Страбон, География – кн. 7 – 3

Трета глава

1 Колкото до южната част на Германия отвъд Албис, то районът непоследствено до тази река се обитава от свевите. Непосредствено до тях е земята на гетите. Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините) след това се уширява на север чак до тирегетите. Но точните граници не мога да кажа. Поради непознаването на тези райони е обърнато внимание на онези, които са създали митичните „Рипейски планини”50 и „хипербореите”51, а също така и на всички онези лъжливи твърдения на масалиота Питей, по отношение на земята покрай океана, където използва за прикритие познанията си по астрономия и математика52. Така че тези автори трябва да се пренебрегнат. Всъщност дори Софокъл, когато в ролята си на трагичен поет говори за Орейтия53 и ни казва как била отвлечена от Борей и отнесена „над цялото море до краищата на земята и до изворите на нощта54 и небесните простори55 и до древната градина на Феб56”, неговият разказ не може да има никакво отношение към настоящото проучване и трябва да се пренебрегне, както го е пренебрегнал и Сократ във „Федър” 57. Но нека продължим разказа си за онова, което сме научили от историята, както древната, така и съвременната.

2 Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва:

После обърна очи лъчезарни в обратна посока,

вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци

и на мизийци, прочути в бой ръкопашен…59

Защото със сигурност ако Омир имаше предвид мизите в Азия, то изказването нямаше да е свързано. Всъщност, след като Зевс извръща очи от троянците към земята на траките, би било акт на човек, който обърква континентите и не разбира фразата на поета, да свърже с Тракия земята на азиатските мизи, които не са „далече”, а имат обща граница с Троада и са разположени зад нея и от двете й страни, а са отделени от Тракия с широкия Хелеспонт. Защото „обърна” означава преди всичко60 назад, а този, който премества погледа си от троянците към народа, който е или зад троянците, или от двете им страни, всъщност измества погледа си по-надалече, а не „назад”61. А добавената фраза62 е доказателство за точно тази гледна точка, тъй като поетът е свързал с мизите „хипемолгите”, „галактофагите” и „абиите”, които всъщност са живеещите във фургони скити и сармати. Защото в днешно време тези племена, както и племената на бастарните, са се смесили с траките (всъщност повече с тези от другата страна на Истър, но също и от тази страна). С тях са се смесили и келтските племена, боите, скордиските и тавриските. Скордиските обаче някои ги наричат „скордисти”. А тавриските биват наричани също така „тевриски” 63 и „тавристи” 64.

3 По-нататък Посидоний казва за мизите, че поради своята набожност се въздържат от ядене на живи същества, а заради това – включително и от стадата им. И че за храна използват мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и по тази причина са наричани „богобоязливи” и „капнобати” 65. И има някои от траките, които живеят без жена; наричат ги „ктисти”66 и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх. За всички тези народи поетът говори като за „горди хипемолги, галактофаги и абии, най-справедливи хора”. Но „абии” ги нарича най-вече затова, защото живеят без жени, тъй като според него живот без жена е наполовина цялостен, също както според него наполовина пълен е „домът на Протезилай”, защото е вдовствен67. И говори за мизийците като за „прочути във бой ръкопашен”, защото са непобедими, както е с всички храбри воини. И Посидоний добавя, че в тринадесета книга трябва да се чете „мизийци, прочути във бой ръкопашен” 68, вместо „мюзийци, прочути във бой ръкопашен”.

4 Но може би ще е прекалено да променяме четенето, което се е утвърдило от толкова много години. Защото много по-достоверно е хората да са се наричали мюзи първоначално, а по-късно името им да се е променило в това, което е сега. А колкото до термина „абии”, то той може да се тълкува точно толкова добре като „бездомни” и „живеещи във фургони”, колкото и като „неженени”. Защото след като несправедливостите се свързват най-вече с договарянията и с печеленето на богатство, основателно е било онези, които живеят оскъдно и скромно да бъдат наречени „най-справедливи”, след като и философите, които поставят справедливостта най-близо до въздържанието, се стремят над всичко останало към лична независимост и простота. И оттам крайната сдържаност отклонява някои от тях към киническия начин на живот. Но колкото до твърдението, че те са „от жени лишени”, то поетът не намеква за нищо такова и особено при траките и гетите между тях. Вижте какво казва и Менандър за тях, което, както човек с основание би могъл да предположи, не е измислено от него, а е взето от историческите разкази:

„всички

ние траките, а най много от всички ние, гетите

[защото и аз се хваля, че съм от този род], не сме

особено сдържани”69

И малко по-надолу привежда доказателствата за тяхната несдържаност в отношенията им с жени:

„Защото всеки мъж при нас се жени

за десет или единайсет, а някои и за дванайсет

или повече. А който случи му се да умре преди за четири или пет

да се е оженил, оплакват го хората там като окаян,

отишъл си неженен и без брачна песен.”

Всъщност тези факти се потвърждават и от други автори. И не е разумно да се предполага, че един и същи народ ще смята за окаян живота без много жени и в същото време ще смята за благочестив и справедлив живот, който е напълно лишен от жени. И, разбира се, да се смятат за „богобоязливи и капнобати” лишените от жени в голяма степен противоречи на общите представи по въпроса. Защото всички са съгласни, че жените са смятани за основателки на страхопочитанието към боговете и че тъкмо те подтикват мъжете към по-ревностно почитание към боговете, към участие в религиозни празненства и в жертвоприношения, и рядко може да се намери мъж, който да живее сам и да е отдаден на тези неща. Вижте отново какво казва същият поет, когато въвежда мъжа, негодуващ заради разходите, харчени от жените за жертвоприношенията:

„Боговете измъчват най-вече нас женените;

все трябва празник някакъв да празнуваме.” 70

И отново, когато въвежда Женомразеца, който се оплаква от същите неща:

„Жертви принасяхме по пет пъти на ден,

По седем служителки биеха цимбали около нас,

А други викаха до небесата.” 71

Ето защо тълкуването, че безбрачните мъже от гетите са особено благочестиви явно противоречи на логиката, докато тълкуването, че почитта към боговете е силна у това племе според казаното от Посидоний и от други исторически разкази не е недостоверно.

5 Прочие разказват, че един мъж от гетите, на име Замолксис, бил роб на Питагор и научил от него някои неща за небесните тела72, както и други определени неща от египтяните, тъй като в скитанията си стигнал чак до Египет. И когато се завърнал в родната си земя, до него се домогвали владетелите и народът, защото можел да прорицава по небесните знаци. И накрая убедил царя да го вземе за свой съвластник, тъй като бил способен да възвестява волята на боговете. И макар в началото да го направили само жрец на най-почитания бог в тяхната страна, след това започнали дори да го наричат бог, и след като си взел едно пълно с пещери място, недостъпно за никой друг, там прекарал живота си и много рядко се срещал с други хора отвън, освен с царя и неговата свита. А царят си сътрудничел с него, защото виждал, че народът го уважава много повече, отколкото преди с вярата, че законите, които издава са в съгласие със съветите на боговете. Този обичай се е съхранил и до наше време, тъй като винаги се е намирал мъж с такъв нрав, когото, макар да представлявал всъщност само съветник на царя, гетите наричали бог. Наложила се представата, че планината73 е свещена и така започнали да я назовават, но името й е Когайонон74, като реката, която тече покрай нея. Също така и по времето, когато над гетите управляваше Буребиста75, срещу когото Божествения Цезар вече76 подготвяше своята кампания, този почетен пост държеше Декеней, и по някакъв начин питагорейското учение за въздържане от ядене на всичко живо все още е оцеляло, благодарение на проповедите на Замолксис.

6 Прочие, макар че човек би могъл да се затрудни във връзка с казаното в текста на Омир за мизийците и „гордите хипемолги”, все пак заявеното от Аполодор в предговора на втората му книга от неговия труд „За корабите”77 в никакъв случай не може да се защити. Защото той одобрява заявлението на Ератостен, че макар Омир и другите ранни автори да са познавали елинските места, то те определено не са били запознати с местата, които са отдалечени от тях, тъй като не са имали опит в предприемането на дълги пътувания нито по суша, нито по море. И в подкрепа на това Аполодор казва, че Омир нарича Авлида „скалиста”78, каквато си е, а Етеон „богат с урви”79, а Тисбе „богата на гълъби”80, и Халиарт „тревист”,81 но, казва той, нито Омир, нито другите са познавали далечните места. Изтъква, прочие, че макар в Понта да се вливат около четиридесет реки, Омир не споменава нито една от тези, които са най-известни, като Истър, Танаис, Бористен, Хипанис, Фасис, Термодонт, Халис82; и освен това не упоменава скитите, а измисля някакви „горди хипемолги”, „галактофаги” и „абии”; а колкото до пафлагоните във вътрешността, съобщава онова, което е научил от хората, доближили се пеш до тези райони, но е в неведение за крайбрежието83, и естествено. Защото по това време морето е било неплавателно и било наричано Аксенос84, заради зимните му бури и дивите племена, които обитавали около него, и най-вече заради скитите с това, че те принасяли в жертва чужденците, ядяли плътта им и използвали черепите им за чаши за пиене. Но по-късно го нарекли Еуксейнон85, когато йонийците основали градове по крайбрежието. И по същия начин Омир не познавал нещата в Египет и Либия, както, например, за наводненията на Нил и наносите в морето86, неща, за които не споменава никъде. Нито споменава за провлака между Еритрейско87 и Египетско88 море, нито за районите на Арабия и Етиопия и океана, освен ако се вслушаме в думите на философа Зенон, когато пише:

„И дойдох при етиопите, сидоните и арабите” 89.

Но това незнание в случая с Омир не е учудващо, тъй като живелите след него са били в неведение за много неща и са съчинили приказки за чудеса: Хезиод, когато говори за „хора полу-кучета”90, за „големоглави хора” и за „пигмеи”; и Алкман, когато говори за „ципоноги”; и Есхил, когато говори за „кучеглави”, за „хора с очи на гърдите” 91 и хиляди други приказки. От тях той продължава и срещу авторите, които говорят за „Рипейските планини”92, за „планината Огюйон”93, за поселението на Горгоните и Хесперидите, за „земята Меропида”94 у Теопомп95, за „град Кимерида”96 у Хекатей, за „земята Панхая”97 у Евхемер98, и у Аристотел, „речните камъни, които се оформят от пясък, но дъждовете ги стопяват”99. И че в Либия има „град на Дионис”, който е невъзможно човек да намери два пъти. Упреква и онези, които говорят, че омировите странствания на Одисей са били около Сицилия. Защото в такъв случай, казва той, човек би трябвало да продължи и да каже, че макар те да са станали там, поетът, заради митологията, ги е поставил в Океана100. И, добавя той, писателите като цяло може да бъдат извинени, но не и Калимах101, защото той претендира за ученост102. Защото той нарича Гаудос103 „Острова на Калипсо”, а Коркира – „Схерия”. А други обвинява за това, че са писали лъжи за Герена104, за Акакесион105, за Демос106 в Итака, за Пелетронион107 в Пелион и за Глаукопион108 в Атина. Към тези критики Аполодор добавя и някои по-дребни, след което спира, но повечето ги заема от Ератостен, а както отбелязах по-рано109, те са погрешни. Човек трябва да отстъпи пред Ератостен и Аполодор затова, че по-късните автори са се проявили като по-добре запознати по тези въпроси от по-ранните. Но да продължат без мярка и особено в случая с Омир, според мен е нещо, заради което човек би могъл справедливо да ги укори и да заяви обратното: че макар самите те да са невежи, упрекват поета в невежество. Но останалото по темата ще бъде казано в подробните ми описания на страните110, както и в общото ми описание111.

7 Сега обаче говорех за траките и за „мизийци, прочути в бой ръкопашен, и още на млекоядци, горди хипемолги и абии честни”112, тъй като исках да съпоставя твърденията на Посидоний и моите с тези на въпросните двама автори. Да вземем първо това, че доказателството им е в противоречие с твърдението, което са се заели да докажат. Защото макар да са се заели да докажат, че хората от по-стари времена са били по-несведущи за районите отдалечени от Елада от хората от по-нови времена, те са показали обратното, не само по отношение на отдалечените райони, но също така и по отношение на места в самата Елада. Но както вече казах, нека оставим другото и да разгледаме това, което обсъждаме сега. Те113 твърдят, че поетът в своето невежество не споменава скитите или за тяхната жестокост към чужденците, в това, че ги принасят в жертва, ядат им плътта и използват черепите им за чаша за пиене, въпречи че тъкмо заради тях Понтът бил наречен Аксенос, но че е измислил някакви „горди хипемолги, галактофаги и абии честни” – народи, които не са съществували никъде на земята. Как прочие са могли да го нарекат Аксенос, ако не са знаели за свирепостта или за най-свирепия народ? А това, разбира се, са скитите. И не са ли били хората, живеещи отвъд мизите, траките и гетите също така „хипемолги”114, не са ли били и „галактофаги”115 и „абии”116? Всъщност, дори до днес117 съществуват така наречени „живеещи в коли” и „номади”, които се препитават от стадата си, с мляко и сирене, и най вече от кобилешко, и нищо не разбират от съхраняването на храна или от търговия на дребно, освен от размяна на стоки срещу стоки. Как, прочие, би могъл поетът да не знае за скитите, щом нарича някои хора „хипемолги и галактофаги”? За това, че хората по онова време са наричали скитите „хипемолги” свидетелства и Хезиод в думите, цитирани от Ератостен:

„Етиопите, лигурите и също скитите хипемолги”. 118

Какво чудно има в това, че поради широко разпространената алчност между нас при търгуването, Омир е нарекъл „най-справедливи” и „горди” онези, които живеят най-малко от търговия и печелене на пари, а притежават всички неща общо, освен меча и чашата за пиене, а над всичко жените и децата им са общи, по платонически? 119

Есхил също очевидно се съгласява с поета, когато казва за скитите:

„Но ядящите сирене от конско мляко справедливи скити.” 120

И тази представа и до ден днешен съществува сред елините. Защото ние смятаме скитите за най-простосърдечните хора и най-малко склонни към злонамереност, и също така за много по-скромно живеещи и по-независими, отколкото сме ние. Но нашият начин на живот е повлиял за промяна към по-лошо у почти всички народи, въвеждайки сред тях лукса и чувствените удоволствия, както и измамите, нужни за задоволяването на тези пороци, водещи до безброй прояви на алчност. Тъй щото много от тази порочност е завладяла и варварите, и номадите, както и останалите. Защото, след като се заели с морското дело, те не само са влошили нравите си, като се въвлекли в морско разбойничество и в убиването на чужденци, но също така, поради сношенията си с много народи са възприели тяхната любов към лукса и тяхната меркантилност. Защото макар да изглежда, че тези неща допринасят за цивилизоването, те всъщност развалят нравите и въвеждат коварството на мястото на простодушието, за което по-горе споменах.

8 Онези обаче, които са живели преди нас, и особено живелите близо до времето на Омир са били, и елините са ги приемали за такива, каквито ги описва Омир. И вижте какво казва Херодот за царя на скитите, срещу когото Дарий предприел своя поход и за посланието, изпратено до него121. Вижте и какво казва Хризип122 за царете на Боспора, от рода на Леукон123. И не само Персийските писма124 са пълни с примери за простодушието, за което говоря, но също така и въспоминанията, написани от египтяните, вавилонците и индийците. И по тази причина Анахарсис125, Абарис126 и други мъже са били почитани високо сред елините, защото проявявали присъщо за народа им поведение, характеризиращо се със сдържаност, простота и справедливост. Но защо да говоря за хората от стари времена? Та нали когато Александър, синът на Филип в своя поход срещу траките отвъд Хемус127 нахлул в страната на трибалите128 и видял, че тя се простира чак до Истър и до остров Певке в него129, и че местата отвъд се владеят от гетите, отишъл, казват, чак до там130, но не можал да дебаркира на острова поради недостиг на лодки [защото царят на трибалите Сирм потърсил убежище там и му оказал съпротива]; той обаче се прехвърлил в страната на гетите и бързо се върнал в отечеството си, след като получил дарове от въпросните племена и от Сирм. И Птолемей131, синът на Лаг132 казва, че келтите, които живеели около Адриатика дошли при Александър, за да установят приятелство и съюз, и че царят ги приел любезно и ги попитал по време на пиршеството от какво най-много се страхуват, мислейки си, че ще му кажат от него, но че те отвърнали, че не се страхуват от никого, освен ако небесата паднат върху тях, въпреки че, както добавили, поставяли над всичко останало приятелството с мъж като него. И това са признаци за простодушието на варварите: Първо, че Сирм отказал да позволи дебаркирането, но въпреки това изпратил дарове и сключил приятелски мир, и второ, че келтите заявили, че не се боят от никого, но все пак над всичко останало ценят приятелството на велики мъже. Също така, Дромихет бил цар на гетите по времето на диадохите на Александър. Той, след като пленил жив Лизимах133, който повел поход срещу него, първо му показал собствената си бедност, както и на племето си, а също и тяхната независимост от други, а след това го убедил да не води война с такива народи, а да се отнася с тях като с приятели; и след като му казал това, първо го приел като гост и сключил приятелство с него, а след това го освободил. (Нещо повече, Платон в „Държавата” смята, че онези, които искат да имат добре управляван град, трябва да бягат колкото може по-далече от морето, защото то учи на порочност, и не трябва да живеят близо до него134).

9 Ефор в четвъртата книга на своята история, озаглавена „Европа”, защото е направил обиколка на Европа135 чак до скитите, казва накрая, че начинът на живот на савроматите и скитите е сходен, защото докато някои са толкова жестоки, че ядат дори човешки същества, други се въздържат да ядат каквото и да е живо същество. Другите писатели, казва той, говорят само за тяхната жестокост, защото знаят, че ужасното и удивителното смайва; но човек трябва да казва и противоположните неща, за да ги превърне в примери за поведение, и поради това самият той ще разкаже само за онези, които се придържат към най-справедливи нрави. Защото между скитите номади има някои, които се хранят само с кобилешко мляко136 и превъзхождат всички други хора по справедливост. И те са споменати от поетите: От Омир, когато казва, че Зевс гледа земята на „галактофаги и абии, най-честни”, и от Хезиод в неговата т. нар. „Обиколка на земята”137, когато казва, че Финей е отведен от Харпиите „до земята на галактофагите, които живеят в коли” . Ефор обяснява причината с това, че тъй като имат скромен бит и не са алчни за пари, те не само живеят в справедливост помежду си, като всичките им неща са общи, жени, деца и цялото родство, но също така и остават непобедени и незавладяни от външни, защото нямат заради какво да бъдат поробвани. Цитира също така и Хойрил138, който в своята „Преминаването на понтонния мост”, построен от Дарий139 казва:

Гледащите овце саки, от рода на скитите;

ала живееха в раждащата жито Азия; бяха заселници

от номадите, тачещ законите народ.

И когато нарича Анахарсис „мъдър” Ефор казва, че той е от същия народ. Смятали го за един от седемте мъдреци заради неговата съвършена сдържаност и разум. И по-нататък изброява изобретенията на Анахарсис – ковашкия мях, двустранната котва и грънчарското колело. За тези неща съм напълно наясно, че Ефор не казва цялата истина за всичко, и в частност за Анахарсис. Защото как би могло колелото да е негово изобретение, след като Омир, живял преди него, го е познавал? „както приседнал грънчар колелото със длани ловко опипва”140 и пр.? Но колкото до други неща, казвам ги, защото искам да подчертая, че съществува всеобщо мнение сред хората както в ранни, така и в по-нови времена, че част от номадите, онези, които живеят най-отдалечено от останалата част от човечеството са „галактофаги” , „абии” и „най-справедливи”, и че те не са били измислица на Омир.

10 Справедливо би било също така да попитаме Аполодор, във връзка с упоменатите в омировите стихове мизийци, дали според него те също са измислица141, когато поетът казва:

„и на мизийци, прочути в бой ръкопашен, и още

на млекоядци, добри хипемолги…”,

или приема, че поетът има предвид мизийците в Азия. Ако смята, че поетът има предвид онези в Азия, то тогава ще го тълкува погрешно, както вече казах по-горе142, но ако ги нарече измислица, в смисъл, че в Тракия не е имало никакви мизийци, ще противоречи на фактите. Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи, било защото и в ранни времена са се наричали така, и че в Азия името се е променило на „мюзи”146, или, което повече се съгласува с историята и с думите на поета, защото в по-ранни времена народът им в Тракия се е наричал „мюзи”. Достатъчно обаче по този въпрос. Сега ще се върна на следващата тема в общото описание.

11 Колкото до гетите, за древната им история ще премълча, но това, което е свързано с днешните времена е следното. Буребиста147, гет, след като наложи властта си над племето, възстанови хората, чието състояние беше влошено от честите войни и ги въздигна до такава степен с помощта на физически упражнения, въздържание и подчинение на заповедите му, че за няколко години наложи голямо господство и подчини на гетите повечето от съседните им народи. И започна да става опасен дори за римляните, защото дръзко се прехвърляше през Истър и плячкосваше Тракия чак до Македония и Илирида, и не само опустошаваше земята на келтите, смесени148 с траките и илирите, но дори напълно премахна боите149 под властта на Критасирий150, а също и тавриските151. За пълното подчинение на своето племе имаше за съмишленик Декеней152, магьосник, който не само беше пребродил цял Египет, но също така бе научил някои пророчески умения, посредством които претендираше, че изрича божествената воля; и скоро той бе провъзгласен за бог, както казах във връзка със Замолксис153. Следното е пример за тяхното пълно подчинение: Принудени били да изсекат лозите си и да живеят без вино. Някои обаче се надигнали против Буребиста и той бил свален преди римляните да изпратят военна експедиция срещу него154; а тези, които го наследили, разделили владението му на няколко части. Всъщност едва наскоро, когато Август Цезар изпрати експедиция срещу тях, броят на частите, на които владението му беше разделено стана пет, макар че тогава са били четири. Такива деления, разбира се, са само временни и се променят с времето.

12 Но съществуваше и друго разделение на страната, останало от древни времена. Защото някои от хората се наричаха даки, а други гети – гетите са тези, които са към Понта и на изток, а даките – тези, които са в противоположната посока към Германия и изворите на Истър. Даките според мен в древни времена са се наричали даой. Оттам и робските имена „Гета” и „Даос”155, които преобладават в Атика. Това е по-достоверно, отколкото че името произлиза от скитите, наричани „даи”156. Защото те живеят далече около Хиркания и не е логично да предполагаме, че робите са били доведени в Атика оттам, а жителите на Атика са имали навика да наричат своите домашни роби по народите, от които произлизат, като „Лидиец” или „Сириец”, или да се обръщат към тях с имена, преобладаващи в техните страни, като Манес или Мидас за фригиеца, или Тибий за пафлагонеца. Но макар племето им да се е въздигнало толкова от Буребиста, то съвсем е западнало, както заради вътрешните си междуособици, така и заради римляните; все пак и до ден днешен те са способни да съберат армия от четиридесет хиляди души.

13 Реката Марисос тече през страната им и се влива в Данувиос157, по която римляните са докарвали своето снаряжение за война. Данувиос са наричали горното течение на реката някъде откъм изворите й до пропадите, сиреч тази част от реката, която тече предимно в земята на даките, въпреки че дават името Истър на по-долната част, от пропадите до Понта, частта, която тече през страната на гетите. Езикът на даките е същият като този на гетите. Сред елините обаче гетите са по-извести, защото преселванията, които правят от двете страни на Истър са непрекъснати и защото са смесени с траките и мизите. Племето на трибалите, което също е тракийско, е преживявало същото. Те често пъти са приемали преселения в тази страна, защото съседните народи са ги принуждавали158 да се изселват в земята на по-слабите; тоест, скитите, бастарните и савроматите от другата страна на реката често пъти са надделявали дотолкова, че са я прехвърляли, за да нападат онези, които вече са изтласкали и някои от тях остават там, било по островите или в Тракия, докато онези159, които остават от другата страна като цяло са надвивани от илирите. Тъй или иначе, макар гетите и даките някога да се бяха възмогнали дотолкова, че да могат да изпращат военна експедиция от двеста хиляди души, сега са се смалили едва до четиридесет хиляди и скоро ще бъдат покорени от римляните, въпреки че засега не са съвсем покорни, защото залагат надежди на германите, които са врагове на римляните.

14 В пространството до Понтийското море между Истър и Тирас160, се намира Гетската пустиня, изцяло равнинна и безводна, в която Дарий, синът на Хистасп се озовал161, когато преминал Истър, за да нападне скитите и бил застрашен да загине от жажда с цялата си войска; но макар и със закъснение, осъзнал грешката си и се върнал. А по-късно и Лизимах при експедицията си срещу гетите и цар Дромихет не само се изложил на риск, но наистина бил пленен; но той също се спасил поради добросърдечието на варварина, както казах преди162.

15 Близо до устията на река Истър има един голям остров, Певке163. И когато бастарните го завладели, те получили прозвището певкини. Има и други острови, които са много по-малки; някои от тях са по-навътре в сушата от Певке, докато други са близо до морето, защото реката има седем устия. Най-голямото от тях се нарича Свещеното устие164, по което може да се плава през вътрешността на сто и двадесет стадия до Певке. Тъкмо при долната част на Певке Дарий е направил своя понтонен мост165, въпреки че мостът е могло да бъде построен и в горната част. Свещеното устие е първото отляво, когато човек плава166 към Понта; другите идат по ред след това, като плаваш покрай брега към Тирас; а разстоянието от него до седмото устие е около триста стадия. Между устията са оформени малки острови. Трите устия, които идват по ред след Свещеното устие са малки, но останалите са по-малки от него, но по-големи от трите. Според Ефор обаче, Истър има само пет устия. Оттам до Тирас, плавателна река, разстоянието е деветстотин стадия. А помежду им има две големи езера – едното от тях се влива в морето, така че може да се използва за пристанище, но другото е без устие.

16 При устието на Тирас167 се намира така наречената Кула на Неоптолем168, и също така нареченото село на Хермонакс169. И при плаване навътре на сто и четиридесет стадия се стига до два града, по един от всяка страна, Никония170 отдясно и Офиуса171 отляво. Но хората, които живеят близо до реката говорят за град на сто и двадесет стадия навътре в сушата172. На разстояние петстотин стадия от устието е острова наречен Левке173, който е в открито море и е посветен на Ахил.

17 След това е реката Бористен174, която е плавателна на разстояние от шестстотин стадия; а близо до нея има друга река, Хипанис175, и край устието на Бористен един остров176 със залив. При плаване на двеста стадия нагоре по течението на Бористен се стига до град със същото име като реката, но същият град се нарича и Олбия177; той е голям търговски център и е основан от милетци. Цялата страна над въпросното крайбрежие между Бористен и Истър включва най-напред Гетската пустиня178; след това са тирегетите179; а след тях са язигите сармати и така наречените базилеи180 и ургите181, които са предимно номади, макар че малцина от тях се занимават със земеделие; тези народи, казват, обитават и около Истър, често пъти от двете страни. А във вътрешността обитават най-напред онези бастарни, чиято страна граничи с тази на тирегетите и германите, бидейки и те самите от германския род, и са разделени на няколко племена. Защото част от тях се наричат атмони и сидони, докато тези, които са завладели Певке, острова в Истър, се наричат певкини, а роксоланите, най-северните от тях, владеят равнините между Танаис и Бористен182. Всъщност цялата земя на север от Германия до Каспийско море, доколкото я познаваме, е равнинна. Дали на север от роксоланите има обитатели, не знаем. Роксоланите под водачеството на Тасий са воювали и със стратезите на Митридат Евпатор183; дошли са в помощ на Палакос184, сина на Скилур, като негови съюзници и са имали славата на войнствени хора; но варварите и леко въоръжените воини са слаби в сравнение с добре подредената и въоръжена фаланга. Прочие те, на брой около петдесет хиляди, не са могли да се противопоставят на бойците на Диофант, стратега на Митридат, и повечето били избити. Използват щитове и ризници, изработени от волски кожи и носят плетени от пръти щитове, а за оръжия имат копия, лък и меч; и повечето от другите варвари са въоръжени по същия начин. Колкото до номадите, техните шатри, направени от плъст са вързани на колите, в които прекарват живота си; а около шатрите са стадата, които осигуряват млякото, сиренето и месото, с които преживяват; и те следват пасящите стада, като от време на време се местят по други места, където има трева и зиме живеят само в блатистите ливади около езерото Меотида, а лете и в равнините.

18 Цялата страна има сурови зими чак до крайморските райони между Бористен и устието на езерото Меотида; но от самите райони, които са при морето най-северните са устието на Меотида и още по на север устието на Бористен и вътрешността на залива Тамюракес185, или Каркинитес, който е провлакът на Големия Херсонес186. Студът в тези райони, макар да живеят в равнините, е очевиден; защото те не отглеждат магарето, животно, което е чувствително на студ; колкото до добитъка им, някои се раждат без рога, а рогата на други са разклонени, защото тази част на животното е чувствителна на студа; и конете им са дребни, докато овците им са едри; и бронзовите им хидрии се пръскат187, а съдържанието им замръзва. Но суровостта на студовете им е най-видна от това, което става в района на устието на езерото Меотида: водният път от Пантикапей188 до Фанагория189 се минава с коли, така че е и воден, и сухоземен път. А рибата ловят в леда, като изкопават дупка190 с едно сечиво, наречено „гангаме”191, особено антакаите192, които са с големината на делфини193. Разправят за Неоптолем, стратега на Митридат, че в същия проток е победил варварите в морска битка през лятото и в конно сражение през зимата194. И освен това казват, че лозата в района на Боспора през зимата се заравя, като хората трупат пръст върху нея. Казват също така, че горещината също става силна, може би защото телата на хората са непривикнали към нея, или навярно защото по това време в равнините не духат никакви ветрове, или защото въздухът поради своята гъстота става свръхнагорещен, както е с парелиите195 в облаците. Изглежда, че Атеас196, който е водил война с Филип197, сина на Аминта, е властвал над повечето варвари в тази част на света.

19 След острова198, разположен пред Бористен и към изгрев слънце, се плава към носа199 на дромоса на Ахил, който нос макар да е незалесен, се нарича Алсос200 и е свещен на Ахил. След това идва Дромоса на Ахил, полуостров201, който е нисък и равен; представлява лентообразна ивица земя с дължина до хиляда стадия, протягаща се на изток; най-голямата му ширина е само два стадия, а най-малката само четири плетра202, и е само на шестдесет стадия от континента от двете страни на шийката. Песъчлив е203 и с разкопаване може да се извади вода. Шийката на провлака е близо до центъра на полуострова и е с ширина около четиридесет стадия. Завършва в нос, наречен Тамираке204, който е място за приставане срещу континента. И след този нос идва заливът Каркинитес. Той е много голям, достига на север до хиляда стадия; Според някои обаче разстоянието до вътрешността му е три пъти по-голямо. Тамошните хора се наричат тафрии. Заливът се нарича също и Тамираке, на името на носа.