния), както и флейтистът и дърварят.

11 Не подобава да описвам тук какви речи произнасят в пританиона във връзка с възлиянията, нито какви химни пеят. Но възливат не само на елинските богове, а и на либийските, както и на Хера Амония и на Парамон. Парамон е прозвище на Хермес. Изглежда, че още от древни времена са се ползвали от услугите на Либийското прорицалище и че в светилището на Амон има олтари, посветени от елейците. По тях има надписи какво са искали да научат елейците и какви оракули са получили от бога, както и имената на мъжете, които са идвали при Амон от Елида. Тези надписи се намират в Светилището на Амон.

12 Елейците също така възливат и на хероси, и на хероини, които са почитани в територията на Елея и при етолийците. А това, което пеят в пританиона, е на техния дорийски диалект, а кой е съчинил песните, не казват. Елейците си имат и хестиаторион. Той е вътре в пританиона, срещу постройката на хестията, и победителите в Олимпийските игри се хранят в тази сграда.

16 Остава ми да опиша храма на Хера и какви забележителности има в него. Елейците разказват, че жителите на Скилунт, един от градовете в Трифилия, са построили този храм осем години след като в Елида се възцарил Оксил. Изработката на храма е в дорийски стил, обграден е с колони. Вторият ред колони зад храма са от дъб. Дължината на храма е сто шестдесет и девет стъпки, а ширината шестдесет и три. Височината му е не по-малко от петдесет стъпки. Кой е архитектът му, не упоменават.

2 На всеки пет години “шестнадесетте жени” изтъкават за Хера пеплос. Те организират и състезанието Херея. Това състезание представлява надбягване на девойки. Но не бягат всички възрасти наведнъж, а най-напред най-младите, след това по-зрелите, а най-накрая тичат най-възрастните девици.

3 Бягат по следния начин. Спускат косите си, обличат къс хитон над коляното, дясното си рамо оголват до гръдта. За тяхното състезание също е определен Олимпийският стадион, като за надбягването им се определя шестата писта на стадиона. Победителките даряват с венци и с част от принесената в чест на Хера жертвена крава, и им се поставят надписани изображения. Обслужването и съдийството се извършва от същите тези шестнадесет жени.

4 Девичето състезание също се извежда от древността, разказвайки, че Хиподамия, за да се отплати на Хера заради сватбата си с Пелопс, събрала шестнадесетте жени и заедно с тях за пръв път учредила Хереите. Припомнят и това, че в това състезание победила Хлорида, дъщерята на Амфион, единствената от рода, която оцеляла. С нея останал жив и един от синовете. Ала това, което съм успял да науча за децата на Ниоба, го разкрих в изложението си за аргосците.

5 Освен всичко казано дотук, за тези шестнадесет жени се разказва и следното. Твърдят, че тиранът на Писа Дамофонт нанесъл много злини на елейците. А когато Дамофонт починал – тъй като писеите не били съгласни целият им народ да отговаря за прегрешенията на тирана, и елейците предпочели да ги оправдаят от обвиненията – та понеже тогава в Елея имало шестнадесет обитавани градове, избрали от всеки един от тях по една жена, за да разрешат спора им, като всяка от тях трябвало да се отличава от останалите жени по възраст, достойнство и слава.

6 Градовете, от които били избрани жените, били в Елида … Та чрез жените от тези градове писеите се помирили с елейците. А по-късно решили същите те да организират състезанието Хереи и на Хера да бъде изтъкаван пеплос. Шестнадесетте жени представят и два хороса (групи, изпълняващи песен и танц), като единият се нарича на Фискоа, а другият на Хиподамия. Казват, че тази Фискоа била от долна Елида, а демът, в който живяла, се наричал Ортия.

7 Според легендите Дионис се съчетал с тази Фискоа, и Фискоа родила на Дионис син, Наркеос. Когато пораснал, той се отличил много сред съседите си със сила и войнски качества и въздигнал светилище на Атина с прозвище Наркея. Казват, че Наркей и Фискоа първи отдали почит на Дионис. Наред с останалите почетни дарове е и носещият нейното име хорос на шестнадесетте жени, като елейците не по-малко пазят и други обичай, свързани с помиряването на градовете. След като се разделили на осем фили, от всяка избират по две жени.

8 И това, което е отредено от елейците да го извършват или шестнадесетте жени, или хеланодиците, не го предприемат, преди да извършат очищение с прасе, отредено за пречистваща жертва и с вода. Тези очищения при тях се извършват на чешмата Пиера. Като се тръгне от Олимпия към полето на Елида, близо до извора, се намира Пиера.

17 Та така с Хереите. А (статуята) на Хера е в храма на Зевс, статуята на Хера е седнала на трон. До нея е застанал брадат (Дионис), с шапка от кучешка кожа на главата, и двете статуи са обикновени. След тях на тронове седят Хори, изработени от <Смилит>. Сред тях е застанала и статуята на Темида, като майка на Хорите, произведение на <Дориклид>, лакедемонец по род, ученик на Дипойн и на Скилид.

2 Петте на брой Хеспериди са произведение на <Теокъл>, също лакедемонец, син на Хегил, за когото също се говори, че бил спътник на Скилид и Дипойн. А за Атина, с шлем на главата и с копие и щит казват, че е работа на лакедемонеца <Медонт>, който бил брат на Дориклид и се е учил при същите мъже.

3 Коре, Деметра, Аполон и Артемида са изправени взаимно едни срещу други, като Аполон стои срещу Артемида. Там е поставена и (статуята на) Лето, Тюхе, Дионис и крилатата Нике. Не мога да кажа кои са техните автори, но ми се струва, че и те са твърде древни. Изброените по-горе са от слонова кост и злато, а по-късно в Хереона са посвещавани и други статуи: Хермес от мрамор, носещ невръстния Дионис, произведение на <Праксител>, както и медна статуя на Афродита, работа на <Клеон> от Сикион.

4 Учителят на този Клеон, на име <Антифан>, бил от кръга на <Периклит>, а Периклит бил ученик на аргосеца <Поликлейт>. Пред Афродита е приседнало едно позлатено голо момченце. Изваял го е <Боет> от Картаген. Тук е било пренесено и от така наречения Филипеон, също изделия от злато и слонова кост, Евридика, (жената на Аридей и Олимпиада), съпругата на Филип66.

5 Има един изработен от кедър сандък, с фигурки на животни от злато, слонова кост и кедър по него. В него майката на коринтския тиран Кипсел67 го скрила, когато, след като го родила, вакханките настоявали да им го даде. Заради спасението на Кипсел произлизащият от него род на Кипселидите подарили сандъка в Олимпия, а тогавашните хора наричали сандъците “коринтски кипсели”. От това, казват, произлязло и името на детето, Кипсел.

6 Върху сандъка са изписани надписи, като писмото е древно. Някои от тях са наляво, а формата на другите надписи елините наричат “бустрофедон”. Тя е следната: от края на поредния ред възвива следващият, както е при двойното бягане. Изобщо надписите по сандъка са изписани на трудно разчитаеми извивки. А като се започне да се разглежда отдолу, на сандъка е изобразен следният сюжет

7 Ойномай преследва Пелопс с Хиподамия. Всеки от двамата е с по два коня, като тези на Пелопс са крилати. По-нататък е изобразен домът на Амфиарай и как някаква старица носи невръстния Амфилох. Пред къщата е застанала Ерифиле с огърлицата, а до нея са дъщерите й Евридика и Демонаса, както и голото момченце Алкмеон.

8 Асий е съчинил в своите стихове, че Алкмена е дъщеря на Амфиарай и Ерифила. Кочияшът, който кара колесницата на Амфиарай, държи в едната си ръка юздите на конете, а в другата копие. Единият от краката на Амфиарай вече е стъпил на колесницата, с изваден от ножницата меч и се обръща към Ерифила, подтикнат от гняв, сякаш само тя би могла да го задържи.

9 След дома на Амфиарай е изобразено състезанието при Пелия и тези, които гледат състезанието. Направен е и Херакъл, седнал на трон и зад него една жена. Липсва надпис коя е тази жена, но свири на фригийска двуцевна флейта, а не на елинска. Тези, които карат колите, са Писос, синът на Периер и Астерион, синът на Комет, за когото също се разказва, че извършил морски поход срещу земята на Аргос, и Полидевк, и Адмет, а след тях и Евфем, който бил син на Посейдон, според словата на поетите, и който участвал в морския поход на Язон срещу колхите. Той именно е победителят в тази синорида.

10 А тези, които са се осмелили да се състезават в юмручен бой, са Адмет и Мопс, синът на Ампюкс. В средата между тях стои един мъж и свири на флейта, тъй както и по наше време е обичайно на състезанията по скачане при петобоя да свирят на флейта. А борбата между Язон и Пелей е показана като равна. Изобразен е и Еврибат, хвърлящ диск, а кой е той, е изписано на диска. Тези, които се състезават по бягане, са Меланион, Неотет и Филарей, четвъртият е Аргей и Ификъл е петият. На него, като на победител, Акаст връчва венеца. Изглежда, че той е бащата на Протезилай, участника в похода срещу Илион.

11 Поставени са триножници, награди за победителите, там са и дъщерите на Пелий. Но е написано само името на Алкестида. А Йолай, който драговолно участвал в подвизите на Херакъл, е победител в надбягването с колесници. След него състезанието при Пелия свършва и Атина посочва на стрелящия Херакъл хидрата, звяра, в Амимонската река. Тъй като и по външен вид този подвиг на Херакъл е разпознаваем, на него не е изписано наименованието. Там е и тракиецът Финей68, както и синовете на Борей, които гонят Харпиите от него.

18 На втората страна на сандъка изглежда сюжетът започва от ляво, изобразена е жена, държаща в дясната си ръка спящо бяло дете, а в другата черно, сякаш също заспало, като и на двете краката им са свити. Надписът показва, но и без надпис може да се разбере, че това са Танатос (Смъртта) и Хипнос (Сънят).

2 А кърмачката и на двете е Нюкс (Нощта). Една хубава жена наказва грозна жена, като с едната ръка я души, а с другата я бие с камшик, Дике (Справедливостта), наказваща Адикия (Несправедливостта). Две други жени са влезли в хавани с чукала, смята се, че те символизират лекарство (отрова), тъй като за тях нищо не пише. А кой е мъжът и пристъпващата след него жена разкриват стиховете в хекзаметър. Те казват следното:

Виж красивата Марпеса, която Аполон похити,

нея той връща обратно на Еван, без тя да желае.

3 Един увит в хитон мъж държи в десницата си чаша, а в лявата си ръка огърлица, поема ги Алкмена. Според елинския мит Зевс се сношил с Алкмена, предрешен като Амфитрион. Менелай, облечен в ризница и с изваден меч пристъпва да убие Елена, очевидно след завземането на Илион. Вдясно от седналата на трон Медея е застанал Язон, а от другата й страна е Афродита. Язон се оженва за Медея, подтиква го Афродита.

4 Изобразени са и пеещи Музи с Аполон, който предвожда песента, и на тях има надпис:

Ето го царят Латоид, далеч уцелващият Аполон.

С него са музите, прелестен хор, над които той властва.

Атлас, който, според мита, крепи на раменете си небето и земята, и носи ябълките на Хесперидите. А кой е мъжът с меча, който се приближава до Атлас, на самия него не е написано нищо, но е ясно за всички, че това е Херакъл. Над тях е написано:

Този Атлас държи небето, и ябълките взима.

5 Изобразен е и Арес в пълно снаряжение, водещ Афродита. Над него е написано “Енюалий” (Войнственият). Изобразена е и девицата Тетида, поема я Пелей, а от ръката на Тетида към Пелей се протяга змия. А сестрите на Медуза преследват отлитащия Персей. Надписано е само името на Персей.

6 А на третата страна на сандъка са изобразени военни сцени. Повечето са пехотинци, но са показани и конници на синориди. При войниците някои сякаш влизат в битка, а други се прегръщат и се разпознават едни-други. И за двете сцени тълкувателите имат обяснение, като за втората сцена се казва, че това са древните етолийци с Оксил и елейците, които се срещат и си припомнят едни-други за своята първоначална родственост. А за първите, които влизат в битка, казват, че са пилосците и аркадците, сражаващи се край Феанполис и реката Йордан.

7 Това пък човек съвсем не би могъл да го приеме, че праотецът на Кипсел, макар да е бил коринтянин, като е направил сандъка за себе си, драговолно е пренебрегнал сюжетите, които са били местни за коринтяните, а е гравирал върху сандъка чужди неща и иначе не толкова известни. За него според мен може да се предположи следното. Първоначалният произход на Кипсел и неговите предшественици е бил от Гонуса, която процъфтявала над Сикион, а неговият праотец бил Мелас, синът на Антас.

8 Както вече разказах в описанието си за Коринт, Алетес не искал да приеме Мелас и войската му за съ-поселници, но докато изпитвал подозрения към него, получил прорицание от Делфи, към което се отнесъл с пълно почитание и след като Мелас се отдалечил, Алетес го настигнал с молба и макар и с нежелание, веднага го приел. Този поход човек може да отгадае, че е изобразен на сандъка.

19 На четвъртата страна на сандъка отляво е изобразен Борей, похищаващ Орейтия – вместо крака, той е с опашки от змии – и двубоят на Херакъл с Герион. Трима мъже са се счепкали с Герион. (Там е и) Тезей с лира и до него Ариадна, държаща венец. А до сражаващите се Ахил и Мемнон са застанали майките им.

2 Там са и Меланион и Аталанта до него, с малко еленче. Показан е и предизвикания двубой между Аякс и Хектор69, като между тях е застанала Ерида, изобразена с твърде грозен лик. Освен това изображение, <Калифонт> от Самос също е изобразил Ерида в светилището на Артемида в Ефес, в изображението на битката между елините на корабите. На сандъчето са изобразени и Диоскурите, като вторият (брат) е без брада, а между тях е Елена.

3 А Етра, дъщерята на Питей, е показана под Елена, паднала ничком на пода, с черна дреха, а над двете има надпис в хекзаметър, и към хекзаметъра е добавено едно име:

Ето я Елена Тиндарида, и проснатата Етра от Атина

4 Това казва стихът. Изобразен е и Коон, сражаващ се с Агамемнон70 заради падналия Ифидамант, сина на Антенор. На щита на Агамемнон е Фобос, с лъвска глава. Над мъртвия Ифидамант има надпис:

Това е Ифидамант, а Коон за него се сражава; а този на щита на Агамемнон Фобос на смъртните е, с когото е Агамемнон.

5 Показан е и Хермес, който води богините при Александър, за да отсъди коя от тях е най-красивата, а за тях също има надпис:

Тук Хермес е, на Александър сочещ

на Хера, на Атина и на Афродита хубостта.

Не зная по силата на какво сказание Артемида е показана с криле на раменете и с пантера в лявата, а с лъв в дясната ръка. Изобразена е и Касандра, която Аякс издърпва от статуята на Атина, като над него също има надпис:

Локриецът Аякс издърпва Касандра от Атаная.

6 От синовете на Едип са показани падналия на колене Полиник и до него Етеокъл. Зад Полиник е застанала (една жена), чиито зъби са като на див звяр и ноктите на ръцете и са се впили в него. Надписът над нея показва, че това е Кера, т. е. че Съдбата отнася Полиник и че той справедливо е претърпял участта си от ръцете на Етеокъл. Дионис е възлегнал в една пещера, брадат и със златна чаша в ръка, облечен в покриващ краката хитон. Около него се вият лози, ябълкови дръвчета и нарове.

7 На най-горната стена (капака) – защото стените са пет – няма никакъв надпис, и остава само да гадаем за сюжетите от изображенията. В една пещера е възлегнала в ложе жена с мъж, и това според броя на слугите, които са пред пещерата, и нещата, които те вършат, прецених, че са Одисей и Кирка. Защото те са четири жени и вършат нещата, за които е казал Омир71 в стиховете си. Гравиран е и един Кентавър, чиито задни крака са конски, а предните са човешки.

8 След това има коли с конски впряг, с изправени жени на колите. Конете имат златни криле, а един мъж подава оръжие на една от жените. Това има отношение към смъртта на Патрокъл. Защото тези върху колите са Нереидите, а Тетида получава оръжието от Хефест. Освен това подаващият оръжието е с криви крака и зад него има още един, който му държи машите.

9 И за този кентавър има обяснение, че Хирон вече след като се отдръпнал от хората и пожелал да заживее сред боговете, приготвил някакво облекчение за мъката на Ахил. Има изобразени и девици, яздещи (на колесница с впрегнати) мулета, като едната държи поводите, а другата е с було на главата си, като смятат, че това са Навзикая72, дъщерята на Алкинос и нейната слугиня, яздещи към речния вир за прането. Има и един мъж, който стреля с лък по кентаври и убива някои от тях, като очевидно стрелецът е Херакъл и това е един от херакловите подвизи.

10 Кой е изработил сандъка, изобщо не ми беше възможно да разбера. Но съдейки по надписите, в голяма степен предполагам, че това е Евмел от Коринт, както заради други неща, така и заради тържественото шествие в Делос, което той е изобразил.

20 Там има и други посветителни дарове, легло с неголеми размери, в голямата си част украсено със слонова кост, също така дискът на Ифит и маса, на която поставят венците за победителите. Казват, че тя била играчка на Хиподамия. Върху диска на Ифит е изписан текстът на примирието, което елейците провъзгласяват на Олимпийските игри, не в прави редове, а в кръг по периферията на диска.

2 Масата е изработена от слонова кост и злато, и е творба на <Колот>. Казват, че Колот е от Хераклея, но тези, които са проучили задълбочено майсторите на пластика разкриват, че той е от Парос и че е ученик на Праксител, а той самият е учил Пасителес. Изобразени са също така на нея Хера, Зевс, Майката на боговете, Хермес, Аполон и Артемида. А отзад е изобразена уредбата на състезанието.

3 А на двете странични стени, на едната са изобразени Асклепий и Хигия, една от дъщерите на Асклепий, освен това Арес и до него Агон (божество на състезанието, на двубоя), докато на другата е показан Плутон, Дионис, както и Персефона с нимфите, като втората от тях държи сфера. А за ключа – тъй като Плутон държи ключ – казват, че с него Плутон заключвал Хадес и че никой, който влезе в него, не може да се върне обратно.

4 Не би било редно да пропусна и разказа на Аристарх, описателя на Олимпийските празници. Той казва, че когато бил в цветуща възраст, покривът на Хереона пострадал и елейците, които отишли да го поправят, намерили между тавана на покрива и тази част, върху която стоят керемидите, тялото на убит от рани хоплит. Този мъж воювал в битката на елейците срещу лакедемонците в Алтис.

5 Защото елейците се защищавали, покатерени по покривите на божиите храмове и на всякакви други сгради. Та и този мъж се бил скрил там и издъхнал от раните си. След като издъхнал, нито лятната жега, нито зимният студ могли да увредят тялото му, тъй като останало под надежден покров. Аристарх добавя, че го изнесли извън Алтис и го положили в земята заедно с въоръжението му.

6 А това, което и елейците наричат “колоната на Ойномай” се намира по посока на светилището на Зевс, като се идва от Големия олтар. Вляво колоните са четири и върху тях лежи покрив, а едно между тях има празно място, заради дървена колона, която е пострадала от времето и до голяма степен е придържана с въжета. Тази именно колона, както разказват, е стояла в дома на Ойномай. Когато богът ударил дома му с гръм, цялата останала част от постройката рухнала и останала само тази колона.

7 Пред нея има медна табличка и на нея е изписана следната елегия:

И аз, странниче, останка съм от домове онези,

Колонка бях преди на Ойномай в дома,

а край Кронид лежа почитана и вързана,

и не ще ме погълне гибелният огън.

8 Там научих и следното. Един мъж от Римския сенат спечелил победа на Олимпийските игри. Той поискал да остави като спомен за победата си свое медно изображение с надпис и започнал да копае дупка. Като започнали да му копаят ямата близо до колоната на Ойномай, копачите намерили парчета от оръжия, конски сбруи и юзди.

9 Сам аз видях тези изкопани останки. Има и един скромно изработен храм с неголеми размери, който и до днес наричат Дорийския Метроон73, пазейки старото му име. В него няма статуя на Майката на боговете, а са изложени статуи в изправен ръст на римляни. Самият Метроон се намира вътре в Алтис и около него има една кръгла постройка, наречена Филипейон. На върха на Филипейона има нароподобен меден сплит, свързан с гредите.

10 Тази постройка се намира вляво на изхода на пританиона и е направена от изпечени тухли, а около нея има изправени колони. Направена е в чест на Филип, преди Елада да падне в битката при Херонея74. Там са изложени (статуите на) Филип и на Александър, а наред с тях и на Аминта, бащата на Филип. Те са творби на <Леохар>, изработени от слонова кост и злато, като до тях има и изображения на Олимпиада и Евридика.

21 Оттук насетне преминавам към описанието на статуите и посветителните дарове. Не искам разказът ми за тях да бъде смесен. Защото в Акропола на Атина статуите, както и всичко други представляват посветителни дарове. Докато в Алтис посвещението е свързано с почитта към боговете, докато статуите на олимпийските победители са подарявани понякога от самите тях за собствена прослава. За тези статуи ще споменем по-късно. А словото ми първо ще се насочи към посветителните дарове, пристъпвайки към най-прочутите от тях.

2 Прочие, като се тръгне към стадиона от Метроона, вляво на самия връх на височината (наречена) Кронийския камък, на самата височина има фундамент и изсечени стъпала към него, а на фундамента се издигат медни статуи на Зевс. Те са направени от средства, взети като глоба от състезатели, нарушили правилата на състезанията, и местните хора ги наричат Дзани (“Зевсове”).

3 Първите, шест на брой, били поставени по време на деветдесет и осмата Олимпиада75. Тесалиецът Евпол подкупил с пари явилите се на юмручен бой, аркадеца Агетор и Пританид от Кизик, а с тях и халикарнасеца Формион, победителя от предишната Олимпиада. Казват, че това било първото нарушение на състезатели и елейците глобили Евпол, както и тези, които получили от Евпол подкуп. Две от статуите са творба на <Клеон> от Сикион. За другите четири кой ги е направил, не знаем.

4 С изключение на третата и четвъртата, на останалите статуи има написани елегии. Първата елегия иска да покаже, че олимпийска победа може да се спечели не с подкупи, а с бързината на нозете и силата на тялото, Стиховете на втората статуя казват, че тя е издигната като израз на почитта на елейците към бога, както и за назидание на нарушаващите правилата състезатели. А що се отнася до петата и шестата, то на едната се прави възхвала на елейците и в не по-малка степен осъждане на боксьорите, докато на последната надписът представлява поучение към всички елини никой да не дава подкуп, за да печели олимпийска победа.

5 След Евполос атинянинът Калип, състезател по петобой подкупил своите противници на сто и дванадесетата Олимпиада76. След като елейците наложили на Калип и противниците му глоба, атиняните изпращат Хиперид да убеди елейците да отменят глобата. Елейците им отказали това благодеяние и атиняните в своето високомерие решили да не платят глобата и да бойкотират Олимпийските игри, докато Делфийският бог не им заявил, че няма да им дава никакви оракули, докато не си платят глобата на елейците.

6 Така, след като я платили, били издигнати статуи на Зевс, също шест на брой, също надписани с елегии, не по-малко изкусни от тези, които са направени от глобата наложена на Евпол. В надписите се съдържат следните сентенции, първо че статуите са посветени по прорицание на бога, оценил решението на елейците, свързано с петобоя, вторият и третият надпис – възхвала на елейците заради наложената глоба в петобоя.

7 Четвъртата елегия иска да каже, че Олимпиадите са състезания по доблест, е не по рушвети, петият надпис обяснява причината, поради която статуите са посветени, а шестият съобщава за оракула, който атиняните получили от Делфи.

8 От следващите статуи две са свързани с глоба, наложени в състезанието по борба. Нито аз, нито елейските тълкуватели знаят кои са имената на наказаните. И на тези статуи има надписи, като първият казва, че родосците са внесли тези пари в чест на Зевс Олимпийски заради закононарушението на един техен гражданин в състезанието по борба, а вторият пояснява, че статуята е от парите, взети като глоба от мъже, състезавали се по борба срещу подкуп.

9 За останалите статуи елейските тълкуватели споменават имената на следните състезатели, от времето на сто седемдесет и осмата Олимпиада77. Евдел получил подкуп от Филострат, а този Филострат бил родосец. Но аз открих противоречие между това обяснение и надписите в Елея, съдържащи имената на победителите в Олимпийските игри. Защото тези надписи съдържат името на Стратон от Александрия, спечелил по време на сто седемдесет и осмата олимпиада в един и същи ден победа по панкратион и по борба. А основател на Александрия при Канобийското устие на Нил е Александър, синът на Филип, като разправят, че и преди това на същото място съществувало малко египетско градче, което се наричало Ракотис78.

10 Надписът показва, че преди този Стратон трима са получили маслинов венец по панкратион и борба, и още толкова на брой след него. Това са Капрос от самата Елида, родосецът Аристомен от елините отвъд Егейско море и Протофан от магнетците при Летеон. А тези, които са след Стратон, са Марион от същия град и Аристей от Стратоникея – тази земя и град по-рано се е наричала Хризаорида – а седми е Никострат от крайморските киликийци, а за него мога да кажа само онова, което разказват самите киликийци.

11 Този Никострат произлизал от знатна фамилия и когато бил невръстно дете, го отвлекли фригийски пирати. Докарали го в Егея и някой си го купил. По-късно на този човек му се присънил сън. Сторило му се, че под леглото, на което спял Никострат, пропълзяло малко лъвче. Когато Никострат пораснал, спечелил и други олимпийски победи, освен по панкратион и борба.

12 Сред останалите, глобени от елейците, е и един александриец, състезател в юмручен бой, през двеста и осемнадесетата олимпиада79, а името на глобения било Аполоний, прякорът му пък – Рантес (“Ръсещият”). Александрийците имат свой обичай да си дават прякори.

13 Това е първият египтянин, осъден от елейците за нарушение. Осъден бил не за даване или получаване на подкуп, а за едно друго оскърбление към състезанието. Той не пристигнал в определения срок и по настояване на елейците се наложило според закона да бъде лишен от участие в състезанието. Оправданието, което той предложил, че бил задържан от насрещни ветрове при Кикладските острови, било изобличено като лъжливо от Хераклид, който също бил александриец по род. Всъщност той закъснял в Йония, за да вземе откуп от състезанията.

14 Така елейците изключили от състезанието Аполоний и всички други, които не се явили в уреченото време за състезанието по юмручен бой и така елейците връчили на Хераклид венеца без борба (служебно). Тогава Аполоний увил ремъка около юмруците си като за битка, изтичал срещу Хераклид и грабнал изложения вече маслинов венец, и избягал при хеланодиците.

15 Празноумието щяло да му нанесе голяма щета, а има и други две статуи, правени по наше време. Защото по време на двеста двадесет и шестата олимпиада80 състезатели по юмручен бой, по време на финалното състезание били уличени че са се споразумели срещу подкуп. Наложената им глоба била да направят статуи на Зевс, едната вляво при входа на стадиона, а другата отдясно. Имената на тези боксьори са Дидас, а този, който платил подкупа, се казвал Сарапамон. И двамата били от най-новия ном (област) на Египет, който се нарича Арсиноит.

16 Изобщо странно е, когато не се зачита богът по време на Олимпийските игри и или се получават, или се дават подкупи. Но още по-странно е, когато това го извърши някой от самите елейци. Защото разказват, че такова нещо се е одързостил да направи и елеецът Дамоник в сто деветдесет и втората Олимпиада81. За венеца застанали да се състезават на тепиха по борба синът на Дамоник Поликтор и смирнеецът Сосандър, чийто баща носел същото име. Дамоник, понеже много желаел синът му да спечели победата, дал пари на бащата на Сосандър.

17 Когато деянието било разобличено, хеланодиците наложили глоба не на децата, а насочили гнева си към бащите им, защото те били извършители на престъплението. От тази глоба били направени статуи. Едната е поставена в гимназиона на елейците, а другата пред така наречения “Шарен портик” в Алтис, защото в древни времена стените му били изписани с картини. Някои наричат този портик и на името на Ехо. Когато човек извика там, ехото връща звука до седем пъти, а някога и повече.

18 Разказват за един панкратиаст от Александрия, че толкова се изплашил от своите противници по време на двеста и първата Олимпиада82, че един ден преди обявената дата за състезанието по панкратион се канел да избяга. Това е единственият човек, за когото се упоменава, че е глобен заради проява на страх, не само от египтяните, но от всички. Това установих за изброените статуи и за причините, поради които те са издигнати.

22 Има разбира се и статуи на Зевс, посветени както на обществени начала, така и от отделни граждани. Има и олтар, при входа на Алтис по улицата, водеща към стадиона. На него елейците не принасят жертви на нито един бог, а там е обичайно да се провеждат състезания между тръбачи и вестители. Край този олтар е направен меден пиедестал и на него е издигната статуя на Зевс, на големина около шест лакти, като богът държи в двете си ръце по една мълния. Посветили са я кинетеите. А обгръщащият го венец е посветителен дар от един флиунтиец на име Клеол, който бил едва в детска възраст.

2 А край така наречения Хиподамион има полукръгъл каменен постамент, и на него статуи на Зевс, Тетида и Хемера, които се молят на Зевс за децата си. Това е в средата на постамента. Противоположно на техните фигури, в краищата на извивките на полукръга, са изправени статуи на Ахил и Мемнон. Един срещу друг също така са поставени (статуи на) варварин срещу елин, Одисей срещу Хелен, тъй като двамата, всеки в своята войска, най-много се славели със своята мъдрост, Александър срещу Менелай заради изначалната им омраза, Еней срещу Диомед и Деифоб срещу Аякс, сина на Теламон.

3 Това са творби на ликиеца Мирон, а са посветени от йонийските аполониати. А под нозете на Зевс може да се прочете и елегион, изписан с древни букви:

Посветени сме в памет на Аполония, която в Йонийското море основа дългокосия Феб.

Взели пределите на Абантида, те с помощта на боговете посветиха тук десятък от Тронион.

Така наречената Абантида била местност и градче в самият Тронион, в сушата на Теспротида под Керавнийските планини.

4 Когато корабите на елините на връщане от Илион се разпръснали, локри от Тронион при реката Боагрий и абанти от Евбея били отнесени заедно с осем кораба към Керавнийските височини. Там те се заселили и основали града Тронион, а земята, която завладяли, по общо съгласие нарекли Абантида, но по-късно били изтласкани от съседните аполониати, след като били победени във война. Аполония била колония на Коркира, (твърдят че е колония на Коринт,) и коринтяните участвали в плячкосването.

5 По-нататък има един Зевс, обърнат към изгрев слънце, държащ в едната си ръка орел, а в другата мълния. Около него и на главата му има венец от пролетни цветя. Той е посвещение от метапонтийците и е творба на егинеца <Аристон>. Не знаем кой е учителя на този Аристон, нито по кое време се е родил.

6 Гражданите на Флиунт също са направили посвещение, статуи на Зевс, дъщерите на Асоп и самия Асоп. Статуите им са подредени по следния начин. Първа е застанала Немея, след нея Зевс докосва Егина, до Егина е застанала Харпина – според сказанията на елейците и флиунтийците с нея се съчетал Арес, и Харпина е майка на Ойномай, който царувал около Писея – след нея стои Коркира и след нея Тива, последен е поставен Асоп. За Коркира се разказва, че с нея се сношил Посейдон. Така ги е възпял и Пиндар в химна си за Тива и Зевс.

7 На частни разноски, а не с общо решение неколцина леонтинци са издигнали статуя на Зевс. Големината й е седем лакътя, в ръцете му има орел и колчана на Зевс, както е възпят от поетите. Посветителите са Хипагор, Фринон и Енесидем, за когото мисля, че е някой друг, а не тиранът на Леонтини Енесидем.

23 Като се мине покрай входа за Булевтериона се възправя статуя на Зевс, на която няма никакъв надпис и веднага като се извърнеш на север има (друга) статуя на Зевс. Тя е обърната към изгрев слънце и е посвещение от елините, които са се сражавали в битката при Платея83 срещу Мардоний и мидийците. Вдясно на постамента са изписани участвалите в този подвиг градове, първо лакедемонците, след тях атиняните, трети и четвърти са написани коринтяните и сикионците, пети са егинетите,

2 след агинетите са мегарците и жителите на Епидавър, от Аркадия са упоменати тегеатците и орхоменците, след тях следват жителите на Флиунт, Трезен и Хермион, от земята на Аргос са тиринтците, от беотийците са единствено гражданите на Платея, и владеещите Микена аргосци, от островитяните са жителите на о-в Киос и Мелос, от брега на Теспротида е упомената Амбракия, тенийците и лепреатите, като лепреатите са единствените от Трифилия, от обитаващите Егейското море и Кикладите са не само тенийците, но и наксосците и китносците, от Евбея пък са стиреите и след тях елейците, потидейците и гражданите на Анактория, а най-накрая в списъка са гражданите на Халкида при Еврип.

3 По мое време от всички тези градове следните представляваха руини: След персийските войни84 жителите на Микена и Тиринт бяха прогонени от аргосците. Жителите на Амбракия и на Анактория, заселници от Коринт, римският базилевс ги премести да живеят заедно в Никополис на реката Акций. Потидейците на два пъти са били прогонвани от своята родина от Филип85, сина на Аминта и още по-рано от атиняните86, а по-късно Касандър87 върнал потидейците в родната им земя, но градът не възстановил старото си име, а се нарекъл Касандрия на името на своя възстановител. Посветената в Олимпия статуя от елините е творба на егинеца <Анаксагор>. Неговото име описателите на битката при Платея са пропуснали.

4 Пред тази статуя на Зевс има една медна стела, съдържаща клаузите на тридесет годишния мирен договор между лакедемонците и атиняните88. Атиняните го сключили, след като завладели за втори път Евбея, в третата година от осемдесет и третата Олимпиада, на която Крисон от Химерея спечелил състезанието по бягане на един стадий. В клаузите на този договор е упоменато и това, че в мира между атиняните и лакедемонците няма да бъде включен градът на аргосците, а ако атиняните и аргосците отделно пожелаят, могат да се споразумеят помежду си.

5 Това казва този договор, а край колесницата на Клеостен е издигната друга статуя на Зевс. За нея ще разкажа по-късно, а статуята на Зевс е посвещение от мегарцита, изработена е от братята <Псилакс> и <Онет>, и техните синове. Но не мога да кажа нито кога са живяли, нито кое им е отечеството, нито кой ги е учил.

6 При колесницата на Гелон се издига една древна статуя на Зевс, със скиптър, казват, че тя е посвещение от хюблеите. Хюблите били градове в Сицилия, единият с име Гереатида, а другият – като че ли – наричали Мейзон. И по мое време имената им са се запазили, а в Катания, в една напълно пустинна местност, има едно пустинно село, Гереатида, и нейните жители си имат светилище на бога на хюблеите, което е почитано от сицилийците. Смятам, че те са донесли статуята в Олимпия. Филист, синът на Архоменид казва, че при тях има тълкуватели на знамения и сънища и че варварите от Сицилия се отнасяли с най-голямо благоговение към това светилище.

7 А близо до посвещението на хюблеите е направен меден постамент и на него Зевс. Според мен неговата височина е около осемнадесет лакти. Кои са го посветили на бога и кои са го изработили, разкрива надписаният върху постамента елегион:

Клейтуриите тази статуя на бога в десятък посветиха,

взели насила от много градове, въздигнаха го и го изработиха умело

<Аристон> и <Телестас>, родни братя лаконци.

Смятам, че те не са известни в цяла Елада. Но елейците имат какво да кажат за тях, а още повече лакедемонците, доколкото са техни съграждани.

24 Край Зевс Лаойт и Посейдон Лаойт, до техния олтар има статуя на Зевс върху меден постамент, дар от народа на Коринт, произведение на <Мусос>, който и да е този Мусос. А като се тръгне от Булевтериона към големия храм, вляво има статуя на Зевс, увенчана с цветен венец, а в десницата е направена мълния. Тя е произведение на тиванеца <Аскар>, ученик на сикионеца (Канах. Надписът върху нея указва, че представлява десятък от Фокидската война), от тесалийците.

2 Може и да са имали някаква война с фокидците и това да им е посвещение от взетото от фокидците, но това не е така наречената Свещена война, която са водили преди мидийците с царя си да влязат в Елада. Недалече от нея има статуя на Зевс и надписът разкрива, че тя е посвещение от жителите на Псофида след една военна победа.

3 Вдясно от Големия храм има статуя на Зевс, гледаща към изток, с големина дванадесет лакти, посветителен дар, казват, от лакедемонците, когато за втори път победили във война въстаналите месенци. На нея има и елегион:

Приеми, Владетелю, Крониде, Зевсе Олимпийски

една хубава статуя с милостив дух към лакедемонците.

4 От римляните не знам нито някой лично, нито от името на Сената да е направил посвещение в елинско светилище, преди Момий. Той е направил дара си от плячката от Ахея, медна статуя на Зевс в Олимпия. Тя е изправена вляво от лакедемонското посвещение, край първата колона на храма. Но най-голямата медна статуя на Зевс е посвещение от самите елейци, от плячката от войната им с аркадците и е с големина двадесет и седем стъпки.

5 А до Пелопиона има една невисока колона и на нея е поставена малка статуя на Зевс, протегнал едната си ръка. Срещу нея, в редица, има други посветителни дарове, като статуите на Зевс и Ганимед. Омир89 е съчинил, че Ганимед бил похитен от боговете да бъде виночерпец на Зевс и заради него Трой получил в дар коне. Тя е посветителен дар от тесалиеца Гнатис, а е творба на <Аристокъл>, ученик и син на Клеойт.

6 Има и друг Зевс, без брада, едно от посвещенията на Микитос. За този Микитос, какъв е родът му и заради какво е направил толкова много посвещения в Олимпия, ще разкажа по-нататък. Като се продължи не много от споменатата статуя, по правата улица, има статуя на Зевс, също без брада, посветена от елаитите, които са първите обитатели на Еолида на слизане от равнината Каик към морето.

7 Веднага до нея има друга статуя на Зевс, а надписът върху нея казва, че са я посветили гражданите на Книдос в Херсонес от (плячката, взета от) техни противници. По-голямата част от града на книдосците е построен на карийската суша, и тя е най-известна, докато така нареченият Херсонес представлява остров пред континенталния бряг, свързан с нея с мост.

8 Та посветителните дарове в Олимпия са ги направили живеещите там, така както (изглежда) от града на ефесците тези, които живеят в (квартала), наречен Коресос са направили посвещение отделно от общото решение на Ефес. При стената на Алтис също има статуя на Зевс, обърнат на запад, казват, че и той е един от даровете на Момий от Ахейската война.

9 Но от всички статуи на Зевс тази, която е в Булевтериона в най-голяма степен е направена за сплашване на престъпниците. Неговото прозвище е Хоркиос (Пазител на клетвата), в едната си ръка държи мълния. Прието е край него атлетите, заедно с техните бащи и братя, както и гимнастите да полагат клетва върху разсечен труп на глиган, че няма да извършат нарушение по време на олимпийското състезание. Освен това атлетите се заклеват, че последователно в продължение на десет месеца сами ще си подготвят всичко, необходимо за дисциплината си.

10 Заклеват се и тези, които ще съдят момчетата или жребците, които ще участват в състезанията, че ще отсъждат справедливо и без да взимат подкупи, и че ще пазят в тайна както одобреното, така и неодобреното. Не си спомням да ми е обяснявано за какво се използва този глиган след клетвата, която атлетите полагат, тъй като той е древно жертвено животно при полагане на клетви, но не е дадено човек да вкусва от него. В немалка степен това го разкрива и Омир90.

11 Прочие, според него глиганът, пред чийто съсечен труп Агамемнон се заклева, че не е докосвал Бризеида в ложето си, бива изхвърлен от вестителя в морето. Или “Съсече от тлъстините на глиган с безжалостна мед.” Тях Талтибий “запокити на пенливото море в бездната, храна за рибите”. Ето защо считам, че това е древен обичай. А пред нозете на Хоркиос е поставена медна табличка, с изписани на нея елегиони, представляващи заплаха към полагащите клетва.

25 Дотук изредих точно статуите на Зевс, издигнати в Алтис. А посветителният дар пред Големия храм е направен от един коринтянин, не от старите жители на Коринт, а от тези, които са получили града от царя, като статуята е на Александър, сина на Филип, но несъмнено наподобяващ Зевс. Ще упомена и за други изображения, които не са подобие на Зевс и се поставени не заради почит към богове, а от благодарност към смъртни хора. За тях ще разкажа заедно със словото си за атлетите.

2 Според някакъв древен обичай всяка година месенците изпращали през протока в Регион хорос от тридесет и пет момчета, заедно с един учител и флейтист, за да участват в едно местно религиозно шествие в Регион. Но веднъж ги сполетяло нещастие и нито един от изпратените не се спасил. Корабът, превозващ децата, потънал заедно с тях в морската бездна. Защото в този проток морето е най-бурно.

3 Там ветровете вдигат вълна от две посоки, откъм Адриатика и от другото море, което се нарича Тиренско, но дори и когато не духат ветрове, из протока минава твърде силно и въртеливо течение. А и в него се събират толкова много морски зверове, че дори въздухът над водата е изпълнен с миризмата им, тъй щото корабукрошенецът няма никаква надежда да се спаси в този проток. Ако и Одисей беше загубил кораба си в него, никой не би могъл да повярва, че той се е измъкнал жив на брега на Италия.

4 Но при всяка трагедия милостта от боговете създава облекчение. Тогава месенците изпаднали в скръб от загубата на децата, и наред с другите прояви на почит посветили в Олимпия техни медни статуи, заедно с учителя и флейтиста. Надписът показва, че това е древен посветителен дар от месенците при протока. По-късно Хипий, наричан от елините “Мъдреца”, написал в тяхна чест елегии. А статуите са изработени от елееца <Калон>.

5 На сицилийския нос, обърнат към Либия и на юг, наречен Пахин, е градът Мотюе. В него живеят либийци и финикийци. На война срещу тези варвари се вдигнали гражданите на Агригент и след като взели от тях плячка и пленници, посветили в Олимпия медните статуи на деца, протегнали напред десниците си, сякаш в молитва към бога. Те са поставени на стената на Алтис и според мен, пък и според обясненията, са творба на <Каламид>.

6 А в Сицилия живеят следните народи, сиканци, сицилийци и фригийци, като първите са се преселили от Италия, докато фригийците са дошли от реката Скамандър и територията на Троада. А финикийците и либийците са дошли на острова с общ флот и са преселници от Картаген. Това са варварските народи в Сицилия. А от елините владения там имат дорийците, йонийците и малки дялове от Фокида и Атика.

7 До посветителните дарове на гражданите на Агригент на стената има две статуи на Херакъл, като голо момче. Едната го показва как стреля с лъка в немейския лъв. Този Херакъл заедно с лъва е подарен от тарентинеца Хипотий и е творба на <Никодам>, сина на Меналий. Втората статуя е посвещение от мендееца Анаксип и е била преместена там от елейците. Преди това се е намирала в края на пътя, който води от Елида към Олимпия, и се нарича “Свята”.

8 Има и посвещения от името на цялата ахейска общност, изобразяващи Хектор91, предизвикващ двубой и елинския войн, комуто ще се падне жребия. Те са застанали близо до Големия храм, въоръжени с копия и щитове. Срещу тях, на втори постамент, е направен Нестор, хвърлящ жребия на двамата в шлема. От осемте участници в хвърлянето на жребия за двубоя с Хектор – защото казват, че деветият от тях, статуята на Одисей, е отнесена от Нерон в Рим

9 – та от тези осем е изписано само името на Агамемнон, при това отдясно на ляво92. А на този, на чийто щит е поставен петел, е Идоменей, потомъкът на Минос. Идоменей, казват, е потомък на Хелиос, чиято дъщеря била Пазифая, а птицата е свещена на Хелиос и тя възвестява предстоящия изгрев на слънцето.

10 На постамента има и надпис:

Тези статуи на Зевс ги посветиха ахейците,

потомци на полубожествения Танталид Пелопс.

Това гласи надписът. А името на автора на статуите е упоменато в надписа върху щита на Идоменей:

Една от многото творби това е

на изкусния егинец <Онат>,

рожба на Микон.

11 Недалече от посветителния дар на ахейците има (друга) статуя на Херакъл, борещ са за пояса с яздеща на кон амазонка. Тази скулптурна група е посвещение от занклееца Евагор, а е произведение на кидониатеца <Аристокъл>. Аристокъл е един от най-древните майстори. Никой не е в състояние да каже точно по кое време е живял, но е очевидно, че е било преди Занкле да получи сегашното си име Месена.

12 Тасосци, които в старо време са били финикийци и от Тир във Финикия са доплавали в търсене на друга родини в Европа заедно с Тасос, сина на Агенор, са посветили в Олимпия статуя на Херакъл, която, както и постамента й, е от мед. Големината на тази статуя е десет лакти. В десницата си той държи боздуган, а в лявата си ръка лък. В Тасос чух, че те почитат същия Херакъл, който е почитан и от тирийците, но след като се установили сред елините решили да отдават почит и към Херакъл, сина на Амфитрион.

13 Върху тасоското посвещение в Олимпия е изписан елегион:

Направи ме <Онат>, синът на Микон,

самият той обитаващ дом в Егина.

Що се отнася до този Онат и до скулптурната школа на Егина, ще ги поставим не по-късно от Дедал и Атическата работилница.

26 Дорийските месенци, които някога завзели Навпакт от атиняните, са посветили на една колона в Олимпия статуя на Нике. Тя е творба на мендееца <Пеоний>93, и е направена от мъже, когато, според мен, воювали с Акарнания и Ениади. Самите месенци твърдят, че им е посвещение заради подвига им на остров Сфактерия (който извършили) заедно с атиняните, и че не са написали имената на своите противници поради страх от лакедемонците, тъй като изобщо не се страхуват от ениадците и акарнанците.

2 Установих, че многобройните посвещения на Микитос не са едно изложени едно до друго, но до образите на елееца Ифит и Екехейрия, увенчаваща Ифит, се намират следните Микитови посвещения, Амфитрита, Посейдон и Хестия, творби на аргосеца <Главк>. От лявата страна покрай Големия храм има други негови посвещения, на Коре, дъщерята на Деметра, Афродита и Ганимед, а от поетите Омир и Хезиод, и веднага до тях боговете Асклепий и Хигия.

3 Един от посветителните дарове на Микитос представлява статуя на Агон (бог на състезанието), с гири. Тези гири имат следната форма: Представляват удължен и не съвсем оформен полукръг и са направени така, че в него да влизат пръстите на ръцете, както през дръжките на щит. Такава е формата им. До Агон има образ на Дионис, на трака Орфей и статуя на Зевс, за която споменах и малко по-преди94.

4 Те са произведение на аргосеца <Дионисий>. Казват, че при тях имало и други дарове на Микитос, но Нерон и тях отнесъл. Не добавят името на учителя на техните автори, аргосците Дионисий и Главк. Но като време, в което са творили, сочат годините, когато Микитос95 ги е посветил в Олимпия. За този Микитос Херодот96 е разказал, че когато Анаксилас бил тиран в Регион, той бил негов роб и ковчежник. По-късно, когато Анаксилас умрял, той прибрал парите му и отишъл в Тегея.

5 Надписите по тези посвещения сочат за баща на Микитос Хойрос и елинските градове, отечеството Регион и Месена при протока. Надписите казват, че той живял в Тегея, и че е направил посвещенията в Олимпия като оброк за спасението на своето дете, което боледувало от неизлечима болест.

6 Близо до по-големите дарове на Микитос, изкуство на аргосеца Главк, стои статуята в изправен ръст на Атина, покрита с шлем и държаща егида. Тя е изработена от меналиеца <Никодам> и е посвещение от елейците. До Атина е поставена Нике. Нея са я посветили мантинейците, но надписът не разкрива след коя война. Говори се, че я е изработил <Каламис>, без крила, наподобявайки дървената статуя на безкрилата Нике в Атина97.

7 До по-малките посвещения на Микитос, изработени от Дионисий, до тях са изобразени (на статуи) някои от подвизите на Херакъл, срещу Немейския лъв, срещу Хидрата и кучето на Хадес, и срещу глигана при реката Еримант. Тях са ги донесли гражданите на Хераклея, след като ограбили земята на варварите мариандини. Хераклея е изградена на Евксинския понт и е колония на мегарците. В основаването й участвали и танагрийците от Беотия.

27 Срещу гореизброените има друга редица от посветителни дарове, обърнати на юг, близо до свещения участък на Пелопс. Сред тях са и посвещенията на менолиеца Формид, който се преместил от Менолос в Сицилия при Гелон, сина на Дейномен и в съюз с него и по-късно с брата на Гелон Хиерон извършил славни подвизи във военни експедиции. След това той забогатял толкова, че направил тези посвещения в Олимпия и други на Аполон в Делфи.

2 Даровете му в Олимпия представляват два коня и двама кочияши, като до всеки от двата коня е застанал по един кочияш. Първият кон и мъж са творба на аргосеца <Дионисий>, а втората група е направена от егинеца <Симон>. На първия кон отстрани има надпис, който в началото не е в мерена реч. Надписът гласи следното:

Посвети (ме) аркадеца Формид, преди от Меналос, а днес от Сиракуза.

3 Това е конят, към когото според разказите на елейците конете проявяват страст. Очевидно това, което се случва с него, е дело на мъдростта на някой маг. Защото статуята твърде отстъпва и по големина, и по хубост на (истинските) коне, които влизат в Алтис, още повече че опашката му е отрязана, но още по-срамното е следното: мъжките коне налитат да му се качат не само през пролетта, но ката ден.

4 Тичат из Алтис, късат прангите или бягат от водачите си и скачат върху него с много по-голяма страст, отколкото върху някоя хубава кобила, която е готова да й се качат. Пързалят се с копитата си, но въпреки това не се отказват, а цвилят още повече и скачат върху статуята с още по-голяма стръв, докато не бъдат издърпани насила с помощта на камшици. Дотогава не могат да се откъснат от медната статуя.

5 Виждал съм с очите си и друго чудо в Лидия, различно от това с коня на Формид, но и то нелишено от мъдростта на магите. Защото при така наречените персийски лидийци в града Хиерокесарея и в Хипепите има две светилища, във всяко от които има постройка и вътре в постройката върху олтара има пепел. Цветът й обаче не е като на обикновената пепел.

6 Вътре влезе един маг с наръч сухи дърва и ги постави на олтара. Първо постави тиара на главата си а после запя някакъв призив към своите богове, на варварска реч, напълно неразбираема за елините. Пееше, като четеше от книга. Изведнъж без да има жар всички дървета пламнаха и от тях лумна ярък огън.

7 Такова нещо ми показаха там. А сред тези посветителни дарове има статуя и на самия Формид, изправен срещу свой противник, и сражаващ се след това с втори и трети войн. На тази скулптурна група е изписано, че сражаващият се войник е Формид от Меналос, а посветителят им е сиракузецът Ликортас. Очевидно този Ликортас ги е дарил от приятелски чувства към Формид. Но елините наричат и посвещенията на Ликортас Формидови.

8 А Хермес, носещ овена под мишница, покрит с кучешка кожа на главата и облечен в хитон и хламида, не е от даровете на Формид, а е даден на бога от аркадците от Феней. Надписът казва, че е творба на егинеца <Онатас>, който го е направил заедно с <Калителес>. Според мен Калителес е ученик или син на Онатас. Недалече от посвещението на фенеатите има друга статуя, преставяща Хермес с жезъл на вестител. Според надписа върху нея посветил я е Главкий, родом от Регион, а я е направил елеецът <Калон>.

9 А двата медни бика, единият дар от коркирците, а другият от еретрийците, е работа на еретриеца <Филезий>. За какво коркирците са посветили този бик в Олимпия и втори в Делфи, ще разкрия в изложението си за Фокида98, но за техния дар в Олимпия чух следното.

10 Едно малко дете се пъхнало под този бик и се за заиграло под него. Но изведнъж си вдигнало главата, ударило я в медта и от раната няколко дни по-късно починало. Елейците решили да изнесат бика от Алтис като виновен за кръвопролитието. Но богът в Делфи им позволил да го оставят в земята си, след като направят очистителен посветителен дар, какъвто се полага при елините при неумишлено убийство.

11 Под чинарите в Алтис, в средата на периболоса, има меден трофей и надпис на щита на трофея, че са го издигнали елейците от (плячкосаното оръжие на) лакедемонците. В същата тази битка загинал и онзи мъж, който бил намерен по мое време, когато започнали да поправят покрива на Хереона.

12 А посветителният дар на мендейците99 в Тракия почти ме заблуди, защото е изображение на петобоец. Изправена е край (статуята на) елееца Анавхидас и е с древни оловни гири. Надписът на бедрото му съобщава следното:

На Зевс, царя на боговете мен, най-добрата плячка

ме посветиха мендейците, насилили Сипта с ръцете си.

Изглежда, че Сипта е някаква крепост и град в Тракия. А потеклото на мендейците е елинско и от Йония, градът им е нагоре от морето при град Енос100.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕТА КНИГА

1 Павзаний очевидно черпи информация от Тукидид [Thuc. 1,10-12], който в своята “Археология” подробно описва разделянето на Пелопонес на пет части. Полуостровът бил заселен от три племена. Дорийците (дорите) обитавали Лакония, Месения и Аргос, а ахейците (ахеите) цялото северно крайбрежие т.е. Ахайа, Сикион и Коринт. Според някои извори елейците били част от аркадците.

2 Коментаторите на Павзаний са изяснили приблизителната година, която може да бъде и база за хронологията на V книга. Те са изчислили, че става дума за 13 година от управлението на император Марк Аврелий Антонин, т.е. 174 г.

3 Става дума за град Милет в Кария.

4 Мюртил бил син на Ерм, колесничаря на Ойномай.

5 Синовете му били Еврит и Ктеат.

6 Молина е жената на Актор.

7 Следователно и от правото на примирие.

8 т.е. Коринт.

9 Татко е Зевс

10 Hom. Il. II, 615-625.

11 Моликрия е бил крайбрежен град в Етолия, откъдето през Коринтския провлак била пряката връзка с Ахайа.

12 Hom. Il. II, 638.

13 През август 338 г. пр. Хр.

14 За това проклятие виж подробности у Херодот [[Hdt. 4,30,1-2].

15 Hom. Il. XI, 722.

16 Вж. Xen. Anab. 5,3,7-13.

17 Олимпийския съвет приел ролята на върховен съд.

18 Според Curt. 2,92 това било старинен “варварски” обичай ?!

19 Всъщност Павзаний леко обърква разказа си. В случая става дума за сестра й Ференике. Двете били дъщери на Диагор. Синът на Ференике е Пейсидор, а този на Калипатейра – Евкъл.

20 Свещено място с храм на Аполон в околностите на Милет.

21 Според преданията дактилите били първите занаятчии на Крит. Те били считани за големи изобретатели и дори вълшебници, свързани предимно с лечителството. Във Фригия те пък били считани за жреци на Кибела, сиреч Великата богиня майка.

22 Павзаний очевидно познава преданието за иседоните. Записано от Херодот [Hdt. 4,13].

23 Hom. Il. XXIII, 295.

24 т.е. Кастор и Полидевк.

25 Според традицията това станало през 776 г. пр. Хр. и тази година се счита за началото на Олимпийските игри.

26 т.е. в 724 г. пр. Хр.

27 В 708 г. пр. Хр.

28 През 688 г. пр. Хр.

29 т.е. в 680 г. пр. Хр.

30 В 648 г. пр. Хр.

31 през 632 г. пр. Хр.

32 в 620 г. пр. Хр.

33 точно един век по-късно в 520 г. пр. Хр.

34 в 408 г. пр. Хр.

35 През 384 г. пр. Хр.

36 В 256 г. пр. Хр.

37 Точно през 200 г. пр. Хр.

38 През 628 г. пр. Хр.

39 В 500 г. пр. Хр.

40 В 444 г. пр. Хр.

41 През 472 г. пр. Хр.

42 През 580 г. пр. Хр.

43 В 400 г. пр. Хр.

44 През 368 г. пр. Хр.

45 В 364 г. пр. Хр.

46 В 348 г. пр. Хр.

47 Pind. Olymp. 11,42.

48 Лидийският цар Алиат е управлявал между 605 и 560 г. пр. Хр., а мидиецът Астиаг (585 – 550 г. пр. Хр.).

49 През 146 г. пр. Хр.

50 Hom. Il. XIV, 317-318.

51 В 436 г. пр. Хр.

52 Hom. Il. V, 750.

53 Най-вероятно Антиох IV Епифан (175-164 г. пр. Хр.).

54 Имп. Адриан (117-138 г.).

55 Имп. Траян (98-117 г.).

56 Всъщност Траян води две тежки войни на север от Истрос (Дунав) през 101-102 и 105-106 г., когато окончателно покорил даките предвождани от Децебал.

57 Имп. Октавиан Август (27 г. пр. Хр. – 14 г.).

58 Зипойт е бил основател на династията във Витиния (ок. 315 – ок. 280 г. пр. Хр.).

59 Имп. Нерон (54 – 68г.).

60 Съответства на месец март.

61 Hom. Il. XIII, 389; XVI, 482.

62 Става дума за първата Немейска ода на Пиндар.

63 Климен бил един от известните трагически автори и лирически поет. Посвещението си извършил по време на 82 олимпиада, т.е. 452 г. пр. Хр.

64 Леонидеона бил построен най-късно през IV в. пр. Хр.

65 Наоколо имало специални зали, където празнували олимпийските победители.

66 Става дума за Олимпиада, съпругата на Филип II (359-323 г. пр. Хр.). Евридика е съпруга на Филип III Аридей (323-316 г. пр. Хр.)., незаконен син на вече споменатия Филип II.

67 За Кипсел и неговия род вж. Hdt. 7, 92. Самият Кипсел умрял в 637 г. пр. Хр.

68 Легендарен тракийски цар-жрец и прорицател. Той царувал в района на Салмидесос. За него вж. Soph. Antigona, 966-967; Amm. Marcell. 22,8, 13-14.

69 Вж. Hom. Il. VII, 225-240.

70 Вж. Hom. Il. XI, 248-261.

71 Вж. Hom. Od. X, 348-356.

72 Вж. Hom. Od. VI, 74.

73 Този храм на Великата богиня майка бил построен в началото на IV в. пр. Хр.

74 Битката е била през август 338 г. пр. Хр.

75 т.е. в 388 г. пр. Хр.

76 т.е. в 332 г. пр. Хр.

77 в 68 г. пр. Хр.

78 Александрия е основана от Александър III Велики в 331 г. пр. Хр.

79 т.е. в 93 г.

80 т.е. в 125 г.

81 в 12 г. пр. Хр.

82 т.е. в 25 г.

83 Битката при Платея е в 479 г. пр. Хр., вж. [Hdt. 9, 28].

84 Персийските или лидийските войни описани от Херодот в неговата “История”.

85 т.е. Филип II (359 – 336 г. пр. Хр.).

86 В 429 г. пр. Хр.

87 Касандър е управлявал Македония между 319 и 297 г. пр. Хр.

88 Договорът бил сключен в архонтската 446/445 г. пр. Хр.

89 Hom. Il. V, 265-272.

90 Hom. Il. XIX, 266-268.

91 Hom. Il. VII, 37-40.

92 т.е. по по правилата на слятото писане или бустрофедон.

93 Творението се датира приблизително около 420 г. пр. Хр.

94 Вж. Paus. 5,24,6.

95 В 467 г. пр. Хр.

96 Вж. Hdt. VII,170.

97 Вж. Paus. 1,22,4.

98 Вж. Paus. 10,9,3.

99 Мендейците били колонисти от Еретрия, която първоначално била заселена от йонийци. Поради тази причина Павзаний нарича мендейците йонийци.

100 Град в устието на Хеброс (Марица) дн. град Енез. В Турция, на границата с Гърция.

============================================================

Предходна глава – кн. 4 Нещата в Месения

Следваща глава – кн. 6 Нещата в Елея II

Advertisements
Published in: on 12. 11. 2008 at 6:32 pm  Коментарите са изключени за Павзаний, Описание на Елада – кн. 5  
Tags:
%d bloggers like this: