Бележки по втора книга
1 Гръцкият глагол antairein, който Страбон използва често по примера на Ератостен, явно съдържа и идеята за “лежи на същия паралел с екватора”.
2 Индийскят “Кавказ”, дн. Хиндукуш.
3 Т.е. Каспийско.
4 Александрийската библиотека.
5 Селевк I и Антиох I.
6 Част от “Исторически бележки” на Страбон. Онесикрит и Неарх са придружавали Александър. Страбон намеква за собственото си пребиваване в Александрийската библиотека.
7 Учени смятат, че нещо е изгубено от текста, но това допускане е ненужно. Тук Страбон засяга “втория аргумент” на Ератостен, който е представил в § 3 и връзката не се забелязва веднага; но той току що се е изказал за достоверността на “другите свидетели”, на които Ератостен е основал своето доказателство, както се вижда в § 5. В § 10, Страбон илюстрира достоверността на тези свидетелства, защищавайки Ератостен
8 Отзвук от геометрията на Евклид.
9 Т.е. право на изток.
10 Срв § 35 по-долу.
11 Сицилийския проток.
12 Тоест, дали линията на тези планини, която в ранните карти сключва остър ъгъл на север с паралел на геогр. ширина трябва да лежи на паралел. Срв. § 2 (горе).
13 Т.е. с инструменти и геометрични изчисления.
14 Вж. бел. 1.
15 Страбон често споменава устието на Бористен (дн. р. Днепър) просто като “Бористен”.
16 Т.е. като се върви на север.
17 Дн. Ирландия..
18 Дн. Цейлон.
19 Около 40 л.
20 Атинският медимн е ок. 52 л..
21 В Кападокия, дн. вр. Ерджиас.
22 Според това твърдение Оксос, който днес се влива в Аралското езеро, се е вливало в Каспийско море. Оттам по други речни пътища стоките са се пренасяли на запад. Вж. 11.7.3.
23 Т.е. за да ти предпазят от замръзване. Вж. 7.3.18.
24 Страбон има предвид битките, водени при Провлака Керч от Неоптолем, стратега на Митридат Велики Евпатор. Срв. 7.3.18.
25 Дн. Керч, при устието на Азовско море.
26 В § 14 Страбон казва “не по-малко от 3 000 стадия”.
27 § 13.
28 Страбон мисли, че Каспийско море се влива в “северното море”.
29 Т.е. отвъд устието на Каспийско море в необитаемия свят. Целият аргумент срещу Деимах и неговата школа е пример за reductio ad absurdum.
30 Следователно, според Страбон те не стигат по-далече от прибл. устието на Каспийско море.
31 Числото 4 000 е цитирано от Деимах и неговата школа. Страбон продължава да ги громи на собствен терен с любимата си форма на аргументиране.
32 Т.е. гореспоменатите 3 800 стадия.
33 Следователно, не Арменски Кавказ. Планините от Ариана нататък също са наричани Кавказ (11.8.1).
34 Във връзка с този параграф, вж. 2.5.34‑43. Страбон намира “друг абсурд” (срв. § 12).
35 Астрономическият “лакът” е два градуса.
36 На 6 300 стадия сев. от Марсилия.
37 “Тази обитавана страна” на Хипарх означава страната, която на над 9 100 стадия (ок. 1640 км) северно от Марсилия. Според Страбон тази земя е необитаема.
38 Слънчевият ден е непостоянен; древните, зависими от слънчевия часовник, са приели за мерна единица часът, изчислен по врене на слънчевото равноденствие. Оттам и “равноденствен час” – термин, който не се използва в съвр. астрономия.
39 Т. е. на 9 100 стадия от Марсилия След като сравним този и други пасажи у Страбон разбираме, че данните на Хипарх са били: Бористен, 9 лакти, 16 часа; 6 300 стадия на север от Византион (или Марсилия, която Хипарх е поставил на същата геогр. ширина като Византион), 6 лакти, 17 часа; 9 100 стадия северно от Византион (или Марсилия), 4 лакти, 18 часа; “необитаемата земя” по-натам, под 3 лакти, 19 часа.
40 Срв. §§ 15‑16.
41 4 ласти, 18 часа, etc.
42 Логическата грешка е от типа petitio principi, изразяваща се в скрито допускане на недоказана предпоставка за целите на доказателството. По въпроса за най-северната ширина на обитаемия свят и Ератостен, и Хипарх грешат с това, че поставят границата твърде много на север, смята Страбон. Наред с други неща и двамата приемат, че Марсилия е на север колкото Византион (докато Страбон я поставя много по на юг).
43 “Зимният тропик” и “летният тропик” на Страбон съответстват грубо на тропика на Козирога и тропита на Рака. Първият е поставен на 24°, при Сиена.
44 Тоест на юг, както и на север, което би било вярно за всички точки в горещата зона.
45 Кръгът, в който лежи всяка от тях е този на (небесния) екватор.
46 Като се смята по 700 стадия (126 км) на градус, и след като обиколката на земята за Ератостен е 252 000 стадия (45 360 км), тропикът при 24° би бил на 16 800 стадия (1224 км) от екватора.
47 Между тропика и екватора.
48 Вж. 1.1.12.
49 5 000 стадия право на север от Мерое. За пътуващия на север от екватора Малката мечка за първи път се вижда изцяло при Мерое, според Хипарх (2.5.35).
50 Вж. 2.1.26.
51 В смисъл това, което приписва на Ератостен.
52 2.1.1.
53 Вж. пар. 35 и сл.
54 Страбон отново обсъжда този въпрос в 15.1.11.
55 Тавър.
56 Р. Инд.
57 Т.е. сливат се объркано една с друга през въображаемата линия, представяща общата граница между Втория и Третия дял.
58 В математиката – пунктирна линия.
59 Вж. 2.1.22.
60 За местоположението на Парайтекане вж. 15.3.12.
61 Т.е. североизток.
62 Твърдението на Хипарх разбира се е логично, стига да се приеме хипотезата му. Хипарх приема, че цифрите на Ератостен се отнасят за разстоянията по географската ширина и дължина; и начертавайки правоъгълник, чиито страни се оформят от меридианите през Тапсак и Каспийските порти съответно, и от паралелите през Тапсак и Каспийските порти, и през Вавилон, той с лекота уличава Ератостен в несъстоятелност. Тоест, чрез reductio ad absurdum (свеждане до абсурд), той отпраща ератостеновия Вавилон много по на запад, отколкото го е поставял Ератостен (cp. § 36 по-надолу по този въпрос). Страбон показва грешката в разсъжденията на Хипарх и дори изтъква, че на същото основание Хипарх би могъл да уличи Ератостен в още по-голяма нелепост.
63 Тоест линията перпендикулярна на меридиана, минаващ през границата на Кармания.
64 Тоест, с отклонение на юг.
65 От Каспийските порти.
66 От границата на Кармания.
67 В § 26 Страбон показва ясно, че Ератостен не е казал, че западната страна е по права линия, но Хипарх го приема за казано.
68 Вж. § 22, горе.
69 Средиземно море.
70 Т.е. дяловете на север от пл. верига на Тавър.
71 Нов пример за reductio ad absurdum.
72 Ако от ератостеновата Суза се нанесе отсечката ЕВ по линията от А (Вавилон) до Кармания, ще се получи правоъгълен триъгълник AEB?, побиращ тъпоъгълния триъгълник AEB.
73 Срв. § 40 и сл.
74 За Ератостен, както и за други антични географи е било обичайно да оприличават страните и дяловете на земята на добре известни фигури и предмети, напр. Иберия (Испания) на волска кожа, Пелопонес на п латаново листо, Сардиния на отпечатък от човешки крак. В този случай гръцките думи “plinthia” (плочки) и “sphragidi” (печати, геми) са използвани в общ смисъл като удобни понятия за дялове наподобяващи съотв. “плочки” и “печати”. (В 2.1.22, обаче, Страбон приписва на Ератостен само втората дума; освен това сам той често изпозлва тази дума в същия смисъл.) Под “sphragidi” създава впечатлението за неправилни четириъгълници (срв. 15.1.11); но при по-специфичното описание на даден дял – Индия например – говори за “ромбовиден”, а в случая с Втория дял – за “трите му страни, вместващи се в паралелограм” (вж. 2.1.22).
75 Използваната тук гръцка дума “lemma” е, според Прокъл (атински философ от V в. сл. Хр.), твърдение, което е доказано предварително или предстои да се докаже; следователно, приложено във всяко твърдение то е препоставка, която трябва да бъде потвърдена.
76 И Ератостен, и Страбон приписват на Пелузион по-висока ширина, отколкото на Вавилон.
77 Според допускането на Хипарх ератостеновият Тапсак трябва да лежи на ширина от 7 300 стадия северно от Пелузион; и оттук, като се изчисли хипутенузата на правоъгълния триъгълник за разстоянието между двете места, получаваме прибл. 8 500 стадия. Аргументът на Хипарх е, както обикновено, reductio ad absurdum, и порочността му според Страбон отново е в това, че прилага мерките на Ератостен към паралели и меридиани.
78 Срв. §§ 27‑29 (по-горе), където Хипарх отпраща ератостеновия Вавилон на 1 000 стадия по на запад.
79 Ако се начертае паралел през т. B (Тапсак) и меридиан през A (Пелузион), и те се пресекат в точка C, то AC (= BC = 4800 стадия) се оказва по-голяма от AB (6000 стадия) – т.е. до такъв резултат водят според Хипарх мерките на Ератостен.
80 Става дума за типа порочна логическа конструкция на едно твърдение, при която, според Прокъл, се “добавя нещо, което липсва, за да се докаже това, което се търси”.
81 Страбон има предвид лъжливото заключение в § 34.
82 Като цяло, Страбон е приел картата на Ератостен с приложения към нея труд, колкото и неточности да има в тях. Възразил е на критиката на Хипарх, основаваща се на лъжливи допускания и геометрични проверки, прилагани в специфични случаи. В този параграф той заявява, че картата се нуждае от “metron” или стандартна мярка, посредством която, като с пропорционален мащаб, може да се направят отстъпки по отношение на линейни посоки и геометрични величини. В практиката този стандарт би ни спестил грешки от рода на тази Каспийските порти и устието на Нил да се окажат на един и същи паралел, както и от грешката да се смята действителното разстояние между тези две точки за равно на разстоянието по географската дължина. Нещо повече, посредством паралелограмите Страбон показва, че действителното разстояние между всеки две точки не намалява в същата пропорция като разликата им в дължините.
83 Т.е. въображаема линия, начертана на изток и на запад през дължината на ивицата – ивица с прибл. 780 000 стадия дължина.
84 Т.е. фигура на паралелограм.
85 Страбон подготвя читателя за проектирането на частта на сферичната повърхност, която представлява обитаемия свят върху плоската повърхност на картата.
86 Хипарховата reductio ad absurdum отново е провалена, според Страбон. Първо, той приписва на Ератостен резултат (1 000 стадия), който не се базира на твърдения на Ератостен; второ, извлякъл е погрешен извод от оценка, направена от Ератостен (2 400 стадия), както показва ератостеновото описание на обиколката, очертана от теченията на Тигър и Ефрат.
87 Симплегадите.
88 Въпреки, че Хипарх приема разстоянията на Ератостен за измерени по геогр. дължина, грешката в този случай е доста очевидна; вече е ясно, че Страбон е склонен да защити Ератостен навсякъде, където е възможно.
89 т.е. инструменти за наблюдение, като слънчевия часовник.
90 На Евксин.
91 Град при устието на р. Фасис.
92 Залива на Сарос.
93 Т.е. геометрична.
94 Т.е. такъв стандарт, какъвто го е дефинирал самият Страбон в 2.1.37.
95 Вж. бел. 159 към книга 1.
96 Но според Плутарх, Талес и Питагор са разделили небето на пет зони, а Питагор е разделил земята на пет съответстващи им зони (De Placitis Philosophorum 2.12 and 3.14).
97 Тоест, двойната ширина, приписана на горещата зона от Посидония и Страбон – 2 Ч 17 600 стадия = 35 200; така горещата зона би достигнала до 25°8/34 2/7// (при 700 стадии за 1 градус). Следователно разликата между Аристотел и Парменид не е голяма ако се приеме, че първият поставя тропиците някъде на 24° Според четенето на ръкописите излиза, че според Парменид горещата зона е два пъти ширината на зоната между тропиците, но не е възможно да е заявил това.
98 De Meteorologicis 2.5.
99 Посидоний настоява гръцката дума дйбкекбхмЭнзн да се разбира буквално, “обгоряла”.
100 Страбон дава точно определени размери на обитаемите и необитаеми части на горещата зона на север от екватора. Но за дяла на юг от екватора може само да допусне, че са приложими подобни оценки. По такъв начин стига до заключение за цялата гореща зона, пропорционално.
101 Северната и южната умерени зони се наричат също лятна и зимна зони; и поради това летният тропик е северният тропик.
102 252 000 стадия (45 360 км).
103 Разстоянието между северния тропик и екватора.
104 Т.е. 16 800 : 8 000 :: 33,600:17,600. Съотношението е 21:11, а ширината на горещата зона е 17 600 стадия (срв. 2.1.13).
105 Елините по принцип използват термина “арктически кръг” за небесен кръг, а не за земен кръг в съвр. смисъл. Нашият арктически кръг е фиксиран; техният варира според гледната точка на наблюдателя. Техният арктически кръг се очертава по небесната сфера успоредно на екватора и допирателно на хоризонта на наблюдателя, и поради това разделя околополярните звезди, които винаги са над хоризонта, от звездите, които изгряват и залязват в зависимост от неговия хоризонт. Тъй като височината на небесния полюс винаги е еднаква спрямо ширината на наблюдателя, арктическите кръгове за него ще се занулят при екватора; и също така той няма да има арктически кръгове, ако се намира на юг от екватора, нито ще има антарктически кръгове, ако се намира на север от екватора. Страбон държи, че грананиците на умерените зони трябва да са фиксирани, а не променливи.
106 Седем.
107 Т.е. студените зони, където през лятото сенките описват овал.
108 Т.е. умерените зони, където сенките падат в различни посоки по обед; сянката в северната зона пада на север, а в южната – на юг.
109 Т.е. горещата зона, където сянката при всяка точка по обед е на север през част от годината и на юг – през другата част.
110 Вж. 2.2.3 и бележки.
111 Страбон, като Питагор, има предвид небесните зони, съответстващи на неговите земни зони. Първите не са толкова точни като вторите, но предоставят солидна основа за астрономическо наблюдение..
112 Напр. на семената.
113 Вж.2.2.2 и бел.
114 Т.е. обстоятелствата, току що цитирани от Полибий.
115 Т.е. екватора и прилежащите му кръгове на ширина Страбон има предвид просто, че слънцето преминава по-бързо спрямо точките в тази трета умерена зона, отколкото в новата гореща зона от двете й страни; оттам и умерения климат по и близо до екватора.
116 Птолемей Фискон, 146‑117 пр. Хр.
117 В § 5 и сл. Страбон се забавлява с този “лош късмет”.
118 До Кизик.
119 Авторът на този стих е неизвестен
120 Вж. бел 158 към първа книга.
121 Единственото отношение, изразено у Платон във връзка с истинността или лъжовността на този разказ е изказано от Сократ в репликата му към Критий: “А кой друг разказ (освен историята за Атлантида) има голямото предимство да бъде факт, а не измислица?” (Timaeus 26E).
122 У Платон, на един египетски жрец се приписва, че е казал на Солон, че Атлантида е била по-голяма от Либия и Азия взети заедно и че, в резултат на силни земетресения и наводнения, е потънала под морето само за един ден и една нощ (вж Timaeus 24‑25 и Critias 108E, 113C).
123 Т.е. Солон е избегнал историческите последствия от своята измислица, като е потопил Атлантида, също както Омир е постъпил, като е измислил, че Посейдон и Аполон са унищожили с наводнение стената, построена от ахейците пред техните кораби (вж. Il. 7.433, 441, и 12.1‑33).
124 Вж. 1.2.25 и 1.2.28.
125 Т.е. неговата хипотеза, че един дял на етиопците живее южно от екватора, от другата страна на Океана (вж. 1.2.25).
126 Вж. бел. 124.
127 Вж. 1.2.28.
128 Вж. 1.2.25.
129 Т.е. запада.
130 Т.е. стоическата философска школа. Срв. същата фраза в 1.2.3 и “нашия Зенон” в 1.2.34.
131 Морски организъм, acaleph от рода ctenophora.
132 Т.е. Хермес в качеството му на бог на пътуването.
133 Т.е. като Антифан от Берге в Тракия, прочут съчинител на фантастични истории от I в.
134 Т.е. височината на триъгълника, начертан от върха при Нарбон до основата; по този начин остават 1 000 стадия за останалото разстояние до Либия, измерено по геогр. ширина..
135 Действителният резултат при изчислението е 436 стадия.
136 Действителният резултат при изчислението е 21 764 стадия.
137 Т.е. над 21 764 стадия; Дикеарх е смятал, че вътрешността на Адриатика е по-отдалечена от Пелопонес, отколкото Херакловите Стълбове.
138 Така Полибий определя разстоянието между Керавнийските планини при вътрешността на Адриатическия залив, явно пренебрегвайки илирийското крайбрежие, както прави и Страбон в 6.3.10. Япигия е име както на територия, така и главен град на племето япиги, в Италия. Според Страбон числото дадено от Полибий е прпеувеличено.
139 1.4.5.
140 Нос St. Vincent.
141 Защото две успоредни отсечки между две успоредни са равни.
142 Р. Дон.
143 “Сложното” сравнение на Полибий на дължината на Европа с тази на Либия и Азия не е съхранено, но общо взето методът му е доста ясен. Начертава се линия (PP?) успоредна на екватора от Стълбовете до източния бряг на Индия – т.е. на ширина от около 36 1/2°. На тази линия се описва хорда, като полукръг, която ще има за диаметър линия (OO?), начертана на екватора. От някоя точка (A) западно от Азия на хордата (Спор. Страбон в § 7 по-долу тази точка е променлива) се начертава линия до устието (T) на р. Танаис; тази линия се продължава в СИ посока по курса на реката до изворите й (T?) (но изворите й са непроучени); след това се начертава линия на течението на реката (TT?) до обиколката при S, която може да представлява “летния” слънчев изгрев. Пуска се перпендикуляр (T?B) на хордата PP?. Така се получава сегмент (BT?SP?) от полукръга, който се пада на Азия (но сме принудени да поставим T? и B неточно, доколкото изворът на Танаис е бил непроучен). Според Полибий, Европа е по-малка на дължина от Либия и Азия взети заедно с отсечката BP? (която е променлива).
144 Дунав.
145 Днестър.
146 Днепър.
147 Р. Бук.
148 Срв. 11.2.2.
149 Вж. 2.1.40.
150 Вж. 1.1.12.
151 Т.е. “върховна ценност”, “добродетел”. Според Плутарх, стоиците признават три такива “върховни ценности” (Aretai) сред науките – физиката, етиката и логиката; и смятат и трите за целесъобразни за упражняването на философия в постигането на знание – което е мъдростта.
152 Вж. 2.3.1.
153 Вж. 2.2.2 и бел.
154 Вж. бел. 44 към кн. 1.
155 Ако беше така, то тази част щеше да попадне в южното полукълбо.
156 Вж. 1.1.8.
157 Т.е. обитаваният свят може да се обиколи по море, като се тръгне от която и да е изходна точка – на север или на юг, както от Стълбовете, така и от източния бряг на Индия – стига да не съществуваха няколкото протежения по курса, които да го възпрепятстват. Срв. 1.1.8.
158 Страбон е приел, че земята е кълбовидна (сфероидна) и че обитаемият свят представлява остров в рамките на определена сферична четиристранна фигура. Оттам, вмествайки обитаемия свят в границите на тази четиристранна фигура, която представя само очевидните или видими размери и форма, по-нататък той определя по-точно неговия размер и форма в границите на четиристранната фигура.
159 Прибл. пресечен конус.
160 Т.е. с форма на мантия – обичайно описание на формата на обитаемия свят от времето на Страбон.
161 Въпросната четиристранна фигура (четиристранник) е съставен от (1) обитаемия свят, (2) ивица с половината дължина на горещата зона и дълга 180° , и (3) “остатъка”. “Остатъка” се състои от два малки четиристранника, единият от които е източно, а другият – западно от обитаемия свят. При изчисление ивицата от горещата зона се оказва с повърхност повече от половината на повърхността на обитаемия свят, а “остатъкът” е още повече. Следователно обитаемият свят покрива по-малко от половината от въпросния четиристранник. За илястрация на твърдението може да се начертае следната фигура върху повърхността на сфера: Нека AB да е 180° от екватора; нека CD да е 180° от паралела през северната граница на обитаемия свят; съединете A а и C, и B и D; след това начертайте дъга от 180° успоредно на екватора при 8800 стадия сев. от екватора и две меридианни дъги от CD към AB до горната дъга, съотв. през източните и западните граници на обитаемия свят. Така получаваме големия четиристранник ACDB и вътре в него четири малки четиристранника, които представляват трите гореспоменати дяла.
162 Ератостен е разделил обиколката на земята на 60 интервала, като един интервал е равен на 6°. Хипарх изглежда пръв разделя земята на 360 градуса.
163 Т.е. при Туле променливият арктически кръг има фиксираната стойност на летния тропик. Оттам според Питей, ширината на Туле би трябвало да е допълнението на тази на земния тропик до прав ъгъл. При условие, че Питей е поставил земния тропик при 24° (както Ератостен и Страбон), той е поставил Туле на 66°.
164 Т.е. 3700 стадия.
165 Т.е. четиристранникът.
166 Явно по дължина; така мащабът би съответствал на 70000 стадия, дължината на обитаемия свят.
167 Предвид това, че не се прави опит да се обозначи извита линия.
168 Етрурия.
169 Т.е. по-добре от предшествениците им. Срв. 1.2.1.
170 “Източните иберийци” Вж. 1.3.21.
171 Вж. 2.5.6.
172 Сембритите, въстанали срещу Псаметих в VII пр. Хр. и избягали на един остров на Нил, северно от Мерое. Вж. Страбон 16.4.8 и 17.1.2. Херодот говори за тях като за “доброволни пустинници” (2.30).
173 Север и юг.
174 Т.е. “лежат на същия паралел”.
175 Вж. бележката за “хламидата”, § 6 (горе).
176 Т.е. север и юг.
177 Страбон има предвид периодичните ветрове.
178 Калаените острови, ю.з. брегове на Британия.
179 Или както бихме казали днес, “оси на координати”. Страбон има предвид нещо подобно на координатната система в аналитичната геометрия.
180 Philippica 3.117.
181 Метоне, Аполония и още 32 града.
182 Арголида.
183 Страбон току що е казал, че “някои от Цикладите” са в Мюртойско море. Другаде поставя “много от Спорадите” в Карпатийско море (10.5.14); а Самос, Кос и други – в Икарийско море (10.5.13). Тук явно Егея обхваща всички тези острови, както и много други. Но текстът е повреден.
184 За термина “Евксински” вж. 7.3.6.
185 Нос Карадже, в Крим.
186 Нос Керембе, в Пафлагония.
187 Скитският лък е включвал централен прът от еластично дърво, на чиито краища са закрепени извити рогове от дива коза, които са увенчани с метал и свързани с тетива от волска или овча кожа. При свръзката на пръта с всеки рог извивката е изпъкнала, но при върха рогът е с вдлъбната извивка.
188 Т.е. на ширина; но срв 7.6.1.
189 Срв. 12.3.17.
190 Зал. на Лион.
191 Гасконски залив.
192 дн. Кевенес.
193 §§ 19‑21 (по-горе).
194 Т.е. Питиусите, които с Гюмнесиите образуват Балеарските острови.
195 Вж. 3.5.1.
196 “Придобита Фригия”; термин за малка Фригия, даден от царете на Пергам.
197 Срв. 11.1.4.
198 За пълно описание на Индия вж. 15.1.1 ff.
199 Цейлон.
200 Т.е. Персийския залив.
201 Т.е. обитателите на “камениста Киликия”. Срв. 12.6.1.
202 Т.е. оазиси.
203 Нумидийци.
204 Вж. 2.5.16.
205 Вж. 2.5.5.
206Арктическият кръг, за който говори Страбон, е променлив небесен кръг и може да се представи като система от концентрични кръгове, всеки от които е допирателен към хоризонта на наблюдателя и има за свой център видимия небесен полюс, а за свой радиус – височината на този полюс над хоризонта. При екватора, разбира се, наблюдателят няма арктически кръгове – т.е. в тази точка за него те не съществуват. Продължавайки към северния полюс, неговият арктически кръг се разширява, тъй че в “Страната на канелата” (Цейлон) Малката мечка попада в неговия кръг, а при Сиена почти цялата Голяма мечка и т.н. Същият този общ принцип биха били приложими за наблюдения на същия наблюдател при пътуване от екватора към южния полюс.
207 Т.е., през Страната на канелата.
208 Т.е. на изток.
209 За “равноденствения час” вж. бел. 38 по-горе.
210 Т.е. разстоянието от Мерое е 11800 стадия, а до Александрия 10000.
211 Вж. § 43 (сл.) и също 2.2.3.
212 2.2.3.
213 Изчислението на базата на това съотношение дава за геогр. ширина на Александрия 30° 57’ 50’’, а за разстоянието й со екватора 21675 стадия. Разбира се, числата, основаващи се на такава пропорция са приблизителни. Хипократ дава 21800.
214 Ширината на Картаген следователно би била 32° 28’16’’, което съответства на разстояние от 22730 стадия от екватора.
215 Да се фиксира паралел на географска ширина по страните, през които минава той, изглежда доста неточно, но Страбон нерядко го прави. За Койле Сирия вж. 16.2.16; 16.2.21; и 16.3.1. Под Горна Сирия Страбон би трябвало да има предвид Асирия.
216 Т.е. ширина от 43° 17’9’’.
217 Което съответства на 48° 42’51’’.
218 Срв 2.1.18.
219 Т.е. седем дванадесети от 30° или 17° 30’.
220 Астрономическият лакът в античността е бил два градуса.
221 Съответства на 52° 17’9’’.
222 Вж. 2.2.3 и 2.5.37.
223 От екватора до 66° всеки човек е или “амфиский” или “хетероский”.
224 От 66° до 90°.
225 Страбон поставя тропика на Рака на 24° (4/60 или 24/360 от най-големия кръг); и поставя началото на студената зона на 66°. Радиусът на тропика, следователно, е постоянен и е 66°, докато радиусът на арктическия кръг е променлив и е 66° само когато наблюдателят стои в началото на студената зона. Съответно, когато наблюдателят е в студената зона, радиусът е по-голям от 66°, и е по-малко от 66°, когато е отсам. Под “тропико-арктически кръг” Страбон има предвид случая, когато арктическият (небесен) кръг става равен на тропическия (земен) кръг, а именно при ширина 66°.
226 Т.е. полюса на еклиптиката, който ежедневно описва кръг в небето околю полюса на екватора. Проекцията на този кръг върху земята очертава студената зона, която на практика е това, което ние днес разбираме под “арктически кръг”.
==============================================================
Към глава първа от книга втора
Към глава втора от книга втора
Към глава трета от книга втора
Към глава четвърта от книга втора
Антични автори 