Четвърта глава
1 Тук е провлакът205, който отделя така нареченото езеро Сапра206 от морето; той е с ширина от четиридесет стадия и оформя така наречения Таврически или Скитски Херсонес. Някои обаче твърдят, че ширината на провлака е триста и шестдесет стадия. Но макар да се казва, че езерото Сапра е четири хиляди стадия207, то е само западната част от езерото Меотида, защото е свързано с второто посредством широко устие. Много е блатисто и е едва плаваемо с помощта на ушити лодки208, защото ветровете оголват плитчините и след това отново ги покриват с вода, и поради това блатата са непроходими за по-големи лодки. Заливът209 побира три малки острова, както и няколко плитчини и рифове покрай брега.
2 Като плаваш извън залива, достигаш отляво до един малък град и друго пристанище210, което е на херсонеситите. Защото след него, като плаваш покрай брега, има един голям нос, който се протяга на юг и е част от Херсонес като цяло211; и на този остров е разположен градът на хераклеотите, колония на хераклеотите, които живеят на Понта212, и самото това място213 се нарича Херсонес214, като е на разстояние при крайбрежно плаване215 на четири хиляди и четиристотин стадия от Тирас. В този град е храмът на Партенос (Девата), някакво божество216; и носът217, който е на разстояние от сто стадия пред града, също е наречен на това божество, защото се казва Партенион, и има неин олтар и ксоанон218. След това е Стария Херсонес, който е сринат до основи; а след него има залив с тясно устие, където общо-взето таврите, скитско племе, са събирали своите пирати за да нападат онези, които са потърсили тук убежище. Нарича се Сюмболон лимен219. Този залив оформя с друг залив, наричан Ктенунт лимен220 провлак с ширина от четиридесет стадия. И това е провлакът, който затваря Малкия Херсонес, който, както казах, е част от Големия Херсонес и в него е градът Херсонес, носещ същото име като полуострова.
3 Този град221 първоначално бил автономен, но след като варварите го опустошили се принудил да избере Митридат Евпатор за свой закрилник. Тогава той водел армия срещу варварите, живеещи отвъд провлака чак до Бористен [и Адриант]223; това, обаче, представлявало подготовка за кампания срещу римляните. Заради тези свои надежди, той с радост изпратил войска на Херсонес, като в същото време водил война срещу скитите, не само срещу Скилурос, но и срещу синовете на Скилурос – Палакос и останалите224 – които според Посидоний били петдесет на брой, но според Аполонид225 били осемдесет. В същото време той не само покорил всички тях със сила, но и се наложил за господар на Боспора226, получавайки страната като доброволен дар от Парисад227, който я владеел. Тъй че оттогава до ден днешен градът на херсонеситите е бил подчинен на династите на Боспора. Ктенус лимен е на равно разстояние от града на херсонеситите и от Сюмболон лимен. А след Сюмболон лимен до град Теодосия228 се намира таврическото крайбрежие, което е около хиляда стадия на дължина. То е накъсано, планинско и подложено на бурни северни ветрове. Пред него има един нос, който се протяга в открито море и на юг, по посока на Пафлагония и град Амастрис229; носът се нарича Криуметопон230. А срещу него се намира онзи нос на пафлагоните, Карамбис231, който посредством провлака, стегнат от двете страни, разделя Евксинския понт на две морета232. Разстоянието от Карамбис до града на херсонеситите е две хиляди и петстотин стадия233, но до Криуметопон е много по-малко; във всеки случай мнозина, които са плавали през провлака казват, че са виждали и двата носа от двете страни едновременно234. В планинския район на таврите се намира и планината Трапезунт235, носеща същото име като града236, в района на Тибарания и Колхида. А близо до същия планински район има и друга планина, Кимерийската237, наречена така защото някога кимерийците са владеели Боспора; заради този факт целият провлак238, протягащ се до устието на езерото Меотида се нарича Кимерийския Боспор.
4 След гореспоменатия планински район е град Теодосия. Той е разположен в плодородна равнина и има залив, който може да побере до сто кораба. Този залив някога е представлявал границата между земите на боспорианите и таврите. А земята след тази на Теодосия също е плодородна, чак до Пантикапей. Пантикапей е метрополията на боспорианите и е разположен при устието на езерото Меотида. Разстоянието между Теодосия и Пантикапей е около петстотин и тридесет стадия; целият район е зърнопроизводителен и има села, както и един град, наречен Нимфейон239, с хубав залив. Пантикапей представлява хълм, заселен от всички страни в кръг от двадесет стадия. На изток от него има залив и кейове за около тридесет кораба; има също така и акропол. Колония е на милетците. Дълго време е бил управляван като монархия от династиите на Леукон, Сатир и Перисад, както и всички съседни поселения при устието на езерото Меотида от двете страни, докато Перисад не предал властта на Митридат. Наричали ги тирани, макар че повечето от тях, като се започне с Перисад и Леукон, били справедливи владетели. А Перисад дори бил почитан като бог. Последният240 от тези монарси също носел името Перисад, но не могъл да удържи срещу варварите, които непрекъснато налагали все по-тежък данък от преди и заради това отстъпил властта на Митридат Евпатор. Но от времето на Митридат царството е подчинено на римляните. По-голямата му част е разположена в Европа, макар част да се намира в Азия241.
5 Устието на езерото Меотида се нарича Кимерийски Боспор. Отначало то е доста широко – около седемдесет стадия – и тук хората се прехвърлят от районите на Пантикапей до Фанагория, най-близкия град на Азия; но завършва в много по-тесен проток. Този тесен проток разделя Азия от Европа; също и реката Танаис242, която се намира точно срещу него и тече от север в езерото и след това в устието му. Реката има две устия в езерото, които са на около шестдесет стадия отстояние едно от друго. Има и град243 със същото име като реката, а до Пантикапей се намира най-голямото тържище на варварите. Отляво, на влизане в Кимерийския Боспор по вода, има един малък град, Мюрмекион244, на разстояние от двадесет стадия от Пантикапей. А на два пъти по-голямо разстояние от Мюрмекион е селото Партенион245; тук протокът а най-тесен, около двадесет стадия, а на отсрещната страна, в Азия, е разположено селото, наречено Ахилейон. Оттам, ако човек плава право към Танаис и островите близо до устията й, разстоянието е две хиляди и двеста стадия, но ако плаваш покрай крайбрежието на Азия, разстоянието леко се увеличава. Ако обаче човек плава отляво до Танаис, следвайки брега, където е разположен провлакът, разстоянието е над три пъти повече. Цялото крайбрежие от тази страна, имам предвид европейската, е пустиня, но крайбрежието отдясно не е пустинно; и според съобщенията, цялата обиколка на езерото е девет хиляди стадия. Големият Херсонес е подобен на Пелопонес както по форма, така и по размери. Владеят го династи на Боспора246, въпреки че целият е опустошен от продължителни войни. Но в по-ранни времена само малка част от него – тази, която е близо до устието на езерото Меотида и до Пантикапей, и достига до Теодосия – е била владяна от тираните на Боспора, докато по-голямата му част, чак до провлака и Каркинитския залив, се е владяла от таврите, скитско племе. И цялата тази страна, заедно със земята отвъд провлака чак до Бористен, се е наричала Малка Скития. Но заради големия брой население, което изоставило Малка Скития и се прехвърлило отвъд Тирас и Истър, и се заселили в земята отвъд, не малка част от Тракия също започнала да се нарича Малка Скития; траките отстъпили отчасти заради силата и отчасти заради лошото качество на земята, тъй като по-голямата част от нея е блатиста.
6 Но Херсонес, като се изключи планинският район, който се простира покрай морето до Теодосия, е навсякъде равен и плодороден, а за производство на зърно е изключително благоприятен. Във всеки случай дава тридесетократна реколта, ако се оре с какъвто и да е интрумент247. Хората от този район, заедно с живеещите в азиатските райони около Синдике, плащали данък на Митридат от сто и осемдесет хиляди медимни248 и също така двеста таланта сребро249. А в още по-ранни времена елините внасяли зърнените си запаси от тук, също както внасяли запасите си от солена риба от езерото. Казват, че Леукон веднъж изпратил от Теодосия до Атина два милиона и сто хиляди медимни250. Същите тези хора били наричани „георгой”251 буквално, поради това, че народът, разположен отвъд тях са били номади и са се изхранвали не само с месо въобще, но и с конско месо, и също със сирене правено от кобилешко мляко, с прясно кобилешко мляко или с кисело, което последното, приготвено по специален начин, много се цени при тях. И точно заради това поетът нарича всички тези хора „галактофаги”252. Прочие, номадите, макар че са по-скоро воини отколкото разбойници, тръгват на война заради дължимите им данъци; защото отстъпват земята си на всички, които желаят да я обработват и са доволни, ако получават в замяна на земята данъка, който са преценили, който е скромен, преценен е от гледна точка не на забогатяване, а само на ежедневните нужди; но ако арендаторите не плащат, номадите тръгват на война срещу тях. И заради това поетът нарича същите тези хора едновременно „справедливи” и „абии” (без поминък); защото ако данъците се плащат редовно, те не тръгват на война. Но тези, които са уверени, че са достатъчно силни било за да отблъснат лесно нападенията или да предотвратят нахлуването, не плащат редовно; такъв бил случаят с Асандър253, който според Хипсикрат254 заградил със стена провлака на Херсонес, който е близо до езерото Меотида и е триста стадия на ширина, и вдигнал десет кули на всеки стадий. Но макар георгиите от този район да са смятани за по-кротки и цивилизовани, все пак, тъй като са търговци и свързани с морето, те не се въздържат от морско разбойничество, нито от други подобни прояви на несправедливост и алчност.
7 Освен местата в Херсонес, които вече изброих, съществуваха също и укрепленията, построени от Скилурос и синовете му – укрепленията, които те използваха като бази за действията си срещу стратезите на Митридат – имам предвид Палакион, Хабон и Неаполис. Съществуваше и укреплението Еупаторион255, основано от Диофант, стратега на Митридат. Има един нос, на около петнадесет стадия разстояние от стената на херсонеситите256; той образува много голям залив, наклонен към града. А над този залив е разположена лагуна257 със солници. Тук се е намирало и пристанището Ктенус. За да могат да издържат, стратезите на Митридат го укрепили, поставили гарнизон на гореспоменатия нос и запълнили тази част от устието на залива, която се протяга до града, така че вече имало лесен път по суша и в известен смисъл един град, вместо два. След това могли по-лесно да надвият скитите. Но когато скитите направили щурма си, близо до Ктенус, на укрепената стена, изпъваща се през провлака и ежедневно запълвали рова със слама, стратезите на царя подпалвали през нощта прехвърляния през деня участък и се държали, докато най-сетне ги надвили. И до ден днешен всичко е подчинено на царете на Боспора, които римляните са назначили.
8 Особеното за целия скитски и сарматски народ е, че те скопяват конете си, за да ги направят по-послушни. Защото макар конете да са малки, те са изключително бързи и трудни за дресиране. Колкото до дивеча, в блатата има елени и диви свине, и диви магарета и сърни в равнините. Другата особеност е това, че орелът не се среща по тези земи. А между четириногите има едно животно, което се нарича „колос”258; на ръст то е между елен и овен, бяло е и е по-бързо от тях, и пие през ноздрите на главата си, а след това от запаса се поддържа няколко дни, така че лесно може да живее в безводна земя. Такъв прочие е обликът на цялата земя, която е отвъд реките Истър и Танаис чак до Понтийското море и езерото Меотида.
==============================================================
==============================================================
Към глава трета от книга седма
Антични автори 