Страбон, География – кн. 4 – 1

Четвърта книга

Резюме

В четвърта се описват Галия, Иберия и местата, които Алпите отделят от вътрешна Италия, сред които Британия и някои от океанските острови, които се смята, че са обитавани, какта и варварската земя и племената, живеещи отвъд Истър.

Първа глава

1 Следваща по ред1 е Келтика отвъд Алпите2 Вече описах3 грубо формата и големината на тази страна, но сега трябва да разкажа за нея подробно. Някои, както знаем, са я разделили та три части, като са нарекли обитателите й аквитани, белги и келти.4 Аквитаните, казват, са съвсем различни, не само по отношение на езика, но и по облик – приличат повече на иберите, отколкото на галатите; докато останалите обитатели са галати по облик, макар и да не говорят един и същи език, но има малки различия в езиците им. Освен това във формите им на управление и в начина им на живот има леки различия. Под “аквитани” и “келти” са имали предвид двата народа, които живеят до Пиренеи, разделени от планината Кеменос; защото както вече беше казано,5 тази Келтика на запад е ограничена от планината Пиренеи, която свързва морето от двете страни, сиреч вътрешното и външното море; на изток от реката Ренос, която е успоредна на Пирете; а колкото до частите на север и на юг, тези на север са обкръжени от океана (като се започне от северните върхове на Пиренеи) до устията на Ренос, докато на противоположната страна е ограничена от морето при Масалия и Нарбон, и от Алпите, започвайки при Лигурия, до изворите на Ренос.Планината Кеменос я рисуват под прав ъгъл на Пиренеи, през равнините; и свършва някъде при центъра на тези равнини,6 близо до Лугдунон,7 с протежение от около две хиляди стадия. Така че под “аквитани” са имали предвид хората, обитаващи северните части на Пиренеи и от Кемене до океана, частите отсам р. Гарун; под “келти” – онези, чиято земя е в другата посока, до морето при Масалия и Нарбон, включваща и части от Алпите; а под “белги” останалите, които обитават при Ренос и Алпите. Така го е казал и Божествения Цезар в своите “Коментари”.8 Август Цезар обаче е разделил територията на четири части, като келтите е поставил в провинция Нарбонитида;9 аквитаните е установил като предшественика си, макар да е добавил към тях и четиринадесет племена от обитаващите между Гарун и р. Лигер; останалото от страната е разделил на две части, като едната е включил в границите на Лугдун до горните части на Ренос,10 а другата – в границите на белгите.11 Прочие, макар географът да е длъжен да опише всички физически и етнически различия, заслужаващи упоменаване, колкото до политическите разделения, наложени от управителите, които са удобни за управлението им в дадени моменти, достатъчно е човек само да ги изброи накратко и да остави подробното им разглеждане на други.

2 Цялата тази страна се напоява от реки, някои от тях текат от Алпите, други от Кеменос и Пиренеи, и някои от тях се вливат в океана, а други – в Нашето море. Повечето места, през които текат са равнини и хълмисти земи с плавателни русла. Речните корита по природа са толкова добре разположени едни спрямо други, че съществува транспорт от едното море до другото, защото товарите се прехвърлят само на късо разстояние по суша, с лесен транспорт през равнините, но по повечето път се пренасят по реките, на някои във вътрешността, на други – към морето. В това отношение Родан има предимство, защото е поток не само с много притоци, както вече се каза,12 но и се свързва с нашето море, което е по-добро от външното и тече през страна, която е най-благоприятна от всичко в тази част на света. Например, цяла Нарбонитида ражда същите плодове, каквито и Италия. Като продължиш на север и към планината Кеменос, земята с маслинови гори и смокини свършва, но всичко останало се ражда. Също така и гроздето не зрее лесно в тази посока. Цялата останала страна обаче произвежда зърно в големи количества, а също така просо, жълъди и всякакъв добитък, и никъде не е необработваема, освен там, където пречат блатата и горите. Но и тези части също са гъсто заселени, повече заради многочислеността13, отколкото поради трудолюбие. Защото жените им са плодовити и добри в отглеждането на деца, а мъжете се занимават повече с воюване, отколкото със земеделие. Но в днешно време те са принудени да обработват земята и да оставят оръжията. Но макар тук да говоря само общо за външна Келтика,14 нека все пак да вземем всяка от четирите части поотделно и да ги опишем грубо. И най-напред да кажем за Нарбонитида.

3 Формата на Нарбонитида представлява приблизително успоредник, тъй като на запад се очертава от Пиренеи, а на север от Кеменос; колкото до останалите й страни, южната се оформя от морето между Пиренеи и Масалия, източната отчасти от Алпите, както и от промеждутъчните разстояния, взети по права линия от Алпите, между Алпите и подножията на Кеменос, които достигат до Родан и оформят прав ъгъл със споменатата по-горе права линия от Алпите. Към южната част се добавя още нещо към гореспоменатата фигура, тоест крайбрежието след това,15 което е населено от масалиотите и салиите чак до лигурите в дяловете, които са откъм Италия и реката Варос. Тази река, както казах преди,16 е границата между тази провинция и Италия. Лете тя е много малка река, но зимно време се разширява до седем стадия. От тази река крайбрежието продължава до храма на Пиренейската Афродита. Нещо повече, този храм бележи границата между провинция Нарбонитида и Иберика, макар някои да представят за граница между Иберия и Келтика мястото, където са трофеите на Помпей. Разстоянието оттам до Нарбон е шестдесет и три мили, от там до Немаусос17 осемдесет и осем, от Немаусос през Угернон и Тарускон до горещите води, наречени Секстийски,18 които са близо до Масалия – петдесет и три, а оттам до Антиполис и река Варос седемдесет и три; тъй че цялото разстояние е двеста седемдесет и седем мили. Някои обаче са написали, че разстоянието от храма на Афродита до река Варос е две хиляди и шестстотин стадия, докато други добавят още двеста; така че има различия по отношение на разстоянията. Но ако тръгнеш по друг път, който води през страната на воконтите и Котиос, от Немаусос пъ тят е същия като предишния до Угернон и Тарускон, но оттам пресича реката Друенция и през Кабалион шестдесет и три мили до границите на воконтите и началото на изкачването на Алпите; а оттам – отново деветдесет и девет мили до сругата граница на воконтите и страната Котиос, до селото Ебродунон; след това още деветдесет и девет мили през село Бригантион и Скингомагос, и прохода, водещ през Алпите до Окелон, края на земята Котиос. И от Скингомагос вече започваш да наричаш страната Италия; а разстоянието оттам до Окелон е двадесет и осем мили.

4 Масалия е основана от фокидците и разположена на каменисто място. Заливът й е с амфитеатрална форма, с изглед на юг. И не само скалата е добре укрепена с крепостна стена, но и целият град, въпреки значителната му големина. На носа са разположени Ефесионът и също така храмът на Аполон Делфиний.19 Вторият е общ за всички йонийци, но Ефесионът е храм, посветен само на Артемида Ефеска. Защото казват, че когато фокидците тръгнали от родната си земя, донесли им оракул да използват в пътя си напътствията от Ефеската Артемида; затова някои от тях отишли в Ефес и попитали как ще получат тези напътствия. И в един сън богинята застанала до Аристарха, една от най-почитаните им жени, и й заповядала да отплава с фокидците и да вземе със себе си едно копие20 от светите ликове. След като станало това и колонията най-сетне била основана, те не само учредили храма, но и оказали на Аристарха изключителната чест, като я избрали за нейна жрица; след това, в техните поселнически градове21 хората навсякъде оказват на тази богиня най-първи почести пазят облика на ксоанона22 същия, и всички други неща, свързани с култа същите, както е обичайно в метрополията.

5 Управлението на масалиотите е аристократично и най-добре уредено.23 Учредили са събрание от шестстотин души, които имат тази чест пожизнено и се наричат тимухи.24 Над събранието, от състава му се избират петнадесет и на тях се възлага да провеждат непослственото управление. На свой ред, над тези петнадесет се избират трима с най-голяма власт, а от тях най-отгоре се избира един.25 Но не можеш да станеш тимух, без да имаш деца и без да си потомак поне на три поколения граждани. Законите им са йонийски и са изложени за народа. Земята, която владеят, макар да е засадена с маслини и лози, поради това, че е камениста е твърде бедна за зърно; поради това те са предпочели морето пред сушата и са заложили на естествената си пригодност към морския живот. По-късно обаче воинската им храброст им позволила да завладеят някои от околните равнини с помощта на същата военна сила, с която основали и градовете си, сиреч градовете укрепления, най-напред онези, които основали в Иберия като укрепления срещу иберите26, на които предали и отечествените си свещени ритуали в чест на Артемида Ефеска, тъй щото да принасят жертви по елински; след това Рое Агате, като укрепление срещу варварите, живеещи около реката Родан; след това Тауроентион, Олбия, Антиполис и Никея, срещу племето на салиите и срещу живеещите в Алпите лигури. Масалиотите имат също така корабни докове и оръжейница. В предишни времена също така са разполагали и с изобилие от кораби, оръжия и съоръжения, полезни за обсади; и благодарение на тях, те не само устоявали срещу варварите, но и си спечелили приятелството на римляните и много пъти не само самите те са оказвали полезни услуги на римляните, но и били подпомагани от тях в своето засилване. Впрочем Секстий, след като надвил салиите и след като основал недалече от Масалия град, който все още носи неговото име и това на горещите води27, някои от които, както казват, вече са станали студени, не само установил там римски гарнизон, но също така изтласкал варварите от крайбрежието, водещо от Масалия до Италия, тъй като масалиотите не можели напълно да ги прогонят. Но дори и Секстий не успял да постигне повече от това, в частите по брега, където има хубави заливи варварите да се изтеглят на разстояние от едва дванадесет стадия, а в по-скалистите – само на осем. И така изоставената от тях земя била дадена на масалиотите. А в града им е изложена много от плячката от техните победи, заграбена в морски битки с онези, които от време на време несправедливо оспорвали правото им на господство по море. Тъй че в по-ранни времена те имали изключително добър късмет не само в другите неща, но и със своето приятелство с римляните, от което човек може да види много следи; нещо повече, ксоанонът28 на Артемида, който е на Авентинския хълм, е бил направен от римляните по същия модел като този на масалиотите. Но по време на бунта на Помпей срещу Цезар те взели страната на победените и по този начин отхвърлили голяма част от благоденствието си. Все пак у хората са останали следи от предишното им усърдие, особено в правенето на съоръжения и на корабни принадлежности. Но след като, поради господството на римляните, варварите, разположени отвъд масалиотите са ставали все по-покорни с времето и вместо да воюват, вече са се обърнали към цивилизован живот и земеделие, това може би също е причина самите масалиоти вече да не се занимават така усърдно с гореспоменатите дейности. Показва го сегашният им начин на живот. Защото всички образовани хора са се обърнали към изкуството на словото и изучаването на философията дотолкова, че градът, макар доскоро да е имал само училище за варвари и да е учил галатите да обичат елинското дотолкова, че и договорите си да пишат на елински, в днешно време той е привлякъл и повечето изтъкнати римляни, ако са жадни за знание, да ходят да се учат там, вместо да пътуват до Атина. Като виждат тези хора и в същото време след като живеят в мир, галатите с радост приспособяват свободното си време към такъв начин на живот, не само индивидуално, но и публично; защото радушно приемат софисти,29 като ги приемат някои на своя лична сметка, а други общо, цели градове, както правят и с лекарите. А и следният пример може да се изтъкне като немалко доказателство за скромността и сдържаността в начина на живот на масалиотите: най-голямата зестра при тях е сто златни монети, пет за дреха и пет за златни накити;30 повече от това не е разрешено. Цезар, както и управниците след него, помнейки предишното приятелство, са се отнесли умерено към прегрешенията, сторени през войната и са запазили на града самоуправлението, което е имал от самото начало; тъй че нито Масалия, нито падиниците й са подчинени на преторите, изпращани в провинцията.31 Голкова за Масалия.

6 Докато планинската земя на салиите се отклонява все повече и повече от запад на север, и малко по малко се отдръпва от морето, крайбрежието се извива на запад; но след като продължи на малко разстояние, около сто стадия, от града на масалиотите, до един нос с прилични размери недалече от каменни кариери, брегът след това започва да се извива навътре и да оформя с Афродизиона, сиреч с носа на Пиренеи, Галатския залив, който също така се нарича Масалиотския залив. Заливът е двоен, тъй като в същата обиколка планината Сетион,32 с помощта на острова Бласкон,33 който е разположен наблизо, се издава навън и по този начин очертава два залива. От тях по-големият се нарича собествено “Галатския залив”; по-малкият е срещу Нарбон и продължава до Пиренеи. Нарбон е разположен над устието на Атакс и езерото Нарбонитида, и е най-голямото тържище в тази страна, въпреки че има един град близо до Родан, който не е никак малко тържище, а именно Арелате. Тези тържища са на почти еднакво разстояние помежду си и от гореспоменатите носове, Нарбон от Афродизиона, а Арете от Масалия. От двете страни на Нарбон текат други реки, някои от планината Кеменос, други от Пиренеи, и те имат градове, пътуването до които на значителна далечина става на малки кораби. От Пиренеи текат реките Рускино и Илибирис, като всяка от тях има град със същото име; а колкото до Рускино, близо до нея има не само езеро, но малко над морето и един блатист район, пълен със солени извори, в който вирее “ровната змиорка”, защото ако човек изрови само две-три стъпки и забие тризъбеца си в калната вода, възможно е да наниже риба, прочута с големината си; и се храни от тинята също като змиорките. Тези, прочие, са реките, течащи от Пиренеи между Нарбон и Афродизиона; а от другата страна на Нарбон, към морето от планината Кеменос текат, също както и Атакс, Орбис и Араурис. На първата от тези реки е разположен Байтера, безопасен град, близо до Нарбон, а на другата – Агате, основан от масалиотите.

7 Прочие, за гореспоменатото крайбрежие е присъщо не само това чудо със заровената риба, но и друго, за което може да се каже, че е по-голямо и за което ще разкажа сега. Мегду Масалия и устието на Родан има една равнина, с кръгла форма, която е на сто стадия от морето и е също толкова в диаметър. Нарича се Каменната равнина34 поради това, че е пълна с камъни, големи колкото да ги държиш в ръката си, макар че под камъните расте дива трева, предлагаща обилна паша за добитъка.35 В средата на равнината има водни и солени извори, както и буци сол. Макар цялата страна отвъд нея да е изложена на ветровете, над тази равнина се спуска с изключителна ярост черния Борей, силен и леден вятър; казват, че някои от камъните биват понесени от него и се търкалят, и че от поривите му хората биват изхвърляни от колите си и им смъква оръжията и дрехите. Според Аристотел тези камъни, след като са били изхвърлени от земетръсите наречени брасти,36 са се дотъркаляли и са запълнили кухините по земята. Но Посидоний казва, че тъй като37 е била езеро, то се е втвърдило38 от бурите и заради това се е разделило на много камъни, както е с речните камъни и камъчетата по морския бряг; и поради сходния им произход първите, както и вторите са гладки и с еднаква големина. И двамата са посочили различни причини. Аргументите и на двамата звучат достоверно; защото по необходимост не може събралите се по този начин камъни да са се огладили един по един, а или се втвърдили от течно, или са се откъснали от големи скални грамади, които са се напукали. Но труднообяснимото Есхил, след като го е проучил или пък го е чул от други, го е пренесъл в мита. Защото в неговата трагедия Прометей, когато описва на Херакъл пътищата от Кавказ до Хесперидите, казва: “И ще стигнеш до неустрашимото воинство лигийско, където не ще (можеш да) се биеш, знам добре, колкото и храбър войн да си; защото от съдбата е отсъдено, че и оръжията ти ще ти изневерят, и камък няма да можеш да вземеш от земята, защото мека е земята там. Но Зевс щом види, че няма с какво да се биеш ще те съжали, и като прати облак с дъжд от гладки камъни, като сняг земята ще покрие; и с тези камъни ще хвърляш, и леко път ще си пробиеш през воинството лигийско.”39 Сякаш не е било по-добре, казва Посидоний, Зевс да е хвърлил камъните върху самите лигийци и да е заровил под тях цялото им воинство, вместо да се представя Херакъл, че изпаднал в нужда от толкова много камъни. Колкото до многото, трябвали са му, щом поетът говори за толкова многолюдна тълпа; тъй че поне в това отношение авторът на мита е по-правдоподобен от този, който го отхвърля. А и като казва “отсъдено”, авторът не позволява и други неща в пасажа да бъдат укорявани заядливо. Защото при обсъжданията на “провидението” и “предопределеността” може да се намерят много примери както от човешката дейност, така и от естествените явления, спрямо които може да се каже, че е било по-добре да стане така, вместо иначе; например Египет да бъде напояван от дъждове, вместо земята на Етиопия да подгизва от тях; и Парис да пострада от корабокрушение на път към Спарта, вместо след това да отвлече Елена и да заплати наказанието на онези, пред които е съгрешил след като е причинил цялата тази разруха и на елините, както и на варварите – разруха, която Еврипид приписва на Зевс: “Защото Татко Зевс, възжелал не само злини за троянците, но и скръб за елините, замисли всичко това.”

8 По отношение на устията на Родан, Полибий опровергава Тимей като казва, че не са пет, а две; Артемидор твърди, че са три; Марий по-късно, след като вижда, че устията се затлачват от наносите и стават трудни за преминаване, е прокопал нов канал и пускайки по-голямата част от реката през него, го подарил на масалиотите заради храбростта им във войната срещу амброните и тоигените;40 а богатството, което са натрупали от този източник е голямо, защото са взимали данък от всички, които плават нагоре или надолу по него. Въпреки това устиета все още остават трудни за влизане на кораби, не само заради силното течение и речните наноси, но и защото земята е ниска и при лошо време човек не може да различи сушата, дори да е близо до нея. Поради това масалиотите са вдигнали кули и фарове, като се отнасят във всяко отношение с територията като със своя. И също така са вдигнали там храм на Артемида Ефеска, след като първо са оградили едно парче земя, превърнало се в остров от устията на реката. Зад устията на Родан има солено блато; нарича се Стомалимне41 и в него се въдят много стриди, а освен това е и добре снабдено с риба. Това езеро някои са включвали към устията на Родан и особено тези, които твърдят, че са били седем, макар да не са били прави нито за първото, нито за второто. Цакото една планина отделя езерото от реката. Такива, приблизително, са обликът и големината на морското крайбрежие от Пиренеи до Масалия.

9 Крайбрежието, продължаващо от Масалия до река Варос и живеещите по нея лигийци, има не само градовете на масалиотите, Тауроентион, Олбия, Антиполис и Никея, но и морската база на Цезар Август, наречена “Форум Юлиум”. Тя е разположена между Олбия и Антиполис, на разстояние от около шестстотин стадия от Масалия. Варос е между Антиполис и Никея, на разстояне от около двадесет стадия от втория и шестдесет от първия, тъй че според това, което е днешната обявена граница,42 Никея става част от Италия, макар да принадлежи на масалиотите; цащото те са основали тези места като укрепления срещу разположените отвъд тях варвари с намерението да пазят поне морето свободно, след като сушата се е владеела от тях; защото тя е планинска и лесно отбраняема, след като макар до Масилия да оставя ивица равна земя със скромна ширина, ако продължиш на изток тя свива ивицата към морето дотолкова, че самият път едва може да мине. Първото от тези места се обитава от салиите, но последното – от лигийците, чиято територия се свързва с Италя, за която ще говоря оттук нататък. А засега трябва да добавя само това, че макар Антиполис да е разположен между места, които са част от Нарбонитида, а Никея между тези, които са на Италия, Никея остава подчинена на масалиотите и е към Провинцията,43 докато Антиполис е считан за италиотски град,44 след като така е било осъдено в дело срещу масалиотите и те са били освободени от властта им.

10 Покрай тези крайбрежни теснини, ако започнем от Масалия лежат петте острова Стойхади,45 три от тях със значителна големина, но другите два са много малки; обработват ги масалиотите. В старо време те са имали там и гарнизон, който поставили за да посреща нападенията на пиратите, тъй като островите разполагат с удобни за пристан заливи. След Стойхадите са островите Планасия и Лерон, в които има заселничества. В Лерон има и хероон на Лерон; този остров лежи край Антиполис. Освен тях има и острови, незаслужаващи упоменаване, някои при самата Масилия, а други покрай останалата част от гореспоменатото крайбрежие. Колкото до заливите, този, която е при морската база е със значителна големина, както и залива ва масалиотите, докато другите са с по-скромни размери; сред вторите е и така наречения залив Оксибий, наречен е така на лигийците оксибии. Това е, което имам да кажа за крайбрежието.

11 Колкото до страната отвъд крайбрежието, географските й граници най-общо са очертани от планините около нея, както и от реките, и особено от река Родан, защото тя не само е най-голямата, но и осигурява най-мвого воден път навътре в сушата, тъй като броят на притоците, които я пълнят е голям. Аз обаче трябва да кажа за всички тези райони по ред. Прочие, ако започнете при Масалия и продължите към страната, която е между Алпите и Родан: нагоре до реката Друенция земята се обитава от салиите; но ако прехвърлите реката със сал в град Кабалион, цялата земя оттам нататък принадлежи на каварите, чак до сливането на Исар с Родан; това също така е приблизително там, където планината Кеменос стига до Родан; дължината ан пътя ви от Друенция до това място е седемстотин стадия. Салиите заемат в своята територия46 не само равнините, но и планините над тях, докато над каварите се разполагат воконтиите, трикориите, икониите и медулите. Между Друенция и Исар има и други реки, които текат от Алпите до Родан, две, които текат около един град на каварите,47 сливат се в общ поток и се вливат в Родан; и трета, Сулгас, която смесва водите си с Родан близо до град Ундалон,48 където при голямо сражение Гней Аенобарб обърнал в бяг десетки хиляди келти. А в промеждутъчното пространство49 са градовете Авенион,50 Араузион51 и Аерия52, която наистина е “аерия” (въздушна, облачна – б. пр.) според Артемидор, защото е разположена на голяма височина. Цялата територия обаче е равна и добра за пасища, но ивицата от Аерия до Дурион53 има планински проходи, които са тесни и гористи. Но там, където се събират река Исар, Родан и планината Кеменос, Квин Фабий Максим Емилиан, с по-малко от тридесет хиляди души, е посякъл двеста хиляди келти; и на мястото е вдигнал трофей от бял мрамор и два храма, единия в чест на Арес, а другия на Херакъл. От Исар до Виенна, метрополията на алобригите, разположена на Родан, разстоянието е триста и двадесет стадия. Близо до Виенна и над нея е разположен Лугдунон, при който се събират водите на Арар и Родан; а разстоянието до Лугдунон54 в стадии е, ако вървите пеш през земята на алобригите около двеста, но ако пътувате по реката е малко повече. По-рано алобригите са воювали с много десетки хиляди мъже, но днес обработват равнините и долините в Алпите и всички жевият в села, само най-изтъкнатите от тях, жителите на Виенна, която по-рано е била село, но въпреки това са я наричали метрополия на племето, са я пресъградили като град. Разположен е на Родан. Тази река тече от Алпите с такъв обем и сила, че по пътя си, докато преминава през езерото Лемена, потокът се вижда от много стадии. А след като стигне до равнините в страната на алобригите и сегусианите, тя се слива с Арар при Лугдунон, град на сегусианите. Арар също тече от Алпите и отделя секваните от айдуите и линкасиите; след това, щом приеме водите на Дубис, плавателна ръка, течаща от същите планини, тя се налага над Дубис с името си, и след като се е получила от двете, на свой ред Арар се слива с Родан. Родан отново се налага и продължава да тече към Виенна. Така че в началото трите реки текат на север, а после на запад; след това, веднага щом са се слели в едно русло, потокът отново завива и започва да тече на юг чак до устията си, макар че преди това е поел другите реки, и оттам започва останалия му курс чак до морето. Такъв, прочие, е приблизително обликът на страната между Алпите и Родан.

12 Земята от другата страна на реката се владее най-вече от волките, които се наричат и арекомиски. За Нарбон се говори като за морско пристанище само на тези хора, макар че би било по-справедливо да се добави “и на останалата Келтика”, толково много е надминал останалите по броя на хората, които го използват като търговско средище. Макар волките да граничат на Родан със салиите и също така с каварите, простиращи се успоредно на тях от другата страна на реката, името кавари се налага и хората вече назовават с него всички варвари в тази част на страната, макар че те вече не са варвари, а в по-голямата си част са се променили по римски образец, по език и начин на живот, а някои – и в гражданския живот. Успоредно на арекомиските, чак до Пиренеи са разположени други племена, но те не са прочути и са малобройни. Метрополията на арекомиските е Немаусос, който, макар в голяма степен да отстъпва на Нарбон по множеството от чужденци и търговци, го надминава по броя на гражданите си; защото са му подчинени двадесет и четири села от същото племе, чиито качества на хората са изключителни и внасят данъци в града, и освен това има така нареченото латинско право,55 тъй че онези, които са били сметнати за достойни за едили и квестори в Немаусос, получават и римско гражданство, и по тази причина това племе също не е подчинено на преторите, пращани от Рим.56 Градът е разположен на пътя, който води от Иберия в Италия, който макар и да е лесе за пътуване през лятото, е разкалян и наводнен от реките през зимата и пролетта. Някои от потоците се прехвърлят със салове, а други с мостове, дървени и каменни. Но най-големи затруднения създават пороите от водите, защото след като се стопят снеговете, те понякога се стичат от Алпите дори и през лятото. От гореспоменатия път разклонението,57 което води право към Алпите е, както вече казах, е късата отсечка през воконтите, докато това през масалийското и легейското крайбрежие е по-дълго, но проходите, които предлага към Италия са по-лесни, защото там планините започват да се снишават. Разстоянието от Немаусос до Родан, смятано до градчето Тарускон, от другата страна на реката е около сто стадия; но до Нарбон е седевстотин и двадесет. А в територията, съединяваща се с планината Кеменос, като това обхваща и южната страна58 на планината до самите върхове, живеят онези от волките, които се наричат тектосаги и също така някои други. За другите ще кажа по-късно.

13 Така наречените тектосаги се приближават до Пиренеи, макар да достигат и до малки части от северната страна на Кеменос; а земята, която обитават е богата на злато. Изглежда, че някога са имали голяма власт и са разполагали с толкова силни мъже, че когато между тях избухнал раздор, прогонили от отечеството голямо множество от своите; с тези изгнаници се съюзили и други, от други племена; и от тях са онези, които завладели частта от Фригия, която е съседна на Кападокия и на пафлагонците.59 Като доказателство за това имаме хората, които все още и до днес се наричат тектосаги; защото след като племената са три, едното от тях, това, което живее край град Анкира, се нарича племето на тектосагите, а другите две са трокмите и толистобогиите. Колкото до последните две племена, макар родството им с тектосагите да показва, че са се преселили от Келтика, не мога да кажа от кои райони са тръгнали; Защото не съм научил за някакви трокми или толистобогии, които да живеят отвъд Алпите или в тях, или отсам тях. Но е разумно да се предположи, че нищо от тях не е останало в Келтика поради целокупното им преселение, както е и с няколко други народи. Например, според някои вторият Брен60, извършил нахлуването срещу Делфи е бил праусиец, макар да не мога да кажа къде на земята са живели преди това и праусите. И след това се казва, че тектосагите са участвали в похода към Делфи; и дори съкровищата, които били намерени у тях в град Толоса от Кайпион, римски стратег, казват, че били част от скъпоценностите, взети от Делфи, но хората, в опита си да ги посветят и да умилостивят бога, добавили и от личното си имущество и поради това, че сложил ръка на тях, Кайпион свършил живота си в нещастие, защото бил изгнан от отечеството си като осквернител на храм, и оставил за свои наследници женски деца, които според Тимаген станали проститутки и умрели в позор. Зщато според него богатството, намерено в Толоса наброявало около петнадесет хиляди таланта, в светилища и свещени езера, и е било необработено, а грубо злато и сребро; докато храмът в дулфи по онова време вече е бил опразнен от такова съкровище, защото е бил ограбен по време на свещената война на фокийците; а и да е било останало нещо, то е било поделено между мнозина; нито е разумно да предполагаме, че са се върнали живи и здрави в родината си, тъй като преживели големи страдания след оттеглянето си от Делфи и поради раздорите си се пръснали едни в една посока, други – в друга. Но, както е казал и Посидоний, и неколцина други, тъй като страната е била богата на злато и също така била обитавана от богобоязливи и скромно живеещи хора, то (в Келтика) имало много скрити съкровища; но най-вече езерата предлагали на сакръвищата неприкосновеност и в тях хората криели големи количества сребро и дори злато. Тъй или иначе римляните, след като завладели тези райони, разпродали публично езерата и много от купилите ги намерили в тях изковани милеарни камъни от сребро. И храмът в Толоса също бил свят, защото бил много почитан от хората от околната страна, и заради това съкровищата там били разточителни, тъй като много хора ги посвещавали и никой не смеел да сложи ръка на тях.

14 Толоса е разположена на най-тясната част на провлака, отделящ океана от морето при Нарбон, който провлак според Посидоний е по-малко от три хиляди стадия на ширина. Но си заслужава над всичко останало да изтъкна отново онова, за което споменах по-рано,61 хармоничното устройство на страната по отношение и на реките, и на морето, както външното,62 така и вътрешното. Защото ако се позамисли, човек би могъл да открие, че това не е най-дребният фактор за качеството на местата, имам предвид това, че нещата, необходими за живот с лекота се обменят от всички с всички други и че изгодите, възникващи от това са общи за всички; но това е особено вярно понастоящем, когато хората, облекчени от войната обработват усърдно земята си и си устройват цивилизован начин на живот. Той че от случаи като този човек би могъл да повярва, че е налице свидетелство за проявата на провидението, тъй като местата са устроени не хаотично, а като че ли според някакъв предварителен замисъл. Първо, плаването, което Родан осигурява навътре в сушата е на значително разстояние, дори за съдове с голям товар и стига до много места в страната поради това, че вливащите се в нея реки са плавателни и на свой ред поемат голяма част от транспорта. Освен това Родан се продължава от Арар и от Дубис, която се влива в Арар; след това транспортът продължава по суша до река Секвана; а оттам започва пътя си към океана и до лексобиите и калетите;63 а от тези народи е по-малко от един ден път до Британика. Но тъй като Родан е бърза и трудна за плаване срещу течението, част от транспорта оттук64 се осъществява по-скоро по суша с коли, силеч целия трафик до арверните и до река Лигер, макар че в част от руслото си Родан се доближава и до тях;65 все пак това, че пътят е равен и не е дълъг, около осемстотин стадия,66 е причина да бъде използван за пътуване срещу течението,67 защото по суша пътуването е по-лесно. Оттам обаче пътят се поема от р. Лигер, а тя тече от планината Кеменос до океана. На трето място, транспортът от Нарбонитида върви навътре на късо разстояние по реката Атакс, а после на по-голямо разстояние по суша до река Гаруна, а това второ разстояние е около осемстотин или седемстотин стадия. И Гаруна също се влива в океана. Това прочие имам да кажа за хората, обитаващи раойна на Нарбонитида, които древните са наричали “келте” и според мен от това “келте” галатите като цяло са били назовани от елините “келти”, заради славата им, или пък навярно масалиотите, както и съседите им елини са допринесли за това поради близостта им.