Страбон, География – кн. 3 – 2

Втора глава

1 Тъй или иначе, Турдетания е разположена над морския бряг от тази страна на Анас и през нея тече реката Байтис. А границата й е очертана на запад и на север от реката Анас, а на изток – от част от карпетаните и оретаните, а на юг – от онези бастетани, които заемат тясна ивица от крайбрежието между Калпе и Гадейра, и от морето до тази ивица чак до Анас. Но тези бастетани, за които току що споменах, също принадлежат към Турдетания, както и бастетаните отвъд Анас, и повечето им непосредствени съседи. Размерите на тази страна са не повече от две хиляди стадия, тоест на дължина и на ширина,15 но има изключително много градове – цели двеста града, както казват. Най-прочутите от тях са разположени по реките, на разливите и на морето; и това е заради търговския им обмен. Но двата, които са най-прочути и най-могъщи, са Кордуба, който е основан от Марцел и града на гадитаните; вторият заради морската му търговия и защото се е свързал съюзнически с Рим; а първият – заради великолепието на почвата му и големината на територията му, макар че реката Байтис също е допринесла в голяма степен за растежа му; и е населен от самото начало с подбрани хора от римляните и от местните ибери; нещо повече, първата колония, пратена в тези райони от римляните е била до Кордуба. След Кордуба и града на гадитаните прочут е и град Хиспалис, също колония на римляните, и той все още е търговски център на областта; но Байтис16 го превишава по изтъкнатост както и с това, че войниците на Цезар наскоро са го колонизирали, макар да не е толкова знаменит с населението си.

2 След тези градове идват Италика и Илипа, и двата близо до река Байтис; и Астигис, който е по-отдалечен от реката, и Кармон, и Обулко, а до тях – градовете, в които синовете на Помпей са били победени, а именно Мунда, Атегуа, Урсо, Тукис, Улия и Егуа;17 и всички тези градове не са далече от Кордуба. В известен смисъл Мунда18 е станал главният град на този район. Мунда е на хиляда и четиристотин стадия разстояние от Картея, където е избягал Гней (Помпей) след поражението си;19 оттам е отплавал и слязъл в някаква планинска област край морето, където е бил убит. Но брат му Секст избягал от Кордуба, продължил за кратко време войната в Иберия, а по-късно вдигнал Сицилия на въстание; след това бил прогонен от Сицилия в Азия, там бил пленен от стратезите на Антоний и умрял в Мидеон.20 В земята на келтите21 най-прочутият град е Конисторгис; но при разливите най-прочут е Аста, където днешните гадитани22 провеждат събранията си и е разположен на не много повече от сто стадия от пристанището на острова.

3 Байтис има многобройно население по бреговете си и е плавателна на протежение от около хиляда и двеста стадия от морето до Кордуба и районите малко над нея. Освен това земята покрай реката и малките островчета в нея е изключително добре обработвана. И освен това гледката е прелестна с добре обработваните горички и градини с различни растения. Прочие, до Хиспалис реката е плавателна за търговски съдове с големи размери, тоест на разстояние от почти петстотин стадия; до градовете по-нагоре по течението чак до Илипа е за по-малки търговски съдове; а до Кордуба – за речни лодки, които в днешно време се строят, докато в стари времена са били еднодръвки; но над Кордуба, по посока на Касталон, реката е неплавателна. На север има някакви планински хребети, които се проточват успоредно на реката, като я доближават, понякога повече, друг път – по-малко, и те са пълни с мини. Среброто обаче е най-изобилно в районите около Илипа и в тези около Сисапон, имам предвид така наречения Стар Сисапон, както и Нов Сисапон; а при мястото, наречено Котини23 се копаят едновременно мед и злато. Като плаваш срещу течението, тези планини ти се падат отляво, докато от дясната ти страна е голяма равнина, висока, много плодородна, с големи дървета и предлагаща добри пасища. Анас също е плавателна, макар и не за толкова големи съдове или на такова голямо разстояние. Отвъд Анас също се простират планини с руда, и тези планини стигат до реката Тагос. Районите с руда по необходимост са каменисти и с много бедна почва, каквито са районите до Карпетания и още повече – съседните на Келтиберия. Такъв е характерът и на Байтурия, със сухи равнини, които се простират покрай Анас.

4 Самата Турдетания е удивително благословена от природата; и освен че произвежда всякакви неща и също така в големи количества, това благоденствие се удвоява благодарение на износа; защото излишъкът от продукти се изнася леко заради многобройните търговски съдове. Това става възможно благодарение на реките, както и на разливите, които, както вече казах,24 наподобяват реки и са плавателни навътре в сушата от морето не само за малки лодки, но и за големи, до градовете навътре. Защото цялата страна отвъд крайбрежието, простираща се между Свещения нос и Стълбовете, е равнина на значително разстояние навътре в сушата. И там на много места има разливи, продължаващи от морето в сушата и наподобяващи средни по размер дефилета или просто речни корита, и протягащи се на много стадии; и тези разливи се запълват от морския приток и приливните вълни, тъй че по тях може да се плава навътре също толкова лесно, колкото по реките, всъщност дори по-добре, тъй като е все едно да плаваш по речното течение, не само защото няма насрещно течение, а защото поради прилива морето те тласка напред също като речно течение. И морският приток по това крайбрежие е по-голям, отколкото в други райони, защото морето, идващо от големия океан, е притиснато в тесния пролив, който оформя Маврузия с Иберия, среща там съпротива и след това с лекота нахлува в онези части на сушата, които отстъпват пред него. Прочие, макар много от тези разливи да се изпразват по време на отливите, въпреки че някои от тях не се пресушават напълно, все пак много от тях затварят в себе си острови. Такива са разливите между Свещения нос и Стълбовете, защото имат много голям приток от прилива в сравнение с други места. Такъв прилив предлага определено предимство, използвано от моряците, с това, че разливите стават повече и по-широки, като често биват плавателни на разстояние чак до осем25 стадия. Така че в известен смисъл това прави цялата страна плавателна и достъпна както за износна, така и за вносна търговия. Все пак, това създава и известно неудобство; защото, поради силата на приливната вълна, която натиска с по-голяма сила срещу речното течение, плаването по реките става с немалка опасност за съдовете, както при спускане, така и нагоре. Но в случая с разливите, отливната вълна също е вредна; Защото отливната вълна също се усилва пропорционално на силата на приливната вълна и поради бързината й често се случва някой кораб да остане затънал в суха земя. Освен това добитъкът, който се прехвърля на островите покрай реките или разливите, понякога бива погълнат от водата; в други случаи животните просто биват откъснати и в опита им да се върнат на сушата не им стига сила и загиват. Но кравите, казват, осъзнават какво става, изчакват морето да се отдръпне и тогава се връщат на материка.

5 Прочие, тъкмо защото хората са научили естеството на тези райони и че разливите могат да служат за същата цел като реките, затова са построили градове и други поселища по техните брегове, също като по реките. Сред тези градове са Аста, Нарбиса, Оноба, Осоноба, Майноба и още няколко други. Каналите, прокопани на много места допринасят допълнително, след като има много места, от които и до които хората да превозват стоката си, не само помежду си, но и до външния свят. И освен това сливанията на водите, когато приливната вълна навлезе далече навътре също помагат, защото водите заливат провлаци, разделящи водните пътища и по този начин правят и провлаците плавателни; така човек може да се прехвърли с лодка от реките в разливите и от разливите в реките. Но цялата им чуждестранна търговия се води с Италия и Рим, защото плаването до Стълбовете е добро, освен, може би, известната трудност при преминаването през протока, а също и пътуването в открито море в Средиземно море. Защото всички морски маршрути минават през зона с умерен климат, особено ако мореплавателят държи през открито море; и този факт е благоприятен за търговците. Освен това, ветровете в открито море са постоянни. Към това се добавя и настоящият мир, защото всякакво пиратство е премахнато и поради това моряците се чувстват сигурни и спокойни. Посидоний казва, че е наблюдавал едно особено обстоятелство по време на своето плаване обратно от Иберия, а именно, че източните ветрове по това море чак до залива на Сардиния са духали в точно определено време всяка година и поради това той едва успял да стигне до Италия за три месеца, тъй като бил изтласкван от курса в двете посоки не само до Гимнесийските острови и Сардиния, но също и до различни части на Либия26 срещу тези острови.

6 От Турдетания се изнася зърно и вино, а също и зехтин, не само в големи количества, но и от най-добро качество. Освен това оттам се изнасят това восък, мед и катран, и големи количества кърмъз27 и миний28, който е не по-лош от синопската червена пръст. А корабите си строят от местно дърво; имат и солни кариери в страната си, както и немалко солени потоци; и немаловажно също така е производството на осолена риба, не само за тази страна, но и за останалите райони по крайбрежието извън Стълбовете; и стоката е не по-лоша от тази на Понта. По-рано от Турдетания се е изнасяло много тъкан плат, но сега повече вълна, от гарваново черната.29 Тя е изключително красива. А овните ги купуват за разплод, по един талант на овен. Възхитителни също така са нежните тъкани, които се тъкат от салтигитите.30 Турдетания също така разполага с голямо изобилие от всякакъв добитък, както и дивеч. Но рядко се срещат вредоносни животни, освен ровните зайци, наричани от някои “белачи”, защото увреждат и растенията, и зърното, като изяждат корените. Тази напаст се среща почти из цяла Иберия, а стига и чак до Масалия, като опустошава и островите. Казват, че обитателите на Гимнесийските острови веднъж изпратили делегация до Рим, за да помолят за ново място за заселване, защото били изтласкани от тези животни, след като не могли да удържат срещу тях поради големия им брой. Срещу подобна война може би това е избавлението, макар не винаги да е така, освен при опустошителна напаст като от змии и полски мишки,31 но срещу умерена напаст са открити различни начини на лов; нещо повече, те най-усърдно отглеждат либийски невестулки, на които поставят намордници и ги пускат в дупките. Невестулките с ноктите си извличат навън зайците, които хванат, или ги принуждават да побягнат на открито, където застанали при дупката мъже ги хващат и изваждат. Изобилието на износа на Турдетания е видно от големината и броя на корабите им; защото най-големите търговски съдове плават от тази страна до Дикеархия и Остия, пристанището на Рим; а броят им почти съперничи на броя на либийските кораби.

7 Макар вътрешността на Турдетания да е толкова производителна, човек ще открие, че и крайбрежието й съперничи с изобилния добив на морски блага. Защото различните видове стриди и мекотели са изключителни както по количеството си, така и по големина, по крайбрежието на цялото външно море; но това особено е в сила тук, доколкото тук силата на приливните и отливните вълни е по-голяма, и е логично да предположим, че заради усилието, което те налагат, тези вълни са причината както за големия им брой, така и за големината им. Същото е в сила и за всички видове китообразни; за нарвалите, както и за “балайните”,32 и за пухтящите китове; когато те пухтят, далечният наблюдател вижда сякаш облачен стълб. Освен това морските змиорки са чудовищни, далече надвишават по големина тези в Нашето море; същото е в сила за миногите и различни други едливи риби от този вид. А при Картея, казват, се намират раковини-тръби и раковини на пурпурна мида с вместимост от по десет котили,33 а в местта по-навън в морето се улавя минога и змиорка с тежина от над осемдесет мини,34 морски полипи от по един талант,35 октоподи с дължина от по два лакътя, и други неща с подобни размери. Също тъй едрата и тлъста риба тон се стича тук от външния бряг, тоест извън Стълбовете. И се хранят от жълъдите на един много закърнял дъб, който расте на морското дъно и ражда много едър плод.36 Този дъб расте също така в голямо изобилие и на суша, в Иберия; и макар корените му да са големи като тези на високия дъб, не израства по-високо от дребен храст. Но морският дъб ражда толкова много плод, че след като узрее морският бряг, както отсам, така и извън Стълбовете, е покрит с жълъди, тъй като приливните вълни го изхвърлят на брега. Тези обаче отсам Стълбовете винаги са по-малки и се намират в по-големи количества. Полибий ни казва, че морето изхвърля тези жълъди чак до Лациум, освен ако, добавя той, не ги раждат също Сардиния и съседната й земя. И освен това, колкото повече се приближава до Стълбовете рибата тон, идвайки от външното море, толкова по-тънка става тя, защото храната им става по-малко. Това същество, казва Полибий, следователно е морска свиня, защото обича жълъда и много надебелява от него; а там, където морският дъб е родил голяма реколта жълъди, има и много риба тон.

8 Прочие, макар гореспоменатата страна да е надарена с толкова благини, все пак човек охотно би могъл да приеме и да се възхити не в най-малка, а в най-голяма степен на природното й изобилие на метали. Защото цялата страна на иберите е пълна с метали, макар не навсякъде да е толкова богата на плодове или с толкова плодородна почва, и особено онази нейна част, която е изобилна с метални залежи. Рядкост е за една страна да е толкова богата и в двете отношения, и също толкова рядко е една страна в рамките на малка територия да изобилства с всякакви видове метали. Но колкото до Турдетания и прилежащата й територия, няма подходяща дума, останала за възхвала от страна на тогова, който иска да възхвали нейното великолепие в това отношение. Всъщност, до този момент нито злато, нито сребро, нито мед, нито желязо е било намирано където и да било по света в естествено състояние, било в такова количество, било в толкова добро качество. А златото се вади не само от мини, а и се извлича; в смисъл, златоносният пясък бива извличан от реките и пороите, макар често да се намира и в безводни райони; но в тези райони не може да се види, докато в наводнените места златният прах лъщи. Освен това те наводняват безводните места, като вкарват там вода и така карат златният прах да лъсне, и също така извличат злато, като копаят ями и като изобретяват и други начини за промиване на пясъка; и тъй наречените “златопромивници” днес са повече от златоносните мини. Галатите37 твърдят, че техните мини, както тези на планината Кеменос38, така и в подножието на самите Пиренеи не отстъпват на рудниците в Турдетания; металите от нея обаче са смятани за по-ценни. В златоносния пясък, казват, понякога се намират парчета с големина до половин либра, наричат ги “палай”,39 които се нуждаят от съвсем малко пречистване. Освен това твърдят, че като разцепят камъни, намират в тях малки бучки, приличащи на цицки и когато златото се стопи и се пречисти с помощта на някаква стипчива пръст,40 утайката от него е “електрон”;41 и от друга страна, когато този електрон, който съдържа смес от сребро и злато се разтопи, среброто изгаря, докато златото остава. Защото сплавта лесно се отделя и е като камък.42 По тази причина също така е за предпочитане златото да се топи в огън от плява, защото пламъкът, поради своята мекота е подходящ за вещество, което се поддава и лесно омеква, но огънят от въглища поглъща много от него, защото поради силата си претопля златото и го отнася като пара. Почвата се отнася от потоците и я отмиват в корита; или пък се изкопава яма и наносът, събрал се в нея бива отмиван. Строят пещи за топене на сребро с високи комини, тъй че парата от буците руда да се отнесат високо във въздуха; защото е тежка и смъртоносна. Някои от медните рудници ги наричат “златни” и от това се предполага, че в минали времена от тях се е вадело злато.

9 Посидоний, когато възхвалява количеството и качеството на тези руди, не се сдържа от обичайната си риторика, а с ентусиазъм се надпреварва с казаните за тях преувеличения. Той например казва, че вярва на прниказката, според която, когато веднъж горите се запалили почвата, тъй като била съставена от сребърни и златни руди се стопила и закипяла навсякъде по повърхността, защото, казва той, всяка височина и всеки хълм е съкровищница, натрупана от някаква разточителна съдба. И изобщо, казва той, всеки, който е видял тези места ше заяви, че са вечни естествени природни хранилища или неизчерпаеми съкровищници на империя. Защото страната била, добавя той, не само богата, но и богата отдолу, и при турдетаните наистина Плутон,43 а не Хадес обитава земята отдолу. Такива прочие са цветистите твърдения на Посидоний по този въпрос, все едно, че самият той е извличал до голяма степен словото си от рудник. И когато говори за труда на миньорите, цитира твърдението на (Деметрий) Фалернски. Деметрий, казва той, твърди във връзка с атическите миньори, извличащи сребро,44 че копаят с такова усърдие, че все едно очакват да изкопаят самия Плутон. С това той намеква, че усърдието на турдетанските миньори е подобно, защото те копаят шахтите си косо и надълбоко, а колкото до потоците, на които се натъкват там, често ги извличат с египетски колела.45 Но всичко това, казва той, изобщо не е същото при тях, каквото е за атическите миньори; защото за вторите, казва той, рударството е като гатанка: “каквото са извадили не са го извадили, а каквото са имали, са го загубили”;46 но за турдетаните, казва той, рударството е неизмеримо доходно, защото една четвърт от рудата, която извличат обработващите мед е чист мед, а някои частни търсачи на сребро за три дни могат да съберат един евбейски талант сребро.47 Калаят там, обаче, казва той, не се намира на повърхността, както непрекъснато повтарят историците, а се копае; и се произвежда както в страната на варварите, обитаващи отвъд Лузитания, така и в островите Каситериди (Калаените острови); и калай се внася в Масалия също така от Британските острови. Но при артабрите, които живеят най-далече на северозапад от Лузитания, почвата “процъфтява”, казва той, от сребро, калай и “бяло злато” (защото е смесено със сребро). Тази почва обаче, добавя той, се носи от потоците; и жените я гребат с лопати, и я промиват в сита, изплетени като кошове. Такива неща, прочие, е казал Посидоний за мините.

10 Впрочем Полибий, като споменава за сребърните рудници на Нови Картаген казва, че са много големи; че са на около двадесет стадия от града и че обхващат територия от четиристотин стадия на обиколка; и че там пребивават четиридесет хиляди души, които по негово време носели на римската хазна ежедневен доход от двадесет и пет хиляди драхми. Колкото до работния процес, пропускам всичко, което той казва за него, защото е дълго, освен казаното за сребърната руда, носена в потоците, а именно, че тя се разбива и с помощта на сита се пресява във вода;48 утайката след това отново се раздробява и пресява, като водите междувременно се изливат; а петата утайка се стапя и след като се отдели оловото, извлича се чистото сребро. В днешно време сребърните мини все още се разработват; те обаче не са държавна собственост, нито в Нов Картаген, нито никъде другаде, но са станали частна собственост. Но повечето златни мини са държавна собственост. Както в Касталон, така и на други места има специални рудници за олово; в тях също се намира малко количество смесено с оловото сребро, но недостатъчно, за да е доходно извличането му.

11 Не много далече от Касталон се намира и планината, от която казват, че извира Байтис; наричат я “Сребърна” заради сребърните рудници, които се намират в нея. Според Полибий обаче, както тази река, така и Анас, макар да са отдалечени една от друга на цели деветстотин стадия, извират в Келтиберия; защото в резултат на нарастването на силата им, келтиберите са наложили името си над цялата съседна им територия. Древните изглежда са наричали река Байтис Тартесос; и са наричали Гадейра и близките му острови Еритея; това според някои е причината Стезихор да говори за пастира на Герион49, че е роден “някъде срещу прочутата Еритея, до неизчерпаемите, със сребърни корени извори на Тартесос, в пещера на скала”, по името на реката, а страната, обитавана днес от турдулите, се е наричала Тартесос. А Ератостен казва, че страната съседна на Калпе се е наричала Тартесида, а Еритея се е наричала Блажения остров. На Ератостен противоречи Артемидор, според когото това е поредното лъжливо твърдение на Ератостен като онова, че разстоянието от Гадейра до Свещения нос е на пет дни плаване, макар да не е на повече от хиляда и седемстотин стадия, и твърдението му, че приливите спират в края на Свещения остров, макар приливите да съществуват по цялата обиколка на обитаемия свят, и неговото твърдение, че северните части на Иберия предлагат по-лек достъп до Келтика, отколкото ако плаваш до там по океана; и всяко друго твърдение, което той е направил, доверявайки се на Питей.50

12 Поетът,51 който е многогласен, така да се каже и многознаещ, ни дава основание да твърдим, че дори тези места не са били нечувани за него, стига човек само да пожелае правилно да разгледа двете изказвания за тези места, не само лошото, но и по-доброто и по-истинното. По-лошото именно е твърдението, че Тартесос е била известна по слухове52 като “най-далечната на запад”, където, както казва самият поет, пада в океана “Яркият блясък на слънцето вдън океана потъна, влачейки тъмната нощ на земята богата и плодна.” (Ил. VIII. 485-486). Ясно е, че нощта е свързана с лошо предзнаменование и с Хадес; и също така, че Хадес се свързва с Тартара. Съответно човек може логично да предположи, че Омир, понеже е чул за тартесос, е нарекъл най-далечните и подземни места Тартар на Тартесос, с малка промяна в името, и че също така е прибавил приказно, съхранявайки по този начин свойството на поезията. По същия начин, както и с кимерийците, понеже е знаел, че обитават северните и мрачни райони около Боспора, ги е поселил в съседство с царството на Хадес, макар и да го е направил навярно заради всеобщата омраза, изпитвана от йонийците по онова време към това племе, всъщност, както казват, тъкмо по времето на Омир или малко преди това, е станало кимерийското нашествие, което е стигнало чак до Еолида и Йония. По същия начин е съчинил и своите Планкти53 по Кианеите, като винаги е извличал своите митове от един или друг достоверен факт. Например, той разказва приказна история за определени скали, които са опасни, точно както казват, че са опасни Кианеите, заради което Кианеите ги наричат също “Симплегади”, и поради това е поставил пътуването на Язон през тях. Но както протока при Стълбовете, така и при Сицилия са му подсказали мита за Планктите. Следователно, колкото до по-лошото твърдение, човек може да намери намек от приказната измислица за Тартара, че Омир е имал предвид местата около Тартесос.

13 А за по-доброто твърдение, човек може да извлече намеци от следното. Първо, походите както на Херакъл, така и на финикийците, тъй като и двата стигат чак до Иберия, са намекнали на Омир, че хората, които обитават там са донякъде богати и живеят лек живот. Всъщност тези хора до такава степен са били подчинени на финикийците, че повечето от градовете в Турдетания и съседните й места днес са населени от финикийци. Второ, походът на Одисей според мен, тъй като се е състоял там и тъй като Омир е научил за тази страна от разпитване, това му е дало повод да прехвърли “Одисея”, както вече е прехвърлил и “Илиада” от реалността в поезията и в сътворяването на мит, толкова обичайно за поетите. Защото не само местата в Италия и Сицилия, и някои други, показват следи от такива реалности, но в Иберия също може да се види град Одисея и храм на Атина, а и безброй други следи не само от неговите странствания, но и за други, които са станали там след Троянската война, сполетели както пострадалите54 от войната, така и завладелите Троя, защото завзелите я, както се е оказало, са спечелили едва кадмова победа.55 И тъй като домовете на едните са били в руини, а плячката на другите е била малка, оцелелите троянци, след като се спасили от гибел се отдали на пиратство, какти и елините; троянците – защото градът им бил в развалини; елините поради срам, тъй като всеки от тях приемал за даденост, че “срамно е дълго да се бавят” далече от близките, а после “с празни ръце” да се върнат при тях. (Ил. II. 298) Също така традиция са странстванията на Еней, както и на Антенор и на енетите;56 по същия начин – и тези на Диомед, на Менелай, на Одисей, и много други. И тъй, поетът, осведомен от разпитвания за толкова много походи до най-външните части на Иберия, и след като е научил от мълвата за богатството и други добродетели на тази страна, [защото финикийците са огласявали тези неща], е измислил обиталището на блажените да е там, както и Елисейските полета, където според Протей ще отиде Менелай и ще направи своя дом: “Теб боговете ще пратят далеч в Елисейски полета – земния край – там, където живей Радамант златокъдър, гдето минава живота на хората лек и спокоен, няма ни дъжд, нито хали жестоки бушуват, лее се вечният шумол ва лекодиханния вятър…” (Од. IV. 563-568) Защото и чистият въздух, и леките ветрове, и зефирът наистина са присъщи за тази страна, след като тя е не само на запад, но е и топла; а фразата “в края на земята” й подхожда, там, където казваме, че Хадес е “поставен митично”. И споменаването от Омир на Радамант намеква за мястото близо до Минос, за когото той казва: “Скоро и Минос съгледах, на Зевса потомъка светъл. Жезъл от злато държеше и съдеше мъртвите сенки…” (Од. XI. 568-569). А и поетите след Омир продължават да ни дърдорят подобни истории: похода на Херакъл в търсене на кравите на Герион, и похода му в търсене на златните ябълки на Хесперидите, като дори наричат някои от островите “Островите на блажените”, които, както знаем, все още ги показват недалече от носовете на Маврузия, разположени срещу Гадейра.

14 Тъй че според мен финикийците са били осведомителите (на Омир). А те са обитавали най-доброто в Иберия и Либия преди времето на Омир, и са продължили да бъдат господари на тези места чак докато римляните премахнали тяхната хегемония. Свидетелство за иберийското богатство е и следното: картагенците, които с Барка направили поход срещу Иберия заварили, както ни казват историците, хората в Турдетания да използват сребърни нощви и питоси. И би могло да се допусне, че заради тяхното голямо благоденствие тези хора са получили и допълнителното име “макрайони”,57 най-вече водачите им; и че заради това Анакреонт е казал: “А аз не бих пожелал нито рога на Амалтея,58 нито да съм цар на Тартесос сто и петдесет години”; и заради това Херодот е записал дори името на царя, когото нарекъл Аргантоний.59 [Защото фразата на Анакреонт може да се приеме буквално като “срок достоен за царя” или в по-общ смисъл, “нито цар на Тартесос за дълго време.” Някои обаче наричат Тартесос днешната Картея60]

15 Наред с богатството на своята страна, турдетаните са споходени и от благонравие и цивилизован живот; а и келтите също, било заради това, че са техни съседи или, както е казал Полибий, заради родството им с тях. Но при тях това е в по-малка степен, защото в по-голямата си част живеят в села. Турдетаните обаче, и особено тези, които живеят около Байтис, напълно са се променили според римския начин на живот и дори вече не помнят своя език. И повечето от тях са станали латини61 и са приели римски колонисти, тъй щото малко им остава всички да са римляни. А сегашните съвместно основани градове, Пакс Аугуста в земята на келтите, Августа Емерита в страната на турдулите, Цезаро-Августа близо до Келтиберия и още няколко поселения показват промяната към гореспоменатия градски начин на живот. Освен това всички ибери, принадлежащи към този тип се наричат “тогати”.62 Сред тях са и келтиберите, които някога били смятани за най-грубите от всички. Толкова за тях.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава първа от книга трета

Към глава трета от книга трета

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 9:43 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 3 – 2  
Tags:
%d bloggers like this: