Страбон, География – кн. 5 – 2

Втора глава

1 Нека да наречем втората част тази Лигистика66, която е в самите Апенини, между Келтика, която току що описах и Тирения. В нея няма нищо достойно за подробно описание, освен че хората живеят само в села и орат и копаят груба земя, или по-скоро вадят камъни, както казва Посидоний. [Но в страната живеят здрави мъже, войската от нея е голяма и с много конница, и сенатът събира налог]. Третата част е съседна на втората, сиреч земята на тирените, които владеят равнините, достигащи чак до река Тибър и чиято страна се мие от източната страна, като цяло, от реката до устието й, а от другата страна – от Тиренско и Сардинско море. А Тибър тече от Апенините и се захранва от много реки; защото част от руслото й минава през самата Тирения и след това течението й отделя от Тирения първо Омбрика,67 след това земята на сабините и също тъй онази част от земята на латините, която е близо до Рим и продължава до морското крайбрежие. Тези трите се простират приблизително успоредно на реката и Тирения на ширина и една до друга по дължина; и достигат до онези части на Апенините, които се доближават до Адриатика, в следния ред: Първо Омбрика, после, след Омбрика – земята на сабините и последни са латините, като всички започват при реката. Земята на латините се простира между морското крайбрежие от Остия до град Синуеса и земята на сабините, [Остия е пристанищният град на римския флот, пристанището, в което Тибър се влива, след като мине през Рим], макар по дължина да се простира до Кампания и планините на самнитите. А страната на сабините лежи между тази на латините и тази на омбриките, макар че също продължава до планините на самнитите, или по-точно достига до онази част на Апенините, която е земя на вестините, пелигните и марсите.68 А земята на омбриките е между тази на сабините и Тирения, макар да продължава до планините чак до Ариминон и Равена. А Тирения започва при своето море69 и Тибър, и свършва в самото подножие на онези планини, които я ограничават от Лигистика и Адриатика. Отделните части обаче ще опиша подробно, като започна със самите тирени.

2 Тирените, прочие, са наричани от римляните етруски и туски. Елините обаче, както казват, ги нарекли така на Тирен, сина на Атис, който изпратил тук заселници от Лидия. По време на глад и неурожай Атис, един от потомците на Херакъл и Омфала, тъй като имал само две деца, след хвърляне на жребий задържал едното, Лид, след което събрал повечето от народа си с другия син, Тирен, и ги отпратил. И когато Тирен дошъл, той не само нарекъл страната Тирения на себе си, но назначил за основател Таркон и основал дванадесет града; на него е наречен градът Тарквиния70 и заради мъдростта му още от дете съчинителите на митове казват, че бил роден със сива коса. Отначало тирените, тъй като се подчинявали на волята само на един владетел били много силни, но по-късно, логично е да се предположи, обединеното им управление се раздробило и след като били подложени на жестокостта на съседите си, се разпаднали на отделни градове; защото иначе нямаше да се откажат от такава благословена земя и да се отдадат на пиратство, бродейки на отделни групи по открито море. Всъщност винаги, когато са действали в съгласие, те са могли не само да се защитават срещу онези, които са ги нападали, но и те на свой ред да нападат и да предприемат дълги походи. Но след основаването на Рим дошъл Демарат, като довел със себе си народ от Коринт; и след като бил приет от тарквинитите,71 оженил се за местна жена и му се родил Лукумон. И след като той се сприятелил с Анкус Марций, царя на римляните, направили го цар72 и променил името си на Луций Тарквиний Приск. Все едно, той също украсил Тирения, както и баща му преди него, бащата с помощта на многото занаятчии, дошли с него от отечеството, а синът с придобивките от Рим. Казват, че триумфалната и консулска украса, с една дума на всички владетели, била пренесена в Рим от тарквиниите,73 а също и фасците, брадвите, тръбите, жертвените ритуали, гаданията и цялата обществена музика в Рим. Този Тарквиний бил бащата на втория Тарквиний, “Горди”, който бил последният цар и бил изгнан.74 Порсинас, царят на Клузион,75 тиренски град, се наел да го върне на трона с военна сила, но не успял, макар да сложил край на омразата към него и си заминал като приятел, с почест и големи дарове.

3 Толкова за блясъка на тирените. Но заслужава да се изтъкнат и делата на кайретаните…76 те са победили в сражение онези галати, които са завладели Рим,77 като ги нападнали докато били в земята на сабините на връщане и също така отнели като плячка от галатите, въпреки волята им онова, което римляните доброволно им дали; освен това спасили всички, които избягали от Рим, за да потърсят убежище при тях, както и безсмъртния огън и жриците на Хестия. Римляните впрочем, поради лошите управници, които градът е имал по това време, изглежда не са запомнили с достатъчна благодарност благодеянието на кайретаните, защото макар да са им дали право на гражданство, не са ги включили в гражданските регистри идори прехвърляли всички, които нямат равни права78 в “кайретанските списъци”.79 Сред елините обаче, градът се радвал на висока почит заради тяхната храброст и справедливост; защото не само се въздържали от пиратство, макар и да разполагали с голяма сила, но и пратили на Пито80 така нареченото съкровище81 на агиалеите; защото днешната Кайрея82 преди се е наричала Агила и казват, че била основана от пеласгите, дошли от Тесалия. Но когато лидийците, променили името си на тирени тръгнали на война срещу агиалеите, един от тях се доближил до крепостната стена и попитал какво е името на града, и когато един от тесалийците на стената вместо да отговори на въпроса го поздравил с “хайре”,83 тирените приели знамението и след като превзели града, го нарекли така. Но градът, някога толкова блестящ и прочут, днес пази само следи от предишния си блясък, а горещите извори наблизо, които се наричат Кайретана,84 са с повече население от него, заради хората, които ги посещават за лечение.85

4 Колкото до пеласгите, почти всички са съгласни, че някакво древно племе с това име се е разпространило из цяла Елада и най-вече сред етолийците из Тесалия. А Ефор казва, че по негово мнение, тъй като първоначално са били аркадци, избрали са военния живот и че след като обърнали много племена към същия начин на живот, наложили името си над всички тях и така си спечелили голяма слава не само сред елините, но и сред всички други народи, където се случело86 да отидат. Например били са заселници и в Крит, според Омир; прочие, Одисей казва на Пенелопа: “Смес от различни езици се чува.87 Тук племе ахейци, етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци, три колена от дорийци и племе свещено пеласги.” (Од. XIX. 175). И Тесалия е наричана “Пеласгийския Аргос”, тази част от нея, която лежи между устията на реката Пеней и Термопилите, до планинската земя на Пинд, поради това, че пеласгите са разширили своите владения над тези места. Освен това Додонският Зевс е бил наречен от самия поет “пеласгийски”: “Зевсе додонски, царю пеласгийски” (Ил. XVI. 233). И мнозина са нарекли и племената на Епир “пеласгийски”, защото според тях пеласгите са разширили владението си чак до там. И освен това, тъй като много герои са се наричали “Пеласги” по име, хората в по-късни времена от тези герои наложили името над много племена; например, наричали за остров Лесбос “Пеласгия”, а Омир е нарекъл “пеласги” хората, които били съседи на живеещите в Троада киликийци: “И Хипотой поведе племената на воюващите с копия пеласги, пеласгите, що обитаваха тучна Лариса.”88 Но изворъта на Ефор за твърдението му, че този народ е произлязъл от Аркадия е Хезиод; защото Хезиод казва: “И синове се родиха на богоподобния Ликаон, чийто баща на свой ред беше Пеласг.” И Есхил в своите “Молителки”89 или “Данайските жени”90 казва, че родът на пеласгите произлязъл в онзи Аргос, който е около Микена.91 И Пелопонес също така според Ефор е бил наричан “Пеласгия”.92 А и Еврипид в своя “Архелай”93 казва: “Данай, бащата на петдесет дъщери, щом дойде в Аргос94, се засели в града на Инах95, и наложи над цяла Елада закон всички, дотук наричани пеласги да се зоват данайци.” А според Антиклид те първи са се заселили в районите около Лемнос и Имброс, и че някои от тях отплавали в Италия с Тирен, сина на Атис. А и съставителите96 на истории за земята на Атида97 дават описания на пеласгите, бидейки убедени, че първоначално са били и в Атина,98 макар че хората в Атика наричат пеласгите “пеларги”,99 добавят съставителите, тъй като били скитници и също като птиците спирали там, където случайността ги отведе.100

5 Най-голямата дължина на Тирения, крайбрежието от Луна до Остия, е около две хиляди и петстотин стадия, а ширината й, сиреч ширината близо до планините101 е по-малко от половината на дължината. От Луна до Пиза е повече от четиристотин стадия; а оттам до Волатере – двеста и осемдесет. Оттук до Полпонион са двеста и седемдесет; а от Полпонион до Коса102 – близо осемстотин, въпреки че според някои е шестстотин. Полибий обаче твърди, че цялата сума на стадиите103 е не повече от хиляда триста и тридесет.104 От тях, да вземем първо Луна; тя е град и също е на залив, а елините наричат града, както и залива, “Залива на Селена”.105 Градът всъщност не е голям, но заливът му е много голям и красив, тъй като включва няколко залива, всички дълбоки до самия бряг, точно такова място, които естествено би се превърнало в морска база за хора, които от толкова дълго време са били господари на морето. И заливът отвсякъде е затворин от високи планини, от които се вижда откритото море, както и Сардо106 и голяма ивица от брега в двете посоки. А мраморните кариери,107 както бял, така и пъстър, синкаво сив мрамор са толкова многобройни и с такова качество, че от него правят монолитни плочи и колони, тъй че материалът за повечето превъзходни творби на изкуството108 в Рим и останалите градове се осигурява оттам;109 при това камъкът лесно се изнася, тъй като кариерите са над морето и близо до него, и тъй като Тибър на свой ред поема товара от морето и го откарва до Рим. И дървеният материал за постройките, в греди, които са много прави и много дълги, в по-голямата си част се осигурява от Тирения, след като по реката лесно може да се докара направо от планините. [До планините над Луна има град Лука.] А между Луна110 и Пиза е Макрас,111 който мнозина историци са използвали като граница между Тирения и Лигистика.112 А колкото до Пиза, тя е била основана от пизатите, които живеели в Пелопонес и направили похода към Илион с Нестор, а на връщане се отклонили – някои към Метапонт, а други към земята на Пиза, макар всички да ги наричали “пилии”. Пиза е разположена между и при самото сливане на две реки, Арнос и Аусар, от които първата извира от Аретион, с голямо количество вода, не в един поток, а разделена на три потока, а втората – от планините Апенини; като се слеят в едно русло, те вдигат нивото си толкова високо заради взаимната съпротива, че двама души, застанали на отсрещните брегове дори не могат да се видят, и оттам пътуванията навътре от морето са трудни; дължината на плавателния курс е около двадесет стадия. И разказват следната приказка: когато тези реки за първи път потекли от планините и руслата им били възпрепятствани от местните хора от страх, че ще се съединят в един поток и ще наводнят земята, реките обещали да не я наводняват и си пазят обещанието. Пиза има славата, че е бил процъфтяващ град в миналото, а и сега е прочут заради плодородието на земята си, каменните кариери и дървото за корабостроене; в древни времена те се възползвали от този материал заради опасностите по море, защото били по-войнствени от тирените, а и бойният им дух се обострял от лигийците, лоши съседи, живеещи на фланга им, но в днешни дни този материал се използва за сгради в Рим, а също и за вили, след като някои хора си вдигат палати като персийските.

6 Колкото до волатераните, тяхната земя се мие от морето, а поселището им е в едно дълбоко дефиле; в дефилето има един висок хълм, който е стръмен от всички страни и с плоско било, и на този хълм са разположени градските стени. Изкачването от основата до билото е петнадесет стадия, стръмно непрекъснато е и е много трудно. Там някои от тирените и от изгнаните от Сула се събрали; и след като попълнили четири тагми войска,113 издържали двугодишна обсада и дори тогава се оттеглили от мястото едва след като се сключило примирие. А Поплонион е разположен на висок нос, който рязко се спуска в морето и образува полуостров; той също е удържал обсада приблизително по същото време. Макар градчето да е напълно запустяло, освен храмовете и няколкото околни поселища, пристанищното градче, което разполага с малък залив и два кея в подножието на височината е по-добре заселено; и по мое мнение това е единственият от древните тиренски градове, който е бил разположен на самото море; а обяснението ми е в липсата на заливи в тази земя – точно за това основателите им трябва да са отбягвали изобщо морето или е трябвало да вдигат защити към морето, за да не бъдат изложени като готова плячка за всеки, който би тръгнал да плава срещу тях. А под носа има място за наблюдаване на рибата тунец. И ако гледа човек от града може да види, макар и отдалече и с усилие остров Сардо, а по-близо острова на Кюрнос114, на около шестдесет стадия от Сардо и много по-добре от тези двата – остров Айталия;115 Айталия е по-близо до континента, след като е само на около триста стадия, и на същото отстояние от Кюрнос. Това място е най-добрата отправна точка за тръгване към гореспоменатите острови. Аз лично ги видях, като се качих до Поплонион, както и едни мини в околността, които са изчерпани. И също така видях хората, които обработват желязото, докарвано от Айталия; защото не може да се докара напълно отлято116 с нагряване в пещите на острова; и се докарва веднага от мините на континента.117 Другото забележително нещо за острова е, че изкопите в мините след влеме отново се запълват,118 както казват, че било със скалните пластове в Родос, с мраморната скала в Парос и, според Клейтарх, с каменната сол в Индия.119 И Ератостен не е прав, когато казва, че нито Кюрнос, нито Сардо могат да се видят от континента, нито Артемидор, когато твърди, че двата острова са в открито море на хиляда и двеста стадия; защото дори да предположим, че ще са видими за някои хора, нямаше да мога да ги видя поне аз, или най-малкото нямаше да могат да се виждят толкова ясно, и особено Кюрнос. И при Айталия има един Пристан на Аргос,120 от кораба “Арго”, както разправят; защото според легендата, когато Язон отплавал да търси обиталището на Кирка, тъй като Медея пожелала да види богинята,121 той доплвал до този пристан; и нещо повече, тъй като стърготините, които аргонавтите правели се вкаменили, камъчетата по брега и до ден днешен си оставали пъстроцветни. Прочие, подобни приказни неща доказват онова, което бях казал преди: че Омир не е съчинявал всичко сам, а след като е слушал много такива истории непрекъснато, пожелал е и сам да добави към тях, като удължи разстоянията и направи местата по-далечни; и че както е поставил местата на подвизите на своя Одисей навън в океана, така е хвърлил местоположението на своя Язон тук, защото по времето на Язон наистина е имало такива странствания, както и по времето на Одисей, и на Менелай.122 Толкова за остров Айталия.

7 Но Кюрнос се нарича от римляните Корсика. Той осигурява толкова оскъден поминък, след като е не само каменист, но и в по-голямата си част, напълно недостъпен, че хората, които обитават планините му и живеят от разбойничество, са по-диви и от диви зверове. Впрочем, всеки път, когато римските стратези са правили набези, нападайки внезапно укрепленията им, и са отвеждали много от тях като роби, човек може да види в Рим и да се удиви в каква степен характерът на дивите и стадните животни се проявява у тях; защото те или не могат да издържат на пленничеството, или ако продължат да живеят до такава степен дразнят със своята апатия и безчувственост купувачите, че дори да са ги купили за нищожна сума, се разкайват. Но все пак, на острова има някои обитаеми места и градчета, като Блесинон, Харакс, Ениконие и Вапанес.123 Дължината на острова, според хорографа,124 е сто и шестдесет мили, а ширината – седемдесет; но дължината на Сардо (Сардиния) е двеста и двадесет, а ширината деветдесет и осем. Според други обаче, обиколката на Кюрнос е около три хиляди125 и двеста стадия, а на Сардо стига до четири хиляди. По-голямата част от земята му е скалиста и неспокойна, макар че много от него има почва, благословена с всякакви продукти, особено със зърно. Градове има няколко, но само Каралис и Сулхи са известни. Но великолепието на местата е помрачено от един сериозен недостатък, защото лятно време островът е нездравословен, особено в плодородните райони; а точно тези райони непрекъснато са опустошавани от планинците, които сега се наричат диагесби126, а в по-ранни времена названието им е било йолаи; казват, че Йолай дошъл тук, като довел със себе си някои от децата на Херакъл и заживял с варварите, кито държали острова, които били тирени. По-късно финикийците от Картаген наложили господството си над тях и с тях водели война срещу римляните; но след поражението на финикийците всичко станало подчинено на римляните. Има четири племена планинци, паратите, соситаните, баларите и аконитите, и живеят в пещери; но и да държат малко земя, която е годна за сеене, не я обработват грижливо, а грабят земите на селяните, не само селяните на острова, но и плават срещу хората на отсрещния бряг, особено срещу пизатите. Вонечалниците, изпращани на острова понякога ги въспират, но понякога се отказват, когато е неизгодно продължително време да поддържат лагер в нездравословни места и единственото, което им остава е да прилагат хитрости; така, след като са наблюдавали един определен обичай на варварите, които се събират след нападения на общо веселие, продължаващо по няколко дни, нападат ги в това време и надвиват мнозина от тях. Освен това Сардо произвежда овни, на които им расте козина вместо вълна; наричат ги “мусмони”127 и с техните кожи хората там си правят ризници. Също така използват малък кожен щит и къс меч.

8 Островите може да се видят съвсем ясно от всяка част на страната между Полпонион и Пиза; те са издължени и приблизително успоредни и трите, и сочат на юг към Либия; Айталия обаче отстъпва значително на другите по големина. Също така, най-късият преход до Сардо от Либия, според хорографа, е триста мили.128 След Поплонион идва Коса, град малко над морето; сиреч има един висок хълм на носа на залив и поселището е на този хълм; а под него лежи Залива на Херакъл и наблизо има лагуна, и по носа над залива – наблюдателница за тунец; защото по крайбрежието рибата тунец следва не само жълъдите, но и пурпурната риба,129 започвайки своя курс от външното море и стигайки чак до Сицилия.130 Докато плава покрай брега от Коса до Остия, човек стига до няколко малки градчета: Грависки, Пирги, Алсион и Фрегена. До Грависки, прочие, разстоянието е триста стадия; а в интервала има едно място, наречено Регисовила. Разказват, че това някога било дворецът на Малеос Пеласгиеца, за когото се твърди, че макар да имал власт над упоменатите места заедно с пеласгите, които му помогнали да ги посели, след това заминал за Атина. И това е същия род, към който принадлежат хората, които днес владеят Агила.131 А от Грависки до Пирги разстоянието е малко по-малко от сто и осемдесет стадия; той е пристанищният град на Кайретаните, на тридесет стадия оттам. И Пирги има храм на Ейлетюя,132 основан от пеласгите; някога е бил богат, но е бил ограбен от Дионисий, тирания на сицилийците по време на неговата експедиция към Кюрнос. А от Пирги до Остия разстоянието е двеста и шестдесет стадия; и в този интервал за Алсион и Фрегена. Толкова за крайбрежната линия на Тирения.

9 Във вътрешността има и други градове, освен вече споменатите: Аретион, Перузия, Волсинии и Сутрион; а освен тях, и много малки градчета – Блера, Ферентинон, Фалерии, Фалискон, Непета, Статония и още някои; някои от тях са основани в стари времена, докато други са римски колонии или са покорени, както е с Веии,133 който често е воювал с тях и както са покорили Фидене.134 Някои обаче наричат Фалериите не “тирени”,135 а “фалиски”, особено племе; други пък наричат Фалискон град със свой особен език; а трети под Фалискон имат предвид Еквуфалискон,136 който е разположен на Фламиниевия път между Окрикли и Рим.137 Под планината Соракте се намира град Ферония, с името на някаква местна богиня, която околните народи много почитат; на това място е свещеният й участък и има забележителни церемонии, защото обсебените от тази богиня вървят с боси крака през голяма купчина жарава и пепел без да пострадат;138 и много хора се събират по едно и също време, не само за да присъстват на празничния сбор, който се провежда всяка година, но и за да видят споменатата гледка. Но Аретион, който е близо до планините, е най-далече във вътрешността; отстои от Рим на хиляда и двеста стадия, докато Клузион е само на осемстотин; а Перузия е близо до тях двата. Езерата също допринасят за благосъстоянието на страната (Тирения), тъй като са големи и многобройни; защото са плавателни и осигурявт храна за много риба и различни блатни птици; папур, папирус и пухкава тръстика в големи количества се пренася от реките до Рим, реки, които се отпращат от езерата чак до Тибър; и сред тях са Киминийското езеро,139 езерото близо до Волсинии,140 езерото до Клузион,141 и езерото, което е най-близо до Рим и морето – езеро Сабата.142 А езерото, което е най-отдалечено и близо до Аретион, е Трасумена,143 близо до което се намира проходът, през който армия от Келтика е нахлула в Тирения,144 същия, който е използвал Ханибал;145 те обаче са два, този и прохода към Ариминон през Омбрика. Този към Ариминон е по-добър, тъй като планините тук са значително по-ниски; и все пак, тъй като дефилетата по този проход се пазели грижливо, Ханибал бил принуден да избере по-трудния проход, но въпреки това наложил контрол над него, след като надвил Фламиний в много битки. Освен това в Тирения има изобилие от горещи извори и поради това, че са близо до Рим, имат население не по-малко от това при изворите в Баи, които са най-прочутите от всички.146

10 Покрай Тирения, в частта на изток се простира Омбрика;147 започва от Апенините и продължава още по-нататък, чак до Адриатика; защото омбриките започват именно при Равена148 и заемат околната територия, както и, по ред по-натам Сарсина, Ариминон, Сена и Маринон.149 Тук също е реката Айсис и планината Кинголон, и Сентинон, и река Метаурос, и Храма на Тюхе (Фортуна).150 Всъщност, близо до тези места в старо време е минавала границата между Италия и Келтика, имам предвид границата в частта до Адриатическо море, макар тя често да е била променяна от владетелите; във всеки случай, първоначално са направили за граница река Айсис, а след това Рубикон.151 Айсис е между Анкона и Сена, Рубикон е между Ариминон и Равена, и двете се изливат в Адриатика. Днес обаче, след като цялата страна до Алпите е определена за Италия, трябва да изоставим тези граници, но все пак да се съгласим, както се приема от всички, че същинска Омбрика се простира чак до Равена; защото Равена е населена от тези хора. Оттам до Ариминон казват, че разстоянието е около триста стадия; а ако пътувате от Ариминон към Рим по Фламиниевия път през Омбрика, цялото пътуване до Орикли и р. Тибър е хиляда триста и петдесет стадия. Това, прочие е дължината до Омбрика, но ширината е нееднаква. Градовете от тази страна на Апенините, които заслужават да се упоменат, са: първо на самия Фламиниев път, Окрикли, близо до Тибър и Ларолон,152 и Нарна,153 през която тече река Нар (влива се в Тибър малко над Орикли и е плавателна, макар и само за малки лодки); след това Карсули154 и Мевания, покрай които тече Тенеас (тя също превозва продуктите на равнината до Тибър на много малки лодки; има и други селища, пълни с население по-скоро заради самия Път, отколкото поради политическа уредба; това са Форум Фламиниум, Никерия, където се правят дървени съдове, и Форум Семпрониум. След това, вдясон от Пътя на път от Окрикли до Ариминун е Интерамна, Сполетион, Аесион и Камертес155 в самите планини, очертаващи границата на Пикентине;156 а от другата страна на пътя са Америя, Тудер, добре укрепен град, Хиспелон и Игувион, като последният е разположен близо до проходите, водещи през планината. Като цяло Омбрика е благословена с плодородие, въпреки че е малко планинска и храни населението си повече с лимец, отколкото с жито. Планинска е и Сабине, която идва след Омбрика и е разположена редом до нея, както и Омбрика е разположена редом до Тирения; след това всички части на латинската земя, които са близки до по-горните и до Апенините, са доста скалисти. Тези две племена, прочие157 започват при Тибър и Тирения и се простират до отсечката от Апенините близо до Адриатика, която се отдръпва леко към вътрешността,158 въпреки че Омбрика продължава отвъд планината, както казах,159 чак до (Адриатическо) море. Толкова за омбриките.