Страбон, География – кн. 7 – 1

Седма книга

Резюме

В седма книга се описват останалите части на Европа. Това са частите на изток от Ренос до Танаис и устието на Меотидското езеро, и това, което обхваща между Адриатика и районите отляво на Понтийското море на юг от Истър до Елада и Пропонтида, в които части е и цяла Македония.

Първа глава

1 След като описах Иберия и келтските и италийски племена, наред с близките им острови, сега по ред ще говоря за останалите части от Европа, като ги разделя според възприетия начин. Останалите части са: първо тези на изток, които са отвъд Ренос и се простират чак до Танаис1 и устието на езерото Меотида2, а също и районите, лежащи между Адриатика и районите вляво от Понтийското море, които са оградени от Истър3 и се простират на юг чак до Елада и Пропонтида4; защото тази река разделя почти цялата гореспомената земя на две части. Тя е най-голямата от европейските реки, като в началото си тече на юг, а след това обръща право от запад на изток и към Понта. Тя извира в западните граници на Германия, и също така близо до най-вътрешната част на Адриатика (на разстояние от около хиляда стадия от него), и свършва при Понта недалече от устията на Тирас5 и Бористен6, като извива източното си русло приблизително на север. Частите, които са отвъд Ренос и Келтика са на север от Истър; това са земите на келтските и галатските племена, простиращи се чак до бастарните, тирегетите и реката Бористен. А земите на всички племена между тази река и Танаис и езерото Меотида във вътрешността на континента се простират чак до океана7 и се мият от Понтийското море. Но илирийските и тракийските племена, и всички племена на келтите или на други народи, които са смесени с тях чак до Елада, са на юг от Истър. Но нека първо да опиша частите извън Истър, защото те са много по-прости от тези от другата страна.

2 Прочие, частите отвъд Ренос, веднага след страната на келтите, се спускат на изток и са заети от германите, които макар много леко да се отличават от келтския народ с това, че са по-диви, по-високи и имат по-жълта коса, са във всяко друго отношение подобни на тях, защото по телосложение, обичаи и начин на живот са такива, каквито казах8, че са келтите. И също така мисля, че по тази причина римляните са им приписали името „германи” все едно, че са искали да покажат с това, че те са „истински” галати, защото на езика на римляните „германи” означава „истински” 9.

3 Първите части на тази страна са тези до Ренос, като започват от извора му и се простират до устието му; и тази ивица речна земя, взета като цяло е приблизително с ширината на земята от западната й страна. Някои от племената в тази речна земя бяха прехвърлени от римляните в Келтика, докато други ги изпревариха и се преместиха навътре в земята, например марсите, и са останали само малко хора, включително част от сугамбрите10. След племената, живеещите покрай реката идват племената, обитаващи между Ренос и реката Албис11, която тече донякъде успоредно на Ренос към океана и прекосява не не по-малко земя от нея. Между двете има и други плавателни реки (сред които са Амасиас12, на която Друз спечели морска битка срещу бруктерите), които също така течат от юг на север и към океана. Защото земята се издига към юг и оформя планинска верига13, която се свързва с Алпите и се протяга на изток все едно, че е част от Алпите. И наистина някои заявяват, че тя е част от Алпите, както заради гореказаното й разположение, така и защото произвежда същия дървен материал. Земята в този район обаче не се издига на достатъчна височина за това. Тук също така се намира Херкинският лес14 и тук са племената на свевите, някои от които обитават вътре в леса, както например (племената на колдуите15, в чиято територия) е Бохемион16, царството на Маробод, където той преселил наред с други народи и маркоманите, неговите съплеменници. Защото след завръщането си от Рим този мъж, който преди това бил частен гражданин, бил поставен да ръководи държавните дела. Като младеж той бил в Рим и си спечелил благоразположението на Август, и при завръщането си получил властта освен над гореспоменатите племена и над лугиите, голямо племе, над сумите, гутоните17, мугилоните и сибините, а също и над семноните, голямо племе от самите свеви. Но докато някои от племената на свевите живеят в горите, както казах, други обитават извън нея и имат обща граница с гетите18. Колкото до племето на свевите19, то е най-голямото, защото се простира от Ренос до Албис. А част от тях живеят от другата страна на Албис, както например хермондорите и лангобардите. А в днешно време те най-малкото са прогонени до последния човек от страната им в земята от другата страна на реката. За всички народи в тази част на света20 е присъщо да се местят лесно, заради оскъдния им бит и защото те не обработват земята и дори не складират храна, а живеят в малки колиби, които са временни постройки. И живеят вече със стадата си, както номадите, тъй че в тяхно подражание натоварват домашните си вещи на коли и тръгват с животните си за там, където мислят, че ще е най-добре. Но други германски племена са още по-бедни. Имам предвид херуските, хатите, гамабривиите и хатуариите, както и, близо до Океана, сугамбрите, хаубите, бруктерите и кюмбрите, кавките, каулките, кампсианите и много други. В същата посока като Амасиас текат реките Висургис21 и Лупиас22. Лупиас е на около шестстотин стадия от Ренос и тече през страната на долните бруктери23. Германия има също така реката Салас24 и между и Ренос загинал Друз Германик25, докато водел успешно войната. Покорил не само повечето племена, но също така и островите покрай морския бряг, сред които е Бурханис26, който завзел с обсада.

4 Тези племена станали известни от войните им с римляните, в които или се предавали и след това отново въставали, или напускали поселенията си. И щяха да са още по-известни, ако Август бе позволил на своите стратези да прехвърлят реката Албис в гонитба на преселилите се там. Но той приел, че ще може да държи по-добре войната в ръцете си, ако не закача племената отвъд Албис, които живеели мирно и не ги тласка да се съюзят с другите в своята враждебност към него. Войната я започнали сугамбрите, живеещи близо до Ренос, като техен водач бил Мелон. И оттогава различни народи в различни времена нарушават мира, като се възмогват и след това биват покорени, и отново въстават, предавайки по този начин както дадените заложници, така и клетвите си. В отношенията с тези народи недоверчивостта винаги е била от голяма полза, докато онези, на които римляните се доверявали, нанасяли най-големи щети, както например херуските и техните подчинени, в чиято страна три римски легиона, с техния стратег Квинтилий Вар, бяха избити в засада, при нарушение на мирния договор. Но всички си получиха наказанието и предоставиха на Германик най-блестящ триумф27 – онзи триумф, при който най-изтъкнатите им мъже и жени бяха отведени в плен. Имам предвид Сегимунт, сина на Сегест и вожда на херуските и неговата сестра Туснелда, жената на Армений, същия, който беше главнокомандващ армията на херуските при нападението срещу Квинтилий Вар, в нарушение на договора, и който и до днес продължава войната, и тригодишния син на Туснелда Тумелик. И също така Сеситак, сина на Сегимер и главатар на херуските, и Рамис, неговата жена и дъщеря на Укромир, главатаря на хатите, и Деудорикс28, сугамбриец, сина на Беторикс, брата на Мелон. Но тъстът на Армений, който още от самото начало се беше противопоставил29 на каузата на Армений и възползвайки се от един удобен момент го бе напуснал, присъстваше като почетен гост на триумфа над неговите близки. В процесията беше и Либес, жрец на хатите, както и други пленници от разбитите племена, каукли, кампсани, бруктери, усипи, херуски, хати, хатуарии, ланди, тубатии. А Ренос е на около три хиляди стадия разстояние от Албис, ако човек разполагаше с прави пътища, по които да го измине, но днес трябва да се пътува по заобиколен път, лъкатушещ между мочурлива и гориста земя.

5 Херкинският лес не само е много гъст, но също така има големи дървета и обхваща голям кръг в естествено укрепени райони. В средата му обаче има земя, за която вече казах30, която е годна за добър поминък. А наблизо са изворите и на Истър, и на Ренос, а също и езерото31 между тези два извора и блатата32, в които Ренос се разширява33. Периметърът на езерото е над триста стадия, а преходът през него е близо двеста34. Има и един остров, който Тиберий използвал за база в морската си битка с виндоликите. Езерото е на юг от изворите на Истър, както и Херкинският лес, тъй че по необходимост, когато отиваш от Келтика към Херкинския лес, трябва първо да прехвърлиш езерото и Истър, а след това да продължиш през по-проходими райони – плата – към леса. Тиберий е продължил само един ден от езерото, когато видял изворите на Истър. Страната на ретите е на късо разстояние от езерото, докато тази на хелветите и на винделиките, както и пустошта на бетите се допират до по-голямата част от брега му. Всички народи чак до паноните, но по-специално хелветите и винделиките обитават плата. Но страните на ретите и нориките се простират чак до проходите през Алпите и към Италия, като част от тази територия граничи със страната на инсубрите, а част – с карните и със земите около Аквилея. Има и друга голяма гора, Гарбета35. Тя е на тази страна на територията на свевите, докато Херкинският лес, който също се владее от тях, е на отсрещната страна.

==============================================================

Към бележките

==============================================================

Към книга шеста

Към глава втора от книга седма


Published in: on 13. 11. 2008 at 10:55 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 7 – 1  
Tags:
%d блогъра харесват това: