Страбон, География – кн. 4 – 6

Шеста глава

1 След отвъдалпийска Келтика и племената, владеещи тази страна трябва да кажа за самите Алпи и обитаващите ги хора, а след това за цяла Италия, като спазвам същия ред на описание, какъвто ме предлага облика на страната. И тъй, началото на Алпите не е при залива Монойкос, както са казали някои, а в същите райони, където е и началото на планината Апенини, сиреч близо до Генуа, тържището на лигурите и така наречената “Вада сабаторум”, сиреч “плитчини”.169 Защото Апенините започват при Генуа, а Алпите при Сабата; а разстоянието в стадии между Генуа и Сабата е двеста и шестдесет; после, след триста и седемдесет стадия от Сабата идва градът на албингауните, жителите му се наричат лигийци ингауни; а оттам до залива Монойкос са четиристотин и осемдесет стадия. След това, в този интервал има един доста голям град, наречен Албион Интемелион, а жителите му се наричат интемелии. И всъщност от тези имена някои автори извличат доказателство, че Алпите започват при Сабата; защото “алпийските” неща по-рано са се произнасяли “албийски”, както и “алпейски”,170 и някои писатели добавят, че и до ден днешен високият връх171 при яподите, който почти се допира до връх Орка и Алпите се нарича “Албиос”, намеквайки с това, че Алпите се простират чак до тази планина.

2 Прочие, след като лигийците са отчасти ингауни и отчасти интемелии, уместно е било техните поселища на морета да бъдат наречени, едното Албион – като Алпион – Интемелион, а другото по-слято, Албингаунум. Полибий обаче добавя към двете гореспоменати племена на лигийците и тези на оксибиите и на декиетите. Общо казано, цялото това крайбрежие от залива Монойкос до Тирения е не само изложено на вятъра, но и без заливи, освен плитчините удобни за пристан и закотвяне. А над него са огромните скалисти зъбери на планините, оставящи много тесен проход покрай морето. Тази земя се заема от лигийците (лигурите – б. пр.), които се хранят най-вече с овче и с мляко, и пият питие от ечемик; стадата си пасат по места край морето, но най-вече из планините. Там имат изобилие от дървен материал, който е подходящ за корабостроителство, с толкова големи дървета, че диаметърът им понякога достига до осем стъпки. И много от тези дървета, въпреки пъстротата на влакното са не по-лоши от кедровото дърво172 за мебели. Тях хората свалят в тържището Генуа, както и стадата, кожи и мед, и срещу тях получават зехтин и вино от Италия, малкото вино, което имат в земята си е смесено със смола173 и стипчиво. Оттам идват не само така наречените “гинни”, коне и мулета,174 но също и лигийските хитони и сагоси.175 И също така имат в земята си изобилни количества кехлибар,176 който някои наричат “електрон”. И макар в бой изобщо да не са добри като конници, те са великолепни като тежки пехотинци и в ръкопашни схватки. И поради това, че използват бронзови щитове някои заключават, че са елини.

3 Заливът Монойкос е пристанище за неголеми и не много кораби, и има храм на Херакъл Монойкос,177 както е наречен; а по името е разумно да се заключи,178 че крайбрежните плавания на масалиотите са достигали чак до залива Монойкос.179 Разстоянието от залива Монойкос до Антиполис е малко над двеста стадия. Колкото до участъка земя, започващ при Антиполис и простиращ се до Масалия или малко по-нататък, племето салии обитава Алпите над крайбрежието и също така, смесено с елините, някои части от същото крайбрежие. Но макар ранните елински писатели да са наричали салиите лигийци,180 а страната, която се владее от масалиотите “Лигистика”, по-късните писатели ги назовават “келтолигийци” и приписват към територията им цялата равна земя до Авенион и Родан, земята, чиито обитатели, разделени на десет части, са изпращали войска не само от пехота, но и от конница. Тези са били първите отвъд-алпийски келти, които римляните са завоювали, макар да са го направили след като са водили продължителна война едновременно с тях и с лигийците, защото вторите са затворили всички проходи, водещи към Иберия, които са покрай морския бряг. И всъщност непрнекъснато са извършвали набези и по суша и по море, и били толкова силни, че пътят рядко бил използваем дори за големи войски. И римляните успели едва на осемдесетата година от войната, макар и трудно, да отворят пътя на ширина181 от едва дванадесет стадия за пътуващите по обществени дела. След това обаче са ги надвили всички и им наложили данък и свое управление.

4 След салиите са албиеите и албиойките, и воконтиите, обитаващи северните части на планините. Но воконтиите, простиращи се редом до другите, достигат до алобригите; те имат долини навътре в планинската си земя, които са със значителна големина и не по-лоши от тези на алобригите. Алобригите и лигийците са подчинени на преторите, които идват в Нарбонитида, но моконтиите, както казах и за волките, гивеещи около Немаусос, са смятани за автономни.182 От лигийците, живеещи между река Варос и Генуа, тези покрай морето са също като италиотите,183 докато при планинците се изпраща префект от конническото съсловие, както и при други народи, които са пълни варвари.

5 След воконтиите са икониите и трикориите, а след тях са медулиите, които държат най-високите върхове. Впрочем, за най-стръмните висини на тези върхове казват, че изкачването до тях е сто стадия и още толкова е спускането до границите на Италия. А горе, на едно вдлъбнато място има голямо езеро и също така два извора, близо един до друг. Единият от тях е изворът на Друенция, подхранвана от порои река, която устремно се спуска към Родан, а също и Дуриас, която тръгва в обратна посока, тъй като в началото минава през земята на саласиите в отсам-алпийска Келтика и след това се слива с Падос;184 а от другия извор тръгва, доста по-ниско от споменатото място, самата Падос, голяма и бърза, макар че по-нататък по руслото си става по-широка и със спокойно течение; защото докато стигне до равнините, тя се е увеличила от много притоци и така се е разширила; и също тъй, поради разлива на водата, силата на течението й е намаляла; след това се излива в Адриатическото море, ставайки най-голямата от всички реки в Европа, освен Истър. Разположението на Медулии е, общо казано, над стока на Исар и Родан.

6 По другите части, сиреч склоновете към Италия на гореспоменатите планини обитават таврините, лигийско племе, както и други лигийци; към вторите е така наречената земя на Доннос185 и на Котиос.186 А след тези народи и Падос187 идват саласиите. А над тях, по планинските била са кентроните, каторигите, варангите, нантуатите, езерото Лемена, през което минава Родан и извора на Родан. А недалече от тях са и изворите на Ренос и връх Адула, откъдето започва да тече не само реката Ренос на север, но и, в обратната посока Адуа, която се влива в езерото Лариос, близо до Комон. А отвът Комон, който е разположен в подножието на Алпите, от едната страна със склона накъм изток е земята на ретите и веноните, а от другата – земята на лепонтиите, тридентините, стоните и още няколко малки племена, разбойнически и нетърпими, които в предишни времена са владеели Италия; но някои от тези племена са били напълно унищожени, докато други до такава степен са били укротени, че проходите, водещи през тяхната земя през планината, макар преди да са били малобройни и трудни за преминаване, сега са многобройни и безопасни за хората, и лесно проходими, доколкото може да ги направи такива човешката намеса. Защото освен че е потушил разбойниците, Август Цезар е построил толкова пътища, колкото е могъл. Защото не навсякъде е било възможно да се надделее природата, като се пробие път през грамадите от скали и огромните стръмнини, които или надвисват над пътя, или пропадат под него, тъй че малко да отстъпи човек от пътя и няма спасение, защото пропада в бездната. А на някои места пътят там е толкова тесен, че се замайват главите на всички, които вървят пеш, не само на хората, но и на всички товарни животни, които не са запознати с него. Местните животни обаче носят товарите си уверено. Тъй че тези места са непоправими, както и пластовете лед, които се хлъзгат одгоре – огромни пластове, които могат да затворят цял керван или да ги изхвърлят всички в зейналите долу пропасти, защото има многобройни пластове, насложени един върху друг, натрупвани един върху друг снегове, които са се вледенили, и вледеняванията на повърхността от време на време лесно биват изпускани от долните, преди напълно да се стопят от слънчевите лъчи.

7 Повечето територия на саласиите е разположена в една дълбока долина, като районът е затворет от планините от двете страни, но част нея се простира нагоре до хребетите. Съответно пътят, който минава през планините от Италия, върви през гореспоменатата долина. След това се раздвоява. И едната му вилка минава през тъй наречения Пойнинос,188 път, който близо до билото на Алпите става непроходим за коли, докато другата върви повече на запад, през земята на кентроните. Земята на саласите също има златни мини, които в предишни времена, докато саласите били силни, ги владеели, както били господари и на проходите. Реката Дуриас им е била в голяма полза при ваденето на злато, сиреч в промиването му. Та затова, като отклонявали водата й на много места, те понякога напълно опразвали обичайното й корито. Но макар това да било от полза за саласите при търсенето им на злато, то притеснявало хората, които обработвали равнините си под тях, защото земята им се оказвала лишена от напояване; защото след като коритото на реката било на благоприятна височина над тях, можело да осигурява земята с вода. И по тази причина двете племена били в непрекъсната война помежду си. Но след като римляните наложили господството си, те прогонили саласите от златните им мини, както и от околността; но тъй като те все още владеели планините, продавали вода на митарите, сключили договор да обработват златните мини; но поради алчността на митарите189 саласите винаги били в раздор и с тях. И станало така, че онези римляни, които пожелавали да водят войски и били изпращани в тези райони, имали добри поводи за война. Всъщност съвсем доскоро, макар понякога римляните да повеждали война с тях, а понякога да се опитвали да сложат край на войната с римляните, те все още били силни и в съгласие с разбойническите си нрави нанасяли големи щети на онези, които преминавали през земите им през планините; във всеки случай взели дори от Децим Брут, когато бягал от Мутина,190 такса от една драхма на човек191; а когато Месала презимувал близо до земята им, наложило му се да им плаща за дърва, дърва не само за огрев, но и за елшовото дърво за копия и за гимнастическите упражнения.192 А веднъж тези хора дори ограбили парите на Цезар и хвърляли канари по легионите му заради това, че строят пътища и мостове на реките. По-късно обаче Август напълно ги съкрушил и ги продал всички като плячка, след като ги отвел в Епоредия,193 римска колония; и макар римляните да били колонизирали този град194, тъй като искали да стане гарнизон срещу саласите, хората там могли да окажат само лека съпротива, докато цялото племе било заличено. И макар броят на останалите195 пленени да се оказал тридесет и шест хиляди, а сражавалите се мъже осем хиляди, Теренций Вар, пълководецът, който ги сразил, ги продал всички “под копието”.196 А Цезар изпратил три хиляди римляни и основал града Августа197 там, където Вар бил вдигнал лагера си и понастоящем мирът се пази от цялата околна земя до най-високите части на проходите през планините.

8 След това идват онези части от планините, които са към изток и онези, които възвиват на юг, обитават ги ретите и виндоликите, а териториите им граничат с тези на елветиите и боите; защото земите им са над равнините на тези народи. Ретите стигат до онази част на Италия, която е над Верона и Комон. А ретийското вино, което е прочуто като неотстъпващо на прославените италийски вина, се произвежда в подножията на ретийските Алпи. И също така продължават до местата, през които тече Ренос. Техен клон също са лепонтиите и камуните. Но винделиките и нориките заемат по-голямата част от външната страна на планината, наред с бреуните и генауните, като последните два народа днес ги наричат илири.198 Всички тези народи често са нахлували в съседните им земи, не само на Италия, но и в земята на елветиите, секваните, боите и германите. Ликатиите, клаутенаните и веноните са се доказали като най-смелите воини от всички винделики, както рукантиите и котуантиите от всички рети. Естионите също са клон на винделиките, както и бригантиите и техните градове, Бригантион и Камбодунон, а също и Дамасия, акрополът на ликатиите. Историите за жестокостта на разбойниците спрямо италиотите гласят, че когато завладеят село или град, не само убиват всички от мъжки пол, от юношите, но избиват и всички мъжки бебета, и не се спират и до това, а избиват и всички бременни жени, за които гадателите им кажат, че са бременни с мъжки рожби.

9 След тях са онези, които живеят близо до вътрешността на Адриатика и районите около Аквилея, сиреч карните и някои от нориките; тавриските също са част от нориките. Тиберий и неговият брат Друз са сложили край на техните набези само с една лятна кампания, тъй че вече от тридесет и три години те са спокойни и редовно си плащат данъците. Из цялата тази планинска земя на Алпите всъщност има не само хълмисти места, подходящи за добро земеделие, но и долини, които са добре устроени от поселниците им; по-голямата част обаче, и особено в близост до планинските била, където, както знаем, са се събирали разбойниците, е окаяна и неплодородна както заради мразовете, така и заради каменистата почва. Заради оскъдността както на храна, така и на други неща, те понякога щадяли хората в равнините, за да има кой да ги снабдява с нужното им препитание; а в замяна давали борина, смола, борово дърво за факли, восък, мед и сирене, неща, с които били добре снабдени. Над карните е планината Апенин,199 която има езеро, изливащо се в река Исарас,200 а тя, след като поеме друга река, Атагис,201 се влива в Адриатика. Но има и още една река, наречена Атесинос,202 която се влива в Истър от същото езеро. Истър също започвна от тези планини, защото са разделени на много части и имат много върхове; от земята на лигийците до тази точка, стръмнините на Алпите вървят в непрекъсната верига, а след това се разчупват и височината им намалява, след което отново се издигат във все повече иповече части и все повече хребети. Първият от тях е онзи хребет от другата страна на Ренос и езерото,203 който се накланя на изток – хребет със средна височина, в който близо до свевите и Херкинийския лес204 са изворите на Истър. Има и други хребети, които възвиват към Илирия и Адриатика, сред които са гореспоменатата планина Апенин, а също и Тулон и Фигадия, планините над виндоликите, откъдето текат Дурас, Кланис и още няколко поройни реки, вливащи се в потока на Истър.

10 А след това са яподите205, смесеното илирийско и келтско племе,206 обитават около тези райони; а планината Окра207 е близо до този народ. Яподите впрочем, макар да са разполагали с много силни мъже и да са владеели като свое отечество двете страни на планината208, и да са се налагали с разбойничеството си над тези райони, са надвити и изцяло премахнати от Август Цезар. Техните градове са: Метулон, Арупини, Монетион и Венди. След яподите идва Сегестика, град в равнината, покрай който тече реката Саос,209 която се влива в Истър. Естественото разположение на града е удобно за воюване срещу даките. Окра е най-ниската част на Алпите в този район, където Алпите стигат до земята на карните и през който върви търговията от Аквилея на коли, до така наречения Наупортос, по път, който не е много повече от четиристотин стадия; оттам обаче стоката се преевозва по реките чак до Истър и районите в онази част на страната; защото има една река,210 която тече покрай Наупортос; излиза от Илирия, плавателна е и се влива в Саос, така че стоките лесно се пренасят до Сегестика и земята на паноните и тавриските.211 И Колапис212 съще се влива в Саос близо до града;213 и двете са плавателни, и започват от Алпите. Алпите имат и добитък, и диви коне. Според Полибий, в Алпите също така се ражда едно животно с особен вид; прилича на сърна, ако се изключи врата и козината му, в това отношение според него прилича на глиган, а под брадичката му има торба, дълга около един разтег с косми на върха, дебела колкото опашката на конче.214

11 Между проходите, извеждащи от Италия към външната, или северна Келтика, е и този, който води през земята на саласите до Лугдунон; проходът е двоен, като едното разклонение, това през кеутроните е удобно за коли в по-голямата част от дължината си, докато другото, през Пойнинос е стръмно и тясно, но отсечката е къса.215 Лугдунон е центърът на страната, досущ като акропол, не само защото реките се срещат там, но и защото е близо до всички части на страната. По тази причина и Агрипа е започнал от Лугдунон, когато прокарал своите пътища, този, който минава през планината Кеменос до сантоните и Аквитания, този, който води до Ренос и трети, водещ до океана, този, който минава покрай беловаките и амбианите; и четвърти, който води до Нарбонитида и масалиотското крайбрежие. В Самия Пойнинос, ако оставиш Лугдунон и земята над него от лявата си страна, има един страничен път, след като прехвърлиш Родан и езерото Лемена,216 води в равнините на хелветиите;217 а оттам има проход през планината Юра до земята на секваните и също до тази на лингоните; освен това, пътищата през тези страни се разклоняват в двете посоки, към Ренос и към океана.

12 Полибий казва още, че по негово време срещу Аквилея и страната на тавриските норики218 била открита златна мина, толкова добра за разработване, че ако разровиш повърхностния пласт почва само на две стъпки, намираш изкопаемо злато,219 и че изкопите никога не били по-дълбоки от петнадесет стъпки; освен това твърди, че златото е съвсем чисто, с големина колкото грахови зърна или лупина, като само една осма от него се изпарява и макар останалото да се нуждае от още претапопяване, претопяването е много изгодно; и че два месеца след като италиотите се включили с варварите в разработването на мината, цената на златото изведнъж спаднала с една трета в цяла Италия, но когато тавриските разбрали това, отхвърлили съдружниците си и наложили монопол. Днес обаче всички220 златни мини са под контрола на римляните. И тук също, както и в Иберия,221 освен изкопаемото злато реките носят златен прах, но не в такива количества като там. Същият, като говори за размерите и височината на Алпите, ги сравнява с най-големите планини при елините: Таугет, Ликей, Парнас, Олимп, Пелион, Оса, както и в Тракия: Хемус, Родопи, Дунакс; и казва, че е възможно необременени с товар хора да изкачат която и да е от тях за един ден, докато Алпите не могат да изкачат дори за пет дни; и че дължината им е две хиляди и двеста стадия,222 тоест дължината от страните им, покрай равнините.223 Но упоменава само четири прохода през планините: прохода през лигийците, който е най-близо до Тиренското море, този през таврините, който е прехвърлил Ханибал,224 след това този през саласите и четвъртия, през ретите, все стръмни проходи. А колкото за езерата казва, че има няколко в планините; от тях езерото Бенакос225 с дължина от петстотин стадия и ширина тридесет,226 от което изтича река Минкиос;227 езерото Вербанос,228 четиристотин на дължина и по-тясно от предишното, което излива река Адуа;229 и трето, езерото Лариос,230 на дължина близо триста стадия, а на ширина тридесет,231 което излива голяма река, Тикинос;232 и всички тези реки се вливат в Падос. Това, прочие, имам да кажа за Алпите.

==========================================================

Към бележките

==========================================================

Към глава пета от книга четвърта

Към книга пета

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 10:08 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 4 – 6  
Tags:
%d bloggers like this: