Трета глава
1 Ако отново започнем от Свещения нос, следвайки брега в другата посока, към реката Тагос, първо има един залив, след това нос, Варварион, и близо до него са устията на Тагос; разстоянието до тези устия в плаване в права посока е десет стадия.63 Тук също така има разливи; един от тях продължава навътре в сушата от гореспоменатата кула64 на над четиристотин стадия, а покрай този разлив страната е наводнена като блато65. Тагос е не само широка около двадесет стадия при устието си, но дълбочината й е толкова голяма, че и много големи търговски кораби могат да навлизат в нея. А когато дойдат приливните вълни, образува два разлива в равнините над устието, така че се образува море на разстояние от сто и двадесет стадия и равнината става плавателна, а също тъй в горния разлив се огражда остров с дължина от около тридесет стадия и широк малко по-малко от дължината, с хубави гори и лозя. Островът е срещу Морон,66 град благоприятно разположен на планинска височина близо до реката, на разстояние от около петстотин стадия от морето. Земята около него не само е богата, но и плаването до там е лесно, дори за големи кораби за значителна част от пътя, макар и само за речни лодки в останалата част. А отвъд Морон реката също е плавателна за още по-голямо разстояние. Този град Брут, наричан с прозвището Калаик,67 е използвал като база за действията си, когато е воювал срещу лузитаните и е покорил този народ. И за да държи преградата68 на реката, той укрепил Олюсипон, тъй щото пътуванията навътре в сушата и превозът на провизии да е безпрепятствен; тъй че сред градовете около Тагос тези са най-силните. Тагос е изобилна на риба и е пълна със стриди. Извира в Келтиберия и тече през земите на ветоните, карпетаните и лузитаните към равноденствения запад,69 донякъде успоредно на Анас и Байтис, но след това се отклонява от тези реки, тъй като те възвиват към южното крайбрежие.
2 От народите, разположени над гореспоменатите дялове,70 оретаните са най на юг и тяхната земя достига до крайбрежието в частта на страната отсам Стълбовете; след тях на север са карпетаните, после метоните и ваккеите, през чиято земя тече река Дурий, осигуряваща достъп до Акутея, град на ваккеите; и накрая са калаиките, които заемат значителна част от планинската земя. По тази причина, тъй като е било много трудно да се воюва с тях, самите калаики не само са дали прозвището на мъжа, който е покорил лузитаните, но също така са довели до това, че днес вече повечето лузитани се наричат калаики. А колкото до Оретания, нейният град Кастулон е много могъщ, както и Ория.71
3 И все пак страната на север от Тагос, Лузитания, е най-голямата от иберийските народи и е този народ, с който римляните най-дълго са водили война. Границите на тази страна са: на южната страна Тагос; на западната и северната – океана; а на източната – земите на карпетаните, ветоните, ваккеите и калаиките, добре известните племена; не си заслужава да упоменаваме другите поради тяхната малобройност и защото с нищо не са прочути. За разлика от съвременните хора обаче, някои наричат и тях лузитани. Тези четири народа в източната част на страните си имат общи граници, по следния начин: калаиките (граничат) с астурите и с келтиберите, но останалите само с келтиберите. Дължината (на Лузитания до нос Нерион) е три хиляди стадия, но ширината й, образувана от източната страна и крайбрежната линия срещу нея е много по-малка. Източната страна е висока и скалиста, но земята под нея е цялата равнинна чак до морето, освен няколкото неголеми планини. И затова, разбира се Посидоний казва, че Аристотел греши като изкарва, че крайбрежието72 било причината за приливните и отливните вълни; цитира твърдението му, че морето приижда и се отдръпва заради това, че крайблрежните земи са високи и скалисти, и не са посрещат грубо вълните, но ги връщат със същата сила. Защото, правилно казва Посидоний, напротив, крайбрежните земи в по-голямата си част са песъчливи и ниски.
4 Тъй или иначе страната, за която говоря е плодородна и също така е прорязана от реки, както големи, така и малки, и всички текат от източните части и успоредно на Тагос. Повечето от тях осигуряват плаване навътре в сушата и също така съдържат големи количества златна прах. Най-известни от реките веднага след Тагос са Мундас, осигуряваща плаване на късо разстояние в сушата, и Вакуа. След тях е Дурий, която идейки отдалече, тече през Нуманция и много други поселения на келтиберите и ваккеите, и е плавателна за големи съдове на разстояние от около осемстотин стадия навътре в сушата. След това са други реки. След тези реки е Лете,73 която някои наричат Лимеас, а други Белион;74 тази страна също извира в страната на келтиберите и ваккеите, както и реката след нея, Байнис [други я наричат Миниос], която е най-голямата от реките в Лузитания, самата тя – също плавателна навътре до осемстотин стадия. Посидоний обаче казва, че байнис извира в Кантабрия. Встрани от устието й има остров и два вълнолома, които предоставят удобно място за закотвяне. Характерът на тези реки заслужава похвала, защото имат много високи брегове и подходящи да приемат в руслата си морето в прилива му без да прелива и да наводнява равнините. Тази река е била границата на кампанията на Брут, макар че пхо-натам има още няколко реки, успоредни на споменатите.
5 Последни от всички са артабрите, обитаващи близо до тъй наречения нос Нерион, който е краят на западната и на северната страна на Иберия. Но страната около самия нос е населена от келти, родствени на тези по река Анас; защото те и турдулите направили военен поход дотам, но казват, че се скарали след като преминали реката Лимайас; и когато, освен раздора, келтите загубили и своя вожд, те се пръснали и останали там; и тъкмо поради това реката била наречена също Лете. Артабрите имат много гъсто населени градове на залива, който често посещаващите тези места моряци наричат “Залива на артабрите”. Съвременниците ни обаче наричат артабрите аротреби. Страната се обитава от около тридесет75 различни племена между Тагос и артабрите, и макар земята да е благословена с плодове, добитък и изобилие от злато, сребро и подобни метали, все пак повечето от тях престанали да изкарват поминъка си от земята, а прекарвали живота си в разбойничество и непрекъснати войни помежду си и със съседите си оттатък Тагос, докато не били спряни от римляните, които ги унизили и свели повечето им градове до прости села, макар да подобрили някои от градовете, като довели преселници. Това беззаконие го започнали планинците, което е логично; защото те, след като обитавали бедна земя и притежавали малко имущество, започнали да жадуват за чуждото. А вторите, защитавайки се от планинците, по необходимост станали безсилни да се грижат за своите имоти, тъй че и те се въвлекли във война, вместо да се занимават със земеделие и станало така, че земята, пренебрегната заради това, че е лишена от засяти блага, се превърнала в отечество само на разбойници.
6 Прочие, за лузитаните казват, че са добри в засадите, в съгледвачеството, бързи са, подвижни и добри в бойното развръщане. Имат малък щит с диаметър две стъпки, извит отпред и висящ от рамото на каишки (защото е без вътрешен ремък или дръжка). Освен тези щитове имат ханджар или секира. Повечето от тях носят ленени ризници; по-малко са облечени в плетени железни ризници и шлемове с троен гребен, но останалите носят шлемове, плетени от животински жили. Пешаците им освен това носят наколенници и всеки войник има няколко къси метателни копия; някои използват и дълги, и копията им са с бронзови върхове. Някои от тях, които живеят до реката Дурий казват, че живеят по лаконския обичай – използват стаи за разтриване с масло два пъти на ден и се къпят в пара, вдигаща се от нажежени камъни, къпят се после в студена вода и ядат само веднъж на ден;76 и то с чиста77 и проста храна. Лузитаните са отдадени на жертвоприношения и на гадаене по вътрешностите (сърце и дробове), без да ги разрязват. Освен това гледат и по жилите по бедрото на жертвата, а гадаят и на пипане също така. Гадаят освен това и по вътрешностите на човешки същества, военопленници, които първо загръщат в груби наметала и после, щом гадателят прониже жертвата под сърцето и белите дробове, първо гадаят по това как пада жертвата. И режат десниците на пленниците си, и ги поднасят в дар на боговете.
7 Всички планинци живеят прост живот, пият вода, спят на земята и оставят косите си да се спускат надолу дълги като на жените, макар че преди битка връзват косата си над челото. Ядат предимно козе месо, а на Арес поднасят в жертва мъжки козел, както и пленници, и коне; правят и хекатомби от всякакъв вид, по елинския обичай. Устройват си и състезания – по борба, в тежко снаряжение, както и конни, в юмручен бой, надбягване, в засади и в бой по отделения. Освен това планинците две трети от годината ядат жълъди, които първо са изсушили и строшили, след това ги смилат и ги правят на хляб, който може да се съхранява за дълго време. Освен това пият бира, но виното им е в недостиг, а това, което имат бързо го изпиват на весели пиршества с ближните си; а вместо зехтин използват масло. Освен това пируват седнали, на столове, подредени покрай стените, като най-отпред сядат най-възрастните и знатните. Храната се разнася, като ползват дървени съдове, като келтите78. А между пиенето танцуват на музиката на флейта и тръба, но също така подскачат нависоко и приклякат. А в Бастетания дори и жените се мешат с мъжете, като се хващат за ръце. Всички мъже се обличат в черно, предимно в груби наметала, в които спят, на постеля от шума. Но жените им винаги са облечени в дълги наметала и в рокли с ярки цветове. Вместо със сечени монети, поне тези, които живеят дълбоко във вътрешността, прилагат размяна, или секат късове от ковано сребро и го разменят като пари. Осъдените на смърт хвърлят от стръмнини; а отцеубийците пребиват с камъни извън границите си. Женят се също като елините. Болните си изнасят на улиците като египтяните79 в стари времена, за да получат съвети от онези, които са преживели същата болест. Освен това, до времето на Брут80 да използвали лодки от щавена кожа заради приливите и плитките води, но сега вече дори лодките еднодръвки са рядкост. Каменната им сол е червена, но като се стрие е бяла. Такъв, както казах, е обликът на живота на планинците, тоест тия, чиито граници очертават северната страна на Иберия, а именно калаиките, астурите и кантабрите, чак до васконите и (планината) Пиренеи; защото начинът на живот при всички тях е сходен. Сдържам се да изброявам твърде много имена, заради неприятната задача да ги изписвам, освен ако за някого ще е наслада да чуе за “плевтаври”, “бардюети”, “алотриги” и други, още по-неприятни за слуха и още по-назначителни от тях.
8 Тяхната неопитоменост и дивост е резултат не само от войните, но и от отдалечеността им; защото пътуването до тях е зълго както по море, така и по суша, и тъй като общуването с тях е трудно, те са изгубили усет за общение и за човечност. В днешно време обаче те в по-малка степен изпитват (такава отчужденост), заради мира и заради пребиваването на римляни сред тях; но там, където те се срещат по-рядко, хората са по-необщителни и по-диви; и ако някои са такива заради отдалечеността на местата им, то обитателите на планините навярно са най-затънтените. Но днес, както вече казах, те напълно са престанали да воюват; закото както кантабрите, които все още поддържат разбойническите си банди, така и съседите им вече са покорени от Август Цезар; и вместо да ограбват римските съюзници, както кониаките81, така и плентуизите,82 обитаващи близо до изворите на Ибер, днес служат в римската армия. Нещо повече, неговият наследник Тиберий е настанил в тези райони армия от три легиона, назначена още от Август Цезар, с което част от тези хора са станали не само мирни, но и цивилизовани.
=============================================================
=============================================================
Към глава втора от книга трета
Към глава четвърта от книга трета
Антични автори 