Страбон, География – кн. 5 – 3

Трета глава

1 (Земята на) сабините е тясна, но по дължина достига до хиляда стадия от Тибър и градчето Номентон до земята на вестините. Имат малко градове и те са западнали заради продължителни войни. Това Амитернон и Реате, близо до който е селото Интерокрея и студените извори на Котилие,160 където хората лекуват болестите си161 не само като пият от изворите, но и като седят в тях. Форули162 също е на сабините, скалисто възвишение с естествено разположение по-скоро за бунтове, отколкото за обитаване. Колкото до Курис, сега той е малко село, но някога е бил важен град, защото е бил родното място на двама римски царе, Тит Таций и Нума Помпилий; оттам е титлата “курити”,163 с която публичните оратори се обръщат към римляните. Требула, Еретон и други такива селища могат да бъдат считани по-скоро за села, отколкото за градове. Като цяло, земята на сабините е изключително добре засадена с маслина и лоза, и също така ражда жълъди в големи количества; важна е също така с домашния си добитък от всякакви видове; а особено прочути са реатската порода мулета. Д една дума, Италия като цяло е изключително добра хранилница на млади животни и на плодове, макар че в различните части различните видове са на първо място. Сабините не само са много древен народ, но и са автохтонни обитатели, и пикентините и самнитите са изселници на сабините,164 а левканите са от самнитите165 и бретите166 от левканите.167 И древните им нрави може да се приемат като доказателство за тяхната храброст и за онези великолепни качества, които са им позволили да се опазят до днешно време.168 Историкът Фабий казва, че римляните осъзнали за първи път тяхното богатство, когато наложили господството си над това племе. Колкото до пътищата, построени през тяхната земя, това е не само Виа Салария, макар че той не стига далече, но и Вия Номентана, който се съединява с него при Еретон169, село в земята на сабините, разположено отвъд Тибър, макар да започва над същата порта, Порта Колина.170

2 След това е Латине (земята на латините), в която е разположен градът на римляните, макар че днес тя обхваща и много градове, които първоначално не са били част от Латине. Защото еките,171 волските, ерниките и също аборигините (обитателите на Лациум преди идването на троянците на Еней, б. пр.), които са живели в самия Рим, рутулите, които са държали стара Ардеа и други групи, по-големи или по-малки, които са живеели по онова време близо до римляните, всички те са съществували, когато за първи път е бил основан градът; и някои от тези групи, тъй като не били включени в едно общо племе, им се е позволявало да живеят автономно в отделни села. Казват, че Еней с баща си Анхиз и сина си Асканий, след като спрели при Лаурентон, който бил на брега близо до Остия и Тибър, основал град малко над морето, на около двадесет и четири стадия от него; и Латин, царят на аборигините, който живеел там, където сега е Рим, ги посетил и използвал Еней и хората му за свои съюзници срещу съседните рутули, обитавали Ардеа [разстоянието Ардеа до Рим е сто и шестдесет стадия] и след победата си основал наблизо град, като го нарекъл на дъщеря си Лавиния; а когато рутулите отново започнали битка Латин паднал, но Еней удържал победа, станал цар и нарекъл поданиците си “латини” по него; а след смъртта на Еней и баща му Анхиз, Асканий основал Алба в планината Албанос, която е на същото разстояние от Рим, както и Ардеа. Тук римляните заедно с латините поднесли жертвоприношение на Зевс, общото събрание на управителите им; и събранието избрало един от младите благородници за градоначалник по време на жертвоприношенията. Но историите за Амолиос172 и неговия брат Нумитор се поставят четиристотин години по-късно, истории отчасти приказни, но отчасти близо до истината. Първо, двамата братя наследили властта над Алба, която достигала чак до Тибър, от потомците на Асканий; но Амолий, по-младият, избутал по-големия и управлявал сам; но тъй като Нумитор имал син и дъщеря, Амолий коварно убил сина по време на лов, а дъщерята, за да остане бездетна направил жрица на Хестия, заради девствеността; казвала се Рея Силвия. След това, като разбрал, че е обезчестена, тъй като родила двама синове близнаци, вместо да я убие само я затворил, от благоразположение към своя брат, а близнаците оставил на открито на бреговете на Тибър според един древен обичай. Според мита обаче, момчетата били заченати от Арес, а след като би оставени, хората видели, че ги кърми вълчица; но Фаустулус, един от свинарите наблизо ги прибрал и ги отгледал [но трябва да предположим, че този, който ги е отгледал, е бил някой влиятелен човек поданик на Амолий], и нарекъл едното Ромул, а другото Ромус;173 а щом достигнали пълнолетие, те нападнали Амолий и синовете му, победили ги, върнали управлението на Нумитор, след което се върнали у дома и основали Рим, на място, което било удобно повече по необходимост, отколкото по избор;174 нито било естествено укрепено, нито разполагало с достатъчно земя наоколо, за да се издържа град,175 нито пък с хора, които да се заселят с тях; защото живеещите наоколо предпочитали да живеят сами, въпреки че земите им почти се допирали до стените на основавания град, нито дори да обръщат внимание на самите албани. А е имало и Коатия, и Антемни и Фидени, и Лабикон, и други подобни, по онова време градчета, но сега само села или имения на частни граждани – всички на разстояние от Рим на около тридесет стадия или малко повече. Във всеки случай, между петия и шестия от камъните, означавищи милите от Рим има едно място, наречено Фести и там е обозначена границата на някогашната територия на Рим; и там хиеромнемоните176 изпълняват свещенодействия, наречени Амбарвия177 в един и същи ден, както и на няколко други места, като на граници. И тъй, по време на основаването на града възникнал раздор и Ромос (Рем) бил убит.178 След основаването, Ромул събрал разнородна тълпа, като определил за убежище един свещен участък между Аркс и Капитол,179 и обявил за граждани всички съседи, които потърсили там спасение. Но тъй като не могъл да осигури правото на брак помежду им, обявил конно състезание в чест на Посейдон, ритуал, който се изпълнява и до днес. И когато се събрали много хора, но най-вече сабини, приканил всички, които си търсели жени да похитят дошлите на надбягването девици. Тит Таций, царят на куритите, се отказал да отмъсти180 за насилието с оръжие, заради приятелството с Ромул и общата власт. Но Таций бил убит коварно в Лавинион и след това Ромул, със съгласието на куритите, управлявал сам. След Ромул трона наследил Нума Помпилий, съгражданин на Таций, като го получил от поданиците си по техен избор. Това е най-достоверната история за основаването на града.

3 Но има и друга, по-стара и по-митична, в която ни се казва, че Рим е бил аркадска колония и е основан от Евандър. Когато Херакъл карал кравите на Герион, Евандър му оказал гостоприемство. А след като Евандър научил от майка си Никострате [тя била опитна в прорицателството], че на Херакъл е отредено да стане бог, след като извърши подвизите си, той не само казал това на Херакъл, но също така му посветил свещен участък и му поднесъл жертва по елински обичай, което все още се спазва в чест на Херакъл. И дори самият Целий,181 изтъква като доказателство, че Рим е основан от елини това, че наследените жертвоприношения на Херакъл са по елински обичай. И римляните отдават почит и на майката на Евандър, като я смятат за една от нимфите, макар че името й е променено на Карментис.182

4 Прочие, латините първоначално били малобройни и повечето не обръщали внимание на римляните; но по-късно, наплашени от силата на Ромул и царете след него, всички станали техни поданици. А след отблъсването на еквите,183 на волските и на херниките, и преди това на рутулите и аборигините, (и освен тях на някои реки,184 аргириски185 и преферни),186 цялата земя, принадлежала на тези племена била наречена Латине (Лациум). Поментинската равнина, на границата латините и град Апиола, който бил унищожен от Тарквиний Приск, принадлежали на волските. Еквите са най-близките съседи на куритите; техните градове също били опустошени от Тарквиний Приск. А неговият син завладял Суеса, метрополията на волските. Херниките живеели близо до Ланувион, Алба и самия Рим; Ариция, Телене и Антион също не били далече. Албаните в началото живеели в съгласие с римляните, тъй като говорели същия език и били латини; и макар да живеели разделено и да се управлявали от отделни царе, все пак имали право не само на бракове помежду си, но и заедно правели жертвоприношения, в Алба, и имали и други общи политически права; по-късно обаче между тях избухнала война, заради която цяла Алба била унищожена освен храма и албаните били причислени за римски граждани. Колкото до другите съседни градове, някои от тях също били унищожени, а други уницени заради неподчинението им, докато трети станали още по-силни от преди, заради верността им. По настоящем морското крайбрежие се нарича Лациум от Остия до Синуеса, но в по-ранни времена крайбрежието на Лациум стигало едва до Киркеон. Освен това в по-стари времена Лациум не включвал много от вътрешността, но по-късно се разширил чак до Кампания и до самнитите, пелигните и други народи, обитаващи Апенините.

5 Цялата земя (на Лациум) е благословена с плодородие и произвежда всичко, освен няколко района по крайбрежието, които са блатисти и с нездравословен климат, като този на ардеатите, местата между Антион и Ланувион до Поментинската равнина и някои райони в територията на Сетия и земята около Тарацина и Киркеон, или местата, които са може би планински и каменисти; но дори и те не са съвсем необработваеми или безполезни, а предлагат богати пасища, дървен материал и някои плодни растения, които виреят в блатиста или камениста земя; в Кекубската равнина, макар да е блатиста, вирее лозата, която дава най-хубавото вино, сиреч дървесната лоза.187 Градовете на латините по крайбрежието са: първо Остия, която е без залив заради наносите от Тибър, тъй като реката се подхранва от многобройни притоци. Макар закотвянето на корабите далече от брега в приливното вълнение да крие опасности, все пак изгодата се налага; изобилието на помощни съдове, които поемат товарите и докарват товари прави възможно корабите бързо да отплават, преди да са достигнали до реката или пък, след като са отчасти облекчени от товарите си, да навлязат в Тибър и да плават чак до Рим, сто и деветдесет стадия. Остия е основана от Ангус Марций. Такъв прочие е градът. След него е Антион, също без залив. Разположен е върху скални масиви и отстои на около двеста и шестдесет стадия от Остия. По настоящем Антион е даден на владетелите за почивка и отдих след държавните тегоби, когато имат възможност и заради това, за пребиваването им там в града са построени много скъпи резиденции; но в по-ранни времена хората на Антион разполагали с кораби и участвали в пиратските набези на тирените, макар вече да били поданици на римляните. Поради което и Александър в по-ранни времена, и Деметрий188 по-късно, когато върнал на римляните пиратите, които заловил, казал, че макар да прави на римляните благодеянието с връщането на пленниците залази родството между тях и елините, не смята, че е редно да бъдат пращани мъже на разбойнически банди в морето в същото време, когато имат власт над цяла Италия или да строят във Форума си храм на Диоскурите и да почитат тях, които всички наричат Спасители, и в същото време да пращат в Елада хора, които плячкосват родната земя на Диоскурите. И римляните прекратили тази практика. По средата между тези два града е Лавинион, който има храм на Афродита, общ за всички латини, макар че за него се грижат ардеатите с помощта на храмови служители. След това е Лаурентон. А след тези градове е Ардеа, поселничество на рутулите, на седемдесет стадия навътре в сушата от морето. Близо до Ардеа също има храм на Афродита, където летините провеждат религиозни празненства. Но местата били опустошени от самнитите; и макар да са останали само следи от градове, тези следи са прочути заради отсядането на Еней там и защото тези свещени ритуали, казват, били предадени в онези времена.

6 След Антион, на разстояние от двеста и деветдесет стадия идва Киркеон, планина наподобяваща остров, тъй като е обкръжена от море и блата. Освен това казват, че Киркеон изобилства с корени, навярно защото я свързват с мита за Кирка. Има един малък град, храм на Кирка и олтар на Атина, и там хората ти показват някаква фиала, която според тях била на Одисей. Между Антион и Киркеон и река Сторас и също тъй, близо до нея – място за закотвяне. След това идва една крайбрежна ивица, изложена на югозападния вятър, без никакъв заслон освен един малък залив близо до самия Киркеон. Отвъд този бряг, във вътрешността е Поментинската равнина. Съседната й земя първоначално е била обитавана от авзоните, които също така притежавали и дял от Кампания; но сега всичко принадлежи на латините чак до Синуеса, както казах.189 Нещо особено е станало в случая с оските и племето на авзоните. Макар оските да са изчезнали, техният диалект все още се е съхранил сред римляните дотолкова, че по време на едно традиционно състезание поеми на този диалект се изнасят на сцената и се декламират като мимове;190 а за авзоните, макар те никога да не са живеели на Сицилийското море, все още откритото море се нарича “Авзонийско”. След това, на сто стадия от Киркеон е Тарацина, която първоначално била наричана “Трахине”191 заради облика й. Пред Тарацина се простира голямо блато, образувано от две реки; по-голямата се нарича Уфед (Ауфид).192 Тук Апиевия път за първи път се допира до морето; построен е от Рим до Брентениозн193 и е най-оживеният; но от градовете на морето се допира само до тези: Тарацина и другите след нея, Формии, Минтерне и Синуеса, и градовете в края му – Тарас194 и Брентезион. Близо до Тарацина, в посока към Рим има един канал, минаващ покрай Апиевия път, който на много места се захранва от води от блатата и реките. Хората плават по канала, за предпочитане нощем, тъй че като поемат вечерта, рано сутринта да могат да слязат на брега и да продължат пеш по Пътя, но плават и денем. Лодката се тегли от муле.195 След това е Формие, основан от лаконците и първоначално се е наричал “Хорми” заради добрия си “хормос”.196 И залива между двата града са нарекли “Кайатас”,197 защото лаконците наричат всички кухи неща “кайетас”, но според някои заливът бил наречен така на кърмачката на Еней.198 Дълъг е сто стадия, от Тарацина до носа със същото име.199 Там има огромни, широко отворени пещери, заети от големи и много скъпи крайградски резиденции; оттам до Формие разстоянието е четиридесет стадия. По средата между Формие и Синуеса се намера Минтурне, която е на около осемдесет стадия от всеки от двата. През Минтурне тече реката Лирис, наречена първоначално “Кланис”. Тя тече от вътрешността, извира от Апенините и минава през земята на вестините, покрай Фрегеле, село, което в предишни времена е било прочут град, и се излива в един свещен участък, който е много почитан от хората в Минтурне; разположен е под града. В открито море, пред пещерите и видими от там през повечето време, се намират два острова, Пандатерия и Понтия,200 които, макар и малки, са добре заселени; не са много отдалечени един от друг, но са на сто и петдесет стадия от континента. Кекубската равнина граничи със залива на Кайетас; а след равнината е Фунди, разположен на Апиевия път. Всички тези места произвеждат изключително добро вино; всъщност кекубското, фунданийското и сетинийското са към групата на най-прочутите вина, както са фалернйското, албанското и статанийското. Синуеса е разположен на Кайетския “Колпос”,201 и оттам идва името му; защото “колпос” означава “синус”;202 а близо до Синуеса има горещи бани, които са изключително добри за определени болести.203 Това, прочие, са градовете на латините на морето.

7 Във вътрешността на сушата, първият град над Остия е Рим, и той е единственият град разположен на Тибър. По отношение на града вече казах, че е бил основан там по необходимост, а не по избор;204 трябва да добавя, че и онези, които по-късно са включили някои квартали към поселението, не са могли да избират като господари по-доброто решение, а по необходимост като роби са се приспособявали към онова, което вече е било основано. Първите основатели са оградили с крепостна стена Капитолиума, Палациум и Квириналския хълм, до който външните са могли да се изкачат толкова лесно, че Тит Таций го завзел още на първия щурм, когато дошъл да отмъсти за оскърблението с похищаването на девиците.205 Анкус Марций включил хълма Целиум и Авентинския хълм, и равнината между тях, която разделяла тях и ги отделяла от вече оградените със стена части, но го е направил само отнеобходимост; защото преди всички не е било добре да остави хълмове, които са толкова добре естествено укрепени извън стените за всеки, който би пожелал да ги използва като укрепления срещу града, и освен това не е бил в състояние да запълни целия кръг от хълмове до Квириновия. Сервий обаче забелязал празнината, защото я запълнил, като добавил и Есквилинския хълм, и хълма Виминал. но те също са били много лесни за щурмуване отвън; и затова изкопали дълбок ров, и изхвърлили земята от вътрешната страна на рова, и вдигнали насип от около шест стадия по вътрешния ръб на изкопа, на който построили стена с кули от портата Колина до Есквилинския хълм. Под центъра на насипа има трета порта,206 носеща името на хълма Виминал. Такива прочие са укрепителните съоръжения на града, макар да се нуждаят от втора отбранителна система. И според мен първите основатели са се ръководели от същата мисъл както за себе си, така и за потомците си, а именно, че за римляните е най-подходящо да зависят за своята безопасност и просперитет не от укрепленията си, а от мъжеството си, с убеждението, че не стените защитават хората, а хората защитават стените. Тъй че в началото, след като богатата и изобилна земя около тях принадлежала на други,207 и тъй като теренът на града бил толкова лесен за щурмуване, в местоположението им нямало нищо, което да заслужава облазяване, но след като със своята воинска доблест и труд превърнали околната земя в свое притежание, очевидно последвал така да се каже приток на блага, надвишаващ всички естествени предимства; и заради този приток на блага градът, макар да се е разрастнал до такава степен, се издържа не само по отношение на храната, но и от гледна точка на дървения материал и камъка за строителството на сгради, което строителство продължава непрестанно след периодичните срутвания, пожари и непрекъснати продажби; а и тези продажби по същество водят до преднамерени събаряния, тъй като купувачите непрекъснато събарят старите сгради и строят нови една след друга, които да удовлетворят желанията им.208 В отговор на тези нужди, римляните са осигурени с изобилие от мини, дървен материал и реки, които ги докарват до тях: първо Анио, която тече от Алба, латинския град след Марси,209 през равнината, която е под Алба до сливането й с Тибър, а след това Нар и Тенеас,210 реките, които текат през Омбрика до същата река Тибър; а също и Кланис, която обаче тече дотам през Тирения и територията на Клусион. Август Цезар се е погрижил за тези недостатъци на града, като е организирал за защита срещу пожари стража, съставена от свободни граждани, които да оказват помощ211 и също така е въвел мерки срещу срутванията, като е намалил височините на новите постройки и е забранил всякакви постройко по обществените улици да се издигат на повече от седемдесет стъпки; но и тези негови строителни мерки са щели да се провалят досега, ако не бяха мините, дървения материал и лесния им превоз по вода.

8 Толкова за благодатните предимства, които предлага земята на града; но римляните са добавили и други, които са резултат от тяхната предвидливост; защото ако елините са прочути с това, че най-добре се прицелват при избора на места за основаване на градове, с това, че се целят в красиви места, в тяхната естествена укрепеност, заливи и плодородна почва, то римляните са проявили най-голяма предвидливост в онези неща, на които елините не са обръщали голямо внимание, например в строителството на пътища и акведукти, и на канали, които да могат да отмиват мръсотията на града в Тибър. Нещо повече, построили са и пътища, минаващи през страната, както всечени през хълмове, така и по насипи през долини, така че колите им да могат да превозват товари от речните съдове; а каналите им, засводени с плътни каменни зидове на някои места оставят достатъчно място, за да могат през тях да преминат коли със сено.212 А водата се довежда в града през толкова много акведукти, че истински реки текат през него и се оттичат в каналите; и почти всяка къща разполага с щерни, тръбопроводи и многобройни чешми, нещо, за което най-много се е погрижил Марк Агрипа, макар той да е построил и много други сгради.213 ранните римляни малко са се интересували за красотата на града, тъй като били заети с други, по-големи и по-неотложни проблеми; докато по-късните и особено тези по мое време не са изостанали и в това отношение, а са изпълнили града с много красиви постройки.214 Всъщност Помпей, Божественият Цезар, Август, неговите синове и приятели,215 и жена и сестра, са надминали всички останали в усърдието си в построяването на сгради и свързаните с това разходи. Повечето от тях са на Кампус Марциус и така, в добавка към естествената му красота, той е придобил още повече украса в резултат на човешкия замисъл. Големината на полето е забележителна, тъй като осигурява пространство едновременно и без пречки не само за надбягвания с колесници и конни състезания, но и за множеството хора, които се упражняват в игра с топка, търкаляне на обръчи и борба; а творбите на изкуството,216 изложени около Кампус Марциус и теренът, който е покрит с трева през цялата година, и короните на хълмовете над реката, достигащи чак до коритото й, които създават впечатление за сценичен декор, всичко това поднася зрелище, от което е трудно да извърнеш очи. Близо до този кампус има и друг,217 с многобройни колонади около него и свещени участъци, три театъра и амфитеатър, и много скъпи храмове близо един до друг и създаващи впечатлението, че останалото от града е странична притурка. По тази причина, с вярата, че това място е най-святото от всички, римляните са вдигнали в него гробниците на най-изтъкнатите си мъже и жени. Най-забележителната от тях е така нареченият Мавзолей,218 голяма земна могила върху висока основа от бял мрамор, гъсто обрасла с вечнозелени дървета на самото било. Днес на върха има бронзова статуя на Август Цезар; под могилата са гробниците на самия него и на неговите родственици и близки;219 зад могилата има просторен свещен участък с великолепни открити галерии за разходка; а в центъра на полето е стената, също от бял мрамор, около неговия крематориум;220 стената е обкръжена от кръгла желязна ограда, а пространството вътре е засадено с черни тополи. И ако на път към стария Форум видиш един след друг форумите, редящи се покрай стария и базиликите,221 и храмовете, и видиш също така Капитолия и творбите на изкуството, както и тези на Палациум и улицата на Ливия, лесно ще забравиш за всичко навън.222 Такъв е Рим.

9 Колкото до останалите градове на Лациум, местоположението на някои от тях може да се определи по други ориентири, а на други – по най-известните пътища, построени през Лациум; защото те са разположени или на тези пътища, или близо до тях, или помежду им. Най-известните пътища са Апиевия, Латинския и Валериевия. Апиевият път бележи чак до Синуеса онези части от Лациум, които са до морето, а Валериевият път, чак до Марси, онези части, които са близо до земята Сабине; докато Латинският път е между двата – Пътят, който се съединява с Апиевия при Касилинон, град на деветнадесет стадия разстояние от Капуа. Латинският път обаче започва при Апиевия, тъй като близо до Рим възвива от него наляво и след това, като мине през Тускланската планина и от другата й страна в една точка между град Тусклон и планината Албанон, слиза надолу до градчето Алгидон и хановете Пикти;223 там се съединява с Лабиканския път. Последният започва при Есквилинската порта, както и Пренестинският път, но изоставя и него, и Есквилинската равнина наляво, продължава на повече от сто и двадесет стадия и, след като се доближи до Лабикон, град, основан в стари времена, разположен някога на възвишение, но днес западнал, оставя и него, и Тускулон вдясно и свършва при Пикти и Латинския път; това място отстои от Рим на двеста и десет стадия. След това, като продължиш по самия Латински път, стигащ до важни селища и до градовете Ферентинон, Фрусино, през който тече река Коса224, Фабратерия, през който тече Трерос225, Аквинон, който е голям град и през него тече голяма река, Мелпис, Интерамнион, който е разположен при сливането на две реки, Лирис и друга една, и Касинон, също забележителен град, който е последният град на Лациум;226 защото така нареченият Теанон Сидикинон, разположен след Касинон ясно показва от епитета си, че принадлежи на сикините. Тези хора са оски, племе на кампаните, което е изчезнало; и поради това градът може да се каже, че е част от Кампания, макар да е най-големият от градовете на Латинския път, както и градът227 след него, този на калените, също забележителен град, макар че земята му се допира до тази на Касилинон.

10 Да разгледаме след това градовете от двете страни на Латинския път. Отдясно са тези, които попадат между него и Апиевия път, Сетия и Сигния, които произвеждат вино, първия – едно от скъпите вина, а втория – най-доброто за проверка на вътрешностите, тъй нареченото “сигнинско вино”. По-нататък, след Сигния са Привернон и Кора, и Суеса,228 както и Трапонтион,229 Велитре и Алетрион; освен тях са Фрегеле, през който тече Лирис, реката, изливаща се при Минтурне,230 който днес е само едно село, но е бил някога забележителен град231 и първоначално е държал под свое подчинение повечето околни, гореспоменати градове – и досега жителите на тези градове се събират във Фрегеле за пазари и за изпълнение на определени свещени ритуали – но след като въстанали, градът бил унищожен от римляните. Повечето от тези градове, както и разположените на Латинския път и оттатък него, се намират в земята на херниките, на айките и волските, макар всички те да са основани от римляните. Отляво на Латинския път са градовете между него и Валериевия път: първо Габии, разположен на Пренестинския път, с каменна кариера, която е по-удобна за римляните от всяка друга, и на равно разстояние – около сто стадия – от Рим и Пренесте; след това е Пренесте, за която ще говоря след малко; после са градовете в планините над Пренесте: Капитулон, малкият град на херниките и Анагния, забележителен град, Кереате и Сора, през който тече Лирис, изливайки се от планините и стига до Фрегеле и Минтурне;232 а след това са още някои други места и Венафрон, откъдето идва най-хубавият зехтин. Градът Венафрон е разположен на възвишение, а покрай подножието на хълма тече реката Волтурнос, която минава също и покрай Касилинон и се излива в морета при едноименния град.233 Но стигнете ли до градовете Есерния и Алифе, вече сте в савнитска територия; първият е бил раздрушен в Марсийската война, а вторият все още съществува.

11 Валериевият път започва от Тибур и води към земята на марсите и до Корфинион, метрополията на пелигните. На него се намират следните латински градове: Вария, Карсеоли и Алба,234 и също така, близо до пътя, град Кукулон.235 Тибур, Пренесте и Тускулон се виждат от Рим. Първо Тибур: той има храм на Херакъл също така водопада, образуван от Анион, плавателна река,236 която пада от голяма височина в дълбока, обрасла с гора237 клисура близо до самия град. Оттам реката тече през много плодородна равнина покрай кариерата “Тибуртинския камък”238 и “Камъка на габиите”,239 наречен “червения камък”; тъй че доставянето от кариерите и превозът по вода са изключително лесни – повечето творби на изкуството240 в Рим се строят от този камък. В тази равнина също така текат водите Албула241 – студени води от много извори, полезни както като питейна вод така и за бани, в лечението на различни болести; такива са и водите Лабана,242 недалече от пърлвите, на Номентанския път и в съседство с Еретон. След това е Пренесте: тук е храмът на Тюхе (Фортуна), прочут с прорицанията си.243 И двата града са разположени близо до една и съща планинска верига, и са на около сто стадия разстояние един от друг, но от Рим Пренесте е на двойно по-голямо разстояние, докато Тибур е на по-малко от два пъти. И двата града са елински;244 във всеки случай, Пренесте първоначално се е наричал “Полистефанос”.245 Всеки от тях е природно добре укрепен, но Пренесте повече, тъй като има за цитадела246 висок връх, който не само се издига над града, но също така отзад е отделен от непрекъснатия хребет с шийка земя, над която се издига отвесно на цели два стадия.247 И в добавка към естествената му укрепеност, от всичките му страни до равнините са изровени подземни проходи, някои за водоснабдяване,248 други за таен изход – в един от тях Марий е бил убит, когато го обсадили. Прочие, макар при всички други градове естествената укрепеност да се смята за голямо предимство, то в случая с пренестините тя се е оказала източник на нещастия, поради размириците сред римляните. Защото всички, замисляли преврати са търсели убежище в Пренесте; и принудени с обсада да се предадат жителите му, освен щетите, причинявани на самия град, претърпявали и нещастието да им се отчуждава територията, като вината се прехвърляла на невинните.249 През въпросната земя тече река Верестис.250 Гореспоменатите градове са на изток от Рим.

12 Но още по-близо до Рим от планинската земя251, в която лежат тези градове, има друх хребет, който оставя долина, близо до Алгидон между тях и е е висок колкото планината Албанос.252 На тази верига е разположен град Туск(у)лон, град с нелоши постройки; и е украсен с насажденията и вилите, които го обкръжават, особено онези, които се простират под града в посока към Рим; защото Тусклон е плодороден и добре напояван хълм, който на много места се издига полегато на била и позволява великолепно планирани царски дворци. В съседство с този хълм са подножията на пл. Албанос, със същото плодородие и същия вид дворци. След това идват равнините, някои от които се свързват с Рим и предградията му, а други – с морето. Прочие, макар равнините, които се свързват с морето да са по-малко здравословни, другите са и приятни за живеене, и украсени по подобен начин. След планината Албанос253 идва Ариция, град на Апиевия път; той е на сто и шестдесет стадия разстояние от Рим. Ариция е разположена в падина, но въпреки това е естествено укрепена цитадела.254 Над Ариция, първо от дясната страна на Апиевия път е Ланувион,255 град на римляните, от който се виждат както морето, така и Антион, и второ, отляво на пътя, ако вървите от Ариция е Артемизион, който те наричат “немос”.256 За храма на Ариция257 казват, че е копие на този на Таврополос.258 И всъщност в свещените им обичай преобладава един варварски, скитски259 елемент, защото поставят за жрец избягал роб, който е убил със собствената си ръка мъжа, който преди него е бил посветен в тази служба; жрецът съответно винаги е въоръжен с меч и се оглежда за нападения, и е готов да се защити. Храмът се намира в свещена дъбрава и пред него има езеро, което наподобява открито море, а около него в кръг минава много висок и непрекъснат планински ръб, който обикаля храма и водата на място, което е хлътнало в падина и дълбоко. Вярно е, че може да се видят изворите, от които езерото се захранва, един от тях е Егерия, наречен е така на някакво божество, но оттоците на езерото не се открояват явно, макар да ти ги показват на известно разстояние извън падината, където се издигат на повърхността.260

13 Близо до тези места е и планината Албанос, която се издига значително над Артемизион и планинския ръб около нея, макар че и те са високи и доста стръмни. Тази планина също има езеро,261 много по-голямо от това при Артемизион. Споменатите по-горе градове на Лациум262 са по-далече263 от тези места. Но от всички градове на Лациум, Алба264 е най-отдалеченият навътре в сушата, тъй като е на границите на марсите; разположен е на стръмна скала близо до езерото Фукинас,265 което на големина е като море. Използва се най вече от марсите, а и от всички съседни народи. Казват, че то не само вдигало нивото си понякога чак до планинската земя, но също така отново се снишава тъй, че превърнатите в блата места се пресушават и могат да се обработват, било поради промените, ставащи периодично и по неявен начин с течението на водите в дълбочините,266 и че после те отново се издигат, или че изворите напълно засъхват и след това от налягането отново бликват, както било, казват, и с Аменанос, реката, течаща през Катана, тъй като и тя спада в продължение на много години, след което потича отново.267 Тъкмо от езерото Фукинас, според разказите, са изворите на Аква Марция,268 която носи питейна вода в Рим най-прочутата от всички други води. Поради това, че Алба е разположена дълбоко във вътрешността на страната и също така е добре укрепена със стена, римляните често са я използвали като затвор, за да държат там онези, които са задържали под стража.269

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава втора от книга пета

Към глава четвърта от книга пета

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 10:22 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 5 – 3  
Tags:
%d bloggers like this: