Бележки по първа книга
1 Разделението на главите и абзаците е според изданието на Meineke, Strabonis geographica, 3 vols. Leipzig: Teubner, 1877.
2 т.е. продуктите на природата и на човешката дейност.
3 Африка.
4 Цитатите от Илиада и Одисея тук са предадени по преводите на Ал. Милев и Бл. Димитрова: Илиада. София, “Народна Култура”, 1971 г. и на Г. Батаклиев: Одисея. София, “Народна Култура”, 1981 г. В тези поетични преводи, разбира се, са възможни малки смислови отклонения от оригиналния текст.
5 Слънцето беше огряло полята с лъчите си нови,
от океана бездънен възлязло високо в небето.
(Ил. VII. 421.)
Яркият блясък на слънцето вдън океана потъна,
Влачейки тъмната нощ на земята богата и плодна.
(Ил. VIII. 485.)
6 Ил. V. 6.
7 В своето мнение Страбон често приписва на Омир много информация, с която великият поет е бил изцяло непознат. Това тук е добър пример, тъй като Иберия (дн. Испания) е била за Омир съвсем непозната територия.
8 Финикийският Херакъл, предшественик на гръцкия герой с две или три столетия. Неговият поход, доколкото е достоверен, се датира към XVII – XVI в. пр. Хр.
9 (Од. IV. 563 – 569.)
10 Други географи наричат Островите на блажените “Щастливите острови”. От описанието на Страбон става ясно, че намеква за Канарските острови. Но след като е сигурно, че Омир не е и чувал за тях, вероятно тези пасажи, цитирани от Страбон се отнасят за Елисийските полета в Кампания.
11 Маврузия за елините (Мавритания за римляните) включва днешния Алжир в Африка.
12 (Од. I. 23.)
13 (Ил. I, 423.) Древните наричат с името етиопци обитателите на вътрешна Африка, населението обитаващо Атлантическото крайбрежие и бреговете на Арабския залив. Страбон обяснява пасажа на Омир от тази гледна точка, но за географските познания на поета границата е била Средиземноморието, и народът, за който той споменава несъмнено са обитателите на южните части на Финикия, които по някое време били наричани етиопци. Трябва да се отбележи също така, че омировият “океан” често пъти означава Средиземно море, а понякога – вероятно р. Нил.
14 (Ил. XVIII, 487-489.); (в пазвата на океана едничка се не потопява) (Од. V. 275.)
15 Диоген Лаертски съобщава, че Талес е първият, който е запознал елините със съзвездието Малката мечка. Този философ е живял в VI в. пр. Хр. Името “фойнике” (финикийската), което то получило от елините е доказателство, че Талес дължи това знание на финикийците.
16 (Ил. XIII. 5-6). Съществуват мнения, че населението на Тракия е най-северното, познато за Омир. Той може би назовава това население “хипемолги” или “доящи кобили”, защото по негово време те са номадски народ. Страбон вероятно пресилва думите на поета в опита си да докаже, че е познавал скитите и сарматите.
17 (Ил. XIV. 200.)
18 Осемнадесета книга на Илиада.
19 Ил. XVIII. 399; Од. XX. 65.
20 (Од. XII. 105.) Според Gosselin, в този пасаж на Омир няма нищо, което да обосновава твърдението, че той е познавал океанския прилив и отлив; в Средиземно море той е почти неосезаем. В Еврип, разделящ остров Негропонт от Беотия, се наблюдава как водата тече в противоположни посоки няколко пъти на ден. Вероятно от това са се появили представите в Омировия епос. А постоянното течение на Хелеспонта, носещо водите на Черно море в Средиземно са накарали поета да мисли, че целият океан, или Средиземно море има едно постоянно течение, наподобяващо река.
21 Ил. VII. 422.
22 (Од. XII. l.)
23 Вероятно става дума за залив. Зле запазеният текст от Кратет (атински историк от I в. пр. Хр.) засяга началото на дванадесета книга на “Одисея”, описваща отпътуването на Одисей от Кимерия. Изследователи смятат, че омировите кимерийци са обитавали днешна Кампания бл. до ез. Авернус, където се е смятало, че е входът към Хадес. Тъй като тези места са разположени близо до залива на Неапол, разположен точно там, където е описано от Кратет, възможно е Омир да е имал предвид точно този залив.
24 Това, което Страбон нарича източната част на континента обхваща част от Индия между нос Коморин и Тана-серим, на запад до Сиам; повече от това не му е било познато.
25 Знанията на Страбон за западна Африка не стигат по-далече от н-с Нун, на ок. 1000 км. от Гибралтар.
26 Под юга се разбира цялата суша от Арабския залив или Червено море до нос Коморин.
27 От нос Finisterre до устието на р. Елба.
28 Скалите на Гибралтар и Цевта.
29 Планинско население на Таурус, между Ликия и Пизидия.
30 Планина в Йониа близо до р. Меандър и срещу о-в Самос.
31 Мраморно море.
32 Проливът, свързващ Черно море и Азовско море.
33 Съществува мнение, че кимерийците, за които говори Омир са били обитатели на Кампания, а не на Босфора.
34 (Од. XI. 15 – 19.)
35 р. Дунав.
36 Омирова Тракия включва днешна България и европейска Турция.
37 река в Тесалия, дн. Саламприя.
38 Дн. р. Вардар.
39 Теспротида в Епир, срещу Корфу.
40 Наречен по-късно Темса. Според някои, дн. Torre de Nocera е на мястото на древното селище.
41 Твърдението е погрешно, както бе отбелязано по-горе.
42 Този автор заема толкова значително място в труда на Страбон, че си заслужава да се каже малко повече за него. Ератостен от Кирена е роден в 276 г. пр. Хр. Ученик е на философа Аристон от Хиос, граматика Лизаний от Кирена и поета Калимах. Напуска Атина по покана на Птолемей Евергет, за да стане уредник на Александрийската библиотека. Там продължава работата си до управлението на Птолемей Епифан. Умира на 80 г. възраст в 196 г. пр. Хр., сляп и уморен от живота. Учен с многостранни познания и интереси. Геометър и астроном, в областта на математиката той открива способ за намиране на прости числа (Ератостеновото решето), построява прибор за решаване на задачи за удвояване на куба (мезолабий), занимава се с изучаване на средните величини. Полага основите на математическата география – на него принадлежи първото измерване на дъгата на меридиана. Занимава се с хронология, астрономия, филология (изследване на древните комедии), философия (диалога “Платон”) и музика.
От повечето му съчинения днес са запазени само фрагменти. Под негово име е запазен труд, озаглавен “Катасеуойзмой”, описващ съзвездията, митовете свързани с тях и звездите, които включват. Смята се обаче единодушно, че това е творба на по-късен автор.
43 Древните са разделяли земния глобус на ивици (зони) успоредни на екватора, които наричали “климата”. Ширината на всяка ивица се определяла от дължината на деня на слънцестоенето и така всяка намалявала на ширина колкото по-отдалечена е от екватора.
44 Букв. зоната спрямо екватора.
45 Вер. днешна Молдова и Украйна.
46 Дн. Франция, част от Швейцария и .
47 Тук, разбира се, терминът използван от Страбон е неуместен, тъй като “антиподите” на Индия и Иберия би трябвало да са в Южното полукълбо.
48 Под метеорология, от “метеорос” – висок, издигнат, се разбира описването и обясняването на явленията в атмосферата.
49 (Ил. VIII. 16.)
50 Племе в Тесалия, обитавало по бреговете на р. Пеней.
51 Ил. I. 270. Предишното име на Морея, и име по-древно от Пелопонес.
52 (Од. IV. 83-85.)
53 (Од. IV. 86.)
54 (Од. IV. 229.) Страбон, пропускайки да цитира продължението “фармака” (билки) донякъде променя смисъла на фразата.
55 (Ил. IX 383 сл.)
56 (Од. XXI. 26.)
57 “Хорография” е термин, означаващ описания на отделни страни и райони.
58 (Ил. II. 496.) Става дума за четири града в Беотия.
59 Под “либи” се имат предвид картагенците. Събитията, за които намеква Страбон могат да се намерят описани у Помпоний Мела и Валерий Максим, чиито описания обаче не съвпадат изцяло. В. Максим, цитиран по-късно от Сервий ни съобщава, че Ханибал, завръщайки се към Африка забелязал, че неговият навигатор Пелор повежда корабите покрай брега на Италия и подозирайки го в измяна заповядал да го екзекутират. В този момент не е знаел за намерението на Пелор да го преведе през протока на Месина, но след това, когато разбрал колко добър е този преход заповядал да издигнат паметник на нещастния пилот. В деветата си книга Страбон разказва историята на Салганей и паметника, който му е издигнат на бреговете на Негропонт.
60 Залива Зейтун.
61 Вж. предишната бележка по думата “клима”.
62 (Од. X. 190.)
63 Намекът тук е за теорията на Ксенофан от Колофон и неговия ученик Анаксимен, според които земята има форма на огромна планина, обитавана на върха, но чиито корени продължават надолу до безкрайност.
64 Вж. бел. 61.
65 perм tфn oњkлsewn.
66 В см. различния начин, по който се виждат небесните тела в различни части на земята.
67 (Од. X. 190.)
68 Това изречение е попълнена лакуна.
69 Страбон има предвид своето историческо съчинение, цитирано от Плутарх (Lucullus, 28, Sulla, 26). Този труд, от 34 книги, започвал оттам, където свършва “Всеобща история” на Полибий и вероятно продължавал до битката при Акциум.
70 р. Дунав.
71 р. Елба.
72 р. Днестър.
73 Азовско море.
74 Южен Кавказ.
75 Илюзията е за “стареца” Одисей, Од. XVIII.74.
76 Гръцката дума, използвана тук е от значение. “Парабазис” е част от Старата комедия, изцяло случайна и несвързана с основния сюжет.
77 Strab. 1.1.10.
78 Вж. Въведението, за 12 кн..
79 “Ейресионе” е маслинова (или лаврова) с първите плодове и се разнася с песнопения и благодарствени молитви.
80 Букв. “фразата”.
81 Вж. бел. 80.
82 Вж. бел. 80.
83 Разказване на нещо съчинено.
84 Съчиняването.
84а Платон, Закони II, b 663 E.
85 Женско чудовище.
86 Гигант, чиито очи Аполон извадил.
87 Женски таласъм, който поглъщал деца, известен в древните приказки за деца.
88 Пл. Кимара в Албания.
89 районът на Адриатическо море.
90 Зал. Салерно.
91 Името букв. означава “Тъмносини скали”.
92 Букв. “Бръскащи се скали”.
93 Странстващи скали.
94 Прекарайте мислена линия от север на юг, от гледната точка на наблюдение на поета (до Черно Море) през пл. Солими и през Египет, до етиопците на Океана южно от Египет. След това прекарайте такава линия от север на юг от гледната точка на наблюдение на Одисей (на неговия сал, зап. от Елада) до етиопците, живеещи на Океана право на юг от сала. Омир прехвърля Солими и техните планини от неговата гледна точка на юг на аналогична позиция за гледната точка на Одисей на юг. Също както тези планини за Омир се издигат на северната граница на Средиземноморието, така и за Одисей те се издигат на северната граница на Океана. Страбон отново засяга това l.2.28.
95 Нос Фаро, Сицилия.
96 Неаполския залив.
97 Зал. Салерно.
98 Т.е. н. Минерва.
99 О-в Джерба, на северния бряг на Африка.
100 Путеоли.
102 Страбон няма намерение да приписва на Омир знанието за “климата” (географските пояси) в техническия смисъл като у Хипарх, а само че му е познат общия принцип – това, че земната повърхност е извита.
103 Страбон възприема този пасаж като отнасящ се за географското положение на Итака, а не за топографията й. Така “ниско” следва да означава “до континента”, а “най-високо” – най-нагоре по (извитата) земна повърхност. А “тъмно” според Страбон означава “север”, не юг. Вж. 1.2.28 сл; и 10.2.12.
104 Зал. Сарос.
105 Североизток.
106 Югоизток.
107 Северозапад.
108 Югозапад.
109 Вж. Strab. 17.1.5.
110 Атлантическия океан.
111 Hdt. 2.5.
112 Кратет идентифицира границите на Океана с “горещата зона”.
113 Срв. “кривината на еклиптиката”, която сега е ок. 23 1/2°.
114 Спор. друго четене – Дирис, “варварското” название на пл. Атлас . Вж. Strab. 17.3.2.
115 Север.
116 Т.е. по линията изток-запад, начертана от югоизточната точка на небето към югозападнатаhat is,
117 Срв. Strab. 10.2.11 сл.
118 Срв. 1.2.10 и бел.
119 Средиземно море.
120 Hdt. 2.5.
121 Срв. Strab. 15.1.16.
122 Срв. Strab. 1.2.3.
123 Съотв. Аристарх и Кратет.
124 В смисъл, че в първия случай “от небето течаща” е използвано в букв. смисъл, “падаща от небето” и се отнася за особено стръмно спускане, докато втория епитетът има отно.шение към обема и продължителността на водния поток. 125 Фригийски роб е бил пословично за страхливец.
126 Вж. Strab. 17.1.25; Също Hdt, 2.158, и 4.39.
127 Т. нар. “Арабия Феликс”, източно от Червено море. Страбон определя местоположението й в 16.3.1.
128 Троглодитите на западната страна на Арабския залив (1.1.3).
129 Вж. Strab. 16.2.21.
130 Вж. Strab. 16.2.1.
131 Вж. Strab. 17.1.46.
132 Od. 4.126.
133 Od. 9.182.
134 Od. 4.84.
135 Дн. Наретун.
136 Вж. Въведението, за кн. 12.
137 Влизане в земята.
138 Обитатели на пекери.
139 Хермес.
140 “фойникс”, т.е. червен.
141 Напр. Софокъл и Еврипид.
142 Тези цитати са от изгубени произведения, макар че Есхил в “Прометей” 804 също споменава за някакви “еднооки” хора..
143 Деимах, Мегастен, Онесикрит, Неарх и др. Вж. Strab. 2.1.9.
144 Сиреч три пъти на ден.
145 О-в Гозо южно от Сицилия, който Калимах превръща в острова на Калипсо.
146 Strab. 1.2.9 сл.
147 Кибела. Вж. Strab. 10.3.12‑13.
148 Вж. Strab. 11.2.16‑18.
149 Еети е патроним на една династия на колхидски царе. Срв. Xen. Anab. 5.6.37.
150 За това светилище и за Иберия (източно от Колхида) вж. Strab. 11.2.18.
151 “Сияен”, епитет на Аполон. За да спаси Аргонавтите, той направил така, че о-в Анафе (дн. Нанфи) да се издигне от морето. Аргонавтите издигнали храм на “Аполон Айглет”.
152 В Кирена. Вж. Strab. 8.3.19.
153 Тесалия. Вж. Страб. 9.5.23.
154 Вж. Strab. 5.1.9.
155 р. Дунав.
156 Od. 12.70.
157 Od. 11.70; 12.3. Омировото “Еея” (дома на Кирка) било изобретено на основата на “Ея”, което му е било познато. Страбон намеква за същото в 1.2.10.
158 Тъй като Антифан от Берга, в Тракия, бил типичен автор на измислени истории, “бергеец” се превърнало в нарицателно за подобни автори. За Евхемер не е сигурно дали е от Месена в Сицилия или от Месена в Пелопонес. Извършил е продължителни пътувания по нареждане на Касандър, царя на Македония (316‑297 пр. Хр.). В своя труд “Свещена история” е направил описание на пътуванията си, изпълнени с чудеса и измислици и на базата на различни надписи, които твърди, че е видял, се е опитал да рационализира цялата система на древногръцката митология.
159 Страбон използва думата по-скоро в смисъл на “обла”, а не в геометричния. (Срв. Strab. 2.5.5)
160 Западната страна.
161 Вж. Strab. 7.6.1.
162 Вж. Strab 7.4.5.
163 Биркет-ел-Керун. Вж. Strab. 17.1.35.
164 Гибралтар. Вж. Strab. 3.5.5.
165 Тоест, течението на Средиземно море би трябвало да бъде към Атлантика така, както течението на Евксин е към Егейско море, и количеството на двата притока трябва да е пропорционално на получените наноси.
166 Страбон е приел, че дъното е било по-високо.
167 В 1.3.4. Страбон нарича Стратон “физика”.
168 Трябва да отвори пътя си постепенно. Следващият пример, свързан с поведението на вълните не означава, че наносът не може рано или късно да се насложи по цялото дъно на морето – възможност, призната от Страбон в 1.3.9.
169 Катарзис: термин, използван обикновено в смисъл на: (1) прочистване на душата чрез жертвоприношение; (2) прочистващият ефект на трагедията над емоциите; (3) медицински термин за различни видове прочиствания на тялото.
170 Но срв. 6.1.6, където Страбон отново обсъжда тази тема и оставя друго впечатление.
171 Глава първа, Теорема втора: “При всяко течно тяло в съвършен покой, повърхността е сфероидна и има същия център като земята.” Архимед казва “сфероидна” (заоблена), а не “сферична” (кълбовидна), както го цитира Страбон; но Архимед използва този термин в буквалния, а не в геометричния смисъл, и терминът е еквивалентен на “сферичен”, когато е приложен спрямо “течно тяло в съвършен покой.”
172 Питагорейска доктрина: “Телата на четирите елемента (вода, земя, въздух и огън) са сферични, с изключение само на огъня, чиято форма е конична” (Plutarch, De Placitis Philosophorum 1.14).
173 Малък град в Египет между Пелузион и пл. Касий; не е арабската Герра.
174 Атлантика и Средиземноморието.
175 Т.е. заливите на Коринт и Егина, съответно на запад и на изток от Коринтския провлак.
176 Т.е. Оракулът на Амон, вж. 1.3.4.
177 Делфинът за древните елини е бил символът на пристанищен град. Възможно е пратениците от Кирена да са издигнали делфин като символ на своя град и това да няма отношение към въпроса дали оракулът на Амон е бил или не е бил някога на морския бряг.
178 р. Дунав.
179 Срв. “Nil admirari” (на нищо да не се учудваш) на Хораций (Epist. 6). Също Strab. 1.3.21; и Cicero, De Finibus 5.8.23 и 5.29.87. Стоическите философи са придавали голямо значение на добродетелта “не-учудване на нищо”. Настоящата цел на Страбон е, като натрупа примери с удивителни явления да подсили тази добродетел в изучаващите география и по този начин да премахне съмнението и да окуражи научния дух.
180 1.3.9.
181 Посейдон, “Пазещия безопасността” на пътуващите по море и на земните основи.
182 Вж. 13.1.43, където Страбон отново говори за тези извори.
183 Срв. Суецкия канал.
184 Strab. 1.3.4.
185 От “Перан”.
186 Ибик казва: “подбрани от ръце на смъртни.”
187 И двете в Ахея. Земетресението се е случило в 373 г. пр. Хр.
188 Би трябвало да очакваме, че Страбон ще каже “Саронически” залив. Формата, която другаде дава за Хермионския залив (вж. 8.6.1), описвайки го като достигащ на север чак до Егина и територията на Епидавър наистина е странна; но според това негово определение, Метоне е в рамките на Хермионския залив.
189 В Беотия (ез. Тополия).
190 В Тракия (ез. Лагос).
191 Другото име на Даскилитида (вж. 13.1.19). И по всяка вероятност не е днешното ез. Маниада или т.н. Абулония, а трето езеро, което е изчезнало.
192 2.10.
193 Астерида се намира “между Итака и скалистия Самос” според Омир; но учените досега не са я идентифицирали.
194 Т.е. островът срещу Исса (Лесбос) е бил наречен Антиса (срещу-Исса).
195 Вж. Strab. 8.8.4.
196 Коренът на използвания глагол е “рег/раг” (разкъсвам).
197 Между Евбея и Локрида.
198 Нос в северозападна Евбея, срещу Локрида.
199 Град в северозападна Евбея.
200 Град в североизточна Евбея.
201 Местата, упоменати в този параграф, освен Аталанта, са на континентална Елада, повече или по-малко в близост до Евбейско море.
202 Диодор (12.59) казва, че Аталанта някога е представлявала полуостров, и че е бил откъснат от континента от земетресение, макар да не сочи събитието, упоменато от Страбон. И двамата очевидно имат предвид земетресението от 426 г. пр. Хр..
203 Вж. параграф 16 горе.
204 Т.е. “западни” за разлика от новите, “източни”, Иберия оттатък Понта.
205 Срв. “венети”; и вж. Strab. 5.1.4.
206 Кимерийски цар.
207 В параграф 16 се отклони от реда на критиката, следван от Ератостен.
208 Hdt. 4.36.
209 Хората, живеещи отвъд Борей (северния вятър).
210 Хората отвъд Нот (южния вятър).
211 Букв. “борейски”
212 Букв. “нотийски”
213 252 000 стадия по обиколката на екватора. Вж. Strab. 2.5.7
214 р. Днепър; Страбон, както обикновено, има предвид устието на реката.
215 Страбон има предвид, че хипотезите на физиката и астрономията трябва без уговорки да се въприемат от географите. Срв. Strab. 2.5.2
216 На други места Страбон говори за този остров като за “острова на египтяните бегълци.” Вж. Strab. 2.5.14; 16.4.8; 17.1.2. Също Plin. Nat. Hist. 6.35
217 Цейлон.
218 Ирландия.
219 дн. Франция, грубо.
220 Кент.
221 Марсилия.
222 Или Габеон (Ptol. 2.8.1); явно Pointe du Raz.
223 Ушант (Уесант); Аксантос на Plin. Nat. Hist. 4.16.
224 За обитаемия свят се мисли като за дъга, която при продължението й образува кръг. Дори Аристотел обсъжда въпроса дали обитаемият свят, по дължината си, би могъл да се свърже с дъга, изчертана от Испания на запад до Индия (Meteor. 2.5.13).
225 Ератостен има предвид под “упоменатото преди разстояние” дължината на обитаения свят, 77,800 стадия.
226 Много учени са приели, че паралелът на Ератостен, за който се говори тук, минава на 25 450 стадия северно от екватора, което би трябвало да е на 36°21/25 1/2//. В такъв случай обиколката на този паралел се оказва 202 945 стадии – ако отчетем към градуса 700 стадия по метода на Ератостен. Но Страбон не цитира Ератостен за една част от разстоянието (от екватора до южната граница на обитаемия свят), а 25 450 се получава само при изчислението, основаващо се на едно изказване на Птолемей (Mathematica Syntaxis 1.10), където Птолемей се позовава на преценката на Ератостен за разстоянието между тропиците. Тази преценка е неточна, както и настоящата; но дори с грубите си пресмятания, Ератостен обикновено е близо до истината.
227 Буквално “Разлома”, оттока на ез. Сирбонида в Средиземно море.
228 Атически деми.
========================================================
Към глава първа от книга първа
Към глава втора от книга първа
Към глава трета от книга първа
Към глава четвърта от книга първа
Антични автори 