Павзаний, Описание на Елада – кн. 8

НЕЩАТА В АРКАДИЯ

1 Частта от Аркадия, която се намира до земята на Аргос се обитава от тегейци и мантинейци, които с останалите аркадци живеят във вътрешността на Пелопонес. Първите хора на полуострова са коринтците, живеещи на Истъм, а техните съседи откъм морето са епидаврийците. След Епидавър, Трезен и Нермион идва Арголическият залив и крайбрежието на Арголида; до Арголида идват периеките на Лакедемон и те граничат с Месения, която стига до морето при Мотоне, Пилос и Кипарисии.

2 Откъм Лехайон до коринтците са сикионците, които обитават в най-външната част на Арголида от тази стрна. След Сикион идват ахейците, които живеят по крайбрежието от другия край на Пелопонес, а срещу Ехинадските острови обитават елейците. Земята на Елида, откъм Олимпия и устието на Алфей, граничи с Месения; откъм Ахея тя граничи със земята на Диме.

3 Изброените от мен стигат до морето, но аркадцита са изолирани от морето от всяка страна и обитават вътрешността. Поради което, когато те отишли в Троя, както казва Омир, те не плавали в собствени кораби, а в съдове наети от Агамемнон.

4 Аркадците казват, че Пеласг бил първият обитател на тази земя. Естествено е да предположим, че други са придружавали Пеласг и че той не е бил сам; защото иначе щеше да е бил цар без поданици, над които да царува. Но по ръст, по храброст, по хубост и по мъдрост, Пеласг превъзхождал останалите и по тази причина, мисля, е бил избран от тях да им бъде цар. Асий поетът казва за него:

Богоравният Пеласг, на планините гористи; Земята черна отстъпи, за да живее родът на смъртните.1

5 Когато Пеласг зацарувал, изобретил колиби, за да не реперят хорта от студ или да ги мокри дъждът, или да страдат от жегата. Нещо повече; той пръв изобретил хитоните от овчи кожи, каквито все още носят бедните хора в Евбея и Фокида. Той също така прекратил обичая да се ядат зелени листа, треви и корени, все неедливи и понякога отровни.

6 Но въвел за храна дървесните ядки, не от всички дървета, а само жълъдите на едливия дъб. Някои хора с следвали този начин на хранене до такава степен след времето на Пеласг, че дори Пития, когато когато забранила на лакедемоните да пипат земята на аркадците, изрекла следните стихове:

Много жълъдоядци има в Аркадия, които ще ви възпрат; макар да не ви запретявам. Казано е, че при царстването на Пеласг земята е наречена Пеласгия.

2 Ликаон, синът на Пеласг измислил следните неща, били по-умни от тези на баща му. Той основал града Ликосура на планината Ликей, дал на Зевс прозвището Ликейски и основал Ликейските игри. Твърдя, че Панатенеите не са основани преди Ликейските. Ранното име на горния празник е Атенеи, което било променено в Панатенеи по времето наТезей, защото защото тогава бил устновен от целия Атински народ, събран в един единствен град.

2 Олимпийските игри в настоящия си разказ пропускам, защото те възхождат към времена преди човешкия род, след като според сказанието там се борили Кронос и Зевс, а Куретите първи се надбягвали в Олимпия. Според мен Ликаон бил съвременник на Кекропс, царя на Атина, но двамата не били еднакво мъдри в божествените работи.

3 Защото Кекропс бил първият, нарекъл Зевс Хюпатос (Върховният) и отказал да принася в жертва каквото и да е живо, а вместо това изгарял на олтара местните сладки питки, които атиняните все още наричат “пелани”. Но Ликаон донесъл човешко бебе при олтара на Зевс Ликейски и го принесъл в жертва, като излял кръвта му върху олтара, и според легендата веднага след жертвоприношението той бил превърнат от човек на вълк (Ликос).

4 Аз самият вярвам на това сказание; то се разказва от аркадците от древни времена и притежава допълнително основание за достоверност. Защото хората в онези времена, поради тяхната добродетелност и благочестие, гостували на боговете и били техни сътрапезници; добрите били открито почитани от боговете, а грешниците открито страдали от техния гняв дотам, че в онези времена някои хора се превръщали в богове, зачитани до ден днешен – Аристей, Бритомартида Критска, Херакюл, синът на Алкмена, Амфиарай, синът на Ойкъл, и освен тях Полидевк и Кастор.

5 Така че човек може да повярва, че Ликаон бил превърнат в звяр, а Ниоба, дъщерята на Тантал, в камък. Но в днешно време, когато грехът се е разрастнал толкова много и се разпространява над всяка земя и всеки град, вече няма хора, които да се превръщат в богове, освен в ласкателните слова към властниците, и гневът на боговете към грешниците се запазва след като си отидат от този свят.

6 През всичките векове, много събития, които са се случвали в миналото и дори някои, които се случват днес, са започнали да звучат недостоверно поради лъжите натрупани върху истините. Разправят например, че и след времето на Ликаон е имало превращения на човек във вълк при жертвоприношението на Зевс Ликейски, но че превращението не било за цял живот; ако докато той е а вълк, се въздържа от човешка плът, след девет години той отново става човек, но ако вкуси човешка плът, остава звяр завинаги.

7 Също така разправят, че Ниоба на планината Сипил рони сълзи в сезона на лятото. Чувал съм също така, че грифоните имат петна като леопардите, и че тритоните гонорят с човешки глас, макар други да казват, че те духат през пробита раковина. Тези, които обичат да слушат чудесии сами са склонни да добавят към чудноватото и така развалят истината, като я смесват с лъжа.

3 В третото поколение след Пеласг, земята нарастнала както по броя на градове, така и на своето население. Защото Никтим, който бил най-старият син на Ликаон, притежавал цялата власт, докато другите синове основали градове по местата, които сметнали за най-добри. Така Палантион бил основан от Палант, Орестасион от Орестей и Фигалия от Фигал.

2 Палантион е упоменат от Стезихор2 от Химера в неговата “Герионеида”. Фигалия и Орестасион след време променили имената си, Орестасион на Орестейон след Орест, сина на Агамемнон, Фигалия на фиалия по фиал, сина на Буколион. Градове били основани също от Трапезей, както и от Дасеатас, Макарей, Хелисон, Акакос и Токнос. Последният основал Токния, а Акакос Акакесион. По този Акакос, според аркадците, Омир3 дал прозвище на Хермес.

3 От Хелисонт било дадено име както на града, така и на едноименната река, и по подобен начин Макария, Дасеа и Трапезунт били именувани на синовете на Ликаон. Орхомен станал основател както на града, наречен Метидрион, така и на Орхомен, назван от Омир4 “богат на овци”. Хипсос и …5 основал Мелайнеи и Хипсос, а също Тиреон и Хаймонии. Аркадците са са на мнение, че както Тирея в Арголида, така и Тирейски залив били именувани на този Тирей.

4 Майналос основал Майналос, който бил в древни времена най-славен от градовете на Аркадия, Тегеат основал Тегея, а Мантиней Мантинея. Кроми бил именуван на Кромос, Карисия по Карисий, нейният основател, Триколони на Триколон, Перайтенси на Перайтос, Асеа по Асеатас, Ликоа по …6, а Суматия след Сумате. Алиферос и Херей също дали имената си на градове.

5 Но Ойнотрос, най-младият от синовете на Ликаон, помолил брат си Никтим за пари и хора, и се прехвърлил по море в Италия. Земята Ойнотрия получила името си от Ойнотрос, който бил неин цар. Това бил първият поход от Елада, за да се основе поселничество, и ако човек прецени най-внимателно, то той ще открие, че никои чужденци не са се изселвали в друга земя земя преди Ойнотрос.

6 В добавка към цялото това мъжко поколение, Ликаон имал дъщеря Калисто. Тази Калисто (тук предавам сегашната елинска легенда) била обикната от Зевс спала с него. Когато Хера разбрала, тя превърнала Калисто в мечка, а Артемида, за да зарадва Хера, убила мечката със стрела. Зевс пратил Хермес да спаси детето, което Калисто носела в утробата си,

7 а самата Калисто той превърнал в съзвездието, известно като Голяма мечка, което е упоменато от Омир при завръщането на Одисей от Калипсо:

Гледайки Плеядите, и късно залязващия Воловар, който също наричат Колата.7

Но възможно е също така съзвездието просто да е наречено в чест на Калисто, тъй като аркадците показват гроба й.

4 След смъртта на Никтим, на трона дошъл Аркад, синът на Калисто. Той въвел отглеждането на зърнени растения, което научил от Триптолем, и научил хората да си правят хляб, да тъкат дрехи и други неща, след като научил изкуството на предене от Дристас. След този цар земята била наречена Аркадия вместо Пеласгия, а обитателите й аркадци вместо пеласги.

2 Неговата жена, според легендата, не била смъртна жена, а нимфа дриада. Защото наричали някои нимфи дриади, други епимелиади, а други наяди, докато Омир8 в епоса си говори предимно за нимфи наяди. Тази нимфа те наричат Ерато, и казват, че от нея на Аркад се родили Адзан, Афейдас и Елатос. Преди това той имал Аутолай, незаконен син.

3 Когато синовте му порастнали, Аркад им поделил земята на три части едната част била наречена Адзамия по Адзан; от Адзания, разправят, се изселили заселниците, които обитават около пещерата във Фригия, наричана Стеунос и реката Пенкалас. На Афейдас се паднала Тегея и прилежащата й земя, и по тази причина някои поети наричат Тегея също “жребият на Афейдас”.

4 Елатос получил планината Килене, която до тогава нямала име. След това Елатос в така наречената днешна фокида, помогнал на фокидците, когато били силно притиснати във война от флегийците, и станал основателят на града Елатея. Разправят, че Адзан имал син Клейтор, Афейдас син Алеи и че Елатос имал петима синове, Айпитос, Перей, Киленос, Исхий и Стимфал.

5 При смъртта на Адзан, сина на Аркад, за първи път били проведени атлетически състезания; конни надбягвания със сигурност били проведени, но за други надпревари със сигурност не мога да кажа. Клейтор синът на Адзан обитавал в Ликосура и бил най-могъщият от царете, като основал Клейтор, който именуван на себе си; Алеи задържал частта на баща си.

6 От синовете на Елатос, Киленос дал името си на планината Килене, а Стимфал дал своето на извора на града Стимфал близо до извора. Историята за смъртта на Исхий, сина на Елатос, вече съм разказал в изложението си за Арголида.9 Перей, казват те, нямал мъжко чедо, а само дъщеря, Неайра, Тя се омъжила за Аутолик, който живеел на планината Парнас, и за когота разправят, че бил син на Хермес, въпреки че истинският му баща бил Байдалион.

7 Клейтор, синът на Адзан, нямал деца и царството на аркадците минало в ръцете на Айпитос, сина на Елатос. Айпитос бил убит по време на лов, не от някакъв по-силен звяр, а от един сепс, който той не забелязъл. Този вид змия аз самият съм виждал. Прилича на най-малкия вид пепелянка, цветът му е пепелив, с петънца тук и там. Има широка глава и тесен врат, голям корем и къса опашка. Тази змия, както и една друга, наречена керастес (“рогатата змия”), върви странично, като раците.

8 След Айпитос на трона дошъл Алеи. Защото Агамед и Гортин, синовете на Стимфал, били три поколения след Аркад, а Алеи, синът на Афейдас, две поколения. Алеи построил старото светилище в Тегея на Атина Алеа и направил от Тегея столицата на своето царство. Гортин, синът на Стимфал, основал града Гортин на една река, която също е наречена на него. Синовете на Алеи били Ликург, Амфидамант и Кефей; той също имал дъщеря Ауге.

9 Хекатей казва, че тази Ауге се сношавала с Херакъл, когато той дошъл в Тегея. Накрая се разкрило, че тя е родила дете на Херакъл и Алей, като я поставил с невръстния й син в един сандък, отпратил ги в морето. Тя стигнала при Тевтрант, династ на равнината на Каик, който я обикнал и се оженил за нея. Гробницата на Ауге все още съществува до Пергам, над Каик; тя е земна могила, обкръжена от основа от камък със статуя на гола жена от бронз.

10 След смъртта на Алеи, неговият син Ликург получил царството като най-старият; той се прославил с несправедливото и измамно убийство на един войн на име Арейтоос10. От двамата му синове, Анкей и Епохос, последният умрял от болест, докато първият се включил в похода на Язон до Колхида; след това, докато преследвали с Мелеагър Калидонския глиган, бил убит от глигана.

5 Така Ликург надживял и двамата си синове, и доживял до дълбока старост. След смъртта му Ехемос, синът на Аероп, син на Кефей, син на Алей, станал цар на аркадците. По негово време дорийците, в усилието им да се върнат в Пелопонес предвождани от Хилос, сина на Херакюл, били надвити от ахейците при провлака на Коринт и Ехемос убил Хилос, който го предизвикал на двубой. Стигнах до заключението, че тази версия е по-правдоподобна от разказаната от мен преди,11 че в този случай Орест бил цар на ахейците и че по време на неговото царстване Хилос се опитал да се завърне в Пелопонес. Ако се приеме второто, би се оказало, че Тимандра, дъщерята на Тиндарей, се е оженила за Ехемос, който убил Хилос.

2 Агапенор, синът на Анкей, сина на Ликург, който бил цар след Ехемос, предвождал аркадците към Троя. След завладяването на Троя бурята, която връхлетяла над елините при завръщането им у дома, отнесла Агапенор и аркадската флота до Кипър, и така Агапенор станал основателят на Пафос и построил светилището на Афродита при Палайпафос (Стария Пафос). До тогава богинята била почитана от кипърци в местността, наричана Голги.

3 След това Лаодике, потомка на Агапенор, изпратила в Тегея пеплос като дар за Атина Алеа. Надписът на разкривал и рода на Лаодике :

Това е пеплосът на Лаодике; тя подари го на своята Атина, Изпращайки го до просторната си родина от божествения Кипър.

4 След като Агапенор не се завърнал у дома си от Троя, царството се предало на Хипотой, сина на Керкион, син на Агамед, син на Стимфал. Никакво забележително събитие не е записано за неговия живот, освен че той установил за столица на своето царство не Тегея, а Трапезунт. Айпитос, синът на Хипотой, наследил баща си на трона, а Орест, синът на Агамемнон, подчинявайки се на оракул на Делфийския Аполон, преместил дома си от Микена в Аркадия.

5 Айпитос, синът на Хипотой, дръзнал да влезе в светилището на Посейдон при Мантинея, в което както и днес, не било позволено на никой смъртен да влиза; на влизане в него той ослепял и скоро след това нещастие умрял.

6 Айпитос бил наследен като цар от сина си Кипсел и при неговото царстване дорийският поход се завърнал в Пелопонес, не както три поколения преди, през Коринтския провлак, а по море, в мястото, наречено Рион. Кипсел, като разбрал за похода, омъжил дъщеря си за сина на Аристомах, за когото разбрал, че е без жена, и така спечелил Кресфонт, след което той самият и аркадците нямали от какво да се боят.

7 Холайас бил син на Кипсел, който, подпомогнат от хераклидите от Лакедемон и Аргос, върнал в Месена сестрения си син Айпитос. Холайас имал син Буколион, а той син Фиал, който лишил Фигал, сина на Ликаон, основателя на Фигалия, честта да даде името си на града; Фиал го променил на Фиалия, на своето име, но промяната не била възприета от всички.

8 При царстването на Симос, сина на Фиал, народът на Фигалия загубил при пожар древната дървена статуя на Деметра Мелайна (Черната). Тази загуба се оказала поличба, че самият Симос също скоро щял да срещне края си. Симос бил наследен като цар от неговия син Помпос, при чието царстване егинетите стигнали в търговските си пътувания чак до Килене, от от което място отнасяли стоката си нагоре в страната на товарни животни до аркадците. В замяна на това Помпос удостоил високо аркадците и освен това дал името Егинет на своя син, поради приятелството си с егинетите.

9 След Егинет, неговият син Полиместор станал цар на аркадците, и тогава Харил и лакедемоните за първи път нахлули в земята на Тегея с войска. Те били надвити в битка от народа на Тегея, които, мъже и жени, грабнали оръжие; цялата войска, включително самият Харил, били взети в плен. За Харил и неговата войска ще разкажа по-подробно в изложението си за Тегея.

10 Полиместор нямал деца и на трона го наследил Айхмид, който бил син на Бриакас и племенник на Полиместор. Защото Бриакас също бил син на Егинет, но по-млад от Полиместор. След като на трона дошъл Айхмид, избухнала войната между лакедемоните и месенците. Аркадците по начало били приятелски настроени към месенците и при този случай те открито воювали срещу лакедемоните на страната на Аристодем, царя на Месения.

11 Аристократ, синът на Айхмид, може да е имал и други големи прегрешения срещу аркадците, но за греховете му срещу боговете знам със сигурност и по-нататък ще разкажа за тях. Има едно светилище на Артемида, с прозвище Химния, намиращо се на границата на Орхомен, близо до територията на Мантинея. Артемида Химния е била почитана от всички аркадци от най-древни времена. По онова време службата на жрица на богинята все още се изпълнявала от девствено момиче.

12 Девицата упорито се съпротивлявала на набезите на Аристократ, но накрая, когато потърсила убежище в светилището, била поругана от него близо до статуята на Артемида. Когато за това престъпление се разчуло, аркадците го пребили с камъни и след това променили закона; за жрица на Артемида сега те избират не девица, а жена, която е имала достатъчно сношения с мъже.

13 Той имал син Хикетас, а Хикетас имал син Аристократ втори, именуван на дядо му и сполетян он същата смърт като него. Защото той също бил пребит с камъни от аркадците, като разбрали, че е получил подкупи от Лакедемон и че месенското поражение при Великия ров било причинено от измяната на Аристократ. Този грях обяснява защо царството изобщо било отнето от дома на Кипсел.

6 Отделих много внимание на историята на аркадските царе и на родословието им, както ми го разказаха самите аркадци. От паметните им подвизи най-старият е Троянската война; после идва помощта, която те осигурили на месенците в тяхната борба срещу Лакедемон и също така взели участие в битката при Платея срещу персите.12

2 По-скоро неоходимостта, отколкото благоразположението ги принудило да се присъединят към лакедемоните в тяхната война срещу Атина и в прехвърлянето в Азия с Агесилай13; те също последвали лакедемоните до Левктра в Беотия. 4 Недоверието им спрямо лакедемоните се проявявало по много поводи; в частност, веднага след лакедемонското поражение при Левктра те те се отцепили от тях и се присъединили към тиванците. Въпреки че не се сражавали на елинската страна срещу Филип и македоните при Херонея,15 нито по-късно в Тесалия срещу Антипатър, все пак те не застанали срещу елините.

3 Заради лакедемоните, казват те, не могли да вземат участие в съпротивата на галската заплаха в Термопилите; побояли се, че тяхната земя ще бъде опустошена в отсъствието на мъжете им във воинска възраст. Като членове на Ахейския съюз аркадците били по-ревностни от всички други елини. Описанието на съдбата на всеки отделен град, за разлика от тази на аркадския народ като цяло, отложа за подходящото място в разказа си.

4 Има един проход в Аркадия откъм Аргос, по посока на Хисии и през планината Партенион към Тегеатика. Има и два други откъм Мантинея: един през така наречения Принос и през Климакс (Стълбата). Вторият е по-широк и на спускане е имал стъпала, които някога били всечени в него. Като се премине Климакс се стига до едно място, наречено Мелангея, от които питейната вода на мантинейците се стича до техния град.

5 По-нататък от Мелангея, на около седем стадия от Мантинея, има един кладнец, наречен кладенецът на Мелиастите. Тези Мелиасти празнуват оргиите на Дионис. Близо до кладенеца мегаром на Дионис и светилище на Афродита Мелайнида (Черната). Това прозвище на богинята се дължи просто на факта, че при хората сношаванията не са като при животните все денем, а в повечето случаи нощем.

6 Вторият път е по-тесен от другите и води прз планината Артемизион. Вече споменах за тази планина,16 като отбелязах, че на на нея има храм и статуя на Артемида, и там също са изворите на Инахос. Реката Инахос, докато тече покрая пътя през планината, е границата между територията на Аргос и тази на Мантинея. Но когато свърне встрани от пътя, оттам нататък потокът тече през Арголида и по тази причина Есхил, наред с други автори, нарича Инахос аргоска река.

7 След като човек се прехвърли в земята на Мантинея през планината Артемизион, пристига в равнина, наречена равнината Аргон (необработваната равнина), чието име я определя точно, защото дъждовната вода, спускаща се в нея от планините пречи равнината да се обработва; всъщност нищо не би попречило да се превърне в езеро, ако водата не изчезваше в един зев в земята.

2 След като изчезне там, тя отново се издига при Дине (Въртопа). Дине е един поток от прясна вода, вдигащ се от морето при така наречения Генетлион в Арголида. В древни времена аргосците хвърляли коне, украсени със сбруя в Дине като жертвен дар на Посейдон. Не само тук в Арголида, но също при Хеймерион в Теспротида, има съвсем прясна вода, вдигаща се в морето.

3 Още по-голямо чудо е водата, която ври в Меандър, излизаща отчасти от една скала, обкръжена от потока, и отчасти от тинята на реката. Пред Дикеархия също, в земята на тирсените, има вода, вряща в морето, и през нея е направен изкуствен остров, така че тази вода не е “безплодна”,17 но служи за горещи бани.

4 На територията на мантинейците в ляво от равнината, наречена Аргон има планина, на която се намират руините ма лагер на Филип, сина на Аминта, и на село наречено Нестане. Защото разправят, че до това Нестане Филип вдигнал стан и тукашният извор все още го наричат филипион, на царя. Филип дошъл в Аркадия за да привлече аркадците на своя страна и да ги отцепи от останалия елински народ.

5 За Филип може би се смята, е постигнал по-велики дела тези на който и да е Македонски цар, царувал преди или след него. Но никой здравомислещ не би го нарекъл добър пълководец, защото никой не е сюгрешавал толкова с потъпкване на клетви пред боговете, с нарушаване на договори и обезчестяване на собствената му дума при всеки повод.

6 Гневът на бога не закъснял да го споходи; всъщност не знаем за друг, с когото това да е станало по-рано. Когато все още не бил навършил четиридесет и шест години години, Филип изпълнил оракула, който, разправят, му бил даден, когато питал Делфи за персите:

Бикът е увенчан; иде краят; жертвоприносителят е готов.

Много скоро след това събитията показали, че този оракул предрекъл не за персите, а за самия Филип.

7 При смъртта на Филип, невръстният му син от Клеопатра, племенничката на Атал, заедно с майка му бил завлечен от Олимпиада в един бронзов съд и били изгорени. След това Олимпиада убила и Аридей. Оказало се, съдбата възнамерявла да унищожи и рода на Касандър. Синовете на Касандър били от Тесалоника, дъщерята на Филип, и двамата, Тесалоника и Аридей, имали за майки тесалийски жени. Съдбата на Александър също така е известна на всички.

8 Но ако Филип бе запомнил съдбата на спартанеца Главк,18 и при всяко свое деяние си бе припомнял стиха19:

Спази ли клетвата си човек, родът му след него благоденства;

тогава, вярвам, нямаше някой бог да отнеме така безмилостно живота на Александър и в същото време македонското величие.

8 Но стига сме се отвличали. След руините на Нестане има пресвято светилище на Деметра и всяка година мантинейците провеждат празник в нейна чест. До Нестане лежи, на по-ниското, на около … като смото то е част от равнината Аргон и се нарича Хорос на Майра. Пътят през равнината Аргон е около десет стадия. След като я прекосиш, малко по-нататък ще излезеш на друга равнина. На нея, покрай пътя, има един кладенец, наречен Арне (Агнето).

2 Аркадците разказват следното. Когато Рея родила Посейдон, тя го поставила в едно стадо, за да живее с агнетата и изворът също получил името си само защото агнетата пасяли около него. Рея, разправят, заявила на Кронос, че е родила кон и му дала да погълне жребче вместо детето, също както по-късно му дала вместо Зевс камък, увит в пелени.

3 Когато започнах да съставям описнието си на елините, бях склонен да смятам тези легенди за глупост, но след като стигнах до Аркадия, започнах да виждам в тях повече промисъл, която се изразява в следното. В древни времена онези елини, които били смятани за мъдри, изричали словата си не лековато, а в гатанки, и така за легендите за Кронос заключих, че са един вид елинска мъдрост. Поради това за божествените работи ще се придържам към вече възприетото.

4 Градът на мантинейците е на около дванадесет стадия по-далече от този извор. Впрочем изглежда, че Мантиней, синът на Ликаон, е основал на друго място своя град, който дори днес се нарича Птолис (Град) от аркадците. От тук, подчинявайки се на оракул, Антиноя, дъщерята на Кефей, синът на Алеи, преместиле обитателите на сегашното място, като приела за водач в пътя една змия; видът на змията не се уточнява. По тази причина реката, която тече до съвременния град, е получило името име Офис (Змия).

5 Ако можем да направим връзка със стиховете на Омир, смятам, че тази змия е била дракон. Когато в каталога на корабите той разказва как елините изоставили филоктет в Лемнос, страдащ от раната си, не нарича хидрата змия. Но драконют, който орелът пуснал сред троянците. той нарича змия. Така че вероятно е водачът на Антимоя също да е бил дракон.20

6 Мантинейците не се сражавали с другите аркадци срещу лакедемоните при Дипеа, но в Пелопонеската война те се надигнали с елейците срещу лакедемоните21, и се присъединили в битката с тях след пристигането на подкрепленията от Атина. Тяхното приятелство с атиняните ги накарало да вземат участие и в похода към Сицилия.22

7 По-късно една лакедемонска войска под водачеството на Агесиполид, синът на Павзаний, завладяла тяхната територия. Агесиполид хобедил в битката и затворил мантинейците зад стените им, като скоро след това завладял града. Не го завзел с щурм, а обърнал реката Офис срещуукрепленията му, които били които били направени от неизпечена тухла.

8 Срещу обсадните машини, тухлата дава повече сигурност от укрепленията, построени от камък. Защото камъните се разчупват и разместват от попаденията им; тухлата не се засяга толкова от машините, но но се руши от въздействието на вода също както восъкът се топи от слънцето.

9 Тази хитрост за разрушаването на укрепленията на мантинейците не била открита от Агесиполид. Била стратагема, изобретена по-рано от Кимон, синът на Милтиад, когато той обсаждал Богес и другите перси, които държали Еион на Стримон.23 Агесиполид само уподобил един установен обичай, при това прославен сред елините. След като завзел Мантинея, той оставил малка част от нея обитаема, а по-голямата част сринал до основи, като заселил обитателите й в села.

10 Съдбата отредила тиванците да върнат мантинейците от селата родината им след битката при Левктра,24 но след като се завърнали, те не проявили ни най-малка благодарност. Били хванати, че преговарят с лакедемоните и че кроят мир с тях отделно, без да се включи останалият аркадски народ. Така че през техния страх от тиванците, те открито сменили позицията си и и се присъединили към Лакедемонския съюз, и когато станала битката при Мантинея между лакедемоните и тиванците, водени от Епаминонд,25 мантинейците минали на страната на лакедемоните.

11 След това мантинейците се скарали с лакедемоните, отделили се от тях и се присъединили към Ахейския съюз. Победили Агис, сина на Евдамид, цар на Спарта, в защита на своята родина, с помощта на ахейска войска, предвождани от Арат. Те също се присъединили към ахейците в тяхната борба срещу Клеомен и помогнали за събарянето на лакедемонската власт. Антиген от Македония, който бил настойник на Филип25а, бащата на Персей, преди той да навърши пълнолетие, бил горещ подръжник на ахейците, и така мантинейците, наред с другите почести, променили името на своя град на Антигония.

12 След това, когато Август се канел да започне морското сражение от носа на Аполон Актийски, мантинейците се сражавали на страната на римляните, докато останалите от Аркадия застанали на страната на Антоний, не по друга причина, както ми се струва, освен че лакедемоните подкрепили каузата на Август25б. Десет поколения след това, когато Хадриан станал император, той отнел на мантинейците името внесено от Македония и върнал на града им старото име Мантинея.

9 Мантинейците имат храм, съставен от две части, като е разделен почти по средата от стена. В едната част на храма има статуя на Асклепий, направена от <Алкамен>; другата част е светилище на Лето и нейните деца, и техните статуи били направени от <Праксител> две поколения след <Алкамен>. На пиедестала им са изобразени фигурите на Музите заедно с Марсий свирещ на флейтата. Тук има стела на Полибий, сина на Ликортас, изваян в релеф на плоча, за когото по-късно ще спомена подробно.26

2 Мантинейците имат и други светилища, едно на Зевс Сотер (Спасител) и едно на Зевс Епидот (Дарител), в което той дарява добри неща на хората. Има също светилище на Диоскурите, а на друго място – едно на Деметра и Коре (Девата). Тук те пазят огън, като полагат ревностно внимание да не изгасне. Близо до театъра видях храм на Хера.

3 <Праксител> е сътворил статуите Хера седяща, докато Атина и дъщерята на Хера Хебе стоято до нея. Близо до олтара на Хера е гробът на Аркад, сина на Калисто. Костите на Аркад те донесли от Майналос, в подчинение на оракул, даден им от Делфи:

4 Загърната от зимни хали е Майналия,

където лежи Аркад, на който наречени са вей аркадци,

в място, където се срещат три, четири, дори пет пътя;

Натам заръчвам ви да се отправите, и драговолно вземете Аркад, и го върнете в любимия си град. Там дайте на Аркад свято място и жертви.

Това място, където е гробът на Аркад, те наричат Олтари на Хелиос.

5 Недалече от театъра има славни гробници, едната наречена Обща Хестия, с кръгла форма, където, казаха ми, лежи Антиноя, дъщерята на Кефей. На нея има стела, на на която в релеф е изваян конник, Грил, синът на Ксенофонт.

6 Зад театъра намерих останките, със статуя, на храм на Афродита с прозвище Симахия (Съюзница). Надписът на пиедестала съобщава, че статуята е била посветена от Никипе, дъщерята на Пасеас. Това светилище е било направено от мантинейците, за да напомня на бъдещите поколения за тяхната борба на страната на римляните в битката при Акциум. Те също почитат Атина Алеа, на която имат светилище и статуя.

7 Антинус също е бил обожествен от тях; неговият храм е най-новият в Мантинея. Той се радвал на голямото благоразположение на император Хадриан. Никога не съм то виждал на живо, но съм виждал негови статуи и портрети. Той е бил почитан и на други места, а на Нил има един египетски град, именуван на Антинус. Той си спечелил почитта в Мантинея по следната причина. Антинус бил родом от Витинион отвъд реката Сангарий, а а витинците са по произход аркадци от Мантинея.

8 По тази причина императорът установил култа му и в Мантинея; в негова чест всяка година се провеждат мистични обреди и игри на всеки четири години. Има една сграда в гимназиона на Мантинея, със статуи на Антинус, забележителна с мрамора, с който е украсена и особено с картините си. Повечето от тях са портрети на Антинус, който е изобразен съвсем като Дионис. Тук има също копие на картината в Керамейкос, изобразяваща битката на атиняните при Мантинея.

9 В агората на Мантинея има бронзова статуя на жена, за която мантинейците твърдят, че е Диоменея, дъщерята на Аркад, и хероои на Подарес, който бил убит, казват те, в битката с тиванците на Епаминонд. Преди три поколения те променили надписа на на гроба и го приписали на един потомък на този Подарес със същото име, който се родил по време, когато можело да има римско гражданство.

10 По мое време старият Подарес беше почитан от мантинейците, които казваха, че проявилият се като най-храбюр в битката, от тях самите и от съюзниците им, бил Грилос, синът на Ксенофонт; след Грилос бил Кефисодор от Маратон, който по това време командвал атинската конница. Третото място по храброст дават на Подарес.

10 От Мантинея има пътища, водещи към останалата част на Аркадия и аз ще опиша най-забележителните неща по всеки от тях. На ляво от пътя, водещ за Тегея има, край стените на Мантинея, едно място за надбягване с коне и недалече от него стадион, където провеждат игрите в чест на Антинус. Над стадиона е планината Алесион, наречена така от скитането (але) на Рея, на която планина има свещена дърбава на Деметра.

2 В подножието на планината е светилището на Посейдон Хипий (Конния), отстоящ на не повече от шест стадия от Мантинея. За това светилище аз, както и всеки друг, който го е споменал, мога да пиша само каквото съм чул. Съвременното светилище е било построено от император Хадриан, който назначил надзиратели на работниците, за да не може никой да погледне в старото светилище, нито да бъдат премахнати руините му. Наредил им да изградят новия храм наоколо. Първоначално, казват те, това светилище било построено за Посейдон от <Агамед> и <Трофоний>,27 които направили дъбови греди и ги съединили.

3 Те не поставили никаква преграда при входа, за да попречат на хората да влизат вътре; но изпънали през него вълнена нишка. Сигурно са смятали, че дори това ще всява страх във вярващия народ по онова време, а може би е имало и някаква сила в нишката. Забележително е, че дори Айпитос, синът на Хипотой, влязъл в светилището не като прескочил нишката, нито пъхайки се под нея, а след като я прерязал. Заради този грях той бил ослепен от една вълна, го ударила в очите и животът веднага го напуснал.

4 Има една стара легенда, че в светилището се надига вълна от морска вода. Подобна история се разказва от атиняните за вълната на Акропола, както и от карите живеещи в Миласа около светилището на бога, наречен на родния им език Осогоа. Но морето при фалерон е на около двадесет стадия от Атина, а пристанището на Миласа е на осемдесет стадия от града. Докато при Мантинея морето се издига след много дълго разстояние и явно благодарение на божествената воля.

5 Отвъд светилището на Посейдон има каменен трофей, в памет на победата над лакедемоните на Агис. Битката, разправят те, се разгоряла по следния начин. Дясното крило се държало от самите мантинейци, които изкарали на бойното поле всички мъже на воинска възраст под командата на Подарес, внука на онзи Подарес, който се сражавал срещу тиванците. Със себе си водели и елейския прорицател Тразибул, сина на Еней, от рода на Иамидите. Този мъж предрекъл победа за мантинейците и лично участвал в сражението.

6 На лявото крило била поставена цялата останала аркадска войска, всеки град под своя пълководец, като частта на Мегалополис се предвождала от Лидиад и Леокид. Центърът бил поверен на Арат, със сикионците и ахейците. Лакедемоните на Агис, който с царската свита бил в центъра, разтеглили реда си, за да го изравнят по дължина с този на враговете си.

7 Арат, действайки съгласувано с аркадците, отстъпил назад с частта си, уж че натискът на лакедемоните бил твърде силен. Докато отстъпвали, те постепенно28 придали на строя си форма на полумесец. Лакедемоните на Агис, мислейки, че победата е тяхна, натиснали още по-здраво в плътен строй Арат и хората му. Последвали ги и крилата им, смятайки за голямо постижение това, че обръщат в бяг Арат и хората му.

8 Но аркадците се озовали незабелязано в тила им и лакедемоните били обкръжени, загубвайки по-голямата част от войската си, а самият цар Агис, синът на Евдамид, паднал в битката. Мантинейците твърдяли, че Посейдон се появил в тяхна защита и по тази причина издигнали трофей в дар н Посейдон.

9 Това, че богове присъствали при война и човекоубийства е разказвано от поетите, описвали страданията на героите при Троя, а атиняните са възпели как богове участвали на тяхна страна при Маратон и в битката при Саламин. Съвсем явно е, че галската войска е била унищожена при Делфи от бога и видимо от божества. Така че има историята на мантинейците, спечелили победа с помощта на Посейдон си има прецедент.

10 За Аркесилай, девето коляно предшественик на Леокид, който с Лидиад предвождал мегалополитяните, аркадците рзправят, че видял, когато живеел в Ликосура, грохнала от старост, свещената кошута на богинята с прозвище Деспойна “Госпожа”. Тази кошута, казват те, имала нашийник на врата си, с надпис на него:

Малка бях, когато ме плениха, по времето когато Агапенор отиде в Троя.

Тази история доказва, че еленът е по-дълголетно животно дори от слона.

11 След светилището на Посейдон се стига до едно място, пълно с дъбови дървета, наречено Пелагос (Морето) и пътят от Мантинея до Тегея води през дъбовете. Границата между Мантинея и Тегея е кръглият олтар на пътя. Ако свърнеш в ляво от светилището на Посейдон, ще стигнеш, след като изминеш около пет стадия, до гробовете на дъщерите на Пелиас. Те, казват мантинейците, се преселили при тях, бягайки от позора със смъртта на баща им.

2 Когато Медея дошла в Йолк, тя веднага започнала да крои заговор срещу Пелиас; на дело тя заговорничела с Язон, като се преструвала, че е скарана с него. Обещала на дъщерите на Пелиас, че ако искат, може да върне младостта на баща им, който бил много стар. След като заклала някак един овен, тя сварила месото му в един котел с билки, с помощта на които извадила от котела живо агне.

3 Така тя взела Пелиас и го съсякла да го свари, но това, което дъщерите получили не било достатъчно дори за погребване. Това принудило жените да се преселят в Аркадия и след тяхната смърт там им били издигнати могили за гробници. Никой поет, доколкото съм чел, не е предал имената им, но художникът <Микон> изписал на портретите им Астеропея и Антиноя.

4 Едно място, наречено фойдзон, се намира на около двадесет стадия от тези гробове, фойдзон гробница от камък, обкръжена с крепида и издигната съвсем малко над земята. Тук пътят става много тесен и тук, казват те, е гробницата на Арейтоос, с прозвище Коринет (мъжът с боздугана) поради оръжието му.

5 Като продължиш по пътя водещ от Мантинея до Палантион, на разстояние от около тридесет стадия, до многолюдния път дъбравата на така наречения Пелагос (Море) и тук конницата на атиняните и мантинейците се е сразила с беотийската конница. Епаминонд, казват мантинейците, бил убит от Махайрион, мъж от Мантинея. Лакедемоните от своя страна твърдят, че спартанец убил Епаминонд, но те също го назовават Махайрион.

6 Според атинския разказ, с който тиванците са съгласни, изкарва, че Епаминонд бил ранен от Грилос. По подобен начин случката е описана на картината, изобразяваща битката при Мантинея. Всички могат да видят, че мантинейците устроили на Грилос публично погребение и на мястото, където е паднал, са поставили негово изображение на стела в чест на нй-храбрия от техните съкззници. На думи и те, както и лакедемоните говорят за Махайрион, но в действителност в Спарта няма никакъв Махайрион, нито в Мантинея, който да е получил почести за храброст.

7 Когато Епаминонд бил ранен, те го отнесли все още жив извън полесражението. Известно време той страдал, придържайки ръката си върху раната, с поглед, прикован в сражаващите се – поради което мястото, от което ги гледал потомците нарекли Скопе (Гледането). Но когато силите в битката се изравнили, той дръпнал ръката си от раната и издъхнал, и бил погребан на мястото, където се срещнали войските.

8 На гроба му има колона, а на нея щит с релеф на дракон. Драконът означава, че Епаминонд принадлежал към рода на така наречените Спарти, а на гробницата има и стели, една стара, с беотийски надпис, другата – посветена от император Хадриан, който поставил надписа на нея.

9 Всеки би трябвало да възхвали Епаминонд като най-прославилият се елински пълковоец, или най-малкото да признае, че не отстъпва на никой друг. Защото лакедемонските и атинските водачи са разчитали на древната слава на своите градовеи техните воини били мъже със силен дух, а тиванците, които Епаминонд издигнал до най-голямо върховенство, били отчаян народ, привикнали да се подчиняват на други.

10 Преди това Епаминонд бил предупреден от оракул от Делфи да се пази от “море”. За това той се боял да стъпва на борда на бойна триера или да плава в търговски кораб, но под “море” богът указал дъбравата “Пелагос”, а не морето. Едноименни места са подвеждали картагенеца Ханибал, а преди него и атиняните.

11 Ханибал получил оракул от Амон, че когато загине, той ще бъде заровен в либийска земя. Така той се надявал, че ще унищожи Римската империя, ще се завърне в дома си в Либия и там ще умре от старост. Но когато римлянинът фламиний полагал усилия да го залови жив, Ханибал отишъл при Прусий като молител. Отблъснат от Прусий, той скочил на коня си, но наранил пръста си с извадения си меч. След като се отдалечил едва на няколко стадия, раната му предизвикала треска и на третия ден той умрял. Мястото, където умрял, никомидийците наричат Либиса.

12 Атиняните получили оракул от Додона, заръчващ им да поселят Сицилия, а Сицилия е едно малко хълмче, недалече от Атина. Но те, като не разбрали заръката, се решили да предприемат морски експедиции, особено Сиракузката война. Могат да се намерят и още примери, подобни на тези, които посочих.

12 Най-много на около един стадий от гроба на Епаминонд има светилище на Зевс с прозвище Хармон. Дъбовете в дъбравите на аркадците са от различни видове; някои от тях се наричат “широколистни”, други “едливи дъбове.” Трети вид е с пореста кора, която е толкова лека, че те правят от нея поплавъци за котви и мрежи. Кората на този дъб се нарича “фелон” (корк) от йонийците, един от които е и лирическият поет Хермезианакс .

2 От Мантинея има път, водещ до Метидрион, който днес не е град, а само село, принадлежащо към Мегалополис. Тредесет стадия по-нататюк има равнина, наречена Алкимедон, а отвъд равнината е планината Остракина, в която има пещера, в която обитавал Алкимедон, един от мъжете, наречени хероси.

3 Дъщерята на този мъж, Фиало, се сношавала, разказват фигалеите, с Херакъл. Когато Алкимедон разбрал, че тя има дете, вързал я на открито, за да загине на планината и с нея – и бебето, които родила, и което аркадците наричат Айхмагорас. Изложено на открито, бебето започнало да плаче, а една сойка го чула и започнала да подражава на плача му.

4 Херакъл, който случайно минавал по този път, чул сойката и като си помислил, че плачът е бебешки, а не птичи, възвил право към гласа. Като познал Фиало, той я освободил от връзките и спасил детето. От там близкият извор се нарича Кисса, на птицата. На четиридесет стадия от извора е мястото, наречено Петросака, което е границата между Мегалополис и Мантинея.

5 Освен споменатия път има два други, водещи към Орхомен. На единия е така нареченият стадион на Ладас, където Ладас се упражнявал в бягане, а до него има светилище на Артемида, а вдясно от пътя има висока земна могила. Разправят, че това било гробът на Пенелопа, но но разказът за нея в поемата “Теспротида” не се съгласува с това твърдение.

6 Прочие, в тази поема се казва, че когато Одисеи се върнал от Троя, имал от Пенелопа син Птолипортес. Но в мантинейския разказ за Пенелопа се твърди, че Одисеи я обвинил, че е довела любовници в дома си и отхвърлена от него, тя първо отишла в Лакедемон, а след това се преселила от Спарта в Мантинея, където умряла.

7 До тази гробница има неголяма равнина, а над равнината има а планина, където все още се открояват руините на стара Мантинея. Днес мястото се нарича Птолис. Като се продължи малко на север от него, се стига до извора извора на Алалкоменея, а на тридесет стадия от Птолис са руините на село, наречено Майра, с гроба на Майра, стига Майра наистина да е погребана тук, а не в тегейската земя. Защото вероятно тегейците, а не мантинейците, са прави, като казват, че Майра, дъщерята на Атлас, е била погребана в тяхната земя. Вероятно Майра, която дошла в земята на Мантинея е била друга, потомка на Майра, дъщерята на Атлас.

8 Остава пътят, водещ към Орхомен, на който са планината Анхизия и гробницата на Анхиз, в подножието на планината. Когато Еней пътувал за Сицилия, той се спрял с корабите си в Лакония и станал основателят на градовете Афродизиада и Етида; баща му Анхиз по една или друга причина дошъл на това място и тук умрял, а Еней го погребал. Тази планина те наричат Анхизия на Анхиз.

9 Достоверността на това сказание се подсилва от факта, че еолийците, които днес обитават Троя, никъде не показват гробница на Анхиз в земята си. Близо до гроба на Анхиз са руините на светилище на Афродита, а при Анхизии е границата между Мантинея и Орхомен.

13 В територията на Орхомен, на ляво от пътя от Анхизии, на склона на планината е светилището на Артемида Химния. Мантинейците също го почитат … жрица, както и жрец. За тях е обичайно да изживеят целия си живот в чистота, не само за полово сношение, а във всяко отношение и те нито се къпят, нито прекарват живота си като простолквдието, нито влизат в частен дом. Зная, че стремящите се да станат “угодници” на Артемида Ефеска живеят по подобен начин, но само за една година, тези, които ефесците наричат “есени”. Те също провеждат ежегодно празник в чест на Артемида Химния.

2 Бившият град Орхомен е бил на върха на една планина и все още са останали руини от агората и крепостните му стени. Съвременният, обитаем град се намира под окръжието на старата стена. Това, което си заслужава да се види тук е един извор, от който те вадят вода, и има светилища на Посейдон и Афродита, статуите им са каменни. Близо до града има дървена статуя на Артемида. Изваяна е от голямо кедрово дърво, и дървото наричат богинята Кедреатида (Господарката на кедъра).

3 Под града са пръснати каменни купчини, отрупани върху мъже, паднали във война. С кои пелопонесци, дали аркадци или някои други, се е водила тази война, не се посочва нито от надписи на гробовете, нито във възпоминанията на орхоменците.

4 Срещу града е планината Трахю (Сурова). Дъждовната вода, течаща през дълбоко ждрело между града и планината Трахю, слиза до друга орхомемска равнина, която е много голяма, но по-голямата й част е езеро. На излизане от Орхомен, след около три стадия, правият път те води до града Кафиа, покрай ждрелото и след това в ляво покрай водата на езерото. Другият път, след като прекосиш водата, течаща през ждрелото, минава под планината Трахю.

5 На този път първото нещо е гробницата на Аристократ, който някога поругал девствената жрица на богинята Химния, а след гроба на Аристократ има извори, наречени Тенеи, а на около седем стадия от изворите има едно място, Амилос, което някога, казват те, било град. Тук пътят отново се раздвоява, като едното разклонение води към Стимфал, а другото до Феней.

6 На пътя към Феней ще стигнеш до една планина. На тази планина се събират границите на Орхомен, Феней и Кафиа, Над границите се издава висок зъбер, наречен Кафийската скала. След границите на градовете, които упоменах, лежи урва и пътят до Феней води през нея. Някъде по средата на тази урва от един извор извира вода, а в края на урвата има едно място, наречено Карии.

14 Равнината на Феней лежи под Карии и те казват, че веднъж водата се надигнала и наводнила древния град Феней, така че дори днес по планините са останали белези до които, както разправят, се вдигнала водата. На пет стадия от Карии има една планина, наречена Ориксис и друга, планината Скиатис. Под всяка от тези планини има зев, който поглъща водата от равнината.

2 Тези зевове, според народа на Феней, са изкуствени, направени били от Херакюл когато той живял във Феней с Лаономе, майката на Амфитрион, който бил, казват, син на Алкей от Лаономе, дъщерята на Гуней, жена на Феней, а не от Лизидике, дъщерята на Пелопс. Ако Херакъл наистина се е преселвал във Феней, човек може да повярва, че когато Евристей го изгонил от Тиринт, той не е отишал веднага в Тива, а първо е живял във Феней.

3 Херакъл прокопал канал посред равнината на Феней за реката Олбий, която някои аркадци наричат не Олбий, а Ароаний. Дължината на прокопа е петдесет стадия, дълбочината му, там, където не се е съборил, стига до тридесет стъпки. Реката вече не тече през него, а се е върнала в старото си русло, изоставяйки делото на Херакъл.

4 На около петдесет стадия от зевовете, всечени в планините, за които споменах, се намира градът, основан, както твърдят фенеатите, от Феней, който бил автохтонен. Техният акропол е недостъпен от всички страни, преди всичко естестевон укрепен, но някои части са били укрепени изкуствено, за да го направят по-сигурн. Тук на Акропола има храм на Атина с прозвище Тритония, но него намерих останали само руини.

5 Там има също бронзова статуя на изправен Посейдон, с прозвище Хипий, която, разправят, била посветена от Одисеи. Легендата гласи, че Одисеи изгубил кобилите си, обиколил Елада да ги търси и във фенеатика, където намерил кобилите си, основал светилище на Артемида, като нарекъл богинята Еврипа (Намираща коне) и също посветил статуята на Посейдон Хипий (Конния).

6 Когато Одисеи намерил кобилите си, решил, казват, да остави конете в земята на Феней, така, както оставил кравите си на сушата срещу Итака. На основата на статуята фенеатите ми показаха надпис, твърдейки, че това били указанията на Одисеи към онези, които ще гледат кобилите му.

7 Всичко друго от разказа на фенеатите може да се приеме, но не мога да повярам на твърдението им, че Одисеи е посветил бронзовата статуя. Защото хората все още не са се били научили да леят цели бронзови статуи, като тъкачите на дрехи. Начинът, по който се изработват бронзови вече описах, когато говорих за статуята на Зевс Хюпатос в разказа си за спартиатите.30

8 Първите, които са ляли бронзови статуи, били самосците <Ройкос>, синът на филай и <Теодор>, синът на Телекъл. <Теодор> също изработил печата от смарагд, който непрекъснато носел Поликрат, тиранинът на Самос и изключително се гордеел с него.

9 На слизане от Акропола на Феней се стига до един стадион, а на един хълм е гробницата на Ификъл, брата на Херакъл и бащата на Йолай. Йолай, според елинския разказ, споделил с Херакъл повечето му подвизи, но баща му Ификюл, в първата битка на Херакъл срещу елейците и Авгий, бил ранен от синовете на Актор, наречени на майка си Молине. Изпаднал в несвяст, той бил отнесен от близките му във Феней, където за него се грижели Буфагос, гражданин на Феней и неговата жена Промне, и те го погребали, след като умрял от раната си.

10 Те все още принасят жертви на Ификъл като на херос, а от боговете народът на Феней най-много почита Хермес, в чиято чест провеждат игри, наречени Хермеи; те имат и храм на Хермес, с каменна статуя, направена от един атинянин, <Евхейр>, синът на Евбулид. Зад храм е гробът на Миртил. Елините казват, че той бил син на Хермес и че служил като колесничар на Ойномай. Щом дойдел жених за дъщерята на Ойномай, Миртил ловко подкарвал кобилите, докато Ойномай по време на надбягването застрелвал жениха, когато той се приближи.

11 Самият Миртил също бил влюбен в Хиподамия, но не му стигнал кураж, за това се отказал от състезанието и служил на Ойномай като негов колесничар. Накрая, разправят, се оказало, че е изменик на Ойномай, заради една клетва, дадена на Пелопс, че ще му позволи да бъде с Хиподамия за една нощ. Пелопс му напомнил за тази клетва и го изхвърлил от кораба, фенеатите разказват, че тялото на Миртил било донесено от прилива на брега, че те го взели и погребали, и че всяка година нощем му поднасят жертви като на херос.

12 Ясно е, че Пелопс не е извършил ддюлго крайбрежно плаване, а само от устието на Алфей до залива на Елида. Така че морето на Мирто очевидно не е наречено на Миртил, сина на Хермес, след като започва при Евбея и стига до Егея покрай безлюдния остров Хелене. Мисля, е достоверно твърдението на възпоминателите на древностите на Евбея, които твърдят, че морето е наречено така на една жена, на име Мирто.

15 Фенеатите имат също светилище на Деметра, с прозвище Елевзиния и извършват мистичен обряд в чест на богинята, като казват, че церемониите при Елевзин са същите като установените при тях. Защото Наус, твърдят те, дошъл при тях по оракул от Делфи, а той бил внук на Евмолп. До светилището на Елевзиния е била поставена така наречена Петрома, състояща се от два големи камъка, скрепени един до друг31.

2 Когато те празнуват всяка година така нареченените “Големи тайнства”, отварят тези камъни. От тях изваждат писания, отнасящи се до тайнствата, прочитат ги на глас пред мистите и същата нощ ги прибират. Повечето фенеати също така, както знам, полагат клетва при Петромата по най-важни поводи.

3 Отгоре има кръгъл похлупак с маска на Деметра Кидария. Тази маска си я поставя жрецът по време на Големите тайнства, който по някаква причина бие с пръчки подземните, фенеатите разказват, че преди Наус да дойде, скитанията на Деметра я довели и до техния град. На онези фенеати, които я посрещнали гостоприемно в домовете си, богинята дала всякакви бобови растения, освен фасула.

4 Има и един свещен разказ, обясняващ защо в техните очи бобът е нечисто растение. Тези, които според фенеатите приели гостоприемно богинята, Трисаулес и Дамитал, направили храм на Деметра Тезмия (Законодателката), построен под планината Килене, и те също установили нейните тайнства, които честват и до ден днешен. Този храм на богинята Тезмия е само на около петнадесет стадия от града.

5 На път от Феней към Пелене и Айгейра, Ахейски град, след около петнадесет стадия, стигаш до храм на Аполон Питийски. намерих само руините му, в това число голям олтар от бял мрамор. Тук дори сега фенеатите все още принасят жертви на Аполон и Артемида, и казват, че светилището е направено от Херакъл, след като завладял Елида. Тук също има гробници на хероси, онези, които се включили в похода на Херакъл срещу Елида и загубили живота си в битката.

6 Те са Теламон, погребан много близо до реката Ароаний, а малко по-надалеч е светилището на Аполон, и Халкодон, недалече от извора, наречен Ойное. Никой не би могъл да приеме, че в тази битка е паднал Халкодон, бащата на Елефенор, който предвождал евбейците до Троя, и Теламон, който бил бащата на Еант и Тевкюр. Защото е възможно Херакъл да е бил подпомогнат в това дело от Халкодон, който, според достоверни свидетелства, е бил преди това убит в Тива от Амфитрион?

7 И щеше Тевкър да е основал града Саламин в Кипър, ако не бяха го изгнали от родния му град след завръщането му от Троя? И кой щеше да го прогони, ако не Теламон? Прочие ясно е, че тези, които помогнали на Херакъл в неговия поход срещу Елида били не Халкодон от Евбея и Теламон от Егина. Но също както и сега, винаги е имало неизвестни и безславни хора със същите имена като на изтъкнети херои.

8 Границите на Феней и Ахея се събират на повече от едно място; защото към Пелене границата е реката на име Поринас, а към Айгейра – “пътя към Артемида.”32 На територията на самите фенеати, скоро след като се подмине светилището на Аполон Питийски, се излиза на пътя, водещ към планината Кратис.

9 На тази планина е изворът на реката Кратис, която се влива в морето откъм Айги, сега изоставено място, макар в по-ранни времена да е имало град на ахейците. На тази Кратис е наречена реката в Брутион в Италия. На планината Кратис има светилище на Артемида Пюрония (Богиня на огъня) и в по-стари времена аргосците взимали от тази богиня огън за техните Лернейски игри.

16 На изток от Феней стигащ до един планински връх, наречен Геронтейон и път покрай него. Тази планина е границата между териториите на Феней и Стимфал. На ляво от него, минавайки през земята на Феней, са планините, наречени от фенеатите Трикрена (Три извора) и тук има три извора. В тях, казва легендата, Хермес бил изкъпан след раждането му от нимфите на планината, и по тази причина те са смятани за свещени на Хермес.

2 Недалече от Трикрена има друга планина, наречена Сепия, където казват, че Айпитос, синът на Елатос, бил убит от змията и са направили гроба му на мястото, защото не могли да отнесат тялото. Тези змии все още могат да се намерят, казват аркадците, на планината, дори в днешно време; не са много, а са съвсем редки. Причината е, че след като в по-голямата част на годината на планината пада сняг, змиите умират, след като снегът засипе дупките им, и дори да успеят да се скрият в дупките си, някои от тях загиват от снега, тъй като мразът прониква дори в много от самите дупки.

3 Гробът на Айпитос държах специално да видя, защото Омир33 в стиховете си за аркадците споменава за гробницата на Айпитос. Тя е неголяма земна могила, заобиколена от кръгла каменна крепида. За Омир е било съвсем естествено да й се възхити, защото той не е могъл да види по-забележителна гробница, също както сравнява танца, изваян от Хефест на щита на Ахил с един танц, изваян от Дедал, защото той не е виждал по-изкусно творение.

4 Познавам много забележителни гробници и ще спомена за две от тях, едната при Халикарнас и една в земята на евреите. Тази при Халикарнас е била направена за Мавзол, цар на града, и е с такива огромни размери и толкова забележителна с цялата си украса, че римляните в голямата си възхита към нея наричат забележителни гробници в своята страна “Мавзолеи”.

5 Евреите имат една гробница, тази на Хелене, местна жена, в града Йерусалим, който римският император сринал до основи. В тази гробница има някакъв механизъм с помощта на който вратата, която като цялата гробница е от камък, не се отваря, докато годината не се върне до същия ден и същия час. Тогава механизмът, без външна помощ, отваря вратата, която скоро след това се затваря сама. Това става по едно и също време, но опиташ ли се да отвориш вратата по всяко друго време, не можеш да го сториш; със сила няма да се отвори, може само да се счупи.

17 След гробницата на Айпитос стигаш до най-високата планина в Аркадия, Килене, на върха на която има сринат храм на Хермес Киленийски. Ясно е, че Киленос, синът на Елатос, е дал на планината името си и прозвището на бога.

2 В стари времена, хората са правели дървени статуи, доколкото съм успял да разбера, от следните дървета: абанос, кипарис, кедър, дъб, тис и лотус. Но статуята на Хермес Киленийски не е направена от никое от тях, а от туйя. Височината й по моя преценка е около осем стъпки.

3 Килене предлага също следното чудо. На нея косовете са съвсем бели. Наричаните с това име от беотийците птици са от по-друга и не пеят. Познавам орлите, наречени орли – лебеди, много много приличащи на лебеди с белотата си, защото съм ги виждал на планината Сипил около езерото, нречено Езерото на Тантал. За диви бели глигани и тракийски бели мечки е известно, че ги притежават някои частни лица.

4 Бели зайци се отглеждат в Либия, а бели елени съм виждал в Рим, за мое голямо удивление, макар и да не ми е хрумвало да попитам от кой континент или остров са донесени. Това го казах по повод косовете в Килене, за да не би някой да не повярва на казаното за цвета им.

5 До Килене има друга планина, Хелюдореа,34 където казват, че Хермес намерил една костенурка, взел корубата на животното и и от нея направил лира. Тук е границата между Феней и Пелене, а по-голямата част на планината Хелюдореа се обитава от ахейците.

6 На път от Феней на запад, в лявото пътят води до града Клейтор, докато на дясно е пътят до Нонакрис и водата на Стикс. В древността Нонакрис бил град на аркадците, именуван на жената на Ликаон. Когато го посетих, той беше в руини и повечето от тях бяха скрити. Недалече от руините има висока стръмнина; не познавам друга, която да се извисява толкова много. По стръмнината се стича вода, наричана от елините водата на Стикс.

18 Хезиод в ‘Теогония”35 – защото има някои, които приписват този хекзаметров епос на Хезиод – говори за Стикс като за дъщеря на Океан и жена на Палант. Някои твърдят, че Лин предлага подобна версия в стиховете си, макар когато ги прочетох, ми се сториха твърде съмнителни.

2 Епименид от Крит също е представил Стикс за дъщерята на Океан, но не и като жена на Палант, а като раждаща Ехидна на Пейрас, който и да е този Пейрас. Но Омир е този, който споменава най-често името Стикс в поезията си. В клетвата на Хера той казва:

Нека да знае земята, небето обширно над нея, също водата подземна на Стикс…

Тези стихове предполагат, че поетът е виждал водата на Стикс как се стича надолу. Отново в каталога на дошлите с Гуней37 той изкарва, че реката Титаресий получава водата си от Стикс.

3 Той също представя Стикс като река в Хадес и Атина казва, че Зевс не помни, че заради нея е спасил Херакъл при извършването на подвизите, наложени му от Евристей.

Защото ако го знаех в ума си ясен, кога той прати го при вратаря на дверите на Хадес, да изведе от Ереб псето на омразния Хадес, той нямаше да се спаси от буйните потоци на Стикс.зв

4 Водата, стичаща се по стръмната канара отстрани на Нонакрис първо пада върху една висока скала, през която преминава и после се спуща в реката Кратис. Водата й носи смърт на всички, както на човека, така и на всякое животно. Разправят също така, че веднъж донесла смърт дори на кози, които първи отпили от водата; по-кюсно били научени всички чудодейни свойства на водата.

5 Защото стъклени, кристални, фарфорни съдове, както и други изделия, направени от камък и глина, всички се чупят от водата на Стикс, докато изделия от рог или от кост, от желязо, бронз, олово, калай, сребро и електрон, всички се разяждат от тази вода. Златото също страда като другите метали, но все пак златото не ръждясва, както свидетелства поетесата от Лесбос и както показва самият метал.

6 Така богът е предопределил надмощие на най-долни неща над неща, ценени много по-високо от тях. Защото се разтварят в оцет, докато диамантите, най-твърдите камъни, се разтапят от кръвта на козел. Единственото нещо, което може да устои на водата на Стикс е конско копито. Налята в него, водата се задържа и не чупи копитото. Дали Александър, синът на Филип, е намерил края си от тази отрова не знам със сигурност, но знам, че съществува такава версия39.

7 Над Нонакрис е планината Ароании, в в която има пещера. В тази пещера, според легендаата, дъщерите на Пройт избягали, поразени от лудост; Меламп с помощта на тайни жертвоприношения и очищения ги довел до едно място, наречено Луси. По-голямата част от планината Ароании принадлежи на Феней, но Луси е на границата на Клейтор.

8 Казват, че Луси някога бил град и Агесилад бил провъзгласен като гражданин на Луси, когато победил в конното надбягване на единадесетите Питийски игри40, проведени от Амфиктоиониите; но когато аз бях там, дори руини от Луси не бяха останали. А пък дъщерите на Пройт били заведени от Меламп в Луси и изцерени от тяхната лудост в едно светилище на Артемида. Поради което тази Артемида се нарича Хемеразия (Утешителка) от клейторийците.

19 Има един род при аркадците, наречени Кинайтеи, същите, които са посветили статуята на Зевс при Олимпия с по една мълния във всяка ръка. Тези Кинайтеи живеят на повече от четиридесет стадия от … и в тяхната агора са вдигнати олтари на боговете и статуя на императора Хадриан.

2 Най-забележителните неща тук включват едно светилище на Дионис, в чест на когото те провеждат празник зиме, по време на който мъже, намазани с мас, взимат от някое стадо бик, който богът им посочи и го отнасят в светилището. Такова им е жертвоприношението. Тук има извор със студена вода, на около две стадия от града, и над него расте платаново дърво.

3 Ако човек полудее от бясно куче, или то го нарани или просто заплаши, пиенето от тази вода е цяр. По тази причина те наричат извора Алюсос (Церител от лудост). Така че, като че ли аркадците имат във водата близо до Феней, наречена Стикс, нещо, създадено за да носи беда на човек, докато изворът при Кинайтеите е като отплата заради мъката от другото място.

4 От пътищата на запад от Феней, остава този, който върви на ляво. Този път води до Клейтор и минава покрай делото на Херакъл, отворило русло за реката Ароаний. Край него пътят слиза до едно място, наречено Ликурия, което е границата между Феней и Клейтор.

20 Като продължиш на около петдесет стадия от Ликурия, ще стигнеш до извора на Ладон. Чух, че водата, образуваща езеро в територията на Феней, и спускаща се в зововете в планините, се вдига тук и образува извора на Ладон, но не мога да кажа със сигурност дали това е вярно или не. Ладон е най-красивата река в Елада и също е известна с легендата за Дафне, разказвана от поетите.

2 Пропускам историята, известна сред Сирийците, живеещи на реката Оронт, и предавам разказа на аркадците и елейците. Ойномай, династ на Писа, имал син Левкип. Левкип се влюбил в Дафне, но се отчаял, че няма да я спечели за своя жена с открито ухажване, защото тя отбягвала мъжете. Хрумнала му следната хитрина, с която да я спечели. Левкип поддържал косата си дълга заради реката Алфей.

3 Той оплел косата си на плитка като девица, облякъл си женски дрехи, отишъл при Дафне и й казал, че е дъщеря на Ойномай, и че би искал да излезе на лов с нея. Понеже го смятали за девойка, надминавал останалите девойки по потекло и умение в лова, и освен това бил твърде предпазлив, той спечелил дълбокото приятелство на Дафне.

4 Поетите, възпяващи любовта на Аполон към Дафне, добавят следното към приказката; Аполон изпитал ревност към Левкип заради успеха му в лкзбовта. Веднага Дафне и другите девици пожелали да поплуват в Ладон и съблекли Левкип въпреки нежеланието му. Тогава, като видяли, че не е девойка, те го убили с копията и камите си.

21 Такава е приказката. От извора на Ладон, Клейтор отстои на шестдесет стадия, а пътят от извора на Ладон представлява една теснина покрай реката Ароаний. Близо до града ще прекосиш реката, наречена Клейтор. Клейтор се влива в Ароаний, при а едно място на не повече от седем стадия от града.

2 Сред видовете риба в Ароаний има една, която наричат пъструша. За тези риби пюструши разправят, че надават писък като на птицата дрозд. Виждал съм такава уловена риба, но не съм чувал писъка й, макар да съм чакал край реката чак до залез, когато, както твърдят, рибата пищяла най-много.

3 Клейтор получил името си от сина на Адзан и се намира на на равно място, обкръжено от ниски хълмове. Най-почитаните светилища от клейторийците са тези на Деметра, Асклепий и на трето място – на Ейлейтия …, но не е казал колко са. Ликиецът Олен, по-древен поет, съставил за делосците наред с други химни и един към Ейлейтия, я нарича Еулинос “добрата предачка”, явно отъждествявайки я с предопределението, и я изкарва по-стара от Кронос.

4 Клейтор има също, на разстояние от около четири стадия от града, светилище на Диоскурите, наречени “Велики богове”. Там има техни статуи от бронз. На един планински връх, на тридесет стадия от града, е построен и храм на Атина Кория, със статуя на богинята.

22 Връщам разказа си на Стимфал и Геронтейон, както го наричат, границата между Стимфал и Феней. Стимфалийците вече не са част от аркадците, а се броят към Аргоския съюз, към който са се присъединили по своя воля. Това, че по род са аркадци, се удостоверява от стиховете на Омир,41, а техният основател Стимфал бил внук на Аркад, сина на Калисто. Разправят, че първоначално той бил основан на друго място, а не където е сегашният град.

2 Според сказанието, в стария Стимфал живеел Теменос, синът на Пеласг, и Хера била отгледана от този Теменос, който сам вдигнал три светилища на богинята и й дал три прозвища – докато тя все още била девица, Пайс (Момиче); когато се омъжила за Зевс, я нарекъл Телея (Отрасналата); когато по една или друга причина тя се скарала със Зевс и се върнала в Стимфал, Теменос я нарекъл Хера (Вдовицата)42. Това, доколкото знам, разказват стимфалийците за богинята.

3 В съвременния град няма нито едно от тези светилища, но в него намерих следните забележителни неща. На територията на Стимфал има извор, от който император Хадриан докарал вода до Коринт. Зиме изворът образува малко езеро в Стимфал и реката Стимфал се образува от езерото; лете няма езеро, а реката тръгва направо от извора. Тази река се спуска в един зев в земята, появява се отново в Арголида и там сменя името си, като я наричат Ерасинос вместо Стимфал.

4 Има и една легенда за водата на Стимфал, че някога там се отглеждали птици човекоядци, които Херакъл убил със стрели. Но Пизандър от Камира казва, че Херакъл не е убил птиците, а ги прогонил с шума на кречетала. В Арабската пустиня наред с други диви същества се въдят птици, наречени стимфалийски, които са почти толкова свирепи срещу хората, колкото лъвовете или леопардите.

5 Те налитат срещу ловците, като ги раняват и убиват с клановете си. Цялата бронзова или желязна броня, с която мъжете са облечени, бива разкъсана; но ако си направят дреха от дебел корк, клюновете на стимфалийските птици се задържат в корковото облекло, също както крилата на малки птици се залепват вптичи клей. Тези птици са големи колкото жерав и приличат на ибиса, но клановете им са по-мощни, и не са извити като на ибиса.

6 Дали сегашните арабски птици със същото име като старите аркадски птици са от същта порода, не знам. Но ако винаги е имало стимфалийски птици, също както е имало ястреби и орли, аз бих нарекъл тези птици арабски, а част от тях може да е долетяла по някаква причина в Аркадия и да е стигнала до Стимфал. Първоначално те трябва да са били наричани от арабите не стимфалийски, а с друго име. Но поради славата на Херакъл и превъзходството на елинството над варварството, птиците от арабската пустиня се наричат стимфалийски дори в днешни времена.

7 В Стимфал има също старо светилище на Артемида Стимфалия, статуята е дървена и в по-голямата си част позлатена. Близо до покрива на храма са били изваяни, наред с други неща, стимфалийските птици. Сега е трудно да се прецени добре ваянието е от дърво или гипс, но намерих доказателства, по които да заключа, че не са от гипс, а от дърво. Тук също има (статуи на) деви бял мрамор, с птичи крака, стоящи зад храма.

8 Дори по наше време се разправя, че се е случило следното чудо. Празникът на Артемида Стимфалия при Стимфал се е провеждал небрежно, и установените обичаи в голямата си част са се нрушавали. Но в устието на зева, в който потъва реката паднал дънер и попречил на водата да се изцеди, и (така разправят), равнината се превърнала на езеро на протежение от четиристотин стадия.

9 Казват също, че някакъв ловец преследвал кошута, която побягнала и се хвърлила в блатото, последвана от ловеца, който възбуден от преследвнето заплувал след сърната. Така че зевът погълнал както кошутата, така и преследвача й. Казват, че след тях потекла и водата на реката, така че на другия ден цялата вода, наводнила Стимфалийската равнина, се изцедила. Оттогава тачат много ревностно празника в чест на Артемида.

23 След Стимфал идва Алеа, която също се числи към Аргоския съюз и гражданите й сочат за неин основател Алеи, сина на Афейдас. Светилищата на богове тук са тези на Артемида Ефеска и Атина Алеа, и има храм на Дионис с статуя. В чест на Дионис те празнуват през година един празник, наречен Скиерейа и на този празник, в подчинение на отговор от Делфи, бият жени скмшици, също както в Спарта бият с камшици момци при статуята на богинята Ортия.

2 В описанието си на Орхомен, обясних как правият път минава отначало покрай ждрелото и след това на ляво от водния поток. На равнината на Кафии е издигнат земен насип, пречещ на водата от Орхомения да нанася щети на орната земя на Кафии. В насипа се стича и друг поток, достатъчно голям, за да бъде наречен река и който след като потъне в зев в земята, се появява отново при така наречените Наси. Мястото, където се появява отново, се нарича Реунос; след като потоксе появи тук, по-нататюк водата образува непрекъснато течаща река, Трагос.

3 Името на града явно произлиза от Кефей, сина на Алеи, но е оцеляло във формата му на аркадскиата реч, Кафии. Обитателите му казват, че произлизали от Атика, но след като били изгнани от Атина от Егей, те избягали в Аркадия, оставили се на милостта на Кефей и намерили дом в тази страна. Градът е на границата на равнината в подножието на няколко незначителни планини. Кафиатите имат светилище на бо Посейдон и едно на богинята Артемида, с прозвище Кнакалезия.

4 Имат и планина, наречена Кнакалос, където всяка година празнуват мистерии в чест на тяхната Артемида. Малко след града има извор, а до извора расте голямо и красиво платаново дърво. Наричат го Менелаида, като твърдят, че платанът е бил посаден до извора от Менелай, дошъл на това място, когато събирал войската си срещу Троя. Днес те наричат Менелаида извора, както и платана.

5 Ако трябва да следвам разказите на елините за пресмятане на относителната старост на такива дървета, все още запазени в цветущо състояние, то най-старото от тях е върбата, растяща в самоското светилище на Хера, след което е дъбът в Додона, маслината на Акропола имаслината в Делос. На трето място по старост сирийците биха поставили лавровото дърво, растящо в тяхната страна. От останалите, това платаново дърво най-старото.

6 На около един стадий от Кафии има едно място, наречено Кондилея, с дъбрава и храм на Артемида, наричана в древни времена Кондилеатида. Казват, че името на богинята било променено по следната причина. Някакви деца, чийто брой не се помни, докато си играели около светилището, намерили едно въже, вързали го около шията на статуята и казали, че Артемида е удушена.

7 Кафиатите, като разбрали какво са направили децата, ги пребили с камъни. Когато направили това, жените им ги сполетяла болест и започнали да раждат мъртвородени, докато Пития не ги задължила да погребат децата и да им принасят всяка година жертви като на хероси, защото били убити несправедливо. Кафиатите все още се подчиняват на този оракул и наричат богинята при Кондилеите, както според тях оракулът също ги задължил, Апанхомене (Удушената) от този ден, та до днес.

8 На около седем стадия нагоре43 от Кафии ще слезеш до така наречените Наси. На петдесет стадия по-нататък се намира Ладон. После ще прекосиш реката, стигаш до една дъбрава, наречена Сорон и преминаваш през Аргеати, така наречените Люкунти и Скотане. Сега пътят до Псофида минава покрай Сорон,

9 в която, като в други аркадски дъбрави, виреят следните животни: диви глигани, мечки и огромни костенурки. От тях човек може да прави лири, не по-лоши онези от индийската костенурка. В края на Сорон се намират руините на селото Паос, е така наречената Сейрай; тази Сейрай е граница между Клейтор и Псофида.

24 Основателят на Псофида, според някои, бил Псофида, синът на Аррон, син на Еримант, син на Аристас, син на Партаон, син на Перифет, сина на Никтим. Други казват, че Псофида била дъщерята на Ксант, сина на Еримант, сина на Аркад. Това според аркадската традиция били техните царе,

2 но най-точната версия е, че Ерикс, династют на Сикания, имал дъщеря на име Псофида, която Херакъл, макар да се сношил с нея, отказал да отведе у дома си, а я оставил бременна на грижите на своя приятел Ликортас, който живеел във фегия, град наричан Еримант преди царстването на фегей. Отгледани тук, Ехефрон и Промахос, синовете на Херакюл и жената от Сикания, променили името от фегия на Псофида, името на майка им.

3 Псофида е също името на акропола на Закинт, защото първият човек, доплавал до острова бил Закинт, синът на Дардан, псофидец, който станал неговият основател. От Сейрай има тридесет стадия до Псофида, покрай която минава реката Ароаний, а малко по-нататюк реката Еримант.

4 Изворът на Еримант е в планината Лампейа, за която казват, че е свята на Пан. Човек може да сметне Лампейа за част от планината Еримант. Омир казва44, че в Таугет и Еримант … ловец … така … от Лампейа, Еримант, и след като мине през Аркадия, с планината фолое на дясно и областта на Телпуза на ляво, се влива в Алфей.

5 Има също една легенда, че Херакюл по заповед на Евристей гонел покрай Еримант глиган, надминаващ всички останали по големина и сила. Жителите на «(омай от Опики казват, че бивните на глигана, посветени в тяхното светилище на Аполон са на Еримантския глиган, но това твърдение общо – взето звучи невероятно.

6 В Псофида има светилище на Афродита с прозвище Ерикина; от него намерих останали само руини, но хората казват, че било вдигнато от синовете на Псофида. Твърдението им е правдоподобно, защото в Сицилия също, на територията на Ерикс, има светилище на Ерикина, които в древни времена е било много свято и толкова богато, колкото светилището в Пафос.

7 Херооните на Промахос и Ехефрон, синовете на Псофида, не бяха толкова забележителни, когато ги видях. В Псофида е погребан и Алкмеон, синът на Амфиарай, и гробницата му не е забележително нито с размерите, нито с украсата си. Около нея растат кипариси, стигащи до такава височина, че дори планината край Псофида беше засенчена от тях. Тях обитателите не ще ги отсекат, защото твърдят, че са посветени на Алкмеон.

8 Тях местните хора наричат “деви”. Алкмеон, след като убил майка си, избягал от Аргос и дошъл в Псофида, която все още се наричала фегия на фегей, се оженил за Алфесибоея, дъщерята на фегей. Сред обичайните дарове, които той й дал, била огърлицата. Докато живял при аркадците, болестта му не се оправила, за това трябвало да прибегне до оракула на Делфи. Пития му съобщила, че единствената земя, отмъстителният дух на Ерифила няма да го преследва е най-новата земя, излязла на светлина от морето след след омърсяването му със смъртта на майка си.

9 Като открил наноса на Ахелой, той се заселил там и взел за жена Калироя, за която акарнанците казват, че била дъщеря на Ахелой. Имал двама синове, Акарнан и Амфотер; на този Акарнан били наречени със сегашното им име (според легендата) обитателите на тази част от континента, които преди това се наричали Куретите. Глупави страсти са съсипвали много много мъже и доще повече жени.

10 Калироя страстно пожелала да притежава огърлицата на Ерифила и по тази причина импратила Алкмеон въпреки волята му във фегия. Теменос и Аксион, синовете на Фегей, го убили с измама. За синовете на фегей също се казва, че посветили огърлицата на бога в Делфи и разправят, че походът на елините до Троя се осъществил, когато те били царе в града, все още наричан фегия. Народът на Псофида твърди, че причината те да не участват в похода била защото техните царе се намразили с водачите на аргосците, които в повечето случиа били кръвно свързани с Алкмеон и се присъединии към него в тази кампания срещу Тива.

11 Това, че островите Ехинади още не са станали от Ахелой част от континента по мое време, се дължи на етолийския народ, който е бил прогонен от домовете си и цялата му земя останала пуста. След като Етолия си остава необработвана, Ахелой не носи толкова много тиня под Ехинади, както би правила иначе. Доказателство за твърдението ми е фактът, че Меандър, течаща през земята на фригите и карите, която се оре всяка година, за кратко време е превърнала в континент морето, което някога се е намирало между Приене и Милет.

12 Народът на Псофида има също откъм Еримант храм и статуя на Еримант. Статуите на всички реки, освен на Нил в Египет са направени от бял мрамор; но статуите на Нил, която се спуска към морето през Етиопия, обикновено ги правят от черен камък.

13 В Псофида чух твърдение за някой си Аглай, псофидски съвременник на Крез Лидийски. Твърдението гласеше, че целият му живот минал щастливо, но не го повярвах.

14 Истината е, човек може да бъде споходен от по-малко беди от своите съвременници, също както един кораб може да бъде подмятан от бурите по-малко от друг кораб. Но не можем да намерим и един човек, който никога да не е засяган от нещастие, или кораб, никога не срещал неблагоприятен вятър. Защото Омир41 също казва в поезията си, че до Зевс е поставен питос с добри неща и друг питос с лоши неща, научен от бога на Делфи, заявил някога, че самият Омир е както нещастен, така и благословен, защото и двете са му предопределени от съдбата.

25 На път от Псофида за Телпуза ще стигнеш най-напред в ляво от Ладон едно място, наречено Тропея, до което има дъбрава, Афродизион. Трето, има древен надпис на една стела: “Границата между Псофида и Телпуза.” На телпузийската земя има една река, наречена Арсен (Мъжка). Като я прехвърлиш и изминеш около двадесет и пет стадия, ще стигнеш при руините на селото Каос със светилище на Асклепий Каусиос, построено на пътя.

2 Телпуза е на около четиридесет стадия от това светилище. Разправят, че градът бил именуван на Телпуза, нимфа, и че тя имала дъщеря от Ладон. Водата на Ладон тръгва от извори в територията на Клейтор, както вече изтъкнах. Тече първо покрай местността Левказион и Месобоа, през Наси към Орикс, наричан също Халунт, а от Халунт се спуска към Талиади и едно светилище наДеметра Елевзиния.

3 Това светилище е на границата на Телпуза. В него има статуи, всяка висока не по-малко от седем стъпки, на Деметра, на дъщеря й и ма Дионис, и трите от камък. След светилището на Елевзиния Ладон тече покрай града Телпуза от ляво, разположен на висок хълм, който сега е толкова запустял че агората, която се намира сега в края му, по думите им първоначално се е намирала в самата му среда. Телпуза има храм на Асклепий и светилище на дванадесетте богове; по-голямата му част, както установих, сега е сравнена със земята.

4 След Телпуза Ладон слеза до светилището на Деметра в Онкейон. Телпузийците наричат богинята Еринюс (Гняв) и с тях е съгласен и Антимах, който е написал поема за похода на аргосците срещу Тива. Стиховете му гласят ето така:

Там, казват те, е морето на Деметра Еринюс.46

Онкий бил, според традицията, син на Аполон и властвал на телпузийска територия около мястото Онкион; богинята има прозвището Еринюс по следната причина.

5 Когато Деметра скитала в търсене на дъщеря си, била преследвана, разправят, от Посейдон, който жадувал да я прелъссти. За това тя се превърнала, продължава легендата, в кобила и запасла с кобилите на Онкий; като разбрал, че е измамен, Посейдон също се превърнал в жребец и се сношил с Деметра.

6 Отначало, казват те, Деметра се ядосала от станалото, но по-късно оставила гнева си и поискала да се изкъпе в Ладон. Така богинята получила две прозвища, Еринюс поради гнева й, защото аркадците наричат “еринейн” това да си гневен и Люсия (Къпещата се) защото се изкъпала в Ладон. Статуите в храма са дървени, но лицата, ръцете и стъпалата им са от пароски мрамор.

7 Статуята на Еринюс така наречения сандък, а в дясната си ръка факел; височината й според мен е девет стъпки. Люзсия като че ли беше шест стъпки висока. Онези, които мислят, че статуята е на Темида, а не на Деметра Люсия да знаят, че бъркат. Деметра, казват, родила от Посейдон дъщеря, чието име н допускат да се разкрива на непосветените, и кон, наречен Арейон. По тази причина те казват, че били първите аркадци, нарекли Посейдон Хипий (Кон).

8 Привежда стихове от “Илиада” и от “Тиваида” в подкрепа на своя разказ. В “Илиада” има стихове за самия Арейон:

Даже и с теб да препусна стремглав с Арейона божествен, бързия кон на Адраста, на който родът е от бога.47

В Тиваида” се казва, че Адраст избягал от Тива:

Облечен в дрипави дрехи, и с него тъмногривия Арейон.48

Те твърдят, че стиховете прикрито намекват, че Посейдон бил бащата на Арейон, но Антимах казва, че майка му била Гея:

9 Адраст, син наТалай, син на Кретей,

най-първият от данайците, подкарал славни коне,

бързия Кайрос и Арейон от Телпуза,

който до дъбрават на Аполон Онкийски

Гея прати сама, чудо за очите на смъртните.49

10 Но макар роден от Гея, конят може да е от божествено потекло и цветът на гривата му все пак да е тъмен. Пак според легендата, когато Херакъл во(овал срещу Елида, той помолил Онкос за коня и яздел на гърба на Арейон, когато превзел Елида, но след това конят бил даден на Адраст от Херакъл. Поради което Антимах казва за Арейон: Адраст бил третият цар, който го обуздал.50

11 Ладон, оставяйки на ляво светилището на Еринюс, минава от ляво край храма на Аполон Онкейат, а в дясно има светилище на Асклепий Пайс (Момчето), където е гробницата Тригон, за когото казват, че бил гледачът на Асклепий. Защото според легендата Асклепий, когато бил малък, бил оставен на открито в Телпуза, но го намерил Аутолай, незаконният син на Аркад, който отгледал бебето и по тази причина Асклепий Пайс… сметнах, че е по-вероятно и го изложих в описанието си на Епидавър.51

12 Има една река Тютоа, която се влива н Ладон при границата между Телпуза и Хераи, наричана от аркадците Педион (Равнината). Там, където самият Ладон се влива в Алфей, има остров, наречен “Островът на гарваните”. На онези, които смятат, че Ениспе, Стратия и Рипе, споменати от Омир,52 някога са били обитаеми острови в Ладон, ще им кажа, че грешат.

13 Защото Ладон никога не би могъл да предложи острови, по-големи дори от един сал. Колкото до хубостта й, то тя не отстъпва на никоя река, било в Елада или във варварски земи, но не е достатъчно голяма, за да държи острови на водите си, както Истрос и Еридан.

26 Основателят на Хераи бил Херайос синът на Ликаон, а градът лежи на дясно от Алфей, главно на един полегат склон, макар че част от него се спуска до Алфей. Покрай реката са направени алеи, разделени от мирти и други питомни дървета; там са баните, както и два храма на Дионис. Единият е на бога, наречен Политес “Гражданин”, другият на Аукситес “Даващият добив”, и там имат сграда, в която правят мистериите си в чест на Дионис.

2 Хераи също така има храм на Пан, тъй като той е местен за Аркадия, а от храма на Хера намерих останали всевъзможни руини, включително колоните. От аркадските атлети най-прославен е Дамкатос от Хераи, който пръв спечелил надбягване в броня при Олимпия.

3 На слизане към земята на Елида от Хераи, на разстояние от около петнадесет стадия от Хераи ще прекосиш Ладон, а от нея до Еримант пътуването е около двадесет стадия. Границата между Хераи и земята на Елида според аркадците е Еримант, но народът на Елида твърди, че гробът на Коройб ограничава тяхната територия.

4 Но когато Олимпийските игри, след като не се провеждали дълго, били възобновени от Ифит, и Олимпийските празници започнали да се провеждат отново, единствените предложени награди били за бягане и Коройб спечелил. На гробницата има надпис, че Коройб бил първият мъж, спечелил на Олимпия и че гробът му е поставен в края на Елейската земя.

5 Има един град, Алифера, неголям, защото бил изоставен от много свои обитатели при присъединяването на аркадците към Мегалополис. На път към този град от Хераи ще прекосиш Алфей и след преминеш през равно на около десет стадия ще стигнеш една планина, и се изкачеш през планината още около тридесет стадия, ще стигнеш до града.

6 Градът Алифера е получил името си от Алифер, сина на Ликаон, и тук има светилища на Асклепий и Атина; последната те почитат повече от другия бог, като твърдят, че тя била родена и отгледана сред тях. Те също така са издигнали олтар на Зевс Лехеат (Родител), защото тук той родил Атина. Има един поток, който наричат Тритонид, като разправят легендата за реката Тритон.

7 Статуята на Атина е от бронз, творба на <Хипатодор>, заслужаваща да се види заради големината и майсторството. Провеждат и празник в чест на един или друг бог; мисля, че е в чест на Атина. На този празник принасят жертва първо на Мюагрос (Мухоловеца), като се молят на хероса над жертвите и призовават Мюагрос. След като го направят, мухите не ги безпокоят повече.

8 На пътя от Хераи до Мегалополис е Мелайнеи. Той е основан от Мелайней, сина на Ликаон; по мое време беше необитаем, но има над него тече много вода. На четиридесет стадия над Мелайнеи е Буфагион,и тук е изворът Буфагос, който се влива в Алфей. Близо до извора Буфагос е границата между Мегалополис и Хераи.

27 Мегалополис е най-младият град, не само на Аркадия, но и на Елада, с изключение на онези, чиито обитатели са били преместени при нещастията от римското господство. Аркадците се обединили в него, за да добият сила, като осъзнали, че аргосците също били в по-ранни времена в почти същата ежедневна опасност да бъдат покорени с война от лакедемоните, но когато те увеличили населението на Аргос, оставяйки Тиринт, Хисии, Орнеи, Микена, Мидея, наред с други маловажни градове в Арголида, аргосците престанали да се боят толкова от лакедемоните, след като се оказали в по-силно положение да се справят с васалните си съседи.

2 С такъв замисъл аркадците се обединили и за основател на града с право може да се смята Епаминонд от Тива. Защото тъкмо той събрал аркадците за сююза и изпратил отбраните тиванци под командата на Паменес да защищават аркадцитев случай, че лакедемоните се опитат да предотвратят обединението. Като основатели от аркадците били избрани Ликомед и Хополеас от Мантинея, Тимон и Проксен от Тегея, Клеолай и Акрифий от Клейтор, Евкампид и Хиероним от Майналос, Посикрат и Теоксен от парасийците.

3 Градовете, които аркадците убедили да изоставят драговолно и поради тяхната омраза към лакедемоните, въпреки че тези градове били отечествата им, били следните: Алеа, Палантион, Евтея, Суматейон, Асеа, Перайтенси, Хелисон, Орестасион, Дипеа, Ликея; това били градове на Майналос. От евтресийските градове Триколони, Зойтион, Карисия, Птоледерма, Гнаусон, Парорея.

4 От Айгото: Егис, Скиртонион, Малеа, Кроми, Бленина, Левктрон. От парасийците Ликосура, Токния, Трапезунт, Просей, Акакесион, Аконтион, Макария, Дасеа. От кинириите в Аркадия: Гортин, Теисоа до планината Ликей, Ликея, Алифера, От принадлежащите на Орхомен: Теисоа, Метидрион, Теутис. Присъединените от Триполис, както се наричат – Калия, Дипойна, Нонакрис.

5 Аркадците в основната си част се подчинили на общото решение и бързо се събрали при Мегалополис. Но народът на Ликея, Триколони, Ликосура и Трапезунт, единствени от всички аркадци, се отказали и, след като не били готови да напуснат древните си градове, с изключение на последните, били заведени насила в Мегалополис въпреки волята им,

6 докато жителите на Трапезунт изобщо напуснали Пелопонес, тези от тях, които не изостанали и не били избити от разгневените аркадци. Спасилите живота си отплавали за Понта и били посрещнати с гостоприемство от своите родственици и съименници от Трапезунт на Евксии. Жителите на Ликосура, макар да не се подчинили, все пак били пощадени от аркадците заради Деметра и Деспойна, в чието светилище потърсили убежище.

7 От другите градове, които споменах, някои са вече изоставени по наше време, някои използват от жителите на Мегалополис като села, а именно Гортин, Дипойни, Теисоа блзо до Орхомен, Метидрион, Тевтис, Калии, Хелисон. Само на един от тях, Палантион, било предопределено да има по-добра съдба дори тогава. Алифера е продължила да се смята за град от началото до ден днешен.

8 Мегалополис бил обединен в един град не в същата година, а няколко месеца по-късно, след поражението на лакедемоните при Левктра, когато Фразиклейд бил архонт на Атина, във втората година на сто и втората Олимпиада,53 когато Дамон от Турии победил в надбягването на стадий.

9 Когато гражданите на Мегалополис били включени в Тиванския съюз, нямало за какво да се боят от лакедемоните. Но когато тиванците се въвлекли в така наречената Свещена война и били притиснати здраво от фокидците, съседи на беотийците и богати, защото заграбили светилището наДелфи,

10 тогава лакедемоните, ако зависеше само от желанието им, щяха физически да премахнат мегалополитяните и останалите аркадци с тях; но тъй като аркадците от онова време се защищавали енергично, докато подчинените им съседи им оказали ревностна подкрепа, нито една от страните не постигнала значителен успех. Но омразата, изпитвана от аркадците към лакедемоните в не малка степен се оказала причина за възхода на Филип, сина на Аминта, и на Македонската империя, а аркадците не помогнали на елините при Херонея, нито в сражението в Тесалия.

11 Скоро след това в Мегалополис се възцарил тиранин в лицето на Аристодем, фигалиец по рождение и син на Артилас, осиновен от Тритей, влиятелен гражданин на Мегалополис. Този Аристодем, въпреки че бил тиранин, все пак си спечелил прозвището “Хрестос” (Добрият). По време на неговата територията на Мегалополис била нападната от лакедемоните на Акротат, най-стария от синовете на цар Клеомен, чието родословие вече проследих, наред с това на всички останали спартански царе.54 Разгоряла се ожесточена битка и след като паднали мнозина от двете страни, войската на Мегалополиснадвила. От спартанците бил убит Акротат, който така и не наследил трона на баща си.

12 Две поколения след смъртта на Аристодем, тринани станал Лидиад, мъж от изтъкнат род, по рождение честолюбив и както се доказал по-късно, искрен патриот. Защото той дошъл на власт все още млад, но когато стигнал зряла за разум възраст, проявил готовност доброволно да се откаже от тиранията, въпреки че по това време властта му била здраво укрепена. По същото време Мегалополис вече бил член на Ахейския съюз и Лидиад станал толкова прославен не само сред народа на Мегалополис, но също така сред всички ахейци, че съперничел дори на славата на Арат.

13 Лакедемоните с всичките си военни сили под командата на Агис, сина на Евдамид, цар на другия царски род, нападнал Мегалополис с по-големи и по-силни войски от онези, които събрал Акротат. Те надвили в сражение мъжете на Мегалополис, излезли срещу тях и като докарали една мощна стенобитна машина срещу стената, разтърсили тамошната кула, надявайки се на другата заран да я съборят с машината.

14 Но Борей (северният вятър) не само помогнал на цялоото елинство, когато разбил по-голямата част от персийската флота Сепиадските скали, но също спасил Мегалополис от завладяване. Защото задухал силно и продължително, и разбил машината на Агис, разрушавайки я напълно. Агис, комуто Борей попречил да завладее Мегалополис, този, от когото била отнета Пелене в Ахея от сикионците на Арат, и по-късно той загинал при Мантинея.

15 Скоро след това Клеомен55, синът на Леонид, превзел Мегалополис с предателство. Някои от мегалополитяните веднага се притекли в нощта на завладяването в защита на своята родина и Лидиад също срещнал смъртта с в тази битка, сражавайки се храбро; други, около две трети от годните да носят оръжие, заедно с жените и децата си, се спасили в Месения с Филопоймен сина на Краугид.

16 Но заловените в града били избити от Клеомен, го сринал до основи и го опожарил. Как мегалополитяните възстановили града си и техните постижения след завръщането им, ще бъде описано в разказа ми за Филопоймен. Лакедемонският народ ни най-малко не носи вина за погрома на Мегалополис, защото Клеомен променил тяхното управление от царство в тирания.

17 Както вече казах, границата между Мегалополис и Хераи е при изворите на реката Буфагос. Реката получила името си, казват те, от един херос на име Буфагос, син на Япет и Торнакс. Така я наричат и в Лакония. Казват също, че Артемида убила със стрела Буфагос на планината фолое, защото той се опитал да извърши светотатство към богинята.

28 На път от изворите на реката, ще стигнеш първо до едно място, наречено Марата и след него до Гортин, което днес е село, но в древността е било град. Тук има храм на Асклепий, построен от пентелезийски мрамор, с бога, представен като безбрад младеж, и статуя на Хигия (Здраве). Авторът е <Скопас>. Местните хора също така казват, че Александър, синът на Филип, посветил на Асклепий своя нагръдник и копие. Нагръдната броня и върхът на копието все още са там и днес.

2 През Гортин тече една река, наричана от живеещите около изворите й Лусий (река за къпане), защото Зевс след раждането му бил окъпан в нея; живеещите по-надалече от изворите я наричат Гортин, на селото. Водата на тази Гортин е по-студена от всяка друга река. Истрос, Рен (Рейн), Хипанис, Бористен и всички реки, чиито потоци замръзват зиме, защото текат през земя, на която има сняг в по-голямата част от годината, като въздухът около тях е мразовит, според мен с право могат да се нарекат зимни;

3 Наричам студена водата на онези (реки), които текат през земя с добър климат и през лятото имат вода, добра за пиене и къпане, без да е неприятна зиме. Студена в този смисъл е водата на Киднос, минаваща през Тарсос, и на Мелас, течаща край Сиде в Памфилия. Студенината на Алес в Колофон дори е възхвалена в стиховете на елегически поети. Но Гортин надминава всички тях по студенина, особено лете. Изворите й са в Тейсоа, която граничи с Метидрион. Мястото, където потокът й се влива в Алфей, се нарича Райтеи.

4 До земята на Тейсоа има едно село, наречено Тевтис, което в стари времена е било град. В Троянската война жителите му усигорили свой пюлководец. Името му според някои било Тевтис, според други Орнкутос. Когато елините не успели да си осигурят благоприятни ветрове, които да ги изведат от Авлида, а били задържани там дълго от силен вятър, Тевтис се скарал с Агамемнон и се наканил да върне подчинените му аркадци обратно в отечеството им.

5 Тогава, казват те, Атина в образа на Мелас, сина на Опс, се опитала да разубеди Тевтис да тръгне към дома си. Но Тевтис, обладан от гнева си, поразил бедрото на богинята с копието си и наистина повел войската си назад от Авлида. На връщане в родната му земя богинята му се появила във видение с рана на бедрото си. След това Тевтис заболял от смъртна болест, а на народа му, единствен от аркадците, земята не дала плод.

6 По-късно, получили оракули от Додона, отреждащи им какво да направят, за да умилостивят богинята, и в частност посветили статуя на Атина, изобразена с рана на бедрото. Това изображение видях лично, с бедро, увито с червена превръзка. В Тевтис има също светилища на Афродита и Артемида.

7 Това са забележителните неща в Тевтис. На пътя от Гортин към Мегалополис се намира гробницата на онези, които били убити в биткта с Клеомен. Тази гробница мегалополитяните наричат Парайбасион (Престъпване), защото Клеомен престъпил договора си с тях. До Парайбасион има равнина, широка около шестдесет стадия. В дясно от пътя са руините на град Бренте и тук започва реката Брентеате, която на пет стадия по-нататюк се влива в Алфей.

29 След като прехвърлиш Алфей, стигаш до така наречента Трапезунтия и до останките на град Трапезунт. На ляво, спускайки се отново от Трапезунт към Алфей, недалече от реката има едно място, наречено Батос (Глъбина), където всяка трета година провеждат мистерии на Великите богини. Тук има извор, наречен Олимпиада, който през година секва и близо до извора лумва огън. Аркадците твърдя, че прословутата битка между гиганти и богове се е разгоряла тук, а не при Пелене в Тракия, и на това място се правят жертви на мълнии, бури и гръмотевици.

2 Омир изобщо не споменава за гиганти в “Илиада”, но в “Одисея” разказва как Лестригоните нападнали корабите на Одисеи в облик не на мъже, а на гиганти56 и според него също така царят на феаките твърди, че феаките са близо до боговете, като циклопите и рода на гигантите.57 На тези места, следователно, той изтъква, че гигантите са смъртни, а не от божествен род, а думите му в следния откъс са още по­-ясни:

Който в отдавнашно време владял над титаните дръзки, но светотатното племе загубил и с него загинал.58

“Лаос” в поезията на Омир означава простолюдие.

3 Това, че гигантите имали дракони вместо крака е пълна глупост, за което има много доказателства и особено следният случай. Сирийската река Оронт не се влива с цялото си течение в морето на едно равнище, но на разстояние от него се натъква на стръмен рид. Римският император69 пожелал корабите да могат да плават нагоре по реката от морето до Антиохия. Така, с цената на много труд и разходи, той прокопал кана, плвателен за кораби и изместил в него руслото на реката.

4 Но когато старото корито пресъхнало, в него намерили глинен ковчег, дълъг ад единадесет лакътя, а тялото се оказало с размерите на ковчега и човешко във всичките си части. За това тяло богът в Кларос, когато сирийците дошли да получат оракула му, заявил, че е Оронт, и че той бил от индийски род. Ако слънцето е създало първите хора, затопляйки древната земята, когато тя все още била покрита с вода и просмукана с влага, то коя друга земя е вероятно да е отхранила тези хора преди Индия, или с по-голям ръст, след като виждаме, че дори днес тя все още храни зверове, чудовищни на вид и чудовищни на ръст?

5 На около десет стадия от мястото, наречено Батос, се намира така наречената Базилис. Основателят й бил Кипсел, омъжил дъщеря си за Кресфонт, сина на Аристомах. Днес Базилис е в руини, сред които е останало едно светилище на Деметра Елевзиния. Като продължиш от тук, ще прекосиш отново Алфей и стигш до Токния, именуван на Токнос, сина на Ликаон, но днес е почти необитаем. За Токнос казват, че е построил града на хълма. Реката Аминий, течаща покрай хълма, се влива в Хелисон, а не недалече от там Хелисон се влива в Алфей.

30 Този Хелисон, започвайки при едно село със същото име – защото селото също се казва Хелисон – минава през земите на Дипеа и Ликея, а след това през самия Мегалополис, вливайки се в Алфей на двадесет стадия от града Мегалополис. Близо до града има храм на Посейдон Епопт (Пазител). Главата на статуята все още беше останала.

2 Реката Хелисон рзделя Мегалополис, също както Книд и Митилена се разсичат на две от техните протоци, а в в северната част, на дясно, когато гледаш по течението на реката, са си напраили своята агора. В ня има каменен периболос и светилище на Зевс Ликейски, което няма вход. Но нещата вътре могат да се видят – олтари на бога, две маси, два еднакви фронтона над масите и статуя на Пан от камък.

3 Прозвището му е Синоейс и казват, че Пан получил това прозвище заради една нимфа, Соние, която го отгледала, както с други нимфи, така и сама. Преди този периболос има бронзова статуя на Аполон, заслужаваща да се види, висока дванадесет стъпки, донесена от Фигалия като принос за украсата на Мегалополис.

4 Местността, където статуята първоначално била издигната от фигалеите, се казва Басай. Прозвището на бога го е последвало от Фигалия, но защо е получил името Епикурий (Помагащ), ще обясня в описанието си на Фигалия. На дясно от Аполон има малка статуя на майката на Боговете, но от храма не е останало нищо, освен колоните.

5 Пред храма на Майката няма никаква статуя, но все още се виждат пиедесталите, на които някога са стояли статуи. Надпис в елегически стихове на един от пиедесталите съобщава, че статуята е била на Диофан, сина на Дией, човекът, който първи обединил цял Пелопонес в така наречения Ахейски съюз.

6 Стоата на агората, наречена филипейон (Филипова), не е направена от Филип, сина на Аминта, но за да спечелят благоразположението му, мегалополитяните дали името му на посторйката. Близо до нея намерих храма на Хермес Акакесий в руини, без от него да е останало нищо, освен една каменна костенурка. До този филипейон има друга стоа, с по-малки размери, където се намира управата на Мегалополис, шест сти на брой. В една от тях има статуя на Артемида Ефеска, а в друга бронзов Пан, с прозвище Сколейтас, висок един лакът.

7 Донесен е от хълма Сколейтас, намиращ се отвътре стените и от който тече извор се влива в Хелисон. Зад правителствените служби има храм на Тюхе с каменна статуя, висока не по-малко от пет стъпки. Стоата, наречена Мюрополис, намираща се в агората, била построена от плячката, взета когато лакедемоните под водачеството на Акротат, сина на Клеомен, претърпели поражение в битката си с Аристодем, тогавашния тиранин на Мегалополис.

8 В агората на мегалополитаните, зад периболоса на Зевс Ликейски, има релефно изображение на мъж върху стела – Полибий, синът на Ликортас. На стелата са изписани елегически стихове, съобщаващи, че той обиколил всички земи и морета, че станалсююзник на римляните и усмирил гнева им срещу елинството. Този Полибий е написал също история на римляните, включително как те започнали война с Кархедон (Картаген), каква е била причината за войната и как накрая, не преди да претърпят големи опасности, Сципион … когото те наричат Кархедонски, защото сложил край на войната и сринал Кархедон до основи.

9 Всеки път, когато римляните се вслушвали в съвета на Полибий, нещата им вървяли добре, но казват, че когато не искали да го послушат, правели грешки. Всички елински градове, които били членове на Ахейския съюз, получили позволение от римляните Полибий да им определи управлението и законите. На ляво от релефната статуя на Полибий булевтерионът (градският съвет).

10 Съветът е тук, но така наречената “стоа на Аристандър” в агората била построена според тях от Аристандър, техен съгражданин. Много близо до тази стоа, на на изток, има светилище на Зевс, с прозвище Сотер (Спасител). Украсено е с колони около него. Зевс е представен седнал на трон, а встрани от него стоят Мегалополис в дясно и статуя на Артемида Сотейра в ляво. Те са от пентелезийски мрамор и са направени от атиняните <Кефисодот> и <Ксенофонт>.

31 В другия, западния край на стоата има периболос, свещен на Великите богини. Великите богини са Деметра и Коре (Девата), както вече обясних в описанието си на Месения,60 а Коре е наречена от аркадците Сотейра (Спасителка). Изваяни в релеф пред входа са, от едната страна Артемида, от другата Асклепий и Хигия.

2 От Великите богини, Деметра е изцяло от камък, но Сотейра е облечена в дреха, изработена от дърво. Височината на всяка от тях е около петнадесет стъпки. Статуите …6‘ и пред тях той е изваял малки девици в хитони, стигащи до глезените им, всяка от които носи на главата си кошница, пълна с цветя. Казват, че те са дъщерите на <Дамофон>, но склонните към по-божествени тълкувания твърдят, че те са Атина и Артемида, берящи цветята с Персефона.

3 До Деметра има и един Херакъл, висок около лакът. Този Херакъл, твърди Ономакрит в епоса си, е един от така наречените Идейски Дактили. Преди него има маса, на която в релеф са изваяни две Хори, Пан със сиринкс и Аполон, свирещ на лира. До тях има и надпис, казващ, че те са едни от първите богове.

4 На масата са изваяни и нимфи: Неда, носеща бебето Зевс, Антракия, друга Аркадска нимфа, държаща факел, и Хагно с хидрия (съд за вода) в една ръка, а в другата фиала (купа). Анхирое и Миртоеса носят хидрии, с което е изобразена водата, стичаща се от тях. Вътре в периболоса има храм на Зевс Филиос (Дружелюбен). <Поликлейт> от Аргос е направил статуята; прилича на Дионис с това, че е обут в котурни и че държи чаша в едната си ръка и тире в другата, но орелът, кацнал на тирса ме съответства с възприетото описание на Дионис.

5 Зад този храм има малка дъбрава, оградена от стена; никой не може да влиза вътре вътре и пред нея има статуи на Деметра и Коре, около три стъпки високи. В периболоса на Великите богини има също светилище на Афродита. Пред входа стоят древни дървени статуи на Хера, Аполон и Музите, донесени, както разправят, от Трапезунт,

6 Статуите в храма също са творби на <Дамофон>, дървен Хермес и дървена Афродита с ръце, лице и стъпала от камък. Прозвището Маханатис (Изобретателката), дадено на богинята е, по мое мнение, твърде подходящо; защото твърде много са изобретенията, и твърде разнообразни са формите на реч, изобретени от хората поради Афродита и нейните деяния.

7 В една постройка също така има статуи – на Калигнот, Ментас, Сосиген и Полос. Мегалополитяните разправят, че това са първите хора, установили в Мегалополис мистериите на Великите богини, а обредите са подражание на тези в Елевзин. Вътре в периболоса на богините са следните статуи, всички от които са с квадратна форма: Хермес, с прозвище Агетор, Аполон, Атина, Посейдон, също Хелиос, с прозвище Сотер, и Херакъл. За тях също така е построено голямо светилище и тук те празнуват мистериите в чест на богините.

8 В дясно от храма на Великите богини има и светилище на Коре, Статуята е от камък, висока около осем стъпки; целият пиедестал е покрит с ленти. Жени могат да влизат в това светилище по всяко време, но мъже влизат в него само веднъж всяка година. До агората на запад е построен гимназион.

9 Зад стоата, наречена на Филип Македонски има два невисоки хълма. На единия има руини от светилище на Атина Полиада, а на другия храм на Хера Телея (Порасналата), което също е в руини. Под този хълм има извор, наречен Батилос, един от вливащите се в Хелисон.

32 Такива са забележителностите на това място. южната част, от другата страна ма реката, може да се похвали с най-големия театър в цяла Елада и с извора си, който никога не пресъхва. Недалече от театъра са останали основите от булевтериона, построен за Десетте хиляди аркадци и наречен Терсилион на мъжа, който го е посветил. Плътно до тях има една къща, принадлежаща днес на частно лице, която първоначално е била построена за Александър, сина на Филип. До къщата има статуя на Амон, като квадратните статуи на Хермес, с овнешки рога на главата му.

2 Светилището, построено общо за Музите, Аполон и Хермес ми предложи само няколко основи, но все още можеше да се види една от музите, както и статуя на Аполон, четириъгълна като хермите. Светилището на Афродита също беше в развалини, само дето в предверието все още бяха останали три статуи, едната с прозвище Урания (Небесна), другата е Пандемос (Всеобща), а третата е без име.

3 Недалече от него има олтар на Арес, и ми казаха също така, че първоначално тами имало и светилище на бога. Зад Афродита е построен и стадион, разположен от едната страна на театъра (и тук имат извор, смятан за свят на Дионис), докато при другия край на стадиона разказват, че е имало храм на Дионис, съборен от мълния две поколения преди мен, и все още бяха останали малко руини, когато го видях. Храмът близо до стадиона и общ на Херакъл и Хермес вече го нямаше, само олтарът му беше останал.

4 На изток, в тази част на града има също един хълм и на него храм на Артемида Агротера (Ловкимя), и той посветен от Аристодем. В дясно от Агротера има свещен участък. В него има светилище на Асклепий, със статуи на бога и Хигия, а малко по-надолу фигури на богове, също квадратни, с прозвище Ергатай (Работници), Атина Ергане и Аполон Аргюзйейс (Уличен). На Хермес, Херакъл и Ейлейтия е присъщо казаното в поемите на Омир: че Хермес е служител на Зевс и води води душите на умрелите в Хадес,62 че Херакюл изпълнил много трудни задачи;63 за Ейлейтия той казва в “Илиада”, че се грижи за родилните спазми на жените.64

5 Под този хълм има друго светилище на Момчето Асклепий. Статуята му е в изправен ръст и около лакът висока, тази на Аполон е в седнало положение на трон и е не по-малко от шест стъпки висока. Тук също се пазят кости, твърде големи, за да принадлежат на човешко същество, които според сказанието били на един от гигантите, събрани от Хопладамос, за да се сражават на страната на Рея, както ще разкажа по-нататюк. Близо до това светилище има извор, чиято вода се стича в Хелисон.

33 Мегалополис бил основан от аркадците с най-голямо радушие и с най-големи надежди за елините, но е загубил всичката си хубост и старото си великолепие, след като днес е в по-голямата си част в в руини. Това ни най-малко не ме изненадва, защото знам, че небесата винаги искат да се случва нещо ново и че също така всички неща, силни или слаби, нарастващи или смаляващи си, се променят от Тюхе, която ги подлага с властна неизбежност на собствените си прищевки.

2 Защото Микена, водачката на елините в Троянската война, и Ниневия, където се е намирал царският дворец на асирийците, са напълно унищожени и обезлюдени; докато беотийска Тива, на която някога бе отредено да бъде главата на елинството, сега името й вклюзчва само Акропола и малцината му обитатели. Най-заможните места в древния свят, египетска Тива и минийски Орхомен сега са по-малко преуспяващи от някое частно лице от средна ръка, докато Делос, някога всеобщото тържище на Елада, няма нито един делоски обитател, а само мъжете, изпратени от атиняните да пазят светилището.

3 Във Вавилон светилището на Белос все още стои, но от самия Вавилон, който е бил най-великият град по своето време под слънцето, не е останало нищо, освен крепостната стена. Случаят с Тиринт в Арголида е същият. Тези места са смалени от небесата до нищо. Но градът на Александър в Египет, както и на Селевк на Оронт, основани едва вчера, са стигнали до сегашните си размери и богатство, защото съдбата е благосклонна към тях.

4 Следният случай доказва могъществото на съдбата повече и по по-удивителен начин, отколкото се показват то в нещастията и процъфтяването на градове. Недалече от Лемнос някога имало остров Хриза, където, разправят, филоктет пострадал от хидрата (водната змия). Но вълните съвсем го погълнали, Хриза потънала и изчезнала в дълбините. Друг остров, наречен Хиера (Свят) … го нямше по това време. Толкова несигурни и немощни са съдбите човешки.

34 На път от Мегалополис до Месена, след като се изминат около седем стадия, на ляво от пътя има светилище на богини. Те наричат самите богини, както и района около светилището, Мании (Лудости). По мое мнение, това е прозвище на Евменидите; всъщност те твърят, че тъкмо тук лудостта обзела Орест като наказание, че е пролял кръвта на майка си.

2 Недалече от светилището има земна могила, с неголеми размери, обкръжена от каменен пръст; името на гробницата в действителност е Дактилон (Пръста). Тук, разправят, Орест, като загубил ума си, отхапал един от пръстите на ръцете си. До това място има друго, наречено Аке (Изцерение) защото в него Орест бил изцерен от лудостта си. Тук също има светилище на Евменидите.

3 Според легендата, когато тези богини решили да вземат ума на Орест, те му се явили черни; но когато той отхапал пръста си, те отново му се сторили бели и той и при тази гледка той върнал разсъдъка си. Така той предложил дар заради греха си на черните богини, за да отклони гнева им, докато на белите божества принесъл благодарствен дар. Обичайно е да се принася жертва и на Харитите (Грациите), наред с Евменидите. Близо до мястото, наречено Аке има друго … светилище наречено … защото тук Орест отрязал косата си, когато си върнал разума.

4 Пишещите за пелопонеските древности твърдят, че това, което Ериниите на Клитемнестра причинили на Орест в Аркадия, е станало преди съда в Ареопага; че неговият обвинител бил не Тиндарей, който вече не бил жив, а Перилай, който поискал възмездие за майцеубийството, като братовчед на Клитемнестра. Защото Перилай, казват те, бил син на Икарий, на когото след това се родили и дъщери.

5 Пътят от Мании до Алфей е дълъг около петнадесет стадия. На това място реката Гатеатас се влива в Алфей, а преди него Карнион се влива в Гатеатас. Изворът Карнион е в Айгитида под светилището на Аполон Кереатас; този Гатеатас е при Гатеи в Кромитида.

6 Кромитида се намира на около четиридесет стадия над Алфей и в нея руините на града Кроми не са съвсем заличени. От Кроми има около двадесет стадия до Нимфада, която е добре снабдена с вода и залесена с дървета. От Нимфада има двадесет стадия до Хермайон, където е границата между Месения и Мегалополис. Тук те също имат един Хермес на стела.

35 Този път води до Месена, а има и друг, от Мегалополис до Карнасион в Месения. Първото, до което ще стигнеш на втория път е Алфей при мястото, където към нея се присъединяват Малунт и Скирос, чиито води вече са се слели. От това място, като държиш Малунт в дясно, след около тридесет стадия ще го прекосиш и ще започнеш изкачване по много стръмен път до едно място, наречено Файдриас.

2 На около петнадесет стадия от Файдриас има Хермайон, наречен “При Деспойна” (При Господарката); то също представлява граница между Месения и Мегалополис. Има малки статуи на Деспойна и Деметра; също на Хермес и Херакъл. Според мен дървената статуя, направена в чест на Херакюл от <Дедал>, също е стояла тук, на границата на Месения и Аркадия.

3 Пътят от Мегалополис до Лакедемон е тридесет стадия дълъг при Алфей. След това се пътува покрай една река, Тейос, която също е приток на Алфей, и след около четиридесет стадия от Алфей, като оставиш Тейос на ляво, ще стигнеш до фалайсии. Това място е на двадесет стадия от Хермайона при Белемина.

4 Аркадците казват, че Белемина в стари времена принадлежала на Аркадия, но била откъсната от нея от лакедемоните. Това твърдение ми се стори невероятно по различни причини и главно защото тиванците, струва ми се, никога нямаше да позволят аркадците претърпят дори тази загуба, стига да имаха справедливи основания да им я върнат.

5 От Мегалополис има и пътища, водещи към вътрешността на Аркадия; до Метидрион са сто и седемдесет стадия, а на тринадесет стадия от Мегалополис има едно място, наречено Скиас, където личат развалини от светилище на Артемида Скиатида, за което се твърди, че било построено от тиранина Аристодем. На около десет стадия от тук има останки от града Харизии, а пътят от Харизии до Триколони е още десет стадия.

6 Някога Триколони също бил град, и дори днес все още на един хълм стои светилище на Посей дон с квадратна статуя, а около светилището има дъбрава. Тези градове са имали за двои основатели синовете на Ликаон; но Зойтия, на около петнадесет стадия от Триколони, която не лежи на правия път, а в ляво от Триколони, е основана според тях от Зойт, сина на Триколон. Парорей, по-младият от синовете на Триколон, също основал град, в този случай Парория, на десет стадия от Зойтия.

7 Днес и двата града са без обитатели. В Зойтия обаче, все още е останал храм на Деметра и Артемида. Има и други руини на градове: на Тиреон, на петнадесет стадия от Парория, и на Хипсос, намиращ се над равнината на една планина, наричана също Хипсос. Районът между Тиреон и Хипсос е изцяло планински и пълен с диви зверове. В разказа си вече посочих, че Тирей и Хипсос били синове от Ликаон.65

8 В дясно от Триколони има най-напред един път, изкачващ се до извор, наречен Круни. Надолу от Круни, след около тридесет стадия стигаш до гроба на Калисто, висока земна могила, на която растат много дървета, както плодни, така и не носещи плодове. На върха на могилата има светилище на Артемида с прозвище Калисте (Най-красива). Според мен Памфос, който е първият, нарекъл в поемите си Артемида с името Калисте, го е научил от аркадците.

9 На двадесет и пет стадия от тук, общо сто стадия от Триколони, е Хелисон. Право по пътя до Метидрион, единствения град, останал да бъде описан по пътя от Триколони, има едно място, наречено Анемоса, и там също е планината фалант, на която са руините на град фалант. Разправят, че фалант бил син на Агелай, сина на Стимфал.

10 Зад нея е равнина, наречена равнината на Полос и след нея Схойнус, наречен така на един беотиец, Схойней. Ако този Схойней наистина се е изселил от Аркадия, то дромосите (писти за състезания по бягане) на Аталанта, които са близо до Схойнус, вероятно са получили името си от дъщеря му. До него е … наречено според мен, и казват, че тук земята на Аркадия е всеобща.

36 От тук нищо не остава за описване, освен самият Метидрион, който отстои на сто тридесет и седем стадия от Триколони. Получил е името Метидрион (Между водите), защото има едно стръмно възвишение между реките Малойтас и Милаонт, и на Орхомен построил своя град на него. Метидрион също е имал свои граждани, победители на Олимпия, преди да се присъедини към Мегалополис.

2 В Метидрион има храм на Посейдон Хипий, до Милаонт. Но планината Таумайсион (Дивна) се намира отвъд реката Малойтас, а метидрийците твърдят, че когато Рея забременяла със Зевс, дошла в тази планина и включила в числото на своите съюзници, в случай, че Кронос я нападне, Хопладам и неколцината гиганти с него.

3 Признават, че тя е родила сина си някъде на планината Ликей, но твърдят, че тук Кронос бил подведен и тук заместването на детето с камък, за което се говори в елинския мит. На билото на планината се намира Пещерата на Рея, в която не могат да пристъпват човешки същества, освен само жените, посветили се на богинята.

4 На около тридесет стадия от Метидрион е изворът Нимфасия, а също на тридесет стадия от Нимфасия са общите граници на Мегалополис, Орхомен и Кафии.

5 Като се премине през портите на Мегалополис, наречени Блатните порти, и се продължи покрай реката Хелисон към Майналос, в ляво от пътя има храм на Агатос теос (Добрия бог). Доколкото боговете дават добрини на хората и доколкото Зевс е върховният сред боговете, смислено би било да се заключи, че това прозвище е на Зевс. Малко по-нататък има земна могила, която е гробът на Аристодем, който въпреки че е бил тиранин, не могат да се въздържат да го нарекат Хрестос (Добрия), и има също едно светилище на Атина с прозвище Механитида (Изобретателната), защото богинята е изобретателка на какви ли не замисли и устройства.

6 В дясно от пътя в стари времена е бил устроен свещен участък на Борей (Северния вятър) и мегалополитяните му поднасят жертвоприношения всяка година, твърдейки, че никой от боговете не е почитан повече от Борей, защото той се оказал техният спасител от лакедемоните на Агис. Следва гробницата на Ойкъл, бащата на Амфиарай, стига той наистина да е издъхнал в Аркадия, а не след като се присъединил към Херакъл в похода му срещу Лаомедонт. След нея е храмът на Деметра, наречена “в блатото” и нейната дъбрава, която е на пет стадия от града и в която могат да влизат само жени.

7 На тридесет стадия от там има едно място, наречено Палискиос. Като се продължи от Палискиос и се остави в ляво Елафос, пресъхващ поток, след като продължиш някакви двадесетина стадия, стигаш до руините на Перайтенси, сред които е светилището на Пан. Ако прекосиш рекичката и продължиш петнадесет стадия направо, стигаш до една равнина равнина, и след като я преминеш, до планина, наречена също като равнината, Майналия. Край подножието на планината се намират останките на град Ликоа, със светилище на Артемида Ликоа и нейна бронзова статуя.

8 На южния склон на планината някога се е намирал градът Суметия. На тази планина са и така наречените Триодой (Кръстовището на трите пътя), от където мантинейците прибрали костите на Аркад, сина на Калното, по заръка на Делфийския оракул. Все още са останали руини от самия Майналос: следи от храм на Атина, дромос за надбягване на атлети и един хиподромос. За планината Майналос се твърди, че е изрично посветена на Пан, така че онези, които живеят наоколо казват, че могат да го чуят как свири на сиринга.

9 От светилището на Деспойна до града Мегалополис са четиридесет стадия. От Мегалополис до руслото на Алфей разстоянието е наполовина. След като се преброди реката, са два стадия от Алфей до руините на Макареи, от тях до руините на Дасеи са седем стадия, и отново седем от Дасеи до хълма, наречен Акакесиос.

10 В подножието на този хълм някога се е намирал град Акакесион и дори днес на хълма има каменна статуя на Хермес Акакесиос, като според аркадците тук било отгледано детето Хермес и Акакос, синът на Ликаон станал неговият осиновител. Тиванската легенда е различна, а народът на Танагра от своя страна разказва легенда различна от тиванската.

37 От Акакесион до светилището на Деспойна са четири стадия. Преди всичко в това място има храм на Артемида Хегемон (Водачка), с бронзова сттуя, държаща факли, която по моя преценка е висока около шест стъпки. От там има вход към свещения периболос на Деспойна. На път към храма в дясно има стоа, с релефи от бял мрамор на стената. На първия релеф са всечени Мойрите и Зевс с прозвище Мойрагет (Водач на съдбите), а на втория – Херакъл отнемащ триножник от Аполон. Това, което научих за тази история с двамата, ще предам, ако стигна до описание на Делфи в разказа си за фокида.

2 В стоата до Деспойна има, между релефите, за които споменах, табличка с описания66 на мистериите. На третия релеф са изобразени нимфи и Панове; на четвъртия е Полибий, синът на Ликортас. На последния също така има надпис, заявяващ, че Елада никога нямало да падне, ако е слушала Полибий за всичко, и че когато тя претърпяла нещастието си, единствената й помощ дошла от него. Пред храма има олтар на Деметра и друг на Деспойна, след който и един на Великата майка.

3 Самите статуи на богините, Деспойна и Деметра, тронът, на който те седят, заедно с столчето под стъпалата им, всички са изработени от един камък. Никаква част от облеклото им и ниокаква част от изваяния трон, не е скрепена с друг камък с помощта на желязо или цимент, а всичко е от един блок. Този камък не им е бил донесен, а твърдят, че подтикнати от някакъв сън, изровили земята вътре в периболоса и така го намерили. Размерът на двете статуи почти съответства на статуята на Майката в Атина.

4 Те също са творби на <Дамофон>. Деметра носи факел в дясната си; другата й ръка е протегната към Деспойна. Деспойна държи на коленете си скиптър и така нареченото (свещено) сандъче, което тя държи в дясната си ръка. От двете страни на трона има статуи. До Деметра стои Артемида, увита в еленова кожа и носеща на раменете си колчам, като в едната си ръка държи факел, а в другата два дракона; до нея лежи кучка, ловна порода.

5 До статуята на Деспойна стои Анит, представен като мъж в броня. Живеещите около светилището разказват, че Деспойна била отгледана от Анит, един от така наречените Титани. Първият, споменал за Титаните в поезията си е Омир,67 представяйки ги като богове долу в така наречения Тартар; стиховете са в откъса за клетвата на Хера. От Омир името на Титаните е възприето от Ономакрит, който е описал оргиите в чест на Дионис и е писал, че Титаните причиняват страданията на бога.

6 Такава е историята за Анит, разказвана от аркадците. Това, че Артемида била дъщеря не на Лето, а на Деметра, което уе египетска легенда, елините са научили от Есхил, сина на Евфорион. Историята за Куретите, които са представени под статуите и на Корибантите (друг род от Куретите), всечени в релеф на крепилата, я знам, но я пропускам.

7 Аркадците носят в светилището плода на всички плодни дървета, освен нара. В дясно, на излизане от храма има едно огледало, закрепено в стената. Ако човек погледне в това огледало, той ще види себе си много смътно, ако изобщо се види, но самите статуи на боговете и трона могат да се видят съвсем ясно.

8 Когато малко се отдалечиш, до храма на Деспойна в дясно е така нареченият Мегарон (Залата), където аркадците аркадците празнуват мистерии и щедро принасят на Деспойна много жертви. Всеки от тях принася каквото има. Но не реже гърлата на жертвите, както се прави в други жертвоприношения; всеки от тях откъсва крайник от жертвеното животно, който му падне под ръка.

9 Тази Деспойна аркадците почитат повече от всеки друг бог и заявяват, че тя е дъщеря на Посейдон и Деметра. Деспойна е нейно прозвище наред с много други, също както наричат дъщерята на Деметра от Зевс с прозвището Коре (Девата). Но докато истинското име на Коре (Девата) е Персефона, както казват в поемите си Омир68 и Памфос преди него, истинското име на Деспойна се боя да напиша за непосветените.

10 Под така наречения Мегарон има дъбрава, свята на Деспойна и обкръжена от каменна стена, а вътре има дървета, включително една маслина и вечнозелен дъб, растящи от един корен, и според тях това не се дължи на някаква градинарска мъдрост. Отвъд дъбравата са олатрите на Посейдон Хипий, тъй като той е бащата на Деспойна, както и на други богове. На последния има надпис, съобщаващ, че той е общ на всички богове.

11 От там ще се изкачиш по стъпала до едно светилище на Пан. В границите на светилището е издигната стоа и малка статуя; а този Пан също както най-могъщите богове може да изпълнява хорските молитви и да наказва лошите с това, което те заслужават. До този Пан се поддържа горящ огън, който никога не се оставя да изгасне. Разправят, че в древни времена този бог също давал оракули и че нимфата Ерато била негова пророчица, същата, която се омъжила за Аркад, сина на Калисто.

12 Те също така помнят стихове на Ерато, които и аз прочетох. Тук има олтар на Арес, и две статуи на Афродита в храм, една от бял мрамор, а другата, по-старата, от дърво. Има също дървени статуи на Аполон и Атина. На Атина също е направено светилище.

38 Малко по-нагоре се намира (каменният) кръг от стената на Ликосура, в която има малко обитатели. От всички градове, които е имало на тази земя, било на континента или на острови, Ликосура е най-старият и бил първият под слънцето; от него останалата част на човечеството се е научила как да си правят градове.

2 На ляво от светилището на Деспойна е планината Ликей. Някои аркадци я наричат Олимп, а други – Хиера коркзфе (Свещен връх). На него, казват те, бил отгледан Зевс. Има едно място на планината Ликей, наречено Кретея, на ляво от дъбравата на Аполон с прозвище Парасийски. Аркадците твъ,дят, че Крит, където според критското сказание е бил отгледан Зевс, било това място, а не островът.

3 Нимфите, от които според тях бил отгледан Зевс, те наричат Тейсоа, Неда и Хагно. На Тейсоа е билнаречен един град в Парасия; Тейсоа днес е село в околностите на Мегалополис. От Неда носи името си реката Неда; от Хагно – един извор на планината Ликей, който също като Истрос тече с еднакво количество вода и зиме, и лете.

4 Ако сушата продължи дълго и семената в земята и дърветата залинеят, тогава жрецът на Зевс Ликейски, след като се помоли към водата и направи обичайните жертвоприношения, навежда дъбов клон до повърхността на извора, като не го оставя да потъне дълбоко. Когато водата се пръсне, вдига се пара, като мъгла; след време мъглата изстива, привлича към себе си други облаци, и предизвиква дъжд на земята на аркадците.

5 На планината Ликей има светилище на Пан с дъбрава около него, с хиподромос и стадион пред него. Тук те провеждат Ликейските игри от стари времена. Тук има също основи за статуи, но сега на тях статуи няма. На една от основите елегически надпис гласи, че статуията била портрет на Астианакс и че Астианакс бил от рода на Аркад.

6 Сред чудесата на планината Ликей най-удивително е следното. На нея има един свещен участък на Ликейския Зевс, в който не е позволено да влизат хора. Ако някой пренебрегне забраната и влезе, той неизбежно умира най-много след година. Нещо повече, говори се, че всичко попаднало вътре в участъка, било то звяр или човек, не хвърля сянка. По тази причина когато някой звяр потърси убежище в участъка, ловецът няма да влезе след него, а остава отвън и макар да вижда звяра, сянката му не може да види. В Сиене също, от тази страна на Етиопия, нито дърво, нито живо същество хвърлят сянка, докато слънцето е в съзвездието на Рака, но свещеният участък на планината Ликей въздейства по същия начин на сенките винаги и при всеки сезон.

7 На най-високата точка на планината има земна могила, образуваща олтар на Зевс Ликейски и от нея може да се види по-голямата част от Пелопонес. Пред олтара на изток се издигат две колони, на които в старо време е имало позлатени орли. На този олтар вършат тайни приношения на Ликейския Зевс. Не пожелах да ровя за подробности по това жертвоприношение; нека да си остане така, както е било от самото начало.

8 На източния склон на планината има светилище на Аполон с прозвище Парасийски. Наричат го също Питийски. Всяка година провеждат празник в чест на бога и принасят в жертва на агората глиган на Аполон Епикурий, а след жертвоприношението тук, веднага отнасят жертвата до светилището на Парасийския Аполон в процесия, под музиката на флейта; режат бедрените кости и ги изгарят, а също изяждат на място месото на жертвата.

9 Такъв е обичаят им. На север от планината Ликей е територията на Тейсоа. Обитателите й най-много почитат нимфата Тейсоа. Тук, през земята на Тейсоа текат следните притоци на Алфей, Милаонт, Нус, Ахелой, Келадос и Налифос. Има две други реки, със същото име като Ахелой в Аркадия и по-известни от нея.

10 Едната, вливаща се в морето при Ехинадските острови, тече през Акарнания и Етолия, и е наречена от Омир в “Илиада”69 “архонт” на всички реки. Друга Ахелой, течаща от планината Сипил, наред със самата планина, той упоменава във връзка с разказа му за Ниоба.70 Третата река, наречена Ахелой, е тази до планината Ликей.

11 На дясно от Ликосура са планините, наречени Номийски и на тях има светилище на Номийския Пан; мястото те наричат Мелпея, като казват, че тук Пан открил музиката на сирингата. Съвсем очевидно е, че името на Номийските планини произлиза от пасищата (“номай”) на Пан, но самите аркадци извличат името от една нимфа.

39 Покрай Ликосура на запад минава реката Платанистон. Всеки, който отива за Фигалия, трябва да прекоси Платанистон. След това пътят продължава нагоре на около тридесет стадия.

2 Историята за Фигал, сина на Ликаон, първоначалният основател на града, как след време градът сменил името си и се нарекъл на Фиал, сина на Буколион, и как след това отново възстановил старото си име, вече изложих.71 Същствува и друг версия, макар и недостоверна, че фигал не бил син на Ликаон, а автохтонен. У други пък се казва, че Фигалия била една от нимфите наречени Дриади.

3 Когато лакедемоните нападнали аркадците и нахлули във Фигалия, те победили обитателите й в битка и започнали да обсаждат града. Когато стените се оказали застрашени да ги превземат, фигалеите избягали или навярно лакедемоните са им позволили да си идат с примирие. Звземането на Фигалия и бягството на фигалеите от нея станало, когато архонт на Атина бил Милтиад, във втората година от тридесетата Олимпиада,72 когато лаконецът Хионид победил за трети път.

4 Фигалеите, които се спасили, решили да идат в Делфи и да попитат бога за завръщането си. Пития казала, че ако се опитат сами тя не вижда, че ще се върнат; но ако вземат със себе си сто отбрани мъже от Орестасион, те ще загинат в битката, но чрез тях фигалеите ще върнат града си. Когато орестасиите чули за оракула, даден на фигалеите, се изпокарали в желанието си всеки да бъде един от избраните сто мъже и да вземе участие в похода до Фигалия.

5 Те нападнали лакедемонския гарнизон и изпълнили оракула във всяко отношение. Защото се сражавали и срещнали края си славно; прогонвайки спартанците, те дали възможност на фигалеите да си върнат родната земя. Фигалия се намира нависоко и в по-голямата си част е трудно достъпна, а стените са построени над скалните ридове. Но на върха хълмът е равен и плосък. Тук има светилище на Артемида Сотейра с каменна статуя в изправена поза. От това светилище според обичая им започват техните процесии.

6 Статуята на Хермес в гимназиона изглежда облечена в химатион; но завършва не с ходила, а в квадратна основа. Тук има и храм на Дионис, който жителите й наричат с прозвището Акратофорос, но долната част на статуята не може да се види, заради лавровите листа и бръшляна. Това, което може да се види от нея … с цинобър, за да блести. Разправят, че е открит от иберийците, заедно със златото.

40 фигалеите имат на своята агора статуя на панкратиаста Арахион; тя е древна, особено по стойката. Стъпалата са прибрани, а ръцете висят надолу по хълбоците до бедрата. Статуята е от камък и разправят, че на нея имало надпис. С времето той се е изтрил, но Арахион спечелил две олимпийски победи на Игри преди петдесет и четвъртата, докато на тези игри73 той спечелил както благодарение на собственото си мъжество, така и заради честната присъда на Хеланодиците.

2 Прочие, когато се състезавал за дивата маслина с последния останал съперник, който и да е бил той, последният пръв приложил хватка и задържал Арахион, стискайки го с с краката си, като в същото време стиснал врата му с ръце. Арахион извил един пръст на крака на противника си, но издъхнал от задушаване; но задушилият Арахион същевременно се принудил да се предаде поради болкта в пръста. Елейците увенчали и обявили за победител мъртвия Арахион.

3 Знам, че аргосците постъпили по начин в случая с Креугас, състезател по юмручен бой в Епидамн. Защото аргосците също дали на Креугас короната в Немейските игри след смъртта му, тъй като противникът му, Дамоксен от Сиракуза, нарушил взаимното им споразумение. Вече се свечерявало, докато те все още продължавали да се бият, и двамата се споразумели пред свидетели, че всеки по ред ще позволи на другия да му нанесе един удар. По това време състезателите по юмручен бой все още не носели остри ремъци на китките на ръцете си, а все още се биели с меки ръкавици, затягайки ги на дланите, така че пръстите им оставали оголени. Тези меки ръкавици представлявали тънки ремъци от сурова бича кожа, изплетени по древен обичай.

4 В този случай Креугас насочил удара си в главата на Дамоксен и последният принудил Креугас да вдигне ръката си. Като го направил, Дамоксен с изпънати пръсти ударил противника си под ребрата; и с острите си нокти и силата на удара, вкарал ръката си в тялото му, хванал вътрешностите му, разкъсал ги и ги измъкнал.

5 Креугас издъхнал на място, а аргосците изгонили Дамоксен за нарушаване на споразумението, нанасяйки на протиника си повече от един удар. Победата дали на мъртвия Креугас и вдигнали в Аргос статуя в негова чест. По мое време тя все още стоеше в светилището на Аполон Ликийски.

41 В агората на Фигалия има също обща гробница на избраните мъже от Орестасион, и всяка година те им принасят жертви като на хероси.

2 Една река, наречена Люмакс, тече до Фигалия и се влива в Неда. Тази река, казват те, получила името си от очищението на Рея. Когато тя родила Зевс, нимфите, които я очистили след раждането хвърлили мръсотиите в тази река. Впрочем, старите хора наричали мръсотията “люмата”. Омир,74 например казва, че елините се очистили след като секнала чумата, и хвърлили своите “люмата” в морето.

3 Изворът на Неда е на планината Кераусиос, която е част от планината Ликей. На мястото, където Неда се приближава най-много до Фигалия, момчетата на фигалеите режат косата си в чест на реката. Близо до морето Неда е плавателна за малки кораби. От всички известни реки, Меандър с спуска с най-много завои по руслото си, което много често възвива назад и после се вие отново; но второто място за такива извивки би трябвало да се даде на Неда.

4 Около дванадесет стадия над Фигалия има топли бани, а недалече от тях Люмакс се влива в Неда. Там, където се срещат потоците, е светилището на Евриноме, свято място от древни времена и труднодостъпно поради грубия терен. Заобиколено е с много кипариси, растящи нагъсто.

5 Народът на фигалеите вярва, че Евриноме е прозвище на Артемида. Но онези от тях, които са възприели древните въспоминания, заявяват, че Евриноме била дъщеря на Океан, която Омир споменава в “Илиада”,75 казвайки, че заедно с Тетида тя приела Хефест. На един и същи ден всяка година отварят светилището на Евриноме, но по всяко друго време е забранено да го отварят.

6 В този случай се правят приношения, както на обществени начала, така и от частни лица. Не пристигнах в сезона на празника и не видях статуята на Евриноме; но фигалеите ми казаха, че златни вериги овързват ксоанона (дървената статуя), представяща жена до бедрата, но по-надолу е риба. Ако тя е дъщеря на Океан и живее с Тетида в морските глъбини, рибата може да се смята за един вид неин знак. Но е е възможна никаква връзка между такава форма и Артемида.

7 Фигадия е обкръжена от планини, на ляво от планината, наречена Котилиос, докато на дясно има друга, планината Елайос, издадена пред града. Рзстоянието от града до планината Котилиос е около четиридесет стадия. На планината има едно място, наречено Басай, и храм на Аполон Епикурий, който, включително покривът му, е от камък.

8 От храмовете в Пелопонес, този може да се постави след тегейския по хубостта на камъка и симетрията му. Аполон е получил името си от помощта, която оказал по време на епидемията, също както атиняните му дали името Алексикакос (Премахващия злото) за това, че ги освободил от чумата.

9 Той трябва да е спасил и фигалеите по време на войната между пелопонесците и атиняните, а не по друго време; доказателство за това са двете прозвища на Аполон, които по същество имат едно и също значение, а също фактът, че <Иктин>, архитектът на храма във Фигалия, е бил съвременник на Перикъл и е построил за атиняните така наречения Партенон. Вече споменах, че статуята на Аполон е в агората сК Мегалополис.

10 На планината Котилиос има течащ извор, но авторът, разказал, че това е изворът на реката Люмакс нито го е видял сам, нито го е казал на човек, който го е видял. А аз направих и едното и другото. Видяхме течението на реката и водата от извора на планината Котилиос, течаща недалече от нея, как след късо разстояние съвсем изчезва. Нито го направих, нито ми хрумна да положа усилие да открия къде в Аркадия е изворът на Люмакс. Оттатък светилището на Аполон Епикурий има едно място, наречено Котилион, а в Котилион – Афродита. Тя също си има храм, покривът на който сега е паднал, и статуя на богинята.

42 Втората планина, планината Елайос, е на около тридесет стадия от Фигалия, и има пещера, свята на Деметра с прозвище Мелайна (Черната), фигалеите приемат сказанието на народа на Телпуза за сношението на Посейдон и Деметра, но твърдят, че Деметра родила не кон, а Деспойна, както аркадците я наричат.

2 След това, казват те, разгневена на Посейдон и потънала в мъка заради похищението на Персефона, тя облякла черна дреха и се затворила в тази пещера за дълго. Но докато всички плодове по земята започнали да гинат и човешкият род все повече измирал от глад, никой бог, изглежда, не знаел къде се крие Деметра,

3 докато Пан, казват, не посетил Аркадия. Обикаляйки от планина на планина в преследване на дивеч, той стигнал накрая до планината Елайос и видял Деметра, в състоянието, в което била и в дрехите, които носела. Зевс научил това от Пан и пратил Мойрите при Деметра, която се вслушала в Мойрите и изоставила гнева си, смекчавайки и скръбта си. По тези причини, казват фигалеите, те заключили, че тази пещера е свещена на Деметра и поставили в нея ксоанон.

4 Статуята, казват те, била направена по следния начин. Била е седнала на една скала, като жена във всяко отношение, с изключение на главата. Гланати косата й били като на кон, а от главта й излизали фигури на дракони и други зверове. Хитонът й стигал до ходилата; на едната й ръка имало делфин, на другата гълъб. Впрочем, защо статуята е била направена по този начин, е ясно за всеки умен човек, сведущ в традицията.Те казват, че я нарекли Мелайна защото богинята имала черна дреха.

5 Не могат да кажат нито кой е направил тази дървена статуя, нито как е изгоряла. Но старият ксоанон изгорял и фигалеите не дали на богинята нов образ, като пренебрегвали в по-голямата им част нейните празници и жертвоприношения, докато земята не била обхваната от безплодие. Тогава отишли като молители при Пития и получили следния отговор:

6 Адзански аркадци, жълъдоядци, що обитават Фигалея, пещерата скрила Део, родилата кон, Дойдохте да научите за цяр от тежкия глад, вие, които сами дваж сте били номади, и дваж сте преживявали от диви плодове. Део е тази, която ви спря да пасете, Део, която ви накара пак да пасете, след като жънехте зърно и ядяхте хляб, Защото тя бе лишена от дарове и древни, давани й от хората от стари времена. И скоро тя ще ви накара да се ядете един друг, и да се храните със своите деца, Освен ако не умилостивите гнева й с възлияния, предложени от целия народ, и не украсите с божествени почести недрата на пещерата.

7 Когато фигалеите чули върнатия оракул, отдали на Деметра по-големи почести от преди и в частност убедили <Онатас> от Егина, син на Микон, да им направи статуя на Деметра на каквато и да е цена. Пергаменците имат бронзов Аполон, направен от този <Онатас>, превеликолепно чудо, както заради размерите, така и по майсторство. Та този мъж, около две поколения след персийското нашествие в Елада, направил на фигалеите бронзова статуя, отчасти позлатена, по картина или копие на древния ксоанон, което той открил, но главно (според разказа) по видение, което му се явило на сън. Колкото до датата, мога да приведа следното доказателство.

8 По времето, когато Ксеркс се прехвърлил в Европа, Гелон, синът на Дейномен бил тиранин на Сиракуза и останалата част от Сицилия. Когато Гелон умрял, царството се предало на брат му Хиерон. Хиерон умрял, преди да може да посвети на Олимпийския Зевс даровете, които бил обещал за победите си в надбягване с колесница, и така Дейномен, неговият син, платил дълга на баща си.

9 Те също са творби на <Онатас> и в Олимпия има два надписа. Единият за повода на дара гласи:

Спечелил победи във великите ти игри, Зевс Олимпийски,

Веднъж с колесница с впряг от четири коня, а два пъти в конно надбягване,

Хиерон ти обеща тези дарове: посвети ти ги неговият син

Дейномен, в памет на своя баща сиракузец.

10 Другият надпис е:

Онатас, син на Микон, ме направи,

Чийто дом е в остров Егина.

Онатас бил съвременник на Хегиас от Атина и на Агелад от Аргос.

11 Във Фигалия дойдох най-вече за да вися Деметра. Не принесох изгорена жертва на богинята, според местния обичай. Но правилото за жертвоприношение от частни лица и по време на годишните приношения на общността на Фигалия, е да се поднася грозде и други плодове, намазани с мед и увити в сурова, все още мазна вълна. Поставят ги на олтара, построен пред пещерата, след това изливат върху тях масло.

12 Имат жрица, която изпълнява обредите и с нея са най-младите от “хиеротитите” (жертвоприносителите), както ги наричат, граждани на Фигалия, трима на брой. Около пещерата има дъбрава дъбове и от земята извира студен извор. Статуята, направена от <Онатас> по мое време вече не съществуваше и повечето фигалеи не знаеха, че изобщо е имало такава.

13 Но най-стариият жител, с когото се запознах ми каза, че три поколения преди него върху статуята от покрива паднали няколко камъка; те я счупили и я унищожили напълно. Наистина, в покрива все още може ясно да се види откъде са се откъртили камъни.

43 Разказът ми изисква по-нататък да опиша забележителностите на Палантион и причината, поради която император Антонин Първи го превърнал от село в град, давайки на жителите му свобода и освобождавайки ги от данъци.

2 Според легендата, най-мъдрият човек и най-добрият войн сред аркадците бил някой си Евандър, чиято майка била нимфа, дъщеря на Ладон, а баща му бил Хермес. Изпратил да създаде поселничество начело на група аркадци от Палантион, той основал град на бреговете на реката Тибър. Тази част на съвременния Рим, която някога представлявала домът на Евандър и аркадците с него, получила името Палантион в памет на града в Аркадия. След това името било изменено с изпадане на буквите L и N.76 По тази причина императорът дарил с привилегии Палантион.

3 Антонин, благодетелят на Палантион, никога не е въвличал по свое желание римляните във война; но когато маврите (представляващи най-голямата част от независимите либийци, като номади, и по-силни противници дори от скитите с това, че се придвижват не с коли, а на конски гръб с жените си), та когато те, казвам, започнали непредизвикана война, той ги изтласкал напълно от земите им, принуждавайки ги да избягат в най-крайните части на Либия, чак до планината Атлас и живеещия на нея народ.

4 Той също лишил бригантите в Британия от по-голямата част от територията им, защото те започнали непредизвикана война за провинцията Генуния, подчинена на Рим. Градовете на Ликия и Кария, наред с Кос и Родос, били споходени от жестоко земетресение, което ги сринало. Тези градове също били възстановени от император Антонин, който изпитал силно желание да ги вдигне отново и посветил огромни суми за тома начинание. Колкото до неговите парични дарове както за елини, така и за изпаднали в нужда варвари, и за неговото строителство в Елада, Йония, Кархедон и Сирия, други автори са ги описали най-точно.

5 Но има и друг паметник, който императорът оставил за себе си. Съществувал някакъв закон, според който поданиците в провинциите, получили римско гражданство, докато децата им все още се смятали за елини по народност, били принуждавани или да оставят имуществото си на чужди хора, или да го предоставят за нарастване на богатството на императора. Антонин позволил на всички от тях да ги наследяват децата им, предпочитайки да се покаже като благодетелен, нежели да запази един закон, увеличаващ богатството му. Този император римляните нарекли Пий (Благочестив), защото се изявил като силно вярващ човек.

6 По мое мнение, той също така с основание би могъл да се удостои със .същата титла като Кир Стари, който бил титулуван “Баща на народите”. Наследил го син със същото име. Този Антонин Втори покорил както германите, най-многобройните и войнствени варвари в Европа, така и народа на сарматите, след като и едните, и другите се провинили, предизвиквайки грабителска война.

44 За да довърша описанието си на Аркадия, трябва само да опиша пътя от Мегалополис до Палантион и Тегея, отвеждащ ни чак до така наречената Хома (Насип). На този път има едно предградие, наречено Ладокея по Ладок, сина на Ехемос, и след него идва местността с останките на стария град Хаймонии. Негов основател бил Хаймон, синът на Ликаон и името на мястото е останало Хаймонии до ден днешен.

2 След Хаймонии, в дясно от пътя лежат някои забележителни останки от града Орестасион, особено колоните на едно светилище на Артемида, които все още си стоят. Прозвището на Артемида е Хиерея (Жрица). На правия път от Хаймонии има едно място, наречено Афродизион, и след него друго, наречено Атенеон. На ляво от него има храм на Атина с каменна статуя в него.

3 На около двадесет стадия от Атенеон са руините на Асеа и на хълма, на който някога бил акрополът и до днес се личат следи от крепостните укрепления. На около пет стадия от Асеа са изворите на Алфей и на Евротас, първият недалече от пътя, втория – току до самия път. Близо до извора на Алфей има храм на майката на Боговете без покрив, с две каменни лъва.

4 Водите на Евротас се сливат с Алфей, и съединените им потоци текат заедно около двадесет стадия. После пропадат в един зев и Евротас излиза отново на повърхността в лакедемонска територия, а Алфей при Пеги (извори) в земята на Мегалополис. От Асеа има едно изкачване по планината Борейон и на билото на планината има следи от светилище. Разправят, че светилището било построено в чест на Атина Сотейра и Посейдон от Одисеи, след завръщането му от Троя.

5 Така наречента Хома е границата между Мегалополис от една страна и Тегея и Палантион от друга. Равнината на Палантион стигаш, като възвиеш ма ляво от Хома. В Палантион има храм с две каменни статуи, едната на Палант, другата на Евандър. Има също светилище на Коре (Девата), дъщерята на Деметра, а недалече от него статуя на Полибий. Хълмът над града в стари времена е бил използван за акропол. На билото на хълма все още има останки от светилище на някакви богове.

6 Тяхното прозвище е Катари (Чисти), и тук е обичайно да се полагат най-тържествените клетви. Имената на боговете хората или не знаят, или знаейки ги, не желаят да ги изрекат; но може да се заключи, че били наречени Катари, защото Палант не им принесъл жертва така, както баща му принесъл жертви на Ликейския Зевс.

7 На дясно от така наречената Хома се простира мантурийската равнина. Равнината е на границата на Тегея, протягайки се на около петдесет стадия до този град. На дясно от пътя има малка планина, наречена планината Кресион, на която се намира светилището на Афней. Прочие Арес, според тегейците, се съвъкупил с Аеропе, дъщеря на Кефей, сина на Алеи.

8 Тя умряла, раждайки дете, което се впило в майка си дори след като вече била мъртво, и изсмукало обилно количество мляко от гърдите й. Това станало по волята на Арес и поради това наричат бога Афней (Обилен); но името, дадено на хълма било, разправят, Аероп. На пътя към Тегея има чешма, наречена Левконийска. Казват, че Афейдас бил бащата на Левконе, а гробницата й е недалече от Тегея.

45 Тегейците казват, че по времето на Тегеат, син на Ликаон, само околността получила името си от него и че гражданите живеели по деми, Гареати, Филацензи, Карпати, Коритензи, Потахиди, Ойати, Мантирензи, Ехеутензи. Но при царуването на Афейдас към тях се добавил още един дем, на Афейдантите. На съвременния град основател бил Алеи.

2 Освен общите подвизи на тегейците с всички аркадци, вклкзчваки Троянската война, персийските войни и битката при Дипеа с лакедемоните, тегейците имат, освен вече споменатите, следните поводи за слава. Анкей, синът на Ликург, макар ранен, се изправил пред Калидонски глиган, който Аталанта пронизала, превръщайки се в първия човек поразил този звяр. Заради този подвиг тя получила, като награда за смелостта си, главата и кожата на глигана.

3 Когато хераклидите се завърнали в Пелопонес, Ехемос, син на Аероп, тегеец, се сразил в дуел с Хилос и го победил в битката. Тегейците пак били първите аркадци, надвили лакедемоните; когато нахлули в земята им, те победили противниците си и пленили повечето от тях.

4 Древното светилище на Атина Алеа било направено за тегейците от Алеи. По-късно тегейците издигнали за богинята голям храм, забележителна гледка. Светилището било напълно унищожено от пожар, избухнал внезапно по времето, когато Диофант бил архонт на Атина, във втората година деветдесет и шестата Олимпиада, при която Евполем от Елида победил в надбягването.

5 Сегашният храм в много отношения превъзхожда другите храмове в Пелопонес, особено с размерите си. Първият ред колони са в дорийски стил, след това в коринтски; а колоните извън храма са в йонийски стил. Разбрах, че архитектът му бил паросецът <Скопас>, направил статуи в много места на древна Елада и освен това някои в Йония и Кария.

6 На предния фронтон е изобразен ловът на Калидонския глиган. Глиганът стои точно в центъра. От едната му страна са Аталанта, Мелеагюр, Тезей, Теламон, Пелей, Полидевк, Йолай, съратникът на Херакъл в повечето му подвизи, и също синовете на Тестий, братята на Алтея, Протой и Кометес.

7 От другата страна на глигана е Епохос, подддържащ Анкей, който вече е ранен и е изтървал секирата си; до него е Кастор, с Амфиарай, сина на Ойкюл, до който стои Хипотой, синът на Керкион, син на Агамед, син на Стимфал. Последната фигура е Пейритой. На задния фронтон е изобразена борбата на Телеф и Ахил в равнината на Каик.

46 Древната статуя на Атина Алеа, както и бивните на Калидонски глиган, били отнесени от римския император Август след победата му над Антоний и неговите съюзници, сред които били всички аркадци, освен мантинейците.

2 Ясно е, че Август не е бил първият, отнел от победените посветителни дарове и статуи на богове, а само е следвал стари примери. Защото, когато Троя била завладяна и елините си деляли плячката, Стенел синът на Капаней, получил дървената статуя на Зевс Херкей (Дворцов); много години по-късно, когато дорийците се заселили в Сицилия, Антифем, основателят на Гела, след грабежа на Омфака, град на сиканите, преместил в Гела една статуя, направена от <Дедал>.

3 Ксеркс, синът на Дарий, царят на Персия, освен плячката, която отнесъл от града Атина взел, както знаем, от Браурон статуята на Артемида Браурония, и нещо повече, след като обвинил милетците в страхливост по време на едно морско сражение срещу атиняните в елински води, им отнел бронзов Аполон в Бранхиди. Тази плячка по-късно Селевк върнал на милетците, но аргосците до ден днешен държат статуите, които взели от Тиринт; едната, ксоанон, е до Хера, другата се пази в светилището на Ликейския Аполон.

4 На свой ред народът на Кизик, след като принудил жителите на Проконес с война да напуснат Кизик, взели от Проконес статуя на Майката Диндюмене. Статуята е от злато, и лицето й е изработено от бивни на хипопотам, вместо слонова кост. Така че император Август само следвал нещо обичайно в поведението и на елини, и на варвари от древни времена. Статуята на Атина Алеа в Рим се намира при входа на форума на Август.

5 Там е поставена тя, направена изцяло от слонова кост, творбата на <Ендой>. Тези които обичат чудесата твърдят, че един от глиганските бивни се счупил; другият се пази в императорските градини, в светилище на Дионис, и е дълъг около половин разтег.

47 Сегашната статуя в Тегея било донесено от дема на Мантурензите, и го наричат с прозвището Хипия (Конна богиня). Според тяхното сказание, когато се разгоряла битката на боговете и гигантите, богинята карала колесницата с коне срещу Енкелад. Все пак богинята трябвало да получи общото за елините и за самите пелопомесци име Алеа. От едната страна на статуята на Атина стои Асклепий, от другата Хигия, творби на <Скопас> от Парос, от пентелезийски мрамор.

2 От посветителните дарове на храма това са най-забележителните. Там се пази и кожата на Калидонския глиган, изгнила от времето и вече с изпадала четина. Окачени са и прангите, освен тези, които са се разпаднали от ръжда, носени от лакедемонските плеанници, когато копаели равнината на Тегея. Има едно подарено свещено ложе на Атина, релефно изображение на Ауге, и щитът на Марпес, с прозвище Хойра, жена от Тегея;

3 За Марпеса ще упомена по-късно.77 Жрецът на Атина е момче; не зная колко дълго продължава жречеството му, но трябва да е преди, а не след като е станал момък. Олтарът за богинята бил направен, казват те, от Меламп, сина на Амитаон. На олтара са представени Рея и нимфата Ойное, държащи бебето Зевс. От двете страни има по четири фигури: на едната, Глауке, Неда, Тейсоа и Антракия; на другата Иде, Хагно, Алкиноя и фрикса. Има също статуи на Музите и на Мнемосюзне (Паметта).

4 Недалече от има храм стадион, оформен от земен насип, където празнуват игри, празник наречен Алеайа по Атина, и друг, Халотия (Празника на пленяването), защото пленили по-голямата част от лакедемоните живи в битката. На север от храма има една чешма, и при тази чешма те казват, че Авге била насилена от Херакъл, спорейки в това отношение с разказа за Авге у Хекатей. На около три стадия от чешмата има храм на Хермес Айпитос.

5 В Тегея има и друго светилище на Атина, а именно на Атина Полиатида (Пазителка на града) в който жрец влиза веднъж всяка година. Това светилище те наричат Ерима (Защита), като твърдят, че Кефей, синът на Алеи, получил от Атина дар, че Тегея няма никога да бъде завладяна, добавяйки, че богинята отрязала няколко косъма от косата на Медуза и му ги дала, за да пазят града.

6 Сказанието им за Артемида, същата, която наричат Хегемоне (Водачка), гласи следното. Аристомелидас, тиранин на Орхомен в Аркадия, се влюбил в тегейска девойка и след като по някакъв начин й се наложил, поверил й да надзирава Хрониос. Момичето, преди да го отведат при тиранина, се самоубило от страх и срам, а Артемида в едно видение разбунила Хрониос срещу Аристомелидас. Той заклал тиранина, избягал в Тегея и вдигнал светилище на Артемида.

48 Агората до голяма степен е тухлена, а в нея има храм на Афродита, наречена “от тухли”, с каменна статуя. Има две плочи; на едната са представени в релеф Антифан, Крисос, Тиронид и Пириас, създали законите на тегейците, които до ден днеше се почитат заради тях. На другата плоча е представен Ясни, държащ кон и носещ в дясната си ръка палмова клонка. Разправят, че Ясий спечелил конно надбягване в Олимпия, по времето, когато тиванският Херакъл празнувал Олимпийския празник.

2 Причината, поради която в Олимпия победителят получава венец от дива маслина вече обясних в описанието си на Елида;78 защо в Делфи венецът е от лавюр, ще обясня по-късно79. В Истъм линията, а в Немея керевизът са се превърнали награда в памет на ма страданията на Палаймон и Архемор. Но в повечето игри, се дава палмов венец и при всички тях в дясната ръка на победителя се поставя палмова клонка.

3 Казват, че произходът на този обичай се дължи на Тезей, който при завръщането си от Крит организирал игри в Делос в чест на Аполон, и у я венчал победителите с палма. Такъв, казват, бил произходът на обичая. Палмата в Делос е упомената от Омир в откъса80, където Одисей умилостивява дъщерята на Алкинус.

4 В агората на Тегея има също изображение на Арес. Изваяно в релеф на плоча, то се нарича Гинекотойнас (Пируващият с жени). По време на Лаконската война, когато Харил, царят на Лакедемон, извършил първото нахлуване, жените се въоръжили и се скрили в засада на хълма, който днес наричат Филактрида (Стражеви хълм). Когато войските се срещнали и мъжете и от двете страни проявили изключителна храброст,

5 жените, разказват те, се появили на бойното поле и накарали лакедемоните да побягнат. Марпеса, с прозвище Хойра, надминала, казват, останалите жени по храброст, докато самият Харил се оказал един от спартанските пленници. Историята продължава, че тойбил освободен без откуп, заклел се на тегейците, че лакедемоните никога повече няма да нападат Тегея и след това нарушил клетвата си; че жените предложили на Арес жертвен дар заради собствената си победа, без заслуга на мъжете и не позволили на мъжете да вкусят от месото на жертвеното животно. По тази причина Арес получил прозвището си.

6 Има също един олтар на Зевс Телей (Отрасналия), със статуя с квадратна форма, каквато аркадците изглежда много обичат. Тук също така са гробниците на Тегеат, сина на Ликаон, и на Майра, жената на Тегеат. Казват, че Майра била дъщеря на Атлас и Омир споменава за нея в откъса,81 където Одисеи разказва на Алкинус за слизането си в Хадес, и за онези, чиито духове видял там.

7 Тегейците наричат на Ейлейтия храма със статуята, който имат в своята агора, с коленичилата Ауге и разказват, че Алеи предал дъщеря си на Навплий със заръка да я отведе и удави в морето. Докато я отвеждали, тя паднала на колене и така родила своя син, на мястото, където е светилището на Ейлейтия. Това сказание се отличава от друго едно, че Ауге родила тайно от баща си и че Телеф бил оставен на открито на планината Партенион, изоставеното дете, откърмено от сърна. Този разказ също е популярен сред народа на Тегея.

8 Близо до светилището на Ейлейтия има олтар на Гея, до който е поставена стела от бял мрамор. На нея е изваян Полибий, синът на Ликортас, докато на друга стела е Елатос, един от синовете на Аркад.

49 Недалече от агората има театър и близо до него стоят пиедестали за бронзови статуи, но самите статуи вече не съществуват. На единия пиедестал има елегически надпис, че статуята е на Филопоймен. Споменът за този Филопоймен най-грижливо се пази от елините, както заради мъдростта, която той проявил, така и заради много храбрите му подвизи.

2 Баща му Краугид бил един от най-знатните аркадци на Мегалополис, но той починал, докато Филопоймен бил все още невръстно дете и негов настойник станал Клеандър от Мантинея. Този мъж бил изгнаник от Мантинея, отседнал да живее в Мегалополис поради нещастията, сполетели го в родния му край, и домът му и този на Краугид били в приятелски връзки. Сред учителите на Филопоймен, казват те, били Мегалофан и Екделос, ученици на Аркесилай от Питане.

3 По ръст и силно тяло надминавал всички пелопонесци, но лицето му било грозно. Презирал упражненията за игри с награди, но обработвал земята си и грижливо я прочиствал от диви животни. Казват, че четял книги на прочути сред елините учени, разкази за войни и всичко, което можело да го научи на стратегия. Желаел по всичко в живота си да прилича на Епаминонд, в неговата мъдрост и достижения, но не могъл да израсте до неговите висини във всяко отношение. Защото нравът на Епаминонд бил спокоен и в частност лишен от гневливост, докато аркадците са с малко буен нрав.

4 Когато Мегалополис бил завладян от Клеомен, Филопоймен не се отчаял от неочаквания погром, а отвел в безопасност в Месена около две трети от мъжете във воинска възраст, заедно с жените и децата, защото месенците по това време им били приятели и съкззници. На някои от спасилите се Клеомен предложил преговори, като им съобщил, че започва да съжалява за злините, които им причинил и че ще се споразумее с мегалополитяните, ако се върнат у дома си; но Филопоймен убедил гражданите на една среща да си спечелят завръщането с военна сила и да откажат преговори и примирие.

5 Когато се разгоряла битката с лакедемоните на Клеомен при Селасия,82 в която взели участие ахейци и аркадци от всички градове, заедно с Антиген начело на македонска войска, Филопоймен се сражавал с конницата. Но като разбрал, че сражението ще се реши от пехотата, той доброволно се спешил и продължил да се сражава така, проявявайки забележителна храброст и бил пронизан в двете бедра от един от противниците.

6 Макар сериозно възпрепятстван, той се сгънал на колене и силом се понесъл напред, скършвайки копието с движението на краката си. След поражението на лакедемоните на Клеомен, Филопоймен се върнал в лагера, където лекарите извадили от едното бедро накрайника на копието, а от другото – върха му. Когато Антиген научил за храбростта му и го видял с очите си, изпитал силно желание да заведе Филопоймен в Македония.

7 Но Филопоймен не обърнал много внимание на Антиген. Отишъл с кораб в Крит, където бушувала гражданска война и оглавил една наемническа част. Като се върнал в Мегалополис, веднага бил избран от ахейците за началник на конницата и я превърнал в най-добрата конница в Елада. В битката при реката Ларисос между ахейците с техните съюзници и елейците с етолийците,83 помагащи на елейците поради родствената им връзка, Филопоймен първо убил сам Демофант, водача на противниковата конница, и след това обърнал в бяг всички конни части на Етолия и Елида.

50 След като ахейците вече насочили взора си към Филопоймен и заложили на него всичките си надежди, той продължил с промени във въоръжението на тежката им пехота. До тогава те носели къси копия и издължени щитове като келтските “тюреи” (врати) или персийските “плетени”,84 но Филопоймен ги убедил да си сложат нагръдници и наколенници, а също така да използват арголическите аспиди85 и дълги копия.

2 Когато Маханидас станал тиранин на Лакедемон и отново избухнала войната между този град, предвождай от Маханидас и ахейците, Филопоймен командвал ахейските сили. Станало сражение при Мантинея. Леките части на лакедемоните надали леката пехота на ахейците и Маханидас натиснал здраво бягащите. Но Филопоймен с фалангата на тежката пехота обърнал в бяг лакедемонските хоплити, пресрещнал връщащият се от преследването Маханидас и го убил. Лакедемоните загубили битката, но късметът им в голяма степен възмездил поражението, защото били отървани от тиранина.

3 Скоро след това аргосците празнували Немейските игри и Филопоймен имал възможност да присъства на състезанието на китаредите. Пилад, мъж от Мегалополис, най-прославеният китаред по това време, спечелил победа на Питийските игри, тъкмо пеел “Перси”, ода на Тимотей Милетски. Когато започнал песента: “Кой на Елада дава великия и славен накит на свободата,86 публиката елини обърнали погледи към Филопоймен и с ръкопляскането си показали, че песента се отнася за него. Казаха ми, че подобно нещо се случило и на Темистокъл в Олимпия, защото там публиката станала на крака, за да го почете.

4 Но Филип, синът на Деметрий, цар на Македония, който отровил Арат от Сикион, пратил хора в Мегалополис с нареждане да убият Филопоймен. Опитът се провалил и Филип си навлякъл омразата на цяла Елада. Тиванците надвили мегарците в битка и вече преодолявали стената на Мегара, но мегарците ги измамили, карайки ги да мислят, че Филопоймен е дошъл на помощ на Мегара. Това направило тиванците толкова предпазливи, че те се върнали у дома си и зарязали военната си операция.

5 В Лакедемон се възцарил друг тиранин, Набис, и първи от пелопонесците, нападнати от него били месенците. Нападнал ги през нощта, когато те изобщо не очаквали щурм и завзел града, с изключение на акропола; но когато на заранта пристигнал Филопоймен с войска, той опразнил Месена с примирие.

6 Когато срокът на Филопоймен като пюлководец изтекъл и за пюлководци на ахейците били избрани други, той отново отишъл в Крит и минал на страната на гортините, здраво притиснати във война. Аркадците му се ядосали заради отсъствието; за това той се върнал от Крит и разбрал, че римляните са започнали война срещу Набис.

7 Римляните подготвили флота срещу Набис и Филопоймен твърде много се въодушевил, за да остане встрани от битката. Но тъй като бил пълен невежа в морските дела той неразумно се качил на една пробита трирема, така че на римляните и съюзниците им били напомнени стиховете на Омир, когато в Каталога87 той отбелязва невежеството на аркадците в морското дело.

8 Няколко дни след морската битка, Филопоймен и неговата част изчакали безлунна нощ и опожарили лагера на лакедемоните при Гитион. Там Набис хванал самия Филопоймен и аркадците с него в неизгодна позиция. Аркадците, макар малобройни, били добри войници

9 и Филопоймен, като променил бойния си ред в отстъплението, направил така, че позициите му да станат по-силни от тези ма противника. Надвил Набис в сражението и избил през нощта много от лакедемоните, с което славата му сред елините нарастнала още повече.

10 След това Набис си осигурил от римляните мир за известно време, но умрял преди срокът да изтече, убит от един калидонец, който се престорил, че е дошъл за да склюзчи съюз88, но всъщност бил враг, пратен само заради убийството от етолийците.

51 По това време Филопоймен нахлул в Спарта и ги принудил да се присъединят към Ахейския съюзз. Скоро след това Тит, римският военачалник в Елада, и Диофан, синът на Дией, мегалополитянин, избран за пълководец от ахейците, нападнали Лакедемон, обвинявайки лакедемоните в бунт срещу римляните. Но Филопоймен, макар в този момент да не заемал никаква служба, им затворил портите.

2 По тази причина, както и заради храбростта му, проявена срещу двамата тирани, лакедемоните му предложили къщата89 на Набис, струваща над сто таланта. Но той презрял богатството и казал на лакедемоните да ухажват с дарове не него, а онези, които могат да убедят мнозинството в съгласие с ахейците – съвет, както казват, насочен към Тимолай. Ахейците отново го избрали за пълководец.

3 По това време лакедемоните били въвлечени в гражданска война и Филопоймен прокудил от Пелопонес триста души, които били главните виновници за гражданската война, продал около три хиляди илоти, съборил стените на Спарта и забранил на младежите да се обучават по начина, определен със законите на Ликург, като им наредил да следват обучението на ахейските младежи. Римляните след време90 възвърнали на лакедемоните родното им обучение.

4 Когато римляните на Мании надвили при Термопилите Антиох, наследника на Селевк Никатор и сирийската войска с него, Аристен от Мегалополис посъветвал ахейците да одобряват исканията на римляните във всяко отношение и да не им се противопоставят за нищо. Филопоймен изгледал сърдито Аристен и заявил, че той ускорява ориста на Елада. Мании поискал да върне лакедемонските изгнаници, но Филопоймен се противопоставил на замисъла му и едва след като Мании си отишъл, той позволил на изгнаниците да се върнат.

5 Но все пак и на Филопоймен предстояло да бъде наказан за гордостта си. След като го избрали за главнокомандващ на ахейците за осми път, той се скарал на един знатен мъж за това, че се е оставил противникът да го плени жив. По това време ахейците враждували с месенците и Филопоймен, пратил Ликортас с войска да опустоши земята на месенците, изпитал силно желание два или три дни по-кюсно, въпреки седемдесетте си години и силната треска, да вземе участие в похода на Ликортас, начело на около шестдесет конника и пелтасти.

6 Ликортас и войската му обаче вече били на път обратно за страната си, без да пострадат много нито да нанесат големи щети на месенците. Филопоймен, ранен в главата по време на битката, паднал от коня си и го отвели жив в Месена. Събранието веднага се свикало, и на него се изказали най-различни мнения.

7 Дейнократ и всички месенци, чието богатство ги правело влиятелни, настоявал Филопоймен да бъде убит; но демосют бил склонен да съхранят живота му, наричайки го Баща и повече от Баща,91 за целия елински народ. Но Дейнократ в края на краищата, въпреки съпротивата на месенците, причинил смъртта на Филопоймен, като пратил да го отровят.92

8 Скоро след това Ликортас събрал войска от Аркадия и Ахея и тръгнал срещу Месена. Месенското население веднага минало на страната на аркадците и виновниците за смъртта на Филопоймен били хванати и наказани, всички освен Дейнократ, който се самоубил. Аркадците също така върнали в Мегалополис костите на Филопоймен.

52 След това Елада престанала да ражда добри мъже. Защото Милтиад, синът на Кимон, надвил в сражение варварските нашественици, слезли при Маратон, спрял настъплението на персийската войска и така станал първият благодетел на цяла Елада, също както Филопоймен, синът на Краугид, бил последният. Онези, които са извършили славни дела преди Милтиад, Кодрос, синът на Мелант, спартанецют Полидор, милетецът Аристомен и всички останали, за всеки от тях се смята, че са помогнали на собствените си страни, а не на Елада като цяло.

2 По-късно от Милтиад, Леонид, синът на Анаксандрид, и Темистокъл, синът на Неокъл, изтласкали Ксеркс от Елада,94 Темистокъл с две морски сражения, Леонид с подвига при Термопилите. Но Аристид синът на Лизимах и Павзаний, синът на Клеомброт85, пълководци при Платея, били лишени от титлата благодетели на Елада, Павзаний заради последвалите му грехове, Аристид заради наложения от него данък над островните елини; защото преди Аристид всички елини били свободни от данък.

3 Ксантип, синът на Арифрон, с Леотихид царят на Спарта, унищожили персийската флота при Микале, и с Кимон извършили много достойни за завист дела в полза на елините. Но онези, които взели участие в Пелопонеската война срещу Атина, особено най-изтъкнатите от тях, могат да се нарекат убийци и почти унищожители на Елада.

4 Когато елинството било доведено до окаяно положение, то се възстановило благодарение усилията на Конон,97 синът на Тимотей, и на Епаминонд, синът на Полимнис, които изгонили лакедемонските гарнизони и управници, и премахнали декадархиите,98 Конон от островите и крайбрежните градове, Епаминонд от градовете във вътрешността. С основаването и на градове, при това славни, Месена и аркадски Мегалополис, Епаминонд още повече прославил Елада.

5 Смятам и Леостен, както и Арат за благодетели на всички елини. Леостен, въпреки съпротивата на Александър, върнал невредима по море в Елада наемническата елинска войска в Персия, около петдесет хиляди души, стигнали до крайбрежието. Колкото до Арат, вече изредих неговите дела в описанието си на Сикион.”

6 Надписът на статуята на Филопоймен в Тегея гласи следното:

Храбростта и славата на този мъж са прочути в Елада,

той, който извърши много дела със сила и много със съвет,

Филопоймен, аркадският копиеносец, с велика слава одарен,

когато той бе начело на пиконосците във бран.

Свидетелства са два трофея, спечелени от тираните

на Спарта; на робството пороя той прекъсна.

И затова древната Тегея постави в камък великодушния син на Краугид,

твореца на ненакърнима свобода.

53 Такъв е надписът в Тегея в чест на Филопоймен. Статуите на Аполон Агройос (Господар на улиците) тегейците казвт, че са поставили по следната причина. Аполон и Артемида, казват те, обиколили цялата земя и наказали всички хора, които по времето, когато Лето се скитала бременна, не й обръщали внимание, щом дойдела в земята им.

2 И когато божествата дошли в земята на Тегея, Скефрос, казват те, синът на Тегеат, отишъл при Аполон и си поговорил с него насаме. А Леймон, който също бил син на Тегеат, заподозрял, че разговорът на Скефрос съдържа обвинение срещу него, нападнал брат си и го убил.

3 Леймон тутакси бил наказан за убийството, защото го пронизала Артемида. До тогава Тегеат и Майра принасяли жертви на Аполон и Артемида, но после земята им пострадала от жесток глад и оракул от Делфи заръчал да отдадат траурни почести на Скефрос. На празника на Господаря на улиците се извършват обреди в чест на Скефрос, и в частност жрицата на Артемида гони един мъж, правейки се на самата Артемида, преследваща Леймон.

4 Казват също, че всички оживели синове на Тегеат, а именно Кидон, Архедий и Гортин, се заселили доброволно в Крит и че на тях били наречени градовете Кидония, Гортина и Катрей. Критяните не са съгласни с разказа на тегейците и твърдят, че Кидон бил син на Хермес и Акакалида, дъщеря на Минос, че Катрей бил син на Минос, а Гортин син на Радамант.

5 Колкото до самия Радамант, Омир казва, в разговора на Протей с Менелай,100 че Менелай ще отиде в равнината на Елезеон, но че Радамант вече е отишъл там. Кинетон в поемата си също представя Радамант за син на Хефест, Хефест като син на Талос, а Талос за син на Крит. Сказанията на елините изобщо съдържат различия и това е особено вярно за генеалогията.

6 В Тегея статуите Агюйос са четири на брой, по една издигната от всяка фила. Имената на филите им са Клареотида, Хипотоетида, Аполониатида, и Атенатида; наречени са така по жребия, хвърлян от Аркад, за да раздели земята между синовте си и на Хипотой, сина на Керкион.

7 В Тегея има и един храм на Деметра и Коре, които те наричат с прозвището Карпофори (Носещите плодове), а много близо до него е този на Афродита, наречена Пафоска. Вторият е вдигнат от Лаодике, дъщеря, както вече казах,101 на Агапенор, който предвождал аркадците до Троя, и живяла в Пафос. Недалече от него има две светилища на Дионис, олтар на Коре и храм на Аполон с позлатена статуя.

8 Вятелят й бил <Хейрисоф>; той бил критянин по род, но времето и учителя ме не знаем. Пребиваването на Дедал при Минос в Кносос осигурило на критяните славата и на майстори на ксоанони (дървени статуи), която се съхранила за дълго. До Аполон стои каменна статуя на <Хейрисоф>.

9 Тегейците също така имат така наречената “Обща хестия” (Огнище) на аркадците. Тук има статуя на Херакъл, а на бедрото му е показана рана, нанесена му в първата битка със синовете на Хипокоон. Стръмното място, на което се намират повечето олтари на тегейците, се нарича мястото на Зевс Кларий (падналият се по жребий) и е ясно, че богът получил прозвището си от жребия, хвърлян за синовете на Аркад. Тук тегейците празнуват празник всяка година.

10 Разправят, че веднъж по време на празника им те били нападнати от лакедемоните. Тъй като валяло сняг, те премръзнали и се измъчили в бронята си, но тегейците, без враговете им да разберат, запалили опън. Така, не притеснени от студа, те навлекли, казват, бронята си, излезли срещу лакедемоните, и ги надвили. Видях също в Тегея дома на Алеи, гробницата на Ехемос, и битката между Ехемос и Хилос, изваяна в релеф на стела.

11 На ляво от пътя, на отиване от Тегея към Лакония има олтар на Пан и един на Ликейския Зевс. Все още са останали и основи от светилища. Тези олтари са на два стадия от стената; а на около седем стадия по-нататък има светилище на Артемида, с прозвище Лимнатида (Господарка на езерото), със статуя от абанос. Стилът на изработката й е този, който елините наричат “егински”. На около десет стадия по-нататюк са руините от храм на Артемида Кнакеатида.

54 Границата между териториите на Лакедемон и Тегея е реката Алфей. Течението й започва във филаке и недалече от изворите й се стича друга вода от извори, които не са големи, но многобройни, поради което мястото е получило името Симбола (Сливания).

2 Известно е, че Алфей се отличава от други реки с природното си своеобразие; тя често изчезва под земята, за да се появи отново. Така, след като продължи да тече от филаке и мястото, наречено Симбола, тя потъва в Тегейската равнина; появява се при Асеа и след като слее потока си с Евротас, отново потъва в земята.

3 Като излезе на едно място, наричано от аркадците Пеги (Извори), и мине през земята на Писа и покрай Олимпия, тя се влива в морето над Килене, пристанището на Елида. Дори Адриатика не може да й попречи да продължи течението си, но след като премине през това толкова голямо и бурно море, тя се появява в Ортигия, пред Сиракуза, самата Алфей, и влива водата си в Аретуса.

4 Правият път от Тегея до Тирея и до селата на нейна територия предлага забележителната гледка на гробницата на Орест, сина на Агамемнон; от тук, казват тегейците, един спартанец откраднал костите му. По наше време гробницата вече е извън градските порти. Покрай пътя също тече реката Гаратес. Като се преброди Гаратес и се продължи на десет стадия, стигаш до едно светилище на Пан, до което расте един дъб, както е редно за светилище, посветено на Пан.

5 Пътят от Тегея до Аргос е много добре устроен за впрягове, всъщност това е един първокласен път. На пътя първо има храм и статуя на Асклепий. След това, като се отклониш на ляво на около един стадий, виждаш разрушено светилище на Аполон с прозвище Питийски, изцяло в руини. Право по пътя има много дъбове, а в дъбравата от дъбове има храм на Деметра, наречена “в Коритенси”. Близо до него има друго светилище, на Диомис Мист.

6 Тук започва планината Партенион. На показват свещен участък на Телеф, където разправят, че той бил оставен като дете и откърмен от сърна. Малко по-нататюк има светилище на Пан, където атиняни и тегейци са единодушни, че той се явил на Филипид и говорил с него.

7 Планината Партенион храни също костенурки, много подходящи за правене на лири; но хората от планината ги е страх да ги хващат и не позволяват на чужденци да го правят, като смятат, че те са свещени на Пан. Като прехвърлиш върха на планината, вече се оказваш в обработваем район и стигаш границата между Тегея и Аргос; тя е близо до Хисии в Арголида. Това са дяловете на Пелопонес, градовете в тези дялове и най-важните забележителности във всеки град.

БЕЛЕЖКИ ПО ОСМА КНИГА

1 Асий от Самос, вер. от VI в. г. пр. Хр., епик и елегик.

1а Hom. Illias 2.610.

2 Стезихор от Химера, лирик от VII-VI в. пр. Хр.

3 Hom. Illias, 16.185; Od. 24.10.

4 Hom. Illias, 2.605

5 Лакуната в ръкописите все още не е запълнена убедително.

6 Невъзстановима лакуна в ръкописите. Мусурус я допълва с фразата (apo Lukaios) – “От Ликей”

7 Hom. Od., 5.272

8 Hom. Od. 12.102-103.

9 Вж. Paus. 2.26.6.

10 Hom. Illias, 7.137.

11 Вж. Paus. 1.41.2.

12 479 г.пр. Хр.

13 В 396 г.пр. Хр.

14 През 371 г.пр. Хр.

15 През 338 г.пр. Хр.

16 Вж. Paus. 2.25.3.

17 Т.е. “пуста” или “безплодна”. Илюзията, разбира се, е за “Необработваната равнина”.

18 Вж. Hdt. 6.86.

19 Вж. Hes. “Дела и дни” 285.

20 Вж. Hom. Illias, 2.723, Hom. Illias, 12.203 и 208.

21418 г. пр. Хр.

22 Thuc. 6.29. Походът започнал през 415г. пр.Хр.

23 През 476 или 475 г. пр. Хр.

24 371 г.пр. Хр.

25 362 г.пр. Хр.

25а Антигон Дозон (229-221 г. пр. Хр.) и Филип (221-179 г. пр. Хр.)

25б Битката при Актий (Акциум) била през 31 г. пр. Хр. Император Хадриан (117-138 г.)

26 Вж. Paus. 8.30-48.

27 Вж. Paus. 9.11.1 и Paus. 9.37.4.

28 Или “леко сърповидна форма”. Битката е през 241 г. пр. Хр.

29 Хермезианакс от Колофон, 1\/-Ш в. г. пр. Хр.

30 Вж. Paus. 3.17.6.

31 Ориг. lнqoi… megбloi. Описанието наподобява мегалит.

32 Или, според добавката на Касисер, “реката Ароаний.”

33 Вж. Hom. Illias, 2.592.

34 Хелюдореа означава “Планина на одраната костенурка”.

35 Вж. Hes. Теогония 383. Срв. също Hes. Теог. 776, 785 сл., Hes. Теог. 805, 806.

36 Hom. Illias, 15.36-37

37 Hom. Illias, 2.751

38 Hom. неизв. място.

39 Според Iust. 12.14.2; Plut. Alex. 77.

40 546 г.пр. Хр.

41 Вж. Hom. Illias, 2.608.

42 Прозвището Hera в превод на латински звучи еднакво с името на богинята на вдовиците Aera.

43 Или: северно; посоката “горе” често е синоним на север.

44 Hom. Illias, 7.102

45 Вж. Hom. Illias, 24.527

46 Антимах от Колофон, У-1У в. пр. Хр, елегик и епик, или А. от Тейон, VIII в. г. пр. Хр., епик.

47 Hom. Illias, 23.346

48 Тиваида,неизв. стих.

49 Антимах, неизв. стих.

50 Антимах, неизв. стих.

51 Вж. Paus. 2.26.4 и сл.

52 Hom. Illias, 2.606

63 През 371 г. пр. Хр.

64 Вж. Paus. 3.6.2.

55 Спартанският цар Клеомен III (235 – 222 г. пр. Хр.)

56 Hom. Od., 10.118 сл.

57 Hom. Od., 7.205 сл.

58 Hom. Od., 7.59-60. Преводът е предаден по Г. Батаклиев, но в него има две неточности – подмяна на “гигантите” с “титаните”, понятие от друг порядък в гр. митология, и превода на “лаос” с “племе”, вм. “народ”.

59 Не се знае кой е този император, но някои предполагат, че е бил Тиберий (14 – 37 г.).

60 Paus. 4.1.5.

61 Предложено е допълването “са дело на Дамофон”.

62 Hom. Od., 24.1, Hom. Od., 24.10, Hom. Od., 24.100.

63 Hom. Illias, 8.362 сл.

64 Hom. Illias, 16.187 и Illias, 19.103.

65 Вж. Paus. 8.3.3.

66 В надпис или картинно – по-вероятно е първото.

67 Вж. Hom. Illias, 14.279.

68 Срв. Hom. Оd. 10.491; Hom. Illias, 9.457, Illias, 9.569.

69 Вж. Hom. Illias, 21.194.

70 Hom. Illias, 24.615.

71 Paus. 8.3.1

72 През 659 г.пр. Хр.

73 В 564 г.пр.Хр.

74 Hom. Illias, 1.314

75 Hom. Illias, 18.398

76 Т.е. Палантион (гр. Pallantion), станал Палатион.

77 Вж. Paus. 8.48.5.

78 Вж. Paus. 5.7.7.

79 Вж. Paus. 10.7.8.

80 Hom. Od., 6.163

81 Hom. Od.,. 11.326

82 През 222 г.пр. Хр.

83 През 217 г. пр. Хр.

84 Тюреите били наречени така, защото били с форма на врата, а геронът представлявал издължен плетен щит, покрит с кожа.

85 Аспидата представлявала щит с кръгла форма.

86 Тимотей Милетски, У-1У в. г. пр. Хр., неизв. стих.

87 Hom. Illias, 2.614

88 През 192 г. пр. Хр.

89 Думата “ойкос” включва повече от постройките – роби, имущество и пр.

90 През 188 г. пр.Хр.

91 По четенето на МасМд, “съжалявайки го и наричайки го Баща на целия елински народ.”

92 В 183 г. пр.Хр.

93 В 490 г.пр. Хр.

94 В 480 г.пр. Хр.

95 През 479 г.пр. Хр.

96 В същата 479 г.пр. Хр.

97 В 394 г.пр. Хр.

98 Олигархични управления, наложени от Спарта. Премахването им станало в 370-369 г. пр. Хр.

99 Вж. Paus. 2.8.1.

100 Hom. Od., 4.564

101 Вж. Paus. 8.5.3.

==============================================================

Предходна глава – кн. 7 Нещата в Ахея

Следваща глава – кн. 9 Нещата в Беотия