Страбон, География – кн. 3 – 4

Четвърта глава

1 От Иберия остава крайбрежието на Нашето море от Стълбовете до планината Пиренеи, както и цялата вътрешност над него, която е нееднаква на ширина, но малко над четири хиляди стадия на дължина, въпреки че дължината на крайбрежието според някои е с по-голяма с още близо две хиляди стадия. Казват, че разстоянието от Калпе, планината близо до Стълбовете, до Нов Картаген е две хиляди и двеста стадия; и това крайбрежие е обитавано от бастетаните, наричани още бастули и, отчасти, също и от оретаните; оттам до Ибер има още толкова стадия и това крайбрежие е обитавано от едетаните; а оттам, отсам Ибр до Пиренеи и Трофеите на Помпей83 е бряг от шестстотин стадия, населен от малко едетани, както и, в останалата част, от така наречените индикети, разделени на четири племена.

2 Ако се започне от Калпе, има една планинска верига, която е част от Бастетания и територията на оретаните, която има гъсти гори с високи дървета и разделя брега с вътрешността. Тук също на много места има мини със злато и други метали. Първият град по това крайбрежие е Малака, който е толкова отдалечен от Калпе, колкото е Гадейра; днес той е тържище на номадите (нумидийците) от отсрещния бряг84 и също така големи работилници за осоляване на риба. Някои смятат Малака за един и същи град с Менака85, който, както посочихме, е най-отдалеченият от финикийските градове на запад, но това не е вярно. Напротив, Менака е по-отдалечен от Калпе и сега е в развалини, но са запазени следите от елински град, докато Малака е по-близо и има облика на финикийски град. След него е градът на екзитаните86, от който е получила названието си солената риба.

3 След този град идва Абдера, също основана от финикийците. Отвъд тези места, в планинската земя, може да се види (град) Одисея, и в него – храма на Атина, както са казали Посидоний, Артемидор и Асклепиад от Мирлея, който е преподавал граматика в Турдетания и е издал описание на племената в района. Според Асклепиад, в храма на Атина са окачени щитове и носови украси на кораби, като паметници за странстванията на Одисей; а някои от участниците в похода на Тевкър се заселили в Калаикия и там някога имало два града, единият от които се наричал Елини,87 а другият Амфилохии;88 защото не само Амфилох е умрял там, но спътниците му странствали навътре в сушата. И, казва той по-натам, според историята някои от спътниците на Херакъл и преселниците от Месена са се заселили в Иберия. Колкото до Кантабрия, част от нея се е владяла от лаконците, както според Асклепиад, така и според други автори. Там също така споменават за град Окелас, основан от Окелас, който заедно с Антенор и децата му се прехвърлили в Италия. Освен това, във връзка с Либия някои вярват, слушайки разказите на търговците в Гадейра, както го е казал и Артемидор, че хората, обитаващи отвъд Маврузия, близо до западните етиопци се наричат лотофаги, защото се хранят с лотос, някакво растение и корена му и не се нуждаят от пиене, нито пък пият, защото в цялата им страна няма вода, макар да се простира чак до района на Кирена. А има и друг народ, наречен лотофаги, които обитават един от двата острова край Малък Сиртис, именно Менинкс.89

4 Тъй че никой не би могъл да се изненадва, ако поетът90 е написал митичното си описание на странстванията на Одисей по такъв начин, че да постави повечето истории за него в Атлантическото море извън Стълбовете [защото историите, които е разказал са толкова близо до фактите, както по отношение на местата, така и за другите неща, които е съчинил, тъй щото е направил съчиненото от него да не звучи недостоверно]; нито е изненадващо, че някои хора, след като са повярвали на тези истории, а също и на големите познания на поета, всъщност са превърнали поезията на Омир в основа за своите научни проучвания, както е направил Кратет от Малос, а и някои други. Други обаче са посрещали подобни опити с такава ярост, че не само са изхвърлили поета от областта на такова познание все едно, че е бил някой прост копач или жътвар, но и са сметнали за луди онези, които са се заловили с подобна задача; но никой от граматиците или вещите в науката не са се осмелили да предложат някаква защита или поправки, или каквото и да е за твърденията на тези хора.91 Все пак според мен е възможно не само да бъдат защитени много от техните твърдения, но и да бъдат поправени, и най-вече онези, за които Питей е подвел някои, които поради невежеството си както за местата на запад, така и на север покрай океана, са му повярвали. Но нека подминем тези въпроси, след като изискват спезиално и дълго обсъждане.

5 Може да се сметне, че причината за странстванията на елините сред варварски народи е била в това, че вторите са били разделени на малки части и царства, без да могат да се обединят помежду си поради своето самодоволство, и в резултат на това са били безсилни срещу чуждоземни нашественици. Гози дух на самодоволство е бил особено силен сред иберите, защото по природа те са придобили качествата лукавство и неискреност. Защото с начина си на живот са привикнали да се нападат и да се крадат, дръзвайки да се заемат само с дребни начинания, без да се хвърлят в големи, след като не можели да създадат големи военни сили и обединения. Защото ако са били склонни да станат другари по оръжие, то нямаше да е било възможно най-напред картагенците да завладеят и покорят по-голямата част от страната им със сила, нито в още по-ранни времена да го направят тюриите, нито след това онези келти, които днес се наричат келтибери и верони, нито разбойника Вириат или Серторий, нито които и да е други, които са могли да наложат по-голямо господство. А римляните, тъй като са воювали на части срещу иберите, нападайки всяко място поотделно, за изразходили значително време, докато наложат там властта си, покорявайки първо една група, а после друга, докато, след около двеста години или повече, са подчинили всички. Но да се върна на географското си описание.

6 Прочие, след Абдера е Нов Картаген, който е основан от Хасдрубал, наследникът на Барка, бащата на Ханибал. Този град вв много отношения е най-могъщият от всички в страната, тъй като е снабден със здрави укрепления, с добре построени крепостни стени, със заливи, с езеро и сребърни мини, за които споменах. И тук, както и по околните места, производството на осолена риба е голямо. Нещо повече, Нов Картаген е много важно тържище, не само за вноса от морето за обитателите на вътрешността, но и за износа от вътрешността за целия външен свят. На крайбрежието, от нов Картаген към р. Ибер, някъде по средата, се намира река Сукрон и устието й, и град със същото име като реката. Реката извира от планината, която се съединява с планинската верига, лежаща отвъд Малака и районите около Нов Картаген; може да се прегази, тече почти успоредно на Ибер и е малко по-отдалечена от Нов Картаген, отколкото от Ибер. Между река Сукрон и Нов Картаген, недалече от реката, има три малки маласиотски градчета92 От тях най-известен е Хемероскопеон,93 много почитано място, тъй като на носа му има храм на Артемида Ефеска; Серторий го е използвал за морска база. Защото е естествено укрепен и годен за пиратство, и се вижда от голяморазстояние от приближаващите се по море. Наричат го също Дианион, което е равнозначното94 на Артемизион; близо до него има железни мини с хубави залежи и два малки острова, Планезия и Плумбария, а над него – лагуна със солена вода, с около четиристотин стадия обиколка. След това, много близо до Нов картаген, е островът на Херакъл, който наричат Скомбрария от улавяната там риба скумрия, от която се приготвя най-добрият рибен сос. Отстои на двадесет и четири стадия от нов Картаген. А от другата страна на Сукрон, като тръгнеш към устието на Ибер, е Сагунт, основан от закинтите, които Ханибал унищожил въпреки договора си с римляните, с което подпалил втората война срещу картагенците. Близо до Сагунт са градовете Херсонес, Олеастрон и Карталиас; а при самия брод на Ибер е поселището Дертоса. Течението на Ибер, която извира в Кантабрия, е на юг през голяма равнина и успоредно на планината Пиренеи.

7 Между завоя на Ибер на юг и височините на Пиренеи, на които са вдигнати Трофеите на Помпей, първият град е Таракон. Той няма пристанище, но е разположен на залив и е добре снабден с всякакви други предимства; и понастоящем е не по-малко гъсто населен от Нов Картаген. Има добро разположение за резиденция на Префектите и е метрополия не само на страната отсам Ибер, но и на по-голямата част от страната оттатък Ибер. А Гимнесийските острови, които се намират близо до брега, и Ебюсос,95 все прочути острови, предполагат, че разположението на града е благодатно. Ератостен казва, че градът също така е морска база, но Артемидор противоречи, като твърди, че не е особено добре снабден с места за закотвяне.

8 Крайбрежието от Стълбовете до Таракон е с малко заливи, но от Таракон нататък чак до Емпорион бреговете са с хубави заливи, а страната е плодородна, както на леетаните, така и на лартолаетите и други народи. Емпорион е бил основан от жителите на Масалия; той е на около двеста96 стадия от Пиренеи и от общата граница между Иберия и Келтика, и цялото негово крайбрежие също така е плодородно и има хубави заливи. Тук също така е градчето Родос, основано от емпоритите, макар според някои да са го основали родосци. И в Родос, както и в Емпорион почитат Артемида Ефеска, а причината за това ще обясня в описанието си на Масалия.97 Емпоритите първоначално са живеели на малък остров край брега, който днес се нарича Стария град,98 но сега живеят на континента. Градът им е двоен, защото в стари времена е имал за свои съседи част от индикетите, които в името на сигурността пожелали да имат обща стена с елините, като отвътре градът бил разделен със стена; но с течение на времето двата народа се обединили под една конституция, представляваща смесица от варварски и елински закони, нещо, което се е случило и при много други народи.

9 Наблизо тече една река,99 чиито извори са в Пиренеи; а устието й служи за пристанище на емпоритите. Емпоритите са много вещи в обработването на лен. Колкото до сушата, която владеят, една част е плодородна, а другата произвежда от най-грубата блатна тръстика за въжета, и тази равнина се нарича Юнкарийска.100 Но някои емпорити живеят дори по височините на Пиренеи, чак до Трофеите на Помпей, покрай които минава пътя от Италия до така наречаната “оттатъшна” Иберия и най-вече Байтика. Пътят понякога се доближава до брега, а понякога е на разстояние от морето и особено в районите на запад. Възвива към Таракон и Трофеите на Помпей, през Юнкарийската равнина и през ветерите101 и онова, което на латински език наричат Маратонска равнина (т.е. Feniculum, б. пр.), защото произвежда много feniculum (копър).102 От Таракон завива към брода на Ибер и града Дертоса; оттам след като мине през Сагунт и град Сетабис, постепенно се отдалечава от морето и се слива с тъй наречената Спартарийска или “Тръстикова” равнина.103 Тази равнина е голяма и безводна, но произвежда вид тръстика, която е подходяща за плетене на въжета и поради това се изнася във всички райони и особено в Италия. Първоначално пътят трябва да е минавал през центъра на тази равнина и през Егеласта, път груб и дълъг, но по настоящем са го направили да минава откъм крайбрежните места и само покрай Тръстиковата равнина, като води до същото място, както и предишния път, тоест в районите на Кастлно и Обулкон; а през тези градове пътят продължава до Кордуба и Гадейра, най-големите тържища. Разстоянието от Кордуба до Обулкон е около триста стадия. Историците казват, че Цезар е стигнал от Рим до Обулкон и тамошният лагер за двадесет и седем дни, когато му предстояло да влезе в сражението при Мунда.

10 Такъв, впрочем, е обликът на цялото крайбрежие от Стълбовете до общата граница на Иберия и Келтика. Вътрешната земя отвъд крайбрежието [имам предвид земята между планината Пиренеи и северната страна на Иберия до Остурия] е разделена най-вече от две планински вериги. От тези планини едната е успоредна на Пиренеи, като започва в Кантабрия и свършва при Нашето море. Наричат я Идубеда; другата, която започва от средата на първата, се простира на запад, макар да се отклонява на юг и крайбрежието от Стълбовете. Втората планина отначало е само хълмове и незалесена, и минава през така наречената Спартарийста равнина; след това се слива с горите отвъд Нови Картаген и районите около Малака; нарича се Ороспеда. А между Пиренеи и Идубеда тече реката Ибер, която е успоредна на двете планини и се пълни от реките и другите води, изливаши се от тях. На Ибер има град, наречен Цезар Августа; също така и Келса, селище на колонисти, където през реката има каменен мост. Тази страна се обитава съвместно от няколко племена, но най-известното от тях е така нареченото племе на якетаните. Тяхната земя започва от подножията на Пиренеи и след това се уширява в равнините и достига до районите около Илерда и Оска, тоест районите на илергетите, недалече от Ибер. Тъкмо в тези два града, както и в Калагурис, град на васконите, и в двата града Таракон и Хемероскопеон на брега, Серторий е водил последните си битки след прогонването му от Келтиберия; но е загинал при Оска.104 А по-късно в Илерда Афраний и Петрей, стратезите на Помпей, бяха разбити в сражение от Божествения Цезар.105 Илерда е на разстояние сто и шестдесет стадия от Ибер, ако се пътува приблизително на запад; от Таракон, на юг, е на около четиристотин и шестдесет стадия; от Оска на север – петстотин и четиридесет стадия. През тези райони минава пътят от Таракон до онези най-външни васкони на океана, които живеят около Помпелон, и около града Еасон, който е на самия океан – път от две хиляди и четиристотин стадия, стигащ до самата граница на Аквитания и Иберия. Земята на якетаните е тази, където не само Серторий е водил на времето си война срещу Помпей, но и по-късно Секст, сина на Помпей срещу стратезите на Цезар. Племето на васконите е разположено отвъд Якетания, на север, където има град Помпело или, както би могъл да го нарече човек – Помпейополис.

11 Колкото до самата Пиренеи, страната й откъм Иберия е добре обрасла с дървета от всякакъв вид и с вечнозелена растителност; докато келтската страна е гола, макар че централните й част обхваща долини, които могат да осигурят добри условия за живот. Тези долини са заселени най-вече с керетани, от иберийско потекло; при тях се приготвя много хубаво пушено месо, съперничещо на това в Кантабрия и осигурява на хората немалък приход.

12 Като прехвърлиш планината Идубеда, веднага се озоваваш в Келтиберия, голяма и неравна страна. По-голямата част от нея всъщност е скалиста и прорязана с реки; защото през тези места тече реката Анас и Тагос, и няколкото реки до тях, които извират в Келтиберия и се вливат в западното море. Сред тях са Дуриус, която тече покрай Нуманция и Сергунция, и Байтис, която извира от Ороспеда и се влива през Оретания в Байтика. На север от келтиберите обитават вероните, съседи на кантабрийските кониски, и те също106 са потомци от келтския поход. Имат град, Вария, разположен на брода на Ибер, и земята им е съседна на бардюетите, наричани днес бардули; след това, частите от северната страна се обитават от астуриите, калаиките, вакеаните, а също и от ветоните и карпетаните. А южните части се обитават не само от оретаните, но и от всички останали племена на онези бастетани и едетани, които живеят на Ороспеда. А на изток е Идубеда.

13 От четирите части, на които са разделени келтиберите, най-могъщи са арваките, които обитават на изток и на юг, където територията им достига до карпетаните и до изворите на Тагос; и техният много прославен град е Нуманция. Доказали са своята воинска доблест в Келтиберийската война срещу римляните, която продължила двадесет години; много войски, заедно с пълководците им са били унищожени от тях, а накрая нумантийците, след като били обсадени, удържали до смърт, с изключение на малцина, които предали крепостта. Лузоните също обитават на изток и тяхната земя също стига до изворите на Тагос. Градовете Сегеда и Паланция са на арваките. Разстоянието от Нуманция до Цезар Аугуста, която, както казах, е разположена на Ибер, е осемстотин стадия. Градовете Сегобрига и Билбилис принадлежат на келтиберит, а близо до тези градове са водили сражения Метел и Серторий. Полибий, когато описва подробно племената и районите на ваккеите и келтиберите, включва към останалите градове Сегесама и Интеркация. Според Посидоний, Марк Маркелос (Метел) е взел от Келтиберия данък от шестстотин таланта, от което може да се съди, че келтиберите са били не само млонобройни, но и богати, макар да обитават бедна страна. Но тъй като по-натам Полибий твърди, че Тиберий Гракх е разрушил триста града в Келтиберия, Посидоний му се надсмива, като казва, че го е направил само за да угоди на Гракх, защото е нарекъл и кулите градове, както правят по време на триумфалните процесии. И тази негова бележка сигурно не е неоснователна, защото не само пълководците, но и историците лесно се увличат в подобни лъжи, за да разкрасят делата, които описват. Всъщност, дори онези, които твърдят, че в Иберия имало над хиляда градове, според мен за подведени да го сторят, като наричат големите села градове; защото нито страната по природа е в състояние, заради бедността на почвата си или заради своята отдалеченост и дивост, е в състояние да побере толкова много градове, нито начина на живот и дейностите на обитателите й, [освен живеещите по крайбрежието на нашето море] не предполагат нещо такова; защото живеещите в села са диви, каквито са повечето иберийци, и дори самите градове не могат лесно да ги опитомят лесно, когато числено ги превъзхождат хора, живеещи из горите, за да вършат злини на своите съседи.

14 След келтиберите, на юг са обитателите на планината Ороспеда и в земята около река Сукрон, а именно едетаните, стигащи до Нови Картаген; а след тях са бастетаните и оретаните, достигащи почти до Малака.

15 Някога, тъй да се каже всички ибери, са били пелтасти, носели са лека броня заради разбойничеството, както казах за лузитаните107, като използвали късо копие, прашка и махайра. А с пехотинските им сили се смесвала конница, тъй като конете им са били обучени да се изкачват по планините и там, където се наложи да коленичат по заповед. Иберия ражда много сърни и диви коне. На някои места блатата й гъмжат от птици; има лебеди и други подобни, а също и дропли в големи количества. По реките се въдят бобри, но тамошният бобър няма силата като на тези при Понта; защото лечебната сила на бобровата кожа от Понта е изключителна, както е с качеството и на много други неща. Например, според Посидоний само от кипърския мед се получава кадмейски камък, халкантит и сподион. И особеното за Иберия, според Посидоний е, че там враните са черни, и също че леко пъстрите коне на Келтиберия променят цвета си, щом бъдат докарани в Оттатъшна Иберия. Келтиберийските коне са като партските, казва той, не само защото са по-бързи, но и бягат по-гладко от другите коне.

16 Произвежда също и много от онези корени, които се използват за боядисване. Колкото до маслиновите дървета, лозите, фурмите и подобни растения, иберийският бряг на нашето море е добре снабден с всички тях, както и по-голямата част от външните брегове.108 Но океанското крайбрежие на север няма от тях поради студа, а останалата част – заради пренебрежението на хората и поради това, че живеят бедно, задоволявайки само физическите си нужди и животински пориви, а не за приятен живот, освен ако някой не мисли, че приятен живот живеят хора, които се къпят в урина, оставена да отлежи и да си мият зъбите с нея, и те, както и жените им – както разправят, че правели кантабрите и съседните им племена.109 Но този обичай, както и да спят на земята е общ и за иберите, и за келтите. Някои казват, че калаиките нямат бог, но келтиберите и съседите им на север правят жертвоприношения на някакъв безименен бог нощем на пълнолуние, пред вратите на къщите си и целите домакинства танцуват през цялата нощ. Ветоните, когато за първи път посетили римския лагер, като видели, че някои от офицерите се разхождат нагоре – надолу по улиците само заради разходката, ги взели за луди и почнали да ги приканват да се приберат в палатките си, смятайки, че трябва или да си седят там кротко, или ще се почне бой.

17 Човек би могъл да нарече варварски по облик и украшенията на някои от жените, за които ни е разказал Артемидор. По някои места, казва той, носят около вратовете си железни нашийници с извити пръчки, които се огъват над главите им и стърчат много пред челата им; и на тези извити пръчки окачат булата си, тъй че булото като се изпъне, да пазят сянка на лицето им; и всичко това наричат “украшение”. На други места носели около главите си тюмпанион,110 закръглен откъм тила и стигащ до ушите, като стяга плътно главата, но постепенно се извива назад, отстрани и горе;111 а други жени оскубват косите си112 от предната част на главата толкова гладко, че лъщи повече от челото; други пък си поставят на глата пръчка, около една стъпка дълга, навиват косата си около тази пръчка и после я увиват с черна кърпа. И освен истинските сведения от този вид, много други неща са били не само видяни, но и разказани с измислени добавки изобщо за иберийските племена, но особено за северните, примери не само за тяхната храброст, но също така за тяхната жестокост и дивашка неразумност.113 Например, по времето на Кантабрийската война114 майки убивали децата, преди да бъдат взети в плен; и дори едно малко дете, чиито родители и братя били в окови като военнопленници, намерило меч и по заповед на своя баща ги убило всички; и една жена избила съ-пленниците си; и някакъв кантабриец, повикан от пияни мъже115, се хвърлил в клада. Но тези черти са присъщи и за келтските племена, и за тракийските, и за скитските; общи за тях са и чертите, свързани с кураж, имам предвид куража на жените, както и на мъжете. Например, тези жени копаят земята и когато родят, оставят бебетата да спят с мъжете, вместо самите те да легнат и да се грижат за тях;116 и когато работят на полето, често пъти ще свърнят до някой поток, ще родят, ще го окъпят там и ще го повият. Посидоний казва, че неговият домакин в Лигурия, Хармолеон, мъж от Масалия му разправял как наел мъже и жени да му изкопаят ров, и една от жените, щом я хванали родилните болки се отделила от работата си наблизо и след като родила детето си, върнала се на работата веднага, за да не загуби заплатата си; и как самият той видял, че си върши работата с мъка, но не разбрал причината до късно през деня, когато я научил и я отпратил, като й платил; а тя отнесла бебето до едно изворче, окъпала го, повила го с каквото имала и се върнала по живо – по здраво у дома си.

18 Следният обичай също така не е присъщ само за иберите: яздят по двама, макар че по време на битка единият се сражава спешен; нито особено многото мишки,117 от които често възникват епидемични болести. Това сполетяло и римляните в Кантабрия, тъй че макар да разгласили, че събират ловци на мишки и че ще им плащат според уловеното, едва успели да отърват живота си; освен това имало и недостиг не само на други продукти, но и на жито; и едва след големи трудности успели да получат провизии от Аквитания, заради тежките пътища. Колкото до неразумността118 на кантабрите, разказват и този пример, че когато някакви пленени кантабрийци били приковани на кръстовете им, те продължили да пеят своя пеан на победата. Прочие, подобни неща може би говорят за известно дивачество; но има и други, които макар да не са признаци за цивилизованост, не са и дивашки, например това, че при кантабрите е обичайно съпрузите да дават зестра на жените си, дъщерите да остават наследнички и братята да бъдат женени от сестрите им. Този обичай предполага някакъв вид женска власт, но в никакъв случай не е белег за цивилизованост. Иберийски обичай също така е да се държи винаги подръка отрова, която те правят от една билка, подобна на керевиз и която е безболезнена,119 тъй щото да им е готова при нещо непредвидено, и иберийски обичай също така е да посвещават живота си на онези, с които са се обвързали до степен, че да умрат за тях.120

19 Прочие, макар някои да твърдят, че тази страна121 е разделена на четири части, както вече казах,122 според други дяловете са пет. Но в този случай е невъзможно да предложим точно разделяне, заради промените, които са настъпили и заради неизвестността на местата. Защото само когато местата са добре познати и известни, само там са добре познати преселенията, дележа на страната, промените в имената и всичко останало от този вид. Мнозина дърдорят за тези неща, но най-вече елините. Но стане ли дума за страни, които са варварски и далечни, както и малки по територия и разкъсани,123 техните записки не са нито надеждни, нито многобройни; а за страни, които са отдалечени от елините, невежеството е още по-голямо. Вярно е, че римските писатели подражават на елините, но не в многословието; това, което разказват, го пренасят от елините, без самите те да добавят много от собственото си любознание; поради това там, където елините са оставили празнини, попълването им от други писатели е незначително, особено след като повечето прочути имена са гръцки. Да вземем например дори Иберия: историците от предишните времена са дали името Иберия на цялата страна отвъд Родан и провлака, затворен между двата галатски залива,124 докато днешните историци определят Пиренеи за границата на Иберия и наричат синонимно същата страна както Иберия, така и Испания;125 но името Иберия [други] дават само за страната отсам Ибер;126 предишните писатели обаче са наричали обитателите на тази страна127 “иглети”,128 които не заемат голяма територия, както казва Асклепиад от Мирлея. Но макар римляните да са нарекли цялата страна синонимно както Иберия, така и Испания, те са казали за едно нейно разделяне на “оттатъшна” и “отсамна”; в различни времена обаче разделят страната по различни начини, според нуждите на управлението.129

20 По настоящем, след като някои от провинциите са обявени за собственост на народното събрание и сената, а други – на римския император, Байтика е на народното събрание;130 а за управленито й изпращат претор, комуто са подчинени квестор и легат; границата й на изток е опредеена в района на Касталон. Но цялата останала част на Иберия е на Цезар; и той изпраща там двама легати, преториански и консулски; преторианският легат, който има със себе си свой легат, се изпраща, за да налага правосъдие на лузитаните, чиято земя е разположена покрай Байтика и достига до реката Сурий и устията й; всъщност в днешно време използват името Лузитания само за тази страна; там също е и Аугуста Емерита. Останалото от територията на Цецар, а това е по-голямата част на Иберия, се управлява от консулския легат,131 който има на подчинение не само внушителна бих казал армия от три легиона, но и трима легати. Един от тримата, с два легиона, пази границата на цялата страна отвъд Дурий на север; обитателите на тази страна някога са били наричани лузитани, но днес се наричат кантабри. През Астурия тече река Мелсос; малко по-натам по нея е град Ноега; а близо до Ноега има океански разлив, който е граница между астурите и кантабрите. Страната оттам нататък покрай планините до Пиренеи, се пази от втория от тримата легати и другия легион. Третият легат надзирава вътрешността и също така пази интересите на онези, които вече се наричат “тогати” или, както може да се каже, “мирно склонени”, и са приели италийския начин на живот, облечени в тоги132. Те са келтиберите и хората, живеещи близо до тях от двете страни на Ибер, до крайморските места. Колкото до самия управител, той прекарва зимите раздавайки правосъдие в крайморските народи и особено в Нов Картаген и Таракон, а лете обикаля из провинцията си, като винаги инспектира неща, които се нуждаят от оправяне. Цезар също така има там прокуратори, от коннически ранг, които разпределят на войниците всичко необходимо за живот.


=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава трета от книга трета

Към глава пета от книга пета

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 9:46 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 3 – 4  
Tags:
%d bloggers like this: