Шеста глава
1 Останалото от земята между Истър и планините от двете страни на Пеония включва онази част от понтийското крайбрежие, която достига от Свещеното устие на Истър до планинската територия в съседство с Хемус, чак до устието при Византион. И също както, докато обхождах илирийското крайбрежие, аз стигнах до Керавнийските планини, защото, макар те да се падат извън планинската земя на Илирия, предлагат удобна граница, и също както определих местоположението на племената от вътрешността посредством тези планини, защото мислех, че такива очертания350 ще са по-важни по отношение както на текущото описание, така и на следващото, така и в този случай крайбрежието, макар да се пада извън планинската линия, все пак завършва при удобна граница – устието на Понта – както за текущото описание, така и за онова, което следва. Ето защо, ако човек започне при Свещеното устие на Истър и продължи покрай брега отдясно, стига, на разстояние от петстотин стадия, до малко градче, Истрия, основано от милетците; след това, на разстояние от двеста и петдесет стадия, до второ малко градче, Томи; после, на двеста и осемдесет стадия, до град Калатис351, колония на хераклеотите352; след това, на хиляда и триста стадия до Аполония353, колония на милетците. По-голямата част от Аполония е била основана на един остров, където има храм на Аполон, от който Марк Лукул отнесъл колосалната статуя на Аполон, творба на Каламид354, и я поставил в Капитолия. В участъка между Калатис и Аполония се намират също така Бизоне355, от която значителна част е била унищожена от земетресение356, Круни357, Одесос358, колония на милетците и Навлох359, малко градче на месемврийците. След това идва планината Хемус, която тук стига до морето360; после е Месемврия, колония на мегарците, наричана първоначално Менебрия, сиреч „града на Менас”, защото основателят й бил Менас, докато „брия” е думата за „град” на тракийски език. По същия начин градът на Селюс се нарича Селюбрия361, а Енос362 се е наричал някога Полтюмбрия363. След това идва Анхиале364, малко градче на аполониатите и самата Аполония. На тази крайбрежна линия се намира нос Тиризис365, укрепление, което някога Лизимах366 използвал за хазна. Отново, разстоянието от Аполония до Кианеите е около хиляди и петстотин стадия; а между тях са Тиния367, територия на аполониатите, (Анхиале, която също е на аполониатите) 368, както и Финополис и Андриака369, която граничи със Салмюдесос370. Салмюдесос е пустинен и каменист бряг, непригоден за пристан и широко открит за северните ветрове, а на дължина достига чак до Кианеите, разстояние от около седемстотин стадия; и всички, които бъдат изхвърлени на този бряг ги ограбват астите, тракийско племе, разположено над него. Кианеите371 са две островчета близо до устието на Понта, едното близо до Европа, а другото – до Азия; разделя ги проток от около двадесет стадия и са на дванадест стадия разстояние от храма на византиите и от храма на халкедонците372. И това е най-тясната част от устието на Евксин, защото като се продължи още на десет стадия, стига се до суша, която прави провлака широк едва пет стадия373, а след това той се разширява повече и започва да оформя Пропонтида.
2 Разстоянието от носа, който прави протока широк едва пет стадия до залива, наречен „Под смокинята”374 е тридесет и пет стадия; а оттам до Рога на Византион375, пет стадия. Рогът, който е близо до стената на Византион, представлява залив, който продължава приблизително на запад на протежение от шестдесет стадия; наподобява еленов рог376, защото е нацепен на много малки заливчета, като разклонения. Паламудът377 нахлува в тези заливчета и се хваща лесно – заради големият им брой, силата на течението, което ги събира и теснината на заливите; всъщност заради теснината на морето ги хващат дори с ръце. Тази риба хвърля хайвера си в блатата на езерото Меотида и когато наберат малко сила, втурват се през устието на езерото на ята и се движат покрай азиатския бряг чак до Трапезунд и Фарнакия. Там378 най-напред започва ловът на рибата, въпреки че е незначителен, защото рибата все още не е достигнала обичайната си големина. Но когато стигне до Синопе, вече е достатъчно зряла за улов и осоляване. Но когато достигнат Кианеите и ги подминат, съществата до такава степен се плашат от една бяла скала, която се издава навътре от халкедонския бряг, че направо обръщат към противоположния бряг. Там течението ги хваща и тъй като в същото време районът е оформен от природата така, че да обръща морското течение там към Византион и Византийския Рог, те естествено биват привлечени натам и така предлагат на византионите и на римляните значителни приходи. Но халкедоните, макар да са разположени наблизо, на отсрещния бряг, не получават дял от това изобилие, защото паламудът не се доближава до техните заливи; оттам и приказката, че Аполон, когато мъжете, основали Византион след основаването на Халкедон379 от мегарците се посъветвали с оракула, той им заповядал да „направят поселението си срещу слепите”, като нарекъл халкедонците „слепи”, защото макар да са плавали около въпросните райони в по-ранно време, не са завладели земята на отсрещната страна с цялото й богатство, а са избрали по-бедната земя.
Прехвърлих описанието си чак до Византион, защото един прочут град, разположен много близо до устието очерта по-понятна граница на крайбрежното пътуване от Истър. А над Византион е разположена земята на асктите, в чиято територия е град Калюбе380, където Филип, синът на Аминта заселил най-злонравните хора от царството си.381
==============================================================
==============================================================
Към глава седма от книга седма
Антични автори 