Бележки по шеста книга
1 Дн. Ликоса.
2 Посидиум, дн. Пунта делла Ликоса.
3 Антиох от Сиракуза, историк. Cp. Hdt. 1.167.
4 Лат. форма е “Hales” (дн. Аленто).
5 Елинските обитатели на Италия се наричали „италиоти”.
6 Тук има игра на думи, която не може да се предаде в превод: гръцката дума за „народ” е “laos.”
7 Букв. “laoi.”
8 Адриатика.
9 Старото име на Тарент.
10 “Варваризирани” в см. “не-елински” (cp. 5.4.4 и 5.4.7).
11 Т.е. трудът му, озаглавен „За (Омировия) Каталог на корабите” (cp. 1.2.24).
12 Изписвана също „Сегеста”.
13 Между крайбрежията на Тиренско и Сицилийско море.
14 Спор. Павзаний (6.6.8) оракулът наредил на хората ежегодно да принасят на хероса за жена най-хубавата девойка в Темеса.
15 “Безмилостни” е добавка. Някои четат “противни”. Според Елиан (Var. Hist. 8.18), поговорката се отнасяла за тези, които преследвайки изгода прекаляват в домогванията си (срв. Плутарх Prov. 31). Но Евстатий (бел. към Ил. 1.185) цитира “географа” (т.е. Страбон; вж. бел. 1) че според него поговорката се отнася за „онези, които са неоснователно зли или много жестоки, когато няма защо да бъдат” .
16 Од. 1.184.
17 Cp. 6.3.4 и бел.
18 Оракулът, цитиран от Касаубон (Casaubon) от извор, неизвестен на по-късните издатели гласял:
„Сине на Еак, не стигай до водата на Ахерузия и Пандосия, защото си обречен там да умреш.”
19 Т.е. Персефона.
20 „Сицилиотите” били сицилийски елини, за разлика от местните сицилийци
21 Дн. Тропея. Но всъщност завоят на запад започва веднага след Хипониум.
22 Од. 10.2 сл.
23 Страбоновият „Метаурос” и „втори Метаурос” са объркващи. Крамер, Майнеке и др. поправят текста така, че „втората” река да се отнася за Кратеида или някоя друга. Но би трябвало да се очаква, че Страбон ще спомене първо Медма (дн. Месима), която е много по-близо до Медма, отколкото Метаурос и за която той изобщо не споменава. Вероятно е смятал, че и двете реки се наричат Метаурос (cp. Мюлер, Ind. Var. Lectionis), в който случай „вторият Метаурос” е същинският Метаурос. Възможно е обаче Страбон, когато казва “втори Метаурос” да намеква за умбрийската река Метаурос (5.2.10) като първа, а копистът без да знае това, съзнателно да е променил „Медма” в „Метаурос” в двата предишни случая.
24 Дн. Нос Кавалло.
25 Североизток (cp. 1.2.21).
26 Олтар или храм на Посейдон.
27 Cp. 6.1.9.
28 Занкле е първоначалното име на Месана (дн. Месина) в Сицилия. Била е колонизирана и наречена Месана от пелопонеските месенци (6.2.3).
29 Cp. 6.3.3 и 8.4.9.
30 Cp. Павзаний, 4.4.1.
31 Анаксилас (също Анаксилай) бил владетел на Регион от 494 до 476 г. пр. Хр. (Диодор Сицилийски 11.48).
32 Cp. 6.2.4. Лат. име на този сицилийски град е “Murgantia.” Тит Ливий (10.17) споменава за друга Мурганция в Самниум.
33 Cp. 1.3.19 и бележката за „откъсването”.
34 При Пролива.
35 Cp. 1.3.10 и бел.
36 Регион.
37 Дионисий Стари (между 432 г. пр. Хр. и 367 г. пр. Хр.).
38 Диодор Сицилийски (14.44) само споменава, че Събранието на регините му отказало жена.
39 Явно в чест на Феб (Аполон); защото според Плутарх (De Alexandri Virtute 338B) Дионисий Млади се наричал син на Аполон, “рожба на майка си Дорида от Феб” .
40 Букв. “Бяла скала”.
41 „Йонийският залив” бил най-южната „част от това, което днес се нарича Адриатическо море” (2.5.20); вж. 7.5.8‑9.
42 Букв. „западните локри”, като и градът, и обитателите му носят едно и също име.
43 Дн. Залив Салона и Коринтския залив.
44 Кротон и Сиракуза били основани съотв. в 710 и 734 г. пр. Хр. Според Диодор Сицилийски (4.24), Херакъл неволно убил Кротон и предсказал основаването на лобното му място на прочут град, който щял да бъде наречен на Кротон.
45 Гръцкият текст тук е повреден. Според Павзаний, „лакедемонците изпратили свое поселничество в Италия, в Кротон, поселничество направили и при локрите при възвишението Зефирион” (3.3); а “Тарант е лакедемонско поселничество” (10.10). Cp. споменаването за тарантините в сл. параграф на Страбон.
46 Дионисий Млади бил прогонен от там в 357 г. пр. Хр.
47 Цитатът изглежда точен, но е от изгубени творби. Платон обаче изказва подобно донякъде мнение в Respublica 404E‑405A.
48 Явно кой да се представи първи.
49 Cp. 6.1.6.
50 От Делфи до Регион.
51 Ориг. текст оставя известна неяснота дали само локрите или общата армия е наброявала 10 000 души. Юстин (20.3) дава броя на армията на локрите от 15 000, без да споменава регините; оттук може да се предположи, че е имало 5 000 регини, Страбон може да го е написал така, а гръцкият символ за 5 000 може да е изпаднал от текста.
52 Цицерон (De Natura Deorum 2.2) споменава за тази традиция.
53 “Аулон” означава тясна долина, клисура.
54 Cp. Вергилий, Aeneis 3.552.
55 6.1.4.
56 Лакинион (Лациниум) е получил името си от нос Лациниум (дн. Капе Нао), на който бил разположен. Спор. Диодор Сицилийски (4.24) Херакъл, когато бил в този район, убил един крадец на добитък на име Лакиний. Оттам и името на носа.
57 В изданието на гр. текст – „хиляда”. Страбон вер. е написал “две хиляди” (вж Mannert, t. 9.9), както и Gosselin, Groskurd, Forbiger, Mьller-Dьbner, и Meineke. Срв. другия цитат на Страбон (5.1.3) от Полибий по този въпрос. Там, както и тук, числата приписвани на Полибий не могат да бъдат сравнени с ориг. твърдение, което е изгубено.
58 240 римски мили = 1 920 или 2 000 (вж. 7.7.4) стадия.
59 Вж. 5.2.7 и бележката.
60 Този пасаж е само опит за приблизително представяне на текста от ръкописите, в който има много празнини..
61 Т.е. югоизток.
62 Както и в други случаи, Страбон говори за места на изчезнали градове като за „градове”.
63 Гр. „неас айтейн” означава “изгаряне на кораби”.
64 Овидий (Metamorphoses 15.20) изписва името “Myscelus” и вероятно с основание; т.е., “Миши крак”.
65 За по-пълно описание вж. Диодор Сицилийски 8.17. Неговата версия на оракула е: “Мискеле късогърби, в търсене на други неща освен бога, ти търсиш само сълзи; това, което бог ти даде, одобри го.”
66 Общоприетите датировки за основаването на Кротон и Сиракуза са съотв. 710 г. пр. Хр. и 734 г. пр. Хр. Но описанието на Страбон тук изглежда означава, че Сиракуза е основана веднага след Кротон (cp. 6.2.4). Cp. също Тукидид (Thuc. 6.3.2.)
67 Cp. 6.1.10.
68 Четенето „Ис от Хелике” е съмнително. За Хелике вж. 1.3.18 и 8.7.2.
69 „Сибарит” е синоним на човек, живеещ разкошен и изнежен живот.
70 Cp. 6.1.2.
71 В други четения – Тевтрант, която иначе е неизв. от други извори, освен че е имало малка река с това име близо до Кюме (вж. Проперций 1.11.11 и Силий Италик 11.288). Тази река вер. била наречена на името на Тевтрант, цар на Тевтрания в (малоазийска) Мизия (вж. 12.8.2). Майнеке предлага поправката “Траент” (дн. Трионто), на която според Диодор Сицилийски (12.22) някои сибарити вдигнали свое поселение в 445 г. пр. Хр.
72 Житен клас, сноп или зърно, наnравени от злато.
73 Нелей имал дванадесет сина. Херакъл ги избил всички, освен Нестор.
74 Другият, разбира се, бил Сирис.
75 Старото име на Тарент.
76 Т.е. Метапонтийците си спечелили неоспорим контрол над своя град и територия, за която Антиох говори като за „граница” (cp. 6.1.4 и 6.3.1).
77 Синът на Сизиф. Неговото „варварско име” спор. Стефан Византийски било Метабос.
78 Една от трагедиите на Еврипид била наречена „Пленницата Меланипа”, запазени са само фрагменти от нея. Тя била майка на Беот от Посейдон.
79 Метапонтиец.
80 Югоизток.
81 Вж. бел. 59.
82 Мюлер приема, че Страбон е разменил разстоянията на хорографа между (1) Алайса и Кефалойдион, и (2) Кефалойдион и р. Химера.
83 На лат. Emporium Segestanorum.
84 На лат. Emporium Agrigentinorum.
85 Това разстояние всъщност е повече от 60 мили. К. Мюлер приема, че копистът е пропуснал интервал от Емпорион до Гела и така е изпуснал разстояние от 20 мили.
86 Във връзка със сл. изречение следва да се отбележи, че текстът не предава разстоянието от Месена до Пелориада, което е около девет мили.
87 За „климата” (пояси на геогр. ширина) вж. 1.1.12 и бел. 2.
88 Въпреки, че трудовете на Посидоний са изгубени явно е, че той правилно е фиксирал положението на трите върха на триъгълника според тогавашния метод спрямо „климата”, т.е. фиксираните позиции север-юг (ширина) и изток-запад (дължина). Страбон правилно, но доста придирчиво отбелязва, че Посидоний не може чрез “климата” да очертае границите на Сицилия, тъй като триъгълникът е просто вписан в успоредника и никоя негова страна не съвпада с която и да било страна на успоредника; с други думи резултатът на Посидоний е твърде неопределен.
89 Т.е. ще сочи.
90 Югоизток.
91 В Пелопонес, дн. Руфис.
92 Нос Матапан.
93 Т.е. отстрани; сл. Пахин.
94 Т.е. линия под прав ъгъл ще сочи на югоизток.
95 Cp. 17.3.16.
96 Лилибеон, владян от картагенците (250 г. пр. Хр.) бил взет с обсада от римляните. Плиний (7.21) казва, че Варон съобщил името на този човек и цитира Цицерон за традицията, че го потърсили в Пуническата война да наблюдава от носа на Лилибеон, разстояние от 135 мили, за да каже броя на корабите, излизащи от пристанището на Картаген. Но за да види малки кораби от разстояние 135 мили, наблюдателят е трябвало да бъде на височина от малко над две мили!
97 Т.е. линия под прав ъгъл към страната сочи на северозапад.
98 Основан ок. 734 г. пр. Хр. и разрушен от Дионисий в 403 г. пр. Хр. (вж. Диодор Сицилийски 14.14), но коментатори и карти го поставят между Тауроменион и Катана.
99 Основан някъде по същото време като Наксос и разрушен ок. 214 г. пр. Хр.
100 Същ. „занклон” (съотв. на прил. “занклион”) било местна сицилийска дума, според Тукидид (6.4).
101 Cp. 1.2.36.
102 “Торище” .
103 476 г. пр. Хр.
104 Гр. дума за „жертвоприношения” е “hierфn.”
105 467 г. пр. Хр.
106 461 г. пр. Хр.
107 Някои издатели приемат, че подлогът на изречението Етна тук е планината, а не градът.
108 Един по-късен ръкопис гласи „четиридесет до петдесет дни”.
109 3.5.4.
110 Вж. 6.1.12.
111 6.1.12.
112 Нос Брузано.
113 Несос (о-в Ортигия), Ахрадине, Тюхе, Епиполай и Неаполис.
114 Или по-буквално, „място за поемане на дъх”.
115 „Немейски оди”, 1.1‑2. Пиндар по-натам характеризира Ортигия като „ложето на Артемида”.
116 Т.е. водовъртеж.
117 Последният пасаж е съмнителен.
118 Ез. Лемена, дн. Женевско езеро (вж. 4.1.11 и 4.6.6).
119 По-често изписвано Лакмон; един от върховете на Пинд.
120 Зоил (ок. 400‑320 г. пр. Хр.), граматикът и риторикът от Амфиполис в Македония е известен главно с язвителните си нападки към Омир, което му спечелило прозвището „Омиромастикс” („Бичът за Омир”).
121 Cp. 7.7.7.
122 Cp. 7.5.8.
123 Друго име за Кефалойдион (6.2.1).
124 6.1.3.
125 Дн. вр. Сан Джулиано. Но Ерикс е на северозападния ъгъл на Сицилия, близо до морето, не във вътрешността и по тази причина някои издатели смятат този пасаж за не на място.
126 Също наричан Ерикс. Хамилкар Барка прехвърлил повечето му жители в Дрепанон (в подножието на планината) в 260 г. пр. Хр. След това градът бил незначителен, но свещеният район със здравите си крепостни стени останал като много важна стратегическа позиция.
127 Храмът на Венера Ерицина на Капитолия бил посветен от Квинт Фабий Максим в 215 г. пр. Хр., докато този, за който се споменава тук, извън портата Колина, бил посветен от Луций Порций Лицин в 181 г. пр. Хр.
128 Еунус бил родом от Апамея в Сирия, но станал роб на някой си Антиген в Ена и ок. 136 г. пр. Хр. станал водачът на сицилийските роби в Първата робска война. За пълно описание на забележителната му дейност като фокусник, гадател, водач и самозван цар, както и за голямото му въстание вж. Диодор Сицилийски 34.2.5‑18.
129 Т.е. останалите селища по „останалите страни” (споменати в началото на § 5), както показва сл. параграф.
130 Повечето издатели прехвърлят тук изречението, което иначе е в края на § 7.
131 Вж. бел. за Леонтин, § 6.
132 Камики (или Камикос) се предполага, че е бил на мястото на дн. Камастро.
133 Митичният цар, който приел Дедал, след като избягал от Минос.
134 “Това е малкият конус на изригване в центъра на широкия полукръгъл кратер “ (Tozer, Selections, с. 175), който поемата „Етна” (l. 182), приписвана на Луцилий Млади описва така: “penitusque exaestuat ultra” (и от дълбините изригва безмерно).
135 Дн. Небродичи.
136 5.4.9.
137 Страбон има предвид дн. Лаго ди Нафтия, малко вулканично езеро близо до р. Ерикес и Леотини, недалече от морето..
138 Вероятно трябва да се отъждестви с Мазара (дн. Mazzara), близо до който днес има малка река, течаща през каменист район.
139 Cp. 16.2.7.
140 Също Плиний, Nat. Hist. 6.31.
141 Страбон има предвид ез. Стимфалос в Аркадия в Пелопонес. За пълно описание вж. коментара на Фрейзър на Павзаний, 8.22.1.
142 5.1.8.
143 Стипчива пръст (= лат. alumen) се обсъжда подробно от Плиний (35.52). Не е точно днешната стипца, а железен сулфат или смес от железен и алуминиев сулфат, използвана като багрилно вещество и в медицината.
144 Диодор Сицилийски (5.10) казва: “Този остров (Липара) има прочутите мини за стипчива пръст, от която липареите и римляните извличат големи доходи.”
145 Те. “Свещен” Остров на Хефест. Островът днес се нарича Вулканелло. Предполага се, че е островът, издигнал се от морето в ок. 183 г. пр. Хр. (Вж. Nissen, Italische Landeskunde I.251).
146 Т.е. от морето. Или може би “така че морето се вижда от него.”
147 Вж. 6.2.8.
148 Също Плиний 3.14.
149 Од. 10.21.
150 1.2.7‑18, но особено §§ 15‑18. Сл. изречение е трудно възстановимо и Майнеке го изхвърля от текста.
151 Може би (1) удоволствие и (2) възбуда от удивление (вж. 1.2.17), спор. Гроскунд или (1) реалистичния елемент и (2) митичния елемент (вж. също 1.2.19).
152 Т.е. “Кръгъл” дн. Стромболи.
153 Т.е. “Двоен”. Образуван е от два вулканични конуса, дн. Салина.
154 Т.е. “Пирен” (cp. ботаническия термин “Ericaceae”); дн. Аликуди.
155 Т.е. “Палма” (cp. ботаническия термин “Phoenicaceae”); или може би “райграс” (Lolium perenne), смисъла, в който Теофраст (Hist. Plant. 2.6.11) използва гръцката дума “phoenix”; дн. Феликуди.
156 Т.е. “Ляв”; дн. Панария.
157 Това няма да е вярно, ако се плава по най-краткия курс от Сицилия, но Страбон очевидно има предвид пътя от град Липара до нос Пелориада.
158 Посидоний е роден в ок. 130 г. пр. Хр.
159 Този Тит Фламиний, който трябва да е живял в рамките на „личните спомени” на Посидоний, иначе е неизвестен. Ако текстът е верен, бил е управител на Сицилия в ок. 90 г. пр. Хр. (Cp. Nissen, op. cit. II.251.) Но някои издатели добавят към Тит “Фламиний” управител в 123 г. пр. Хр., опитвайки се да свържат това изригване с датираното от 126 г. пр. Хр. (cp. Плиний 2.88 [89]).
160 Току що възникналото островче.
161 Вж. бел. 59.
162 Т.е. Ерикуса и Фойникуса.
163 Дн. Малта.
164 Дн. Пантелерия.
165 Наречен така заради приликата на хълма (вж. 17.3.16), където е разположен, с щит (aspis, лат. clupeus).
166 Осемдесет и осем мили.
167 Дн. Ал Джамур.
168 Т.е. Ойнотрия (вж. 6.1.15 и 5.1.1).
169 Нос Левка.
170 Вж. 5.3.6 и бел..
171 От Брентесион до Тарант.
172 Това число е невярно. Страбон вероятно е написал 1 200; Гроскунд смята, че е написал 1 400, но в § 5 (долу) числата за интервалите по същия път дават всичко 1 220 стадия.
173 До Тарант.
174 Маре Пиколо.
175 Т.е. частта непосредствено на изток.
176 Тарентум въстанал срещу Рим и подкрепил Ханибал по време на Втората пуническа война, но бил завладян отново (209 г. пр. Хр.) и сурово наказан.
177 743‑723 г. пр. Хр.
178 За името и произхода му, вж. 8.5.4; също Pauly-Wissowa, Real-Encycl. s.v. ”Heloten.”
179 “Деца на девици.”
180 Храмът на Аполон Амиклейски.
181 Т.е. по дължината й. Спор. Плутарх (Lysander 1) носенето на дълга коса от спартанците датира от времето на Ликург (IX в. пр. Хр.), Но според Херодот (1.82) те са носили косата си къса до битката при Тирея (в VI в. пр. Хр.), когато с приет закон започнали да си я пускат дълга.
182 В Делфи.
183 Cp. 6.2.6.
184 До Крит.
185 Адриатика.
186 Архитас (ок. 427‑347 г. пр. Хр.), освен че бил избиран на няколко пъти за главен магистрат (“стратег”) на Тарент, бил прочут като пълководец, питагорейски философ, математик и автор. Аристотел и Аристоксен са писали трудове за неговия живот и творби, но сега са изгубени.
187 Александър I бил поставен за цар на Епир от Филип Македонски ок. 342 г. пр. Хр. И бил убит от един левканиец ок. 330 г. пр. Хр. (cp. 6.1.5).
188 Архидам III, цар на Спарта, е роден ок. 400 г. пр. Хр. и загубил живота си в 338 г. пр. Хр. в тази война.
189 Малко се знае за този Клеоним, освен че е бил синът на Клеомен II, царувал в Спарта между 370‑309 г. пр. Хр.
190 Агатокъл (роден ок. 361 г. пр. Хр. Умрял в 289 г. пр. Хр.) също бил тиранин на Сиракуза. Изглежда е командвал тарантините ок. 300 г. пр. Хр.
191 Пир (ок. 318‑272 г. пр. Хр.), цар на Епир, приел поканата на Тарент в 281 г. пр. Хр.
192 6.1.5.
193 Т.е. югоизток.
194 Вж. 5.4.4 и 5.4.6.
195 Наричан също Хидрунтум; дн. Ортанто.
196 Дн. Сасена.
197 Нар. също Рудии; дн. Рудже.
198 6.3.1.
199 6.3.1.
200 7.170.
201 Cp. 6.3.2.
202 Cp. 6.3.2, където според Антиох някои от тях отишли в Ботиея.
203 Заливът на Византион също наподобява еленов рог (7.6.2).
204 Стефан Византийски казва: “Според Селевк, във втората му книга „За езиците”, брентион е месапската дума за главата на елена.” Сл. издателите, поправили „брентесион” на „брентион” почти със сигурност са прави.
205 Тук, както и в 6.3.1, Страбон говори за вътрешния залив (Маре Пиколо), не за външното море, което Страбон не описва.
206 За тези пътища вж. Ashby and Gardner, The Via Trajana, Papers of the British School at Rome, 1916, Vol. VIII, No. 5, pp107 ff.
207 Cp. 6.3.1.
208 Изписвано също Gnathia, Gnatia и Ignatia; дн. Torre d’Agnazzo.
209 Изписвано също Caelia; дн. Ceglie di Bari.
210 Дн. Нойя.
211 Дн. Каноса.
212 Дн. Ордона.
213 Т.е. точката, където се слива с другия път, близо до Беневентум.
214 Дн. Монтесарчо.
215 Дн. Галаце.
216 Старото Санта Мария ди Капуа, дн. в развалини; не днешна Капуа, която е на мястото на Касилинон.
217 Дн. Мондрагоне.
218 Страбон вече е казал, че пътят от Брентесион (Брундизий) до Епир през Сасон (Сасено) е бил около 800 стадия (6.3.5). Но Страбон е бил много встрани и явно не по обичайното трасе. Епидамн (дн. Дурацо) всъщност е само на ок. 800 стадия разстояние, не 1 800, както излиза от текста. Следователно възможно е Страбон да е казал просто “защото е 800 стадия” или “защото е 1 000 стадия, докато предишното е 800.”
219 Дн. Бари.
220 До Барион.
221 Силвион изглежда е бил на мястото на дн. Гараджоне.
222 Този Емпорион вероятно трябва да се идентифицира с дн. Canne (вж. Ashby and Gardner, op. cit., p156).
223 Дн. Салпи.
224 Дн. Каноса.
225 Дн. Арпино.
226 Cp. 5.1.9.
227 На лат. Sipontum; днес в развалини, близо до Санта Мария ди Сипонто.
228 Сепия.
229 Артемидор Ефески (ок. 100 г. пр. Хр.), бил голям пътешественик и географ. Написал е география на обитаемия свят, Периплус на Средиземно море и „Йонийски исторически бележки”. Но трудовете му, освен многобройни фрагменти, запазени у други автори, са изгубени.
230 Вж. 5.2.7 и бел.
231 Монте Гаргано.
232 Сена Галика; дн. Синигалия.
233 Адриатика.
234 Полибий тук дава общата дължина на крайбрежната линия от италианска страна като 740 мили или 6 166 стадия (8 1/3 стадия за 1 миля; вж. 7.7.4), а другаде (2.4.3) Страбон го цитира, че смята дължината на илирийското крайбрежие от Керавнийските планини само до Япигия (без да включва Истрия) като 6 150 Стадия. Cp. също 7.5.3, 4, 10.
235 Cp. 1.2.13; 2.1.7‑8 и 2.4.3.
236 Cp. 1.1.23.
237 Пассо ди Чивита.
238 Путеоли.
239 Дн. Термоли.
240 5.4.2.
241 Това твърдение е общо и не се отнася само за Италия (cp. 2.3.1 и 2.3.7).
242 Cp. 2.3.1.
243 Ибери, келти и германи.
244 На галите под управлението на Брен.
245 1.6.
246 Сключен в Спарта през пролетта на 386 г. пр. Хр.
247 134‑133 г. пр. Хр., под водачеството на Сципион Емилиян.
248 Cp. 3.4.5.
249 Букв. “Лигистика” (cp. 4.6.3 и 5.2.1).
250 Страната им трябва да се идентифицира с дн. Дагестан (cp. 11.1.6).
251 Страната им трябва да се идентифицира с дн. Грузия (cp. 11.1.6).
252 Cp. 7.4.4.
253 Cp. 7.3.17.
254 Напр. Вононес.
=============================================================
Към глава първа от книга шеста
Към глава втора от книга шеста
Към глава трета от книга шеста
Към глава четвърта от книга шеста
Антични автори 