Страбон, География – кн. 5 – 1

Пета книга

Резюме

Пета е за Италия от подножията на Алпите до Сицилийския провлак и Тарантинския и Посейдоновия заливи, където са Венетия, Лигурия, Пикене, Туския, Рим, Кампания, Левкания, Апулия и прилежащите острови в това море, от Генусите до Сицилия.

Първа глава

1 От подножията на Алпите започва днешна Италия. Защото древните са наричали Италия само Ойнотрия, макар тя да се е простирала от Сицилийския провлак само до Тарантийския и Посейдоновия заливи,1 но името Италия се е наложило и е стигнало чак до подножията на Алпите, като е обхванало не само онези части на Лигистика2, които се простират от границите на Тирения до река Варос и тамошното море, но и до частите на Истрия, достигащи до Пола. Би могло да се предположи, че заради своето благоденствие хората, които първоначално са се наричали италиоти са налагали името на съседните си народи и по този начин са получавали още прираст до римското завоевание. Някъде по-късно, след като римляните споделили с италиотите равенството в гражданските права, те решили да удостоят със същата чест и цизалпинските галати3, и хенетите,4 и да назовават всички тях италиоти, както и римляни, а по-късно – и да изпратят сред тях много свои колонии, някои в по-ранно време, други – в по-късно – не е лесно да се каже по-добре за тях (кои откога са).

2 Не е лесно и да се очертае геометрично днешна Италия с помощта на една фигура, но все пак казват,5 че тя представлява триъгълен провлак, който се протяга на юг и към зимните изгреви, с връх при Сицилийския проток и с основа Алпите. [Трябва да се съглася за основата], трябва да се съглася също6 и за едната му страна, тази, която свършва при протока и се мие от Тиренско море. Но “триъгълник” е специфично название за фигура с прави страни, докато в този случай и основата, както и страната са извити, тъй че като казвам “трябва да се съглася”, длъжен съм да уговоря, че основата и страната принадлежат на фигура с извити линии и трябва също така да призная кривината от тази страна, сиреч към изток.7 Но останалото, казано у тях е неуместно, защото са допуснали само една страна от вътрешността на Адриатика до протока; но под “страна” разбираме линията, която е без ъгъл, а линия без ъгъл е тази, чиито части не се събират една към друга, или не се събират много. Но линията от Ариминон8 до Япигския нос9 и тази от провлака до същия нос се събират много. И същото е вярно, според мен, за линията от вътрешността на Адриатика и тази от Япигия; защото събирайки се в районите около Ариминон и Равена, те образуват ъгъл, или ако не ъгъл, то значителна кривина. Следователно тази отсечка би могла да представлява една страна, сиреч крайбрежния път от вътрешността до Япигия, макар че страната няма да е права; а останалата част от отсечката, оттам до пролива, може да се опише като друга страна, макар че и тя няма да е права. В този смисъл, фигурата би могла да се нарече по-скоро четиристранна, отколкото тристранна, но в никакъв смисъл “триъгълник”, освен ако злоупотребим с наименованието. По-добре е, обаче, да признаем, че не-геометрични фигури не е лесно да се опишат.

3 Но ако ги вземем поотделно, можем да опишем страните по следния начин: За Алпите, подножията им са извити и с форма на залив, като централната част на залива е при саласите, а крайните се извиват, едната към Окра10 и вътрешността на Адриатика, а другата до лигистийското крайбрежие до Генуа, лигийското тържище, където планината Апенини се свързва с Алпите. Но точно в подножието на Алпите се простира една голяма равнина, с почти еднаква дължина и ширина, две хиляди и сто стадия; южната й страна се затваря от крайбрежието на хенетите и тази част от Апенините, която достига до Ариминон и Анкона. Защото тези планини, започвайки в Лигурия навлизат в Тирения, оставяйки само тясна крайбрежна ивица и след това малко по малко се отдръпват във вътрешността, а като стигнат срещу земята на Пиза, извиват се на изток към Адриатика, докато достигнат до районите на Ариминон и Анкона, и там вървят в права линия по крайбрежието на хенетите. Прочие, вътрешна Келтика е затворена от тези граници; и макар дължината на крайбрежието, заедно с тази на планините да е цели шест хиляди и триста стадия,11 ширината е малко по-малко от хиляда.12 Останалото от Италия обаче е тясно и издължено, като завършва с два върха, единия при Сицилийския проток, а другия при Япигия, и е стегната от двете страна, на едната от Адриатическо море, а на другата – от Тиренско море. Формата и големината на Адриатика е като тази част на Италия, която е очертана от Апенините и двете морета до Япигия и провлака, който е между Тарентинския и Посейдоновия заливи; защото максималната ширина и на двете е около хиляда и триста стадия, а дължината – почти шест хиляди.13 Останалото от Италия обаче е цялата земя, която се обитава от бретиите и някои от левканите. Полибий казва,14 че ако вървиш пешком, крайбрежието от Япигия до протока стига до три хиляди стадия и че се мие от Сицилийско море, но че ако пътуваш по море, е с петстотин стадия по-малко. Апениниските планини, след като достигнат до районите около Ариминон и Анкона, т.е. след като очертаят ширината на Италия от море до море, отново възвиват и пресичат цялата страна по дължина. До земята на певкетиите и левканите те не се отдалечават много от Адриатика, но след като се съберат със земята на левканите, извиват се повече към другото море и след това, през останалата част на пътя минават през средата на земите на левканите и бретиите, и свършват при така наречените Левкопетра15 в района на Регион. Това е, което имам да кажа за днешна Италия като цяло, в съвсем груби очертания, но сега ще се върна и ще се опитам да опиша подробно отделните й части, и най-напред частите в подножието на Алпите.

4 Тази земя представлява равнина, която е много богата и разнообразена с плодородни хълмове. Раздвоена е почти по средата от Падос и двете й части се наричат “отсам Падос” (Цизпадана) и “отвъд Падос” (Транспадана).16 Цизпадана е цялата част, която лежи до Апенините и Лигистика, а Транспадана е останалото. Последната се обитава от лигистийски и келтски племена, живеещи отчасти в планините, отчасти в равнините, а първата е обитавана от келти и хенети. Тези келти са от същия народ като отвъдалпийските, но за хенетите има две различни мнения: Според някои хенетите също са преселници от келтите със същото име17, които живеят на океанския бряг; а други твърдят, че някои хенети от Пафлагония18 са се спасили тук с Антенор от Троянската война и като доказателство за това привеждат тяхната привързаност към развъждането на коне, която днес напълно е изчезнала, но с която са били прочути в древността, заради рвението им към развъждане на кобили за мулета. Омир също припомня това: “от Енетия, гдето се въдят мулета диви” (Ил. II. 852). Дионисий,19 тиранинът на Сиракуза взел оттук разплод за расовите си коне, тъй че славата на хенетийското коневъдство не само стигнала до елините, но дълго време самата порода се е ценяла високо.

5 Цялата тази земя е пълна с реки и блата, но особено частта на хенетите. И тя освен това търпи въздействието на морето; защото тук са почти единствените части на Нашето море, които се държат като океана и отливите, както и приливите тук са подобни на океанските, тъй като от тях по-голямата част от равнината бива запълвана с лагуни. Но също като така наречения долен Египет е прорязана от канали и диги, и докато някои части са спасени и се обработват, други предлагат възможност за плаване по водите им. От градовете тук някои са изцяло островни, а други са обкръжени само частично от вода. Колкото до градовете над блатата във вътрешността, плаванията до тях са чудесни, но особено по Падос; защото тя не само че е най-голямата от тукашните реки, но и често се пълни от дъждовете и снега, въпреки че поради разделянето й на много потоци при устието, то е задръстено с тиня и трудно за влизане. Но с опит се предоляват и най-големите трудности.

6 В ранни времена, както казах,20 страната около Падос е била обитавана главно от келти. А най-големите келтски племена били боите, инсубрите и онези сенони, които веднъж с гезатите завладели територията на римляните при първото нападение. Вярно е, че тези две племена по-късно били напълно унищожени от римляните, но боите били просто прогонени от земите им. И след като се преселили в районите около Истър, живеели с тавриските и воювали с даките, докато не били унищожени цялото племе и така оставили земята си, която е част от Илирия на съседите си за пасища за овцете. Инсубрите обаче все още съществуват. Метрополия им е бил Медиоланион, който макар доскоро да е бил село, тъй като са живеели само в села, сега е забележителен град; намира се отвъд Падос и почти се допира до Алпите. Наблизо21 е Верона, също голям град, а по-малки от тях двата са Бриксия, Мантуа, Регион22 и Комон. Комон е бил скромно селище, но след като пострадал от разположените над него рети, Помпей Страбон, бащата на Помпей Велики заселил там римски колонисти; след това Гай Сципион добавил три хиляди колонисти; след него Божественият Цезар заселил още пет хиляди души, сред които най-изтъкнати били петстотинте елини; и на последните той не само дал граждански права, но ги записал в списъка на колонистите. Елините обаче не се задържали да живеят там, но поне дали името на селището; защото колонистите като цяло се нарекли “неокомити”, преведено (на латински) Новумкомум. Близо до това място е така нареченото езеро Лариос; захранва го река Адуа. След това реката се влива от езерото в Падос; началните й извори обаче са в планината Адула, откъдето извира и Ренос.

7 Тези градове, прочие, са разположени доста над блатистите райони; а близо до тях е Патавион, най-големият от всички градове в тази част на страната, и тъй като наскоро е получил ценз23 казват, че има петстотин души от конното съсловие и освен това в стари времена е изкарвал войска от сто и двадесет хиляди. А количествата произведени стоки, които Патавион изпраща на римския пазар, всякакви облекла и много други неща, показват колко добри граждани има и колко са вещи в занаятите. Разполага с воден път от морето по една река, която тече през блатата, на двеста и петдесет стадия от залива; заливът, както и реката се нарича Медоакос. Най-големият град сред блатата обаче е Равена, построен е изцяло от дърво24, прорязан е от реки и е осигурен със съобщителни пътища по мостове и с помощта на салове. По време на приливите градът поема не малка част от морето, тъй че цялата мръсотия се отмива от морската вода, както и от реките, и въздухът на града е чист. Мястото се е оказало толкова здравословно, че владетелите са се разпоредили там да се изхранват и обучават гладиаторите. Това наистина е едно от чудесата на Равена, а именно, че въздухът в едно блато е безвреден, подобно на Египетска Александрия, където лятно време езерото25 губи вредността си поради преливането на Нил и изчезването на застоялите води. Но също така чудо е поведението на (равенската) лоза; защото блатата я поддържат и дава бързо плод, и в големи количества, но умира след четири – пет години. Алтинон също е в блато, защото участъкът, който заема е подобен на този на Равена. Между тези два града е Бутрион, град подчинен на Равена и също така Спина, който макар сега да е малко селище, преди много време е бил прочут елински град. Във всеки случай в Делфи показват съкровищница26 на спинитите, и всичко останало от историята им показва, че някога са били господари на морето. Нещо повече, казват, че Спина някога е била разположена на морето, макар че сега е във вътрешността, на около деветдесет стадия от морето. Казват също, че Равена е била основана от тесалийците; но тъй като не могли да понасят безчинствата на тирените, доброволно приели при себе си някои омбрики,27 които все още държат града, а тесалийците са се върнали в отечеството си. Тези градове прочие са обкръжени от блата и се наводняват.

8 Но Опитергион, [Конк]ордия, Атрия, Викетия и други малки градове са по-малко обкръжени от блата, макар че са свързани с морето посредством малки водни пътища. Казват, че Атрия някога бил прочут град и че Адриатическият28 залив получил името си от него, само с малко разместване в произношението.29 Аквилея, която е най-близо до вътрешността на залива, е била основана от римляните като крепост срещу варварите, разположени над нея, и дотам търговските съдове пътуват навътре в сушата по река Натисо, на разстояние от над шестдесет стадия.30 Аквилея е била дадена за тържище на онези илирийски племена, които живеят близо до Истър31. Вторите товарят на коли и превозват през сушата морските продукти и вино в дървени делви,32 а също и зехтин, докато първите33 получават в замяна роби, добитък и кожи. Но Аквилея е извън границите на хенетите. Границите между двата народа е очертана от една река, която тече от Алпите34 и осигурява воден път през сушата на цели хиляда и двеста стадия до град Норея,35 близо до който Гней Карбон се сблъскал с кимбрите безрезултатно.36 В този район има места, които са с добро естествено разположение за отмиване на злато и има железни работилници. А в самата вътрешност на Адриатика37 има прочуто светилище на Диомед “Тимавос”; защото има залив и великолепна дъбрава, и седем извора с питейна вода, които се изливат в морето в една широка и дълбока река.38 Според Полибий всички извори освен един са соленоводни и нещо повече, местните наричат мястото извора и майката на морето. Но според Посидоний една река, Тимавос, тече от планините, пропада в бездна и след това, след като продължава под земята около сто и тридесет стадия, се появява на повърхността близо до морето.

9 Колкото до царстването на Диомед около това море, свидетелство за това са не само Островите на Диомед, но и разказите на дауниите и Аргос Хипион,39 които ще предам40, доколкото може да са исторически полезни. Но трябва да пропусна повечето митични или лъжливи неща, като например историите за Фаетон и за Хелиадите, превърнати в черни тополи край Еридан, която не съществува никъде на земята, макар да е казано за нея, че била близо до Падос,41 и за островите Електриди край Падос,42 и птиците токачки на тях; защото нито едно от тези неща не е в този район. Исторически факт е обаче, че хенетите отдават някои почести на Диомед, и все още му принасят в жертва бял кон, и все още може да се видят две свещени дъбрави, едната посветена на Аргоската Хера, а другата – на Етолийската Артемида. Но, разбира се, добавени са и някои митични неща:43 като това, че в тези свещени дъбрави дивите зверове ставали питомни и сърните ходят в едно стадо с вълци, и се оставят на хората да се приближат и да ги погалят, и че които ги гонят кучета, престават да ги гонят, щом потърсят убежище тук. И разправят, че един именит мъж, който се прочул с добротата си като плащал гаранция за хора и му се присмивали заради това, срещнал едни ловци, които хванали вълк в мрежите си. Казали му на шега, че ако даде гаранция за вълка и се съгласи да покрие всички щети, които вълкът ще направи, ще освободят вълка от мрежите си, а той се съгласил на предложението. А вълкът, след като го освободили, отвлякъл голямо стадо необяздени коне и ги отвел в чифлика на мъжа, който обичал да дава гаранции; и той, след като получил това благодеяние, не само жигосал всички кобили с вълк, но ги нарекъл “вълча порода”, кобили изключителни повече с бързината си, отколкото с хубост; а наследниците му не само запазили клеймото, но и името на породата, и създали обичай да не продават кобила на външни хора, за да остане истинската порода само в техния род, тъй като конете от тази порода станали прочути. Но в днешно време, както казах,44 упражняването на коневъдство напълно е изчезнало. След Тимавон идва крайбрежието на истриите до Пола, която принадлежи на Италия. Между Тимавон и Пола се намира укреплението Тергесте, на разстояние сто и осемдесет стадия от Аквилея. Пола е разположена на сърповиден залив с островчета и добри места за котва, и плодородна земя. Основан е в стари времена от колхите, пратени напред от Медея, но се провалили в начинанието си и така се осъдили на изгнание, “което гъркът би нарекъл града на изгнаниците”, както е казал Калимах, “а на техния език се нарекъл Полай”.45 И така, районите отвъд Падос се обитават от хенетите и народите, стигащи до Пола; а над хенетите – от карните, кеноманите, медоаките и инсубрите;46 от тези племена някои са били по-рано врагове на римляните, но кеноманите и хенетите са помагали на римляните в битките не само преди похода на Ханибал, когато са воювали срещу боите и инсубрите, но и след това.

10 А народите отсам Падос заемат цялата страна, която е обкръжена от Апенинските планини към Алпите, до Генуа и Сабата.47 По-голямата част е била заета от боите, лигийците, сеноните и гезатите; но след като боите били прогонени, а гезатите и сеноните унищожени,48 останали са само лигийските племена и римските колонии. Римляните обаче са се смесили с рода на омбриките и също така, по някои места, с тирените;49 защото тези две племена, преди големия възход на римляните били в спор помежду си за върховенство и тъй като ги е деляла само реката Тибър, можели лесно да я прехвърлят, за да воюват помежду си. И ако, както предполагам, един от двата народа тръгвал на военен поход срещу трети народ, другият от двата изпитвал заядливото желание да не пропусне и той да направи поход към същите места; и така, когато тирените изпращали войска сред варварите около Падос и имали успех, но заради обичта им към лукса бързо били прогонвани, то другият народ правел поход срещу онези, които са ги прогонили; и така по ред, спорейки за местата и двата народа правели поселничества, някои тиренски, а други омбрикски, повечето били омбрикски обаче, защото омбриките били по-близо. Но римляните, когато наложили властта си и започнали да пращат колонисти, помогнали да се съхранят и по-старите заселници. В днешно време, макар всички те да са римляни, въпреки това някои се наричат “омбри”, а някои “тирени”, както е и с хенетите, лигийците и инсубрите.

11 Има прочути градове и по поречието на Падос: Плакентия и Кремона, които са много близо един до друг и приблизително в центъра на страната, както и, между тях двата, Ариминон, Парма, Мутина и Бонония, стигнеш ли в Бонония си близо до Равена, и също така няколко малки градчета, пръснати между тези трите, които лежат на пътя50 за Рим, Анкара, Регион, Лепидон, Макри Кампи,51 където всяка година се устройват събори, Клатерна и Форум Корнелиум. а след това са Фавентия и Кесена, близо до река Сапис и Рубикон, където най-сетне си на границата на Ариминон.52 Ариминон е поселище на омбрите, тъй както и Равена, макар че и двата са приели римски колонисти. Ариминон има залив и река със същото име.53 От Плакентия до Ариминон разстоянието е хиляда и триста стадия. Отвъд Плакентия, към границите на земята на Котий, на разстояние тридесет и шест мили от Плакентия се намира град Тикинон, както и река със същото име54, която тече покрай него и се влива в Падос, и също така, на един път, който минава леко настрана, са Кластидион, Дертон55 и Акве Стациеле. Но правият път за Окелон56 минава покрай Падос и река Дуриас, по-голямата част от който е през дефилета, тъй като освен тях двете има да прехвърли още няколко реки, сред които е Друенция,57 на разстояние от около [сто и] шестдесет мили.58 И там59 започват Алпите и Келтика60. …61 Дертон е забележителен град и е разположен на пътя от Генуа за Плакентия, като е на четиристотин стадия от двата; и на този път е Акве Стациеле. За разстоянието от Плакентия до Ариминон вече говорих; има и воден път оттам по Падос до Равена, който отнема два дни и две нощи. Значителна част от Цизпадана също е била покрита с блата, през които Ханибал при настъплението си срещу Тирения преминал с големи трудности; но Скаурус62 пресушил равнините, като прокарал плавателни канали от Падос до Парма; защото близо до Плакентия в Падос се влива Требия, както и няколко други реки преди това и я правят изключително пълноводна. Същият този Скаурус е построил Емилиевия път, който минава през Пиза и Луна до Сабата и оттам през Дертон; има обаче и друг Емилиев път, който е наследил Фламиниевия. Защото Марк Лепид и Гай Фламиний са били заедно консули;63 и след като покорили лигийците, вторият построил Фламиниевия път64 от Рим през Тирения и Омбрика, до районите на Ариминон, а първият – продължаващият го, който стига до Бонония и оттам покрай подножията на Алпите, като по този начин заобикаля блатата до Аквилея. Границата на цялата тази страна, която наричаме Цизалпинска Келтика, сиреч границата между нея и останалата Италия, някога била определена от тази част на планините Апенини, която е отвъд Тирения и също от реката Есис, но по-късно от Рубикон; и двете реки се вливат в Адриатика.

12 Колкото до качествата на тези места, доказват го здравите им хора, големината на градовете им и тяхното богатство, като във всички тези отношения римляните в тази част на света надминават всичко друго в Италия. Защото не само обработваемата земя ражда плодове в големи количества и всякакви видове, но горите имат толкова много жълъди, че Рим се изхранва главно от стадата свине, които идват оттам. И урожаят от просо също е изключителен, тъй като почвата е добре напоявана; а просото е най-голямата защита срещу глада, тъй като издържа на всякакво неблагоприятно време и никога не може да се развали, дори всякакво друго зърно да е в недостиг. В тази страна също така има удивителни работилници за смола; а колкото до виното, изобилието му се вижда от питосите, защото дървените са по-големи от къщи; а изобилието на смола спомага за великолепното им намазване. Колкото до вълната, меката се произвежда в районите около Мутина и река Скултана, най-фината вълна от всички; грубата се произвежда в Лигистика и земята на инсубрите, с която се обличат повечето домакинства на италиотите; а средната в районите около Патавион, от която се правят скъпите килими и покривки, и всичко от този вид, което е вълнено от двете страни или само от едната. А колкото до рудниците, днес те не се разработват така сериозно, както преди, може би защото онези в земите на трансалпинските келти и Иберия са по-доходни;65 преди, обаче, са се разработвали сериозно, защото при Веркели също има златна мина; Веркели е село близо до Иктумули, също село, и двете са близо до Плакентия. Толкова за описанието на първата част на Италия.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към книга четвърта

Към глава втора от книга пета

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 10:20 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 5 – 1  
Tags:
%d bloggers like this: