Трета глава
1 Страната след аквитанския дял83 и Нарбонитида84 стига до цялото русло на Ренос, от река Лигер и Родан при мястото, където Родан, след като потече от извора си стига до Лугдунон. От тази страна горните части, които са близо до изворите на реките, Ренос и Родан и продължаващи някъде докъм средата на равнините, са приписани на Лугдунон;85 а останалите, включително покрай океана, са определени в друг дял, дяла, който изрично е приписан на белгите.86 А аз ще опиша отделните дялове съвсем общо.87
2 Самият Лугдунон, град построен на един хълм при сливането на р. Арар и Родан, е зает от римляните. И той е най-многолюдният от всички градове в Келтика, освен Нарбон; хората го използват не само като търговски център, но тук римските управители секат своите монети от сребро и от злато. Храмът, който е посветен на Цезар Август от всички галати, е разположен пред града при сливането на реките. И в него има забележителен олтар с надпис, съдържащ имената на племената, всичко шестдесет, както и образи от тези племена, по един от всяко племе, а има и друг голям олтар.88 Този град господства над племето на сегусианите, разположено между Родан и Дубис. Племената след сегусианите, тези, които се простират към Ренос, са ограничени отчасти от Дубис и отчасти от Арар. Тези реки също, както казах по-преди,89 първо текат от Алпите, а след това, след като се съберат в един поток, се вливат в Родан; има и друга река, на име Секвана, чиито извори също са в Алпите. Тя обаче се влива в океана, като тече успоредно на Ренос през племе със същото име,90 чията земя се съединява с Ренос в източните й части, но в противоположните с Арар и от тази страна се превозва и изнася в Рим най-хубавото солено свинско месо. Между Дубис и Арар обитава племето на едуите с техния град Кабюлинон на Арар, и с техния гарнизон при Бибракте. Едуите не само се наричат родственици на римляните,91 но също така са първия от народите в тази страна, които са помолили за тяхното приятелство и съюз. Но отвъд Арар живеят секваните, които дълго време са били във вражда както с римляните, така и с едуите. Това е било, защото често са се съюзявали с германите в техните нападения в Италия; и са показвали, че силата им е необикновена: правили са германите силни, когато са взимали участие с тях и слаби, когато са стояли настрана. Колкото до едуите, те били във враждебни отношения със секваните не само по същите причини, но враждебността им се подсилвала и от спора им за реката, която ги разделя, тъй като всяко племе смятало Арар за своя собственост и че транспортните такси им принадлежат. Сега обаче всичко е подчинено на римляните.
3 Колкото до страната, която е по Ренос, първи от всички народи, които живеят там са елветиите,92 в чиято територия, на планината Адула са изворите на реката. Планината Адула е част от Алпите и от нея също тъй тече река Адуа,93 в противоположна посока, сиреч към отсамна Келтика, и запълва езерото Лариос, близо до което е основан град Комон, е след това се оттича от езерото Лариос и влива водите си в Падос, неща, за които ще говоря по-късно. Ренос също се разширява в големи блата и голямо езеро, което се допира до територията на ретите и виндоликите, някои от племената, обитаващи Алпите и отвъд Алпите. Според Азиний дължината на реката е шест хиляди стадия, но не е. Всъщност, тя би могла съвсем леко да надвишава половината от това по права линия, а добавката от хиляда стадия ще е достатъчна заради извивките й. Защото не само, че е бърза и по тази причина трудна да се обрамчи с мостове, но след като се спусне от планината, тече по останалия път под равен наклон през равнините. Как, прочие, би могла да остане бърза, ако към равния наклон прибавим и многобройните дълги завои? По-нататък той казва, че има само две устия, след като най-напред е намерил грешка у онези, които твърдят, че са повече. Тъй че и тази река, както и Секвана, донякъде обкръжават определена земя с извивките си, но не чак толкова. И двете реки текат от южните части към северните; а пред тях лежи Британика, която е толкова близо до Ренус, че Кантион, източният нос на острова се вижда от нея, макар да е малко по-далече от Секвана. Тук също Божественият Цезар е установил своята морска база, когато отплавал към Британика.94 Частта от Секвана, която е плавателна за тези, които получават товари от Арар, е малко по-дълга, отколкото на Лигер и на Гаруна; но разстоянието от Лугдунон95 до Секвана е хиляда стадия, а от устията на Родан до Лугдунон е по-малко от двойното на това. Казват също така, че елветиите, макар да са богати на злато, са се отдали на разбойничество, като са гледали богатството на кимбрите; но че при тези кампании две от племената им, които са били три, са били избити. Но все пак броят на потомците на онези, които оцелели се видял при войната им срещу Божествения Цезар, в която бил отнет животът на четиристотин хиляди души, макар че Цезар позволил на останалите, около осем хиляди, да избягат, за да не остави обезлюдена страната за германите, чиято територия граничи с тяхната.
4 След елветиите по руслото на Ренос обитават секваните и медиоматриките, в чиято територия пребивават трибокхите, германско племе, което прехвърлило реката от родината си. В земята на секваните е планината Юра, бележеща границата между елветиите и секваните. Тъй че отвъд елветиите и секваните, на запад, обитават едуите и лингоните; а отвъд тях са медиоматриките, левките и част от лингоните. А племената между Лигер и Секвана, които са на отвъдната страна на Родан и Арар, са разположени едно до друго на север, с алобригите и населението около Логдунон; а от тези племена най-изтъкнати са арверните и карнутите, през чиито земи тече Лигер на път към океана. Преходът до Британика от реките е триста и двадесет стадия; защото отплаваш с нощния отлив, стъпваш на острова към осмия час на другия ден. След медиоматриките и трибокхите по Ренос живеят треверите, близо до които римските пълководци, които сега водят Германската война96 са построили мост. Убиите също са живеели срещу този район, отвъд Ренос, макар че с тяхно съгласие са били прехвърлени от Агрипа отсам Ренос. Сред треверите са нервиите, също германско племе. Последни са менапиите, обитаващи от двете страни на реката близо до устията й, в блата и гори, не с високи стволове, но гъсти и трънливи. Срещу тях са разположени сугамбрите, германско племе. Но отвъд цялата тази речна земя са онези германи, които се наричат свеви и надвишават всички останали по сила и брой, хората, прогонени по наше време от тях са потърсили убежище отсам Ренос. И други владеят по различни места и на свой ред подпалват искрите на войната, но първите винаги биват потушавани.97
5 На запад от треверите и нервиите обитават сеноните и ремите, а по-нататък атребатиите и ебуроните; а след менапиите на морето по ред са морините, мебоваките, амбианите, свесионите и калетите, чак до устието на река Секвана. Страната на морините и на атребатите и ебуроните прилича на тази на менапиите, защото голяма част от нея, макар и не толкова, колкото са казали историците (четири хиляди стадия) е гора от невисоки дървета; лесът е наречен Ардуена. По време на враждебни нападения са сплитали клоните на храстите, защото са трънливи и така възпрепятстват нахлуванията на врага.98 на някои места са набивали и колове в земята, а самите те с целите си семейства са се криели в дълбините на леса, защото са имали малки острови в блатата си. Макар в дъждовно време тези убежища да са били безопасни, в сухо време лисно ги пленявали. Но в днешно време всички хора от тази страна на Ренос живеят спокойно и се подчиняват на римляните. Парициите обитават около реката секвана и имат един остров в реката и град Люкотокия; същото е и с мелдите и лексовиите, вторите – покрай океана. Но най-прочутото от всички племена в този район на Келтика е това на ремите; тяхнвата метрополия, Дурикортора, е най-гъсто заселената и е градът, който приема римските управители.
==========================================================
==========================================================
Към глава втора от книга четвърта
Към глава четвърта от книга четвърта
Антични автори 