Страбон, География – кн. 6 – 4

Четвърта глава

1 Такива прочие са големината и обликът на Италия. И макар вече да споменах много неща, заради които римляните в днешно време са се издигнали толкова високо, сега ще посоча най-важните. Едната е, че като остров Италия е пазена сигурно от моретата от всичките й страни, освен няколко района, но и те са укрепени от планини, които са трудно проходими. Втора причина е, че почти цялото й крайбрежие е неудобно за пристан, а пристаните, с които разполага са големи и възхитителни. Първото е полезно за посрещане на нападения отвън, докато второто – за организиране на контранападения и за водене на изобилна търговия. Третата причина се изразява в разликата във въздуха и температурата, от които зависи по-голямото разнообразие, било за добро или за лошо, на животни, растения, накратко – всичко, което е полезно за поддържане на живота241. Дължината й общо-взето се простира от север на юг, а Силиция се смята за добавка към дължината й, вече толкова голяма. Умерената и суровата температура на въздуха се преценяват според топлината, студа и състоянията между тях242; от това по необходимост следва, че днешна Италия, както е разположена между две крайности и се простира на такава дължина, споделя най-много особености и различия на умерената климатична зона. А следното е още едно предимство за благоприятната й съдба: тъй като Апенинските планини се простират по цялата й дължина и оставят от двете си страни равнини и хълмове, които раждат чудесни плодове, то няма част от нея, която да не се радва на добрините както на планината, така и на равнината. Добавете към това и големината и броя на нейните реки и езера, водните извори, както горещи, така и студени, които на много места природата е осигурила в помощ на здравето, а след това и изобилието на всякакви рудници. Нито би могло да се опише подобаващо изобилието на Италия с гориво, храната, както за хора, така и за животни и великолепието на плодовете й. По-нататък, тъй като тя лежи по средата между най-големите народи243 от една страна, и Елада и най-добрите части на Азия от друга, то тя не само че е най-благоприятно разположена за хегемония, тъй като надвишава заобикалящите я страни с мъжеството на своите хора и с техния ръст, но също така лесно може да се възползва от услугите им, тъй като е близо до тях.

2 Ако трябва да добавя сега към описанието си на Италия и кратък разказ за римляните, които я завладели и превърнали в своя база за действия за световно господство, нека да кажа следното: След основаването на Рим, римляните мъдро продължили в течение на много поколения да се управляват от царе. След това, тъй като последният Тарквиний управлявал лошо, те го отхвърлили, съставили си управление, което било смесица от монархия и аристокрация и се отнасяли към сабините и латините като към свои съдружници. Но тъй като те, както и другите им съседи, не винаги се оказвали с добри намерения към тях, то римляните се принуждавали по някакъв начин с унищожаването на чуждото да увеличават своето. И така, докато малко по малко се разширявали и засилвали, противно на всякакви очаквания изведнъж загубили града си244, въпреки че скоро след това си го възвърнали, отново въпреки всякакви очаквания. Това, както казва Полибий245, станало в деветнадесетата година след морската битка при Егоспотами и по времето на Анталкидовия мир246. След като се отървали от тези врагове, римляните първо покорили всички латини; след това спрели тирените и келтите, които живеели из Падос от повсеместното им и невъздържано своеволие; после победили самнитите, а след тях тарантините и Пир; а накрая покорили и останалото от днешна Италия, освен частта около Падос. И макар тази част все още да била в състояние на война, римляните се прехвърлили в Сицилия и след като я отнели от картагенците, върнали се отново, за да нападнат народите, живеещи около Падос; и тъкмо докато тази война била в ход, Ханибал нахлул в Италия. Това било втората война срещу картагенците, а скоро след нея станала третата, в която Картаген бил унищожен; а същевременно римляните завладели не само Либия, но и голяма част от Иберия, която отнели от картагенците. Но елините, македоните и народите в Азия, живеещи отсам реката Халис и планината Тавър се съюзили с картагенците, поради което по същото време римляните били поведени да завладеят и тези народи, чиито царе били Антиох, Филип и Персей. След това илирите и траките, които били съседи на елините и македоните започнали да воюват срещу римляните и продължили войната, докато римляните не покорили всички племена отсам Истър и Халис. Същото претърпели и иберите, и келтите, и всички народи, които сега са послушни на римляните. Колкото до Иберия, римляните не спрели да я покоряват с военна сила, докато не я подчинили цялата, като първо изтласкали номантините247, а след това като унищожили Вириат248 и Серторий и най-накрая кантабрите, които били покорени от Август Цезар. Колкото до Келтика, имам предвид Келтика като цяло, както Цизалпинска, така и Трансалпинска, заедно с Лигурия249, римляните отначало я привличали на своя страна само част по част, от време на време, но по-късно Божественият Август, а след него и цезар Август, я спечелили изцяло в обща война. Но в днешно време римляните водят война срещу германите, като тръгват от келтските райони като най-подходящи бази за военни операции и вече са прославили отечеството с някои победи над тях. Колкото до Либия, то тази част от нея, която не е била владение на картагенците, е била давана на царе подчинени на Рим и ако те се разбунтуват, ги сваляли. Но по настоящем на Юба е поверено управлението не само на Маврузия, а и на много части от останалата Либия заради неговата вярност и приятелство към римляните. Подобно било положението и в Азия. Първоначално тя била управлявана с посредничеството на царе, подчинени на римляните, но оттогава насетне, щом родословната им линия се прекъснела, какъвто е случая с Аталовата, Сирийската, Пафлагонийската, Кападокийската и египетските царе, или когато се разбунтували и били премахвани, какъвто бил случаят с Митридат Евпатор и с египетската Клеопатра, всички части от нея отсам Фасис и Ефрат, освен някои части на Арабия са станали подчинени на римляните и на назначени от тях управители. Колкото до армените и народите обитаващи над Колхида, албани250 и ибери251, за тях са нужни само мъже, които да ги водят и са великолепни поданици, но тъй като римляните са заети с други проблеми, правят опити за бунтове, какъвто е случаят с всички народи, обитаващи отвъд Истър и в съседство на Евксин, освен живеещите в района на Боспора252 и номадите253, защото обитателите на Боспора са покорни, докато номадите, поради това че не общуват с други се безполезни за каквото и да било и трябва само да бъдат пазени. Също така останалите части на Азия като цяло се владеят от „живеещите в шатри” и от номадите, които са далечни народи. Но колкото до партите, макар те да имат обща граница с римляните и да са също много могъщи, все пак до такава степен са се подчинили на римското превъзходство и на неговите сегашни владетели, че са изпратили в Рим трофеите, която са вдигнали някога като паметник за победата си над римляните и нещо повече, Фраат е поверил на Август Цезар своите деца и децата на своите деца, като с това раболепно си е осигурил приятелството на Цезар, давайки му заложници; и днешните парти често са ходили в Рим да питат кой да бъде техният цар254, и вече са почти готови да предадат цялата си власт в ръцете на римляните. Колкото до самата Италия, макар тя често да е била разкъсвана от фракционни борби, най-малкото откакто е под властта на римляните и колкото до самия Рим, те са били предотвратявани благодарение на великолепната им форма на управление, която е въспирала и управителите им да стигнат далече в грешките и покварата. Но е било трудно да се управлява толкова голяма империя, освен ако властта бъде предадена на един човек като на баща; прочие, никога досега римляните и техните съюзници не са се радвали на такъв мир и богатство, каквото им осигури Август Цезар, от времето, когато пое абсолютната власт и каквато днес им се осигурява от неговия син и наследник Тиберий, който превръща Август в модел за своето управление и декрети, както и синовете му Германик и Друз, които помагат на своя баща.