Страбон, География – кн. 3 – 5

Пета глава

1 От островите прилежащи към Иберия, двата Питиуси и двата Гимнесии, [наричани още Балиариди],133 са разположени край брега между Таракон и Сукрон, където се намира Сагунт; те всички освен това са в открито море, макар че Питиусите са по-насочени134 на запад от Гимнесиите. Един от островите Питиуси е наречен Ебусос и има град със същото име; обиколката на острова е четиристотин стадия с почти еднаква ширина и дължина. Другият остров, Офиуса, който е близо до Ебусос, е безлюден и много по-малък. От Гимнесиите по-големият има два града, Палма и Поленция, единият от които, Поленция, е разположен в източната част на острова, а другият – в западната. Дължината на острова е малко под шестстотин стадия, а ширината му малко под двеста – макар че според Артемидор дължината и ширината са два пъти по-големи. По-големият от двата е на около двеста и седемдесет стадия разстояние от Поленция. По-малкият от двата е на около двеста и седемдесет стадия разстояние от Поленция. Макар да отстъпва много на по-големия по големина, той в никакъв случай не му отстъпва по богатството на почвата; защото и двата острова са благословени с плодородието си и също така имат добри пристани, макар заливите да са пълни с подводни скали при входовете, така че е необходима бдителност от страна на тези, които влизат. А поради плодородието на тези места обитателите им са миролюбиви, както и хората на остров Ебусос. Но тъй като неколцина престъпници сред тях се съюзили с морски разбойници в открито море, всички те изпаднали в немилост и срещу тях била предприета морска експедиция от Метел с прозвище Балиарик, който основал техните градове. Заради същото това плодородие на островите, обаче, обитателите им са обект на заговори, макар и да са миролюбиви; все пак за тях казват, че са най-добрите прашкари. И в това се упражняват изключително усърдно, както разправят, откакто финикийците завладели островите. За финикийците също така казват, че първи са облякли тези хора в широки хитони, но в боевете влизали без да са стегнати с колани, само с една козешка кожа, увита около ръката им135 или с копие, чийто връх е втвърден в огън, макар че в редки случаи е увенчано с малък железен връх. Носят и три прашки, увити около главата,136 137 от черна тръстика, от косми или от жили; прашката с дългите каишки е за далечно мятане, с късите за късо, а със средните – за средна далечина. От деца ги обучават в мятане с прашки така, че детето не получава хляб, докато първо не улучи целта.138 Поради това Метел, когато се приближавал към островите откъм морето, изпънал над палубите кожи за защита срещу прашките. И довел там като колонисти три хиляди римляни от Иберия.

2 Освен, че земята е плодолодна, на Гимнесиите не може да се намери лесно никакво вредно животно. Казват, че дори зайците там не са местни, а са се развъдили от мъжки и женски, донесени от някой от отсрещния континент; но отначало се развъдили в такова количество, че дори започнали да събарят къщи и дървета, ровейки под тях и това накарало, както вече казах,139 хората да прибегнат до помощта на римляните. Днес обаче зайците ги хващат лесно и това предотвратява напастта; и земевладелците жънат добра реколта от земите си.

3 Та това са островите отсам така наречените Стълбове на Херакъл. Близо до Стълбовете има два острова, единия от които наричат острова на Хера; нещо повече, някои дори ги наричат тези острови “Стълбовете”.140 Гадейра обаче е извън Стълбовете. За него досега казах само, че е на около седемстотин и петдесет стадия от Калпе,141 тоест разположен е близо до устието на Байтида; но за него има да се кажат повече неща. Например, това са хората, които строят най-много и най-големите морски съдове както за нашето море, така и за външното, макар че нито обитават остров, който е голям, нито владеят много от континенталната земя срещу острова, нито са облагодетелствани от притежанието на други острови; всъщност те живеят предимно в морето, като малцина от тях се задържат у дома или прекарват времето си в Рим. По население обаче, град Гадейра като че ли не отстъпва на който и да било друг град, освен на Рим; чувал съм впрочем, че по време на един от цензовете по наше време, петстотин души са получили ценз на конници, брой, който е ненадминат от нито един от италийските градове, освен Патавиум.142 Но макар да са толкова многобройни, разполагат с остров не по-голям от сто стадия на дължина, а на места едва един стадий на ширина. Колкото до града им, онзи, в който са живели първоначално наистина е бил много малък, но Балбос Гадески, след като спечелил триумфални почести,143 им основал друг, който наричат “Неа”;144 а градът, който е съставен от двата наричат “Дидиме”,145 макар да е с не повече от двадесет стадия обиколка и дори това не е пренаселено. Защото само малцина си стоят в града, а повечето общо-взето са по море, макар някои да живеят на континента срещу острова и също така, поради удобствата – на едно островче недалече от Гадейра;146 това островче, заради удобното му разположение са го превърнали един вид в съперничещо на Дидиме. Сравнително малко обаче живеят на него, както и на пристанищното градче,147 построено им от Балбос на отсрещния континентален бряг. Град Гадейра е разположен в западните части на острова; а до него, в крайната част на острова и близо до островчето, е храмът на Хронос; но храмът на Херакъл е от другата страна, с лице към изток, точно там, където островът е най-близо до континента, при което остава проток от едва един стадий на ширина.148 И казват, че храмът е на дванадесет мили149 от града, което го изравнява с милите от “Подвизите”;150 все пак разстоянието е по-голямо и се равнява на дължината на острова; а дължината на острова е от запад на изток.151

4 Под “Еритея”, където авторите на митове поставят преживелиците на Герион, Ферекид изглежда има предвид Гадейра.152 Други обаче смятат, че Еритея е острова успореден на този град, разделен от него с проток с ширина от един стадий,153 предвид хубавото пасище там, защото млякото на стадата, които там пасат не дава суроватка. А когато правят сирене, първо смесват млякото с много вода, заради мазнината в млякото. Освен това животните се задавят до смърт за петдесет дни, освен ако не им отвориш жила, за да пуснат кръв. Тревата, която пасат е суха, но затлъстяват много. Та от това, предполага се, е бил съчинен митът за кравите на Герион… Цялото крайбрежие впрочем е заселено общо.154

5 Когато разказват истории за основаването на Гадейра, гадитаните споменават за някакъв оракул, който всъщност бил даден, според тях, на тириите, като им било заповядано да пратят заселничество при Херакловите стълбове; онези, които били изпратени напред да разгледат района, според разказа, повярвали, когато се доближи до протока при Калпе, че двата носа, оформящи протока са края на обитаемия свят и на похода на Херакъл, и че самите носове са това, което оракулът нарекъл “Стълбове”, и поради това слезли на едно място отвътре теснините,155 там, където е градът на днешните екзитани; и там поднесли жертвоприношение, но след като то се оказало неблагоприятно, си тръгнали обратно. Но тези, които били пратени по-късно излезли извън протока на около хиляда и петстотин стадия156 до остров, посветен на Херакъл, разположен близо до град Оноба в Иберия, и като повярвали, че Стълбовете са там, поднесли жертва на бога, но след като жертвоприношението отново се оказало неблагоприятно, и те се върнали; но онези, които дошли на третата експедиция основали Гадейра и поставили храма в западната част на острова, а града в източната. Поради това някои смятат, че Стълбовете са носовете при пролива; според други са при Гадейра; а трети са на мнение, че се намират още по-напред от Гадейра. Други пък са предположили, че Стълбовете са Калпе и Абиликс, като е Абиликс е онази планина в Либия, разположена срещу Калпе, която според Ератостен е в Метагонион, страна на номадско племе. Други пък са предположили, че островите близо до всяка от планините, единият от които се нарича “острова на Хера”, са Стълбовете. Артемидор говори за остров на Хера и за неин храм, и казва, че има втори остров, но не споменава за планина Абиликс, нито за метагонийско племе. Някои прехвърлят там Планктите и Симплегадите, защото вярват, че тези скали са стълбовете, които Пиндар нарича “Портите Гадейриди”, когато заявява, че те са най-далечната граница, достигната от Херакъл.157 И Дикеарх също, както и Ератостен и Полибий, и повечето елини представят стълбовете в близост до протока. Но според иберите и либийците Стълбовете са в Гадейра, защото местата в съседство с протока ни най-малко не приличат на стълбове, според тях. Според други, това са бронзовите стълбове от осем лакти в храма на Херакъл в Гадейра, където са изписани разходите за построяването на храма. И тези, соито са посетили тези стълбове и са принесли жертви на Херакъл, шумно са огласили, че това е краят на сушата и на морето. Посидоний също вярва, че това е най-убедителното,158 но че оракулът и многото експедиции са финикийска лъжа.159 Колкото до експедициите, кой би могъл да потвърди убедително дали са лъжа или са достоверни, след като нито едно от двете мнения не противоречи на логиката? Но да се отрича, че остромите или планините наподобяват стълбове и да се търсят границите на обитаемия свят или на похода на Херакъл до основателно наречените Стълбове е логично; защото в древността е било обичайно да се обозначават такива граници. Например, жителите на Регион са издигнали стълб при пролива, нещо като кула;160 а срещу този стълб се издига така наречената кула на Пелор.161 А по средата между Сиртите се издигат така наречените “олтари на Филените”.162 Споменава се и за един стълб, издигнат в древни времена на Коринтския провлак, съвместно от йонийците, които след прогонването им от Пелопонес завладяли Атика и Мегарида, и от владеещите Пелопонес163; написали са на едната страна на колоната, с лице към Мегарида “Това не е Пелопонес, а Йония”, а на другата “Това е Пелопонес, не Йония”.164 И Александър е вдигнал олтари165 като граница на похода му в Индия, в най-отдалечените места, достигнати от него в източна Индия, подражавайки по този начин на Херакъл и на Дионис. Така че обичаят е съществувал.

6 Нещо повече, логично е мястото, където е поставен белегът да приеме неговото име и особено след като времето е разрушило издигнатия знак. Например, Олтарите на Филените днес не са запазени, но мястото е приело тяхното название. В Индия също казват, че няма стълбове нито на Херакъл, нито на Дионис, които все още да се издигат и, разбира се, когато са споменавали местата или са ги посочвали на македоните,166 те са вярвали, че “стълбовете” са само онези места, в които са намирали някои знаци за историите, разказвани за Дионис или за Херакъл. Така и в случая с Гадейра, човек не би могъл да не повярва, че първите посетили го са изполазвали така да се каже “ръкотворни” ориентири – олтари, кули или стълбове – като са ги издигнали на най-видимите или на най-далечните места, до които са стигнали [а най-видимите места, обозначаващи както краищата, така и началата на местата са протоците и прилежащите им върхове167 и острови], и че когато тези ръкотворни паметници са изчезнали, имената им са се прехвърлили на местата, било ако искаш да наречеш с тях островите или носовете, очертаващи протока. Защото днес е трудно да се направи това различие, именно на кое от двете да се припише названието, тъй като “Стълбовете” подхожда и на двете. Казвам двете, защото и едните и другите са разположени на места, които ясно предполагат краищата; и поради това протокът е бил наречен “уста”, не само той, но и няколко други; т.е. когато влизаш с кораба, “устата” са началото, а когато излизаш – края. Тъй че няма да е глупаво, ако някой оприличи на стълбове островите при “устата”, тъй като те са с резки очертания и са видими като ориентири; и по същия начин няма да е глупаво, ако бъдат оприличени на стълбове планинските върхове, разположени при пролива, тъй като те се открояват също като колони или стълбове. И така Пиндар ще бъде прав, когато говори за “портите на Гадейрида”, ако стълбовете се възприемат като устието; защото “устата” на протоците са като порти. Но Гадейра не е разположен на такова място, че да определя край; той по-скоро е разположен приблизително в центъра на дълъг бряг, оформящ залив. А твърдението, според което стълбовете в храма на Херакъл в Гадейра са Херакловите стълбове е по-малко логично според мен. Името се е прочуло не благодарение на търговци, а на военачалници, също както е случаят със стълбовете в Индия; и освен това “надписът”168 за който говорят, тъй като говори не за възстановяване на посветителен дар, а за разходи, свидетелства против това твърдение, защото Херакловите стълбове би трябвало да напомнят за херакловите подвизи169, а не за разходите на финикийците.

7 Полибий казва, че в Хераклеона в Гадейра има извор170 с дълбочина на водата, която е добра за пиене, само от няколко стъпки и че изворът се държи обратно на морския прилив и отлив, тъй като спада по време на приливите и се пълни по време на отливите. И според него причината за това е, че въздухът, който се изтласква от земните дълбини към повърхността, ако повърхността е покрита от водите по време на морския прилив, обичайният му изход бива затворен, и връщайки се във вътрешността, запушва оттока на извора и по този начин предизвиква спадането на водата, докато ако повърхността отново бъде оголена от водите, въздухът минава направо и по този начин освобождава жилите на извора, при което водата отново бликва обилно. Артемидор обаче, макар да възразява на Полибий и същевременно да излага свое обяснение, и също така да припомня мнението на историка Силанос, според мен не е казал нищо, което си заслужава да се упомене, тъй като и той, както и Силанос са, може да се каже, невежи по такива въпроси. Но Посидоний, макар да нарича разказа за този извор лъжлив казва, че има два кладенеца171 в Хераклеона и трети в града; и че от двата кладенеца в Хераклеона, ако вадиш продължително време вода от по-малкия, той спада до час, и ако спреш да извличаш вода, той се напълва отново; докато от по-големия можеш да вадиш вода през целия ден, макар и той да спада, както е с всички кладенци, и ако вече не вадиш от него, през нощта се напълва, но тъй като отливите често съвпадат точно с това време, когато кладенецът е пълен, то местните наново са повярвали в това обратно поведение. А и не само той ни е казал, че на тази история се вярва, но и аз съм я привеждал, тъй като непрекъснато се разказва като един парадокс.172 И съм слушал, че има и други кладенци, някои в градините пред града, а други в самия град, но поради това, че водата им е нечиста, в града преобладават водни щерни. Дали обаче някой от тези кладенци потвърждава историята за обратното поведение, това не знам. Но колкото до привежданите обяснения, стига това да е вярно, би трябвало да ги приемем, съзнавайки, че проблемът е труден. Възможно е да е така, както казва Полибий; и също така е възможно да предположим, че някои от жилите на извора, ако бъдат засмукани отвън, се отпускат позволяват на водата да се оттича отвън, вместо да я тласкат по стария канал към извора; жилите по необходимост се засмукват, когато приливната вълна е заляла сушата. Но пък ако, както казва Артемидор, приливните и отливните вълни са като вдишване и издишване,173 то тогава от течащите води, казва той, може да има някои, които по определени проходи, чиито уста ние наричаме фонтани и извори, естествено получават отток към повърхността, а по други проходи биват привлечени към морските дълбини; сиреч като подпомагат издигането на морето174 до приливна вълна, когато става така нареченото издишване, те изоставят обичайния си канал, а след това отново се отдръпват към обичайния си канал, когато се отдръпне самото море.

8 Не знам как Посидоний, който в други случаи представя финикийците като умни хора, може тук да ги изкарва глупави вместо проницателни. Първо, денят и нощта се измерват от въртенето на слънцето, което ту е под земята, ту грее над земята. Той обаче твърди, че движението на океана съвпада с периодите на звездните тела, тъй като има ежедневна, ежемесечна и ежегодна периодичност, съвпадащи с луната; защото щом луната се издигне над хоризонта до големина на зодиакален знак,175 морето започва да се издува и постепенно започва да завзима сушата докато луната стигне до (небесния) меридиан; но щом небесното тяло започне да залязва, ворето се отдръпва отново, малко по малко, докато луната се издигне в зодиакален знак над залеза си; тогава то остава статично, докато луната залезе и още повече, докато луната, движейки се под земята, е в знак отдалечен от хоризонта; после отново залива сушата, докато луната стигне до меридиана под земята; после се отдръпва докато луната, движейки се към изгрева си е в знак, отдалечен от хоризонта; но отново остава неподвижно, докато луната се издигне в знак над земята, след което отново завзима от сушата. Това, продължава той, е ежедневният период. Колкото до ежемесечния период, (Посидоний) казва, че приливът и отливът стават най-големи по време на сливането,176 после намаляват до полу-месечина;177 и отново се увеличават до пълнолуние, и отново намаляват при намаляващата полумесечина;178 и след това, до новолунието, отново настъпва увеличаване, и тези увеличения стават още по-силни по отношение на продължителност и на скорост.179 Колкото до ежегодните периоди казва, че за тях научил от хората в Гадейра, които му разправяли, че отливите, както и приливите са най-големи по време на лятното слънцестоене. И от това той самият заключава, че те намаляват от това слънцестоене до равноденствието,180 увеличават се до зимното слънцестоене, после намаляват до пролетното равноденствие и отново се увеличават до лятното слънцестоене. Но ако тези периоди се повтарят всеки отделен ден и всяка нощ, и морето залива сушата два пъти и също така се отдръпва два пъти по време на едно денонощие, как е възможно напълването на кладенеца да се случва “често” по време на отливите,181 а спадането му да не става също често? Или често, но не еднакво често? Или дори еднакво често, но хората на Гадейра да не са могли да наблюдават тези явления, които се случват всеки ден, а същевременно да са могли да забележат ежегодните периоди по това, което става само веднъж в годината? Всъщност това, че им вярва е видно от собствения му извод, който добавя към разказа им, а именно, че намаляванията, както и увеличаванията стават от едното слънцестоене до другото, и че повторенията стават от второто слънцестоене обратно към първото. Така че и другото му допускане също е нелогично, а именно, че макар да са наблюдателни хора, не са видели явленията, които се случват, а са повярвали на неща, които не се случват.182

9 (Посидоний) казва, впрочем, че Селевк183 от района на Еритрейско море говори за аномалии в тези явления или за редовност според различията в знаците на зодиака; сиреч, ако луната е в равноденствените знаци, то поведението на приливите е регулярно, но в знаците на слънцестоенето е нерегулярно, както по отношение на обема, така и на скоростта, докато във всеки от другите знаци съотношението184 е пропорционално на доближаването на луната.185 Но макар самият той да е прекарал няколко дни в Хераклеона в Гадейра, по време на лятното слънцестоене, по време на пълнолуние, не е успял да различи тези ежегодни различия в приливите; по време на сливането (новолунието) обаче, през този месец, е наблюдавал при Илипа голяма разлика в отливната вода на Байтис в српавнение с предишните варирания, по време на които водата не мокрела бреговете повече от половината, докато в този момент водата се надигнала дотолкова, че войниците186 черпели водата си на място [а Илипа отстои на седемстотин стадия от морето]. И, продължава той, макар равнините близо до морето да се заливат на цели тридесет187 стадия навътре в сушата до такава дълбочина, че от приливната вълна се образуват острови,188 все пак височината на основите, освен основите на храма в Хераклеона и тези на насипа пред пристанището на Гадейра били според собствените му измервания, както твърди покрити от водата на не повече от десет лакти; и по-нататък, ако човек добави удвояването на това число за допълнителните нараствания на нивото, които понякога се получават, то ще може да си представи как изглеждат равнините от големината на приливната вълна. Това поведение на приливите според преценката му общо за целия океански бряг, докато поведението на река Ибер е ново и странно по думите му с това, че тя залива на някои места страната, при това независимо от дъждовете и снеговете, когато северните ветрове задухат силно; яа причината за това е езерото, през която реката тече, тъй като езерната вода бива изтласкана от ветровете заедно с речната вода.

10 Посидоний също ни съобщава за едно дърво189 в Гадейра, с клони, които се огъват към земята и често пъти има листа, които са като мечове, дълги по един лакът, но само четири пръста на ширина. А при Нови Картаген според него имало едно дърво, от чиито тръни се извлича лико,190 от което се тъкат много красиви тъкани. Аз също знам едно дърво191 в Египет, което е като онова в Гадейра, колкото до огъването на клоните надолу, но не е като него по отношение на листата, както и с това, че няма плод, докато според него дървото в Гадейра ражда плод. Тъкани от (лико от) тръни се тъкат и в Кападокия; само че дърво ражда отделящите лико тръни, а нещо като трева, която расте ниско по земята. А за дървото в Гадейра се разправя и следното: ако се счупи клон, от него потича мляко, но ако се среже корен, от него се процежда червена течност. Прочие, за Гадейра казах достатъчно.

11 Каситеридите са десет на брой и лежат близо един до друг в открито море, на север от пристанището на артабрите. Един от тях е безлюден, но останалите са населени от хора, които носят черни наметала, ходят облечени в хитони, стигащи до стъпалата им, носят колани през гърдите си, ходят с тояги и приличат на богините на отмъщението в трагедиите. Изхранват се от стадата си и водят предимно номадски живот. Тъй като имат мини с калай и олово, дават тези метали и кожите от добитъка си на морските търговци, в замяна на грънци, сол и медни съдове. В предишни времена само финикийците са водели тази търговия, сиреч от Гадейра, защото са криели маршрута от всеки друг. И когато веднъж римляните тръгнали да следят един техен корабен капитан, за да научат и те въпросните пазари, от ревност капитанът нарочно отклонил кораба си от курса в плитчини, и след като заблудил преследвачите си, за да претърпят крушение, самият той се спасил на отломки от съда си и управата (на Гадейра) му заплатила цената на стоката, която изгубил. Все пак, след много още опити, римляните научили курса. След като Публий Крас отишъл при тези хора и видял, че металите, които копаят са на малка дълбочина и че хората са миролюбиви, дал изобилни сведения за всички, които искат да пътуват през това море, макар и да е по-широко от морето, разделящо Британика от континента. Толкова за Иберия и за островите покрай нейния бряг.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава четвърта от книга трета

Към книга четвърта

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 9:48 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 3 – 5  
Tags:
%d bloggers like this: