Четвърта глава
1 Полибий, в описанието си на страните в Европа казва, че подминава древните автори, но разглежда тези, които ги критикуват, Дикеарх и Ератостен, който е написал последния труд по география; както и Питей, от когото мнозина са били подведени; защото след като е заявил, че е обиколил цяла достъпна Британия, Питей казва, че крайбрежието на острова е с обиколка от над четиридесет хиляди стадия и е добавил разказа си за Туле и за онези места, в които нямало нито истинска суша, нито море или въздух, а някаква смес от всички тези елементи, наподобяваща белите дробове на морето,131 нещо, в което, както казва той, земята, морето и всички елементи се слети в едно цяло, през което не можеш да преминеш нито пеш, нито да преплаваш. Колкото до това, което наподобява “бели дробове на морето” той твърди, че го е виждал лично, но всичко останало го разказва както го е чул. Такъв впрочем е разказът на Питей, и към това той добавя, че на връщане от тези райони е посетил цялото крайбрежие на Европа от Гадейра до Танаис.
2 Прочие, според Полибий невероятно е самото това, че един индивид сам за себе си, при това беден човек, е могъл да пътува на такива разстояния по море и по суша; и че, макар Ератостен да е бил напълно объркан дали да вярва на тези истории, той все пак е повярвал на описанието на Питей на Британия, и на областите около Гадейра и Иберия; но според него по-добре е да се повярва на (Евхемер) Месенеца, отколкото на Питей. Евхемер поне твърди, че е плавал само до една страна, Панфая, докато Питей твърди, че лично е проучил целия северен район на Европа чак до краищата на света, твърдение, на което никой не би могъл да повярва, дори и Хермес да го беше направил.132 А колкото до Ератостен (добавя Посидоний), макар да нарича Евхемер бергеец,133 той вярва на Питей, и при това въпреки че дори Дикеарх не му е повярвал. Впрочем това, че “дори Дикеарх не му е повярвал” е смешно; сякаш е било редно Ератостен да използва за образец точно автора, спрямо когото отправя толкова много критики. А вече споменах за невежеството на Ератостен по отношение на западните части на Европа. Но макар да се налага да извиним Ератостен и Дикеарх, защото не са видели със собствените си очи тези райони, кой би могъл да извини Полибий и Посидоний? Но именно Полибий е нарекъл “популярни представи” твърденията на Ератостен и Дикеарх за разстоянията в тези райони, както и в много други, мъпреки, че той самият не е лишен от тези грешки дори когато ги критикува. Например, когато Дикеарх изчислява разстоянието от Пелопонес до Стълбовете на десет хиляди стадия, а от Пелопонес до вътрешността на Адриатика – на повече, и когато, за разстоянието до Стълбовете смята частта до (Сицилийския) провлак за три хиляди стадия, тъй щото останалото разстояние, частта от Провлака до Стълбовете, става седем хиляди стадия, Полибий казва, че ще подмине въпроса доколко трите хиляди стадия са пресметнати правилно или не, но колкото до седемте хиляди стадия, той не може да приеме тази преценка от която и да било гледна точка, а именно – дали ще се измери по бреговата линия или по линията, начертата по средата на откритото море. Защото, казва той, бреговата линия е много близо до тъп ъгъл, чиито страни минават съответно до Провлака и до Стълбовете, и чийто връх е Нарбон, откъдето се образува триъгълник с основа, минаваща през открито море и със страни, образуващи въпросния ъгъл, от чиито страни едната от Провлака до Нарбон се измерва на повече от единадесет хиляди и двеста стадия, а другата на малко по-малко от осем хиляди стадия; и освен това има съгласие, че най-голямото разстояние от Европа до Либия през Тиренското море е не повече от три хиляди стадия, докато това разстояние се намалява, ако се избери при Сардинско море. Но нека да допуснем, казва Полибий, че второто разстояние е също три хиляди стадия, и да се приеме към това, че дълбочината на залива срещу Нарбон е две хиляди стадия, като дълбочината съответно представлява перпендикуляр от върха към основата на тъпоъгълния триъгълник;134 тогава, казва Полибий, е ясно от принципите на елементарната геометрия, че цялата дължина на крайбрежната линия от Провлака до Стълбовете надвишава дължината по права линия през открито море с близо петстотин стадия135 А ако към това добавим трите хиляди стадия от Пелопонес до Провлака, то цялата сума на стадиите, само измерените по права линия, ще са повече от двойно136 на изчисленото от Дикеарх. А, съгласно Дикеарх, казва Полибий, ще е необходимо да добавим към тази сума и разстоянието от Пелопонес до вътрешността на Адриатика.137
3 Но, приятелю Полибий, би могъл да отвърне човек, точно както проверката, основана на твоите думи прави очевидна грешката в тези лъжливи изчисления, а именно “от Пелопонес до Левкада седемстотин стадия; от Левкада то Коркира същото, и от Коркира до Керавнийските планини също толкова; а илирийското крайбрежие до Япигия от дясната ти страна,138 ако измериш от керавнийските планини, е шестстотин и петдесет стадия”, също така и други изчисления са фалшиви, както извършените от Дикеарх, когато определя разстоянието от Сицилийския провлак до Стълбовете на седем хиляди стадия, и онова, което ти мислиш, че си доказал; защото повечето са единодушни, че разстоянието измерено по права линия през Морето е дванадесет хиляди стадия и тази преценка съвпада с мнението, изказано по отношение дължината на обитаемия свят.139 Защото казват, че тази дължина е около седемдсесет хиляди стадия, и че западният дял от нея, тоест от залива Иссос до носовете на Иберия, които са най-западните точки, е малка по-малко от тридесет хиляди стадия. Стигат до този резултат по следния начин: От залива на Иссос до Родос разстоянието е пет хиляди стадия; оттам до Салмонион, който е източният нос на Крит, хиляда стадия; а дължината на самия Крит от Салмонион до Криуметопон е над две хиляди стадия; оттам, от Криуметопон до Пахинон в Сицилия, четири хиляди и петстотин стадия; а от Пахинон до Сицилийския провлак над хиляда стадия; оттам, морският преход от Сицилийския провлак до Стълбовете, дванадесет хиляди стадия; и от стълбовете до края на Свещения нос140 на Иберия, около три хиляди стадия. А Полибий не е приел и перпендикуляра си правилно, ако е вярно, че Нарбон е разположен приблизително на същия паралел като този, който минава през Масалия, а както вярва и Хипарх, Масалия е на същия като този през Византион, и че тази линия, която минава през открито море е на същия паралел като този през Родоския проток, и че разстоянието от Родос до Византион е изчислено на около пет хиляди стадия при допускането, че двете места лежат на един и същи меридиан; защото въпросният перпендикуляр би трябвало също да е пет хиляди стадия на дължина.141 Но когато казват, че най-дългият преход през това море от Европа до Либия, пресметнато от вътрешността на Галатския залив, е приблизително пет хиляди стадия, струва ми се, че твърдението им е погрешно, освен ако в този район Либия се протяга много на север и стига до паралела, минаващ през Стълбовете. А Полибий отново не е прав, когато казва, че въпросният катет свършва близо до Сардиния; защото линията на този морски преход изобщо не е близо до Сардиния, а много по на запад, оставяйки между себе си и Сардиния не само Сардинското море, но и почти цялото Лигурско море също така. А Полибий е преувеличил и дължината на крайбрежието също така, макар и в по-малка степен.
4 След това Полибий продължава да поправя грешките на Ератостен, понякога правилно, но в други случаи – като допуска още по-голяма грешка от тази на Ератостен. Например, когато Ератостен изчислява разстоянието от Итака до Крокира на триста стадия, Полибий казва, че е над деветстотин; докато Ератостен дава разстоянието от Епидамн до Тесалоника като деветстотин стадия, Полибий казва, че е над две хиляди; и в тези случаи Полибий е прав. Но когато Ератостен казва, че от Масалия до Стълбовете са седем хиляди стадия, а от Пиренеите до Стълбовете шест хиляди стадия, самият Полибий прави по-голяма грешса, давайки разстоянието от Масалия като над девет хиляди стадия, а това от Пиренеите – като малко по-малко от осем хиляди стадия; защото изчисленията на Ератостен са по-близо до истината. Наистина, съвременните автори са единодушни, че ако се приспадне заради извивките на пътищата, то цяла Иберия е не повече от шест хиляди стадия на дължина от Пиренеите до най-западната й страна. Но Полибий смята само реката Тагос за осем хиляди стадия дълга, от извора до устието й, без да взима предвид извивките на руслото й, разбира се, защото географията не прави това, но пресмятайки дължината й по права линия. И все пак от Пиренеите до изворите на Тагос са повече от хиляда стадия разстояние. От друг страна, Полибий е прав, като твърди, че Ератостен е незапознат с географията на Иберия, поради това, че понякога прави протеворечиви твърдения; във всеки случай след като е заявил, че външното крайбрежие на Иберия чак до Гадейра е населено от галати, стига те наистина да владеят западните райони на Европа чак до Гадейра, той след това забравя твърдението си и никъде не споменава за галати в описанието си на Иберия.
5 Отново, когато Пилибий определя, че дължината на Европа е по-малка от общата дължина на Либия и Азия, той не прави коректно тази съпоставка. Устието при Стълбовете, казва той, е в равноденствения запад, докато Танаис142 тече от летния слънчев изгрев, и следователно дължината на Европа е по-малка от общата дължина на Либия и Азия с пространството между летния слънчев изгрев и равноденствения слънчев изгрев; защото най-вече Азия заема това пространство на северния полукръг, което лежи към равноденствения изгрев.143 Всъщност, като оставим настрана сложността, характеризираща Полибий, когато обсъжда лесно обясними неща, неговото твърдение, че Танаис тече от летния слънчев изгрев е също така лъжливо; защото всички, които са запознати с тези райони казват, че Танаис тече от север до езерото Меотида, и то по такъв начин, че устието на реката, устието на езерото Меотида и руслото на самата Танаис, дотам, докъдето е изследвано, всички лежат на един и същи меридиан.
6 Не си струва да упоменаваме онези писатели, които са заявили, че Танаис извира в районите на Истър144 и тече от запад, защото те не са съобразили, че Тирас,145 Бористен146 и Хипанис,147 все големи реки, се вливат между тези две реки в Понта, едната успоредно на Истър, а другите две – успоредно на Танаис. И тъй като не са проучвани нито изворите на Тирас, нито на Бористен или на Хипанис, то областите, които са по на север от тях са далеч по-малко познати; тъй че аргументът, поставящ руслото на Танаис през тези райони и каращ го след това да завие от тях към езерото Меотида, защото устията на танаис явно могат да се видят в най-северните части на езерото, които също така са и най-източните му части, такъв аргумент според мен би бил лъжлив и неубедителен. Също толкова неубедителен е аргументът, че Танаис тече през Кавказ към север и след това завива и се влива в езерото Меотида; защото и такова твърдение е правено. Никой обаче не е казвал, че Танаис тече от изток, защото ако течеше от изток, по-сведущите географи нямаше да твърдят, че тече в посока обратна, и в известен смисъл диаметрално противоположна на Нил, което значи, че руслата на двете реки са на един и същи меридиан, или пък меридианите им лежат близо един до друг.148
7 Измерването на дължината на обитаемия свят е направено по линия, успоредна на екватора, защото обитаемият свят, в своята дължина, се изпъва по същия начин като екватора; и по същия начин, следователно, трябва да приемем за дължина на всеки от континентите пространството, което лежи между два меридиана. Мярката, прилагана за тези дължини е в стадии; и ние се стремим да открием броя на стадиите било като пътуваме през самите континенти, било по сухоземни и водни пътища, които са успоредни на тях. Но Полибий изоставя този метод и въвежда нещо ново, а именно – определен сегмент от северния полукръг, който лежи между летния слънчев изгрев и равноденствения изгрев. Но никой не прилага правила и мерки, които са променливи спрямо неща, които са непроменливи, нито изчисления, които са относителни съборазно положението на един или друг за неща, които са абсолютни и непроменливи. Прочие, докато терминът “дължина” е непроменлив и абсолютен, то “равноденствен изгрев” и “залез”, както и “летен изгрев” и “зимен изгрев” не са абсолютни, а относими спрямо отделните местоположения; и ако изместваме местоположението си на различни точки, то местоположенията на залеза и изгрева, все едно дали равноденствени или при слънцестоенето, са различни, но дължината на континента си остава една и съща. Следователно, макар да не е неуместно да приемем Танаис и Нил за граници на континенти, донякъде новост е да използваме за тази цел летния или ревноденствения слънчев изгрев.
8 Тъй като Европа се издава напред в няколко полуострова, изброяването им от Полибий е по-добро от това на Ератостен, но все пак е недостатъчно. Защото Ератостен е говорил само за три полуострова:149 първо полуостровът, протягащ се към Стълбовете, на който е Иберия; второ – този до Сицилийския провлак, на който е Италия; и трето този, който свършва при нос Малеа, на който са всички народи, обитаващи Адриатика, Евксин и Танаис. Но Полибий обяснява първите два полуострова по същия начин и след това прави трети от полуострова, който свършва при нос Малеа и Синион, на който са цяла Елада и Илирия, и определени части от Тракия, и четвърти на Тракийския Херсонес, където е протокът между Сест и Абидос, населен от траки; пети от полуострова в района на Кимерийския Боспор и устието на езерото Меотида. Първите два трябва да приемем, защото те са обкръжени от прости заливи/ единият от залива, който лежи между Калпе и Свещения нос, залива, на който е разположен Гадейра, и също от част от морето, което е между Стълбовете и Сицилия; другият от гореспоменатото море и Адриатика, макар че, разбира се, полуостровът на Япигия, тъй като се изпъва напред от едната страна и прави Италия двувърха, донякъде противоречи на твърдението ми; но останалите три полуострова, които явно са по-сложни и са съставени от повече крайници, изискват по-нататъшно разделяне. По същия начин и разделянето на Европа на шест части е открито за подобно възражение, тъй като е направено съобразно полуостровите. Но в своето подробно описание ще направя подходящите поправки, не само на тези грешки, но също и на по-сериозни грешки, които Полибий е направил, както по въпроса за Европа, така и в обиколката му на Либия. Накратко, засега ще се задоволя с това, което казах тук в критика на своите предшественици, тоест след като толкова много от тях, както си мислех, ако бъдат цитирани ще са достатъчно доказателство затова, че и аз с основание съм се заел със същата тема, щом са наложителни толкова поправки и добавки.
===========================================================
===========================================================
Към глава трета от книга втора
Антични автори 