Страбон, География – кн. 2 – 1

Втора книга

Резюме

Във втората съди буквално и по ред писаното от Ератостен и изобличава нещата, които не са казани, изтълкувани или отхвърлени правилно. И напада Хипарх, като приема възгледи на Ератостен. И накрая дава сбито изложение и преглед на целия труд, т.е. на географското описание.

Първа глава

1 В третата книга на своята “География” Ератостен, установявайки картата на обитаемия свят, я разделя на две части с линия, начертана от запад на изток, успоредна на екватора; а за краища на тази линия той приема на запад Стълбовете на Херакъл, а на изток – носовете и най-далечните върхове на планините, оформящи северната граница на Индия. Изчертава линията от Стълбовете през Сицилийския провлак и също така през южните носове на Пелопонес и Атика, до Родос и Исийския залив. До тази точка, казва, линията минава през морето и прилежащите му континенти [и наистина цялото Средиземно море се изпъва по дължина по тази линия до Киликия]; оттам линията продължава в приблизително права посока покрай цялата верига на планината Тавър до Индия; цащото Тавър се изпъва в права линия с морето, започващо при Стълбовете разделя по дължина Азия на две части, правейки едната част северна, а другата южна; така че по еднакъв начин и Тавър, и Морето от Стълбовете до Тавър са разположени по паралела на Атина.

2 След като Ератостен е заявил това, смята, че трябва обезателно да поправи старата географска карта; защото според нея, казва той, източните части на планините се отклоняват в значителна степен на север, а самата Индия е нарисувана редом с нея и се оказва, че заема повече северно положение, отколкото би трябвало. Като доказателство за това, той предлага първо следния аргумент: най-южните носове на Индия се издигат потивоположно на1 районите на Мерое, с което са съгласни много автори, съдейки както от климатичните условия, така и по небесните явления; а от носовете до най-северните райони на Индия при планината Кавказ, Патрокъл, мъжът, който най много заслужава доверието ни, както заради репутацията си, така и защото не е несведущ в географията, казва, че разстоянието е петнадесет хиляди стадия; но, разбира се, разстоянието от Мерое до паралела на Атина е приблизително същото; и следователно, северните части на Индия, след като се свързват с планината Кавказ,2 свършват при този паралел.

3 Друго доказателство, което предлага, е следното: разстоянието от залива на Исос до Понтийското море е около три хиляди стадия, ако тръгнете на север и местата при Амисос и Синопе, като същото разстояние приписва на ширината на планините; а от Амисос, ако тръгнете към равноденствения изгрев, първо стигате до Колхида; а след това стигате до прохода, който ви отвежда до Хирканското море3 и пътя след това, който води до Бактра и до скитите по-натам, като планината ви оставя отдясно, и тази линия, ако се прокара на запад от Амисос, минава през Пропонтида и Хелеспонта, а от Мерое до Хелеспонта са не повече от осемнадесет хиляди стадия, разстояние колкото от южната страна на Индия до частите при бактрийците, ако сме добавили три хиляди стадия към петнадесетте хиляди, някои от които са на ширината на планините, а други – на Индия.

4 Колкото до това изявление на Ератостен, Хипарх му противоречи, като отхвърля доказателствата. На първо място, казва той, Патрокъл не е благонадежден, тъй като свидетелства срещу него привеждат двама души, Деимах и Мегастен, които казват, че на някои места разстоянието е двадесет хиляди стадия, а на други места е тридесет хиляди; тъй че поне тези двама души са заявили това, а и старите карти са съгласни с това. Невероятно е, разбира се, смята той, че трябва да се доверим само на Патрокъл, отхвърляйки онези, чиито свидетелства срещу него са толкова силни, и да поправяме старите карти по самата същина на проблема, вместо да ги оставим както са, докато не получим по-благонадеждни сведения за тях.

5 Смятам, че тези разсъждения на Хипарх заслужават упреци на много основания. На първо място, макар Ератостен да е използвал много свидетелства, той казва, че е използвал само едно – това на Патрокъл. Кои, прочие, са тези, които са потвърдили, че южните носове на Индия се издигат срещу Мерое? И кои са казали, че разстоянието от Мерое до паралела на Атина е такова? И кои са хората, които са дали ширината на планината Тавър, или тези, които са казали, че разстоянието от Киликия до Амисос е същото? И кои са казали, по отношение на пътя от Амисос през Колхида и Хиркания до Бактрия и земите отвъд Бактрия, стигащи до източното море, че е успореден на планините, които остават от дясната ти страна? Или по отношение на пътя на запад, продължаващ по тази линия, че е към Пропонтида и Хелеспонта? Ами, Ератостен приема всички тези неща като действително установени от свидетелствата на хора, които са били в тези райони, защото е чел много исторически трудове, с които е бил добре снабден, ако е разполагал с такава библиотека, каквато Хипарх твърди, че е имал.4

6 По-нататък, самата достоверност на Патрокъл се основава на много свидетелства; имам предвид царете5, които са му доверили толкова власт; хората, които са го следвали ш които самият Хипарх изрежда по име; защото свидетелствата на неговите подчинени са доказателство за твърденията на Патрокъл. Нито пък следното му твърдение е недостоверно, това, че участвалите в похода на Александър са добили само бегла информация за всичко, но самият Александър е направил точни проучвания, тъй като хората най-добре запознати със страната са му я описали цялостно; и това описание по-късно било представено на Патрокъл (както казва самият той) от Ксенокъл, ковчежника на Александър.

7 По-нататък, във втората си книга Хипарх казва, че самият Ератостен отхвърля достоверността на Патрокъл поради неговото разногласие с Мегастен за дължината на Индия в северната й част, която Мегастен определя на шестнадесет хиляди стадия, докато Патрокъл твърди, че е с хиляда по-малко; защото (Ератостен), позовавайки се на един итинерарий (описание на пътя), не се доверява и на двамата заради разногласието им и се придържа към това пътеописание. Следователно, казва (Хипарх), ако Патрокъл е недоверчив по този въпрос заради противоречието, макар разликата да е само някакви хиляда стадия, колко повече не би трябвало да се доверяваме на него, след като разликата е осем хиляди стадия, отколкото на двама души, които при това да съгласни помежду си; защото и двамата сочат ширината на Индия като двадесет хиляди стадии, докато Патрокъл я определя на дванадесет хиляди?

8 Моят отговор е, че Ератостен е намерил грешка не само в различието с Мегастен, но и когато сравнява тяхното противоречие със съгласуваността и достоверността на итинерария. И все пак, не би трябвало да се изненадваме, ако едно нещо се окаже по-достоверно от друго достоверно нещо, и ако се доверяваме на едного за някои неща, но не му вярваме за други, след като друг източник е предложил по-убедителни данни. Също тъй смешно е да смятаме, че количеството, в което си противоречат източниците прави двете страни в противоречието по-малко благонадеждни. Напротив, това е по-вероятно, когато разликата е малка; защото ако противоречието е незначително, то по-вероятно е да се получи грешка, и то не само от обикновени автори, но и от онези, които стоят някак по-горе от останалите. Но когато разликата е значителна, то обикновеният автор е по-вероятно да сгреши, докато ученият е по-малко вероятно да го направи, и по тази причина по-скоро ще се доверят на него.

9 Впрочем всички, които са писали за Индия са се оказали в основни линии лъже-описатели, но в най-голяма степен Деимах, след него е Мегастен, после Онесикрит и Неарх, и други подобни автори, които започват да говорят нещо вярно, но заеквайки за истината. Самият аз също имах възможността да забележа в подробности този факт, докато пишех “Делата на Александър”.6 Но Деимах и Мегастен особено са заслужили да не им се вярва. Защото те са тия, които ни разправят за “хора, които спят в ушите си”, за “безусти хора” и за “безноси хора”, и за “еднооки хора”, “дългокраки хора”, “хора с обърнати наопаки пръсти”; и те са съживили разказа на Омир за битката между жеравите и пигмеите, които според тях били високи три педи. Те също така ни говорят за мравки, копаещи злато и за Панове с клинообразни глави; и за змии, които поглъщали цели волове и елени, направо с рогата; неща, за които един – друг се изобличават, както го е показал и Ератостен. Защото макар да са били пратени като посланици в Палимботра, Мегастен при Сандрокот, а Деимах при Алитрохад, сина на Сандрокот, все пак, като възпоминания за пребиваването си в странство са ни оставили подобни писания, подтикнати и аз не знам от какмо. Патрокъл обаче в никакъв случай не е такъв. А също и другите извори, които е използвал Ератостен, не са лишени от достоверност.

10 7 … ако меридианът през Родос и Византион е правилно начертан, то тогава и този през Киликия и Амисос ще е правилно начертан; защото от много наблюдения е видно, че те са успоредни и не се пресичат нито в едната, нито в другата посока.8

11 А че плаването от Амисос до Колхида е в посоката на равноденствения изгрев9 го доказват ветровете, сезоните и реколтите, както и самите слънчеви изгреви; Същото е и с прохода, водещ до Каспийско море, както и пътя оттам до Бактра. Защото много често нагледното и съгласуването на всички свидетелства са по-достоверни от един инструмент,10 след като и самият Хипарх, приемайки, че линията от Стълбовете до Киликия е права и в посока на равноденствения изгрев, не е зависел изцяло от инструментите и от геометричните изчисления, а за цялата линия от Стълбовете до Протока11 се е доверил на моряците. Тъй че и това негово твърдение не е добро, когато казва: “След като не можем да кажем какво е съотношението между най-дългия и най-късия ден, или на гномона спрямо сянката покрай планинските склонове от Киликия до Индия, не можем да определим и дали отклонението на планинската верига е в успоредна линия,12 но трябва да оставим тази линия неизправена, да я запазим закривена, както я показват ранните карти.” Защото на първо място “не можем да кажем” е същото като “въздържаме се от мнение”, а който се въздържа от мнение, не се накланя нито на едната, нито на другата страна; но когато Хипарх ни увещава да оставим линията както са я показали древните, то той се накланя към тази страна. Същия курс той би “запазил”, ако ни посъветва изобщо да не се занимаваме с география; защото по същия начин “не можем да кажем”13 и разположението на други планини – например планините на алпите, пиренеите, на траките, илирите и германите. Но кой би сметнал, че старите географи са по-достоверни от по-новите, след като в своите карти древните са допуснали всички онези грешки, за които Ератостен с основание ги е обвинил, и нито на една от тези грешки Хипарх не е възразил?

12 Следващите бележки (на Хипарх) също са пълни с големи мъчнотии. Вижте например колко нелепости биха възникнали, ако човек не отхвърли твърдението, че южните носове на Индия се издигат срещу14 районите на Мерое, или твърдението, че разстоянието от Мерое до протока при Византион е около осемнадесет хиляди стадия, и в същото време трябва да направи разстоянието от южна Индия до планините трийсет хиляди стадия. На първо място, ако паралелът, минаващ през Византиян е същият като този, който минава през Марсилия, както е заявил Хипарх, доверявайки се на Питей, и че меридианът, минаващ през Византион е същият като този, който минава през Бористен, което изглежда Хипарх също одобрява, и ако приеме също така твърдението, че разстоянието от Бизантион до Бористен е три хиляди и седемстотин стадия, то това последно число би било броят на стадиите от Марсилия до паралела, минаващ през Бористен;15 който паралел, разбира се, би продължил през крайбрежието на Келтика, защото ако продължите същия брой стадии през Келтика, стигате до океана.16

13 Също така, страната на канелата е най-отдалечената обитавана страна на юг, както знаем, и след като според самия Хипарх паралелът, минаващ през нея е началото на умерената зона и на обитаемия свят, и е отдалечен от екватора на около осем хиляди и осемстотин стадия; и по-натам, след като, както казва Хипарх, паралелът през Бористен е на трийсет и четири хиляди стадия от екватора, то то ще останат двадесет и пет хиляди и двеста стадия за разстоянието от паралела, разделящ горещия от умерения пояс до паралела, минаващ през Бористен и крайбрежието на Келтика. При все това, днес за най-далечно плаване от Келтика на север се смята пътят до Йерне,17 който остров не само е отвъд Британика, но е толкова окаяно място за живеене заради студа, че районите отвъд него се смятат за необитаеми. А Йерне според него е не повече от пет хиляди стадия от Келтика; така че общо-взето ширината на обитаемия свят би се получила някъде около трийсет хиляди стадия.

14 Но нека се прехвърлим на земята, разположена срещу Страната на канелата и лежаща на изток на същия паралел. Това е край Тапробане.18 Имаме много сигурни сведения, че Тапробане представлява голям остров в открито море, разположен южно от Индия. Изпъва се по дължина към Етиопия на протежение от над пет хиляди стадия, както твърдят, внасят много слонова кост на тържищата в Индия, а също така и коруби на костенурка и други стоки. Ако припишем на този остров ширина, пропорционална на дължината му и ако добавим разстоянието по море между него и Индия, то сумата ще представлява разстояние от не по-малко от три хиляди стадия, колкото е разстоянието от границата на обитаемия свят до Мерое, ако носовете на Индия се издигат срещу Мерое. Но по-достоверно е да поставим повече от три хиляди стадия. Така че ако добавим тези три хиляди стадия към тридесетте хиляди стадия, които Деимах дава като разстоянието до прохода, водещ към бактрите и согдианите, то всички тези народи би трябвало да изпаднат извън обитаемия свят и умерената зона. Кой, прочие, би дръзнал да твърди това, след като чете, че както древните, така и съвременните автори говорят за умерен климат и плодородие, най-напред на северна Индия, а сетне и на Хиркания и Ария, а след тях по ред – и на Маргиана и Бактриана? Защото макар всички тези страни да са редом до северната страна на планината Тавър и макар Бактриана най-малкото да е близо до прохода, водещ към Индия, все пак те се радват на такова благоденствие, че трябва да са много далече от необитаемата част на света. За Хиркания поне твърдят, че лозата произвежда една метрета вино19, смокинята дава шейсет медимни плод,20 житото израства отново от зърното, останало в угарта, пчелите правят кошерите си в дърветата, а медът капе от листата; и това е вярно също и за Матиана, провинция на Мидия, и за Скасене и за Араксене, райони на Армения. Но с последните не е толкова удивително, след като те наистина се намират по на юг от Хиркания и превъзхождат останалата част от страната по умереност на климата; но в случая с Хиркания е още по-удивително. А в Маргиана, казват, често се оказвало, че стволът на лозата може да се обхване само от двама мъже с разперени ръце, и че гроздът е дълъг два лакътя. И казват, че Ария подобна на нея, а дори и я превъзхождала с добрата винена реколта, тъй като там виното го пазели в продължение на три поколения в ненасмолени делви; и че Бактриана, която е гранична на Ария, също произвежда всичко, освен зехтин.

15 Но ако всички части на тези места, които са високи и планински, са и студени, това не би трябвало да ни учудва; защото дори в южните ширини планините са студени, и като цяло всички високи земи са студени, дори да са равнинни. Прочие, в Кападокия районите до Евксин са много по на север, отколкото тези до Тавър; но Багадания, огромна равнина, падаща между планината Аргей21 и Тавъра много рядко, ако изобщо, ражда плодове, макар да е на три хиляди стадия южно от Понтийското море, докато окрайнините на Синопе, Амисос и по-голямата част на Фанарея са засадени с маслинови дървета. И реката Оксос, която разделя Бактриана от Согдиана е толкова лесна за плаване, както казват, че индийската стока, спусната от планините до нея лесно стига до Хирканско море, а от там по реките – до следващите райони, чак до Понта.22

16 А би ли могъл човек да намери такива благоприятни условия около Бористен или в частта на Келтика, прилежаща до океана, където лозата или изобщо не расте, или не ражда плодове? В по-южните райони на тези страни, както по Средиземно море, така и в местата покрай Боспора, лозата ражда плод, но гроздето е дребно, а лозите ги зариват зиме.23 При устието на Меотида мразът е толкова лют, че на едно място, където зиме стратегът на Митридат победил варварите в конно сражение, водено на леда, пак там, лете, когато снегът се стопил, той разбил същите варвари в морско сражение.24 Ератостен привежда също така и следната епиграма от храма на Асклепий в Пантикапей25, която била написана на бронзова делва, която се пръснала при замръзване: “Ако някой човек не вярва какво става при нас, нека погледне тази хидрия и разбере истината; която делва не толкова като добър дар на бога, но като пример за нашите люти зими бе посветена от жреца Стратий.” Следователно, след като климатичните условия в изброените райони (на Азия) не могат да бъдат сравнени дори с тези при Бористен, а дори и с тези при Амисос и Синопе [за които места човек би могъл да каже, че са с по-умерен климат, отколкото при Боспора], то тези места трудно биха могли да се прехвърлят на същия паралел с тези при Боспора и най-северните келти. Всъщност тези райони трудно биха могли да са на същата ширина като районите при Амисос, Синопе, Бизантион и Марсилия, за които е прието, че са на три хиляди и седемстотин стадия по на юг от Бористен и келтите.

17 Ако Деимах и последователите му добавят към тридесетте хиляди стадия разстоянието до Тапробане и до границата на горещата зона, която трябва да се постави на не по-малко от четири хиляди стадия,26 извън обитаемия свят в районите, които са на тридесет и четири хиляди стадия от горещата зона – броя стадии, които Хипарх дава като разстояние от екватора до Бористен. И така Бактрия и Ария ще бъдат изхвърлени в региона, който е а осем хиляди и осемстатин стадия по на север от Бористен и Келтика – броя стадии, с които екватора отстои на юг от кръга, разделящ горещата зона от умерената; а този кръг, каксто казваме, общо взето се очертава през страната на канелата. Аз лично изтъквах, че местата отвъд Келтика до Йерне са слабо обитавани и че това разстояние е не повече от пет хиляди стадия;27 но с това твърдение Деимах приема, че съществува обитаем пояс с ширина от три хиляди и осемстотин стадия още по на север от Йерне. Така Бактра ще се окаже на значително разстояние още по на север, дори от устието на Каспийсдко или Хирканско море; а това устие28 е на около шест хиляди стадия от най-вътрешната част на Каспийско море и от Армения и Мидийските планини, и изглежда, че е по на север от самата крайбрежна линия до Индия, и предлага удобен маршрут за плаване от Индия, според Патрокъл, който някога е бил управител на тези райони. Съответно, Бактриана се простира още по натам,29 на протежение от хиляда стадия на север. Но скитските племена влбадеят много по-голяма територия от Бактриана, отвъд нея и свършват при северното море;30 а те, макар да са номади, все пак успяват да живеят там. Следователно как, след като дори Бактра е изхвърлена извън обитаемия свят, би могло това разстояние от Кавказ до северното море, измерено по меридиана през Бактра, да е малко повече от четири хиляди стадия?31 Ако тези стадии бъдат добавени към стадиите, пресметнати от Йерне до северните райони,32 то цялото разстояние през необитаемия район, пресметнато през Йерне, прави седем хиляди и осемстотин стадия. Но ако се оставят четирите хиляди стадия, то най-малкото частите на Бактриана, които прилежат до Кавказ33 ще се окажат по на север от Йерне с три хиляди и осемстотин стадия, и по на север от Келтика и Бористен с осем хиляди и осемстотин стадия.

18 34 Хипарх във всеки случай твърди, че при Бористен и Келтика през летните нощи слънчевата светлина свети смътно, като се придвижва от запад на изток, и че през зимното слънцестоене слънцето се издига най-много на девет лакти;35 и че при хората, които са на шест хиляди и триста стадия на север от Марсилия, хората, които обитават на две хиляди и петстотин стадия от келтите и които Хипарх приема, че също са келти, макар че според мен те са британи, това явление е още по-откроимо; и че в зимните дни там36 слънцето се извисява едва на шест лакти, и едва на четири лакти на девет хиляди и сто стадия от Марсилия, и на по-малко от три лакти сред хората, които живеят отвъд тях, които, според моя аргумент, ще се паднат много по на север от Йерне. Но Хипарх, доверявайки се на Питей, поставя тази обитаема страна в регионите, които са по на юг от Британия37 и казва, че най-дългият ден там е деветнадесет равноденствени часа,38 но най-дългият ден има осемнадесет часа, където слънцето се издига само на четири лакти; и тези хора39 според него са отдалечени от Марсилия на девет хиляди и сто стадия; откъдето излиза, че най-южните от британите са по на север от този народ. Впрочем, те ске намират или на същия паралел като бактрите, обитаващи близо до Кавказ, или на някой близък до него паралел, защото, както вече изтъкнах, според Деимах и неговите последователи резултатът ни ще бъде, че бактрите, живеещи близо до Кавказ са по на север от Йерне с три хиляди и осемстотин стадия; и ако тези стадии се добавят към стадиите от Марсилия до Йерне, ще получим дванадесет хиляди и петстотин стадия. Кой впрочем е съобщавал, че в тези райони [имам предвид районите около Бактра] за такава дължина на най-дългите дни, или за такава меридианна височина на слънцето по време на зимното слънцестоене? Ами всички такива неща са явни за окото дори на един необразован човек и не се нуждаят от математически изчисления; тъй че много хора, както старите писатели на персийската история, така и техните наследници от наше време щяха да ги отразят. И как би могло споменатото по-горе40 благоденствие на тези райони да се съгласува с такива небесни явления?41 Тъй че от казаното от мен е явно колко “мъдро” Хипарх отхвърля доказателството на Ератостен на основание на това, че вторият, макар предметите за изясняване да са равносилни е приел това, за което се пита за даденост, в подкрепа на самото доказателство.42

19 И отново, там, където (Ератостен) иска да докаже, че Деимах е несведущ и неопитен в подобни неща. Защото според него Деимах смята, че Индия се намира между есенното равноденствие и зимния тропик,43 и оспорва твърдението на Мегастен, че в южните райони на Индия Мечките залязват и сенките падат в противоположни посоки,44 като заявява, че нито едно от тези две явления не се наблюдава никъде в Индия; и тъй, казва Ератостен, когато Деимах твърди това, той се изказва невежо, защото е чисто невежество да се мисли, че есенното равноденствие се различава от пролетното по разстояние от тропика, защото и кръгът45 и слънчевият изгрев са едни и същи при равноденствията; и тъй като разстоянието между земния тропик и екватора, между които Деимах поставя Индия, е показано с измерването на земята, че е много по-малко от двадесет хиляди стадия,46 резултатът би бил, дори според самия Деимах, точно както Ератостен смята, а не както мисли Деимах. Защото ако Индия беше двадесет, или чак тридесет хиляди стадия на ширина, то тя не би се побрала в такова пространство.47 Но ако Индия е с ширината, която Ератостен й е дал, тя би се побрала; и това също е белег за невежеството на Деимах, да твърди, че в никоя част на Индия Мечките не залязват или сенките не падат в противоположни посоки, след като, ако продължите само на пет хиляди стадия южно от Александрия, явлението веднага се появява. Така че Хипарх отново треши, като поправя Ератостен в това му твърдение, защото на първо място той тълкува думите на Деимах като “летния тропик” вместо “зимния тропик”, и защото, на второ място, защото смята, че не би трябвало да използваме като извор за математическо доказателство човек неверсиран в астрономията, все едно, че Ератостен е привел в оборването на твърдението на Деимех това на друг автор, а не е приложил просто обичайния метод, използван в отговор на хора, които говорят несъстоятелно. Защото един от начините да се оборят хора, които глупаво противоречат е като се покаже, че самото твърдение, което правят, каквото и да е то, потвръждава собствените ни твърдения.

20 И така, до този момент, след като приех за хипотеза твърдението, че най-южните райони на Индия се издигат срещу районите при Мерое, твърдение, което мнозина са заявили и му вярват, посочих нелепостите, които произтичат от тази хипотеза. Но след като Хипарх до този момент не възразява на тази хипотеза, а в същото време по-късно, във втората си книга не се съгласува с нея, трябва да разгледам аргумента му и по този въпрос. Прочие той казва, че ако районите, лежащи на един паралел се издигат един срещу друг, то когато промеждутъчното разстояние е голямо, то не можем да разберем същото, а именно, че въпросните райони са на един и същи паралел, без да сравним “климатите”48 на всяко едно от тези две места; Колкото до “климатите” при Мерое, то Филон, оставил описание за своето пътуване до Етиопия съобщава, че слънцето е в своя зенит четиридесет и пет дни преди слънцестоенето и съобщава също така отношенията на гномона (слънчевия часовник) спрямо сенките както при слънцестоенията, така и при равноденствията, а самият Ератостен е много близо до Филон, докато за индийската “клима” никой не съобщава, дори самият Ератостен. Но ако наистина е вярно, че в Индия Мечките се скриват, както смятат, позовавайки се на Неарх и неговите последователи, тогава е невъзможно Мерое и носовете на Индия да лежат на един и същи паралел. Впрочем, ако Ератостен се присъединява към онези, които вече са го заявили, като казва, че и двете Мечки се скриват, то как така никой не съобщава за индийската “клима”, нито дори самият Ератостен? Защото това твърдение засяга зоната. Но ако не се присъединява към тях, то нека го освободим от обвинението. Но той наистина не се присъединява към тях, а обвинява Деимах в невежество затова, че е заявил, че никъде в Индия нито Мечките се скриват, нито сенките падат в обратни посоки, както е приел Мегастен, като смята съчетаното твърдение за лъжливо, докато по признанието на самия Хипарх лъжливото твърдение, че сенките падат в обратна посока е съчетано с това за Мечките. Защото дори южните носове на Индия да не се издигат срещу Мерое, Хипарх явно отстъпва, че те най-малкото са по на юг от Сиена.49

21 По-натам Хипарх също така, в опитите си да приведе доказателства по същите въпроси, или отново твърди същите неща, които вече оборих, или прилага нови лъжгливи съображения, или привежда изводи, които не следват. Да вземем например твърдението на Ератостен, че разстоянието от Вавилон до Тапсак е четири хиляди и осемстотин стадия, а оттам на север до Арменските планини са две хиляди и сто: от това не следва, че разстоянието от Вавилон, измерено по меридиано през него до северните планини е повече от шест хиляди стадия. Освен това Ератостен не казва, че разстоянието от Тапсак до планините е две хиляди и сто стадия, а че има остатък от това разстояние, който не е измерен; оттук и последващата атака, направена от неуместно допускане, не би могла да доведе до желания край. И на трето място, Ератостен никъде не е заявявал, че Тапсак се намира на север от Вавилон на повече от четири хиляди и петстотин стадия.

22 По-нататък Хипарх, продължавайки да защитава старите карти не привежда думите на Ератостен за Третата сфрагида,50 а за собствено удобство е изопачил твърдението му,51 правейки го по-лесно за отхвърляне. Защото Ератостен, следвайки споменатата по-горе своя теза за Тавър и Средиземно море, започващо от Стълбовете,52 разделя с тази линия обитаемия свят на два дяла и ги назовава съответно Северен дял и Южен дял, а после се опитва и тях да разсече на сектори, каквито са възможни, като нарича тези сектори “сфрагиди”.53 И тъй, след като нарича Индия “Първи сектор” на Южния дял, а Ариана Втори сектор, тъй като лесно могат да бъдат очертани, той е могъл да представи не само дължината и ширината на двата сектора, но и до известна степен да ги оформи като геометър. Индия, казва той, е ромбоидна,54 защото от четирите й страни две се мият от морета, южното и източното море, които оформят брегове с много дълбоки заливи; и защото другите две страни (са белязани) едната от планина,55 а другата от река,56 и защото на тези две страни също така, правоъгълната фигура е много добре запазена. А за Ариана, макар той да вижгда, че има поне три страни, добре пригодни за образуването на фигура паралелограм, и макар да не може да очертае западната страна с математически точки поради това, че тамошните племена се сменят едно с друго,57 все пак представя тази страна с нещо като линия,58 започваща при Каспийските порти и свършваща при носовете на Кармания, при Персийския залив. Нарича съответно тази страна “западна”, а страната покрай Инд “източна”, но не ги нарича успоредни; нито другите две страни нарича успоредни, а именно едната, очертана от планината и другата, очертана от морето, а просто ги нарича “северната” и “южната” страни.

23 59 И тъй, макар да представя Втория сектор само с грубо очертание, Третия сектор той изобразява много по-грубо от Втория, по много причини. Първата причина е вече споменатата, а именно защото тази страна при Каспийските порти и продължаваща до Кармания, която страна е обща за втория и третия сектор; втората, защото Персийският залив разкъсва южната страна, както казва самият Ератостен и поради това е бил принуден да приеме линията, започваща от Вавилон като права линия, минаваща през Суза и Персеполис до границите на Кармания и Персида, на която е могъл да открие оразмерен главен път, който като цяло е малко повече от девет хиляди стадия. Тази страна Ератостен нарича “южна”, но не я нарича успоредна на северната страна. Освен това ясно е, че Ефрат, с която той очертава западната страна, изобщо не се доближава до правата линия; но след като тече от планините на юг, след това тя възвива на изток, а след това отново на юг до точката, където се влива в морето. И Ератостен ясно показва, че реката не тече по права линия, като обозначава формата на Месопотамия, получила се от сливането на Тигър и Ефрат, като “гребна палуба” (или: корабен нос), както казва самият той. Освен това, за разстоянието от Тапсак до Армения, Ератостен дори не го знае като измерено изцяло, западната страна, очертана от Ефрат, но казва, че не знае колко е дълга отсечката при Армения и северните планини поради това, че не е измерена. Следователно, поради всички тези причини, казва, че представя Третия сектор само в грубите му очертания; всъщност казва, че дори е събирал разстоянията, дадени от много писатели на итинерарии, някои от които според него са без заглавия. Така че Хипарх изглежда постъпва нечестно като оспорва с геометрична точност такова грубо очертание, вместо да е благодарен, както би трябвало да сме благодарни и ние, на всички онези, които са ни съобщили по някакъв начин характера на тези места. Но когато Хипарх дори не взима геометричните си предпоставки от казаното от Ератостен, а съчинява свои собствени, той още по-очевидно издава своята ревност.

24 Прочие Ератостен заявява, че само така, “в груби очертания” е описал Третия сектор с неговата дължина от десет хиляди стадия от Каспийските порти до Ефрат. А след това, като разделя тази дължина на отсечки, поставя им мерки така, както ги е намерил приписани от други, след като започва в обратен ред при Ефрат и продължаването й до Тапсак. Съответно за разстоянието от Ефрат до Тигър, при точката, където Александър я е преминал, той поставя две хиляди и четиристотин стадия; оттам до няколкото следващи места, през Гавгамела, Люкос, Арбела и Екбатана, пътя, по който е бягал Дарий от Гавгамела до Каспийските порти, той запълва десетте хиляди стадия и му остават в излишък още само триста стадия. Този, следователно, е начинът, по който измерва северната страна, без да я постави успоредна с планините или с линията, минаваща през Стълбовете, Атина и Родос. Защото Тапсак се намира на значително разстояние от планините, а планината и пътят от Тапсак се събират при Каспийските порти. И това са северните части на границата на Третия сектор.

25 След като е изобразил по този начин северната страна, (Ератостен) казва, че не е възможно да приеме южната страна като минаваща покрай морето, тъй като Персийският залив я прекъсва; но, казва той, от Вавилон до Суза и Персеполис до границите на Персида и Кармания са девет хиляди и двеста стадия, и това той нарича “южната страна”, но не твърди, че южната страна е успоредна на северната. Колкото до разликата в дължините на приетите северна и южна страни, казва, че те са заради това, че Ефрат, след като тече на юг до определена точка прави значителен завой към изток.

26 От напречните им страни Ератостен говори първо за западната, и че това какъв е нейният характер, дали е една линия или са две, е въпрос открит за обсъждане. Защото, според него, от прехода при Тапсак, по поречието на Ефрат до Вавилон, са четири хиляди и осемстотин стадия, а оттам до устието на Ефрат и град Тередон са три хиляди; но колкото до разстоянията от Тапсак на север, стадиите са измерени до Арменскте порти и броят им е около хиляда и сто; докато стадиите през гордюеите и Армения все още не са измерени, и затова той не ги обсъжда. Но откъм източната страна, тази част, която минава надлъжно през Персида от Червено море, приблизително към Мидия и на север, според него е не по-малко от осем хиляди стадия, макар че ако се сметне от някои носове, ще излезе и девет хиляди; а останалата част, през Парайтакене60 и Мидия до Каспийските порти, е около три хиляди стадия. Реката Тигър и реката Ефрат, казва той, текат от Армения на юг; а след това, веднага щом прекосят пленините на гордюеите, те описват голям кръг и затварят значителна територия, Месопотамия; а след това възвиват към зимния слънчев изгрев61 и на юг, но в по-голяма степен Ефрат; а Ефрат, след като още повече се доближи до Тигър в района на Стената на Семирамида и едно село на име Опис, от което село Ефрат отстои едва на двеста стадия, и след като премине през Вавилон, се излива в Персийския залив. И така се е получило, казва той, че формата на Месопотамия и Валилония наподобява корабен нос. Такива прочие са твърденията на Ератостен.

27 Колкото до Третия сектор, макар Ератостен да допуска някои грешки, и аз ще ги обсъдя, все пак той не греши по всички онези въпроси, по които Хипарх го укорява. Нека да видим какво казва Хипарх. В желанието си да потвърди това, което е казал първоначално, а именно, че не трябва да изместваме Индия по на юг, както изисква Ератостен, той казва, че това ще стане особено ясно от твърденията на самия Ератостен; защото след като първо заявява, че Третият сектор се очертава по северната си страна от линията, изпъната от Каспийските порти до Ефрат, разстояние от десет хиляди стадия, Ератостен добавя по-късно, че южната страна, която минава от Вавилон до границите на Кармания е малко повече от девет хиляди стадия дължина, а страната на запад от Тапсак покрай Ефрат до Вавилон е четири хиляди и осемстотин стадия, и че след това, от Вавилон до устието на Ефрат е три хиляди стадия, а колкото до разстоянията на север от Тапсак, едното е измерено на хиляда и сто стадия, докато другото остава все още неизмерено. Прочие, казва Хипарх, “след като северната страна на Третия сектор е около десет хиляди стадия и след като успоредната й линия, право от Вавилон до източната страна, е пресметната от Ератостен на малко повече от девет хиляди стадия, ясно е, че Вавилон е на не повече от хиляда стадия по на изток от прохода при Тапсак.”62

28 Аз ще отговоря, че ако приемем, че Каспийските порти и границите на Кармания и Персида се падат точно на един и същ меридиан, и ако начертаем линия та до Тапсак и линията до Вавилон под прави ъгли спрямо същия меридиан, то тогава заключението на Хипарх би било правилно. Действително, линията през Вавилон,63 ако бъде продължена до правия меридиан през Тапсак, би била равна за сетивата, или поне приблизително равна, на линията от Каспийските порти до Тапсак; и оттам Вавилон би се оказал по на изток от Тапсак с толкова, с колкото линията от Каспийските порти до Тапсак надвишава по дължина линията от границиге на Кармания до Вавилон. Но Ератостен не е казал, че линията, свързваща западната страна на Ариана лежи на меридиан; нито пък, че линията от Каспийските порти до Тапсак е под прав ъгъл с линията на меридиана през Каспийските порти, но по-скоро го е казал за линията, очертана от планинската верига, която образува остър ъгъл с линията до Тапсак, тъй като последната е очертана64 от същата точка като тази, от която е очертана планинската линия. На второ място, Ератостен не е казал, че линията, начертана до Вавилон от Кармания е успоредна на линията, начертана до Тапсак; а дори и да бяха успоредни, но не под прави ъгли с меридианната линия през Каспийските порти, то това нямаше да донесе никакво предимство за твърдението на Хипарх.

29 Но след като прави лековато тези изводи и след като показва, както той смята, че Вавилон според Ератостен е по на изток от Тапсак с малко повече от хиляда стадия, Хипарх наново му приписва лъжливо допускане, за да го използва в по-следващите си аргументи и казва, че ако си представим една права линия, начертана от Тапсак на юг и линия перпендикулярна на нея от Вавилон, то ще получим правоъгълен триъгълник, съставен от страната от Тапсак до Вавилон, от перпендикуляра, очертан от Вавилон до меридианната линия през Тапсак, и от самия меридиан през Тапсак. На този триъгълник той приема линията от Тапсак до Вавилон за хипотенуза, която според него е четири хиляди и осемстотин стадия; а перпендикуляра от Вавилон до меридианната линия през Тапсак е малко над хиляда стадия – количеството, с което линиято до Тапсак65 надвишава линията до Вавилон;66 а после от тези суми пресмята, че другите две линии, които оформят правия ъгъл са много по-дълги от споменатия катет. И към тази линия добавя линията, получена на север от Тапсак то арменските планини, част от която според Ератостен е измерена и се равнява на хиляда и сто стадия, докато другата оставя извън съображенията си, като неизмерена. Но Хипарх приема за последната част най-малко хиляда стадия, тъй че сумата от двете части стига до две хиляди и сто стадия; и като добавя тази сума към правата страна67 на триъгълника до катета от Вавилон, Хипарх пресмята разстояние от няколко хиляди стадия от Арменските планини или паралела, минаващ през Атина, до катета от Вавилон, който катет той поставя на паралела, минаващ през Вавилон. Във всеки случай той изтъква, че разстоянието от паралела през Атина до този през Вавилон е не повече от две хиляди и сто стадия, ако се приеме, че целият меридиан е толкова стадии, колкото Ератостен твърди; а ако това е така, то планините на Армения и тези на Тавър не могат да лежат на паралела, който минава през Атина, както Ератостен казва, че лежат, но на много стадии по на север, според твърденията на самия Ератостен. От този момент, той освен че се възползва от оборените от самия него допускания за формата на построения от него правоъгълен триъгълник, но и приема нещо, което не е дадено, а именно, че хипотенузата, правата линия от Тапсак до Вавилон е в рамките на осем хиляди стадия. Защото Ератостен не само казва, че този път е по протежението на Ефрат, но когато говори, че Месопотамия, включително Вавилония са обкръжени от голям кръг, от Ефрат и Тигър, той твърди, че по-голямата част от обиколката е описана от Ефрат; следователно правата линия от Тапсак до Вавилон нито може да следва течението на Ефрат, ни може дори приблизително да е толкова стадии на дължина. Така че аргументът му е отхвърлен. И освен това, както вече казах, ако приемем, че се начертаят две линии от Каспийските порти, едната до Тапсак, другата до онази част на Арменските планини, която съответства по позиция на Тапсак, която според самия Хипарх е отдалечена от Тапсак на поне две хиляди и сто стадия, то е невъзможно двете тези линии да бъдат успоредни една на друга или на линията през Вавилон, която Ератостен е нарекъл “южната страна.” И тъй като Ератостен не е могъл да говори за пътя покрай планинската верига като за измерен, той е споменал само пътя от Тапсак до Каспийските порти като измерен, и е добавил “грубо казано”; нещо повече, след като е поискал да каже дължината на страната между Ариана и Ефрат, няма голяма разлика дали е измерил единия път или другия. Но Хипарх, като приема мълчаливо, че Ератостен е определил линиите като успоредни, като че ли го обвинява в съвсем детинско невежество.

30 Ето защо длъжен съм да отхвърля тези негови аргументи като детински. Но обвиненията, които човек би могъл да предяви срещу Ератостен са следните. Също както при хирургичната операция ампутирането на крайници се различава от сеченето на късове [защото първото отнема само части с естествена форма, следвайки някои очертания на стави или съществени очертания, докато при второто такова нещо няма], и точно както е редно да прилагаме всеки от тези два вида сечене, съобразявайки се със случая и с конкретната полза от тях, точно така и в географията трябва да правим отсичания на частите, когато ги разглеждаме поотделно, но сме длъжи по-скоро да уподобяваме ампутирането на крайници, отколкото безразборната сеч. Защото по този начин е възможно да отделим крайника (или телесната част), която е важна и добре очертана, единствения вид част, от която географът има полза. Една страна е определена добре, когато е възможно да я определим с реки, или планини, или море; и също от племе или племена, по размери в такива и такива съотношения, както и по форма там, където е възможно. Но във всички случаи в светлината на геометричното определение, едно грубо очертано отграничаване е достатъчно. Така, по отношение размерите на една страна, достатъчно е ако заявите най-голямата й дължина и ширина, както например за обитаемия свят, с дължина от може би около седемдесет хиляди стадия и ширина малко по-малко от половината на дължината; а по отношение на формата – ако оприличите една страна на някоя геометрична фигура, както Сицилия – на триъгълник, или на някоя от другите добре познати фигури, например Иберия на одрана волска кожа, Пелопонес – на лист от чинар. И колкото по-голяма територия режете на дялове, толкова по-груби може да са дяловете, които получавате.

31 Прочие, обитаемият свят добре е разделен (от Ератостен) на два дяла посредством Тавър и морето до Стълбовете. А В Южния дял Индия наистина е добре определена по много начини, от планина, река, море и с единствено понятие като за един народ; тъй че (Ератостен) с основание я нарича четиристранна и ромбоидна. Ариана обаче се очертава по-трудно, защото западната й страна е объркана,68 но все пак е определена от трите си страни, които са приблизително прави линии, а също и от понятието Ариана, като за един народ. Но третият сектор е съвсем неподлежащ на очертаване, както изтъкнах преди. А южната страна е приета много неточно; защото тя нито очертава граница на този сектор, тъй като минава през самия му център и оставя навън на юг много негови райони, нито показва най-голямата дължина на сектора [защото северната страна е по-дълга], нито Еврат очертава западната му страна, нямаше да го направи дори ако руслото й преминаваше по права линия, тъй като крайните й райони не се разполагат на същия меридиан. Всъщност, как може тази страна да бъде наречена западна, вместо южна? И като оставим настрана тези възражения, след като разстоянието, оставащо между тази линия и Киликия и Сирийското море е малко, то не съществува убедителна причина този сектор да не бъде разширен натам, както защото Семирамида и Нин се наричат “сирийски”, от които Семирамида е основала Вавилон като царска резиденция, а Нин – Ниневия, като столица на Сирия. А и до ден днешен дори езикът на хората от двете страни на Ефрат е един и същ. Но да разсечеш на две с такава разделителна линия един толкова прочут народ и да присъединиш така разкъсаните части към частите, принадлежащи на други племена би било съвсем неуместно. Нито пък би могъл Ератостен да се оправдае, че е бил принуден да го направи поради значителните размери; защото добавянето на територията, стигаща до морето69 пак не би направило размера на сектора равен на този на Индия, нито пък на този на Ариана, дори и да бъде увеличен с територията, продължаваща до границите на блажена Арабия и Египет. Ето защо би било по-добре да се разшири Третият сектор до тези граници и така, като се добави толкова малка територия, стигаща до Сирийско море, да се определи южната страна на Третия сектор като минаващ не както Ератостен го е определил, нито по права линия, а като следваща бреговата линия, падаща се от дясната ви страна, когато плавате от Кармания и по Персийския залив до устието на Ефрат, а след това по границите на Месена и Вавилония, оформящи началото на провлака, който отделя блажена Арабия от останалата част на континента; след това, като се достигне до вътрешността на Арабския залив и до Пелузион, и дори по-натам, до Канобийското устие на Нил. Толкова за южната страна; оставащата, или западната страна, би трябвало да бъде бреговата линия от Канобийското устие на Нил на север до крайбрежието на Киликия.

32 Четвъртият сектор би трябвало да е съставен от Блажена Арабия, Арабския залив, цял Египет и Етиопия. На този сектор дължината ще бъде ограничена от двата меридиана, на чиито линии едната е начертана през най-западната точка на сектора, а другата – през най-източната му. Ширината му ще бъде пространството между двата паралела, от които единият е начертан през най-северната точка, а другият през най-южната; защото при неправилните фигури, чиято дължина и ширина е невъзможно да се определят от страните, трябва да определяме размерите им по този начин. И като цяло трябва да приемем, че “дължина” и “ширина” не се прилагат в един и същ смисъл за цялото и за частта. Напротив, в случая с цялото по-голямото разстояние се нарича “дължина”, а по-малкото “ширина”, но в случая с частта ние наричаме “дължина” всеки отрез на частта, който е успореден на дължината на цялото, все едно кое от двете измерения е по-голямо и все едно дали разстоянието, взето по ширина е по-голямо от разстоянието, взето по ширина. Следователно, тъй като обитаемият свят се простира по дължина от изток на запад и на ширина от север на юг, и тъй като дължината му се изчертава по линия, успоредна на екватора, а ширината – по линията на меридиана, по същия начин, в случая с частите, трябва да приемем за “дължини” всички сечения, които са успоредни на дължината на обитаемия свят, а за “ширини” всички сечения, които са успоредни на неговата ширина. Защото по този начин можем по-добре да обозначим първи размера на обитаемия свят като цяло и второ, местоположението и формата на неговите части; защото чрез такова съпоставяне ще бъде ясно в кои отношения частите му са в недостиг и в кои – в излишък по размери.

33 Ератостен приема дължината на обитаемия свят по линията, минаваща през Стълбовете, Каспийските порти и Кавказ, като по права линия; а дължината на неговия Трети сектор е по линията, минаваща през Каспийскте порти и Тапсак; а дължината на Четвъртия му сектор е по линията, минаваща пре з устията на Нил, линия, която задължително трябва да свърши в районите близо до Канобос и Александрия; защото последното устие на Нил, наречено Канобийско или Хераклеотско устие, се разполага там. Все едно дали поставя тези две дължини в права линия една с друга или като пресичащи се под ъгъл при Тапсак, във всеки случай е ясно от собствените му думи, че не изчертава нито една от двете линии като успоредни на дължината на обитаемия свят. Защото той чертае дължината на обитаемия свят през планинската верига на Тавър и през Средиземно море чак до Херакловите стълбове по линия, минаваща през Кавказ, Родос и Атина; и казва, че разстоянието от Родос до Александрия по меридиана, минаващ през тези две места е не много по-малко от четири хиляди стадия; така че и паралелите на ширини на Родос и Александрия ще са разделени със същото разстояние. Но паралелът на ширината на Хероонполис е приблизително същият като този на Александрия, или по на юг от втория; и следователно линията, която пресича както паралела на ширина на Хероонполис, така и този на Родос и Каспийските порти, все едно дали е права или начупена, не може да бъде успоредна на нито един от двата. Следователно, Ератостен не е приел добре дължините. И впрочем не е приел добре и сеченията на север.70

34 Но нека първо да се върнем на Хипарх и да видим какво казва той по-нататък. След като отново му приписва лъжливи допускания, той продължава с геометрическа точност да громи неща, които представляват само груби преценки на Ератостен. Казва, че (Ератостен) определя разстоянието от Вавилон до Каспийските порти на шест хиляди и седемстотин стадия, а до границите на Кармания и Персида – на повече от девет хиляди стадия по линия, начертана право към равноденствения изток, и че тази линия се оказва перпендикулярна на страната, която е обща за Втория и Третия сектори, и че, следователно, според Ератостен се оформя правоъгълен триъгълник, чийто прав ъгъл лежи на границите на Кармания и чиято хипотенуза е по-къса от страните, сключващи правия ъгъл;71 следователно, (добавя Хипарх), Ератостен трябва да приеме Персида за част от своя Втори сектор. В отговор на това вече казах, че Ератостен нито приема разстоянието от Вавилон до Кармания по паралел, нито е говорил за правата линия, отделяща двата сектора като за меридианна линия; така че с този си аргумент Хипарх не е посочил нищо срещу Ератостен. Нито изводите, които прави, са основателни. Защото, тъй като Ератостен е дал разстоянието от Каспийските порти до Вавилон на споменатите шест хиляди и деветстотин стадия, а разстоянието от Вавилон до Суца на три хиляди и четиристотин стадия, Хипарх, отново тръгвайки от същите предпоставки казва, че се образува тъпоъгълен триъгълник с върхове при Каспийските порти, Суза и Вавилон, чийто тъп ъгъл е при Суза и чиито дължини на страните му са разстоянията, посочени от Ератостен. От което прави извода си, а именно, че от тези хипотези следва, че веридианната линия, която минава през Каспийските порти ще пресича паралела, минаващ през Вавилон и Суза в точка по на запад от пресечката на същия паралел с правата линия, минаваща от Каспийските порти до границите на Кармания и Персида с повече от четири хиляди и четиристотин стадия; и така линията, минаваща през Каспийските порти ще се наклони по посока между юга и равноденствения изток, и реката Инд ще е успоредна на тази линия, и следователно реката също така не тече на изток от планините, както твърди Ератостен, а между юга и равнодествения изток, точно както е очертана на старите карти. Кой, прочие, ще се съгласи, че триъгълникът, оформен от Хипарх е тъпоъгълен без също така да приеме, че триъгълникът, който го побира е правоъгълен?72 И кой ще се съгласи, че едната от страните, сключващи този триъгълник, линията от Вавилон до Суза, лежи успоредно на ширината, без също така да приеме, че е така и за цялата линия до Кармания? И кой ще се съгласи, че линията, начертана от Каспийските порти до границите на Кармания е успоредна на Инд? Но без да се приемат тези неща, изводите на Хипарх биха били неоснователни. А Ератостен е заявил, че формата на Индия е ромбоидна без да прави тези отстъпки; и също както източната страна е разтеглена значително на изток, особено в крайния нос, който, сравнено с останалата част от крайбрежието, е също така изтеглен и по на юг, така и страната покрай Инд е наклонена значително на изток. Във всички тези аргументи Хипарх говори като геометър, но обвиненията му срещу Ератостен не са убедителни.

35 И макар да си приписва тези геометрични принципи, той се освобождава от тях, като казва, че ако опитът е показал грешки, изчислими с малки разстояния, той би могъл да ги пренебрегне; но тъй като грешките на Ератостен явно се изчисляват на хиляди стадии, то те не може да бъдат пренебрегнати;73 при все това, продължава Хипарх, самият Ератостен заявява, че разликите в ширината са наблюдаеми дори в рамките на няколкостотин стадия, например между паралелите на Атина и Родос. Впрочем, практиката на наблюдаване на различията в ширината не се ограничава до един единствен метод, но един метод се използва когато разликата е по-голяма, а друг, когато тя е по-малка; когато е по-голяма, можем да разчитаме на това, което показва самото око, или плодовете, или температурите на въздуха, в преценката ни за “климата” (климатичните пояси); но когато разликата е по-малка, установяваме я с помощта на слънчевите часовници и диоптричните уреди. Съответно, наблюдението на паралела на Атина и този на Родос и Кария със слънчев часовник е показало отчетливо, както е естествено, щом разстоянието е толкова много стадии, разликата в ширините. Но когато географът, занимавайки се с ширина от три хиляди стадия и с дължина от четиридесет хиляди стадия планина и трийсет хиляди стадия море, вземе своята линия от запът до равноденствения изток, и нарече двете така получени деления Южен дял и Северен дял, и нарече техните части “плинтия” или “сфрагиди”,74 то трябва да имаме предвид какво обозначава той с тези термини, както и с термините “страните на север” и “страните на юг”, както и “страните на запад” и “страните на изток”. И ако не е забелязал онова, което представлява голяма грешка, то трябва да му се потърси сметка, защото е справедливо; но колкото за това, което представлява само малка грешка, дори да не го е забелязал, не заслужава да бъде обвинен. Тук обаче не е посочено никакво обвинение срещу Ератостен и на двете основания. Защото никакво геометрично доказателство не би било възможно там, където случаите включват толкова голяма ширина; нито пък Хипарх, дори да имаше опити за геомтерично доказателство, привежда изказани заключения,75 а по-скоро ги измисля, за да се възползва от тях.

36 Хипарх обсъжда по-добре Четвъртия сектор на Ератостен; въпреки че и там проявява своята склонност да намира грешки, както и настойчивостта си да се придържа към същите, или почти същите допускания. Укорът му към Ератостен е основателен затова, че нарича линията от Тапсак до Египет линия на този сектор, което е все едно човек да нарече диагонала на един паралелограм негова дължина. Защото Тапсак и крайбрежието на Египет не лежат на един и същи паралел, а на паралели, които са на голямо разстояние един от друг; и между тези два паралела линията от Тапсак до Египет е начертана донякъде диагонално и косо. Но когато изразява изненадата си, че Ератостен е имал дързостта да определи разстоянието от Пелузион до Тапсак на шест хиляди стадия, докато то е повече от осем хиляди, Хипарх не е прав. Защото след като е приел за доказано, че паралелът, минаващ през Пелузион е на повече от две хиляди и петстотин стадия по на юг от паралела, минаващ през Вавилон,76 и после казва, позовавайки се на Ератостен, както мисли, че паралелът през Тапсак е на четири хиляди и осемстотин стадия по на север от паралела през Вавилон, заявява, че разстоянието между Пелузион и Тапсак се изчислява на над осем хиляди стадия.77 Аз обаче питам, как така излиза, че според Ератостен разстоянието от паралела през Вавилон до паралела през Тапсак е толкова? Ератостен наистина е казал, че разстоянието от Тапсак до Вавилон е четири хиляди стадия; но по-нататък е заявил, че това разстояние е измерено от паралела през едното място до паралела през другото място; изобщо не е казал, че Тапсак и Вавилон лежат на един и същи меридиан. Напротив, както самият Хипарх е посочил, според Ератостен Вавилон се намира на над две хиляди стадия по на изток от Тапсак.78 А аз по-горе цитирах твърденията на Ератостен, където казва, че Тигър и Ефрат обкръжават Месопотамия и Вавилония, и че по-голямата част от обиколката я прави Ефрат с това, че след като тече от север на юг, тя възвива на изток и накрая се влива на юг. Прочие, курсът й на юг от север лежи приблизително на един и същи меридиан, но завоят й на изток и към Вавилон е не само отклонение от меридиана, но също така и не е права линия, поради споменатото обкръжаване. Вярно е, че Ератостен е казал, че пътят от Вавилон до Тапсак е дълъг четири хиляди стадия, макар че той е добавил, като че ли преднамерено: “като се следва руслото на Ефрат”, за да не може никой да не го изтълкува като права линия или като мярка за разстоянието между два паралела. След като това не е дадено, то неоснователно е и следващото твърдение на Хипарх, което само изглежда като доказано, а именно, че ако се построи правоъгълен триъгълник с върхове при Пелузион, Тапсак и точката на пресичане на паралела на Тапсак с меридиана на Пелузион, то една от страните на правия ъгъл, а именно тази на меридиана, е по-голяма от хипотенузата, тоест линията от Тапсак до Пелузион.79 Неоснователно е и твърдението, което той свързва с горното, защото е съчинено80 от нещо, което не е казано. Защото Ератостен определено не е изказал твърдение, че разстоянието от Вавилон до меридиана, минаващ през Каспийските порти е четири хиляди и осемстотин стадия. Доказах, че Хипарх е съчинил това твърдение от данни, които не са приети от Ератостен; но за да обезцени онова, което е приведено от Ератостен, Хипарх е приел за дадено, че разстоянието от Вавилон до линията, начертана от Каспийските порти до границите на Кармания, точно както Ератостен е предложил да се начертае, е над девет хиляди стадия, и след това е показал същото.81

37 Прочие, не за това трябва да се критикува Ератостен,82 а по-скоро защото грубо определените (от него) величини и фигури изискват някакъв стандарт в измерването, като в един случай трябва да се направят повече допускания, а в друг – по-малко. Например, ако ширината на планинската верига, простираща се към равноденствения изток и също така ширината на морето, простиращо се до Стълбовете, се приеме за три хиляди стадия, човек с по-голяма готовност би приел, че лежат на една линия,83 като ограничаващите ги линии са успоредни в рамките на тази ширина, а не се пресичат в нея;84 и по-лесно би приел от пресичащите се тези, които се пресичат в тази ширина, отколкото лежащите извън нея. И също така по-лесно би се съгласил да смята за прилежащи към една линия онези отсечки, които попадат в тази ширина и не излизат отвън, вместо тези, които излизат извън нея; както и тези отсечки, които са с по-голяма дължина от тези, които са с по-малка. Защото по този начин нееднаквостта в дължините и различието на фигурите по биха се прикрили. Например, в случая с ширината на цялата верига на Тавър и морето до Стълбовете, ако за ширина се приеме като хипотеза три хиляди стадия, то можем да си представим един единствен паралелограм, минаващ по границите на цялата планинска верига, както и на въпросното Море. Ако разделите един паралелограм по дължина на няколко малки паралелограма, и вземете диагонала както на цялото, така и на неговите части, то диагоналът на цялото би могло по-лесно да се приеме за същия като (в смисъл успореден и равен на) дългата страна, отколкото би могло да стане с диагонала на който и да е от малките паралелограми, съпоставен със съответната дълга страна; и колкото по-малък паралелограм се вземе като част, толкова по-вярно ще бъде това. Защото наклонеността на диагонала и нееднаквостта на дължината му в сравнение с дългата страна по-трудно се забелязват в големи паралелограми; така че в случая с тях може би дори няма да се поколебаете да наречете диагонала “дължина” на фигурата. Ако обаче направите диагонала по-наклонен, тъй че да излиза извън двете страни, или поне извън едната от тях, случаят вече няма да е същият.85 Това всъщност имам предвид под стандард за измерване на грубо очертани величини. Но когато Ератостен, започвайки от Каспийските порти, взима не само линията, минаваща през самите планини, но също и линията, която веднъж се отклонява значително от планините в Тапсак все едно, че и двете са начертани до Стълбовете по един и същи паралел, и когато той продължава линията си още повече, от Тапсак до Египет, обхващайки по този начин цялата добавъчна ширина, и след това измерва дължината на своята фигура по дължината на тази линия, то той все едно, че измерва дължината на своя правоъгълник по диагонала на правоъгълник. А когато линията му дори не е диагонал, а начупена, то изглежда, че още повече греши. Всъщност линията, начертана от Каспийските порти през Тапсак до Нил е начупена. Това може да се каже против Ератостен.

38 Но срещу Хипарх може да се каже и това, че както е критикувал тдърденията на Ератостен, така е трябвало също да направи някои поправки на грешките му – това, което правя аз. Хипарх обаче, ако изобщо е помислил за това, ни кара да се доверяваме на старите карти, въпреки че те се нуждаят от повече поправки, отколкото картата на Ератостен. И по-нататъшните му усилия имат същия недостетък. Защото, както вече го изобличих, той приема за допуснато нещо, което е съчинил от данни, които не са дадени от Ератостен, а именно – че Вавилон е на повече от хиляда стадия по на изток от Тапсак; тъй че дори да е правилен изводът на Хипарх, че Вавилон е на не повече от две хиляди и четиристотин стадия на изток от Тапсак, от твърдението на Ератостен, че съществува къс път от двехиляди и четиристотин стадия от Тапсак до реката Тигър, където е преминал Александър, все пак щом Ератостен заявява също така, че Тигър и Ефрат, след като обкръжават Месопотамия за известно време текат на изток, а после възвиват на юг, и най-накрая се доближават една до друга и до Вавилон, то той не е доказал никаква нелепост в твърдението на Ератостен.86

39 Хипарх също така греши и в следващия си опит, в който иска да направи извода, че Ератостен дава главния път от Тапсак до Каспийските порти, път, чиято дължина Ератостен е изчислил на тесет хиляди стадия, като измерен по права линия, макар той да не е измерен така, защото правата линия е много по-къса. Атаката му в случая се изразява в следното. Според самия Ератостен, меридианът през Канобийското устие на Нил и този през Кианеите87 са един и същ и този меридиан е на шест хиляди и триста стадия разстояние от меридиана през Тапсак; а Кианеите са на шест хиляди и шестстотин стадия от връх Каспий, който е на планинския проход, водещ от Колхида към Каспийско море; и оттам разстоянието от меридиана през Кианеите до Тапсак е в границите на триста стадия равно на разстоянието оттам до вр. Каспий; така че на практика Тапсак и вр. Каспий лежат на един и същи меридиан. От това следва, казва Хипарх, че Каспийските порти са на еднакво разстояние от Тапсак и от вр. Каспий; но Каспийските порти са на много по-малко разстояние от вр. Каспий от десетте хиляди стадии, които според Ератостен са разстоянието между Каспийските порти и Тапсак; следователно, Каспийските порти са на много по-малко разстояние от Тапсак, отколкото десетте хиляди стадия, измерени по права линия; и следователно съществува заобиколен път, измерващ десетте хиляди стадия, които Ератостен приписва на права линия от Каспийските порти до Тапсак.88 Моят отговор на Хипарх е, че макар Ератостен да взима своите прави линии само грубо, както е редно в географията, и грубо определя своите меридиани и линии към равноденствения изток, Хипарх го подлага на геометрична проверка все едно, че всяка от тези линии е прокарана с инструменти.89 Но и самият Хипарх не взима всичко с помощта на инструменти, а по-скоро по догадки приема съотношенията на “перпендикулярното” и “успоредното”. Това, прочие, е една от грешките на Хипарх. Друга грешка е тази, че той дори не взима разстоянията, намерени у Ератостен и не прилага своята проверка спрямо тях, а към онези, които е съчинил сам. Така например, макар Ератостен пръв да е изчислил разстоянието от устието90 до Фасис91 на осем хиляди стадия и да е добавил към това шестстотинте стадия оттам до Диоскуриада, а после е пресметнал на пет дни път прохода, водещ до вр. Каспий, което според самия Хипарх вероятно означава около хиляда стадия, тъка че цялото разстояние според Ератостен стига до девет хиляди и шестстотин стадия, Хипарх го е срязал и казва, че разстоянието от Кианеите до Фасис е пет хиляди и шестстотин стадия, а оттам до вр. Каспий – още четири хиляди стадия. Следователно твърдението, че вр. Каспий и Тапсак лежат практически на един и същи меридиан не може да се обоснове на Ератостен, а на самия Хипарх. Да предположим, че се основава на Ератостен. как прочие следва от това, че линията от вр. Каспий до Каспийските порти е равна по дължина на линията от Тапсак до същата точка?

40 Във Втората си книга, Хипарх отново се заема със същия въпрос за разделянето от Ератостен на обитаемия свят по линията на Тавър, за което вече казах достатъчно. След това минава на Северния дял на обитаемия свят; след това излага какво е казал Ератостен за страните, разположени след Понта, а именно – трите носа, разположени под севера: един нос, на който е Пелопонес, втори Италийския и трети Лигурския, и че тези три полуострова заграждат Адриатика и Теринския залив. След като е изложил с общи думи тези твърдения на Ератостен, Хипарх се заема да провери всяко от тях, но по-скоро геометрично, отколкото географски. Но грешките в случая с тези полуострови са толкова много както у Ератостен, така и у Тимостен в неговия труд “За заливите” [и когото Ератостен хвали повече от всички други, макар да откриваме, че не е съгласен с Тимостен по повечето неща], че смятам за ненужно да ги съдя двамата, след като са сгрешили толкова, нито пък Хипарх. Защото дори Хипарх подминава някои от грешките им с мълчание, докато други не поправя, а само показва с проверка, че са казани лъжливо или противоречиво. Бихме могли навярно да намерим грешка у Ератостен и затова, че казва “три полуострова” на Европа, като поставя като “един полуостров” този, на който се намира Пелопонес; защото той е, така да се каже, “нацепен”. Например Сунион е издаден в морето като полуостров точно както и Лакония, след като стига на юг чак до Малеите и загражда залив със сначителна големина. А Тракийският Херсонес със Сунион заграждат помежду си не само залива Мелас,92 но и Македонските заливи след него. Но ако подминем това възражение, все пак повечето разстояния, които явно са погрешни доказват, че невежеството на Ератостен за тези райони е изключително и че това невежество не се нуждае от геометрични доказателства, а само от такива, които са очевиддни и могат да се засвидетелстват на място; например проходът от Епидамн, водещ до Термийския залив е над две хиляди стадия, макар че според Ератостен е деветстотин; а разстоянието от Александрия до Картаген според него е над тринадесет хиляди стадия, въпреки че не е повече от девет хиляди, ако Кария и Родос лежат, както твърди Ератостен, на същия меридиан като Александрия, а Сицилийският провлак – на същия като Картаген. Всъщност всички са съгласни, че плаването от Кария до Сицилийския провлак не е повече от девет хиляди стадия; и макар, когато имаме голямо разстояние между две места меридианът, взет за по-източното място да може да се приеме за същия като миридиана, който е по на запад не повече, отколкото Картаген е назапад от Сицилийския провлак, все пак когато става дума за четири хиляди стадия, грешката е очевидна. И когато Ератостен поставя Рим, който е толкова на запад от Сицилийския провлак, колкото е и Картаген – на същия меридиан като Картаген – то невежеството му както за тези райони, така и за следващите райони на запад чак до Стълбовете може да стигне до още по-големи крайности.

41 Прочие, щеше да е по-добре за Хипарх, ако не беше писал географски труд, а само преглед на онова, което Ератостен е казал в своята “География”, да отиде по-далече и да поправи подробно грешките му; но колкото до мен сметнах, че е редно да представя подробно спора както по отношение на нещата, за които Ератостен е прав, така и, още повече, по отношение на онези, където греши; и аз не просто поправих грешките му, но там, където го оправдах от обвиненията, предявени му от Хипарх, също така критикувах самия Хипарх всеки път, щом е казал нещо, воден от критичен дух. Но след като в тези случаи виждам от един поглед, че Ератостен напълно греши и че Хипарх справедливо го обвинява, приемам, че е достатъчно, ако поправям Ератостен като само излагам фактите в хода на своята “География”. Когато тези грешки са непрекъснати и лежат на повърхността, по-добре е изобщо да не се споменават, освен рядко и общо; и точно това ще се опитам да направя в подробното си описание. Но засега нека само да кажем, че Тимостен и Ератостен, и още по-ранните географи, са били напълно невежи по отношение на Иберия и Келтика; и много по-невежи по отношение на нещата в Германия и Британия, както и в страните на гетите и бастарните; и че в значителна степен са били невежи за Италия, за Адриатическо море, за Понта, и за районите отвъд тях на север; макар подобни твърдения да звучат може би като плод на обвинителен дух. Защото след като Ератостен заявява, че когато става въпрос за далечни места, той ще предава само традиционните разстояния, без да гарантира за тях, и признава, че ги е взел от традицията, макар на моменти да добавя думите “в повече или по-малко права линия”, не бива да подлагаме на строга проверка93 тези разстояния, които си противоречат. А точно това прави Хипарх, не само в споменатите по-горе случаи, но и когато се залавя с разстоянията около Хиркания до Бактрия и до племената отвъд нея, и, освен това, с разстоянията от Колхида до Хирканско море. Всъщност, в случая със земеописанието на далечните страни не бива да го съдим по същия начин, както в описанието на континенталното крайбрежие и другите райони, които са така добре познати. Не, дори и в случая с по-близките райони трябва да прилагаме не геометричната проверка, както казах, а по-скоро географската. Прочие, в своята втора книга, която е написал като отхвърляне на “География”-та на Ератостен, Хипарх намира грешки в някои твърдения на Ератостен за Етиопия, а после казва, че в неговата Трета книга по-голямата част от разсъжденията му ще са математически, но до “известна степен” и географски. На мен обаче ми се струва, че той не е направил своята теория (система на разглеждане) географска дори до “известна степен”, а изцяло математическа, макар самият Ератостен да му дава добро извинение да го прави. Защото често пъти Ератостен се отклонява в обсъждания, които са твърде научни за темата, с която се занимава, но след като се отклони, твърденията, които прави не са строго точни, а само смътни, тъй като, тъй да се каже, той е математик сред географите и в същото време географ сред математиците; и поради това предлага и в двете страни на противниците си поводи за противоречия; а в случаите, които двамата с Тимостен предоставят на Хипарх в неговата Трета книга са толкова основателни, че за мен дори не остава да прибавям свои наблюдения към тези на Хипарх, а само да се задоволя с това, което Хипарх е казал за тях.

===========================================================

Към бележките

===========================================================

Към книга първа

Към глава втора от книга втора