Страбон, География – кн. 3 – 1

Трета книга

резюме липсва

Първа глава

1 След като дадох първите основни очертания на географията, редно е по-нататък да обсъдя различните части на обитаемия свят. Всъщност аз обещах да направя това1 и смятам, че до този момент трудът ми е добре оразмерен. Но трябва да започна отново с Европа и с онези нейни части, с които започнах отначало2 и по същите причини.

2 Както казах, първата част на Европа е западната, Иберия. Прочие, по-голямата част от нея предлага бедни условия за живот. Защото повечето от обитаемата й територия представлява планини, гори и равнини, чиято почва е тънка, при това не равномерно напоявана. А северна Иберия освен че е камениста е не само изключително студена, но и е до океана, и е придобила облик на враждебна и необщуваща с други страни земя, поради което е много окаяно място за живеене. Такъв прочие е обликът на северните части. Но почти цяла южна Иберия е плодородна, особено в района отвъд Стълбовете. Това ще стане ясно при подробното ми описание на Иберия. Но първо трябва накратко да опиша нейната форма и размери.

3 Тя наподобява волска кожа, изпъната по дължина от запад на изток, като предните й части са към изток, а ширината й е от север на юг. Дълга е всичко шест хиляди стадия и пет хиляди стадия е в най-голямата си ширина, макар че на някои места е по-малко от три хиляди стадия на ширина, особено близо до Пиренеи, която (планина) оформя източната й страна. Тоест, една непрекъсната планинска верига, изпъваща се от север на юг, оформя границата между Келтика и Иберия. А тъй като Келтика, както и Иберия са с променливи ширини, частта на всяка от двете страни, която е най-тясна между Нашето море и океана е тази, която е най-близо до Пиренеи, от двете страни на тази планина, и оформят заливи в океана и в Нашето море. Келтските заливи обаче, които се наричат и Галатски, са по-големи, а протока, който оформят е по-тесен в сравнение с този на Иберия.3 Така източната страна на Иберия се оформя от Пиренеи; южната страна се очертава отчасти от Нашето море, от Пиренеи и Стълбовете, и оттам нататък от океана до така наречения Свещен нос;4 третата е западната страна, която е приблизително успоредна на Пиренеи и се изпъва от Свещения нос до носа на Артабрите, който нос наричат Нерион;5 а четвъртата страна се изпъва от нос Нерион до северните височини на Пиренеи.

4 Но за да продължим, нека да опиша Иберия подробно, като започна от Свещения нос. Този нос е най-западната точка не само на Европа, но на целия обитаем свят; защото макар обитаемият свят да завършва на запад с двата континента, от една страна при носовете на Европа, а от друга при крайните точки на Либия, от които райони иберите заемат единия, а маврузиите другия, то сушата на Иберия се издава напред при гореспоменатия нос на около хиляда и петстотин стадия отвъд носовете на Либия. Нещо повече, земята до този нос наричат на латински език “Cuneus”, сиреч “клин”. А колкото до самия нос, който се издава навътре в морето, Артемидор (гр. географ от II в. пр. Хр., б. пр.), който твърди, че го е посетил, го оприличава на кораб; и казва, че тази форма му придават три малки острова, като един от тях заема мястото на корабния нос, а другите два, при които има удобни места за закотвяне – на стърчащите странични греди. Но колкото до Херакъл, казва той, там няма нито посветен на него храм, който да се види [Ефор е излъгал], нито негов олтар, или на който и да било друг бог, но само камъни6 на много места, лежащи на групи от по три или четири, които според един местен обичай биват обръщани от дошлите да посетят мястото и след като се направи възлияние, ги връщат отново на място.7 И е забранено, добавя той, да се правят там жертвоприношения, нито дори да се стъпва нощем на това място, защото боговете, казват (местните хора), го обитават по това време; но дошлите да видят мястото прекарват нощта в едно съседно село и след това отиват на мястото през деня, като взимат със себе си вода, защото вода там няма.

5 Възможно е да е така и би трябвало да вярваме на Артемидор; но на историите, които е разказал според приказките на простолюдието в никакъв случай не може да се вярва. Например според Посидоний, сред простолюдието се говори, че в районите покрай океана слънцето е по-голямо, когато залязва и залязва с шум, все едно, че морето съска да го изгаси, заради падането му в дълбините. Но, казва Посидоний, това е лъжа, както и твърдението, че нощта настъпва моментално след залеза на слънцето; защото нощта не настъпва моментално, а след известен къс интервал, както е на бреговете на всички други големи морета. Защото в райони, където слънцето залязва зад планини, казва той, дневната светлина се задържа по-дълго време след залеза поради непряката светлина, но по морските брегове няма такъв значителен интервал, както няма и в големите равнини. И, казва той, при моретата както по залез, така и при изгрев се получава визуална представа, че слънцето става по-голямо, защото тогава от водата се вдига по-голямо количество пара; тоест лъчите преминават през тази пара като през леща,8 пречупват се,9 и заради това визуалният образ се увеличава, също когато изгряващото или залязващо слънце или луна се гледат през недъждовен, тънък облак, в който момент небесното тяло също изглежда някак издуто. Той сам, казва, се е убедил в лъжливостта на горните твърдения след тридесетдневния си престой в Гадейра, докато наблюдавал залезите на слънцето. При все това Артемидор твърди, че слънцето залязва сто пъти по-голямо от обикновеното и че нощта настъпва моментално! Но ако разгледаме по-внимателно изявлението му, длъжни сме да приемем, че той лично не е виждал това явление на Свещения остров, защото твърди, че там никой не стъпва нощем, и следователно никой не би могъл да стъпи на него докато слънцето залязва също така, ако е вярно, че нощта настъпва незабавно. Нито пък го е наблюдавал на друго някое място на океанския бряг, защото Гадейра също е на океана, а Посидоний и неколцина други свидетелстват срещу него.

6 Крайбежието, прилежащо на Свещения нос на запад е началото на западната страна на Иберия до устието на река Тагос, а на юг е началото на южната страна до друга река, Анас и нейното устие. Двете реки текат от източна посока; Тагос, която е много по-голям речен поток от другата, тече право на запад до устието си, докато Анас възвива на юг и очертава границата на междуречието (интерфлувиалния район), което в основната си част е населено от келтски племена и от някои от лузитаните, заселени там от римляните от другата страна на Тагос. Но в районите по-навътре в сушата обитават карпетани, оретани и много ветони. Тази земя, разбира се, предлага скромни условия за живот, но прилежащата й на изток и на юг надвишава при сравнение всеки друг район в целия свят по плодородие и добиви от сушата и от морето. Това е земята, през която тече реката Байтис, която извира в същите райони като Анас и Тагос, а по големина е някъде по средата между другите две реки. Като Анас обаче, тя първо тече на запад, а след това възвива на юг, и се влива на същото крайбрежие като Анас. Земята я наричат Байтика на името на реката, както и Турдетания на името на обитателите й; но обитателите й наричат както турдетани, така и турдули, като някои смятат, че са един и същи народ, а други – че са различни. Сред вторите е Полибий, защото той казва, че турдулите са съседи на турдетаните на север; но по настоящем не може да се забележи някаква разлика между тях. Смятат ги за най-мъдрите сред иберите; и те използват азбука, пазят записи на древната си история, поеми и закони, написани в стихове, които са отпреди шест хиляди години,10 както твърдят. И другите ибери също използват азбука, макар че буквите не са едни и същи на вид, защото и речта им не е една и съща. Турдетания, страната отсам Анас се протяга на изток до Оретания, а на юг – до крайбрежието от устията на Анас до Стълбовете. Но трябва да опиша и нея и прилежащите й земи по-подробно, като разкажа всичко, което допринася за знанието ни за техните естествени предимства и благоденствие.

7 Между това крайбрежие, на което се вливат Байтис и Анас, и границите на Маврузия, Атлантическото море прониква и оформя пролива на Стълбовете и чрез този пролив вътрешното море се свързва с външното. Там има планина, която се владее от иберите ластетани, наричани още бастули; имам предвид Калпе, която макар да не е голяма на обиколка, се издига на толкова голяма височина и е толкова стръмна, че отдалече прилича на остров. Тъй че като плаваш от нашето море във външното море, тази планина ти остава от дясната страна; а близо до нея, на разстояние от четиридесет стадия е градът Калпе,11 град важен и древен, който някога е имал корабна база на иберите. Някои дори твърдят, че е основана от Херакъл, сред които е и Тимостен, който казва, че в древни времена е бил наричан и Хераклея и че все още може да се видят големите му крепостни стени и кейове.

8 След това идва Мелария с нейните места за осоляване на риба; а след това е градът и реката Белон. Тъкмо от Белон хората взимат кораб за преминаване до Тингис в Маврузия; а в Белон има пазарища и места за осоляване на риба. Някога е имало и град Зелис, съседен на Тингис, но римляните са го прехвърлили на отсрещния бряг на Иберия, взимайки с тях и част от жителите на Тингис; пратили са там и свои хора като заселници и са го нарекли “Юлия Йоза”. След това е Гадейра, остров, отделен от Турдетания с тесен проток и на разстояние от около седемстотин и петдесет стадия от Калпе, макар че според някои е осемстотин. Този остров не се отличава от всички други освен по това, че благодарение на храбростта на неговите обитатели като моряци, и благодарение на приятелството им с римляните, до такава степен се е облагодетелствал във всякакво благополучие, че макар да е разположен накрая на земята е най-прочут от всички тях. Но за Гадейра ще разкажа, когато опиша другите острови (3.5.3).

9 След това идва така нареченото пристанище на Менестей, а след него разливът при Аста и Набриса. Разливи се наричат кухините, които морето покрива при приливте и също като реки осигуряват воден достъп към вътрешността и към градовете по бреговете им. Веднага след това идва устието на Байтис, което е раздвоено. А островът между двете устия има бряг от сто стадия, а според някои – повече. Там някъде се намира и оракулът на Менестей, както и кулата на Кайпион, която е върху скала и от всички страни се мие от вълните, и също като кулата на Фарос12 е удивителна постройка, издигната за безопасността на мореплавателите; защото не само наносите, изхвърляни от реката образуват плитчини, но районът пред нея е пълен и с подводни скали, така че е необходим видим (отдалече) фар. Оттам има воден път до Байтис и град Ебура, и светилището на Фосфорос,13 което наричат “Лукс Дубия”. След това са водните пътища до разливите, а след тях е река Анас, която също има две устия и водният път от двете устия до вътрешността. После, накрая, идва Свещения нос, който е на по-малко от две хиляди стадия разстояние от Гадейра. Някои обаче казват, че разстоянието от Свещения нос до устието на Анас е шестдесет мили, а оттам до Байтис сто, и след това до Гадейра седемдесет.14

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към книга втора

Към глава втора от книга трета

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 9:41 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 3 – 1  
Tags:
%d bloggers like this: