Павзаний, Описание на Елада – кн. 7

НЕЩАТА В АХЕЯ

1 Земята между Елея и Сикиония, която се спуска към морето на изток, по мое време носи името Ахея заради своите обитатели, но самата тя се е наричала в древността Егиалос (Крайбрежие), както и тези, които я владеели, се наричали егиалеи1, според сикионската легенда заради Егиалей, който царувал в днешна Сикиония, но някои твърдят, че името й идва от самата местност, тъй като по-голямата част от нея представлява крайбрежна ивица.

2 По-късно, след смъртта на Хелен, другите синове на Хелен2 прогонват Ксут от Тесалия, обвинявайки го, че заграбил за себе си бащиното им наследство. Той избягал в Атина и бил удостоен да се ожени за дъщерята на Ерехтей3, която му родила синовете Ахей и Йон. След смъртта на Ерехтей, Ксут станал съдник на синовете им за властта и – тъй като признал правото да стане цар на най-възрастният, Кекропс – останалите синове на Ерехтей го изгонили от страната.

3 След като пристигнал и се заселил в Егиалос, той починал там, а от двамата му сина Ахей получил от Егиалос и от Атина застъпници, слязъл в Тесалия и получил наследствената си власт, а на Йон, който събрал войска срещу егиалеите и техния цар Селинунт, Селинунт изпратил вестители, като му предложил да му даде за жена своята щерка Хелике и да осинови самия Йон, за да го направи свой наследник на царството.

4 Това станало някак си не по волята на Йон и Йон след смъртта на Селинунт получил властта над егиалеите, основал града Хелике в Егиалос в чест на жена си и нарекъл на свое име егиалеите в йонийци. Това представлявало не смяна, а притурка към името им: егиалеите започнали да се наричат йонийци. Но територията им все още продължавала да се нарича по-скоро по старому. Защото и Омир се задоволил в изброяването на подчинените на Агамемнон да посочи древното име на земята4:

целия бряг на морето, обширната крепост Хелика.

5 Тогава, след като елевзинците повели война с атиняните за царството на Йон, и атиняните направили Йон свой вожд във войната, той загинал в Атика и гробът на Йон се намира в дема на потамийците. Потомците на Йон установили властта си над йонийците, докато самите те и народът им не били прогонени от ахейците. После пък и ахейците били сполетени от същото, слад като били изтласкани от Лакедемон и Аргос от дорийците.

6 Ще изпреваря това, което си сторили взаимно йонийците и ахейците, като разказът ми веднага ще премине на обяснението по каква причина преди идването на дорийците от всички обитатели на Пелопонес единствено жителите на Лакедемон и Аргос получили името ахейци. Архандър и Архителес, синове на Ахей, дошли в Аргос от Фтиотида и станали зетьове на Данай, като Архителес взел за жена Аутомате, а Архандър се оженил за Ская. Затова, че те се заселили в Аргос5, най-важното свидетелство е следното: Архандър дал на сина си име Метанаст (преселник).

7 След като синовете на Ахей придобили мощ в Аргос и Лакедемон, се наложило местните хора да се наричат ахейци. Това било тяхното общо име, докато аргосците отделно се наричали данайци. После, след като били прогонени от дорийците от Аргос и Лакедемон, се договорили чрез вестители с йонийците и те, със своя цар Тисамен, синът на Орест, получили съгласието им да се заселят при тях без война. Но йонийските царе се уплашили да не би като се смесят с ахейците, за общ цар да бъде избран Тисамен, заради неговата храброст и родова слава.

8 Йонийците не спазили договора си с ахейците и ги нападнали с оръжие, като Тисамен паднал в битката, но ахейците надвили йонийците и обсадили избягалите в Хелике, като по-късно им позволили да се оттеглят с клетвено примирие. Ахейците погребали мъртвото тяло на Тисамен в Хелике, но по-късно лакедемонците получили в отговор на свой въпрос оракул от Делфи и пренасят костите в Спарта, където и до мое време съществува неговата гробница, там, където са така наречените Фейдитии (Общи трапези).

9 Атиняните и техният цар Мелант, синът на Андропомп, приели пристигналите йонийци за свои съжители в Атика. Казват, че атиняните направили това от подозрение към дорийците, да не би да поискат да отблъснат и тях, по-скоро заради тяхната собствена сила, нежели заради благоразположението, с което приели йонийците за свои съотечественици.

2 Не много години след това Медонт и Нейлей, най-възрастните синове на Кодрос, се скарали за властта, като Нейлей отказвал да бъде управляван от Медонт, тъй като Медонт бил хром с единия си крак. Техният спор бил внесен в Делфи и Пития дала царството на атиняните на Медонт. Така Нейлей и останалите синове на Кодрос заминали в изселничество, като повели със себе си желаещите това атиняни, най-голямата част от които, включила се в похода, били йонийци.

2 Това бил третият поход от Елада, организиран от царе, водещи със себе си различни маси от хора. В най-древни времена тиванецът Йолай, племенник на Херакъл, потеглил начело на атиняни за Сардиния и теспийците. А едно поколение преди йонийците да отплават от Атина, тиванецът Терас, син на Аутесион, завел прогонените от пеласгите от Лемнос лакедемонци и минийци на острова, който днес се нарича на негово име Тера, а по-рано се именувал Калисте (“най-хубавият”).

3 За трети път тогава синовете на Кодрос повели бойния поход на йонийците, като техният собствен род не произлизал от Йон, а били месенци от Пилос по линия на Кодрос и Мелант, и атиняни по майчина линия. От елините съратници на йонийците в похода били тиванците, начело с Филотас, потомък на Пенелей и орхоменските минийци, които се падали роднини на синовете на Кодрос.

4 В похода взели участие и останалите фокидци с изключение на делфийците, както и абантите от Евбея. Атиняните Филоген и Дамон, синове на Еуктемон, дават на фокидците кораб и сами им стават водачи в похода. Когато достигнали с корабите си бреговете на Азия, всяка част се насочила към различен град по крайбрежието, а Нейлей и неговият дял нападнали Милет.

5 Самите милетчани разказват за своята древна история следното. В продължение на две поколения земята им се наричала Анактория, защото в нея царували автохтонният Анакт6 и синът на Анакт Астерий. След като ги разгромил Милет със своя критски флот, земята и градът получили името Милет. Този Милет пристигнал от Крит и флотът му бил съставен от бегълци от властта на Минос, сина на Европа, като преди това земята я владеели карийците и те станали съжители с критяните.

6 Когато йонийците победили старите милетчани, избили цялото мъжко население, освен тези, които избягали от завладения град, а жените и дъщерите им взели за свои жени. Гробницата на Нейлей се намира при входа на Дидими, недалече от портите и вляво от пътя. А светилището на Аполон в Дидими и прорицалището са по-древни от заселването на йонийците, а още по-древни от йонийското заселване са нещата, свързани с Артемида Ефеска.

7 Струва ми се, че Пиндар не е проучил всичко за тази богиня, като твърди, че светилището са го основали амазонките, след похода им срещу атиняните и Тезей. Тогава жените от Термодонт наистина принесли жертви на ефеската богиня, но защото са знаели това светилище още от древни времена, и когато бягали от Херакъл, а и още по-рано от Дионис, отивали там като молителки. Така че то не е било основано от амазонките, а негови основатели са автохтонният Коресос и Ефес – смята се, че Ефес е син на реката Каустрос – и името на града идва от този Ефес.

8 Обитатели на територията били лелеги, дял от карийците, и много лидийци. Около светилището живеели наред с останалите молители и жени от племето на амазонките. Андрокъл, синът на Кодрос – него потеглилите с кораби към Ефес йонийци избрали за свой цар – прогонил от страната лелегите и лидийците, които владеели горния град, но към обитателите около светилището не приложил никаква заплаха, а след като си разменили клетви с йонийците, ги оставил без война. Андрокъл прогонил и самосците от Самос и известно време ефесците владеели Самос с прилежащите му острови.

9 Вече след като самосците се завърнали в родината си, Андрокъл заедно с жителите на Приена им помогнал във войната с карите, но макар елините да победили, Андрокъл паднал в сражението. Ефесците прибрали мъртвото тяло на Андрокъл и го погребали в своя град, където показват и по мое време гроба му, по пътя от светилището край Олимпиона. Върху гроба е издигната статуя на мъж в тежко въоръжение.

10 Йонийците, които заселили Миунт и Приена, също разгромили карите и техните градове. Основатели станали на Миунт Киарет, синът на Кодрос, а на Приена – смесилите се с йонийците тиванци, начело с Филотас, потомъка на Пенелей и Айпитос, сина на Нейлей. Приенците, макар да пострадали много от персиеца Табут и от местния Хиерон, все пак останали един от йонийските градове. А основателите на Миунт напуснали своя град по следната причина.

11 В миунтийската земя се врязвал неголям морски залив. Реката Меандър го превърнала в езеро, отрязвайки го от открито море с наносите си. Когато водата се отдръпвала и той вече не бил свързан с морето, в заблатеното езеро се завъждали огромно количество комари и заради това хората се принудили да напуснат своя град. Миунтийците се оттеглили в Милет, отнасяйки всичко, което било преносимо, както и статуите на своите богове. По мое време в Миунт не е останало нищо, ако изключим храма на Дионис, съграден от мрамор. Подобна на миунтийците съдба сполетяла и жителите на Атарнея под Пергам.

3 Колофонците пък твърдят, че светилището и прорицалището в Кларос е от най-древни времена. Защото още по времето, когато карийците владеели тази земя, в нея първи от елинството дошли критяни, Ракиос и народът, който го следвал, който разполагал със силен флот и завладял крайбрежието. Карийците продължавали да владеят по-голямата част от територията. Но след като Терсандър, синът на Полиник и аргосците завзели Тива, наред с останалите пленници в Делфи, в чест на Аполон била докарана и Манто. По пътя в Халиартия смъртта споходила Тирезий.

2 Богът ги пратил на заселничество и те стигнали с кораби до бреговете на Азия, а когато се озовали при Кларос, критяните ги нападнали с оръжие и ги отвели при Ракиос. Той разбрал от Манто що за хора са и по каква причина са дошли. Оженва се за Манто и прави всички нейни спътници свои съотечественици. А Мопс, синът на Ракиос и на Манто, напълно изтласкал карийците от земята.

3 Йонийците се договорили клетвено с елините в Колофон за общо управление и нямали повече претенции. Водачи на Йонийското царство станали Дамасихтон и Промет, синове на Кодрос. По-късно Промет убил брат си Дамасихтон и избягал в Наксос, там, в самия Наксос умрял, а синовете на Дамасихтон приели докараното му мъртво тяло. Името на местността, където се намира гробницата на Промет, е Политейхиди.

4 Как на колофонците се наложило да опразнят града си, вече разказах в изложението си за Лизимах7. От преселилите се в Ефес единствено колофонците се сражавали с македоните на Лизимах, като гробницата на загиналите в това сражение колофонци и смирнейци се намира на влизане в Кларос, в ляво от пътя.

5 Лизимах опразнил града заедно с лебедийците, за да допринесат за нарастването на Ефес. Иначе страната им изобщо е твърде богата и разполага с най-многобройните и приятни топли извори от цялото крайбрежие. Първоначално и Лебедос се владеел от карийците, докато йонийците, предвождани от сина на Кодрос Андраймос, не ги прогонили. Гробницата на Андраймос се намира в ляво от пътя от Колофон, след като се премине реката Калаонт.

6 Теон заселили минийците от Орхомен, които дошли в него с Атамант. Според легендата, този Атамант бил потомък на Атамант, сина на Еол. Там също имало карийци, които се смесили с елинството. Йонийците въвел в Теон Апойкос, четвърто коляно потомък на Мелант, който нямал никакви зли помисли нито към орхоменците, нито към теосците. Не много години след това дошли мъже от Атина и от Беотия. Атическото множество било предвождано от Дамасос и Наоклос, синове на Кодрос, а беотийското от беотиеца Герес. Апойкос и теосците ги приели за свои съотечественици.

7 Еритрейците на свой ред твърдят, че първоначално дошли с Еритрос, сина на Радамантис от Крит и основател на техния град станал Еритрос. След като заедно с критяните, градът се владеел от ликийци, карийци и памфилци8, ликийците заради родството си с критяните – защото и ликийците изначално били критяни, от онези, които избягали заедно със Сарпедон – карийците заради старото си приятелство с Минос, а пък памфилците, защото и те принадлежали към елинството – защото и памфилците били част от елините, скитащи се начело с Калхант след падането на Троя – та след като така изброените владеели Еритра, Клеоп, синът на Кодрос, събрал от всички градове в Йония по толкова души, колкото били предоставени от всеки град и ги направил съжители на еритрейците.

8 Преди идването на йонийците в Азия не са съществували градовете на клазоменците и фокейците. Когато йонийците пристигнали, част от тях обикаляла безцелно, докато не поканили за свой водач колофонеца Парфорос и след като основали свой град под Ида, скоро след това го напуснали, навлезли навътре в Йония и основали града Скипион в Колофония.

9 След като драговолно се изтеглили и от Колофония, завладели тази земя, която владеят и сега и основали на контитента града Клазомени. А на острова се прехвърлили заради страха си от персите. След време Александър, синът на Филип, щял да превърне Клазомени в полуостров чрез земен насип от континента до острова. По-голямата част от тези клазоменци не били йонийци, а клеонейци и от Флиунт, които напуснали градовете си след нахлуването на дорийците в Пелопонес9.

10 Родът на фокейците от древни времена произлизал от наричаната и до ден днешен Фокида, намираща се под Парнас, които водени от Филоген и Дамон, заедно с атиняните, се прехвърлили в Азия. Територията си получили не с война, а след размяна на мирни клетви с кимейците. Йонийците не ги приели в Панонион10, преди да се установи царската власт на рода на Кодридите, и тогава те получили от еритрейците и от Теос Деойт, Периклон и Абартон.

4 Островните градове на йонийците са Самос над Микале и Хиос срещу Мимант. Самоският поет Азий11, син на Амфиптолем, е съчинил, че Перимеда, дъщерята на Ойней, родила на Финик Астипалея и Европа, син на Астипалея и на Посейдон бил Анкей, който царувал над така наречените лелеги. Анкей взел за жена дъщерята на бога на реката Меандър Самия, която му родила Перилай, Енудос, Самос, Алитерсес и дъщеря Партенопа, а рожба на Анкеевата Партенопа и на Аполон бил Ликомед.

2 Дотук е разкрил тяхната генеалогия Азий в своя епос. Тогава жителите на острова приели за свои съотечественици йонийците по-скоро по необходимост, отколкото от доброжелателност. Водач на йонийците бил Прокъл, синът на Питирей, който сам бил от Епидавър и водел със себе си мнозина епидаврийци, прогонени от Епидаврия от аргосците на Деифонт. Потеклото на Прокъл идвало от Йон, сина на Ксут. Ефесците начело с Андрокъл повели военна експедиция срещу Леогор, сина на Прокъл, който се възцарил в Самос след своя баща, и след като победили в сражение, прогонват самосците от острова. Поводът, който изтъкнали, е че подготвяли с карийците заговор срещу йонийците.

3 Част от самоските бегълци се заселили на един остров край Тракия и заради тяхното заселничество островът се преименувал от дардания на Самотраки. Другите с Леогор укрепили със стена местността Анея навътре в континента, а десет години по-късно дебаркирали в Самос, прогонили ефесците и си възвърнали острова.

4 Твърди се, че светилището на Хера в Самос е основано от участниците в похода на аргонавтите, като те донесли и статуята на богинята от Аргос. Самите самосци смятат, че (дървената статуя на) богинята била изработена на самия остров от речното божество12 Имбрасос и от жилавото дърво, което и до днес расте в Хереона. Прочие, това светилище е едно от най-древните и в немалка степен същото може да се твърди и за статуята. Тя е произведение на египтянина <Смилид>, син на Евклид. Този Смилид е съвременник на Дедал, но не се е прочул колкото него.

5 Дедал бил от царствения атински род на метионидите и заедно със своето изкуство заради пътешествията и сполетелите го нещастия се прочул сред всички хора. След като убил сина на своята сестра и знаейки отечествените закони, драговолно избягал при Минос в Крит и сътворил статуите на самия Минос и на дъщерите на Минос, както е разкрил и Омир в Илиада13.

6 След като бил обвинен в престъпление от Минос и бил окован със сина си в затвора, избягал от Крит и отишъл в йонийския град на сицилийците при Кокалос14, като станал повод за войната на сицилийците срещу критяните, защото въпреки настояването на Минос, Кокалос не му го предал. Заради своето изкуство дотолкова си спечелил благоразположението на дъщерите на Кокалос, че заради Дедал жените замислили убийството на Минос.

7 Името на Дедал се прочуло из цяла Сицилия и твърде много в Италия. Докато Смилид, като изключим самосците и в Елея, не е известно да се е прочул със странстванията си по други места. Но в Самос дошъл и статуята на Хера в Самос е негово дело.

8 В съчинението на трагика Йон15 е казано следното, че Посейдон дошъл в пустинния остров и се съчетал с тамошна нимфа, като от родилните мъки на нимфата от небето на земята паднал сняг, и от това Посейдон дал името на сина си Хиос. Той се съчетал и с друга нимфа, от която му се родили Агелос и Мелан. След време Ойнопион с критски кораби дебаркирал в Хиос, като го следвали синовете му Талос, Евант, Мелан, Салагон и Атамант.

9 Докато царствал Ойнопион, на острова пристигнали и карийци, както и абанти от Евбея. След Ойнопион и неговите синове властта взел Амфиклос. Този Амфиклос дошъл от Хистиея след прорицание, получено от Делфи. Хектор, който бил четвърто коляно потомък на Амфиклос, – той също станал цар – повел война с обитаващите на острова абанти и карийци, като едните избил в сражения, а другите принудил с договор да го напуснат.

10 Когато войната на хиосците приключила, Хектор си спомнил, че трябва да принесе жертви от името на своя народ и на йонийците в Паниониона. Казва, че по общо решение на йонийците той получил за храбростта си награда триножник. Това е, което намерих разказано за хиосците в епоса на Йон. Но не е обяснил другото, по каква причина хиосците се числят към йонийците.

5 Смирна, която била един от дванадесетте еолийски града и която била заселена в участъка, който и до днес се нарича “стария град”, била завладяна от йонийците, които водени от Колофон, прогонили еолийците16. По-късно йонийците я предали на смирненците, според общ договор в Панонион. Александър, синът на Филип, основал днешния град, след като го споходило съновидение.

2 Разказват, че Александър ловувал в планината Пагос и на връщане от лова пристигнал в светилището на Немезидите (богини на отмъщението), и пред светилището се натъкнал на извор с платаново дърво, израстнало над водата. Заспал под платана и му се явили Немезидите, които му поръчали да построи на това място град и да премести в него смирненците от предишното им обиталище.

3 Прочие, смирненци изпратили във светилището в Кларос хора да попитат каква съдба ги очаква и богът им дал следният отговор: Трижди и четирижди блажени ще бъдат онези мъже, които се заселят в Пагос, отвъд светия Мелет. Така те се преселили доброволно и смятат, че има две Немезиди, вместо една, като твърдят, че тяхната майка е Никта (нощта), след като атиняните в Рамнунт считат, че бащата на богинята е (реката) Океан17.

4 Земята на йонийците е най-благодатна откъм климат18 и в нея има светилища, които не могат да се видят на друго място, като на първо място е това на (Артемида) Ефеска, заради своята големина и изобщо заради богатството си, две неунищожени на Аполон, едното в Бранхиди на територията на Милет и другото в Кларос на колофонците. Други две светилища в Йония били опожарени от персите, това в Самос на Хера и във Фокея на Атина. Но макар и унищожени от огъня, те представляват достойна за възхита гледка.

5 Човек би могъл да се възхити и на Хераклеона в Еритри, както и на храма на Атина в Приена, на последния заради статуята, а на Хераклеона в Еритри заради неговата древност. Статуята не прилича нито на така наречените егински, нито на древните атически, но не е нищо друго освен египетска19. Имало един дървен сал и тя доплавала върху него от Тир във Финикия, но по каква причина, това не обясняват и самите смирненци.

6 Когато този сал влязъл в морето на йонийците, казват, че спрял пред така наречения Месатски нос. Той е на континента и се намира точно по средата, като се плава от Еритрейския залив към остров Хиос. След като салът застанал под носа, еритрейците и на свой ред хиосците положили много усилия в стремежа си и едните и другите да вземат статуята при себе си.

7 Накрая един еритреец, който се препитавал от морето с риболов и бил загубил зрението си от болест, та този рибар им разказал свое съновидение, че еритрейските жени трябвало да отрежат косите си, мъжете да оплетат от техните коси въже и така да привлекат сала към себе си. Но гражданките по никакъв начин не пожелали да се подчинят на това съновидение.

8 Но тракийските робини, които заради това получили освобождение, отрязали косите си. От жените единствено тракийките имат право на достъп в Хераклеона и местните хора чак до мое време показват въжето, направено от косите на тракийските жени. Твърдят и това, че оня рибар след това прогледнал и през остатъка от живота си бил зрящ.

9 В Еритри има и храм на Атина Полиада20, с голяма дървена статуя, изобразяваща я седнала на трон, държаща в хурка във всяка ръка и с полос (купол) на главата си. Че тя е произведение на <Ендойос> установих както по другите неща, така и по самата изработка на статуята, а в немалка степен и заради мраморните Харити и Хорите, поставени на открито пред входа. По мое време в Смирна е издигнато и светилище на Асклепий, намиращо се между височината Корифе и морето, което не се смесва с друга вода.

10 Освен светилищата и разнообразния си климат, Йония предлага и други достойни за описание неща. Така територията на Ефес предоставя реката Кенхрион и природата на планината Пион, както и извора Алитея. В земята на Милет се намира изворът Библида с всичко, което пеят за любовта на Библида. А на територията на Колофон е свещената гора на Аполон, с ясенови дървета и недалече от реката е реката Алет, с най-студена вода в Йония.

11 Баните в земята на лебедийците предлагат за хората чудна гледка и едновременно с това полза. Теосците също имат бани на носа Макрия, изградени сред скалите отчасти заради дупките, издълбани от вълнението, отчасти за показ на богатство. Клазоменците също имат бани – в тях е почитан Агамемнон – и пещера, наречена Майката на Пир, като разказват една легенда за овчаря Пир.

12 Еритрейците имат една местност Халкида, от която е получила името си третата им фила, а от Халкида навътре в морето се протяга нос и на него има морски бани, които са най-полезни за хората от всички бани в Йония. При смирненците пък реката Мелет предлага най-хубавата вода, а изворите и са с пещери. Казват, че там Омир съчинил своя епос.

13 При хиосци гробът на Ойнопион предлага зрелище, наред с някои легенди за подвизите на Ойнопион. А в земята на самосците по пътя за Хереона се намира гробът на Радине и Леонтих, и съществува обичай влюбените да се молят, като отидат на този гроб. Така че забележителностите в Йония са много и не отстъпват много на тези в Елада.

6 Та тогава, след като йонийците си заминали, ахейците си разпределили територията им по жребий и се заселили в техните градове. Те били дванадесет на брой21, тези, които са известни сред цялото елинство, първият е Диме откъм Елида, след нея Олен, Фари, Тритея, Рипес, Егион, Керинея и Бура, след тях Хелике, Еги, Егейра и Пелене откъм най-външната част на Сикиония. В тях, в които по-рано живеели йонийците, се заселили ахейците с техните царе.

2 Най-силни сред ахейците били синовете на Тисамен, Даимен, Спартон, Телид и Леонтомен. А Комет, най-възрастният от синовете на Тисамен, още преди това слязъл с флота си на брега на Азия. Тогава над ахейците властвали те, заедно с Дамазий22, син на Пентил, сина на Орест, който се падал братовчед на синовете на Тисамен по бащина линия. Равна мощ с изброените и техните ахейци имал и Превген от Лакедемон, както и неговият син Патрей. Нему ахейците дали да основе град в територията им, който получил името си от Патрей.

3 А военната история на ахейците е следната. По време на похода на Агамемнон срещу Илион жителите на Лакедемон и Аргос представлявали най-големия дял от елинството. Но по време на нашествието на Ксеркс и мидийците срещу Елада ахейците не участвали нито в излаза на Леонид при Термопилите, нито в сраженията на атиняните начело с Темистокъл при Евбея и в морската битка при Саламин23, нито се съдържат в лаконския или в атическия списък на съюзници.

4 Те закъснели да се включат и в битката при Платея24. Очевидно е, че в противен случай ахейците също щели да бъдат вписани на елинското посвещение в Олимпия. Според мен всеки от тях останал да защищава своето в родината си, и освен това заради подвига си срещу Троя не приемали да ги предвождат дорийците лакедемонци. Това те показали и след време. Когато по-късно лакедемонците повели войната си срещу атиняните, ахейците показали готовност да се съюзят с жителите на Патри, но при все това запазили благоразположението си към атиняните.

5 Но в по-късните общи войни на елините при Херонея срещу Филип и македоните ахейците взели участие, но в така наречената Ламийска война25 казват, че не участвали, защото не можели да понесат поражението на беотийците. Но местният тълкувател в Патри твърди, че от ахейците в битката при Ламия участвал единствено борецът Хилон26.

6 Самият аз знам и за един лидиец, на име Адраст, който се сражавал на страната на елините частно, а не по общо решение за помощ от страна на лидийците. На този Адраст лидийците посветили медна статуя пред светилището на Артемида Персийска, и са написали епиграма, че Адраст загинал, сражавайки се срещу Леонат на страната на елините.

7 Излазът при Термопилите срещу войската на галатит27е бил пренебрегнат от тях, както и от всички пелопонесци. Понеже варварите не разполагали с кораби, не предполагали, че ще представляват заплаха за тях, ако заградят със стена Коринтския провлак откъм морето при Лехеон от другата страна при морето на Кенхреи.

8 Такъв бил тогава замисълът на всички пелопонесци. Но когато галатите се прехвърлили по някакъв начин с кораби в Азия, положението при елините било следното. Никоя от елинските държави вече не била силна. Преживяното от лакедемонците поражение при Левктра28 и едновременно с това събралите се в Мегалополис аркадци и живеещите наоколо месенци им пречили да възстановят предишното си благополучие.

9 Александър опустошил до такава степен града на тиванците29, че години по-късно множеството, върнато обратно от Касандър сметнало, че не си струва да възстановява домовете си. След това елинството проявявало най-голямо благоразположение към делата на атиняните, но и те не могли да се възстановят след войната с македоните.

7 След като по онова време елините не били в състояние да се сплотят в една общност, а всички те отстоявали своето, най-много се засилили ахейците. Защото с изключение на Пелена останалите им градове през цялото време не били изпитали властта на тирани30, а и ахейците не били пострадали толкова много от войни и от епидемични болести31, колкото останалите елини. Създаден бил така нареченият Ахейски съвет и решенията и действията на ахейците започнали да се водят по вишегласие.

2 Решили (съветът им) да се събира в Егион. Разположен след разлива на Хелике, този град бил най-прославеният в Ахея от древни времена и по онова време бил най-силният. От останалите елини първи в Ахейския съюз32 влезли сикионците, а след сикионците и някои от останалите пелопонески градове, някои веднага, а други – след като изчакали известно време. Към съюза на ахейците решили да се присъединят и някои от градовете извън протока, като виждали как непрекъснато нараства ахейската мощ.

3 От елините единствено лакедемонците проявявали преголяма враждебност към ахейците и повели открита война срещу тях. Спартанският цар Агис33, син на Евдамид, завзел ахейския град Пелена, но веднага бил прогонен от Пелена от сикионците, предвождани от Арат. А Клеомен, синът на Леонид34, сина на Клеоним, цар от другата фамилия, надвил с голямо надмощие ахейците на Арат35 в сраженията при Диме, и по-късно бил сключен мир с ахейците и Антигон36.

4 Този Антигон по онова време властвал над македоните, като настойник на Филип, сина на Деметрий, който бил все още в детска възраст. Той бил роднина на Филип и освен това живеел в съпружество с неговата майка. След като Клеомен сключил клетвен договор с този Клеомен и с ахейците, веднага нарушил клетвите си и зароил Мегалополис в Аркадия. Но лакедемонците претърпели поражение при Селасия37 от ахейците и Антигон, заради вероломството на Клеомен. За Клеомен ще говорим отново в изложението си за Аркадия.

5 Когато Филип38, синът на Деметрий, навършил пълнолетие, получил властта на македоните със съгласието на Антигон и събудил страх сред всички елини, защото макар да не бил потомък на Филип, сина на Аминта и да бил всъщност един деспот, подражавал на него и в други неща, но най-вече в усърдието да преследва изгодите в интерес на собственото си царство. А в това да изпива ловко и с упоение по време на пиршества чаши, пълни не с вино, а с отрови, предназначени да убият човек, нещо, което според мен на Филип, сина на Аминта изобщо не би му и хрумнало, за Филип, сина на Деметрий, тези отрови представлявали най-лековатата проява на дързост.

6 Той държал свои гарнизони в три града, за да му служат като изходна база към Елада, като наричал тези градове поради надменност и заради тяхното командно положение над елинството “ключове към Елада”. В Пелопонес укрепил със стени Коринт и цитаделата на коринтяните, срещу Евбея, беотийците и фокидците му служела Халкида при реката Еврип, а срещу тесалийците и Етолийската държава Филип държал Магнезия под Пелион. Най-много притискал атиняните и Етолия с постоянни експедиции и пиратски набези.

7 Вече припомних в книгата си за атиняните кои елини или варвари се притекли на помощ на атиняните срещу Филип и как заради слабостта на техните съюзници атиняните се принудили да прибегнат до помощта на римляните. Римляните вече били изпратили напред една неголяма част под предлог, че ще защитят етолийците срещу Филип, а всъщност за да наблюдават действията на македоните.

8 Тогава те изпращат на атиняните войска под командването на Отилий. Това е най-известното от всичките им имена, тъй като римляните не се именуват (само по баща), както е при елините, а дават на всеки мъж най-малко по три, а и повече имена. Римляните възложили на Отилий да прдпази атиняните и Етолия от експанзията на Филиповата война.

9 Като цяло действията на Отилий били според това, което му било наредено, но направил и някои неща против решенията на римляните39. Защото завзел града Хестиея в Евбея и Антикира във Фокида, които по принуда били подчинени на Филип, и прогонил населението им. Мисля че по тази причина, след като сенатът научил, изпратил на мястото на Отилий за командващ Фламиний.

8 След като пристигнал, Фламиний опустошил Еретрия, побеждавайки в сражение македонския гарнизон и веднага, тръгвайки срещу Коринт, държан от Филип с гарнизон, предприел сам обсада на града и изпратил свои представители при ахейците40, като ги поканил да дойдат с войска при Коринт, с което ще бъдат удостоени да се назоват съюзници на римляните и заедно с това ще се сдобият с уважението на елинството.

2 Ахейците изтъкнали тежки обвинения срещу самия Фламиний, както и Отилий преди него, затова че двамата третирали толкова жестоко такива древни елински градове, които нямали прегрешения към римляните, а били подчинени на македоните пряко волята им. Предвиждали и това, че римляните ще заместят Филип и македоните и ще наложат деспотични управления в Елада. След дълги и противоречиви спорове в съвета накрая надвили проримски настроените и ахейците обсадили Коринт заедно с Фламиний.

3 Освободените от македоните коринтяни веднага се включили в Ахейския съюз, в който членували и по-рано, когато Арат и сикионците прогонили целия гарнизон от Акрокоринт и убили Персей, назначен от Антигон за началник на гарнизона. Заради това ахейците били обявени за съюзници на римляните и с готовност участвали във всички техни действия. Последвали ги във войната им срещу Македония и Филип41, участвали и в експедицията им срещу етолийците, а за трети път воювали на страната на римляните срещу Антиох и сирийците.

4 Участието на ахейците във войната срещу Македония или в експедицията срещу сирийците било продиктувано от приятелството им с римляните. А спрямо етолийците те си имали обвинения още от старо време. А след като в Спарта била премахната тиранията на Набид42, човека, стигнал до най-големи прояви на жестокост, веднага нападнали лакедемонците.

5 За този период ахейците ги изправили пред Ахейския съд, осъдили ги строго и сринали стените на Спарта до основи, които по-рано били издигнати набързо, както и по-късно при експедициите на Деметрий и на епирците на Пир, а по времето на тиранина Набид били укрепени най-сигурно. Прочие, ахейците сринали стените на Спарта и премахвайки заниманията на ефебите, определени от Ликурговите закони, наредили техните ефеби да правят същото, каквото и ахейските младежи.

6 На тези неща ще се спра по-подробно в изложението си за аркадците. Лакедемонците, много възмутени от заповедите на ахейците прибягват до Метел и неговите спътници от делегацията от Рим. Те пристигнали при Филип и македоните не за да обявяват война, тъй като преди това вече бил сключен мир между Филип и римляните, но хората с Метел дошли да отсъдят по обвиненията към Филип, отправени от страна на тесалийците или от Епир.

7 Всъщност самият Филип и македонската мощ били разгромени от римляните – на думи Филип получил поражение в сражението срещу римляните на Фламиний при Кинос кефали (Кучешките глави), но след като бил надвит с военна сила, същият този Филип получил такова поражение със сключването на мирния договор, че трябвало да разтури по-голямата част от войските си и да изтегли всички свои гарнизони, които бил разположил в елинските градове, завладени от него при Елинската война, според споразумението с римляните43,

8 и макар на слова условията да били благоприлични, той получил мир от римляните с цената на всевъзможни изисквания и на големи контрибуции. За мощта, която македоните придобили по време на Филип, сина на Аминта и за тяхното поражение при втория Филип, Сибила предсказала не без помощта на бога:

9 Македони, разчитащи на царе Аргеади44,

ще властва над вас добро и гибел на Филипа.

Ще властва първият над градове, народи и царе,

По-младият от тях чест всяка ще загуби,

сразен от храбреци от заник слънце и от изток.

Всъщност римляните, които живеят западно от Европа унищожили македонската власт с помощта на своите съюзници в лицето на Атал45, (вожд на съюзната войска от Пергам) и от Мизия. (Азиатска) Мизия е обърната преди всичко към изгрев слънце.

9 Тогава Метел и неговата свита решили да не пренебрегнат спора между лакедемонците и ахейците и поискали от водещите личности на Събранието да съберат ахейците, за да решат с вишегласие една по-умерена политика спрямо лакедемонците. Някои от тях им отговорили, че ахейците няма да обсъждат нито с тях, нито с някой друг, чието мнение не е съобразено с това на Римския сенат, как да се намери изход от положението. Метел и неговата делегация сметнали, че са оскърбени от ахейците и когато се върнали в Рим, изложили подробно нещата пред Сената, като обвинили ахейците не съвсем правдиво.

2 Но много повече от тях упреци към ахейците сипели Арей и Алкивиад, които двама лакедемонци били твърде уважавани в Спарта, макар и поведението им да не било справедливо спрямо ахейците. След като Набид ги прокудил, ахейците ги приели, а след смъртта на Набид46 въпреки решението на Народното събрание те се върнали в Спарта. Тогава те двамата се изправили пред Сената и горещо обвинили ахейците. След като се върнали, ахейците внесли в своя Синедрион смъртно обвинение.

3 Римският сенат изпратил друга делегация, начело с Апий, за да бъдат съдии в спора между лакедемонците и ахейците. Апий и неговата свита нямало изобщо да бъдат видяни с ахейците заради удоволствията, на които се отдавали Арей и Алкивиад заедно с тях, сред най-омразните за ахейците личности тогава. Още повече били оскърбени ахейците, когато влизайки в разговори с тях, техните слова били по-скоро пълни с гняв, отколкото убедителни.

4 Мегалополитянинът Ликортас, който бил един от най-изтъкнатите жители на Аркадия и си бил спечелил благоразположението и приятелството на Филопоймен, изложил в словото си справедливите основания на ахейците и заедно с това вложил в думите си и известен укор спрямо римляните. Апий и неговата свита отвърнали с упреци на речта на Ликортас, отхвърлили обвиненията на ахейците за несправедливости, причинени им от Арей и Ликортас, позволили на лакедемонците да изпратят своя делегация в Рим и допуснали противното на онова, което било уговорено между римляните и ахейците. Защото казали на ахейците, че им позволяват да изпратят своя обща делегация до римския сенат, но не делегации поотделно от градовете, членуващи в Ахейския съюз.

5 След като ахейците и лакедемонците изпратили своите посланичества да пледират за противоположните си каузи и те били изслушани пред сената, римляните отново изпращат същите хора да бъдат съдии в спора между лакедемонците и ахейците, Апий и тези, които преди това дошли с него в Елада. Те връщат в Спарта осъдените от ахейците на изгнание и оправдават онези спартански граждани, които били осъдени от ахейците на изгнание преди техния съд. Не допускат налагането на общ данък, но допускат за всеки отделен човек делото му да се разглежда пред чужди съдилища, а каквито други обвинения има, да бъдат разглеждани и пред Ахейския съд. Отново бил възстановен за спартанците и кръгът на тяхната крепост.

6 Завърналите се лакедемонци обмисляли всевъзможни интриги срещу ахейците, но най-много се надявали да им причинят мъки по следния начин. Убедили в Рим да бъдат върнати изгнаните месенци, които били заподозрени в убийството на Филопоймен и които поради тази причина били изгнани от ахейците, както и самите ахейски бежанци. Уредили те да бъдат оправдани и да бъдат върнати от изгнание заедно с техните хора. Тъй като Апий бил много благосклонен към лакедемонците и изцяло враждебен към ахейците, не било трудно това решение да бъде прокарано в сената. Веднага от името на сената било изпратено писмо в Атина, да бъдат върнати месенците и ахейците в родните им места.

7 Това твърде много огорчило ахейците, защото наред с всички несправедливости от страна на римляните се оказало без полза предишното им подчинение, когато воювали за римската кауза срещу Филип и етолийците и сетне отново срещу Антиох47, а пък били поставени по-долу от едни изгнаници и хора с нечисти ръце. Но въпреки това решили да се подчинят.

10 До това се стигнало тогава. Но най-тежката нечестивост, предателството на отечеството и на съгражданите заради собствени облаги, което престъплание изобщо не липсвало в историята на елините, предстояло да сполети и ахейците. Защото още по времето, когато цар на персите бил Дарий, синът на Хистасп, каузата на йонийците била погубена, след като всички самоски триерарси, с изключение на единадесет самосци, предали йонийската флота48.

2 След като йонийците били покорени, мидийците поробили и Еретрия, като предатели станали най-изтъкнатите граждани на Еретрия, Филагър, синът на Киней и Евфорб, синът на Алкимах. Когато пък Ксеркс49 тръгнал на поход срещу Елада Тесалия била предадена от Алевад, а най-знатните първенци на Тива, Атагин и Тимегенид предали Тива. По време пък на войната между пелопонесците и атиняните елеецът Ксений предал Елида на лакедемонците начело с Агис50,

3 а така наречените наемници на Лизандър изобщо не се поколебали да предадат отечествата си на Лизандър51. А при царуването на Филип, сина на Аминта, човек може да установи, че от всички градове в Елада единствено Лакедемон не бил предаден. Докато другите градове в Елада били погубени по-скоро заради предателство, отколкото заради епидемична болест. Докато щастието на Александър, сина на Филип да се възползва от предателството на хората е било малко и незаслужаващо упоменаване52.

4 Но след като елините претърпели поражението в битката при Ламия53, Антипатър, тъй като бързал да се прехвърли за войната в Азия, решил бързо да уреди мир и нямал нищо против да остави свободна Атина и цяла Елада. Но Демад и колкото други предатели имало в Атина, убеждават Антипатър де не проявява никакво човеколюбие спрямо елините, защото се страхували от народа на Атина и в останалите градове, и така станали виновници да бъдат наложени македонски гарнизони.

5 Думите ми се потвърждават и от следния факт. Атиняните след поражението в Беотия не били покорени от Филип, макар че покрай това събитие, когато били победени, били пленени две хиляди техни граждани и били убити хиляда. А при Ламия, макар да загинали едва двеста души и не повече, били поробени от македонците. Никога заболелите от предателство не са изоставяли Елада така. А тогава ахеецът Каликрат довел ахейците до пълно покорство пред римляните. Началото на тяхното нещастие се поставило от властта на Персей54 и на македоните, премахната от римляните.

6 Поддържайки мира и договорите, които баща му Филип сключил с римляните, Персей, синът на Филип, решил да наруши мирните клетви, като повел войската си срещу сапеите и царя на сапеите Абруполис55, които били съюзници на Рим. За тези сапеи е споменал и Архилох в своите ямби.

7 След като била обявена война на македонците и Персей заради тяхното прегрешение спрямо сапеите, от страна на римския сенат били изпратени трима души, за да осигурят по най-благоприятен за римляните начин продоволственото си осигуряване във връзка с експедицията си в Македония. Когато пристигнали в Елада, Каликрат не се въздържал от нито една проява или дума на ласкателство. А на едного от тези мъже, който ни най-малко не бил готов да проявява справедливост, Каликрат угодничил до такава степен, че дори го убедил да се яве пред Ахейското събрание.

8 Когато му дали думата, той заговорил, че уж най-богатите ахейци са дали пари на воюващия срещу римляните Персей, като го подпомогнали и с други неща. Прочие настоял ахейците да ги осъдят на смърт. Заявил, че след като ги осъдят, той ще им каже имената. Събралите се в синода решили, че неговото изказване е съвсем несправедливо и че ако някои ахейци са направили такива неща в полза на Персей, то те могат да ги осъдят поименно, но не е редно да ги осъждат предварително.

9 След като бил опроверган, римлянинът се одързостил да заяви, че се виновни всички, които са били ахейски военачалници. Защото всички те били на страната на македонците и на Персей. Заявил това, подучен от Каликрат. След него станал Ксенон (този Ксенон бил един от най-изтъкнатите ахейци) и заявил: “Аз също съм бил ахейски стратег и попадам под това обвинение, но никога не съм извършвал прегрешение към римляните и не съм проявявал благоразположение към Персей. И заради това искам да бъда съден и пред ахейски съвет, и пред самите римляни.”

10 Така свободно се изказал той, заради чистата си съвест. Но римлянинът веднага се възползвал от този повод и изпратил пред римския съд всички ахейски граждани, които Каликрат обвинявал, че били на страната на Персей. Преди това елините не били сполетявани от подобно нещастие. Дори и най-властните в Македония, Филип, синът на Аминта и Александър не са принуждавали противопоставилите им се елини не са били изпращани насила в Македония, а са им давали правото да се защитят пред Амфиктионите.

11 Но тогава, от народа на ахеите, когото Каликрат му хрумнело да обвини, дори и да не бил виновен, известили всички тях, че ще бъдат отведени в Рим. Така отведените възлезли на над хиляда души. Римляните счели, че те вече били осъдени от самите ахейци и ги разпратили в Тирсения и тамошните градове, като отказвали да преговарят и да изслушват непрекъснатите пратеничества на ахейците за тези мъже.

12 Седемнадесет години по-късно триста души, ако не и по-малко, единствените ахейци56, които останали из Италия, се върнали от изгнанието, защото се сметнало, че били достатъчно усмирени. Но тези, които се опитвали да избягат, било веднага след като били отведени в Рим, или по-късно от градовете, из които били разпратени от римляните, нямало никаква причина да не бъдат подлагани на наказание.

11 А римляните веднага изпращат от сената един мъж обратно в Елада. Името на този човек било Гал, а го изпратили за да бъде арбитър в териториалния спор между Лакедемон и Аргос. Сред елинството този Гал и на думи, и в делата си се държал твърде високомерно и станал за подигравка и сред лакедемонците, и сред аргосците.

2 На тези два толкова прославили се града, които заради границите на своите земи от по-стари времена са водели помежду си славни войни, в които са проявявали велики подвизи, и на които по-късно арбитър в спора приел да бъде самият Филип, сина на Аминта, та на тях въпросният Гал отказал като недостойно да бъде съдия и назначил за съдийството прочулия се из цяла Елада със своята нечестивост Каликрат.

3 При Гал пристигнали и етолийците, обитаващи Плеврон, с искане да бъдат освободени от контрибуцията, наложена им от ахейците. Гал им наредил да изпратят за своята кауза делегация в Рим, а римляните им наредили да напуснат Ахейския съюз. Освен това сенатът изпратил нареждане до Гал, да накара колкото може повече градове да напуснат Ахейския съюз.

4 Той се заел да изпълни нареждането, а в това време атинският народ, воден повече от необходимост, отколкото от желание, разграбват Оропос57, който им бил подчинен. Атиняните били изпаднали в най-голяма оскъдица поради това, че от всички елини били най-много притиснати от Македонската война. Прочие, оропийците прибягват до римския сенат. Сенатът решил, че са онеправдани и наредил на сикионците да наложат на атиняните заради оропийците глоба, равносилна на нанесената от тях щета.

5 След като атиняните не се явили навреме пред съда, сикионците ги глобили с петстотин таланта, но след като атиняните обжалвали58, римският сенат намалил глобата на сто таланта, а другото им опростил. Атиняните обаче не платили и тази глоба, а прелъстили с обещания и подкупи оропийците, като ги накарали да се споразумеят с тях, наложили във Оропос да се настани атински гарнизон и да бъдат отведени оропийски граждани като заложници в Атина. Ако оропийците били внесли веднага обвинение срещу атиняните, атиняните щели да бъдат принудени веднага да изтеглят своя гарнизон от Оропос и да върнат техните заложници.

6 Скоро след това мъже от гарнизона извършват престъпления спрямо оропийците. Те изпращат своя делегация в Атина, за да поискат обратно своите заложници и да настояват атиняните да изтеглят гарнизона си. Атиняните отказали да изпълнят и двете искания, като казали, че прегрешенията са дело на отделни воини от гарнизона, а не на атинския народ. Заявили, че провинилите се мъже ще бъдат съдени.

7 Оропийците на свой ред прибегнали до ахейците и поискали те да отмъстят заради тях. Ахейците решили да не отмъщават, водени от приятелски чувства и свян към атиняните. Тогава оропийците обещават на Меналкид, който по същото време бил стратег на ахейската войска, подкуп от десет таланта, ако поведе ахейската войска в тяхна защита. Той пък обещал да даде половината от сумата на Каликрат, който имал най-голямо влияние сред ахейците заради приятелството си с римляните.

8 След като Каликрат се споразумял с Меналкид, се разчуло, че ще се притекат на помощ на оропийците срещу атиняните. Някой донесъл това на атиняните. Те веднага се стекли в Оропос и след като разграбили онова, което било останало от предишните грабежи, изтеглили гарнизона си. Менталкид и Каликрат накарали закъснелите ахейци да нападнат Атика. Но след като бойците от Лакедемон, заедно с други, отказали, те върнали войската обратно.

12 Въпреки, че оропийците не могли да получат помощ от ахейците, Меналкид получил от тях сумата. Когато подкупът се оказал в ръцете му, той се натъжил, че ще трябва да го раздели с Каликрат. Първоначално протакал и си служел с измами при плащането, а скоро след това се осмелил открито да се отрече от първоначалното си обещание.

2 Поговорката гласи, че винаги имало огън, горящ по-мощно от друг огън и вълк, по-див от другите вълци, и ястреб, летящ по-бързо от друг ястреб, след като и Меналкид надминал с вероломството си самия Каликрат, който бил най-нечестивият от своите съвременници. Извън всякакъв подкуп и своя лична изгода той изпитвал омраза към града на атиняните и предявил смъртно обвинение пред ахейците към Менталкид, когато мандатът му на стратег приключил. Каликрат заявил, че Менталкид преговарял в Рим против интересите на ахейците и че бил изцяло готов да изключи Спарта от Ахейския съюз.

3 Тогава, след като Менталкид изпаднал в пълна опасност, той дал три таланта от подкупа от Оропос на мегалополитянина Дией. Защото Дией наследил властта в Ахейския съюз. Заради подкупа той бил готов да осигури спасението на Менталкид въпреки волята на ахейците. След изчезването на Менталкид, ахейците както лично, така и публично започнали да обвиняват Дией. Дией обаче отклонил вниманието им от това обвинение към надежда за по-значими дела, като си послужил в своята хитрост със следния предлог.

4 Заради своя териториален спор лакедемонците прибегнали до римския сенат. На тях сенатът отговорил, че всички техни дела, с изключение на углавните, трябва да се разглеждат пред Ахейския синедрион. Такъв бил отговорът на сената. Дией обаче не съобщил на ахейците истината, а казал, че римският сенат прехвърля на тях и углавните дела и им дава правото дори да осъдят на смърт някой от Спарта.

5 Те пожелали да се съдят с лакедемонци и все за углавни дела, но лакедемонците заявили, че казаното от Дией е лъжа и поискали въпросът да бъде отнесен към римския сенат. Ахейците обаче им възразили с друго сенатско заявление, че градовете, които продължават да членуват в Ахейския съюз, нямат право извън ахейската общност сами да изпращат свои делегации в Рим.

6 Заради тези спорове започнала война между ахейците и лакедемонците, и след като лакедемонците си дали сметка, че не са равностойни на ахейците, си послужили с посланичества до градовете им и с частни преговори с Дией. Градовете им отговорили по един и същи начин, че за тях е незаконно да пренебрегнат призива на стратега за военен поход. Защото Дией управлявал Ахейския съюз и той бил заявил, че е тръгнал на война не срещу Спарта, а срещу онези, които я бунтуват.

7 След като стареите попитали кои според него са се провинили, той им изпратил имената на двадесет и четири души, заемащи най-видните места в управлението на Спарта. Тогава надделяло мнението на Агасистен, който и преди това бил почитан човек, но който след това свое становище се прославил още повече. Той призовал тези хора доброволно да напуснат Лакедемон, за да не станат причина, оставайки, за война срещу Спарта, а след като избягат в Рим, според него, скоро щели да бъдат върнати обратно от римляните.

8 Срещу заминалите си лакедемонци спартанците завели дело и ги осъдили на смърт. Ахейците също изпратили в Рим Каликрат и Дией, които трябвало да свидетелстват срещу бежанците от Спарта пред римския сенат. От тях по пътя Каликрат починал от болест и не знам дали ако беше стигнал до Рим, щеше да помогне на ахейската кауза или по-скоро щеше да им причини повече нещастия. Дией влязъл в спор с Менталкид пред сената, като наговорил много неща, но не изслушал противните аргументи с благоприличие.

9 Сенатът отредил да се изпратят посланици, които да отсъдят за спора между лакедемонците и ахейците. Но пътят на римските пратеници се забавил, тъй че Дией започнал отначало да мами ахейците, а Менталкид – лакедемонците. Дией подвеждал ахейците, че лакедемонците са получили указания от римския сенат да се подчиняват във всичко на тях, докато Менталкид заблуждавал лакедемонците, че римляните напълно са ги освободили от задължението да участват в Ахейския съюз.

13 Веднага, заради тези противоречия, ахейците тръгнали на война с лакедемонците и събрали войска срещу Спарта, командвана от Дамокрит, когото по това време ахейците избрали за свой стратег. По същото време в Македония пристигнала римска войска, чийто пълководец бил Метел, за да воюват срещу Андриск, сина на Персей, сина на Филип, който въстанал срещу римляните59. Войната в Македония щяла да се реши по най-лесен и благоприятен за римляните начин60.

2 Метел наредил на пратениците на римския сенат, тръгнали да уреждат нещата в Азия, преди да се прехвърлят в Азия да поговорят с водачите на ахейците, като им кажат да не вдигат оръжие срещу Спарта, а да изчакат пристигането на пратениците от Рим, проводени тъкмо затова – да бъдат съдии в спора между ахейците и лакедемонците.

3 Те съобщили това, което им било наредено на Дамикрит и ахейците, които междувременно вече били тръгнали на марш срещу Лакедемон. Но като видели, че ахейците се противопоставят на нареждането, заминали за Азия. Лакедемонците, водени по-скоро от загриженост, отколкото разчитайки на сила, грабнали оръжие и излезли да защитят бащинията си, но скоро били притиснати, и след като в сражението паднали около хиляда души, в най-цветуща воинска възраст и от най-храбрите, останалото им воинство, всеки колкото може по-бързо, побегнали към града.

4 Ако Дамокрит бил проявил готовност да хвърли все още подредените в боен ред ахейци срещу бягащите лакедемонци, щял да стигне и да влезе в Спарта. Вместо това той веднага задържал ахейците от преследването и по-нататък прилагал по-скоро набези и плячкосвания на околната територия, отколкото съгласувана обсада.

5 Когато Дамокрит върнал войската си, ахейците го глобили с петдесет таланта, като предател. Тъй като не можел да плати, той избягал от Пелопонес. Дией, който бил избран за стратег на ахейците след Дамокрит, се съгласил с изпратилия посланици Метел да не повежда война срещу лакедемонците, но докато пристигнат хората от Рим да остане в състояние на примирие.

6 Но измислил спрямо лакедемонците следната стратегема. Направил градчетата, които се намират в кръг около Спарта, да бъдат благоразположени към ахейците и вкарал в тях гарнизони, за да послужат като изходна база при действия срещу Спарта.

7 А Менталкид бил избран от лакедемонците за техен стратег срещу Дией. Макар да били в пълна бойна готовност, те все пак били много зле с парите и земята им останала незасята. Затова, в нарушение на клетвеното примирие, той завзел градчето Язон с щурм и го опустошил. Това градче било в границите на територията на Спарта, но по това време било подчинено на ахейците.

8 Съгражданите му обаче го обвинили за това, че е предизвикал война между лакедемонците и ахейците, и тъй като не не можел да намери спасение поради предполагаемия за лакедемонците риск, доброволно посегнал на живота си, изпивайки чаша с отрова. Така завършил живота на Менталкид, който се проявил като най-неопитния стратег сред лакедемонците, а преди това – като най-вероломната личност сред народа на ахейците.

14 В Елада пристигнали и изпратените от рим хора, които да бъдат съдии на лакедемонците и ахейците. Сред тях бил и Орест. Той поканил при себе си водачите на всички ахейски градове, както и самия Дией. След като те се събрали там, където той се бил настанил, Орест им разкрил напълно решението, че римският сенат смята за справедливо нито нито лакедемонците да останат в Ахейския съюз, нито самия Коринт, а също така да напуснат Ахейския съюз Аргос, Хераклея при Ойта и аркадците от Орхомен. Защото те нямат общ произход с този на ахейците, а по-късно тези градове ще бъдат присъединени към Ахейското обединение.

2 При тези думи на Орест водачите на Ахейския съюз не дочакали края на словото му, а изтичали извън сградата на Събранието и извикали ахейците в събранието. Когато те научили за решението на римляните, веднага се насочили към лакедемонците, които се случило да пребивават по това време в Коринт, и започнали да хващат всеки, за когото знаели със сигурност, че е спартанец, или можели да го заподозрат било по прическата, било по обувките или по дрехите, или пък по името. Дори и онези от тях, които успели да избягат до дома в който се намирал Орест, били повлечени насила.

3 Орест и неговата свита започнали да увещават ахейците да се въздържат от тази своя дързост и да си припомнят, че по този начин предприемат насилие и престъпление към римляните. Не много дни по-късно ахейците събрали всички лакедемонци, които били заловили и ги вкарали в затвора, като освободили онези от тях, които счели за свои приятели. Изпратили и неколцина видни свои съграждани, начело с Теарид в Рим. Но след като тръгнали, те срещнали изпратените след Орест от Рим хора, които да отсъдят за споровете между ахейците и лакедемонците и се върнали заедно с тях.

4 След като изтекъл срока на управлението на Дией, за стратег на негово място бил избран Критолай. Този Критолай бил обладан от страстно и неразумно желание да воюва срещу римляните. Той – тъй като пратениците от Рим да отсъдят спора между Лакедемон и Ахейския съюз вече били пристигнали61 – дошъл да разговаря с мъжете в Аркадска Тегея, но никак не искал да ги събере на общи преговори с ахейците, а на ослушание пред римляните изпратил вестители, които да призоват членовете на Ахейското събрание, но тайно изпратил послания до членовете на събранието по градовете да не идват на срещата.

5 След като членовете на Събранието не дошли, Критолай съвсем се разкрил пред римляните, че си служи с измама, като ги поканил да изчакат следващия Ахейски съвет, който щял да се събере след шест месеца. Той самият, както им заявил, не можел нищо да се споразумее, без общото решение на ахейците. Те разбрали, че ги мами и се върнали в Рим. Критолай събрал ахейците в Коринт и ги убедил да вдигнат оръжие срещу Спарта, като ги накарал направо да обявят война и на Рим.

6 Когато някой цар или град вдигне война и не сполучи, вината може да се приписва повече на завистта на боговете, отколкото на воюващите. Но дързостта, съчетана със слабост, би трябвало да се нарича по-скоро лудост, отколкото несполука. Тъкмо това навредило и на Критолай, и на ахейците. Ахейците били допълнително окуражени и от Питей, който по това време бил беотарх в Тива, както и от самите тиванци, които им съобщили, че с готовност ще се включат във войната.

7 Тиванците били загубили първото дело, под съдийството на Метел, който отсъдил да заплатят на фокидците глоба, защото нахлули с оръжие в територията на Фокида, второ срещу евбейците, защото опустошили и земята на евбейците, и трето срещу жителите на Амфиса, защото поради оскъдица на зърно отрязали и част от земята им.

15 Когато римляните научили за това от хората, които били изпратили в Елада, както и от писмата, които им изпратил Метел, обвинили ахейците в престъпление. По това време за техен консул бил избран Момий и те му наредили да поведе кораби и пеша войска срещу ахейците. Метел веднаго бил уведомен, че Момий и неговата войска щяла да пристигне, за да воюва срещу ахейците. И се постарал ако може да сложи край на войната преди Момий да успее да пристигне в Елада62.

2 Прочие, той изпратил свои вестители при ахейците, като им наредил да освободят лакедемонците от съюза си, както и другите градове, които били укадани от римляните, като им обещал, че римляните няма да им се сърдят за проявеното преди това от тях непослушание. Заедно с това свое известие, той повел войската си от Македония, като тръгнал през Тесалия и покрай ламийския залив. Критолай и ахейците не дали и дума да се изрече за капитулация, а продължили да обсаждат Хераклея, чиито жители не желаели да останат членове на Ахейския съюз.

3 Но тогава, след като разбрал от съгледвачи, че Метел и римляните са прехвърлили Сперхей, Критолай избягал в Скарфея в Локрида, без да се осмели да заповяда на ахейците да причакат Метел в теснината между Хераклея и Термопилите. В такъв ужас изпаднал, че дори и не помислил да използва като източник на по-добра надежда същото място, където лакедемонците извършили своя подвиг срещу мидийците, и където и атиняните проявили не по-славна от тяхната храброст срещу галатите63.

4 Малко преди Скарфея войските на Метел захващат Критолай и неговите ахейци, убили мнозина от тях и взели в плен около хиляда души. Критолай нито го видели жив някъде след битката, нито бил намерен сред мъртвите. Ако се е престрашил да се хвърли в блатистото крайбрежие при Ойта, то сигурно е отишъл безславно и позорно на дъното.

5 Впрочем, за гибелта на Критолай могат да се предположат и други възможности. Хиляда избрани аркадски воини, които участвали в делото на Критолай, продължили до Елатея във Фокида и заради някакво тяхно древно родство били подслонени. Но когато вестта за нещастието на Критолай и ахейците стигнала до фокидците, те наредили на аркадците да напуснат Елатея.

6 Но Метел и неговите римляни се натъкнали на тях край Херонея, когато се връщали обратно към Пелопонес. Там аркадците получили от боговете същата присъда, която сполетяла и елините, воювали срещу Филип и македоните64, а те загинали от ръцете на римляните.

7 Веднага след тези събития армията на ахейците била оглавена от Дией. Той освободил робите, наподобявайки решението на Милтиад и атиняните преди сражението при Маратон, и събрал пълнолетните ахейци и аркадци от градовете. Събраното военно множество, заедно със робите, достигнало около шестстотин конника, а тежката пехота възлизала на четиринадесет хиляди души.

8 Тогава Дией изпаднал в пълно безразсъдство, така щото макар да знаел колко лоша била военната подготовка на Критолай и ахейците, при все това избрал една войскова част, която да се противопостави на Метел, на брой около четири хиляди души, и за техен военачалник назначил Алкамен. Те били изпратени в Мегара като гарнизон на мегарци и ако римляните на Метел щурмуват, да им попречат.

9 След като избраната аркадска част била избита при Херонея, Метел вдигнал войската си и потеглил към Тива. Защото тиванците продължавали да обсаждат Хераклея и участвали на страната на ахейците в сражението при Скарфия. Тогава те и жените им, хора на всички възрасти, напуснали града, тръгнали из Беотия и побегнали към планинските крепости.

10 Метел не позволил нито да се подпалват светилищата на боговете, нито да се плячкосват домовете им, и заповядал да не убиват никого от тиванците, нито да го залавят, ако бяга. Но заповядал ако хванат Питей, да го доведат при него. Питей веднага бил заловен, и след като го довели, бил осъден65. Когато войската наближила Мегара, хората на Алкамен не останали на поста си, а веднага побегнали към Коринт при ахейската войска.

11 Мегарците веднага предали града си на римляните без бой, а Метел, веднага щом стигнал до протока, отново чрез вестители приканил ахейците към мир и съгласие. Обзет бил от някаква силна страст нещата както в Македония, така и в Ахея да бъдат уредени от него. Но докато той се надявал на това, Дией му се противопоставял поради безразсъдство.

16 На разсъмване при римската войска пристигнал Момий, водейки със себе си и Орест, който бил дошъл преди това за да разреши споровете между лакедемонците и ахейците. Той отпратил Метел със свитата му обратно в Македония, а сам останал при протока, докато завърши военния сбор. Пристигнала конница, на брой три хиляди и петстотин, броят пък на пехотата му надминал двадесет и три хиляди. Освен това пристигнали критски стрелци и от пергам, отвъд Каик, дошъл Филопоймен, водейки бойци от името на Атал.

2 Момий подредил някои италийски и спомагателни части на разстояние от дванадете стадия напред, за да служат като стража пред основната войска. Ахейците, тъй като римляните поради самочувствието си проявили безгрижие, връхлетели върху тази първа стражева част и някои от тях убили, повечето отблъснали в лагера им, като пленили и около петстотин щита. Заради това сражение ахейците си въобразили, че са стигнали до изхода на битката, още преди римляните да са я започнали.

3 Но когато настъпил и Момий, ахейските конници тутакси побегнали, без дори да дочакат първата атака на римската конница. Пешата войска изпаднала в отчаяние при бягството на конницата, но въпреки това посрещнала натиска на римската пехота. Притиснати от тяхното множество и изтощени от раните, те въпреки това се съпротивлявали, запазвайки присъствие на духа, докато една отбрана част от римски войници не ги удерила по фланговете и не довела ахейците до пълно бягство.

4 Ако след битката Дией се беше опитал да избяга в Коринт и да подслони зад стената му спасилите се с бягство войници, сигурно ахейците можеха да разчитат на някаква милост от страна на Момий, като останат в положение на обсада и забавят войната. Но сега, още в началото на ахейското отстъпление, Дией веднага побягнал право към Мегалополис, без да стане сред ахейците подобен на Калистрат, сина на Емпед, при атиняните.

5 Последният предвождал конницата в Сицилия и когато атиняните и неколцина други от морската експедиция влезли в сражение и загинали при тамошната река Асинар66, този Калистрат се одързостил да си пробие път сред вражите войски със своите конници. След като по-голямата част от тях се спасила в Катане, той се върнал по същия път към Сиракуза и докато враговете все още разграбвали лагера на атиняните, успял да убие петима от тях, той и конят му получили значителни рани и така загинал.

6 Та той спечелил добра слава за атиняните и за самия себе си, като се погрижил за тези, които командвал, а сам загинал драговолно. А Дией, след като погубил ахейците, се превърнал за мегалополитяните във вестител за предстоящите бедствия, убивайки собственоръчно жена си, за да не попадне в плен, а сам изпивайки отровата, уподобявайки се на Меналкид както по неговата алчност, така и по неговия страх пред смъртта.

7 Спасилите се след битката в Коринт ахейци избягали малко преди настъпването на нощта. С тях избягали и повечето от самите коринтяни. Момий, макар портите на крепостта да били разтворени, се въздържал да нахлуе веднага в Коринт, защото подозирал, че са му устроили някаква засада вътре в крепостта. Но на третия ден след битката нахлул с щурм и опожарил Коринт.

8 Римляните избили повечето от останалите в града жители, а Момий продал в робство жените и децата. Продал и онези от робите, които били освободени и които, воювайки на страната на ахейците, не били загинали по време на самото сражение. А от посветителните дарове онези, които били най-достойни за възхита отнесъл, а по-малко забележителните подарил на Филопоймен, стратега на войсковата част, изпратена от Атал. И до днес в Пергам може да се види коринтската плячка.

9 А стените на градовете, които взели страна във войната срещу Рим, Момий разрушил и прибрал оръжието им, още преди да бъдат изпратени съветници от Рим. А когато пристигнали римските пратеници, които трябвало да отсъждат заедно с него, премахнал демократичните управления и назначил управители според имуществения им ценз. На заможните било забранено да печелят в чужбина. Премахнати били и всякакви народни (държавни) обединения, като това на ахейците, на фокидците или на беотийците, и навсякъде другаде из Елада.

10 Но не много години по-късно римляните изпитали жал към Елада и им позволили да възстановят старите си държавни обединения, да печелят в чужбина, като премахнали и контрибуциите, наложени от Момий. Защото той бил наредил на беотийците да заплатят сто таланта на хераклеотите и на евбейците, а на ахейците – двеста на лакедемонците. От тези неща елините били опростени от римляните, като им бил изпратен прокуратор, та чак до наши дни. Римляните го наричат прокуратор не на Елада, а на Ахея, защото елините били покорени по времето, когато ахейците възглавявали елинството. Тази война приключила, когато архонт на Атина бил Антитеос, по време на сто и шестдесетата Олимпиада67, когато победител бил сикионецът Диодор.

17 Тогава Елада изпаднала в пълна разруха, опустошавана на части и изначално разрушена от демона. Аргос, който бил стигнал до най-голямата си мощ по време на така наречените хероси, след като бил включен в числото на дорийската общност, загубил благосклонността на съдбата.

2 Народът на Атика, едва възстановил се след Пелопонеската война и след чумата, бил победен от македонската мощ немного години по-късно. От Македония се изсипал и Александровият гняв върху беотийска Тива. На тиванеца Епаминонд се паднало да воюва с лакедемонците и веднага след това дошла Ахейската война. Най сетне, сякаш от някое съсипано и изсъхнало в по-голямата си част дърво, от Елада израстнала Ахейската държава, но лошотията на нейните стратези й попречила да се разрастне.

3 По-късно римското царство преминало в ръцете на Нерон и Нерон дарил свобода на всички, като осигурил размяна за римския народ68. Защото им дал, в замяна на Елада, най-процъвтяващия остров Сардиния. Но като се вглеждам в делата на Нерон, струва ми се че е вярна мисълта на Платон, сина на Аристон69, че когато едни престъпления изобилстват с големината и дързостта си, то те са дело не на случайни хора, а на благороден дух, погубен с неправилно възпитание.

4 Но елините не могли да се възрадват на този дар. Когато Веспасиан се възцарил след Нерон, те били принудени отново да преминат към едноплеменно управление и Веспасиан отново им наложил данъци. Заповядал им да се подчиняват на прокуратор, като заявил, че елинството трябва да се отучи от свободата.

5 Такива неща установих, че са се случили. А граница между територията на ахейците и елейците представлява реката Ларисос. На реката има храм на Атина Ларисея, а ахейският град Диме отстои на около тридесет стадия от Ларисос. Филип, синът на Деметрий, по време на Ахейските войни успял да покори само този град70, и поради тази причина Сулпиция, също римски прокуратор, позволил на войската да разграби Диме. По-късно Август71 го присъединил към Патри.

6 В по-стари времена градът се наричал Палея. Но още докато тук обитавали йонийците, сменили името му с днешното, не знам дали в чест на някаква местна жена Диме, или от Димант, сина Егимий. Не би трябвало да сени учудва и олимпийската епиграма върху статуята на Ойботас. В чест на Ойботас, който спечелил победа в бягането на един стадий в шестата Олимпиада72, и който бил удостоен с почетна статуя след едно делфийско прорицание в осемдесетата Олимпиада, на тази статуя е изписана следната епиграма:

Ойботас Ениад, на стадий победил, ахеец;

отгледа го прославена родина, Палея.

7 Човек не бива да се изненадва, ако епиграмата нарича града Палея, а не Диме. За елините е присъщо да въвеждат в поезията по-древните имена, тъй както наричат Амфиарай и Адраст Форониди, а Тезей Ерехтид.

8 Малко пред града Диме, вдясно от пътя, е гробницата на Сострат. Той бил местно момче, и според легендата Херакъл го обикнал, и тъй като Сострат починал още докато Херакъл бил сред хората, Херакъл направил надгробния му паметник и за пръв път принесъл в жертва отрязан от главата си кичур коса. Върхо насипа и по мое време все още има издигната стела, на която е изобразен Херакъл. Казаха ми и че местните хора принасят жертви на Сострат.

9 Жителите на Диме имат храм на Атина с много древна дървена статуя, имат и едно друго светилище, на майката Диндимене и на Атес. Какъв точно е бил този Атес, ми беше забранено да науча, но в елегиите на Хермезианакт е казано, че бил син на фригиеца Калай, и майка му го родила, след като била бездетна. Когато порастнал, преселил се в Лидия и по думите на Хермезианакт основал при лидийците оргиите в чест на Богинята – Майка, и й спечелил такава почит, че Зевс, след като се скарал с нея, изпратил глиган на лидийските мистерии.

10 Тогава от този глиган загинал самият Атес, заедно с други лидийци. Следвайки тази легенда, галатите, които владеят Песинунт, имат обичай да не се докосват до свине. Те самите обаче не мислят същото за Атес, а си имат друго свое, местно сказание за него, че когато Зевс спял, изхвърлил сперма върху земята, и тя родила след време едно божество, което имало два полови органа, единият мъжки, а другият женски. На това божество му приписват името Агдистис. Богове вързали Агдистис и отсекли мъжкия му полов орган.

11 Когато от отсечения мъжки член поникнало бадемово дърво, плодът му бил хубав, и една дъщеря на речния бог Сангарий, казват, взела от плода. Когато го поставила в скута си, този плод веднага изчезнал и тя забременяла. След като родила, една коза се погрижила за изоставеното дете. Когато детето пораснало, надминало по хубост и лик всеки смъртен, и тогава в момчето се влюбила Агдистис. Когато възмъжал, близките на царя го изпратили в Песинунт, за да се ожени за царската дъщеря.

12 Запели хименей, пристъпила и Агдистис, а Атес полудял и отрязал члена си, същото направил и този, който му давал дъщеря си за жена. Разкаяние обзело Агдистис за това, което причинила на Атес и убедила Зевс нищо от тялото на Атес да не изгние, нито да изчезне. Та това е най-известното за Атес.

13 А на територията на Диме, където е живял бегачът Ойботас (има гроб на този Ойботас), който спечелил първа победа за ахейците на Олимпия, не издигнали никакъв почетен дар в негова чест. Заради това Ойботас проклел нито един ахеец повече да не спечели олимпийска победа. И – тъй като се намерил един от боговете, който да се погрижи да се изпълни клетвата на Ойботас – тогава ахейците били поучени, че са съгрешили по отношение на олимпийския венец, а били поучени, след като се допитали до Делфи.

14 Ето защо, наред с другите почести, които въвели към него, издигнали и статуя на Ойботас в Олимпия, след което пеленецът Сострат спечелил победа в бягането на един стадий сред младежите. И по мое време е останал обичаят ахейците, които се канят да се състезават на Олимпия, да принасят жертви на Ойботас, и ако победят, да поставят венец на статуята на Ойботас.

18 Като се продължи на разстояние около четиридесет стадия от Диме, се стига до устието на реката Пейрос, а край Пейрос някога бил основан ахейският град Олен. У тези, които са писали за Херакъл и неговите подвизи, има немалко примери за Дексамен, царя на Олен и с какви гостоприемни дарове Херакъл бил удостояван от него. А затова, че от самото начало Олен е представлявал едно малко градче, свидетел на моето твърдение е елегионът на Хермезианакс, посветен на кентавъра Евритион. Казват, че след време неговите основатели го напуснали поради нищета и се преселили в Пейри и Евритеи.

2 На около осемдесет стадия от реката Пейрос отстои градът Патри. Недалече от него в морето се влива реката Главк. Тези, които припомнят най-древната история на Патри твърдят, че пръв селище основал на тази територия автохтонният Евмел, който царувал над малобройни хора. След идването на Триптолем от Атика, получил питомния плод и научен от него, основал град, който нарекъл Арое, заради земеделието.

3 Когато Триптолем заспал, синът на Евмел Антей, както разказват, впрегнал драконите в колесницата на Триптолем и поискал и той да сее. Загинал, падайки от колесницата. Тогава Триптолем и Евмел основали заедно града Антея, епонимен на сина на Евмел.

4 Основан бил и трети град, Месатис, между Антея и Арое. Що се отнася до сказанието на жителите на Патри за Дионис, как той бил отгледан в Месатис и на какви опасности бил изложен там, заради заговора на титаните, без да се противопоставям на тълкуването им за името на града, го премълчавам.

5 По-късно, когато ахейците прогонили йонийците, Патрей, синът на Преуген, син на Агенор, не възспрял ахейците да се заселят в Антея и Месатис, но построил стена с по-голяма обиколка до Арое, за да остане и Арое вътре в кръга, и дал на града своето име, Патри. Агенор, бащата на Преуген, бил син на Аревс, сина на Ампюкс, а Ампюкс бил син на Пелий, сина на Егинет, сина на Дерейт, син на Арпал, син на Амикла, сина на Лакедемон.

6 Такова било потеклото на Патрей. На своя глава след време жителите на Патри единствено от ахейците отишли в Етолия, поради приятелските си чувства към етолийците, за да се бият на тяхна страна във войната с галатите73. След претърпените големи несполуки в сраженията, и след като заедно с това били притиснати от бедност, повечето от тях напуснали Патри, с изключение на малцина. Трудолюбието разпръснало останалите из страната и освен самите Патри, те основали следните други градчета, Месатис, Антея, Болине, Аргюра и Арба.

7 Август, било защото сметнал, че Патри е разположен добре за крайбрежното плаване, било по някаква друга причина, отново събрал всички други хора от градчетата в Патри и към тях приселил и ахейците от Рюпи, след като разрушил Рюпи до основи. И дал от всички ахейци единствено на жителите на Патри правото да бъдат свободни, като ги дарил и с други дарове, които според римляните се полагат на изселници74.

8 На акропола в Патри се намира светилището на Артемида Лафрия. Името на богинята е чуждо, статуята също е донесена от друго място. След като Калидон и останалата част на Етолия били опразнени от Август заради основаването на града Никополис при Акций, в което бил включен и етолийският народ, жителите на Патри получили статуята на Лафрия.

9 Също така и колкото други статуи имало от Етолия и при акарнанците, повечето от тях били пренесени в Никополис, а на жителите на Патри Август подарил наред с другите статуи от Калидон и статуята на Лафрия, която и до днес се радва на почит на акропола в Патри. Казват, че прозвището Лафрия богинята получила от един фокидец. Древната статуя на Артемида я издигнал за калидонците Лафрий, син на Касталий, син на Делф.

10 Според други обаче, гневът на Артемида заради Ойней към калидонците след време отслабнал, и заради това тя била наречена така (лафрос – лек, олекотен). Статуята изобразява богинята ловуваща, изработена е от злато и слонова кост и е творба на гражданите на Навпакт, <Менехъм> и <Соид>. За тях свидетелстват, че са творили малко след сикионеца Канах и егинеца Калон.

11 Всяка година жителите на Патри провеждат празника Лафрия в чест на Артемида, по време на който местният им обичай на жертвоприношение е следният. Около олтара в кръг нареждат все още зелени дървета, всяко от които е с дължина шестнадесет лакти. Вътре върху олтара се поставят най-сухите дървета. Преди празника подравняват и пътеката нагоре към олтара, като принасят пръст за изкачванията до олтара.

12 Първо провеждат едно твърде пищно шествие в чест на Артемида, като в края на шествието возят в колесница, в която са впрегнати в нея елени, посветената девойка. На другия ден според обичая си извършват следното приношение, като в празника участват не само градската управа, но с особено старание и обикновените граждани. На олтара хвърлят живи едливи птици и също така всякакви други жертви, а освен това диви свине, елени и кози, някои дори малки вълчета и мечета, а някои дори и възрастни животни. В олтара слагат и плодове от облагородени овошки.

13 След това огънят от олтара се разпространява към дърветата. Там всъщност видях и мечка, и други жертвени животни, някои от които бягаха от първия напор на огъня към външния кръг дървета, други дори успяваха да се измъкнат със сила. Тях ги хващаха и отново ги вкарваха в огъня. Не си спомнят нито един да е бил наранен от животните.

19 Между храма и олтара на Лафрия се издига гробният паметник на Еврипил. Кой е бил той и по каква причина е дошъл в тази земя, това също ще разкрия в изложението си, като най-напред обясня при какви обстоятелства Еврипил извършил своето пътешествие сред хората. Йонийците, които обитавали Арое, Антея и Месатис, имали общ свещен участък и храм на Артемида, с прозвище Триклария, като йонийците провеждали ежегодно в нейна чест празник и панихида (всенощно бдение). Право на жречество към богинята имала девойка, докато не дойде времето да бъде дадена в женитба.

2 Казват, че някога жрица на богинята станала Комайто, която по хубост била лична девойка, а в нея се влюбил Меланип, който превъзхождал връстниците си във всяко отношение, но най-вече по красота. След като Меланип предизвикал взаимната любов на девойката, поискал я за жена от баща й. Последвало онова, което със старостта изобщо води до противопоставяне на младите, и в най-голяма степен проявата на коравосърдечие към влюбените млади, тъй че и Меланип, който искал да се ожени за искащата това Комайто, не срещнал никакво благородство нито от страна на своите родители, нито от родителите на Комайто.

3 Както в много други случаи, и тогава при мъките на Меланип става така, че влюбеният да разстрои установените от хората обичаи и почестите към боговете, така че и тогава в светилището на Артемида Комайто и Меланип се отдали на любовния подтик. А и след това продължили да използват святата обител като своя брачна стая. Веднага върху хората връхлетял гневът на Артемида, която престанала да им праща реколта и започнала да ги обсипва с болести, които били повече от обичайните и които предизвиквали повече смърти, отколкото обикновено.

4 Когато те прибегнали до оракул в Делфи, Пития изобличила Меланип и Комайто. Дошло предсказание да принесат в жертва на Артемида самите тях и всяка година да принасят в жертва на богинята по една девойка и един момък, които надминават останалите по хубост. Заради това жертвоприношение реката, намираща се при светилището на Триклария била наречена “Неумолима”. Преди това била безименна.

5 Ще вметна, че страданията на момчетата и девойките, които не били сторили нищо на богинята, и които загинали заради греха на Меланип и Комайто, както и на техните близки, са предостойни за съжаление, но едва ли Меланип и Комайто са изпитали страдание. Защото само за човека е присъщо е любовта да се издига равноценно на живота.

6 А ето как, според легендата, престанали да принасят човешки жертви на Артемида. Още преди това им било предсказано от Делфи, че в земята им ще дойде чужд цар, който ще носи със себе си чуждо божество, и той ще сложи край на обичая с жертвоприношението на Триклария. След като Илион бил разрушен и елините си поделили плячката, Еврипил, синът на Еваймон, получил едно сандъче. В сандъчето била поставена статуетка на Дионис, творба, както твърдят, на <Хефест>, дар от Зевс, който бил даден на Дардан75.

7 За това сандъче се разказват и две други версии. Според едната, когато Еней побягнал, оставил това сандъче. Според другата, подхвърлила го Касандра, за да донесе нещастие на онзи елин, който го намери. Прочие, Еврипил отворил сандъчето и видял статуетката. От гледката веднага загубил ума си. Оттогава насетне почти винаги бил безумен, а много рядко идвал на себе си. В това състояние то отплавал не към Тесалия, а към Кира и тамошния залив. Когато се качил в Делфи, поискал оракул за своята болест.

8 И, както се разказва, получил прорицание, където се натъкне на хора, които извършват необичайно жертвоприношение, там да остави сандъка и там да се засели. Вятърът довлякъл корабите на Еврипил до морето пред Арое. Когато слязъл на брега, натъкнал се как водят към олтара на Триклария един младеж и една девойка. Лесно разбрал всичко, свързано с това жертвоприношение. Местните хора пък си спомнили за прорицанието, защото виждали един цар, когото дотогава не били съзирали, а и за сандъчето предположили, че в него има някакъв бог.

9 Така, тогава Еврипил се отървал от своята болест и били прекратени човешките жертвоприношения, а на реката дали името Мейлихос (“Милостивата”). Според някои автори обаче, всичко разказано дотук се отнасяло не за тесалиеца Еврипил, а за Еврипил, сина на Дексамен, за когото смятат, че е воювал заедно с Херакъл срещу царя Олен и в Илион получил сандъка от Херакъл. Във всичко друго разказът им съвпада с горното.

10 Аз обаче нито съм убеден, че Херакъл е могъл да не знае какво е имало в сандъка, нито пък смятам, че като е знаел, е могъл да го подари на свой съюзник в боя. Впрочем, жителите на Патри споменават единствено за Еврипил, сина на Еваймон, и на него принасят жертви всяка година, когато провеждат своя празник в чест на Дионис.

20 Прозвището пък на божеството в сандъка е Айсимнет и главните му служители са деветима мъже76, които се избират от целия народ по достоинство, и също толкова на брой жени. В една от нощите по време на празника жрецът изнася сандъчето навън. Тази почест се извършва в речената нощ, а освен това към реката Мейлихос тържествено слизат местни деца, чиито глави са увенчани с житни класове. Така били украсявани в стари времена и онези, които били отвеждани да бъдат принесени в жертва на Артемида.

2 По мое време полагат венците от житни класове край богинята, а след като се умият в реката, отново си слагат венците и носят бръшлян при светилището на Айсимнет. такъв обичай се е установил при тях, а вътре в периболоса на лафрия има и храм на Атина с прозвище Панахаида (“Всеахейска”). Статуята е от слонова кост и злато.

3 Като се навлезе в долния град, има светилище на Майката Диндюмене, където се почита и Атес. Неговата статуя изобщо не я показват. А статуята на Майката е от мрамор. На агората се намира храмът на Зевс Олимпийски, сам той изобразен седнал на трон, а до трона е застанала Атина, отвъд Олимпийски е статуята на Хера, и светилище на Аполон, като статуята на Аполон е медна, изобразен е гол. Под нозете ума сандали, а с единия си крак е стъпил върху волска глава.

4 Това, че Аполон най-много обича волове, го е разкрил още Алкей в своя химн в чест на Хермес, като е описал как Хермес откраднал воловете на Аполон, а още пред Алкей от Омир е съчинено как Аполон пасе воловете на Лаомедонт срещу заплащане. А в устата на Посейдон в Илиада са поставени следните думи77:

5 Целия град на троянци опасах тогава със крепост,

много широка и здрава – градът непристъпен да бъде.

Фебе, пасеше пък ти виторогите бавни волове.

Може да се предположи, че е изобразен с крак върху волска глава по тази причина. На открито в агората е издигната статуя на Атина и пред нея се намира гробницата на Патрей.

6 До агората се намира Одеонът и там е изложена достойна за възхита статуя на Аполон. Направена е от плячката, когато единствени от всички ахейци жителите на Патри помогнали на етолийците срещу нашествието на галатите. Изобщо техният Одеон е най-красивият в Елада след този на атиняните. Последният превъзхожда всички по големиа и цялостно обзавеждане, направил го е атинянинът Херод в памет на починалата си жена. Аз пропуснах да опиша този Одеон в изложението си за Атика, защото там разгледах забележителностите у атиняните отпреди да се появи постройката на Херод78.

7 На излизане от агората на Патри, където е светилището на Аполон, има една кула, разположена при самия изход. На самата кула са изложени позлатени статуи на местни хора, Патрей, Преуген и Атерион, и понеже Патрей е изобразен като младеж, те също са представени като момци. На противоположната страна на агората, в края на същата улица, се намира свещеният участък на Артемида и храм на Лимнатида.

8 Когато дорийците вече завладели Лакедемон и Аргос, казват, че на Преуген му се явило съновидение и той пренесъл статуята на Лимнатида от Спарта, в което начинание му помогнал най-верният му роб. Статуята, донесена от Лакедемон, през останалото време я държат в Месоа, защото първоначално тя била оставена в тази местност от Преуген. Но когато провеждат празника на Лимнатида, един от служителите на богинята започва да носи дървената статуя от Месоа до свещения й участък, който се намира в града.

9 Изобщо този участък е считан за много свят от жителите на Патри. То представлява не открито пространство, а през него има вход, минаващ през портици. Статуята на Асклепий, като изключим дрехата, иначе е от мрамор. Статуята пък на Атина е изработена от злато и слонова кост. Всяка година принасят жертви на Преуген, както и на Патрей, докато трае празникът на Лимнатида. Недалече от театъра има храм на Немезида и друг, на Афродита. Статуите им са големи, изработени са от бял мрамор.

21 В същия участък на града има и светилище на Дионис, с прозвище Калидоний. Статуята на Дионис също била пренесена от Калидон. Още докато Калидон бил заселен, сред останалите калидонски жреци на бога имало и един на име Корес, който от всички хора е претърпял най-голямо нещастие от любов. Защото се влюбил в една девойка, на име Калироя. Но колкото Корес бил влюбен в Калироя, толкова девойката го мразела.

2 След като всевъзможните увещания и обещания от страна на Корес не променили отношението на девицата, той започнал да се моли пред статуята на Дионис. Той чул молитвата на своя жрец и калидонците мигом загубили разсъдъка си като след пиянство, и започнали да гинат обезумели. Прочие, прибегнали до прорицалището в Додона. Обитателите на тази част от материка, етолийците и съседните им акарнанци и епироти, смятат за най-достоверни прорицанията на гълъбите и дъба на това светилище79.

3 Тогава прорицанието от Додона казало, че това ги е сполетяло заради гнева на Дионис, и че няма да се отърват от наказанието, докато Корес или не принесе в жертва самата Калироя, или не се осмели сам да сложи край на живота си. Тъй като девойката не намирала никакво друго спасение, избягала при онези, които я били отгледали. Но сгрешила и спрямо тях, не й оставало нищо друго, освен да бъде убита.

4 След като били извършени всички останали неща, които според предсказанието от Додона били свързани с жертвоприношението, тя била доведена при олтара като жертва, Корес се изправил да извърши приношението, но поддал се на любовната страст, вместо на гнева, посегнал на себе си, вместо на Калироя. Така от всички хора, за които знаем, той извършил най-непристореният подвиг в името на любовта.

5 А Калироя, когато видяла, че Корес е мъртъв, променила чувствата си към младежа и – тъй като я обзела жал и срам за това, което му била причинила – съсякла сама себе си в извора, който се намира недалече от залива на Калидон и заради нея оттогава насетне наричат на нея този извор Калироя.

6 Близо до театъра за жителите на Патри една местна жена е направила свещен участък. Там има статуи на Дионис, равни по брой и едноименни на древните градчета. Имената им са Месатей, Антей и Ароей. Тези статуи по време на празника на Дионис ги отнасят в светилището на Айсимнет. Това светилище се намира в крайморската част на града, като се тръгне от агората, в дясно от пътя.

7 Като се слиза надолу от Айсимнет, има друго светилище, с мраморна статуя. Наречено е на Сотерия и твърдят, че е основано първоначално, когато Еврипил се отървал от своята лудост. При залива има храм на Посейдон, изобразен в изправен ръст, от мрамор. Прозвищата на Посейдон, освен онези, които са измислени от поетите за украса на стиховете, и онези, които са местни, следните са му еднакви при всички негови светилища, Пелагий, Асфалий и Хипий.

8 Човек би могъл да смята, че богът е наречен Хипий и по някакви други причини. Аз обаче мисля, че той е получил прозвището си заради изобретяването на конната езда. Защото Омир, в описанието на конните състезания в чест на Менелай е вмъкнал следната клетва към този бог80:

пипнал конете, сега закълни се във бог Посейдона,

че ми нарочно не спря колесницата с явно коварство!

9 А Памфос, който е най-старият атински автор на химни, казва, че Посейдон “млади коне ни дарява, качулати отгоре”. Тъй че той е получил името си заради обяздването на конете, е не под някакъв друг предлог.

10 А в Патри, малко по-нагоре от Посейдон са светите статуи на Афродита. Едната от статуите едно поколение преди мен са я извлекли с мрежа местни рибари. Съвсем близо до залива има и медни статуи, посветени на Арес, на Аполон и на Афродита, на която е посветен и свещен участък до залива, и чиято статуя е от мрамор що се отнася до лицето и горната част на ръцете и нозете, а останалото е изработено от дърво.

11 Край морето си имат и една свещена дъбрава, с удобни алеи за отдих, предлагаща приятен климат в лятно време. В тази дъбрава са разположени и храмове на богове, на Аполон и на Афродита, като статуите в тях са изработени от мрамор. В тази дъбрава е и светилището на Деметра. Тя и дъщеря и са изобразени в цял ръст, а статуята на Гея е в седнало положение.

12 Пред светилището на Деметра има извор. До него, откъм храма се издига каменна стена, а от външната й страна е направен проход. Прорицалището там е безпогрешно, но не по всеки въпрос, а що се отнася до болните. Пускат огледало, вързано с въженце, и като го изправят отвесно, спускат го в извора толкова, колкото огледалото да се докосва в кръг от повърхността на водата. След като се помолят вътре и прекадят, гледат в огледалото. То им показва за болния доли ще оживее или ще умре.

13 Такава е истината за тази вода. А при Кианеите, които се намират най-близо до Ликия, има светилище на Аполон Тюрксей. При Кианеите има такава вода, че ако човек погледне в извора, може да види всичко, което иска да му бъде показано. А в Патри, близо до свещаната дъбрава, има и две светилища на Сарапис. В единият от тях се намира гробът на египтянина Бел. Той, казват жителите на Патри, избягал в Арое заради скръбта по синовете си и това име е всявало по-голям ужас от Аргос и още повече от Данай.

14 В Патри има светилище и на Асклепий. Това светилище се намира на акропола, близо до портите, водещи към Месатис. Жените в Патри са около два пъти повече от мъжете. Ако да има жени, които да са отдадени на Афродита, тия са най-много. Поминъкът на повечето от тях е свързан с финото ленено платно, което расте в Елида. От него тъкат забрадки и други дрехи.

22 А Фари, ахейски град, е подчинен на Патри по волята на Август, а пътят до Фари от града на Патри е сто и петдесет стадия, а нагоре от морето към сушата е седемдесет стадия. Близо до Фари тече река Пиерос, според мен тя е същата, която минава покрай развалините на Олен, като крайморските хора я наричат Пейрос. до реката има гора от платанови дървета, повечето от тях са кухи поради вековната си възраст и хралупите са толкова големи, че в тях палят огньове, а може и да се спи вътре.

2 Агората във Фари е с големи размери, според най-древния стил, В центъра на агората е издигната статуя на Хермес от камък, с брада. Изправя се от самата земя и има четвъртита форма, на големина е малка. На нея има и надпис, че я е посветил месенецът Симилос. Нарича се Агорай, а до него има и прорицалище. Пред статуята е изградено огнище, също каменно, а на огнището са прикрепени с олово медни светилници.

3 Този, който ще се допитва до бога, привечер пристига при огнището с тамян за кадене, и след като напълни светилниците със зехтин и ги запали, поставя на олтара на статуята вдясно една местна монета – монетата се нарича халкус (медник) – и запитва на ухото на бога всеки каквото има да пита. След това си отива от агората със затулени уши. След като излезе, си маха ръцете от ушите и какъвто звук чуе, смята го за предсказание.

4 Друго подобен начин да се получават прорицания е установен и сред египтяните, при светилището на Апис. Във Фари има и вода, посветена на Хермес. Името на извора е Хермонама (Ручеят на Хермес), в него не ловят риба, защото смятат, че са посветени на бога. Съвсем близо до статуята са поставени четвъртити камъни, около тридесет на брой. Жителите на Фари ги почитат, като приписват на всички тях името на някой бог. В още по-древни времена сред всички елини било разпространено да отдават почести към боговете на камъни, нежели на статуи.

5 На около петнадесет стадия от Фари, нагоре от града, има дъбрава, посветена на Диоскурите. В нея растат преди всички дафинови дръвчета, там няма нито храм, нито статуи. Местните хора твърдят, че статуите им били пренесени в Рим. Но във свещената дъбрава във Фари има олтар, изграден от подбрани камъни. Така и не можах да разбера, дали го е построил Фарес, синът на Филодамия, щерката на Данай, или някой друг, който му е едноименен.

6 Тритея е също ахейски град, изграден е във вътрешността на сушата и е подчинен на Патри, също по волята на царя. Разстоянието от Фари до Тритея е сто и двадесет стадия. Преди да се влезе в града, има един надгробен паметник от бял мрамор, който изобщо е достоен за възхита, но най-много е забележителен с картините, нарисувани на гробницата от <Никий>. Трон от слонова кост и хубаволика жена на трона, а до нея е застанала слугиня, държаща сенник.

7 До нея се е изправил голобрад младеж, облечен в хитон и пурпурна хламида върху хитона. До него стои домашен роб, държащ копия и водещ ловни кучета. Така и не можах да разбера кои са имената им. Всички предполагат, че тук са погребани заедно мъж и жена.

8 Според някои, основателят на Тритея е Келбидас, който дошъл от Кюме в Опики. Според други, Арес се съчетал с Тритея, дъщерята на Тритон, като девицата била жрица на Атина, а Меланип, синът на Арес и Тритея, основал града, когато порастнал, и му дал името на майка си.

9 В Тритея има светелище на така наречените “Най-велики богове”, чиито статуи са направени от глина. Всяка година в тяхна чест провеждат празник, който по нищо не се отличава от онова, което елините извършват в чест на Дионис.

10 Това са градовете, които се намират по-нагоре от морето и са вдадени здраво в сушата. А на плаване от Патри към Еги, първо се намира така нареченият нос Рион, отстоящ от Патри на петдесет стадия, а после е заливът Панорм, отстоящ на петнадесет стадия над носа. На двойно по-голямо разстояние от Панорм се намира така наречената “Стена на Атина”. Пътят по море от Стената на Атина до Еринейския залив е деветдесет стадия, а от Еринеон до Егион са шестдесет. А пешият път е с около четиридесет стадия по-малко от последния.

11 Недалече от града Патри се намира реката Мейлихий и при нея е светилището на Триклария, без статуя. То е отдясно, а като се отдалечиш от Мейлихий, има друга река. Името на тази река е Харадрос, домашните животни, които пият от нея през пролетта, раждат предимно мъжки рожби, и заради това пастирите ги държат по-надалече от нея, с изключение на кравите. Тях те карат оставят да отиват до реката, защото биковете са им по-полезни и за жертвоприношения, и за работа, докато при другите животни женските се ценят повече.

23 След Харадрос се намират почти заличените развалини на Аргира, изворът Аргира, вдясно от многолюдния път и реката Селемнос, вливаща се в морето. За него сред местните жители има легенда, че Селемнос бил хубаво момче, което пасяло там стадо, а Аргира била една от морските нимфи, и влюбена в Селемнос тя излизала от морето и лягала с него.

2 Но скоро след това Селемнос загубил хубостта си, така че нимфата престанала да идва при него, изоставеният от Аргира Селемнос умрял от любовна мъка и Афродита го превърнала в река. Имам предвид легендата, разказвана от жителите на Патри. И – тъй като и превърнал се в река, той продължавал да желае Аргира, каквото сказание има и за Алфей, че все още обича Аретуза – Афродита дарила Селемнос и със следното: тя води реката до забрава към Аргира

3 Чух и друга приказка за Селемнос, че водата й е полезна и за мъже и жени като лек от любов, тези, които се умият в нея, забравят любовта си. Ако в тази приказка има истина, водата на Селемнос ще се окаже по-ценна за хората от най-голямото имане.

4 Над Аргира има една река, наречена Болиней, като някога край нея бил обитаван градът Болина. Аполон се влюбил в девойката Болина, и както разказват, бягайки от него, тя се хвърлила в тамошното море, и станала безсмъртна по волята на Аполон. Там навътре в морето е вдаден един нос, при който, както се разказва, Кронос хвърлил в морето сърпа, с когото опозорил баща си Уран. Заради това наричат носа Дрепанос (Сърп). Малко над главния път се намират руините на Рюпи. Егион отстои на около тридесет стадия от Рюпи.

5 Територията на Егион се пресича от реката Феникс, пресича я и друга река, Мейганитас, и двете се вливат в морето. Близо до града е изграден портик в чест на атлета Стратон, спечелил в един и същи ден победа в юмручен бой и борба на Олимпийските състезания. Той бил направен за да се провеждат атлетически упражнения в чест на този мъж. Жителите на Егион имат древно светилище на Ейлейтия, от главата до коленете Ейлейтия е покрита с тънък воал, изработена е от дърво, с изключение на лицето, ръцете до лактите и нозете до колената, които са от пентелезийски мрамор.

6 Едната й ръка е протегната напред, а другата държи факел. Човек може да приеме, че факлите са атрибут на Ейлейтия, защото женските родилни мъки са болезнени като огъня, а друго обяснение за факлите е, че Ейлейтия превежда (новородените) деца към светлината. Статуята е творба на месенеца <Дамофонт>.

7 Недалече от Ейлейтия се намира свещеният участък и статуите на Асклепий. На основата на статуята на Хигия и Асклепий е изписан ямбион, указващ, че тя е творба на месенеца <Дамофонт>. В това светилище на Асклепий в спор с мен влезе един човек на име Сидоний, който твърдеше, че финикийците изобщо разбирали по-добре божествените неща от елините, и че те смятали за Асклепий, че баща му е Аполон, но че майка му не е смъртна жена.

8 Асклепий бил въздухът, и затова бил полезен за здравето както на човешкия род, така и на всички животински видове, а Аполон е слънцето, и той съвсем основателно е наричан баща на Асклепий, защото слънцето, като изминава своя път в съгласуваност с годишните времена, отдава от здравето и на въздуха. Изслушах думите му, без да потвърдя, че финикийците са по-прави от елините, след като и в Титане в Сикиония има същата статуя, наречена Хигия и на детето, и е ясно, че обикалянето на слънцето носи на земята здраве за хората.

9 В Егион има и свещена дъбрава, посветена на Атина и Хера. На Атина са посветени две статуи от мрамор. Що се отнася до статуята на Хера, то ако изключим жречеството, което се дава при нея от жени, с друго не е забележителна. При театъра са си направили светилище и статуя на Дионис, който е изобразен без брада. В агората имат и свещен участък със статуи на Зевс, с прозвище Сотер, вляво при входа, и двете от мед, като според мен тази, на която богът е изобразен без брада, е по-древната.

10 В една постройка право по пътя, също от мед, има статуи на посейдон, Херакъл, на Зевс и на Атина. Наричат ги боговете от Аргос, според самите аргосци те са били изработени в града на аргосците, но според жителите на Егион са им били оставени от аргосците като залог.

11 Казват, че за тези статуи се разпоредили за следното: трябвало да се принасят на статуите жертвоприношения ежедневно. Самите те измислили хитрината да принасят повече жертви и като изяждали жертвите на общ пир, нямали никакви разходи. Накрая аргосците си поискали статуите обратно, но те им поискали да им изплатят разходите по жертвоприношението. И понеже не могли да ги възмездят, оставили им статуите.

24 До агората жителите на Егион си имат общ храм на Аполон и Артемида, а на самата агора е светилището им на Артемида, изобразена стреляща с лък, там е и гробницата на вестителя Талтибий. В Спарта също има друга гробна могила на Талтибий, като и двата града принасят жертви на този херой.

2 В крайморската част на Егион се намира светилището на Афродита, след него на Посейдон, на Коре, дъщерята на Деметра и четвърто на Зевс Омагирий. Там има статуи на Зевс, на Афродита и на Атина. Омагирий станало прозвище на Зевс, защото на това място Агамемнон събрал най-достойните мъже на Елада, които решили заедно как да тръгнат на поход срещу царството на Приам. Най-достойното за възхвала дело на Агаменнон е това, че те са го последвали от самото начало и че без да се налага да довежда допълнително войска, разрушил Троя и всички съседни на нея градове.

3 След това на Зевс Омагирий е светилището на Панахейска Деметра. В крайбрежната зона, където се намират споменатите светилища, може да се види изобилна вода, сладка за пиене от извора. Имат светилище и на Сотерия. Никой, освен свещенослужителите не може да вижда статуята, а другото, което извършват, е следното. Носят при богинята местни жертвени питки и ги хвърлят в морето, като казват, че ги изпращата на Аретуза в Сиракуза.

4 В Егион има и други медни статуи, на Зевс, в детска възраст и на Херакъл, който също е без брада, произведение на аргосеца <Агелад>. Всяка година на тях им избират жреци и всяка една от двете статуи стои пред дома на жреца. В още по-стари времена било решено жреци на Зевс да се избират между младежите, който победи по красота. Когато започне да му расте брада, честта по хубост се предава на друго момче. Такъв бил обичаят. А в Егион и по мое време се събираше Съветът на ахейците, както и на Термопилите и амфиктионите в Делфи.

5 Като се продължи напред, е реката Селинунт, а по-нагоре на четиридесет стадия от Егион към морето е местността Хелике. Там е бил обитаван градът Хелике и се намира пресвятото светилище на Посейдон Хеликоний. Останал им е обичаят, и след като са били прогонени от ахейците и се преселили в Атина, и по-късно, когато били изгонени от Атина и пристигнали в крайморските райони на Азия, да почитат Посейдон Хеликоний. И в Милет, като се отива към извора Библида преди града има олтар на Посейдон Хеликоний, а също така и в Теос съществува периболос и олтар на Хеликоний, достоен за възхита.

6 У Омир също се споменава за Хелике и за Посейдон Хеликоний81. По-късно гневът на Посейдон не се забавил да връхлети над тамошните ахейци, които извлекли молители от светилището и ги убили, а веднага тази страна била разтърсена от земетресение, което разрушило постройките и заедно с имота им сринало до основи целия град, тъй че да остане невидим за бъдещите времена.

7 Иначе по време на земетресения, които превъзхождат по мощ и времетраене по земята, богът обикновено ги предсказва по един и същ и подобен начин. Или земетресенията се предшестват от дълготрайни пороища или засухи, а въздухът зимно време става по-горещ от обичайното, докато през лятото слънцето в своя кръговрат става по-затъмнено от обикновено, или става по-червено, а при залез става по-черно,

8 а изворите на потоците пресъхват, а над страната връхлитат отведнъж силни ветрове, които кършат дърветата, а небето се раздира от мощни светкавици, а и очертанията на звездите могат да се наблюдават в необичайна форма, която плаши наблюдателите им, а и от земните недра отвръщат мощни дихания, като и с много други знаменования богът драговолно предсказва силата на предстоящите земетресения.

9 Начинът, по който става самото раздвижване на земните пластове, не е един, и тези, които са преценявали тези неща от самото начало и ония, които са били поучени от тях, са могли да си съставят следните представи за земетресенията. Най-успокоителното при тях е, доколкото при подобно зло е възможно да мислим за някакво успокоение, когато заедно с началното раздвижване и с преобръщането на постройките из основи, възникне противоположен трус, който изправя вече накланящите се постройки,

10 и при такъв характер на земетресението може да се види как колоните, които вече са били почти рухнали, отново се изправят, и стените, които са се отдалечили една от друга, отново да се връщат в началното си положение. Сякаш тези части на сградата, които трусът е накарал да се плъзнат навън, отново се връщат на мястото си. Също така и водопроводите и всички други съоръжения, предназначени за прокарването на вода, при такъв втори трус се съединяват без намесата на зидари, след като частите им са се разделили. Но един втори земетръс носи сигурна гибел и всичко, върху което той хвърли устрема си, рухва тутакси като под ударите на обсадни машини.

11 Но най-гибелния вид земетресение уподобяват на силното бликване на кръв при човек след продължителна треска. Това се проявява в различни части на тялото, но най-вече под китките на ръцете. По същия начин и земетресението се надига нагоре изпод основите на сградите, и, както описват, изхвърля темелите им, и сякаш като при изкопни работи ги изхвърля от глъбините на земята. Само при такъм земетръс не остават по повърхността никакви следи от съществувалите постройки.

12 Та точно такъв вид земетресение тогава разтърсило Хелике из основи, а заедно с него, както разправят, ги сполетяло през зимата и друго бедствие. Морето нахлуло много навътре в сушата и обхванало цялата Хелике в кръг. Вълната връхлетяла върху свещената дъбрава на Посейдон с такава мощ, че можело да се видят само върховете на дърветата. След като богът отведнъж разтърсил земята и заедно със земетръса морето нахлуло, вълната помела Хелике заедно с цялото й население.

13 Подобно бедствие, но от друг вид, сполетяло и града Сипил, който изчезнал в разтворената земна паст. Когато тази паст подровила планината, оттам бликнала вода и пастта се превърнала в езеро, наречено Салое. Сред езерото се виждали развалините на града, докато водата не ги покрила от валежите. Развалините на Хелике също могат да се различат, но трудно, защото са унищожени от морската вода.

25 Бедствието в Хелике е поучително за мнозина, че гневът на Хикесий (покровителят на молещите се защита) е неумолим. Богът в Додона също предупреждава, че към молителите трябва да се проявява страхопочитание. По времето на Афейдант атиняните получили от Зевс в Додона следния оракул:

Казвам на Ареопага, и на олтарите жертвени

на Евменидите, че трябва лакедемонците да молят за защита,

притиснати от бран. Убивай ги с желязо, но срещу молители не престъпвай. Свети и чисти са молителите.

2 Елините си спомнили това, когато пелопонесците тръгнали на война срещу Атина, когато цар на атиняните бил Кодрос, синът на Мелант. Останалата войска на пелопонесците се оттеглила от Атика, когато разбрали, че Кодрос е загинал и по какъв начин го сполетяла смъртта. Според прорицанието от Делфи, не се надявали повече на победа. Но неколцина лакедемонци, които проникнали през крепостната стена, през нощта се укрили, а на разсъмване, когато разбрали, че са изоставени, и същевременно с това самите атиняни се събрали да ги сразят, избягали в Ареопага и при олтарите на така наречените Пресвети богини82.

3 Тогава атиняните позволили на молителите да си отидат без откуп, но по-късно самите им управници избили молители на Атина, които били заловени на акропола заедно с Килон. Те, както и онези, върху които заради тях паднало проклятието на богинята, били осъдени на смърт83. Лакедемонците, които също убили неколцина мъже, които подирили убежище в храма на Посейдон Тенарски84, скоро след това градът им бил сполетян от толкова продължително и силно земетресение, че нито една сграда в Лакедемон не успяла да удържи85.

4 Гибелта на Хелике се случила, когато архонт на Атина бил Астей, в четвъртата година на сто и първата Олимпиада86, когато Дамон от Турий спечелил първата си победа. Тъй като жителите на Хелике вече ги няма, територията им се владее от аргосците.

5 След Хелике, като се обърнеш надясно от морето, ще стигнеш до градчето Керинея. Разположено е в планината, над главния път, а името му се е получило или от някой местен династ, или от реката Керинит, която се стича от аркадската планина Керинея и достига до тамошните ахейци. След нещастието, което претърпели от Арголида, при тях се преселили микенци. Аргосците обаче не могли да сринат напълно крепостната стена на Микена,

6 и заради това заедно с тиринтската крепост тя била наречена “циклопски градеж”, но микенците се принудили да напуснат своя град, защото изпаднали в житна оскъдица и други от тях се оттеглили в Клеони, а повече от половината от народа им избягал в Македония при Александър, на чието изпратено съобщение срещу атиняните Мардоний, синът на Гобрий, повярвал87. Останалата част от народа на микенците пристигнала в Керинея и след това Керинея станала по-мощна заради големия брой строители, и по-прославена, заради съжителството на микенците.

7 В Керинея има светилище на Евменидите. Казват, че го е основал Орест. Говори се и това, че ако някой там се е оцапал в кръв или се е омърсил по някакъв друг начин, и бидейки нечестив, се опита да влезе вътре, за да го видят, веднага бива обхванат от безумен ужас. Заради това светилището не е достъпно за всички, дори до входа. Размерът на статуите, които са изработени от дърво, не е голям, А при входа на светилището са изложени образи на жени, направени от мрамор, хубава изработка. Местните хора ми разправяха, че това са били жрици на Евменидите.

8 Като се излезе от Керинея по главния път и се повърви малко, тръгва се по друг път, водещ към Бура. Морето се пада вдясно, а Бура е разположена на планински склон. Според легендата, градът получил името си от жената Бура, дъщеря на Йон, сина на Ксут, и на Хелике. Когато богът заличил (градът) Хелике от хората, тогава и Бура била погълната от земетресение, тъй че в светилищата не са останали древни статуи.

9 Тези, които по онова време се оказали извън града, било на военен поход или по някаква друга причина, единствено те от жителите на Бура оцелели и те станали основатели на (новия град) Бура. Там има храм на Деметра, а също и на Афродита и на Дионис, и още един на Ейлейтия. Статуите са от пентелезийски мрамор, творба са на атинянина <Евклид>. Деметра е облечена в дреха. Издигнато е и светилище на Изида.

10 На слизане от Бура към морето се намира една река, наричана Бурска, а в една пещера е поставена малка статуя на Херакъл. Неговото прозвище също е Бурски, там се гадае на дъсчица и на астрагали. Този, който се допитва до бога, произнася молитва пред статуята, а след молитвата взима четири астрагала – те са разхвърляни в изобилие край статуята – и ги хвърля на масата. Според очерталата се форма на астрагала върху дъската се получава необходимото тълкуване.

11 По прав път от Хелике до Херакъл е тридесет стадия. Като се продължи от Херакъл, има една река, която се влива в морето, течаща пълноводно от Аркадската планина, като името на самата река, както и на планинската местност, откъдето извира, е Кратид. От същата Кратида е получила названието си и реката, течаща при Кротон в Италия.

12 Край ахейската Кратида някога е съществувал ахейския град Еги. Казват, че след време той бил изоставен поради немощ. Омир е споменал за Еги със словата на Хера88,

Те ти откарват в Хелика и в Ега богати награди …

Очевидно, даровете на Посейдон били еднакви в Хелике и в Еги.

13 Малко над Кратида вдясно от пътя има един надгробен паметник, и на него ще забележиш неясните очертания на яздещ мъж. На около тридесет стадия от тази гробница е пътят до така наречения Гейос. Гейос е светилище на Гея с прозвище Евристернос, а в него е изложена една от най-древните статуи. Всяка жена, която поема тамошната жреческа длъжност, трябва след това да живее непорочно, а преди да я заеме, трябва да не е опитвала с повече от един мъж. Изпитват ги, след като изпият бича кръв. Ако се случи някоя от тях да излъже, веднага след това я осъждат. Ако се явят повече претендиращи за жречеството жени, жрицата се избира със жребий.

26 До пристанището на егератите – защото пристанището е едноименно с града – та до пристанището на егератите пътят от Херакъл Бурски е седемдесет и два стадия. При крайморските егерати няма нищо забележително, а пътят от пристанищния град до горния е два стадия.

2 В омировия епос89 градът е именуван Хиперезия. Днешното си име е получил от обитавалите го йонийци, а го е получил по следната причина. В земята им предстояло да нахлуе вража войска на сикионците. Те – защото преценили, че не са достатъчно силни да се противопоставят на сикионците – събират кози, колкото имали из територията си, и като ги събрали, вързали на рогата им факли, и когато настъпила нощта, запалват факлите.

3 Сикионците – те помислили, че се приближават съюзници на хиперезийците и че огънят е от стичащата се на помощ войска – си заминали у дома, а хиперезийците дали днешното име на града от козите (еги), и когато най-хубавата коза, водач на стадото, клекне, принасяли я в жертва на Артемида Агротера, защото смятали, че за хитростта, която приложили към сикионците, са се сетили не без помощта на Артемида.

4 Името Егейра вместо Хиперезия не се наложило веднага, така както и по мое време някои наричаха Ореон в Евбея със старото му име Хестиея. За Егейра може да се отбележи светилището на Зевс със статуя на бога, представяща го седнал, от пентелезийски мрамор, творба на атинянина <Евклид>. В това светилище е изложена и статуя на Атина. Лицето, горната част на ръцете и краката са й направени от слонова кост, а останалата част е от дърво, покрито изобилно с позлата и с бои.

5 Храмът и статуята на Артемида са съвременни. На богинята служи девица, докато не достигне до възраст за женене. Там е изложена и една древна статуя, Ифигения, щерката на Агамемнон, както твърдят егератите. Ако е истина това, което казват, първоначално храмът бил направен за Ифигения.

6 Имат и светилище на Аполон, твърде древно, както светилището, така и онова, което е изложено на фронтоните, а и дървената статуя на бога, която е с големи размери. Който е виждал статуята на Херакъл в Сикион, би преценил, че и статуята на Аполон в Егейра е творба на флиунтеца <Лафаос>.

7 В храма има статуи в изправен ръст на Асклепий, а също и на Сарапис и на Изида, и те от пентелезийски мрамор. Твърде много почитат Урания, но не е разрешено на простосмъртни да влизат в светилището й. В светилището на богинята, която наричат Сирийска, влизат в уречени дни, но след като извършат определените предварителни очищения и след пост.

8 С очите си съм видял в Егейра и една постройка. В тази постройка имаше статуя на Тюхе, държаща рога на Амалтея. До нея е крилатият Ерос, което иска да покаже, че и в любовта успехът се дължи по-скоро на добрия случай, отколкото на красотата. Освен всичко друго, за което вярвам в химните на Пиндар, приемам и че Тюхе е една от Мойрите, която властва над своите сестри.

9 В същата постройка са изобразени един старец, и около него три жени, които късат гривните си, и още толкова младежи, и един, облечен в ризница. Казват, че той при една война с ахейците се бил най-храбро от всички егерати, а след като загинал, неговите братя донесли вкъщи вестта за гибелта му. Затова от скръб по него сестрите му си късат накитите, а бащата местните хора го наричат Състрадателния, защото плаче, както е изобразено на картината.

10 Правият път от Егейра, тръгващ от светилището на Зевс, минава през планините и е стръмен. Дължината на този път е четиридесет стадия и той води до Фелое, незабележително градче, невинаги обитавано, което и сега се владее от йонийци. Земята около Фелое е подходяща за лозя, доста е каменлива, вирее също така дъб, въдят се зверове, сърни и диви свине.

11 Ако изобщо сред елинските градчета има такива, които са снабдени с изобилна вода, то Фелое трябва да се причисли към тях. От боговете имат светилища на Дионис и на Артемида. Нейната статуя е от мед, изобразена е как вади стрела от колчана. Статуята на Дионис е покрита с цинобър. На слизане от Егейра към пристанището и веднага като се продължи напред, вдясно от пътя се намира светилището на Агротера, където, казват, козата коленичила.

12 До егератите са пеленеите. Те обитават до Сикион и са последният дял от ахейците в Арголида. Името на града според самите пеленеи е произлязло от Палант, който според легендата бил един от титаните, но по мнението на аргосците то идва от един аргосец, Казват, че той бил син на Форбант, сина на Триопс.

13 Между Егейра и Пелене се намира едно малко градче, подчинено на сикионците, на име Донуса. Твърдят, че него е имал предвид и Омир, споменавайки в каталога на съюзниците на Агамемнон90:

във Хипересия, чак в Гоноеса ахейска висока

А Пизистрат91, когато събрал по откъси песните на Омир, въспоминавани по различен начин на различни места, или пък някой от приятелите му, сбъркали името (от Доноеса на Гоноеса) поради незнание.

14 Пеленеите си има пристанище, наречено Аристонавти. Пътят от крайморските Егейри до него е сто и двадесет стадия. Разказват, че пристанището получило името си Аристонавти от това, че аргонавтите потеглили на своя поход от тук.

27 Градът на пеленеите е разположен на една височина под стърчащия й стръмен връх. Самият връх е стръмен и заради това необитаем. Градът е построен в по-полегатата част на височината и не е непрекъснат, а се разделя на две части под върха. На влизане в Пелене на самата улица има една статуя на Хермес, с прозвище Долий, който драговолно изпълнява молбите на хората. Формата му е четириъгълна, изобразен е с брада и главата му е покрита с плъстена шапка.

2 По улицата в самия град има храм на Атина, изграден от местен камък, статуята й е от злато и слонова кост. Казват, че е творба на <Фидий>, още преди статуите на Атина за атиняните и в Платея. Пеленеите казват, че има и светая светих на Атина, слизаща навътре в земята, че тази вътрешна част на храма се намира под основата на статуята, че въздухът, идващ от тази светая светих е влажен и заради това полезен за слоновата кост.

3 Над храма на Атина има свещена дъбрава, оградена със стена, посветена на Артемида, с прозвище Сотира. В нея се кълнат по най-важни поводи. Освен жреците, никой друг няма право да влиза там. За жреци се избират местни мъже от най-знатно потекло. Срещу дъбравата на Сотира има светилище на Дионис с прозвище Ламптерос. В негова чест провеждат празника Ламптерия, като през нощта внасят в светилището факли и поставят кратери, пълни с вино, из целия град.

4 Пеленеите имат и светилище на Аполон Теоксений, статуята му е направена от мед. В чест на Аполон Теоксений провеждат състезание, победителите от което се награждават със сребро, участват само местни мъже. Близо до светилището на Аполон се намира храма на Артемида. Богината е изобразена стреляща с лък. На площада им е изграден резервоар на чешма, имат и баня, чиято вода им е дадена от бога, тъй като питейните им извори под града не са много. Местността, където се намират изворите, наричат Гликеи.

5 Един древен гимназион е предназначен главно за упражнения на ефебите. Имат писан закон, че никой няма право да участва в държавното им управление преди да премине през младежко обучение. Там е изложена статуята на пеленаца Промахос, син на Дрион, спечелил победи по панкратион, една на Олимпиадите, три на Истмийските игри и две на Немейските. Пеленеите му направили статуи и изложили едната в Олимпия92, а другата в гимназиона, като втората е от мрамор, а не от мед.

6 Разказват и че когато Коринт повел война срещу пеленеите, Промахос убил най-много противници. Разказват дори, че победил в Олимпия Полидамант93 от Скотуса. Тогава Полидамант за втори път се появил на олимпийско състезание, след като избягал при персийския цар от родния си град. Тесалийците обаче не са съгласни, че Полидамант е загубил, и в потвърждение на това дори са съчинили един елегион в чест на Полидамант:

Скотуса, кърмачке на непобедимия Полидамант.

7 Прочие пеленеите най-много почитат Промахос. За Херон, който е спечелил две победи (истмийски) по борба и четири на Олимпия, дори и не искат да му чуват името, според мен защото погубил държавното управление в Пелена, като получил твърде щедър дар от Александър, сина на Филип94, за да стане тиранин на собствената си родина.

8 В Пелена има и светилище на Ейлейтия. То е построено в най-ниската част на града. Така нареченият Посидион в по-стари времена е бил дем, но по мое време е пуст. Този Посидион се намира под гимназиона и дори и до мое време се свята за посветен на Посейдон.

9 На около шестдесет стадия от Пелена отстои Мизеонът, светилище на Деметра Мизейска. Казват, че го е основал аргосецът Мизей, който според аргосците също е приел Деметра у дома си. В Мизеона има и свещена дъбрава, с всякакви дървета, а от изворите й тече изобилна вода. Там в продължение на седем дни провеждат и празник на Деметра.

10 На третия ден от празника мъжете излизат от светилището, а останалите там жени вършат през нощта обичаите си. Изгонват не само мъжете, но дори и кучетата от мъжки пол. На другия ден мъжете се връщат в светилището, и на свой ред жените и мъжете се смеят и се шегуват едни с други.

11 Не много по-нагоре от Мизеона има светилище на Асклепий, наречен Кирос, и при бога хората получават лек за болките си. Водата там също е в изобилие и при най-големия от изворите е издигната статуята на Асклепий. От височините над Пелена се стичат реки, към Егейра тече така наречената Криос. Тя носи името си от титана Криос.

12 Криос се нарича и една друга река, която започва от планината Сипил и се влива в Хермос. А там, където са границите на територията на Пелене със Сикиония, натам тече реката им Ситас, най-крайната от ахейските реки, която се влива в морето на Сикиония.

БЕЛЕЖКИ ПО СЕДМА КНИГА

1 Всъщност в древността това е общо название на крайбрежните жители. Херодот например (Hdt. 7,94) нарича йонийците в Ахея пеласгийски егиалеи.

2 Синовете са Еол (най-възрастният), Дор и Ксут.

3 Дъщерята на Ерехтей се наричала Креуза.

4 Hom. Illias, II, 575. (“егиалос” означава морски бряг, Б. пр.)

5 В сллучая се подразбира връзката на Аргос с Лакедемон, която се основава и на родството между царските домове. Така например легендарният цар на Спарта Йовал бил женен за дъщерята на Данай Горготона от Аргос. Неговият син Тиндарей дал дъщерите си Клитемнестра за съпруга на Агамемнон в Аргос и Елена за Менелай, в Лакедемон. Впоследствие синът на Агамемнон, Орест обединил двете държави.

6 Вж. Paus. 1,35,6.

7 Вж. Paus. 1,9,7-8.

8 Вж. Hdt. 1,147; 7,91, 2-4.

9 Вж. Paus. 2,13,1.

10 В случая Павзаний следва разказа на Hdt. 1,148 откъдето се разбира, че това било общо светилище на йонийците от 12 града, посветено на Посейдон.

11 Вж. Paus. 2,6,4; 4,2,1.

12 Вж. Paus. 8,23,5.

13 Hom. Illias, XVIII, 588-590.

14 Според Hdt. 7,170 градът се наричал Камейк.

15 Вж. Paus. 5,14,9.

16 Ако се вярва на Hdt. 1,150 това станало преди 23 олимпиада, сиреч преди 688 г. пр. Хр.

17 Вж. Paus. 1,33,2.

18 Информацията е по Hdt. 1,142.

19 Вж. Paus. 1,42,3.

20 Вж. Paus. 1,27,1.

21 Павзаний очевидно следва информацията у Hdt. 1,145,1-3.

22 Вж. Paus. 5,4,3.

23 Павзаний напомня за прочутите битки при Термопилите и Саламин през 480 г. пр. Хр.

24 Победната за елините битка при Платея на следната 479 г. пр. Хр.

25 Битката при Херонея през 338 г. пр. Хр. Ламийската война завършила с поражението на Атина и нейните съюзници от Антипатър, наместника на Александър III Велики в Европа в сражението при Кранон в 322 г. пр. Хр.

26 Вж. Paus. 6,4,6.

27 Става дума за нашествието на галатите (келтите) в Елада през 279 г. пр. Хр.

28 Тиванците на Епаминонд разбили считаните за непобедими лакедемонци при Левктра в 371г. пр. Хр.

29 В 335 г. пр. Хр.

30 Павзаний има предивид тирана на Пелена Херон, съвременник на Александър III Велики.

31 Павзаний напомня за чумата в Атина от 429 г. пр. Хр. по време на Пелопонеската война (431 – 404 г. пр. Хрл), когато починал и Перикъл.

32 След битката при Ипсос в 301 г. пр. Хр. и смъртта на Антигон Едноокия, синът му Деметрий Полиоркет създал Ахейския съюз и се укрепил в Пелопонес.

33 Става дума за Агис IV (ок. 244 – 241 г. пр. Хр.).

34 Клеомен III (235 – 222 г. пр. Хр.), син на Леонид II (254 – 235 г. пр. Хр.).

35 т. н. война на Клеомен в 228 г. пр. Хр.

36 Мирът на ахейците с Антигон III Дозон (229 – 221 г. пр. Хр.) от 225 г. пр. Хр.

37 Антигон победил Клеомен при Селасия в 222 г. пр. Хр.

38 Предпоследния цар на Македония от Антигонидите Филип V (221 – 179 г. пр. Хр.).

39 През 199 – 198 г. пр. Хр.

40 В 198 г. пр. Хр.

41 Довела до поражението на Филип V при Кинос-кефале в 197 г. пр. Хр.

42 Последният спартански цар Набид (Набис) (ок. 195 – 192 г. пр. Хр.). През 192 г. пр. Хр. се присъединил към Ахейския съюз.

43 Победата на римската армия при Кинос кефале сложила край на Втората Македонска война.

44 Hdt. 5,22 обяснява, че Александър I Филелин (ок. 495 – 454 г. пр. Хр.) за да бъде допуснат до Олимпийските игри доказал, че родът му бил от Аргос.

45 Пергамският цар Атал I Сотер (241 – 197 г. пр. Хр.).

46 В 192 г. пр. Хр.

47 т.е. Селевкидският владетел Антиох III Велики (223 – 187 г. пр. Хр.).

48 По Hdt. 6,13-14. Павзаний накратко споменава за неуспешното въстание на йонийците начело с Милет срещу властта на царя на царете Дарий I Хистасп между 499 и 494 г. пр. Хр.

49 Нашествието на Ксеркс в Елада през 480 г. пр. Хр.

50 Става дума за спартанския цар Агис II (427 – 399 г. пр. Хр.), нанесъл много щети на атиняните по време на Пелопонеската война (431 – 404 г. пр. Хр.).

51 В т. нар. Коринтска война, когато през 395 г. пр. Хр. Лизандър бил убит.

52 Става дума за многократно споменатите у Павзаний Филип II и сина му Александър III Велики.

53 В 322 г. пр. Хр.

54 Последният македонски цар Персей, син на Филип V управлявал между 179 и 168 г. пр. Хр.

55 Тиротириите на Абруполис били между град Абдера в Егеида и земите по долното течение на Нестос (Места). Конфликтът бил в 171 г. пр. Хр.

56 Ахейците били изпратени заложници в Италия през 167 г. пр. Хр. Сред тях бил и бъдещият велик историк Полибий.

57 Конфликтът е сигурно датиран в 156 г. пр. Хр.

58 Атинската делегация до сената в Рим на следната 155 г. пр. Хр. била предвождана от философите и риторите Карнеад, Критолай и Диоген. Вж. Aul. Gel. Noctes Atticae, 7,14.

59 За въстанието на Андриск, обявил се за син на Персей, т.е. внук на Филип V от 149 г. пр. Хр. вж. Liv. Epit. 48-49.

60 т.н. Четвърта Македонска война завършила успешно за Рим в 146 г. пр. Хр. като Македония станала римска провинция.

61 Павзаний очевидно използва информацията у Polyb. 38,2.

62 Събитията се отнасят към същата 146 г. пр. Хр.

63 Павзаний напомня за прочетите битки срещу персите при Термопилите в 480 г. пр. Хр. и отблъскването на келтското (галатското) нашествие през 279 г. пр. Хр.

64 напомняне за поражението на елините от Филип II при Херонея през август 338 г. пр. Хр.

65 Според Liv. Epit. 52, Питей се самоубил, като погълнал отрова.

66 Павзаний очевидно добре познава Thuc. 7,84, описал в подробности катастрофата за атиняните през 413 г. пр. Хр. по време на Пелопонеската война.

67 160 олимпиада съответства на 140 г. пр. Хр. Тук Павзаний допуска грешка, тъй като разграбването и опожаряването на Коринт е станало през 146 г. пр. Хр.

68 имп. Нерон дарил свобода на всички и в частност на Елада през 66 г.

69 Вж. Plato Polit. 6,85.

70 Филип V покорил града през 214 г. пр. Хр.

71 император Октавиан Август (27 г. пр. Хр. – 14 г.).

72 т.е. през 756 г. пр. Хр.

73 т.е. Войната с галатите (келтите) опитали да нападнат Делфи през 279 г. пр. Хр.

74 Вероятно през 22 г. пр. Хр., когато Октавиан Август предприема тригодишно пътуване в Елада и Мала Азия.

75 Вж. Paus. 2,41,1.

76 Числото 9 е свещено в митологичните и религиозни представи на елините от Омир и Хезиод насетне.

77 Hom. Illias XXI, 446-448.

78 Вж. Paus. 1,19,6.

79 Няма съмнение, че Павзаний познава информацията у Hdt. 2,54-57.

80 Hom. Illias XXIII, 584-585.

81 Вж. Hom. Illias, II, 575; VIII, 203; XX, 404.

82 Вж. Paus. 1,28,6-7.

83 Павзаний следва информацията у Hdt. 5,71 и Thuc. 1,126.

84 Вж. Diod. 15,66.

85 По Diod. 15,48.

86 т.е. в 373 г. пр. Хр.

87 Става дума за македонския владетел Александър I Филелин по време на персийския поход на Мардоний срещу Македония и Елада през 492 г. пр. Хр.

88 Hom. Illias, VIII, 203.

89 Hom. Illias, II, 573.

90 Hom. Illias, II, 573.

91 Става дума за прочутия тиранин на Атина Пизистрат (561/560 – 556; 546 – 528/527 г. пр. Хр.).

92 Вж. Paus. 6,8,5.

93 Подробностите за подвизите на Полидамант вж. у Paus. 6,5,1-7.

94Александър III Велики (336 – 323 г. пр. Хр.).

============================================================

Предходна глава – кн. 6 Нещата в Елея II

Следваща глава – кн. 8 Нещата в Аркадия

Advertisements
Published in: on 12. 11. 2008 at 11:07 pm  Коментарите са изключени за Павзаний, Описание на Елада – кн. 7  
Tags:
%d bloggers like this: