Павзаний, Описание на Елада – кн. 9

НЕЩАТА В БЕОТИЯ

1 Беотия граничи с атиняните на няколко места в Атика, едно от които е там, където Платея се допира до Елевтери. Беотийците като народ са получили името си от Беот, който според легендата бил син на Итон и на нимфата Меланипе, а Итон бил син на Амфиктион. Градовете се наричат понякога на имена на мъже, но в повечето случаи на жени. По мое мнение платейците първоначално били автохтонни; името им идва от Платея,която смятат, че била дъщеря на реката Асопос.

2 Ясно е, че платейците също от древни времена били управлявани от царе; защото навсякъде в Елада в древни времена царството, а не демокрацията била установената форма на управление. Но платейците не знаят за друг цар, освен за Асопос и Китерон преди него, като твърдят, че последният дал името си на планината, а първият на реката. Аз смятам, че Платея, на която е наречен градът, също била дъщеря на цар Асопос, а не на реката.

3 Преди битката, която атиняните водили при Маратон, платейците нямали нищо, с което да се прославят. Но те участвали в битката при Маратон и по-късно, когато Ксеркс слязъл по море, те смело му се противопоставили с флотата с атиняните и се защитили в собствената си страна срещу стратега на Ксеркс, Мардоний, синът на Гобрий. На два пъти съдбата им била да бъдат прогонени от домовете си и да бъдат връщани в Беотия.

4 Защото във войната между пелопонесците и Атина, лакедемоните превзели Платея с обсада, но тя била вьзстатновена по време на мира, сключен от спартанеца Анталкид между персите и елините, и платейците се завърнали от Атина. Но им било предопределено да ги сполети второ нещастие. Нямало открита война между Платея и Тива; всъщност платейците обявили, че мирът с тях все още се поддържа, защото когато лакедемоните завзели Кадмия, те не участвали нито в замислянето на това, нито в изпълнението му.

5 Но тиванците твърдели, че тъй като лакедемоните сами са склкзчили мира и след това са го нарушили, то всички като тях, според тях, били освободени от неговите условия. Платейците, следователно, гледали на поведението на тиванците с подозрение и зорко наблюдавали града им. Те дори не навестявали ежедневно имотите си, които се намирали по-далече от града, но като знаели, че тиванците държат да провеждат общите си събрания в присъствието на всички гласуващи, и че в същото време имали навик да продължават дебатите си дълго, те изчаквали да свикат събранията си, и тогава дори онези, чиито ниви се намирали най-далече, наглеждали имотите си в спокойствие.

6 Но Неокъл, който по това време бил беотарх в Тива и знаел за платейската хитрина, обявил всеки тиванец да участва в събранието въоръжен, и изведнъж ги повел, не по прекия път от Тива през равнината, а по пътя към Хисии към Елевтери и Атика, където платейците не били поставили дори наблюдателен пост, с цел да достигнат стените около обед.

7 Платейците, които смятали, че тиванците си провеждат събранието, били сред полето и откъснати от портите си. С тези, които се оказали в града, тиванците се споразумели, като им позволили да го напуснат преди изгрев слънце, мъжете с по една дреха всеки, а жените с по две. Това, което сполетяло платейците в този случай било обратното на онова, което им се случило преди, когато били завладени от лакедемоните под командата на Архидам. Защото лакедемоните ги победили и не им позволили да излязат от града, като вдигнали двойно укрепление; а тиванците в този случай им попречили да се върнат в града.

8 Второто завладяване на Платея станало две години преди битката при Левктра, когато архонт на Атина бил Астей. Тиванците унищожили целия град, освен светилищата, но начинът на неговото завладяване спасил живота на всички платейци и при тяхното изгнание те отново били приети от атиняните. Когато Филип след неговата победа при Херонея въвел гарнизон в Тива, едно от средствата, които приложил, за да унизи тиванците, било да върне платейците в домовете им.

2 На планината Китерон, на територията на Платея, ако се отклониш надясно малко от правия път, стигаш до развалините на Хисиии и Еритри. Някога те били градове на Беотия и дори сега сред руините на Хисии има един полузавьршен храм на Аполон и свещен кладенец. Според разказа на беотийците, от стари времена се получават оракули от кладенеца, като се пие от него.

2 Като се върнеш на главния път, отново виждаш вдясно една гробница, за която се говори, че е на Мардоний. Всички са съгласни, че тялото на Мардоний не било видяно повече след битката, но липсва подобно единодушие за лицето, което го е погребало. Ясно е, че Артонт, синът на Мардоний, е дал много дарове на ефесеца Дионисофан, но той също е възнаградил с дарове и други от йонийците, в признателност, че и те са проявили грижа за погребението на Мардоний.

3 Този път води до Платея от Елевтери. По пътя от Мегара вдясно има извор, малко по-встрани, на една скала. Наречен е ложето на Актеон, защото разказват, че той спял там когато си отдъхвал от лов, и че в този извор той гледал, докато Артемида се къпела в него. Стезихор от Химера твърди, че богинята загърнала кожа на елен около Актеон, за да загине от кучетата си и така да предотврати той да вземе Семеле за жена.

4 Според мен обаче, без ничия божествена намеса кучетата на Актеон били обладани от бяс и затова са могли да разкъсат всеки, когото срещнат, без да го разпознаят. Никой не знае къде точно в Китерон гибелта споходила Пентей, сина на Ехион, нито къде бил показан Едип при раждането му, с тази сигурност, с която знаем Кръстопътя към фокида, където Едип убил баща си (Планината Китерон е посветена на Зевс Китеронски), за което ще разкажа подробно, когато стигна в своя разказ до това място.

5 На влизане в Платея са гробовете на онези, което се сражавали срещу персите. На останалите елини има обща гробница, но на падналите лакедемони и атиняни гробовете са отделени и на тях са написани елегии на Симонид. Недалече от общата гробница на елините има олтар на Зевс Елевтерий. Гробният паметник е от бронз, но олтарът и статуята на Зевс са от бял мрамор.

6 Дори и днес, на всеки четири години те провеждат игри, наречени Елевтерий, в които се дават големи награди за бягане. Състезателите бягат пред олтара в тежко въоръжение. Трофеят, който елините въздигнали за битката при Платея отстои на около петнадесет стадия от града.

7 Като се влезе в самия град от олтара и статуята, направена на Зевс Елевтерий, има един хероон на Платея, Легендата за нея, заедно с моите добавки, вече я разказах. Край Платея има храм на Хера, който си струва да се види заради големината му и заради красотата на статуите му. На влизане виждаш Рея, носеща на Кронос камъка, увит в пелени, все едно че е бебето, което е родила. Хера те наричат Телея; статуята е изправена и с огромна големина. И двете статуи са от пентелезийски мрамор, творби на <Праксител>.Тук също така има и друга статуя на Хера; седнала, направена е от <Калимах>. Богинята те наричат Невестата, по следната причина.

3 Хера, разказват те, по една или друга причина се скарала със Зевс, и се върнала в Евбея. Зевс, след като не успял да я разубеди, посетил Китерон, който по това време бил династ в Платея и не отстъпвал по мъдрост никому. Той наредил Зевс да направи статуя от дърво и да я отнесе увита във волска кола, и да каже, че празнува брака си с Платея, щерката Асопос.

2 Така Зевс изпълнил съвета на Китерон. Хера веднага чула вестта, и веднага се появила. Но когато се приближила до колата и разкъсала дрехата от статуята, се зарадвала на измамата, като намерила дървена статуя, а не невеста, и се одобрила със Зевс. В памет на това одобряване, те празнуват празник, наречен Дедала, защото защото древните хора наричали дървените статуи „додала”. Според мен, това име било дадено на дървените статуи преди в Атина да се роди Дедал, сина на Паламаон и той не е получил това име по рождение, но му е прозвище, дадено му по-кьсно.

3 И тъй, платейците провеждат празника Дедала на всеки шест години, според местния ми разводач, но всъщност на по-къси интервали. Аз много исках да изчисля точно промеждутъка между една Дедала и следващата, но не можах. Празника те провеждат по следния начин.

4 Недалече от Алалкомени има дъбова горичка. Тук дьнерите на дъбовете са най-големите в Беотия. В тази горичка идват платейците и оставят късове варено месо. Следят много грижливо гарваните, които налитат на тях, но от другите птици изобщо не се интересуват. Бележат грижливо дървото, на което е кацнал гарван с с месото, което е грабнал. Отсичат дънера на дървото, на което се е спрял гарвана и от него правят дедалон; защото така наричат и дървената статуя.

5 Този празник платейците празнуват сами и го наричат Малките Дедала, а Големите Дедала, които споделят с беотийците, ги провеждат веднъж на петдесет и девет години, защото това е периодът, както казват те, през който празникът не е могъл да се празнува, тъй като платейците били в изгнание. Имат готови четиринадесет дървени статуи, осигурявани всяка година на малките Дедала.

6 Вдигат се по жребий от платейците, коронейците, теспийците, танагрийците, херонейците, орхоменците, лебадейците и тиванците; защото по времето, когато Касандьр, синът на Антипатьр, възстановил Тива, тиванците пожелали да се одобрят с платейците, да участват в общия събор и да пратят жертвен дар на Дедала. По-незначителните градове внасят лепта за статуите.

7 Като донесат статуята при Асопос и я поставят на една кола, те качват в друга кола и една невеста. Отново хвърлят жребий за реда си в процесията. След това, те подкарват колите от реката до билото на Китерон. На върха на планината е приготвен олтар, който правят по следния начин. Сглобяват четириъгълни греди, като ги сглобяват също както се прави каменна сграда и след като го издигнат на височина, върху олтара поставят съчки.

8 Градовете с техните магистрати принасят всеки по една крава на Хера и а бик на Зевс, и изгарят жертвите на олтара, пълни с вино и благовония, заедно с дедала. Богати хора като отделни граждани изгарят каквото пожелаят; но по-бедните принасят в жертва по-дребен добитък; всички жертви биват изгаряни. Огънят обхваща и олтара заедно с жертвите, и ги поглъща наведнъж. Не познавам по-висок огън от този, нито такъв, който да се вижда по отдалеко.

9 На около петнадесет стадия под върха, на който издигат олтара, има пещера на Китеронските нимфи. Наречена е Сфрагидион и според сказанието в стари времена нимфите давали прорицания на това място.

4 Платейците също имат светилище на Атина с прозвище Арея; построено е от плячката, дадена им от атиняните като техен дял от битката при Маратон. Статуята е дървена и позлатена, но лицето, ръцете и стъпалата са от пентелезийски мрамор. По размери тя е малко по-малка от бронзовата Атина на Акропола, която атиняните също са издигнали като първи плод от битката при Маратон; Автора на статуята на Атина на платейците също е <Фидий>.

2 В храма има стенописи: един от тях, на <Полигнот>, представя Одисеи след като е убил женихите; другият, рисуван от <Онасиас>, е първият поход на аргосците, под водачеството на Адраст, срещу Тива. Тези стенописи са на стените на предверието на храма, докато в краката на статуята има портрет на Аримнест, който командвал платейците в битката срещу Мардоний, и още преди това при Маратон.

3 В Платея има също светилище на Деметра, с прозвище Елевзинска, и гробница на Леит, който единствен се завърнал у дома от вождовете, предвождали беотийците срещу Троя. Изворът Гаргафия бил запълнен от персийската конница на Мардоний, защото гръцката войска, вдигнала лагера си срещу тях черпела оттам вода за пиене. След това обаче платейците възстановили водата.

4 По пътя пътя от Платея за Тива е реката Ойрое, за която се казва, че била дъщеря на Асопос. Преди да се прехвърли Асопос, ако се обърнеш странично на по-ниското в посока успоредна на реката, след около четиридесет стадия стигаш до руините на Сколос. Храмът на Деметра и Девата сред руините не е довършен и едва полудовьршени са статуите на богините. Дори и днес Асопос е границата между Тива и Платея.

5 Казват, че първите, които заселили земята на Тива били ектените, чийто цар бил тукашният Огиг. От неговото име произлиза Огигия, което е прозвище на Тива, използвано от повечето поети. Ектените погинали, казват те, от чума, и след тях в земята се поселили хиантите и аоните, които според мен били беотийски племена, а не чужденци.

2 Когато финикийската армия под водачеството на Кадъм зазвели земята, тези племена били разбити; хиантите избягали от земята, когато паднала нощта, но аоните помолили за милост и им било позволено от Кадъм да останат и се сьюзят с финикийците. Аоните все още живеели по села, но Кадьм построил града, който дори до ден днешен се нарича Кадмия. След това градът се разрастнал, и така Кадмия станала акрополът на по-долния град Тива. Кадъм вдигнал разкошна сватба, ако, както се казва в елинската легенда, наистина е взел за жена дъщеря на Афродита и Арес. Дъщерите му също му донесли слава; Семеле се прославила, че родила дете от Зевс, а Ино – че станала едно от морските божества.

3 По времето на Кадьм, най-голямата власт след неговата, била в ръцете на спартите, а именно Хтоний, Хиперенор, Пелор и Удей; но Ехион бил този, който заради голямата му храброст бил предпочетен от Кадъм за негов зет. Тъй като не можах да открия нищо ново за тези мъже, следвам мита, който описва как е възникнало името им. Когато Кадъм се преселил при илирите и илирийското племе на енхелеите, неговият син Полидор получил царството.

4 Пентей, синът на Ехион също бил силен, поради благородния си произход и приятелството си с царя. Понеже бил надменен и проявил неблагочестивост към Дионис, той бил наказан от бога. Полидор имал син, Лабдак. Когато Полидор умирал, Лабдак все още бил дете и затова бил поверен, заедно с управлението, на грижите на Никтей.

5 Продължението на тази история, как Никтей умрял и как грижата за момчето с управлението на Тива били прехвърлени на Ликос, брата на Никтей, вече разказах в изложението си за Сикион1. Когато Лабдак порастнал, Ликос му предал властта; но Лабдак също починал скоро след това и Ликос станал опекун, този път на Лай, сина на Лабдак.

6 Докато Ликос бил регент за втори път, Амфиом и Зет събрали войска и се

върнали в Тива. Лай тайно бил отвлечен от хора, които се погрижили да не остане родът на Кадъм забравен от потомците, а Ликос бил победен в битката от синовете на Антиопа. Когато те поели трона, добавили по-ниския град към Кадмия, като му дали заради родството си с Тива името Тива.

7 Това, което казах, се потвърждава и от Омир в Одисеята2:

Първи издигнали те седмовратната Тива и с кули я укрепили, защото без крепост в равнинната Тива, храбри макар да били те, не можели там да живеят.

Омир обаче не споменава в стиховете си за пеенето на Амфион и как построил стената със свиренето на лирата си. Амфион се прочул със своята музика, като научил от самите лидийци лидийския лад, заради познанството си с Тантал и добавил още три струни към старите четири.

8 Авторът на епоса за Европа казва, че Амфион бил първият арфист и че Хермес бил неговият учител. Той също казва, че песните на Амфион привличали дори камъни и зверове след него. Миро от Византион, поетеса, писала епос и елегии казва, че Амфион пръв издигнал олтар на Хермес и по тази причина той го дарил с лира. Казано е също, че Амфион е наказан в Хадес затова, че бил един от онези, които се подиграли с Лето и децата й.

9 На наказанието на Амфион е посветена епическата поема Мимиада, в която се разказва както за Амфион, така и за Тамирис от Тракия. Домовете на Амфион и Зет били навестени от скръб; тази на Амфион била опустошена от чума, а синът на Зет бил убит по някаква погрешка от майка му. Самият Зет умрял от скръб и така Лай бил върнат от тиванците начело на царството.

10 Когато Лай бил цар и се оженил за Йокаста, дошъл оракул от Делфи, че ако Йокаста роди дете. Лай щял да срещне смъртта си от ръцете на своя син. Ставало дума за Едип, който щял да убие баща си, когато порастне и също също да се ожени за майка си. Но аз не мисля, че е имал деца от нея; свидетел ми е Омир, който казва в Одисеята3:

11 И Епикаста видях, на Едипа прекрасната майка.

Със заслепена душа тя извършила сквернете дело –

встъпила в брак със сина си, убиец на своя родител.

Но боговете разкрили пред хората тяхното дело.

Как са могли те да “разкрият тяхното дело”, ако Епикаста е родила четири деца на Едип? Но майката на тези деца била Евриганея, дъщеря на Хиперфас. Сред доказателствата за това са и думите на автора на епоса, наречен Едиподия; нещо повече, <Онасиас> е нарисувал картина в Платея с Евриганея, потънала в скръб заради битката между нейните деца.

12 Полиник се оттеглил от Тива докато Едип бил все още жив и царувал, от страх да не би проклятията на бащата да се прехвърлят на синовете. Отишъл в Аргос и се оженил за дъщеря на Адраст, но се върнал в Тива, извикан от Етеокъл след смъртта на Едип. След завръщането си той се скарал с Етеокъл и затова заминал в изгнание за втори път. Той помолил Адраст да му даде войска, която да го укрепи при завръщането, но загубил войската си и бил призован да се бие в двубой с Етеокъл.

13 Двамата паднали в двубоя и царството се предало на Лаодамант, син на Етеокъл; Креонт, синът на Менойкей, бил на власт като регент и настойник на Лаодамант. Когато последният порастнал и поел зарството, аргосците за втори път повели армията си срещу Тива. Тиванците вдигнали стана си срещу гях при Глисант. Когато те се вклЬзчили в битката, Егиалей, синът на Адраст, бил убил от Лаодамант, но аргосците били победители в битката и Лаодамант, с всички тиванци, които пожелали да го придружат, с настъпването на нощта се оттеглил в Илирия.

14 Аргосците завладели Тива и я предали на Терсандьр, сина на Полиник. Когато походът на Агамемнон срещу Троя сбъркал курса си и се случило нещастието в Мизия, Терсандър също срещнал смъртта си от ръцете на Телеф. Той се проявил като най-храбрият елин в битката; неговата гробница, от камък и в откритата част на пазарището, се намира в града Елайа по пътя на равнината Каик и местните казват, че му принасят жертви като на херос.

15 След смъртта на Терсандьр, когато се събирал втори поход срещу Александър при Троя, Пенелей бил избран да го предвожда, защото Тисамен, синът на Терсандър, все още не бил достатъчно голям. Когато Пенелей бил убил от Еврипил, сина на Телеф, за цар бил избран Тисамен, който бил син на Терсандьр и на Демонаса, дъщерята на Амфиарай. Ериниите на Лай и Едип не прехвърлили гнева си на Тисамен, но на неговия син Аутезион, така че заради предсказанието на оракула той се преселил при дорийците.

16 След като си отишъл Аутезион, Дамасхитион бил избран за цар, а той бил син на Офелт, сина на Пенелей. Този Дамасхитион имал син Птолемей, който бил бащата на Ксант. Ксант водили двубой с Андропомп, който го убил с хитрост, а не с честен бой. Оттук насетне тиванците решили, че е по-добре да поверят управлението на няколко души, вместо да оставят всичко да зависи от един мъж.

6 За успехите и пораженията на тиванците в битка реших, че най-славните са следните. Те били победени в сражение от атиняните, дошли на помощ на платейците, когато започнала война за границите на тяхната територия. Претърпяли и второ поражение, когато излезли срещу атиняните при Платея, по времето, когато се смята, че предпочели каузата на Цар Ксеркс, вместо тази на Елада.

2 Тиванският народ в никакъв случай не е виновен за този избор, тъй като по това време в Тива властвала олигархия, а не потомствената им форма на управление. По същия начин, ако се беше случило, докато Пизистрат или синовете му са държали Атина под деспотизъм, чужденецът да бе завладял Елада, атиняните също със сигурност щяха да бъдат обвинени, че са на мидийска страта.

3 След това, обаче, тиванците спечелили победа срещу атиняните при Делион в земята на Танагра, където атинският пълководец Хипократ, синът на Арифрон, загинал с по-голямата част от войската. През периода, започнал с оттеглянето на персите и завършил с войната между Атина и Пелопонес, отношенията между Тива и лакедемоните били приятелски. Но когато войната се проточила и атинската флота била унищожена, за кратко време Тива, заедно с Коринт се вклЬзчила във войната на страната на Лакедемон.

4 Надвити в битката при Коринт и Коронея, те от друга страна спечелили при Левктра най-славната битка.която знаем да е спечелвана от елини над елини. Свалили декадархиите, наложени от лакедемоните в градовете и прогонили спартанските управници. След това те водили в продължение на десет години и фокидската война, наричана от елините Свещената война.

5 Вече казах в описанието си за Атика, поражението при Херонея било нещастие за всички елини; но още по-голямо било то за тиванците, тъй кто в техния град бил вкаран гарнизон. Когато Филип умрял и црството на Македония преминало в ръцете на Александър, тиванците успели да премахнат гарнизона. Но скоро след като го направили, богът ги предупредил за погрома, който ги чака и поличбите, появили се в светилището на Деметра Тесмофорос (Законодателката) били противоположни на онези, които получили преди подвига при Левктра.

6 Защото тогава паяците изпрели бяла паяжина на вратата на светилището, но при приближаването на Александър с неговите македони паяжината била черна. Разказват също, че в Атина валял прах в годината преди войната, поведена срещу тях от Су ла, донесла им толкова големи страдания.

7 В този случай тиванците били прогонени от домовете им от Александър и избягали в Атина; след това те били върнати от Касандър, сина на Антипатьр. Най-настоятелни за възстановяването на Тива били атиняните и били подкрепени от месенците и аркадците от Мегалополис.

2 По мое мнение, възстановяването на Тива от Касандьр е било повлияно главно от омразата му към Александър. Той унищожил целия дом на Александър. Олимпиада хвърлил на разгневените македони да я убият с камъни; а синовете на Александър, Херакъл от Барсине и Александър от Роксана, той убил с отрова. Но и неговият живот завършил безрадостно. Заболял от воднянка, а от воднянката се завъдили червеи докато все още бил жив.

3 Филип, най-старият от синовете му, скоро след като дошъл на трона, заболял от изтощителна болест, която се оказала смъртоносна. Антипатър, следващият му син, убил майка си Тесалонике, дъщерята на Филип, сина на Аминта и на Никасиполида, като я обвинил за това, че твърде много обичала Александър, най-младия от синовете на Касандьр. Като получил подкрепата на Деметрий, сина на Антиген, с негова помощ той свалил и наказал брат си Антипатьр. Но изглежда, че в лицето на Деметрий той намерил своя убиец, а не съюзник.

4 Така че някой от боговете изглежда въздал на Касандър справедливо възмездие. По времето на Касандьр била възстановена цялата обиколка на тиванските стени, но съдбата в края на краищата пожелала след това тиванците отново да вкусят голямото нещастие. Защото когато Митридат започнал войната с римляните, тиванците се присъединили към него не по друга причина, според мен, а само заради приятелството си с народа на Атина. Но когато Сула нахлул в Беотия, ужас завладял тиванците; те изведнъж променили позицията си и потърсили приятелството на римляните.

5 Сула въпреки това им бил разгневен и плановете му да ги унижи вклЬчвали и това, да ги лиши от половината им територия. Поводът му бил следният. Когато започнал войната срещу Митридат, не му стигали парите. Затова той прибрал жертвените дарове от Олимпия, тези в Епидавър и всички в Делфи, които били оставени от фокидците.

6 Тях той разделил на войската, а на боговете се отплатил с половината от тиванската територия. Макар по милостта на римляните тиванците след това да си върнали земята, от която били лишени, все пак от този момент те съвсем западнали. Долният град на Тива днес е напълно изоставен, освен светилищата, и живеят на акропола, който наричат Тива, а не Кадмия.

8 Като се прехвърли Асопос, на отстояние от около десет стадия от града са руините на Потнии, в които има свещена дъбрава на Деметра и Коре (Девата). Статуите до реката, течаща край Потнии. … наричат „богините”. В определено време те извършват обичайния си ритуал, част от който се състои в това да оставят да се изгубят млади свине в така наречените “мегарони”. По същото време на следващата година, казват те, тези свине се появяват в Додона. На този разказ други да вярват, ако искат.

2 Там също тка има и храм на Дионис Айгиболос (Стрелец на кози). Защото веднъж, когато принасяли жертви на бога, до такава степен се ожесточили от виното, че всъщност убили жреца на Дионис. Веднага след убийството били споходени от гибелен мор и делфииският оракул им казал, че за да се изцерят от болестта трябва да принасят в жертва на Дионис младо красиво момче . Няколко години след това, казват те, богът заменил момчето им с козел за жертва. В Потнии също така показват и един кладенец. Казват, че кобилите, пиещи вода от този кладенец, полудявали.

3 На път от Потнии към Тива вдясно от пътя има малък заграден участък със стълбове в него. Тук според тях земята се разтворила, за да погълне Амфиарай и по-нататьк добавят, нито птици кацат на тези стълбове, нито животно, питомно или диво, пасе от растящата там трева.

4 По окръжността на древната стена на Тива имало порти, седем на брой и те си стоят до днес. Едните, както научих получили името си от Електра, сестрата на Кадьм, а други, Проитските, от един местен тиванец. Това бил Пройт, но ми беше трудно да разбера кога е живял и кой е родът му. Портите Неисти, казват те, получили името си по следната причина. Последната от струните на те наричат „нете” и според тях Амфион я изобретил при тези порти. Научих също така, че синът на Зет, брата на Амфион, се наричал Неид и че тези порти били наречени на него.

5 Кренайските порти и Хипсистите те наричат така по следната причина. … а до Хипсистите има светилище на Зевс с прозвище Хипсистос (Върховен). Следващите след тези порти са така наречените Огигски и най-накрая портите Хомолоиди. Стори ми се също така, името на последните е най-ново, а това на Огигските – най-древно.

6 Името Хомолоиди е произлязло, според тях, от следното обстоятелство. Когато тиванците били надвити в битка от аргосците близо до Глисант, повечето от тях се оттеглили зедно с Лаодамант, сина на Етеокьл. Част от тях се побояли от пътуването до Илирия и като свърнали към Тесалия завладели Хомоле, най-плодородната и с обилна вода от тесалийските планини.

7 Когато Терсандър, синът на Полиник, ги призовал да се върнат в родината си, те нарекли портите, през които преминали при завръщането си, портите Хомолоиди заради Хомоле. Входът в Тива от Платея през Електрините порти. При тях според разказа им, Капаней, синът наХипоной, бил ударен от мълния, докато щурмувал с още по-голяма ярост крепостната стена.

9 Тази война между Аргос и Тива била по мое мнение най-паметната от всички, водени от елини срещу елини в така наречения хеоричен век. В случая с войната между елевзинците и останалите атиняни, както и между тиванците и минийците, нападателите трябвало да предолеят късо разстояние, преди да стигнат до полесражението и една битка решавала войната, веднага след която враждебните действя се прекртявали и се сключвал мир.

2 Но аргоската армия стигнала в поход от среден Пелопонес до средна Беотия, а Адраст събрал съЬзните си сили извън Аркадия и от месенците, и също така наемници дошли на помощ на тиванците от фокида, както и флегийците от земята ма Миниада. Когато се разгоряла битката при Исменийското светилище, тиванците били надвити в схватката и след като побягнали, потърсили убежище зад стените им.

3 Тъй като пелопонесците не знаели как да щурмуват стените и нападили по-скоро с дух, отколкото със знание, много от тях били убити от стрели, хвърляни от стените от тиванците, които след това натиснали напред и надвили останалите, докато те редиците им били разбъркани, така че била унищожена цялата войска с изключение на Адраст. Но този подвиг бил постигнат с цената на многобройни жертви от тиванците и от това време наричат „Кадмейска победа” тази, която носи погром за победителите.

4 Няколко години след това Тива била щурмувана от Терсандьр и онези, които елините наричат Епигони (родени по-кьсно). Ясно е, че те също били придружени не само от аргосците, месенците и аркадците, но и от съюзници от Коринт и Мегара, поканени да им се притекат на помощ. Тива също била защитавана от нейните съседи и една битка при Глисант била ожесточено оспорвана и от двете страни.

5 Някои от тиванците избягали с Лаодамант веднага след поражението им; онези, които останали назад, били обсадени и пленени. За тази война също е написана епическа поема, наречена „Тиваида”. Тази поема се споменава от Калин, който твърди, че авторът й бил Омир и много достоверни източници са съгласни с преценката му. С изключение на Илиада и Одисея аз поставям „Тиваида” по-високо от всяка друга поема. Толкова за войната на аргосците срещу тиванците заради синовете на Едип.

10 Недалече от портите има обща гробница, където лежат останките на всички, загинали в битката срещу Александър и македоните. Наблизо показват едно място, където, разказват, Кадьм (който иска, нека да вярва на тази приказка) посял зъбите на дракона, който той убил при извора, от които зъби от земята поникнали мъже.

2 Вдясно от портите има един хълм, посветен на Аполон. Както хълма, така и богът са наречени Исменийски, тъй като край това място тече реката Йемен. Най-напред, при входа са Атина и Хермес, каменни статуи, наречени Пронаи (Предхрамови). Хермес, е бил направен от <Фидий>, а Атина от <Скопас>. Храмът е построен зад тях. Статуята на бога е с размерите на тази в Бранхиди и изобщо не се различава от нея по форма. Който е видял една от тези две статуи и е научил кой е ваятелят й, няма нужда от много вещина, за да разбере, когато погледне другата, че е творба на <Канах>. Единствената разлика е, че статуята в Бранхиди е от бронз, докато Исменийската е от кедрово дърво.

3 Тук има камък, накойто според тях седяла Манто, дъщерята на Тирезий. Този камък лежи преди входа и те все още го наричат „стола на Манто”. В дясно от храма има каменни статуи на жени, за които се казва, че са изображения на Хениохе и Пира, дъщери на Креонт, който управлявал като настойник на Лаодамант, сина на Етеокьл.

4 В Тива, доколкото знам, все още се спазва следният обичай. Момче от знатен дом, самото то красиво и силно.бива избирано за жрец на Исменийския Аполон за една година. Наричат го дафнафорос (лавроносец), защото момчетоа носи венци от лаврови листа. Не мога да кажа със сигурност дали всички, които са носили лавъра, посвещават според обичая бронзов триножник на бога, но не мисля, че е било правило за всички, защото защото не видях там много жертвени триножници. Но по-богатите от момчетата със сигурност ги посвещават. Най-забележителният от тях, както заради древността си, така и заради името на този, който го е посветил, е един триножник, посветен от Амфитрион заради Херакъл след като той носил лавъра.

5 По-нависоко от Исменийското светилище човек може да види извора, който според тях е посветен на Арес и добавят, че един дракон бил поставен от Арес за пазител на извора. До този извор се намира гробът на Каант. Според тях той бил брат на Мелия и син на Океан, и той бил изпратен от баща си да търси сестра си, която била отвлечена. Като разбрал, че Аполон има Мелия и след като не могъл да я вземе от него, той дръзнал да запали пожар в свещената дъбрава на Аполон, наречена сега Исменийско светилище. Богът, според тиванците, го прострелял.

6 Там прочие е гробницата на Каант. Според тях Аполон имал синове от Мелия, Тенер и Йемен. На Тенер Аполон дал прорицателската дарба, а от Йемен реката получила името си. Не че реката преди това била безименна, защото се наричала Ладон, преди Йемен да се роди от Аполон.

11 В ляво от портите, наречени Електрини, се намират руините на една къща, където според тях дошъл да живее Амфитрион, след като бил изгнан от Тиринт, заради смъртта на Електрион; стаята на Алкмене все още ясно може да се види сред руините. Според тях тя била построена за Амфитрион от <Трофоний> и <Агамед>, и на нея бил изписан следният надпис:

Когато Амфитрион решил да доведе тук невястата си Алкмене, той избрал това за своите покои. Направиха го анхасиецьт Трофоний и Агамед.

2 Такъв бил надписът, който според тиванците бил изписан там. Те показват също гробницата на децата на Херакъл от Мегара. Описанието им за тяхната смъртпо нищо не се различава от това в поемите на Паниасис и на Стезихор от Химера. Но тиванците добавят, че Херакъл в лудостта си щял да убие и Амфитрион, ала преди да успее да го направи, той бил приспан с удара на камъка. Атина, според тях, хвърлила по него този камък, който те наричат „Вразумителя”.

3 Тук има релефни изображения на жени, но образите в днешно време са доста неясни. Тиванците ги наричат фармакиди (Знахарките), като добавят, че те били изпратени от Хера, за да вазпрепятстват родилните мъки на Алкмене. Така че те задържали Алкмене да роди детето си. Но Хисторис, дъщерята на Тирезий, измислили хитрина, с която да измами Знахарките и надала силен вик, така че да я чуят, че Алкмене е родила. Така че според разказа Знахарките били измамени и си отишли, а Алкмене родила детето си.

4 Тук има светилище на Херакъл. Статуята, от бял мрамор, се нарича Промахос (Бранител) и е творба на тиванците <Ксенокрит> и <Евбий>. Но за древната дървена статуя тиванците смятат, че е творба на <Дедал> и аз споделям същото мнение. Според тях, тя била посветена от самия Дедал, като благодарствен дар заради едно благодеяние. Защото когато той бягал от Крит в малки съдове, които направил за себе си и сина си Икар, той изобретил платна за корабите, изобретение неизвестно все още за хората от онези времена, за да се възползва от благоприятен вятър и да надплава гребната флота на Минос.

5 Самият Дедал се спасил, но казват, че корабът на Икар се обърнал, защото той бил неопитен кормчия. Удавникът бил отнесен от течението на брега на острова, който тогава бил безименен и който се намира край Самос. Херакъл случайно се натъкнал на тялото и го разпознал, и го погребал там, където и до днес има малка могила на Икар, на един нос, издаващ се навътре в Егея. На този Икар били наречени както островът, така и морето около него.

6 Релефите на фронтоните в Тива са. тровба на <Праксител> и вклкзчват повечето от така наречените дванадесет подвига. Избиването на стимфалийските птици и прочистването на земята Елея от Херакъл са пропуснати; на тяхно място е представена борбата му с Антей. Тразибул, синът на Ликос и атиняните, които с него премахнали тиранията на Тридесетимата, тръгнали от Тива при завръщането си в Атина и поради това те посветили в светилището на Херакъл колосални фигури на Атина и Херакъл, изваяни от <Алкаменес> в релеф от пентелезийски мрамор.

7 До светилището на Херакъл има гимназион и стадион, и двата наречени на бога. Отвъд Софронистер (Наставник) има каменен олтар на Аполон с прозвище Сподий (Бог на пепелта); направен е от пепелта на жертви. Обичайният начин да се прорицава тук е по гласове, използвано от смирнейците, доколкото знам, повече от всички други елини. Защото в Смирна също има светилище на Гласовете, извън крепостната стена и града.

12 Тиванците в древни времена принасяли в жертва на Аполон Сподий бикове. Веднъж, когато се провеждал празникът и часът за жертвоприношението настъпил, изпратените да докарат бика не дошли. Случайно наблизо се оказал един волски впряг и така те пожертвали на бога един от воловете, и оттогава насетне станало обичайно да принасят в жертва работни волове. Следното сказание също е разпространено сред тиванците. Когато Кадъм напускал Делфи по пътя за фокида, една крава, разправят, му показвала пътя. Тази крава била купента от пастирите на Пелагонт и на двата й хълбока имало по един бял белег с форма на пълна месечина.

2 Божият оракул бил заръчал на Кадъм и войската с него да се заселят там, където кравата щяла да клекне от умора. Та това е едно от местата, което те посочват. Тук има открит олтар и статуя на Атина, за която се говори, че била посветена от Кадьм. Мнението на онези, които смятат, че дошлият в тиванската земя Кадъм бил египтянин, а не финикиец, противоречи на прозвището на тази Атина, защото тя е назована с финикийското име Онга, а не с египетското Саис.

3 Тиванците тъврдят, че на участъка от техния акропол, където днес се намира агората им, в древни времена се намирал домът на Кадъм. Сочат руините на брачните покои на Хармония и стаята, в която според тях живеела Семеле. В последната дори до ден днешен не пускат никой да пристъпи. Онези елини, които допускат, че Музите пеели при венчавката на Хармония, могат да посочат и мястото на агората, където твърдят, че пеели богините.

4 Има и една легенда, че с мълнията, хвърлена върху брачната стая на Семеле, от небесата паднал и един дьнер. Казват, че Полидор украсил този дьнер с бронз и го нарекъл Дионис Кадъм. Наблизо има статуя на Дионис; <0насимед> я е излял от бронз. Олтарът бил построен от синовете на <Праксител>.

5 Има и статуя на Проном, голям лЬбимец на народа заради свирнята му на флейта. Защото в продължение на дълго време разполагали с три вида флейти. На едните свирели дорийска музика; за фригийски мелодии се правели флейти от друг вид; а това, което се нарича лидийски лад, се свирело на трети вид флейти. Та този Проном пръв измислил флейта,” еднакво подходяща за всякакъв вид мелодия и бил първият, който засвирил на един и същи инструмент толкова различни видове музика.

6 Разправят също, че той доставял на публиката си неописуема наслада с израза на лицето си и движенията на цялото си тяло. Той също така съставил за халкидците на Еврип мелодия за процесията им в Делос. Ето защо тиванците вдигнали тук статуя на този мъж, както и на Епаминонд, сина на Полимнид.

13 Епаминонд имал славни предци, но баща му разполагал с по-малко имот от един обикновен тиванец. Той усърдно изучил всички предмети от родното си образование, и още като момче отишъл да се учи при Лисис, тарантинец по род, вещ във философията на Питагор Самоски. Когато Лакедемон бил във война с Мантинея, за Епаминонд казват, че бил изпратен с други тиванци да помогнат на лакедемоните. В битката бил ранен Пелопидас, но животът му бил спасен от Епаминонд цената на голям риск.

2 По-късно, когато Епаминонд дошъл в Спарта като посланик, когато лакедемоните заявили, че ще сключат с елините мира, наречен Анталкидовия мир4, Агесилай го попитал дали биха позволили всеки беотийски град да положи мирната клетва по отделно. Той отвърнал: “Не, спартанци, не преди вие да видите как вашите подчинени5 полагат клетвата град по град.”

3 Когато войната между Лакедемон и Тива избухнала и лакедемоните настъпили срещу тиванците със силата на своите бойци и тези на съюзниците им, Епаминонд с част от войската заел позиция да ги пресрещне над езерото Кефисида, останал с впечатлението, че пелопонесците ще нахлуят от там. Но Клеомброт, царят на лакедемоните, възвил към Амбросос във Фокида. Той изклал тиванската войска на Хереас, който трябвало да пази проходите, прехвърлил височините и стигнал до Левктра в Беотия.

4 Там богът пратил поличби на лакедемоните като цяло и лично на Клеомброт.8 Лакедемонските царе се придружавали в походите от овчи стада, които служели за жертвени животни на боговете и за гадания преди битките. В похода, стадата се водели от кози, наричани от пастирите „катойади”. В този случай, вълците нападнали стадото, но изобщо не навредили на овцете , а убили само козите катойади.

5 Разказват също, че гневът на дъщерите на Скедасос връхлетял над лакедемоните. Скедасос, който живеел близо до Левктра, имал две дъщери, Молпия и Хипо. Те, в разцвета на своята младост били били жестоко насилени от двама лакедемони, Фурархидас и Партенион. Девиците, след като не могли да понесат срама от насилието, веднага се обесили. Скедасос отишал в Лакедемон да потърси възмездие, но след като не му въздали правосъдие, върнал се в Левктра и се самоубил.

6 Та по този повод Епаминонд принесъл жертви с молитви към Скедасос и момичетата му, показвайки, че битката ще е възмездие за тях в не по-малка степен, отколкото за спасението на Тика. Сред беотарсите липсвало съгласие, а мненията им значитлно се различавали. Защото Епаминонд, Малгис и Ксенократ били склонни веднага да излязат на бой с лакедемоните, но Дамоклейд, Дамофил и Симангел били срещу битката и настоявали да изтеглят жените и децата си в безопасност в Атика, а самите те да се подготвят за обсада.

7 Толкова се различавали възгледите на шестимата. Седмият беотарх, чието име било Брахилид, пазел прохода при Китерон, и когато се върнал при войска, добавил гласа си на страната на Епаминонд, след което се взело единодушно решение да се излезе на битка.

8 Но Епаминонд хранел подозрения към някои от беотийците особено към теспийците. Опасявайки се да не би да дезертират по време на сражението, той разрешил на всички, които желаят, да напуснат лагера и да се приберат по домовете. Теспийците напуснали с цялта си войска, както и всички другии беотийци, които изпитвали неприязън към тиванците.

9 Когато битката започнала, съюзниците на лакедемоните, които до този момент не изпитвали най-приятелски чувства, сега съвсем явно проявили враждебността си, с нежеланието си да останат на бойното поле и отстъпвайки навсякъде, където ги нападали противниците. Самите лакедемони и тиванците не си отстъпвали. Първите разчитали на предишния си опит и на срама да не принизят славата на Спарта; тиванците разбирали, че залогът е собственото им отечество, жените и децата им.

10 Но когато цар Клеомброт с няколко лакедемонски управници паднал, спартанците се принудили по необходимост да се предадат, въпреки отчаянието си. Защото сред лакедемоните за най-голям позор се смята да позволят тялото на царя да попадне в ръцете на противника.

11 Победата на Тива била най-славната, спечелена някога от елини над елини. Лакедемоните на следния ден решили да погребат своите мъртви и пратили вестител при тиванците. Но Епаминонд, знаейки, че лакедемоните винаги били склонни да прикриват щетите си, казал, разрешава първо съюзниците им да си погребат мъртвите и едва след като те го направят ще позволи на лакедемоните да погребат своите жертви.

12 Някои от съюзниците изобщо нямали жертви, тъй като никой от мъжете им не бил паднал; щетите на Други били съвсем нищожни. Така че, когато лакедемоните започнали да погребват техните, изведнъж се доказало, че загиналите са предимно спартанци. Загубата на тиванците и на тези беотийци, които им останали верни, не надвишавала четиридесет и седем души, но от лакедемоните загинали над хиляда.

14 След битката Епаминонд, казал на останалите пелопонесци да си идат по домовете а лакедемоните за известно време задържал затворени в Левктра. Но когато му съобщили, че спартанците в града тръгнали целокупно да се притекат на помощ на сънародниците си в Левктра, Епаминонд позволил на противниците да си отидат с примирие, като заявил, че за беотийците би било по-добре да прехвърлят войната от Беотия в Лакедемон.

2 Теспийците, притеснени заради старата неприязън на Тива и сегашния й успех, решили да изоставят града си и да потърсят убежище в Кересос. Това е едно укрепено място в земята на теспийците, в което някога, в стари времена, те се укрепили, за да посрещнат нашествието на тесалийците. Тогава тесалийците се опитали да завземат Кересос, но успехът им изглеждал безнадежден. За това те се посъветвали с бога в Делфи и получили следния отговор:

3 Грижа ми е сенчестата Левктра, както и земята на Алезион;

Грижа ми са двете скръбни щерки на Скедасос.

Препечална битка там ще има и никой не ще я предрече,

докле дорийците не загубят славната си младеж,

когато дойде съдбовният ден.

Тогаз едва Кересос ще може да падне.

4 В последния случай, Епаминонд пленил теспийците, подирили убежище в Кересос и веднага след това посветил вниманието си на положението в Пелопонес, за което охотно го подтиквали и аркадците- При пристигането му той спечелил драговолната подкрепа на Аргос, след като отново върнал в древния им град мантинейците, пръснати по селски общини от Агесиполид. Той убедил аркадците да унищожат всичките си слаби градчета и да си построят дом, в който да могат да живеят заедно и който и до ден днешен се нарича Мегалополис (Велик град).

5 Срокьт на службата му като беотарх вече бил изтекъл, а наказанието, което се полагало, ако човек го просрочи, било смърт. Така Епаминонд пренебрегнал закона като старомоден и запазил поста си, тръгнал в поход за Спарта с войската си и след като Агесилай не му излязъл насреща, заловил се с възстановяванета на Месена. Епаминонд бил основателят на съвременната Месене)., а историята на нейното основаване съм вклЬчил в разказа си за самите месенци.

6 Междувременно съюзниците на Тива се пръснли из земята на Лакония, за да плячкосват каквото намерят из нея, Това убедило Епаминонд да върне тиванците в Беотия. Напредвайки с войската, той стигнал при Лехайон и тъкмо се канел да прекоси тесните и трудни части на пътя, когато Ификрат, синът на Тимотей, нападнал тиванците с войска от пелтасти и други атиняни.

7 Епаминонд обърнал нападателите си в бягство и стигнал до самия град Атина, но след като Ификрат убедил атиняните да не излижат на бой, той продьлжилпохода си назад към Тива. Епаминонд бил обвинен е; углавно престъпление за това, че задържал поста на беотарх след като суокьт му вече изтекъл.. Разправят, че избраните да го съдят дори не гласували по обвинението.

15 След тези неща, когато в Тесалия царувал Александър, при него дошъл Пелопид, под предлог че е предразположен към него както лично, така и като приятел на таванската общност, но при пристигането му бил вероломно и безчестно хвърлен в затвора и задържан там от Александър. Тиванците введнага се вдигнали срещу Александър и назначили за свои водачи в похода Клеомен и Хипат, които по това време били беотарси; Епаминонд служел в бойните редици.

2 Когато войската прехвърлила Термопидите, Александър я изненадал и я нападнал на труден терен. Тъй като не виждали никакво спасение, останалите от

войската избрали за водач Епаминонд, а. беотарсите доброволно се отказали от постовете си. Александър загубил увереността си, че ще спечели войната, когато видял Епаминонд начело на противниците си, и доброволно освободил Пелопид.

3 В отсъствието на Епаминонд, тиванците прогонили орхоменците от земята им. Епаминонд сметнал прогонването иад за гибелно и заявил, че ако той бил там, тиванците нямаше да са виновни за това насилие.

4 Избран отново за беотарх и след като отново нахлул в Пелопонес с армия беотийци, той надвил лакедемоните в битка при Лехеон. и с тях ахейците от Пелене и атиняните, доведени от Атина от Хабрий Тиванците спазвали правилото да освобождават срещу откуп своите пленници, освен ако6 не са беотийски бегълци; тях: те наказвали със смърт. Така че, когато зададял сикионския град Фебия, в който били събрани повечето беотийски бегълци, той приписал на всеки от пленените там нова народност, такава, каквато му хрумнела, и ги пуснал на свобода.

5 Когато стигнал с войската си при Мантинея, той бил убит в часа на победата от един атинянин.7 На картината в Атина, изобразяваща битката на конницата, мъжът, който убива Епаминонд е Грилос, синът на Ксенофонт, който взел участие в похода на Кир срещу цар Артаксеркс и върнал елините до морето.

6 На статуята на Епаминонд има надпис в елегически стихове, възвестяващ наред с други неща, че той основал Месена, и че благодарение на него елините спечелили свобода. Елегическите стихове гласят следното:

По моите съвети лишена бе от славата си Спарта, а святата Месена най-сетне чадата си върна. С оръжие на Тива се обкръжи Мегалопол със стени, и цяла Елада си спечели независимост и свобода.

16 Така се прославил Епаминонд. Недалече от там има храм на Амон; статуята, творба на <Каламид>, била посветена от Пиндар, който също така изпратил на Амониите в Либия химн на Амон. Този химн намерих все още запазен, изсечен на триъгълна плоча до олтара, посветен на Амон от Птолемей сина на Лаг. След светилището на Амон в Тива идва така нареченият „ойоноскопион” (място за птицегадаене) на Тирезий, а близо до него има светилище на ТЬхе (Съдбата), носеща детето Плутон (Богатство).

2 Според тиванците, ръцете и лицето на статуята били направени от атинянина < Ксенофонт >, останалото от <Калистоник>, местен жител. Умно е било от страна на тези творци да поставят Плутон в ръцете на ТЬхе и така да подскажат, че тя е негова майка или кърмачка. Също така умен е възгледът на <Кефисодот>, който е направил статуята на Ейрене (Мирът) за атиняните с Плутон в ръцете й.

3 В Тива има ксоанони (дървени статуи) на Афродита, толкова стари, че ги смятат за посветителни дарове на Хармония и според легендата те били направени от дървените акростолии (носове) на корабите на Кадъм. Първата наричат Урания (Небесна), втората Пандемос (Всеобща), а третата Апострофия (Отхвърляща). Хармония дала на Афродита прозвището Урания,

4 за да обозначи чиста и освободена от плътска страст любов; Пандемос, за плътското сношение; третото, Апострофия, за да покаже, че човешкият род може да отхвърля похотливото влечение и греховни деяния. Защото Хармония знаела за много престъпления, вече извършени не само от варвари, но дори от елините, подобни на онези, които по-кьсно били приписани от легендата на майката на Адонис и на Федра, дъщерята на Минос и на тракиеца Терей.

5 За светилището на Деметра Тесмофорос (Носещата закони) казват, че е съвременно на дома на Кадъм и неговите потомци. Статуята на Деметра се вижда до гърдите. Тук били посветени бронзови щитове, за които се твърди, че принадлежали на лакедемонските командири, паднали при Левктра.

6 Близо до портите Пройтиди е построен театър, а плътно до театъра има храм на Дионис с прозвище Люсий (Освободител). Защото, когато някакви тиванци попаднали в плен в ръцете на траки, стигнали до Халиартия, били освободени от бога, който позволил заспалите траки да бъдат убити. За едната от двете статуи тук тиванците казват, че е Семеле. Веднъж в годината, казват те, отварят светилището в определени дни.

7 Останали са също руините от къщата на Лкос и гробницата на Семеле, но Алкмене няма гробница. Съществува легенда, че при смъртта си тя се превърнала от човек на камък, но тиванското сказание се различава от мегарското. Елинските легенди в по-голямата си част имат различни версии. Тук в Тива са и гробниците на децата на Амфион. Момчетата са положени отделно; момичетата са заровени сами.

17 Наблизо е храмът на Артемида Евклея (Доброславна). Статуята е направена от <Скопас>. Казват, че в светилището били заровени Андроклея и Алкида, дъщери на Антипойн. Когато Херакъл и тиванците се канели да влязат в битка с орхоменците, съобщили им оракул, че успехът във войната ще е на тяхна страна, ако техни граждани от най-знатен род се съгласят да се самоубият. Антипойн, който имал най-знатни предци, не пожелал да умре за народа, но дъщерите му били готови да го сторят. Лишили се от живота си и за това са почетени.

2 Пред храма на Артемида Евклея е поставен каменен лъв, за който казват, че бил посветен от Херакъл, след като той победил в битката орхоменците и техния цар, Ергин, син на Климен. До него е Аполон с прозвище Боедромиос” , и Хермес, наречен Агорайос (на агората), друг посветителен дар от Пиндар. Кладата на децата на Амфион е на около половин стадий от гробовете. Пепелта от кладата все още стои.

3 Близо до нея има каменна статуя на Атина, с прозвище Зостерия9, за която казват, че била посветена от Амфитрион10. Защото тук, казват, той си облякъл бронята, когато му предстояло да се срази с Халкодон и евбейците. Изглежда, че древните са използвали глагола “да се опаша” в смисъл на “да си облека бронята” и за това казват, че когато Омир сравнява Агамемнон с Арес “по пояса”, всъщност казва, че те си приличали по снаряжение.

4 Гробницата на Зет и Амфион представлява малка земна могила- Жителите на Титорея във Фокида имат навика да взимат по шепа пръст от нея, когато слънцето преминава през съзвездието Бик. Защото ако по това време те вземат пръст от могилата и я поставят на гробницата на Антиопе, земята на Титорея ще роди богата реколта, но тази на Тива ще е по-бедна. По тази причина тиванците по това време пазят гробницата.

5 И двата града се придържат към това вярване, заради оракулиите на Бакид, съдържащи следните стихове:

Но когато мъж на Титорея на Амфион и Зет

излее на земята мирни дарове на възлияние и молитва,

когато Бик се стопли от мощта на славното слънце,

Пази се тогава от нечалко нещастие, заплашващо града,

Че жетвата ще залинее

вземат ли те от земята, и отнесат ли я на гроба на Фокос.

6 Бакид я нарича „гроб на Фокос” по следната причина. Жената на Фокос почитала Дионис повече от всяко друго божество. След като претърпяла това, което претърпяла според легендата, Дионис се разгневил на Антиопе. Прекалените наказания винаги са омразни на боговете. Казват, че Антиопе полудяла и в своето безумие обиколила цяла Елада; но Фокос, син на Орнитион, син на Сизиф, я срещнал, изцерил я от лудостта и след това се оженил за нея.

7 Така Антиопе и Фокос са погребани в една и съща могила. За грубо подредените камъни при основата на гробницата на Амфион казват, че били самите скали, следващи песента на Амфион. Подобна история се разказва и за Орфей, как диви зверове го следвали, докато свирел на лирата си.

18 Пътят от Тива до Халкида е през портите Пройтиди. По големия път показват гроба на Меланип, един от най-добрите воини на Тива. По време на аргоското нашествие този Меланип убил Тидей, както и Мекистей, един от братята на Адрасст, докато той самият, казват, срещнал смъртта си от ръката на Амфиарай.

2 Близо до него има три необработени камъка. Познавачите на тиванските древности твърдят, че положеният там мъж е Тидей и че погребението му било извършено от Меон. Като доказателство за това си твърдение цитират един стих от Илиада:

от …конник Тидея, кого могила покрива във Тива11.

3 До нея са гробниците на децата на Едип. Обрядът, който извършват там, не съм го виждал, но го смятам за достоверен. Защото тиванците казват, че сред така наречените хероси, на които те принасят жертви, са и децата на Едип. Когато жертвата се принася, пламъкът, твърдят те, и пушекът от него се раздвояват. Склонен съм да вярвам на разказа им поради това, че съм виждал подобно чудо. Беше следното.

4 В Мизия под Каик има един град, наречен Пионии, чийто основател според жителите му бил Пионид, един от потомците на Херакъл. Когато започнат да му принасят жертви като на херос, от гроба се вдига пушек от само себе си. Това явление сам съм го виждал. Тиванците показват също гробницата на Тирезий, на около петнадесет стадия от гроба на децата на Едип. Самите тиванци са съгласни, че Тирезий е срещнал края си в Халиатрия признават, че паметникът в Тива е кенотаф.

5 В Тива също е гробът на Хектор, сина на Приам. Намира се близо до извора, наречен „Чешмата на Едип” и тиванците казват, че са донесли костите на Хектор от Илион, заради следния оракул:

О, тиванци обитаващи града на Кадьм,

ако желаете благополучие за своята страна,

донесете в родината си костите на Хектор, Приамовия син

от Азия и като херос го зачитайте, по заповед на Зевса.

6 Чешмата на Едип била наречена така, защото Едип умил в нея кръвта от убития си баща. Точно до извора е гробът на Асфодик. Той в битката с аргосците убил Партенопей, сина на Талай. Това е тиванският разказ, но според откъса в „Тиваида”, разказващ за смъртта на Партенопей, убиващият го е Периклимен.

19 По този път има едно място, наречено Теумесос, където казват, че Европа била скрита от Зевс. Има и друга легенда, според която една лисица, наречена Теумесийската лисица, как заради гнева на Дионис звярът бил отгледан, за да унищожи тиванците и как, тъкмо преди да я хване кучето, дадено от Артемида на Прокрида, дъщерята на Ерехтей, лисицата била превърната в камък, както и това куче. В Теумесос има и светилище на Атина Телхиния, без статуи. Колкото до прозвището й, можем да рискуваме с допускането, че част от телхинците живяли някога в Кипър, са дошли в Беотия и са устроили светилище на Атина Телхиния.

2 На седем стадия от Теумесос, от ляво са руините на Глисант, а преди тях, в дясно от пътя, има малка земна могила, засенчена от плодни дървета и горичка от диви. Тук бил погребан Промах, синът на Партенопей, и други аргоски командири, присъединили се към Айгиалей, сина на Адраст, в похода срещу Тива. Това, че гробницата на Айгиалей е в Пеги вече изтъкнах в по-ранна част от разказа си”, отнасящ се за Мегара.

3 Право по пътя от Тива към Глисант има едно място, оградено с груби камъни, наречено от тиванците Змийската глава. Тази змия, неизвестно от какъв вид, показала главата си, разправят, от една от дупките тук и Тирезий, натъкнал се на нея, отрязал главата й с меча си. Така мястото получило името си. Над Глисант има планина, наречена ХЬпатос, а на нея има храм и статуя на Зевс ХЬпатос (Върховен). Потокът, пълнещ се от дъждове, наричат Термодонт. Върнеш ли се отново на пътя за Теумесос и Халкида, стигаш до гробницата на Халкодонт, убит от Амфитрион в битка между тиванците и евбейците.

4 Наблизо са останките от градовете Харма (Колесница) и Мюкалесос. Първият е получил името си, според народа на Танагра, защото тук в дьн земя потънала колесницата на Амфиарай, а не там, където казват тиванците. И дваата нрода са съгласни, че Мюкалесос бил наречен така, защото там превила крака кравата, водеща Кадьм и войската му към Тива. Как бил опустошен Мюкалесос, вече разказах в онази част от описанието си, което се отнася за атиняните .

5 По пътя към брега на Мюкалесос има светилище на Мюкалесийската Деметра. Казват, че всяка нощ то се затваря и отново се отваря от Херакъл, и че този Херакъл е един от така наречените Идейски Дактили. Тук показват следното чудо. Поставят в нозете на статуята от всички плодове на есента и те остават пресни през цялата година.

6 На това място Еврип дели Евбея от Беотия. В дясно е светилището на Мюкалесийската Деметра, а малко по-нататьк е Авлида, за която казват, че е наречена на името на дъщерята на Огиг. Тук има храм на Артемида с двме статуи от бял мрамор; едната държи факли, а другата я представя как изстрелва стрела. Според легендата, когато подчинявайки се на пророчеството на Калхант, елините се канели да принесат Ифигения на олтара, я подменила със сърна. В храма все още пазят останките от платановото дърво, споменато от Омир в Илиада14.

7 Според сказанието, елините се задържали в Авлида заради насрещни ветрове и когато изведнъж задухал попътен вятър, всеки принесъл в жертва на Артемида животното, което имал под ръка, женско или мъжко. От онова време се е запазило правилото, че в Авлида са позволени всякакви жертви. Показват също и извора, до който растяли платановите дървета, а на един близък хълм – бронзовия праг на шатрата на Агамемнон.

8 Пред светилището растат палми, чийто плод макар да не е изцяло едлив като фурмите на Палестина, все пак е по-сочен от тези в Йония. Жителите на Авлида са съвсем малко и са грънчари. Тази земя; както и районът около Мюкалесос и Харма, се обработва от народа на Танагра.

20 На територията на Танагра се намира така нареченият „приморски Делиос”. В него има статуи на Артемида и Лето. Хората на Танагра казват, че техният основател бил Поймандър, синът на Хайресилай, сина на Ясий, сина на Елевтер, който, твърдят те, бил син на Аполон, роден от Айтуса, щерката на Посейдон. Разправят, че Поймандьр се оженил за Танагра, дъщеря на Еол. Но в една поема на Корина15 за нея е казано, че е дъщеря на Асопос.

2 Има и една история, че понеже доживяла до дълбока старост, съседите й престанали да я наричат с това име и й дали името Грая (старица), първо на самата жена, а след време и на града. Името, казват те, се запазило толкова дълго, че дори Омир казва в Каталога:

Теспия, Грея и с много обширни поля Микалеса16. По-късно обаче тя възвърнала старото си име.

3 В Танагра се намира гробницата на Орион и планината Керюкион, където казват, че се родил Хермес17, и също едно място, наречено Полос. Тук, казват те, Атлас сядал и размишлявал дълбоко за нещата подземни и небесни, както Омир18 казва за него:

Щерка на страшния Атлас, що знае навред из морето тъмните бездни и яко подпира онези огромни стълбове, дето делят от небето високо земята.

4 В храма на Дионис статуята също заслужава да се види, защото е от пароски мрамор и е творба на <Каламид>. Но още по-голямото чудо е тритонът. По-величествената от двете версии на легендата за тритона разказва, че жените на Танагра преди оргиите на Дионис слезли при морето, за да се очистят и били нападнати от тритона докато плували, и се помолили Дионис да им дойде на помощ. Богът, казва се, чул плачът им надвил тритона в битката.

5 Другата версия е по-малко величествена, но по-достоверна. Според нея тритонът се криел в засада и отвличал добитъка, каран край морето. Нападал дори по-малки съдове, докато народът на Танагра не му предложил купа с вино. Казват, че привлечен от миризмата, той веднага дошъл, изпил виното, излязъл на брега и заспал, и че един мъж от Танагра съсякал врата му със секира и отрязал главата му. По тази причина статуята е без глава. А понеже са го хванали пиян, смята се, че Дионис го е убил.

21 Видях друг тритон сред чудесата в Рим, по-мальк от този в Танагра. Тритоните изглеждат така. На главите им расте коса като на блатните жаби, не само по цвят, а и по невъзможността да се отдели един косъм от друг. Останалата част от тялото им е груба, с фини лЬспи също като на акулата. Под ушите си имат хриле и човешки нос; но устата е по-широка и зъбите са като на звяр. Очите им ми изглеждат сини и имат ръце, пръсти и нокти като раковини. По-гьрдите и корема имат опашка като на делфин, вместо крака.

2 Виждал съм и етиопските бикове, наречени ринокери (носорози) поради това, че имат по един рог (керас) в края на носа (рис), над който има и друг, но по-малък, но на главите им няма и следа от рогове. Виждал съм и пеонските бикове, космати от горе до долу, но особено по гърдите и долната челЬст. Виждал съм и индийски камили с цвета на леопарди.

3 Има и едно животно, наречено „алке” (елк), нещо средно между елен и камила, което живее в земите на келтите. От всички зверове, които познаваме, само то не може да бъде проследено или видяно от човек от разстояние; понякога обаче, когато хората са излезли на лов за друг дивеч, попадат случайно на някой елк. Твърдят, че подушва човек от много далече, и се крие в клисурите или най-дьлбоките пещери. Така че ловците обграждат равнината или планината в кръг от поне сто стадия и внимавайки да не разкъсват кръга, стесняват обкръжената зона и така хващат всички оказали се вътре зверове, в това число и елките. Но ако вътре няма някоя дълбока дупка, не съществува дряг начин да се хване елк.

4 Звярът, описан от Ктесий19 в описанието му на Индия, за който той казва, че се наричал мартихор от индусите и андрофаг (човекоядец) от елините, склонен съм да мисля, че всъщност е тигърът. Но това, дето имал по три реда зъби на всяка челюст и шипове на върха на опашката, с която се защищава отблизо, като през това време ги хвърля като стрели на лък към по-отдалечените си врагове; всичко това, мисля, е измишльотина, която индусите си разправят един на друг поради големия си страх от звяра.

5 Мисля, че също така са подведени за цвета му и че когато тигърът се покаже на дневна светлина, той е изглеждал изцяло червен било заради скоростта си или, ако не тича, поради непрекъснатите му извивки и извръщания, особено след като не може да се види отблизо, И смятам, че ако човек обиколи най-отдалечените части на Либия, Индия или Арабия, в търсене на такива зверове, каквито се намират в Елада, то някои изобщо няма да намери, а други ще се окажат с различна външност.

6 Защото човекът не е единственото същество с различна външност в условията на различен климат и в различните страни; другите също се подчиняват на това правило. Например, либийските аспиди (отровни змии) имат различна оцветка вм сравнение с египетските, докато в Етиопия виреят аспиди толкова черни, колкото хората. Така човек не бива нито да бъде прекалено прибързан в преценките си, нито недоверчив по отношение на рядкостите. Например, макар аз никога да не съм виждал крилати змии, вярвам, че те съществуват, както и че един фригиец донесъл в Йония крилат скорпион, също като локустите.

22 До светилището на Дионис в Танагра има три храма, един на Темида, друг на Афродита и трети на Аполон; с Аполон са свързани Артемида и Лето. Има свещени участъци на Хермес Криофорос (Носач на овен) и на Хермес, наречен Промахос (Воин). За първото прозвище разказват легенда как Хермес премахнал една епидемия от града, носейки овен около стените; в памет на това <Каламид> направил статуя на Хермес, носещ овен на раменете си. За който от момците се прецени, че е най-личен, обикаля около стените на празника на Хермес, насейки агне на раменете си.

2 За Хермес Промахос се разказва, че когато флотата на Еретрия нахлула в Танагра откъм Евбея, извел младежите на битка; той самият, въоръжен със стъргало като младеж, бил главнният виновник за прогонването на евбейците. В светилището на Промахос се пазят останките от дивия ягодов храст, под който вярват, че бил откърмен Хермес. Близо до него има театър, а до него стоа. Смятам, че народът на Танагра е уредил по-добре почитането на боговете от които и да е други елини. Защото къщите им са на едно място, докато светите места са отделно, отвъд къщите, на чисто пространство, където хора не живеят.

3 Гробницата на Корина, единствената лирическа поетеса от Танагра, е на едно прикътано място в града, а в гимназиона има портрет на Корина, с вързана с лентичка глава заради победата, която спечелила над Пиндар в Тива с лирическа поема. Вярвам, че победата й се е дължала отчасти на диалекта, който използвала, защото тя е съчинявала не на дорийски като Пиндар, но на говор, който еолийците да разбират, и отчасти на това, че е била, доколкото мога да съдя по изображението й, най-красивата жена за своето време.

4 Тук се отглеждат две породи петли, бойните и черните птици, както ги наричат. големината на тези черни птици е същата като на лидийските птици, но цветът им е като на врани, докато гушите и гребенът е като на анемоните. Имат малки, бели петна в края на клюна и на опашката.

5 Такъв е видът на тези птици. В Беотия на ляво от Еврип се намира планината Месапий, в чието подножие на морския бряг е беотийският град Антедон. Някои казват, че градът получил името си от една нимфа на име Антедон, докато други твърдят, че тук властвал някой си Антас, син на Посейдон от Алкионе, дъщерята на Атлас, Близо до центъра на Антедон има светилище на Кабирите, с дъбрава около него, до която има храм на Деметра и дъщеря й, със статуи от бял мрамор.

6 Пред града има светилище и статуя на Дионис, откъм континента. Тук са и гробовете на децата на Ифимедея и Алоей. Те срещнали смъртта си от ръката на Аполон, както според Омир*, така и според Пиндар21, като вторият е добавил, че съдбата ги сполетяла в наксос, разположен отвъд Парос. Гробниците им са в Антедон, а до морето се намира така наречения „Скок на Главк”,

7 Този Главк бил рибар, който ял някаква трева, превърнал се в морско божество и оттогава започнал да предсказва хорското бъдеще, както се вярва за него; в частност, мореплавателите всяка година разказват много неща за предсказанията на Главк. Пиндар и Есхил чули една история за Главк от народа на Антедон. Пиндар не сметнал за подходящо да разкаже много за него в одите си, но тази легенда предоставила на Есхил материал за цяла трагедия.

23 Пред портите Пройтии в Тива е гимназионът, наречен „Гимназион на Йолай” с един стадион, от отъпкана пръст като тези в Олимпия и Епидавър. Тук също така се показва хероонът на Йолай. Това, че самият Йолай загинал при Сарди заедно с атиняните и теспийците, прехвърлили се с него, се признава дори от самите тиванци.

2 Като прекосиш стадиона, стигаш до един хиподром, в който се намира гробницата на Пиндар. Като млад, Пиндар пътувал веднъж за Теспии в горещо време. Някъде по обед го обзела умора и дрямка, и той легнал на място, малко встрани над пътя. Докато спял, прилетели пчели и намазали устните му с восъка си.

3 Така започнал Пиндар да съчинява лириката си. Когато се прочул из цяла Елада, славата му нарастнала още повече заради една заръка на питийската жрица, наредила на делфосците да принасят на Пиндар половината от първите плодове, които поднасяли на Аполон. Разказват също, че на старини в съня му го споходило видение. Докато спял, до него застанала Персефона и заявила, че тя единствена от божествата не е зачетена от Пиндар с химн, но че Пиндар ще съчини и за нея ода, когато дойде при нея.

4 Пиндар скоро издъхнал, преди да изтекат десет дни от този сън. Но в Тива имало една старица, родственичка на Пиндар, която пеела повечето от одите му. До нея в съня й застанал Пиндар и й изпял химн на Персефона. Веднага след като се събудила, тя записала всичко, което чула от него в съня си. В тази песен, нерид с епитетите, които той използва за Хадес, е и “хрюсений” (златоюзд) – ясен намек за похищението на Персефона.

5 От тук нататък до Акрайфнион пътят е предимно равен. Казват, че първоначално градът представлявал част от територията, принадлежаща на Тива и научих, че в по-кьсни времена някои хора на Тива избягали в него, когато Александър унищожил Тива. Немощни и стари, те не могли дори да се доберат до Атика, но си вдигнали домове там. Градът се намира на планината Птоон и тук има храм и статуя на Дионис, заслужаващи да се видят.

6 На около петнадесет стадия от града, вдясно, се намира светилището на Птооския Аполон. Асий22 в епоса си споменава за този Птоос, дал прозвище на Аполон и името на планината. Той бил син на Атамант от Темисто. Преди похода на македоните на Александър, по време на който била унищожена Тива, тук получили оракул, който не излъгал. Веднъж един човек от Европ, на име Мюс, изпратен от Мардоний, запитал бога на родния си език и богът му дал отговор не на елинска, а на карийска реч.

7 Като прехвърлиш планината Птоон, стигаш до Ларимна, беотийски град на крайбрежието, за който казват, че бил наречен на Ларимна, дъщерята на Кинос. Предците й ще изредя в описанието си на Локрида^. От стари времена Ларимна принадлежала на Опунт, но когато Тива се въздигнала много, гражданите й доброволно се присъединили към беотийците. Тук има храм на Дионис, със статуя в изправена поза. Градът разполага с пристанище с дълбока вода близо до брега, а по възвишенията над града могат да се ловят диви глигани.

24 По правия път от Акрайфнион до Щефисида, или както още се нарича, езерото Копаида, се намира така наречената Атамантска равнина, на която, разправят, Атамант направил дома си. В езерото се влива реката Кефис, извираща от Лилайя във Фокида, а като го преплаваш, стигаш до Копай. Градът Копай е разположен на брега на езерото. Омир24 го споменава в Каталога. Тук има светилище на Деметра, друго на Дионис и трето на Сарапис.

2 Според беотийците, някога близо до езерото имало и други населени градове, Атина и Елевзин, но една зима станало наводнение, което ги унищожило. Рибата на езерото Кефисида не се различава много от тази в другите езера, но змиорките са големи и много вкусни.

3 На ляво от Копи и на дванадесетина стадия от него се намира Олмонес, а на около седем стадия от Олмонес е Хюетос, като и двете от своето основаване до ден днешен са били села. По мое мнение Хюетос, както и Атамантската равнина, са част от територията на Орхомен. Всички оказания, които чух за аргосеца Хюетос и за Олмос, сина на Сизиф, ще включа в описанието си на Орхомен25. В Олмонес не ми показаха нищо, което да е особено забележително, но в Хюетос има храм на Херакъл, от когото болните могат да се изцерят. Има една грубо издялана статуя, но от необработен камък, по древния обичай.

4 На около двадесет стадия от Хюетос се намира Кюртонес. Древното име на града, казват, било Кюртоне. Построен е на висока планина и тук има храм и дъбрава на Аполон. Има също изправени статуи на Аполон и Артемида. Тук също тече студен поток, извиращ от една скала. До извора има светилище на нимфите и малка дъбрава, в която всички дървета са плодни.

5 На излизане от Кюртонес, като прекосиш планината стигаш до Корсея, под която има дъбрава с неплодни дървета, предимно вечнозелени дъбове. На откритата поляна сред дъбравата стои статуя на Хермес, Това е на около половин стадий от Корсея. Като слезеш на равното, стигаш до една река, на име Платаниос, вливаща се в морето. В дясно от реката живеят последните беотийци в тази част, в Морски Халай, отделящ сушата на Локрида от Евбея.

25 Много близо до портата Нейсти на Тива е гробницата на Менойк, сина на Креонт. Той се самоубил, подчинявайки се на оракула от Делфи, когато Полиник дошъл с войската си от Аргос. На гробницата на Менойк расте нарово дърво. Като пробиеш обвивката на плода, вътрешността е като кръв. Това нарово дърво все още дава плодове. Тиванците твърдят, че те били първите хора, при които започнала да расте питомната лоза, но нямат никакъв паметник за това.

2 Недалече от гроба на Менойк се намира мястото, където според тях синовете на Едип се избили на двубой. Мястото на битката им е белязано с колона, на която има каменен щит. Показват едно място, където според тиванците Хера била измамена от Зевс да поднесе гръдта си на Херакъл, когато бил бебе. Цялото това място се нарича Сюрма (Влаченето) на Антигона. Защото като разбрала, че няма достатъчно сила, за да вдигне тялото на Полиник, въпреки усилията й, хрумнало й да го повлече. Така че тя го влачила чак до горящата клада на Етеокъл и го хвърлила в нея.

3 Има една река, наречена Дирке, на жената на Люкос. Според сказанието, тази Дирке се държала зле с Антиопаи затова децата на Антиопа убили Дирке. Като прехвърлиш реката, стигаш до руините на дома на Пиндар, и до едно светилище на Майката Диндюмене. Пиндар посветил статуята, а я направили <Аристомед> и <Сократ>, тивански скулптори. Според обичая им, отварят светилището един ден на всяка година и не повече. Имах късмет да пристигна в същия този ден и видях статуята, която, също като трона, е от пентелезийски мрамор.

4 По пътя от портите Нейсти има светилище на Темида, със статуя от бял мрамор; до него светилище на Мойрите, и още едно на Зевс Агорайос (Покровител на агората). Зевс е от камък; Мойрите нямат статуи. Малко по-нататък на откритото стои Херакьл, с прозвище Риноколустес (Резача на носове); поводът за името е, както казват тиванците, че Херакьл обиден отрязал носовете на вестителите, дошли от Орхомен за да му поискат данъка.

5 От тук като продължиш на двадесет и пет стадия, стигаш до свещената дъбрава на Деметра Кабирия и Коре. Вътре е позволено да влизат посветените. Светилището на Кабирите отстои на около седем стадия от тази дъбрава. Моля любопитните да ми простят, ако премълча кои са Кабирите и какъв е характерът на обряда, изпълняван в тяхна чест и на Майката.

6 Но нищо не може да ми попречи да съобщя на всички какво казват тиванците за произхода на обряда. Те твърдят, че някога на това място имало град, чиито обитатели се наричали Кабири; и че Деметра се запознала с Прометей, един от Кабирите, и с неговия син Айтнеос, и им поверила нещо, което трябвало да пазят. Какво им е било поверено и какво се е случило с него, ми се стори грешно да напиша, но във всеки случай обредите са дар от Деметра на Кабирите.

7 По време на нашествието на Епигоните и превземането на Тива, Кабирите били прогонени от домовете им от аргосците и изпълняването на обредите за известно време се прекратило, но разправят, че след това Пеларге, дъщерята на Потнией, и нейният съпруг Истмиадес учредили първоначалните тукашни мистерии, но ги пренесли в местността, наречена Алексиарос.

8 но тъй като Пеларге извършвала посвещението извън древните граници, Телондес и онези, които останали от рода на Кабирите, се завърнали отново в Кабирия. Различни почести били устроени за Пеларге от Телондес в съгласие с един оракул от Додона, едната от които била да се принася бременна жертва. Никой не може да усмири гнева на Кабирите, както се е доказвало по много поводи.

9 Защото някакви частни лица се опитали да изпълнят в Навпакт същия обряд, който се извършвал в Тива, и скоро след това били наказани. От друга страна няколко мъже от армията на Ксеркс, останали с Мардоний в Беотия, влезли в светилището на Кабирите, вероятно с надеждата да намерят вътре голямо имане, но по-скоро, подозирам, за да покажат презрението си към неговите богове; всички те веднага били обхванати от ледост, хвърлили се от стръмнините в морето и загинали.

10 На нов ред, когато Александър след своята победа подложил на пожарища Тиваида, включително и самата Тива, някакви мъже от Македония влезли в светилището на Кабирите, тъй като било на вражеска територия, и били поразени от небесни гръмове и мълнии.

26 Толкова свято е било това светилище от самото начало. В дясно от светилището има една равнина, назована ма прорицателя Тенер, за когото те твърдят, че е син на Аполон от Мелия; има също така голямо светилище на Херакъл с прозвище Хиподет (Връзващия коне). Защото разправят, че орхоменците дошли в това място с войска и че Херакъл през нощта отмъкнал конете от впряговете им и ги завързал здраво.

2 Още по-нататък идват планините, от които разправят, че Сфинкс, надяваща гатанка, налитала и убивала тези, които хванела. Други разказват, че когато кръстосвала с морска сила в пиратски набези, тя се спряла в Антедон, завзела споменатата планина и я използвала за грабителски набези, докато Едип не я надвил с по-многобройна армия, която довел със себе си на идване от Коринт.

3 Има и друга версия на този разказ, която я изкарва незаконна дъщеря на Лай, който, понеже я обичал, й казал за оракула, даден на Кадъм от Делфи. Никой, казват, освен царете, не знаели оракула. Лай (продължава разказът), имал синове от конкубинки, а оракулът от Делфи се отнасял само за Епикаста и синовете й. Така че когато някой от братята й идвали да претендират за трона от Сфинкс, тя прибягвала до хитрост, като казвала, че ако са синове на Лай, би трябвало да знаят оракула, съобщен на Кадьм.

4 След като не можели да отговорят, тя ги наказвала със смърт, на основание, че нямат права за претенции над царството или за родство с царя. Но Едип дошъл, защото изглежда оракулът му бил съобщен на сън.

5 На петнадесет стадия от тази планина се намират руините на града Онхестос. Казват, че тук живял Онхестос, син на Посейдон. По мое време е останал храм и статуя на Онхестийския Посейдон, както и дъбравата, възпята и от Омир26.

6 Като се възвие на ляво от светилището на Кабирите и се продължи около петдесет стадия, стигаш до Теспии, построен в подножието на планината Хеликон. Казват, че Теспия била дъщеря на Асопос, и името на града произлязло от нея, докато други твърдят, че Теспии, потомък на Ерехтей, дошъл от Атина и градът бил наречен на този мъж.

7 В Теспии има бронзова статуя на Зевс Саотос (Спасител). За нея разправят, че когато един дракон опустошавал града им, богът наредил всяка година един от техните момци, на когото се падне по жребий, да бъде принасяй в жертва на чудовището. Твърдят, че не помнят имената на принесените. Но когато жребият се паднал на Клеострат, неговият лЬбовник Менестрат, разправят, измислил хитрина.

8 Той направил един бронзов нагръдник, с рибарска кука, с извърнат навън връх, на всяка от плочите. Облечен в този нагръдник, той се поднесъл доброволно на драсна, уверен, че така ще може, макар погубвайки се, да унищожи чудовището. За това Зевс получил прозвището Саотос. Статуята на Дионис, както и на Тюхе, и на едно друго място на Хигия … Но на Атина Ергане, както и на Плутон, стоящ до нея, е направена от…

27 От боговете теспийците от самото начало най-много са почитали Ерос и имат една много древна негова статуя от груб камък. Кой е установил сред теспийците да почитат Ерос повече от всеки друг бог, не знам. Също толкова го почита и народът на Парион на Хелеспонта, които първоначално били колонисти от Еритрея в Йония, но днес са римски поданици.

2 Повечето хора смятат Ерос за най-младия от боговете и за син на Афродита. Но Олен Ликийски, съчинил най-старите елински химни, казва в един химн на Ейлейтия, че тя е майката на Ерос. След Олен, и Памфос, както и Орфей, са написали стихове в хекзаметьр и са съчинили поеми за Ерос, за да се пеят от ликомидите по време на техните обреди. Прочетох ги, след като поговорих с един дадухос (факлоносец)”. За тези неща повече няма да споменавам. Хезиод2“ или онзи, който е написал Теогония, приписвана на Хезиод пише, знам, че най-напред се родил Хаос, а след Хаос Гея, Тартар и Ерос.

3 Сафо от Лесбос е написала много поеми за Ерос, но те са противоречиви. По-кьсно <Лизип> направил бронзов Ерос за теспийците, а преди него <Праксител> изваял един от пентлезийски мрамор. Историята за Фрине и как тя измамила Праксител вече разказах на друго място.28 Първият, който отнел статуята на Ерос, казват, бил римският император Гай; Клавдий, твърдят те, я върнал в Теспии, но Нерон отново им я отнел.

4 В Рим статуята била унищожена от пожар. От двамата, които съгрешили срещу бога, Гай бил убит от обикновен войник, докато му давал паролата; той много ядосал войника, защото му давал една и съща парола с прикрита насмешка. Другият, Нерон, в добавка към насилието към собствената му майка, извършил омразни злодеяния срещу съпругите си. Сегашната статуя на Ерос в Теспии е сътворена от атинянина <Менодор>, по подражание на творбата на Праксител.

5 Тук има и две статуи, изработени от самия < Праксител >, една на Афродита и една на Фрине, като Фрине и богинята са от камък. На друго място също има светилище на Афродита Мелайнида (Черната), с театър и пазарище, които си заслужава да се видят. Там е поставен и (бюст на) Хезиод от бронз. Недалече от агората е Нике от бронз и малък храм на Музите. В него има малки каменни статуи.

6 В Теспии има и светилище на Херакъл. Там жрицата е девица, и остава такава докато умре. Разказват, че поводът за това е следният. Херакъл, казват, се съвъкупил с петдесетте дъщери на Тестий, с изключение на една, само за една нощ. Тя единствена му отказала сношение. Херакъл, като решил, че го е оскърбила, я проклел да си остане девица за цял живот и да му служи като негова жрица.

7 Чувал съм и друга легенда, как Херакьл се сношил с всички девствени дъщери ма Тестий в една и съща нощи как всички те му родили синове, а най-младата и най-старата му родили близнаци. Но не мисля, че е вероятно Херакъл чак толкова да се е разгневил срещу дъщеря на свой приятел. Нещо повече, докато той все още пребивавал сред хората, наказвайки ги зарадибезчестие, и особено заради безчестие към боговете, не е могъл сам да си вдигне храм и сам да. си назначи жрица, все едно, че е бог.

8 Всъщност, това светилище ми се стори твърде древно, за да е от времето на Херакъл сина на Амфитрион, и (по-скоро принадлежи на) Херакъл, наричан един от Идейските Дактили, на когото установих, че народът на Еритрея в Йония и тириите имат светилища. Все пак беотийците познават това име на Херакъл, след като те самите твърдят, че светилището на Деметра от Мюкалесос било поверено на Идейския Херакъл.

28 Хеликон е една от планините в Елада с най-плодородна почва и най-много плодни дървета. Храстите на дивата ягода предлагат на козите по-сладък плод от този, който расте където и да е другаде. Живеещите около Хеликон казват, че всички треви и корени, растящи на. планината, изобщо не са отровни за хората. Нещо повече, храната прави змийската отрова далеч по-малко смъртоносна, така че повечето ухапани оцеляват, ако се случат с някой либиец от рода на псюлоните или имат под ръка друго някое подходящо лекарство.

2 Впрочем, отровата на най-опасните змии сама по себе си е смъртоносна както за хората, така и за животните, но това, с което те се хранят, допринася много за силата на отровата им; например, научих от един финикиец, че корените, които ядат усойниците по планините на Финикия, ги правят много по-отровни. Той ми разказа, че сам е видял как един човек се опитал да избяга от нападаща го усойница; човекът, разправя ми той, се добрал до едно дърво, но усойницата, изпреварена, бльвнала от отровата си към дървото и човекът умрял.

3 Такава история чух от него. За отровните змии в Арабия, дето гнездят около балзамовите дървета знам, че имат следните особености. Балзамите са големи почти колкото миртовия храст, а листата му са като на билката майоран. Усойниците в Арабия гнездят по няколко, повече или по-малко, под всяко дърво. Защото балзамовият сок е храната, която те най-много обичат, и още повече им харесва сянката на храстите.

4 Тъй че, когато дойде време арабите да събират балзамовия сок, всеки човек взима две пръчки заради усойниците, и ги прогонват с чукане на пръчките. Няма да ги убият, защото ги смятат за святи на балзама. А дори някой да има нещастието да бъде ухапан от усойниците, въпреки, че раната е като от нож, от отровата не се боят. Защото, след като усойниците се хранят с най-ароматното благоухание, отровата им е смекчена и не толкова смъртоносна.

29 Такава е истината за тези неща. Първите, които принесли на Хеликон жертви на Музите и нарекли планината посветена на Музите били, казват, Ефиалт и Отос, които също така основали Аскре. За това намеква и Хегезин в поемата си Атида30:

А с Аскре легнал Посейдон Земетръсен, и щом годината се извървяла, тя му родила син Ойкъл, който първи с чедата на Алоей основал Аскре, в подножията на Хеликон, богат на извори.

2 Тази поема на Хегезин аз не съм чел, защото когато съм се родил, тя вече не беше съхранена. Но Калип от Коринт31 в неговата история на Орхомен цитира стиховете на Хегезин като доказателство в подкрепа на собствените му възгледи, както постъпвам и аз, използвайки цитатите на самия Калип. От Аскре по мое време не беше останало нищо забележително, освен една кула. Синовете на Алоей твърдяли, че Музите са три на брой и им дали имената Мелете (Упражнение), Мнеме (Памет) и Оде (Песен).

3 Но казват, че по-късно Пиер, македонец, на когото е наречена планината в Македония, дошъл в Теспии и установил девет Музи, като променил имената им на сегашните. Пиер поддържал това мнение или защото бил по-мъдьр, или защото това му било наредено от някой оракул, или защото го е научил от някой от траките. Защото тракийският етнос от стари времена е известен като по-умен от македонския, и в частност с това, че не е толкова пренебрежителен в божиите неща.

4 Има някои, които твърдят, че самият Пиер имал девет дъщери, че техните имена били същите като тези на богините, и че онези, които елините нарекли децата на Музите, били синове на дъщерите на Пиер. Мимнерм^, съчинил елегически стихове за за битката между смирнеите и лидийците на Погес, казва в предисловието, че по-старите Музи са дъщери на Уран и че има други, по-млади Музи, деца на Зевс.

5 На Хеликон, на ляво от пътя към свещената дъбрава на Музите, е изворът Аганипе; казват, че тази Аганипе била дъщеря на Термесос, която тече около Хеликон. По правия път към дъбравата има изображение на Евфема (Сладкодумна), изваяно в релеф върху камък. Казват, че тя била кърмачката на Музите.

6 Прочие, нейното изображение е там, а след него е (това на) Лин, на малка скала, издълбана като пещера. На Лин всяка година принасят жертви като на херос, преди да принесат на Музите. Речено е, че този Лин бил син на Урания и Амфимарос, син на Посейдон, че той си спечелил слава заради музиката си, по-хубава от тази на всеки негов съвременник или предтеча, и че Аполон го убил, задето бил негов съперник в пеенето.

7 При смъртта на Лин, траурът по него изглежда се разпространил толкова сред целия варварски свят, че дори при египтяните имало песен за Лин, наричана на египетски език “Манерос”. От елинските поети, Омир показва, че е знаел, че страданията на Лин били тема на една елинска песен, когато казва, че Хефест, наред с други сцени, които изковал на щита на Ахил, е представил едно момче арфист, пеещо песента за Лин:

Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен хубава Линова песен33.

8 Памфос, съчинил най-старите атински химни, го нарекъл Ойтолинос (обреченият Лин) когато траурът за Лин бил в разгара си. Сафо от Лесбос, научила името Ойтолинос от епоса на Памфос, възпява Адонис и Ойтолинос заедно. Тиванците твърдят, че Лин бил погребан при тях, и че след поражението на елините при Херонея Филип, синът на Аминта, подчинявайки се на съновидение, взел костите на Лин и ги пренесъл в Македония;

9 други видения го подтикнали да върне костите на Линв Тива. Но всичко, които било над гроба, и белезите, които го означавали, изчезнали според тях с времето. Тиванците разказват и други неща, как по-късно от този Лин се родил друг, наречен синът на Исмений, учител по музика, и как Херакъл, докато още бил дете, го убил. Но хекзаметрова поезия не е била написана нито от Лин, сина на Амфимар, нито от по-късния Лин; а и да е била написана, нищо не е останало за потомството.

30 Първите статуи на Музите всички са творба на <Кефисодот>, докато малко по-нататък има други три, също от ръката на <Кефисодот>, и още три от <Стронгилион>, великолепен ваятел на бикове и коне. Последните три са творба на <Олимпиостен>, На Хеликон има и един бронзов Аполон, борещ се с Хермес за лирата. Има и един Дионис, творба на <Лизип>; но статуята в изправена поза на Дионис, посветена от Сула, е най-забележителната от творбите на <Мирон> след Ерехтей в Атина. Посветеното от него не било негово; той го взел от минийците на Орхомен. Това само илюстрира елинската поговорка “да почитащ боговете с чужд тамян”.

2 От поетите или прочутите музиканти, на които са поставили изображения, са следните. Там е самият Тамирисвече сляп, със счупената лира в ръката си, и Арион от Метимна, яхнал делфин. Скулпторът, сътворил статуята на Сакадас от Аргос не е разбрал предисловието на Пиндар за него и е изобразил флейтиста с тяло, не по-голямо от флейтата му.

3 Хезиод също е представен седнал, държащ на коленете си лира, нещо съвсем неприсъщо за Хезиод, защото от собствените му стихове се разбира, че той е пеел с лаврова пръчка в ръка34. Колкото до възрастта на Хезиод и Омир, извършил съм много грижливи изследвания по този въпрос, но не искам да пиша по него, защото познавам свадливия нрав особено на създателите на съвременната школа по епика.

4 До тракиеца Орфей е поставена статуя на Телете (Богинята на Мистериите)зь, а около има зверове от камък и бронз, заслушани в песента му. На твърде много неистини вярват елините, една от които е, че този Орфей бил син на Музата Калиопа, а не на дъщерята на Пиер, че зверовете го следвали, омаяни от песните му, и че уж той слязъл жив в Хадес, за да измоли жена си от долните богове. Според мен Орфей превъзхождал предшествениците си с красотата на своя стих, и си спечелил голяма власт, защото се вярвало, че той е открил мистериите, очищението от грехове, изцеряването от болести и средствата да се избегне божественият гняв.

5 Но казват, че жените на траките замислили смъртта му, защото той уговорил мъжете им да го придружават по време на скитанията му, но не смеели да изпълнят намерението си от страх от мъжете си. Но веднъж се напили с вино и се одързостили, след което за мъжете им станало обичайно да влизат в битка пияни. Според някои, Орфей загинал ударен от мълния, хвърлена по него от бога, защото разкрил в мистериите на хората неща нечувани до тогава.

6 Други са казали, че жена му умряла преди него и че заради нея той отишъл в Аорнон в Теспротида, където от стари времена имало прорицалище на мъртвите. Мислел, казват, че душата на Евридика. го следва, но когато се обърнал я изгубил и от мъка се самоубил. Траките твърдят, че славеите, гнездящи на гроба на Орфей пеят по-сладко и по-силно от другите.

7 Македоните, обитаващи района под планината Пиерия и града Дион твърдят, че тъкмо там Орфей загинал от ръцете на жените. По пътя от Дион към планината, на около двадесет стадия, стигаш до една колона в дясно, върху която е поставена каменна урна, която според местните хора съдържа костите на Орфей.

8 Има и река с име Хеликон. След като тече около седемдесет и пет стадия, потокът се скрива под земята. След разстояние от двадесет и два стадия водата отново се появява и под името Бафира наместо Хеликон, се влива в морето като плавателна, река. Жителите на Диом твърдят, че първоначално тази река течала над земята по цялото си русло. Но, продължават те, жените, убили Орфей поискали да измият петната кръв и там реката потънала под земята, за да не им предостави водите си за очищение от убийството.

9 В Лариса чух друго сказание, как на Олимп имало град Либетра, където планината е обърната към Македония, недалече от който град се намирала гробницата на Орфей, Либетрийците, разказват, получили от Тракия оракул от Дионис, съобщаващ, че види ли слънцето костите на Орфей, градът Либетра ще бъде унищожен от сюс (свиня, или глиган). Гражданите не обърнали много внимание на оракула, смятайки, че никое друго животно не е толкова голямо и силно, че да завземе града им, докато свинята е по-скоро смела, отколкото силна.

10 Но когато богът решил, следните събития сполетели гражданите. Някъде по пладне, един овчар заспал, облегнат на гроба на Орфей, и докато спял, овчарят запял стихове на Орфей със силен и приятен глас. Пастирите и орачите наблизо изоставили работите си и се струпали да чуят как овчарят пее на сън. Докато се бутали един друг кой да се добере по-близо до овчаря, те съборили колоната, урната паднала от нея и се счупила, и слънцето видяло останките от костите на Орфей.

11 веднга на същата нощ богът изпратил силен дъжд и реката Сюс, един от усилващите се от пороите потоци из Олимп, съборила стените на Либетра, унищожавайки светилища на богове и хорски къщи, и издавила жителите и всички животни в града. След като Либетра била унищожена, македоните в Дион, според моя приятел от Лариса, отнесли костите на Орфей в своята земя.

12 Който се е посвещавал на изучаване на поезията знае, че всички химни на Орфей са много кратки и че общият им брой не е голям. Ликомидийците ги знаят и ги пеят по време на своите мистерии. По поетическа красота за тях може да се каже, че отстъпват на химните на Омир, докато от боговете са почитани повече.

31 На Хеликон има също статуя на Арсиноя, женена за брата си Птолемей. Отнася я бронзов щраус. Крилете на щраусите са като на други птици, но телата им са толкова тежки и големи, че крилата не могат да ги вдигнат във въздуха.

2 Тук е и Телеф, синът на Херакьл, представен като бебе, кърмено от сърна. До него има бик и статуя на Приап, която си заслужава да се види. Този бог се почита по места, където пасат кози и овце, или където се въдят пчелни рояци; но от народа на Лампсак той се почита повече от всеки друг бог, като го наричат син на Дионис и Афродита.

3 На Хеликон има посветени триножници, за най-стария от които казват, че е получения от Хезиод, когато спечелил наградата за пеене в Халкида на Еврип. И хора живеят около свещената дъбрава, и тук теспийците празнуват празник и също провеждат игри, наречени Музея. Празнуват и други игри в чест на Ерос, на които предлагат награди не само за музика, но и за атлетически състезания, на около двадесет стадия нагоре от тази дъбрава се намира така нареченият Хипокрене (Конският извор). Направен бил, казват, от коня на Белерофонт, ударил с копито в земята.

4 Беотийците, живеещи около Хеликон, се придържат към мнението, че Хезиод не е написал нищо друго, освен „Дела”, и дори от тях те отхвърлят предисловието към Музите, като твърдят, че поемата започва с изброяването на Враждите36. Показаха ми също една оловна табличка до извора, почти заличена от времето, на която били изписани „Делата”.

5 Съществува и друго мнение, твърде различно от първото, че Хезиод е написал много поеми; една за жените, наречена „Велики Евои”, Теогонията, поемата, посветена на прорицателя Меламп, тази за слизането в Хадес на Тезей и Перитой, препоръките на Хирон за обучението на Ахил, както и Други поеми, освен „Дела и дни”. Същите тези беотийци казват, че Хезиод научил прорицателското изкуство от акарнанците, и съществува една поема, наречена „Мантика” (Прорицателство), която лично съм чел, както и тълкувания на поличби.

6 Противоречиви неща се разказват и за смъртта на Хезиод. Всички са съгласни, че Ктимен и Антиф, синовете на Ганюктор, избягали от Навпакт в Молюкрия заради убийството на Хезиод, че тук те съгрешили срещу Посейдон и че в Молюкрия били наказани. Сестрата на младежите била обезчестена; някои казват, че деянието било на Хезиод, а други, че Хезиод бил погрешно обвинен за чуждо престъпление. Толкова различни неща се разправят както за самия Хезиод, така и за поемите му.

7 На върха на Хеликон има малък поток, наречен Ламос37. В земята на теспийците има едно място, наречено Донакон (Ракитак). Тук е изворът на Нарцис. Казват, че Нарцис се загледал във водата и без да разбира, че се взира в собственото си отражение, несъзнателно се влюбил в самия себе си и умрял от любов до извора. Но е изключително глупаво да си представим, че един човек, достатъчно голям, за да се влюби, не е бил в състояние да различи човек от човешко отражение.

8 Има и друга легенда за Нарцис, наистина по-малко известна от първата, но която също се разказва. Според нея, Нарцис имал сестра близначка; двамата напълно си приличали, косата им била една и съща, носели подобни дрехи и излизали заедно на лов. Легендата продължава, че Нарцис се влюбил в сестра си и когато момичето умряло, ходел на извора, знаейки, че това, което вижда е неговото отражение, но въпреки знанието си намирал някаква утеха за любовта си, представяйки си, че това, което виждал, не било неговото отражение, а портрет на сестра му.

9 Цветето нарцис растяло според мен преди това, ако може да се съди по стиховете на Памфос. Този поет се родил много години преди теспиеца Нарцис и той казва, че Коре, дъщерята на Деметра, била отвлечена, докато си играела и беряла цветя, и че цветята, от които била подмамена, за да я отвлекат, били не теменужки, а нарциси.

32 Кревсида, пристанището на Теспии, няма никаква обществена забележителност, която да покаже, но в един частен дом намерих статуя на Дионис от гипс и украсена с картина. Пътуването от Пелопонес до Кревсида е лъкатушещо и освен това неспокойно. Защото носовете са издадени така, че плаването по права линия е невъзможно, а в същото време от планините духат силни ветрове.

2 Като отплаваш от Кревсида, не към морето, а покрай Беотия, на дясно стигаш до един град, наречен Тисбе. Първо до морето има планина; като я прехвърлиш, ще стигнеш до равно поле, а след него до друга планина, в чието подножие се намира градът. Тук има светилище на Херакъл с каменна статуя в изправена поза, и те провеждат празник, наречен Хераклея.

3 Нищо не би попречило на низината между планините да се превърне в езеро поради количеството вода, ако не бяха направили през нея укрепен насип. Така че всяка година, те отклоняват водата към по-далечната страна на насипа и обработват другата страна. Тисбе, твърдят те, била месстна нимфа и от нея градът получилимето си.

4 Като отплаваш от тук, стигаш до Тифа, малко крайморско градче. Жителите му имат светилище на Херакъл и провеждат ежегоден празник. Те твърдят, че от стари времена са най-добрите мореплаватели в Беотия и ти напомнят, че Тифос, който бил избран за кърмчия на Арго, билтехен съгражданин. Показват също така мястото пред града, където според тях Арго хвърлил котва на връщане от Колхида.

5 Като тръгнеш по суша от Теспии, стигащ до Халиарт. Въпросът кой е бил основателят на Халиарт и Коронея не мога да отделя от описанието си на Орхомен3“ По време на персийското нашествие народът на Халиарт застанал на страната на елините, и за това една част от армията на Ксеркс ги съкрушила и опожарила земята и града. В Халиарт е гробницата на лакедемонеца Лизандър. Защото щурмувайки стените на Халиарт, в който имало войски от Тива и Атина, той паднал в битката, последвала вражеската атака.

6 Лизандър в някои отношения заслужава най-голяма възхвала, докато в други най-остро порицание, той определено проявил ум в следните случаи. Когато, командвайки пелопонеските триери, той изчакал Алкивиад да остави флотата и тогава подвел Антиох, кърмчията на Алкивиад, да повярва, че може да се противопостави на лакедемоните по море, и когато в безразсъдната си самоувереност той излязъл в открито море, Лизандър го надвил недалече от града Колофон.

7 И когато за втори път дошъл от Спарта да оглави триерите, така обаял Кир, че всеки път, когато му поискал пари за флотата, ги получавал навреме и щедро. Когато атинската флота от сто кораба хвърлила котва при Егоспотами, изчаквайки докато моряците били пръснати да събират вода и продоволствие, той пленил съдовете им. Проявил и следния пример на справедливост.

8 Панкратиастът Автолик, чиято статуя видях в пританеона на атиняните, имал спор за някакъв имот със спартанеца Етеоник, След като Етеоник бил обвинен в несправедливи претенции, тъй като в това време в Атина управлявал съветът на Тридесетте, а Лизандьр все още не си бил отишъл, Етеоник се окуражил да нанесе непредизвикани удари, и след като Автолик му оказал съпротива, призовал го пред Лизандьр, очаквайки с увереност, че присъдата ще е в негова полза. Но Лизандьр отсъдил срещу Етеоник и го изгонил, порицавайки го.

9 Тези неща са похвални за Лизандьр, но следните случки са осъдителни. Филокъл, атинският главнокомандващ при Егоспотами. заедно с други четири хиляди атински пленници, били осъдени на смърт от Лизандър, който дори им отказал погребение след това, нещо, което дори персите, слезли при Маратон, получили от атиняните, както и самите лакедемони, паднали при Термопилите, получили от даря Ксеркс. Лизандьр донесъл още по-голям позор на лакедемоните с декадархиите, наложени над градовете и с лаконските управници.

10 На нов ред, един оракул предупредил лакедемоните, че само сребролюбието може да унищожи Спарта, поради което за тях не било присъщо да трупат богатство, но Лизандьр събудил у спартанците силна страст към богатствата. Аз лично следвам персите и съдя по персийския закон, и смятам, че Лизандьр е нанесъл на лакедемоните повече вреда, отколкото полза.

33 В Халиарт също има гробница на Лизандър и хероон на Кекропс сина на Пандион. Планината Тилфусион и изворът, наречен Тилфуса са на около петдесет стадия от Халиарт. Елините разказват, че аргосците със синовете на Полиник, след като завладели Тива, отвеждали Тирезий с останалата си плячка при бога в Делфи, когато Тирезий, жаден, отпил край пътя от водата на Тилфуса и веднага издъхнал; гробът му е до извора.

2 Казват, че дъщерята на Тирезий била дадена на Аполон от аргосците и по заповед на бога била превозена с кораби в земята на Колофон, в така наречената днес Йония. Там Манто се омъжила за критянина Ракиос. Останалото от историята за Тирезий са ог чували всички: годините, които е живял, как от жена се превърнал в мъж и че Омир в „Одисея”38 представя Тирезий като единствения в Хадес, дарен с мъдрост.

3 В Халиарт на открито има светилище на богините, които тенаричат Праксидики (изпълняващите наказанията). Тук те полагат клетви, но не се заклеват пробързано. Светилището на богините е близо до планината Тилфусион. В Халиарт има храмове без статуи вътре и без покриви. Не можах да разбера в чест на кои богове са построени тези храмове.

4 В земята на Халиарт има една река, Лофис. Разправят, че земята първоначално била суха и безводна, така че един от владетелите отишъл в Делфи и попопитал по какъв начин биха могли да намерят вода в земята си. Пития, казват, му заповядала да убие първия човек, който го срещне при завръщането му в Халиарт. При пристигането му той бил срещнат от сина си Лофис, и веднага покосил младежа с меча си. Още жив, момъкът побягнал и там, където капнела кръв, от земята се вдигнала вода. От там реката се нарича Лофис.

5 Алалкомени е малко селище, лежащо в самото подножие на невисока планина. Името си, казват някои, е получило от Алалкоменеи, автохтонен човек, от когото била отгледана Атина; други твърдят, че Алалкомения била една от дъщерите на Огиг. на известно разстояние от селото, на равното е имало храм н Атина с древна статуя от слонова кост.

6 С атиняните Сула се отнесъл дивашки и по начин, чужд за римския нрав, но съвсем подобен на отношението му към Тива и Орхомен. Но в Алалкомени той добавил към престъпленията си още едно, като откраднал статуята на самата Атина. След тези свои налудничави деяния срещу елинските градове и богове, той заболял от най-безмилостната болест. Прояден бил от паразити и дотогавашната му щастлива съдба завършила така печално. Светилището при Алалкомени, лишено от богинята, от тогава насетне било занемарено.

7 По мое време още едно събитие допринесло за доразру шаването на храма. Над него пораснало голямо и силно брьшляново дърво, което разхлабило камъните и ги разкъсало от зида. Тук тече и една река, малък поток. Наричат я Тритон, защото според легендата Атина била отгледана край една река Тритон, намеквайки, че това е Тритон, а не реката в Либия, която се влива в Либийско море извън езерото Тритонид.

34 Преди да се стигне до Коронея от Алалкомени, стигаме до светилището на Атина Итония. То е наречено на Итоний, сина на Амфиктион, и тук беотийците се събират за общото си събрание. В храма има бронзови статуи на Атина Итония и Зевс; ваятелят бил <Агоракрит>, ученик и лкзбимец на фидий. По мое време са посветили и статуи на Харитите.

2 Разказват и следното. Йодама, която служела на богинята като жрица, влязла през нощта в свещения участък, където й се явила Атина, на чийто хитон била извезана главата на горгоната Медуза. Когато Йодама я видяла, превърнала се в камък. По тази причина една жена потавя всеки ден огън на олтара на Йодама и докато го прави, трижди изрича на беотийски диалект, че Йодама е жива и моли за огън.

3 На агората на Коронея намерих две забележителности, олтар на Хермес Епимелий (Пазител на стадата) и олтар на ветровете. Малко по-надолу има светилище на Хера с древна статуя, творба на <Питодор> от Тива; в ръката си тя държи Сирени. Защото според легендата дъщерите на Ахелой били убедени от Хера да се състезават с Музите в пеене. Музите спечелили, изскбула перата на Сирените (така разправят), и си направили венци от тях.

4 На около четиридесет стадия от Коронея е планината Либетрион, на която има статуи на Музи и нимфи с прозвище Либетрийски. Има и извори, единият наречен Либетриада, а другият Петра (Камъкът), които са оформени като женски гърди и от тях тече вода като мляко.

5 Разстоянието от Коронея до планината Лафистион и свещения участък на Зевс Лафистий е около двадесет стадия. Статуята от камък. Казват, че когато Атамант се канел да принесе в жертва тук Фрикс и Хела, Зевс хвърлил на децата овен със златно руно и те се спасили на гърба на този овен. По-навиеоко е Херакъл с прозвище Харопс (Светлоок), Тук, казват беотийците, Херакъл излязъл с кучето от Хадес. По пътя надолу от планината Лафистион до светилището на Атина Итония е реката фаларос, вливаща се в езерото Кефисида.

6 Отвъд планината Лафистион е Орхомен, един от най-славните градове в Елада. Издигнат някога до най-големите висини на благоденствие, той също бил обречен да западне почти като Микена и Делос. За древната му история се упоменава следното. Казват, че Андрей, син на реката Пеней, бил първият, който се заселил тук, и по него земята била наречена Андреида.

7 Когато към него се присъединил Атамант, той му заделил от собствената си земя територията около планината Лафистион с днешните земи на Коронея и Халиарт. Атамант, като решил, че не му е останал жив никой от мъжките му чеда, осиновил Халиарт и Корон, синовете на Терсандьр, сина на Сизиф, брат на Атамант. Защото той сам убил Леарх и Меликерт; Левкон се разболял и умрял; колкото до Фриккс, Атамант не знаел дали той е оцелял или има живи потомци.

8 Когато по-кьсно самият Фрикс според някои, или Пресбон според други, се завърнал от Колхида – Пресбон бил син на Фрикс от дъщерята на Еет – синовете на Терсандър се съгласили, че домът на Атамант принадлежи на Атамант и потомците му, докато те самите основали Халиарт и Коронея, защото Атамант им дал част от земята си.

9 Още преди това Андрей взел за жена от Атамант Евипе, дъщеря на Леукон и имал син, Етеокъл, Според разказа на гражданите, Етеокъл бил синът на реката Кефисос, поради което някои от поетите в стиховете си са го нарекли Кефисиад.

10 Когато този Етеокъл станал цар, той оставил на страната да продължава да се нарича по Андрей, но установил две фили, като нарекъл едната Кефисиада, а другата на себе си. Когато Алмос, синът на Сизиф, отишъл при него, той му дал да засели малък къс земя, и едно село било наречено Алмонес на този Алмос. След това общо възприетото име на селото станало Олмонес.

35 Беотийците казват, че Етеокьл бил първият човек, принесъл жертва на Харитите. Нещо повече, те знаят, че той установил броят на Харитите да е три, но не предават имената, които им е дал. Но лакедемоните твърдят, че Харитите са две и че те били установени от Лакедемом, сина на Таугета, който им дал имената Клета и Фена.

2 Тези имена са подходящи за Харитите, както и дадените от атиняните, които от древни времена са почитали две Харити, Ауксо и Хегемоне. Карпо е името не на Харита, а на Хора (Годишно време). Другата Хора е почитана заедно с Пандорсос от атиняните, които наричат богинята Тало.

3 От Етеокьд Орхоменски сме научили обичая да се молим на три Харити. А <Ангелион> и <Тектай>, на Дионис…40 които направили статуята на Аполон за делосци, поставили три Харити в ръката му. Отново, в Атина, пред входа към Акропола, Харитите са три на брой; до тях се празнуват мистерии, които е забранено да се разкриват пред тълпата.

4 Памфос бил първият, за който знаем, че е пял за Харитите, но в поезията му не е казано нищо нито за броя, нито за имената им. Омир41 (той също споменава за Харитите) изкарва една от тях жена на Хефест, като я нарича името Харита. Той също казва, че Хипнос (Сънят) бил любовник на Пазитея, и в словото на Хипнос се съдържа следния стих:

…че ще получа една от по-младите мили харити,…42

Поради което някои подозират, че Омир е знаел и за по-стари Харити.

5 Хезиод в „Теогония”43 – макар и авторството да е съмнително – казва, че Харитите са дъщери на Зевс и Евриноме, като им дава имената Еуфросюне, Аглая и Талия. Същото е и в поемата на Ономакрит. Антимах, макар да не упоменава нито броя на Харитите, нито техните имена казва, че те са дъщери на Айгле и Хелиос (Слънцето). Елегическият поет Хермезианакс ме се съгласява с предшествениците си с това, че изкарва Пейто (Убеждение) също една от Харитите.

6 Кой пръв е поставил Харитите голи, било в скулптура или в картина, не можах да открия. В по-ранно време със сигурност скулптори и художници са ги представяли облечени. В Смирна, например, в светилището на Немесиите, над статуите са били поставени Харити от злато, творба на <Бупалос>; и в Одеона на същия град има портрет на една Харита, нарисувана от <Апелес>. В Пергам също, в стаята на Атал, има други статуи на Харитите, сътворени от <Бупалос>;

7 а близо до така наречения Питион има портрет на Харитите, нарисуван от паросеца <Питагор>. <Сократ> също, син на Софрониск, е направил статуи на Харитите за атиняните, които са пред входа на Акропола. Всички те саоблечени; но по-късно някои творци, не знам по каква причина, са променили начина на изобразяването им. Днес определено и скулптори, и художници изобразяват Харитите голи.

36 След смъртта на Етеокьл, царството се прехвърлило на дома на Алмос. На самия Алмос му се родили дъщери, Хризогения и Хриза. Според преданието Хриза, дъщерята на Алмос, имала от Арес син Флегиас, който, тъй като Етеокьл умрял бездетен, получил трона. На цялата страна те дали името Флегиантида, вместо Андреида,

2 и на мястото на първоначалния град Андреида, Флегиас основал друг, който нарекъл на себе си, сбирайки в него най-добрите воини на Елада. След време неразумните и дръзки флегийци се отцепили от Орхомен и започнали да безчинстват срещу своите съседи. Накрая дори тръгнали срещу светилището на Делфи за да го ограбят, когато Филамон с отбрани мъже от Аргос излязъл срещу им, но той и отбраните му воини загинали в сражението.

3 Това, че флегийците изпитвали по-голямо удоволствие във война от които и да е други елини е показано и в стиховете на „Илиада”, отнасящи се за Арес и неговия син Фобос (Страх):

двамата идат от Тракия, бурно нападат ефири

или надменни флегийци…4

Под „ефири” в този откъс Омир има предвид, мисля, тези от Теспротида. Флегийският род бил напълно поразен от бога с непретанни мълнии и силни земетръси. Останките били съсипани от епидемия, но малцина от тях намерили убежище във Фокида.

4 Флегиас нямал синове и тронът наследил Хриз, син на Посейдон от Хризогения, дъщеря на Алмос. Този Хриз имал син, наречен Миний, а по него народът, над който той царувал все още се наричат минийци. Доходите, които Миний получавал били толкова големи, че той надминал своите предшественици по богатство и бил първият човек, за когото знаем, че е построил съкровищница, за да съхранява богатствата си.

5 Елините изглежда са по-склонни да гледат с почуда чужди забележителности, отколкото свои родни. Защото докато изтъкнати автори са описвали египетските пирамиди с най-малки подробности, не са споменали дори за съкровищницата на Миний и стените на Тиринт, макар те да са не по-малко великолепни.

6 Миний имал син Орхомен, при чието царстване градът бил наречен Орхомен, а гражданите му орхоменци. При все това, те продължили да носят допълнителното име минийци, за да ги различава то от орхоменците в Аркадия. При този Орхомен по време на царстването му дошъл ХЬетос от Аргос, който бил изгнаник, защото съсякъл Молурос, син на Арисбант, когото той хванал със съпругата си и го убил. Орхомен му отделил толкова от земята, колкото е сега около селото ХЬзетос и прилежащата до нея.

7 Хюетос също е упоменат от поета, съчинил поемата, наречена от елините

„Велики Евои”45:

И Хюетос убил Молурос, скъпия син на Арисбант, в покоите, поради ложето на своята жена;

Напускайки дома си, той избягал от хранещия коне Аргос и стигнал до минийски Орхомен, и срещнал го хероят, и му отредил по обичая от своите владения част.

8 Този Хюетос бил първият мъж, за когото се знае, че наказал за прелюбодейство. По-късно, когато Драконт учредил закони на атиняните, в тези закони било постановено, че наказанието на прелЬбодейци ще се извършва от държавата- Славата на минийците толкова се извисила, че дори Нелей, синът на Кретей, цар на Пилос, си взел жена от Орхомен, а именно Хлорида, дъщеря на Амфион, син на Ясий.

37 Но и на рода на Алмос било предопределено да секне. Защото Орхомен не оставил дете и така царството се предало на Климен, син на Пресбон, син на фрикс. На Климен се родили синове; най-старият бил Ергин, последвали го Стратий, Аррон и ПЮлей, докато най-младият бил Азей. Климен бил убит по време на празника на Онхестийския Посейдон от тиванци, разгневени по дребен повод. Така че царството получил Ергим, май-старият от синовете на Климен.

2 Той и братята му веднага събрали войска и нападнали Тива. Спечелили битката, те сключили споразумение тиванците да плащат данък всяка година заради убийството на Климен. Но когато Херакъл възмъжал в Тива, тиванците били освободени от данъка и минийците претьрпяли тежко поражение във войната.

3 Ергин, тъй като съгражданите му били съвсем съсипани, склЬчил мир с Херакьл. но в усилията си да възстанови предишното си богатство и благополучие пренебрегнал всичко останало, така че неволно останал в старческа възраст без жена и деца. Но след като натрупал богатства, обзело го желание да има деца.

4 Така той отишъл в Делфи за да попита оракула за потомство и Пития му дала следния отговор:

Ергине, сине Клименов Пресбониадов,

Късно дойде деца да дириш, но дори сега

на старото рало нов лемеж ще поставиш.

Подчинявайки се на оракула той си взел млада жена и имал деца, Трофоний и Агамед.

5 За Трофоний разправят, че бил син на Аполон, а не на Ергин. На това съм склонен да повярвам, като всеки, който е ходил до Трофонион да пита за оракула му. Казват, че когато те двамата порастнали, се оказали изкусни в градежа на светилища за боговете и палати за хора. Защото те построили храма за Аполон в Делфи и съкровищницата за Хюрией, Един от камъните в нея направили така, че да могат да го измъкват отвън. Така. че непрекъснато измъквали по нещо от хранилището. Хюрией се изумил когато видял, че ключалките и печатите стоят непокътнати, докато съкровището непрекъснато се смалява.

6 Така че той поставил над съдовете, в каквито съхранявал своето сребро и злато, примки или други устройства, за да хване този, който влезе и сложи ръка на съкровището му, Агаиед влязъл и скоро попаднал в капана, но Трофоний му отрязъл главата, за да. не би брат му, кога го дойде денят да го изтезават, да го издаде, че и той е замесен з престъплението.

7 Земята се разтворила и погълнала Трофоний в дъбравата в Лебадея, което е наречено ямата на Агамед, със стела до нея. Царството на Орхомем взели Аскалаф и Йалмен, за които казват, че били синове на Арес, а майка им била Астиохе, дъщеря на Актор, сина на Азей, сина. на Климен. Под тяхно водачество минийците тръгнали в похода срещу Троя.

8 Орхоменците също се присъединили към синовете на кодрос в похода към Йония. Изгонени от своя град от тиванците, те били върнати отново в Орхомен от Филип, сина на Аминта, Но божественото провидение ги довело до още по-годям упадък.

38 В Орхомен има светилище на Дионис, но най-старото е на Харитите. Те най-много почитат камъните46 и казват че паднали заради Етеокьл от небесата. Художествените статуи били посветени по мое време и те също са от камък.

2 Имат и една чешма, която си заслужава да се види и да се иде до нея за вода. Съкровищницата на Миний, чудо, на каквото няма равно както в самата Елада, така и другаде, е построена по следния начин.. Градена е от камък: формата й е кръгла и покривът й е доста плосък; казват, че най-високият камък е ключовият за цялата постройка.

3 Там са и гробовете на. Минни и Хезиод. Разказват, че върнали костите на Хезиод по следния начин. Хора и животни били обзети от мор и те проводили пратеници при бога. На тях, разправят, Пития дала отговор, че да донесат костите на Хезиод от земята на Навпакт в земята на Орхомен е единственото им спасение. При което пратениците задали друг въпрос, къде точно в земята на Навпакт ще намерят костите; на тоетго Пития отново отговорила, че една врана ще им покаже мястото.

4 И когато пратениците слезли на сушата, видяли, казват, една скала недалече от пътя, с птицата, кацнала на скалата; костите на Хезиод те намерили в една цепнатина в скалата. Над гробницата са изписани елегически стихове:

Аскре житноплодна е земя му родна, но когато Хезиод умря,

земята на конебиещите минийци пази костите му,

чиято слава ще се извиси в Елада

от люде, що ще преценят на мъдростта пробния камък.

5 За Актеон орхоменците имат следната легенда. Призрак някакъв, казват, понесъл една скала,47 опустошавал земята. Когато запитали в Делфи, богът ги накара да намерят тленните останки на Актеон и да ги заровят в земята. Заръчал им също да направят бронзов образ на призрака и да го закрепят на една скала с желязо. Лично видях тази статуя, така закрепена. Също така принасят ежегодно жертви на Актеон като на херос.

6 На седем стадия от Орхомен има храм на Херакъл с малка статуя. Тук е изворът на реката Мелас (черна), един от чиито потоци се влива в езерото Кефисида. Езерото по всяко време покрива по-голямата част от орхоменийската територия, но зиме, когато преобладава Ьгозападният вятър, водата се разпростира над по-голяма част от територията.

7 Тиванците твърдят, че реката Кефис била отклонена към орхоменийската равнина от Херакъл и че за известно време минавала под планината и се вливала в морето, докато Херакъл не запушил зева през планината. Омир обаче също знае, че езерото Кефисида си е било естествено езеро, а не направено от Херакъл. Поради което Омир казва:

Чак до Кефиското езеро…48

8 Не е вероятно както орхоменците да не са открили зева, така и нарушавайки делото на Херакъл, да са върнали на Кефис древното му русло, тъй като до Троянската война те били богат народ. Има доказателство за твърдението ми в пасажа на Омир, където Ахил отвръща на пратениците на Агамемнон:

(богатство) заедно сбрано в Орхомен, или в египетска Тива…49

стих ясно показващ, че дори тогава доходите на Орхомен били големи.

9 Казват, че Аспледон бил оставен от обитателите си поради недостиг на вода. Казват също, че градът получил името си от Аспледон, който бил син на нимфата Мидея и Посей дон. Твърдението им се потвърждава от някои стихове, съчинени от Херсиас, мъж от Орхомен:

На Посейдон и преславна Мидея

син се родил Аспледон в обилния град.50

10 Поемата на Херсиас не е запазена по мое време, но тези стихове са цитирани от Калип51 в историята му на Орхомен. Орхоменците предават, че същият Херсиас съчинил и надписа на гроба на Хезиод.

39 Откъм планините Орхомен граничи с Фокида, но в равнината е Лебадея. Изначално този град се намирал на високо и се наричал Мидея на майката на Аспледон. Но когато Лебадос дошъл в него от Атина, обитателите му слезли на ниското и градът бил наречен Лебадея по него. Кой бил бащата на Лебадос и защо дошъл той, не знатя; знаят само, че жената на Лебадос била Лаоника.

2 Градът не отстъпва по красота на най-благоденстващите елински градове и е отделен от дъбравата на Трофоний от реката Херкина. Разказват, че тук Херкина, докато си играла с Коре, дъщерята на Деметра, държала една гъска, която пуснала неволно. Птицата се пъхнала в кухината на една пещера и се скрила под камък; Коре влязла и извадила птицата, лежаща под камъка. Водата потекла, казват те, от мястото, където Коре вдигнала камъка и поради това реката получила името Херкина.

3 На брега на реката има храм на Херкина, в който е изобразена дева, държаща в ръцете си гъска. В пещерата, където са изворите на реката, има и статуи в изправени пози, с дракони52, увити около тоягите им. Човек би могъл да заключи, че статуите са на Асклепий и Хигия, но те може и да са на Трофоний и Херкина, защото се смята, че драконите са също толкова святи на Трофоний, както и на Асклепий. Край реката е гробницата на Аркесилай, чиито кости, казват, били върнати от Троя от Леит.

4 Най-забележителните неща в дъбравата са храм и статуя на Трофоний; статуята, направена от <Праксител>, наподобява на Асклепий. Има също светилище на Деметра с прозвище Европа, и на Зевс Хюетий (Дъждоносец) на открито. Ако се изкачиш до прорицалището и от там продължиш нагоре по планината, стигащ до така наречената Коре Тера (Ловуващата) и храм на Цар Зевс. Този храм те са оставили полу довършен, било заради големината му или поради продължителните войни. В един втори храм има статуи на Кронос, Хера и Зевс. Има и светилище на Аполон.

5 При това прорицалище става следното. Когато реши да слезе до прорrцалището на. Трофоний, той първо отсяда за определени дни в една постройка, посветена на добрия Дух и на добрата Тюхе (Съдба). Докато е отседнал там, наред с останалите правила за благочестие, той се въздържа от горещи бани, като се къпе само в реката Херкина. С меско разполага в изобилие от жертвоприношнията, защото слезлият принася жертви както на самия Трофония, така и на децата на Трофоний, на Аполон и Кронос, на Зевс с прозвище Цар, на Хера Хениоха (Колесничарка), и на Деметра с прозвище Европа, за която казват, че откърмила Трофоний.

6 На всяко приношение присъства един прорицател, който гледавътрешностите на жертвата и след оглеждането им предсказва на слизащото лице дали Трофоний ще го приеме ласкаво и благосклонно. Вътрешностите на никое друго животно не привличат толкова вниманието на Трофоний, колкото на овен, който всеки питащ принася в една яма в нощта, в която ще се спуска, призовавайки Агамд. Дори предишните жертви да са изглеждали благоприятни, не се взимат под внимание, освен ако вътршностите на този овен не покажат същото; но ако те се потвърдят, тогава питащият с спуска с добра надежда. Спускането става така.

7 Първо, през нощта го отвеждат до реката Херкина две момчета от града на по около тринадесет години, наречени Херми, които след като го заведат там, намазват го с масло и го умиват. Тези, който измиват слизащия, извършват и всички останали служби като негови слуги. След това той бива отведен от жреците, не реднага в прорицалището, но до два водни извора, много близо един до друг.

8 Тук той трябва да отпие вода. наречена водата на Лете (Забравата), за. да може да. забрави всичко, което е мислел до сега, а след това отпива друга вода, водата на Мнемосюне (Паметта), благодарение на която ще запомни всичко, което ще види след спускането си. След като погледа статуята, за която твърдят, че е направена от <Дедал> (жреците я показват единствено на тези, които слизат да посетят Трофоний), след като я види, почете я и се помоли, той продължава към прорицалището, облечен в ленен хитон, вързан с лентички, и обут в местни сандали.

9 Прорицалището се намира на планината над дъбравата. Около него има кръгла основа от бял мрамор, чиято обиколка е колкото на най-малкото гумно, докато височината й е малко над два лакътя. Над основата стърчат шишове, които също като прътите, които ги придържат заедно са от бронз, а през тях е направена двукрила врата. Вътре в периболоса в земята има зев, не естествен, а съграден изкуствено с най-умела зидария.

10 Формата на това съоръжение е като на пещ за печене на хляб. Ширината й през средата може да се прецени на около четири лакти, а дълбоцината й също не би могла да се оцени ма повече от осем лакти. Не са направили друго устройство за спускане долу, но когато човек отиде при Трофоний, носят му тясна и лека стълба, След като слезе той намира една дупка между пода и съоръжението. Ширината й е около две педи, а височината една педя.

11 Спускащият се ляга по гръб на земята, държейки ечемичени хлебчета, намазани с мед, вкарва стъпалата си в дупката и се спуска след тях, мъчейки се да вкара коленете си в дупката. След коленете му, останалата част от тялото изведнъж плавно се спуска надолу, все едно че най-голямата и мощна река ще хване човек във въртопа си и ще го завлече надолу, След това влезлите в прорицалището ще узнаят бъдещето, не винаги по един и същи начин, но понякога с видения, а а друг път с чуване. Връщането горе става през същото устие, като стъпалата излизат първи.

12 Казват, че никой от спускалите се не е загивал, освен един от телохранителите на Деметрий. Но твърдят, че той че той не изпълнил нито едно от обичайните обряди всветилището и че слязъл не за да потърси съвета, на бога, а с надеждата да открадне злато и сребро от светая светих. Разправят, че тялото на този човек се появило на друго място, а не било изхвьрленно от святото устие. За този нещастник се разказват и други неща, но тук предадох най-сьщественото.

13 След връщането му от Трофоний, питащият отново бива поет от жреците, които го поставят на един стол, наречен столът на Мнемосюне, намиращ се недалече от светилището и го разпитват, след като седне там за всичко, което е видял или чул. След като получат тези сведения, те го предават на близките му. Те го вдигат, вкочанен от ужас и несъзнаващ както самия себе си, така и обкръжаващото го, и го отвеждат в постройката, където е пребивавал преди с Добрата Тюхе и Добрия Даймон. След това обаче разумът му се възвръща, както и способността му да се смее.

14 Това, което описвам, не е по слухове; лично съм се допитвал при Трофоний и съм виждал и други питащи. Онези, които са слизали в светилището на Трофоний са длъжни да посветят табличка, на която е описано онова, което всеки е чул или видял. Тук също все още се пази щитът на Аристомен. Неговата история вече предадох в предишна част от труда си53.

40 Това прорицалище някога било неизвестно на беотийците, но те научили за него по следния начин. След като нямало дъжд от година и повече, те изпратили в Делфи посланици от всеки град. Те помолили за цяр от сушата и Пития им заръчала да отидат при Трофоний в Лебадея и от него да разберат какъв е цярът.

2 Като отишли в Лебадея, те не могли да намерят прорицалището. Тогава Саон, един от посланиците от града Акрайфнион и най-старият от всички пратеници, видял рояк пчели. Хрумнало му да свърне натам, накъдето свърнат пчелите. Изведнъж, той видял, че пчелите се спускат в земята тук и тръгнал с тях до прорицалището. Разправят, че Трофоний научил този Саон на обичайния ритуал и всичко научено от него се спазва в светилището.

3 От твобрите на <Дедал> тези две са в Беотия, Херакьл в Тива и Трофоний в Лебадея. Има също два ксоанона в Крит, една Бритомартида в Олос и една Атина в Кносос, където е и „Танцът на Ариадна”, спомената от Омир в „Илиада”54, изваян в релеф на бял мрамор. В Делос също има малка дървена статуя на Афродита, чиято дясна ръка се е счупила с времето, и с квадратна основа вместо стъпала.

4 Смятам, че Ариадна получила тази статуя от Дедал и когато последвала Тезей, отнесла я със себе си от дома си. Отнемайки я от Ариадна, според делосците, Тезей посветил ксоанона на богинята на Делоския Аполон, за да не би като я отнесе у дома си да бъде принуден да си спомня за Ариадна и така мъката от любовта му да се подновява. Не са ми известни други творби на Дедал, които все още да съществуват. Защото статуите, посветени от аргосците в Херайона и отнесените от Омфака в Гела в Сицилия след време са изчезнали.

5 До Лебадея е Херонея. Градът в древността се казвал Арне, за която казват, че била дъщеря на Еол и е дала името си и на един град в Тесалия. Сегашното име на Херонея, казват, произлиза от Херон, смятан за син на Аполон от Теро, дъщеря на Филант. Това се потвърждава и от автора на епическата поема, „Велики Евои”:

6 Филант ожени се за щерката на славния Йолай, Лейпефилене, подобна на Олимпийските богини;

Тя в покоите роди му син Хипотес, и хубавата Теро, на лунните лъчи подобна.

Теро, в прегръдките на Аполон, роди могъщия Херон, конеукротителя.

Омир, мисля, макар да е знаел, че Херонея и Лебадея вече се наричали така, все пак използва древните им имена, също както говори за реката Египет, не за Нил55.

7 На територията на Херонея има два трофея, които римляните на Сула вдигнали в памет на тяхната победа над войската на Митридат под водачеството на Таксил. Но Филип, синът на Аминта, не вдигнал никакъв трофей, нито тук, нито заради някакъв друг успех, било над елини над варварите, тъй като македоните нямали обичай да вдигат трофеи.

8 Македоните казват, че Каранос, цар на Македония, надвил в битка Кисей, династ в една съседна страна. Заради своята победа Каранос вдигнал трофей по аргоски обичай, но казват, че трофеят бил съборен от един олимпийски лъв, който след това изчезнал.

9 Каранос, твърдят те, разбрал, че е погрешно да си навлича вечната омраза на околните варвари и така, казват те, се наложило правилото никой цар на Македония, нито самият Каранос, тези след него, не трябва да вдига трофеи, ако желаят да си спечелят добронамереността на своите съседи. Тази история се потвърждава от факта, че Александър не е вдигнал никакви трофеи, нито заради победата си над Дарий, нито за спечелените в Индия.

10 Като приближиш до града, виждаш общия гроб на тиванците, убити в борбата срещу Филип. На нея няма надпис, но е увенчана с лъв, вероятно в знак на тяхната храброст. Това, че няма надпис според мен е защото смелостта им не е била възнаградена с благоприятна съдба.

11 От боговете народът на Херонея почита скиптъра, за който Омир казва56, че Хефест изковал за Зевс, Хермес го получил от Зевс и го предал на Пелопс, Пелопс го оставил на Атрей, Атрей на Тиест, а Агамемнон го получил от Тиест. Прочие, те почитат този скиптър, като го наричат Дорю (Копието). Че в този скиптър има нещо божествено най-ясно се вижда от славата, която той носи на населението на Херонея.

12 Казват, че бил намерен на границата на тяхната земя и Панопей във Фокида, че заедно с него фокидците намерили злато и че с радост предпочели да вземат скиптъра вместо златото. Аз съм са на мнение, че той е донесен във Фокида от дъщерята на Агамемнон Електра. За него не е изграден обществен храм, но жрецът му пази скиптъра прец цялата година в една къща. Всеки ден му се предлагат жертвени дарове и до него има маса, отрупана с меса и всякакви питки.

41 Поети са възпявали и по тях човешката мълва, че <Хефест> е създал много творения, но никое не е истинско, освен скиптъра на Агамемнон., Но ликийците в Патара показват бронзов лък в своя храм на Аполон и твърдят, че Телеф го е посветил, а <Хефест> го е направил, явна пренебрегвайки факта, че първите, които са топили бронз били самосците <Теодор> и <Ройкос>.

2 Ахейците от Патри наистина твърдят, че <Хефест> е направил ковчежето, донесено от Еврипил от Троя, но всъщност не го излагат на показ. В Кипър има един град Аматус, в който има старо светилище на Адонмс и Афродита. Тук казват, че имат посветена огърлица – дадена първоначално на Хармония, но наричат огърлицата на Ерифила, защото това бил откупът, който тя приела, за да предаде съпруга си. Огърлицата била подарена в Делфи от Синовте на Фегей (как те я получили вече разказах в описанието си на Аркадия), но била взета от тираните на Фокида.

3 Но не смятам, че тази в светилището на Адонис в Аматос е същата. Защото огърлицата в Аматос е направена от зелени камъни, съединени със злато, докато огърлицата, дадена на Ерифила била направена изцяло от злато според Омир, който казва в “Одисея”:

Ерифила…

за скъпоценното злато предала на гибел мъжа си57.

Не че Омир не е познавал огърлици, направени от различни материали.

4 Като пример, в словото на Евмей към Одисеи преди Телемах да пристигне в двореца от Пилос, той казва:

Влезе в палата на татко измамният мъж финикийски.

Носеше златно огърле, изпъстрено с едри янтари”.

5 Отново, в откъса наречен даровете на Пенедопа, като представя женихите, и сред тях Евримах, предлагащ й дарове, той казва:

На Евримах глашатаят донесе блестящи огьрле

с наниз блестяш, от янтар и от злато, подобно на сльнце59

Но Омир60 не казва, че огърлицата, дадена на Ерифила е била от злато, изпъстрено с камъни. Така че вероятно скиптърът е единствената творба на <Хефест>.

6 Оттатък, града има стръмен бряг, нареден Петрахос. Тук те твърдят, че Кронос бил измамен и получил от Рея камък вместо Зевс, и има малка статуя на. Зевс на върха на вьзвишението.

7 Тук в Херонея приготвят миро от цветя, а именно от лилия, роза, нарцис и ирис. Тези мехлеми са цярове срещу човешки болки. Маслото от розата, ако с него се намажат дървени статуи, ги предпазва от гниене. Ирисът расте в блата, на големина е колкото лилията, но е бял на цвят и миризмата му не е толкова уханна.

БЕЛЕЖКИ ПО ДЕВЕТА КНИГА

1 Вж. Paus. 2.6.1

2 Hom. Od. 11.263-265.

3 Hom. Od. 11.271

4 През 378 г. пр. Хр.

5 “Съседи” гр. „периойки”, спартански свободни съседи без политически права.

6 В 371 г. пр. Хр.

7 През 362 г. пр. Хр.

8 Прозвището се тълкува като „Идващия на помощ”, или е свързано с месеца боедромй (септември – октомври) от атическия календар. В Атина има празник Боедромий през септември, в чест на Аполон.

9 Името се тълкува като „С пояса”, или нос Зостер, на ю.з. бряг на Атика.

10 Второто предлагано четене би дало превода: “две статуи, посветени от Амфитрион, … за които се казва, че са на Атина, и т.н.”

11 Hom. Illias 14.114

12 Вж. Paus. 1.44.4.

13 Вж. Paus. 1.23.3.

14 Hom. Illias 2.307

15 Лир. поетеса от Танагра, от V или III в. пр. Хр.

16 Hom. Illias 2.498. В превода на Илиада е възприето визант. произношение на някои от имената.

17 Всъщност името на планината прозлиза от „керюкс” (вестител), прозвище на Хермес като пратеник на Олимп. богове.

18 Hom. Od. 1.52

19 Ктесий от Книд, историк и медик, от V-IV в. пр. Хр.

20 Hom. Od. 11.305

21 Пиндар, Пит. 4.156 (88).

22 Епик и елегик от Самос, вер. VI в. пр. Хр.

23 Вж. Paus. 10.38.1.

24 Hom. Illias 2.502

25 Paus. 9.34.10 и Paus. 9.36.6.

26 Hom. Illias 2.506

27 Длъжност, изпълнявана от мист по време на тайнствата на Великите мистерии, често упоменавана и в посветителни надписи.

28 Hes. Theog.116 сл.

29 Вж. Paus. 1.20.1.

30 Хегезин, епик с неустанов. датировка.

31 Историк, който също като Хегезин се споменава само тук.

32 Мимнерм, елегик от Смирна, VII в. пр. Хр.

33 Hom. Illias 18.569-70 м Вж. Хезиод, Теог. 30.

35 Или: Богинята на посвещаването в тайнствата.

36 Вж. Hes. „Дела и дни” 2 сл.

37 Според някои, трябва да се чете “Олмиос”.

38 Вж. Paus. 9.24.6-7.

39 Вж. Hom. Od. 10.493 сл.

40 Текстът тук е повреден. Двете добавки, предлагани в критичния апарат предлагат четенето или (а) “двамата, които направили …”, или (б) “които направили статуята на Дионисодот за делосци…”

41 Hom. Illias 18.382 сл.

42 Hom. Illias 14.270-276

43 Hes. Theog. 907

44 Hom. Illias 13.301-2

45 Приписвана понякога на Хезиод.

46 Става дума за необработени камъни, посветени на божествата.

47 С предлаганото допълнение “обикалял и опустошавал”.

48 Hom. Illias 5.709

49 Hom. Illias 9.381

50 Херсиас, епик от Орхомен, VI в. пр. Хр.

51 Калип, историк от Коринт, от преди II в., цитиран само тук.

52 Думата „дракон” в гръцки се употребява двузначно – за вид змия, както и за фантастичното чудовище – дракон, змей.

53 Вж. Paus. 4.16.7 до Paus. 4.32.6.

54 Вж. Hom. Illias 18.590 сл.

55 Вж. Hom. Illias 2.507 и Hom. Od. 4.477; 4.581; 14.258.

56 Hom. Illias 2.101 сл.

57 Вж. Paus. 8.24.10.

58 Hom. Od. 11.327

59 Hom. Od. 15.459

60 Hom. Od. 18.295

=============================================================

Предходна глава – кн. 8 Нещата в Аркадия

Следваща глава – кн. 10 Фокида и Озолските окри

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 10:24 am  Коментарите са изключени за Павзаний, Описание на Елада – кн. 9  
Tags:
%d bloggers like this: