Страбон, География – кн. 2 – 3

Трета глава

1 Полибий прави шест зони: две, които попадат под арктическите кръгове, две между арктическите кръгове и тропиците и две – между тропиците и екватора. Но по мое мнение разделянето на пет зони като че ли е в по-голямо съгласие както с физиката, така и с географията; с физиката, по отношение както на небесните явления, така и на температурата на атмосферата; по отношение на небесните явления – защото с помощта на зоните “периския”, “хетероския” и “амфиския”,110 най-добрия начин да се определи зоната, същевременно е добре определена и появата на съзвездията пред очите ни; защото така, чрез едно грубо очертано разделяне,111 съзвездията получават подобаващите им се различия; а по отношение на температурата на атмосферата, защото температурата, преценявана спрямо слънцето, е предмет на три най-родови различия, а именно: прекалено много топлина, липса на топлина и умерена топлина, които различия са силно свързани с организацията на животни и на растения, и полу-организацията112 на всичко останало под въздуха и в самия въздух. И температурата на атмосферата получава подобаващото си определяне чрез това разделяне на земята на пет зони: защото двете студени зони предполагат липса на топлина, в съгласие с наличието на една характерна температура; по същия начин двете умерени зони са в съгласие с една температура, тази на умерената топлина; докато едната оставаща е в съгласуваност с това, че притежава оставащата характеристика, с това, че е една и с гореща температура. А ясно е, че това е в съгласие с географията. Защото географията се стреми да определи с граници онзи участък от земята, който обитаваме, посредством едната от двете умерени зони. Прочие, на запад и на изток е морето, което определя границите й, но на юг и на север е естеството на въздуха; защото въздухът, който е между тези въздухът е с умерена температура за растения и за животни, докато въздухът от двете страни на тези граници е суров, поради прекалено многото топлина или липса на топлина. Необходимо беше да се раздели земята на пет зони, в съответствие с тези три различия на температурата; всъщност пресичането на земната сфера от екватора на две полусфери, северната полусфера, в която живеем и южната полусфера, предполагаше трите различия в температурата. Защото областите на екватора и в горещата зона са необитаеми поради топлината, а тези близо до полюса са необитаеми поради студа; но зоните помежду им са с умерена температура и обитаеми. Но когато добавя двете зони под тропиците, Посидоний не следва аяналогията на петте зони, нито прилага сходен критерий; той явно е представил зони и по етнически критерии, защото нарича една от тях “етиопската зона”, друга “скитска и келтска зона”, а трета “промеждутъчна зона”.

2 Полибий не е прав в това, че определя своите зони чрез арктическите кръгове: двете, които попадат под самите арктически кръгове и двете между арктическите кръгове и тропиците; защото както казах вече, непроменливите не трябва да се определят с точки, които са променливи.113 И също така не трябва да прилагаме тропиците като граници на горещата зона; това също вече го казах. Но когато той разделя горещата зона на две части, явно е, че към това го е подтикнала една глупава представа; благодарение на тази представа е много лесно да използваш екватора за разделянето на цялата земя на две части, а именно – на северната и южната полусфери. Защото е ясно, че чрез това разсичане и горещата зона се разсича на две, и (Полибий) получава нещо удобно, тоест всяка от двете полусфери е съставена от три цели зони, всяка от които е подобна по форма на съответстващата й зона от другата полусфера. Такова разсичане позволява разделянето на шест зони, но другото изобщо не го допуска. Прочие, ако разрежете земята на две части през полюсите, то не бихте могли да разделите логично всяка от двете полусфери, западната и източната, на шест зони, но разделянето им на пет зони би било достатъчно; защото еднаквостта на двете части на горещата зона, получени от екватора и това, че те са съседни една на друга прави разделянето им безполезно и излишно, след като са сходни и в частите си с по-умерен климат, и в по-сухите, дори и да не са съседни. Така, следователно, ако си представим, че цялата земя е съставена от този вид полусфери ще е достатъчно да я разделим на пет зони. Но ако, както твърди Ератостен, земята под екватора е с умерен климат, мнение, с което Полибий е съгласен, [макар да добавя, че това е най-високата част на земята и по тази причина е подложена на силни дъждове, тъй като по времето на ежегодните ветрове (пасатите)]се струпват в голямо количество по планинските върхове в този район, би било много по-добре да я смятаме за трета умерена зона, макар и тясна, отколкото да въвеждаме двете зони под тропиците. В съгласие с това114 са и фактите, вече споменати от Посидоний, че в тези райони косото изместване на слънцето е по-бързо, както и ежедневното му движение от изток на запада; защото когато въртенията се извършват за един и същ период от време, то тези по най-големите кръгове115 са по-бързите.

3 Но Посидоний възразява на твърдението на Полибий, че необитаемият район под екватора е най-високият. Защото, казва той, на една сферична повърхност не може да има никаква висока точка, тъй като повърхността на една сфера е еднаква по своята кривина; и наистина, земята под екватора не е планинска, а по-скоро е равнинна и приблизително на морското равнище; а дъждовете, които наводняват Нил се стичат от планините на Етиопия. Но макар (Посидоний) да казва това в този пасаж, на други места той отстъпва пред Полибий като казва, че подозира, че под екватора има планини и че облаците от двата умерени пояса се разбиват в тези планини от двете им страни и причиняват дъждове. Липсата на съгласуваност тук е очевидна; но дори и да се приеме, че земята под екватора е планинска, изглежда би възникнала друга несъгласуваност; защото същите тези автори твърдят, че океанът е един непрекъснат поток, обкръжаващ земята. Как, прочие, могат да поставят планини в центъра на океана, освен ако под “планини” не говорят за определени острови? Но какъвто и да е случаят, това попада извън интереса на географията (земеописанието); и може би тези неща трябва да се оставят за разглеждане от някой, който реши да напише труд за океана.

4 Като изрежда имената на онези, за които е казано, че са обиколили с плаване Либия, Посидоний казва, че Херодот е вярвал, че някои хора, изпратени от Дарий, са извършили плаване около Либия; и добавя, че Хераклид Понтийски в един от своите “Диалози” описва как един маг, дошъл в двора на Гелон твърди, че е обиколил Либия. И след като заявява, че тези съобщения не са потвърдени със свидетелства, той разказва историята на някой си Евдокс от Кизик, посланик и мирен парламентьор на празника на Коре, който дошъл в Египет по време на управлението на Евергет Втори;116 сближил се с царя и неговата свита, особено във връзка с пътуванията нагоре по течението на Нил; защото бил човек, изпитващ удивление пред особеностите на различните земи и също така образован. Случило се така, че крайбрежната стража на вътрешността на Арабския залив довела при царя някакъв си индиец, като казали, че го намерили полу-умрял и сам на кораб, но не знаели кой е или откъде идва, защото не разбирали езика му. А царят предал индиеца под опеката на хора, които да го научат на елински; и когато индиецът се научил да говори по елински разказал, че на път от Индия се заблудил поради странен лош късмет117 и стигнал в безопасност до Египет, но едва след като загубил всичките си спътници от глад; а след като се усъмнили в разказа му, предложил да стане водач на пътуване до Индия с хора избрани от царя; а сред тях бил и Евдокс. Тъй че Евдокс отплавал с дарове; и се върнал с товар благоухания и скъпоценни камъни, някои от които реките донасяли с пясъците, а други се намирали с копаене, след като са се втвърдили от течно състояние, както е с нашите кристали. Но Евдокс бил напълно измамен в надеждите си, защото Евергет му отнел целия товар. А след смъртта на Евергет неговата жена, Клеопатра го наследила на трона; и така Евдокс отново бил пратен и от нея, и този път с повече провизии. Но на връщане ветровете го отклонили от курса към южна Етиопия, и след като бил принуден да спира на разни места, сближавал се с тамошните хора, като споделял с тях хляб, вино и сухи фурми, защото те нямали такива неща, а в замяна получил запаси от прясна вода и водачи, и също така записал някои от техните думи. И намерил края на дървен нос от един разбит кораб, с изваян на него кон; и като научил, че тази корабна отломка била от някакви пътешественици, доплавали откъм запад, взел я със себе си на връщане към дома. А като се върнал в безопасност в Египет, тъй като Клеопатра вече не царувала, а синът й на нейно място, той отново бил лишен от всичко; било се разкрило, че е откраднал голямо имущество. Но дървената статуя той занесал на пазара и я показал на корабовладелците и научил от тях, че дървената фигура е от Гадейра; защото, както му казали, докато търговците на Гадейра строят големи кораби, то бедните хора си правят малки, които наричат “коне” заради фигурите на носовете на корабите им, и че плават с тези малки кораби на риболов покрай брега на Маврузия и чак до реката Ликсос; а някои от корабовладелците разпознали фигурата, че е била на един от корабите, който отплавал много отвъд река Ликсос и не се е върнал. И от гореспоменатото Евкос заключил, че плаването около Либия е възможно, върнал се у дома,118 вложил цялото си имущество в един кораб и се отправил по море. Първо се отбил в Дикеархия, после в Масалия, и на следващите места по крайбрежието, докато стигнал до Гадейра; навсякъде разгласявал шумно плана си, печелел с търговия и построил голям кораб, и още две баржи като онези, които използват пиратите; и качил на борда момичета музикантки, лекари и други занаятчии, и накрая се отправил в открито море на път за Индия, възползвайки се от благоприятни постоянни западни ветрове. Но тъй като спътниците му започнали да се уморяват от пътуването, отплавал с помощта на попътен вятър към сушата; макар да направил това против волята си, защото се страхувал от приливите и отливите. И наистина ги сполетяло това, от което се боял: корабът бил изхвърлен на брега, макар и много леко, за да не се разбие веднага, тъй че успяли да свалят безопасно на сушата товара и също така повечето от корабните греди; и от тези греди той построил трети съд, голям приблизително колкото кораб с петдесет гребци; и продължил пътешествието си, докато стигнал до хора, които говорели същите думи, които той бил записал в предишния случай; така той разбрал най-малкото това, че хората в този район са от същия народ като етиопците, и също така че са съседи на царството на Богус. Ето защо, той изоставил пътуването си до Индия и се върнал обратно; а при плаването си покрай брега забелязал и си отбелязал един остров, който бил добре снабден с вода и добре залесен, но необитаван. И като стигнал в безопасност до Маврузия, изоставил съдовете си и пеш стигнал до двора на Богус, и го посъветвал да поеме на своя сметка тази експедиция; но приятелите на Богус го убедили в обратното, като му вдъхнали страха, че Маврузия в последствие може лесно да се окаже изложена на враждебни интриги, ако някой ден на външните, които поискат да я нападнат, им бъде показан пътя дотук. И когато Евдокс чул, че го отпращат уж на експедицията, предложена от него, но всъщност щели да го заточат на някой пустинен остров, той избягал в земята, която била под римска власт и оттам се прехвърлил в Иберия. И там отново построил един широк кораб и един дълъг кораб с петдесет гребци, с намерение да държи в открито море с дългия кораб и да проучва брега с широкия кораб. На борда качил земеделски сечива, семена, дърводелци, и отново потеглил, за да направи същото обикаляне; намерението му било, вслучай, че пътуването се забави, да прекара зимата на острова, който забелязал преди, да засее семето, да ожъне реколтата от него и след това да довърши пътуването, на което се бил решил от самото начало.

5 “Прочие – казва Посидоний, – проследил съм историята на Евдокс до този момент, но какво е станало по-нататък, може би го знаят хората на Гадейра и Иберия.” Тъй че от всички тези примери, казва той, се вижда, че океанът тече в кръг около обитаемия свят: “Че не го стягат окови на континент, а волно той водите си излива и нищо не ги замърсява.”119 Във всичко това Посидоний е удивителен; защото макар да смята за неподкрепен със свидетелства разказът за пътуването на мага, който е разказал Хераклит, и дори за пътуването на пратениците на Дарий, който предава Херодот, представя като истинско свидетелство тази бергейска история,120 въпреки че или си я е измислил сам, или я е приел от други нейни съчинители. Защото на първо място какво достоверно има в “странния лош късмет”, за който говори индиецът? Ами Арабският залив е като река в своите теснини, а до устието си е дълъг около петнадесет хиляди стадия, което, на свой ред, е тясно по цялата си дължина; ето защо не е вероятно индийците, които са плавали извън този залив по погрешка да се отклонят от курса си, защото теснината на устието щеше да им покаже грешката, нито, ако са навлезли нарочно в залива, са могли да имат повече извинението, че са сбъркали курса си или са се натъкнали на променливи ветрове. И как така са допуснали всички да измрат от глад, с изключение само на един? И ако той е оцелял, как е могъл сам да направлява кораба, който не ще да е бил малък, след като е могъл да плава в открито море на толкова разстояние? И колко странно бързо е усвоил елинската реч, че да му даде възможност да убеди царя, че е подходящ за водач на експедиция? И колко странно, че Евергет не е разполагал с опитни пилоти, след като морете в онзи район вече е било познато на мнозина? А колкото до мирния парламентьор и свещения посланик на народа на Кизик, как така е изоставил той родния си град и е отплавал за Индия? И как така са му доверили толкова голям пост? И макар на връщане да са му отнели всичко, въпреки надеждите му, и да е бил в немилост, как така са му доверили още повече провизии и дарове? И когато се е връщал от второто си пътешествие и се е отклонил от курса си към Етиопия, защо е записал всички онези думи и защо е разпитвал откъде е онзи изхвърлен на брега нос на рибарска лодка? Защото откритието, че тази отломка е принадлежала на хора, плавали от запад не е могла да докаже нищо, тъй като самият той е трябвало да плава от запад на връщане към дома. И също така, при завръщането си в Александрия, когато се разкрило, че е откраднал голямо имущество, как така не е бил наказан, а дори е тръгнал да разпитва корабовладелци и в същото време да им показва дървената статуя от кораба? И не е ли чуден човек онзи, който е познал статуята? А този, който му е повярвал, не е ли още по-чуден човек, човекът, който тласнат от подобна надежда се върнал в родната си земя и след това е заменил дома си срещу места отвъд Стълбовете? Та те дори е нямало да му позволят да тръгне по море от Александрия без писмена заповед, още по-малко след като е откраднал имущество на царя. Нито би могъл да отплава тайно от пристанището, тъй като не само пристанището, но и всички пътища за изход от града винаги са били под точно толкова строга охрана, колкото знам, че пази и до ден днешен, защото съм живял много време в Александрия, макар че понастоящем, под римска власт, стражата е значително отслабена; но при царете охраната е била много по-строга. И как така, когато Евдокс е отплавал към Гадейра и след това продължил пътя си, след като си построил кораби, подобаващи за цар, то след като съдът му се разбил, как е могъл да си построи трети съд в пустинята? И защо, след като отново поел по море и е открил, че онези западни етиопци говорят същия език като източните етиопци, не е проявил желание да довърши остатъка от пътешествието си, щом е бил толкова глупав в стремежа си да пътува надалече, и след като е имал однователна надежда, че неизследвания остатък от пътя му е малък, но вместо това се отказал и пожелал да потърси помощта на Богус за експедицията? И как така е разбрал за заговороа, който тайно са му скроили? И каква изгода е щял да има от това Богус, в смисъл от неговото изчезване, след като е могъл да се отърве от него по други начини? Но дори да е научил за заговора, как е могъл да избяга в безопасни места? Защото, макар в такива бягства да няма нищо невъзможно, все пак всяко от тях е трудно и рядко излиза успешно дори с малко добър късмет; но този Евкос винаги е бил придружен с добър късмет, макар да е попадал от един риск на друг. И след като е избягал от Богус, защо не се е уплашил отново да отплава по крайбрежието на Либия с екипировка, достатъчна да колонизира остров? Прочие, всичко това не отстъпва на измишльотините на Питей, Евхемер и Антифан. Те обаче могат да бъдат извинени за лъжите им, защото си вършат своята работа, също като фокусниците. Но не можем да извиним Посидоний, майстора на доказателството и философа, когото почти можем да наречем претендент за най-първите почести. Това, прочие, не е добре.

6 От друга страна, той правилно разглежда в труда си факта, че земата понякога се надига, хлътва и претърпява промени, които са в резултат на земетресения и други подобни стихии, всички от които по-горе аз изброих. И по този въпрос той добре цитира Платон, че е възможно историята за острова Атлантида да не е измислица.121 Във връзка с Атлантида Платон разказва, че Солон, след като разпитал египетските жреци е съобщил, че тя някога е съществувала, но е изчезнала, остров не по-малък от континент по големина;122 и Посидоний смята, че е по-добре въпросът да бъде поставен така, отколкото да се каже: “Онзи, който я е измислил я е накарал да изчезне, както Поетът със стената на ахейците”.123 И (Посидоний) също така допуска, че преселението на кимбрите и техните родственици от родната им страна е станало [заради пиратски нападения], а не поради внезапно наводнение от морето. И предполага, че дължината на обитаемия свят, която е около седемдесет хиляди стадия, е половината от целия кръг, по който е взета, така че, казва той, ако плаваш от запад по прав курс, ще стигнеш до Индия на седемдесет хиляди стадия.

7 По-нататък, след като прави опит да обвини онези, които са разделили обитаемия свят на континенти, както са го разделили,124 вместо на определени кръгове успоредни на екватора, по който начин са могли да покажат различията у животни, растения и климати, защото някои от тях са особени за студения пояс, а други – за горещия, тъй щото континентите на практика да се окажат пояси, Посидоний отново преразглежда преценката си и оттегля обвинението си с това, че отново одобрява преобладаващото разделение на три континента, и по този начин превръща въпроса само в предмет на спор без да се домогва до нещо полезно. Защото такива разпределения на животни, растения и климати не са плод на някакъв замисъл, също както различията между племена и езици, а по-скоро в резултат на случайности и съвпадения. А колкото до различните занаяти, способности и занимания, повечето от тях, след като са се появили, процъфтяват във всяка ширина и в някои случаи – въпреки ширината; така че някои местни характеристики на определен народ са природни, а други произтичат от нравите и от обучението. Например, атиняните не по природа са ценители на словото, докато лакедемонците, както и тиванците, които са още по-близо до тях, не са, а по-скоро поради нравите си. По същия начин и вавилонците, и египтяните са ценители на мъдростта не по природа, а поради възпитание и нрави. И по-нататък, за качествата на коне, добитък и други животни, те са резултат не само на местонахождение, но също и на обучение. Но Посидоний смесва всичко това. И когато одобрява такова разделяне на три континента, каквото вече е възприето, той използва за пример това, че индусите се различават от етиопците на Либия, защото индусите са физически по-добре развити и по-малко изгорели от сушата на атмосферата. И това, казва той, е причината Омир, когато говори за етиопците като цяло, да ги разделя на две групи, “тези, където Хиперион залязва и тези, където изгрява.” (Од. I. 24) Но, казва той, Кратет, когато въвежда втори обитаем свят, за който Омир не знае нищо, той робува на хипотеза,125 и според него стихът на Омир трябва да се пише “където се отдалечава Хиперион”, в смисъл – където се отклонява от меридиана.

8 Прочие, най-напред етиопците, които граничат с Египет са разделени на две групи; защото някои от тях живеят в Азия, а други в Либия,126 макар да не се различават помежду си. На второ място, Омир разделя етиопците на две групи не потази причина, именно защото е знаел, че индусите физически са подобни на етиопците, [защото Омир вероятно изобщо не е знаел за индусите предвид това, че самият Евергет, според разказа за Евдокс, нищо не е знаел за Индия, нито за пътя, водещ до там], но по-скоро поради разделянето, за което споменах по-горе.127 И когато говорих по този въпрос, изразих също така мнението си за четенето, предложено от Кратет, че няма значение дали стихът ще се изпише по единия начин или по другия;128 но Посидоний твърди, че имало разлика и че е по-добре да се поправи стиха така, че да се чете “където Хиперион се отдалечава”. С какво прочие се различава това от “където Хиперион залязва”? Защото целият сектор на кръга от меридиана до залеза се нарича “залеза”,129 точно както се нарича и полу-кръга на хоризонта. Това има предвид Арат, когато казва: “Там, където крайните точки на запада и на изтока се събират.” И ако е по-добре така, както го чете Кратет, то човек би могъл да каже, че също така трябва да е по-добре както го чете Аристарх. Толкова за Посидоний. Защото в подробното ми обсъждане много от неговите възгледи ще се натъкнат на подобаваща критика, доколкото се отнасят към географията; но доколкото се отнасят към физиката, то аз трябва да ги разгледам другаде или изобщо да не ги разглеждам. Защото у Посидоний са налице много разсъждения над причините, в подражание на Аристотел, точно това, което нашата школа130 избягва, поради неяснотата на причините.