Страбон, География – кн. 2 – 5

Пета глава

1 След като залавянето ми с поставената задача естествено следва критиката към моите предшественици, нека направя едно второ начало като заявя, че този, който се наема да описва страните по земята трябва да приеме за предпоставка много от физическите и математически принципи и да разработи своя труд съобразно техния смисъл и достоверност. Защото както вече казах,150 нито един сградостроител, нито архитект биха били компетентни да определят правилно местоположението на сграда или на град, ако нямат предварителна представа за “климата” и за небесните явления, и за геометричните фигури и валичини, и за топлината и студа, и други такива неща, още по-малко човек, който трябва да определи местоположението на целия обитаем свят. Защото само начертаването на една и съща равна повърхност на Иберия и Индия, и на страните, които лежат между тях, и, въпреки, че повърхността е равна, да обозначи местоположението на слънцето при неговите залези и изгреви, и в меридиана, все едно, че тези позиции са еднакви за всички по света, за този, който е предвидил подреждането и движението на небесните обекти и е схванал, че за момента това е изобразено на плоска повърхност за удобство на очите, това за него е наистина географско изобразяване, но за необразования не е. И наистина, когато се занимаваме с география не е същото, както когато пътуваме през големи равнини, както например през Вавилония или по морето: тогава всичко, което е пред нас или зад нас, или от двете ни страни, се представя за ума ни като плоска повърхност и не ни предлага различни гледни точки по отношение на небесните тела или на движенията или местоположенията на слънцето и на други звезди спрямо нас; но когато се занимаваме с география, подобните части трябва и ни се представят в умовете по този начин. Плаващият в открито море или този, който пътува през равна страна се води от определени общи представи, и тези представи карат не само необразования човек, но и деятелния, да се държи по един и същи начин, защото е незапознат с небесните тела и е невеж за различните положения на нещата спрямо тях. Защото той вижда, че слънцето изгрява, пресича меридиана и залязва, но не разсъждава как става това; защото такова знание няма да му е и от полза за непосредствената задача повече, отколкото би било полезно за него да знае стои успоредно на своя съсед или не. Но той може и да разсъждава над тези неща, само че се придържа към мнения противоположни на принципите на математиката, точно както правят обитателите на определено място; защото местопребиваването на човек поражда подобни заблуди. Но географът не пише за обитателя на някое определено място, нито пише за подобен деятелен мъж, който не е обърнал подобаващо внимание на математическите науки; нито пък пише, разбира се, за жънещия или за копаещия, а за този, който може да бъде убеден, че земята като цяло е такава, каквато я опискват математиците, и че също така всичко е съотнесено към една такава предпоставка. И географът заповядва на своите ученици първо да усвоят тези принципи и след това да разсъждават над проблемите, произтичащи от тях; защото, заявява той, ще говори само за следствията, произтичащи от тези принципи; и следователно учениците му ще могат по-безпогрешно да прилагат учението му ако слушат като математици; но отказва да учи на география хора, които не са така подготвени.

2 Колкото до нещата, които той смята за основни принципи на своята наука, географът трябва да разчита на геометриците, които са измерили земята като цяло; а на свой ред геометриците трябва да разчитат на астрономите; а астрономите от своя страна – на физиците. Физиката е вид “арете”;151 под “аретай” разбираме онези науки, които са самозависими и съдържат в себе си собствените си начала, както и доказателствата за тях. Прочие, това, на което ни учат физиците е следното: Мирозданието и небето са сфероидни. Тежестта клони към центъра. И след като е заела положението си около този център във формата на сфера, земята остава едноцентрична с небето, както и оста през нея, която ос също така продължава през небесния център. Небето се върти около земята и нейната ос от изток на запад; а зедно с небето се въртят и неподвижните звезди, със същата скорост като небесния свод. Неподвижните звезди се движат по успоредни кръгове, а най-добре познатите успоредни кръгове са екваторът, двата тропика и арктическите кръгове; докато блуждаещите звезди (т. е. “планетите”), слънцето и луната се движат по определени наклонени кръгове, чиито позиции лежат в зодиака. Прочие астрономите първо възприемат тези принципи, било изцяло или отчасти, след което разработват произтичащите от тях проблеми, а именно – движенията на небесните тела, техните обиколки, елипси, техните размери, съответните им разстояния и още много други неща. И по същия начин геометриците, измервайки земята като цяло, прилагат ученията на физиците и на астрономите, а от своя страна географите прилагат ученията на геометриците.

3 Прочие, трябва да приемем за предпоставено, че небето има пет пояса и че земята също има пет пояса (зони), и че земните зони имат същите имена като небесните зони; причините за това разделяне на зони вече я казах.152 Границите на зоните може да се определят от кръговете, начертани от двете страни на екватора и успоредни на него, а именно от двата кръга, които затварят горещата зона и други два след тях, които оформят двете умерени зони до горещата зона и двете студени зони до умерените зони. Под всеки от небесните кръгове попада съответният земен кръг, който носи същото име: и по подобен начин под небесната зона – съответната земна зона. “Умерени” се наричат зоните, които може да се обитават; другите ги наричат необитаеми, едната заради горещината, а другата заради студа. По нататък продължават по същия начин по отношение на тропическите и на арктическите кръгове, тоест в страните, на които са присъщи арктически кръгове:153 определят границите им, като дават на земните кръгове същите имена като на небесните, и така определят всички земни кръгове, които попадат под отделните небесни кръгове. Тъй като небесният екватор прорязва цялото небе на две, земята трябва също по необходимост да бъде прорязана на две от земния екватор. От двете полусфери, имам предвид както небесните, така и земните полусфери, едната се нарича “северната полусфера”, а другата “южната полусфера”; по същия начин, тъй като горещата зона е срязана на две от същия кръг, едната част ще бъде северната, а другата – южната. Ясно е, че от умерените зони също така едната ще е северната, а дсругата южната, като всяка носи името на полусферата, в която лежи. Северна полусфера се нарича онази полусфера, която съдържа умерената зона в която, ако гледате от изток на запад, полюсът е от дясната ви страна, а екваторът от лявата, или в която, ако гледате на юг, западът е от дясната ви страна, а изтокът от лявата, а “южна полусфера” се нарича онази, в която вярно е обратното; и оттам е ясно, че ние се намираме в една от двете полусфери, която, разбира се, е северната, и че е невъзможно да бъдем и в двете. “Страшни реки и ужасни потоци текат помежду ни, и най-напред Океанът” (Од. XI 157), а после горещата зона. Но нито има океан в центъра на целия наш обитаем свят, който да разсича неговата цялост на две, нито, разбира се, има в него някое горещо място; нито пък може да се намери част от него, чиито “климати” да са противоположни на онези “климати”154 , които съм дал за северната умерена зона.155

4 Прочие, приемайки тези принципи и с помощта на слънчевия часовник и други средства, които му дават астрономите, чрез които се намират за различните населени места кръговете, които са успоредни на екватора и кръговете, които го пресичат под прави ъгли, като вторите са начертани през полюсите, геометрикът може да измери обитаемата част на земята като я посети, а останалата й част – с изчисляване на промеждутъците. По същия начин той може да намери разстоянието от екватора до полюса, което е една четвърт от най-големия кръг на земята; и след като има това разстояние, той го умножава по четири, и това е обиколката на земята. Съответно, както човекът, който измерва земята може да вземе своите начала от астронома, а астрономът своите – от физика, така и географът трябва по същия начин да приеме своята отправна точка от този, който е измерил земята като цяло, доверявайки се както на него, така и на онези, на които той на свой ред се е доверил, а след това да обясни първо нашия обитаем свят, неговите размери, форма и естество, и неговото съотношение спрямо земята като цяло; защото в това се изразява особената задача на географа. На второ място, той трябва да обсъди по подходящ начин отделните части на обитаемия свят, както сушата, така и морето, отбелязвайки мимоходом къде темата е била обсъждана недобре от онези наши предшественици, за които сме вярвали, че са вещи по тези въпроси.

5 Нека да приемем за предпоставено, че земята, заедно с морето е сфероидна, и че повърхносттта на земята е една и съща с това на моретата; защото издиганията на земната повърхност трябва да отпаднат от съображенията ни, тъй като те са малки в сравнение с огромните размери на земята и позволяват да бъдат пренебрегнати; и също така, ние използваме термина “сфероиден” за подобни фигури не като да са изваяни на струг, нито както геометриците ги използват за демонстрация, но в помощ на нашата представа за земята, и при това доста груба представа. А сега нека си представим сфера с пет кръга, и нека екваторът да бъде начертан като кръг на тази сфера, и нека очертаем трети кръг, който е успореден на него, обкръжаващ студената зона в северната полусфера, и нека начертаем трети кръг през полюсите, пресичащ другите два кръга под прави ъгли. След това, тъй като северното полукълбо съдържа две четвърти от земята, които се образуват от екватора и кръга, който минава през полюсите, то във всяка от тези две четвърти се отрязва една четиристранна област. Северната страна на “четиристранника” е половината от паралела до полюса; южната страна е половината от екватора; а двете останали страни са сегменти от кръга, минаващ през полюсите, като тези сегменти са противолежащи един спрямо друг и са равни по дължина. В една от тези две четиристранни фигури, няма значение в коя, казваме, че лежи нашият обитаем свят, мит от всички страни от море и подобен на остров; защото както вече казах,156 свидетелството на сетивата ни и на разума доказват това. Но ако някой не вярва на логиката, ще е без значение от гледна точка на географа дали правим обитаемия свят като острово или просто признаваме на какво ни е научил опитът, а именно, че е възможно да се плава около обитаемия свят от двете му страни, от изток както и от запад,157 с изключение на няколко промеждутъчни места. А колкото до тези места, без значение е дали те са свързани с море или от необитаема земя; защото географът се заема да опише познатите части на обитаемия свят, но не взима под внимание неизвестните му части, също както прави и с това, което е извън него. И ще е достатъчно да изпълни и довърши очертанията на онова, което наричаме “остров”, като свърже с права линия крайните точки, достигнати чрез крайбрежно плаване от двете страни на обитаемия свят.

6 И тъй, нека да предположим, че островът лежи в една от гореупоменатите четиристранни фигури. В такъв случай размерите му са тези на фигурата, която е явна за сетивата ни, която се получава като извадим от цялата големина на земята нашето полукълбо, после от тази област нейната половина, и след това от тази половина четиристранника, в който казваме, че лежи обитаемият свят, по същия начин трябва да си оформим представата за формата на острова, пригаждайки към предпоставките си явната му форма.158 Но тъй като сегментът от северното полукълбо, който лежи между екватора и кръга, начертан успоредно на него близо до полюса е вретеновиден,159 и тъй като кръгът, който минава през полюса, разрязвайки северното полукълбо на две, също така разрязва вретеното и по този начин оформя четиристранника, ще бъде ясно, че четиристранникът, в който лежи Етлантическото море е половината от повърхността на вретеното; и че обитаемият свят е по форма подобен на хламида160 остров в този четиристранник, тъй като е по-малък по големина от половината на четиристранника. Последното е ясно от геометрията, както и от големината на обкръжаващото го море, което покрива крайните страни на континентите и на изток, и на запад, и ги свива до конусовидна форма; а на трето място, ясно е от максималната дължина и ширина. Дължината на обитаемия свят е седемдесет хиляди стадия, като в по-голямата си част е ограничено от море, през което все още не може да се плава поради неговата големина и пустош; ширината е по-малко от тридесет хиляди стадия, ограничена от райони, които са необитаеми поради горещината или поради студа. Защото само онази част на четиристранника, която е необитаема заради горещината, тъй като има ширина от осем хиляди и осемстотин стадия и максимална дължина от сто двадесет и шест хиляди стадия, тоест половината от дължината на екватора, е повече от половината обитаем свят, а останалото от четиристранника ще бъде повече и от това.161

7 В голямо съзвучие с всичко това е и казаното от Хипарх. Той казва, че след като е взел за предпоставеност измерването на земята, упоменато от Ератостен, след това трябва да извади в обсъждането си обитаемия свят от (размерите на) земята; защото по отношение на небесните явления няма да има голяма разлика за отделните обитаеми места дали мерките са според Ератостен или според дадените от по-късни географи. Тогава, след като според Ератостен екваторът се изчислява на двеста петдесет и две хиляди стадия, то четвъртината от него ще бъде шестдесет и три хиляди стадия; и това е разстоянието от екватора до полюса, именно петнадесет шестдесети от шестдесетте интервала, на които е разделен екваторът.162 А разстоянието от екватора до летния тропик е четири шестдесети; а летният тропик е паралелът, начертан през Сиена. Отделните разстояния се изчисляват от еднаквите мерлки, които са явни за сетивата ни. Летният тропик, например, трябва да минава през Сиена, защото там, по време на лятното слънцестоене, показалецът на слънчевия часовник не хвърля сянка по обед. А меридианът през Сиена се чертае приблизително по руслото на Нил от Мерое до Александрия и това разстояние е около десет хиляди стадия; а Сиена трябва да лежи в центъра на това разстояние; тъй че разстоянието от Сиена до Мерое е пет хиляди стадия. А като продължиш на около три хиляди стадия на юг от Мерое, земята вече не е обитаема поради горещината и следователно паралелът през тези области, който е същият като този през Страната на канелата, трябва да бъде поставен като граница и начало на нашия обитаем свят на юг. Тогава, след като разстоянието от Сиена до Мерое е пет хиляди стадия, то цялото разстояние от Сиена до границите на обитаемия свят ще е осем хиляди стадия. Но разстоянието от Сиена до екватора е шестнадесет хиляди и осемстотин стадия [толкова правят четирите шестдесети, тъй като всяка шестдесета се изчислява на четири хиляди и двеста стадия], и следователно трябва да имаме осем хиляди и деветстотин стадия останали като разстояние от границите на обитаемия свят до екватора, а от Александрия – двадесет и един хиляди и осемстотин. Освен това всички са единодушни, че пътят по море от Александрия до Родос е по права линия с руслото на Нил, както и пътят оттам покрай брега на Кария, Йония и Троада, Византион и Бористен. Следователно, като се вземат разстоянията, които вече са познати и преплавани, географите се интересуват от районите отвъд Бористен, лежащи в права посока с тази линия, доколко те са обитаеми и докъде северните части на обитаемия свят имат своите граници. И така, роксоланите, най-отдалечените от познатите ни скити, живеят отвъд Бористен, макар да са по на юг от най-отдалечените народи, за които знаем на север от Британия; а районите отвъд роксоланите изведнъж стават необитаеми заради студа; а по на юг от роксоланите са савроматите, обитаващи отвъд езерото Меотида, както и скитите, стигащи чак до източните скити.

8 Прочие, Питей от Масалия ни казва, че Туле, най-северният от Британските острови е най-отдалеченото на север място и че там кръгът на летния тропик съвпада с арктическия кръг.163 Но от другите автори аз не научавам нищо по темата, нито дали съществува някакъв остров на име Туле, нито дали северните райони са необитаеми дотам, където летният тропик става арктическия кръг. Но по мое мнение, северната граница на обитаемия свят е много по на юг от мястото, където летният тропик става арктическия кръг. Защото сървеменните учени нямат какво да кажат за страна на север от Йерне, която е на север от Британия и близо до нея, и е обитавана от хора, които са съвсем диви и живеят окаяно поради студа; и следователно, по мое мнение северната граница на нашия обитаем свят трябва да се постави там. Но ако паралелът през Византион минава приблизително през Масалия, както казва Хипарх, позовавайки се на Питей [Хипарх казва, че във Византион съотношението на показалеца спрямо сянката е същото каквото Питей дава за Масалия], и ако пералелът през устието на Бористен е на около три хиляди и осемстотин стадия от този паралел, тогава, предвид разстоянието от Масалия до Британия,164 кръгът, начертан през устието на Бористен ще се падне някъде в Британия. Но Питей, който е подвел хората и във всичко останало, греши според мен и тук; защото е признато от много автори, че цялата линия, начертана от Стълбовете до областите на Сицилийския провлак и на Атина, и на Родос, лежи на един и същи паралел; и е признато, че частта от тази линия от Стълбовете до провлака минава приблизително през средата на морето. И по-нататък, мореплавателите казват, че най-дългият преход от Келтика до Либия, именно този от Галатския залив, е пет хиляди стадия, и че това също така е най-голямата ширина на Средиземно море, и следователно разстонието от въпросната линия до вътрешността на залива ще е две хиляди и петстотин стадия, и по-малко от това ще е до Масалия; защото Масалия е по на юг от вътрешността на залива. Но разстоянието от Родос до Византион е около четири хиляди и деветстотин стадия, и следователно паралелът през Византион ще е много по на север от този през Масалия. А разстоянието от Масалия до Британия може и да съответства на това от Византион до устието на Бористен; но разстоянието, което трябва да се определи за отсечката от Британия до Йерне вече е неизвестна величина, нито се знае дали все още има обитаеми райони по-натам, нито трябва да ни заминават казаните по-горе неща. Защото от гледна точка на науката достатъчно е да се приеме, точно както беше уместно в случая с южните райони да се постави границата на обитаемия свят като продължим три хиляди стадия на юг от Мерое [не че границата е много точна, но като такава с поне приблизителна точност], тъй че и в този случай трябва да пресметнем не повече от три хиляди стадия на север от Британия, или малко повече, да речем четири хиляди. А за управленски целиa не би имало никаква полза да знаем за такива страни и техните обитатели, и особено ако хората живеят на острови, които са от такова естество, че не могат нито да ни навредят, нито да ни донесат облаги по какъвто и да било начин, поради своята изолираност. Защото римляните макар да можеха да държат дори Британия, те се отказаха, защото разбраха, че изобщо няма за какво да се боят от обитателите й [защото не са толкова силни, че да се прехвърлят и да ни нападнат], и че никакви съответни облаги няма да се спечелят, ако бъде завзета и завладяна страната им. Защото изглежда, че по настоящем приходът от митата им е по-висок от този, който би донесъл данъка, ако приспаднем разходите за поддържане на армия за охрана на острова и събиране на данъка; а неизгодите от едно завладяване биха били още по-големи в случая с другите острови около Британия.

9 Ако пък добавим към разстоянието от Родос до устието на Бористен разстоянието от четири хиляди стадия от устието на Бористен до северните райони, цялата сума е дванадесет хиляди и седемстотин стадия, но разстоянието от Родос до южната граница на обитаемия свят е шестнадесет хиляди и шестстотин стадия, и следователно цялата ширина на обитаемия свят е по-малко от тридесет хиляди стадия от юг до север. Дължината му обаче се изчислява на около седемдесет хиляди стадия; а това е, от запад на изток, разстоянието от носовете на Иберия до носовете на Индия, измерено отчасти с пътувания през сушата и отчасти от морски пътешествия. А че това разстояние попада в упоменатата по-горе четиристранна фигура е ясно от отношението на паралела към екватора; оттук дължината на обитаемия свят е повече от два пъти ширината му. Формата се описва като на хламида; защото като посетим отделните райони на обитаемия свят, откриваме значително свиване в ширината и крайните му страни, особено в западните му краища.

10 Ето, че проследихме върху сферична повърхност зоната, в която казваме, че е разположен обитаемият свят;165 и този, който би пожелал най-точно да уподоби истината посредством с построяване на фигури, трябва да вземе за земята глобус като този на Кратет, и върху него да постави четиристранника, а в четиристранника да постави картата на обитаемия свят. Но поради необходимостта от голям глобус, тъй че въпросният участък, който е малка част от глобуса, да е достатъчно голям, за да се покажат ясно съответните части на обитаемия свят и да предложи на наблюдателите удобен вид, по-добре е той да построи глобус с подходящ размер, стига да може да го направи; тъй че нека този глобус да е не по-малко от десет стъпки в диаметър. Но ако не може да построи глобус с подходяща големина или не много по-малък, той би могъл да начертае карта върху равна повърхност от поне седем стъпки.166 Защото разликата ще е съвсем малка ако начертаем прави линии, които да изобразят кръговете, тоест паралелите и меридианите, посредством които ясно обозначаваме “климата” (поясите), ветровете и други различия, а също и местоположенията на частите на земята както спрямо една – друга, така и спрямо небесните тела, начертавайки успоредни линии за паралелите и перпендикулярни линии за кръговете перпендикулярни на паралелите, защото въображението ни лесно може да пренесе към периферната и сферична повърхност фигурата или големината, видяна от окото върху плоска повърхност. А същото е в сила, според мен, и за косите кръгове и съответстващите им прави линии. Въпреки, че отделните меридиани, начертани през полюса се сливат върху сферата към една точка, все пак върху нашата плоска карта няма да е от голямо значение, ако просто направим така, че линиите на меридианите леко да се събират;167 защото в много случаи това не е необходимо, нито събиращите се прави линии, когато линиите на сферата се пренесат върху плоска карта и се начертаят като прави линии, се разбират толкова лесно като извитите линии върху сферата.

11 И така, в това, което имам да кажа по-нататък ще приема, че сме направили нашия чертеж на плоска карта. Сега ще разкажа коя част от сушата и морето съм посетил лични и за коя част съм се доверил на описания на други, било то устни или писмени. Пътувал съм на запад от Армения чак до местата на Тирения168 срещу Сардиния и на юг от Евксин чак до Етиопия. И не бихте могли да намерите между писалите география друг, който е пропътувал повече от споменатите разстояния от мен; всъщност тези, които са пропътували повече от мен в западните райони, не са покрили толкова разстояние като мен на изток, а онези, които са пътували повече от мен в източните страни изостават от мен на запад; и същото е в сила за районите на юг и на север. Но по-голямата част от нашия материал както те, така и аз получаваме от чутото, а след това от нашите представи за форма и големина, и също от други характеристики, качествени и количествени, точно както умът оформя своите представи от сетивата, защото нашите сетива съобщават за формата, цвета и големината на една ябълка а също и за нейната миризма, допир и вкус; и от всичко това умът ни оформя понятието за ябълка. По същия начин и в случая с големите фигури, макар сетивата да възприемат само части, умът оформя понятие за цялото от онова, което сетивото е възприело. И хората, които са жадни да учат постъпват точно по този начин: доверяват се като на органи на сетивата на онези, които са видели или са обиколили определен район, все едно кой, някои в тази, други в онази част на земята, и оформят в една схема своя умствен образ на целия обитаем свят. Та нали и пълководците по същия начин, макар да правят всичко сами, не присъстват навсякъде, но успешно извършват повечето си действия чрез други, като се доверяват на донесенията на вестоносци и разпращат заповедите си съобразно донесенията, които чуват. А онзи, който твърди, че знание притежава само очевидецът, отхвърля критерия на сетивото слух, въпреки че това сетиво е много по-важно от зрението за целите на науката.

12 В частност, днешните автори могат да дадат по-добро описание169 на британите, на германите, на народите както на север, така и на юг от Истър, на гетите и та тюрегетите, и на бастарните, и по-нататък на народите в районите на Кавказ, като албаните и иберите.170 Информация ни е дадена също така и за Хиркания и Бактриана от писатели на истории на Партия, школата на Аполодор от Артемита, в които те са отбелязала въпросните страни по-определено от мнозина други автори. На нов ред, след като римляните наскоро завладяха Блажена Арабия с армия, на която Елий Гал, мой приятел и сподвижник, беше пълководец, и тъй като търговци от Александрия вече плават с флотите си по Нил и по Арабския залив чак до Индия, то тези райони също така са станали много по-известни за нас днес, отколкото за нашите предшественици. Във всеки случай, когато Гал беше префект на Египет, аз го придружих и се изкачихме по Нил чак до Сиена и границите на Етиопия, и научих, че цели сто и двадесет съда плават от Мюос Хормос на Индия, докато преди, по времето на Птолемеите, само малцина се осмеляваха да предприемат това пътуване и да водят търговия с Индия.

13 Прочие, моята първа и най-важна грижа, както за целите на науката, така и за нуждите на държавата, е следната – да предам по най-простия възможен начин формата и размерите на тази част от земята, която се побира в нашата карта, посочвайки същевременно какво е естеството на тази част и каква част представлява тя от цялата земя; защото това е задачата, присъща за географа. Но да се даде точно описание на цялата земя и на цялото “вретено” 171 на зоната, за която говорих е задача, присъща на друга наука. И наистина, ако тя е обитаема, обитаема е не от хора, каквито съществуват в нашата четвъртина и би трябвало да я смятаме за друг обитаем свят, което е достоверна теория. На мен обаче се пада да опиша какво има в нашия обитаем свят.

14 Както казах, формата на обитаемия свят наподобява донякъде на хламида, чиято най-голяма ширина е представена от линията, минаваща през Нил, линтия, започваща от паралела, преминаващ през Страната на канелата и острова на египтяните бежанци,172 и свършва на паралела през Йерне; дължината му е представена от линията, начертана перпендикулярно, която минава от запад през Стълбовете и Сицилийския провлак до Родос и цалива Иссос, продължава покрай Тавъра, който обрамчва Азия и свършва при Източното море и страната на онези скити, които живеят отвъд Бактриана. Съответно, трябва да си представим паралелограм, в който е вписана подобната на хламида фигура, по такъв начин, че най-голямата дължина на хламидата съвпада с и е равна на най-голямата дължина на паралелограма, и по същия начин най-голямата му ширина – с ширината на паралелограма. Прочие, тази подобна на хламида фигура е нашият обитаем свят; и както казах, неговата ширина е определена от външните линии на паралелограма, които отделят неговата обитаема и неговата необитаема територия в двете посоки.173 А тези страни бяха: на север, паралелът през Йерне; в горещата зона, паралелът през Страната на канелата; оттам и тези линии, ако бъдат продължени на изток и на запад до онези части на обитаемия свят, които им противостоят,174 ще образуват паралелограм с линиите на меридиана, които ги съединяват в крайните им точки. Прочие това, че обитаемият свят е разположен н този паралелограм е ясно от факта, че нито най-голямата му ширина, нито най-голямата му дължина попадат извън него; а че формата му е подобна на хламида е явно от факта, че крайните части на дължината му, ксоито се мият от морето, се заострят от двете страни175 и по този начин намаляват ширината там; а това е явно от донесенията на онези, които са плавали покрай източните и западните му части в двете посоки.176 Защото тези мореплаватели съобщават, че островът наречен Тапробане е много на юг от Индия, а при все това е обитаем, и че се издига срещу Египетския остров и Страната на канелата; и че всъщност температурата на въздуха е почти същата като на другите две места; а районът при устието на Хирканско море е много по на север от най-външна Скития отвъд Индия, а районите при Йерне са още по на север. Подобно по характер е съобщението и за страната извън Стълбовете, а именно полуострова на Иберия, който наричат Светия нос в най-западната точка на обитаемия свят; а този нос лежи приблизително на линията, минаваща през Гадейра, Стълбовете, Сицилийския провлак и Родос. По всички тези точки, казват, сянката хвърляна от слънчевия часовник съвпада, а ветровете, духащи в двете посоки идват от една и съща посока,177 и дължините на най-дългите дни и нощи са еднакви; защото най-дългият ден и най-дългата нощ имат четиринадесет и половина равноденствени часа. А и от крайбрежието на Гадейра понякога се виждат Иберите (Кабирите). А Посидоний твърди, че от една висока сграда в град на около четиристотин стадия от тези райони видял звезда, която според него била самата Каноб, като стигнал до тази преценка от факта, че хората, продължили малко по на юг от Иберия са единодушни, че са видели Каноб, а също и от научните наблюдения, извършени в Книд; защото, казва той, обсерваторията на Евдокс в Книд не е много по-висока от жилищните сгради, а оттам, казват, Евдокс е видял звездата Каноб; а, добавя Посидоний, Книд лежи на паралела на Родос, на който лежат и Гадейра и крайбрежието около него.

15 Прочие, ако плавате към дяловете на юг, стигате до Либия; от тази страна най-западният бряг продължава на запад само малко отвъд Гадейра; след това този бряг, оформяйки тесен полуостров, се отдръпва към югоизток и постепенно се уширява дотам, където достига земята на западните етиопци. Те са най-отдалеченият народ на юг от територията на Картаген и достигат до паралела, минаващ през Страната на канелата. Но ако плавате в противоположна посока от Свещения нос, докато стигнете до така наречените артабри, пътят ви е на север и Лузитания ви се пада от дясната страна. После останалата част от пътя ви е на изток, образувайки тъп ъгъл спрямо първоначалния курс, докато стигнете до носовете на Пиренеите, издадени навътре в океана. Западните части на Британия са разцположени срещу тези носове към север; и по същия начин островите, наречени Каситериди,178 разположени приблизително в ширината на Британия, лежат срещу и на север от артабрите. Следователно ясно е колко много източните и западните краища на обитаемия свят са стеснени от обкръжаващото го море.

16 След като цялостната форма (на обитаемия свят) е такава, изглежда полезно да вземем две прави линии, които се пресичат под прави ъгли, едната от които ще минава през цялата най-голяма дължина, а другата – през цялата най-голяма ширина; и първата линия ще бъде един от паралелите, а втората – един от меридианите; след това ще бъде полезно да си представим линии, успоредни на тези две линии от двете им страни, които да разделят земята и морето, с които се занимаваме. Защото по този начин ще се види по-ясно, че формата на обитаемия свят е такава, каквато я описах, като се прецени по размера на линиите, кои линии са с различни размери, както тези по дължината му, така и тези по ширината; а също така по този начин ще бъдат представени по-добре и отделните “климата”, както на изток и на запад, така и на юг и на север. Но тъй като тези прави линии трябва да бъдат начертани през познати места, две от тях вече са начертани, а именно двете споменати по-горе централни линии, едната представяща дължината, а другата ширината; а другите лесно ще се намерят с помощта на тези две. Защото използвайки тези линии като “елементи”,179 така да се каже, ние можем да съпоставим районите, които са успоредни, както и други позиции на обитаваните места, географски и астрономични.

17 Повече от всичко друго морето е това, което определя контурите на сушата и й придава форма, като оформя заливи, дълбоки падини, протоци и провлаци, полуострови и носове; но реките и планините също така подпомагат моретата в това отношение. Посредством такива естествени белези ние добиваме ясна представа за конвтиненти, народи, удобни местоположения на градове и всички останали разнообразни подробности, с които се запълва нашата географска карта. А между тези подробности са множеството острови, разпръснати както в открито море, така и покрай континенталното крайбрежие. И тъй като различните места предлагат различни качества и недостатъци, а също тъй предимствата и неудобствата, произтичащи от тях, някои като природни дадености, други в резултат на човешка дейност, географът трябва да спомене онези, които се дължат на природата; защото те са постоянни, докато изкуствените претърпяват промени. А също тъй от вторите той трябва да посочи онези, които могат да устоят за дълго време или пък онези, които не могат да се запазят за дълго време, но имат някаква отлика или слава, която, запазвайки се за дълго време, превръща едно човешко дело, дори когато то вече не съществува, в донякъде естествен белег на дадено място; оттук е ясно, че такива белези също трябва да се упоменат. И действително, възможно е да кажем по отношение на много градове онова, което Демостен е казал180 за Олинт и градовете около него,181 които са напълно изчезнали. Той казва, че един посетител не би могъл дори да разбере дали изобщо са били основавани. Но въпреки това хората обичат да посещават тези места, както и други, защото са жадни да видят поне следите от толкова прославени дела, също както обичат да посещават гробниците на прочути личности. По същия начин съм споменавал и за обичаи и граждански уредби, които вече не съществуват, подтикнат от ползата, както и в случая с (прочутите) дела; тоест или за да подтикна към подражание, или за да предупредя да се отбягва това или онова.

18 Сега продължавам първоначалното си скициране на обитаемия свят и казвам, че след като е обкръжен от морето, той поема в себе си много заливи от външното море покрай океана, от които четири са много големи. От тези четири залива северният се нарича Каспийско море [макар някои да го наричат и Хирканско море]; Персийският залив и Арабският залив се врязват в сушата от Южното море, единият от които е почти противоположен на Каспийско море, а другият – почти противоположен на Понта; а четвъртият, който далеч надминава другите по големина, го оформя тъй нареченото Вътрешно море или Нашето море; началотго му е на запад при протока на Херакловите стълбове и се простира по дължина към районите на изток, но с различна ширина, докато накрая се раздвоява и завършва в две морета, като заливи, едното отляво, което ние наричаме Евксински понт, а другото – включващо морето на Египет, на Памфилия и на Исика. Всички тези гореспоменати заливи имат тесен достъп от Външното море, особено Арабският залив и този при Стълбовете, докато другите не са толкова тесни. Сушата, обкръжаваща тези заливи се разделя на три части, както вече казах. Европа има най-неправилната форма от трите; Либия е с най-правилната форма, докато Азия в това отношение заема донякъде средно място между двете. А причината за тяхната правилност или липсата й е в крайбрежието на Вътрешното (Средиземно) море, докато крайбрежието на Външното море, с изключение на гореспоменатите заливи е право и, както казах, подобно на хламида; другите леки различия трябва да ги пропусна; защото дребното е нищо, когато се занимаваме с големи неща. По-нататък, тъй като при изучаването на география ние се интересуваме не само от формите и размерите на страните, но също така, както казах, и с тяхното местоположение една спрямо друга, то тук също крайбрежието на Вътрешното море предоставя за разглеждане по-разнообразни подробности, отколкото Външното море. И в много по-голяма степен тук се намира познатата част и умерената част, и частта, заселена от добре управлявани градове и народи. Защото ние искаме да знаем за онези части на света, където традицията поставя повече човешка деятелност, политически уредби, изкуства и всичко останало, което допринася за практическото знание; и нашите потребности ни привличат към онези места, с които са достъпни търговия и общение; а това са местата под управление или под добро управление. Във всички тези отношения, както казах, нашето Вътрешно море има голямо предимство. Ето защо трябва да започна своето описание с него.

19 Както вече казах, протокът при Стълбовете оформя началото на този залив; а за най-тясната част на провлака казват, че е около седемдесет стадия; но след като преплавате през теснините, които са около сто и двадесет стадия на дължина, бреговете веднага се отклоняват, макар левият да се отклонява повече; и след това заливът придобива форма на голямо море. Той е ограничен от дясната страна от брега на Либия до Картаген, а от другата страна първо от Иберия и също от Келтика и районите на Нарбон и Масалия, след това Лигурия и накрая от Италия чак до Сицилийския проток. Източната страна на това море се оформя от Сицилия и протоците от двете страни на Сицилия; този между Италия и Сицилия е седем стадия на ширина, а този между Сицилия и Картаген е хиляда и петстотин стадия. Но линията от Стълбовете до протока от седем стадия е част от линията до Родос и веригата на Тавър; тя пресича гореспоменатото море приблизително по средата; и се твърди, че е дванадесет хиляди стадия на дължина. Това следователно е дължината на морето, докато най-голямата му ширина е пет хиляди стадия, разстоянието от Галатския залив между Масалия и Нарбон до отсрещния бряг на Либия. Цялата част от това море покрай брега на Либия наричат Либийско море, докато частта покрай противоположния бряг наричат по ред Иберийско море, Лигурско море, Сардинско море и накрая, до Сицилия, Тиренско море. Покрай брега на Тиренско море чак до Лигурия има многобройни острови, а най-големите от тях са Сардиния и Корсика, освен Сицилия; но Сицилия е най-големият и най-хубавият остров от всички в нашата част на света. Много зад тях по големина остават Пандатерия и Понтия, които са в открито море, както и, близо до сушата, Айталия, Планасия, Питекуса, Прохита, Каприи, Леукосия и други като тях. Но от другата страна на Лигурско море островите покрай брега до Стълбовете не са многобройни, сред тях са Гюмнесии и Ебюсос; и тези покрай брега на Либия и Сицилия не са многобройни, сред тях са Косура, Айгимурос и Липарските острови, които някои наричат и Островите на Еол.

20 Отвъд Сицилия от двете му страни други морета се съединяват с горното море. Първото е морето пред Сиртите и Киренеите, както и самите две Сирти, а второто е морето, наричано преди Авзонско море, но сега Сицилийско море, което е слято и е продължение на първото море. Морето пред Сиртите и Киренеите се нарича Либийско море и свършва до Египетското море. От Сиртите по-малкото е с обиколка от около хиляда и шестстотин стадия и от двете страни на устието му лежат островите Менинкс и Керкина. Колкото до Големите Сирти, според Ератостен обиколката му пет хиляди стадия, а ширината му хиляда и осемстотин стадия, смятано от Хесперидите до Аутомала и общата граница между Киренеите и останалото от Либия в този район; но други са изчислили обиколката му на четири хиляди стадия, а ширината на хиляда и петстотин, колкото е ширината на устието му. Сицилийското море лежи пред Сицилия и Италия към районите на изток и, освен това, пред протока между тях, пред територията на Регион чак до Локри, както и пред територията на Месения чак до Сиракуза и Пахинос. Към районите на изток то се простира до носовете на Крит, а водите му също така мият по-голямата част от Пелопонес и запълват така наречения Коринтски залив. На север то достига до носа на Япигия и устието на Йонийския малив, и до южните части на Епир чак до Амбракийския залив и прилежащия му бряг, и, заедно с Пелопонес, оформя Коринтския залив. Но Йонийският залев е част от онова, което днес наричаме Адриатическо море. Дясната страна на това море се оформя от Илирия, а лявата от Италия до вътрешността му при Аквилея. То се простира на северозапад в тясно и дълго русло; а дължината му е около шест хиляди стадия, докато най-голямата му ширина е хиляда и двеста стадия. В това море има много острови: покрай илирийския бряг са Апсиртидите, Кирикта, Либурнидите, а също и Исса, Трагурион, Черна Коркира и Фарос; а откъм италийския бряг са Диомедите. Пространството на Сицилийско море от Пахинон до Крит казват, че е четири хиляди и петстотин стадия, и също толкова е до Тенарос в Лакония; а отсечката от носа на Япигия до вътрешността на Коринтския залив е по-малко от три хиляди стадия, докато тази от Япигия до Либия е повече от четири хиляди. Островите на това море са: Коркира и Сюбота откъм брега на Епир; а до тях, откъм Коринтския залив – Кефаления, Итака, Закинт и Ехинади.

21 Съседни на Сицилийско море са Критското, Сароническото и Мюртойското морета. Последното е между Крит, Аргея182 и Атика; най-голямата му ширина, измерена от Атика, е около хиляда и двеста стадия, а дължината му е по-малко от удвоената му ширина. В това море са островите Китера, Калаврия, Егина и съседните й острови, Саламин и някои от Цикладите. Веднага след Мюртойското море идва Егейското море с Черния залив и Хелеспонта, и също Икарийско и Карпатийско морета, до Родос, Крит и първите части на Азия, където са Цикладите183, Спорадите и островите при Кария, Йония и Еолида чак до Троада, имам предвид Кос, Самос, Хиос, Лесбос и Тенедос; също и тези, които лежат край Елаза чак до Македония и съседната Тракия, а именно Евбея, Скирос, Пепаретос, Лемнос, Тасос, Имброс, Самотраки и много други, за които ще говоря в подробното си описание. Дължината на това море е около четири хиляди стадия или малко повече, а ширината му е около две хиляди стадия. Обкръжено е от гореспоменатите части на Азия, и по крайбрежието от Сунион до Термейския залив, като плавате на север, и от Македонските заливи до Тракийския Херсонес.

22 Покрай него е протокът със седем стадия ширина между Сест и Абюдос, през който Егейско море и Хелеспонт се вливат на север в друго море, което наричат Пропонтида; а Пропонтида се влива в друго море, наречено Евксински184 понт. Последното е, тъй да се каже, двойно море: защото по средата му се протягат два носа, единият от Европа и северните части, а другият, срещу него, от Азия, като по този начин стесняват прохода между тях и оформят две големи морета. Носът на Европа се нарича Криуметопон185, а този на Азия Карамбис; 186 и те са на разстояние от около две хиляди и петстотин стадия един от друг. Западното море е с дължина от три хиляди и осемстотин стадия, като се смята от Византион до устията на Бористен, а ширината е две хиляди и осемстотин стадия; в това море се намира остров Левке (Белия остров). Източното море е издължено и завършва с тясна вътрешност при Диоскуриади; има дължина от пет хиляди стадия или малко повече, и ширина от около три хиляди стадия. Обиколката на цялото море е приблизително двадесет и пет хиляди стадия. Някои сравняват формата на тази обиколка с извит скитски лък187, като уподобяват на тетивата районите на така наречената дясна страна на Понта [тоест курса от устието до вътрешността на Диоскуриада; защото с изключение на нос Карамлис целият бряг има малки вдлъбнатини и изпъкналости, тъй че е като права линия], а останалото оприличават на рога на лъка с двойната му извивка, като горната извивка е оклъглена, а долната е по-права; и затова казват, че левият бряг оформя два залива, от които западният е по-окръглен от другия.

23 На север от източния залив лежи езерото Меотида, което е с обиколка девет хиляди стадия или дори малко повече. То се влива в Понта при така наречения Кимерийски Боспор, а Понтът се влива в Пропонтида при Тракийския Боспор; защото дават името Кимерийски Боспор на устието при Византиону което е четири стадия. 188 За Пропонтида казват, че е петнадесет стадия на дължина, като се смята от Троада до Византион; а ширината му е приблизително същата. В него е разположен остров Кизик и малките острови в съседство.

24 Такъв впрочем е характерът и големината на разлива на Егейско море, протягащ се на север. На нов ред, разливът, който започва от Родос и оформя Египетско, Памфилско и Исикийско морета се протяга на изток чак до Иссос в Киликия, на разстояние от пет хиляди стадия покрай Ликия, Памфилия и цялото крайбрежие на Киликия. Оттам, Сирия, Финикия и Египет обкръжават морето на юг и на запад чак до Александрия. А Кипър трябва да лежи в Исикийския и в Памфилийския заливи, след като граничи с Египетското море. Морският преход от Родос до Александрия е, със северния вятър, приблизително четири хиляди стадия, докато курсът покрай брега е два пъти по-дълъг. Според Ератостен това за дължината на морския преход е само предположение на мореплавателите, като някои казват, че е четири хиляди стадия, а други не се колебаят да твърдят, че е дори пет хиляди стадия, но той самият с помощта на слънчевия часовник е открил, че е три хиляди седемстотин и петдесет стадия. Частта от това море, която е до Киликия и Памфилия, както и частта, наречена дясната страна на Понта и Пропонтида, и крайбрежието по-натам до Памфилия, оформят нещо като голям полуостров и голям провлак към него, който се протяга от морето на Тарсос до град Амисос, и до Темискира, равнината на амазонките. Защото сушата по тази линия, чак до Кария и Йония, и народите, обитаващи от тази страна на реката Халис, всичко това се мие от Егея или от гореспоменатите части от двете страни на полуострова. И този полуостров го наричаме с особеното име Азия, същото, което е дадено на целия континент.

25 Накратко, вътрешността на Голямата Сиртис е най-южната точка на нашето (Средиземно) море, а до него са Александрия в Египет и устията на Нил; най-северната точка е устието на Бористен, макар че ако добавим към морето езерото Меотида [а то в известен смисъл наистина е част от него], то устието на Танаис е най-северната точка; най-западната му точка е протокът при Стълбовете; а най-източната точка е гореспоменатата вътрешност на Понта при Диоскуриада. И Ератостен греши, като казва, че най-източен е Исикийският залив, защото той лежи на същия меридиан с Амисос и Темискира, или, ако искате, можете да добавите и Сидене до Фарнакия. От тези райони пътят до Диоскуриада е, бих казал, повече от три хиляди стадия на изток, както ще се изясни по-натам, когато опиша подробно района.189 Такъв, прочие, е характерът на нашето море.

26 Трябва също така да направим общо описание на страните, които обкръжават това море, започвайки от същата точка, от която започнах да описвам самото море. Като плавате към Стълбовете, Либия лежи от дясната ви страна чак до руслото на Нил, а от лявата ви страна оттатък протока е Европа до Танаис. И Европа, и Либия свършват при Азия. Но трябва да започна с Европа, защото тя е както разнообразна по форма, така и удивително пригодена по природа за качеството на хората и на управленията, а и в други отношения най-много е допринесла с присъщите си добри условия (от останалите континенти), след като цялата е обитаема, с изключение на малък необитаем поради студа район. Тази необитаема част граничи с “хамаксеките” (живеещите в коли) около Танаис, езерото Меотида и Бористен. От обитаемата част на Европа, студените планински райони осигуряват по природа жалко съществуване на своите обитатели, но дори районите на бедност и разбойничество се облагородяват, когато се сдобият с добро управление, както елините, които макар да обитават планини и камънаци, са живеели добре поради грижата си за добро управление, за занаяти и изобщо за житейско познание. Римляните също, след като са завладели много народи, които по природа са били диви, заради районите, които са обитавали, защото тези райони са били или скалисти, или без заливи, или стодени, или по друга някоя причина непригодни за обитаване от много хора, и по този начин не само са довели до взаимно общение други народи, които са били изолирани, но и са научили по-дивите да живеят цивилизовано. Но цялата част на Европа, която е равна и с умерен климат, има свойството да съдейства за всичко това; защото докато в страна, която е благословена от природата, всичко е мирно, то в неплодородна земя всичко е войнствено и дръзко; и така двата видя земя получават облаги една от друга, като втората подсигурява оръжия, а първата плодове, занаяти и етика. Но вредата, която получават една от друга, ако не се подпомагат взаимно, също е явна; и силата на онези, които са свикнали да носят оръжие ще има известно предимство, ако не се контролира от мнозинството. Този континет обаче притежава естествено предимство да отговори и на това условие; защото целият континент е изпъстрен с равнини и с планини, тъй че по цялото му протежение земеделското и цивилизованото обитава редом с войнственото; но от двата елемента този, който е миролюбив е по-многоброен и поради това държи контрол над цялото; а господстващите народи, първо елините, а по-късно македоните и римляните също са допринесли за това. И по тази причина Европа е най-самодостатъчна по отношение както на мира, така и на войната; защото войнственото население, с което разполага е в изобилие, а също и онова, което обработва земята и поддържа градовете. Тя се отличава и в това отношение, че произвежда плодовете, които са най-добри и необходими за живота, и всички полезни метали, докато внася отвън подправки и скъпоценни камъни, неща, правещи живота на хората, които притежават малко от тях не по-лош от този на хората, които ги имат в изобилие. Също тъй, Еврапо разполага с изобилие от различни видове домашни животни, но малко диви животни. Такъв е, като цяло, характерът на този континент.

27 Ако обаче погледнем отделните й части, то първата от всички нейни страни, като се започне от запад, е Иберия, чиято форма е подобна на волска кожа, чиито “вратни” части, така да се каже, се издават към съседна Келтика; и това са частите, които лежат на изток, и в тези части източната страна на Иберия е отрязана от планина, така наречената Пирени, но останалото е обкръжено от море; на юг, до Стълбовете, тя е ограничена от нашето море, а от другата страна, до носовете на Пирени, от Атлантика. Най-голямата дължина на тази страна е около шест хилядси стадия, а ширината е пет хиляди.

28 До Иберия на изток лежи Келтика, достигаща до реката Рен. Северната й страна се мие от целия Британски проток, защото целият остров лежи срещу и успоредно на цяла Келтика и се изпъва по дължина на около пет хиляди стадия; на изток тя е ограничена от реката Рен, чието русло минава успоредно на Пирени; а на юг, в частта започваща от Рен, е ограничена от Алпите, а от нашето море – в района, където се уширява така нареченият Галатски залив190, районът, където са разположени Масалия и Нарбон, много прочути градове. Срещу този залив и обърнат в противоположната посока, се намира друг залив191, наречен също Галатски залив; и той е обърнат към север и Британия; а между тези два залива е най-малката ширина на Келтика; защото е побрана в провлак от по-малко от три хиляди, но повече от две хиляди стадия. Между тези два залива има планинска верига, така наречената планина Кеменос192, която минава под прав ъгъл на Пирени и свършва в самия център на Келтските равнини. Колкото до Алпите, които са изключително високи планини, образуващи дъга на кръг, тяхната изгърбена страна е обърната към току що споменатите Келтски равнини и планината Кеменос, докато вдлъбнатата им страна е обърната към Лигурия и Италия. Много племена обитават тези планини, всички келтски, освен лигурите; но макар лигурите да се числят към друга народност, то начинът им на живот все пак е сходен с този на келтите. Те живеят в частта на Алпите, която се слива с Апенините, и заемат също тъй част от Апенините. Апенините образуват планинска верига, минаваща по цялата дължина на Италия от север на юг, и свършваща при Сицилийския проток.

29 Първите части на Италия са равнините, лежащи в подножието на Алпите и достигащи до вътрешността на Адриатика и районите край него, но останалото от Италия представлява тесен и дълъг нос с форма на полуостров, през който, както казах, по дължина се проточват Апенините на около седем хиляди стадия, но с различна ширина. Моретата, които правят от Италия полуостров са Тиренското море, започващо от Лигурското, Авзонското и Адриатическото.

30 След Италия и Келтика идват останалите, или източните страни на Европа, които са прорязани на две от реката Истър. Тази река тече от запад на изток и към Евксинския понт; от лявата й страна остава цяла Германия, започваща от река Рен, цялата страна на гетите и страната на тюрегетите, бастарните и савроматите чак до река Танаис и езерото Меотида; а от дясната й страна остават Тракия, Илирия и най-накрая и последна, Елада. Покрай Европа лежат острови, за които вече споменах193: извън Стълбовете са Гадейра, Каситеридите и Британските острови; а отсам Стълбовете са: Гюмнесиите и малките острови194 на финикийците195, тези на Масалия и Лигурия, и островите на Италия до островите на Еол и Сицилия, и всички острови покрай Епир и Елада, до македония и Тракийския Херсонес.

31 След Танаис и Меотида са съседните им отсам-таврически райони (на Азия), а след тях са отвъд-таврическите райони. Защото, след като тя е разделена на две от Тавър, която се простира от носовете на памфилия до източното море, индите и азиатските скити, елините са дали името отсам-таврически на тази част от континента, която гледа на север и името отвъд-таврически на тази част, която е на юг; и съответно частите на Азия, които са съседни на Меотида и Танаис спадат към отсам-таврическите райони. Първи от тях са районите, които лежат между Каспийско море и Евксинския понт и те свършват, в едната посока, при Танаис и океана, външния, както и при тази негова част, която оформя Хирканско море и, в другата посока, при провлака там, където разстоянието от вътрешността на Понта до Каспийското море е най-малко. След това идват отсам-таврическите райони, които са на север от Хиркания, и стигат до морето при индите, скитите и планината Имайон. Обитават ги меотидски савромати и савроматите, живеещи между Хирканското море и Понта до Кавказ и земите на иберите и албаните, и скити, ахейци, зюги и ениохи; и, отчасти, отгвъд Хирканско море, скити, хиркани, парти, бактри, согдиани и жителите на районите отвъд индите на север. А на юг от Хирканско море и целия провлак мегду това море и Понта, лежи по-голямата част от Армения, Колхида, цяла Кападокия до Евксин и племената на тибараните, както и така наречената земя отсам Халис, която обхваща, първо до Понта и Пропонтида Пафлагония, Битиния, Мизия и така наречената “Фригия на Хелеспонта”, част от която е и Троада; и след това, до Егея и морето, образуващо неговото продължение, Еолида, Йония, Кария, Ликия; и на трето място, във вътрешноста, Фригия, от която част представляват т.н. “Галатия на гало-гърците” и “Фригия Епиктетос”196, Ликаония и Лидия.

32 Веднага след отсам-таврическите народи идват народите, които обитават планините:197 Паропамисадите и племената на партите, на мидийците, на арменците и на киликийците, и катаоните и пизидийците. След планинците идват отвъд-таврическите райони. Първият от тях е Индия,198 чийто народ е най-голям и най-процъфтяващ от всички, народ, чиито граници достигат както до източното море, така и до южното море на Атлантика. В това южно море, край брега на Индия, лежи един остров, Тапробане,199 който е не по-малък от Британия. След това, ако се обърнем от Индия на запад с планините от дясната ни страна, стигаме до просторна земя, която заради бедността на почвата си осигурява мизерен поминък на хора, които са изцяло варвари и от различни народи. Наричат ги ариани, и страната им се простира от планините до Гедрозия и Кармания. След тях, към морето, са Персия, Сузиана, Вавилония, страни, достигащи до Персийско море200, и малките племена, обитаващи по границите на тези страни; докато народите, живеещи близо до планините или в самите планини, са партите, мидийците, арменците и съседните им племена, и Месопотамия. След Месопотамия идват страните отсам Ефрат. Те са: цялата Блажена Арабия, ограничена изцяло от Арабския залив и Персийския залив, и цялата страна, обитавана от скенитите (живеещите в шатри) и филарсите (управляваните от вождове), която страна достига до Ефрат и Сирия. Сл това идват народите, живеещи от другата страна на Арабския залив, чак до Нил, а именно етиопците и арабите, и египтяните до тях, и сирите и киликийците, включително така наречените трахиоти201, и накрая памфилите.

33 След Азия е Либия, която е продължение на Египет и Етиопия. Брегът й, разположен срещу нас минава в права линия почти до Стълбовете, започвайки от Александрия, освен Сиртите и може би други скромни извивки на заливи и издатини на носове, които ги оформят; но нейното крайбрежие на океана от Етиопия до определена точка е почти успоредно на предишната линия, след това в южните части се протяга в остър полуостров, който се издава леко навън извън Стълбовете и по този начин придава на Либия приблизително форма на трапец. А Либия е, както показват и други, и най-вече както ми каза Гней Пизон, бивш префект на тази страна, като леопардова кожа; защото е нашарена с обитаеми места, обкръжени от безводна и пустинна земя. Египтяните наричат тези обитаеми места “ауази”.202 Но освен тази особеност, тя има и някои други особености, които я разделят тройно. На първо място, по-голямата част от крайбрежието й, което лежи срещу нас, е изключително плодородно, и особено Киренея и земята около Картаген до маврузиите и до Стълбовете на Херакъл; крайбрежието на океана предлага скромен поминък, а вътрешността й, която ражда силфион, предлага окаяно съществуване, бидейки в по-голямата си част камениста и пясъчна пустиня. Същото е в сила и за правия участък през Етиопия, земята на троглодитите, Арабия, Гедрозия и земята на ихтиофагите (рибоядците). Повечето племена, обитаващи Либия са ни непознати, защото малко от нея е обходено от войски или от хора извън тези племена; и не само че много малко от местните обитатели във вътрешността й изобщо ни посещават, но това, което казват нито заслужава доверие, нито е пълно. но според това, което казват, нещата са следните: най-южните й обитатели наричат етиопци; живеещите на север от етиопците наричат главно гараманти, фарузии и нигрити; живеещите още по на север от тях са гетули; тези, които живеят близо до морето или на самото крайбрежие, до Египет и чак до Киренея, са мармариди; а тези, които са отвъд Киренея и Сиртите, ги наричат псили, насамони и някои от гетулите, а след това са асбистите и бизаките, чак до Картаген. Територията на Картаген е голяма, а след нея е земята на номадите;203 най-познатите от тях ги наричат, някои от тях масилии, а други – масесилии. Цялата земя от Картаген до Стълбовете е плодородна, макар и пълна с диви зверове, както и цялата вътрешност на Либия. Тъй че вероятно някои от тези народи са наричани и номади поради това, че в предишни времена не са могли да обработват почвата заради многото диви животни. Но днес те се отличават и в умението си в лова, а римляните се възползват от това заради обичта им към боевете с диви животни, но са усвоили освен лова и земеделието. Това, прочие, имам да кажа за континентите.

34 Остава ми да поговоря за “климата” (поясите), тема, която също изисква общо скициране, като започна от онези линии, които нарекох “елементи”204, тоест двете линии, бележещи най-голямата дължина и ширина на обитаемия свят, но най-вече ширината. Астрономите, разбира се, трябва да развиват тази тема по-подробно, точно както го е направил Хипарх. Защото, както казва самият той, записал е различните аспекти на небесните тела във всички различни райони на земята, които се намират в нашата четвъртина205, а именно – районите между екватора и северния полюс. Географът обаче не е нужно да се занимава с онова, което попада извън нашия обитаем свят; а дори и в случая с частита на обитаемия свят, деятелният човек не е нужно да бъде учен за естеството и различните прояви на небесните тела, защото зда него това четиво е суховато. Но за мен ще е достатъчно да изложа важните и прости разлики, отбелязани от Хипарх, като приема за предпоставено, точно както прави и той, че големината на земята е двеста петдесет и два хиляди стадия, число, пресметнато и от Ератостен. Защото разликите в разстояниетя между обитаемите места от това изчисление няма да са големи по отношение на небесните явления. Прочие, ако разрежем най-големия кръг на земята на триста и шестдесет части, всяка от тях ще има седемстотин стадия. Точно това използва Хипарх като мярка за разстоянието, което да се фиксира на гореупоменатия меридиан през Мерое. Така той започва с обитателите на екватора, а след това, като продължава по споменатия меридиан, всеки път с интервал от по седемстотин стадия, се опитва да опише небесните явления за всяко място; но според мен екваторът не е подходящото място за начало. Защото и да са обитаеми тези райони, както мислят някои, те представляват много особен вид обитаема страна, като през центъра й като тясна ивица преминава територия, която е необитаема поради горещината и не представлява част от нашия обитаем свят. Но географът разглежда само онова, което е част от нашия обитаем свят, а неговите граници са определени на юг от паралела през Страната на кеналата, а на север – от паралела през Йерне; и като не забравям какъв е обхватът на географията, от мен нито се изисква да изброявам всички обитавани места в тази промеждутъчна територия, нито да уточнявам всички небесни явления. Длъжен съм да започна обаче от южните части, както прави и Хипарх.

35 Хипарх казва, че хората, живеещи на паралела, който минава през Страната на канелата, а този паралел е на три хиляди стадия от Мерое и на хиляда и осемстотин стадия от екватора, имат за свое отечество земята почти по средата между екватора и летния тропик, преминаващ през сиена; защото Сиена е на пет хиляди стадия от Мерое. Обитателите на Страната на канелата са първите, за които Малката мечка попада изчяло в арктическия кръг и винаги е видима; защото ярката звезда на върха на опашката, най-южната от съзвездието, е разположена на самата дъга на арктическия кръг, тъй че се допира до хоризонта.206 Арабският залив лежи приблизително успоредно на въпрлосния меридиан, на изток от него; и там, където заливът се влива във външното море, е Страната на канелата, където в древни времена са ловили слонове. Но този паралел207 минава извън обитаемия свят, като продължава от едната страна208 на юг от Тапробане или от най-далечните й обитатели, и, от друга страна, до най-южните райони на Либия.

36 В районите на Мерое и в страната на троглодитите от Птолемаида, най-дългият ден има тринадесет равноденствени часа;209 и тази обитавана страна е приблизително по средата между екватора и паралела, минаващ през Александрия, като разстоянието до екватора е със хиляда и осемстотин стадия повече.210 А паралелът през Мерое минава, от едната страна, през непознати райони, а от другата – през носовете на Индия. При Сиена, Береника на Арабския залив и страната на троглодитите, слънцето стои в зенита по време на лятното слънцестоене, а най-дългият ден има тринадесет и половина равноденствени часа; и почти цялата Голяма мечка също е видима в арктическия кръг, и една от звездите в квадрата. А паралелът през Сиена минава, от едната страна, през страната на ихтиофагите (рибоядците) в Гедрозия, и през Индия, а от другата страна – през региони, които са на почти пет хиляди стадия южно от Кирена.

37 Почти във всички райони, лежащи между тропика и екватора, сенките падат в две посоки, сиреч на север и на юг; но като се започне от районите на Сиена и летния тропик, сенките по обед падат на север; и обитателите на първите райони ги наричат амфискии211, а на вторите – хетероскии. Има и още една отличителна характеристика за районите под тропика, която вече споменах преди, като говорих за зоните212, а именно, че самата почва е много песъчлива, ражда силфион и е суха, докато районите на юг от нея са добре напоявани и много плодородни.

38 В района приблизително на четиристотин стадия по на юг от паралела през Александрия и Кирена, където най-дългият ден има четиринадесет равноденствени часа, в зенита стои Арктур (пазача на мечката), макар че се отклонява малко на юг. В Александрия съотношението между показалеца на слънчевия часовник и сянката в деня на равноденствието е пет към три.213 Но въпросният район е на хиляда и триста стадия по на юг от Картаген, ако е вярно, че в Картаген съотношението между показалеца и сянката в деня на равноденствието е единадесет към седем.214 Но нашият паралел през Александрия минава, в едната посока, през Кирена и районите на деветстотин стадия южно от Картаген и централна маврузия, а в другата посока минава през Египет, Койле Сирия, Горна Сирия, Вавилония, Сузиана, Персия, Кармания, Горна Гедрозия и Индия215.

39 Във Птолемаида във Финикия, в Сидон и в Тир, и околните им райони, най-дългият ден има четиринадесет и една четвърт равноденствени часа; и тези райони са на около хиляда и шестстотин стадия по на север от Александрия и на около седемстотин стадия по на север от Картаген. Но в Пелопонес, в районите на среден Родос, около Ксантос Ликийски или малко на юг от Ксантос, и също така в районите на четиристотин стадия южно от Сиракуза, тук, казвам, най-дългият ден има четиринадесет и половина равноденствени часа. Тези райони са на три хиляди шестстотин и четиридесет стадия разстояние в ширина от Александрия; и, според Ератостен, това е паралелът, минаващ през Кария, Ликаония, Мидия, Каспийските порти и частите на Индия покрай Кавказ.

40 В Александрия в Троада и прилежащите й райони, в Амфиполис, в Аполония в Епир, и в районите на юг от Рим, но на север от Неапол, най-дългият ден има петнадесет равноденствени часа. Този паралел е на около седемстотин стадия северно от паралела през Александрия в Египет, и на над двадесет и осем хиляди и осемстотин стадия разстояние от екватора, и на три хиляди и четиристотин стадия разстояние от паралела през Родос, и на хиляда и петстотин стадия южно от Византион, Никея, Масалия и прилежащите им райони; а малко на север от него лежи паралелът през Лизимахия, който според Ератостен минава през (азиатска) Мизия, Пафлагония, Синопе и прилежащите й райони, Хиркания и Бактра.

41 Във Византион и прилежащата му територия най-дългият ден има петнадесет и една четвърт равноденствени часа, а съотношението на показалеца на слънчевия часовник към сянката по време на лятното слънцестоене е сто и двадесет към четиридесет и две минус една пета. Тези райони са на около четири хиляди и деветстотин стадия разстояние от паралела през центъра на Родос и на около тридесет хиляди и триста стадия разстояние от екватора.216 Ако плавате в Понта и продължите на около хиляда и четиристотин стадия на север, най-дългият ден става петнадесет и половина равноденствени часа. Тези райони са на равно разстояние от полюса и от екватора, и там арктическият кръг е в зенита; а звездата на шията на Касиопея лежи на арктическия кръг, докато звездата на десния лакът на Персей е малко на север от нея.

42 В районите на около три хиляди и осемстотин стадия северно от Византион217 най-дългият ден има шестнадесет равноденствени часа, и там Касиопея се движи вътре в арктическия кръг. Това са районите около Бористен и южните части на езерото Меотида, и те са на около тридесет и четири хиляди и сто стадия разстояние от екватора. Там северната част на хоризонта е смътно осветена от слънцето почти през цялата нощ лете, като слънчевата светлина се връща от запад на изток.218 Защото летният тропик е на седем дванадесети зодиакален знак219 разстояние от хоризонта; и съответно слънцето в полунощ е на същото разстояние под хоризонта. И при нас също, когато слънцето е толкова отдалечено от хоризонта преди изтрев и след залез, то осветява небето на изток и на запад. А в онези райони през зимните дни слънцето се издига почти на девет лакти220. Според Ератостен тези райони са на малко повече от двадесет и три хиляди стадия от Мерое, след като разстоянието от Мерое до паралела през Хелеспонт е хиляда и осемстотин стадия, а оттам до Бориктен – пет хиляди. В районите на около шест хиляди и триста стадия от Византион221 на север от Меотида, през зимните дни, слънцето се издига най-много на осем лакти и там най-дългият ден има седемнадесет равноденствени часа.

43 Тъй като районите отвъд тях вече лежат близо до територията, смятана за необитаема поради студа, те са безполезни за географа. Но ако някой желае да научи и за тези места, и за всички други астрономични въпроси, разгледани от Хипарх, но пропуснати от мен като вече описани достатъчно ясно, за да се обсъждат и в този труд, то нека да ги вземе от Хипарх. И това, което казва Посидоний за перискиите, амфискиите и хетероскиите222 е прекалено ясно, за да бъде повтаряно тук; независимо от това трябва да спомена достатъчно подробно тези термини, за да обясня идеята и да покажа с какво тя е полезна за географията и с какво не е. След като въпросът засяга сенките, хвърляни от слънцето и след като, по свидетелство на сетивата ни, слънцето се движи по кръг, успореден на въртенето на мирозданието, от това следва, че там, където въртенето на мирозданието предизвиква ден и нощ, тъй като в един момент слънцето се движи под земята, а в друг – над земята, за хората се мисли или като за амфискии, или като за перискии; за амфискии всички, чиито сенки по обяд понякога падат на север, а именно когато слънцето попада от юг на показалеца [който е перпендикулярен на хоризонталната повърхност отдолу], а понякога падат в противоположната посока, именно когато слънцето въвзива откъм обратната страна [това става само за онези, които живеят между тропиците]; но за хетероскии – всички, чиито сенки винаги падат на север, какъвто е случаят с нас, или винаги падат на юг, какъвто е случаят с обитателите на другата умерена зона. И това е резултатът за всички, чийто арктически кръг е по-малък от тропическия кръг223. Но когато Арктическият кръг е същият или по-голям от тропика,224 там започват перискиите и те продължават до народа, живеещ под полюса. Защото, след като в тези райони слънцето се движи над земята през цялото въртене на мирозданието, ясно е, че сянката ще се движи в кръг около показалеца на слънчевия часовник; и поради това Посидоний ги е нарекъл перискии, макар от гледна точка на географията те да не съществуват; защото онези райони са необитаеми поради студа, както вече заявих в критиката си срещу Питей. Ето защо аз не се интересувам и от размерите на този необитаем район, освен да приема, че тези райони, чийто тропико-арктически кръг225 лежи под кръга, описан от полюса на зодиака226 при денонощното въртене на мирозданието, тоест на основание на предпоставката, че разстоянието между екватора и тропика е четири шестдесети от най-големия кръг.