Страбон, География – кн. 4 – бележки

Бележки по пета книга

1 Т.е. след Иберия.

2 Т.е. “Трансалпинска Галия” на римляните.

3 2.5.28 и 3.1.3.

4 Вж. 4.1.14 за разликата между “келте” и “келти”.

5 2.5.28.

6 Cp.  2.5.28.

7 Дн. Лион.

8 … (мястото) (?).

9 Провинция Нарбонензис.

10 Галия Лугдунензис.

11 Галия Белгика.

12 Не от Страбон, макар че отново споменава това в § 14 по-долу.

13 Cp. 4.4.3.

14 Оттатъшна, сиреч Трансалпинска Галия.

15 След Масалия.

16 Няма предишно упоменаване на р. Варос в който и да е от кодексите на Страбон.

17 Дн. Nоmes.

18 “Aquae Sextiae”, дн. Aix.

19 Да не се бърка с “Делфийския” (Питийски) Аполон. Вер. Аполон Делфиний е бил първоначално морско божество, което в облика на делфин е водел корабите през морето.

20 На Артемида.

21 Сиреч на Масалия.

22 “Ксоана” са представлявали примитивни дървени статуи, за които се е вярвало, че първоначално са паднали от небесата. Тук, както и в 4.1.5, “ксоанон” е в смисъл на “реплика”.

23 Аристотел описва и хвали порядъчността и сдържаността на тази аристокрация (Politica 7.7.4 и 8.6.2‑3). Вж. също Cicero Pro Flacco 25.63.

24 Букв. “почитаните”.

25 “Един над тримата”.

26 Хемероскопейон, Емпорион и Родос (3.4.8).

27 Вж. бел. 18.

28 Вж.§ 4 (горе).

29 “Софисти” в добрия смисъл, които са учили на мъдрост в слово и в действие, “dicendi faciendique sapientia” (Cicero, de Oratore 3.16).

30 Вер. златни статери.

31 Вж. 4.2.2 и бел. 77.

32 Нос Cape de Cette.

33 Брескон, скала срещу Агде, която била свързана със сушата, за да оформи прист. на Агде (Gosselin).

34 Дн. равнина de la Crau.

35 Вж. Plin., 21.57.

36 Спор. Аристотел (De Mundo 4) “брасти” се наричали онези земетръси, които се надигат нагоре и надолу под прави ъгли.

37 Посидоний трябва да е имал предвид “сегашната камениста повърхност на равнината”.

38 Посидоний е мислил и за замръзване, и за втвърдяване на водите.

39 Стиховете са цитирани от днес изгубената “Освободеният Прометей” на Есхил (фрг. 199).

40 Тези две племена се присъединили към кимбрите, за да завладеят Италия. С помощта на масалиотите, Марий ги победил при Аикс (102 г. пр. Хр.).

41 Букв. “устие – блато”.

42 Варос. Cp. 4.1.3.

43 Т.е. от Нарбонитида (вж. 4.1.3).

44 “Италиотски град” е елински град в Италия.

45 Наречени така от гр. “стойхади” – “в редица” – доста подходящо название. Плиний (3.11) използва названието само за трите големи, докато Помпоний Мела (2.7) включва и другите острови покрай брега на Марсилия до страната на лигийците (лигурите).

46 На юг от Друенция.

47 Спор. Bйretta (Les Citйs Mystйrieuses de Strabon, pp36‑44) въпросният град е дн. Bйdarrides, при сливането на Ouvиze и Mиde.

48 Дн. Sorgues, спор. (op. cit. p 49).

49 Между Друенция и Исар.

50 Дн. Авиньон.

51 Дн. Оранж.

52 Bйretta (op. cit. pp 50‑73) идентифицира Аерия с дн. Carpentras.

53 A. Bйretta (op. cit. 74‑100) идентифицира Дурион с дн. Malaucиne. Някои учени поправят на “Луерион” споменато в 4.6.3., неизв. от други източници.

54 Т.е. от Виенна, дн. Vienne.

55 “Jus Latii” (вж. бел. за “латини”, 3.2.15).

56 Вж. 4.2.2 и бел. за “автономни” .

57 Вж. 4.1.2.

58 За Страбон Кеменос се е простирал на изток и запад.

59 Страбон има предвид Галатия, част от Голяма Фригия (12.8.1). Едно от трите галатски племена запазило името “тектосаги”, “от племето със същото име в Келтика” (12.5.1).

60 Т.е. галът Брен, който извършил нашествие в Делфи през 278 г. пр. Хр. с 152 000 души пехота и 20 000 конница (вж. Pausanias 10.19); не гала Брен, който сто години преди това опустошава Рим.

61 4.1.2.

62 Океана.

63 Първите живеели на юг, а вторите – на север от устието на Секвана (Сена).

64 Явно от Родан (Рона), при сливането й с Арар при Лугдун (Лион).

65 Рона на известно разстояние тече само на тридесет мили от Лоара (Лигер); арверните са живеели още по на запад. Но тук едва ли е съществувал удобен начин за прехвърляне на търговските стоки до Лоара.

66 Прибл. разстоянието от Лион до Бурбон-Ланси на Лоара; но не е никак сигурно кой точно път е имал предвид Страбон.

67 Сиреч ср. течението на Арар, по гореспоменатия път до океана.

68 За целите на рим. администрация..

69 Cp. 4.1.1.

70 Не “крайните точки” (cp. 4.6.7).

71 Т.е. римляните.

72 Не е ясно точно кой от рода на Корнелиите има предвид Страбон; вероятно Африканус Майор.

73 “Конвените” изглежда са били бежанци от армията на Серторий, които Птолемей милостиво събира във въпросната територия; градът им, който Страбон има предвид в този пасаж, се е наричал “Lugdunum Convenarum” ( дн. St. Bertrand de Comminges).

74 Неизв. от други източници племе.

75 Буквално “сами се подреждат по ранг”. Едно сравнение с 4.1.5 (където Страбон говори изрично за “автономията” на масалиотите), 4.1.12, 4.6.4 и горния пасаж ясно показва, че на волките арекомиски, велавите и воконтиите е била отстъпена автономия от римляните, като една от особените привилегии е че “не се подчиняват на заповеди на преторите, изпращани от Рим” (4.1.12). Cp. също управлението на Месения при Мелант (8.4.1).

76 За разлика от оиските (вивиските) (§ 1 по-горе

77 Вж. § 1.12 по-горе и бел.

78 “Немосос” (или Немосус) е неизвестен от други източници. Ако името е коректно, явно е по-ранно название на по-късния Аугустонеметум (дн. Clermont-Ferrand), града на арверните, споменат от Птолемей (2.7.12).

79 От Аугустонеметум до устията на реката.

80 От местни и римляни.

81 Изписван по-често “Домиций”.

82 Според текста, “неговите последователи” явно се отнася за “приятелите му”. Но Атеней (4.37) цитира Посидоний, който вероятно е изворът на Страбон за случая: “Луерий, в усилието си да спечели благоволението на тълпите минал с кола през равнините и пръскал злато и сребро на тълпите келти, които го следвали.”

83 Галия Аквитаника.

84 Галия Нарбонензис.

85 Галия Лугдунензис.

86 Галия Белгика.

87 Както Страбон вече е заявил, географите разглеждат подробно не политическите деления (тук Лугдунензис и Белгика), а физическите и етнически различия, тъй като политическите деления, въведени от римляните варират и затова географът ги разглежда само резюмирано (вж. 4.1.1).

88 C. Mьller поправя гр. текст да се чете “и статуя на Август”; Meineke – “и голяма статуя”, сиреч на Август..

89 4.1.11.

90 Страбо погрешно мисли, че Секвана тече през земята на секваните.

91 Цезар (De Bello Gallico 1.33) казва: “Едуите често бяха наричани от Сената братя и родственици”.

92 Обикновено се пише “хелветии”.

93 Но Адуа извира на изток от пл. Адула, в Ретийските Алпи.

94 Тук Страбон не е могъл да има предвид устието на Секвана (както изглежда намеква гръцкия текст), още по-малко това на Ренос (Рейн), тъй като Цезар е отплавал от Portus Itius (вж. 4.5.2 и Caesar De Bello Gallico 5.2) във втората си експедиция, и почти сигурно оттам при първата (De Bello Gallico 4.21); а Portus Itius е бил или Boulogne (Булон), или Wissant – почти със сигурност първото.

95 Пътуване по суша.

96 Не е сигурно коя война и кой мост има предвид Страбон, тъй като времето на съставянето и ревизията на труда на Страбон не е уточнен. Може да се мисли за Друз Германик (7.1.3), на Варус (7.1.4) или на Германик Младши (7.1.4).

97 Очевидно от римляните.

98 Цезар (De Bello Gallico 2.17) го описва по-пълно, като казва, че ги свързват и запълват с храсти и тръни, като по този начин правят огради като стени, през които не може да се проникне, нито да се погледне от другата страна.

99 Т.е. корабите на венетите. Гредите според Цезар (De Bello Gallico 3.13), били дебели една стъпка.

100 “Остри куки, стегнати за дълги колове”, казва Цезар (loc. cit.).

101 Страбон има предвид “енетите”, пафлагонско племе (cp. 1.3.2, 1.3.21, и 5.1.4).

102 Cp. 4.1.5.

103 Т.е. простотата и прямотата.

104 Cp. 3.4.5.

105 Т.е. галският народ.

106 Например Цезар (De Bello Gallico 1.1).

107 Същото у Цезар (De Bello Gallico 2.4), се признава, че белгите са единственият народ в цяла Галия, които попречили на кимбрите и тевтоните да нарушат границите им (в 103 г. пр. Хр.).

108 На Галия като цяло.

109 Страбон следва Цезар (De Bello Gallico 2.4), който получил това сведение от ремите.

110 4.2.3 и 4.3.3.

111 4.1.2.

112 Вид грубо наметало.

113 Оттук римляните често наричали Трансалпинска Галия “Галия Комата”.

114 Тези горни гащи са били от кожа, срв. Полибий (Polybius 2.30).

115 Т.е. обикновени римски туники.

116 Отстрани, за ръкавите.

117 Римляните.

118 На Галия.

119 Страбон има предвид обичая да се пази вълната с помощта на кожи, вързани около овцата (cp. 12.3.13).

120 Келтска дума, лат. “matara”.

121 “Гросфос” е гръцката дума, която Полибий (6.22) използва за вид копие, използвано от римските велити. Според него то е “около два лакътя на дължина и дебело около един пръст”.

122 По времето на Юлий Цезар (cp. De Bello Gallico 6.11).

123 По времето на Цезар (De Bello Gallico 6.13) простолюдието е третирано почти като роби и не е търсено мнението им..

124 Cp. Диодор Сицилийски, 5.31, и Цезар, De Bello Gallico 6.13‑16.

125 Т.е. голям “урожай” от престъпници, осъдени на смърт. Галите принасяли в жертва престъпниците на боговете и когато броят им бил недостатъчен, прибягвали до екзекутиране дори на невинни (Caesar, De Bello Gallico 6.16).

126 Например питагорейците, според Диодор Сицилийски (5.28).

127 Едно от основните учения на друидите било това за метемпсихозата (Caesar, De Bello Gallico 6.14). Ви5ж също Диодор (Diodorus Siculus 5.28).

128 Cp. 4.4.2.

129 Cp. 3.3.6 и 11.4.7.

130 Диодор Сицилийски (5.31) казва “без философ”; Цезар (De Bello Gallico 6.13) казва: “Те (друидите) се грижат за жертвоприношенията, публични и частни”.

131 Цезар (De Bello Gallico 6.16) казва “Други използват статуи с огромни размери, чиито крайници, изплетени от клони, пълнят с живи хора и ги запалват”.

132 Посидоний.

133 “Ев-а” е радостен възглас в чест на Дионис, едно от чиито култови названия е “Евас”.

134 С което принуждава жертвата, явно вече избрана, да изтърве наръча си със слама.

135 Атическото име на Персефона.

136 Според Диодор Сицилийски (5.28).

137 Диодор Сицилийски (5.32) казва същото и повече за неморалността сред келтите.

138 Страбон е трябвало да я представи като най-късата страна, както вече го е направил Цезар (De Bello Gallico 5.13).

139 1.4.2 и 2.5.28.

140 2.5.28 и 4.1.1.

141 Cp. 4.3.3.

142 Cp. времето, посочено в 4.3.4. Цезар е направил първото си пътуване до Британия (op. cit. 4.23) между “третата стража” (полунощ) и “четвъртия час на деня” (10 сутринта); второто (op. cit. 5.8) между “някъде по залез” и “около обяд”, тъй като много е забавен от неблагоприятния вятър и прилива.

143 Т.е. 40 мили. Цезар (op. cit. 5.2) казва “около тридесет мили”. Cp. 4.3.4.

144 Cp. Цезар, op. cit. 5.14 и Диодор 5.21.

145 Диодор (5.21) казва: “Казват, че имали много царе и вождове, които общо-взето са мирно настроени едни към други”.

146 Cp. Цезар op. cit. 5.21.

147 Било е въпрос на (1) пасища и (2) защита от врага.

148 Цезар (op. cit. 5.22) казва “поради внезапно избухналите вълнения в Галия”, имайки предвид второто си връщане на континента.

149 Тази загуба е претърпяна преди първото връщане на Цезар, “в деня, в който луната обикновено предизвиква най-големите приливи в океана” (op. cit. 4.28‑29). За обсъждането на тези приливи у Страбон, вж. 3.5.8.

150 Август е възнамерявал да покори Британия, но не стига по-далече от Галия (Dio Cassius 53.22).

151 “Лингурия” (думата у Страбон) означава геми от червен кехлибар, като червения кехлибар (“лингурион”, 4.6.2) по крайбрежието на Лигурия, откъдето е получил името си.

152 2.5.8.

153 Вж. 1.4.3.

154 Т.е. ако се разгледа като правоъгълник, географската ширина е по-дълга от географската ширина, тъй като географската ширина се измерва от север на юг, а географската дължина на изток и запад (вж. 2.1.32). И твърдението на Страбон за Ирландия е вярно.

155 Вж. 2.5.8.

156 Някои издатели четат “полифармакой” (хранещи се с билки) вм. “полифагой” (лакомници) – може би основателно.

157 Т.е. когато били обсадени от кимбрите и тевтоните (Цезар, op. cit. 7.77).

158 Когато са обсадени при Нуманция от Сципион (Valerius Maximus 7.6).

159 Т.е. град Потидея в Елада (Thucydides, 2.70).

160 Вж. 1.4.2 сл.

161 Страбон е заявил (2.5.8), че северната граница на обитаемия свят трябва да се постави в Йерне (Ирландия) и следователно Туле попада извън него.

162 Страбон има предвид “по онова, което ни е казал за районите, които са ни познати” (cp. 1.4.3).

163 1.4.3.

164 Вж. 1.1.15.

165 Страбон говори за “хората, живеещи близо до замръзналата зона” само на теория; самият той разглежда такова население, както и това, което може да живее още по на север, като “несъществуващо” от гледна точка на географията (2.5.43).

166 Т.е. хранителна напитка.

167 Оевидно вид бира, като “приготвяната от пшеница с мед” и “напитката за бедните класи” в Галия у Атеней (Athenaeus 4.36). Диодор Сицилийски (5.26) споменава за тази “напитка” на галите, направена от “ечемик” и “медовина”.

168 Диодор Сицилийски (5.21), който като Страбон цитира Питей през Посидоний, прави подобно описание за британците. Харманите, които Страбон и Диодор познават от Елада и Италия, са на открито.

169 Наричани още “Вада Сабатия” (дн. Вадо).

170 Известно само като име на етруско племе.

171 Вр. Велика. Cp. 7.5.4. (?)

172 Cp. 17.3.4; Откровение, 18.12; Плиний (Nat. Hist. 13.29‑31), който описва подробно дървото за маси и казва за “манията” на римляните към големи трапези от красиво дърво.

173 Диоскурид (5.48) е дал формулата за сместа, 30 до 60 г смола на ок. 30 л вино. Известното и днес вино “рицина” в Гърция.

174 Аристотел (Hist. An. 6.24) и Плиний (Nat. Hist. 8.69) определят “гиннос” като дребно женско муле. Но тук означава просто “дребно животно”, кон или муле.

175 Сагосът е представлявал вид грубо наметало. Cp. 4.4.3.

176 Букв. “лингурион”, вж. бел. 151.

177 “Монойкос” (от което е дн. Монако) означава “Самотният”. Епитетът е бил даден на Херакъл, според Сервий (бел. по Aeneid 6.829), било защото Херакъл е прогонил обитателите на Лигурия и станал единственият притежател на земята, или защото не било обичайно в посветените на него храмове да го свързват с други божества; но съществува и мнението, че тук епитетът просто означава самотното местоположение, като последен гръцки град на това крайбрежие.

178 Името е гръцко.

179 Страбон има предвид, че пристанището на Монойкос вероятно е попаднало под контрола на Марсилия. Вече е казал, че Никея, който е едва на няколко мили западно от Монойкос, принадлежи на Масалия (Марсилия) (4.1.9).

180 Латинската форма е лигури “Ligures”.

181 Не от крайбрежието; трябва да се приеме, че римляните си осигурили “право на път”.

182 Вж. 4.1.12 и cp. 4.2.2.

183 Т.е. автономни с “латинско право” (вж. 3.2.15, 4.1.9, 5.1.1).

184 Имало е две реки с името Дуриас, Дуриас Майор (дн. Дора Балтеа) и Дуриас Минор (дн. Дора Рипария), като и двете са се вливали в Падос (По). Дурас Майор е преминавала през земята на саласите, обитавали около “Аугуста Претория Саласорум” (дн. Аоста), докато Дуриас Минор е извирала близо до Друенция (Durance) и се е вливала в Падос при дн. Турин, на ок. 20 мили западно от устието на Дуриас Майор. Страбон изглежда обърква дветге реки, защото явно говори за Дуриас Минор.

185 Бащата на Котий.

186 Cp. 4.1.3.

187 Думите “и Падос” са затруднили някои коментатори. Явно са добавени, за да се поставят всички саласи на север от Падос; таврините са обитавали от двете страни на реката.

188 Т.е. при вр. Голям Бернар.

189 Cp. алчността на митарите в Новия завет (напр. Лука 3.13).

190 43 г. пр. Хр..

191 Атинската сребърна драхма тежи ок. 4,37 г. и е с голяма покупателна стойност.

192 Може би за “дървени мечове” и подобни, използвани за “симулирани битки”, както са описани у Полибий Полибий (10.20.)

193 Дн. Ивреа.

194 Превръщайки го в “римска колония”. Станало е в 100 г. пр. Хр. по повеля на Сибилинските книги (Plinius 3.21).

195 Цивилните.

196 Гръцкият израз е превод на лат. “sub hasta” – израз, означаващ публичен търг, който започвал със забиване на копие в земята.

197 Аугуста Претория, ок. 24 г. пр. Хр.

198 Бреуните и генауните били победени от Друз в 17 г. пр. Хр. Cp. Хораций, Carmina 4.14.10 ff.

199 Под “планината Апенин” (тук, както и няколко реда по-долу) Страбон не може да има предвид веригата на Апенините. Която и да е планината, тя трябва да разположена и над карните, и над винделиките; а освен много условно, никоя планина не може да изпълни и двете условия.

200 Но “Исарас” (Исар) се влива в Истър (Дунав), а не в Адриатика и в никакъв смисъл не е свързана с Атагис. Възможно е Страбон да е написал “Исаркас” или “Исаргас”, т.е. лат. Isarcus (или “Isargus”), кояте е дн. Eisach.

201 Под Атагис Страбон трябва да има предвид двете реки, Etsch (или Adige) и Eisach, които се сливат при Botzen и оттам Eisach губи идентичността си.

202 Атесинос със сигурност не може да се идентифицира с “Атесис”.

203 Този хребет пресича Швабия от юг на север, източно от и успоредно на Рейн; “езерото” изглежда е ез. Constance.

204 Шварцвалд.

205 Изписвано също “япиди”.

206 Cp. 7.5.2.

207 Cp. 4.6.1.

208 Тук Страбон не е ясен. (1) Под “планина” има предвид не Окра, а Албиос, и (2) под “двете страни” (на Албиос, на която са живели яподите), (а) страната откъм паноните и Дунав, и (б) страната към Адриатика (вж. 4.6.1 и особено 7.5.4).

209 Сава.

210 Коркорас (Gurk); вж. 7.5.2.

211 “Тавриски” вероятно е грешка на копистите вм. “скордиски” (see 7.5.2).

212 Кулпа.

213 Сегестика.

214 Полибий изглежда е имал предвид европейския лос (cervus alces), който вече не се среща в Алпите или алпиийския ибекс (capra ibex), изчезващ вид.

215 Cp. 4.6.7.

216 Женевското езеро, през което минава Рона.

217 Лаконичноста на Страбон отново е объркваща. Той неочаквано променя гледната си точка от Лугдунум на Пенинус. Има предвид два пътя: (1) Пътят, минаващ през Пенинус до Родан (и източния край на Женевското езеро), е прекосявал реката, обикалял е около езерото, отново я прекосявал в другия край и след това е следвал Родано (Рона) до Лугдунум; и (2) път, отклоняващ се от първия някъде северно от езерото към равнините на хелветите.

218 Cp. § 9 по-горе.

219 Страбон тук, както и другаде (напр. 3.2.8‑10), изрично прави разлика между (1) метали, които се изравят под повърхностната почва, (2) тази в самия повърхностен слой и (3) тези, които се отмиват от реките.

220 Cp. 3.2.10.

221 Вж. 3.2.8.

222 Полибий 2.14.

223 Равнините на Италия (според Полибий).

224 Полибий (3.56) не казва къде точно Ханибал е прехвърлил Алпите, макар да казва, че след като ги прекосява “навлязъл в долината на Падос и територията на инсобрите”. Сред античните автори има различия по този въпрос.

225 Лаго ди Гарда.

226 Някои ръкописи гласят “петдесет.

227 Mincio.

228 Лаго Маджоре.

229 Адда.

230 Полибий, ако е цитиран точно, е разместил Лариос и “Вербанос”. Страбон разбира се е знаел, че от Лариос (Лаго ди Комо) извира Адуа (Адда). (4.3.3, 4.6.6 и 5.1.6), и също така е познавал руслото на Тицинос (5.1.11). Но самият Страбон (4.3.3) се е объркал много, като е изкарал, че Адула извира от вр. Адула.

231 Според някои ръкописи, “петдесет”.

232 Тичино.

=============================================================

Към глава първа от книга четвърта

Към глава втора от книга четвърта

Към глава трета от книга четвърта

Към глава четвърта от книга четвърта

Към глава пета от книга четвърта

Към глава шеста от книга четвърта

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 10:11 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 4 – бележки  
Tags:
%d bloggers like this: