Страбон, География – кн. 6 – 1

Шеста книга

Резюме

В шеста книга се разглеждат земите непосредствено до Италия и тези покрай Адриатическо море до Македония, в които попадат Апулия, Калабрия и местата покрай Йонийския залив и прилежащите острови от Сицилия до Керавнион, и други дялове до Кархедон (Картаген) и прилежащите му островчета.

Първа глава

1 След устието на Силарис се стига до Левкания и до храма на Хера Аргоска, построен от Язон, както и до близкия, на петдесет стадия град Посейдония. Сибаритите били вдигнали стена при морето, но заселниците ги изместили по-нагоре, по-късно левканите изместили тях, а римляните изместили града на левканите. Мястото го прави нездравословно една близка река, вливаща се в блата. Оттам, като се преплава от залива се стига до Левкозия1, остров, от който плаването до континента е късо. Наречен е на една от сирените, която била изхвърлена тук на брега, след като според мита те се хвърлили в морските дълбини. Пред острова лежи географския нос2, който е срещу Сиренусите и оформя с тях Посейдоновия залив. Като се заобиколи този нос, стига се до друг съседен залив, в който се намира град, наречен от основателите му фокидци „Хиеле”, от други „Еле”, на името на един извор, но днешните хора го наричат Елея. Това е родният град на питагорейците Парменид и Зенон. По мое мнение не само заради влиянието на тези двама мъже, но и в по-ранни времена градът е бил управляван добре; и заради това добро управление хората му не само удържали срещу левканите и посейдонитите, но дори се върнали с победа, макар да им отстъпвали както по територия, така и по население. Но били принудени, поради бедността на земята им, да си изкарват поминъка главно от морето и да изградят работилници за осоляване на риба и други такива дейности. Според Антиох3, след завладяването на Фокея от Харпаг, стратега на Кир, всички фокейци, които са могли, са отплавали с леки лодки под водачеството на Креонтиад първо до Кирнос и Масалия, но след като били изтласкани оттам, основали Елея. [Според някои обаче градът получил името си от реката Елеес4.] Градът е на около двеста стадия от Посейдония. След Елея идва нос Палинурос. Пред земята на Елея са двата острова Ойнотриди, удобни за закотвяне. След Палинурос е Пиксунт, нос, залив и река, защото и трите са с едно и също име. Заселил го е Микит, архонтът на Месена в Сицилия, но с изключение на малцина, заселниците отплавали отново. След Пиксунт е Лаос, залив, река и град; той е последният от градовете на Левкания, на късо разстояние над морето. Колония е на сибаритите, а разстоянието до там от Еле е четиристотин стадия. Целият път покрай крайбрежието на Левкания е шестстотин и петдесет стадия. Близо до Лаос се намира хероонът на Драконт, един от спътниците на Одисей, във връзка с който на италиотите бил даден следният оракул5:

„Много народ ще загине при Лайския Драконт” 6

И оракулът се сбъднал, защото подведени от него, народите7, които предприемали кампании срещу Лаос, италийските гърци, претърпявали поражения от левканите.

2 Тези, прочие, са местата по тиренското крайбрежие, които принадлежат на левканите. Колкото до другото море8, отначало те не можели да достигнат до него, контролирали го елините, държащи Тиренския залив. Преди да дойдат елините обаче, левкани изобщо не съществували, а областите били заети от хони и ойнотри. Но след като силата на самнитите нарастнала значително, те прогонили хоните и ойнотрите и заселили колония от левкани в тази част на Италия, като в същото време елините държали двете крайбрежия до Провлака, и елините и варварите воювали дълго време помежду си. След това тираните на Сицилия, а след тях и картагенците, веднъж във война с римляните за Сицилия, а другия път за самата Италия, са причинили злини на всички народи в тази част на света, но най-вече на елините. Преди това те, още от началото на Троянската война, са били отнели от по-ранните обитатели голяма част и от вътрешността на страната, и мощта им до такава степен нарастнала, че нарекли тази част от Италия, заедно със Сицилия, „Велика Елада” (Магна Греция). Но днес всички части от нея, освен Тарант9, Регион и Неаполис са напълно варваризирани10, а някои части са им отнети и се държат от левканите и бретите, други от кампанийците – всъщност на думи от кампанийците, а в действителност от римляните, тъй като самите кампанийци са станали римляни. Но този, който се е заел с описанието на земята е длъжен да говори не само за настоящите неща, а понякога и за нещата от миналото, особено когато те са забележителни. Колкото до левканите, вече казах за тези от тях, чиято земя граничи с Тиренско море, докато тези, които държат вътрешността са хората, обитаващи над Тарентския залив. Но по-късно както бретите, така и самите самнити (техните предтечи) до такава степен са западнали, че е трудно дори да се разграничат техните поселения; причината за това е, че в отделните племена не съществува никаква обща организация и характерните различия в езика, въоръжението, облеклото и други такива напълно са изчезнали, иначе отделните им поселения са съвсем безславни.

3 Ето защо без да правя различия между тях, ще кажа само най-общо това, което съм научил за живеещите във вътрешността, имам предвид левканите и тези от самнитите, които са техни съседи. Петелия впрочем е смятана за метрополия на левканите и е достатъчно населена до ден днешен. Основана е от Филоктет, който след политически разпри избягал от Мелибея. Има дотолкова недостъпно местоположение, че и самнитите някога я укрепили срещу туриите. А старата Кримиса, която е в близост до същите райони, също е била основана от Филоктет. Аполодор, в своя труд „За корабите”11, споменавайки за Филоктет казва, че според някои, когато той пристигнал в земята на Кротон, колонизирал нос Кримиса и основал във вътрешността над него град Хоне, от който получили названието си тамошните хони и че някои от спътниците му, които той изпратил напред с троянеца Егест в района Ерикс в Сицилия, укрепили със стена Егеста12. Освен това във вътрешността са Грументон и Вертине, както и Каласарна и някои други малки поселения, докато стигнем до Венусия, забележителен град; но според мен този град, както и другите, които са след него по ред, на път към Кампания са самнитски градове. Отвъд туриите се простира също така страната, наречена Тавриана. Левканите по род са самнити, но след като надвили във война посейдонитите и техните съюзници, завладели градовете им. Вярно е, че през цялото друго време управлението им е било демократично, но по време на война се принуждавали да избират цар измежду своите първенци. Но днес те са римляни.

4 Крайбрежието по-нататък, чак до Сицилийския провлак и на разстояние от триста и петдесет стадия, се обитава от бретиите. Според Антиох, в неговия труд „За Италия”, тази земя някога е била наричана Италия, макар в по-ранни времена да се е наричала Ойнотрия. И за нейни граници той определя първо на Тиренското море същата граница, която аз приписах на земята на бретиите, реката Лаос, и второ, на Сицилийското море, Метапонтион. А колкото до Тарантина, която граничи с Метапонтинон, той определя, че е извън Италия и нарича обитателите й япиги. И според него, в по-старо време имената „ойнотри” и „италийци” са се използвали само за хората, обитавали от тази страна на провлака в земята, която се спуска към Сицилийския проток. Самият провлак, на ширина от сто и шестдесет стадия, лежи между два залива – Хипониатския, който Антиох е нарекъл Напетински, и Скилетическия. Крайбрежното плаване около страната между провлака и Протока е две хиляди стадия. Но след това, според него, името Италия и това на ойнотриите се е разширило до територията на Метапонтион и Сейритида защото хоните, добре организирано ойнотрийско племе, се заселило по тези места и е нарекло земята Хоне. Прочие, Антиох го е казал много опростено и архаично, без да прави разлика между левканите и бретиите. Най-напред Левкания лежи между тиренското и сицилийското крайбрежия13, като първото крайбрежие е от река Силарис до Лаос, а второто от Метапонтинон до Турии; след това, на континента, от земята на самнитите до провлака, който се простира от Турии до Керили, град близо до Лаос, провлакът е на ширина триста стадия. Но бретиите са разположени отвъд левканите. Живеят на полуостров, но този полуостров включва друг полуостров, към който принадлежи провлака, простиращ се от Скилетион до Хипонитския залив. Племето е получило името си от левканите, защото те наричат всички бунтовници „бретии”. Бретиите, както казват, първоначално гледали стадата на левканите, а след това, поради разпуснатостта на своите господари въстанали по времето, когато Дион тръгнал на своя поход срещу Дионисий и разбунил всички народи едни срещу други. Толкова за моето общо описание на левканите и бретиите.

5 Първият град след Лаос е в Бретия и се нарича Темеса [макар че днешните хора я наричат Темпса], основана е от авзоните, но по-късно е била заселена и от етолийците под водачеството на Тоант; те обаче били прогонени от бретиите, а бретиите на свой ред били съкрушени от Ханибал и от римляните. Близо до Темеса и засенчен от диви маслинови дръвчета е хероонът на Политес, един от спътниците на Одисей, който коварно бил убит от варварите и заради това бил толкова разгневен на страната, че в съгласие с един оракул хората от околностите му събирали дан14 и оттам също така произхожда популярната поговорка за тези, които са безмилостни15, че са „обсебени от хероса на Темеса”. Но когато локрите от Епизефирион завзели града Евтим, състезателят в юмручен бой според историята победил Политес в двубой и го принудил да освободи местните от данъка. Казват, че Омир имал предвид тази Темеса, а не Тамасос в Кипър (името се произнася и по двата начина), когато казва „Мед ще подиря в Темеса…”16 Наблизо наистина може да се видят медни рудници, макар че са изоставени. До Темеса е Терина, която Ханибал унищожил, защото не можал да я опази, когато избягал в самата Бретия. След това е Косенция, метрополията на бретиите; малко над нея е градът Пандосия, здраво укрепление, близо до което е загинал молосиецът Александър17. Той също бил подведен от оракула18 на Додона, който го предупредил да се пази от Ахерон и Пандосия… защото места със същите имена му били посочени в Теспротия, но той загинал тъкмо тук. Крепостта има три хълма и покрай нея тече реката Ахерон. Имало и друг оракул, който помогнал да се заблуди: „Трихълмата Пандосия, където много хора за ден ще избиеш.” Той помислил, че оракулът има предвид унищожението на врага, а не на неговите хора. Казват, че Пандосия някога била столицата на царете на ойнотрите. След Косенция е Хипонион, основан от локрите. След това Хипонион бил завладян от бретиите, но римляните го отнели от тях и променили името му на Вибо Валенция. И тъй като земята около Хипонион е богата с ливади и е обрасла с цветя, хората са повярвали, че Коре19 е идвала тук от Сицилия, за да бере цветя; и оттам е станало обичайно сред жените на Хипонион да берат цветя и да ги сплитат на венци дотолкова, че в празничните дни е срамно да носят купени венци. Хипонион също така има пристанище, построено някога от Агатокъл, тиранина на сицилийците20, когато завладял града. Оттам се плава до залива на Херакъл21, мястото, откъдето височините на Италия близо до Пролива започват да завиват на запад. И по този път се минава покрай Медма, град на споменатите по горе локри, носещ името на един тамошен голям извор и с пристанище наблизо, наречено Емпорион. Наблизо е и реката Метаурос, с пристан, носещ същото име. Пред този бряг се намират островите Липареи, на разстояние от двеста стадия от Пролива. Според някои, те са островите на Еол, за които споменава и Омир в „Одисея” 22. Те са седем на брой и се виждат както от Сицилия, така и от континента близо до Медма. Но за тях ще разкажа в описанието си на Сицилия. След реката Метаурос има втори Метаурос23. След тази река идва Скилайон, стръмна скала, оформяща полуостров, чийто провлак е нисък и предлага достъп за кораби от двете страни. Този провлак Анаксилай, тиранинът на регините, е укрепил срещу тирените, като е построил там пристанище и така е лишил пиратите от възможността да минават през провлака. Защото наблизо е и Кайнюс24, който е на двеста и петдесет стадия от Медма; това е последният нос и заедно с носа от сицилийска страна, Пелориада, оформя теснините на Протока. Нос Пелориада е един от трите носа, които правят острова триъгълен и клони към летния изгрев25, както Кайнюс клони към запад и всеки от тях се обръща от другия в противоположна посока. Дължината на тесния участък на Протока от Кайнюс до Посейдонион26 или „Колумна Регинорум” е около шест стадия, докато най-късият преход напряко е малко повече; а разстоянието от Колумна до Регион, където Протока започва да се разширява е сто стадия на изток, към откритото море, наречено Сицилийско море.

6 Регион бил основан от халкидците, които, както разказват, съгласно един оракул се били посветили на Аполон27, по един мъж на всеки десет халкидци, заради неурожай, но по-късно се преселили тук от Делфи, като взели със себе си и други от родината си. Но според Антиох, халкидците изпратили занклеи и за основател на тяхното поселничество назначили Антимнест28. Към тази колония били и бежанците месенци от Пелопонес, победени от враждебната фракция. Те не пожелали да изтърпят наказание от лакедемонците заради избиването на девиците29, станало в Лимни, макар да били виновни за извършеното злодеяние над девиците, пратени на свещен обряд и убили също така и онези, които им се притекли на помощ30. Така че бежанците, след като се изтеглили в Макистос, пратили делегация при божия оракул, за да укорят Аполон и Артемида такава ли ще е съдбата им, след като са се опитали да отмъстят за тези богове и също така да попитат как могат да се спасят, след като са напълно унищожени. Аполон им заповядал да заминат с халкидците в Регион и да са благодарни на сестра му; защото, добавил той, те не са унищожени, а спасени, след като няма да загинат с отечеството си, което много скоро ще бъде завладяно от спартанците. Те се подчинили. И поради това управителите на регините чак до Анаксилас31 винаги били назначавани от рода на месенците. Според Антиох, сикелите и моргетите в ранни времена са владеели целия този район, но по-късно, след като били прогонени от ойнотрите, се прехвърлили в Сицилия. Според някои Моргантион също е получил името си от моргетите от Регион32. Градът Регион някога е бил много могъщ и е имал много подчинено население в околностите. И винаги е представлявал укрепен преден пост, застрашаващ острова, не само в по-ранни времена, но и наскоро, в наше време, когато Секст Помпей вдигнал Сицилия на бунт. Наречен е Регион, както казва Есхил, заради злината, сполетяла тази земя, защото според него и други, Сицилия някога била „откъсната”33 от континента от земетресение, „и поради това”, добавя той, „е наречен Регион”. Привеждат доказателства от случващото се около Етна и в Липара и островите около нея, катто и в Питекусите и по цялото крайбрежие на съседния континент, че не е нелогично да се предположи, че такова откъсване наистина се е случило. В днешно време, казват, земята около Пролива много рядко бива разтърсвана от земетръси, защото отворите там, през които изригва огънят и се изхвърлят нажежените маси и води, са отворени. По онова време обаче огънят, който е тлеел под земята, заедно с вятъра е предизвиквал силни земетресения, тъй като проходите към повърхността са били запушени и надиганите така области накрая са се поддали на силата на поривите на вятъра и били разкъсани, а след това получили морето, което е от двете страни, както тук34, така и между другите острови в този район35. И всъщност Прохите и Питекуси представляват фрагменти, откъснати от континента, както и Капри, Левкосия, Сирените и Ойнотридите. Също така има острови, които са се издигнали от открито море, нещо, което и днес се случва на много места; защото много по-достоверно изглежда, че островите в открито море са не надигнали от дълбините, докато много по-логично е да се мисли, че прилежащите близо до носовете и отделени от континента само с провлак са били откъснати от него. Но открит за изследване е въпросът кое от двете обяснения е вярно, дали Регион е получил името си по тази причина или заради своята слава, тъй като самнитите може да са го нарекли с латинската дума за „царски” 36, тъй като предците им са делили управлението с римляните и са използвали до голяма степен латинския език. Прочие, бил е прочут град и не само основал много градове, но също така е родил забележителни мъже, както държавници, така и учени; Дионисий37 обаче го унищожил, както разправят заради това, че когато ги помолил да му дадат девица, за която да се ожени, те му предложили дъщерята на градския палач38; но синът му възстановил част от стария град и го нарекъл Фебия39. По времето на Пир гарнизонът на кампанийците нарушил мира и унищожил повечето му обитатели, а малко преди Марсийската война земетресения превърнали голяма част от селището в развалини. Но Август Цезар, след като прогонил Помпей от Сицилия и видял, че градът е с оскъдно население, дал му мъже от експедиционния си корпус като нови заселници и сега градът е с достатъчно население.

7 Ако се плава от Регион на изток, на разстояние от петдесет стадия се стига до нос Левкопетра40, наречен така заради цвета си, и при него, казват, свършва планината Апенини. След това е Хераклеон, който е последният нос на Италия и е обърнат на юг; защото след като бъде заобиколен, човек продължава плаването с югозападния вятър чак до нос Япигия, а след това възвива, все повече и повече към северозапад, по посока на Йонийския залив41. След Хераклеон се стига до един нос, който е част от Локрида, нарича се Зефирион; пристанът му е изложен на ветровете, духащи от запад, оттам и името. След това е градът Локри Епизефирии42, колония на локрите, живеещи на Крисейския залив43, поведена от Евантес малко след основаването на Кротон и Сиракуза44. Ефор греши, като я нарича колония на локрите опунтии. Те обаче живели само три или четири години на Зефирион, а след това преместили града на сегашното му място със съдействието на сиракузците, защото по същото време вторите, сред които…45 И при Зефирион има един извор, наречен Локрия, където локрите вдигнали първия си стан. Разстоянието от Регион до Локри е шестстотин стадия. Градът е разположен на склона на хълм, наречен Епопис.

8 За локрите епизефири се вярва, че са първите хора, използвали писани закони. След като дълго време живели под добри закони Дионисий, когато го прогонили от страната на сиракузците46, ги оскърбил най-беззаконно от всички. Защото се промъквал в спалните на момичетата и лягал с тях преди да се омъжат; и освен това събирал момичета, узрели за женитба, пускал върху тях гълъбици с прекършени криле по време на пирове и карал момичетата да танцуват наоколо голи, и също така карал някои от тях, обути в различни сандали, единият висок, а другият нисък, да гонят гълъбиците наоколо, само заради неприличната гледка. Но си получил възмездието, след като отново се върнал в Сицилия, за да възстанови властта си; защото локрите разбили гарнизона му, освободили се и станали господари на неговата жена и деца. Тези деца били двете му дъщери и по-малкият от двата му сина, който вече бил юноша, тъй като другият, Аполократ, помагал на баща си да се върне в Сицилия с военна сила. И макар Дионисий, както лично, така и тарантинците от негово име, да ги молел много да освободят пленниците при каквито и да било условия, те отказали да му ги дадат и изтърпели обсада и опустошение на земята си. Но повечето си гняв изляли над дъщерите му, защото първо ги направили проститутки, а след това ги удушили и след като изгорили телата им, стрили костите им и ги хвърлили в морето. Ефор в упоменаването си за писменото законодателство на локрите, извлечено от Залевк от критската, лаконската и ареопагитската практика казва, че Залевк бил един от първите, наложил следното нововъведение – че докато преди него било оставено на съдиите да определят наказанията за различните престъпления, той ги определил в законите, защото смятал, че мненията на съдиите за едни и същи престъпления няма да са едни и същи, макар да е редно да са. И след това Ефор хвали Залевк затова, че е съставил законите за договорите на по-прост език. И казва, че туриите, които по-късно пожелали да надминат локрите по точност, се прочули повече, но моралът при тях бил по-лош; защото, добавя той, добри закони имат не тези, чиито закони ги предпазват от всякакви измами на лъжеобвинители, но тези, които се придържат към закони, описани на проста реч. И Платон е казал същото: че там, където има много закони има много процеси и подкупност, също както където има много лекари, там вероятно има и много болести47.

9 Реката Халекс, която очертава границата между Регина и Локрида, минава през едно дълбоко дефиле; и там се наблюдава нещо особено, свързано с щурците, че докато тези на локрийския бряг свирят, другите са безмълвни. Колкото до причината за това смята се, че втората страна на района е изцяло потънала в сенки и щурците, тъй като са мокри от росата не могат да изпънат мембраните си, докато тези на слънчевата страна имат сухи и рогоподобни мембрани, и поради това лесно могат да издават звуци. Хората там са показвали и статуя на Евном китареда, с щурец, кацнал на китарата. Според Тимей, Евном и Аристон от Регион веднъж се състезавали помежду си на Питийските игри и се скарали за жребия48; Аристон помолил делфийците да му съдействат, тъй като предците му принадлежали49 на бога и колонията им била тръгнала оттам50; и макар Евном да заявил, че регинците нямат никакво право да участват в музикални състезания, тъй като на тяхната земя дори щурците, най-сладкогласните от всички същества са безмълвни, към Аристон изпитвали благоразположение и той се надявал на победа; и все пак Евном спечелил победата и вдигнал гореспоменатата статуя в родината си, защото по време на състезанието, когато една от струните се скъсала, един щурец кацнал на китарата му и осигурил липсващия звук. Вътрешността над тези градове се владее от бретиите; тук е градът Мамертион и също така гората, осигуряваща най-добрата смола, бретийската. Тази гора се нарича Сила, има изобилни дървета и е добре снабдена с вода, и е на дължина седемстотин стадия.

10 След Локри идва Сагра, река с женско име. На бреговете й са олтарите на Диоскурите, близо до които десет хиляди локри, с регините51, се сразили със сто и тридесет хиляди кротониати и спечелили победа, събитие, което, казват, породило поговорката, която използваме при недоверчиви хора: „По-вярно е от случилото се при Сагра.” А някои дори са добавили, че вестта за сражението била донесена същия ден51 на хората в Олимпия, докато игрите били в ход и скоростта, с която вестта пристигнала след това била потвърдена. Казват, че това нещастие на кротониатите било причината градът им да не издържи много дълго след това, толкова голям бил броят на техните мъже, загинали в битката. След Сагра идва един град, основан от ахейците, Каулония, наричан първоначално Аулония заради клисурата53 пред него. Той обаче е изоставен, защото обитателите му били прогонени от варварите в Сицилия и основали тамошната Каулония. След този град е Скилетион, колония на атиняните с Менестей [а днес се нарича Скилакион] 54. Макар да са го обитавали кротониатите, Дионисий го включил в границите на локрите. Скилетския залив, който заедно с Хипониатския залив оформят споменатия по-горе провлак55, е наречен на града. Дионисий също така се заел да построи вал напряко на провлака, когато повел война срещу левканите под претекст, че валът щял да осигури безопасност на хората в провлака от варварите вън, но в действителност – защото искал да премахне съюза на елините помежду им, и по този начин безнаказано да властва над населението вътре; но хората отвън нахлули и осуетили начинанието му.

11 След Скилетион е територията на кротониатите и три носа на япигите; а след тях е Лакинион56, храм на Хера, който някога е бил богат и пълен със свещени дарове. Колкото до разстоянията по море, писателите ги дават без задоволителна яснота, освен че като цяло Полибий определя разстоянието от протока до Лакинион на две хиляди и триста стадия57, а разстоянието оттам напряко до нос Япигия – на седемстотин. Тази точка наричат устието на Тарантинския залив. Колкото до самия залив, разстоянието около него по море е със значителна дължина, двеста и четиридесет мили58 според хорографа59, но според Артемидор са триста и осемдесет по суша, макар да смалява с толкова истинската ширина на устието на залива60. Заливът е срещу зимния изгрев61; началото му е при нос Лакинион, защото като се заобиколи той, човек веднага стига до градовете62 на ахейците, които с изключение на този на тарантините вече не съществуват, но поради славата на някои от тях заслужават по-подробно упоменаване.

12 Първият град е Кротон, на сто и петдесет стадия от Лакинион, а след него е река Айсарос и един залив, и друга река, Неайтос. Казват, че Неайтос получила името си от това, което станало там: Някои от ахейците се отклонили от троянския флот, спрели се там и слезли на брега, за да огледат района, а когато троянските жени, които плавали с тях разбрали, че на съдовете няма мъже ги запалили, защото били уморени от пътуването, тъй че мъжете останали там по необходимост, макар да забелязали същевременно, че почвата е много плодородна. Веднага дошли още няколко групи по силата на родствената им близост и направили същото, и така възникнали много поселения, повечето от които станали едноименни на реките63. Според Антиох, когато богът казал на ахейците да основат Кротон, Мискел заминал да огледа мястото, но като видял, че Сибарис вече е основан, взел името си от реката наблизо, преценил, че Сибарис е по-добър. Прочие, като се върнал, той отново попитал бога дали няма да е по-добре да основе него вместо Кротон, а богът му отвърнал [Мискел64 впрочем бил гърбав]:

Мискеле безгърби, търсейки помимо пътя божи

трохи намираш само; редно е което ти е дадено

да одобриш65.

А Мискел се върнал и основал Кротон, като негов съдружник станал Архий, основателя на Сиракуза, който пътувал натам, за да основе Сиракуза66. Според Ефор, преди това в Кротон живеели япигите. Градът бил прочут с подготовката както в атлетика, така и във военното дело; във всеки случай на една Олимпиада седмината мъже, които повели пред всички останали в надбягването на един стадий били до един кротониати, откъдето и поговорката „Последният кротониат е пръв пред всички други елини” изглежда логична. И това, казват, е породило и другата поговорка, „по-здравословно от Кротон”, защото се вярва, че мястото има нещо, което допринася за здравето и телесната сила. Прочие, градът е имал най-много олипмийски победители, макар да не останал за дълго време заселен поради съсипващата загуба на свои граждани, загинали толкова много67 при реката Сагра. А славата му нараснала и заради многото питагорейски философи, и най-вече заради Милон, един от най-изтъкнатите атлети, който също така бил ученик на прекаралия дълго време в града Питагор. Разправят, че веднъж, по време на общия пир на философите, когато една колона започнала да поддава, Милон се пъхнал под тежестта и ги спасил всички, като накрая успял да се измъкне. А според някои автори това, че разчитал на същата тази своя сила отнело живота му. Разправят, че веднъж, когато вървял през дълбок лес, той се отклонил много от пътя и когато намерил един дънер, набит с клинове, напъхал ръцете и краката си в цепнатината и се напрегнал, за да разцепи дънера. Но силата му се оказала достатъчна само колкото клиновете да изпаднат, като двете части на дънера мигновено се събрали и заклещен в този капан, той се превърнал в храна за дивите зверове.

13 След това, на разстояние от двеста стадия е Сибарис, основан от ахейците; той е между две реки, Кратид и Сибарид. Основателят му е Исос от Хелике68. В древността този град дотолкова превъзхождал с благоденствието си, че властвал над четири племена в околностите, имал двадесет и пет подчинени града, воювал срещу кротониатите с триста хиляди души и жителите му само на Кратид образували кръг от петдесет стадия. Но заради своята разпуснатост69 и надменност, те били лишени за седемдесет дни от всичкото свое благоденствие от кротониатите; защото след като завзели града, те отклонили реката в него и го потопили. По-късно оцелелите, едва малцина, се събрали и отново го превърнали в свой дом, но след време и те били унищожени от атиняните и от други елини, които макар да дошли да живеят с тях, изпитали към тях такова презрение, че не само ги избили, но преместили града на друго място наблизо и го нарекли Турии, на името на един извор с това име. Прочие, реката Сибарид прави конете, които пият от нея плашливи и поради това държат стадата далече от нея; докато Кратид прави косата на хората, които се къпят в нея жълта или бяла, и лекува много болести. Туриите, след като дълго време благоденствали, били поробени от левканите, а след като тарантините ги отнели от левканите, потърсили убежище в Рим, а римляните изпратили колонисти, за да ги подкрепят, тъй като населението намаляло и променили името на града на Копии.

14 След Турии е Лагария, укрепление, основано от Епей и фокидците; оттам е лагаританското вино, сладко, умерено и много ценено от лекарите. Виното на Турии също е едно от прочутите. След това е град Хераклея, на късо разстояние над морето, и две плавателни реки, Акирис и Сирис. На Сирис е имало троянски град със същото име, но след време, когато Хераклея била колонизирана от тарантините, той се превърнал в пристанище на хераклеотите. Намира се на двадесет и четири стадия от Хераклея и на сто и тридесет от Турии. Като доказателство за това, че е заселен от троянците, писателите привеждат дървена статуя на троянската Атина, която била издигната там – статуята, която според приказката затворила очите си, когато молителите били измъкнати от йонийците, завладели града; защото тези йонийци дошли като колонисти, бягайки от властта на лидийците, и със сила завзели града, който бил на хоните70, и го нарекли Полиейон. И до днес можело да се види как статуята затваря очите си. Дръзко е, разбира се, да се разказва това и да се твърди, че статуята не само затворила очите си (също както разправят за статуята в Троя, че се извърнала, когато била насилена Касандра), но и че може да се види как затваря очите си; но още по-дръзко е да се представят като донесени от Троя всички онези статуи, за които историците твърдят, че са донесени оттам; защото не само в Сирис, но и в Рим, в Лавинион и в Лукерия наричат (дървената статуя на) Атина „Троянската Атина”. И освен това (историята за) дръзкото деяние на троянските жени е известна на много места и изглежда невероятна, макар да е възможна. Според някои обаче, Сирис, както и Сибарис на Траент (или Тевтрант) 71 са били основани от родосците. Според Антиох, когато тарантините воювали с туриите и техния пълководец Клеандрид, изгнаник от Лакедемон за земята на Сирис, те отстъпили и заселили съвместно Сирис, макар да бил смятан за колония на тарантините; но по-късно бил наречен Хераклея, като било сменено и мястото на града, и името.

15 След това е Метапонтион, който е на сто и четиридесет стадия от пристанището на Хераклея. Казват, че бил основан от пилосци, които отплавали от Троя с Нестор; и те толкова се възмогнали от земеделието, че поднесли в Делфи като свещен дар златно жито72. Като доказателство, че е основан от пилосци, писателите привеждат поднасянето на жертвоприношения на душите на синовете на Нелей73. Градът обаче бил унищожен от самнитите. Според Антиох, след като градът запустял, някои ахейци били пратени от ахейците в Сибарис и го заселили отново, а били пратени само заради омразата, която изгнаните от Лакония ахейци изпитвали към тарантините, за да не могат съседните тарантини да тъпчат мястото; имало два града, но тъй като Метапонтион бил по-близо74 до Тарант75, [а Сирис по-далече], новодошлите били убедени от сибаритите да вземат Метапонтион и да го държат, защото ако държат него, щели да владеят също така и земята на Сирис, докато ако се обърнат към Сиритида, щели да отстъпят Метапонтион към земята на тарантините, която била на самия фланг на Метапонтион. И когато по-късно метапонтийците воювали с тарантините и с ойнотрите от вътрешността, стигнали до споразумение за дял от земята, дял, който очертал границата между тогавашна Италия и Япигия76. Легендите поставят тук и Метапонт77, както и пленничката Меланипе и нейния син Беот78. По мнението на Антиох градът Метапонтион първо се наричал Метабос, а по-късно името леко се променило, и освен това Меланипе била доведена не при Метабос, а при Диос79, както се доказвало от хероона на Метабос и също от поета Асий, според когото Беот се родил в „палатите на Диос, от хубавата Меланипе”, което означава, че Меланипе е била доведена в Диос, а не в Метабос. Но според Ефор основателят на Метапонтион е Даулий, тиранин на Криса, която е близо до Делфи. Има и друг разказ, според който мъжът, пратен от атиняните да помогне в колонизирането му бил Левкип и след като се споразумял с тарантините да го използва само за ден и нощ, той отказвал да им го върне, като денем отвръщал на дошлите да си го поискат обратно, че е помолил и са му го дали и за следващата нощ, а нощем – че е помолил и го е взел и за следващия ден. След това е Тарант и Япигия; но преди да опиша тях, съгласно първоначалното си намерение ще предложа общо описание на островите, разположени пред Италия; защото както от време на време назовавах и островите, съседни на отделните племена, така и сега, след като обходих от начало до край Ойнотрия, единствената, която древните са наричали Италия, е редно да запазя същия ред и да обходя Сицилия и островите около нея.