Четвърта глава.
1 Такива неща е казал Ератостен в първата си книга. А във втората той се заема със задачата да въведе поправки в географията; и заявява своите възгледи, в които, на свой ред, ако трябва да бъдат направени поправки, аз трябва да се заема с тази задача. Прочие, въвеждането на принципите на математиката и физиката в темата от негова страна е правилно; както и бележката му, че земята е сфероидна, също както и космоса, и е населена по цялата си изпъкналост, и други подобни неща. Но колкото до въпроса дали земята е толкова голяма, колкото той е казал, по-късни автори не са съгласни с него, нито одобряват предложените от него мерки.213 Все пак, когато Хипарх привързва небесните явления към различните обитаеми места, той използва и разстоянията, измерени от Ератостен по меридиана през Мерое, Александрия и Бористен,214 след като заявява, че те съвсем леко се отклоняват от истината. А в следващите разсъждения на Ератостен за формата на земята, когато обсъжда надълго и широко, че земята не само със своята течна природа е сфероидна, но и небето също, той като че ли говори за неща, които са неприсъщи за темата му; защото щеше да е достатъчно, ако го беше казал накратко.215
2 След това, когато определя ширината на обитаемия свят Ератостен твърди, че като се започне от Мерое и се измери меридиана минавщ през Мерое той е десет хиляди стадия до Александрия; оттам до Хелеспонта е около осем хиляди и сто стадия; след това до Бористен са пет хиляди; след това до (паралелния) кръг, минаващ през Туле (който според Питей е на шест дни плаване северно от Британия и е почти в замръзнало море) още около 11 500 стадия. Следователно, ако добавим още три хиляди и четиристотин стадия на юг от мерое, за да обхванем острова на египтяните,216 Кинамофора (страната, произвеждаща канела) и Тапробани,217 ще имаме тридесет и осем хиляди стадия.
3 Но нека да признаем другите разстояния, предложени от Ератостен; има достатъчно сведения, коит съвпадат с тях. Но кой човек със здрав разум би приел неговото разсктояние от Бористен до паралела през Туле? Защото онзи, който е разказал за Туле, Питей, е разобличен като един от най-големите лъжци, а и хора, които са виждали Британия и Йерне218 нищо не споменават за Туле, макар да говорят за други, малки острови около Британия; а самата Британия се изпъва успоредно на Келтика219 с дължина не повече от пет хиляди стадия и границите й се определят от срещулежащите й носове. И източният край на едната страна противостои на източния на другата, както и западния – на западния на другата; а източните им крайни точки са достатъчно близо една до друга, за да може човек от едната да види другата, имам предвид Кантион220 и устията на Рейн. Но Питей заявява, че дължината на Британия е над двайсет хиляди стадия и че Кантион е на няколко дни плаване от Келтика; и в описанието си на остимиите и на онова, което е отвъд Рейн, чак до скитите, той е описал районите съвсем лъжливо. Така че човек, който е казал толкова големи лъжи за известни райони едва ли, според мен, би могъл да каже истината за места, които не са познати на никого.
4 Хипарх и други автори приемат, че паралелът през устието на Бористен е същият, който минава и през Британия, поради това, че паралелът през Византион е същият като през Марсилия;221 защото каквото съотношение на стрелките на слънчевия часовник спрямо сянката е съобщил Питей за Марсилия, такова и Хипарх твърди, че е открил във Византион, по същото време на годината, което е упоменато от Питей. Но от Марсилия до центъра на Британия са не повече от четири хиляди стадия. Освен това, ако продължите на не повече от четири хиляди стадия на север от Британия, ще откриете почти необитаем район, който район би трябвало да е съседен на Йерне; тъй че в по-нататъшните райони, в които Ератостен поставя Туле, ще откриете вече необитаеми места. Но по силата на какво предположение е могъл да заяви, че разстоянието от паралела през Туле до това през устието на Бористен е 11 500 стадия, това не разбирам.
5 А след като е сбъркал ширината (на обитаемия свят), трябва да е сбъркал и с неговата дължина. Защото с това, че познатата дължина е над два пъти по-голяма от познатата ширина, са съгласни по-късните автори, както и най-образованите от по-ранните. Говоря за разстоянието от крайните точки на Индия до крайните точки на Иберия, което е двойно по-голямо, отколкото от Етиопия нагоре до паралела, минаващ през Йерне. Освен това, след като (Ератостен) е определил въпросната ширина, тази от крайна Етиопия до паралела на Туле, той увеличава дължината повече от полагащото се, за да я направи два пъти по-голяма от споменатата ширина. Тъй или иначе, той твърди, че най-тясната част на Индия до реката Инд е шестнадесет хиляди стадия [защото частта на Индия, протягаща се до крайните й носове я увеличава с още три хиляди стадия]; а разстоянието до Каспийските порти е четиринадесет хиляди; след това до Ефрат са десет хиляди, а от Ефрат до Нил пет хиляди, а от неговото Канобско устие са още хиляда и триста; след това до Картаген са тринадесет хиляди и петстотин; след това до Стълбовете са поне осем хиляди; т.е. с осем хиляди стадия над седемдесетте хиляди. Трябва освен това да добавим, казва той, издадеността на Европа извън Стълбовете, което е срещу Иберия и се протяга на не по-малко от три хиляди стадия; трябва също така да добавим носовете, но особено този на остимиите, наречен Кабайон,222 както и островите след него, най-външният от които, Уксисама,223 според Питей е на три дни път разстояние. И след като е споменал тези последни места, макар всички те с нищо да не добавят към дължината на обитаемия свят, той е добавил и съседните им райони и носовете, на оксимиите, на Уксисама и на всички острови, които изброява. Всъщност всички тези места се разполагат на север и са по-скоро част от Келтика, отколкото от Иберия, или по-скоро са измислени от Питей. И към упоменатите по-горе дължини добавя и други стадии, само за да не е ширината повече от половината дължина.
6 За да ни убеди още повече в това, че е “естествено” да заяви, че разстоянието от изток до запад е по-голямо, той казва, че е естествено дължината на обитаемия свят да е по-голяма и “както вече казах… по обяснението на математиците, (паралелът) оформя пълен кръг,224 като се затваря; така че ако не пречеше големината на Атлантическо море, бихме могли да плаваме от Иберия до Индия по същия паралел, по останалата част на кръга, т.е. останалата след като извадим гореспоменатата дължина,225 което е повече от една трета от целия кръг – ако е вярно, че кръгът, минаващ през Атина, по който направих изреждането на стадиите от Индия до Иберия, е с обиколка по-малко от двеста хиляди стадия.”226 Тук обаче Ератостен също търпи критика. Защото макар този аргумент да би могъл да се използва при разглеждането на умерената зона, сиреч нашата, от гледна точка на математиците, тъй като обитаемият свят е част от умерената зона… ние наричаме “обитаемия свят” онзи свят, който обитаваме и познаваме; но възможно е в същата тази умерена зона да има и два обитаеми свута, или и повече, и особено в близост до паралела през Атина, очертан през Атлантическото море. И занимавайки се със сфероидната форма на земята, той би могъл да получи същата критика като преди. А същевременно не спира да упреква Омир за същите тези неща.
7 По-нататък, след като казва, че съществува голям спор за континентите и че някои са ги разделили чрез реките, Нил и Танаис, определяйки ги като острови, докато други ги разделят чрез провлаците, между Каспийското и Понтийското море и между Червено море и Екрегма,227 и че вторите ги наричат полуострови, Ератостен заявява, че не вижда как би могъл да приключи този спор с практически резултат, но че той е присъщ само на хора, които се хранят от спорове, по Демокрит. Защото ако не съществуват точни граници, както е с Колитос и Мелите228, като каменни стълбове например, или ограждения, то можем само да кажем “Това е Колитос” и “Това е Мелите”, но няма да можем да посочим границите; това е причината и за споровете, които често възникват за разни райони, като споровете на аргосците и лакедемоните за Тюрея, и на атиняните и беотийците за Оропос. И че елините са назовали три континента погрешно, не от гледна точка на целия обитаем свят, а само своята си страна и онази, която лежи точно срещу тях, Кария, където днес обитават йонийците и непосредствените им съседи; но с времето, като напредвали все повече и се запознали с още и още страни, накрая са довели разделянето си до това, което сега. Прочие, дали първите хора, които са ги разделили на три, за да започна с последните му думи “да се храня от спорове”, не като Демокрит, а по маниера на Ератостен, са били тези “първи”, които са се постарали да отделят с границза своята страна от тази на карите, която лежи срещу тях? Или пък те са имали на ум само Елада и Кария, и малко от прилежащите им земи, без да са имали подобна представа за Европа, Азия или Либия, докато хората след тях, след като пропътували достатъчно по земята, за да създадат представата за обитаемия свят – не са ли тези хора, казвам аз, които са направили разделянето на три части? И как, моля, да не направят такова разделяне на света? И кой, когато говори за три части и нарича всяка от тях континент, няма същевременно и представа за цялото, от което прави своето разделяне на части? Но да допуснем, че той няма представа за обитаемия свят, но направи разделяне на някаква част от него – на каква част от обитаемия свят, питам аз, щеше да каже, че Азия е част, или Европа, или континентът изобщо? Тези неща Ератостен наистина ги е казал глупаво.
8 Още по-глупаво е, след като е казал че не вижда какъв практически резултат може да има от спора за границите, да сочи Колитос и Мелите, а след това да се връща на обратната страна на въпроса. Защото, ако войните за Тюрея и Оропос са причинени поради незнаене за границите, то разделянето на страните с граници е спор, водещ до практичен резултат. Или иска да каже, че в случая с районите или с народите е практично да се определят границите, а в случая с континентите е излишно? И все пак, отговарям аз, дори и тук не е по-малко практично; защото и по отношение на континентите е възможно да възникне противоречие, между големи владетели, например ако единият владее Азия, а другият Либия, на кого от двамата принадлежи всъщност Египет, в смисъл, така наречената територия на “Долен” Египет. Нещо повече, ако някой пренебрегне този пример поради неговата рядкост, все пак трябва да се каже, че континентите са разделени в процес на мащабно разделяне, което също е свързано с целия обитаем свят. Следвайки този принцип на разделяне, не трябва да се безпокоим от това, че онези, които са приели реките за разграничителни линии оставят някои райони без разграничителни линии, защото реките не стигат чак до океана и поради това не оставят континентите като острови.
9 А колкото до края на неговия труд, след като не одобрява онези, които разделят цялото множество на хората на елини и варвари, и на тези, които са съветвали Александър да се отнася с елините като с приятели, а с варварите като с врагове, казва, че би било по-добре да се правят такива разделения според добрите и лошите качества; защото не само мнозина от елините са лоши, но има много варвари с добри качества, например индусите и арианите, а още и римляните и картагенците, които имат толкова възхитителни управления. И това, казва той, е причината, поради която Александър, не обръщайки внимание на своите съветници, е приел с благоволение колкото е могло повече хора с добро име и им е правил благодеяния; като че ли онези, които са направили такова разделение, поставяйки някои хора в категорията на укоримите и други – в категорията на достойните за похвала, са го направили по някаква друга причина, а не защото у някои преобладава съобразяването със закона и нещата, присъщи на гражданското възпитание и разума, докато у други преобладават противоположните характеристики! И също тъй, Александър не е пренебрегнал съветите им, а по-скоро е възприел мнението им, и е направил онова, което е в същината на съвета им, а не в негово противоречие; защото се е съобразил с истинската идея на онези, които са го съветвали.
=============================================================
=============================================================
Към глава трета от книга първа
Към глава първа от книга втора
Антични автори 