Бележки по пета книга
1 Заливът Салерно.
2 “Лигистика” е “Лигурия” в най-широкия смисъл (Вж. 4.6.3).
3 Галите.
4 Сиреч “венети”. Ортографията в ръкописите е понякога “хенети” (напр. тук и в 3.2.13), понякога “енети” (напр. в 1.3.2 и 1.3.21).
5 Наред с други и Полибий (2.14), чието описание трябва да се чете в тази връзка.
6 Т.е. освен основата.
7 Т.е. зимните изгреви, както е казано по-горе.
8 Дн. Римини.
9 Дн. Capo di Leuca.
10 Пл. Окра (4.6.1 и 4.6.10).
11 Полибий (2.14) откровено нарича частта от Италия, обсъждана сега от Страбон “триъгълник”, като дава следните размери: “Северната страна, образувана от Алпите, 2 200 стадия; южната, образувана от Апенините, 3 600; основата, крайбрежието на Адриатика, от сена до дъното на залива, над 2 500.” Страбон от друга страна не приема злоупотребата с понятието “триъгълник”, защото смята, че страната, която е нарекъл южна е извита и крива.
12 Издателите поправят “хиляда” на “две хиляди”, за да се съгласуват числата с “две хиляди и сто” по-горе. Но Страбон тук явно има предвид ширината през южната страна (не северната страна при подножието на Алпите; т.е. ширината на Келтика Цизпадана, за която “хиляда” е доста точна преценка.
13 Cp. 2.5.20.
14 34.11.
15 Буквално, “Бяла скала”; дн. Capo dell’ Armi.
16 Галия Цизпадана и Галия Транспадана.
17 Вж. 4.4.1.
18 Cp. 3.2.13 и 5.1.1.
19 Дионисий Стари (430‑367 г. пр. Хр.).
20 § 4 горе.
21 Сиреч близо до Алпите.
22 Региум Лепидум. Но Страбон говори за Транспадана, а не за Цизпадана; следователно почти сигурно е, че е написал “Бергомон”, а не “Регион”.
23 Страбон изглежда има предвид последния ценз (14 г. сл. Хр.) при управлението на Август. Броят на гражданите при този ценз, спор. Monumentum Ancyranum, е бил 4 937 000.
24 Страбон вероятно има предвид просто “построена на колове”.
25 Езеро Мареотида (дн. Mariout); вж. 17.1.7.
26 Останки от многобройни “съкровищници”, сиреч малки подобни на храмове постройки, все още може да се видят в Делфи. Различните полиси, държави и владетели са ги строили като хранилища за своите дарове на бога.
27 “Умбрите” от римската история. Вж. края на § 10 и сл.
28 Гръцката дума за “Адриатическо” е просто “Адриас”.
29 Плиний (3.20).
30 Плиний (3.22) е поставил Аквилея на петнадесет мили от морето. Днешното разстояние до руините на древна Аквилея е седем мили. Натисо (Natisone) изглежда е променила долното си русло от времето на Страбон.
31 Cp. 4.6.10 и 7.5.2.
32 В 5.1.12 Страбон говори за дървени питоси, “по-големи от къщи”.
33 Под “първите” Страбон несъмнено има предвид жителите не само на Аквилея, но и на различните градове (назовани или не по-горе) около дъното на Адриетическия залив.
34 невъзможно е да се определи коя река е имал предвид Страбон, дали Isonzo или Tagliamento, или Sile, или Piave, но нито една днешна река не отговаря на условията.
35 Дн. Ноймаркт, в Стирия, Австрия.
36 113 г. пр. Хр. Ливий (Epit. 63) казва “Карбон и армията му били разбити”.
37 Тук Страбон има предвид “вътрешност” в най-специфичния смисъл – най-вътрешния залив на Адриатика.
38 Изворите Тимави (дн. Тимаво).
39 дн. Арпино.
40 6.3.9.
41 Cp. упоменаването на атическия Еридан в 9.1.19.
42 У Хезиод (Fr. 199 [220], Rzach) Еридан е речният бог, на брега на чиято река имало големи количества кехлибар (“електрон”). По-късно, след като бил намерен кехлибар при устието на р. По, там били поставени “Кехлибарените острови (Електридите)” (вж. Plin. 3.30). В гръцката митология, Фаетон е бил изхвърлен от колесницата на Слънцето (Хелиос) в Еридан, а сестрите му (Хелиадите), впрегнали колесницата, се превърнали в тополи, а сълзите им в кехлибар.
43 Cp. 1.2.15, за добавянето на митични елементи.
44 § 4 по-горе.
45 Вж. 1.2.39, където цитатът е по-пълен.
46 Ръкописите дават тук “симбри”, както и в § 12 по-долу; но такъв народ е неизвестен от други източници. Двама от издателите го поправят на “инсубри”.
47 Т.е. дъгата, описана от Апенините от района на Ариминум и Анкона до Генуа и Вада Сабаторум (cp. 4.6.1, 5.1.3), заедно с р. По, затварят Галия Цизпадана.
48 Вж. 5.1.6.
49 Т.е. етруските.
50 Виа Емилия.
51 Процъвтяващо градче – тържище, получило името си от Макри кампи, (“Оскъдните полета”) западно от Мутина.
52 Страбон мисли тук за пътника като стигащ първо до Фавенция, която е на около двадесет мили от Сапис; След това до Цесена, която е близо (на) Сапис; след това до Рубикон, която е на около 20 мили от Цесена, които са граници на територията на Ариминум.
53 Ариминус, дн. Marecchia.
54 Тицинус, дн. Tessin.
55 Дертона, дн. Tortona.
56 Дн. Avigliana.
57 Трудно е да се повярва, че Страбон е написал тук “Друенция”, защото вече правилно е поставил извора на Друенция отвъд Оцелум (вж. 4.6.5 и бележката). Възможно е да е написал “Дуриас” (т.е. Durias Major), тъй като въпросният път е минавал не само през Durias Minor, чието русло е следвал, но и Durias Major. Иначе той характеризира пътя отвъд Оцелум, след като се очаква да обсъжда само отсечката от Ticinum до Ocelum.
58 Римски мили, разбира се. Но разстоянието от Ticinum до Ocelum е около сто мили. Шестдесет мили е приблизително точна оценка за разстоянието от Тицинум (Тичино) до Durias Major. Повечето издатели, в т.ч. Meineke, поправят на “(сто) и шестдесет”.
59 Оцелум.
60 Т.е. същинска Келтика.
61 Пропуснато в изданието на Meineke изречение, в чиято автентичност издателят се съмнява.
62 М. Емилий Скаурус, живял между 163 и 89 г. пр. Хр.
63 187 г. пр. Хр.
64 Но според други описания, Емилиановия път е бил построен от Гай Фламиний Стари в 220 г. пр. Хр..
65 Вж. 4.1.13, 4.2.1, 4.6.7 и 3.2.8.
66 Буквално, “Лигюстика” (вж. 4.6.3 и 5.1.1).
67 Умбрия.
68 Cp. 5.4.2.
69 Тиренско море.
70 На гр. “Таркюния”.
71 Управител на града станал Демарат (8.6.20).
72 Спор. легендарната история на Рим, Лукумон бил избран за цар от Сената и народа в 615 г. пр. Хр.
73 Същото като “Тарквиния”, 5.2.2.
74 509 г. пр. Хр.
75 Дн. Chiusi.
76 Градът им е бил Caere (Цере), един от дванадесетте, основани от Тирен.
77 390 г. пр. Хр.
78 Т.е. правото на глас и на избор, ius suffragii.
79 Самите римски граждани, след като бъдат лишени от избирателни права от цензора, били вписвани в Tabulae Caeritum, оттам и неприязънта.
80 Делфи.
81 Вж. 9.3.8.
82 Латинската ортография е “Caere” (Цере).
83 Обичайната гръцка дума за поздрав.
84 Явно дн. Bagni del Sasso.
85 Cp. 5.2.9.
86 Cp. “Пеларги”.
87 Крит.
88 Хипотой бил синът на “Лет Пеласгийски” (Iliad 2.843, и 17.288). В 13.3.2 Страбон приема, че Омир, в горецитирания пасаж има предвидЛариса Фриконида, “Лариса до Кюме”, кято е дн. Lamurtkeui. За “Лариса Фриконида” вж. 9.5.19.
89 Hiketides (Молителки) 16 ff. и 250 ff.
90 “Данайските жени” (Данаидите) не е запазена.
91 Т.е. района на Аргос, в който са разположени Микена и град Аргос (вж. 8.6.5‑10).
92 Пелопонес е бил наричан “Аргос”, както и “Пеласгия” (8.6.5).
93 “Архелай” не е запазена.
94 Отново района на Аргос, наречен другаде (8.6.8) “Аргея”.
95 “Градът на Инах”, наречен така на Инах, първия цар на Аргос, е бил главният град на Аргос. С малка промяна в гръцкия повечето издатели поправят “пребивавал там” на “основал”, вероятно на основание на това, че Страбон по-късно казва “Данай основал акропола” (Аргос) “на аргосците” (8.6.9).
96 Андротион, Филохор и други; от трудовете им са останали само фрагменти.
97 “Атида” е било старото име на Атика, от Атида, дъщерята на митичния цар Кранаос (сp. 9.1.18).
98 Cp. 9.1.18 и 9.2.3.
99 Буквално “щъркели”.
100 Cp. 9.1.18, където Страбон говори, че пеласгите “отседнали” в Атина.
101 “Близо до планините” е много неопределено, но в § 9 сл. Страбон използва същата фраза за гр. Аретиум и добавя, че този град е “най-отдалечен от всички във вътрешността.” В този пасаж очевидно има предвид, че линията на най-голямата ширина минава до Апенините близо до Аретиум, което е вярно.
102 Често наричана “Косай”, както в § 8 сл.
103 От Луна до Коса.
104 Страбон оставя пресмятанията си за останалите разстояния (Cosa-Gravisci-Purgi-Ostia), всичко (около) 740 стадия, за § 8 сл. След Groskurd, Meineke отбелязва лакуна в текста веднага след “според някои е шестстотин”, смятайки, че Страбон трябва да е добавил там разстоянието от Коса до Остия, и по този начин числата на Полибий (чиято оригинална фраза не е запазена) да се отнасят за цялото разстояние от Луна до Остия. Но според измерваниятао на картата на Kiepert на древна Италия, 1 330 стадия се оказва доста близка до истината мярка на разстоянието по крайбрежните пътища от Луна до Остия..
105 Т.е. “Залива на Луната”, (“Лунен залив”). Cp. “Залива на Менестей” (3.1.9) и “Залива на Монойкос” (4.6.3), като всяка фраза означава и града, както и залива.
106 Сардиния.
107 Дн. кариери на Carrara.
108 За римските “произведения на изкуството” от камък, вж. 5.3.8.
109 За пълно описание на всякакви видове камък и тяхното приложение в Рим и другаде, вж. Плиний, Hist. Nat. XXXVI.
110 Тъй като град Луна се е анмирал на ок. 5 мили южно от Макра и още по на юг от залива, Страбон трябва или да е имал предвид залива, а не града, или е смятал, че гр. Луна е бил разположен на залива.
111 Р. Макра.
112 Срв. Плиний, (Plin.3.7 и 3.8); Ливий, (Liv. 39.32, 40.41); Флор (Florus, 2.3.4.)
113 Броят на мъжете в тези “тагми” е неясен, тъй като гр. термин би могъл да означава всяка редовна бойна част (най-често), или лат. манипула (рота) (cp. Polybius 6.24), или дори легион (cp. Cassius Dio 71.9).
114 Корсика.
115 Елба.
116 Букв. “смазано заедно”, а не “стопено”. Страбон явно има предвид желязо, а не желязна руда. Процесът е описан подробно у Диодор Сицилийски (Diodorus Siculus 5.13). За видовете желязо и обработката му, вж. също у Плиний (Plin. 34.41.).
117 “Веднага от мините” тук, разбира се, може да означава рудата, след като е изкопана от мините.
118 Аристотел (Mirab. c93), описвайки същия метод по свидетелства на други казва, че някогашният меден рудник се изчерпал и след много време в същата мина се появило желязо – “желязото, което днес се използва от жителите на Поплонион”.
119 Cp. 15.1.30.
120 Дн. Porto Ferrajo.
121 Meineke предлага четене theia (леля) вм. thea (богиня); cp. 1.2.10.
122 Страбон отново се връща на любимата си тема; cp. 1.2.9, 1.2.38 и 3.2.12.
123 Cp. Plin., 3.12 (6).
124 Невъзможно е да се определи кой “хорограф” има предвид Страбон тук, както и в 5.2.8, 6.1.11, 6.2.1 (“Хорографията”), 6.2.11, 6.3.10. Фактът, че мерките са дадени в римски мили показва, че не се позовава на Ератостен, Полибий или Артемидор..
125 В някои ръкописи “хиляда”.
126 Неизв от други източници име.
127 Т.е. “муфлони” (Ovis musimon); вж. Plin. 8.75 (49) и 30.52.
128 Страбон вер. е написал двеста мили (разстоянието, дадено от Plin., 3.13).
129 Purpura murex.
130 Вж. 3.2.7.
131 Cp. §§ 2‑4 по-горе.
132 Богинята на раждането.
133 Един от “дванадесетте” тиренски града (cp. § 2 по-горе). Бил е превзет и унищожен от Камилус в 395 г. пр. Хр. след десетгодишна обсада. След това е останал необитаем до края на Републиката, но е колонизиран от Юлий Цезар и Август.
134 Вж. 5.3.2; намирал се е южно от Тибър.
135 Т.е. не “етруски”.
136 Букв. “равния Фалискум”; бил е разположен в равнините, на три мили от стария град.
137 Няколко реда по-горе, Страбон като че ли смята “Фалерии” и “Фалискон” за отделни градове; може би под “Фалискон” има предвид “равния Фалискум”. Старият град Фалерии (или Фалериум) е бил обитаван от фалериите (тиренско племе) и фалиските (племе със сабински произход може би, с език сроден с латинския); вторите са обитавали голяма част от околната територия, както и в самия град. Древните писатели разграничават “народа на фалиските” и града, но самият град бива наричан както “Фалиски” (или Фалискум), така и “Фалерии”. На мястото на стария град днес е разположен Civita Castellana, докато на новия, римски град в равнините се намират развалини от средновековна църква, Santa Maria di Falleri.
138 Cp. 12.2.7 и 15.3.14‑15; също Plin. 7.2 и Virgil 11.785.
139 Дн. ез. Vico.
140 Дн. ез.Bolsena.
141 Дн. ез.Chiusi.
142 Дн. ез.Bracciano.
143 Дн. ез.Trasimeno.
144 Цизалпинска Келтика.
145 Cp. 5.1.11.
146 Cp. 5.2.3.
147 Умбрия.
148 Вж. 5.1.11.
149 По-доброто четене е “Камеринон”, но ръкописите гласят “Маринон”, което като че ли трябва да означава дн. Сан Марино; градът обаче изглежда е основан едва след 300 г. сл. Хр., а и местоположението му не отговаря на контекста тук.
150 Римското име на този град е било “Fanum Fortunae”.
151 Cp. 5.1.11.
152 “Ларолон” е неизвестна от други източници.
153 Т.е., Нарния; дн. Narni.
154 Т.е., Carsulae (дн. Capella San Damiano).
155 Т.е., Camerinum; жителите на Камеринум често били наричани “камерти” и това название се е използвало и за града.
156 Пиценум.
157 Омбриките и сабините.
158 Скосяването започва срещу Ариминум (вж. 5.1.3).
159 5.2.1.
160 Лат. форма е Cutiliae.
161 Според Плиний, тези води се пият като пургатив (31.32; cp. 31.6)
162 Дн. Civita Tommasa.
163 На латински “Quirites”.
164 Вж. 5.4.2.
165 Вж. 6.1.2.
166 Bruttii.
167 Вж. 6.1.4.
168 Старомодната простота и суровост на сабините е била пословична (вж. 5.4.12, Марциал (Epigr. 10.32, 11.15), Хораций (Odes 3.6.38, Epist. 2.1.25,) Овидий (Metam. 14.797). И заради тези им характеристики някои писатели са смятали, че произходът им е от Лакония (Dionysius Hal., Antiq. Rom., 1.1, Justinius 20.1).
169 Август е продължил пътя до Адриатика в 17 г. пр. Хр. Страбон изглежда отбягва названията “Via Salaria” или “Via Nomentana” за продължението на пътя, въпреки че явно има предвид цялото пътуване, както показва израза “през страната им”.
170 Porta Collina е била портата на Сервиевата стена в североизточния край на Квиринал.
171 Латинската ортография е “Aequi”; така го изписва и самият Страбон в 5.3.4.
172 Лат. форма е “Amulius”.
173 Добрите ръкописи тук гласят Ромус, а не Рем; второто се налага по-късно.
174 Вж. 5.3.7.
175 Вж. 5.3.7.
176 Страбон почти със сигурност има предвид “Arvales Fratres” (“Братята на полето”), наречени така според Варон (De Ling. Lat. 5.85), от жертвоприношенията, които правят по полята (arva) за плодородие. Били са колегия от дванадесет жреци, която според римската легенда (cp. Gellius 7.7), е основана от самия Ромул. Съществувала е до 325 г. сл. Хр.
177 На лат. “Ambarvalia”; наречен така заради воденето на жертвените животни “около полята”. Празникът се е чествал на 27, 29 и 30 май (по римския календар).
178 Cp. Liv. 1.7.
179 Северното и южното било на хълма Капитолий. Падината между двете била, всяко от които било покрито с дъбрава, се е наричала “Inter Duos Lucos” (cp. Liv. 1.8), и спор. традицията е била “убежището на Ромул”.
180 Cp. 5.3.7.
181 Луций Целий Антипатър.
182 Така Вергилий (8.336) изписва името й; но обичайното изписване е “Carmenta” (cp. Liv. 1.7 и Dionysus, Antiq. Rom. 1.32).
183 “Айките” от 5.3.2.
184 “Реките”, неизв. от друг източник, вероятно е вероятно разв. от “арикини”, обитателите на Ариция, града, който Страбон упоменава тук, както и в 5.3.12.
185 “Аргириски”, иначе неизв., вероятно е развалено от “аурунки” (cp. Liv. 2.16, 17, 26 и Dionysius, Antiq. Rom. 6.32, 37).
186 Под “преферни” Страбон почти със сигурност има предвид “привернатите”, чийто град е бил Привернум, днес. развалини близо до Piperno.
187 Т.е., растящата около дървета лоза.
188 Деметрий Полиоркет.
189 § 4 по-горе.
190 “Fabulae Atellanae” на римляните.
191 Страбон е приел, че “Trachine” произлиза от гр. дума “trachys” (“скалист”).
192 Ако ръкописите са верни, тук Страбон греши. Трябва да е имал предвид Уфенс (дн. Ufente); другата река е била Амасенус (дн. Amaseno).
193 Едно от старите изписвания е Брундизиум; другото е било “Брендезиум” (cp. Ptolemaeus, 3.2.12 и Polybius, 21.24). “На езика на месапиите еленовата глава се наричала “брентезиум”” (6.3.6); оттам и името на града.
194 Старото име на Тарентум.
195 Забавно описание на пътуване по този канал вж. у Horace, Sat. 1.5.
196 “Място за хвърляне на котва”.
197 Страбон не споменава града “Кайета” (дн. Gaлta); заливът на изток от него се нарича от римляните “Caietanus Sinus”. Но както показва контекстът, “промеждутъчният залив” означава залива между Кайета и Тарацина.
198 Според Вергилий (Aeneid, 7.2) името й е било “Кайета”.
199 Т.е. носът, на който е бил разположен гр. Кайета.
200 Cp. 2.5.19.
201 Гр. дума за “залив”, “долина”.
202 Тук Страбон има предвид римския “Caietanus Sinus”, а не гореспоменатия “промеждутъчен залив”.
203 Според Плиний (31.4), тези бани лекували женското безплодие и мъжката лудост. Дали са изчезнали или трябва да се идентифицират с водите при Torre di Bagni, не е ясно.
204 5.3.2.
205 Cp. 5.3.2.
206 “Porta Viminalis”.
207 Cp. 5.3.2.
208 Cp. “diruit, aedificat, mutat” у Хораций (Epist. 1.1.100).
209 Alba Fucens.
210 На лат. “Tinia”.
211 “Cohortes vigilum” са представлявали съчетание от нощна градска стража и противопожарни команди от седем хиляди мъже или седем кохорти. Били са разпределени из целия град, по една кохорта на всеки два от четиринадесетте “regiones”. Вж. Suetonius, Augustus 25 и Cassius Dio 55.26.
212 Плиний (36.24) използва същия израз в описанието на размерите на отходзните канали, построени от Тарквиний Приск.
213 Гр. дума тук за “постройки” (anathemata) би могла да подсказва, че всички тези сгради са били вдигнати като жертвени дарове.
214 Вж.бел. 213.
215 За списък на тези “приятели” на Август и какво са построили, вж. Suetonius, Augustus 29.
216 Cp. “произведения на изкуството”, 5.2.5 и бел.
217 Според Hьlsen (Pauly-Wissowa, s.v. “Agrippae campus”) Страбон тук има предвид “кампуса” на Агрипа; но Tozer (Selections) се съмнява да не би да става въпрос за Campus Flaminius. И двата кампуса са представлявали част от Campus Martius.
218 Останките от този Мавзолей все още може да се видят на Via de’ Pontefici.
219 Спор. Дион Касий (Cassius Dio 69.23) Мавзолеят е бил пълен по време на смъртта на Адриан (138 г. сл. Хр.).
220 Cp. Suetonius, Augustus 100.
221 Спор. Tozer (Selections, ) “Бllhn ™c БllhЯ” се отнася за “basilikаЯ stoаЯ”; но гръцкият текст тук не допуска подобна интерпретация.
222 За по-подробно описание на обществените паметници и сгради в Рим, вж. Plin. 36.24.
223 “Ad Pictas”.
224 Реката и днес се нарича “Коса”.
225 Дн. Sacco.
226 Т.е., последният на Латинския път.
227 Калес, дн. Calvi.
228 Suessa Pometia, от който не са останали следи.
229 Трапонтион е иначе неизвестен, освен ако не е Tripontio, упоменат само в един надпис на Траян.
230 Cp. 5.3.6.
231 Cp. § 6 горе.
232 Cp. 5.3.6.
233 Volturnum.
234 Alba Fucens.
235 Дн. Cucullo, наричан също Scutolo.
236 Cp. 5.3.7.
237 Гръцката дума за “обрасла с гора” предполага свещена дъбрава. Страбон очевидно има предвид дъбравата, посветена на Тибурнус, основателя на Тибур. Cp. Horace, Odes 1.7.13.
238 Cp. Plin. 36.48.
239 Cp. § 10 горе.
240 Или “произведения на изкуството”, 5.2.5 и бел.
241 Дн. “La Solfatara” (“Серни води”).
242 Наричани днес “Bagni di Grotta Marozza”.
243 Това вероятно е бил най-големият храм в Италия. Съвр. град Палестрина е почти изцяло построен върху основите му.
244 Хораций (Carmina 2.6.5) говори за “Tibur, Argeo positum colono.”
245 “Многоувенчан”, наречен така, изглежда, заради няколкото тераси. Но Плиний (Plin. 3.9) казва, че Пренесте първоначално се е наричал “Stephane” (Венец).
246 Aix Praenestina; дн. Castel San Pietro.
247 “Този хълм, издигащ се на значителна височина… изпъква като контрафорс на бастион от ъгъла на Апенините към хълмовете Албано” (Bunbury, Dict. Geogr. II).
248 За водохранилищата на Пренесте, “издълбани в планинската скала” и за водоснабдяването като цяло, вж. Magoffin, A Study of the Topography of Praeneste, Johns Hopkins University Historical Studies, 1908, .
249 Напр. в 198 г. пр. Хр., при робското въстание; в 82 г. пр. Хр., когато Марий Младши прави Пренесте свой щаб. А в 63 г. пр. Хр. Катилина се опитва да превърне Пренесте в свой щаб, но опитът му е осуетен от консула (Cicero, In Catilinam 1.8).
250 “Верестис” е неизвестна от други източници.
251 Планините на волските.
252 Вр. Албанус, дн. Monte Cavo, е най-високият връх.
253 Т.е., на път от Тускулум.
254 Древната Ариция се е намирала във “Vallis Aricina” (дн. Valle Aricciana), угаснал кратер под съвр. гр. Ariccia, разположен на стръмен хълм над древната цитадела.
255 “Лавинион”, според ръкописите правилно е поправено на “Ланувион”. Дължи се на “любопитно объркване с Лавиниум, датиращ от средните векове, със съвр. име Civita Lavinia”. (Tozer, Selections).
256 Т.е. “Nemus Dianae”.
257 “Diana”, т.е. Артемида.
258 Т.е., “Артемида Таурополос” – Артемида в качеството й на богиня на таврите.
259 “Скитският елемент” тук е принасянето в жертва на чужденци от таврите, както е описано напр. от Еврипид (Euripides, Iphigenia Taurica.)
260 СТрабон има предвид Lacus Nemorensis (дн. Lago di Nemi), угаснал кратер с обиколка от 3 мили и над 100 м дълбочина. Днес е пресушено с изкуствен отточен канал. Според Сервий (бел. по Вергилий, Aeneid 7.515) латините са го наричали “Speculum” (огледалото) на Диана.
261 Lacus Albanus, дн. Lago di Albano.
262 Тибур и Пренесте.
263 Т.е. от Рим – същата гледна точка като в началото на § 9.
264 Alba Fucens.
265 Lago di Fucino (Celano) е било напълно пресушено от принц Торлония, 1855‑1869 г.
266 Т.е. течащите в земните недра горещи води (cp. 3.5.7), за разлика от “изворите”, под които Страбон винаги има предвид изворите на повърхността на земята.
267 Изглежда в резултат на вулканична активност на вр. Етна, от който извира.
268 “Aqua Marcia” е бил един от римските акведукти и основният му водоизточник е бил близо до Сублаквеум (дн. Subiaco). Според историята, река Питоний (дн. Pedogna) е извирала в планините на пелигните, течала е през езерото Фуцинус без да се смесва с водите му, след това е потъвала под земята и накрая се появявала отново при “Водите на Марций” близо до Сублаквеум. Самият Плиний (31.24) е вярвал на тази версия.
269 Например Сифакс, царя на Нумидия (Liv. 30.17), Персей, царя на Македония (Liv. 45.42) и Битуитус, цар на арверните (Valerius Max. 9.6 и Liv. Epit. 61).
270 Т.е. южните граници на Цизалпинска Келтика (Галия): вж. 5.1.3 и 5.2.10.
271 Пиценум.
272 Т.е. при различните градове по крайбрежието.
273 “Пневенция” е неизв. по други източници; вероятно Страбон е написал “Поленция” (вж. Corais – du Theil – Letronne, Vol. II и Nissen, Italische Landeskunde, Vol. II).
274 Кастелум Фирманорум, дн. Porto di Fermo или Porto San Giorgio.
275 На лат. “Cuprae Fanum”.
276 Дн. Tronto.
277 Труентум, нар. още Каструм Труентинум.
278 Дн. Piomba.
279 Адрия или Хадрия.
280 Матринум.
281 Т.е. “и заради околните планини, които са непроходими за войски”, спор. Kramer.
282 Но на монети името е изписано “Italia”, а не “Italica” (Pauly-Wissowa, s.v. “Corfinium”).
283 Избрали са двама консули и дванадесет претори, в подражание на римското управление.
284 Помпедий Силон е бил убит в сражение в 88 г. пр. Хр., малко преди края на войната.
285 Дн. Chieti.
286 Атернус.
287 За този мост, вж. Nissen, Italische Landeskunde, Vol. II.
288 Същият споменат по-горе Атернум.
289 Явно дн. Termoli (вж. Pauly-Wissowa, s.v., and Nissen, Vol. II).
290 “Ортонион” е неизв. от други източници. Текстът е силно повреден и е отпаднал в това издание.
291 Птолемей (3.16) погрешно свързва устието на Сагрос със земята на пелигните, защото Сагрус се влива между Ортона и Хистониум (не Артемум). Твърдението на Страбон обаче може да се тълкува в смисъл не на долното течение, а на северния ръкав на Сагрус; иначе и той греши.
292 Cp. 5.1.9 и 6.3.9.
293 Самниум.
294 Заливът на Неапол.
295 Cp. 5.4.8.
296 Дн. нос Miseno.
297 На лат., Minerva; дн. Punta della Campanella.
298 Антиох Сиракузки, историк.
299 Вж. Pauly-Wissowa, s.v.
300 Вж. 5.3.9.
301 Cp. 5.4.10.
302 Вж. 5.1.10.
303 Cp. 5.3.6.
304 Литернус.
305 Вултурнум.
306 На гр. “Кюме”.
307 Евбейска “Кюме”.
308 На гр., “вълни”.
309 “Кокоша гора.”
310 Cp. 6.1.6.
311 Дн. ез. Lucrino.
312 Дн. ез. Averno.
313 Агрипа свързал ез. Авернус и ез. Лукринус с канал, а ез. Авернус с пристанището на Куме с тунел.
314 “Некюя” е заглавието, дадено от древните на единадесета книга на “Одисея”, описваща слизането на Одисей в Хадес и магическите ритуали, с които са призовани призраците на мъртвите, и разговорите с тях.
315 Въпреки, че римляните са наричали Лукринус и Авернус “езера”, Страбон ги нарича “заливи”, първият – морски залив, а вторият вътрешен залив, свързан с първия. Обликът на района твърде много се е променил от времето на Страбон.
316 Cp. Вергилий, Aeneid 6.239 и Лукреций 6.740. Думата “Авернус” означава “безптичи”.
317 Напр. “Плутониона” в Хиераполис в Мала Азия (13.4.14). “Плутония” са представлявали участъци, от които се издигат зловонни изпарения и се наричали така, защото се е смятало, че са входове към долния свят. Самата пещера в “Плутониона” се е наричала “Харонион” (14.1.11 и 14.1.44).
318 Вж. 1.1.10 и 1.2.9.
319 Дн. ез. Fusaro.
320 Букв. “горяща в пламъци”. Тази река е била приток на Ахерон в долния свят. Реката Ахерон (дн. Фанариотикос), в Епир, е била свързвана с долния свят: изчезва под земята на изв. разстояние и отново се появява, като губи водите си в блатистото “Ахерузийско езеро”, преди да се влее в Йонийско море.
321 “Аргили” явно означава “къщи от глина”.
322 Т.е., от месото на жертвените животни, както и някои такси, които сигурно са прибирани.
323 Признавайки по този начин, според Ефор, че районът принадлежи на кимерийците.
324 Л. Кокей Ауктус, архитект и инженер, нает от Агрипа.
325 Кокей бил родом от този район.
326 Т.е., след Мисенус (вж. 1.2.18).
327 По времето на Страбон градът се е разширил в значителна степен по крайбрежието, в двете посоки..
328 На лат. “putei”.
329 На лат., “puteo” (издавам зловоние).
330 Т.е., “горяща земя”, ако цитираните тук от Страбон етимолози са прави. “Флегра” е било и старото название на Палене, най-западният от полуостровите на Халкидика и вулканичен район. Митологията свързва Гигантите с двата района (cp. 5.4.4).
331 Т.е., съдържанието му е в добра пропорция със съдържанието на варовика.
332 Това вулканично вещество днес се нарича “pozzuolana” или “туф”.
333 На лат., “Forum Vulcani”; дн. La Solfatara.
334 Т.е., “Новия град”. По-старото име е било Партенопе (вж. 14.2.10 и Beloch, Campanien, 1890, pp29‑30).
335 “Демарх” е била местната титла за главните магистрати; и явно някои от тях са заемали поста едновременно (вж. Tozer, Selections и Beloch, Campanien, pp31, 45).
336 Места за упражнения на младежи (ефеби).
337 Beloch (pp41‑44), по надписи от Неапол дава имената на девет различни фратрии.
338 “Музика” тук явно е използвано в широкия смисъл, включвайки всички изкуства, чиито покровителки са Музите.
339 Самият Август участвал в състезанието малко преди смъртта си (Suetonius, Augustus 98).
340 Вж. 5.4.5.
341 Вж. 5.3.8 и бел. (за големината на каналите в Рим).
342 Но дн. Grotta di Posilipo няма лъчи светлина; а Сенека (Seneca Epist. 57.1) се оплаква от тъмнината и праха.. Beloch (p84) заключава, че Страбон е сбъркал тунела с този на Куме.
343 Страбон има предвид елините.
344 Херкуланеум.
345 За “Помпея” оскийското име на Помпей, вж Nissen, Landeskunde II.
346 На лат., “Acerrae”.
347 “Acerrae” както е у Полибий (2.34).
348 Т.е., “гореща пепел” или “вулканична пепел”.
349 Страбон погрешно е смятал, че вулканичната пепел е съдържала мазно вещество, което обогатява почвата. Обогатяващото вещество, разбира се, е било органичната материя, акумулирана във вулканичната пепел, която след дълъг период от време се превръща във вулканична почва. В 6.2.3 цитира Посидоний, според когото същата част от страната е била покрита с вулканична пепел “със значителна дълбочина”.
350 Страбон има предвид, че част от вулканичната почва става толкова богата, че е запалима и непригодна за лозя и различни плодове; не уточнява обаче дали се възпламенява от вулканична материя, или от човешка дейност.
351 Т.е., вулканичната пепел, вече превърнала се във вулканична почва.
352 Страбон, както обикновено, е прекалено сбит. Има предвид, че след като вулканичната почва се запали, излишъкът на мазно вещество се изхвърля от огъня.
353 По естествен път, както и от дъжда.
354 Cp. 1.2.12.
355 Cp. 5.4.3.
356 Но cp. 1.3.19.
357 Краткостта на Страбон (доколкото ръкописите са точни) оставя пасажа неясен дали (1) двата народа са напуснали заедно заради спор с други обитатели и по-късно са се върнали, за да бъдат отново прогонени от земетресенията (около 500 г. пр. Хр.) или (2) са напуснали поотделно, първо халкидците заради спор с другите два народа, а по-късно еретрийците заради земетресенията, или (3) отначало са напуснали по част от двата, а по-късно и останалите; но първото тълкуване изглежда по-вероятно. Ливий (8.22), без да споменава еретрийците, приписва основаването на Куме на халкидците, които преди това са основали “Айнария и Питекуса”.
358 Cp. 5.4.3.
359 Както и Капуа.
360 Т.е., от Капуа.
361 Вж. 5.3.6 и бел.
362 От Капуа, не от Теанум Сидицинум.
363 Около 52 л. зърно. Но след Casaubon, всички издатели освен Groskurd поправятemend “medimnus” (крина) на “mus” (плъх), съгласувайки го с с разказа у Плиний (8.82), Валерий Максим (Valerius Maximus 7.6), и Фронтин (Frontinus Stratagemata 4.5.20). И изглежда почти сигурно, че Страбон го е написал така.
364 На лат. “denarii”; ок. 4,4 г. сребро. Тримата цитирани по-горе писатели казват “двеста денарии”.
365 5.3.9.
366 Гръцката дума за “прозвище” тук означава просто “умалително” В такъв случай Страбон има предвид под “сабели” “малките сабини”; но тъй като въпросният народ са и “Синове на войната”, вероятно е намекнал и за латинското “bellum” (война).
367 Cp. Plin. 3.17.
368 Т.е., от Питане в Лакония, или членове на един спартански род със същото име.
369 Според поправката на някои издатели “по ранга на гостите им”.
370 Другаде (5.4.2) Страбон казва, че френтаните са “савнитско племе”, но е предпочел да обсъди двата народа и земите им поотделно (вж. също 5.4.3).
371 Оттук нататък Страбон ще нарича това племе “пикенти”.
372 Било е само един укрепен търговски пост, близо до т. нар. от римляните “Portus Alburnus” (вж. Nissen, Landeskunde, Vol. II, ).
373 Ок. половин миля навътре в сушата, към Посейдония.
374 Meineke премества този текст след първото изречение на Четвърта книга. Въпросната река е дн. “Fosso Capo dei Fiumi” и околните блата.
375 Издателите поправят “Кампания” в ръкописите на “Италия” (cp. 5.1.1). Но Страбон по-вероятно е написал “Лукания и” преди “реката Силарис”. В този случай “тази страна” означава Лукания. В следващия параграф (6.1.1) Страбон казва, че Лукания започвна при Силарис. И вече е определил крайбрежието на Кампания от негово време като започващо при Синуеса и свършващо при Сурентум и носът на Минерва (вж. 5.2.1, 5.3.4, 5.4.3 и 5.4.8‑9).
376 Същото у Плиний (Plin. 2.106) и Силий Италик (Sil. Ital. 8.581).
=============================================================
Към глава четвърта от книга пета
Антични автори 