Павзаний, Описание на Елада – кн. 6

НЕЩАТА В ЕЛЕЯ 2

1 След като разказах за посветителните дарове, следва да направя въспоминание за (статуи на) състезавали се коне, на атлети, както и за  частни лица. Не са издигнати статуи на всички победители в Олимпийски игри, дори и на такива, които са се проявили изключително в състезанията, както и в други прояви на подвиг не всички са удостоени с паметни изображения.

2 Това наложи да ги пропусна в разказа си, тъй като липсва каталог на атлетите, които са спечелили победи в Олимпийските състезания, на други посвещения или опис на почетни статуи. А и тези, които са известни, няма да ги изредя всички, след като знам, че някои от тях са получили маслиновия венец не благодарение на своята сила, а поради неправилното решение на съдията1. Ще упомена само тези, които са или по-прославени, или чиито статуи са с по-добра изработка.

3 Вдясно от храма на Хера има статуя на състезател по борба, по род елеец, Симах, син на Есхил. До него е изправен Неолаид, син на Проксен, от Феней в Аркадия, победил сред юношите в юмручен бой. След него е Архедам, син на Ксений, също така надвил сред юношите по борба, и той от Елида. Така изброените изображения са творби на сикионеца <Алип>, ученик на аргосеца Навкид.

4 Надпис върху статуя казва, че тя е на Клеоген, син на Силен, местен човек, който победил в езда с кон от домашното си стадо. Близо до Клеоген е изложен Дейнолох, син на Пир, както и Троил, син на Алкин. И двамата са родом от Елида, но победите им не са еднакви. Защото конете на Клеоген спечелили победа на конни състезания докато той самият бил хеланодик, а Троил спечелил победа като участник в синорида и колесница с млади жребци – той победил в сто и втората Олимпиада2,

5 и от него насетне елейците постановили да не се разрешава на коне на хеланодиците да взимат участие в състезания – та статуята на първия я направил <Лизип>. Майката на Дейнолох сънувала, че прегръща сина си увенчан и заради това Дейнолох започнал да се упражнява за състезанието и надбягал младежите. Образът му е изработен от сикионеца <Клеон>.

6 За Киниска, дъщерята на Архидам, за нейния род и за олимпийските победи вече споменах по-рано в разказа си за царските фамилии на лакедемонците3. В Олимпия до статуята на Троил е изграден постамент от камък, а върху нея е поставена колесница с коне и колесничар, както и изображение на самата Киниска, творба на <Апелес>, има и надпис, отнасящ се до Киниска.

7 До Киниска са поставени статуи и на други лакедемонци, спечелили победи в конни състезания. Пръв сред тях е удостоеният в състезание с колесници Анаксандър, а надписът на статуята казва, че бащата на Анаксандър също бил награден преди него в състезание по петобой. А този, който сякаш се моли на бога, е Поликлет с прозвище Полихалк (Многомеден), той също победил с впряг от четири коня, а статуята му държи в десницата си диадема.

8 Край него стоят две деца, едното се държи за колелото (на колесницата), а другото (сякаш) иска да вземе диадемата. Както съобщава надписът на статуята, Поликлет победил в конни състезания и на Питийските, Истмийските и Немейските игри.

2 Статуята на един панкратиаст е изработена от <Лизип>. Този мъж е първият, спечелил победа по панкратион от всички акарнанци и в частност от самия град Стратон, името му е Ксенарк, син на Филандрид. Всъщност след нахлуването на Мидиеца4 (Персийския цар) от всички елини лакедемонците се отнасяли най-честолюбиво към отглеждането на коне. Освен тези, които вече изброих, до статуята на акарнанския атлет са изложени ликовете и на други (изтъкнати) конегледачи от Спарта, Ксенарк, Ликин, Аркесилай и синът на Аркесилай Лихас.

2 2. Ксенарк успял да спечели победи и в Делфи, както и в Аргос и в Коринт. А Ликин довел жребците си в Олимпия и след като един от тях не бил допуснат в състезанието, в ключил в надбягването само одобрените жребци и с тях победил, като посветил и две статуи в Олимпия, творба на атинянина <Мирон>. Що се отнася до Аркесилай и сина му Лихас, то първият спечелил две олимпийски победи, а Лихас бил възпрепятстван от лакедемонците да участва в състезанието и пуснал колесницата си от името на народа на Тива, а след като колесничарят му победил, превързал главата си с диадема.

3 Поради това хеланодиците го наказали с бой с камшик и заради този Лихас лакедемонците нахлули с войска в Елида предвождани от цар Агис и тогава станала битката в Алтис. След като войната била прекратена, тази статуя била издигната от елейците сред олимпийските победители, а надписът посочва, че победата е не за Лихас, а за народа на Тива.

4 Близо до Лихас е поставена статуята на елейския гадател Тразибул, син на Еней от рода на Ямидите, той прорицавал и на мантинейците срещу лакедемонците и техния цар Агис, син на Евдамид. За това ще разкажа по-подробно в книгата за аркадците. На дясното рамо на статуята на Тразибул пълзи гущер, а край него лежи жертвено куче, разсечено на две и с показващ се черен дроб.

5 Гадаенето с козлета, агнета и телета е станало обичайно за хората още от древни времена, кипърците са изобретили и гадаенето със свине, но никъде не се смята за полезно да се гадае по кучета. Изглежда, че гадателското изкуство по вътрешности на кучета е било присъщо единствено на Тразибул. А така наречените гадетели Ямиди са потомци на Ям. Той бил слуга (дете) на Аполон и според химна на Пиндар получил (от него) умението да гадае.

6 До лика на Тразибул е поставена статуята на елееца Тимостен, спечелил победа сред младежите по бягане на един стадий, и тази на милетеца Антипатър, син на Клейнопатър, победил сред младежите в юмручен бой. Мъже от Сиракуза, които принасяли в Олимпия жертви от името на Дионисий, се опитали да убедят срещу подкуп бащата на Антипатър да обяви, че синът му се явява от името на Сиракуза. Но Антипатър, който не можел да приеме дарове от един тиран, обявил, че е милетец и надписъл върху статуята, че е родом от Милет и че е първият йониец, в чиято чест в Олимпия е посветена статуя.

7 Неговата статуя е направена от <Поликлейт>, а Тимостен е изваян от сикионеца <Евтидих>, ученик на Лизип. Същият този Евтидих е направил и статуята на Тюхе (Съдбата) за сирийците при Оронт, която е много почитана от местните жители.

8 А в Алтис, до статуята на Тимостен стои Тимон и синът на Тимон Езип, като момчето седи на кон. Юношата победил на конна езда, а Тимон бил провъзгласен за победител заради колесницата си. Ликовете на Тимон и сина му са изваяни от сикионеца <Дедал>, който е автор и на тропеона в Алтис в чест на елейците, заради победата им над лакедемонците.

9 Надписът на статуята на самоския състезател по юмручен бой казва, че учителят на атлетите е Микон и че самосците са най-добри сред йонийците в подготовката на атлети, както и в морски сражения. Това казва надписът, но не посочва името на самия състезател.

10 Край тази статуята е изображението на месенеца Дамиск, който спечелил олимпийска победа едва дванадесет годишен. Между другото учуди ме и следното. Щастието в олимпийското състезание изоставило прокудените от Пелопонес месенци. Като изключим Леонтиск и Симах при Месенския проток, никой друг месенец нито от Сицилия, нито от Навпакт не е спечелвал победа в Олимпия. А и сицилийците твърдят, че тези двамата са от старите занклейци, а не са месенци.

11 Но заедно със завръщането на месенците в Пелопонес се върнало и щастието им в Олимпия. Само година, след като месенците отново се преселили в родината си5, същият този Дамид спечелил елейското олимпийско състезание за младежи в бягане на един стадий и по-късно спечелил в петобоя в Немея и Истъм.

3 Много близо до Дамиск е изправена статуята на неизвестен човек, защото името му не е упоменато на надписа, но е посветителен дар от Птолемей Лаг. В надписът си Птолемей, царят на Египет, го е нарекъл “Македонецът”. Има надпис и на статуята на момчето – юмручен борец Хереас от Сикион, указващ, че е победил в млада възраст и че баща му е Херемон, упоменато е и името на автора на паметника, <Астерион>, син на Есхил.

2 След Хереас се възправят паметниците на месенеца Софий и на елееца Стомий, като първият е надбягал младежите, а Стомий е победил в петобоя в Олимпия и три пъти на Немейските игри. В надписа е добавено и това, че той е спечелил победи за елейците като предводител на тяхната конница и че като техен стратег бил предизвикан на двубой и убил своя противник.

3 Елейците твърдят, че този противник бил от Сикион и техен предводител, и че те воювали срещу Сикион поради приятелски договор с тиванците, заедно с войска от Беотия. Изглежда походът на елейците и тиванците срещу Сикион е бил предприет след поражението на лакедемонците при Левктра6.

4 По-нататък е изложена статуя на състезание по юмручен бой от елейския Лепреон, в чест на Лабакс, син на Евфрон, а също и борец от самата Елида, Аристодем, син на Тразид. Той спечелил две победи и на Питийските игри, а статуята му е творба на сикионеца <Дедал>, ученик и син на Патрокъл.

5 Ликът на елееца Хипос, победил сред младежите в юмручен бой, е направен от сикионеца <Дамокрит>, който е пето поколение последовател на школата на Критий от Атика. Защото при самия Критий се е учил коркирецът Птолих, ученик на Птолих бил Амфион, Пизон от Калаврия се е учил при Амфион, а от Пизон Дамокрит.

6 По онова време най-ловко и изкусно се борил Кратин от ахейска Егейра, и след като победил младежите в борба се издигнал и елейците му поверили да стане учител на техните младежи по борба. Статуята му е изработена от сикионеца <Кантарос>, син на Алексид и ученик на Евтихид.

7 Статуята на елееца Евполем е направена от сикионеца <Дедал>. Надписът върху нея упоменава, че Евполем победил сред мъжете на Олимпия в бягане на стадий, а освен това спечелил два венеца в петобоя на Питийските игри и един на Немейските. За Евполем се разказва и това, че трима хеланодици следяли състезанието на финала, и че двама от тях отсъдили победа за Евполем, а третият за Леонт от Амбракион, и че Леонт бил осъден от Олимпийския съвет затова, че се опитал да подкупи единия от двамата съдии, признали победата за Евполем.

8 Статуята на Ойбот е посветена от ахейците по заповед на Делфийския Аполон по време на осемдесетата олимпиада7. А Ойбот спечелил победа в бягане на стадий в шестата Олимпиада8. Как тогава е възможно Ойботас да е участвал сред елините в битката при Платея9? Защото Мардоний и неговите перси претърпели поражение при Платея през седемдесет и петата Олимпиада10. Прочие аз съм длъжен да разкажа това, което говорят елините, но не съм длъжен да вярвам на всичко. Останалото, което е свързано с Ойботас, ще изложа по-късно в книгата си за ахейците11.

9 Статуя на <Антиох> е направил Никодам, а Антиох е родом от Лепреон. Победил е веднъж в Олимпия в състезание по понкратион сред мъжете и два пъти в петобой, веднъж на Истмийските и веднъж на Немейските игри. На лепреатите не било забранено да участват в Истмийските състезания, както на самите елейци, след като елеецът Исмон – неговата статуя е близо до тази на Антиох – той победил веднъж в петобоя в Олимпия и веднъж в Немея, но е очевидно, че и на него, както и на други елейци е било забранено да участва в Истмийските игри.

10 За Исмон се разказва, че като дете заболял от ревматизъм в сухожилията и че той започнал да се упражнява в петобой, за да преодолее болките и да израсте здрав мъж. Това обучение му осигурило и славните победи. Статуята му е творба на <Клеон>, в ръцете си държи древни тежести.

11 До Исмон е поставена статуята на младеж състезател по борба, от аркадска Херея, Никострат, син на Ксеноклид. Паметникът му го направил <Пантиас>, който е седми по ред от школата на сикионеца Аристокъл. Дикон, синът на Калиброт, спечелил пет победи по бягане в Пития, три в Истъм, четири в Немея и една победа сред младежите на Олимпийските игри, а други две сред мъжете, и паметниците му са равни по брой на победите му в Олимпия. Като дете се обявил за кавлониат, какъвто наистина бил, а по-късно се явил от името на Сиракуза срещу заплащане.

12 Кавлония била заселена в Италия от ахейци и неин основател бил Тифон от Еги. Когато еакидът Пир12 и гражданите на Тарент се вдигнали на война срещу римляните, някой от останалите градове минали на страната на римляните, а други на епирците, и тогава кампанийците, които представлявали най-голямата съюзническа част на римляните, напълно опразнили завладяната Кавлония.

13 До Дикон е изправен Ксенофонт, синът на Менефил, състезател по панкратион от ахейския Еги, а също и ефесецът Пириламп, победител на дълго бягане. Портретът му е направен от <Олимп>, и той е съименник на скулптора <Пириламп>, но не е родом от Сикион, а от Месена под Итоме.

14 Жителите на Самос са посветили в Олимпия статуя на спартанеца Лизандър13, сина на Аристокрит и надписът им започва с:

Поставен съм сред многославната свещена дъбрава на върховния Зевс

по общото решение на посветителите самосци.

Дотук надписът въспоминава посветителите, а по-нататък представлява възхвала на Лизандър:

Безсмъртен оставаш в славата за делата си, както и твоят баща Аристокрит,

Лизандре, който след като почина, прославен си със свойта доблест.

15 Очевидно самосците, както и останалите йонийци, се подмазвали и на двата града (Атина и Спарта), както може да се съди по разказа на самите йонийци. Защото докато Алкивиад с атинския флот господствал из Йонийско море, мнозинството йонийци му угодничели и медният портрет на Алкивиад край (храма на) Хера е посветен от самосците. Но когато атическите кораби били разбити при Егос потами14, самосците поставили в Олимпия статуята на Лизандър, а ефесците посветили в своя храм на Артемида статуи както на Лизандър, така и на Етеоник, на Фарнак и на други спартанци, по-малко известни сред елинството.

16 Но веднага след като положението се променило и Конон спечелил морската битка при Книд15 и така наречената дорийска планина, йонийците отново сменили своите предпочитания и в Самос може да се види край Хера (скулпторен) портрет на Конон и на Тимотей, както и в Ефес при ефеската богиня. Впрочем винаги е било така и всички хора, както йонийците, са угаждали на силните на деня.

4 До портрета на Лизандър е статуята на един ефесец, победител сред младежите в юмручен бой – името му е Атеней – и на сикионеца Сострат, състезател по панкратион, чийто прякор бил Акрохерсит (Силната ръка). Защото прихващал и стискал противниците си със силните си ръце и не ги пускал, преди да чуе, че се отказват.

2 Същият е спечелил в Немейските и Истмийските игри общо дванадесет победи, две в питийските и три в Олимпийските. Сто и четвъртата Олимпиада16 – на нея Сострат победил за първи път – елейците не я броят, защото не са я организирали те, а писейците и аркадците вместо тях.

3 До Сострат е изложена статуята на бореца Леонтиск, който бил родом от Сицилия от Месена при протока. Увенчан е с венец на два пъти от амфиктионите (съдиите на Питийските игри) и два пъти от елейците, и за него разправят, че борбата му била такава, както панкратиона за сикионеца Сострат. Защото и Леонтиск не хвърлял противниците си на тепиха, а побеждавал, като им чупел пръстите.

4 Статуята направил регинецът <Питагор>, един от добрите майстори в пластичното изкуство. Казват, че той се е учил при Клеарх, също регинец, който пък е ученик на Евхейрос. Този Евхейрос бил коринтянин, но посещавал спартанците Сиадрас и Хартас.

5 За момчето с диадема на главата разказах в словото си за <Фидий>, заради умението на Фидий, проявено в тази статуя, тъй като не знам чий портрет е направил Фидий. А статуята на Сатир от Елея, син на Лизианакт, от рода на Ямидите, който победил пет пъти на Немейските игри в юмручен бой, два пъти на Питийските и два пъти е творба на на атинянина <Силанион>. Друг атически скулптор, <Поликлет>, ученик на атинянина Стадией, е направил статуята на ефеския младеж Аминтас, син на Хеланик, състезател по панкратион.

6 Хилон от ахейска Патра има две победи по борба в Олимпия, една в Делфи, четири в Истъм и три в Немея. Погребан е на обществени разноски от ахейците и е загинал във война. За тези мои думи свидетелства и надписът в Олимпия:

Дваж побеждавам в двубой по борба мъже в Олимпия и Пития,

триж в Немея, а четирижди в Истъм крайморски,

Аз Хилон, синът на Хилон от Патра,

когото, във война загинал, народът ахейски погреба зарад доблест.

7 Това разкрива надписът. Ако фактът, че портретът му е направен от <Лизип> е свидетелство за времето, в което е живял, трябва да заключа за войната, в което е загинал. Той или е воювал заедно с всички ахейци при Херонея, или, както ми се струва, лично, със своята ахейска доблест и дързост е воювал срещу македоните на Антипатър при Ламия в Тесалия.

8 След Хилон са портретите на двама души. Името на единия е Молпион, а надписът гласи, че е бил увенчан от елейците. За втория, на чиято статуя липсва надпис, споменават, че е Аристотел17 от тракийска Стагира, и неговото изображение е посветено от някой негов ученик или влиятелен военен от времето на Антипатър18 и преди това на Александър.

9 Содамас от Асос в Троада, разположена под планината Ида, е първият от тамошните еолийци, спечелил на Олимпийските игри в младежко състезание по бягане на стадий. Край Содамас е изправен Архидам19, синът на Агезилай, лакедемонски цар. Преди този цар Архидам не съм установил лакедемонците да са посвещавали статуя на свой цар в чужбина. Смятам, че са изпратили статуя на Архидам в Олимпия преди всичко заради това, че неизбежното го сполетяло във варварска територия и защото е единственият техен цар, останал без гроб в Спарта.

10 Но тези неща описах по-подробно в изложението си за нещата в Спарта. Кизикенецът Евант спечелил победи в юмручен бой, една в мъжко олимпийско състезание и срещу младежи на Немейските и Истмийските игри. До Евант е направена скулптура на конегледач и колесница, а на колесницата стои девойка. Името на мъжа е Лампос, а отечеството му е най-младият град в Македония, наречен на името на своя основател, Филип, сина на Аминта20.

11 Статуята на Киниск, младеж боксьор от Мантинея, я е направил <Поликлейт>. А Ерготелес, синът на Филанор, спечелил на два пъти в дългото бягане в Олимпия, други два пъти в Питийските игри, а също и в Истъм и Немея, казват, че не бил поначало химереец, както твърди надписът на статуята му, а критянин от Кносос. Но след като напуснал Кносос поради размирици и отишъл в Химера, там получил гражданство и се прославил в много други неща. Както е изглежда, щял да бъде оповестяван на състезанията като химереец.

5 А поставеният на висок постамент е творба на <Лизип>, това е най-високата статуя на човек, ако изключим така наречените херои и ако е имало някакъв род на смъртните преди хероите. Но от тези от наше време този най-голям човек се казва Полидамант, син на Никий.

2 Ала Скотуса21, родината на Полидамант, по наше време е обезселена. Защото Александър, тиранин на Фере, завзел града им по силата на договор, събрал гражданите на Скотуса в театъра – тогава той им служел и като място за събрание – и ги избил всички, обграждайки ги с пелтасти и стрелци, като ликвидирал всички пълнолетни мъже, а жените и децата продал като възнаграждение на наемниците си.

3 Скотусеите били сполетени от това нещастие когато архонт в Атина станал Фразиклейд, по време на сто и втората Олимпиада, във втората година на тази Олимпиада22. Малцина от гражданите на Скотуса успели да избягат и заради немощта си и те напуснали града, тъй че за втори път божеството донесло поражение за всички елини във войната им срещу македоните.

4 И други са спечелвали славни победи в панкратиона. Но освен с венците в панкратиона, Полидамант е станал известен и с други подвизи. В планинската област на Тракия, през която преминава реката Нестос по посока към земята на абдеритите, наред с други зверове живеят и лъвове, които някога се нахвърлили върху камилите от обоза на Ксеркс и опустошили хранителните му припаси23.

5 Тези лъвове често скитат и из територията на Олимп. Един от склоновете на тази планина е обърнат към Македония, а другият към тесалийците и реката Пеней. Там, в Олимп, Полидамант надвил един лъв, голям и силен звяр, без да е въоръжен с каквото и да е оръжие. Решил се на този подвиг от славолюбие към подвизите на Херакъл, тъй като и за Херакъл съществува легенда, че надвил Немейския лъв.

6 Освен този подвиг, друго едно чудо свързано с Полидамант останало паметно. Той влязъл в едно стадо бикове и хванал най-големия и подивял бик за двата задни крака. Задържал високо копитата му и въпреки подскачанията и блъсканията на животното не го пуснал, докато бикът след дълга борба не се изтощил и не отпуснал копитата си на Полидамант. За него се разказва и че спрял един колесничар, който карал бързо колесницата си край него. Хванал с едната си ръка колесницата отзад и задържал подскачащите коне заедно с колесничаря.

7 Дарий, незаконен син на Артаксеркс24, който с помощта на персите и на народа премахнал Согдий, законния син на Артаксеркс и взел властта му, та когато този Дарий се възцарил – тъй като научил за подвизите на Полидамант – изпратил вестители при него и като му обещал дарове, убедил го да се яви пред него в Суза. Там той наведнъж убил трима избраници от така наречените от персите “безсмъртни”, които влезли в двубой с него. Някои от тези подвизи са изброени на постамента на статуята му в Олимпия и за тях е разказано в надписа.

8 Но както и други мъже, възгордявали се от собствената си сила, и Полидамант пренебрегнал предсказаното от Омир25 и щял и той да загине заради собствената си сила. Веднъж в лятната жега заедно с други пируващи приятели Полидамант влязъл в една пещера, и едва ли не по волята на някой “добър демон” покривът на пещерата се пукнал, и станало ясно, че скоро ще се срути и няма дълго да издържи.

9 Когато разбрали за надвисналата беда, всички останали се втурнали да бягат, а Полидамант останал и задържал с ръцете си рухващата пещера, уверен, че няма да бъде надвит от тежестта на планината.

6 Така и загинал. А до статуята на Полидамант има две статуи от аркадците и една трета, на атлет от Атика. (Портретната) статуя на мантинееца Протолай, син на Диалк, победил младежите в юмручен бой, я направил регинецът <Питагор>, образът на бореца Нарикид, син на Дамарет от Фигалия е творба на сикионеца <Дедал>, а статуята на атинянина Калий, състезател по пакратион, я направил живописецът <Никодам>. Някой меналец е изваял лика на един гражданин на Меналос, взел две победи сред мъжете по панкратион, Андростен, син на Лохай.

2 След тях е представен Евклес, синът на Калианакт, родом от Родос, но живял в дома на Диагоридите. Той бил дете на дъщеря на Диагор, и спечелил олимпийска победа сред мъжете по борба. Неговият образ е творба на <Навкид>. А аргосецът <Поликлет>, не този, който е изваял статуята на Хера, а ученикът на Навкид, е сътворил портрета на един младеж, състезател по борба, тиванеца Агенор. Този портрет бил посветен по общо решение на фокидците. Защото Теопомп, бащата на Агенор, бил застъпник на техния народ.

3 Ваятелят <Никодам> от Меналос е направил статуята на меналеца Дамоксенид, състезател по юмручен бой. До него е поставен и образът на младеж Ластратид от Елея, спечелил венец по борба. Той спечелил и втора победа сред неблагородните младежи на Немейските игри. Бащата на Ластратид Парабалонт се състезавал в двойно бягане и пренебрегнал надпреварата след това, но записал името си сред олимпийските победители в гимназиона в Олимпия.

4 Това е известно за тях. А за състезателя по юмручен бой Евтим не подобава да прескачам разликата, свързана с неговите победи и славата му. По род Евтим бил от локрите в Италия, които владеят територията при крепостта Зефирион, а баща му се казвал Астиклей. Местните жители твърдят обаче, че не е негов син, а на реката Кекин, която разделя Локрида от Регина и с която е свързано чудото с щурците. В Локрида до реката Кекин щурците пеят така, както и другите щурци, но щом се премине Кекин, щурците в Регина стават безмълвни.

5 Та според легендата, Евтим бил син на (бога на) тази река. След като спечелил победа в юмручния бой по време на седемдесет и четвъртата Олимпиада26, на следващата не сполучил по същия начин. Защото Теаген от Тасос, който искал да победи в тази Олимпиада и в юмручен бой, и в панкратиона, победил в боя Евтим, но не можал да спечели венеца в панкратиона, защото бил надвит в двубоя от Евтим.

6 Заради това хеланодиците наложили на Теаген един талант глоба, посветена на бога, заради щета, нанесена на Евтим, защото решили, че е спечелил победата в юмручния бой с насилие. Заради това го осъдили да заплати сума и лично на Евтим. В седемдесет и шестата Олимпиада27 Теаген внесъл въведената плата за бога, но не бил допуснат и не участвал в състезанието по юмручен бой. И в тази, както и в следващата Олимпиада28 венецът в юмручния бой бил спечелен от Евтим. Неговата статуя е творба на <Питагор> и представлява твърде забележителна гледка.

7 А като се върнал в Италия, сражавал се срещу Херос. За него се знае следното. Казват, че когато Одисей се скитал след падането на Илион, бил отнесен от ветровете при различни градове по италийското и сицилийското крайбрежие, и стигнал с корабите си и при Темеса. Там един от моряците се напил, насилил една девойка и заради това престъпление бил убит с камъни от местните жители.

8 Одисей, който не могъл да погребе убития, отплавал, а духът на убития с камъни човек не изпускал случай да избива жители на Темеса и да се появява по всяко време, при което Пития забранила на жителите на Темеса да напускат Италия, а им наредила да умилостивят Хероса, като му отделят свещен участък, построят в него храм на Хероса и всяка година да му дават за жена най-хубавата девойка в Темеса.

9 След като те се подчинили на заповедите на бога, не изпитвали друг страх от демона. А Евтим – тъкмо когато пристигнал в Темеса, извършвали обичайното за демона – научил от тях какво става и поискал да влезе в храма и да види девойката. Като я видял, най-напред изпитал скръб, а после се влюбил в нея. Момичето му се заклело, че ще се ожени за него, ако я спаси и Евтим останал в пълно снаряжение и зачакал появата на демона.

10 Победил в двубоя и Херосът, който се появил от земята, изчезнал, потъвайки в морето, вдигнали на Евтим славна сватба и оттогава насетне тамошните хора били освободени от демона. За този Евтим чух още и това, че доживял до преклонна старост и че след като избегнал втори път да бъде убит от хора, си отишъл от този свят с друга смърт. От един плаващ търговец чух и това, че (уж) живеел и до днес в Темеса.

11 Това е, което съм чул, а съм видял лично и следната картина. Тази картина беше подражание на по-древна. (На нея са изобразени) младежът Сибарис, реката Калаброс и извора Лика, до тях един хероон и градът Темеса, а сред тях е и демонът, когото Евтим победил, черен на цвят и ужасяващ лик, дрехата му е от вълча кожа. На картината има и надпис, с името Ликас (Вълчият).

7 Толкова за него. А след статуята на Евтим е застанал Питарх от Мантинея, състезател по бягане на един стадия, и юмручният боец Хармид от Елея, които били победители сред младежите. След като се видят те, се стига до ликовете на родоските атлети, Диагор и неговият род. Те са подредени последователно в следния ред. Акусилай, спечелил венец сред мъжете в юмручен бой, най-младият Дорией, победил три олимпиади по-късно в панкратион. А преди Дорией Дамагет надвил явилите се състезатели по панкратион.

2 Те са братя и синове на Диагор, а след тях е поставена статуята и на самия Диагор, победил в юмручния бой сред мъжете. Образът на Диагор е изваян от мегареца <Каликъл>, син на Теокозмос, който е автор на статуята на Зевс в Мегара. Синовете на дъщерите на Диагор също се упражнявали в юмручен бой и имали олимпийски победи, сред мъжете Евклес, син на Калианакт и Калипатейра, щерка на Диагор, а сред младежите Пизирод, чиято майка се предрешила като мъж-гимнаст и сама участвала в олимпийското състезание.

3 Статуя на този Пизирод е вдигната и в Алтис, до бащата на майка му. Разказват, че Диагор дошъл в Олимпия със синовете си Акузилай и Дамагет. След като младежите победили, понесли го сред събралото се множество, а елините го обсипвали със цветя и възхваляли неговото блаженство, заради децата му29. По женска линия Диагор бил от старите месенци и бил роден от дъщерята на Аристомен.

4 Синът на Диагор Дорией освен в Олимпийските30 е спечелил осем победи в Истмийските игри, а една не му достига до осемте в Немейските. Казват, че спечелил и една питийска, служебно. Той и Пизирод били обявени за представителит на туриите, тъй като били прогонени от Родос от политическите им противници и се преместили в Италия при туриите. По-късно Дорией се върнал в Родос и толкова явно се проявил сред всички като привърженик на лакедемонците, че участвал с родния си флот в морско сражение срещу атиняните, при което бил обкръжен от атински триери и заловен жив от атиняните.

5 Преди Дорией да бъде доведен пред тях, атиняните били гневни и сипели към него заплахи. Но когато дошли на Събранието и видели пред себе си този толкова изтъкнат и прославен човек като пленник, променили отношението си към него и го пуснали да си отиде, без да му сторят никаква неприятност, все едно че е извършил към тях много и справедливи дела.

6 За смъртта на Дорией се разказва в Историята на Атика на Андротион31, и това се случило по времето, когато срещу царя Кавън тръгнал флот, предводителстван от Конон, когато народът на Родос бил убеден от Конон да изоставят лакедемонците и да се включат в съюза на царя и атиняните. Тогава Дорией отсъствал Родос и пребивавал във вътрешността на Пелопонес, но бил пленен от лакедемонци, доведен бил в Спарта, обвинили го в престъпления към лакедемонците и го осъдили на смърт.

7 Ако разказът на Андротион е верен, то струва ми се, че лакедемонците били в еднакво положение с атиняните, защото има обвинения в прибързаност както към атиняните, воювали срещ, Тразил, така и към военните командири на Тразил, сражавали се при Аргинуси32. Така се прославил Диагор и неговите потомци33.

8 Също така олимпийски победи спечелили Алкенет, сина на Теант от Лепрея и неговите синове. Самият Алкенет спечелил в юмручен бой сред мъжете, а и преди това сред младежите. А синовете на Алкенет, Хеланик и Теант, спечелили сред младежите в юмручен бой, първият в осемдесет и деветата, а вторият – в следващата Олимпиада34. На всички тях са издигнати статуи в Олимпия.

9 След статуите на Алкенет със синовете му са поставени ликовете на Гнатон от Дипея, от земята на меналеите, и на елееца Ликин. Те също победили в Олимпиади в юмрученбой сред младежите. Гнатон бил твърде млад, когато победил, както съобщава надписът на неговата статуя. Тази статуя е творба на мегареца <Каликлей>.

10 А един мъж от Стимфелос, на име Дромей, има следното постижение на дълго бягане. Спечелил е две победи на Олимпийски игри, други толкова на Питийски, три на Истмийски и пет на Немейски. За него се разказва и че въвел месната храна. Дотогава атлетите се хранели със сирене в кошници. Неговият лик е творба на <Питагор>, а до него е статуята на петобоеца Питокъл от Елея, изработка на <Поликлейт>.

8 А на Сократ от Пелена, спечелил в бягане сред младежите и на елееца Амерт, победил в борба младежите на Олимпийските състезания и в Пития мъжете, които се състезавали в борба, на първия не уточняват кой е автора на статуята му, а на Амерт е аргосецът <Фрадмон>. А пък елеецът Еванорид сполучил да надвие в борба младежите в Олимпия и да спечели победа сред мъжете в Немея. Когато станал хеланодик, той записал имената на олимпийските победители.

2 За състезателя в юмручен бой, родом от парасиите в Аркадия, на име Дамарх, не повярвах на всичко онова, което, с изключение на олимпийската му победа, разказват мошениците, че по време на жертвоприношението на Завс Ликейски от човек се превърнал във вълк и че отново се превърнал в човек десет години по-късно. Изглежда, че и аркадците не разправят подобни неща за него, иначе щеше да е споменато и в надписа в негова чест в Олимпия. Той казва следното:

Тази статуя посветена е на Дамарх, сина на Динит,

парасиец по род, от Аркадия.

3 Това гласи надписът. А киренецът Евботас получил отговор от един либийски гадател, че ще победи в бягане на Олимпийските игри и поръчал да му направят статуя предварително. Затова посветил статуята си още в деня, в който бил обявен за победител. Говорят и че спечелил в състезание с колесници в същата олимпиада, което елейците не признават, тъй като съдии тогава били аркадците.

4 А на Клеоней от Тимант, спечелил венеца сред мъжете по панкратион и на трезенеца Бавкид, надвил мъжете в борба, на първия статуята е творба на атинянина <Мирон>, а на Бавкид – на <Навкид>. Казват, че причината за смъртта на Тимант била такава. Спрял да се упражнява в атлетика, но продължавал да изпитва силата си и всеки ден опъвал един голям лък. Но отпътувал в чужбина и през това време престанал да се упражнява с лъка. Когато се върнал, не можал отново да опъне лъка, запалил голяма клада и жив влязъл в огъня. Това човешко нещо, което тогава станало с него, ако се случи отново, според мен е по-скоро плод на лудост, отколкото на мъжество.

5 След Бавкид има статуи на аркадски атлети, като тази на Евтимен, от самия Меналос, спечелил победи при мъжете в борба, а преди това и след младежите, на Филип от Пелана в Азания, победил младежите в юмручен бой, и Клитодам от Клейтор, който също победил сред младежите в юмручен бой. А статуите им са ги направили на младежа Евтимен <Алип>, на Дамокрит <Клеон>, а на азаниеца Филип <Мирон>. А за Промах, сина на Дрион, панкратиаста от Пелене предстои да разкажа в изложението си за ахейците.

6 Недалече от Промах е поставен (образът на) Тимаситей, родом от Делфи, творба на аргосеца <Агелад>, спечелил две победи по панкратион в Олимпия и три на Питийските игри. Той има подвизи и срещу врагове, с ярки прояви на храброст и с нелипсващо щастие, ако изключим последния. Смъртта му била причинена от следното начинание. Съучастник на Исагор, който завзел акропола, за да установи тирания, бил и Тимаситей. Той останал в акропола и бил осъден заради това престъпление на смърт от атиняните35.

9 Егинецът Теогнет спечелил венеца в борбата сред младежите, и статуята му направил егинецът <Птолих>. Учители на Птолих били баща му Синоон, а негов сикионецът Аристокъл, който бил брат на Канах и не му отстъпвал много по слава. А защо Теогнет държи борова шишарка и наров плод, не мога да съобразя, може би за това има някаква егинска легенда.

2 След образа на един мъж, за когото елейците отричат да е включен в списъка на победителите по бягане на “калпе” (?), та след този лик е поставена статуята на Ксенокъл от Меналос, победил в борбата сред младежите и на Алкет, сина на Алкин, победил младежите в юмручен бой, който също е аркадец, от Клейтор. Статуята на втория е изработка на <Клеон>, а тази на Ксенокъл я е направил <Поликлейт>.

3 Статуите на Аристей от Аргос, победител по дълго бягане, и на баща му, бореца Хеймон, са издигнати близо една до друга, авторът им е хиосецът <Пантиас>, учил при баща си Сострат. Но според мен най-известни статуи на Хеймон са тези на <Навкид>, едната от които е в Олимпия, а другата е отнесена в Рим от Аргос. Разказват, че Хеймон надвил Тавростен от Егина и че на следващата Олимпиада Тавростен надвил противниците си в борбата, и че в същия ден в Егина едно видение, приличащо на Тавростен, възвестило неговата победа.

4 Статуята на Филес от Елея, победил сред младежите в борба, е направена от спартанеца <Кратин>. А за колесницата на Гелон моите сведения не съвпадат с онова, което е разказано преди мен, или с тези, които твърдят, че колесницата е посвещение от тиранина на Сицилия Гелон36. На нея има надпис, че е посветена от Гелон, сина на Дейномен, жител на Гела, а времето на този Гелон е седемдесет и третата Олимпиада37.

5 Гелон, който бил тиран на Сицилия, взел властта в годината, когато архонт на Атина бил Хибрилид, тоест във втората година на седемдесетата Олимпиада38, в която кротониатът Тисикрат победил в бягането на един стадий. Видно е, че той вече е трябвало да бъде обявен за сиракузец, а не за жител на Гела. Но изглежда, че въпросният Гелон е бил някакво частно лице, едноименен по бащино и по лично име с тиранина. Егинецът <Главкий> е авторът на колесницата и на самия Гелон.

6 Казват, че в предишната Олимпиада гражданинът на Астипалея39 Клеомед се състезавал в юмручен бой с мъж на име Икос от Епидавър и убил Икос по време на двубоя. Хеланодиците го обвинили в нарушение на правилата и той бил лишен от победата. От мъка той загубил разсъдъка си и когато се върнал в Астипалея, и заварвайки в училището около шестдесет деца, съборил колоната, която крепяла покрива.

7 След като покривът се срутил върху децата, той бил подгонен с камъни от съгражданите си и избягал в светилището на Атина. Влязъл в един сандък, който се намирал в светилището и затворил капака. Астипалйците безуспешно се мъчили да отворят сандъка, докато накрая не разчупили дъските и като намерили вътре Клеомед ни жив, ни умрял, изпратили хора при Пития да питат какво се е случило с Клеомед.

8 Пития им отговорила така:

Последен сред хероите е Клеомед от Астипалея,

комуто вричай жертва, като на не-смъртен.

Та оттогава астипалейците отдават почести на хероса Клеомед.

9 До колесницата на Гелон е вдигната статуята на Филон, изкуство на егинеца <Главкий>. На него Симонид, синът на Леопреп, е посветил твърде остроумна елегия:

Отечество Коркира, а името Филон.

На Главк съм син и дваж в юмручен бой

победа имам Олимпийска.

Там е и статуята на мантинееца Агаметор, победил младежите в юмручен бой.

10 След гореизброените е статуята на каристиеца Главк. Казват, че потеклото му е от Антедон в горна Беотия, от морския демон Главк. Бащата на този каристиец бил Демилос, и казват, че първоначално той бил земеделец. Но веднъж палешникът на ралото му изпаднал и той го оправил, като използвал ръката си вместо чук.

2 Като видял Димил стореното от момчето, повел го да се състезава в Олимпия в юмручен бой. Там Главк, тъй като нямал опит в боя, получил много рани от противниците си и когато се биел с останалия от тях съперник, смятали, че ще се откаже. А баща му извикал: “Сине, като ралото”. Така той нанесъл по-силен удар на съпреника си и веднага спечелил победата.

3 Разказват, че той спечелил и други венци, на два пъти в Пития и по осем пъти на Немейските и на Истмийските игри. Статуята на Главк я посветил неговият син, а е направена от егинеца <Главкий>. Статуята го изобразява как се бие със сянка (без противник), защото Главк бил най-надарен от своите съвременници в движението на ръцете. И до днес каристийците твърдят, че след смъртта си бил погребан на остров, наречен на Главк.

4 Синът на Херей Дамарет и внукът на Дамарет, всеки от тях спечелил по две олимпийски победи. На Дамарет това се удало във шестдесет и петата Олимпиада40, когато бил признат за пръв в бягането с тежко въоръжение, а също и във следващата – статуята му го изобразява с щит с форма като днешната, с шлем на главата и с наколенници на краката. Последните след време били свалени при бягането от елейците и останалите елини. На Теопомп, сина на Дамарет и след това на едноименния му син, на първия била присъдена победа в петобоя, а на втория в борбата.

5 Не знаем кой е авторът на статуята на бореца Теопомп, но тези на неговия баща и на дядо му надписът указва, че са дело на аргосците <Евтелид> и <Хризотемид>. Той не пояснява при кого са се учили, но казва следното:

Евтелид и Хризотемид изпълниха тези творби.

Аргосци те са, изкуството научили от предците.

А пък Икос, синът на Николаид от Тарент, спечелил олимпийски венец в петобоя и се разказва, че след това станал най-добрият гимнаст сред своите съвременници.

6 След Икос е статуята на Пантаркес от Елея, победител сред младежите в борба и любимец на Фидий. След Пантаркес е колесницата на Клеостен от Епидамн. Тя е творба на <Агелад> и е поставена зад статуята на Зевс, посветена от елините сред битката при Платея. Клеостен спечелил в шестдесет и шестата Олимпиада41 и заедно с конете му е изобразен собственият му лик и колата.

7 Изписани са и имената на конете му, от двете страни на ока Феникс и Коракс, отдясно Кнакиас и от ляво Самос. А на колесницата се чете следната елегия:

Посвети ме Клеостен Понтийски

от Епидамн, спечелил с конете си

славно състазенаие на Зевс.

8 От всички елински конегледачи пръв този Клеостен е посветил статуя в Олимпия. Що се отнася до посветителните дарове на Милтиад от Атина и на лаконеца Евагор, то за втория е изобразена колесницата, но не и самия Евагор. А пък за посветителните дарове на Милтиад в Олимпия ще разкажа на друго място. А епидамнийците и днес владеят древната си земя, но градът им не е на старото място. Днешното име на града им е Дирахион, на името на ойкиста.

9 Херееца Ликин, мантинееца Епикрадий, гражданина на Орестазион Телон и елееца Агиад, победили сред младежите, Ликин по бягане, а изброените след него в юмручния бой, що се отнася до Епикрадий и Агиад, то статуята на първия е творба на егинеца <Птолих>, а на Агиад е дело на <Серамб>, също егинец по род. Статуята на Ликин е изкуство на <Клеон>, а кой е изработил статуята на Телон, не споменават.

11 След тях следват посветителни дарове от елейците, статуи на Филип, сина на Аминта, Александър, сина на Филип и на Селевк и Антигон42. Другите са изобразени яздещи коне, а на Антигон статуята е пеша.

2 Недалече от изброените царе е поставена фигурата на тасосеца Теаген, син на Тимостен. Тасосците обаче твърдят, че Теаген не бил син на Тимостен, а че Тимостен бил жрец на тасоския Херакъл, и че с майката на Теаген се съчетал Херакъл под образа на Тимостен. Когато станал на девет години, на връщане от училището той се спрял пред една статуя на боговете, изложена на градския площад, която му харесвала, прегърнал я, вдигнал я на едното си рамо и я понесъл със себе си.

3 Когато гражданите се разгневили от постъпката му, един от тях, на преклонна възраст и с влияние, не им позволил да го убият, а го накарал ведната да я донесе от къщата си на площада. Когато я донесъл, детето веднага се прославило със силата си и за този подвиг се разчуло из цяла Елада.

4 Вече споменахме за най-славните постижения на Теаген на олимпийските състезания, а също и как надвил Евтим в юмручен бой и как елейците наложили наказание на Теаген. Тогава казват, че за пръв път един от Мантинея, на име Дромей, спечелил състезанието по панкратион без борба. На следващата Олимпиада Теаген отново спечелил в панкратиона.

5 Три такива победи той има и в Питийските игри, по юмручен бой, девет на Немейските и всичко десет по панкратион и по юмручен бой на Истмийските. А на Тесалийските игри във Фтия не се явил по юмручен бой или борба, а се погрижил да се прослави сред елините и по бягане, като победил противниците си по дълго бягане. Струва ми се, че е бил обзет от честолюбието да спечели победа в бягането в родината на основателя на така наречените херои. Всичко притежавал хиляда и четиристотин венеца.

6 Когато си отишъл от смъртните хора, един от онези, които изпитвали към него омраза приживе, отишъл при статуята на Теаген и цялата нощ я бил с камшик, все едно че позори самия Теаген. От това усилие статуята паднала и го убила, а децата на загиналия човек подават иск срещу статуята като убиец. А тасосците хвърлят статуята в морето, подчинявайки се на съвета на атинския законодател Дракон, който за убийство осъждал на изгонване и неодушевени предмети, ако нещо от тях падне и убие човек43.

7 А след време земята на тасосците престанала да им връща посетите плодове и те изпратили в Делфи молители. Богът им дал оракул да върнат изгнаниците си. След тези слова те приели изгнаниците си, но това не облекчило безплодието. Отиват при Пития за втори път и казват, че дори след като са изпълнили оракула, това не ги спасило от наказанието на боговете.

8 Тогава Пития им отвърнала:

Неоправдан оставили сте вашия велик Теаген.

Докато се чудили с какво съоръжение да извлекат статуята на Теаген от морското дъно, казват, рибари, увлечени навътре в морето в преследване на рибно стадо, хванали статуята с мрежата си и веднага и докарали на сушата. Тасосците я поставили на първоначалното й място и постановили да и бъдат отдавани почести като на бог.

9 Знам много други места сред елините, както и сред варварите, където са издигнати статуи на Теаген и че той лекува болести и се почита от местните жители. Тази статуя на Теаген, която е в Алтис, е изкуство на егинеца <Главкий>.

12 Наблизо има медна колесница с изправен на нея мъж, от двете страни на колесницата стои по един ездитен кон, а на конете са седнали деца. Тази скулпторна група представлява въспоминание за олимпийските победи на Хиерон, сина на Дейномен, който бил тиран на Сиракуза след своя брат, Гелон. Посвещението е направено не от самия Хиерон, а е подарено на бога от Дейномен, сина на Хиерон, колесницата е творба на егинеца <Онат>, а конете от страни и яздещите ги деца са дело на <Каламид>.

2 Край колесницата на Хиерон има статуя на един едноименен мъж на Дейноменовия син, който също бил тиран в Сиракуза, чието име е Хиерон, сина на Хиерокъл. След смъртта на предходния тиранин на Сиракуза44, Агатокъл, веднага тиран станал този Хиерон, като взел властта във втората година на сто двадесет и шестата Олимпиада, в която победител в бягането на един стадий станал Идей от Кирена.

3 Този Хиерон сключил приятелски съюз с еакидеца Пир, като заедно с приятелството сключил и династичен брак, като довел за жена на сина си Гелон Нереида, дъщеря на Пир. Когато римляните повели война срещу картагенците край Сицилия, картагенците владеели повече от половината от острова, и след като преговаряли малко преди началото на войната с Хиерон, той предпочел да избере страната на картагенците, но скоро след това преценил, че силите на римляните са по-мощни и сигурни, и преминал на тяхна страна.

4 Животът на тогова бил отнет от Дейномен, сиракузец по род, който ненавиждал тиранията. Същият той по-късно, когато Хипократ, братът на Епикид, тръгнал от Ербесос срещу Сиракуза и започнал да произнася слова пред тълпите, се втурнал да убие Хипократ. Но когато се възправил срещу него, неколцина копиеносци го надвили и убили Дейномен. А статуите на Хиерон в Олимпия, едната от които го представя яздещ кон, а другата – спешен, са посветени от децата на Хиерон и са творба на сиракузеца <Микон>, син на Никерат.

5 След статуите на Хиерон са поставени статуите на Аревс45, син на Акротат, лакедемонски цар и на Арат, сина на Клиний, и отново има статуя на Аревс върху кон. Арат е посвещение от коринтците, а Аревс от елейците. Вече споменах преди както за Арат, така и за Аревс, но Арат е бил признат за олимпийски победител и в състезанието с колесници.

6 Статуята на Тимон, син на Езип от Елида, олимпийски победител в конни състезания, е медна, до него е изправена фигура на девица, според мен Нике. За статуите на Хармодий, сина на Мосхион и на Хипомах, и двамата от Елида, спечелили в юмручен бой при младежите, първата е дело на <Даип>, а на Хипомаховата не знаем кой е авторът, но казват, че той надвил трима противници, без да получи нито един удар и нито една телесна травма.

7 За киренеца Теохрест, отглеждал състезателни коне според местния либийски обичай, който спечелил олимпийски победи в конни състезания, както и неговият баща, носил същото собствено и бащино име, като бащата на Теохрест спечелил и на Истмийските игри, се упоменава в надписа на колесницата.

8 Елегионът свидетелства, че Агезарх, син на Хемострат, от Тритея, победил в юмручен бой сред мъжете в Олимпия, в Немея, в Питийските игри и в Истъм, но не намирам за вярно твърдението в този елегион, че тритейците са аркадци. Знаят се имената на основателите на известните градове в Аркадия, а за тези, които от самото начало са станали малоизвестни поради своята немощ и поради това са се изселили в Мегалополис, не следва ли, че това е станало по общото решение на аркадците?

9 Но в Елада не може да се намери друг град с име Тритея, освен ахейският. За тритейците може да се смята, че принадлежат към аркадците дотолкова, доколкото и до днес някои от живеещите в Арголида се смятат за аркадци. Що се отнася до статуята на Агезарх, тя е творба на <синовете на Поликъл>. За тях ще споменем и по-късно в своето изложение.

13 Кротониатът Астил е творба на <Питагор>, той спечелил три последователни олимпийски победи в бягането на един стадий и в двойното бягане. Но затова, че в следващите две олимпади от благодарност към Хиерон, сина на Дейномен, се обявил за сиракузец, кротониатите обявили дома му за затвор и свалили статуята му, която стояла край Хера Лакиния.

2 В Олимпия има и една стела, изброяваща победите на лакедемонеца Хионид. Глупави са тези, които смятат, че стелата е посветена от самия Хионид, а не по общо решение на лакедемонците. Да приемем, че е така, както е в стелата, че той не е спечелил победа в бягане във всеоръжие. Как би могъл самият Хионид да не знае, след като веднага са го постановили елейците? Но още повече се заблуждават тези, които твърдят, че статуята до стелата, творба на атинянина <Мирон>, е на същия Хионид.

3 Подобно на Хионид се е прославил и ликиецът Хермоген от Ксант, който в продължение на три олимпиади спечелил осем пъти маслинения венец и си спечелил сред елините прозвището “Коня”. Човек би могъл много да се удивлява и на Политес. Този Политес бил от Керамос в тракийска Кария и проявил изключителни качества с бързите си нозе. От най-дългата и продължителна дисциплина се прехвърлил на най-кратката и бърза, като в един и същи ден спечелил и в дългото бягане, и веднага след това на един стадий, като към победите си в същия ден добавил и двойното бягане.

4 Политес бягал в двойка и четворка, както са ги разпределяли по жребий, а не са ги пускали да бягат наведнъж. И тези, които победят в групите си, се състезават за самата награда. Така, след като бъде увенчан на два пъти, ще получи победа. Впрочем най-прочут в бягането е родосецът Леонидас. Той запазил бързината си в продължение на четири олимпиади и броят на победите му в бягането е дванадесет.

5 Недалече от стелата на Хионид в Олимпия е издигната статуята на самосеца Скайос от Дурос, победител сред младежите в юмручен бой. Ликът му е творба на <Хипий>, както разкрива надписът върху нея, а Скайос победил, когато народът на Самос побягнал от острова, в момент, най-подходящ за народа.

6 До (статуята на) тиранина е изправен Диалос от Полид, родом от Смирна, казват, че този Диалос пръв от йонийците спечелил в панкратиона сред младежите. А статуите на Терсилох от Коркира и на Аристион, син на Теофил от Епидавър, първият победител при мъжете в юмручен бой, а вторият – спечелил венец при младежите, са творба на аргосеца <Поликлейт>.

7 А Бюкелос, който пръв от сикионците победил в юмручен бой сред младежите, е творба на сикионеца <Канах>, който се е учил при аргосеца Поликлейт. До Бюкелос е изправен един хоплит, с прозвище “Либиеца”, Мнасеас от Кирена. Статуята му е направена от регинеца <Питагор>. Надписът на статуята на кизикенеца Агемах свидетелства, че се е преселил в Аргос от азиатския континент.

8 По наше време не са останали дори и руини от основания някога от халкидците при Еврип в Сицилия град Наксос, но за да се запази и в бъдеще името на Наксос най-голяма заслуга има Тизандър, синът на Клеокрит. Тизандър спечелил четири победи в Олимпия в юмручен бой, още толкова на Питийските състезания а коринтците и аргосците дотогава не записвали победителите в Немейските (и Истмийските) игри.

9 Кобилата на коринтянина Фидолас, която според коринтяните носела името Аура, неволно изхвърлила ездача си още в началото на състезанието. Въпреки това продължила да бяга в ред, завила покрай крайния стълб и като чула звука на тръбата, затичала още по-бързо по хиподрума, успяла (първа) да стигне до хеланодиците и след като била призната за победителка, се спряла. Елейците обявили Фидолас за победител и му позволили да й посвети статуя.

10 Синовете на Фидолас също спечелили победа в конно надбягване, а конят е изобразен на една стела и на нея има надпис:

Ликиецът увенча един бързо бягащ в Истмия,

а Фидолас с децата си два дома тук с победа.

Но този надпис не се съгласува с елейските архиви за олимпийските победи. Защото в елейските архиви победата на синовете на Фидолас е в шестдесет и осмата олимпиада46 и не след нея.

11 Та да се знае, че това е така. От статуите на двама елейци, Агатин, син на Тразибул и Телемах, статуята на Телемах е заради победата му в конно състезание, а тази на Агатин е посветена от ахейците от Пелена. Атинското народно събрание пък е посветило статуя на Аристофонт, син на Лизин, който победил в Олимпия сред мъжете в панкратион.

14 А егинецът Фериас – той е поставен до атинянина Аристофонт – за него в седемдесет и осмата олимпиада решили, че е твърде млад и все още непригоден да участва в състезанието по борба, заради което бил отстранен от състезанието, но на следващата47 – тогава бил приет сред младежите – победил в борбата. Съвсем различна съдба от този Фериас пък имал в Олимпия родосецът Никасил.

2 Навършил едва осемнадесет години, той не бил допуснат от елейците да се бори сред младежите, а бил включен сред мъжете, където спечелил победата. По-късно бил провъзгласен за победител и на Немейските и на Истмийските игри. Но едва двадесет годишен починал на връщане за Родос. Но по-голяма дързост в Олимпия от този родосец според мен проявил Артемидор, родом от Трали. Случило се така, че на олимпийските състезания този Артемидор съгрешил в състезанието по борба сред младежите, а причината за неговата грешка била, че бил съвсем млад.

3 Но когато дошло времето на Йонийските игри, които провеждат жителите на Смирна, неговата сила била нараснала дотолкова, че в един и същи ден победил в панкратиона своите противници от Олимпийското състезание, сред така наричаните “неблагородни” младежи и за трети път се оказал най-добрият сред мъжете. Според някои той се включил в състезанието с “неблагородните” и с мъжете по покана на гимнаста, а според други – заради хулите на един панкратиаст. Артемидор спечелил олимпийска победа сред мъжете по време на двеста и десетата олимпиада48.

4 До Никасил има една неголяма статуя на кон, посветена от еритрееца Крокон, спечелил в венец в конно надбягване, а близо до коня е статуята на месенеца Телестас, спечелил сред младежите в юмручен бой. Телестас е творба на <Силанион>.

5 <Дамеас> от Кротон е автор и на статуята на Милон, син на Диотим. Милон спечелил шест олимпийски победи в борбата, от които една сред младежите, шест на Питийските игри при мъжете и една, пак там, сред младежите. Той се явил и за седми път да се състезава в борба в Олимпия. Но не могъл да надвие Тимаситей, негов съгражданин и по-млад на възраст, срещу когото дори не пожелал да излезе.

6 Казват, че Милон сам донесъл статуята си в Алтис. Разказват и за боравенето му с нара и с диска. Нара насочвал така, че нито друг да пострада, нито той сам да се нарани, когато го хваща, а когато заставал при намазания с масло диск предизвиквал смях, когато другите се опитвали да го хванат и той им се изплъзвал. Правел и други показни номера.

7 Привързвал челото си със струна и после си поставял лента или венец. После задържал дъха си в устата и след като изпълзвал така с кръв жилите на главата си, със силата на жилите си разкъсвал струната. Разказват също, че допирал в хълбока си дясната ръка от рамото до лакъта, долната част от лакъта протягал наляво и изправял палеца си нагоре, а останалите държал стегнати напред. И никой не можел със сила да свали кутрето му надолу.

8 Казват, че загинал от диви зверове. В Кротониатида той се озовал при една сушилня на дървен материал, където забити клинове раздалечавали гредите една от друга. Милон самоуверено пъхнал ръцете си в гредите, клиновете се изплъзнали и след като Милон се оказал притиснат от гредите, станал плячка за вълците. Тези зверове се въдят обилно в Кротониатида.

9 Такава съдба сполетяла Милон. А статуята на Пир49, сина на Еакид, който царувал в сушата на Теспротида и извършил много дела, достойни за въспоминание, за които разказах в словото си за атиняните, тази статуя в Алтис я е посветил елеецът Тразибул. До Пир на една стела е изрязан ликът на дребен мъж с флейта. Това е вторият мъж, спечелил победа на Питийските празници след аргосеца Сакадас.

10 Сакадас спечелил състезанието, организирано от амфиктионите, в което още не се давала за награда венец, а след това спечелил две победи с венец, след тях сикионецът Питокрит победил шест пъти на Питийските състезания и бил единственият флейтист. Ясно е, че той спечелил и в Олимпия шест пъти в петобоя в свирене на флейта. Заради всичко това в Олимпия на Питокрит е посветена стела с надпис върху нея,

Това е в памет на флейтиста Питокрит, сина на Калиник.

11 С общо решение на Етолийския съюз е посветена статуята на Килон, който освободил елейците от тиранията на Аристотим. Що се отнася до месенеца Горгос, син на Евклет, спечелил победа в петобоя, и до Дамарет, също месенец, победил сред младежите в юмручен бой, авторът на статуята на първия е беотиецът <Терон>, а на Дамарет – атинянинът <Силанион>. А пък елеецът Анавхидас, син на Филис, спечелил венец в борбата сред младежите и след това при мъжете. Не се знае кой е авторът на неговата статуя, но Анохос от Тарент, син на Адамат, спечелил победа в бягане на един стадий и в двойно бягане, е творба на аргосеца <Агелад>.

12 Младежът, яхнал на кон и мъжът край коня, според надписа първият е Ксеномброт от Меропида на Кос, обявен за победител в конно състезание, а другият е Ксенодик, победил при младежите в юмручен бой. Авторът на последния е <Пантиас>, а на Ксеномброт е егинецът <Филотим>. Войниците се посветили две статуи на Питес, сина на Андромах, родом от Абдера, чийто автор е <Лизип>. Изглежда този Питес бил някакъв наемнически пълководец и изобщо бил добър воин.

13 Там са поставени и статуите на победителите по бягане сред младежите, Менептолем от Аполония в Йонийския залив и коркирецът Филон, а до тях и на Хиероним от Андрия, надвил в петобоя в Олимпия елееца Тисамен, който по-късно предсказал битката на елините срещу мидийците на Мардоний при Платея50. Та този Хиероним е поставен там, и до него едно момче-борец, също от Андрия, Прокъл, син на Ликастидас. Авторите на техните статуи са на първия <Стомий>, а на Прокъл <Сомис>. Елеецът Есхин на свой ред спечелил две победи в петобоя и равни по брой на неговите победи са статуите му.

15 В прослава на митиленеца Архип, победител при мъжете в юмручен бой, митиленците изтъкват и това, че спечелил венец и в Олимпия, и в Питос, и в Немея, и в Истъм, докато бил на не повече от двадедест години. Статуята на момчето – бегач, Ксенон, син на Калителос в Лепреос в Трифилия, е дело на месенеца <Пириламп>, но кой е направил елееца Клиномах, не знаем.

2 Клиномах бил провъзгласен за победител в петобоя. А пък елеецът Пантаркес е посвещение от ахейците, както гласи надписът на него. Той сключил мир между елейците и ахейците, освободил пленените и от двете страни и те дължали освобождението си и на него. Същият Пантаркес спечелил и в надбягване с коне и за тази негова победа също има паметник в Олимпия. Статуята на елееца Олидас е посветена от народа на етолийците, там е и елеецът Харин, победител в двойното бягане и в бягането с оръжие. До него пък е хиосецът Агелес, победил при младежите в юмручен бой, творба на <Теомнест> от Сарди.

3 Статуята на тиванеца Клитомах е посветена от Клитомаховия баща Хермократ, а той се прочул със следното. На Истмийските игри, след като победил противниците си в борбата, в същия ден победил и излезлите срещу него в юмручен бой и в панкратион. Той спечелил и всичките победи в панкратиона в Питос, три на брой. Но в Олимпия Клитомах бил признат за втори след тасосеца Теаген в панкратиона и в юмручния бой.

4 Победа в панкратиона успял да спечели в сто четиридесет и първата Олимпиада. В следващата олимпиада същият Клитомах51 отново бил състезател по панкратион и юмручен бой, а в същия ден елеецът Капрос бил готов да се бори и да се състезава в панкратиона.

5 След като Капрос спечелил победа в борбата, Клитомах заявил пред хеланодиците, че ще бъде справедливо, ако призоват състезателите по панкратион преди той да участва в юмручния бой и да получи травми. Претенциите му били основателни и след като били призовани, той бил победен в панкратиона от Капрос, но въпреки това участвал и в юмручния бой след това, със силен дух и здраво тяло.

6 Йонийците от Еритрея са посветили статуя на Епитерсес, син на Метродор, спечелил в юмручен бой две победи в Олимпия, две на Питийските, една на Немейските и една на Истмийските игри. Сиракузците пък се посветили по общо решение две статуи на Хиерон, а една са въздигнали неговите синове. Малко по-горе изясних, че този сиракузец Хиерон, син на Дейномен, бил едноименен на тогавашния им тиранин.

7 Палеите, четвърти дял от кефаленците, са посветили пък статуя на елееца Тимоптолис, син на Лампид. В древността тези палеи са се наричали долихиеи. Там е и статуята на Архидам, син на Агезилай, както и на един мъж, изобразен като ловец. Да се знае, че статуята на Деметрий, повел войска срещу Селевк и взет в плен, както и на сина му Антигон, са посветени от жителите на Византион.

8 Спартанецът Евтелид спечелил спечелил две победи сред младежите по време на тридесет и осмата Олимпиада53, едната в борбата, а другата в петобоя. Тогава за пръв и последен път младежите били призовани на състезание по петобой. Статуята на Евтелид е древна и напдисът в основата й е станала нечетлива от времето.

9 Веднага след Евтелидас е статуята на лакедемонския цар Аревс и до него се намира елеецът Горгос. До мое време Горгос е единственият човек, спечелил четири олимпийски победи в петобоя, освен това той има една победа в двойното бягане и в бягането с оръжие.

10 За статуята, край която са поставени фигури на младежи, казват, че е на Птолемей Лаг54. До него има две статуи на елееца Капрос, син на Питагор, спечелил в един и същи ден венец и в борбата, и в панкратиона. Този Капрос е първият човек, спечелил (в един ден) тези две победи. За неговия противник в панкратиона вече разказах. А в борбата той надвил елееца Пеанион, след като в предната олимпиада бил спечелил в борба при младежите и на Питийските игри в юмручен бой. Та в един и същи ден той бил увенчан като победител сред мъжете в борбата и в юмручния бой.

16 Впрочем Капрос спечелил своите победи не без големи усилия и силно напрежение. В Олимпия са издигнати статуи и на елейците по род Анавхид и Ференик, спечелили венци в борбата сред младежите. Жителите на Теспии пък са посветили статуята на Плейстен, сина на Евридам, който бил стратег на етолийците във войната им срещу галатите55.

2 Елеецът Тидей е посветил статуи на Антигон56, бащата на Деметрий, и на Селевк. Наред с другите си дела Селевк се прочул най.много сред всички хора с поражението, което нанесъл на Деметрий. На Тимон пък принадлежат победи във всички елински състезания в петобоя, с изключение на Истмийските игри – отново да участва в тях му попречили останалите елейци. Наред с останалото, в посветения му надпис се казва, че той участвал в похода на етолийците срещу тесалийците и че в Навпакт командвал приятелския на етолийците гарнизон.

3 Недалече от Тимон е статуята на Елада и до Елада на Елида, като първата с едната си ръка увенчава Антигон, опекуна на Филип, сина на Деметрий, а с другата поставя венец на самия Филип, докато Елида е показана как увенчава Деметрий, воювал срещу Селевк и Птолемей Лаг57.

4 Елеецът Аристид е постигнал победа в бягането с оръжие в Олимпия, както и в двойното бягане на Питийските игри, според надписа на статуята му в младежкия хиподрум в Немея. Дължината на хиподрума е две двойни отсечки за бягане и след като в Немея и Истъм бил занемарен, цар Адриан58 го построил в дар на аргосците за провеждането на зимните Немейски игри.

5 Съвсем близо до Аристид е издигната статуята на елееца Мегакъл, признат за олимпийски победител в петобоя, и на Филонид, син на Зотос, родом от Херсонес Критски, спешният вестител на Александър, сина на Филип59. След него е елеецът Бримиас, победител в юмручен бой при мъжете, както и Леонид от аркадския Наксос, посветителен дар от псофидците в Аркадия, както и изображението на Асамон, победител при мъжете в юмручен бой, а също и статуята на Никандър, спечелил две победи в двойното бягане в Олимпия и общо щест победи в бягането на Немейските и Истмийските игри. Асамон и Никандър са били елейци и статуята на втория е направена от <Даип>, а на Асамон от месенеца <Пириламп>.

6 Що се отнася до елееца Евалкид и лакедемонеца Селеадас, първият спечелил победи при младежите в юмручен бой, а Селеадас при мъжете в борба. Там е въздигната и неголяма колесница на лаконеца Полипейт, а на същата стела е изображението на Калителес, бащата на Полипейт, който бил борец. Първият бил победител в конни състезания, а Калителес в борбата.

7 Частни лица от Елея са посветили на Лампос, сина на Арниск, а псофидци, приятели на Аристарх са посветили статуя на него, изглежда и заради някакви други благодеяния, които получили от него. Между тях е статуята на елееца Лизип, надвил съперниците си младежи в борба. Авторът на статуята на Лизип е аргосецът <Андреас>.

8 Лакедемонецът Дейностен спечелил олимпийска победа при мъжете в бягането на един стадий и стелата край статуята в Алтис я е посветил самият Дейностен. Казват, че разстоянието от Олимпия до Лакедемон при втората негова стела в Лакедемон е шестстотин и шестдесет стадия. Да се знае, че Теодор, който взел победа в петобоя и Питал, синът на Лампид, победил младежите в юмручен бой, и Неолаид, спечелил венци в бягането на един стадий и в бягането с оръжие, са елейци. За този Питал разправят още, че когато между аркадците и елейците възникнал спор за поземлените граници, същият Питал произнесъл присъдата. Статуята му е творба на олинтиеца <Стенид>.

9 След него е Птолемей, яхнал на кон и до него е елейският атлет Пеаний, син на Даматрий, спечелил олимпийска победа в борбата и две победи на Питийските игри. Там е и елеецът Клеарет, спечелил венец в петобоя, както и колесницата на атинянина Главкон, син на Етеокъл. Този Главкон бил признат за победител в телеодрома с колесници.

17 Дотук изброих най-забележителните неща за този, който идва по пътя към Алтис. А ако поискаш да стигнеш по десния път от Леонидеона до Големия олтар, най-достойните за споменаване паметници ще ти бъдат следните. Демократ от Тенедос и елеецът Крианий, вторият победител по бягане с оръжие, а Демократ по борба при мъжете. Автор на статуята на последния е милетецът <Дионисикъл>, а на Крианий е македонецът <Лисос>.

3 Статуите на Херодот от Клазомене и на Филин, сина на Хегеполис от Кос, са посветени от техните градове, клазоменците защото Херодот бил първият клазоменец, комуто била присъдена олимпийска победа, той победил в бягането на един стадий при младежите, а кососците в прослава на Филин. В Олимпия той спечелил пет победи в конното надбягване, в Питос четири и също толкова в Немея, а на Истмийските игри победил единадесет пъти.

3 Аристолай, мъж от Македония, е посветил статуя на Птолемей60, сина на Птолемей Лаг. Там е поставена и статуята на Бутас, син на Полиник от Милет, победител сред младежите в юмручен бой, и на Каликрат от Магнезия при Летеон, спечелил два венеца по бягане с оръжие. Образът на Каликрат е творба на <Лизип>.

4 Що се отнася до Енатион и Алексибий, първият победител на един стадий при младежите, а Алексибий по петобой, родината му е Херея в Аркадия и авторът на паметника му е <Акестор>. Надписът не разкрива чий е Енатион, но пояснява, че е по народност аркадец. Колофонците Хермезианакс, син на Агоней и Ейкасий, син на Ликин и на дъщерята на Хермезианакс, са надвили и двамата в борбата при младежите, като в чест на Хермезианакс е посветена и статуя по общо решение на гражданите на Колофон.

17 5. Близо до тях са статуите на двама елейци, победители в юмручен бой при младежите, като статуята на Хойрил е творба на олинтиеца <Стенид>, а на Теотим на сикионеца <Дайтондас>. Теотим бил син на Мосхион, който участвал в похода на Александър, сина на Филип, срещу Дарий и персите. До тях има отново двамина от Елида, Архидам, победил с четворен впряг и Епераст, син на Теогон, спечелил победа в бягането с оръжие.

6 В края на надписа се казва, че Епераст бил и прорицател от рода на Клитидите, обзалагам се, че е бил от рода на светословните Клитаиди61, от кръвта на богоравните Мелампотиди. Мантиос бил син на Амитаон и внук на Мелампод, негов син бил Ойкъл, а Клитий бил син на Алкмеон, внук на Амфиарай и правнук на Ойкъл. Клитий бил роден на Алкмеон от дъщерята на Фегей и се преселил в Елида, бягайки от братята на майка си, след като разбрал, че те са извършили убийството на Алкмеон.

7 Смесени с не толкова забележителни посветителни дарове могат да се видят статуите на елееца Алексиник, творба на сикионеца <Кантарос>, спечелил победа в борба при младежите, и на леонтинеца Горгий. Казват, че тя е посветена в Олимпия от Евмолп, трети потомък на Деикрат, който бил съпруг на сестрата на Горгий.

8 Този Горгий бил син на Хармантид и казват, че пръв той възстановил обучението в ораторското изкуство, което почти напълно било забравено от хората. Казват, че Горгий се прославил със своите речи на Олимпийския събор и когато дошъл при атиняните в една делегация заедно с Тизий. Впрочем Тизий също произнесъл реч, но бил още по-убедителен в подписването на споразумението с парите от сиракузката му жена.

9 Но атиняните се отнесли с много по-голяма почит към Горгий и Язон, синът на Поликрат, който бил тиранин в Тесалия и който пренесъл най-далече Атинската школа, предпочел повече Горгий от другия. Горгий живял, казват, сто и пет години. А (неговият) град Леонтини, някога опустошен от сиракузците62, по мое време отново беше заселен.

18 Там е и медната колесница на киренеца Кратистен, на нея е покачена Нике и самият Кратистен. Очевидно той е победил на конно състезание. Говори се и че този Кратистен бил син на конния състезател Мнасей, наречен от елините “Либиеца”. Паметникът му в Олимпия е творба на регинеца <Питагор>.

2 Там намерих и паметника на Анаксимен, описал елинските древности и делата на Филип, сина на Аминта и на Александър, сина на Филип. Прославата му в Олимпия се дължи на народа на Лампсак. За Анаксимен се запомнило и следното. Той успял да надхитри царя, който изобщо не бил милостив и твърде много се поддавал на гнева си, Александър, сина на Филип, със следната хитрост.

3 Жителите на Лампсак били привърженици на персийския цар, макар и да имали някакво основание за това, и Александър им се разгневил за това и ги заплашил, че ще им причини големи злини. Уплашени за своите жени, за децата си и за самото си отечество, те изпращат като свой молител Анаксимен, тъй като се познавал със самия Александър и още по-преди с Филип. Анаксимен пристига и Александър, който бил уверен по какъв повод идва, казват, се заклел, изреждайки имената на елинските богове, че ще направи всичко обратно на неговите искания.

4 Тогава Анаксимен казал: “Направи ми, царю, следното благодеяние, продай в робство жените и децата на лампсакенците, срини до основи целия им град и запали светилищата им.” Това му казал той, а Александър, след като не можал да измисли нищо срещу тази хитрина и същевременно се задължил с клетва, простил въпреки волята си на лампсакенците.

5 Изглежда и че Анаксимен отмъстил на един свой противник не случайно, а съвсем преднамерено. Той бил надарен софист и умеел да подражава на словата на софистите. Когато между него и Теопомп, сина на Дамасистрат възникала вражда, написал писмо до атиняните, лакедемонците и до тиванците, пълно с хули. Подражанието било пълно, той го надписал с името на Теопомп и го разпратил по градовете. Сам автор на това писание, той увеличил омразата към Теопомп из цяла Елада.

6 Не може обаче да се каже от само себе си кой е измислил тези неща за Анаксимен. Според мен недостоверно е това, което уж Анаксимен е казал на Александър. Сотад бил удостоен с победи в дълго бяжане в деветдесет и деветата Олимпиада63 като критянин, какъвто и бил, но в следващата приел откуп от Общия съвет на Ефес и се писал като ефесец. Зааради това бил наказан с изгнание от критяните.

7 Първи от атлетите, на които са били посветени статуи в Олимпия, са Праксидамант от Егина, победил в юмручен бой в петдесет и деветата Олимпиада64 и опунтиецът Рексебий, който надвил съперниците си в панкратиона в шестдесет и първата Олимпиада. Техните ликове са поставени недалече от колоната на Ойномай и са изработени от дърво, статуята на Рексибий от смокиня, а тази на егинеца от кипарис и тя е пострадала по-малко от другата.

19 В Алтис има една крепида от туфен камък северно от Хереона, а южно от нея се намира Кронионът. При тази крепида са съкровищниците, така както и в Делфи някои елини са направили съкровищници на Аполон. В Олимпия има и съкровищница, наречена Сикионска, тя е посветена от Мирон, който някога бил тиранин на Сикион.

2 Тази съкровищница Мирон построил, след като неговата колесница победила в тридесет и третата Олимпиада65. В съкровищницата той е направил и две помещения, едното в дорийски, а другото в йонийски стил. Видях, че те са направени от мед, но дали медта е от Тартесос, както разправят елейците, това не знам.

3 Казват, че Тартесос е река в земята на иберийците, че се влива в морето с две устоия и че има един едноименен град в средата между устията на реката. Най-голямата река в Иберия, която има отливи по-късно е наречена Баитис, като смятат, че града, който е наричан от иберийците Карпия, е бил в древността Тартесос.

4 В Олимпия при по-малко опомещение има надписи, на стълба на вратата, че е на стойност 500 таланта, а като дарители са споменати Мирон и народът на Сикион. В тази съкровищница са изложени дискове, три на брой, които предоставят на състезанието по петобой. Има и един покрит с мед щит, изрисуван от вътрешната страна, а заедно с щита шлем и наколенници. На оръжията има надпис, жертвена плячка на Зевс посвещение от мианеите. кои са те, за това има различни предположения.

5 Аз обаче си спомних, че Тукидид в изложението си за локрите във Фокида, споменава наред с останалите градове и едни мионеи. Прочие, по мое мнение мианеите са едни и същи хора с тези мионеи във вътрешността на Локрида. Върху самия щит също има един кратък надпис, но той е пострадал поради древността на посветителния дар.

6 Там има и други неща, които си заслужава да се видят, като махайрата на Пелопс, със златна дръжка и изработен от слонова кост рог на Амалтея, посветен от Милтиад66, сина на Кимон, който е първият от този дом, владял тракийския Херсонес. Надписът върху рога е с древни атически букви,

таз статуя на Зевса Олимпийски я посветиха превзелите стената на Арат от Херсонес. Предвождаше ги Милтиад.

Изложена е и направената от чимширено дърво статуя на Аполон с позлатена глава. Казват, че е посветена от локрите при цитаделата Зефирион, а е творба на кротониатеца <Патрокъл>, син на Катил.

7 След сикионската е картагенската съкровищница, произведение на <Потей>, <Антифил> и <Мегакъл>. В него посветителните дарове са голяма статуя на Зевс и три ленени ризници, те са дарове от Гелон и сиракузците, след като победили картагенците в някаква морска или сухопътна битка.

8 Третата и четвъртата съкровищници са посвещение от жителите на Епидамн, съдържат (статуя) на Атлас, крепящ небесния свод и Херакъл при дървото на Хесперидите, ябълката, и около ябълката увилия се дракон, тези статуи също са от кедрово дърво и са произведение на <Теокъл>, син на Хегил. Надписът на свода казва, че той го е изработил заедно със сина си. А Хесперидите – те били преместени от елейците – те и до мое време се намираха в Хереона. За епидамносците тази съкровищница е изработена от <Пир> и синовете му <Лакрат> и <Хермон>.

9 Сибаритите също са изгразили съкровищница, свързана с Византион. Тези, които са се интересували от Италия и градовете из нея казват, че Лупия, разположена между Брундизион и Хидрунт е сменила името си, като някога се е наричала Сибарис. Пристанът й за кораби е направен изкуствено и е дело на Хадриан.

10 До тази на сибаритите е съкровищницата на либийците в Кирена. В нея са изложени статуите на римски царе. Картагенците унищожили във война сицилийците от Селинунт. Преди да ги сполети това нещастие, те вдигнали съкровищница в Олимпия. В нея има статуя на Дионис, чиито бедра и ръце са изработени от слонова кост.

11 А в съкровищницата на метапонтините – защото тя се намира след тази на селинунтците – е изработката на Ендимион. Освен дрехата му, всичко останало в изработката и на статуята на Ендимион е от слонова кост. По какъв повод е бил унищожен Метанпонтий, не знам. Но по мое време, като изключим театъра и заобикалящата го крепостна стена, от Метапонтий не останало нищо.

12 Мегарците откъм Атика са изградили съкровищница и в нея са посветили дарове, малки фигури от кедър, покрити със злато, битката на Херакъл срещу Ахелой. Там са показани Зевс, Деианира, Ахелой и Херакъл, както и Арес, който помага на Ахелой. Поставена е била и статуя на Атина, която е съюзница на Херакъл. Сега тя, заедно с Хесперидите, е изложена в Хереона.

13 В тази съкровищница е изобразена войната на гиганти и богове с орела. Над орела е надвиснал и щит, който съобщава, че тази съкровищница е посветена от мегарците от Коринт. Мисля, че тази победа на мегарците е станала когато архонт на Атина е бил Форбант, който е бил пожизнен архонт. По това време властите на атиняните не са се сменяли ежегодно, нито пък дотогава елейците са записвали събитията по олимпиади.

14 Разказват, че и аргосците участвали на страната на мегарците в подвига им срещу коринтяните. Но мегарците направили съкровищницата в Олимпия години след тази битка. Но посветителните им дарове изглежда са били от старо време, защото ги е направил лакедемонецът Донтас, син на Дипойн и ученик на Скилид.

15 Последната съкровищница се намира вече до самия стадион, тя представлява посветителен дар от гелоите и надписът указва, че в нея също са били изложени дарове. Но днес тях вече ги няма.

20 Както вече описах, възвишението Кронион покрай крепидата и над нея предлага съкровищници. А на върха на възвишението жертви на Кронос принасят така наречените Базили, в един и същ ден на пролетта, в месеца Елафион по (календара на) елейците.

2 В краищата на Кронион, северно между съкровищниците и възвишението се намира светилището на Ейлейтия, в което се почита Сосиполис, местно елейско божество. Всяка година избират Ейлейтия, наричана Олимпийска, която е жрица на богинята. Според обичая на елейците жрицата, обслужваща Сосиполис, живее целомъдрено и тя принася на бога възлияния и му поднася питки, намазани с мед.

3 В предната част на храма – защото той е направен с две помещения – е олтарът на Ейлейтия и до него хората имат достъп. Но във вътрешното помещение е почитан Сосиполис и в него не може да влезе никой освен обслужващата бога, покрита с бял воал на главата и лицето. До олтара на Ейлейтия бдят девойки и жени пеят химн, но обичаят изключва да му се поднасят жертвени животни и да му се възлива вино. А клетвата в Сосиполис се смята за най-силната.

4 Разказва се и че когато аркадците нахлули с войска в Елея и елейците излезли срещу тях, при стратезите на елейците дошла една жена, държаща до гръдта си невръстно дете. Тя им казала, че сама е родила детето, но след съновидение го дава за съюзник на елейците. Военачалниците – защото смятали, че смъртната им говори верни неща – поставят детето голо пред войската.

5 Аркадците настъпват, но детето вече се превърнало в дракон. След като аркадците се объркали от чудото и побягнали, елейците ги притиснали, спечелили тази твърде славна победа и поставят на божеството името Сосиполис (“Спасител на града”). Заедно с него решили да бъде почитана и Ейлейтия, защото тази богиня поставила младенеца да води смъртните.

6 Паметникът на загиналите в битката аркадци е на възвишението след преминаването на Кладеона, западно. Близо до това на Ейлейтия са останките от светилище на Афродита Урания, на нея също принасят жертви на олтарите.

7 Вътре в Алтис, край така наречения “Тържествен вход” е така наречения Хиподамион, един участък с ширина около един плетър, заобиколен с ограда. В него веднъж всяка година влизат жените, които поднасят жертви на Хиподамия и извършват други неща в нейна почит. Казват, че Хиподамия избягала в Мидея в Арголида, когато след смъртта на Хризип гневът на Пелопс се насочил най-много към нея. А те самите по-късно след прорицание донесли костите на Хиподамия в Олимпия67.

8 В края на поредицата от статуи, направени от глоби на атлети, в този край се намира така наречения “Таен вход”. През него в стадиона влизат хеланодиците и състезателите. Стадионът представлява насипана пръст и в него е издигната катедра за организаторите на състезанието.

9 Срещу мястото на хеланодиците е издигнат олтар от бял мрамор. Седнала на този олтар, олимпийските състезания наблюдава една жена, жрицата на Деметра Хамюне, получила тази изключителна почет от елейците. Не забраняват и на девойките да гледат. В края на стадиона, откъдето излизат състезателите по бягане на един стадий, според обичая на елейците се намира паметникът на Ендимион.

10 Като се премине извън стадиона покрай участъка, където седят хеланодиците, на това място се намира пространството за надбягване с коне и оттам излизат конете. Входът има формата на корабен нос, зад него се оформя широко пространство, а на върха на клинообразния железен прът на носа е направен меден делфин.

11 Всяка от двете страни на входа е с ширина повече от четиридесет стъпки, и в тях са построени сгради. Включващите се в конното състезание получават тези помещения по жребий. Пред колесниците или ездитните коне, та пред тях за разделителен канат се опъва въже. При носа в началото на всяка олимпиада се прави олтар от суров кирпич, а на олтара се поставя меден орел, разперил криле на голямо разстояние.

12 Този, който е определен да даде начало на състезанието, привежда в движение едно съоръжение при олтара. Когато то се задейства, предизвиква орела да подскочи нагоре, така че да стане видим за наблюдаващите състезанието, а делфинът пада на земята.

13 От двете страни покрай стоата на Агнапт издърпват първите въжета и в бягането се включват първите застанали зад тях коне. След като те започнат бягането, на тяхно място застава определения с жребий втори ред и тогава дръпват въжетата за втората редица. По този начин в бягането се включват всички коне, докато един след друг бъдат изкарани при началото на носа. Оттук насетне вече се преценява умението на колесничарите и бързината на конете.

20 14. Изглежда, че съоръжението за старта на конното състезание първоначално е създал <Клеойт> и изглежда той е неговият изобретател, както гласи и надписът на статуята му в Атина, че той пръв изобретил конния старт на Олимпия,

Създаде ме Клеойт, сина на Аристокъл.

Казват, че по-късно <Аристид> добавил също някакво усъвършенстване на съоръжението.

15 По протежение на хиподрома, в далечния край на едната от двете страни, към края на извивката по средата на земния коловоз има едно плашилище за конете, т. нар. “Тараксип”. Формата на олтара е кръгла и там когато конете заобикалят, сред тях настъпва страх без никаква видима причина, колесниците се чупят и колесничарите биват изхвърляни от тях. Заради това колесничарите принасят на този олтар жертви и се молят на Тараксип да бъде милостив към тях.

16 За този Тараксип елините имат различно обяснение, според някои там е погребан местен човек, добър в конното изкуство – дори му приписват името Оленион, и на него, както твърдят, е наречена и скалата Оления в Елея68. Други пък твърдят, че Дамеон, синът на Флиунт, взел участие на страната на Херакъл в похода му срещу Авгий и елейците, загинал там заедно с коня, който яздел, получен от Ктеат, сина на Актор, и че на това място е общия гроб на Дамеон и на неговия кон.

17 Съществува и легенда, че на това място Пелопс направил кенотаф на Миртил и принасял жертва нему, за да се очисти от греха за убийството и че нарекъл мястото Тараксип, защото заради хитростта на Миртил конете на Ойномай се объркали. Други пък твърдят, че самият Ойномай вреди на това място на каращите конете в състезанието. Чух, че вината се приписва и на Алкатус, сина на Портаон, защото на това място Алкатус получил къс земя, след като бил убит от Ойномай заради сношенията му с Хиподамия. Но тези, които нямат късмет на хиподрума смятат, че божеството е злобно към конните състезатели, а не доброжелателно.

18 Един египтянин ми каза, че Пелопс получил нещо от тиванеца Амфион и го заровил на това място, което наричат Тараксип, и че заради заровеното нещо и конете на Ойномай тогава се смутили, и по-късно всички коне. Този египтянин смяташе, че и Амфион, както и тракът Орфей са притежавали удивителни магически дарби, така както и Орфей, и Амфион притежавали дарбата да привличат зверовете с песни при градежа на крепостни стени със скали. Според мен най-вероятно изглежда приписването на явлението на Посейдон с прозвище Хипий.

19 В Истъм също имат така наречения “Бял Тараксип” на Сизиф. Кзват, че той загинал под конете, когато Акаст учредил състезанията в чест на своя баща. Но в аргоската Немея не съществува никакъв херос, който да вреди на конете. Там обаче над мястото, където конете завиват, е надвиснала една скала с червен цвят, и когато над нея блесне светлина или се запали огън, предизвиква страх сред конете. Но Тараксип в Олимпия предизвиква най-голям страх сред конете. А при единия краен стълб има медна статуя на Хиподамия, която държи лента и е готова да я върже на Пелопс заради победата.

21 Втората част от пътя не е земен, а представлява нестръмно възвишение. В края на възвишението е издигнато светилище на Деметра с прозвище Хамюне. Някои смятат, че това име е древно и произлиза от това, че тук колесницата на Хадес разтворила земята и веднага се скрила. Други пък смятат, че това светилище за почитане на Деметра било построено от Хамюн, човек от Писа, който се противопоставил на тиранина в Писа Омфалион, като бил подкрепен за въстанието си от елейците, и че той бил убит от Панталеонт.

2 Наместо древните статуи, атинянинът Херод е посветил статуи на Коре и Деметра от пентелезийски камък. А в гимназиона на Олимпия се подготвят състезателите по петобой и бегачите. Основата на терена е каменна. В началото на основата е издигнат трофей от аркадците. Има и един по-малък периболос вляво от входа на гимназиона, и там се намират палестрите за атлетите. По протежение на портика от източната стрена на гимназиона са разположени помещенията за състезателите, обърнати към посоката на вятъра Ливас и на запад.

3 Като се мине през Кладеона се намира могилната гробница на Ойномай и над гробницата личат развалините от постройките, където според легендите се намирали конюшните на Ойномай. През границите със земята на аркадците днес е позволено да преминават елейците, а в древността писейците. А след като се премине реката Еримант, при така наречения хребет на Саврос се намира паметникът на Саврос и светилището на Херакъл, по мое време в развалини. Разказват, че там Саврос нанасял злини на пътниците и на околните жители, преди да си получи заслуженото от Херакъл.

4 Под този хребет, наречен на името на разбойника, от юг по посока на Алфей се стича една река срещу Еримант, която отделя Писея от Аркадия, името й е Диагон. На разстояние четиридесет стадия от хребета Саврос се намира храмът на Асклепий с прозвище Демайнет, на името на неговия основател. Той също е в развалини. Издигнат е на височината край Алфей.

5 Недалече от него се намира светилището на Дионис Левкианит и покрай тази местност Левкиания преминава река. Тя също се влива в Алфей, а извира от възвишението Фолое. Като слезеш надолу от нея, си вече при Алфей и в територията на Писея.

6 В тази земя има едно стръмно възвишение и на него се виждат развалините от града Фрикса и храмът на Атина с прозвище Кидония. Той не е напълно запазен, но и до мое време е съхранен олтар, за който разказват, че е издигнат в чест на богинята от Климен69, потомък на Идейския Херакъл, който бил роден от критянката Кидония и реката Йардан. Елейците разказват, че и Пелопс принесъл там жертви на Атина Кидония, преди да излезе на двубой с Ойномай.

7 Като се продължи оттам, е руслото на Партениас и край реката се намира гробът на конете на Мармакс. Според легендата този Мармакс е първият, който дошъл да отмъсти заради Хиподамия и пръв от останалите загинал от ръката на Ойномай, а конете му носели имената Партения и Ерифа. Ойномай съсякъл конете на Мармакс но след това позволил и те да бъдат погребани – и името на реката Партения идва от кобилата на Мармакс.

8 Има и една друга река с име Арпинат и недалече от реката е градът Арпине, в развалини и най-вече олтарите му. Според легендата основателят на този град е Ойномай, който го нарекъл на майка си Арпине.

9 Като се продължи немного от това място, има една висока могила, която е гроб на отмъстителите на Хиподамия. Прочие, разказват, че Ойномай скришом ги погребал недалече един от друг. А по-късно Пелопс им въздигнал голям общ паметник, в тяхна чест и в чест на Хиподамия, а според мен и в памет на тези, които били победени от Ойномай преди той да го надвие.

10 Според епосът “Велики Евои” от Ойномай са загинали след Мамракс Алкатус, синйт на Портаон, след Алкатус Авриал, синът на Евримах, както и Кроталос. Кои са техните предци и от кое отечество са, не можах да разбера, но може да се докаже, че загиналият след тях бил някой си Акриас, спартанец и основател на Акрии. След Акриас, казват, загинал от ръцете на Ойномай Капет, Ликург, Ласион, Халкодонт и Триколон. Аркадците казват, че той бил потомък и едноименник на Триколон, сина на Ликаон.

11 След Триколон при надбягването от тази участ били сполетени Аристомах и Приант, както и Пелагонт, Еолий и Кроний. Сред изброените някои включват и Еритрас, сина на Левкон, син на Атамант – на него е наречено градчето Еритри в Беотия – и Еионей, сина на Магнет, син на Еол. Гробът на всички тях е там и казват, че когато Пелопс установил властта си над писеите, започнал да им принася жертва всяка година.

22 Като се отмине на около един стадий от гробницата, има следи от светилище на Кордакс, прозвище на Артемида, защото около тази богиня последователите на Пелопс са пеели химните си в чест на неговата победа и са танцували характерния за жителите около Сипил (неприличен) танц кордакс. Близо до светилището има малка постройка и в нея се намира медно ковчеже. В ковчежето пазят костите на Пелопс. Вече не са останали стени или руини от някаква друга постройка, но из цялата местност, където се е намирала Писа са израстнали лози.

2 Казват, че основател на града бил Писос, синът на Периер, син на Еол. Но писеите си навлекли сами нещастие, като се смразили с елейците и побързали да устроят олимпийско състезание вместо елейците. В осмата олимпиада70 те довели аргоския тиранин Фейдон, който унизил най-много елините и устроили игрите заедно с този Фейдон71, а в тридесет и четвъртата олимпиада72 писеите и техният цар Панталеон, синът на Омфалион, събрали съседите си и провели Олимпийските игри вместо елейците.

3 Именно тези олимпиади, и след тях сто и четвъртата73, устроена от аркадците, елейците наричан не-олимпиади и не ги включват в своя каталог на олимпиадите. А в четиридесет и осмата олимпиада Дамофонт, синът на Панталеон, създал за елейците нов повод да подозират, че има замисли против тях, те нахлули с оръжие в Писея, но се наложило да се оттеглят у дома си, без да сторят нищо и без да бъдат затвърдени в договори техните искания.

4 А когато Пир, синът на Панталеонт, се възцарил след брат си Дамофонт, писеите драговолно повели война срещу елейците, като на тяхна страна от обитателите на Елида застанали макистиите и скилунтийците, последните от Трифилия, а от останалите периеки диспонтийците. Те били най-приятелски настроени спрямо писеите, защото помнели, че техен основател бил Диспонтей, синът на Ойномай. И станало така, че писеите и онези, които застанали на страната на писеите, въстанали срещу елейците.

5 Видими са руините на Пилос в Елея по планинския път от Олимпия към Елида, а разстоянието от Елида до Пилос е осемдесет стадия. Както вече казах, този Пилос е основан от един мегарец, на име Пилос, син на Клесон74. След като Херакъл го разрушил, той наново бил заселен от елейците, но след време останал без обитатели. Край него реката Ладон се влива в Пеней.

6 Според елейците, тъкмо за този Пилос се отнася и стихът на Омир75,

родом бил той от реката

Алфей, течаща широко през земята на пилосци,

и това тяхно твърдение за мен е убедително. Защото наистина през тази земя тече Алфей, а към друг Пилос стихът не може да бъде отнесен. Защото Алфей просто не минава през земята на пилосци отвъд острова Сфактерия, а не знаем да има град с името Пилос в Аркадия.

7 На петдесет стадия от Олимпия се намира елейското селище Хераклея и край него тече реката Китерос. В реката се влива един извор и над извора има светилище на нимфите. Собствените имена на всяка от нимфите са Калифаея, Синаласис, Пегея и Ясис, а общото им прозвище е Йониди. Тези, които се окъпят в извора, получават лек от всякакви мъки и болести. Казват, че нимфите са наречени по името на Йон, сина на Гаргет, който се е преселил тук от Атина.

8 Ако пък поискаш да стигнеш до Елида през равнината, след сто и двадесет стадия ще стигнеш до Летрини, а разстоянието от Летрини до Елида е сто и осемдесет стадия. Първоначално Летрини е било градче, чийто основател бил Летрей, синът на Пелопс. По мое време са останали малко постройки и статуята на Артемида Алфея в храма.

9 Казват, че прозвището на богинята възникнало от следната легенда. Алфей се влюбил в Артемида и след като я пожелал, като разбрал, че няма да може да се сноши с нея с молби и увещания, се осмелил да насили богинята и дошъл в Летрини на нощния празник, воден от самата Артемида и от нимфите, с които тя се веселяла. Тъй като подозирала намерението на Алфей, тя намазала лика си, заедно с присъстващите нимфи, с глина, и когато Алфей дошъл, не могъл да различи Артемида сред останалите и след като не я разпознал, се оттеглил, без да може да изпълни намерението си.

10 Прочие летринеите наричали богинята Алфиея заради влюбилия се в нея Алфей. А елейците – тъй като изначално изпитвали приятелски чувства към летринеите – променили своята почит към Артемида Елафиея в полза на летринеите и решили да извършват богослужения на Артемида Алфиея, и така след време се наложило преименуването на богинята от Елафиея в Алфиея.

11 А Елафиея елейците наричали Артемида, според мен, заради лова на елени. Но самите те твърдят, че имало някаква местна жена с име Елафиос и тя била кърмачка на Артемида. На около шест стадия над Летрини има едно непресъхващо езеро с диаметър най-много около три стадия.

23 Сред нещата в Елида, които си заслужава да се упоменат, е един древен гимназион. Установил се е обичаят това, което трябва да сторят, преди да пристигнат в Олимпия, да го свършат в този гимназион. Вътре в оградата му покрай пистите растата високи чинари. Целият този периболос се нарича Ксист, защото там било мястото за упражнения на Херакъл, сина на Амфитрион, и всеки ден изрязвал тръните, които растяли там.

2 Освен за състезанията на бегачите има една писта, която местните хора наричат “свещена”, където с изключение на упражненията тичат бегачите и състезателите по петобой. В гимназиона се намира и така нареченият Плетрион. В него хеланодиците свикват личности, отличаващи се със своята почтена възраст или живот. Събират ги за борба.

3 В гимназиона има и олтари на богове, на идейския Херакъл, с прозвище Парастат, на Ерос и на тогова, който и атиняните, както и елейците наричат Антерот, а също и на Деметра и на дъщеря й. Олтар на Ахил няма, но има негов кенотаф, този паметник е вдигнат по прорицание. В определения за началото на събора ден, когато залязващото слънце прехвърли пистата, елейските жени наред с другите неща, които извършват в чест на Ахил, се удрят по гърдите в знак на скръб по него.

4 Има и друг периболос, по-малък от гимназиона, който се допира до по-големия, наричан четириъгълен заради формата му. Там правят палестри за състезателите и събират атлетите, които все още няма да се борят, за да се упражняват с по-отпуснати ремъци на ръцете за ударите. Там е издигната и друга част от статуите, направени от глобите, наложени на смирненеца Сосандър и на елееца Поликтор, в чест на Зевс.

5 Има и трети периболос на гимназион, чието име е Малто, заради мекотата на основата. Той е достъпен за ефебите (юношите) през цялото време на събора. В един от ъглите на Малто е изложен ликът на Херакъл, до раменете, а сред палестрите е изложена фигура на Ерос и на така наречения Антерос. Ерос държи палмово клонче, а Антерос се опитва да му вземе клончето.

6 От едната страна на входа за Малто е поставена статуята на младеж, състезател по юмручен бой. Номофилактът на елейците ми обясни, че той бил родом от Александрия, над остров Фарос, казвал се Сарапион, а когато дошъл в Елида, им донесъл житна храна, от която изпитвали оскъдица. Затова решили да го почетат на това място. Времето, когато той спечелил венец в Олимпия и сторил това благодеяние към елейците, било двеста и седемнадесетата олимпиада76.

7 В същия гимназион елейците имат и свой булевтерион, в който устройват декламации на импровизирани речи и четения на всякакви съчинения. Нарича се Лалихмион по името на човека, който го е издигнал като почетен дар. Около него са поставени щитове, предназначени единствено за украса, а не за военна употреба.

8 Извън гимназиона по посока на баните е протежението на улицата Сиопе (“Мълчание”), минаваща покрай светилището на Артемида Филомейракос (“Обичаща децата”). Прозвището на богинята е произлязло от съседството с гимназиона. А за името на улицата Сиопе разказват, че произлязло от следната легенда. Мъже, изпратени от войската на Оксил на разузнаване в Елида, се окуражавали взаимно по пътя, но когато се приближили до крепостната стена, престанали да вдигат шум и започнали да се вслушват дали могат да чуят нещо отвътре, и така скришом проникнали в града през тази улица. И след като чули това, което искали, веднага се върнали при етолийците. Така възникнало името на улицата, заради мълчанието на съгледвачите.

24 Друг изход от гимназиона води към агората и към така наречения Хелонидейон, който се намира над гробницата на Ахил. По него е установено хеланодиците да влизат в гимназиона. Влизат преди изгрев слънце, когато свикват състезателите по бягане, а по пладне привикват участниците в петобоя и в така наречените тежкоатлетически състезания.

2 Агората на елейците не прилича на йонийските и на елинските градове в Йония, а е устроена по един по-древен образец, с отстоящи един от друг портици и улички между тях. Днес наричат агората Хиподрум и местните хора обучават там конете си. Южната стоа е в дорийски стил и колоните я разделят на три части. Там хеланодиците прекарват по-голямата част от деня си.

3 При тях се правят и олтари на Зевс, като повечето от тях се намират в района на агората. Развалят се лесно, тъй като ги строят импровизирано. Под тази стоа, по посока на агората, вляво в края на стоата се намира Хеланодикейонът. Пресича го една улица, идваща от агората. В този Хеланодикейон в продължение на десет месеца обитават избраните съдии (хеланодици) и наставляват номофилактите какво да правят във връзка със състезанието.

4 Близо до стоата (портика), където хеланодиците прекарват деня си, има друга стоа, с една уличка между тях. Елейците я наричат Коркирска. Защото по нея пристигнали дошли с кораби коркирци, като заявили, че са докарали част от своята плячка, и след като получили всевъзможни неща от коркирците, построили стоата с една десета от плячката.

5 Уредбата на тази стоа е дорийска и двойна, като едната част се състои от колонада, водеща към агората, а другата представлява задната й страна. В средата й няма колони, а е издигната стена, поддържаща покрив, като от двете страни на зида са поставени статуи. При стоата откъм агората е издигната статуята на Пирон77, син на Пистократ, който бил мъдър човек и не отстъпвал от установения договор под никакъв предлог. Недалече от крепостта на елейците е и гробът на Пирон. Името на местността е Петра, казват, че Петра било името на един древен дем.

6 Сред най-забележителните неща в района на елейската агора е храмът на Аполон Акесий. Това име не би могло даозначава нищо друго, освен същото, като прозвището Алексикакос при атиняните. На друго място се намират каменните статуи на Хелиос и на Селена, тя има рога на главата си, а от неговата излизат лъчи. Има и светилище на Харитите с дървени облечени статуи, а ръцете и нозете им им са от мрамор. Едната от тях държи роза, средната астрагал, а третата неголямо миртово клонче.

7 Може да се приеме, че те държат споменатите вещи по следната причина, розата и миртата са свещени на Афродита и са свързани с легендата за Адонис, а Харитите са най-скъпите на Афродите божества. А пък астрагалът е присъщ на децата и девойките, неспоходени от нерадостната старост, та астрагалът е тяхна играчка. Вдясно от Харитите е поставена, на същия подиум, статуя на Ерос.

8 Там има и храм на Силен, издигнат само в чест на Силен, а не и на Дионис. В него е изобразена Мете (богинята на пиянството), която му подава вино в чаша. Човек би могъл да приеме, че родът на силените е смъртен, преди всичко заради техните гробове. Защото в земята на евреите има гроб на Силен, както и друг такъв във Пергам.

9 В елейската агора видях и нещо друго, наподобяващо на храм. То не е високо и няма зид, а покривът му се крепи от дъбови колони. Всички са съгласни, че това е надгробен паметник, но на кого е, не си спомнят. Ако са верни думите на стареца, когото попитах, това би могло да е гробът на Оксил.

10 В агората е разположена и сградата на така наречените “Шестнадесет жени”. Там те тъкат пеплоса на Хера78. До агората има и един стар кръгъл, перистилен храм, заобиколен с портици. Покривът му се е срутил и статуи не са останали. Посветен е на римските царе.

25 Зад стоата, изградена от плячката на коркирците, се намира храмът на Афродита, като свещеният участък земя се намира в района недалече от храма. Богинятя в храма се нарича Урания, направена е от слонова кост и злато, произведение е на <Фидий>, стъпила е с единия си крак върху костенурка. Свещеният й участък е ограден със стена със зъбери, в участъка е направен фундамент и на този фундамент е поставена медна статуя на Афродита, яздеща меден козел. Това е произведение на <Скопас> и я наричат Афродита Пандемос. Що се отнася до костенурката и козела, оставям на тези, които искат, да съобразят.

2 А посветеният на Хадес периболос и храм – защото елейците имат периболос и храм и на Хадес – се отваря само веднъж всяка година и в него не е разрешено да се влиза на други, освен на жреца. От всички хора, за които знаем, единствено елейците почитат Хадес, по следната причина. Казват, че на страната на Херакъл, когато повел войска срещу Пилос, дошла Атина. Но и Хадес се включил като съюзник на пилосците поради омраза към Херакъл. Той бил почитан в Пилос.

3 За свидетел привеждат и Омир с неговия стих от Илиада79:

Страда и едрият Хадес от люта стрела бързолетна.

Същият смъртен, потомък на Зевса, със яд го удари

долу сред мъртви при портите и го наказа със болки.

След като по думите на Омир Посейдон бил закрилник на елините при похода на Агамемнон и Менелай срещу Илион, то не е невероятно по мнението на същия поет и Хадес да е бил закрилник на пилосците. Прочие елейците са направили светилището на бога заради неговото благоразположение към тях и заради омразата му към Херакъл. А обичаят им да го отварят веднъж в годината според мен е заради това, че и на хората само веднъж се отваря входът към царството на Хадес.

4 Елейците имат светилище и на Тюхе. В портика на светилището е поставена голяма на ръст статуя, позлатено дърво, с изключение на лицето, раменете и нозете, които са от мрамор. Там се почита и Сосиполис, вляво от Тюхе, в една малка постройка. Богът е нарисуван според като съновидение, в детинска възраст, покрит е с изпъстрена със звезди хламида, а в едната си ръка държи рога на Амалтея.

5 Там, където в Елида е най-многолюдно, се издига неголяма статуя на мъжка фигура от мед, без брада, единият му крак е сплетен с другия, а с двете си ръце се е опрял на копие. Покриват го с одежди от вълна, от груб и от фин лен.

6 Разправяха ми, че тази статуя била на Посейдон, и в древни времена била почитана в Самикон в Трифилия. След като била преместена в Елида, започнала да се радва на още по-голяма почит, но й дали името Сатрап, а не Посейдон, като научили името Сатрап след преселването на гражданите на Патри. Прозвището на този Сатрап е Корибант.

26 Старият театър, намиращ се между агората и театъра на Мений, е посветен на Дионис. Статуята (на бога) е творба на <Праксител>. Дионис е сред най-почитаните от елейците богове и те казват, че богът идвал при тях по време на празника на Тюите. Мястото, където се провежда празникът, наричан Тюи, отстои на около осем стадия от града. Жреците донасят в една постройка три котела и ги оставят празни, в присъствието на съгражданите си и на чужденци, ако се случи в този момент да пребивават такива.

2 Самите жреци и всички останали, които пожелаят, поставят печати на вратите, а на другия ден имат възможност да проверят целостта им, и като влязат в помещението, откриват, че котлите са пълни с вино. Че това е вярно, ми се заклеха както най-изтъкнати елейци, така и чужденци, тъй като аз самият не успях да присъствам на самия празник. Жителите на Андрос също разказват, че по време на техния празник на Дионис от светилището от самосебе си изтича вино. Ако елините трябва да вярват на това, то човек може да го приеме за толкова вярно, колкото и разказа на етиопците над Сиене за трапезата на слънцето80.

3 А в акропола на Елида има светилище на Атина. Стауята е от слонова кост и злато. Твърдят, че тя е произведение на <Фидий>, направена е с петел, кацнал на шлема й, защото тези петли са най-войнствени. Би могло да се смята и че птицата е свята на Атина Ергане.

4 Килене отстои на сто и двадесет стадия от Елида, обърната е към Сицилия и разполага с удобен за корабите пристан. Макар да е пристанище на елейците, тя получила името си от един аркадец. Омир81 не е споменал нищо за Килене при изброяването на елейците, но в следващите си стихове разкрива, че познава и Килене като градче:

Полидамант от доспехи лиши килениеца Ота,

верен приятел на Мегес Филеев и вожд на епийци.

5 От боговете в Килене има светилища на Асклепий и на Афродита. А статуята на Хермес, която тамошните жители изключително много почитат, представлява изправена върху фундамент срамотия.

6 Изобщо територията на Елея е плодородна, а и в не малка степен е добър финият лен, който вирее в нея. Канабиса, лена и бюсоса (фин лен) сеят онези, чийто поминък е земеделието. А нишките, от които серийците правят своите дрехи, се произвеждат не от лико, а по следния начен. В тяхната земя се въди една животинка, която елините наричат “сера”, но самите серийци я наричат с друго име.

7 Тази животинка е два пъти по-голяма от най-големия бръмбар, а във всичко останало прилича на паяците, които се крият под дърветата, има и осем крака, както е при паяците. Серийците отглеждат тези животинки в помещения, уредени така, че да бъдат пригодни и за зима, и за лято. Животинките произвеждат танкъ нишка, увита около краката им.

8 Хранят ги в продължение на четири години, като им усигуряват увивна (?) храна, а на петата – тъй като знаят, че живеят не повече от пет години – им дават да ядат червена тръстика. Това е най-сладката храна за животинката и увлечена от сладостта на тръстиката, тя се пръска от насищане и след като умре, намират по-голямата част от нишката вътре. Известно е, че остров Серия е разположен в залива на Еритра.

9 Чувал съм и това, че реката, която образува този остров, не е Еритра, а река с име сера, както и в Египет водата от Нил се втича в морето не от един ръкав, а през Делтата. Друг такъв е и остров Сера. Самите сери и тези, които обитават околните острови, Абаса и Сакея, са по род етиопци. Някои обаче твърдят, че те не са етиопци, а скити, смесени с инди.

10 Това се разправя за тях. А на път от Елида за Ахея има сто петдесет и седем стадия до реката Ларисос, и по мое време границите на елейците и ахейците се очертават от тази река. По-стара тяхна крайморска граница е представлявало укреплението Аракс.

БЕЛЕЖКИ ПО ШЕСТА КНИГА

1 В случая Павзаний има предвид и късмета на жребия. По време на състезание, ако се явявали нечетен брой атлети се тегли жребий. Този, който оставал без противник, всъщност бил облагодетелстван, като изчаквал победителя на финала. По този начин, той имал предимство, тъй като бил със свежи (запазени) сили пред вече участвалите в състезанието.

2 т.е. в 372 г. пр. Хр.

3 Paus. 3,8,1.

4 Авторът има предвид гръко-персийските войни. В случая може да става дума за нашествието на мидийците през 490 г. пр. Хр. и битката при Маратон. Може да става дума и за похода на Ксеркс срещу Елада през 480-479 г. пр. Хр., довел до победите над нашествениците при Саламин и Платея.

5 т.е. в 370 г. пр. Хр.

6 В 371 г. пр. Хр. тиванците, предвождани от Епаминонд разбили спартанските хоплити, считани до тогава за непобедими.

7 В 460 г. пр. Хр.

8 т.е. през 756 г. пр. Хр.

9 Персите са разгромени в битката при Платея през 479 г. пр. Хр., като предводителят им Мардоний бил убит.

10 по-точно годината след 75 олимпиада, която била в 480 г. пр. Хр.

11 по-точно Paus. 7,17.

12 Павзаний напомня за похода на епирския цар Пир в Италия срещу римляните завършил през 275 г. пр. Хр. с поражението му при Беневент.

13 Става дума за прочутия спартански флотоводец (наварх) Лизандър, участвал в много сражения между 405 и 395 г. пр. Хр. През последната година участвал в т. нар. Коринтска война, когато и загинал.

14 В г. пр. Хр. Лизандър разбил атинската флота при Егос потами.

15 Спартанският флот бил разбит при Книд в 394 г. пр. Хр.

16 т.е. в 364 г. пр. Хр.

17 Великият философ Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) наистина бил роден в Стагира на Тракийския бряг в Егеида.

18 Антипатър (398-319 г. пр. Хр.) бил сред най-приближените стратези и администратори на Филип II (359- 336 г. пр. Хр.) и сина му Александър III Велики (336-323 г. пр. Хр.).

19 Става дума за спартанския цар Архидам III (360-338 г. пр. Хр.).

20 Градът Филипи бил основан в 356 г. пр. Хр.

21 В Тесалия.

22 т.е. в 371 г. пр. Хр.

23 В случая Павзаний ползва информацията на Hdt. 7, 125.

24 Става дума за Артаксеркс І (464-423 г. пр. Хр.) и Дарий ІІ (423-404 г. пр. Хр.).

25 Според Hom. Illias VII, 407 Андромаха предсказала на Хектор, че ще го погуби собствената му сила и мъжество.

26 В 484 г. пр. Хр.

27 В 476 г. пр. Хр.

28 т.е. през 472 г. пр. Хр.

29 Това станало по време на 79 олимпиада, или през 464 г. пр. Хр.

30 Дорией бил победител в 88 олимпиада през 428 г. пр. Хр. Той взел участие в Пелопонеската война според изричните споменавания у Thuc. 3,8,1 и Xen. Hell. 1,1,2; 1,5,19.

31 Учен от Александрия, живял вероятно през ІІІ в. пр. Хр.

32 Победата на атинската флота при Аргинуските острови над спартанците била през 406 г. пр. Хр.

33 Вж. Xen. Hell. 1,6,7-8.

34 89 и 90 олимпиада са били през 424 и 420 г. пр. Хр.

35 Вж. Hdt. 5,72.

36 Вж. Hdt. 7,154-156.

37 т.е. в 488 г. пр. Хр.

38 сиреч през 499 г. пр. Хр.

39 Астипалея е един от Кикладските острови.

40 т.е. в 520 г. пр. Хр.

41 т.е. в 516 г. пр. Хр.

42 Селевк І Никатор (311-281г. пр. Хр.) и Антигон І Монофталм (Едноокия) (323-301 г. пр. Хр.).

43 Законодателството на Дракон е ок. 621 г. пр. Хр.

44 Хиерон ІІ е бил избран и за главнокомандващ на Сиракуза през 275, а за цар през 269 г. пр. Хр. През 248 г. пр. Хр. станал съюзник на Рим.

45 Аревс І, спартански цар (309-265 г. пр. Хр.).

46 Сиреч в 508 г. пр. Хр.

47 В 464 г. пр. Хр.

48 В 61 г.

49 Вж. Paus. 1,11-12.

50 Елините разбили мидийците на Мардоний при Платея в 479 г. пр. Хр.

51 141 Олимпиада съответства на 216, а 142 Олимпиада – на 212 г. пр. Хр.

52 Деметрий Полиоркет бил пленен в 285 и починал в двора на Селевк Никатор две години след това, в 283 г. пр. Хр. Синът му Антигон ІІ Гонат бил цар на Македония от 276 до 241/240 г. пр. Хр.

53 т.е. в 628 г. пр. Хр.

54 Птолемей І Сотер, синът на Лаг е бил първият елинистически владетел на Египет след 323 г. пр. Хр. Провъзгласил се за базилевс в 305 и управлявал до 282 г. пр. Хр.

55 Етолийците разбили галатите (келтите) при Делфи в 279 г. пр. Хр.

56 Става дума за Антигон Монофталм (Едноокия), един от диадохите (наследниците на Александър Велики), управлявал Малаз Азия между 323 и 301 г. пр. Хр.

57 Павзаний има предвид поражението на Деметрий от Птолемей при Газа в 312 г. пр. Хр.

58 т.е. имп. Адриан (117-138 г.).

59 т.е. на Александър ІІІ Велики (336-323 г. пр. Хр.)

60 т.е. Птолемей ІІ Филаделф (282-246 г. пр. Хр.)

61 За прорицателите от рода Клитаиди пише още Hom. Od. XV, 240-244.

62 Според преданието това станало около 44 олимпиада, т.е. ок 604 г. пр. Хр..

63 т.е. в 384 г. пр. Хр.

64 В 544 г. пр. Хр.

65 В 648 г. пр. Хр.

66 Милтиад Стария, политически противник на Атинския тиранин Пизистрат, станал първия тиранин в Тракийския Херсонес и предводител на смесена трако-атинска държава около 559 г. пр. Хр.

67 Според преданието Пелопс освен синовете от Хиподамия – Атрей и Тиест, имал син и от първата си съпруга – Хрисип. Хиподамия подтикнала синовете си да убият Хрисип. Убийците били прогонени, а Хиподамия избягала в Арголида.

68 Спомената у Hom. Illias, II,617; X,757.

69 Вж. Paus. 5,8,1.

70 В 748 г. пр. Хр.

71 Вж. Hdt. 6, 127.

72 В 644 г. пр. Хр.

73 В 364 г. пр. Хр.

74 Вж. Paus. 4,36,1.

75 Hom. Illias, V, 544.

76 В 89 г.

77 Според Diog. Laert. 9,61, живял ок. 376-288 г. пр. Хр. жрец в Елида, основател на философската школа на скептиците. Те отричали достоверността на човешкото познание.

78 Вж. Paus. 5,16,2.

79 Hom. Illias, V, 395-397.

80 Вж. Hdt. 3,18,1-2.

81 Hom. Illias, XV, 518-519.

=============================================================

Предходна глава – кн. 5 Нещата в Елея I

Следваща глава – кн. 7 Нещата в Ахея

Advertisements
Published in: on 12. 11. 2008 at 11:05 pm  Коментарите са изключени за Павзаний, Описание на Елада – кн. 6  
Tags:
%d bloggers like this: