Страбон, География – кн. 6 – 2

Втора глава

1 Сицилия е с триъгълна форма и по тази причина първоначално се е наричала „Тринакрия”, макар че по-късно името се променило в по-благозвучното „Фринакия”. Формата й се очертава от три носа: Пелориада, който заедно с Кайнюс и Колумна Регинорум оформят протока и Пахин, който лежи към изток и се мие от Сицилийското море, с лице към Пелопонес и морския маршрут към Крит, и трети, Лилибеон, като носът е към Либия, обърнат едновременно към Либия и зимния залез80. Колкото до страните, ограничени от трите носа, две от тях са умерено вдлъбнати, докато третата, протягаща се от Лилибеон до Пелориада е изпъкнала; и тя е най-дългата, със хиляда и седемстотин стадия дължина според твърдението на Посидоний, макар той да добавя още двадесет стадия. От другите две страни, тази от Лилибеон до Пахин е по-дълга от другата, а тази до протока и Италия, от Пелориада до Пахин е най-късата, около хиляда сто и тридесет стадия. А разстоянието около острова по море, според Посидоний, е четири хиляди стадия. Но в „Хорография”81 разстоянията са по-дълги, отбелязани на отсечки и дадени в мили: от Пелориада до Мюлай двадесет и пет мили; също толкова от Мюлай до Тиндарида; след това до Агатирнон тридесет и пак толкова до Алайса, и също толкова до Кефалоейдон, като това са малки градчета; и осемнадесет до река Химера82, която тече през средата на Сицилия; след това до Панорм са тридесет и пет и тридесет и две до Емпориона на егестите83, и останалия път, до Лилибеон – тридесет и осем мили. Оттам, като се заобиколи Лилибеон, до прилежащата страна, до Хераклеон са седемдесет и пет мили, а до Емпориона на акрагантините84 са двадесет, и още двадесет85 до Камарина; и до Пахин – петдесет. След това по третата страна: до Сиракуза са тридесет и шест, до Катана шестдесет; след това до Тавроменион са тридесет и три, а после до Месена са тридесет86. Пеш, обаче, разстоянието от Пахин до Пелориада е сто шестдесет и осем мили, а от Месена до Лилибеон по Виа Валерия са двеста тридесет и пет мили. Но някои писатели са го казали по-общо, както например Ефор, че плаването около острова отнема пет дни и нощи. По-нататък Посидоний, като очертава границите на острова посредством „климата”87, поставя Пелориада на север, Лилибеон на юг и Пахин на изток. Но тъй като „климата” се отделят в успоредници, то по необходимост вписаните в тях триъгълници и особено разностранните, и на които нито една страна не съвпада със страните на успоредниците, не могат, заради своя наклон да се вместят в „климата”88. Както и да е, за Сицилия, която е разположена на юг от Италия с основание може да се твърди, че Пелориада е най на север от трите ъгъла; и следователно страната, свързваща Пелориада с Пахин ще лежи89 на изток, като гледа към север и също така ще оформя страната на пролива. Но тази страна трябва да направи лека извивка към зимния изгрев90, защото брегът се извива в тази посока, когато продължиш от Катана към Сиракуза и Пахин. Разстоянието от Пахин до устието на Алфей91 е четири хиляди стадия; но когато Артемидор казва, че от Пахин до Тайнар92 са четири хиляди и шестстотин стадия, а от Алфей до Памисос са хиляда сто и тридесет, според мен той дава повод да подозираме, че това негово твърдение противоречи на твърдението му, че разстоянието до Алфей от Пахин е четири хиляди стадия. А страната, която се протяга от Пахин до Лилибеон, който е значително по на запад от Пелориада, също трябва да се направи наклонена значително от най-южната си точка93 към запад и трябва да е извърната едновременно към изтока и към юга94, като едната й част се мие от Сицилийското море, а другата от Либийското, което се простира от Кархедония до Сиртите. Най-късият преход от Лилибеон до Либия в околностите на Картаген е хиляда и петстотин стадия95; и казват, че по това трасе човек с остро зрение от наблюдателница докладвал на хората в Лилибеон броя на корабите, които отплават в морето от Картаген96. А страната, която се изпъва от Лилибеон до Пелорида по необходимост е наклонена на изток и е с лице към района между запада и севера97, като Италия остава на север, а на запад е Тиренското море и островите на Еол.

2 Градовете по страната, която очертава Пролива са първо Месена, а след това Тавроменион, Катана и Сиракуза; но градовете, които са били между Катана и Сиракуза са изчезнали – Наксос98 и Мегара99; и на този бряг в морето се вливат всички реки, които се стичат от Етна и имат добри пристани в устията си; тук се намира и полуостров Ксифония. Според Ефор това са били най-ранните елински градове, основани в Сицилия, сиреч в десетото поколение след Троянската война; защото преди това хората толкова са се бояли от пиратството на тиренците и от дивачеството на тамошните варвари, че не се осмелявали дори да плават до там за търговия; но макар атинянинът Теокъл, когото ветровете отклонили от курса му към Сицилия ясно да разбрал слабостта на тези хора и плодородието на почвата, когато се върнал не могъл да убеди атиняните и заради това взел за свои съдружници много хора от Халкидика в Евбея и някои йонийци, както и дорийци, повечето от които били от Мегара, и предприел пътуването си; тъй че халкидикците основали Наксос, докато дорийците основали Мегара, която преди това се е наричала Хюбла. Вярно е, че градовете вече не съществуват, но името Хюбла все още се пази заради великолепния хюблийски мед.

3 Колкото до градовете, които все още съществуват по гореспоменатата страна, Месена е разположена в един залив на Пелориада, който е извит доста на изток и оформя нещо като „подмишница”; но макар разстоянието от Месена до Регион да е само шестдесет стадия, от Колумна то е много по-малко. Месена е била основана от месенците от Пелопонес, които я нарекли на себе си, като й променили името; първоначално тя се наричала Занкле, заради кривината на брега [„занклон” наричали всичко, което е криво]100, и първоначално била основана от наксосците, живеещи близо до Катана. По-късно към колонията се присъединили мамертините, кампанийско племе. Римляните я използвали като военна база за своята Сицилийска война срещу картагенците. А по-късно Помпей Секст, когато воювал с Август Цезар, държал там флотата си и когато бил прогонен от острова, избягал от там. В плавателния канал недалече от града може да се види Харибдис101, чудовищна падина, в която корабите лесно биват привлечени от обилните течения в протока и навлизат с носа напред в мощния водовъртеж; и когато бъдат погълнати и разбити на късове, останките им биват изхвърлени на брега на Тавроменион, който поради това се нарича Коприя102. Мамертините до такава степен се наложили сред месенците, че завладели града и всички ги наричат повече мамертини, отколкото месенци. Освен това, тъй като земята им е изключително производителна на вино, виното се нарича не месенско, а мамертинско и съперничи на най-добрите италийски вина. Градът е доста добре населен, въпреки че Катана е още по-многолюдна и е получила за граждани и римляни; но Тавроменион е по-малко населен от горните два. Катана освен това е основана от същите наксосци, докато Тавроменион е основан от занклеите в Хюбла; но Катана загубила първоначалните си обитатели, когато Хиерон, тиранинът на Сиракуза, настанил там други заселници и я нарекъл Етна вместо Катана103. И Пиндар също го нарича основателят на Етна, когато казва:

Чуй какво ти казвам, отче, що носиш име на даровете свети104,

На Етна основателю.

Но след смъртта на Хиерон105, катанците се върнали, прогонили обитателите му и срутили гробната могила на тиранина106. А етнеите, след като се оттеглили, си направили поселище в един хълмист район на Етна, наречен Инеса, нарекли мястото, което е на осемдесет стадия от Катана Етна и обявили Хиерон за негов основател. Градът Етна е разположен във вътрешността над Катана и търпи най-много опустошения, причинявани от действието на кратерите107; всъщност потоците лава се стичат почти до земята на Катана; и тук е сцената на толкова често разказвания акт на синовна преданост, на Амфином и Анапиас, които вдигнали родителите си на раменете и ги спасили от връхлитащата ги орис. Според Посидоний, когато планината е активна, полята на катанците се покриват с вулканична пепел на голяма дълбочина. Пепелта макар да е вредна в началото, след време става благоприятна за земята, защото я прави плодородна и подходяща за лозата, докато останалата част от страната не е толкова производителна на добро вино; освен това разправят, че от корените, раждащи се по покритите с тази пепел поля овцете толкова надебелявали, че се задавяли; и заради това им пускат кръв от ушите на всеки четири – пет дни108, нещо, за което споменах преди109, че става край Еритея. Но когато лавата се втвърди, тя превръща земната повърхност в камък на значителна дълбочина, тъй че всеки, който иска да разкрие първоначалната повърхност трябва да се занимава с каменарство; когато скалната маса в кратерите се стопи и бъде изхвърлена, течността, която се излива от върха е черна кал и тече надолу от върха, а след това, когато се втвърди, се превръща в кварцитен пясъчник, запазвайки същия цвят като в течното си състояние. А пепелта се получава при горенето на камъните, както от дърво; следователно, също както дървесната пепел подхранва растението седефче, така и пепелта на Етна, логично е да се предположи, притежава някакво качество, което е особено подходящо за лозата.

4 Сиракуза била основана от Архий, който отплавал от Коринт приблизително по същото време, в което били колонизирани Наксос и Мегара. Разказват, че Архий отишъл в Делфи по същото време като Мискел и когато двамата се съветвали с оракула, богът ги попитал богатство ли избират или здраве; Архий избрал богатство, а Мискел здраве110; съответно богът разрешил на първия да основе Сиракуза, а на втория Кротон. И наистина станало тъй, че кротониатите се заселили в град, който бил изключително здравословен, както вече разказах111, докато сиракузците натрупали толкова изключително богатство, че името им се разпространило на шир и длъж в една поговорка, използвана за изключително разточителните хора: „И десятъка на сиракузците няма да им стигне.” И докато Архий бил на път към Сицилия, оставил Херсикрат от рода на Хераклидите с част от експедицията да помогне в колонизирането на днешна Коркира, наричана някога Схерия; Херсикрат обаче прогонил либурните, които владеели острова и го колонизирал с нови заселници, докато Архий спрял при Зефирион112, открил, че там от Сицилия са дошли дорийци, напуснали основателите на Мегара и тръгнали обратно към родината си, взел ги със себе си и заедно основали Сиракуза. И градът се разраснал както заради плодородието на почвата, така и заради естествените качества на заливите му. Нещо повече, мъжете на Сиракуза се доказали като надарени водачи с това, че докато сиракузците били управлявани от тирани, самите те властвали над останалите, а когато се освобождавали, освобождавали и поробените от варварите. Колкото до тези варвари, някои били местни обитатели, а други дошли от континента. Елините не позволявали на никои от тях да посягат на крайбрежието, но не били достатъчно силни, за да ги прогонят от вътрешността; всъщност до ден днешен сикелите, сиканите, моргетите и някои други продължават да живеят на острова, сред които е имало ибери, които според Ефор били първите варварски заселници на Сицилия. Моргантион вероятно е бил заселен от моргетите; някога е бил град, но днес не съществува. Когато дошли картагенците, те непрестанно тормозели както тези хора, така и елините, но сиракузците все пак удържали. Но по-късно римляните прогонили картагенците и завладели Сиракуза с обсада. И в наше време, тъй като Помпей причинил злини не само на другите градове, но особено на Сиракуза, Август Цезар изпратил колония и възстановил значителна част от старото поселение. В стари времена той е представлявал голям град, съставен от пет селища113, със стена от сто и осемдесет стадия. Той решил, че изобщо не е нужно да се запълни цялото това пространство, но е необходимо по-добре да се построи само заселената част, частта прилежаща на остров Ортигия, която има достатъчно пространство, за да се превърне в забележителен град. Ортигия е свързан с мост със сушата, близо до която е изворът на Аретуса, от който тръгва река, вливаща се веднага в морето. Разказват приказката, че реката Аретуса е Алфей, като втората уж извира в Пелопонес, тече подземно през морето чак до Аретуса и там отново се вливала в морето. Като доказателство за това привеждат следното: Една фиала, казват, била хвърленав в реката при Олимпия и изплувала в извора; и също тъй, че изворът бил зацапван заради жертвоприношенията на бикове в Олимпия. Пиндар следва тези твърдения, като казва:

Място за отдих114, велики Алфей,

Ортигия115, издънка на славна Сиракуза.

И в съгласие с Пиндар, историкът Тимей заявява същото. Прочие, ако Алфей пропадаше в зев преди да се влее в морето, щеше да има известна достоверност в представата, че потокът продължава под земята от Олимпия чак до Сицилия, като при това запазва питейната си вода несмесена с морето; но след като устието на реката се влива в морето съвсем видимо и тъй като в близост до това устие няма никакво видимо гърло116, което да поглъща речния поток, макар че дори така водата не би могла да остане прясна – все пак би могла, поне в по-голямата си част, ако потъне в подземния канал117 – то това е напълно невъзможно. Самата вода на Аретуса е свидетелство против това твърдение, тъй като е питейна; а това, че речният поток ще се задържи през толкова дълъг преход без да се смеси с морската вода е съвсем митично. Едва можем да го повярваме в случая с реката Родан, макар че потокът й се запазва, когато преминава през езеро118, като течението му е видимо; в този случай обаче разстоянието е късо и езерото не се вдига на вълни, докато в случая с въпросното море, където има силни бури и големи вълни, приказката е съвсем невероятна. А привеждането на историята с фиалата само увеличава лъжата, защото една фиала сама по себе си не следва течението на какъвто и да било поток, да не говорим за поток, течащ на такова голямо разстояние и през такива места. Има много реки по много места на света, които текат под земята, но не на такова разстояние; и дори това да е възможно, гореспоменатите истории са невъзможни, както са мит и свързаните с реката Инах:

Защото тя тече от висините на Пиндос,

казва Софокъл,

И от Лакмос119, от земята на перебите,

В земята на амфилохийците и акарнанците

И там се смесва с водите на Ахелой,

И малко по-надолу добавя:

Където се врязва през вълните на Аргос

И стига до народа на Люркейон.

[Подобни чудодейни неща се разтягат и от тези, които изкарват, че Инопос минавала през морето от Нил до Делос. И ораторът Зоил120 казва в своята „Евлогия за тенедийците”, че Алфей извирал в Тенедос – същият, който намира недостатък у Омир като автор на митове! А Ибик казва, че Асопос в Сикион извирал във Фригия.] Но твърдението на Хекатей е по-добро, когато казва, че Инах при амфилохийците, която тече от Лакмос, също както и Еант, е различна от реката в Аргос и е наречена така от Амфилох, мъжът, който нарекъл града Аргос Амфилохикон121. Прочие, Хекатей казва, че тази река наистина се влива в Ахелой, но че Еант122 тече на запад в Аполония. От двете страни на остров Ортигия има по един голям пристан, като по-големият е с обиколка от осемдесет стадия. Цезар възстанови този град, както и Катана; също така и Кенторипа, защото е допринесъл много за разбиването на Помпей. Кенторипа се намира над Катана, граничи с планината Етна и е на реката Сюмайтос, която тече през земята на Катана.

5 От другите страни на Сицилия тази, която се протяга от Пахин до Лилибеон е съвсем запустяла, макар да съхранява следи от старите поселения, сред които е била Камарина, колония на сиракузците; Акрагант обаче, който е на гелоите, и неговото пристанище, както и Лилибеон, все още съществуват. Тези райони били най-изложени на нападенията на Картагения и повечето от тях били опустошени от дългите и непрекъснати войни. Последната и най-дългата страна също не е многолюдна, но е достатъчно заселена. Всъщност Алайса, Тиндарис и Емпориона на егестите, както и Кефалойдис123 са градчета, а Панорм има и римско поселение. Казват, че Егеста била основана от дошлите с Филоктет до земята на кротониатите, както споменах в описанието си на Италия124, а той ги изпратил в Сицилия с троянеца Егест. Стръмният хълм Ерикс125 също е заселен. Има храм на Афродита, който е изключително почитан и в ранни времена е бил пълен с храмови робини, посветени в изпълнение на клетви не само от хората на Сицилия, но и от много хора отвън; днес обаче, също както и самото селище126, храмът е с недостатъчно служители и множеството храмови робини са изчезнали. В Рим също има копие на тази богиня, имам предвид храма пред портата Колина127, който е наречен Афродита Ерикина и е забележителен със своя олтар и обкръжаващата го колонада.

6 Във вътрешността е Енна, където е храмът на Деметра с много малко обитатели; разположен е на хълм и е обкръжен изцяло от широки плата, които са обработваеми. Той най-много е пострадал от Евнус128 и неговите избягали роби, които били обсадени там и много трудно били съкрушени от римляните. Жителите на Катана, Тавроменион и още няколко селища преживели същата участ. Но останалите поселения129, както и по-голямата част от вътрешността са станали владения на пастири; защото не знам някое уседнало население все още да обитава било Химера или Гела, или Калиполис, или Селинунт, или Евбея, или няколкото други места. От тези градове Химера е бил основан от занклеите от Мюлай, Калиполис от наксосците, Селинунт от мегарците от сицилийска Мегара, а Евбея от леонтините130. Пострадала е и цяла Леонтина, която също била тогава притежание на наксосци. За Сиракузците злините винаги били общи, но не винаги благоденствието131. Много от варварските градове също били унищожени, например Камики132, царската резиденция на Кокалос133, където казват, че Минос бил убит вероломно. Ето защо римляните, след като забелязали, че страната е запустяла, завладели планините и повечето равнини и ги отдали на коневъдци, гледачи на крави и овчари; и островът много пъти бил подлаган на опасност от тези пастири, защото макар в началото да са се отдавали спорадично на разбойнически действия, по-късно започнали да се събират по много и да плячкосват уседналите селища, както например когато Евнус и хората му завладели Енна. А наскоро, по мое време някой си Селурос, наречен „Синът на Етна” беше изпратен в Рим, защото застанал на чело на войска и дълго време измъчвал районите около Етна с чести набези; видях го разкъсан на парчета от диви зверове по време на гладиаторски бой във Форума; защото беше поставен на високо скеле все едно, че е на Етна и скелето бе направено така, че изведнъж да се счупи и да рухне, и самият той пропадна долу в паянтовите клетки на зверовете, поставени за тази цел под скелето.

7 Колкото до плодородието на страната, защо да говоря за него, след като е на устата на всички, които заявяват, че с нищо не отстъпва на това на Италия? А за неща като зърно, мед, шафран и някои други продукти човек би могъл да каже дори, че го превъзхожда. Освен това е налице и нейната близост, защото островът е част от Италия и с лекота и без усилие снабдява Рим с всичко, с което разполага все едно, че е от полята на Италия. И всъщност я наричат склада на Рим, защото всичко, което произвежда се изнася там, освен малкото количество, което се консумира в страната, и това не са само плодовете, но и добитък, кожи, вълна и други подобни. Според Посидоний, Сиракуза и Ерикс са разположени като акропол до морето, докато Енна лежи по средата им над двете околни равнини.

8 Близо до Кенторипа е градът Етна, който бе споменат малко по-нагоре, чиито жители посрещат и съпровождат дошлите да се изкачат на върха; защото подстъпът към върха започва оттук. Горните райони са голи, пепеляви и пълни със сняг през зимата, докато по-ниските са разделени от гори и всевъзможни насаждения. Най-горните части на планината изглежда претърпяват много промени заради начина, по който се разпределя огъня, тъй като в един момент огънят се съсредоточава в един кратер, докато в друг се разделя, като планината в един момент изпраща лава, в друг – пламъци и гореща пепел, а в трети изригва нажежени до червено грамади; и неизбежният резултат от това е, че не само подземните проходи, но и устията, понякога доста многобройни, които се появяват на повърхността на планината претърпяват в същото време промени. Впрочем едни хора, които наскоро се бяха изкачвали, ми дадоха следното описание: На върха открили плоска равнина, с обиколка около двадесет стадия, затворена от венец от пепел, висок колкото стена на къща, тъй щото всеки, който искал да продължи по равнината трябвало да скочи долу от стената; в центъра на равнината видели могила с цвета на (вулканичната) пепел134, подобна в това отношение на повърхността на равнината, видяна отгоре, а над могилата отвесен облак, издигащ се прав на височина от около двеста стъпки и неподвижен, [защото денят бил безветрен] и наподобяващ на пушек; двама от мъжете се осмелили да продължат по равното, но тъй като пясъкът, по който стъпвали ставал все по-горещ и по-дълбок, те се върнали и не могли да кажат на останалите да наблюдават от разстояние нищо, което вече не било видно. Но бяха убедени от гледката, която бяха получили, че много от историите, които днес се разправят са измислици и особено тези, които някои разказват за Емпедокъл, че скочил в кратера и оставил като следа от съдбата, която понесъл един от бронзовите сандали, които носел; защото, казват, бил намерен наблизко разстояние от ръба на кратера все едно, че бил изхвърлен от силата на огъня. Всъщност, според моите осведомители до него нито може да се стигне, нито да се види. И освен това според тях нищо не може и да се хвърли в него заради противоположните пориви на ветровете, надигащи се от дълбините, а също така и заради горещината, която, разумно е да се предположи, те посреща много преди да се доближиш до устието на кратера; но дори нещо да се хвърли в него, то ще бъде унищожено преди да бъде изхвърлено в някакво подобие на онова, което е било при хвърлянето; и макар да е възможно да се допусне, че понякога изригванията на огъня замират поради недостиг на гориво, то това няма да продължи достатъчно дълго, за да се доближи човек срещу толкова голяма сила. Етна господства най-вече над крайбрежието в района на Протока и територията на Катана, но също и над района на Тиренското море и островите Липареи. Макар нощем да се вижда ярка светлина, грееща над върха, денем той е покрит с пушек и мъгла.

9 Срещу Етна се издигат планините Неброди135, които макар да са по-ниски от Етна, значително я превъзхождат на ширина. Целият остров под земята е кух и е пълен с водни потоци и огън, както е и Тиренското море чак до Кюмея, както казах преди136. Прочие, островът на много места има извори с гореща вода, която изригва, като тези на Селинос и на Химера са солени, а тези на Егеста са пресни. Близо до Акрагант има езера, които макар да имат вкус на морска вода са различни по характер; защото дори хора, които не могат да плуват не потъват в тях, а се задържат на повърхността като дърво. А в земята на паликите има кратери137, които бълват вода като купол и след това я поглъщат обратно в същото устие. Пещерата близо до Матаврос138 има огромна галерия, през която тече невидима река на значително разстояние и след това излиза на повърхността, както е и с Оронт в Сирия139, която потъва в пропаст наречена Харибдис между Апамея и Антиохия, и отново изплува на четиридесет стадия разстояние. Подобни са случаите с Тигър140 в Месопотамия и с Нил в Либия, на късо разстояние пред извора си. А водата в земята на Стимфалос141 първо тече под земята на протежение от двеста стадия и след това изплува в Аргея като река Ерасинос; също така водата близо до аркадската Асея първо тече под земята и след това, много по-късно, изплува в Еврот и Алфей; оттам и приказната донякъде вяра, че ако два венеца бъдат посветени на всяка една от двете реки и бъдат хвърлени в общия поток, всеки от тях ще изплува отново според посвещението в съответната река. А вече споменах какво се разказва за реката Тимавос142.

10 Явления, сродни на тях и на тези в Сицилия може да се видят на Липарейските острови и в самата Липара. Островите са седем на брой, но най-големият е Липара, колония на книдосци, и след Термеса той е най-близо до Сицилия. Първоначално тя се е наричала Мелигунис; не само е господствала с флотата си, но дълго време се е противопоставяла на набезите на тирените, защото държала под свое подчинение всички Липарейски острови, както се наричат сега, въпреки че някои ги наричат Островите на Еол. Нещо повече, тя често украсявала храма на Аполон в Делфи с посветителни дарове от първите плодове на победата. Също така има плодородна почва, мина за стипчива пръст143, която им носи доходи144, горещи извори и огнени изригвания. Между Липара и Сицилия е Термеса, която днес се нарича Хиера (свещена) на Хефест145; целият остров е скалист, безлюден и огнен, има три места с изригващ огън, който се издига от три отвора, които човек би могъл да нарече кратери. От най-големия пламъците изхвърлят също така и нажежени до червено земни маси, които вече са задавили значителна част от Протока. От наблюдения се смята, че пламъците както тук, така и на Етна се подсилват с ветровете, и когато ветровете секнат, пламъците също секват. И това не е нелогично, тъй като ветровете се пораждат от изпаренията на морето и след като бъдат породени, се подхранват; ето защо не бива човек с поглед над тези неща да се чуди, че пламъците също се пораждат от сродна материя и въздействие. Според Полибий, един от трите кратера отчасти е пропаднал, докато другите са останали цели; а най-големият има обиколен ръб от пет стадия, но постепенно се свива до диаметър от петдесет стъпки; а височината на този кратер над морското равнище е един стадий, така че кратерът се вижда в безветрени дни146. Но ако на всичко това може да се вярва, то човек сигурно би могъл да повярва и на митичния разказ за Емпедокъл147. И ако предстои да задуха южният вятър, продължава Полибий, около острова се изсипва облачна мъгла, така че дори Сицилия не се вижда в далечината; а когато предстои да задуха северният вятър, високо над гореспоменатия кратер се издигат чисти пламъци и отекват по-силни тътени; но западният вятър държи средно положение между двата, така да се каже; другите два кратера са подобни на първия, но му отстъпват по сила на изригванията; ето защо както разликата в силата на гърмежите, така и мястото, където започват изригванията, пламъците и горещия дим, обозначават предварително вятаръ, който ще задуха след три дни148; тъй или иначе, някои хора в Липари, когато времето правело плаването невъзможно, според него предсказвали вятъра, който предстои да задуха и не грешали; от този факт следователно е ясно, че думите на Омир, които са смятани за най-митични от всичко не са казани случайно, но че той е намекнал за истината, когато е нарекъл Еол „пазач на ветровете.”149 Но аз вече обсъдих тези въпроси достатъчно.150 [Тъкмо вниманието на поета към яркото описание, човек би могъл да нарече… защото и двете151 в еднаква степен присъстват в риторичното съчинение и в картинното описание; във всеки случай, удоволствието е едно и също и от двете.] Но ще се върна на темата след мястото, откъдето се отклоних.

11 И тъй, за Липара и Термеса вече разказах. Колкото до Стронгиле152, наречен е така заради формата си и също е огнен; отстъпва по силата на огъня, но превъзхожда по яркостта на светлината му; и казват, че точно там живеел Еол. Четвъртият остров е Дидиме153 и той също е наречен заради формата си. От останалите острови Ерикуса154 и Фойникуса155 са били наречени така заради растенията си и са отдадени за пасища на стада. Седмият е Еуонюмос156, който е най-отдалечен в открито море и е пуст; наречен е така, защото е по-наляво от другите за плаващите от Липара до Сицилия157. Много пъти са били наблюдавани пламъци, пробягващи над морската повърхност около островите, когато някои проходи са се отворили от кухините в земните дълбини и огънят е изригнал навън. Посидоний казва, че по негови лични спомени158, една сутрин на разсъмване, някъде по времето на лятното слънцестоене, морето между Хиера и Еуонюмос е било видяно да се надига на огромна височина и дълго време се задължало бухнало нагоре от постоянния вятър, след което се уталожило; а когато някои се осмелили да отплават до там, видели изхвърлена от течението мъртва риба, на някои от мъжете им прилошало от горещината и вонята, и побегнали обратно; една от лодките обаче се доближила повече, изгубила част от екипажа си и едва се добрала до Липара с останалите, които от време на време изпадали в безсъзнание като епилептици, а след това отново се съвземали; и много дни след това се виждала тиня, оформена над морската повърхност и на много места изригвали пламъци, дим и мътен огън, но по-късно утайката се втвърдила и станала здрава като воденичен камък; а управителят на Сицилия Тит Фламиний159 съобщил за събитието на Сената и Сенатът изпратил делегация, която да поднесе умилостивителни дарове на островчето160 и в Липари на боговете на долния свят и на морето. Според хорографа161, разстоянието от Ерикодес до Фойникодес162 е десет мили, а оттам до Дидиме тридесет, а оттам до северната част на Липара двадесет и пет, а оттам до Сицилия деветнадесет, но от Стронгиле шестнадесет. Край Пахин се намира Мелита163, откъдето произлизат така наречените мелитейски кученца и Гаудос, и двата на осемдесет и осем мили разстояние от Носа. Косура164 е край Лилибеон и Аспис165, картагенски град, чието латинско име е Клупеа; разположен е по средата между двата града и е на преждеспоменатото разстояние166 от двата. Егимурос167 и други малки острови също лежат между Сицилия и Либия.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава първа от книга шеста

Към глава трета от книга шеста

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 10:34 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 6 – 2  
Tags:
%d bloggers like this: