Страбон, География – кн. 5 – 4

Четвърта глава

1 След като започнах с племената, разположени до Алпите и частта на Апенинските планини до тях, и след това, като прехвърлих тази част, обходих цялата страна от тази страна, която лежи между Тиренското море и частта от Апенинските планини, която е наклонена към Адриатика и се простира до земите на самнитите и кампаните, сега ще се върна, за да обознача племената, живеещи в тези планини и също така в подножията, както в земята отвъд планините до Адриатическото крайбрежие, така и в отсамната земя. Но трябва отново да започна с границите на келтите.270

2 Територията на Пикентина се намира след градовете на омбриките, които са между Ариминон и Анкона.271 Пикентините са по произход от земята Сабина, като един кълвач е довел предците им; оттам идва и името им, защото наричат тази птица “пикос” и я смятат за свещена на Арес (Марс). Земята, в която живеят започва при планините и се простира до равнините и морето, като се е увеличила по този начин повече на дължина, отколкото на ширина; добра е за всякакво приложение, на което може да бъде подложена, но по е подходяща за плодове, отколкото за зърно. Ширината й, от планините до морето, измерена на различни интервали272 е различна, докато дължината, по път покрай крайбрежието от река Айсис до Кастрон е осемстотин стадия. Градовете й са първо Анкона, елински град, основан от сиракузците, които избягали от тиранията на Дионисий; разположен е на нос, който с извивката си на север огражда залив; и (земята му) е изключително производителна на вино и пшеница. Наблизо е град Ауксумос, който е на късо разстояние над морето; след това са Септемпеда, Пневенция,273 Потенция и Фирмум Пикенум, с пристанищен град Кастелон.274 След това идва храмът на Купра,275 който е учреден и основан като град от тирените, които наричат Хера “Купра”; след това е река Триентинос276 и едноименният й град;277 след това е Каструм новум и река мартинос,278 която тече от града на адрианите,279 на която е пристанищният град на Адрия,280 наречен на реката. Не само Адрия е във вътрешността, но и Аскулон Пикенум, естествено добре укрепено място, не само там, където са разположени стените, но и планините около него са непроходими за войски.281 Над земята на пикентините са вестините, марсите, пелигните, марукините и френтаните, савнитско племе; те заемат тамошната планинска земя, като територията им достига до морето само на къси участъци. Вярно е, че тези племена са малки, но са храбри и често са доказвали това свое качество на римляните: първо, когато се вдигали на война срещу тях, второ, когато излизали на бойното поле като техни съюзници; и трето, когато, след като помолили за свобода и политически права без да ги получат, въстанали и подпалили така наречената Марсийска война, защото провъзгласили Корфинион, метрополията на пелигните, за общ град на всички италиоти, вместо Рим и го превърнали в база за военните си действия и сменили името му на Италика;282 и тук събрали всички свои последователи, и си избрали консули и стратези.283 И устояли в тази война две години, докато получили единението (в политическите права), заради което тръгнали на война. Войната била наречена Марсийска на хората, които започнали въстанието, особено Помпедий.284 Тези хора общо взето живеят в села, но имат и градове: първо над морето са Корфинион, Сулмон, Марувион и Тете,285 метрополията на марукините. И второ, на самото море са Атернон, който граничи с пикентинската земя и носи същото име като реката286, отделяща Вестина от Марукина; защото тя тече от територията на Амитернон и през земята на вестините, като оставя от дясната си страна частта на Марукина, която се пада над пелигните; може да се прехвърли на понтонен мост.287 Но макар малкият град288, наречен на реката да принадлежи на вестините, той се използва като общо пристанище от пелигните и марукините. Понтонният мост е на двадесет и четири стадия от Корфинион. След Атернон идва Ортон, пристанищният град на френтаните, а след него е Бука289, той също принадлежи на френтаните, чиято територия граничи с тази на Теанон Апулон. [Ортон290 е в земята на френтаните, скален град на пирати, чиито жилища са сковани от отломки на кораби; и във всяко друго отношение за тях говорят, че са диви хора]. Между Ортон и Атернон е река Сагрос, която разделя земята на френтаните от тази на пелигните.291 Пътят по крайбрежието от земята Пикентина до земята на онези апули, които елините наричат “даунии”292 е около четиристотин и деветдесет стадия.

3 След Лациум идват Кампания, която се простира покрай морето и, над Кампания във вътрешността, земята на самнитите,293 достигаща до териториите на френтаните на дауниите; после са самите даунии и останалите племена на Сицилийския проток. Но първо трябва да кажа за Кампания. Има един залив с прилични размери, който започва от Синуеса и продължава по крайбрежието до Мисенон, и още един залив, много по-голям от първия, който започва при Мисенон; вторият го наричат294 “кратера”295 и “кратерът” оформя залив между носовете на Мисенон296 и Атенеон.297 Над тези крайбрежия се простира цяла Кампания; тя е най-благословената от всички равнини, като е заобиколена от плодородни хълмове и планините на самнитите и на оските. Антиох,298 наистина, казва, че опиките някога са живеели в тази земя и “са се наричали също така авзони”, но Полибий очевидно е убеден, че са две различни племена, защото казва: “опиките и авзоните живеят в тази страна около кратера.” Други твърдят, че макар в началото да е била обитавана от опиките и също от авзоните,299 по-късно била завладяна от сидикините, оскийско племе,300 но сидикините били изтласкани от кумеите, а кумеите на свой ред – от тирените. Защото поради своето плодородие, продължават те, равнината се превърнала в предмет на спор; и тирените основали в тази земя дванадесет града и нарекли гравния си град Капуа;301 но разточителният им живот ги разнежил и както били принудени да се махнат от земята около Падос,302 така трябвало да отстъпят и тази земя на самнитите; а самнитите на свой ред били изтласкани от римляните. Доказателство за плодородието на земята е, че произвежда най-хубавото зърно – имам предвид житото, от което се прави булгура, което е по-добро не само от всякакъв вид ориз, но и от почти всеки друг вид зърно. Казват, че за година някои от полетата се засяват два пъти с пшеница, третия път с просо и в други и четвирти път със зеленчуци. И тъкмо оттук римляните добиват най-хубавото си вино, фалернското, статанийското и каленийското,303 макар сорентинското вече да заема мястото си като съперничещо на трите, защото наскорошните опити показват, че може да старее. И също така цялата земя около Венафрон, който е на границата на равнините, е добре снабдена с маслини.

4 Градовете на морето след Синуеса са: Литернон, където е гробът на Сципион, първия наречен “Африкански”; защото там той преживял последните си дни, след като се отказал от държавните дела, толкова силна била омразата му към някои. Край града тече река с подобно име304. По съощия начин и Вултурнос е едноименна на града305, разположен до нея и който е след Синуеса; реката тече през Венафрон и средата на Кампания. След тези два града идва Куме,306 град, основан в най-древни времена от хора от Халкида и Куме; защото е най-старият от всички сицилийски и италиотски градове. Но мъжете, които са водили похода, Хипокъл от Куме307 и Мегастен от Халкида, се споразумели помежду си, че градът ще бъде колония на Халкида и едноименен на Куме; и оттам, макар сега да се нарича Куме, смята се, че е бил основан само от халкидците. В по-ранни времена градът е бил процъфтяващ, както и така наречената Флегрейска равнина, в която митологията е поставила историята за гигантите, не по друга причина, както изглежда, а защото земята поради своето великолепие е заслужавала за нея да се водят битки, но по-късно, когато кампанийците се наложили като господари на града, те извършили много безчинства срещу жителите му като цяло и нещо повече, сношавали се с жените им. Така или иначе, останали са много следи от елинския ред и порядки. Но според някои, “Куме” е наречен така от “кюмата;308 защото съседното крайбрежие е бурно и изложено на вятъра. И Куме също така разполага с най-добрите рибарници за улов на едра риба. Нещо повече, на този залив има една гора от шубраци, простираща се на много стадии върху безводна и песъчлива земя, която наричат “Силва Галинария”.309 Тук наварсите на Секст Помпей са събирали банди пирати по времето, когато той вдигнал Сицилия на въстание.310

5 Близо до Куме е нос Мисенон, а между тях е езерото Ахерузия, вид плитчина, залята от морето. След като заобиколиш Мисенон, веднага излизаш на един залив в основата на носа и, след залива, на крайбрежен участък, който продължава навътре в сушата и оформя дълбоко врязан залив – крайбрежието, на което са разположени Баи и горещите извори, подходящи както за вкуса на придирчивите, така и за лечение от болест. Непосредствено до Баи е заливът Лукринос,311 и също така, зад него, залив Аорнос,312 който оформя полуостров от сушата, откъсната чак до Мисенон, в скосена линия между Куме и Авернос, тъй като остава един провлак с едва няколко стадия ширина право през канала до самия Куме и морето до Куме.313 Автори преди мен са изкарвали Аорнос място на омировия мит за “Некюя”;314 нещо повече, според някои автори тук наистина имало оракул на мъртвите и Одисей го е посетил. Заливът Аорнос е дълбок до самия бряг и има чисто устие;315 има и големината, и облика на пристан, макар да е безполезен за приставане поради това, че залива Лукринос лежи пред него и е донякъде плитък и със значителна дължина. Освен това, Аорнос е заобиколен от стръмни хълмисти ридове, които се издигат над него от всички страни, освен при входа, днес с много човешко усилие те са култивирани, но в предишни времена са били гъсто покрити с дива и недостъпна гора с големи дървета; и тези хълмове, поради човешкото суеверие са преврнали острова в мрачно място. А местните са добавили още нещо митично – че всички птици, прелитащи над него падат във водата,316 убити от изпаренията, издигащи се от него, както е във всички Плутонии.317 И хората са предполагали, че това място също е Плутотиево, и че кимерийците318 наистина са били там. Тъй или иначе, само тези, които поднасяли жертви преди това и умилостивявали подземните божества, ска могли да влизат с корабите си в Аорнос, и на жреците, които държали тази околност било отредено да дават указания за тези неща; там, на морето има и един извор с питейна вода, но хората са се въздържали да пият от него, защото са го смятали за вода на Стикс; и оракулът също бил разположен близо до него; за доказателство сочат и горещите извори близо до Ахерузия319, от които тече реката Пюрифлегетон.320 Ефор, в пасажа, в който твърди, че местността е обитавана от кимерийците казва, че живеят в подземни къщи, които наричат “аргили”,321 и че си гостуват през тунели, и допускат странници до оракула, който се намира много под земята; и преживяват от онова, което получават от рударство и от тези, които търсят съвет от оракула,322 и от местния цар, който им е отредил постоянни доходи;323 а живеещите около прорицалището имат древен обичай никой да не вижда слънцето, но трябва да излизат от пещерите си само нощем; та по тази причина поетът казва за тях: “Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце” (Од. XI. 15-16); но по-късно кимерийците били унищожени от един цар, защото отговорът на оракула не се оказал в негова изгода; седалището на прорицалището обаче все още съществува, макар да се е преместило другаде. Такива истории, прочие, са разправяли хората преди мен, но след ксато гората около Аорнос вече е изсечена от Агрипа и на участъците земя са вдигнати къщи, и са прокопани тунели от Аорнос до Куме, всички тези истории са се оказали митове; и все пак Кокей324, който е направил не само този тунел, но и тунела от Дикеархия, близо до Баи до Неапол, е бил много добре запознат с току що разказаната история за кимерийците, и е много възможно да е приел, че е древен обичай325 за този район пътищата да минават през тунели.

6 Заливът Лукринос се уширява чак до Баи; затворен е от морето с насип, дълъг осем стдия и широк колкото пътно платно за кола. За този насип разправят, че бил вдигнат от Херакъл, когато карал кравите на Герион. Но тъй като позволявал вълните да го прехвърлят по време на буря, за да не е леснодостъпен пеш, Агрипа го е построил още по-висок. Заливът осигурява достъп само за леки лодки; и макар да е безполезен като място за пристан на лодки, предлага изобилен лов на стриди. И според някои точно този залив е езерото Ахерузия, но Артемидор твърди, че езерото е заливът Аорнос. А за Баи казват, че са били наречени на един от спътниците на Одисей, Байос; също и Мисенон.326 След това са бреговете в съседство с Дикеархия, както и самият град. В по-ранни времена той е бил само пристанищен град на кумеите, разположен на хълмист рид,327 но по време на похода на Ханибал римляните заселили там колония, като променили името на Путеоли от кладенците328 там, макар че според някои е било заради лошата миризма329 на водите, тъй като целият район до Баи и Куме има лоша миризма, защото е пълно със сяра, огън и горещи води. А някои вярват, че по тази причина кумейската земя се е наричала Флегра330 и че това са раните на падналите гиганти, поразени от небесните гръмове, които изливат тези потоци от огън и вода. А градът се е превърнал в много голямо тържище, тъй като разполага с пристани, направени от човешка ръка, нещо, оказало се възможно поради естествените качества на пясъка, защото е в добро съотношение с варовика331 и се получава добра и здрава спойка. И затова, като смесват варовика с песъчливата прах332, могат да вкарват диги навътре в морето и така да накарат откритите брегове да се извиват във формата на заливи, тъй че и най-големите търговски кораби да могат безопасно да остават там на пристан. Непосредствено над града се намира Форума на Хефест,333 равнина, оградена от изключително горещи ридове, които на много места имат подобни на комини отдушници и от тях излиза зловонна миризма; и равнината е пълна с разнесена сяра.

7 След Дикеархия идва Неаполис, град на кумеите [по-късно бил отново заселен от халкидци, малко хора от Питекуеса и атиняни, и по тази причина бил наречен Неаполис334]. В Неапол показват паметник на Партенопе, една от сирените, и по силата на един оракул там се провежда гимнастическо състезание. По-късно, след раздори, те допуснали за свои съжители някои от кампанийците и така били принудени да се отнасят с най-големите си врагове като с най-близки приятели, след като се отчуждили от истинските си приятели. Това се разкрива от имената на техните демарси, защото най-ранните им имена са били само елински, а по-късните са елински, смесени с кампанийски.335 И тук са съхранени много следи от елинския начин на живот – гимназиони, ефебиони,336 фратрии337 и елински названия на неща, макар хората да са римляни. А в днешно време при тях на всеки четири години се празнува свещено състезание, по музика338 както и гимнастика, и то съперничи на най-известните в Елада.339 Тук също има тунел, планината между Дикеархия и Неаполис е прокопана с тунел като онзи, който води до Куме,340 и е прокаран път с дължина от много стадии, който е достатъчно широк, за да могат пътуващи в противоположни посоки коли да се разминават.341 Прокопани са и отвори ная много места, и така дневната светлина се спуска долу (в тунела) от повърхността на планината на лъчи, достигащи значителна дълбочина.342 Освен това Неаполис има извори с гореща вода и къпални, които не отстъпват на тези в Баи, макар да е с по-малко население; защото в Баи са вдигнати един до друг палат до палат и е израснал нов град, не по-малък от Дикеархия. В Неаполис е широко разпространен елинският стил на живот сред хората, които се оттеглят там от Рим заради отдиха, онези343, които са се препитавали с обучение на младите или други, които поради старост или немощ копнеят да живеят леко; както и някои римляни, които изпитват удоволствие от такъв начин на живот и като гледат колко много хора със същата култура като тях отсядат там, с радост заобикват това място и го превръщат в свой постоянен дом.

8 След Неаполис е крепостта Хераклеон,344 с нос, който се протяга навътре в морето и възхитително улавя повея на югозападния вятър, който прави мястото здравословно за живеене. Както това поселение, така и следващото, Помпея345, покрай което тече река Сарнос, някога са били владяни от оските; след това – от тирените и пеласгите; а след това – от самнитите, но и те са били прогонени от тях. Помпея на река Сарнос, която поема товарите навътре в сушата и ги пренася до морето, е пристанищен град на Нола, Нукерия и Ахере346, едноименен на поселението347 край Кремона. Над тези места е планината Везувий, която освен на върха е покрита с хубави селски имения. Колкото до билото, значителна част от него е плоско, но цялото е неплодородно и изглежда сякаш покрито с пепел, и се виждат порести кухини сред грамади от камък, който е с цвета на сажди на повърхността, тези скални грамади изглеждат сякаш са били проядени от огън; и по това човек може да заключи, че в предишни времена районът е бил в пламъци и е имал огнени кратери, а след това огънят е угаснал, след като е свършило веществото за горене. Може би това е и причината за плодородието на земята наоколо; също както казват за Катана, покритата с пепел земя, от горещата пепел, донесена по въздух от огъня на Етна, че е направила тази част от земята годна за лозя; защото348 защото съдържа тлъстината349 както за почвата, която изгаря, така и за тази, която произвежда плода;350 така, щом тя351 натрупа много тлъсто вещество може да загори, както е с вскички съдържащи сяра вещества, а след като то се е изпарило352, потушило353 и превърнало в пепелява прах, почвата става плодородна. След Помпей идва Серунтон, град на кампанийците, където над морето се издава Атенеона354, който някои наричат Носа на Сиренусите. На върха на Носа има светилище на Атина, вдигнато от Одисей. Оттам до остров капри пътят по море е много къс; а след като заобиколиш носа, стигаш до пустинни, скалисти острови, които наричат Сирените. Ва страната на Носа откъм Сурентон ти показват нещо като храм, с жертвени дарове, посветени преди много време, защото хората от околностите почитат това място. Тук, прочие, свършва заливът наречен “Кратера”355, очертан от два носа с изглед на юг, Мисенон и Атенеон. И целият залив е украсен от градовете, за които току що споменах, и отчасти от резиденции и насаждения, които, тъй като се редят непрекъснато, създават впечатление за един град.

9 Остров Прохита лежи край нос Мисенон и се е откъснал от Питекусите.356 Питекуси някога е бил заселен от еретрийци и също от халкидци, които макар да благоденствали на него заради плодородието на почвата и заради златните мини, изоставили острова357 поради раздори; по-късно били също така прогонени от острова от земетръси, изригвания на огън, морето и горещите води; защото островът има такива “язви”, и те принудили и хората, пратени там да се поселят от Хиерон, тиранина на Сиракуза, да изоставят острова и укреплението, което вдигнали там; а след това са дошли неопалитаните и са го присвоили. Оттук също така произлиза и митът, според който под този остров лежи Тифон и когато завърти тялото си, пламъците и водите, а понякога дори и малки острови с кипяща вода изригват на повърхността. Но казаното от Пиндар звучи по-достоверно, защото той започва с действителните явления; защото целият този канал, като се започне от земята на Куме и се продължи до Сицилия, е пълен с огън и има кухини дълбоко в земята, които образуват едно цяло, като се свързват не само помежду си, но и с континента, и поради това не само Етна явно има такъв облик, за който се съобщава от всички, но също и Липарските острови, и районите около Дикеархия, Неаполис и Баи, и остров Питекуси. Това, според мен е имал предвид (Пиндар), когато казва, че Тифон лежи под целия район: “А сега и Сицилия, и морските стръмнини отвъд Куме здраво притискат гръдта му космата.” И Тимей също твърди, че древните са разказали много удивителни неща за Питекуси, и че съвсем наскоро преди неговото време хълмът, наречен Епопеос, в центъра на острова бил разтърсен от земетресение, изригнал огън и изххвърлил частта между него и морето в открито море; а частта от земята, която изгоряла на пепел, се вдигнала високо във въздуха и след това отново се срутила върху острова като вихрушка; а морето се отдръпнало на три стадия, но скоро след това се върнала и със силата на обратното течение заляло острова; и в последствие огънят на острова угаснал, но шумът бил такъв, че хората на континента избягали от крайбрежието в Кампания. За горещите извори на острова се смята, че лекуват онези, които имат камъни в жлъчката. Капреи е имал в древни времена две малки градчета, но в по-късно време е само едно. Неаполитаните са присвоили и този остров; и макар да са загубили Питекуси във война, след това си го върнали отново, като им го е дал Август Цезар, макар да си е присвоил Капреи за себе си и да е издигнал там сгради. Такива, прочие, са крайбрежните градове на Кампания и прилежащите им острови.

10 Във вътрешността, първо да вземем Капуа: тя е метрополия, наистина главенстващ град, както подсказва етимологията на името,358 защото в сравнение с него всички останали може да се смятат за малки градчета, освен Теанон Сидикинон, който наистина е забележителен град. Той също359 лежи на Апиевия път, както и трите града, които наред с останалите извеждат от него360 към Брентезион,361 Калатия, Каудион и Беневентон. Но Касилинон е разположен към Рим,362 на река Вултурнос; тук петстотин и четиридесетте мъже пренестини са удържали срещу Ханибал, по това време на върха на силата си толкова дълго, че поради глада една медимна363 била продадена за двеста драхми364 и мъжът, който я продал умрял от глад, докато този, който я купил спасил живота си. И когато Ханибал ги видял, че садят ряпа близо до крепостната си стена се зачудил, и то с основание на търпеливостта им, че очаквали да се задърпжат достатъчно, за да узрее ряпата; и казват, че те наистина оцелели, освен неколина, които умрели от глад или в битките.

11 Но освен споменатите по-горе, тези, за които споменах и по-горе, също са кампанийски градове – Калес365 и Теанон Сидикунон, чиито земи са разделени от двата храма на Тюхе, разположени от двете страни на Латинския път, както и Суесула, Атела, Нола, Нукерия, Ахере, Абела и други поселения, за някои от които казват, че са савнитски, които са още по-малки и от горните. Колкото до самнитите, в ранни времена те са извършвали военни походи чак до онази част на латинската земя, която е около Ардея и после, по-късно, са опустошавали и самата Кампания, и следователно трябва да са притежавали значителна мощ; всъщност кампанийците, които вече се били научили да се подчиняват на други потисници, бързо се подчинили на новите заповеди. Но в днешно време те са напълно разбити, най-напред от други, а накрая от Сула, който станал диктатор на Рим; защото той, докато потушавал в много битки италийските бунтове видял, че самнитите, почти сами, се държат и както преди били на границата, готови да тръгнат на поход срещу самия Рим; затова влязъл в сражение с тях пред стените; и някои от тях избил в самата битка, защото заповядал никой да не бъде залавян жив, а останалите, които вдигнали ръце, около три или четири хиляди, както казват, отвел до Вила Публика в Кампуса и ги задържал; три дни по-късно обаче оставил войниците да се нахвърлят срещу тях и да ги избият до крак; а след това не спрял проскрипциите, докато не унищожил всички важни самнити или не ги прогонил от Италия. А на тези, които го обвинявали за тази прекалена проява на ярост отговарял, че от опит е разбрал, че нито един римлянин няма да може да живее в мир, докато самнитите се държат като отделен народ. А градовете им днес са жалки села, макар някои да са напълно изчезнали, имам предвид Бовианон, Есерния, Пана, Телесия, близо до Венафрон, и други като тях. Никое от тях не заслужава да бъде наричано град, но аз, макар и с мярка, ги описах подробно заради славата и мощта на Италия. Беневентон обаче се е съхранил добре, както и Венусия.

12 За савнитите се разказва и следната история: Сабините, след като дълго време воювали с омбриките, се заклели, както правят някои елини, да посветят всичко, което се е родило през тази година; и след като спечелили победа, отчасти принесли в жертва, а отчасти посветили родилото се; след това настъпил мор и някои казали, че е трябвало да посветят и бебетата; направили го и посветили на Арес всички деца, родени през тази година; и тези деца, след като достигнали пълнолетие, изпратили като заселници, и един бик ги водел по пътя; а когато бикът легнал да отдъхне в земята на опиките, които се случило да живеят само в села, сабините ги прогонили и се поселили на мястото, и подчинявайки се на думите на своите прорицатели, заклали бика като жертва на Арес, който им го бил дал за водач. Логично е да се предположи, че името им “сабели” е прозвище от името на предците им,366 докато името “самнити”, или както го казват елините – “савнити”, е по различна причина.367 Нещо повече, според някои към тях се е присъединила и колония на лаконците, и поради това те станали филелини, и че някои от тях дори били наречени “питанати”.368 Но се смята, че тарантините просто са съчинили това, за да поласкаят и същевременно да си спечелят приятелството на един силен народ на границите им; защото по някое време самнитите са могли да извадят войска от осемдесет хиляди души пехота и осем хиляди конница. И казват, че сред самнитите съществувал закон, който е наистина почетен и подтиква към благородство; защото не им е било позволено да дават дъщерите си в брак на когото пожелаят, но всяка година избирали по десет девици и десет младежи, най-добрите от всеки пол, и от тях първата избрана девица давали на първия младеж, втората на втория и така до края; но ако младежът, който спечели високата чест се промени и се окаже лош, лишават го от достойнства и му отнемат жената, която са му дали. След самнитите са хирпините; и те също са самнити; името си са получили от вълка, който ги отвел до поселението им, защото самнитите наричат вълка “хирпос”; а територията им е съседна на левканите, които живеят във вътрешността. За самнитите – толкова.

13 А съдбата на кампанийците, заради плодородието на земята им, била да изпитат в еднаква мяра злини и добрини. Защото били толкова разпуснати, че канели на вечерните си пиршества гладиатори на двойки, като определяли броя им според важността на пиршествата;369 а когато се предали на Ханибал, приели войската му в зимни квартири и войниците дотолкова се изнежили от удоволствията, които им предложили, че Ханибал казал, че макар да е победител, е в опасност да не попадне в ръцете на враговете си, защото войниците, които е довел не са мъжете му, а само жени. Но след като римляните установили господство, те ги вразумили с много сурови уроци, а най-накрая отделили част от земята им за римски колонисти. Днес обаче живеят в благоденствие, бидейки в съгласие с новите си заселници и съхраняват старата си слава както по отношение големината на града, така и с качеството на хората си. След Кампания и земята на самнитите (до френтаните),370 на Тиренското море обитава племето на пикентините,371 малка издънка от онези пикентини, които живеят на Адриатика, които са прехвърлани от римляните на Посейдоновия залив; заливът днес се нарича Пестански, а град Посейдония, разположен в средата му днес носи името Пестос. [Вярно е, че сибаритите са издигнали укрепления на морето372, но заселниците са ги изместили по-навътре в сушата;373 по-късно обаче левканите са отнели града от сибаритите, а римляните на свой ред са го отнели от левканите. Но градът е смятан за нездравословен заради една река в околността му, която се разлива в блата374] (липсва гръцки текст) (?) Между Сиренусите и Посейдония е Маркина, град основан от тирените, а днес обитавана от самнити. Оттам до Помпея, през Нукерия, разстоянието през провлака е не повече от сто и двадесет стадия. Земята на пикентите се простира до реката Силарис, която отделя старата Италия от тази страна.375 За тази река писателите съобщават следната особеност, че макар водата й да е питейна, всяко растение, което се потопи в нея става на камък, макар да запазва звета и формата си.376 Пикентия първоначално е била метрополия на пикентите, но днес те живеят само в села, след като били изтласкани от римляните, защото станали съюзници на Ханибал. И вместо да изпълняват войнишка служба, по онова време били назначавани за вестоносци и носачи на писма, както, по същите причини, и левканите и бретите; и за да държат под наблюдение пикентите, римляните укрепили срещу тях Салернон, град разположен на близко разстояние над морето. Разстоянието от Сиренусите до Силарис е двеста и шестдесет стадия.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава трета от книга пета

Към книга шеста

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 10:23 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 5 – 4  
Tags:
%d bloggers like this: