Втора глава
1 Да видим сега какво казва Посидоний в своя труд “За океана”. Защото той, както изглежда, се занимава главно с география, като я разработва отчасти с оглед на същинската география, отчасти – математически. Така че няма да е неуместно да дам преценката си за няколко от твърденията му, някои сега, а други в обсъждането ми на отделните страни, когато случаят предложи и винаги с определена мярка.94 Едно от нещата, присъщи за географията е да се приема за хипотеза, че зялата земя е сфероидна,95 както е и вселената, и да се приемат всички изводи, следващи от тази хипотеза, един от които е, че земята има пет зони (пояса).
2 Посидоний прочие казва, че родоначалникът на разделянето й на пет зони е Парменид,96 но че той представя горещата зона като почти два пъти по-широка от истинската й ширина,97 дотолкова, че излиза извън двата тропика и продължава в двете умерени зони, докато Аристотел98 нарича “гореща” зоната между тропиците, а “умерени” – областите между тропиците и арктическите кръгове. Но Посидоний упреква и двете системи, и с право, защото под “гореща”,99 както казва той, се разбира само районът, който е необитаем поради горещината; а от зоната между тропиците повече от половината е непригодна за обитаване, ако можем да се основем на примера с етиопците, живеещи на юг от Египет; ако това е вярно, то първо всяко деление на горещата зона от екватора е половината от цялата ширина на тази зона100 и второ, от тази половина частта, която стига до Мерое от Сиена, която е точка на граничната линия на летния тропик,101 е с ширина от пет хиляди стадия, а частта от Мерое до Страната на канелата, на която започва паралелът на горещата зона, е с ширина от три хиляди стадия. Тези две части може изцяло да се измерят, защото са обходени и по море, и по суша. Но останалото разстояние, до екватора, е показано по изчисление, основаващо се на измерванията, които Ератостен е направил на земята102 и излиза осем хиляди и осемстотин стадия. Съответно, каквото е съотношението на шестнадесетте хиляди и осемстотин стадия103 спрямо осемте хиляди и осемстотин стадия, такова ще е и съотношението на разстоянието между двата тропика спрямо ширината на горещата зона.104 Но ако от по-новите измервания на земята бъде приложено това, което прави земята най-малка в обиколката й, имам предвид това на Посидоний, който изчислява обиколката й на около сто и осемдесет хиляди стадия, то това измерване, казвам аз, прави ширината на горещата зона някъде около половината на пространството между тропиците, или малко повече от половината, но в никакъв случай равна или близка до това пространство. Освен това, Посидоний задава въпроса как би могъл човек да определи границите на умерените зони, които да са непроменливи, чрез “арктическите кръгове”, които нито са видими от всички хора, нито са едни и същи навсякъде. Това, че “арктическите кръгове” не са видими за всички по никакъв начин не може да помогне на критиката му срещу Аристотел, защото арктическите кръгове трябва да са видими за всички, които живеят в умерената зона, за които наистина се използва терминът “умерена”. Но възгледът му, че арктическите кръгове не са видими навсякъде по един и същи начин, а са променливи, е възприет добре.105
3 Когато самият Посидоний разделя земята на зони,106 той казва, че пет са полезни с оглед на небесните явления; от тези пет две, онези, които лежат под полюсите и продължават до районите, които имат тропиците за арктически кръгове, са “перискии”;107 а двете след тях, които продължават до хората, живеещи под тропиците са “хетероскии”;108 а зоната между тропиците е “амфиския”.109 Но с оглед на човешките интереси в добавка към тези пет зони има други две, тесни, които лежат под тропиците и са разделени от тропиците на две части; те имат слънцето точно над главите си в продължение на около половин месец всяка година. Тези две зони, казва той, имат определена особеност в това, че са буквално сухи, песъчливи са и не произвеждат нищо, освен силфион и някакви горчиви плодове, съсухрени от жегата; защото тези райони нито имат в съседство планини, в които да може да се разбиват облаците и да дават дъжд, нито през тях текат реки; и по тази причина раждат същества с къдрави коси, извити рога, бърнести устни и плоски носове, тъй като крайните им органи са закривени от горещината; и в тези зони също така живеят “рибоядците”. Посидоний казва, че е ясно, че тези неща са особени за въпросните зони от факта, че хората, които живеят по на юг от тях имат по-умерен климат и също така по-плодородна и по-добре снабдена с вода земя.
===========================================================
===========================================================
Към глава първа от книга втора
Към глава трета от книга втора
Антични автори 