Страбон, География – кн. 4 – 2

Втора глава

1 По-нататък трябва да разкажа за аквитаните и за племената, включени в техните граници,68 четиринадесетте галатски племена, които обитават страната между Гаруна и Лигер, някои от които стигат до крайречните земи на Родан и равнините на Нарбонитида. Защото, казано просто, аквитаните се различават от рода на галатите по конструкцията на тялото, както и по речта, сиреч приличат повече на иберите.69 Страната им е ограничена от река Гаруна, тъй като живеят между нея и Пиренеи. Племената на аквитаните са над двадесет, но са малки и не са прочути; повечето живеят покрай океана, а другите във вътрешността и стигат до върховете70 на планината Кеменос до тектосагите. Но тъй като това е било малък дял, те71 са добавили към него страната, която е между Гаруна и Лигер. Тези реки са почти успоредни на Пиренеи и образуват с нея два успоредника, след като от другите си страни са ограничени от океана и планината Кеменос. А плаването и по двете реки е около две хиляди стадия. Гаруна, след като увеличи нивото си от водите на три реки, се влива в района между онези битуриги, които се наричат с прозвището оиски и сантоните, и двете – галатски племена. Защото племето на тези битуриги е единственото от друга народност, разположено сред аквитаните; и то не им плаща данъка, макар да има тържище, Бурдигала, разположено на лагуна, образувана от устията на реката. Лигер обаче излива водите си между пиктоните и намнитите. По-рано на тази река е имало тържище, наречено Корбилон, за което Полибий, припомняйки си приказните истории на Питей е казал: “Макар никой от масалиотите, разговаряли със Сципион72 да не е могъл, когато той ги е попитал за Британика, да му каже нищо, заслужаващо упоменаване, нито за някой народ от Норбон или за тези при Корбилон, въпреки че са били най-добрите градове в тази страна, Питей все пак се е одързостил да каже всички тези лъжи за Британика.” Градът на сантоните обаче е Медиоланион. Повечето океанско крайбрежие на аквитаните е пасъчливо и с тънка почва, и ражда просо, но за други продукти е по-неплодородна. Тук също е заливът, който заедно с онзи Галатски залив, който е по брега на Нарбонитида оформят провлака и който също като първия залив се нарича “Галатски”. Заливът се владее от тарбелите, златните мини в чиято земя са най-важните от всички; Защото в ями, изкопани само на малка дълбочина намират плочки от злато големи колкото длан, които понякога се нуждаят от съвсем малко пречистване, а останалото е златен прах и бучки, като бучките също не се нуждаят от голяма обработка. вътрешността и планинската земя обаче имат по-добра почва: първо, до Пиренеи, страната на “конвените”, сиреч “събраната сбирщина”,73 в която е град Лугдунон и горещите извори на Онесиите74, най-красиви извори с най-питейни води; и второ, страната на ауските също има добра почва.

2 Племената между Гаруна и Лигер, които са към Аквитания, са първо елуите, чиято територия започва при Родан, а след тях велаите, които някога са били включени в границите на арверните, макар днес да са смятани за автономни;75 след това са арверните, лемовиките и петрокориите; а до тях са нитиобригите, кадурките и онези битуриги, които се наричат куби;76 а до океана са сантоните и пиктоните, като първите живеят около Гаруна, както вече казах, а вторите по Лигер; но рутените и габалите се близо до Нарбонитида. При петрокориите има хубави железарски работилници, както и при битуригите куби; при кадурките ленени работилници; при рутените – сребърни мини; а и габалите също имат сребърни мини. Римляните са дали латинското право77 на някои от аквитаните, също както е с ауските и конвените.

3 Арверните са разположени по Лигер; тяхната метрополия е Немосос,78 град на Лигер. Тази река след като тече покрай Кюнабон, тържището на карнутите към средата на курса,79 което е със смесено население,80 излива водите си в океана. Колкото до предишната им мощ, арверните изтъкват като голямо доказателство за нея това, че често пъти са воювали срещу римляните, понякога с по двеста хиляди души, а и с двойно повече, двойно, например, когато с Верцингеторикс са се борели срещу Божествения Цезар, и преди това също, с двеста хиляди души срещу Максим Емилиан, и също така срещу Домеций81 Аенобарб. Борбите срещу Цезар са се разиграли край Герговия, град на арверните, разположен на висок планински връх, където Вер;ингеторикс се е родил, и също край Алезия, град на мандубиите, племе с обща граница с арверните, и този град също е разположен на висок хълм, макар да е обкръжен от планини и две реки, в който не само бил пленен водачът им, но и бил сложен край на войната. Но борбите срещу Максим Емилиан са се разиграли при сливането на Исар и Родан, където планината Кеменос се доближава много до Родан; а срещу Домеций Аенобарб на едно място по-надолу по реката, при сливането на Сулгас и Родан. Също тъй, арверните не само са разширили властта си чак до Нарбон и границите на Масалиотида, но и са били господари на племената чак до Пиренеи и чак до океана и Ренос. За Луерий, бащата на Битуитус, който е воювал срещу Максим и Домеций разказват, че бил толкова изключително богат и разточителен, че веднъж, за да покаже богатството си на своите приятели минал на кола през една равнина, като хвърлял насам и натам златни и сребърни монети, да ги събират следовниците му.82

==========================================================

Към бележките

==========================================================

Към глава първа от книга четвърта

Към глава трета от книга четвърта

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 10:03 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 4 – 2  
Tags:
%d bloggers like this: