Павзаний, Описание на Елада – кн. 10

ФОКИДА И ОЗОЛСКИТЕ ЛОКРИ

1 Ясно е, че тази част от Фокида, която е около Титорея и Делфи, е била наречена така в много древни времена на името на един коринтянин, Фокос, син на Орнитион. Скоро след това името се наложило като възприето наименование на днешната Фокида, когато егинците стъпили на сушата начело с Фокос, сина на Еак.

2 Срещу Пелопонес и в посока на Беотия, Фокида се простира до морето и се опира в него от едната страна при Кира, пристанището на Делфи, а от другата – при град Антикира. В посока на Ламийския залив, между Фокида и морето са само Хипокнемидските локри. С тях граничи Фокида в тази посока, със Скарфея от другата страна на Елатея, и с Опунт и неговото пристанище Кюнон, отвъд Хиамполис и Аби.

3 Най-славните дела на фокидците са били извършени от целия народ. Участвали са в Троянската война, воювали са и срещу тесалийците преди Персийското нашествие в Елада, когато извършили някои паметни подвизи. Тъй като очаквали, че тесалийците ще нахлуят в земята им при Хиамполис, заровили водните си ями, като ги покрили с пръст и зачакали тесалийската конница. Без да знаят за фокидската хитрина, тесалийците подкарали конете си в ямите, където животните се запрепъвали, изпотрошили си краката и хвърляли и убивали ездачите си.

4 Тесалийците, разгневени още повече на фокидците, събрали войски от всички свои градове и тръгнали на военен поход срещу тях. При което фокидците, в не малка степен уплашени от тесалийците, особено от големината на конницата им и от бойния опит и на коне, и на конници, пратили хора в Делфи да измолят бога ако може да се спасят от заплашващата ги опасност. Оракулът, който получили, бил следният:

Ще събера във битка смъртен и безсмъртен,

Ще дам победа и на двамата, но повече на смъртния.

5 Като получили този оракул, фокидците изпратили триста отбрани мъже начело с Гелон, да пресрещнат врага. Тъкмо се свечерявало и им заповядали да разузнаят без да ги забележат, да се върнат при главните сили по най-малко познатия път и изобщо да не влизат в бой. Тези избрани мъже, заедно със своя командир Гелон, загинали до крак от ръцете на тесалийците, изпотъпкани от конете и изклани от противниците.

6 Поражението им предизвикало такава паника сред фокидците в лагера, че събрали на едно място своите жени, деца, движимо имущество и също така дрехите си, злато, сребро и статуи на боговете си, струпали ги на огромна клада и ги оставили под опеката на отряд от тридесет души.

7 На тях им било заповядано, ако фокидците бъдат победени в сражението, първо да убият жените и децата, после да ги поставят като жертвени животни с всички ценности на кладата и накрая да я подпалят и да избият и себе си, било взаимно или като се хвърлят с оръжие срещу конницата на тесалийците. Оттам елините наричат всички изгубени надежди “фокидско отчаяние”. А тогава фокидците веднага продължили в щурм срещу тесалийците.

8 Командирът на конницата им бил Даифант от Хиамполис, а на пехотата им – Ройос от Амброс. Но постът на главнокомандващ бил запазен за Телиас, прорицател от Елида, и на този Телиас фокидците възлагали всичките си надежди за спасение.

9 Когато започнала битката, фокидците имали пред очите си какво са решили да направят със своите жени и деца, а като виждали, че и собственото им спасение е колебливо, одързостили се на най-отчаяни подвизи и, с покровителството на боговете, постигнали най-славната победа за онова време.

10 Тогава цяла Елада узнала за дадения на фокидците оракул от Аполон. Защото сигналът, даван по всеки повод по време на сражението от тесалийските командири бил “Итонийска Атина”, а от фокидските генерали – “Фокос”, от когото били наречени фокидците. Заради това сражение фокидците изпратили като дарове в Делфи статуи на Аполон, на прорицателя Телиас и на всички други свои пълководци в битката, наред със статуите на местните им герои. Статуите били творба на аргосеца <Аристомедонт>.

11 След това фокидците измислили военна хитрост, точно толкова умна, колкото и предишните. Защото, когато армиите се разположили една срещу друга при прохода към Фокида, петстотин избрани воини на Фокида изчакали нощта на пълнолунието и нападнали тесалийците, като първо намазали лицата си с гипс, а освен това си поставили бяла броня. Казват, че тогава тесалийците, които решили, че това нощно привидение е твърде неземно, за да е атака на враговете им, претърпели пълен разгром. И отново Телиас от Елида бил човекът, измислил тази хитрост за фокидците срещу тесалийците.

2 Когато персийската армия се прехвърлила в Европа, казват, че фокидците били принудени да се присъединят към Великия цар, но после дезертирали от мидийците и в битката при Платея се включили в редиците на елинското войнство. По-късно Амфиктионите им наложили глоба. Не мога да разбера истината за тази глоба: дали им е била наложена заради престъплентията им, или тесалийците са настояли за тази глоба от фокидците заради старата си вражда към тях.

2 Тъй като били обезсърчени от величината на глобата Филомел, синът на Теотим, най-знатният от всички фокидци – отечеството му било Ледон, град във Фокида – та този Филомел се опитал да ги убеди да заграбят светилището на Делфи като изтъкнал, че сумата, която били осъдени да заплатят е над възможностите им. Наред с други аргументи изтъкнал им, че атиняните и Лакедемон винаги са били благосклонни към тях и че ако тиванците или някой друг поведе война срещу тях, фокидците ще ги превъзхождат както с храбростта си, така и с парите, които ще могат да изразходват.

3 Когато Филомел казал всичко това, фокидците го възприели с охота, било защото богът им попречил да преценят разумно, или защото били склонни по природа да поставят изгодата пред благочестието. Ограбването на Делфи от фокидците станало, когато притан в Делфи бил Хераклид, а Агатокъл архонт в Атина, в четвъртата година на сто и петата Олимпиада,1 когато Пророс от Кирена победил в бягането на един стадий.

4 След като светилището било ограбено, при тях веднага се стекли най-добрите наемници в Елада, а тиванците, които и преди били във вражда с тях, им обявили открито война. Войната продължила десет години непрекъснато и през този дълъг период победата често пъти била на страната на фокидците и техните наемници, и често пъти превъзходството било на страната на тиванците. При едно сражение при град Неон фокидците били надвити и при бягството Филомел се хвърлил в една стръмна пропаст и така загубил живота си1а. Това наказание било наложено (в последствие) от Амфиктионите за грабители на светилището.

5 След смъртта на Филомел фокидците възложили командването на Ономарх, докато Филип, синът на Аминта, сключил съюз с тиванците. Филип спечелил победа, а Ономарх бил прострелян от своите бойци при бягството си към морския бряг, защото решили, че поражението им се дължи на неговото малодушие и липса на пълководчески опит1б.

6 Такъв край донесла съдбата на Ономарх и за главнокомандващ бил избран брат му Фаулос. Казват, че веднага щом този Фаулос поел властта над фокидците, явило му се на сън следното видение. Между жертвените дарове в чест на Аполон имало и едно бронзово изображение на мъжко тяло, в напреднал стадий на разлагане, плътта вече окапала и останали само костите. Делфийците твърдят, че този жертвен дар е от лекаря Хипократ. Фаулос си помислил, че самият той прилича на жертвения дар. Веднага го покосила изтощителна болест и така се сбъднало предсказаното в съня.

7 След смъртта на Фаулос властта над фокидците минала в ръцете на неговия син Фалайк. Фалайк бил свален по обвинение, че е присвоил за лични цели съкровищата от светилището, прехвърлил се с флота в Крит, придружен от фокидци, останали на негова страна и част от наемници, подложил на обсада град Кидония, който отказал да му отстъпи исканата парична сума и там загинал с по-голямата част от войската си.

3 В десетата година след ограбването на светилището Филип сложил край на войната, наричана както Фокидската война, така и Свещената война, в годината, когато Теофил бил архонт на Атина, първата от сто и осмата Олимпиада2, когато Поликъл от Кирена победил в бягането на един стадий. Градовете на Фокида били завзети и сринати до основи. Сред тях са Лилая, Хиамполис, Антикира, Парапотамии, Панопей и Давлида. Тези градове са били прочути от стари времена, особено заради поезията на Омир.3

2 Армията на Ксеркс, след като опожарил някои от тях, ги направила по-известни в Елада, а именно Ерохос, Харадра, Амфиклея, Неон, Титронион и Дрюмея. Останалите фокидски градове с изключение на Елатея не са били известни в стари времена, имам предвид фокидския Трахис, фокидския Медеон, Ехедамея, Амброс, Ледон, Флигонион и Стирис. След гореупоменатото събитие всички изброени тук градове били сринати до основи, а жителите им се пръснали в села, освен Аби. Неговите жители не били обвинени в нечестивост и не взели участие нито в ограбването на светилището, нито във войната.

3 Фокидците били лишени от дяла си в Делфийското светилище и в Елинското събрание, а гласовете им били дадени от Амфиктионите на македоните. След време обаче фокидските градове били възстановени и жителите им се върнали от селата, освен тези, които не могли да се възстановят поради слабост и липса на средства в този период. Атиняните и тиванците върнали жителите им преди поражението при Херония, сполетяло елините.

4 Фокидците взели участие в битката при Херонея, а след това се сражавали при Ламия и Кранон срещу македоните под водачеството на Антипатър. Нямало по-мъжествени защитници от фокидците сред всички елини, срещу галатското и келтското нашествие. Смятаели, че помагат на бога на Делфи и в същото време, според мен, по този начин изкупували старите си грехове.

4 Такива са били паметните дела на фокидците. От Херонея има двадесет стадия до Панопей, град на фокидците, доколкото може да се нарекат град на такива, които нямат нито сгради за управителите, нито гимназион, нито театър, нито агора, нито вода, която да стига до чешма, а обитават груби жилища досущ като планински колиби до урвата. При все това си имат граници със съседите и дори изпращат свои заседатели на Фокидското събрание. Името на града според тях е произлязло от бащата на Епей и твърдят, че не са фокидци, а първоначално били флегийци, избягали във Фокида от земята на Орхомен.

2 След като проучих древния Панопей прецених, че обиколката му е около седем стадия. Спомних си стиховете на Омир за Титий,4 където споменава град Панопей с неговите хубави места за танци и как в битката над тялото на Патрокъл казва, че Схедий, синът на Ифит и цар на фокидците, убит от Хектор, е живял в Панопей.5 Според мен причината царят им да е живял там е била страхът от беотийците; там е най-лесният проход от Беотия във Фокида, затова царят е използвал Панопей като укрепен пост.

3 Първия пасаж, в който (Омир) е нарекъл Панопей “калирохос” (с хубави места за танци), не можех да го разбера, докато не ме научиха жените, които атиняните наричат тюиади. Тюиадите са жени от Атика, които всяка година ходят с делфийските жени до Парнас и извършват оргии в чест на Дионис. Обичайно е тези тюиади да се спират на определени места и да играят танци, в това число и при Панопей, по пътя от Атина. Смята се, че прозвището, което Омир дава на Панопей е свързано с танца на тюиадите.

4 Край пътя при Панопей има малка кирпичена сграда, в която се пази статуя от пентелезийски мрамор, според някои на Асклепий, според други на Прометей. Вторите изтъкват като доказателство за твърдението си следното. В клисурата има два камъка, всеки от които е толкова голям, че може да напълни кола. Цветът им е като на глина, но не земна глина, а каквато се намира в клисурите след пясъчна буря и до голяма степен миришат като човешка кожа. Казват, че това били останки от глината, от която Прометей е направил човешкия род.

5 Тук при клисурата е гробницата на Титий. Обиколката на могилата е малко под една трета от стадия и казват, че стиховете в “Одисея”:

Върху земята прострян, той заемаше плетъра девет6

се отнася не за ръста на Титий, а за мястото, където той лежи, чието име било “Деветте плетра”.

6 Клеон от Магнезия на Хермос е казал, че на чудеса не вярват онези хора, които в живота си все още не са виждали по-големи чудеса. Той твърди, че Титий и други чудовища са съществували точно както ги описват приказките. Казва, че той самият веднъж бил в Гадейри и отплавал от острова с цялата останала тълпа по повеля на Херакъл;7 като се върнали в Гадейри, намерили изхвърлен на брега морски човек, който бил около пет плетра на ръст и обгорен от мълнията на бога.

7 Така е казал Клеон. На около двайсет и седем стадия от Панопей е Давлида. Хората там са малко на брой, но по големина и сила никои други фокидци не са по-прославени от тях до ден днешен. Казват, че името на града е произлязло от Давлида, нимфа, дъщерята на Кефиз. Според други мястото, на което бил построен градът било гористо и такива обрасли места (дасеа) древните наричали “давла”. По тази причина, според тях, Есхил е нарекъл брадата на Главк от Антедон “хюпене давлос” (обрасло брадище).

8 Казват, че тук в Давлида жените поднесли на Терей собствения му син, което е първото омърсяване на трапезата сред хората. Папунякът, в който според легендата бил превърнат Терей, е птица малко по-голяма от пъдпъдъка, а перата на главата й се издигат във формата на гребен.

9 Удивително е, че във Фокида нито мътят, нито снасят яйца; всъщност нито една лястовица не може дори да си направи гнездо в стряхата на къща. Фокидците казват, че още когато Филомела била птица, изпитвала ужас от Терей и затова стояла далече от страната му. При Давлида има светилище на Атина с древна статуя. Дървената статуя, още по-стара, според давлийците била донесена от Атина от Прокна.

10 В Давлида има една местност, наречена Тронис. Тук е бил вдигнат олтар на хероса Основател. Този основател според някои бил Ксантип, прочут войн; според други това бил Фокос, синът на Орнитион, синът на Сизиф. Тъй или инак, почитат го всеки ден и фокидците принасят жертви и изливат кръвта в гроба през една дупка, но месото според обичая го изяждат на място.

5 През Давлида също има подстъп към върха на Парнас, по-дълъг от този при Делфи, макар и не толкова труден. Като се върнеш от Давлида на правия път за Делфи и продължиш напред, от лявата страна на пътя виждаш сграда, която се нарича Фокидската сграда, там се събират да заседават представителите на всички фокидски градове.

2 Сградата е голяма, а по дължината й има колони. От колоните се издигат стъпала към стените, на които се разполагат фокидските представители. В края й няма нито колони, нито стъпала, а статуи на Зевс, Атина и Хера. Зевс е на трон; от дясната му страна стои Хера, а от лявата Атина.

3 Като продължиш оттук ще излезеш на път, наречен Кръстопътя, същия път, на който8 Едип е убил баща си. Предопределено било спомените за страданията на Едип да бъдат пръснати из цяла Елада. При раждането му пробили глезените му с шила и го хвърлили на планината Китерон в земята на Платея. Коринт и земята при Истъм били кърмилницата на Едип. Фокида и Кръстопътя получили омърсяването с отцеубийството. Тива е още по-прочута заради брака на Едип и греха на Етеокъл.

4 Кръстопътя и дръзкото деяние, извършено на него от Едип били началото на неговите злочестини, и гробовете на Лай и слугата, който го следвал са си все още така, както са били, точно в средата, където се събират трите пътя, и върху тях е струпана грамада от набързо събрани камъни. Според легендата Дамасистрат, царят на Платея намерил лежащите тела и ги погребал.

5 Оттук главният път за Делфи става по-стръмен и по-труден за пешеходеца. Много и различни са нещата, разказвани за Делфи, а още повече – за прорицалището на Аполон. Защото твърдят, че в най-стари времена прорицалището принадлежало на Гея, която поставила за прорицателка в него Дафнида, една от нимфите на планината.

6 Сред елините има една поема, наречена “Евмолпия”, приписва се на Музей, сина на Антиофем. В тези стихове се твърди, че прорицалището принадлежало общо на Посейдон и Гея; че Гея лично давала оракулите си, докато Посейдон използвал своя слуга Пиркон да огласява отговорите. Стиховете са тези:

Мигом гласът на Хтония словото мъдро изрече,

С нея и Пиркон, слуга на великия Земетръсец.9

Казват, че след това Гея отстъпила своя дял на Темида, а Темида го подарила на Аполон. Казват, че той дал на Посейдон Калаврея, намираща се до Троизен, в замяна на неговия (дял от) прорицалището.

7 Чувал съм също така, че пастири, докато пасат стадата си са се натъквали на прорицалището, получавали боговдъхновение от изпаренията и пророкували от името на Аполон. Най-преобладаващото мнение обаче е, че Фемоноя била първата пророчица на бога и първа запяла в стихове хекзаметър. Боио, местна жена, съчинила химн за делфийците, е казала, че прорицалището е основано от дошли тук хипербореи, Олен и други, и че той първи е пророкувал и първи изпявал оракулите в хекзаметър.

8 Стиховете на Боио са:

Тук прорицалище мъдро наистина бе основано

От синовете хипербореи, Пагас и Агюйея божествен.10

След като изброява и други хипербореи, в края на химна назовава Олен:

И Олен, който стана първият пророк на Феб,

И пръв съчини песен с древните стихове.11

Традицията обаче не съобщава за друг мъж пророк, а упоменава само за пророчици.

9 Казват, че най-древният храм на Аполон бил направен от лавър, чиито клони били донесени от лавъра в Темпе. Този храм трябва да е имал форма на колиба. Делфийците твърдят, че вторият храм бил направен от пчели, от пчелен восък и пера, и че той бил пратен на хипербореите от Аполон.

10 Според друга приказка храмът бил съграден от един делфиец, чието име било Птерас и така храмът получил името си от своя строител. На същия този Птерас, казват, е бил наречен градът в Крит с добавката на една буква, Аптереи. Обяснението, че храмът е бил построен от папрат (птерис), която расте в планините, със заплитане на зелените стръкове, изобщо не го приемам.

11 Не е чудно, че третият храм е бил направен от бронз, след като Акризий е направил спалня за дъщеря си от бронз, лакедемоните и до днес имат светилище на Атина Халкиойка (от Бронзовия дом), а и Римският форум, истинско чудо със своите размери и направа, има бронзов покрив. Така че не е невероятно да е бил направен храм на Аполон от бронз.

12 Останалото не мога до го повярвам, било че храмът бил дело на Хефест, или легендата за златните певици, упомената от Пиндар в стиховете му за този бронзов храм:

Над фронтона златни

пееха сирени.12

Тези думи според мен са само уподобяване на описанието на сирените у Омир13. Нито можах да разбера как е изчезнал този храм. Според някои е пропаднал в цепнатина, отворила се в земята, според други се стопил при пожар.

13 Четвъртият храм бил направен от <Трофоний> и <Агамед>; според традицията той е бил изграден от камък. Изгорял е при архонтството на Ерксиклеид в Атина, в първата година на петдесет и осмата Олимпиада,14 когато победител бил Диогнет от Кротона. Сегашният храм е построен за бога от Амфиктионите от свещената съкровищница, а архитектът му бил <Спинтар> Коринт.

6 Казват, че най-старият град бил основан тук от Парнас, син на нимфата Клеодора. Както и при други от т.нар. хероси той имал двама бащи; единият, както казват, бил богът Посейдон, а смъртният му баща бил Клеопомп. Твърдят, че на този Парнас били наречени планината и също така Парнаската клисура. Птицегаданието било откритие на Парнас.

2 Този град, прочие, според преданието бил наводнен от дъждовете, паднали по времето на Девкалион. Които хора успели да се спасят от бурята, били отведени от вълчи война върха на Парнас, и тъй като по пътя си били водени от тези зверове нарекли града, който основали там Ликорея (град на планинския вълк).

3 Съществува и друга легенда, различна от тази, че Аполон имал син Ликорос от нимфата Корикия и че на Ликорос бил наречен градът Ликорея, а на нимфата – Корикийската пещера. Разправят също, че Келено била дъщеря на Хиам, сина на Ликорос и че Делфос, от когото произлиза сегашното име на града, бил син на Келено, дъщерята на Хиам, от Аполон.

4 Според други Касталий, местен човек, имал дъщеря Тюйя, която била първата жрица на Дионис и извършвала оргии в чест на бога. Казват, че по-късно хората нарекли по нея “тюиади” всички жени, които беснеят в чест на Дионис. Така или иначе, твърдят, че Делфос бил син на Аполон и Тюйя. Според други майка му била Мелайна, дъщеря на Кефис.

5 След време околните жители започнали да наричат града и с името Пито, освен Делфи, също както и Омир15 го нарича в каталога на фокидците. Онези, които са склонни да намират генеалогии във всичко, смятат, че Питес бил син на Делфос и тъй като бил цар, градът бил наречен Пито. Но най-разпространената легенда гласи, че там гние убитият от стрелите на Аполон и че това е причината градът да получи името Пито. Защото хората от онова време наричали гниенето “питестай” и оттам Омир в епоса си казва, че островът на сирените бил пълен с кости, защото хората, които чували песента им изгнивали (“епитонто”).

6 Според поетите жертвата на Аполон бил дракон, поставен от Гея да пази прорицалището. Съществува и легенда, че той бил свирепият син на Криос, който властвал в Евбея. Той ограбил светилището на бога и оплячкосал също така домовете на богати хора. Но когато повел за втори път войската си, делфийците се помолили на Аполон да ги опази от застрашаващата ги опасност.

7 Фемоноя, пророчицата по това време им дала оракул в хекзаметър:

Тежка стрела от близо Аполон ще изстреля

По осквернителя на Парнас; и от вината кръвна

Критяни ще очистят ръцете му; но славата не ще погине.

7 Изглежда, че от самото начало светилището при Делфи е било обект на зла умисъл от страна на много хора. Нападения над него са били извършвани от този евбейски разбойник, а години по-късно – от народа на флегийците; след това от Пир, сина на Ахил, от част от армията на Ксеркс, от властниците на Фокида, чиито нападения над богатствата на бога са били най-продължителни и най-свирепи, както и войската на галатите. Писано било също така Делфи да пострада от пълното неблагочестие на Нерон, който ограбил от Аполон петстотин бронзови статуи, някои на богове, други на смъртни.

2 Най-старото състезание, за което за първи път предлагали награди според традицията било изпяването на химн в чест на бога. Този, който изпял и спечелил наградата бил Хризотемис от Крит, за чийто баща Карманор казват, че очистил Аполон от убийството. След Хризотемис, според традицията, с пеене спечелил Филамон, а след него синът му Тамирис. Но казват, че Орфей, който бил много горд и с високо самочувствие заради своите мистерии, както и Музей, който във всичко подражавал на Орфей, отказали да се явят на състезание по музикални дарби.

3 Твърдят също така, че Елевтер спечелил питийска победа заради силния си и мелодичен глас, защото песента, която изпял не била негова творба. Разправя се също така, че Хезиод също не бил допуснат до състезание, защото не се бил научил да пее под съпровод на лира. Омир също дошъл в Делфи да попита какво е нужно, но дори да се е научил да свири на лира, знанието е щяло да му бъде безполезно поради слепотата му.

4 В третата година на четиридесет и осмата Олимпиада,16 в която победил Главкий от Кротона, Амфиктионите провели състезания по свирене на лира както в началото, но добавили и състезания по свирене на флейта и пеене под съпровод на флейта. За победители били обявени кефаленецът Меламп за пеене под съпровод на лира и аркадецът Ехемброт под съпровод на флейта, а Сакадас от Аргос за свирене на флейта. Същият този Сакадас спечелил победи и на следващите две Питиади.

5 По този повод също така за първи път предложили награди за атлети, с което състезанията станали същите като в Олимпия, освен колесницата с четири коня, а делфийците от своя страна добавили към състезанията надбягвания за момчета, дългото и двойното бягане. На вторите Питийски игри вече не предлагали награди за състезанията, а оттогава насетне връчвали за победа венец. Също така отменили пеенето под съпровод на флейта, защото се смятало, че слушането на такава музика е лошо предзнаменование. Защото мелодиите на флейтата са най-скръбни, а елегиите, които се пеят под неин съпровод са погребални.

6 Казаното от мен се потвърждава от жертвения дар на Ехемброт, бронзов триножник, посветен на Херакъл в Тива. На триножника има надпис:

Ехемброт от Аркадия посвети този дар на Херакъл

Когато спечели победа на игрите на Амфиктионите,

Пеейки на елините мелодии и елегии.

Така състезанието по пеене под съпровод на флейта било изоставено. Но добавили надпревара с колесници и Клистен, тиранинът на Сикион бил обявен за победител в надбягването с колесници.

7 На осмите Питийски игри включили състезание за свирене на лира без пеене; увенчан бил Агелай от Тегея. На двадесет и третите Питийски игри добавили бягане в бойни доспехи и на него лавровия венец спечелил Тимайнет от Флиунт, пет Олимпиади след като победил Дамарет от Хереа. На четиридесет и осмите Питийски игри учредили синорида (надбягване с колесници с два коня) и синоридата я спечелил фокидецът Екзекестид. Пет игри след тази впрегнали в колесниците жребчета и пръв на финала дошъл Орфондас от Тива.

8 Панкратиона за момчета, надбягването с колесница, теглена от две жребчета и надбягването с жребци били въведени години по-късно от Елида. Първото било въведено на шестдесет и първите Питийски игри и победил Йолаидас от Тива. На следващия празник17 въвели състезание с жребчета, а на шестдесет и деветата питиада – състезание за колесница, теглена от две жребчета; победителят, обявен в първото бил Ликормас от Лариса, а за второто македонът Птолемей. Защото царете на Египет обичали да ги наричат “македони”, каквито всъщност са си били. По мое мнение, причината лавровият венец (“дафне”) да бъде награда за питийска победа не е в нищо друго, а само заради легендата, че Аполон се влюбил в Дафне, дъщерята на Ладон.

8 Някои смятат, че Елинското събраниев Делфи е било учредено от Амфиктион, сина на Девкалион и че заседателите били наречени Амфиктиони на него. Но Андротион в неговата история на Атика казва че първоначално заседателите идвали в Делфи от съседните градове, че били наричани Амфиктионай (съседи), но с времето се наложило сегашното им наименование.

2 Казват, че самият Амфиктион свикал общо събрание на следните елински племена: йонийци, долопи, тесалийци, енианийци, магнезийци, малийци, фтиотидцие, дорийци, фокидци, локри, граничещи с Фокида, които живеят в подножието на планината Кнемида. Но когато фокидците заграбили светилището и след девет години войната приключила, в съюза на Амфиктионите била въведена промяна. В него влезли македоните, докато народът на Фокида и дял от дорийците, лакедемоните, загубили членството си, фокидците заради тяхното престъпление, а лакедемоните – като наказание, че са се съюзили с фокидците.

3 Когато Брен повел войската на галатите срещу Делфи, никои други елини не са проявили по-голяма ревност във войната от фокидците и заради това свое поведение възстановили членството си в Съюза, както и предишното си достойнство. Император Август пожелал никополитяните, чийто град е близо до Акциум, да станат членове на Амфиктионите; магнезийците и малийците, заедно с енианийците и фтиотидците да се броят с тесалийците и всички техни гласове, заедно с тези на добопите, които вече не били отделен народ, да се прехвърлят на никополитяните.

4 Днес Амфиктионите са тридесет на брой. Никополис, Македония и Тесалия изпращат по шест заседатели; беотийците, които в по-стари времена са населявали Тесалия и след това били наречени еолийци, фокидците и делфийците, всеки от тях изпраща по двама; древните дорийци изпращат един.

5 Озолските локри и локрите срещу Евбея изпращат по един; има също така и един от Евбея. От пелопонесците, аргосците, сикионците, коринтците и изпращат по един, градовете Атина и Длефи, както и Никополис изпращат заседатели на всяка Амфиктиония; но всеки от изброените градове има правото да изпраща заседатели по ред на определени периоди от време.

6 Като влезеш в града, виждаш редица от храмове. Първият от тях беше в развалини, а в следващия няма нито изображения, нито статуи. Третият имаше статуи на няколко римски императори; четвъртият се нарича храмът на Атина Проноя (Промислителката). От двете статуи едната в пронавоса (предверието на храма) е жертвен дар от масалиотите и е по.голяма от тази вътре в храма. Масалиотите са колония на Фокея в Йония, а градът им е бил основан от някой от бегълците от Фокея, когато били нападнати от персиеца Харпаг. Те надвили в морска битка кархедоните, извоювали си притежаваната сега земя и достигнали голямо благополучие.

7 Жертвеният дар на масалиотите от бронз. Златният щит е подарен на Атина Проноя от лидиеца Крез, откраднат според делфийците от Филомел. Близо до светилището на Проноя има свещен участък на хероса Филак. Този Филак според делфийците ги е бранил по време на персийското нашествие.

8 Казват, че в откритата част на гимназиона някога растяла дива горичка и че Одисей, когато гостувал на Автолик излязъл на лов със синовете на Автолик и получил тук раната над коляното от дивия глиган. Като завиеш наляво от гимназиона и продължиш надолу не повече от три стадия, според мен, стигаш до река на име Плейстос. Тази Плейстос се спуска до Кира, пристанището на Делфи и там се влива в морето.

9 Нагоре от гимназиона към светилището стигаш, от дясната страна на пътя, до водата на Касталия, която е сладка за пиене и приятна за къпане. Според някои изворът е бил наречен на местна жена, според други – на мъж, на име Касталос. Но Паниасис, синът на Полиарх, съчинил епическа поема за Херакъл твърди, че Касталия била дъщеря на Ахелой. Защото казва следното за Херакъл:

С бързи нозе прехвърли снежния Парнас

И стигна безсмъртната вода на Касталия, щерката на Ахелой.18

10 Чел съм и друго, че водата била дар на Касталия от реката Кефис. Така го предава Алкей в предисловието си в чест на Аполон. Най-силното потвърждение за това е един обичай на обитателите на Лилая, които в определени дни хвърлят в извора на Кефис местни сладкиши и други предписани неща и твърдят, че се появяват отново в Касталия.

9 Градът Делфи, както периболосът на Аполон, така и градът като цяло, е разположен върху наклонен терен. Свещеният участък е много голям и се намира в най-високата част на града. През него начесто минават проходи. Ще опиша онези жертвени дарове, които според мен най-много заслужават да бъдат упоменати.

2 Атлетите и състезателите по музика, за които повечето хора са забравили едва ли заслужават сериозно внимание; а атлетите, които са оставили след себе си слава вече изредих в описанието си на Елида.19 В Делфи има една статуя на Фаулос от Кротона. Той спечелил една победа в Олимпия, но победите му в Пито били две в петобоя и една по бягане. Той също така се е сражавал в морето срещу Персийския цар, в собствен кораб, снаряжен от самия него и с екипаж от граждани на Кротона, които пребивавали в Елада.

3 Такава е историята на атлета от Кротона. При входа на свещения участък има бронзов бик, жертвен дар на жителите на Коркира, изработен от <Теопроп> от Егина. Разказват, че в Коркира един бик оставял кравите, слизал до морето и мучал на брега. Тъй като това ставало всеки ден, пастирът слязъл до морето и видял неизброимо количество риба тунец.

4 Съобщил за това в града на коркирците и те, след като напразно се опитвали да уловят рибата изпратили посланици в Делфи. Така принесли бика като жертвен дар на Посейдон и веднага след жертвоприношението уловили рибата, и посветили даровете си в Олимпия и в Делфи с десятък от улова си.

5 До него са даровете на тегейците от плячката на лакедемоните: Аполон, Нике, херосите на страната, Калисто, дъщерята на Ликаон, Аркад, дал името си на Аркадия, Елатос, Афейдас и Адзан, синовете на Аркад, и също Трифил. Майката на този Трифил била не Ерато, а Лаодамея, дъщерята на Амиклас, цар на Лакедемон. Има също така статуя, посветена на Ерасос, сина на Трифил.

6 Творците на тези статуи са както следва: Аполон и Калисто били направени от <Павзаний> от Аполония; Нике и изображението на Аркад от <Дедал> от Сикион; Трифилос и Адзан от аркадеца <Самолас>; Елатос, Афейдас и Ерасос са от <Антифан> от Аргос. Тези дарове тегейците изпратили в Делфи след като пленили лакедемоните, щурмували града им.20 21

7 Срещу тях са даровете на лакедемоните, плячка от атиняните: Диоскурите, Зевс, Аполон, Артемида, а до тях Посейдон, Лизандър, синът на Аристокрит, изобразен като коронясан от Посейдон, Агиас, който предсказал победата на Лизандър и Хермон, който бил кормчията на неговия флагмански кораб.

8 Статуята на Хермон съвсем естествено е изработена от <Теокозмос> от Мегара, когото мегарците вписали в списъците си като гражданин. Диоскурите са сътворени от <Антифан> от Аргос; прорицателят – от <Пизон> от Калаврея, на територията на Троизен; Артемида, Посейдон и също така Лизандър – от <Дамеас>; Аполон и Зевс от <Атенодор>. Последните двама скулптори са били аркадци от Клейтор.

9 Зад изброените посветителни дарове има статуи на онези, които – все едно дали лакедемони или техни съюзници, са помогнали на Лизандър при Егоспотами.22 Те са: Аракос от Лакедемон, беотиецът Ериант . . . над Мимас, откъдето е Астикрат, Кефизокъл, Хермофант и Хикесий от Хиос; Тимарх и Диагорас от Родос; Теодам от Книд; Кимерий от Ефес и Еантид от Милет.

10 Горните са направени от <Тизандър>, но следващите са творби на <Алюпос> от Сикион: миндиеца Теопомп, Клеомед от Самос, двамата евбейци Аристокъл от Каристос и Аутономос от Еретрия, Аристофант от Коринт, Аполодор от Троизен и Дион от Епидавър В Арголида. След тях следват ехеецът Аксионик от Пелене, Теарет от Хермион, фокидецът Пириад, Комон от Мегара, Агасимен от Сикион, левкадецът Теликрат, Питодот от Коринт и амбракиецът Евантидас; накрая са лакедемоните Епикидидас и Етеоник. Те, както твърдят, са творби на <Патрокъл> и <Канахос>.

11 Атиняните не признават, че поражението им при Егоспотами е нанесено по честен начин, а твърдят, че са били предадени от техните стратези Тидей и Адеймант, които според тях били подкупени с дарове от Лизандър. Като доказателство за това твърдение цитират следния оракул на Сибила:

И тогава над атиняните ще стовари тежки беди

Зевс Гръмовержец, чиято мощ е превелика,

На бойните кораби в битка,

Ще бъдат разгромени с вероломство,

С коварството на техните водачи.

Другото доказателство, което цитират е взето от оракулите на Музей:

Дъжд над атиняните иде свиреп

От злодеянието на водачите, но и утеха някаква ще има

След бедата; че от града не ще се скрият и ще получат наказание.

12 Толкова за убеждението на атиняните. Борбата за така наречената Тюрея23 между лакедемоните и аргосците24 също е била предсказана от Сибила, според която битката щяла да завърши равностойно. Но аргосците твърдяли, че те са спечелили сражението и изпратили в Делфи бронзов кон, уж като дървения кон (в Троя). Той е творба на <Антифан> от Аргос.

10 На постамента на дървения кон има надпис, гласящ, че статуите са посветени от десятъка от плячката, взета в битката при Маратон. Те са на Атина, Аполон, и Милтиад, един от стратезите. От така наречените хероси са представени Ерехтей, Кекропс, Пандион, Леос, Антиох, синът на Херакъл от Меда, дъщеря на Филант, както и Егей и Акамант, един от синовете на Тезей. Тези хероси са дали имена на фили в Атина, в импълнение на един оракул от Делфи. Но Кодрос, синът на Мелант, Тезей, и Нелей не са епоними на фили.

2 Изброените статуи са дело на <Фидий> и наистина представляват десятък от плячката от битката. Но статуите на Антигон, на неговия син Деметрий и на Птолемей Египетски са били изпратени в Делфи от атиняните по-късно. Статуята на Египтянина са дарили драговолно; тези на македонските царе били изпратени заради страха, който вдъхвали.

3 Близо до коня има също така други посветителни дарове от аргосците, изображения на пълководците, които са се сражавали с Полиник срещу Тива: Адраст, сина на Талай, Тидей, синът на Ойней, потомците на Пройт, Капаней, синът на Хипоной и Етеокъл, синът на Ифис, Полиник и Хипомедон, синът на сестрата на Адраст. Наблизо е представена колесницата на Амфиарай и в нея стои Батон, близък на Амфиарай, който му служел като колесничар. Последният от тях е Алитерсес.

4 Това са творби на <Хипатодор> и <Аристогейтон>, които са ги направили, както твърдят самите аргосци, от плячката от победата, която спечелили с атинските си съюзници над лакедемоните при Ойное в земята на Аргос.25 От същата победа, според мен, аргосците са вдигнали статуи на онези, които елините наричат Епигоните. Защото има и техни изображения, Стенелос, Алкмеон, който според мен е бил почитан пред Амфилох заради възрастта му, също Промахос, Терсандър, Егиалей и Диомед. Между Диомед и Егиалей е Евриалос.

5 Срещу тях има други статуи. Посветили са ги аргосците, помогнали на тиванците под водачеството на Епаминонд да основат Месена. Статуите са на хероси: Данай, най-могъщия цар на Аргос и Хипермнестра, която единствена от сестрите не опетнила ръцете си. До нея също така е Линкей, и целият им род Херакъл, и още по-назад до Персей.

6 Бронзовите коне и “Пленените жени” са посветени от тарантините, дял от плячката от месапите, съседни на тарантините варвари и са творби на аргосеца <Агеладас>. Тарент е колония на лакедемоните, а основателят й е бил спартанецът Фалант. Когато потеглил да основава колония, Фалант получил оракул от Делфи: когато усети дъжд от безоблачно небе (айтра), тогава ще спечели и земя, и град.

7 Отначало той нито сам разсъдил над оракула, нито го съобщил на някой от тълкувателите си, а дошъл с корабите си в Италия. Но след като, макар да победил варварите, не успял нито да завземе някой от градовете, нито да си спечели земя, спомнил си за оракула и помислил, че богът е предрекъл нещо невъзможно. Защото никога от безоблачно небе не може да вали дъжд. И както бил отчаян жена му – тя го била последвала от дома – наред с другите жестове на обич взела главата на мъжа си на коленете си и започнала да пощи въшките му. И както била угрижена, жена му заплакала, виждайки, че начинанието на съпруга й не води до никакъв успех.

8 Когато сълзите й закапали обилно, тя намокрила главата на Фалант и той разбрал значението на оракула, защото името на жена му било Айтра. И така, на същата нощ той завзел Тарент, най-големия и най-процъфтяващ град на крайбрежието. Казват, че херосът Тарант бил син на Посейдон от местна нимфа и че градът, както и реката, са наречени на този херос. Защото реката, също като града, се нарича Тарант.

11 Близо до посветителните дарове на тарантините е съкровищницата на сикионците, но никакво съкровище не може да се види нито тук, нито в която и да е от другите съкровищници. Книдосците са донесли в Делфи следните статуи: Триопас, основателя на Книдос, стоящ до кон, Лето и Аполон и Артемида, стрелящи с лъкове по Титий, който вече е бил ранен в тялото.

2 Тези статуи стоят до съкровищницата на сикионците. Сифнийците също са направили съкровищница, по следната причина. На острова на сифнийците има златни мини и богът им заповядал да плащат десятък от приходите на Делфи. Така че те построили съкровищницата и продължили да плащат десятъка, докато алчността не ги накарала да пренебрегнат данъка и тогава морето заляло мините им и ги скрило от погледа им.

3 Липареите също са посветили статуи в памет на морската битка, спечелена от тях срещу тирените (етруските). Тези липареи са преселници от Книдос и водачът на заселничеството им бил книдосец, който се казвал Пентатлос според твърдението на сиракузеца Антиох, синът на Ксенофан, в неговата история на Сицилия. Той също така казва, че са построили град на нос Пахин в Сицилия, но били тежко притиснати във война с елимите и финиките, и били изтласкани, но заели островите, от които прогонили обитателите, ако не са били още незаселени, островите, които и до днес се наричат както ги е нарекъл Омир,26 островите на Еол.

4 От тези острови живеят на Липара, на който са построили град, но Хиера, Стронгиле и Дидими обработват, като се прехвърлят на тях с кораби. На Стронгиле може да се види огън, изригващ от земята; а на Хиера изригва огън на върха на острова, а при морето има бани, много приятни, ако водата те приеме благосклонно,27 но ако не – болезнени да влезеш в тях поради горещината.

5 Тиванците имат съкровищница, построена от военна плячка, както и атиняните. Дали книдосците са построили своята в чест на някоя победа или за да покажат богатството си не знам, но тиванската съкровищница е направена от плячката, взета след битката при Левктра, а атинската съкровищница е от взетото от войската, която с Датис слязла на Маратон. Жителите на Клеони били засегнати от мора като атиняните и подчинявайки се на оракул от Делфи принесли козел в жертва на слънцето, докато още изгрявало. Това сложило край на болестта и така изпратили на Аполон бронзов козел. Сиракузците имат съкровищница, от потидеатите в Тракия и сиракузците, съкровищницата на вторите е от големия провал на атиняните, а потидеатите са направили своята, за да покажат благочестието си към бога.

6 Атиняните също така са построили стоа (портик) от плячката, взета във войната им срещу пелопонесците и техните елински съюзници. Също така са посветили декорации за носове на кораби и бронзови щитове. Надписът на тях изброява градовете, от които атиняните са изпратили трофеите: Елида, Лакедемон, Сикион, Мегара, Пелене в Ахея, Амбракия, Левкада и самия Коринт. Той също така съобщава, че от плячките, взети в тези морски битки е направено жертвоприношение на Тезей и Посейдон, на нос Рион. Според мен епиграмата се отнася за Формион, сина на Асопих и за неговите дела.28

12 Има една скала, издигаща се над земята. На нея, казват делфийците, заставала и изпявала оракулите си жена с име Херофила и с прозвище Сибила. Открих, че предишната Сибила била много древна; според елините тя била дъщеря на Зевс от Ламия, дъщеря на Посейдон, тя била първата жена, пееща оракули, а името Сибила й било дадено от либийците.

2 Херофила била по-млада от нея, ала и тя явно е била родена преди Троянската война, защото предсказала, че Елена ще бъде доведена в Спарта за гибел на Азия и на Европа, и че заради нея Илион ще бъде завладян от елините. Делосците също така помнят един химн, който тази жена е съчинила в чест на Аполон. В него тя назовава себе си не само Херофила, но също Артемида “невястата” на Аполон, а също така понякога се нарича негова сестра, а понякога – негова дъщеря.

3 Съчинила е тези неща, обзета от лудост и обладана от бога. На друго място в оракулите си казва, че майка й е безсмъртна, една от нимфите на Ида, а баща й е смъртен мъж. Ето ги стиховете:

По род съм полусмъртна и полубожествена;

От майка нимфа и баща, що с жито се храни;

По майка от Ида съм родом, а бащината ми родина е червеният

Марпесос, свят на Майката, и реката Аидоней.

4 И до ден днешен на троянската Ида стоят останките на град Марпесос, а сред тях обитават около шестдесет жители. Цялата земя около Марпесос е червеникава и ужасно суха, така че реката Аидоней потъва под повърхността, издига се, за да потъне отново и най-сетне съвсем изчезва под земята, а причината според мен е в това, че на това място Ида е крехка и шуплеста. Марпесос отстои на сто и четиридесет стадия от Александрия в Троада.

5 Жителите на тази Александрия твърдят, че Херофила станала послушница в храма на Аполон Сминтейски, и по повод съня на Хекуба тя изрекла пророчеството, за което знаем, че наистина се сбъднало. Тази Сибила живяла по-голямата част от живота си в Самос, но също така посещавала Кларос в земята на Колофон, Делос и Делфи. При всяко свое гостуване в Делфи тя заставала на тази скала и изпявала оракулите си.

6 Смъртта обаче я споходила в Троада и гробът й е в свещената дъбрава на Сминтиеца, със следните елегически стихове, написани на стелата:

Тук лежа аз, просторечата Сибила на Феб,

Скрита под този каменен гроб.

Дева, нявга надарена с глас, а веч безгласа завинаги,

От орис тежка на тези окови обречена.

Но съм погребана до нимфите и този Хермес,

Съхранила в долния свят от нявгашната своя царственост.

От едната страна на гроба се издига Хермес, квадратна каменна фигура. От лявата страна има вода, вливаща се в извор и релеф на нимфите.

7 Еритрейците, които най-ревностно от всички елини претендират да са родина на Херофила, сочат за доказателство т.нар. планина Корюкос с пещера в нея, като казват, че Херофила е родена в нея и че била щерка на Теодор, местен пастир и на нимфа. Добавят, че прозвището Идая е било дадено на нимфата просто защото хората по онова време наричали “идаи” местата, обрасли с гъста гора. Стихът за Марпесос и за реката Аидоней е заличен от оракулите от еритрейците.

8 Следващата жена, която давала оракули по същия начин, според Хиперох от Кюме, историк, е от Кюме в земята на Опики и се казвала Демо. Кюмеите не могат да посочат нито един оракул, даден от тази жена, но показват малка каменна урна в едно светилище на Аполон, в която според тях са поставени костите на Сибилата.

9 След Демо, при евреите над Палестина отраснала жена, която давала оракули и името й било Саббе. Казват, че бащата на Саббе бил Беросос, а майката – Ериманте. Но някои я наричат вавилонска Сибила, други – египетска.

10 Фаенис, дъщеря на един цар на хаонийците и Пелеядите (“Гълъбиците” – трите жрици) в Додона също давали оракули, вдъхновени от бога, но хората не са ги нарекли Сибили. За да научиш по кое време е живяла Фаенис и да прочетеш оракулите й … защото Фаенис се е родила, когато Антиох установявал царството си веднага след пленяването на Деметрий.29 За Пелеядите казват, че били родени по-рано и от Фемоноя, и че били първите жени, изпели следните стихове:

Зевс е бил, Зевс е, Зевс ще бъде; О, велики Зевсе.

Гея праща плодовете, хвалете Майката земя.

11 Казват, че мъжете, които изричали оракули са Евклус от Кипър, атиняните Музей, синът на Антиофем и Люкос, синът на Пандион, а също и Бакис, беотиец, който бил обсебен от нимфи. Чел съм оракулите на всички тях, освен на Люкос. Това са жените и мъжете до ден днешен за които се казва, че са изричали пророчества от името на бог. Но след дълго време подобни неща могат отново да се случат.

13 Една бронзова глава на пеонския бик, наречен “бизон” е била пратена в Делфи от пеонския цар Дропион, синът на Леон. Тези бизони са животни, които се ловят изключително трудно живи и няма мрежи, които да са достатъчно здрави, за да издържат на напора им. Ловят се по следния начин. Когато ловците намерят място, спускащо се в падина, първо го укрепват със здрава ограда, а след това покриват склона и равната част в края с прясно одрани кожи или, ако се случи да нямат такива, намазват сухи кожи със зехтин, за да са хлъзгави.

2 След това най-добрите им ездачи подкарват бизоните до мястото, което описах. Те веднага се хлъзгат върху първите кожи и се пързалят надолу докато стигнат до равното, където отначало ги оставят да лежат. Някъде на четвъртия или на петия ден, когато животните вече са изгубили дух поради глад и отчаяние,

3 онези от ловците, чийто занаят е опитомяването им носят както лежат плодове от питомен бор, като първо са обелили най-дребните люспи; в този момент животните не биха приели никаква друга храна. Накрая ги овързват с въжета и ги отвеждат.

4 Така се ловят бизоните. Срещу бронзовата глава на бизона има статуя на мъж, с гръдна броня и хламида върху нея. Делфийците казват, че тя е дар на андриите и е изображение на Андреос, техният ойкист. Образите на Аполон, Атина и Артемида са посветени от фокидците от плячката, взета от тесалийците, вечните им врагове, които са техни съседи, освен там, където между двата народа са локрите Епикнемиди.

5 Тесалийците от Фарсал също са посветили (статуя на) Ахил, яздещ кон, с Патрокъл, тичащ до коня му; македоните, обитаващи Дион, град в подножието на планината Пиерия – Аполон, хванал сърната; киренеите, елински град в Либия – колесницата с образа на Амон в нея. Дорийците от Коринт също са построили съкровищница, където се е съхранявало златото от Лидия.30

6 Статуята на Херакъл е жертвен дар на тиванците, изпратен след т.нар. Свещена война срещу фокидците. Има също бронзови статуи, които фокидците са посветили, след като хвърлили в бяг тесалийската конница във второто сражение.31 Флиунтците донесли в Делфи бронзов Зевс, а със Зевс и изображение на Егина. Мантинейците от Аркадия са посветили бронзов Аполон, който стои до съкровищницата на коринтците.

7 Херакъл и Аполон стоят до триножника и се готвят да се бият за него. Лето и Артемида успокояват Аполон, а Атина успокоява Херакъл. Това също е дар на фокидците, посветен когато Телиас от Елида ги повел срещу тесалийците. Атина и Артемида са направени от <Хионид>, другите статуи са творби на <Диил> и <Амиклей>. За тях казват, че са от Коринт.

8 Делфийците разказват, че когато Херакъл, синът на Амфитрион дошъл в прорицалището, пророчицата Ксеноклея отказала да му даде отговор заради убийството на Ифит. След което Херакъл взел триножника и го изнесъл от храма. Тогава пророчицата казала:

Имало всъщност друг Херакъл, от Тиринт, а не от Канопия.

Защото преди тогова, египетският Херакъл е посещавал Делфи. В случая, за който говоря синът на Амфитрион върнал триножника на Аполон и Ксеноклея му казала всичко, което поискал да узнае. Поетите са преиначили историята и пеят за битка между Херакъл и Аполон за триножник.

9 Всички елини общо са посветили от плячката при Платея златен триножник, поставен върху бронзов дракон. Бронзовата част на дара все още е запазена, но фокидските водачи не са оставили златото, както са оставили бронза.

10 Тарантините са изпратили още един десятък в Делфи от плячка от варварите певкетии. Даровете са творби на егинеца <Онатас> и аргосеца <Агеладас>, и представляват статуи на пехотинци и конници – Опис, царя на япигите, дошъл като съюзник на певкетиите. Опис е показан убит в сражението, а над проснатото му тяло стои херосът Тарас и Фалант от Лакедемон, близо до когото има делфин. Защото разказват, че преди Фалант да стигне до Италия претърпял корабокрушени в Крисейското море и бил донесен на брега от делфин.

14 Брадвите са посветени от Периклит, сина на Евтимах, мъж от Тенедос и намекват за древна история. Кюкнос, както се разказва, бил син на Посейдон и царувал в Колони, град в Троада, разположен срещу остров Леукофрис.

2 Той имал дъщеря на име Хемитея и син на име Тенед от Проклея, дъщеря на Клитий и сестра на Калетор. Според Омир в “Илиада”32 този Калетор бил убит от Аякс докато поднасял огъня под кораба на Протезилай. Проклея умряла преди Кюкнос и втората му жена, Филономе, дъщеря на Крагасос, се влюбила в Тенед. Отхвърлена от него, тя излъгала мъжа си, че Тенед се любил с нея без тя да го е пожелала. Кюкнос повярвал на измамата, сложил Тенед и сестра му в един сандък и ги пуснал в морето.

3 Младежите стигнали невредими на остров Леукофрис и островът получил сегашното си име от Тенед. Кюкнос обаче, нямало да остане за цял живот измамен и отплавал при сина си, за да признае невежеството си и да го помоли да му прости прегрешението. Спрял на острова и вързал въжетата на кораба си за нещо – скала или дърво – но в гнева си Тенед ги отсякъл с брадва.

4 От това се е появила поговорка, която се казва за тези, които отказват нещо категорично: “Еди кой си отсече това и това с тенедова брадва.” Гърците казват, че Тенед бил убит от Ахил, докато бранел земята си. След време немощ принудила населението на Тенедос да се слеят с александрийците на сушата на Троада.

5 Елините, воювали срещу персийския цар освен посвещението с бронзов Зевс в Олипмия са посветили и един Аполон в Делфи, от плячката взета при Артемизион и Саламин. Разказва се също и че Темистокъл дошъл в Делфи, носейки със себе си за Аполон част от персийските трофеи. Попитал дали може да ги посвети в храма, но Пития му заповядала веднага да ги изнесе от светилището. Частта на оракула, отнасящ се до това гласи следното:

Недей оставя персийската плячка прекрасна

В моя храм. Върни си я веднага у дома.

6 Много се зачудих защо е отказала само на Темистокъл да приеме трофеите от Персиеца. Някои смятаха, че богът е щял да отхвърли и всички останали дарове от персийската плячка, ако и другите като Темистокъл бяха запитали Аполон преди да направят посвещението си. Според други, богът е знаел, че Темистокъл ще стане молител на персийския цар и отказал да приеме даровете, за да не би с посвещаването им Темистокъл да си навлече неутолимата омраза на Персиеца. Варварският поход срещу Елада намираме предречени в оракулите на Бакид, а Евклус е написал стиховете си за това още по-рано.

7 Близо до големия олтар има бронзов вълк, посвещение на самите делфийци. Разправят, че един човек откраднал пари от бога и със златото се скрил на Парнас, където гората е най-гъста. Докато спял го нападнал вълк, убил го и всеки ден слизал до града и виел. Когато хората започнали да разбират, че тази работа не е без намесата на бога, проследили звяра, намерили свещеното злато и посветили на бога бронзов вълк.

15 Статуята на Фрина е позлатена, творба е на <Праксител>, който също бил неин любовник, но статуята я е посветила самата Фрина. До Фрина са статуите на Аполон, едната посветена от персийската плячка от жителите на Епидавър в Арголида, другата от мегарците, в памет на победата им над атиняните при Нисея. Жителите на Платея са подарили вол, от времето, когато на своята земя са взели участие заедно с останалите елини в защитата срещу Мардоний, сина на Гобриас. След това има още две статуи на Аполон, едната от гражданите на Хераклея Евксинска, другата от Амфиктионите, когато глобили фокидците заради престъплението им на земята на бога.

2 Втория Аполон делфийците наричат Ситалк и е трийсет и пет лакти висок. Етолийците имат статуи на повечето свои пълководци и изображения на Артемида, Атина и две на Аполон, посветени след приключването на войната им срещу галатите. Това, че келтската войска щяла да се прехвърли от Европа в Азия, за да унищожи тамошните градове, билопредсказано от Фаенис в оракулите й едно поколение преди събитието:

3 Тогава наистина, щом прехвърли тесния пролив на Хелеспонта,

Ще вдигне глас страшното галатско войнство

И Азида ще разруши беззаконно; а още по-страшни беди ще донесе Богът

На онези, що крайбрежието морско обитават.

За кратко. Че много скоро синът на Кронос

Спасител ще им прати, скъпия син на бика, отгледан от Зевс,

Що на всички галати ден на гибел ще донесе.

Под “син на бика” е имала предвид Атал, царя на Пергам, който също така е наречен “носещия бичи рога” от един оракул.

4 Статуи на конни водачи, яхнали на коне, са посветени в светилището на Аполон от фереите, след като надвиват атическата конница. Бронзовата палма, както и позлатената фигура на Атина на нея са били посветени от атиняните от плячката, която са взели при двете си победи за един ден при Евримедонт, едната на сушата, а другата с флотата си по реката. Забелязах, че позлатата на тази статуя беше повредена на места.

5 Самият аз приписах вината за това на злосторници и крадци. Но Клейтодем, най-старият писател, описвал обичаите на атиняните твърди в своето описание на Атика, че когато атиняните подготвяли сицилийската си експедиция, голямо ято врани се изсипало над Делфи, накълвало цялата статуя и с клюновете си разкъсало златото. Казва също така, че враните са откършили копието, совите и подобието на плод на палмовото дърво.

6 Клейтодем описва и други предзнаменования, предупредили атиняните да не тръгват срещу Сицилия. Жителите на Кирена са посветили в Делфи (фигура на) Батос в колесница; тъкмо той ги превел на кораби от Тера в Либия. Юздите се държат от Кирена, а в колесницата е Батос, когото увенчава Либия. Направена е от кнососеца <Амфион>, сина на Акестор.

7 Казват, че след като Батос основал Кирена, бил излекуван от заекването си33 по следния начин. Докато обикалял из земята на киренеите, в най-крайните й части, все още пустиня, видял лъв и ужасът от гледката го принудил да извика с ясен и висок глас. Недалече от Батос Амфиктионите са поставили друг Аполон от глобата, която наложили на фокидците заради греха им към бога.

16 От посветителните дарове, изпратени от лидийските царе не намерих нищо, което да е останало, освен железния постамент на кратера на Алиат. Произведение е на хиосеца <Главк>, човекът, открил как да се запоява желязо. Всяка плоча на поставката е съединнена за другите не с помощта на пирони или клинове, а със спойка, единственото, което затяга и свързва желязото.

2 Формата на постамента наподобява кула, по-широка в основата и извисяваща се до тесен връх. Всяка страна на постамента не е плътна навсякъде, а са поставени напречни железни планки като стъпала на стълба. Горните железни плочи са обърнати при върха навън, осигурявайки по този начин поставка за кратера.

3 Това, което делфийците наричат Омфалос (Пъп) е изработено от бял мрамор и според делфийците е центърът на земята. Пиндар34 се съгласява с тях в една от одите си.

4 Тук има посветителен дар на лакедемоните, направен от <Каламид>, изобразяващ Хермиона, дъщерята на Менелай, която се омъжила за Орест, сина на Агамемнон, след като преди това била женена за Неоптолем, сина на Ахил. Етолийците са посветили статуя на Евридам, техния стратег, който ги предвождал във войната срещу армията на галатите.

5 На планините на Крит по мое време все още има град, наречен Елюрос. Прочие, те са изпратили в Делфи бронзова коза, която кърми бебетата Филакид и Филандър. Елюриите казват, че те са били деца на Аполон от нимфата Акакалида и че Аполон се съчетал с Акакалида в дома на Карманор, в град Тарра.

6 Евбейците от Каристос също са поставили в светилището на Аполон бронзов бик, от плячката, взета във Персийската война. Каристиите и платейците са посветили бикове, според мен, след като отблъснали варварина, са си осигурили като цяло благополучие, и особено свободна земя за оран. Етолийският народ, след като покорили своите съседи под властта на акарнанците, са изпратили статуи на стратези и изображения на Аполон и Артемида.

7 Научих, че станало нещо много странно с липареите в една тяхна война с тирсените (етруските). Защото Пития заповядала на липареите да влязат в бой с тирсените с възможно най-малък брой кораби. Така те тръгнали срещу тирсените с пет триери. Враговете им не искали да признаят, че са по-долу в морското дело от липареите, и ги посрещнали със същия брой кораби. Липареите ги пленили, както и втората петица, излязла срещу тях, след което надвили трета и четвърта петица. Затова са посветили в Делфи статуи на Аполон колкото е броят на пленените кораби.

8 Ехекратид от Лариса е посветил малък Аполон, който според делфийците е първият изложен посветителен дар.

17 От варварите на запад, народът на Сардиния са изпратили статуя на своя епоним. По големина и благоденствие Сардиния е сравнима с най-прочутите острови. Не зная какво е било древното име, дадено й от местните жители, но елините, които плавали до там за да търгуват, я наричали Ихнуса, защото формата на острова много прилича на човешка стъпка (“ихнос”). Дължината й е хиляда сто и двадесет стадия, а на ширина стига до четиристотин и двадесет стадия.

2 Казват, че първите хора, стигнали с кораби до острова са били либийци. Водачът на либийците бил Сардос, синът на Макерид, Макерид с прозвището Херакъл, дадено му от египтяните и либийците. Самият Макерид се прославил най-много с пътуването си до Делфи, но Сардос бил този, който отвел либийците до Ихнуса и островът след това започнал да се нарича на него. Либийската армия обаче не прогонила местните жители, които приели нашествениците като заселници по-скоро по принуда, отколкото драговолно. Нито либийците, нито местните знаели да строят градове. Обитавали острова на разпръснати групи, където се случело да си направят домове от колиби или пещери.

3 Години след либийците, от Елада на острова дошъл Аристей с неговите следовници. За Аристей се разправя, че бил син на Аполон и Кирена, и казват, че дълбоко наскърбен от нещастието с Актеон, намразил Беотия и цяла Елада, и се преселил в Сардиния.

4 Други смятат, че Дедал също избягал заради нашествието на критяните и взел участие в преселението, водено от Аристей към Сардиния. Но е глупаво да се мисли, че Дедал, съвременникът на Едип, царя на Тива, е участвал в поселничество или в каквото и да било заедно с Аристей, който е женен за Аутоноя, дъщерята на Кадъм. Все едно, тези заселници също не са основали град, според мен защото нито броят, нито силите им са били достатъчни за строежа на град.

5 След Аристей на Сардиния се прехвърлили иберийци, водачът на чиято флота бил Норакс и те основали град Нора. Според традицията това бил първият град на острова и казват, че Норакс бил син на Еритея, дъщерята на Герион, а баща му бил Хермес. Четвърти дял от населението била армията на Йолай, включваща теспийци и хора от Атика, които се настанили в Сардиния и основали Олбия; сами атиняните са основали Огрюле, било като възпоминание за един от родните си деми, или защото самият Огрюлос участвал в заселничеството. Все едно, в Сардиния все още съществуват места, наричани Йолая, а жителите на острова и до днес имат култ към Йолай.

6 Когато Илион бил завзет, сред избягалите троянци били и тези, които се спасили с Еней. Част от тях била отклонена в пътя си от ветровете, стигнала до Сардиния и сключили бракове с вече заселилите се там елини. Но варварите били затруднени да водят битки с елините и троянците, защото враговете не им отстъпвали във всяко военно отношение, а реката Торсос, която тече между земите им правела и двете страни еднакво боязливи да се опитват да я прехвърлят.

7 След много години обаче, либийците отново се прахвърлили на острова с по-силна войска и започнали война срещу елините. Елините били напълно унищожени или оцелели едва малцина. Троянците избягали в най-високите части на острова и заели върхове, което са трудни за изкачване, защитени с палисади и стръмни. Те и до ден днешен се наричат илиеи, но на външност, по стил на въоръжение и начина си на живот приличат на либийците.

8 Недалече от Сардиния има остров, наречен от елините Кюрнос, но Корсика – от обитаващите го либийци. Голяма част от населението му, притиснато от междуособици го напуснало и дошло в Сардиния; там си намерили убежище, откъснати в планините. Сардинците обаче ги наричат с името корси, донесено от родината им.

9 Когато картагенците били на върха на военноморската си мощ, те покорили всичко в Сардиния, освен илиеите и корсите, които се опазили от робството благодарение на непритстъпните планини. Тези картагенци, също като предшествениците им, са основали градове на острова: Каралис и Сюлки. Някои от картагенските наемници, либийци или иберийци, се скарали за плячката, разбунтували се и също се преселили по стръмнините на острова. Наименованието им на езика на кирниите е “балари”, което е кирнийската дума за бежанци.

10 Това са родовете, обитаващи Сардиния и начинът, по който са се заселили. Северната част на острова и тази към континентална Италия се състои от непрекъсната верига непроходими планини. И ако плаваш покрай брега, нямаш да намериш място за пристан от тази страна на острова, а силните и нередовни пориви на вятара се спускат към морето от планинските върхове.

11 По средата островът се пресича от друга планинска верига, но по-ниска. Въздухът тук е тежък и нездравословен. Причините за това от една страна са солта, която кристализират тук, а отчасти – тежкият и силен южен вятър, както и заради височината на планините към Италия, спиращи северните ветрове, когато задухат през лятото и им пречат да охлаждат въздуха и земята. Според други причината е в Кирнос, който е отделен от Сардиния с не повече от осем стадия море и е изцяло хълмист и висок. Затова смятат, че Кирнос пречи на западния и северния вятър да стигнат до Сардиния.

12 Нито безвредни, нито отровни змии не могат да живеят в Сардиния, както и вълци. Дивите козли не са по-големи от тези по други места, но видът им е като на див овен, изваян от скулптор в егински стил. Само че са по-космати, отколкото ги изобразяват по егинския стил. Рогата им не стърчат от главата, а са извити около ушите. По ързина надминават всички други зверове.

13 Освен едно растение на острова няма отрови, които да предизвикват смърт. Тази смъртоносна билка прилича на керевиз и казват, че който го изяде умира от смях. Оттам Омир35 и други след него наричат нездравословния смях “сардоничен”. Тревата расте най-вече около извори, но не пуска от отровата си във водата. Вмъкнах в историята си на Фокида това описание на Сардиния, защото елините са невежи за този остров.

18 Конят, който е след статуята на Сардос е посветен от атинянина Калиас, сина на Лизимихад от плячката, която самият Калиас е взел в Персийската война. Ахеите са посветили статуя на Атина, след като покорили с обсада един от градовете на Етолия, името му е Фана. Казват, че обсадата била дълга и след като не можели да превземат града, изпратили хора до Делфи, и на тях бил даден следният отговор:

2 Жители на Пелопс и Ахея, които в Пито

дойдохте да питате как град да завземете,

я помислете, как дялът, от всеки

изпит от народа, спасява града, който е пил.

Че така може да вземете увенчаното с кули градче на Фана.

3 След като не разбрали смисъла на оракула, те решили да вдигнат обсадата и да отплават обратно за дома си и защитниците вече престанали да им обръщат внимание, а една от жените дошла откъм стените на крепостта, за да напълни вода от извора точно под тях. Няколко от обсаждащите изтичали и я заловили, а тя съобщила на ахеите, че водата от извора е малко, че носят от нея всеки ден и си я делят, тъй като нямало нищо друго, с което да си утолят жаждата. Така ахеите запушили извора и завзели града.

4 До тази Атина родосците от Линдос са поставили статуя на Аполон. Амбракиотите са посветили също бронзово магаре, след като надвили молосите в нощно сражение. През нощта молосите им подготвили засада. Случило се така, че едно магаре, подкарано от полето подгонило магарица, като затичало вироглаво и със силен рев, а и каращият го усилвал врявата с ужасните си, неразбрани викове. Мъжете от молоската засада се разхвърчали уплашени и амбракиотите, след като ракрили готвената им хитрост щурмували през нощта и надвили в битка молосите.

5 Орнеатите в Арголида, когато били притиснати във войната от сикионците се заклели на Аполон, че ако успеят да прогонят войската на сикионците от родната си земя, ще провеждат в негова чест всеки ден шествия в Делфи, и ще му принасят такива и такива жертви, с такъв и такъв брой. Победили в битка сикионците, но като разбрали, че ежедневните процесии ще им струват много скъпо и още по-големи грижи ще им създаде, измислили хитрина, като посветили на бога бронзови фигури, представляващи жертвоприношение и свещена процесия.

6 Тук е представен и един от подвизите на Херакъл, двубоят му с хидрата. Посвещението, както и изработката са на <Тисагорас>. Хидрата, както и Херакъл са от желязо. Правенето на статуи от желязо е най-трудно и изисква много тежък труд. Така че творбата на Тисагорас, който и да е бил той, е чудо. Не по-малко удивителни са лъвската глава и дивия глиган в Пергам, също от желязо, които са били направени като посветителни дарове на Дионис.

7 Фокидците, държащи Елатея, които опазили своя град при обсадата му от Касандър с помощта на Олимпиодор от Атина, са пратили на Аполон в Делфи бронзов лъв. Аполон, много близо до лъва, е посветен от масалиотите като дял от морската им победа над картагенците. Етолийците са направили трофей и изображението на въоръжена жена, за която се предполага, че представлява Етолия. Те са били посветени от етолийците, след като наказали галатите заради жестокостта им спрямо калийците. Една позлатена статуя, поднесена от Горгий от Леонтини е изображение на самия Горгий.

19 До Горгий има жертвен дар на Амфиктионите, представляващ Скилис от Скиона, който според разказа се гмуркал на най-дълбоките места във всяко море. Той също така научил дъщеря си Хидна да се гмурка.

2 Когато при планината Пелион върху флотата на Ксеркс връхлетяла силна буря, двамата я доунищожили, като подрязали отдолу котвите и други укрепващи неща на триерите. От благодарност за това Амфиктионите са посветили статуи на Скилис и дъщеря му. Статуята на Хидна е между тези, които Нерон е отнесъл от Делфи. От женския пол в морето могат да се гмуркат само тези, които са непорочни девици.36

3 Ще разкажа една история от Лесбос. Някакви рибари от Метимна намерили извлечена в мрежите им от морето лик, направен от маслиново дърво. Видът му намеквал за нещо божествено, но бил чуждоземен и не приличал на елинските богове. Тъй че хората на Метимна попитали Пития на кой бог или херос е изображение фигурата и тя им отредила да почитат Дионис Фаленос. Оттогава метимнеите запазили за себе си дървената фигура от морето, като я почитат с жертви и молитви, но са изпратили бронзово копие в Делфи.

4 Релефите на фронтоните са: Артемида, Лето, Аполон, Музи, залязващ Хелиос и Дионис, с жени тюиади. Първите ги е изваял атинянинът <Праксиас>, ученик на Каламис. Но храмът бил строен дълго време, така че Праксиас починал и останалите украси по фронтоните са били изваяни от <Андростен>, атинянин също като Праксиас по род, но ученик на Евкадъм. На архитравите има златни оръжия; атиняните са посветили щитовете от плячката, взета в битката при Маратон, а етолийците оръжията, които уж са галатски, отзад и вляво. Формата им е подобна на персийските плетени щитове.

5 Споменах за галатското нашествие в Елада в описанието си на атинския булевтерион.37 Но пожелах да ги представя по-подробно в описанието си на Делфи, защото най-големите подвизи на елините срещу варварите са извършени там. Първия си военен поход извън отечеството си келтите са извършили под водачеството на Камбаулес. След като стигнали чак до Тракия, те загубили кураж да продължат по-нататък, разбирайки, че са твърде малобройни и няма да са равностойни в бой с елините.

6 Но когато за втори път решили да вдигнат оръжие срещу чуждото – убедили ги най-вече воювалите с Камбаулес, които вече били вкусили плячка и се пристрастили към плячкосвания и грабежи- събрала се голяма пехота и не малък брой конници. Тъй че водачите им трябвало да разделят войската на три части и на всяка от тях възложили да нахлуе в отделна земя.

7 Керетриос трябвало да води частта срещу траките и народа на трибалите. Нашествениците на Пеония били предвождани от Брен и Акихориос. Болгиос тръгнал срещу македоните и илирите, и влязъл в бой с Птолемей, тогавашния цар на македоните. Точно този Птолемей макар да потърсил убежище като молител при Селевк, сина на Антиох, предателски го убил и бил наречен с прозвището Керавън (“Гръмотевицата”) заради безскрупулната си дързост. Самият Птолемей загинал в битката и македоните претърпели тежки загуби. Но на келтите отново не им достигнал кураж да продължат срещу Елада и така втората им експедиция се завърнала в родината си.

8 Тъкмо тогава Брен, както на общи срещи, така и поотделно с галатски първенци, започнал да ги убеждава за кампания срещу Елада, разпростирайки се над слабостта на Елада по това време, над богатството на гръцките държави и още по-голямото богатство в светилищата им, сред които посветителните дарове, среброто и златото. Така той подтикнал галатите да тръгнат срещу Елада. Сред водачите, които избрал за свои съархонти бил и Акихориос.

9 Събралата се войска наброявала сто петдесет и две хиляди пехотинци и двайсет и четири хиляди конници. Това било числеността на конницата, действаща непрекъснато, но истинският им брой бил шестдесет и един хиляди и двеста. Защото към всеки конник имало по двама слуги, които също като господарите си били опитни ездачи и имали коне.

10 Когато галатските конници влязат в бой, слугите оставали зад редиците и допринасяли по следния начин. Падне ли конник или неговия кон, робът му довеждал кон, който да яхне; ако конникът бъде убит, робът яхва коня на мястото на господаря си; ако са убити и ездачът и конят, имало готов, който да го замести. Когато бъде ранен някой ездач, единият роб прибирал ранения в лагера, а другият заемал свободното място в бойните редици.

11 Според мен галатите са възприели тези неща подражавайки на персийската част на Десетте хиляди, наричани “Безсмъртните”. Но имало и разлика, защото персите замествали убитите си след като битката свърши, докато галатите попълвали конницата си до пълния брой в хода на сражението. Тази бойна организация я наричат “тримаркизия”, защото трябва да се знае, че “марка” е името за кон на езика на келтите.

12 Такава била подготовката им и с такива намерения тръгнал в поход Брен, срещу Елада. Духът на елините бил напълно съкрушен, но големият страх ги принудил да бранят Елада. Те разбрали, че борбата този път няма да бъде за свобода, както във войните им с Мидиеца и и че ако дадат вода и земя, това няма да донесе сигурност. Още помнели участта на Македония, Тракия и Пеония по време на предишното нахлуване на галатите, а в същото време пристигали и съобщения за жестокостите, извършвани над тесалийците. Така че всеки мъж поотделно и всеки полис били убедени, че трябва или да победят, или да загинат.

20 Всеки, който пожелае, може да сравни броя на събралите се да посрещнат царя Ксеркс при Термопилите със събралите се сега, за да се противопоставят на галатите. За да посрещнат Мидиеца дошли следните части от елините: Лакедемоните с Леонид, не повече от триста бойци; тегеатите с петстотин и и също толкова от Мантинея; от Орхомен в Аркадия сто и двадесет; от другите градове в Аркадия хиляда; от Микена осемдесет; от Флиунт двеста и от Коринт два пъти по толкова; от беотите се събрали седемстотин от Теспии и четиристотин от Тива. Хиляда фокидци пазели пътеката през Ойте и техният брой трябва да се добави към цялата численост на елинското войнство.

2 Херодот38 не е привел броя на локрите под планината Кнемис, но казва, че всеки от техните градове е изпратил част. Но и за техния брой разполагаме с пример и предположението ни ще е много близо до истината. Защото при Маратон са дошли не повече от девет хиляди атиняни, дори ако включим в тях старците, негодни за бой и робите; така че броят на годните за бой локри, тръгнали към Термопилите не може да е надвишавал шест хиляди. Така че цялата (елинска) войска би наброявала единадесет хиляди и двеста души. Но е добре известно, че дори те не са останали през цялото време да пазят прохода; защото освен лакедемоните, теспийците и микенците, останалите напуснали бойното поле преди битката да е приключила.

3 Срещу варварите от Океана при Термопилите дошли следните елински сили: От беотийците десет хиляди хоплити и петстотин конница, чиито беотарси били Кефизодот, Теарид, Диоген и Лизандър. От Фокида дошли петстотин конница и три хиляди пехота. Стратезите на фокидците били Критобул и Антиох.

4 Локрите срещу острова Аталанта ги предвождал Мейдиас; били седемстотин на брой и с тях нямало конница. От мегарците дошли четиристотин хоплити, водени от Хипоник от Мегара. Етолийците изпратили голяма част, от всякакъв род войска; броят на конницата им не е предаден, но леката им пехота били седемстотин и деветдесет души, а хоплитите им наброявали над седем хиляди. Техните водачи били Полихар, Полифрон и Лакратес.

5 Атинският стратег бил Калип, синът на Мерокъл, както казах в по-ранна част на труда си39 и силите им включвали всички годни за плаване триери, петстотин конница и хиляда пехота. Заради древната си слава атиняните поели водачеството. Царят на Македония пратил петстотин наемници, а царят на Азия – същия брой; като предводителят на изпратените от Антигон бил Аристодем, македонец, а Телесарх, един от сирийците на Оронт, командвал силите, изпратени от Антиох от Азия.

6 Когато се събрали при Термопилите,40 разбрали, че войската на галатите вече е в околностите на Магнезия и Фтиотида. Решили да заделят хиляда души лека пехота и конницата, и да ги пратят при Сперхей, за да не мине дори преминаването на реката от варварите без борба и опасности. Като пристигнали, тези сили се разделили по мостовете и вдигнали становете си по брега. Но самият Брен нито бил съвсем глупав, нито неопитен за варварин в замислянето на бойни хитрости.

7 Прочие, същата тази нощ той изпратил галати при Сперхей, не там, където са били старите мостове, а по-надолу, където елините нямало да забележат прехвърлянето и където реката се разлива в равното и образува блато и езеро, вместо тясното и силно течение. Там Брен изпратил около десет хиляди галати, като избрал плувците и най-високите между тях; а келтите изобщо са по-високи от всички други народи.

8 Прочие, през нощта те се прехвърлили, като преплували реката там, където тя се уширява в езеро; всеки използвал келтския си щит като сал, а най-високите от тях могли да пребродят реката с газене. Елините при Сперхей, като разбрали, че част от варварите са я пребродили през блатото, веднага се оттеглили при главната войска. Брен заповядал на населението, обитаващо около Малийския залив да построят мостове над Сперхей, а те с усърдие изпълнили възложенето им, защото се страхували от него и искали варварите да се махнат от земята им, вместо да се задържат и да продължават да я опустошават.

9 Брен прехвърлил войската си през мостовете и продължил към Хераклея. Галатите плячкосвали страната и избивали онези, които срещнат по полята, но не завладели града. Защото предишната година етолийците били укрепили Хераклея, за да се присъедини към Етолийския съюз; тъй че сега отбранявали града, който смятали толкова за свой, колкото и на хераклеотите. Брен пренебрегнал самата Хераклея и насочил усилията си в отблъсването на бранителите на прохода, за да нахлуе в Елада на юг от Термопилите.

21 Напредвайки от Хераклея – след като научил от дезертьори за силите, събрани от всеки град при Термопилите – той презрял елинската войска и на заранта на следващия ден влязъл в сражение. Нямал елински гадател, нито използвал местни жреци, доколкото изобщо съществува гадателство при келтите. Тогава елините настъпили мълчаливо и в добър ред. Когато двете войски се приближили, пехотата не затичала напред така, че да развали фалангата си, а леките части се задържали по места и започнали да хвърлят късите копия, да стрелят с лъковете и да мятат с прашките.

2 Конницата и на двете страни се оказала безполезна, защото теренът при Портите не само е тесен, но също така гладък заради естествената скала и по-голямата част от него е хлъзгава заради потоците, стичащи се по скалата. Галатите били по-зле въоръжени от елините, защото имали само своите щитове и никаква друга защита, а още повече отстъпвали в бойния си опит.

3 Те продължавали да връхлитат срещу враговете си с неразумния гняв и ярост на зверове. Посечени с брадва или махайра, запазвали безумната си смелост докато все още дишали; пронизани от стрела или копие, не губели дух, докато все още са живи. Някои изтръгвали копията от раните си и ги хвърляли срещу елините, или ги използвали в ръкопашен бой.

4 През това време атиняните на триерите, с голямо усилие и не без риск, все пак се добрали до брега през тинята, простираща се навътре в морето, и след като докарали корабите си колкото може по-близо до враговете, започнали да ги засипват със стрели и всякакви други метателни оръжия. След като келтите претърпели неописуеми страдания, мястото било толкова тясно, че можели да нанесат малко щети, а получавали два и четири пъти повече, водачите им подали сигнал да се изтеглят в лагера. Докато отстъпвали объркано и без никакъв ред, мнозина от тях били стъпкани от приятелите си, а много други изпопадали в блатото и потънали под тинята. Загубите им в бягството били не по-малки, отколкото в разгара на битката.

5 На този ден атическата част надминали всички останали по войнска доблест. От самите атиняни най-храбрият бил Кидий, младеж, който влизал за първи път в битка. Бил убит от галатите, но неговите близки посветили щита му на Зевс Елевтериос (Освободителя), а надписът гласял:

Тук окачен, скърбя за все още младия Кидий,

Щитът на славния мъж, дар жертвен на Зевс.

Първият бях, през който той лакътя ляв изпъна,

Когато се разрази свирепата битка с галатите.

6 Това било написано, докато Сула и армията му не отнесли наред с други атински съкровища и щитовете в портика на Зевс Елевтерий. След тази битка при Термопилите заровили мъртъвците си и събрали оръжията и доспехите на варварите, но галатите нито изпратили вестител да си поискат телата на своите, нито проявили някаква грижа дали земята ще ги прибере, или ще бъдат изядени от дивите зверове или от птици.

7 По мое мнение причините за пренебрежението им дали мъртвите им ще бъдат погребани са били, че са искали да вдъхнат ужас на враговете си, и че за тях е обичайно да не изпитват скръб към загиналите си. В битката паднали четиридесет от елините; невъзможно е да се открие точно колко са били жертвите на варварите. Защото броят на удавилите се под тинята е бил голям.

22 На седмия ден след битката отряд галати се опитали да се доберат до Ойта покрай Хераклея. Тук след руините на Трахин нагоре също води тясна пътека. По онова време над трахинската земя имало и светилище на Атина, с постветителни дарове в него. Тъй че се надявали да се изкачат до Ойта по тази пътека, и в същото време по пътя си да сложат ръка на даровете в храма… Тази пътека била защитавана от фокидците под водачеството на Телесарх. Те надвили варварите в схватката, но самият Телесарх паднал, един от най-преданите на елинската кауза мъже.

2 Всички други варварски вождове се уплашили от елините и започнали да се тревожат за бъдещето, като виждали, че настоящето с нищо не става по-добро. Но Брен преценил, че ако успее да принуди етолийците да се върнат в Етолия, от там нататък войната му срещу Елада ще стане много по-лека. Затова отделил от армията си четиридесет хиляди пехотинци и около осемстотин конници. За техни водачи поставил Оресторий и Комбутис,

3 които се върнали обратно през мостовете над Сперхей, прегазили Тесалия и нахлули в Етолия. Злочестините, които Комбутис и Оресторий причинили на калийците са най-жестоките от всичко, което съм чувал и са несравними с никои други престъпления, извършени от човешка ръка. Всички от мъжки пол изклали до крак, избивали дори старците и невръстни деца, изтръгвани от майчините им гърди. По-пълните сукалчета галите убивали, изпивали им кръвта и изяждали плътта им.

4 Жени и по-големи девици, доколкото им била останала смелост, сами слагали край на живота си, когато градът бил завзет. Останалите живи претърпели всякакъв вид насилие от ръцете на мъже, еднакво лишени и от жал, и от обич. Всяка жена, която успеела да се докопа до галатска махайра, се самоубивала. Другите скоро издъхвали от глад или от безсъние, докато разюзданите варвари ги насилвали поред и утолявали похотта си дори с умиращите и вече мъртвите.

5 Етолийците, след като били известени за сполетялото ги нещастие, веднага и много бързо изтеглили силите си от Термопилите и поели към Етолия, тласкани от гнева си заради страданията на калийците и още повече изпълнени с решимост да спасят все още незавзетите градове. От всички градове в отечеството им се притекли мъже, годни да носят оръжие, а сред тях и вече застарели ветерани, изпълнени с боен дух заради нуждата; дори и жени драговолно тръгнали с тях, още по-разгневени срещу галите и от мъжете.

6 Когато варварите, след като ограбили къщи и светилища, и след като опожарили Калион, се връщали по същия път, пресрещнали ги патреите, които единствени от ахейците помагали на етолийците. Обучени да се сражават като хоплити, те нападнали варварите фронтално, но пострадали жестоко заради числеността и безумната храброст на галатите. Но етолийците, мъже и жени, разтеглени по целия път, продължавали да обстрелват варварите и малко от изстрелите им не намирали цел между враговете, защитени единствено от техните щитове. Подгонвани от галите, те се спасявали лесно и подновявали нападенията си бързо, след като враговете им се върнат от гонитбата.

7 Макар калийците да пострадали толкова ужасно, че дори описанието на Омир за лестригоните и Циклопа41 не изглежда невероятно, все пак били възмездени достойно. Защото от четиридесетте хиляди и осемстотин, от варварите до лагера им при Термопилите се спасили по-малко от половината.

8 През това време с елините на Термопилите ставало следното. През планината Ойте има две пътеки: едната над Трахин е много стръмна и в по-голямата си част почти отвесна; другата, през земята на енианите е по-лесна за преминаване на войска. Тъкмо през нея някога преминал персиецът Хидарн, за да удари в тил елините на Леонид.42

9 По този път хераклейците и енианите обещали да преведат Брен, не от зланомереност към елинската кауза, а за да се махнат келтите от страната им и да не се заседят там за тяхна гибел. Смятам, че Пиндар43 отново е казал истината, с това, че всеки бива съкрушен от собствената си беда, но не се трогва от нещастието на другите.

10 Брен се окуражил от обещанието, дадено му от енианите и хераклейците. Оставил Акихорий с главните сили, като го предупредил да атакува едва след като елинството бъде обкръжено, а сам той с част от четиридесет хиляди тръгнал през прохода.

11 Случило се така, че същия ден над планината се спуснала гъста мъгла и затъмнила слънцето, тъй че фокидците, които пазели пътеката, не забелязали варварите, преди да се окажат много близо. Тогава галатите нападнали. Фокидците се съпротивлявали мъжествено, но накрая били принудени да се оттеглят от прохода. Успели обаче да избягат при своите и да им съобщят какво става, преди елинската армия да бъде напълно обкръжена от всички страни.

12 Така атиняните с флотата си успели навреме да изтеглят елиниските сили от Термопилите, и тя се разпръснала и се върнали по градовете си. Брен, без да губи повече време тръгнал срещу Делфи, без да изчака аримята с Акихорий. В страха си, делфийците потърсили убежище в прорицалището. Богът им заповядал да не се страхуват и им обещал, че сам ще защити своето.

13 Елините, дошли да бранят бога били следните: фокидците, дошли от всички свои градове; от Амфиса четиристотин хоплити; от етолийците също дошли малко, веднага щом научили за настъплението на варварите, а по-късно Филомел довел хиляда и двеста души. Цветът на етолийската сила се насочил срещу армията на Акихорий и без да предлагат открито сражение нападали непрекъснато тила на походната им колона, ограбвали обоза им и избивали коларите. Главно поради тази причина маршът им се оказал бавен. Освен това при Хераклея Акихорий оставил част от армията си да пази багажа на лагера.

23 Сега срещу Брен и армията му стояли елините, струпали се в Делфи и скоро богът изпратил лоши знамения на варварите, най-ясните, за които ни е известно. Защото цялата земя, заета от войската на галатите се разтърсвала силно през по-голямата част от деня, с несекващи гръмове и мълнии.

2 Гръмовете едновременно плашели келтите и им пречели да чуват заповедите, а небесните мълнии подпалвали не само онези, които поразявали, но и техните съседи, хората, както и снаряжението им. След това между тях се появили призраци на херосите Хиперох, Лаодок и Пир; според някои, появил се и четвърти, Филак, местен херос на делфийците.

3 Между многото фокидци, загинали тогава бил и Алексимах, който надминал в тази битка всички елини, влагайки младежката си, физическа сила и здрав дух в избиването на варварите. Фокидците са направили статуя на Алексимах и са я пратили в Делфи в дар на Аполон.

4 През целия ден варварите били измъчвани от такива страдания и ужаси. Ала нощта щяла да им донесе още по-мъчителни изпитания. Защото настъпил силен мраз и с него завалял обилен сняг, от Парнас се затъркаляли грамадни камъни и скали започнали да се къртят и да падат върху варварите, и рухващите канари ги премазвали не по един или по двама наведнъж, а по трийсет и по повече, както са се били струпали на групи, за да се бранят или за отдих.

5 Призори елините извършили излаз от Делфи и атакували челно с изключение на фокидците, които, по-запознати с района се спуснали във виелицата по стръмнините на Парнас и изненадали келтите откъм тила, като ги засипали със стрели и копия без никакъв страх от варварите.

6 В началото те оказали решителна съпротива, особено воините около Брен – неговата свита била съставена от най-едрите и храбри галати – и то въпреки, че ги обстрелвали от всички страни, и не по-малко изтерзани както от студа, особено ранените. Но когато рани получил самият Брен, изнесли го припаднал от бойното поле и варварите, обстрелвани от всички страни от елините, отстъпили неохотно, избивайки на място онези, което били обездвижени от раните си и не могли да тръгнат с тях.

7 Спрели се на лагер там, където нощта ги заварила в отстъплението им и през нощта ги обзел “паническия” страх. Защото казват, че безпричинните страхове идват от него (бога Пан). Късно вечерта сред войската им настъпила суматоха, отначало изгубили ума си едва малцина, които си въобразили, че чуват тропот на препускащи в галоп коне и усещат вражеска атака; но скоро тази заблуда обзела всички.

8 Прочие, те се вдигнали на оръжие, разделили се на две части и започнали да се избиват, без да разбират родния си език или да разпознават фигурите си или формата на щитовете си. Под влияние на тази заблуда и двете части си въобразявали, че противниците им са елини, самите мъже както и снаряжението им, и че езикът им е елински, така че лудостта, изпратена от бога причинила на галатите големи жертви.

9 Фокидците, оставени в полетата да пазят стадата първи разбрали и съобщили на елините за онова, което сполетяло варварите през нощта. Така фокидците се окуражили да нападат още по-храбро келтите, да следят още по-бдително лагерите им и да не им позволяват да взимат от страната необходимото за препитание без борба, така че цялага галатска армия отново пострадала поради липсата на зърно и друга храна.

10 Загубите им във Фокида наброявали: в сраженията били убити около шест хиляди; загиналите в зимната нощна буря и заради последвалия панически страх били над десет хиляди, и приблизително толкова измрели от глад.

11 От Атина в Делфи дошли да разпитат какво става, след което се върнали и съобщили какво е сполетяло варварите и за всичко, което им изпратил богът. Атиняните веднага тръгнали на поход и докато прекосявали Беотия, към тях се присъединила и войската на еотийците. Двете обединени войски преследвали варварите, изчаквали ги и избивали изоставащите.

12 Избягалите с Брен се съединили с армията на Акихорий едва предната нощ. Етолийците забавяли похода им, обсипвайки ги с безмилостен дъжд от копия и всичко друго, което им попаднело за хвърляне, така че само една малка част успяла да се добере до лагера при Хераклея. Все още съществувала надежда да се спаси животът на Брен, доколкото се отнасяло за раните му; но казват, че отчасти заради страха от сънародниците си и още повече поради гузна съвест заради злините, които нанесъл на Елада, той се самоубил, като изпил несмесено с вода вино.

13 След това варварите стигнали с големи мъки до Сперхей, здраво притискани от етолийците. Но след пристигането им при Сперхей, в останалата част от отстъплението им тесалийците и малийците ги изчаквали и нанесли своя дял от унищожението им така, че нито един галат не се върнал жив в родината си.

14 Походът на галатите срещу Елада и тяхното унищожение станало, когато архонт в Атина бил Анаксикрат, във втората година на сто двадесет и петата Олимпиада, в която Ладас от Егион победил в бягането на един стадий. На следващата година, при архонтството на Демокъл в Атина, келтите отново преминали на път за Азия.

24 Такъв бил ходът на събитията. В пронавоса в Делфи са изписани полезни за човешкия живот максими, написани са от онези, за които елините казват, че са били мъдреци. Те са: от Йония Талес Милетски и Биант от Приене; от еолийците в Лесбос, Питак от Митилена; от дорийците в Азия Клеобул от Линдос; Солон от Атина и Хилон от Спарта; седмият мъдрец, според каталога на Платон,44 сина на Аристон, не е Периандър, сина на Кипсел, а Мюсон от Хени, село на планината Ойте. Прочие, тези мъдреци са идвали в Делфи и са посветили на Аполон прочутите фрази “Познай себе си” и “Нищо прекалено”.

2 Та те са написали горните фрази, а освен това човек може да види бронзова статуя на Омир върху каменна плоча и да прочете оракула, който казват, че получил Омир:

Блажен и окаян, че и за двете си роден.

Ти търсиш бащината си родина; но имаш само майчина земя.

Че остров Йос родина майчина за теб е, и той ще те приеме

Кога умреш; ала пази се от загадката на малките деца.

Обитателите на Йос показват гроба на Омир на острова, а в друга част – този на Климена, която според тях била майката на Омир.

3 Но кипърците, които също твърдят, че Омир е техен казват, че майката на Омир била Темисто, местна жена и че Евкъл е предрекъл раждането на Омир в следните стихове:

И тогава в морския Кипър ще се роди велик певец,

Която хубаволиката Темисто на полето ще роди,

Мъж прочут, далече от богатия Саламин.

Напуснал Кипър, мокрен и подмятан от вълните,

Пръв и единствен възпял бедите на просторната Елада,

Той вечно ще остане безсмъртен и неостаряващ.

Тях съм чел, чел съм и оракулите, но не изразявам лично мнение за родината или кога се е родил Омир.

4 В храма е бил построен олтар на Посейдон, защото и Посейдон е притежавал част в най-древното прорицалище. Има също така изображения на две Мойри; но на мястото на третата Мойра до тях стоят Зевс Мойрагет (Водача на съдбата) и Аполон Мойрагет. Тук също така може да се види огнището, над което жрецът на Аполон убил Неоптолем, сина на Ахил. Историята за края на Неоптолем разказах другаде.45

5 Недалече от огнището е изложен тронът на Пиндар. Тронът е от желязо и казват, че на него седял Пиндар, когато идвал в Делфи и тук съчинявал химните си в чест на Аполон. В най-вътрешната част на храма влизат само малцина, но там има посветена друга статуя на Аполон, от злато.

6 Като излезеш от храма и завиеш наляво ще стигнеш до периболоса с гроба на Неоптолем, сина на Ахил. Всяка година делфийците му принасят жертви като на херос. По-нагоре от гроба ще стигнеш до един неголям камък. На него всеки ден възливат зехтин и на всеки празник поставят необработено дърво. За този камък съществува мнение, че е даденият на Кронос вместо детето му и че Кронос го е повърнал.

7 На връщане към храма след като си видял камъка, стигаш до извора, наречен Касотида. До него има неголяма стена и изкачването до извора става през стената. Казват, че водата на Касотида потъва под земята и вдъхновява жените в светилището на бога. За тази, която е дала името си на извора казват, че била нимфа от Парнас.

25 Над Касотида има постройка с рисунки на <Полигнот>, посветителен дар от книдосци и делфийците го наричат “Лесхе” (Място за разговори), защото тук в стари времена са се срещали да поговорят за по-сериозни неща и за легендарни събития. Това, че е имало много такива места из цяла Елада е показано от думите на Омир, където Меланто оскърбява Одисей:

Щом не желаеш да търсиш подслон до жарта на ковача,

Или пък в някоя лесхе, но тук непрестанно дърдориш.46

2 Като влезеш в сградата, от рисунките дясната изобразява завладяния Илион с отплаващите елини. На кораба на Менелай се подготвят за отплаване. Корабът е нарисуван с деца между възрастните моряци; в средата се вижда корабният кормчия Фронтид с две корабни весла. Омир47 описва как Нестор в разговора си с Телемах говори и за Фронтид, като казва, че той е синът на Онетор и кърмчията на Менелай, ценен много високо в своя занаят и как е загинал, след като вече е заобиколил Сунион в Атика. До този момент Менелай е плавал с Нестор, но сега той е останал, за да вдигне гробница на Фронтид и да му отдаде дължимите траурни ритуали.

3 Тъй че Фронтид е на рисунката на Полигнот, а под него е Итаменес, който поднася дрехи, а Ехоакс слиза по мостика, понесъл бронзова урна. Политес, Строфий и Алфий смъкват шатрата на Менелай, недалече от кораба. Друга шатра смъква Амфиал, в чиито нозе седи дете. На детето няма надпис и Фронтид е единственият с брада. Също така неговото име е единственото, което което Полигнот е взел от “Одисея”; имената на другите според мен е измислил сам.

4 Бризеида стои с Диомеда над нея и Ифис пред двете; те като че ли оглеждат фигурата на Елена. Самата Елена е седнала, както и Еврибат до нея. Предположих, че той е вестителят на Одисей, макар все още да няма брада. До Елена стои една слугиня, Панталис; друга, Електра, връзва сандалите на господарката си. Тези имена също са различни от предложените от Омир в “Илиада”,48 където казва как Елена отива на крепостната стена със своите робини.

5 След Елена има един мъж, загърнат в пурпурен химатион и много опечален; човек може да предположи, че това е Хелен, сина на Приам, още преди да е прочел надписа. До Хелен е Мегет, Мегет е ранен в ръката, както го описва Лесхей от Пира, синът на Есхилин, в “Падането на Илион”. Защото той казва, че е ранен от Адмет, сина на Авгей, в битката на троянците през нощта.

6 До Мегет също така е нарисуван Ликомед сина на Креонт, който е ранен в кръста; според Лесхей той е ранен от Агенор. Ясно е, че Полигнот нямаше да ги нарисува ранени така, ако не е чел поемата на Лесхей. Той обаче е нарисувал Ликомед ранен и в глезена, както и в главата. Евриал синът на Мекистей също е получил рана в главата и друга в кръста.

7 Те са нарисувани по-високо от Елена в картината. След Елена идва майката на Тезей с обръснатата й глада, а Демофонт, един от синовете на Тезей преценява, ако се съди по вида му, дали е възможно да спаси Етра. Аргосците казват, че Тезей е имал и син Меланип от дъщерята на Синис и този Меланип конно надбягване, когато т. нар. Епигони устроили празнуването на вторите Немейски игри, след като тези на Адраст били първите.

8 Лесхеос е казал за Етра, че когато Троя била завладяна, тя се промъкнала до гръцкия стан. Познали я синовете на Тезей и Демофонт я измолил от Агамемнон. Той бил готов да му я подари, но казал, че първо Елена трябвало да даде съгласието си. Изпратил вестоносец и Елена дала съгласието си. Така че на рисунката Еврибат като че ли е дошъл при Елена за да пита за Етра и й казва това, което му е наредил Агамемнон.

9 Троянските жени са представени вече като пленнички или ридаещи. Андромаха е на картината, а до нея стои момчето й, хванало я за гръдта; това дете според Лесхей било убито, като го хвърлили от кулата, не че елините решили това, а Неоптолем лично решил да го убие. На рисунката също така е Медесикаста, друга от незаконните дъщери на Приам, която според Омир49 напуснала дома си и отишла в града Педеон, за да се омъжи за Имбрий, сина на Ментор.

10 Андромаха и Медесикаста носят качулки, но косата на Поликсена е сплетена по момински обичай. Поети възпяват нейната смърт при гроба на Ахил и съм виждал както в Атина, така и в Пергам на Каик нарисувано на картини страданието на Поликсена.

11 Художникът е нарисувал Нестор с плъстена шапка на главата и с копие в ръка. Има и кон, готов сякаш да вдигне прах. Вдясно от коня има морски бряг с нещо като камъчета, но след коня море не се вижда.

26 Над жените между Етра и Нестор са други пленнички, Климена, Креуса, Аристомаха и Ксенодика. Прочие Стезихор, в “Падането на Троя”, включва Климене между пленничките; и също така в “Завръщанията” говори за Аристомаха като за дъщерята на Приам и жената на Критолай, сина на Хикетаон. Но не знам за поет или прозаик, който да е споменал за Ксенодика. За Креуса е разказано, че майката на боговете и Афродита са я спасили от робство при елините защото, разбира се, е била жената на Еней. Но Лесхеос и авторът на епоса “Киприя” са направили Евридика жена на Еней.

2 Над тях на ложе са изобразени Деинома, Метиоха, Пейсис и Клеодика. Деинома е единствената от тези имена, присъстващо в т. нар. “Малка Илиада”; според мен Полигнот е измислил имената на останалите. Епей е нарисуван гол, събаря до основи крепостната стена на Троя. Над стената се издига само главата на Дървения кон. Там е Полипойт, сина на Пейрит, главата му е вързана с лента, а до него е Акамант, сина на Тезей, с увенчан с гребен шлем на главата му.

3 Вижда се и Одисей … и Одисей облякъл нагръдник. Аякс, синът на Ойлей, държащ щит, стои до олтар и полага клетва за насилието над Касандра. Касандра седи на земята и държи статуята на Атина, защото е съборила дървената статуя от постамента й, когато Аякс я е извличал от светилището. На рисунката също така са синовете на Атрей, с шлемове като другите; Менелай е с щит, на който е нарисуван дракон като спомен за знамението, появило се над жертвените дарове в Авлида.

4 Под тези, които заклеват Аякс и в една редица с коня до Нестор е Неоптолем, убил Еласос, който и да е този Еласос. Еласос е показан като едва дишащ. Астиной, също упоменат от Лесхей, е паднал на колене и Неоптолем го удря с меч. Неоптолем е единственият от елинското войнство, представен от Полигнот като продължаващ да избива троянци, причината е, че е възнамерявал цялата тази рисунка да се постави в гробницата на Неоптолем. Синът на Ахил е наречен от Омир Неоптолем в цялата му поезия. Според епоса “Киприя” обаче, Ликомед го е нарекъл Пир, но Феникс му е дал името Неоптолем (млад войн) защото Ахил е бил съвсем млад, когато е тръгнал на война.

5 Има олтар, в който с ужас се е вкопчило малко момче. На олтара лежи бронзов нагръдник. По наше време броните с такава форма са редки, но са ги носили в стари времена. Правели са ги от две бронзови части, едната на гърдите и около корема, другата е трябвало да защитава гърба. Наричали са се “гюала”, едната се е поставяла отпред, другата отзад и са се стягали с катарами.

6 Смятало се е, че осигуряват достатъчно защита дори без щит. Поради това Омир50 говори за фригиеца Форкин, че е без щит, защото е носел съставен от две части нагръдник. Такава броня съм виждал не само нарисувана от Полигнот, но и в храма на Артемида Ефеска <Калифон> от Самос е нарисувал жени, които стягат гюалите на гръдната броня на Патрокъл.

7 След олтара е нарисувал стоящата Лаодика, която не намирам да е изброена сред троянските пленнички от който и да е поет, тъй че според мен единственото възможно заключение е, че е била освободена от елините. Омир в “Илиада” говори за гостоприемството, предложено на Менелай и Одисей от Антенор и че Лаодика е била жена на Хеликаон, сина на Антенор.51

8 Лесхеос казва, че Хеликаон, ранен в нощната битка, е бил разпознат от Одисей и изведен жив от битката. Би следвало загрижеността на Менелай и Одисей към дома на Антенор да не е допуснала Агамемнон и Менелай да извършат нещо враждебно спрямо жената на Хеликаон. Описанието на Лаодика, предложено от халкидическия поет Евфорион е съвсем неправдоподобно.

9 До Лаодика има каменна поставка с бронзов умивалник върху нея. На земята седи Медуса и държи поставката с две ръце. Ако повярваме на одата на поета от Химера, Медуса трябва да се смята за една от дъщерите на Приам. До Медуса е обръсната старица или евнух, фигурата държи на коленете си голо дете. Изобразено е как е вдигнало ръка пред очите си в ужас.

27 Изобразени са и мъртви тела: голият мъж, на име Пелис лежи паднал на гръб, а под Пелис лежат Еионей и Адмет, все още в броните си. От Тях според Лесхеос Еионей е бил убит от Неоптолем, а Адмет от Филоктет. Над тях има други: под бронзовия умивалник е Леокрит, синът на Полидамант, убит от Одисей; след Еионей и Адмет е Коройб, синът на Мигдон. Съществува забележителна гробница на Мигдон на границите на фригите стекторени, и заради него някои поети са склонни да наричат фригите с името мигдони. Коройб дошъл да се ожени за Касандра и бил убит, според по-разпространената версия, от Неоптолем, но според поета Лесхеос – от Диомед.

2 Над Коройб са Приам, Аксион и Агенор. Лесхеос казва, че Приам не е бил убит при олтара на (Зевс) Херкейос (Закрилника), но е бил извлечен от олтара и станал лесна плячка за Неоптолем пред портата на дома му. Колкото до Хекуба, според Стезихор в “Падането на Илион”, тя била отведена от Аполон в Ликия. Лесхеос казва, че Аксион бил син на Приам, убит от Еврипил, сина на Еваймон. Според същия поет Агенор бил убит от Неоптолем. Изглежда също така, че Ехеклос, синът на Агенор е убит от Ахил, а самият Агенор – от Неоптолем.

3 Тялото на Лаомедонт се изнася от Синон, приятел на Одисей, и Анхиалос. На рисунката има още един труп, на Ересос. Доколкото ни е известно, никой поет не е възпял историята на Ересос и Лаомедонт. Вижда се домът на Антенор, с окачена над входа леопардова кожа, като знак за елините да не посягат на дома на Антенор. Нарисувани са Теано и синовете й, Главк, седнал върху гръдна броня от две части и Евримах, седящ на скала.

4 До него е застанал Антенор, а до него Крино, дъщеря на Антенор. Крино държи бебе в ръцете си. Изражението на лицата им е като на хора, над които се е стоварило голямо нещастие. Слуги товарят едно магаре със сандък и други вещи. На магарето седи и едно малко дете. В тази част на картината има и елегическо двустишие на Симонид:

Полигнот, по род от Тасос, син на Аглаофон,

нарисува картина за превземането на крепостта Илион.52

28 Другата част на картината, отляво, показва Одисей, слязъл в т. нар. Хадес да попита душата на Тирезий за безопасен път към дома. Изобразени са следните неща. Има вода като река, явно трябва да е Ахерон, с растяща в нея тръстика; формите на рибите са толкова смътни, че ще ги вземеш по-скоро за сенки, отколкото за риба. На реката има лодка с лодкаря на греблата.

2 Според мен, Полигнот е следвал поемата “Миниада”. Защото в тази поема има стихове, отнасящи се за Тезей и Пейритой:

Но лодката тогава, на която мъртвите се качват, която кара

старият лодкар Харон, те не намериха на пристана.53

По тази причина Полигнот също е нарисувал Харон в преклонна старост.

3 Фигурите на лодката са много смътно различими. На възраст Телис изглежда младеж, а Клеобоя е все още девица, държаща на коленете си сандък, каквито има обичай да правят за Деметра. За Телис съм чувал само, че поетът Архилох е негов внук, а колкото за Клеобоя казват, че тя била първата, донесла оргиите в чест на Деметра от Парос в Тасос.

4 На брега на Ахерон под лодката на Харон е изобразена забележителна сцена, включваща мъж, който (приживе) не се е отнасял почтително към своя баща и сега баща му го души. Защото в стари времена хората са проявявали голямо почтение към родителите си, доказателство за което можем да извлечем, наред с други примери, от така наречените “Благочестивите” от Катана. Когато пожарът се спуснал от Етна над Катана, те изобщо не помислили за злато или сребро, а щом побягнали понесли със себе майките и бащите си. Огънят ги догонил по пътя и ги обгърнал с пламъците си. Но дори и тогава не изоставили родителите си и разказват, че потокът на лавата се раздвоил и огънят ги подминал, без да засегне нито младите, нито родителите им. Тези катанийци и до ден днешен се радват на почести от своите съграждани.

5 До мъжа в картината на Полигнот, който е оскърбил своя баща и заради това търпи злочестини в Хадес, е показан мъж, наказан за светотатство. Жената, която го наказва познава отрови, измъчващи хората.

6 Изглежда, че в онези времена хората най-много са държали на благочестието към боговете, както са показали атиняните, когато завзели светилището на Зевс Олимпийски в Сиракуза; не са изнесли нито един от даровете, а са оставили сиракузкия жрец за техен пазач. Мидиецът Датис също е показал благочестивостта си в обръщението си към делосците, а също и когато намерил статуя на Аполон един финикийски кораб, върнал го на гражданите на Танагра в Делос. Тъй че по онова време всички са се отнасяли с почтителност към божествените неща и затова Полигнот е изобразил наказанието на извършилия светотатство.

7 Над фигурите, които изброих е Еврином. Според тълкувателите в Делфи той е един от демоните в Хадес, който изяжда цялата плът от труповете и оставя само костите им. Но “Одисея” на Омир, поемата, наречена “Миниада” и “Завръщанията”, макар и да говорят за Хадес и неговите ужаси, не знаят за никакъв демон с име Еврином. Аз обаче ще го опиша как изглежда и как е изобразен на картината. На цвят е между синьо и черно, като на месоядните мухи; озъбен е и седи, а под него е просната кожа на лешояд.

8 След Еврином са Ауге от Аркадия и Ифимедея. Ауге гостувала в дома на Тевтрант в Мизия и от всички жени, за които се разказва, че Херакъл се е сношавал, никоя не е родила син, който повече да прилича на баща си от нея. Карийците в Миласа отдават големи почести на Ифимедея.

29 Още над фигурите, които вече изброих, са Перимед и Еврилох, спътниците на Одисей, носещи жертвените животни; жертвите са черни овни. След тях има един седящ мъж, който според надписа е Окнос (Мързел). Нарисуван е как плете въже, а до него стои магарица и изяжда въжето толкова бързо, колкото той го плете. Казват, че този Окнос всъщност бил трудолюбив човек, но с жена прахосница. Всичко, което изработвал жена му бързо го пропилявала.

2 Тъй че, както предполагат, Полигнот е намекнал в картината за жената на Окнос. Знам също така, че йонийците, когато видят човек да се труди за нищо казват, че плете въжето на Окнос. Окнос е име, дадено на птица, от гадателите, които наблюдават птици, носещи лоши поличби. Този Окнос е най-големият и най-красивият от жеравите, една от най-редките птици.

3 На картината е изобразен и Титий; наказанието му е свършило, но от непрестанните изтезания е съвсем сломен, като смътно, измъчено видение. Като продължиш към следващата част на картината, много близо до мъжа, който усуква въжето виждаш изрисувана Ариадна. Тя седи на скала и гледа към сестра си Федра, която се люлее, хванала въжето от двете си страни. Фигурата й, колкото и изящно да е изобразена, ни намеква за смъртта на Федра.

4 Ариадна е била отнета от Тезей от Дионис, който отплавал на поход срещу него с по-голяма войска и или случайно се натъкнал на Ариадна, или я е пленил със засада. Този Дионис според мен е бил същият, който първи е повел военна експедиция срещу индите и за първи път е съединил с мост бреговете на реката Ефрат. Зевгма (Мост) е името, дадено на тази част от страната, където Ефрат е бил свързан с мост и до ден днешен все още е запазено въжето, с което е свързал реката; изплетено е от клони на лоза и бръшлян.

5 Елините, както и египтяните имат много легенди за Дионис. Под Федра е Хлорис, надвесена над коленете на Тюйя. Няма да сгреши този, който каже, че през целия си живот тези жени са останали приятелки. Защото Хлорис е дошла от Орхомен в Беотия, а другата е била дъщеря на Касталий от Парнас. Други са разказали тяхната история, как тази Тюйя се съчетала с Посейдон и как Хлорис заживяла с Нелей, сина на Посейдон.

6 До Тюйя стои Прокрида, щерката на Ерехтей, а след нея е Климена, обърнала гръб на Хлорис. В поемата “Завръщанията” се казва, че Климена била дъщеря на Миний, омъжила се за Кефалос сина на Деион и им се родил син Ификъл. Историята на Прокрида е разказана от всички, как се омъжила за Кефалос преди Климена и как била убита от съпруга си.

7 По-нататък от Климена ще видиш Мегара от Тива. Тази Мегара се омъжила за Херакъл, но след време се разделила с него, защото изгубил децата, които имал от нея и решил, че бракът му с нея е нещастен. Над главите на жените, които изброих е дъщерята на Салмоней, седяща на скала, до която стои Ерифила, пъхнала върховете на пръстите си в хитона при шията и човек може да се досети, че в гънките на химатиона си държи в едната си ръка прословутия наниз.

8 След Ерифила са изобразени Епенор и Одисей. Вторият е клекнал и държи меча си над ямата, към която се приближава прорицателят Тирезий. След Тирезий е Антиклея, майката на Одисей, на една скала. Вместо дрехи Елпенор е наметнат с рогозка, обичайно за моряците.

9 Под Одисей са представени Тезей и Пейритой, седящи на тронове. Първият държи в ръцете си меча на Пейритой и своя. Пейритой гледа към мечовете и човек може да се досети, че е им е ядосан затова, че са се оказали безполезни в дръзките им начинания. Поетът Паниасис казва, че Тезей и Пейритой не седели оковани в троновете си, а скалата се издигнала до телата им и служела вместо вериги.

10 Пословичното приятелство между Тезей и Пейритой е упоменато от Омир в двете му поеми. В “Одисея” Одисей казва на феаките:

Да можех повече мъже да видя от дните прежни, които искал съм да видя,

И Пейритой, и Тезей, все прочути чеда на безсмъртни54

А в “Илиада” той описва как Нестор съветва Агамемнон и Ахил, и между другото изрича следното:

Вече такива мъже не съм виждал и няма да видя

Както Дрианта, водач на войските, или Пиритоя,

Също Кенея, Ексадия и Полифема божествен,

още Тезея Егеев, подобен на бог олимпийски.55

30 След това Полигнот е нарисувал дъщерите на Пандарей. Омир е вложил в устата на Пенелопа думите,56 че родителите на девиците са загинали заради гнева на боговете, че са отгледани като сирачета от Афродита и получили дарове от други богини: от Хера мъдрост и красива външност, от Артемида висока снага, от Атина умения в неща, подобаващи за жени.

2 По-нататък той казва, че Афродита се възнесла на небето, за да осигури на момичетата щастлив брак и в нейно отсъствие били грабнати от Харпиите и дадени на Ериниите. Това е историята, предадена от Омир. Полигнот ги е нарисувал като момичета с цветни венци и играещи с астрагал, и им дава имената Камейро и Клитие. Трябва да се знае, че Пандарей е бил милетец от Милет в Крит, и е участвал в кражбата на Тантал и измамата с клетвата.

3 След дъщерите на Пандарей е Антилох, стъпил с единия си крак на скала, а лицето си е отпуснал на ръцете, а след Антилох е Агамемнон, подпрян на скиптър под лявата му мишница и държащ в ръцете си тояга. Протезилай е седнал, приковал поглед в Ахил. Такава е позата на Протезилай, а зад Ахил стои Патрокъл. С изключение на Агамемнон, тези фигури са без бради.

4 След тях е нарисуван Фокос като момче, а Йасей, с гъста брада, взима пръстен от лявата ръка на Фокос. Историята за това е следната. Когато Фокос, синът на Еак, отишъл от Егина в днешна Фокида и пожелал да царува над хората, живеещи в тази част на континента, и да се засели там, Йасей много се сприятелил с него. Между даровете, които му дал Йасей (както подобава за приятеби) бил и един пръстен-печат, скъпоценен камък, обкован със злато. Но когато Фокос скоро след това се върнал в Егина, Пелей веднага замислил да го убие. Поради това на картината, като спомен за голямото им приятелство, Йасей гори от желание да види пръстена и Фокос го е оставил да го вземе.

5 Зад тях е Майра, седнала на скала. За нея поемата “Завръщания” гласи, че все още била девица, когато изгубила живота си, като дъщеря на Пройт, сина на Терсандър, син на Сизиф. До Майра е Актеон, синът на Аристей, с майката на Актеон; в ръцете си държат малко еленче и сидят върху сърнешка кожа. До тях се е проснало ловджийско куче, намек за начина на живот на Актеон и как е намерил смъртта си.

6 Като обърнем поглед към по-ниската част на картината виждаме, веднага след Патрокъл, Орфей, седнал на нещо като могила; в лявата си ръка държи лира, а с дясната докосва върба. Докосва клоните, а на дървото са е облегнал. Дъбравата изглежда е на Персефона, където според Омир57 растат черни тополи и върби. Външността на Орфей е елинска и нито в облеклото, нито в прическата му има нещо тракийско.

7 От другата страна на върбата се е облегнал Промедонт. Според някои името Промедонт е съчинено от Полигнот; други твърдят, че Промедонт бил елин, който обичал да слуша всякакви видове музика, особено пеенето на Орфей.

8 В тази част на картината е Схедий, водил фокидците срещу Троя, а след него е Пелиас, седящ на трон, със сива коса и сива брада, и гледащ към Орфей. Схедий държи кама и е увенчан с венец от трева. Тамирис седи до Пелиас. Изгубил е зрението си; изглежда съвсем смирен; косата и брадата му са дълги; в нозете му лежи захвърлена лира със счупени рога и скъсани струни.

9 Над него е Марсий, седящ на скала, а до него е Олимп, с външност на момче в разцвета на младостта си, което се учи да свири на флейта. Фригите в Келайнитвърдят, че реката, преминаваща през града била някога велик свирач на флейта и също така твърдят, че “Песента за майката”, мелодия за флейта, е била съчинена от Марсий. Твърдят също така, че са отблъснали войската на галатите с помощта на Марсий, който ги опазил от варварите с водата от реката и с музиката на флейтата си.

31 Ако отново погледнеш към горната част на картината, ще видиш до Актеон Аякс от Саламин, а също и Паламед и Терсит, играещи на зар, изобретението на Паламед; другият Аякс ги гледа как играят. Цветът на втория Аякс е като на претърпял корабокрушение моряк, с все още засъхналата сол по лицето му.

2 Полигнот съзнателно е събрал в една група враговете на Одисей. Аякс, синът на Ойлей, е намразил Одисей, защото Одисей е подтикнал елините да го пребият с камъни заради насилието над Касандра. Паламед, както знам от прочетеното в епоса “Киприя”, бил удавен, когато отплавал да лови риба и убийците му били Диомед и Одисей.

3 Мелеагър, синът на Ойней, е по-високо в картината от Аякс, сина на Ойлей, и като че ли гледа към Аякс. Паламед няма брада, но другите са брадати. Колкото до смъртта на Мелеагър, Омир58 казва, че Еринията чула проклятията на Алтея и това било причината за смъртта на Мелеагър. Но т. нар. Поема “Евои” и “Миниадата” са единодушни с различното си обяснение. Защото според тези поеми Аполон помогнал на Куретите с етолийците и Мелеагър е убит отАполон.

4 Историята за главнята, как била дадена от Мойрите на Алтея, как Мелеагър нямало да умре преди главнята да бъде погълната от огън и как Алтея я изгорила в гнева си – тази история за първи път е била използвана като сюжет за драма от Фриних, сина на Полифрадмон, в неговата “Плевронии”:

Че орис смразяваща

Той не избегна, а бързият пламък погълна го,

Както главнята унищожена бе от майка му ужасна, злодейката.59

Изглежда обаче, че Фриних не е развил историята с лично въображение, а само се е докоснал до нея така, както е на устата на всеки в Елада.

5 В долната част на картината, след тракиеца Тамирис е Хектор, седящ с две ръце отпуснати на лявото коляно в израз на дълбока скръб. След него е Мемнон, седящ на скала и Сарпедон до Мемнон. Сарпедон е заровил лицето си в шепите, а едната ръка на Мемнон лежи на рамото на Сарпедон.

6 Всички са брадати; а на хламидата на Мемнон са извезани птици. Наричат се Мемнониди и хелеспонтийците твърдят, че всяка година в определени дни отиват на гроба на Мемнон и помитат цялата част от гробницата, която не е обрасла с дървета или трева, и я напръскват с мокрите си криле с водата от Айсепос.

7 До Мемнон е нарисувано голо етиопско момче, защото Мемнон е бил цар на етиопското племе. В Илион обаче е дошъл не от Етиопия, а от персийската Суза и от реката Хоаспес, след като покорил всички народи, живеещи между тези земи. Фригийците и до ден днешен показват пътя, по който е превел войската си, избирайки най-краткия маршрут. Пътят е накъсан от местта за спиране.60

8 След Сарпедон и Мемнон е Парис, все още голобрад. Пляска с ръце като дивак и ще речеш, че все едно Парис вика Пентезилея с пляскане на ръцете. Пентезилея също е там, гледа към Парис, ако се съди по килналата й глава като че ли изразява своята неприязън и презрение. На външност Пентезилея е девица, носи лък като скитските лъкове и е наметната с леопардова кожа на раменете.

9 Жените след Пентезилея носят вода в счупени стомни; едната е изобразена в разцвета на младостта си, другата вече е в зряла възраст. Няма отделни надписи над всяка от двете жени, но има един общ над двете, който гласи, че са от посветените.

10 Над тях е Калисто, дъщерята на Ликаон, Номия и Перо, дъщеря на Нелей. За нейна зестра Нелей поискал биковете на Ификъл. За постелка Калисто има меча кожа и стъпалата й лежат върху коленете на Номия. Вече споменах, че според аркадците Номия61 е тяхна местна нимфа. Според поетите нимфите живеят много дълго, но не са безсмъртни. След Калисто и жените с нея има очертание на стръмен склон и Сизиф, синът на Еол се напряга с все сили да избута камъка нагоре.

11 Нарисуван е също така и питос, и един старец, с момче и две жени. Едната от тях, която е млада, е под скалата; другата е до стареца и е на неговата възраст. Другите носят вода, но човек би могъл да предположи, че стомната на старицата е счупена. Това, което е останало от водата в чирепа тя го излива в питоса. Стигнахме до извода, че тези хора също не са зачитали ритуалите на Елевзинските мистерии. Защото по-древните елини са гледали на Елевзинските мистерии като на по-висши от всички други божествени неща, както боговете са по-висши от херосите.

12 Под питоса е Тантал, изтърпяващ всички мъки, за които говори Омир62, и отгоре на това ужаса с камъка, надвиснал над него. Полигнот явно е следвал описанието на Архилох, но не знам дали Архилох е заел от други или е негова измислица, която е въвел в поемата си. Толкова много са фигурите и толкова много са прелестите им в тази картина на тасоския художник.

32 До периболоса има театър, който си заслужава да се види, а като се качваш нагоре от периболоса … и има статуя на Дионис, посветена от жителите на Книдос. Пистата за надбягване на коне в Делфи е в най-високата част на града. Направен е от камъка, който е най-обичайният за Парнас, докато атинянинът Ирод не го изградил отново от пентелезийски мрамор. Такива са нещата в Делфи, които по мое време си заслужава да се опишат.

2 На път от Делфи към върха на Парнас, на около шестдесет стадия от Делфи има бронзова статуя. Изкачването до пещерата на Корикия е по-лесно за пешеходец, отколкото за мулета или коне. Малко по-преди63 споменах, че тази пещера е наречена на името на нимфа Корикия и от всички пещери, които съм видял тази като че ли най-много заслужава да види човек.

3 Невъзможно би било да се разбере дори само броят на пещерите, гледащи към брега или дълбокото море, ала най-прочутите в елинските или чуждите земи са следните. Фригите на река Пенкелас и заселилите се първоначално в тази земя от азанийците в Аркадия показват на гостите една пещера, наречена Стеунос, която е кръгла и красива с височината си. Посветена е на Майката и вътре има нейна статуя.

4 Темисонион над Лаодикея също е населен от фриги. Когато войската на галатите опустошавала Йония и границите на Йония, темисонийците, както казват самите те, са били спасени от Херакъл, Аполон и Хермес, като показали в сънища на управителите им една пещера и заповядали в тази пещера да се скрият жените и децата на темисонийците.

5 По тази причина пред пещерата те са поставили малки статуи, наречени “Боговете на пещерата”, на Херакъл, Хермес и Аполон. Пещерата се намира на около тридесет стадия от града и в нея има водни извори. Вход в пещерата няма, слънчевата светлина не стига далече и по-голямата част от тавана е много близо до пода.

6 Също така близо до Магнезия на река Летей има място, наречено “Аулай” (Зали), където има пещера, посветена на Аполон, не особено забележителна с размерите си, но статуята на Аполон е наистина много стара и дарява сила и за най-трудното начинание. Мъжете, посветили се на бога скачат от стръмнините и високите скали, изтръгват изключително високи дървета и вървят с този товар по най-тесните пътеки.

7 Но Корикийската пещера надвишава по големина тези, които споменах и е възможно да се премине през по-голямата й част дори без осветление. Покривът се издига достатъчно над пода, а водата, отчасти бликаща от извори, но в повечето случаи капеща от покрива е оставила ясно видими следи от капките по пода навсякъде из пещерата. Живеещите около Парнас вярват, че тя е посветена на Корикийските нимфи и особено на Пан. От Корикийската пещера е трудно дори за пешеходеца да стигне до височините на Парнас. Върховете са над облаците и там жените тюйади бесуват в чест на Дионис и Аполон.

8 Титорея е според мен на разстояние от около сто и осемдесет стадия от Делфи, на пътя, минаващ през Парнас. Пътят не е изцяло планински, пригоден е дори за возила, но казват, че е дълъг много стадии. Зная, че Херодот64 в описанието си на Мидийското нашествие дава на града име, различно от това в оракулите на Бакис.

9 Защото Бакис е нарекъл жителите му титореи, но в описанието на Херодот се казва, че при настъплението на варварина тамошните жители избягали по височините и че името на града било Неон, а Титорея било името на върха на Парнас. Изглежда, че първоначално Титорея се наричал целият район; но след време, когато хората се преселили от селата, градът също започнал да се нарича Титорея, а не Неон повече. Местните твърдят, че Титорея е наречена така на името на нимфа, една от онези, които в стари времена според разказите на поетите се раждали от дървета и особено от дъбове.

10 Едно поколение преди аз да се родя, по волята на божеството Титорея западнала. Останали са постройките на театъра и периболоса на много древна агора. Най-забележителните неща в града са свещената дъбрава, храма и статуята на Атина. Там също е гробницата на Антиопа и Фокос. В описанието си на Тива вече споменах65 как Антиопа обезумяла заради гнева на Дионис и причината, поради която си навлякла божия гняв;

11 Казах също как Фокос, синът на Орнитион, се влюбил в нея, как тя се е омъжила за него и е погребана с него, и какво казва прорицателят Бакис за общото на техния гроб с този на Зет и Амфион в Тива. В града не намерих нищо друго забележително, освен това, което вече споменах. През Титорея преминава река, осигуряваща на жителите питейна вода. Слизат на брега и си вадят вода оттам. Името на реката е Кахалес.

12 На седемдесет стадия от Титорея има храм на Асклепий, наречен Архагетас (Основател). Почитат го самите титореи и в не по-малка степен – останалите фокидци. Вътре в свещения участък има жилища за молителите на бога и техните роби. В средата е божият храм и каменна статуя, с брада, дълга над две стъпки. Вдясно от статуята е поставено ложе. Обичайно е на бога да се принася в жертва всякакви животни, с изключение на кози.

13 На около четиридесет стадия от Асклепиона има свещен участък и олтар на Изида, най-светия от всички, направени от елините за египетската богиня. Защото титореите смятат, че е грешно да се живее около него и никой не може да влезе в светилището, освен онези, които Изида сама е зачела, като ги е поканила в сънищата им. Същото правят и боговете на долния свят в градовете над реката Меандър; защото на всички, които те пожелаят да посетят светилищата им, изпращат съновидения.

14 Два пъти всяка година в земята на титореите се провежда празненство в чест на Изида, веднъж напролет и веднъж наесен. На третия ден преди всеки от празниците тези, на които е позволено да влязат почистват светилището по някакъв таен начин и изгарят, винаги на едно и също място останките, които може да са намерили от жертвите от предишното празненство. Пресметнахме, че разстоянието от светилището до това място е два стадия.

15 Това правят през този ден около светая светих, а на следващия ден дребните търговци си правят навеси от тръстика или друг материал, какъвто се намери. В последния от трите дни правят панаир, продават се роби, всякакъв вид добитък, дрехи, сребро и злато.

16 Следобеда се залавят с принасянето на жертви. По-богатите принасят бикове и сърни, по-бедните – гъски и токачки. Но не е обичайно за жертви да се принасят овци, свине или кози. Тези, чиято длъжност е да изгарят жертвите66 и да ги пращат в светилището … след началото увиват жертвите в груб или фин лен; този начин на приготовление е египетски.

17 Всичко, посветено за жертва се повежда в процесия; някои изпращат жертвите до светилището, а други изгарят тръстиковите навеси пред светилището и бързо си отиват. Разправят, че един човек, който не бил от тези, дето могат да слизат в светая светих веднъж, когато започнала да гори кладата, влязъл в светилището, воден от дръзко любопитство. Казват, че навсякъде виждал призраци и след като се върнал в Титорея и разказал какво е видял, се простил с живота си.

18 За подобна история чух от един финикиец, че египтяните провеждат празника в чест на Изида по време, когато според тях тя скърби за Озирис. По това време нивото на Нил започва да се покачва и сред мнозина от местните жители съществува приказка, че това, което кара реката да се вдигне и да напои нивите им са сълзите на Изида. Та по това време, според моя финикиец, римският управител на Египет подкупил едного, за да слезе в светилището на Изида в Копт. Той наистина слязъл и излязъл от светилището, но след като разказал какво е видял, и той умрял веднага, както ми казаха. Тъй че изглежда стихът на Омир67 че боговете са страшни, когато се лично покажат, казва истината.

19 По изобилие титорейският зехтин отстъпва на атическия и сикионския, но по цвят и приятност надминава иберийския зехтин и този от остров Истрия. От зехтина извличат всякакви масла и пращат на императора.

33 Друг път от Титорея е този, който води за Ледон. Някога Ледон също е бил смятан за град, но по мое време поради слабост ледонийците са напуснали града и обитателите по р. Кефис бяха около седемдесет души. Все пак обиталищата им носят името Ледон и гражданите, също като панопеите имат правото да бъдат представяни на общото събрание на фокидците. Развалините на древния Ледон се намират на четиридесет стадия от днешните обитатели на Кефис. Казват, че градът получил названието си от местен човек.

2 И други градове са претърпявали непоправими щети поради греха на свои граждани, но разрушението на Илион било пълно, след като паднал заради безчестието, извършено от Александър срещу Менелай, и Милет заради несдържаността на Хистией и страстта му ту да завладее града и земята на едоните, ту да бъде включен в съвета на Дарий, ту да се върне в Йония. Така и Филомел заради своето безчестие донесъл наказанието на цялото гражданство на Ледон.

3 Лилая е на един зимен ден път от Делфи; пресметнахме, че дължината на пътя, минаващ през Парнас е сто и осемдесет стадия. Дори след като градът бил възстановен, жителите му претърпели за втори път нещастия от македоните. Обсадени Филип, сина на Деметрий, те се споразумели и се предали, и в града се настанил гарнизон, докато един местен мъж, на име Патрон, събрал срещу гарнизона всички граждани, годни да носят оръжие, надвили македоните в битка и ги принудили да се изтеглят с примирие. От благодарност за доброто му дело лилаяните са посветили негова статуя в Делфи.

4 В Лилая също така има театър, агора и бани. Има и светилище на Аполон и на Артемида. Статуите им са изправени, в атически стил и от мрамор от пентелезийските кариери. Казват, че Лилая била от т. нар. Наиди, дъщеря на реката Кефис, и че градът е наречен на тази нимфа. Тук са изворите на реката.

5 Не винаги е тихо, когато извира от земята, но обикновено някога по обед тя вдига шум. Ревът на водата може да се сравни с бичи рев. На есен, лете и напролет климатът в Лилая е умерен; но планината Парнас не позволява зимата да е мека.

6 Харадра е на двадесет стадия разстояние, разположен е върху висока стръмнина. Жителите й са в недостиг на питейна вода; водата им за пиене е от реката Харадрос и трябва да слизат до нея три стадия надолу. Тази река е приток на Кефис и според мен градът е наречен на Харадрос. В агората на Харадра има олтари на Херосите, както ги наричат, според някои това са Диоскурите, а според други – местни хероси.

7 Земята до Кефис определено е най-хубавата във Фокида за садене, сеене и паша. Тази земя също така е най-обработваната, затова казват, че стихът

всички, заселени чак до брега на Кефис велелепен,68

намеква не за град Парапотамии (Крайбрежен), а за селяните по брега на Кефис.

8 Това обаче е в противоречие с историята на Херодот,69 както и със записите за победи на Питийските игри. Защото Питийските игри са били учредени от Амфиктионите и на този първи сбор един парапотамиец на име Айхмеас спечелил наградата в юмручен бой за момчета. Също така Херодот, когато изброява градовете, опожарени от царя Ксеркс във Фокида, включва сред тях и града Парапотамии. Парапотамии обаче не е бил възстановен от атиняните и беотийците, а жителите му, малобройни и тласнати от бедността, били разпределени по други градове. Не намерих останали развалини от Парапотамии, нито се помни мястото, където е бил градът.

9 Пътят от Лилая до Амфиклея е шестдесет стадия. Името на тази Амфиклея е сгрешено от местните. Херодот, следвайки най-древните описания, го е нарекъл Амфикая; но Амфиктионите, когато издали решението си за разрушаването на градовете във Фокида, са му дали името Амфиклея. Местните жители разказват за него следната история. Някакъв властник, подозирайки, че враговете му замислят да убият невръстния му син, сложил бебето в една делва и го скрил на такова място в земята на града, където смятал, че ще е най безопасно. Вълк нападнал детето, но една змия се увила около съда и го пазела зорко.

10 Когато бащата на детето дошъл, помислил си, че змията се кани да нападне детето, хвърлил копието си и убил и змията, и рожбата си. Но когато пастирите му казали, че е убил благодетеля и пазителя на детето си, той вдигнал обща клада и за детето и за змията. Казват, че и до днес мястото наподобява горяща клада и твърдят, че след тази случка градът се наричал Офитея (от “офис”, змия).

11 Празнуват оргии в чест на Дионис, които си струва да се видят, но в светилището не се влиза, нито имат някакво изображение на бога, което да се види. Хората на Амфиклея казват, че този бог е техен предсказател и помагач в болести. Болестите на самите амфиклейци и на техните съседи се лекуват със сънища. Оракулите на бога се предават на жреца, който ги изрича, изпаднал в божествено вдъхновение.

12 На петнадесет стадия от Амфиклея е Тритонион, разположен на равно. В него няма нищо забележително. От Тритонион до Дрюмея са двадесет стадия. Там, където пътят се слива при Кефис с правия път от Амфиклея до Дрюмея,70 тритонийците имат свещена дъбрава и олтари на Аполон. Направен е и храм, но без статуя. Дрюмея е на осемдесет стадия от Амфиклея, наляво . . . според описанието у Херодот,71 но в по-ранни дни навбулии. Жителите казват, че ойкистът им бил Навбул, синът на Фокос, синът на Еак. В Дрюмея има древно светилище на Деметра Тезмофорос (Законодателка), с изправена каменна статуя. Всяка година в нейна чест устройват празненствата Тезмофории.

34 След Делфи Елатея е най-големият град във Фокида. Намира се надолу от Амфиклея и пътят от Амфиклея до нея е дълъг сто и осемдесет стадия, равен в по-голямата си част, но с леко нанагорнище близо до града Елатея. В равнината тече Кефис, а най-обичайната птица по бреговете й е дроплата.

2 Елатеите успели да отблъснат македонската армия на Касандър и да се спасят от войната, поведена от Таксил, стратега на Митридат срещу тях. От благодарност за това дело римляните са им дали правото да живеят свободно в земята си и да не плащат данъци. Твърдят, че родът им е иноземен и че са дошли в стари времена от Аркадия. Защото казват, че когато флегийците тръгнали срещу светилището в Делфи, Елатос, синът на Аркад, дошъл да помогне на бога и с армията си се задържал във Фокида, като станал ойкист (основател) на Елатея.

3 Елатея трябва да се включи между градовете на фокидците, опожарени от Мидиеца. Някои нещастия Елатея претърпяла с другите фокидци, но е преживявала и свои, наложени й от съдбата чрез македоните. Във войната, поведена от Касандър, Олимпиодор бил главният виновник македоните да се принудят да вдигнат обсадата. Филип, синът на Деметрий, вдъхнал ужас на гражданите на Елатея и в същото време изкусил с подкупи най-властните в града.

4 Римският император Тит (Фламинин), който получил заръка от Рим да дари свободата на всички елини, обещал на Елатея да върне древното й самоуправление, и с пратеници уговорил гражданите й да се отцепят от Македония. Но те или управителите им се оказали толкова глупави, че останали верни на Филип и римляните ги покорили с обсада. По-късно елатейците удържат обсадата на варварите от Понта под водачеството на Таксил, стратега на Митридат. Като награда за това дело римляните са им дали свободата.

5 По мое време разбойническата сган на костобоките прегазиха Елада и наред с други градове, стигнаха до Елатея. Някой си Мнезибул събрал около себе си отряд мъже и избил мнозина от варварите, но самият той паднал в битката. Този Мнезибул е спечелил няколко награди по бягане, между които на един стадий и двойно бягане с щит, на двеста тридесет и петата олимпиада.72 В “Улицата на бегача” в Елатея има бронзова статуя на Мнезибул.

6 Агората си струва да се види, както и фигурата на Елатос, изваяна в релеф на мраморна плоча. Не знам дали са направили плочата за да го почетат като свой ойкист, или просто като надгробен паметник. Построен е храм на Асклепий, със статуя на бога, с брада. Имената на творците й са <Тимокъл> и <Тимархид> от Атика. В края на града вдясно има театър и древна бронзова статуя на Атина. Казват, че богинята им помогнала срещу варварите на Таксил.

7 На около двадесет стадия от Елатея има светилище на Атина с прозвище Краная. Пътят се издига нагоре, но толкова полека, че нанагорнището не причинява умора – всъщност човек едва го забелязва. В края на пътя има хълм, който макар да е стръмен в по-голямата си част, нито е много голям, нито много висок. На този хълм е построено светилището, с портици и жилища по тях, където живеят тези, чиито задължение да очакват богинята и най-вече жрецът.

8 Жреците ги избират от все още невъзмъжали момчета, като се грижат срокът му на служба да изтече преди да е възмъжал. Службата продължава пет години, през които той живее с богинята и се къпе във вани по древен обичай. Тази статуя също са я направили <синовете> на <Поликъл>. Въоръжена е като за битка, а на щита е изсечено в релеф копие на изсеченото на щитя на онази, която атиняните наричат ппартенос (Девата).

35 За да стигнеш до Аби и Хиамполис от Елатея, можеш да хванеш по планинския път вдясно от град Елатея, но главният път от Орхомен до Опунт също води до тези градове. Прочие, ако тръгнеш по пътя от Орхомен до Опунт, и завиеш малко наляво, излизаш на пътя за Аби. Хората на Аби казват, че са дошли във Фокида от Аргос и че градът е получил името си от Абас, ойкистът му, който бил син на Линкей и Хипермнестра, дъщерята на Данай. Аби от стари времена се е смятал за свят на Аполон и тук също има прорицалище на този бог.

2 Отношението на персите към бога в Аби било много различно от почитта, проявена от страна на римляните. Защото докато римляните са дали самоуправление на Аби заради почитта им към Аполон, то армията на Ксеркс е опожарила светилището в Аби, както и други. Елините, противдопоставили се на варварите решили да не възстановяват изгорените от тях светилища, а да ги оставят за вечни времена като паметници на омразата им. Тъкмо заради това храмовете в земята на Халиарт, както и атинските храмове на Хера по пътя за Фалерон и на Деметра във Фалерон и до ден днешен си стоят полуизгорени.

3 Така предполагам е изглеждало и светилището в Аби след нашествието на Мидиеца, докато по време на Фокидската война някои фокидци, надвити в сражение потърсили убежище в Аби. Тиванците ги подпалили, а с бежанците и светилището, което изгоряло за втори път. Стоеше си обаче и по мое време, най-крехката постройка, пострадала от огъня, преживяла разрушителния персийски пожар и довършена от беотийските пламъци.

4 До големия храм има друг, по-малък, вдигнат за Аполон от император Адриан. Статуите тук са по-ранни, посветени от самите абии; направени са от бронз и всички са изправени, Аполон, Лето и Артемида. В Аби има театър, както и агора, и двете със стара архитектура.

5 Като се върнеш на правия път за Опунт, стигаш до Хиамполис. Самото му име ти подсказва кои са били първоначалните му обитатели и откъде са били изгнани, когато са дошли в тази земя. Защото тук са дошли хиантите от Тива, когато избягали от войската на Кадъм. В по-стари времена градът е бил наричан от съседите му “града на хиантите”, но след време се наложило името Хиамполис.

6 Макар Ксеркс да е изгорил града, а по-късно Филип да го е сринал до основи, все пак е останала старата агора, булевтерион (неголяма постройка) и театър, близо до портите. Император Адриан е построил стоа, носеща името на посветилият я император. Гражданите имат само един кладенец и той е единственият им водоизточник, както за пиене, така и за миене; от никой друг източник не могат да получават вода, освен когато вали дъжд.

7 Над всички божества те почитат Артемида, на която имат храм. Не можах да открия каква е статуята й, защото е прието да отварят светилището не повече от два пъти в годината. Казват, че какъвто добитък принесат в жертва на Артемида, расте без болести и по-тлъст от друг добитък.

8 Правият път до Делфи, който води през Панопей, покрай Давлида и пътя Схисте (“Цепнатината”), не единственият проход от Херонея до Фокида. Има и друг път, груб и в по-голямата си част планински, който води от Херонея до фокидския град Стирис. Дължината на пътя е сто и двадесет стадия. Жителите му твърдят, че произходът им не е фокидски, а че са атиняни и че са дошли от Атика с Петей, сина на Орней, когато бил подгонен от Атина от Егей. Добавят, че тъй като повечето от тръгналите с Петей били от дема Стирия, градът получил името Стирис.

9 Жилищата на стиритите са на високо и каменисто място. Затова през лятото водата им е оскъдна; кладенците им са малко, а и водата не е добра. Тези кладенци осигуряват вода за миене за хората и за поене на животните, но за питейна вода трябва да слизат на около четири стадия и да вадят от един извор. Изворът е в дупка, вкопана в скалите и трябва да слязат до него, за да си донесат вода.

10 В Стирис има светилище на Деметра с прозвище Стирия. От кирпич е; статуята е от пентелезийски мрамор и богинята държи факли. До нея, овързана с ленти73, има статуя на Деметра, една от най-древните, които съществуват на тази богиня.

36 От Стирис до Амброс са около шестдесет стадия. Пътят е равен, на едно равнище с върховете от двете му страни. По-голямата част от равното е обрасло с лози, а в земята на Амброс расте и един храст, макар и не толкова нагъсто, колкото лозите. Този храст йонийците, както и останалите елини наричат “коккос”, а галатите над Фригия на своя език го наричат “хис”. Този коккос израство колкото т. нар. “рамнос”; листата му са по-тъмни и по-меки от мастиковото дърво, макар че в други отношения си приличат.

2 Плодът му е като плода на кучето грозде, а на големина е колкото на глуш. В плода на коккоса се въди една дребна твар. Ако излезе на въздух, когато плодът е узрял, става като комарче и веднага отлита. Но те събират плода на коккоса преди съществото да се е раздвижило и използват кръвта му за боядисване на вълна.

3 Амброс е разположен в подножието на планината Парнас, срещу Делфи. Казват,че градът е наречен на хероса Амброс. Когато започнали войната с македоните на Филип, тиванците обкръжили Амброс с двойна стена. Направена е от местен камък, черен на цвят и много твърд. Всеки кръг на стената е с ширина малко под един разтег (1.85 м), а височината е два и половина разтега освен там, където е рухнала.

4 Разстоянието между първия и втория кръг е един разтег. Строежът на кули, зъбери и каквато и да било украса били изоставени напълно, защото единствената цел на гражданите му била непосредствената защита. В Амброс има малка агора, а повечето от вдигнатите в нея статуи са съборени.

5 Пътят за Антикира отначало върви нагоре. На около два стадия нагоре по склона има равно място и вдясно от пътя – светилище на Артемида с прозвище Диктинска. Гражданите й отдават високи почести. Статуята е в егински стил и е изработена от черен камък. От светилището на Диктинската богиня пътят продължава надолу чак до Антикира. Казват, че в стари времена името на града било Кипарисос и че Омир в каталога на фокидците74 е решил да го нарече с това име, въпреки че по негово време вече се е наричал Антикира, защото Антикирей е бил съвременник на Херакъл.

6 Градът е разположен над развалините на Медеон. В началото на описанието си на Фокида споменах, че хората на Антикира са виновни за светотатството над светилището в Делфи.75 Били са изгнани от отечеството си от Филип, сина на Аминта и още веднъж от римлянина Отилий, защото били поданици на цар Филип, сина на Деметрий. Атилий бил изпратен от Рим да помогне на атиняните срещу Филип.

7 Планините след Антикира са много скалисти и на тях кукурякът расте в изобилие. Черният кукуряк праща хората, които го вземат по нужда и прочиства червата; свойството на другия, белия е да прочиства с повръщане. Като очистително се използва коренът на кукуряка.

8 В агората на Антикира има бронзови статуи, а в залива има малко светилище на Посейдон, изградено с необработени камъни. Вътрешността е покрита с гипсова мазилка. Статуята, изработена от бронз е стояща фигура с единия крак върху делфин. От тази страна едната му ръка е на бедрото; в другата ръка държи тризъбец.

9 Срещу гимназиона, в който са направени баните има друг гимназион, стар, и в него стои бронзова статуя. Надписът на нея гласи, че Ксенодам от Антикира, панкратиаст, е спечелил олимпийска победа в състезание за мъже. Ако надписът е верен, изглежда, че този Ксенодам е спечелил венеца с дивия лавър на двеста и единадесетата олимпиада.76 Но това е единстената олимпиада, пропусната в архивите на Елея.

10 След агората има кладенец, който се пълни от извор. Над кладенеца има покрив, който да го засланя от слънцето с колони, крепящи покрива. Малко по-високо от кладенеца има гробница, построена с каквито камъни са се намерили. Казват, че тук са погребани синовете на Ифит; единият се върнал невредим от Илион и е умрял в родната си земя. Другият, Схедий, както твърдят, е загинал в Троада, но и неговите кости били донесени.

37 На около два стадия от града има една висока скала – скалата образува част от планински връх – с построено на нея светилище на Артемида. Статуята на Артемида е една от творбите на <Праксител>; в дясната си ръка носи факел и колчан през рамото, а от лявата й страна има куче. Статуята е по-висока и от най-високата жена.

2 Има една гранична до Фокида земя, наречена на Булон, водача на поселничеството, основано от съюз на преселници от градовете в древна Дорида. За булиите се разправя, че (когато) Филомел и фокидците … общото събрание. От Булида до Тисбе в Беотия пътят е осемдесет стадия; но не знам дали във Фокида изобщо има път по суша от Антикира, толкова сурови и трудни за преминаване са планините между Антикира и Булида. До залива в Антикира по море са сто стадия, а пътят по суша от залива до Булида пресметнахме, че е около седем стадия.

3 Тук в морето се влива река, наричана от местните Хераклеон. Булида е разположена нависоко и покрай нея минават пътуващите по море от Антикира до Лехеон в земята на коринтяните. Над половината от жителите й събират раковината, от която се прави пурпурната боя. Постройките в Булида не са много впечатляващи; сред тях е светилището на Артемида и друго на Дионис. Статуите са от дърво, но не можах да преценя кой е авторът. Богът, най-много почитан от булиите, го наричат Мегистос (Най-великия), прозвище на Зевс, предполагам. В Булида има извор, наречен Саунион.

4 Дължината на пътя от Делфи до Кира, пристанището на Делфи, е шестдесет стадия. Като слезеш на равното стигаш до хиподрум, където се провеждат питийските конни състезания. В описанието си на Елида предадох77 историята на Тараксип в Олимпия и е възможно надбягването с коне в чест на Аполон също да е навреждало тук и там на някой състезател, защото във всяко човешко деяние съдбата носи или добър късмет, или лош. Но само по себе си надбягването с коне не смущава конете, нито заради някой херос, нито по друг повод.

5 От Кира нататък равнината общо – взето е гола и обитателите й не садят дървета, или защото е прокълната, или защото знаят, че почвата е безплодна за отглеждане на дървета. Казват, че до Кира … и че мястото е получило сегашното си име от Кира. Омир, в “Илиада”78 обаче, а също и в химна на Аполон79 нарича града с древното му име Криса. По-късно гражданите на Кира извършили светотатство към Аполон, най-вече като си присвоили част от земята на бога.

6 Прочие, Амфиктионите решили да поведат война срещу кираите, поставили начело на войската си Клистен, тиран на Сикион и повикали Солон от Атина да ги съветва. Когато попитали за победата, Пития им отговорила:

Няма да вземете и не ще съборите кулата на този град,

докато не е заляла земята ми свещена вълната

на синеока Амфитрита, над тъмновиненото море.

Прочие, Солон ги убедил да посветят на бога земята на Кира, за да може морето да стане съседно на свещената земя на Аполон.

7 Солон измислил и друга хитрина срещу кираите. Водата на река Плейстос течала през канал до града, а Солон я отклонил в друга посока. След като кираите продължавали да се държат срещу обсадителите, пиейки кладенчова и дъждовна вода, Солон хвърлил в Плейстос корени на кукуряк и след като решил, че във водата има вече достатъчно от лекарството, отново я върнал в канала. Кираите пили обилно от водата, защитниците по стените хванали непрекъсваща диария и изоставили постовете си,

8 а Амфиктионите завзели града, наложили на кираите божието наказание и Кира е пристанището на Делфи. Забележителностите му включват храм на Аполон, Артемида и Лето, с много големи статуи в атически стил. На същото място кираите са поставили Адрастея, но по големина тя отстъпва на другите статуи.

38 Земята на локрите, наречени озоли е до Фокида срещу Кира. Чел съм различни обяснения за прозвището на тези локри и ще ги предам всички на читателите си. Орестей, синът на Девкалион, царя на тази земя, имал една кучка, която вместо кутре родила пръчка. Орестей заровил пръчката и на пролетта, според легендата, от нея израсла лоза и от клоните (“озои”) на пръчката народът получил името си.

2 Според други Несос, когато пътувал за Евенос бил ранен от Херакъл, но не умрял веднага, а успял да избяга в родината си; когато умрял, тялото му гниело непогребано и отделяло тук лоша миризма (“озме”). Според трето обяснение изпаренията на една река и самата й вода имат особена миризма; според четвъртото, тук расте в изобилие асфодел и щом разцъфти…заради миризмата.

3 Според друга история първите й обитатели били местни хора, но тъй като все още не знаели да тъкат платове за дрехи, за защита срещу студа използвали неощавени животински кожи, като за хубост ги обличали с козината навън. Така че кожата им миришела толкова лошо, колкото кожите, с които били облечени.

4 На сто и двадесет стадия от Делфи е Амфиса, най-големият и прочут град на Локрида. Жителите му твърдят, че са етолийци, защото ги е срам да се наричат озоли. В подкрепа на това твърдение изтъкват, че когато римският император80 изкарал етолийците от домовете им, за да основе новия град Никополис, по-голямата част от хората отишли в Амфиса. Първоначално обаче родът им е бил локрийски. Казват, че името на града идва от Амфиса, дъщеря на Макар, сина на Еол, и че Аполон бил неин любовник.

5 Градът е построен красиво, а най-големите му забележителности са гробницата на Амфиса и гробницата на Андраймон. С него, както казват, е била погребана жена му Горге, дъщеря на Ойней. На акропола на Амфиса има храм на Атина с права бронзова статуя, донесена, както казват, от Илион от Тоант, като част от плячката от този град. Но не съм убеден.

6 Защото в по-ранна част на своя труд казах,81 че двама самосци, Ройкос, синът на Филей и Теодор, синът на Телекъл, са открили как най-добре да се топи медта и да плавят този метал. Не съм открил запазена творба на Теодор, поне от бронз. Но в светилището на Артемида Ефеска, като влезеш в постройката с картините, над олтара на Артемида има каменна стена, наречена на Артемида Прототрония (на Първия трон). Между фигурите, подредени на стената в края има една статуя на жена, творба на <Ройкос>, наричана от ефесците Нюкс (Нощ).

7 От пръв поглед се вижда, че тази статуя е по-стара и в по-груб стил, отколкото Атина в Амфиса. Амфисците също празнуват мистерии в чест на т. нар. “Момчета царе”. Обясненията кои богове са тези “Момчета царе” са различни; според някои това са Диоскурите, според други – Куретите, а трети, които се считат за по-сведущи твърдят, че са Кабирите.

8 Другите градове на тези локри са следните: По-навътре в сушата от Амфиса и над нея се намира Мюония, на разстояние от тридесет стадия. Тъкмо нейните жители са посветили в Олимпия щита на Зевс. Градът е разположен на една височина и има свещена дъбрава на боговете Мейлихии (Благосклонните). Жертвите на боговете Мейлихии се принасят нощем и обичаят е месото да се изяде на място преди съмване. Отвъд града има свещен участък на Посейдон, наречен Посейдонион и в него – храм на Посейдон. Но по мое време статуята не беше останала.

9 Тези, прочие, живеят над Амфиса. На морския бряг е Еантея, съседна на която е Навпакт. Другите, без Амфиса, са под управлението на ахеите от Патри, това право им го е дал император Август. В Еантея има светилище на Афродита, а малко след града има свещена дъбрава от кипарисови дървета и борове; в свещената дъбрава има храм на Артемида и (нейна) статуя. Видях, че от времето стенописите са изгубили цветовете си и не е останало нищо, което си заслужава да се гледа.

10 Предполагам, че градът е получил името си от някоя жена или нимфа, а колкото до Навпакт чух да разказват, че дорийците под властта на Аристомах са построили тук корабите, с които са се прехвърлили в Пелопонес и с това са дали име на мястото.82 Описанието ми на Навпакт, как атиняните са го взели от локрите и са го дали за заселване на хората, напуснали Итома при земетресението в Лакедемон, и как, след атинското поражение при Егоспотами, лакедемоните са прогонили месенците от Навпакт, всичко това описах подробно в книгата си за Месения.83 След като месенците били принудени да се махнат, локрите отново се събрали в Навпакт.

11 Така наречената от елините поема “Навпактия” повечето приписват на един поет Милет, докато Харон, синът на Питес казва, че е съчинена от навпактиеца Каркин. Аз съм от тези, които са съгласни с мнението на лампсакенеца. Защото каква причина би имало на една поема, разказваща за жени и написана от автор от Милет, да се даде името “Навпактия”?

12 Тук на брега има храм на Посейдон с изправена бронзова статуя; има и светилище на Артемида със статуя от бял мрамор. Изобразена е като хвърляща копие и прозвището й е Етоле. Афродита е почитана в пещера, молитви към нея се отправят по различни причини и особено от вдовици, които молят богинята да ги дари с брак.

13 Светилището на Асклепий беше в руини, но първоначално е било построено от частно лице на име <Фалисий>. Имал заболяване на очите и когато ослепял почти напълно, богът на Епидавър изпратил при него поетесата Анита, а тя донесла със себе си запечатана дъсчица за писане. Жената мислела, че появата на бога е сън, но веднага се оказало истина, защото държала в ръцете си запечатаната дъсчица; отплавала до Навпакт и накарала Фалисий да счупи печата и прочете написаното. Той не мислел, че ще може да прочете буквите, след като очите му били в такова състояние, но счупил печата с надеждата, че ще получи благодеяние от Асклепий. Щом погледнал восъка зрението му се върнало и дал на Анита онова, което било написано на дъсчицата, две хиляди златни статера.

БЕЛЕЖКИ ПО ДЕСЕТА КНИГА

1 През 357 г. пр. Хр.

1а През 354 г. пр. Хр.

1б В 352 г. пр. Хр.

2 348 г. пр. Хр.

3 Виж Hom. Il. 2.520

4 Виж Hom. Od. 11.581

5 Виж Hom. Il. 17.307 сл.

6 Hom. Od. 11.577

7 Изглежда, че става дума за обичай, според който в определено време всички чужденци трябва да напуснат Кадиз, мероятно по време на празника на Херакъл. Чудовището може да е представлявало дървена статуя, изгаряна на тези празненства.

8 С предлаганата добавка: “на този път”.

9 [Музей], Евмолпия

10 Боио, неизв. творба

11 Боио, неизв. творба

12 Пиндар, неизв. творба

13 Виж Hom. Od. 12.44

14 В 548 г. пр. Хр.

15 Hom. Il. 2.519

16 През 586 г. пр. Хр.

17 В 310 г. пр. Хр.

18 Паниасис, неизв. творба

19 Paus. 6.1-18

20 369 г. пр. Хр.

21 Тези дарове вероятно са поднесени от аркадците, а не от тегейците.

22 През 405 г. пр. Хр.

23 Павзаний изглежда има предвид битката в 548 г. пр. Хр., но датирането на скулптура на Антифан прави по-вероятно конят да е бил посветен в памет на по-късна битка, в 424 г. пр. Хр..

24 548 или 424 г. пр. Хр.

25 Става дума за съюза между Атина и Аргос от 462-461 г. пр. Хр.

26 Виж Hom. Od. 10.1.

27 “Ако се потопиш леко във водата”.

28 В 429 г. пр. Хр.

29 В 285 г. пр. Хр., а Антиох I Сотер се интронизирал в 281 г. пр. Хр.

30 Посвещения от Гигес (685-652 г. пр. Хр.) и Крез (560-546 г. пр. Хр.), царе на Лидия.

31 Виж Paus. 10.1.10.

32 Hom. Il. 15.420.

33 Батос означава “Заекващия”.

34 Pind. P. 4.74

35 Hom. Od. 20.300 сл.

36 Изречението вер. е странична приписка, вмъкната в текста.

37 Paus. 1.3.4

38 Виж Hdt. 7.203

39 Paus. 1.3.9 и Paus. 1.4.2.

40 В 279 г. пр. Хр.

41 Виж Hom. Od. 9.166-542

42 Виж Hdt. 7.213-218

43 Pind. Н. 1.53

44 Виж Plat. Prot. 343a.

45 Виж Paus. 4.17.4.

46 Hom. Od. 18.328

47 Hom. Od. 3.278 сл..

48 Hom. Il. 3.144

49 Hom. Il. 13.171

50 Hom. Il. 17.312

51 Виж Hom. Il. 3.205 и Hom. 3.123.

52 Симонид, неизв. произход.

53 “Миниада”, неизв. творба.

54 Hom. Od. 11.631 сл.

55 Hom. Il. 1.262 сл.

56 Hom. Od. 20.66-78

57 Hom. Od. 10.510

58 Hom. Il. 2.642; 9.543, 550-600.

59 Полифрадмон, “Жени на Плеврония”, неизв. произход.

60 С предложените поправки: “всечен през планината” или “всечен през земята на меросците.”

61 Виж Paus. 8.38.11.

62 Hom. Od. 11.582

63 Виж Paus. 10.6.3.

64 Hdt. 8.32

65 Виж Paus. 9.17.6.

66 Това не звучи особено смислено, поправката на Кайзер е: “Онези, които Изида е поканила да изпратят жертвите си.”

67 Hom. Il. 20.131

68 Hom. Il. 2.522

69 Виж Hdt. 8.33.

70 С разночетенето: “свързва правия път от Амфиклея до Дрюмея по брега на Кефис.”

71 Hdt. 8.33

72 161 г..

73 Възможно четене е kateilкmenon. Срв. Lucian Sym. 47: kateilкmen?oЯ tainiaiЯ tкn kefalкn.

74 Виж Hom. Il. 2.619

75 Paus. 10.3

76 75 г. Олимпиадата била преместена в 67 г. по желание на ивператор Нерон и поради това елейците я считали за недействителна.

77 Paus. 6.20.15

78 Hom. Il. 2.520

79 Виж HH Apoll. 269, 282, 438.

80 Виж Paus. 5.23.3 и Paus. 7.18.8.

81 Paus. 8.14.8

82 Навпакт означава “градът корабостроителница.”

83 Paus. 4.23 сл.