Страбон, География – кн. 6 – 3

Трета глава

1 След като обходих районите на Стара Италия168 до Метапонтион, трябва да поговоря за граничещите с тях. Съседна на тях е Япигия. Елините я наричат също Месапия, но местните я делят на две части и едната, тази над полуостров Япигия169, наричат земята на салентините, а другата – земята на калабрите. Над тях двете са певкетиите, както и народът, който на елинския език се нарича даунии, но местните дават името Апулия на цялата страна след земята на калабрите, въпреки че някои от тях и особено певкетиите се наричат също така пойдики. Месапия оформя един вид полуостров, тъй като е затворена от протока, простиращ се от Брентесион170 до Тарант, на триста и десет стадия. А пътят до там171, около нос Япигия е общо около четиристотин172 стадия. Разстоянието от Метапонтион173 е около двеста и двадесет стадия, а пътят към него е по посока на изгрев слънце. Но макар целият Тарантински залив да е общо взето неудобен за пристан, все пак при града има много голямо и красиво пристанище174, оградено с голям мост и е с обиколка сто стадия. В тази част на пристанището, която е в най-вътрешната част на залива, то заедно с откритото море оформя проток и поради това градът е разположен на полуостров; и тъй като шийката суша е на ниско равнище, корабите лесно биват прехвърляни през сушата от едната страна на другата. Теренът на града също е нисък, но все пак е леко издигнат там, където е акрополът. Старата крепостна стена представлява голям кръг, но в днешно време по-голямата част от града, тази, която е близо до протока, е изоставена, но частта, която е близо до устието на залива175, където е акрополът, още стои и оформя град със забележителни размери. Има много красив гимназион и също така просторен пазар, в който е издигнат бронзовият колос на Зевс, най-големият в света след този на родосци. Между пазара и устието на залива е акрополът, в който са останали малко от посветените изделия, които някога са го украсявали, защото повечето от тях или били унищожени от картагенците, когато завзели града, или били отнесени като плячка от римляните, когато взели града с щурм176. Сред тази плячка е и Херакъл в Капитолия, колосална бронзова статуя, творба на Лизип, посветена от Максим Фабий, който завзел града.

2 Говорейки за основаването на Тарант, Антиох казва, че след като избухнала Месенската война177, онези лакедемони, които не взели участие във военния поход били осъдени на робство и били наречени илоти178, а всички деца, които били родени по време на военния поход били наречени „партении”179 и юридически били лишени от граждански права, но те не се примирили и тъй като били многобройни, организирали заговор против свободните граждани; а когато последните научили за заговора, тайно изпратили определени хора, които да се представят за приятели и да донасят за характера на заговора; между тях бил и Фалант, за който се смятало, че им е водач, но не бил доволен от избраните в съвета. Разбрали се обаче нападението да стане на празниците на Хиацинт в Амиклеона180, докато се провеждат игрите и в момента, в който Фалант трябвало да постави кожената си шапка; свободните граждани се разпознавали по косата им181; но след като Фалант и хората му тайно донесли за споразумението, глашатаят излязъл и забранил на Фалант да си поставя кожена шапка; и след като заговорниците разбрали, че заговорът им е разкрит, някои от тях побягнали, а други започнали да се молят за милост; казали им да не се страхуват и ги задържали; Фалант обаче бил изпратен в храма на бога182 да се посъветва за основаване на колония; а богът отвърнал:

Давам ти Сатирион, да си заселиш народа

В тучен Тарант, и напаст да станеш за япигите.

Прочие, партениите отишли там с Фалант и били посрещнати гостоприемно както от варварите, така и от критяните, които го владеели преди това. За последните казват, че са хората, отплавали с Минос в Сицилия, а след смъртта му, в дома на Кокалос в Камики183, напуснали Сицилия; но по пътя си обратно184 били отклонени от курса си в Тарант, макар че по-късно някои от тях обиколили пеш Адриатика185 чак до Македония и били наречени ботиеи. Но казват, че всички хора чак до Дауния са наречени япиги на името на Япикс, за когото разправят, че бил синът на Дедал от критска жена, и че е бил водачът на критяните. Градът Тарант обаче е наречен на някакъв херос.

3 Ефор обаче описва основаването на града по следния начин: Лакедемонците били във война с месенците, защото последните убили техния цар Телекъл, когато отишъл в Месена да поднесе жертвени дарове и се заклели да не се върнат повече в отечеството си, докато или унищожат Месена, или всички бъдат избити; и когато тръгнали на боен поход, те оставили най-младите и най-старите граждани да пазят града; но по-късно, в десетата година на войната, лакедемонските жени се събрали и изпратили някои от тях да се оплачат на съпрузите им, че водят войната с месенците при неравни условия, защото месенците, стоейки в страната си правят деца, докато те, оставили жените си във вдовство са на военна експедиция във вражеската страна и се оплакали, че отечеството им е в опасност да остане без мъже; а лакедемоните, за да останат верни на клетвата си и в същото време съобразявайки се с аргумента на жените, изпратили мъжете, които били най-жизнени и в същото време най-млади, знаейки, че те не са полагали клетвите, тъй като били все още деца, когато тръгнали на война с мъжете вече във войнска възраст; и им заповядали да се сношат с девиците, всеки един с всяка от девиците, като смятали, че така девиците ще родят много повече деца; и след като това станало, децата били наречени партении. А колкото до Месена, тя била завзета след деветнадесетгодишна война, както казва Тиртей:

Край нея биха се те деветнайсет години,

Неумолими и с корави сърца,

Бащите на нашите бащи, копиеносци;

А в двайсетата народът остави нивята си плодни

И побягна в големите планини на Итома.

Лакедемоните си поделили Месения, но когато се върнали в отечеството си, не удостоили партениите с граждански права като останалите на основание на това, че не са родени от брак; а партениите са съюзили с илотите, организирали заговор срещу лакедемоните и се разбрали да вдигнат лаконска шапка в пазара като сигнал за нападението. Но макар някои илоти да разкрили заговора, лакедемоните решили, че ще е трудно да им нанесат контраудар, тъй като илотите били не само многобройни, но били единодушни и се държали помежду си като родни братя; затова само заповядали на онези, които се готвели да подадат сигнала, да напуснат агората. Така заговорниците, щом научили, че замисълът им е разкрит се сдържали, а лакедемоните ги убедили с влиянието на техните бащи да тръгнат и да основат колония и ако мястото, което завладеят ги устрои да останат там, а ако не, да се върнат и да си разделят петата част на Месения. И отпратени така, те заварили ахейците във война с варварите, взели участие на тяхна страна в битките и основали Тарант.

4 И някога тарантините били изключително силни, докато се управлявали демократично; защото не само се сдобили с най-голямата флота в тази част на света, но били в състояние да изпратят войска от тридесет хиляди души пехота, три хиляди конница и хиляда конни командири. Нещо повече, възприели питагорейската философия и особено Архитас186, който дълго време бил политическият водач на града. Но по-късно заради своя възход луксът започнал да надделява до такава степен, че ежегодните им градски празненства станали повече от дните в годината; и поради това започнали също така да се управляват лошо. Едно от доказателствата за лошото им управление било това, че започнали да наемат чужди пълководци; защото повикали Александър187 молосеца да ги предвожда във войната им срещу месапиите и левканите, а преди това повикали Архидам188, сина на Агезилай, по-късно пък Клеоним189 и и Агатокъл190, а след това Пир191, когато сключили съюз с него срещу римляните. И дори на тези, които наемали не можели да се подчиняват с готовност, а проявявали враждебност към тях. Впрочем тъкмо заради враждебността им Александър се опитал да прехвърли на турийска територия общото празнично събрание на всички елински народи в тази част на света, събрание, което трябвало иначе да се провежда в Хераклея на територията на Тарант, и започнал да настоява на река Акаландрос да бъде укрепено мястото на събранията. Нещо повече, казват, че нещастният край, който го сполетял192 бил заради тяхната неблагодарност. Във войната им срещу месапиите за владението на Хераклея получили съдействието на царя на дауниите и царя на певкетиите. Също така по време на войните с Ханибал, те били лишени от свободата си, макар по-късно да получили римски колонисти и сега живеят в мир и по-добре от преди.

5 Съседната част от земята на япигите е хубава, макар и по ночакван начин; защото макар на повърхността да изглежда сурова, открили са, че почвата е дълбока когато се разоре и макар водата да е оскъдна, тя въпреки това е всепризнато добра за пасища и за дървета. Целият този район някога е бил изключително гъсто населен; и е имал също така тринадесет града; но днес, с изключение на Тарант и Брентесион, всички те са толкова изтощени от войни, че представляват само малки селища. За салентините казват, че са колония на критяните. Храмът на Атина, толкова богат някога е на тяхна територия, както и стражевият връх, наречен нос Япигия, огромна скала, която се протяга навътре в морето към зимния изгрев193, макар да извива към Лакинион, който се издига срещу него на запад и с него загражда устието на Тарантинския залив. И също така с Керавнийските планини загражда устието на Йонийския залив; преходът от двата горни носа до Керавнийските планини и до Лакинион е около седемстотин стадия. Но разстоянието по море от Тарант покрай брега до Брентесион е както следва: Първо до малкото градче Барида са шестстотин стадия; Барида го нарича населението на днешния Веретон, разположена е в края на салентинската земя и пътят оттам до Тарант в по-голямата си част е по-лек по суша, отколкото по море. Оттам до Левка са осемдесет стадия; той също е малко градче и там може да се види един извор със зловонна вода; според мита гигантите, оцелели при кампанийската Флегра194 и наречени Левтернийските гиганти били прогонени от Херакъл и когато избягали тук били загърнати от земята и изворът получава зловонното си течение от кръвта на телата им; и по тази причина също тукашното крайбрежие е наречено Левтерния. От Левка до Хидрунт195, малко градче, са сто и петдесет стадия. Оттам до Брентесион са четиристотин; и е на същото разстояние до остров Сасон196, разположен по средата на пътя от Епир до Брентесион. Ето защо тези, които не могат да държат правия курс, плават вляво от Сасон и спират в Хидрунт; оттам хващат благоприятния вятър и държат курс към пристаните на Брентесион, макар че ако слязат на брега вървят пеш по по-късия път до Родии197, елински град, където е роден поетът Ений. Така че районът около който се плава на идване от Тарант до Брентесион наподобява полуостров, а пътят по суша от Брентесион до Тарант, който е само един ден за леко снаряжен човек, очертава протока на въпросния полуостров198; а полуостровът повечето хора го наричат с едно общо име Месапия или Япигия, или Калабрия, или Салентина, макар някои да го разделят, както казах преди199. Толкова за градчетата по крайбрежието.

6 Във вътрешността са Родии и Лупии, а малко над морето е Алетия; а по средата на протока е Урия, в която все още показват двореца на един от династите. Когато Херодот200 казва, че Хюрия е в Япигия и е основана от критяните, останали от флотата на Минос на път за Сицилия201, трябва да разбираме, че Хюрия е или Урия, или Веретон. Брентесион (Брундизий), както казват, е основан след това от критяните, било от дошлите с Тезей от Кносос, или от отплавалите от Сицилия с Япикс (твърди се и едното, и другото), макар че както казват, те не се задържали всички тук, а заминали към Ботиея202. По-късно обаче, когато били управлявани от царе, градът изгубил повечето си земя от лакедемоните под водачеството на Фалант; но въпреки това, когато той бил прогонен от Тарант, брентесиите го приели и когато умрял го сметнали за достоен за великолепно погребение. Земята им е по-добра от тази на тарантините, защото макар почвата да е тънка ражда добри плодове, а медът и вълната й са сред най-търсените. Брентесион също така е по-добре осигурен с пристани; защото много пристани тук са затворени от едно устие; и те са заслонени от вълните, защото заливчетата са оформени така, че да наподобяват еленови рога203; оттам и името, тъй като наред с града мястото много наподобява еленова глава, а на месапския език главата на елена се нарича „брентесион”204. Но Тарантинският залив, поради голямата си ширина, не е изцяло заслонен от вълните; и освен това в най-вътрешната му част има някои плитчини205.

7 За тези, които плават от Елада или Азия, по-прекият маршрут е до Брентесион и всъщност решилите да стигнат до Рим по суша спират тук. Оттук има два пътя206: единият път е за мулета през земите на певкетиите (наричани пойдикли)207, дауниите и самнитите до Беневентон; на този път е градът Егнация208, а след това Келия209, Нетион210, Канузион211 и Хердония212. Но пътят през Тарант, който е леко наляво от другия, макар и на един ден път отклонение213, или така нареченият Апиев път, е по-добър за впрягове. На този път се намират градовете Урия и Венусия, първият между Тарант и Брентесион, а вторият на границата на самнитите и левканите. И двата пътя от Брентесион се събират близо до Беневентон и Кампания. А общият път оттук нататък чак до Рим се нарича Апиев път и минава през Каудион214, Калатия215, Капуа216 и Касилинон до Синуеса217. Местата оттам нататък вече съм упоменал. Цялата дължина на пътя от Рим до Брентесион е триста и шестдесет мили. Но има и трети път, който минава от Регион през земите на бретиите, левканите и самнитите в Кампания, където се слива с Апиевия път; той минава през Апенинските планини и по него са нужни три или четири дни повече, отколкото по пътя от Брентесион.

8 Пътят от Брентесион до отсрещния континент е или към Керавнийските планини и частите на крайбрежието на Епир и Елада след тях, или до Епидамн; вторият е по-дълъг от първия, защото е хиляда и осемстотин стадия218. И все пак обичайният маршрут е вторият, защото градът е с добро разположение както спрямо илирите, така и спрямо македоните. Ако се плава от Брентесион покрай адриатическото крайбрежие, стига се до град Егнация, който е обичайната спирка за хора, пътуващи по суша или по море до Барион219; а пътуването по море е с южния вятър. Страната на певкетиите стига покрай морето дотам220, но във вътрешността се простира до Силвион221. Цялата е камениста и планинска, тъй като обхваща голяма част от Апенините; и се смята, че е приела аркадци за колонисти. От Брентесион до Барион са около седемстотин стадия, а Тарант е приблизително на еднакво разстояние от двата. Съседната земя се обитава от дауниите; след тях са апулите, чиято земя стига до тази на френтаните. Но тъй като названията певкетии и даунии изобщо не се използват от местните обитатели, освен в стари времена, и тъй като тази страна като цяло днес се нарича Апулия, то по необходимост тези граници не могат да се посочат ясно и заради това аз не бива да се ангажирам със сигурно твърдение за тях.

9 От Барион до река Ауфид, на която е емпорионът на кануситите221 са четиристотин стадия, а пътят по суша до емпориона е деветдесет. Наблизо е и Салапия223, пристанището на аргирипините. Защото недалече над морето, в равнината са разположени два града, Канусион224 и Аргирипа225, които по-рано са били най-големите италийски градове, както е видно от обиколката на стените им. Днес обаче Аргирипа е по-малък, първоначално са го наричали Аргос Хипион, после Аргирипа, а след това с днешното име Арпи. И за двата казват, че са основани от Диомед226. И като следи от властта на Диомед в тези райони показват равнината на Диомед и много други неща, сред които са старите жертвени дарове в храма на Атина в Лукерия – място, което също в древни времена е било град на дауниите, но днес се е смалил – и близо до морето два острова, които са наречени Островите на Диомед, от които единият е обитаем, докато другият, казват, е безлюден; на втория, според някои разказвачи на митове, Диомед изчезнал, а спътниците му били превърнати в птици, и всъщност те и до ден днешен остават питомни и живеят някакси като човешки същества, не само в житейските си порядки, но и в своята кротост към почтените хора и с това, че бягат от лошите и измамниците. Но аз вече споменах за историите, които постоянно се разказват сред енетите за този герой и за ритуалите, спазвани в негова чест226. Смята се, че Сипунт227, който е на около сто и четиридесет стадия от Салапия, също е бил основан от Диомед; във всеки случай, на елински е бил наречен „Сепиунт” на „сепията”228, която вълните изхвърлят на брега. Между Салапия и Сипунт има плавателна река и също така голямо езеро, което се влива в морето; и стоката от Сипунт, особено житото се кара по двете. В Дауния, на един хълм, наречен Дрион може да се видят два хероона: единият на Калхант, на самото било, където търсещите оракула принасят на духа му черен овен и спят в кожата му, а другият е на Подалейрий, близо до подножието на хълма, като този храм е отдалечен от морето на около сто стадия, и от него изтича поток, чиято вода лекува всякакви болести по животните. Пред този залив има нос, Гарганон, който се протяга към морето на разстояние от триста стадия в открито море; като се заобиколи носа се стига до малко градче, Урион, а пред сушата се виждат островите на Диомед. Цялата тази земя ражда всичко в големи количества и е великолепна за коне и овце; но макар тукашната вълна да е по-мека от тарантинската, не е толкова лъскава. И земята е добре заслонена, тъй като равнините са в падини. Според някои, Диомед дори се опитал да прокопае канал до морето, но оставил това, както и други свои начинания полу-довършени, защото бил призован в отечеството си и там свършил животът му; и трети, споменатия по-горе мит, разказващ за изчезването му на острова; а като четвърти може да се приведе разказът на енетите, защото те също имат мит как по някакъв начин той срещнал края си в тяхната страна, наричат го „апотеоз”.

10 Прочие, горните разстояния са предадени по Артемидор229; но според хорографа230 разстоянията от Брентесион до Гарганос231 са сто шестдесет и пет мили, докато според Артемидор е повече; а оттам до Анкона са двеста петдесет и четири мили според първия, докато според Артемидор разстоянието до река Айсис, която е близо до Анкона, е хиляда двеста и петдесет стадия, което е доста по-късо. Полибий казва, че разстоянието от Япигия е обозначено в мили и че разстоянието да град Сена232 е петстотин шестдесет и две мили, а оттам до Аквилея сто и седемдесет и осем. И те не са съгласни с обичайно приетото разстояние по илирийското крайбрежие, от Керавнийските планини до най-вътрешната част на Адриатика233, тъй като представят втория, крайбрежния път на над шестстотин стадия234, като по този начин изкарват крайбрежния път по-дълъг от първия, макар да е по-къс. Но както често съм казвал235, всеки писател противоречи на всеки друг, особено за разстоянията. Колкото до мен, където мога сам да преценя, представям мнението си, а където не мога смятам, че е редно да оповестя мненията на други. А когато не разполагам и с мнения на други, то няма повод за изненада ако и аз нещо съм подминал, особено когато човек прецени характера на моя предмет; защото не бих подминал нищо важно, а колкото до дребните неща, те не само ще донесат малка полза ако се знаят, но пропускът им остава незабелязан и изобщо не отнема, или поне не много от пълнотата на труда236.

11 Промеждутъчното пространство веднага след нос Гарганос е заето от дълбок залив; хората, живеещи около него се наричат с особеното име апули въпреки, че говорят същия език като дауниите и певкетиите, и не се различават от тях в никакво друго отношение, поне в днешно време, макар да е основателно да се предположи, че в предишни времена са се различавали и че това е причината за трите различни имена, които днес преобладават. В по-ранни времена зялата тази земя е процъфтявала, но е била опустошена от Ханибал и по-сетнешните войни. И тук също така се е състояла битката при Кана, в която римляните и техните съюзници претърпели много големи щети. На залива има едно езеро, а във вътрешността е Теанон Апулон237, получил същото име като Теанон Сидикинон. Тук ширината на Италия изглежда значително свита, тъй като оттук до района на Дикеархея238 е останал провлак от по-малко от хиляда стадия от море до море. След езерото идва пътят покрай крайбрежието на земята на френтаните и до Бука239; а разстоянието от езерото до Бука или до нос Гарганос е двеста стадия. Колкото до местата след Бука, вече споменах за тях240.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава втора от книга шеста

Към глава четвърта от книга шеста

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 10:35 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 6 – 3  
Tags:
%d bloggers like this: