Страбон, География – кн. 1 – 1

Първа книга

Резюме

За това, че географското проучване не е извън философията. За това, че и Омир си служи с него навсякъде в поемите си. Затова, че писалите преди са пропуснали много или са дали несвързани, погрешни, лъжливи или несъстоятелни описания. Доказателства и примери за правилността на това твърдение. Общи глави, съдържащи резюмирано описание на цялостното разположение на обитаемия свят. Заслужават доверие вероятността и очевидните доказателства затова, че в много райони земята и морето са се изместили и са разменили местата си.

Първа глава.

1 1Ако същинското поприще на философа е изследването на който и да е предмет, то географията, науката, с която сега възнамерявам да се занимая, определено е поставена на високо място; и това е очевидно от много съображения. Първите, осмелили се да се занимават с този предмет са били прочути хора, Омир, Анаксимандър от Милет и Хекатей, негов съгражданин, както твърди Ератостен; Демокрит, Евдокс, Дикеарх, Ефор и мнозина други, а след тях Ератостен, Полибий и Посидоний, мъже философи. Начетеността, посредством която единствено може да се подходи към този предмет е присъща не на други, а на хора, сведущи за божествените и за човешките неща2, а тези знания съставляват онова, което наричаме философия. В добавка към разнообразната полза, която носи тя за обществения живот и за изкуството на управлението, географията ни разкрива небесните явления, запознава ни с обитателите на сушата и морето, и с растителността, плодовете и други особености в различните райони на земята, знание, знаменуващо оногова, който го изучава като човек загрижен над проблема за живота и благоденствието.

2 Приемайки това, нека разгледаме малко по-подробно казаното дотук. И първо [твърдим], че както ние, така и нашите предшественици, сред които е Хипарх, с основание смятаме Омир за основателя на географската наука, защото той е надминал и древни, и съвременни не само с достойнството на своята поезия, но също така и с опита си в обществения живот. Така той не само се е потрудил да се запознае с колкото може повече исторически факти и да ги предаде на бъдещите поколения, но също и с различните райони на обитаемата земя и на морето, както поотделно, така и в цялост. Иначе нямаше да е достигнал до най-крайните граници на земята, обхождайки ги в своите възпоминания.

3 Първо той е показал, че земята изцяло е обкръжена от океана, каквато е истината; след това е описал страните, като някои е указал по име, а други по-общо, по различни признаци, изрично определяйки Либия3 и Етиопия, и сидоните, и ерембите, както вероятно е нарекъл троглодитите араби, като е намекнал и за по-отдалечените на изток и запад като земите, мити от океана; защото описва, че оттам слънцето изгрява и залязва в него, а също тъй твърди, че и звезди и небесни светила се къпят от океана. 4, 5 Звездите той също описва като окъпани в океана.6

4 Описва блажения живот на хората на запад и умереността на климата им, след като е чул, както изглежда, за изобилието на Иберия7, за която е водил война Херакъл8, по-късно финикийците, установили там продължително господство, а след тях римляните. Там духа вятърът зефир, там поетът си представя Елисейските полета, където казва, че Менелай бил изпратен от боговете:

Теб боговете ще пратят далеч в Елисейски полета –

земния край – там, където живей Радамант златокъдър,

гдето минава животът на хората лек и спокоен,

няма ни дъжд, нито сняг, нито хали жестоки бушуват,

лее се вечният шумол на лекодиханния вятър,

от океана изпращан да носи на хората свежест…9

5 Островите на Блажените10 са най-крайно на запад от Маврузия11, там, където брегът й продължава успоредно на срещулежащия му бряг на Иберия; и от името е ясно, че е считал тези райони също за блажени, поради близостта им с Островите.

6 Казва ни също, че етиопите са най-отдалечените и граничещи с океана; че са най-крайните:

… посети етиопци далечни

(те на самия предел на света са, на две разделени12

Не греши и като ги нарича “на две разделени”, както ще покажем сега; и че са до океана:

Вчера отиде Кронид да гостува отвъд океана

При етиопци почтени, а с него и всички безсмъртни.13

Говорейки за Мечката намеква, че най-северната част на земята граничи с океана:

Мечката също, която мнозина наричат Колата –

тя все на север кръжи, наблюдава безспир Ориона

и се не къпе единствена в бездните на океана.14

Прочие, под “Мечката” и “Колата” той разбира арктическия кръг; иначе нямаше да каже “и не се къпе единствена в бездните на океана”, след като толкова звезди се виждат непрекъснато да се въртят на това място. Нека да не го упрекват повече в невежество затова, че познавал само една Мечка, след като са две. Възможно е втората все още да не е била смятана за съзвездие, докато финикийците не го обозначили, започнали да го използват в корабоплаването и то станало известно и на елините.15 Такъв е случаят и с Косата на Береника, и с Канопус (най-ярката звезда в съзв. Арго, б. пр.), чиито имена са едва от вчера, а както казва Арат, има още много звезди, които са безименни. Ето защо Кратес не е прав в опита си да избегне неизбежното, когато изписва стиха “oios d’ ammoros esti loetroon,” (за да съгласува прил. по род с Арктическия кръг, вместо “Арктическата звезда”, което е в ж. р., б. пр.). По-прав е Хераклит и по-омировски, който също нарича (фигуративно) северния (кръг) “Мечката”: “Мечката е границата на зората и вечерта, а срещу Мечката е ясното Зевсово време”. Но вече не Мечката, а Арктическия кръг (т. е. “Мечките”, б. пр.) е границата на изгряващите и залязващи звезди. Следователно, под Мечката, която другаде нарича “колесницата” и казва, че “поглежда” Орион, Омир иска да разбираме Арктическия кръг; а под “океана” – онзи хоризонт, в който и от който звездите залязват и изгряват. Като казва, че Мечката се върти и е лишена от океана, съзнавал е, че Арктическият кръг се разширява спрямо знака срещу най-северната точка на хоризонта. Като пригодим този поетичен израз, то под частта на земята най-близо до океана трябва да разбираме хоризонта, а под арктически кръг – тази нейна част, която се разширява към знаците (на съзвездията), които ни се струва, че докосват последователно най-северната точка на хоризонта. Така, според него, тази част на земята се мие от океана. Той добре е познавал народите на севера, макар да не ги споменава поименно, а и до днес не съществуват наименования, с които да се различават всички те. Съобщава ни за техния начин на живот, като ги нарича “номади”, “благородни хипемолги” (доячи на кобили – б. пр), галактофаги (млекоядци – б. пр.) и абии (без богатство – б. пр.).16

7 В следните думи на Хера той заявява, че океанът обгражда в кръг земята:

Аз ще отида да видя във земните плодни предели

бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис.17

Прочие, той твърди, че океанът обхваща всичките й окрайнини и ги огражда в кръг. А в “Сътворяването на щита” поставя океана в кръг около ръба на щита на Ахил.18 Друго доказателство за познанията му е това, че знае за приливите и отливите на океана, като го нарича “оттичащия се океан”19 . И отново:

Три пъти в ден ги избълва и три пъти в ден ги насърбва.20

Изразът “три пъти” вместо “два пъти” е по-скоро грешка в описанието или недоглеждане на писаря, но явлението е същото. А изразът “леко течащ” се отнася за прилива, който е на кротки вълни, а не с устрем.21 Посидоний вярва, че Омир описва скалите, как ту са покрити от вълните, ту остават оголени, а когато сравнява океана с река, той намеква за течениета му по време на прилив. Първото е правилно, но за второто няма основание, доколкото не може да има сравнение между прииждането, а още по-малко отливането и речното течение. По-вероятно е обяснението на Кратет, според когото Омир описва целия океан като дълбоко течащ, отдръпващ се, и също така го нарича река, и че като река описва само част от океана, и течение на река, и че говори за част, а не за цялото, когато пише:

Нашият кораб остави потоците на Океана

и през широкия друм въз шумящи талази достигна

остров Еея, където Зората ранила владее…22

Следователно няма предвид цялото, а само потока на река в океана, който образува част от океана. Кратет твърди, че той говори за устие и морско течение, продължаващо от зимния тропик към южния полюс23 Него човек може да напусне и пак да остане в цялото, но да напусне цялото и пак да е в цялото е невъзможно. Но Омир казва, че след като излязъл от речния поток, корабът навлязъл в морските вълни, което е същото като океана. Ако го разберете другояче, ще му припишете твърдението, че като е излязъл от океана, той е влязъл в океана. Но това е въпрос на по-широко обсъждане.

8 От възприятието, както и от опита следва, че земята, която обитаваме представлява остров. Защото където и да са стигали хора до края на сушата, се открива море, което наричаме океан; а разумът ни уверява, че местата, до които сетивата ни все още не са достигнали, за да ги проучат, трябва да са подобни. Защото източната24 земя, обитавана от индите и западната, от иберите и маврузиите25, са изцяло обкръжени (от вода), както и по-голямата част от юга26 и севера27. А колкото до онова, което все още остава непроучено от нас, защото плаващите от противоположни точки все още не са се натъквали едни на други, то не е много, както би могъл да разбере всеки, който сравни разстоянията между тези места с вече познатите. Нито е вероятно Атлантическото море да е разделено на две морета от тесни провлаци, разположени така, че да възпрепятстват корабоплаването, много по-вероятно е да е цялостно и непрекъснато. Онези, които са се връщали след опит да обиколят по море земята не съобщават, че са били възпрепятствани да продължат пътешествието си от изпречил им се континент, защото морето си е оставало съвсем открито, а поради нерешителност и оскъдни провизии. Това твърдение също така по-добре се съгласува с отлива и прилива на океана, защото явлението, както прииждането, така и отдръпването навсякъде е едно и също, или във всеки случай разликите са малки, все едно, че се получава от вълнението на едно и също море и се предизвиква от една и съща причина.

9 Не трябва да се вярва на Хипарх, който оспорва това мнение, отричайки, че океанът е навсякъде, където съществува подобието, или че дори да е, от това не следвало, че Атлантическото море тече в кръг и така непрекъснато се връща към себе си. За това свое твърдение като свидетел той привежда Селевк от Вавилония. За по-нататъшното изследване на океана и неговите приливи ние се позоваваме на Посидоний и Аполодор, които предостатъчно са обсъдили този предмет; засега ще кажем само, че този възглед се съгласува по-добре с еднаквостта на явлението, и че колкото по-голямо е количеството влага, обкръжаващо земята, толкова по-лесно небесните тела биха били снабдявани с изпарения.

10 Освен че е познавал и е описал ясно пределите на обитаемия свят и онова, което го обгражда в кръг, поетът също така е бил добре запознат с вътрешното море. Като се започне от Стълбовете28, това море е обкръжено от Либия, Египет и Финикия, след това от крайбрежието срещу Кипър, солимите29, ликийците и карите, а после от брега, протягащ се между Микале30 и Троада, с прилежащите му острови; всички тях той упоменава, както и онези от Пропонтида31 и Евксин, чак до Колхида и похода на Аргонавтите. По-нататък, той е бил запознат с Кимерийския Босфор32, след като е познавал кимерийците33, и то не само по име, но ги е познавал отблизо. Някъде по негово време или малко по-рано те опустошили цялата страна, от Босфора до Йония. Климата на страната им той описва като мрачен, в следните стихове:

Те са обвити от вечна тъма и мъгла. Не излъчва

никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце…

но безотрадна нощта там обгръща нещастните хора.34

Трябва да е познавал също така и Истрос35, след като споменава за мизите и тракийските народи, обитаващи по бреговете на Истрос. Трябва да е познавал също така целия прилежащ тракийски бряг36 чак до Пеней37, защото споменава пеоните, Атон и Аксиос38, и съседните им острови. Оттам насетне до Теспротида39 е крайбрежието на елините, което той познава изцяло. Освен това е бил запознат с цялото крайбрежие на Италия и упоменава Темеса40 и сицилийците, както и брега на Иберия41 и нейното плодородие, както казахме преди. Ако пропуска някои промеждутъчни места, трябва да бъде извинен, защото дори и съставителят на земеописание пропуска много подробности. Трябва да му простим също, че смесва митичното с историческото и образователното. Това не би трябвало да е повод за укор. Защото не е вярно твърдението на Ератостен, че целта на поетите е забавлението, а не образованието; защото изучавалите по-дълбоко поезия твърдят, че тя съдържа някаква първична философия. Но Ератостен ще го оборим по-задълбочено, когато отново имаме повод да говорим за Омир.

11 Казаното дотук е достатъчно, за да докаже, че Омир е родоначалникът на географията. Последвалите неговия път също са известни като велики мъже и истински философи. Двамата непосредствено след Омир, според Ератостен42, били Анаксимандър, приятел и съгражданин на Талес, и Хекатей Милетски. Анаксимандър бил първият, който издал географска карта. Хекатей оставил труд [по същия предмет], който можем да определим като негов от другите му писания.

12 Мнозина са казвали колко много познания изисква този предмет. Правилно отбелязва и Хипарх в своята “Критика на Ератостен”, че никой не може да бъде изкусен в земеописанието, било то учен или обикновен индивид, без да има познания за астрономията и за еклипсите. Например, никой не би могъл да каже дали Александрия в Египет се намира на север или на юг от Вавилон, нито да определи разстоянието помежду им, без да е изследвал зоните.43 Също така никой не би могъл да определи отстоянието на местата спрямо изток и запад, без да е преценил еклипткиките на слънцето и луната.

13 Това са думите на самия Хипарх. Всеки, който се заеме да направи точно описание на едно място, трябва да може да добави и астрономичните му и геометрични отношения, като обясни грижливо формата и големината му, както и местоположението му между изток и запад, зоната, в която попада, и климата.44 Дори един строител, преди да построи къща или архитект, преди да планира град, взима предвид тези неща; толкова повече задължително е за онзи, който разглежда цялата земя. Защото те са много по-присъщи за него. При малките места малките отклонения на север или на юг не са съществени, ала когато става дума за целия кръг на обитаемата земя, северът се простира до най-далечните покрайнини на Скития45 или Келтика,46 а юга до крайните части на Етиопия; тук разликата е огромна. Същият е случаят, ако живеем с индите или с иберите, едните на изток, а другите на запад, които, както знаем, са антиподи едни спрямо други47.

14 Движенията на слънцето и звездите, и центростремителната сила са в самото начало на такива предмети и ни принуждават да изучаваме небесните явления и да наблюдаваме всяко едно от тях. В това също се проявяват много значителни разлики според различните места на обитаване. Как би могъл да се заеме човек да опише добре и изчерпателно различията между отделните места по земята, ако не знае за тези неща? И макар че, ако начинанието е предназначено за обикновения гражданин, няма да е възможно всичко да бъде описано точно, все пак трябва да се постараем да включим всичко, което ще е понятно за обикновения читател.

15 Онзи, който е възвисил ума си така, ще се задоволи ли с нещо по-малко от цялата земя? Ако в своето рвение точно да изобрази обитаемия свят той е дръзнал да изучи небето и да използва това за целите ва обучението, няма ли да изглежда смешно, ако се въздържи от разглеждането на цялото мироздание, от което обитаемият свят е само част, и да опише размерите му, белезите му и разположението му в мирозданието; дали обитаемото е само това, което ние обитаваме, или е повече, и колко; също така и необитаемата част на земята, каква е, колко е голяма и защо? Изглежда, че знанието по география е свързано и с метеорология48 и геометрия, че то обединява нещата на земята с небесните неща все едно, че са много близки, а не раздалечени

колкото земната твърд от небето49

16 Към цялото това многознание нека да добавим и естествената наука, описанието на животни, растения и други неща, полезни или безполезни, които раждат земята и морето, и първоначалното ми твърдение, смятам, ще стане още по-убедително.

Ясно е от древната памет, както и от разума, че човек, който се заеме с такъв труд би бил много полезен за всички. Поетите разкриват, че от героите най-мъдри са били онези, които най-много са пътували и скитали до далечни области; според тях изключително важно било да се види къде и как живеят много и различни хора. Нестор се гордее, че се сприятелил с лапитите50, при които отишъл

чак от апийска страна – те сами ме поканиха лично. 51

Също и Менелай:

Кипър видях, посетих и Финикия, бродих в Египет,

при етиопците бях, у сидонци, еремби гостувах,

в Либия също, където се раждат козлета с рогове. 52

Като добавя и особеността на страната:

Там се обагнят овцете по три пъти всяка година. 53

И за Египет:

още в Египет, където твърдта житородна… 54

И Тива:

сто са вратите на Тива и дружно през всяка минават

двеста отбрани герои със свойте коне в колесници. 55

Всички тези неща представляват голяма подготовка в стремежа да научим естеството на страната и особеностите на нейната флора и фауна. Към тях трябва да се добавят и морските неща: защото в известна степен ние сме земноводни, тъй като сме свързани както със сушата, така и с морето. Изглежда, че заради тъкмо такива големи познания и наблюдения е наречен “славен със своята сила” 56 Всичко, казано по-горе се потвърждава както от свидетелството на древността, така и от разума. Едно съображение обаче има сега особена важност, и то е значението на географията за политическата дейност. Защото земята и морето, които обитаваме, са територия за дейности; малка за малки действия, голяма за големи дела, но онова, което побира всички тях и е терен за най-големите начинания съставлява така наречения от нас обитаем свят; тъй че за най-големите дела територията е същата, и най-велики са онези пълководци, които налагайки господство над земя и море, подчиняват народи и градове под една власт и едно политическо управление. Ясно е прочие, че географията е съществена за всички начинания на държавника, след като описва континенти и морета в и извън целия обитаем свят. За онези, които държат да научат истината за такива особености, особено са интересни сведенията дали местата са били проучвани или не. Защото управлението би се организирало по-добре, ако се знае размерът и местоположението на страната, нейните особености и тези на прилежащите й райони. Защото, след като съществуват много владетели, които управляват в различни места и някои простират властта си над други земи, и така увеличават своята хегемония, невъзможно е както за тях, така и за земеописателите в еднаква степен да познават цялото, но и за едните и за другите остават много неща, които са повече или по-малко познати. Всъщност, дори цялата земя да беше под едно управление и една власт, едва ли щеше да е възможно да сме в еднаква степен осведомени за всички места. Защото дори тогава щяхме да сме най-запознати с местата най-близо до нас. И в края на краищата е по-добре да разполагаме с по-съвършено описание и на тях, тъй като поради тяхната близост то ще ни е още по-необходимо. Ето защо не бива да се изненадваме, че би трябвало да има един хорограф57 за индите, друг за етиопите и трети за елините и римляните. Каква полза биха имали индите от географ, който им описва Беотия според думите на Омир:

Те обитаваха Хирия и камениста Авлида,

Схена и Скола… 58

Според нас това е важно, макар не и запознаването с индите и териториалните им деления; защото то не носи полза; ползата е единствената мярка за такова познание.

17 Дори да се сведем до такива дребни неща като лова, случаят все пак е същият. Защото най-добър в гонитбата ще бъде онзи, който е запознат с големината и естеството на гората, а този, който е запознат с местността, ще е най-вещ в устройването на лагер, засада или поход. Но в големите начинания истината блесва още по-ярко, защото тук колкото по-голям е успехът, произтекъл от знанието, толкова по-пагубни са последствията от незнанието. Например флотата на Агамемнон, докато опустошавала (малоазийска) Мизия все едно, че е територията на Троя, била принудена позорно да се оттегли. По същия начин персите и либите, допускайки, че някои протоци са непроходими, замалко не изпаднали в големи злочестини и оставили зад себе си паметници на своето невежество59: първите – гроба на Салганей на Еврип близо до Халкидика, когото персите убили, защото според тях измамно повел флотата им от залива на Малеа към протока.60 А вторите – в памет на Пелор, който бил убит по подобен повод. По време на похода на Ксеркс бреговете на Елада били покрити с корабни отломки, а изселниците от Етолия и Йония добавят многобройни примери за същото крушение. От друга страна бедствията били предотвратявани с насоките на местни хора. Така, при прохода на Термопилите, казват, че Ефиалт посочил на персите пътека през планините и така поставил отряда на Леонид на милостта им, и открил за варварите подстъпа към Пили. Но като оставим настрана древните примери смятаме, че скорошните походи на римляните срещу партите предлагат чудесен пример, при който, както и срещу германите и келтите, където варварите, възползвайки се от своето положение, [водеха войната] в блата, гори и непроходими пустини, заблуждавайки невежия противник за разположението на различните места, скривайки пътищата и средствата за снабдяване с храна и провизии.

18 Както казахме, тази наука е особено важна за дейността и потребностите на държавниците. За тях също така най-вече е предназначена и етическата и политическа философия. Ето едно доказателство: Различаваме различни видове политическо управление по видовете власт, като наричаме едно от тях монархия или царство, друго аристократия (букв. власт на най-добрите), трето – демокрация, защото толкова смятаме, че са формите на управление, и ги означаваме с тези имена, защото от тях те извличат основната си характеристика. Защото законите, произтичащи от царя, от аристокрацията и от народа са различни. Законът всъщност е тип на формата на управление. Заради това някои с право определят, че той е в интерес на по-силния. Следователно, ако политическата философия е в полза на управляващия, а географията – за същинското управление на държавата, то втората като че ли е малко по-важна от първата.

19 Това превъзходство е най-видно в практиката. Но дори теоретичната част на географията в никакъв случай не е за пренебрегване. От една страна тя обхваща изкуства, математика и природна наука; от друга – история и мит, които нямат пряко отношение към практиката. Например, ако някой започне да ни разказва за скитанията на Одисей, Менелай и Язон, с това той няма да добави нищо към нашите практически познания, които търси деятелният човек, освен ако не включи полезни примери какво е трябвало да претърпят тези пътешественици и в същото време предложи забавление за онези, които се интересуват от местата, породили мита. Точно това интересува деятелните хора, защото то е едновременно величаво и доставя удоволствие, но не като нещо главно. Те по-скоро предпочитат онова, което носи полза. Следователно географът трябва да се посвети преди всичко на практичните неща, отколкото на другите. Към същото правило той трябва да се придържа и спрямо историята и математиката, като винаги подбира онова, което е полезно и по-достоверно.

20 Както вече отбелязахме, геометрията и астрономията са абсолютно задължителни в тази наука. При това наистина са необходими: защото без такъв метод не бихме могли да се запознаем точно с форми, географски зони61, размери и други присъщи й неща. Тъй като резултатите от измерването на цялата земя са посочени у други автори, трябва да се опрем на тях и да им вярваме… Трябва също така да се приеме, че и формата, и повърхността на земята е кълбовидна, и над всичко – че телата се движат центробежно. Последното е достъпно за разбирането на хората с най-общи познания… макар и да го покажем накратко. Колкото до това, че земята е кълбовидна, то далечният аргумент е напомнянето за центробежното движение и че всяко тяло се привлича от собствената си тежест, а близкия извличаме от явлениета по морето и по небето. За това могат да свидетелстват както възприятията, така и обикновеното съображение. Защото морската кривина е видна за плаващите по това, че не могат да възприемат светлини от разстояние, когато са на равнището на очите им, но ако се качат по-нависоко, то те изведнъж стават възприемливи за очите, въпреки че в същото време са по-отдалечени. Така, когато очите са нависоко, те виждат онова, което преди е било съвсем невидимо. Омир споменава за това, когато казва:

зорко надзърна далеч, от вълна исполинска повдигнат.62

Моряците, когато се доближават до своята цел, виждат как брегът непрекъснато се издига пред очите им и обекти, които отначало са им изглеждали ниски, започват да се извисяват. Също така нашите гномони (стрелките на слънчевия часовник) са доказателство за въртенето на небесните тела; а простото разсъждение веднага ни показва, че ако дълбочината на земята беше безкрайна, то такова въртене нямаше да се състои.63 Всичко за зоните64 се съдържа в “За местата по света” 65.

21 Сега трябва да опишем някои факти, които са полезни за всеки политик и пълководец. Защото те в никакъв случай не бива да са толкова неосведомени за небето и разположението на земята66, че когато са в места, където някои от небесните явления са променени, да изпадат в отчаяние и да възкликват:

...приятели опечалени!

Ние не знаем къде е тъмата, къде е Зората,

нито къде под земята потъва сияйното слънце, нито отгде то възхожда. 67

Все пак, не очакваме те да са толкова вещи по предмета, че да знаят кои звезди изгряват и залязват едновременно за различните райони на земята; онези, които са еднакво разположени спрямо небесните оси, знаците, които са на зенита, с всичките различни промени както привидни, така и действителни, според промяната на хоризонта и местоположението спрямо арктическия кръг. За някои от тези неща те изобщо не бива да разсъждават, освен като философски размисъл, а трябва да ги приемат на вяра, без да търсят причините. Това трябва да бъде оставено на грижата на философа, докато политическият деятел няма или има много малко време за подобни занимания. Нито е редно с този труд да се залавя онзи, който е толкова ленив и невежа, че не познава глобуса и очертаните по него кръгове, някои успоредни едни на други, други под прав ъгъл спрямо тях, а трети – косо, нито тропиците, екватора и разположението на зодиака, онзи кръг, през който слънцето се движи по своя път и чрез който преценяваме различията в сезоните и ветровете. Защото ако човек не е запознат подобаващо с горните неща, както и с различията на хоризонта и арктическия кръг, и други подобни елементи на математиката, как би могъл да разбере нещата, които се разглеждат тук? Така, за човек, който не различава права линия от извита, нито от кръг, нито знае седемте звезди, съставящи Голямата мечка и други подобни неща, нашият труд е съвсем безполезен, поне засега. Освен ако най-напред не придобие такива знания, той би бил съвсем неподготвен за географията.*Така, авторите на трудове със заглавия като “За пристанищата” или “Пътешествия около света” са си изпълнили задачата несъвършено, пропускайки да добавят нужните сведения от математиката и астрономията*68

22 Настоящият труд трябва да бъде съставен в прост и общодостъпен стил, подходящо както за политика, така и за обикновения читател, както беше и с моята “История”.69 Под политик нямам предвид съвсем необразован човек, а онзи, който е преминал през общо и обичайно образование, подобаващо за свободни и любознателни граждани. Защото онзи, когото не интересуват добродетелта и мъдростта, и всичко съдържащо се в тези думи, не би могъл нито да порицае, нито да похвали, а още по-малко – да отсъди кои събития заслужават въспоминание.

23 Ето защо, след като вече съставихме своите “Исторически спомени”, които, както разбираме, са полезни за етическата и политическата философия, сега сме решени да продължим и с настоящия труд. Той е със същата подредба като предишния и е предназначен за същия вид мъже, но най-вече – за тези с високо положение. И също както предишният съдържа само най-забележителните събития в живота на изтъкнати хора, пропускайки дребните и маловажни неща, така и тук ще бъде редно да пропуснем дребни и неясни подробности, и да обърнем внимание само на велики и забележителни неща, които всъщност са полезни, паметни и доставят удоволствие. Както при монументалните скулптурни творби не падаме до дребнавото разглеждане на подробностите, а търсим съвършенството в неговата цялост, така би трябвало да се оценява и един подобен труд. Неговите мащаби също са колосални, тъй като се занимава с общите неща и в тяхната цялост, освен тук и там, където може да бъде вмъкнат някой по-дребен детайл, полезен за търсещия знание или за деятелния човек. Мисля вече показахме, че настоящото ни начинание изисква голяма грижа и е достойно за философ.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава втора от книга първа

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 7:22 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 1 – 1  
Tags:
%d bloggers like this: