Страбон, География – кн. 7 – 5

Пета глава

1 Останалата част от Европа включва земята, която е между Истър и обкръжаващото море, като започва от вътрешността на Адриатика и се простира до Свещеното устие259 на Истър. В тази земя се намират Елада и племената на македоните и епиротите, и всички онези племена над тях, чиито земи стигат до Истър и до моретата от двете страни, Адриатическото и Понтийското – до Адриатическото илирийските племена, а при другото море до Пропонтида и Хелеспонта, тракийските племена и които скитски или келтски племена са смесени260 с тях. Но трябва да започна при Истър, като разкажа за частите, идващи непосредствено след районите, които вече обхванах в описанието си. Това са частите, граничещи с Италия, с Алпите и със земите на германите, на даките и на гетите. Тази земя също261 може да се раздели на две части, защото в известен смисъл илирийските, пеонските и тракийските планини са успоредни на Истър, образувайки по този начин почти права линия, която се изпъва от Адриатика до Понта; и на север от тази линия са частите между Истър и планините, докато на юг са Елада и варварската земя, която граничи с нея и продължава до планинската земя. Планината, наречена Хемус262 е близо до Понта; тя е най-голямата и най-високата от всички планини в тази част на света и пресича Тракия почти по средата. Полибий твърди, че двете морета се виждат от планината, но това е невярно, защото разстоянието до Адриатика е голямо и нещата, които скриват гледката са много. От друга страна почти цяла Ардия263 е близо до Адриатика. Но Пеония е в средата и цялата е планинска. Пеония е ограничена от двете си страни, първо откъм тракийските части от Родопе264, планина на второ място по височина след Хемус и второ, от другата страна, на север, от илирийските части, от земята на автариатите и на дарданите265. Така че нека първо да кажа за илирийските части, които се съединяват с Истър и онази част от Алпите, която лежи между Италия и Германия, и започва при езерото266, което е близо до земята на виндоликите, ретите и хелветите267.

2 Част от тази страна беше опустошена от даките, когато покориха боите и тавриските, келтски племена под властта на Критасирос268. Те настояваха, че земята е тяхна, въпреки че е отделена от тяхната от реката Парисос269, която се стича от планините към Истър близо до земята на скордиските, които се наричат галати270, защото те също271 живееха смесени с илирийските и тракийските племена. Но макар даките да унищожиха боите и тавриските, те често използваха скордиските за съюзници. Останалата част от земята се владее от паноните чак до Сегестика272 и Истър, на север и изток, макар че територията им се простира още по-далече в другите посоки. Градът Сегестика, който е на паноните, се намира при сливането на няколко реки273, като всички те са плавателни и е природно удобен за база за военни операции срещу даките; защото се намира под онази част на Алпите, която се протяга чак до земята на яподите, племе, което е едновременно келтско и илирийско. И оттам също текат реки, които носят много търговски товари в Сегестика, както от други страни, така и от Италия. Защото ако човек прехвърли планина Окра274 от Аквилея до Наупорт275, поселение на тавриските, ако се вземат коли, разстоянието е триста и петдесет стадия, макар че според някои е петстотин. Окра е най-ниската част от тази част на Алпите, която се простира от земята на ретите до тази на яподите. След това планините отново се извисяват, в земята на яподите, и се наричат Албии276. Има и един проход, който води през Окра от Тергесте277, село на карниките, до едно блато, наречено Лугеон278. Близо до Наупорт има река, Коркорас279, която получава товарите. Тази река се излива в Савос, а Савос в Дравос, а Дравос в Ноарос280 близо до Сегестика. Веднага под Наупорт, Ноарос се увеличава още по обем от Колапис281, която тече от Албийската планина през земята на яподите и се влива в Данувиос близо до земята на скордиските. Пътуването по тези реки е общо-взето на север. Пътят от Тергесте до Данувиос е около хиляда и двеста стадия. Близо до Сегестика и на пътя за Италия са разположени укреплението Сисция282 и Сирмион283.

3 Племената на паноните са: бревките, андизетите, дитионите, пейрустите и дайситиатите, чийто вожд284 е Батон285, а също и други малки и по-незначителни племена, които се простират чак до Далмация и, като върви човек на юг, почти до земята ардиеите. Цялата планинска земя покрай Панония от вътрешността на Адриатика до Ризонския залив286 и ардиеите е илирийска, като се спуска между морето и панонските племена. Но тук би трябвало да започна цялостната си обиколка, макар че в началото ще повторя малко от онова, което вече казах287. В описанието си на Италия казах, че истриите са първият народ по илирийското крайбрежие; тяхната земя е продължение на Италия и на земята на карните; и по тази причина сегашните римски управители са изтеглили границите на Италия чак до Пола, истрийски град. Тази граница е около осемстотин стадия от вътрешността (на Адриатика), а разстоянието от носа288 пред Пола до Анкона, ако държиш земята на хенетите289 отдясно, е същото. А цялото разстояние покрай брега на Истрия е хиляда и триста стадия.

4 След това по ред идва пътуването от хиляда стадия покрай брега на земята на яподите; защото яподите са разположени на планината Албии, която е последната от Алпите, много е стръмна и достига до земята на паноните от едната страна и до Адриатика от другата. Те са наистина маниакално войнствен народ, но бяха напълно съкрушени от Август. Градовете им290 са Метулон291, Арупини292, Монетион293 и Вендо294. Земите им са бедни и населението се изхранва предимно с шпелта и просо. Бронята им е келтска и се татуират като останалите илири и траки. След крайбрежното пътуване покрай земята на яподите следва това покрай крайбрежието на либурните, като второто е с петстотин стадия по-дълго от първото; по този път има река295, която е плавателна навътре за търговски съдове чак до земята на далматините и също така един либурнийски град, Скардо296.

5 Покрай гореописаното крайбрежие има острови: Апсиртиди297, където казват, че Медея убила своя брат Апсирт, който я преследвал; а след това, срещу земята на яподите, Кириктика298, след това са Либурнидите299, около четиридесет на брой; след това са други острови, от които най-известните са Иса300, Трагурион301, основан от жителите на Иса и Фарос, първоначално Парос, основан от паросците302, родината на Деметрий303 Фароски. След това идва крайбрежието на далматите, както и тяхното морско пристанище, Салон304. Това е едно от племената, които са водили продължителна война срещу римляните; имаше петдесет забележителни поселения; и някои от тях бяха градове – Салон, Приамон, Ниния и Синотион (стария и новия), всички от които са опожарени от Август. Там е и Андретион, укрепено място; също така Далмион305, откъдето е и името на племето, който някога е бил голям град, но заради алчността на хората Назика306 го превърна в малко градче и равнината му превърна в голо пасище. Особен обичай при далматите е да преразпределят земята си на всеки седем години; това, че не използват монети също е особено за тях, в сравнение с другите народи в тази част на света, макар че в сравнение с много други варвари е обичайно. Там е и планината Адрион307, която разсича земята на Далмация през средата на две части, едната към морето, а другата в противоположната посока. След това идва реката Нарон и живеещите около нея – даоризите, ардиеите и плереите. Един остров, наречен Черната Коркира308 и град309, основан от книдосците е близо до блереите, докато Фарос, наричан преди Парос, защото е основан от паросци, е близо до ардиеите.

6 Хората от по-ново време са нарекли ардиеите „вардиеи”. Тъй като пиратите им опустошаваха морското крайбрежие, римляните ги прогониха във вътрешността и ги принудиха да обработват земята. Но земята е камениста, бедна и непригодна за земеделско население, и заради това племето западна съвсем и всъщност беше почти заличено. И това сполетя и останалите народи в тази част на света; защото онези, които бяха най-могъщи в по-ранни времена, бяха напълно унизени или унищожени, както например галатите и боите, и скордиските, а сред илирите – автариатите, дарданите, а сред траките трибалите, най-напред от войните помежду си, а по-късно от македоните и римляните.

7 Прочие, след крайбрежието на адриеите и плереите идва Ризонският залив и града Ризон310 и други малки градове, както и реката Дрилон311, която е плавателна навътре в източна посока чак до земята на дарданите. Тази земя граничи с македонското и пеонското племена на юг, както и автариатите и дасаретите – като различните народи от различните страни са свързани помежду си и с автариатите312. Към дарданиатите принадлежат галабриите313, на които е…, древен град314, и тунатите, чиясто земя се слива с тази на медите315, тракийско племе на изток. Дарданите са толкова диви, че си копаят пещери под купищата си със смет и живеят там, но при все това обичат музиката и използват музикални инструменти, както флейти, така и струнни. Те обаче живеят във вътрешността; за тях ще упомена отново по-късно.

8 След Ризонския залив идват градовете Лисос316, Акролисос317 и Епидамн318, основан от коркирците, който сега се нарича Дирахион като полуострова, на който е разположен. След това е реката Апсос319; а след това е Аоос320, на която река е разположен Аполония321, изключително добре управляван град, който е основан от коринтците и коркирците и е на десет стадия отстояние от реката и на шестдесет от морето. Аоос е наречена „Еант” 322 от Хекатей, според когото Инах и Еант текат от едно и също място, района на Лакмос323, или по-скоро от същата подземна гънка, първата на юг към Аргос, а втората на запад към Адриатика. В земята на аполониатите има едно място, наречено Нимфейон; то представлява скала, от която изригва огън; а под нея текат извори с гореща вода и асфалт – вероятно защото буците асфалт се запалват от огъня. А наблизо, на един хълм има асфалтова мина; и частта, която е изровена се запълва с времето отново, тъй като, както казва Посидоний, земята, която се изсипва в изкопите се превръща в асфалт. Той също говори за съдържаща асфалт лозарска пръст, която се вади при пиерийска Селевкия324, като лек за нападнати от насекоми лози; защото, казва, ако тя се размеси със зехтин, убива насекомите325 преди да нападнат филизите на корените; и, добавя той, подобна пръст е била открита и в Родос, когато бил там притан326, но й трябвало повече зехтин. След Аполония идват Бюлиака327 и Орикон328, и неговото морско пристанище Панорм, и Керавнийските планини, където започва устието на Йонийския залив и Адриатика.

9 Прочие, устието е общо и за двете, но Йонийското е отделно заради това, че е името на първата част от това море, докато Адриатика е името на вътрешната част на морето до дъното на залива; по настоящем обаче Адриатика е също така наименованието на морето като цяло. Според Теопомп, първото име идва от един мъж329, родом от Иса330, който някога властвал над района, докато Адриатика била назована на една река331. Разстоянието от страната на либурните до Керавнийските планини е малко повече от две хиляди стадия. Теопомп твърди, че цялото пътуване от най-вътрешната част на залива отнема шест дни и че по суша дължината на илирийската земя е тридесет дни път, макар че по мое мнение той прави разстоянието твърде голямо332. Той също така казва и други неща, които са невероятни: Първо, че моретата333 са свързани посредством подземен проход, поради факта, че в реката Нарон се намира хиоска и тасоска керамика; второ, че и двете морета могат да се видят от една определена планина334; трето, когато прави един от островите Либурниди толкова голям, че да е с обиколка от пестотин стадия335; и четвърто, че Истър се вливал с едно от устията си в Адриатика. У Ератостен също така се срещат някои подобни твърдения, плод на мълвата – „народни мнения”336, както ги нарича Полибий, когато говори за него и за други историци.

10 Прочие, цялото илирийско крайбрежие е изключително добре снабдено с места за пристан, не само по самия непрекъснат бряг, но също и по съседните острови, макар и да не е така с тази част от италийското крайбрежие, която лежи срещу него, тъй като тя е без заливи. Но и двата бряга са еднакво слънчеви и добри за отглеждането на плодове, защото маслината и тук вирее обилно, освен може би там, където са съвсем неравни. Но макар илирийският бряг да е такъв, хората в минали времена са го пренебрегвали, навярно отчасти заради незнанието им колко е плодороден, въпреки че най-вече е било заради дивачеството на обитателите му и техните разбойнически нрави. Но цялата земя над крайбрежието е планинска, студена и е подложена на снеговалежи, особено северната част, тъй че лозята са оскъдни не само по височините, но и по равните места. Последните представляват планински равнини, населени от паноните; на юг те се простират до земята на далматините и ардиеите, на север стигат до Истър, а на изток граничат със земята са скордиските, сиреч със земята протягаща се покрай планините на македоните и на траките.

11 Впрочем, автариатите някога са били най-голямото и най-добро племе от илирите. В предишни времена те непрекъснато са воювали с ардиеите заради солниците по общите им граници. Солта ставала кристална от водата, която течала пролетно време в коритото на една планинска долина; защото като отклонят водата и я задържат за пет дни, солта се вкаменявала напълно. Споразумявали се по ред да използват солниците, но често нарушавали споразуменията и се вдигали на война. И веднъж, след като автариатите надвили трибалите от агрианите чак до Истър, на петнадесет дни път, те също така се наложили и над останалите траки и илири; но след това били победени, първо от скордиските, а по-късно от римляните, които също така покорили и самите скордиски, след като били на власт дълго време.

12 Скордиските живееха по Истър и бяха разделени на две племена, наречени Големи скордиски и Малки скордиски. Първите живееха между двете реки, които се вливат в Истър – Ноарос337, която тече покрай Сегестика и Маргос338, (наричана от някои Баргос), докато Малките скордиски живееха от другата страна на тази река339 и територията им граничеше с тази на трибалите и мизите. Скордиските владееха също и някои от островите; и мощта им нарасна дотолкова, че стигнаха чак до илирийските, пеонските и тракийските планини; освен това завладяха и повечето острови по Истър. Също така имаха два града – Хеорта и Капедунон340. След страната на скордиските, покрай Истър идва тази на трибалите и на мизите, за които вече споменах341, както и блатата на така наречената Малка Скития, която е от тази страна на Истър, за които също споменах342. Тези хора, както и кробизите и така наречените троглодити, живеят над343 района около Калатис344, Томи345 и Истър346. След това идват обитаващите около планината Хемус и отвъд нея, и се простират до Понта – говоря за коралите, бесите, част от медите347 и дантелетите. Прочие, всички тези племена са разбойнически, но бесите, които обитават по-голямата част от планината Хемус, тях дори разбойниците ги наричат разбойници. Бесите живеят в колиби и водят окаян живот; а земята им граничи с планината Родопи, със земята на пеоните и с тази на илирите – автариатите и дарданите. Между тях348 и ардиеите са дасаретите, агрианите349 и други незначителни племена, които скордиските непрекъснато са опустошавали, докато са обезселили земята и са я направили пълна с непроходими гори на разстояние от няколко дни път.

==============================================================

Към бележките

==============================================================

Към глава четвърта от книга седма

Към глава шеста от книга седма

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 11:00 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 7 – 5  
Tags:
%d bloggers like this: