Трета глава.
1 Ератостен греши и с това, че твърде много говори за автори, които не заслужават упоменаване, като за някои неща ги упреква, а на други вярва и ги използва като свидетелства, както е с Дамастес и други като него. Защото макар и да казват нещо вярно, не бива заради това да ги използваме като свидетели, нито да им вярваме. Напротив, по този начин трябва да използваме само автори, заслужаващи доверие, хора, които са казали много верни неща и които, макар да са пропуснали много неща или не са ги обяснили достатъчно добре, не са казали нищо лъжливо. Но да се използва Дамастес за доказателство е все едно да използваме за свидетел “бергееца” Евхемер158 и други, които самият Ератостен цитира, за да осмее техните нелепости. Самият той ни предава един от нелепите разкази на Дамастес, който приема, че Арабският залив е езеро и че Диотим, сина на Стромбих, като глава на пратеничество на атиняните, отплавал от Киликия нагоре по реката Кюднос до реката Хоасп и стигнал до Суза на четиридесетия ден. Ератостен казва, че самият Диотим е разказал това на Дамастес. А след това добавя, че Дамастес се чуди дали наистина е възможно реката Кюднос да пресича през Ефрат и Тигър, и да се влее в Хоасп.
2 Човек би могъл да укори Ератостен не само защото е разказал такава история, а и защото след като признава, че подробностите за местата все още не са знайни и по негово време, и макар да ни заповядва да не се доверяваме лесно на случайни хора, и макар да ни изрежда подробно причините, поради които не бива да вярваме на никой за разни неща около Понта и Адриатика, самият той е повярвал на случайни хора. Така например, повярвал е, че протокът на Исос и най-източната точка на нашето море (Средиземно море), докато Диоскуриада в най-крайния ъгъл на Понта е по на изток с почти три хиляди стадия, дори според самия Ератостен, ако приемем сметките в стадии, които той самият предлага. А когато описва най-северните райони на Адриатика, там няма нищо приказно, което да го прави резервиран. Повярвал е и на много измислици за районите отвъд стълбовете на Херакъл, като споменава за някакъв остров на име Керне и за други страни, които днес не се показват – неща, за които ще говоря и по-късно. И макар (Ератостен) да е казал, че най-древните (елини) са предприемали пътувания заради пиратство или търговия, не в открито море, разбира се, а покрай брега, както Язон, който изоставил корабите си и проникнал чак до Армения и Мидия, започвайки от Колхида, по-късно твърди, че в древността не са смеели да плават в Евксинския понт или покрай Либия, Сирия или Киликия. Прочие, ако под “древни” той има предвид онези, които са живеели във времена, за които нямаме хроники по наше време, то мен не ме интересува какво ще каже за тях, дали са пътували по море или не са. Но ако има предвид хора упоменати в исторически въспоминания, то човек не би се поколебал да заяви, че древните са предприемали по-дълги пътувания, както по суша така и по море, от хората след тях, ако трябва да се съобразим с онова, което ни съобщава традицията: Например Дионис и Херакъл, както и самият Язон; а и Одисей и Менелай, чиито истории са разказани от поета. А и Тезей и Перитой несъмнено са предприемали дълги пътешествия, след като са оставили след себе си славата, че са слезли чак до Аид, и Диоскурите също са били наречени “пазители на морето” и “спасители на моряците”. Също така, прословуто е морското владичество на Минос, както и пътуванията на финикийците, които скоро след Троянската война са излезли извън Херакловите стълбове и са основали градове, както там, така и в централните части на крайбрежието на Либия. Колкото до Еней, Антенор и енетите, или просто оцелелите от Троянската война, които са се скитали из целия обитаем свят, редно ли е да не ги считаме за хора от древни времена? Защото станало така, че не само елините, но и варварите, поради продължителността на войната, са изгубили и онова, което са имали у дома и това, което са спечелили във войната; и тъй, след разрушаването на Троя не само победителите са се отдали на пиратство заради своята бедност, но още повече – прокудените, които оцелели от войната. И наистина, твърде се, че много градове са били основани от тях по цялото морско крайбрежие извън Елада, а някъде – и навътре в сушата.
3 След като (Ератостен) сам е казал за големия напредък в познанието за обитаемия свят, извършен не само от хората след Александър, но и от тези по времето на Александър, той се прехвърля на темата за формата на света, не просто на обитаемия свят, което щеше да е по-уместно в тази част на труда му, а на земята в нейната цялост; това, разбира се, също трябва да се обсъди, но на подходящото място. И след като е казал, че като цяло тя е кълбовидна159 – не съвършено кълбовидна, все едно, че е стругована сфера, но с определени аномалии по повърхността – той продължава с изброяването на промените във формата й, причинени от вода, огън, земетресения, мулканични изригвания и други подобни; и тук не спазва подходящия ред. Защото кълбовидната форма на земята като цяло произтича от строежа на цялото, а промените, за които той споменава, не променят нищо цемята като цяло. Толкова незначителни промени се губят при големите тела, макар да създават в обитаемия свят условия, които са едни по едно време и други – в друго, и непосредствените причини, които ги предизвикват са различни в различни времена.
4 След това (Ератостен) казва, че следният въпрос му създава най-голям проблем: защо на сушата, на толкова много места, на разстояние от две до три хиляди стадия от морето, се намират толкова големи количества мидени черупки, раковини и черупки, както и солени блата, например (цитирам него) около храма на Амон и по пътя, на три хиляди стадия от морето, който води до него? Там, казва той, има големи пластове от раковини, могат да се намерят много утайки сол, избликвания на солена вода могат да се намерят нависоко; освен това показват и отломки от корабокрушения, за които са казвали, че са били изхвърляни от земната кухина, а на малки колони лежат делфини, с надпис “От пратениците на Кирена”. След това хвали мнението на Стратон физика, както и на Ксант от Либия. Първо – казаното от Ксант, че при царуването на Артаксеркс имало толкова голяма суша, че реките, езерата и кладенците пресъхнали; че самият той често пъти е виждал, далече от морето, в Армения, Матиени и Долна Фригия, на много места, камъни с форма на мида, раковини от гребеновидния вид, отпечатъци от раковини и солено блато, заради които е бил убеден, че тези равнини някога са били море. След това (Ератостен) хвали мнението на Стратон, който отива още по-далече по въпроса за причините, защото казва, че според него Евксинският понт първоначално не е имал устие при Византион, но реките, които се вливат в него са пробили със сила протока, а след това водата се е изляла в Пропонтида и Хелеспонт. Същото, според Стратон, се е случило и в Средиземно море; защото протокът при Стълбовете (на Херакъл) се е отворил, след като морето е било запълнено от реките, и след като водата е преляла, местата, покрити дотогава с плитки езера са пресъхнали. Като причина за това той посочва първо, че външното море и вътрешното са били на различни нива, и второ, че от Европа до Либия и до ден днешен се изпъва подводен хребет, показващ, че външното и вътрешното море не може да са били едно и също първоначално. Моретата в района на Понта, продължава (Стратон), са много плитки, докато Критското, Сицилийското и Сардинското море са много дълбоки; защото, тъй като реките, течащи от север и изток са многобройни и много големи, моретата се запълват с тиня, докато другите остават дълбоки; заради това и Понтът е най-сладководен и затова изтичането му става по посока на наклона на дъното му. По-нататък Стратон казва, че по негово мнение след време целият Понт ще стане солен, ако тези вливания продължат; защото дори и сега районите от лявата страна160 на Понта вече са покрити с плитки води; например Салмидесос161 и сушата при устието на Истър, която моряците наричат “Гърдите”, и пустинята на скитите.162 Може би и храмът на Амон преди е бил на морето, но сега е във вътрешността, заради изливането на морето. Стратон допуска, че оракулът на Амон с основание е бил толкова известен и прочут, след като е бил разположен на брега, и че сегашното му местоположение толкова далече от морето не предлага разумно обяснение за настоящата му прочутост и слава; и че в древни времена Египет е бил покрит от морето чак до блатата около Пелузион, пл. Касион и езерото Сирбонида; впрочем, дори и днес, когато се разкопаят солените земи в Египет, разкопките разкриват пясък и изкопаеми раковини, все едно, че страната е била потопена под морето и целият район около пл. Касион и така наречените Герра са били някога покрити с плитка вода така, че я е свързвала със залива на Червено море; а когато морето се е оттеглило тези райони са се оголили, като е останало само езерото Сирбонида; след това езерото също се е излязо в морето и така се е превърнало в блато. По същия начин бреговете на така нареченото езеро Мойрида163 по-скоро приличат на морски брегове, отколкото на речни. Впрочем, човек би могъл да отстъпи, че голяма част от континентите някога са били покрити с вода за известни периоди и след това отново са били оголвани; и също така човек би могъл да отстъпи, че цялата земна повърхност, която по наше време е потопена, е неравна на морското дъно, точно както, разбира се, може да приеме, че тази част от земята над водата, на която живеем е подложена на промените, за които е споменал самият Ератостен. И следователно, колкото до аргументите на Ксант, не можем да ги обвиним в нищо нелепо.
5 Срещу Стратон обаче, човек би могъл да каже, че макар да съществуват много същински причини за тези промени, той ги пренебрегва, а допуска причини, които не съществуват. Като основна причина изтъква, че дъната на вътрешното и външното море не са на едно и също ниво, и че дълбочината им е различна. Но причината за повишаването и понижаването на морето, за това, че наводнява някои райони, а след това се отдръпва от тях, не трябва да се търси в различията на дъната на морето, в това, че някои са по-ниски, докато други – по-високи, а във факта, че самите дъна понякога се повдигат и, от друга страна, понякога потъват, и в това, че заедно с съното, морето се повдига или спада; защото щом морето се повдигне, то ще прелее, а когато потъне – ще се отдръпне до предишното си ниво. Ако не беше така, то преливането по необходимост щеше да следва всяко внезапно увеличаване на обема на морето, било при прилив, било при повишаване на нивото на реките, в първия случай заради прииждането на водата от други места в морето, а във втория – заради повишеното ниво на водата. Но нито увеличенията на притоците от реките причиняват преливане на морето, нито приливите траят толкова дълго, или са произволни, нито те причиняват наводнения нито по Средиземно море, нито където и да било другаде. Следователно, остава ни да потърсим причината в морското дъно, било под самото море, било онова, което е залято, но предимно под водното ниво. Защото дъното, което е под водата е много по-подвижно и по-податливо на внезапни промени; защото влиянието на въздуха, което е главната причина за такива явления, е по-силно там. Но както вече казах, непосредствената причина за такива явления е, че самите морски дъна понякога се издигат и понякога улягат, а не, че някои дъна са по-високи, а други – по-малко. Стратон обаче приема това, като смята, че случващото се с реките става и в морето, а именно, че течението винаги е от по-високото; иначе той нямаше да предположи, че дъното е причината за течението при Византион, казвайки, че дъното на Евксин е по-високо от това на Пропонтида и на морето след Пропонтида, и добавяйки същевременно причината, а именно, че дълбините на Евксин се запълват с кал, която се носи от реките и става по-плитко, и че поради това течението е навън. Същото обяснение той прилага и за Средиземно море като цяло спрямо външното (Атлантическия океан), тъй като според него вътрешното море прави дъното си по-високо от това на Атлантика, което остава под него; защото и то се запълвало с утайка от многото реки и натрупва нанос подобно на Понта. Следователно и изтичането при Стълбовете и Калпе164 било подобно на изтичането при Византион.165 Но това ще го подмина. Защото някои ще кажат, че същото става и тук, но течението се губи под отливите и приливите, и поради това е трудно да се забележи.
6 Но аз бих попитал следното: ако дъното на Евксин е било по-ниско166 от това на Пропонтида и на морето след Пропонтида, преди да се отвори протока при Мизантион, какво е щяло да попречи на Евксин да се запълни от реките, все едно дали е бил първоначално море или просто езеро, по-голямо от езерото Меотида? Ако се приеме това, тогава ще задам и следния въпрос: не е ли вярно, че водните равнища на Евксин и на Пропонтида са били такива, че докато са едни и същи, не би могло да има напор за изтичане, поради това, че съпротивлението и натискът са еднакви, но че след като вътрешното море е стигнало до по-високо равнище, то е упражнило натиск и е отляло надвишаващата равнището му вода? И не е ли това причината външното море да се слее с вътрешното и да приеме същото ниво като вътрешното – все едно дали второто е било някога море, или е било първо езеро, а после море – просто заради смесването им и надделяването му над вътрешното? Защото ако се приеме тази гледна точка, както и първата, то изтичането, което става сега все едно би продължило, но няма да е заради по-високото морско дъно или заради наклона, както смята Стратон.
7 Същите принципи трябва да приложим и спрямо цялото наше (Средиземно) море и външното, намирайки причината за отливането не в дъната им, нито в техния наклон, а в реките. Защото според Стратон и Ератостен, не е невероятно цялото Средиземно море, дори да е било в предишни времена езеро, да е било наводнено от реките, да е преляло и да е изляло водите си през теснините при Стълбовете като от водопад, а Атлантическият океан се еповишавал все повече и повече, доикато най-сетне се е слял и съединил с него на едно морско равнище; и така вътрешното се е превърнало в море, тъй като Атлантикът е надделял. Но съвсем неестествено е167 да се сравнява морето с реките; защото реките носят течението си под наклон, докато морето няма наклон. Но течението през протоците се образува по друг начин и не се дължи на това, че тинята, носена от реките запълва морските дълбини. Защото наносът се образува само при речните устия, например при така наречените “Гърди” при устието на Истър и скитската пустиня, и Салмидесос, където други силни течения също допринасят за това, а и при устията на Фасис, колхидското крайбрежие, което е песъчливо, ниско и меко; и при устията на Термодонт и Ирис, цялата Темискира, равнината на амазонките и по-голямата част на Сидене. Същото се отнася и за други реки. Защото те всички уподобяват Нил с това, че непрекъснато превръщат канала пред себе си в суша, някъде в по-голяма, другаде в по-малка степен; в по-малка степен онези, които не носят много кал, а в по-голяма там, където текат на голямо разстояние през земя с мека почва и с много порои за притоци. Към втората група се числи Пюрамос, добавила много суша към Киликия, и за това се намеква в следния оракул: “Ще се случи това на хората бъдни, когато Пюрамос със сребристи въртопи наслои свещения бряг и стигне до Кипър.” Реката, минавайки като пълноводен плавателен поток през равнините на Катаония и пробивайки си русло в Киликия през теснините на Тавъра, се влива в протока, намиращ се между Киликия и Кипър.
8 Причината наносът, докаран от реките да не стигне до открито море в хода си напред168 е в това, че морето с неговите променливи течения го връща отново назад; защото морето е подобно на живите същества, както те непрекъснато вдишват и издишват, така и то извършва определени движения навън и навътре към себе си. Това е явно за всеки, който застане на брега, когато вълните се разбиват; защото щом водата покрие стъпалата му, вълните ги оголват и след това ги покриват отново, и това става непрекъснато. И със заливането идва вълна, която, колкото и лека да е, има някаква сила в повече и изхвърля на сушата всякакви чужди тела: “и много сплетена морска трева покрай морето изхвърли”. Прочие, макар това да става в по-голяма степен, когато има вятър, то става дори и когато е тихо и когато вятърът духа откъм сушата; защото вълната все пак се носи към сушата дори и срещу вятъра, все едно, че движението й е нещо свойствено на самото море, на движението на самото море.
9 Прочие, напорът на вълната има достатъчно сила, за да изхвърли чуждото. Това всъщност го наричат “прочистване”169 на морето, процес, при който и мъртви тела, и отломки от корабокрушения биват изхвърлени от вълните на сушата. Но отливът няма такава сила, за да повлече обратно в дълбините труп, парче дърво или дори най-леките вещества, дори корк, след като вече са изхвърлени от вълната на сушата от местата по брега, които са близо до морето, където вълната ги е оставила. По същия начин и наносът, и замърсената от тинята вода биват изхвърляни от вълните, като тежестта на наноса съдейства на вълната така, че тинята се утаява на дъното на сушата, преди да може да бъде отнесена навътре в морето; и така дори силата на речното течение спира малко след устието. Следователно, възможно е морето, като се започне от бреговете му, да бъде съвсем запълнено с нанос, ако получава непрекъснато приток от реките. И това би бил резултатът, дори да допуснем, че Понтът е по-дълбок от Сардинско море, за което казват, че е най-дълбокото от всички морета, които са били измервани, около хиляда разтега, по твърдението на Посидоний.
10 Впрочем, човек може да не е склонен да приеме подобно обяснение; затова се налага да свържа доводите си с неща, които са по-явни за сетивата и които, тъй да се каже, са видими ежедневно. Прочие наводненията, земетресенията, вулканичните изригвания и издиганията на земята под водата повдигат морето, докато пропаданията по дъното снижават нивото му. Защото не е възможно лавата да се издига и да се образуват малки острови, а големи – не; нито да се образуват по този начин острови, а континенти – не. И по подобен начин хлътванията на морското дъно, големи както и малки, също може да се случат, ако е вярно това, което казват, че зейнали пропасти и поглъщания на квартали и села са били причинявани от земетресения, както се е случило с Бура и Бизоне, и още няколко места; а колкото до Сицилия, човек може да допусне, че е не толкова парче, откъснато от Италия, колкото че е изхвърлена от дълбините от огъня на Етна и е останала там;170 същото е вярно и за островите Липари, и за Питекусите.
11 Но Ератостен е толкова наивен, че макар да е математик, не утвръждава и мнението на Архимед, който в своя труд “За плаващите тела” казва, че повърхността на всяка течност в покой и равновесие е сферична, като сферата има същия център като земята.171 Мнение, което е приел всеки, който изобщо е изучавал математика. А Ератостен, макар сам да признава, че Средиземно море е цялостно, не смята, че е подчинено на правилото за целостта (на водната) повърхност, и то дори при съседстващи си места. И за свидетели на това невежествено мнение сочи хора строители, макар математиците да са заявили, че строителството е част от математиката. Защото казва, че и Деметрий се е опитал да прокопае през провлака на пелопонесците, за да осигури преминаване за флотите си, но бил възспрян от строителите си, които измерили и му съобщили, че Коринтският залив е с по-високо равнище от Кенхреите, тъй че ако прокопае канал през разделящата ги суша, то целият проток покрай Егина, самата Егина и съседните й острови ще бъдат потопени, а и каналът ще се окаже безполезен. И (Ератостен) казва, че по тази причина тесните протоци имат силни течения, и особено протокът при Сицилия, който според него се държи също като приливите и отливите на океана. Защото течението се променя два пъти в денонощието и също като при океана наводнява два пъти и се отдръпва два пъти дневно. На приливната вълна съответствало течението от Тиренско море към Сицилийско море, което се спуска като от по-високо равнище, при това и се нарича “спускащо се”, и при това започва и спира по едно и също време с приливите; започва с изгрева и залеза на луната, а спира, когато луната съвпадне с единия от двата меридиана, а именно – надземния и подземния; от друга страна, съответно на отливната вълна е обратното течение, и то е наречено “издитащото” се течение, което започва щом луната съвпадне с един от двата меридиана, също като отливите и спира, когато луната се окаже в точките на изгрева и на залеза си.
12 Впрочем, Посидоний и Атенодор са казали предостатъчно за приливите и отливите; колкото до противоположните течения при протоците, тема, по която би трябвало да се се навлезе по-дълбоко във физическите неща, отколкото подобава за този труд, достатъчно е да кажем, че теченията нито са по един и същи начин, нито съответстват на приливите и отливите [иначе нямаше Сицилийксото да променя посоката си два пъти дневно, както казва той, а Халкидическото седем пъти дневно, докато протокът на Византион няма никаква промяна, а непрекъснато си тече от Понта към Пропонтида и, както съобщава Хипарх, дори става неподвижно понякога], нито пък, дори да се държаха по един и същи начин, причината щеше да е тази, която Ератостен твърди, че е, а именно – че моретата от двете страни на протока имали различни нива. Всъщност, не този би бил случаят и с реките, освен ако нямат пропади; но и дори когато имат, те никога не текат обратно нагоре, а непрекъснато се спускат към по-ниското равнище. И това също се дължи на наклонеността на течението и на наклонеността на неговата повърхност. Тъй че не само не обръщат теченията си, а нито се спират, нито остават на едно място, заради силата на сливането в тях, тъй като повърхността не е една, а има по-висока и по-ниска. Но за моретата кой би казал, че повърхността им е наклонена? И особено в светлината на хипотецата, според която четирите тела (които, разбира се, ние наричаме “елементи”) са сферични.172 Прочие, случаят с водата не е като със земята, която поради своята твърдост има устойчива форма; така че има кухини и възвишения, които запазват формата си; но водата, под влиянието на самата тежест, се стича по земната повърхнина и придобива онази повърхност, за която казва Архимед.
13 Към казаното за Амон и за Египет Ератостен добавя, че по негово мнение и планината Касион е била обкръжена от море, както и целият район на днешните така наречени Герра173, са били изцяло покрити с плитки води, тъй като са били свързани с Еритрейския залив, и след като морето се е сляло, са се открили.174 Това е двусмислено, тъй като “свързани” означава както “съседни”, така и “допиращи се”; тъй че когато говорим за водни тела, този израз би означавал, във втория смисъл, че едно водно тяло се слива с друго. Аз обаче приемам, че плитчините са били съседни на Еритрейското (Червено) море, докато теснините при Херакловите стълбове са били все още затворени и че след като са се разтворили е станало отдръпването на плитката вода, тъй като нивото на Средиземно море се е понижило поради оттичането през Стълбовете. Но Хипарх, тълкувайки “съединени” като “сляти”, в смисъл, че нашето море “се е сляло” с Червено море, запълвайки го, и открива грешка, като задава въпроса защо по времето, когато нашето Средиземно море, заради оттичането на водите му при Стълбовете, е претърпяло промяна в тази посока, а същото не е станало и с Червено море, което е било слято с него, и защо е запазило същото си ниво, а не го е понижило? Та нали, казва той, дори според самия Ератостен цялото външно море е слято, и следователно западното море и Червено море образуват едно море. След като заявява това, Хипарх прави извода: Морето извън Стълбовете, Червено море и Средиземно море, което е слято с Червено море, имат едно и също ниво.
14 Но на това Ератостен отговаря, че той не е казал, че когато Средиземно море се е запълнило, то се е сляло с Червено море, а само че Средиземно море се е доближило до него; и освен това, че от представата за едно непрекъснато море не следва, че то има една и съща височина и едно и също равнище – точно както Средиземното море ги няма, и както съвсем очевидно ги нямат водите при Лехеон и тези при Кенхри175. Същият възглед приема и Хипарх в книгата си срещу Ератостен; следователно, щом знае, че мнението на Ератостен е такова, нека да изложи някой аргумент срещу него, а не да приема с такава лекота, че щом някой е сазал, че външното море е едно, той в същото време твърди, че и нивото му навсякъде е едно.
15 Освен това, когато Хипарх казва, че надписът на делфините,176 направен от посланиците на Кирена е фалшив, той предлага неубедителна причина, като заявява, че макар основаването на Кирена е в историческите времена, то никой историк не е упоменал, че оракулът по онова време е бил разположен до морето.177 Е, ами ако никой не го е записал и все пак, според свидетелствата, от които правим изводи, че районът някога е бил крайбрежен, делфините наистина са били посветени и надписът е бил изсечен от посланиците на Кирена? Освен това, макар (Хипарх) да се е съгласил, че с издигането на дъното на морето се е издигнало и самото море, и че е заляло местата чак до оракула, разстояние от над три хиляди стадия от морето, той не признава, че издигането е било до такава степен, че е покрило целия остров Фарос и по-голямата част от Египет, сякаш такова повишаване на нивото не е било достатъчно, за да потопи и тези райони! И след като е казал, че ако Средиземно море е било изпълнено дотолкова преди да се образува пролома при Стълбовете, колкото е заявил Ератостен, то преди това е трябвало да потъне цяла Либия и голяма част от Европа и Азия, добавя, че Понтът и Адриатика също трябва да са се слели на някои места, поради това, че Истър,178 както той предполага, се разклонява от районите на Понта и се вливал и в двете морета, поради релефа на страната. Но Истър не извира от районите на Понта, а напротив, извира от планините над Адриатика, нито се влива в двете морета, а само в Понта, и се се разклонява само при устията си. Тази грешка обаче Хипарх е наследил от някои свои предшественици, които са предполагали, че е съществувала друга река, едноименна на Истър, която се влива в Адриатика, и че (на)родът на истрите, през чиито земи тя тече, е получило названието си от нея, и че по този път Язон е осъществил завръщането си от земята на колхите.
16 В полза на това да не се учудваме179 на такива промени, които заявих, че са причина за наводнения и подобни явления, за които говорих180, при Сицилия, Еолийските острови и Битекусите, заслужава си да се приведат и други подобни примери, съществуващи или случили се в други райони. Защото ако пред очите ни бъдат откроени многобройни примери, то удивлението ще престане. Но така непознатото обърква усета и показва човешкото непознаване на естествените явления и на жизнените условия като цяло, например, ако някой разкаже за случилото се при островите Тера и Терасия, по средата на трасето между Крит и Киренея, от които Тера е метрополис (град-майка) на Кирене, и в Египет, както и в много такива места из Елада. Защото по средата между Тера и Терасия, от морето са изригвали пламъци и това е продължило четири дни, така че цялото море е кипяло и горяло, и огньовете са изхвърлили остров, който постепенно се е издигнал все едно изхвърлен с машини, съставен от горящи грамади, с периметър от дванадесет стадия. След като изригването престанало, първи родосците, по онова време упражняващи морско господство, се осмелили да стъпят там и да вдигнат на острова храм в чест на Посейдон Асфалиос.181 А във Финикия, според Посидония, по време на едно земетресение, един град, разположен над самия Сидон също е бил погълнат, а и от самия Сидон също близо две трети били погълнати, но не всичко наведнъж, тъй че не отнело много човешки живот. Същото природно бедствие обхванало и цяла Сирия, но много по-умерено. Прехвърлило се и на някои острови, Цикладски както и Евбейски, до такава степен, че изворите на Аретуса [извираща в Халкида] секнали, макар че след много дни бликнали отново през друго устие, а островът не преставал да се разтърсва в една или друга своя част, докато в земята не се разтворила бездна, в равнината на Лелант, и не изхвърлила река от огнена лава.
17 Макар мнозина автори да са събирали подобни примери, достатъчно е събраното от Деметрий от Скепсис, тъй като е приведено сполучливо. Например, той споменава следните стихове на Омир: “Стигнаха скоро до две дивноструйни речици, чиито извори изпод Скамандър дълбоковъртежен клокочат. Вряла вода от единия блика и пара се вдига, както високо се вие пушилка от огън разпален. Другият даже и лете се лее студен и сравняван с лед от вода или сняг мразовит, или дребна градушка.”(Ил XXII, 147-152). И след това не ни разрешава да се чудим дали днес изворът със студената вода все още съществува, докато другият с горещата вече не се вижда. Защото, казва, трябва да търсим причината в запушването на горещата вода.182 И припомня думите на Демокъл, който е описал някои големи земетресения, някои от които отпреди много време, станали из Лидия, Йония и чак до Троада, при които не само цели села са били погълнати, но и планината Сипил се е разтърсила при царуването на Тантал… И езера са се надигнали от блата, и приливна вълна е заляла Троя. А египетският Фарос някога е бил морски остров, а днес донякъде е се е превърнал в полуостров. И че същото е вярно за Тир и Клазомени. А когато аз пребивавах в Александрия в Египет, морето около Пелузион и планината Касион се надигна и заля страната и превърна планината в остров, тъй че пътят покрай Касион към Финикия стана плавателен. Следователно няма нищо чудно, ако по някое време провлакът се е разцепил или пък е улегнал – провлакът, който отделя Египетското море от Червено море – с което се е появил проток и външното море се е сляло с вътрешното,183 точно както е станало с протока при Стълбовете на Херакъл. Казах вече нещо по тези въпроси в началото на този труд;184 а всички примери служат за една цел, именно – да имаме силна вяра в делата на приводата, както и на промените, предизвиквани от други сили.
18 А колкото до Пиреос, казват, че е получил името си, защото някога е бил остров и се е намирал “насрещу сушата”185. Но обратно, Левкада се е превърнала в остров, тъй като коринтяните са прокопали канал през провлака, макар първоначално да е бил нос. Всъщност, казват, че тъкмо във връзка с Левкада Лаерт отбелязва: “както когато добре построената крепост на Нерит върху скалистия нос като вожд кефаленски порутих.” (Од. XXIV. 378-379). Там, следователно, се е получило отделяне от човешка ръка; на други места хората са вдигали насипи или мостове – точно както сега съществува мост до острова близо до Сиракуза, който го свързва със сушата, докато преди това е бил насип, както казва Ибик, построен с “камъни подбрани”, според него.186 Освен това имаме Бура и Хелике, първата потънала в пропад в земята, а Хелике – отмита от морска вълна.187 А край Метоне в Хермионския залив188 след силно изригване се е издигнала планина, висока седем стадия, и тази планна денем е била недостъпна заради горещината и миризмата на сяра, а нощем е блестяла на голямо разстояние и е била толкова гореща, че морето е кипяло на пет стадия и е било сгорещено чак до двайсет стадия околовръст, и била увенчана с грамадни, прекършени скали, високи колкото кули. А при езерото Копаида189 и Арне, както и Мидея са били погълнати, места, които са упоменати от Омир в Каталога на корабите: “гдето владееха …Арна с лозя, натежали от гроздове, още Мидея, Ниса свещена.” (Ил. II. 507). И при езерото Бистонида190, и при езерото, което днес наричат Афнитида191 някои градове на траките изглежда, че са били потопени; а според някои – и градове на трерите, смятайки, че те са били съседи на траките. Също така и един от островите Ехинади, наричан някога Артемита, е станал част от континента; казват, че и други от малките острови при устието на Ахелой са претърпели същата промяна от речните наноси в морето; и останалите също, както твърди Херодот,192 са в процес на сливане с континента. Освен това има някои етолийски носове, които първоначално са били острови; и Астерия се е променила, онази, която поетът нарича Астерида: “Остров със стръмни скали посред морската шир се разстила,193 … малък… От двете страни пристани тихи кораба срещат.” (Од. VIII. 844-847). Но по настоящем там дори не съществува удобно място за закотвяне. По-нататък, в Итака няма нито пещера, нито дъбрава на Нимфите, каквато описва Омир; но по-добре е да припишем причината на физическа промяна, отколкото на невежеството му или на лъжливо описание на местата, за да подхожда на приказния елемент в поезията му. Тъй като този въпрос обаче е неясен, оставям го на читателя да го изследва.
19 Антиса някога е представлявала остров, както твърди Мирсил; и след като Лесбос първоначално се е наричал Иса, то островът е бил наречен Антиса;194 днес обаче Антиса е град на Лесбос. А някои са убедени, че самият Лесбос е бил откъснат от планината Ида, точно както Прохита и Питекуса са от Мисенос, а Капри от Атина, Сицилия от район на Регина, а Оса – от Олимп. Защото подобни промени са се случили и по тези места. И реката Ладон в Аркадия веднъж спряла да тече195. Според Дурис, Раги в Мидия е получила името си, защото земята под Каспийските порти се е “разкъсала”196 от земетресения до такава степен, че много градове и села били унищожени, а реките са претърпели всевъзможни изменения. Йон казва за Евбея в своята сатира “Омфала”: “Леката вълна на Еврип отделила земята на Евбея от Беотия тъй, че с проток откъснала напред проточил се нос.”
20 Деметрий от Калатис, в своето описание на всички земетресения, станали някога в Елада казва, че по-голямата част от островите Лихади197 и Кенеон198 са били погълнати; топлите извори на Айдепсос199 и Термопилите, след като секнали в продължение на три дни потекли отново, а тези в Айдепсос потекли и от нов източник; при Ореос200 стената при морето и около седемстотин къщи се срутили;201 а колкото до Ехин, Фалари и Хераклея в Трахин, не само че голяма част от тях пропаднала, но във Фалари цялото селище се срутило до основи. Подобни неща сполетели и жителите на Ламия и Лариса; също и Скарфия била срината до основи, и не по-малко от хиляда и седемстотин души били погълнати, и тронийци над веднъж и половина повече от тях; и тройна вълна се надигнала, като едната част тръгнала към Тарфе и Тронион, друга към Термопилите, а третата нахлула в равнината чак до Дафнос във Фокида, речни извори пресъхнали за няколко дни, а Сперхей променила руслото си и превърнала пътищата в плавателни, а Боагрий се преместила в друга котловина, и също така много части на Алопе, Кюнос и Опунт сериозно пострадали, и Ойон, укрлеплението над Опунт се превърнало в развалини, и част от крепостната стена на Елатея рухнала, а в Алпонос, по време на празниците Тесмофории двадесет и пет девойки изтичали горе на кулата при залива за по-добра гледка, когато тя паднала и самите те пропаднали в морето. Казват също и за Аталанта при Евбея, че средните й части, след като земята се разкъсала, през зейналия ров се сдобили с плавателен канал, и че някои от равнините били наводнени чак на двадесет стадия навътре, и че една триера била надигната от кейовете и била изхвърлена през крепостната стена.202
21 Други автори добавят и за промените, причинени от преселения на хора в желанието си да ни внушат качеството да приемаме нещата без удивление (добродетел, която хвали Демокрит и всички останали философи; защото е присъща за спокойния, неподвластен на вълнения и безстрашен човек.)203 Например преселението на западни иберийци204 в районите отвъд Понта и Колхида, райони, които са отделени от Армения с Ааракс, според Аполодор, но по-скоро – от реката Кир и планините Мосхика; и преселението на египтяни в Етиопия и Колхида; и това на енетите205 от Пафлагония до Адриатика. Същото е станало и с елинските племена, йонийци, дорийци, ахейци и еолийци; и атиняните, които днес са съседи на етолийците, са обитавали около Дотион и планината Оса сред перебите. А и самите переби са преселници. Настоящият труд е пълен с такива примери. Някои от тях, разбира се, са добре познати на широката аудитория, но преселенията на карите, трерите, тевкрите и галатите, както и походите на владетели, като скита Мадюс, етиопеца Теарко, тререца Кобос, египтяните Сезострис и Псаметих, и персите от времето на Кир до Ксеркс, не са толкова известни на всички. А кимерийците, които се наричат и трери, или пък са някакво племе от тях, често са нахлували в страните от дясната страна на Понта, като по някое време са завладявали Пафлагония, по друго – дори и Фригия, когато казват, че Мидас пил бича кръв и претърпял съдбата си. Лигдамид,206 обаче, начело на своите войници стигнал чак до Лидия и Йония, и завладял Сарди, но загинал в Киликия. Но казват, че трерите и Кобос най-сетне били прогонени от Мадюс, царя на скитите. Изброихме тези примери тук, доколкото съдържат исторически факти, имащи отношение към цялостната картина на света.
22 Сега обаче ще се върна на следващия въпрос, от който се отклоних.207 Първо, за твърдението на Херодот,208 че не съществуват никакви хипербореи,209 защото не съществуват и хипернотии210 Ератостен казва, че аргументът бил смешен и бил все едно човек да изрече каламбура, че “няма радващи-се-на-чуждо-зло, защото няма радващи-се-на-чуждо-добро”. И, добавя той, слечайно съществуват и хипернотии. Та нали Нот духа не само в Етиопия, но и по на север. Но чудно би било ако, макар ветровете да духат във всяка ширина и макар вятърът, който духа от юг навсякъде да се нарича Нот, съществува някъде населен район, където не е така. Напротив, не само Етиопия би могла да има същия Нот като при нас, но дори цялата земя още по на юг чак до екватора би могла да го има. Както и да е, Херодот би могъл да бъде обвинен в това, че под “хипербореи” е приел, че се подразбират онези народи, в чиито земи не духа Борей. Защото дори поетите да се изразили така, по-скоро митично, то онези, които ги тълкуват би трябвало да се вслушат в здравия разум, а именно, че под “хипербореи” се подразбират просто най-северните народи.211 А колкото до границите, за северните (народи) това е северният полюс, докато за южните народи212 е екваторът; и ветровете също имат тях за граници.
23 По-натам Ератостен говори срещу онези, чиито разкази са явно измислени и невероятни, някои под формата на мит, други на история, автори, за които не си заслужава да се споменава. Нито и той е трябвало, занивамайки се с такава тема, да обръща внимание на подобни безсмислици.
==========================================
==========================================
Антични автори 