Страбон, География – кн. 4 – 4

Четвърта глава

1 След гореупоменатите племена се тези на белгите покрай океана. От белгите първи са венетите, сражавали се в морска битка с Цезар; защото те вече били готови да затруднят пътя му към Британика, тъй като вече използвали тамошното тържище. Той обаче ги надвил лесно, без да прилага тарани, защото гредите99 били дебели, но когато венетите го връхлетели с вятъра, римляните смъкнали платната им с помощта на куки на прътове;100 защото поради силата на ветровете платната им били направени от кожа и ги опъвали с вериги вместо с въжета. Поради отливите те правят корабите си с широки дъна, високи кърми и високи носове; строят ги от дъб, с какъвто разполагат в голямо изобилие, и затова не съединяват гредите, а оставят празнини; тях обаче ги запълват с водорасли, за да не може дървото, поради липса на влага да засъхне, когато корабите са извлечени, тъй като морското водорасло по природа е влажно, докато дъбът е сух и без масленост. Тъкмо тези венети според мен са заселили колонията на Адриатика, защото почти всички келти в Италия са се преселили от земята отвъд Алпите, макар поради подобието на името хората да ги наричат пафлагонци.101 Не го твърдя със сигурност, обаче – за такива неща е достатъчно да е вероятно. След това са осизмиите, които Питей нарича остизмии, живеещи на нос, протягащ се доста надалече в океана, макар и не толкова, колкото твърди той и онези, които са му повярвали. А от племената, които са между Секвана и Лигер, някои граничат със секваните, а други – с арверните.

2 Целият клон, който днес се нарича галски и галатски, са войнствени, избухливи и бързо се хвърлят в бой, макар иначе да са скромни и да не са злонамерени. И поради това, ако бъдат разгневени, събират се всички наведнъж за борбата, открито и без никаква предпазливост, така че са лесни за онези, които искат да ги надвият с хитрост, всъщност достатъчно е само да ги раздразниш когато, където и по какъвто и да било повод, и те вече са готови да рискуват живота си, без нищо да им помага в борбата, освен силата и храбростта им. Но бадът ли придумани, те със същата лекота се отдават на полезното, тъй че се привързват не само към образованието въобще, но и към изучаването на словото.102 Колкото до силата им, тя произтича както от едсрата им физика, така и от големия им брой. А поради тяхната склонност към простосърдечие и прямота, те лесно се събират на едно място в голямо количество, защото споделят раздразнението от онези свои съседи, които смятат, че са ги онеправдали. По настоящем всички те са в мир, защото са поробени и живеят според заповедите на поробилите ги римляни, но описанието, което им правя е от предишни времена и от обичаите, които и до ден днешен се съхраняват сред германите. Защото тези народи са не само сходни по своя облик и формата на управлението им, но също така са родствени, и освен това живеят в страна с обща граница, тъй като е разделена от реката Ренос и повече от районите й са сходни, макар Германия да е по на север, ако южните райони се отнесат към южното, а северните към северното. Но поради същата тази черта103 и преселенията им стават лесно, защото се придвижват вкупом, с цялата си войска, или се местят с целите си домочадия, когато биват прогонени от други, по-силни от тях. Римляните са завладели този народ много по-лесно, отколкото иберите; защото са започнали по-рано и са прекратили по-късно войната си с иберите, а междувременно са надвили всички тези народи, които живеят между Ренос и планината Пиренеи. Защото след като галите са връхлитали срещу противниците си всички наведнъж и в големи количества, те са били побеждавани наведнъж, но иберите са пестили силите си и са разделяли борбите си, като са водили войните по разбойнически, различни хора по различно време, в различни дялове.104 Макар всички те да са бойци по характер105, по-добри са като конница, отколкото като пехота; и най-добрата конническа сила, с която римляните разполагат, идва от тези хора. Но винаги тези, които живеят по на север и покрай океанския бряг, са по-войнствени.

3 О тях, казват,106 най-храбри са белгите, които са разделени на петнадесет племена, обитаващи покрай океана между Ренос и Лигер; поради това само те са могли да устоят срещу настъплението на германите, кимбри и тевтони.107 Но от самите белги казват, че най-храбри са беловаките, а след тях свесионите. Знак за тяхната много численост е следното:108 казали са,109 че белгите, годни да носят оръжие преди са наброявали триста хиляди души; а вече съобщих110 броя на елветиите и на арверните, и на техните съюзници, и от всичко това се вижда големината на населението, както и онова, за което вече споменах преди111, изключителността на жените им в раждането и отглеждането на деца. Носят сагоси,112 пускат косите си дълги113 и носят плътни гащи;114 вместо хитони115 носят рязани116 дрехи с ръкави, които стигат до срамотиите и до задниците им. Вълната на овцете им, от които тъкат грубите сагоси, които те117 наричат “лайни”е не само груба, но и на вълма; римляните обаче дори в най-северните части118 отглеждат покрити с кожа119 стада, с вълна, която е достатъчно фина. Галското снаряжение е съизмеримо с големия им ръст: дълга махайра, която виси на десния хълбок и дълъг щит, също така дълго копие и “мадарис”,120 вид метателно копие. Някои от тях използват и лъкове и прашки. Имат и едно дървено оръжие, подобно на “гросфос”121, хвърля се ръчно, а не с ремък, което използват особено за лов на птици. Повечето от тях и до ден днешен се хранят на земята, седнали на сламеници. Хранят се предимно с мляко и всевъзможни меса, но най-вече със свинско, както прясно, така и осолено. Свинете им живеят диви и са изключително едри, дръзки и бързи; опасно е човек, който не е запознат с навиците им да се доближава до тях, както и за вълк. Колкото до къщите им, които са големи и куполообразни, правят ги от дъски и плет, като отгоре хвърлят много слама. А стадата им с овце и свине са толкова големи, че осигуряват с изобилие от “сагоси”-те и соленото месо не само за Рим, но и за повечето части от Италия. Повечето им управления са били аристократични122, макар че в старо време е бил избиран само един водач ежегодно; така и по време на война народът е избирал само един мъж за пълководец.123 Но днес те в повечето случаи се подчиняват на римските заповеди. По време на събранията си имат една особена процедура: ако някой смущава говорителя и го прекъсва, охраняващият се приближава до него с изваден меч и със заплаха му заповядва да замълчи; ако не спре, прави същото за втори път, ако пак не спре – за трети път, но накрая отрязва от сагоса му толкова, че да стане неизползваем. Но колкото до обичая им, свързан с мъжете и жените, имам предвид това, че задачите им са разменени спрямо това, което е при нас, това за тях е общо с много други варварски народи.

4 Сред галите като цяло има три групи хора, които се радват на изключителна почит: бардовете, ватите и друидите.124 Бардовете са певци и поети; ватите са прорицатели и вещи в естествената наука; а друидите освен естествената наука изучават и етическата философия. Смятат ги за най-справедливите и им се доверява отсъждането не само на лични спорове, но също и на обществени. Тъй че в предишни времена те дори са отсъждали военни спорове и са принуждавали противниците да спрат, когато вече се канят да се строят за бой, а и делата за убийство в частност са били поверявани на тях. Освен това, когато има голям урожай от тези дела,125 смятали са, че ще има голям урожай и от земята. Но не само друидите, а и други също така126 твърдят, че човешките души, както и космосът са неунищожими,127 макар че в един момент или в друг огънят и водата ще ги надвият.

5 Освен простодушието и гневливостта,128 присъщи за тях са глупостта и самохвалството, както и любовта към накитите; защото не само носят златни украшения, вериги на шиите си и гривни на ръцете и на китките, но знатните им особи обличат боядисани в (ярки) цветове дрехи и обсипани със злато. И поради тази лековатост на характерите те не само изглеждат непоносими когато са победители, но и ужасно уплашени, когато са победени. В добавка към безумството им е и този варварски и необикновен обичай, присъщ за повечето северни племена, а именно, че когато си тръгват от битка окачват на шиите на конете си главите на своите врагове и след като ги занесат у дома си, ги заковават на входовете на къщите си. Посидоний поне твърди, че е видял това зрелище на много места и макар отначало то да предизвиквало у него отвращение след това, след като привикнал с него, можел да го понася спокойно. Главите на прочутите си врагове обаче балсамирали в кедрово масло и ги показвали на чужденците, и не скланяли да ги връщат дори за откуп, равен на тежината им в злато. Но римляните сложили край на тези обичаи, както и на свързаните с жертвоприношенията и гаданията, които противоречат на нашите нрави. Удряли посветения за жертва човек129 по гърба с махайра и гадаели по предсмъртните му гърчове. Но не принасяли жертва без участие на друидите.130 Разказано ни е и за други видове човешки жертвоприношения; например прострелвали някои до смърт със стрели или ги набучвали на колове в храмовете, или след като са направили колос от слама и дърво, хвърлят в колоса добитък, всякакви видове диви животни и човешки същества, и всичко това принасяли като жертва с изгаряне.131

6 В океана, казва той132, има един малък остров, не много навътре в морето, разположен край устието на реката Лигер; обитават го жени от самнитите, които са обсебени от Дионис и умилостивяват този бог с таинства и други свещенодействия. Мъж не може да стъпва на острова, макар че самите жени плават, сношават се с мъже и се връщат. И, казва той, техен обичай било веднъж в годината да смъкват покрива на храма и отново да го покриват същия ден преди залез слънце, като всяка жена носи своя товар. И жената, чийто товар изпадне от ръцете й, я разкъсват на парчета и разнасят парчетата около храма с викове “ев-аа”,133 и не спират, докато не свърши бяса им. И винаги, казва той, някоя блъсва жената, на която е отредено да претърпи тази съдба.134 Но следната история, която Артемидор е разказал за враните е още по-фантастична: има един залив на океанското крайбрежие, според разказа му, наречен “Два гарвана”, и в този залив можело да се видят два гарвана, чиито десни криле са почти бели; тъй че хората, които имат някакъв спор идват тук, поставят една дъска на високо място и хвърлят на нея трохи от ечемичени питки, всеки отделно; птиците долитат, ядат някои от ечемичените трохи, други разпръсват; и този, чиито трохи бъдат разпръснати печели спора. Макар тази история да е по-измислена, разказът му за Деметра и Коре135 е по-достоверен. Казва, че близо до Британика имало един остров, на който се извършват жертвоприношения като тези в Самотраки, свързани с Деметра и Коре. И следващото е едно от нещата, за които се вярва, а именно, че в Келтика расте едно дърво подобно на смокинята и че то ражда плодове с форма, подобна на капитела в коринтски стил; и че ако се среже, плодът изпуска сок, който ако се използва за намазване на стрели е смъртоносен. И това също се повтаря непрекъснато, че всички келти не само са склонни към кавги,136 но че сред тях се смята за позорно младите хора да разточителстват с младежкия си чар.137 Ефор в своето описание на Келтика дотолкова е преувеличил размерите й, че е причислил към нея и повечето райони на това, което днес се нарича Иберия, чак до Гадейра; освен това заявява, че хората обичат елинското и им приписва особености, които не съвпадат с наблюдаваното днес. Следното също е особено за тях, че се стараят да не надебеляват или да пускат едри кореми, и че всеки младеж, който надвиши на обиколка стандартната мярка на пояса го наказват. Толкова за Келтика отвъд Алпите.