Страбон, География – кн. 3 – бележки

Бележки по трета книга:

1 Вж. 2.5.4.

2 Вж. 2.5.26.

3 Според Страбон, имало е два “Галатски” (“Келтски”) залива, единият който “е обърнат към север и Британия”(2.5.28), и другият – на Средиземно море; сиреч съотв. Гасконския залив откъм френската страна на Пиренеите и залива на Лион. Вторият обаче е включвал в себе си двата “Галатски залива” (4.1.6) споменати тук като “по-големи”, сиреч “по-големи” от двата залива на иберийската страна на Пиренеите, които Страбон не назовава.

4 Нос St. Vincent.

5 Нос Finisterre.

6 “Търкалящи се камъни” Били са балансирани на върховете си толкова добре, че е можело да се търкалят или обръщат с много малко усилие.

7 Т.е. на първоначалното им положение; но гръцката дума може да означава “пренасяне” на други места

8 Очевидно глобус, пълен с вода.

9 Емпедокъл (цитиран от Аристотел, De Sensu et Sensili, гл. 2) е развил теорията, че визуалните лъчи се излъчват от очите, но Аристотел го опровергава. Вж. също Платон, Тимей, 45 C и 46 B; и Сенека, Quaestiones Naturales, 1.6.

10 Според някои текстът трябва да се коригира така, че да гласи “шест хиляди сктиха дълги”.

11 Някои издатели ненужно са поправили Калпе на Картея. Древни автори, описващи пътя по крайбрежието от Малага до Гадейра са смятали Калпе и съседния му Картея за една и съща спирка. В итинерария на Антонин (Itin. Prov. Ant. Aug. 406.3) спирката е наречена “Калпе Картея” .

12 Вж. 1.2.23 и 17.1.9.

13 Сиреч Артемида Фосфорос (Светлоносец).

14 Страбон има предвид римската миля, която е равна на осем стадия.

15 Страбон има предвид географската “дължина” и “ширина” според определението в 2.1.32.

16 Турдетанският град Байтида не може да се идентифизира. К. Мюлер предлага да се чете Асидигис г.е. Асидо, цитирайки “Асидо с прозвище Цезариана” у Плиний (Nat. Hist. 3.1.3).

17 Град Егуа в Турдетания е неизвестен от други източници. Вероятно правилното четене е “Ескуе”.

18 Според Страбон Мунда е град близо до Кордуба и не трябва да се идентифицира с днешната Монда (на четиристотин и четиридесет стадия от Картея).

19 Цезар побеждава Гней Помпей в битката при Мунда през март 45 г. пр. Хр..

20 Според Дион Касий (49.18), Секст е бил пленен и явно екзекутиран в Мидеум (град във Фригия Епиктет); но според Апиан (Bell. Civ., 5.144) той е бил екзекутиран в Милет.

21 Иберийските келти, обитавали днешна Южна Португалия.

22 Плиний (Nat. Hist. 3.1.3) казва, че е имало четири съдилища в Бетика, в Гадейра, Кордуба, Астигис и Хиспалис.

23 Котини не се упоменава другаде и не може да се идентифицира. Дю Тиел предлага поправка “Констанция”, на ок. 30 км от Алмаден.

24 3.1.9.

25 Четенето “осем” не може да е вярно (срв. 3.3.1). Предлагани са четения “осемстотин” (Пенцел) и “сто” (Гроскунд).

26 Посидоний е бил съвсем близо до брега на Либия, за да види маймуни на брега (17.3.4).

27 Тъмночервена боя, произвеждана от женските насекоми от рода на Kermes ilicis. Видът, за който споменава Страбон се храни от Quercus coccifera, дребен дъб, и е много разпространен в средиземноморските страни.

28 Както и в 12.2.10, Страбон използва “miltos” като общ термин, когато сравнява като източници на багри испанския цинобър (живачен сулфид) и синопската “червена пръст”.

29 Cp. 12.8.16.

30 Алкасер-до-Сал. Плиний (Hist. Nat. 8.7) също споменава за тъкани, произвеждани в този лузитански град.

31 Вж. 3.4.18 и бел.

32 Типичен род китове, наричат на лат. “balaenae”.

33 Ок. 2,4 л..

34 Ок. 36,25 кг.

35 Ок. 27,2 кг.

36 Явно се има предвид Quercus coccifera (вж. бел. За “кърмъз”, 3.2.6), но не е известен храстовидно или дървовидно растение, което да расте в солена вода.

37 Галите. Вж. 4.4.2.

38 Кевенес.

39 Вероятно местна иберийска дума. Cp. Плиний, Nat. Hist. 33.21.

40 Съдържаща стипца и сярна киселина.

41 Електронът е описан от Плиний (Nat. Hist. 33.23) като сплав, съдържаща една част сребро и четири части злато.

42 Всъщност сплавта се топи по-лесно и е по-твърда от двата съставящи я метала.

43 В играта на думи тук, Плутон е идентифициран с Плутус, бога на богатството.

44 Сребърните мини на Лаврион.

45 Витлото на Архимед. Друг използван метод е бил отклоняването на водата с подземни изкопи (Диод. Сиц. 5.37).

46 За тази гатанка е казано, че била зададена на Омир от някакви рибари, сполетени от лош късмет. Седяли на пясъка с малкия си улов и били налазени от паразити. Изоставили рибата си, но от паразитите не могли нито да се отърват, нито да ги изловят. Деметрий, Посидоний, Диодор Сицилийски (6.23), и Страбон и използват във връзка със загубата на вложени средства от Атина, след като приходите й от мините спаднали.

47 Около 26 кг.

48 Този прост метод на флотация все още се прилага. Ситото се разтърва под водата и поради гравитацията по-тежкото вещество пропада през ситото на дъното, като по-лекото се напластява отгоре и се остъргва.

49 Евритион.

50 Cp. 1.4.3‑5, 2.4.1 и 3.4.4.

51 Омир.

52 По времето на Омир.

53 Од. 12.61; 23.327.

54 Cp. 1.3.2.

55 Намек за мита за Кадъм и зъбите на дракона.

56 Ил. 2.852.

57 Т.е. “дълголетни”.

58 Anac. Fr. 81 (Berg.) Свещената коза, кърмила бебето Зевс. За благодарност Зевс я поставил сред съзвездията. От роговете й течало, от единия нектар, а от другия амброзия. “Рогът на Амалкея” е станал пословичен като “рога на изобилието”.

59 Според Херодот, той царувал осемдесет години, а живял 120 г. (1.163).

60 Мисълта на Страбон се връща към §11 по-горе. Cp. Plin. H.N. 3.3, който говори за “Картея, наричана от гърците Тартесус”.

61 Т.е. придобили са т. нар. “латински права на гражданство”, което се смята за повече от “права на чужденци”, но по-малко от “римски права” Cp. 4.1.12.

62 Ръкописите са почти единодушни за думата “столати” “носещи столата” (от гр. stole), но в Рим тази дреха е дамска сp. 3.4.20. Дион Касий, говорейки за Галия Нарбонензис казва, че е наричана “Галия Тогата”, както защото е смятана за по-миролюбива от другите, така и защото хората там вече (43 пр. Хр.) носят римско облекло.

63 “Десет” в ръкописите не може да е вярно. Страбон вероятно е написал “двеста” или “двеста и десет”, ако е имал предвид от Варварион; или “хиляда”, ако е от Свещения остров. Второто изглежда по-вероятно, тъй като е неприемливо да е пропуснал разстоянието от Свещения нос до Варварион и по този начин да прекъсне иначе пълното изреждане на разстоянията от Трофеите на Помпей (3.4.1) до нос Нерион.

64 Страбон изглежда преди това е споменал за кула (на Варварион?); но ако е така, думите са отпаднали в преписите.

65 Гръцкият текст е повреден, но изглежда сигурно, че Страбон тук е написал “Саласия” Тя е на около 400 стадия от Варварион. Cp. Птолемей 2.5.

66 Дн. Ал-Мерим.

67 Д. Юний Брут получава това прозвище заради покоряването на калаиките, в 36 г. пр. Хр.

68 Теснините при Лисабон.

69 Буквално “слънцето при равноденствие”.

70 3.2.3.

71 Явно идентично на Неустра Синьора де Орето, близо до Гранатула.

72 На Иберия.

73 “Забрава” .

74 “Белион” вероятно е иберийско развалено произнасяне на лат. “оblivio”.

75 Някои от ръкописите дават “петдесет”. Плиний (4.35) казва, че в Лузитания има “четиридесет и шест народа”, но неговата Лузитания обхваща повече територия от тази на Страбон. Птолемей (2.5) дава списък от петдесет и седем града на Лузитания.

76 Не “ядящи само един вид храна”. Атеней (2.21) цитира Плутарх, че “иберите ядат само едно ядене на ден”. Cp. също Xen. Cyropaedia 8.8.9.

77 Cp. Диодор Сицилийски, 5.33, където също се говори за навиците на келтиберите свързани с чистотата.

78 Атеней дава доста пълно описание на келтския пир (4.36), но не споменава нищо за “огладени с восък” съдове, както е в оринигала Издателите поправят гръцката дума за “восъчни” с “дървени”, “глинени”, “плетени” и “направени от рога”.

79 Тъй като този обичай е бил присъщ ца асирийците (Херодот 1.197 и Страбон 16.1.20), и тъй като никъде другаде не се споменава, че е практикуван от египтяните, някои издатели предлагат поправка в текста, може би основателно.

80 Вж. бел. 67 по-горе.

81 Вероятно “кониски”, за които Страбон споменава по-надолу като кантабрийско племе (3.4.12).

82 Неизвестен от други източници народ.

83 Тези трофеи са били издигнати близо до дн. Ла Хункуера. Cp. Sallust, Hist. Frag. 4.29.

84 На Африка.

85 Дн. Алмунекар.

86 Името на града е било “Хекс” спор. Птолемей (2.4.7), “Хекси” спор. Помпоний Мела (2.6).

87 Наречени на Хелен (Елин), героят епоним на елините.

88 Наречени на Амфилох. Cp. 14.4.3.

89 Вж. 2.5.20.

90 Омир.

91 Сиреч Кратет и други.

92 Т.е. колонизирани от масалиотите (жителите на Марсилия).

93 Думата означава “дневен страж”.

94 Т.е. на гръцки.

95 Другаде (3.5.1) Страбон го изписва Ebousos.

96 Според ръкописите е 4000 стадия, което, разбира се, е сгрешено. Страбон вече е дал само 1600 стадия (§ 1 горе) като разстояние от Ибер до Пиренеите. Поправките на издателите варират от 4 до 400 стадия.

97 4.1.4‑5.

98 Остров Медас, близо до устието на р. Тер.

99 Клодиан, дн. Муга (cp. Птолемей 2.6.19 и Мела 2.89).

100 Римляните са го наричали “Campus Iuncarius” от Iuncus, “тръстика”.

101 “Колония на ветерани”: Преториума, споменат от Антоний (Itin. p398); точното място не е известно, вер. Видрерас.

102 Букв. на гръцки: “Равнината на Маратон… маратон”. Страбон избягна транслитерирането на “Fenicularius” (използваното от римляните) на гръцки.

103 Римляните са го наричали “Campus Spartarius”.

104 Всички ръкописи гласят “от болест” вместо “в Оска”. Поправката е със сигурност е правилна, тъй като се знае, че Серторий е бил убит в Оска (cp. Velleius Paterculus 2.30, и Плутарх, Животът на Серторий).

105 Букв., “богът”: опит на Страбон да преведе лат. “divus” (“божествен”, в см. “обожествен”) на гр. Епитетът “божествен” редовно се е употребявал за починали императори; тук, разбира се, се има предвид Юлий Цезар.

106 Cp. 3.3.5.

107 3.3.6.

108 Т.е. атлантическата страна.

109 Вж Катул (Catullus, 39.19.)

110 Буквално “тимпан”.

111 Шапката представлява вид слънцебран. Цялата шапка наподобява тимпан, откъдето е и името. Но текстът тук е толкова непълен и неясен, че Артемидор е можел да има предвид или (1) цилиндрична шапка, която постепенно се разширява нагоре (каквито са се носели в Константинопол през Византийската епоха и също са се наричали “тимпанион”), или (2) или вид тюрбан, който стяга плътно косата отгоре и се разширява около главата.

112 Явно не с подстригване, а с отскубване или с помощта на някакъв депилиращ агент (cp. Теофраст, Hist. Plant. 9.20.3).

113 Т.е. “нечувствителност към страданието” или по-скоро “презрение към страданието”. Същата черта отново се споменава от Страбон в § 18.

114 Кантабрийците са покорени от Август в 25 г. пр. Хр., но се наложило да бъдат отново завладяни (от Агрипа) в 19 г. пр. Хр. Cp. Хораций (Carmina, 2.6.2).

115 Явно пленилите го римляни.

116 Обичай, наблюдаван и в ново време сред някои примитивни племена..

117 “Полските мишки”, споменати в 3.2.6. Гр. дума “mus” е с по-общо значение, тук вер. вид плъх..

118 Вж. бел. 113.

119 Явно някоя от дивите разновидности на фамилията керевиз (Apiaceae), напр. Aethusa cynapsium, отровен бучиниш (Conium maculatum), или воден бучиниш (Cicuta maculata); по-вероятно отровен бучиниш. Но билката вероятно трябва да се идентифицира със смъртоносната сардинска билка, за която Павзаний (10.17.13) казва, че е “като керевиз”. Тази сардинска билка предизвиквала конвулсивен смях, при който устата се извива надолу (Solinus, Sertorius 4.4.) и завършвал фатално, с пословичната “сардонична усмивка” (Павзаний, пак там) на лицето на жертвата.

120 Келтиберите са смятали за нечестиво “посветен” да надживее своя господар (Val. Max. II.6.11). Хиляди иберийци са били “посветени” на Сетрорий (Plutarch Sertorius 14); Валерий Максим (7.6) описва възмутителните действия, извършвани от тях от вярност към Серторий, при защитата на Калагурис. А Адиатунус, цар на сотиатите в Аквитания имал 600 “посветени” мъже, които на келтски език се наричали “soldurii” спор. Цезар (Bell. Gall. 3.22) или, според Атеней (Athenaeus 6.54), “siloduri”, която дума според Атеней означава в превод на гръцки “мъже под клетва”.

121 Келтиберия.

122 Вж. 3.4.13.

123 Срв. 3.4.5.

124 “Иберия” вероятно е било използвано в общ смисъл за “Hesperia”. До II в. пр. Хр. се е знаело много малко за страната и по това време, според Полибий (3.37), само територията покрай Средиземно море на юг от Пиренеите до Гирбралтар е била наричана “Иберия”, докато територията покрай “външното море” не е имала общо название. Хронологията на Страбон тук е неясна; известно е, че Хекатей (ок. 540 г. пр. Хр.) пръв говори за “Иберия”, а след него Херодот (1.163). По-късно Ератостен (276‑194 г. пр. Хр.) пръв различава Иберия от Келтика (3.2.11), от която до този момент Иберия е смятана само за част.

125 Произходът и значението на названията “Иберия” и “Испания” е спорен.

126 Т.е. между р. Ибер и Пиренеите.

127 Между р. Ибер и Пиренеите.

128 Но Херодот (ок. 450 г. пр. Хр.), според Стефан Византийски поставя “иглетите” или “глетите” на север от кинетите, сиреч в югоизточна Иберия.

129 Не е съществувала твърдо определена граница между Отсамна и Отвъдна Испания. Първоначално границата е била р. Ибер; при Полибий тя започва при Сагунтум; след него дори Алмерия и Муркия стават начални точки; по някое време столицата на Отсамна Испания е била Нов Картегн, макар че Август я премества в Таракон. Първоначално Отсамна Испания е включвала просто североизточния дял; след това, за по-голямата част от I II в. пр. Хр. е била грубо ограничена от линия, минаваща през съвр. Алмерия, Сарагоса и Герона; а по времето на Юлий Цезар е обхващала по-голямата част от полуострова, без Бетика и Лузитания.

130 Дялът, принадлежащ на императора е включвал тези части от страната, които са се нуждаели от военна защита. Бетика, вече най-цивилизована и мирна, естествено се полага на “народа” (народното събрание). Cp. 17.3.25.

131 Букв. “военачалник”; по-горе наречен “пресбевт” (легат).

132 Cp.  3.2.15.

133 Диодор Сицилийски (5.17) казва, че островите били “наречени от елините Гимнези”поради това, че обитателите им лятно време ходели “необлечени” (също Тит Ливий, Epit. 60), а от местните, както и от римляните били наричани “Балиариди” поради това, че хвърлят (вЬллейн) големи камъни с прашките си, най-добре от всички хора (също Ливий, l.c., който добавя “или от Балеус, спътника на Херкулес”). Другаде Страбон (14.2.10) приписва на Балиаридите финикийски произход.

134 Букв. “наклонени” .

135 Т.е. вместо щит.

136 Но срв. Диодор Сицилийски, който казва (5.18): “Бойното им снаряжение са три прашки (също и у Florus 3.8) и от тях едната държат увита около главата, другата около корема, а третата в ръцете си”.

137 Тук някои издатели вмъкват текст от Филетас от Кос, епиграматик от IV в. пр. Хр.

138 Вж. Диодор 5.18 и Флор (Florus 3.8.).

139 3.2.6.

140 В древността названието “Стълбовете” е използвано в различен смисъл (cp. §5 долу), но изглежда по-общата представа по времето на Страбон изглежда е за Калпе (скалата на Гибралтар) и Абиликс (Ксимиера) в Африка. Двата споменати тук острова близо до Стълбовете не маже да се идентифицират; при протока до Калпе няма острови. Скимнос (142‑145) поставя островите-стълбове до Менака (дн. Алмунекар), но не казва нищо за “острова на Хера”. Възможно е да са островите при Трафалгар – един нос, наречен от Помпоний Мела (2.6.9) “носът на Юнона”, на който е имало храм на Хера (Птолемей 2.4.5), е бил смятан за Стълбовете.

141 3.1.8.

142 Cp. 5.1.7.

143 В 19 г. пр. Хр., заради победата над гарамантите и други африкански племена.

144 “Нов” (град).

145 “Близначен” (град).

146 Описанието на Плиний (H.N. IV.36) може би съвпада с дн- Трокадеро. Според някои коментатори обаче островчето, споменато от Страбон може да е изчезнало, или от него да сае останал опасният скален риф на север от Кадиз.

147 “Portus Gaditanus” за римляните, дн. Пуерто Реал.

148 Този проток днес се нарича “р. на Свети Петър”.

149 Римски мили.

150 На Херакъл.

151 Страбон има предвид разстоянието по географска дължина между двете крайни точки на острова. За дефиницията на “дължина” вж. 2.1.32. Страбон е смятал, че дължината на острова е в посока изток-запад, но в действителност тя минава в посока северозапад-югоизток.

152 Cp. 3.2.11.

153 Cp. Плиний (Plin. 4.36.).

154 Т.е. както от тирии, така и от ибери. Може да се предположи, че вътрешността на острова е заселена само от тирии.

155 Говорейки за Стълбовете или за Протока, Страбон винаги има предвид под “отвътре” на изток, а под “отвън” – на запад.

156 Някои издатели като Gosselin поправят на “петстотин”, с което границата на втория поход става Трафалгар и прилежащите му островчета, което е на 250 стадия източно от Кадиз, след като Кадиз е на 750 стадия (3.1.8) от Калпе. Но Оноба (Хуелва), близо до която е този неидентифициран остров, е до устието на р. Одиел, на шестдесет мили западно от Кадиз.

157 Цитираният пасаж е неизвестен от други източници.

158 Т.е. описканието, свързващо Стълбовете на Херакъл с бронзовите стълбове.

159 Cp. пословичното “финикийска вяра”.

160 Вж. 6.15.

161 Вж. 1.1.17.

162 Вж. 17.3.20, където Страбон дава друго местоположение на мястото – на брега на Голям Сиртис, т.е. залива Сидра. За тези олтари е известно, че са били вдигнати на границата между Картагенската империя и Киренайка, в почит към двамата братя Филени, които, за да бъде определена границата благоприятно за Картаген са се пожертвали да бъдат заровени живи в пясъка на границата (Салустий, Jugurtha 79). Плиний (5.4) казва, че олтарите са били от пясъци, намеквайки, че са представлявали просто пясъчни могили върху двете тела.

163 Еолийците и дорийците (вж. 8.1.2).

164 Плутарх (Theseus 25) също цитира стиха и казва, че стълбът бил поставен от Тезей. Страбон дава по-пълно описание в 9.1.6‑7.

165 Александър вдига дванадесет олтара в чест на дванадесетте олимпийски богове (Диодор Сицилийски 17.95).

166 По повод похода на Александър в Индия.

167 Страбон изрично има предвид Калпе и Абиликс.

168 На бронзовите стълбове (§ 5).

169 Т.е. посветената на Херакъл репродукция (в бронз) на първоначалните стълбове, с надпис изброяващ неговите подвизи.

170 Хераклеонът включва както храма, така и свещеното място (периболоса) на Херакъл (cp. § 9 долу).

171 Полибий е казал “извор в Хераклеона”; Посидоний казва “два кладенеца; но Плиний (2.100) казва: “В Гадез, който е много близо до храма на Херакъл, има извор, ограден като кладенец”, на който той приписва явлението с “обратното поведение”.

172 Парадоксите съставляват важна част от учението на стоиците, а Страбон е стоик.

173 Страбон е смятал Атенодор и Посидоний за най-сериозни авторитети за океана и неговите приливи (1.1.9). Той вече е сравнил морето с одухотворени същества (1.3.8). А за гръцките и римските философи е обичайна доктрината, според която вселената е живо същество; с нея те обясняват и приливите (Pomponius Mela 3.1).

174 Виж аргумените на Страбон в 1.3.4‑5.

175 Тоест 30°.

176 Тоест, когато слънцето и луата се събират или се разминават в един и същ градус на зодиака; следователно по времето на пълнолуние.

177 Първата четвърт.

178 Третата четвърт.

179 Т.е. от третата четвърт до новолунието, интервала на усилване между висок прилив и висок прилив) или на нисък и нисък, както и за скоростта им.

180 Есенното равноденствие.

181 Това твърдение Страбон приписва на Посидоний, а не на финикийците (cp. § 7 горе).

182 В началото на § 8 Страбон се заема, много заядливо, да докаже несъстоятелността и несправедливостта от страна на Посидоний. Той е обвинил финикийците (обитателите на Кадиз) за глупавата им идея за “обратното поведение”, затова, че не са могли да видят ежедневни явления и че вярват в неща, които не се случват Въпреки това, казва Страбон, Посидоний основава своите бележки за приливите на това, което е научил от хората в Кадиз, например, че “отдръпването и нахлуването са най-големи по време на лятното слънцестоене”. Разбира се, Страбон не отрича описанието на Посидоний на приливите, нито съотношението, което според Посидоний съществува межде приливите и движението на луната, като и двете по същество са верни. Cp. Плиний, 2.99.

183 Халдейския астроном (1.1.9 и 16.1.6).

184 Т.е. регулярност или не-регулярност на приливите.

185 Т.е. спрямо равноденствените знаци или спрямо знаците на слънцестоенето. От този пасаж е ясно, че е Селевк е открил закона, на който е подчинена ежедневната нерегулярност на прилива в Индийския океан.

186 Т.е. римските войници, разпхоложени в Илипа.

187 Според някои ръкописи е “петдесет” .

188 Вж. 3.2.4.

189 Вероятно Dracaena Draco.

190 Страбон явно има предвид ликото в обвивката “тръните” на европейската палма-джудже (Chamaerops humilis)..

191 Очевидно дърво от рода Salix (вид върба).

=============================================================

Към глава първа от книга трета

Към глава втора от книга трета

Към глава трета от книга трета

Към глава четвърта от книга трета

Към глава пета от книга трета

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 9:50 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 3 – бележки  
Tags:
%d bloggers like this: