Страбон, География – кн. 7 – 7

Седма глава

1 Това са племената, ограничени от Истър и от илирийските и тракийските планини, които си заслужава да се упоменат, и които заемат цялото адриатическо крайбрежие, като се започне от вътрешността му и също така крайбрежието, наречено „левите части на Понта”, и се простират от реката Истър до Византион. Но остава да се опишат южните части на гореупоменатата382 планинска страна и след това районите, които са разположени под тях, сред които са Елада и съседната й варварвска страна чак до планините. Хекатей Милетски казва, че Пелопонес преди елините е бил населен от варвари. Но може да се каже, че в древни времена цяла Елада е била поселище на варвари, ако човек разсъди от самите традиции: Пелопс383 довел хора384 от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него; а Данай385 от Египет; а дриопите, кауконите, пеласгите, лелегите и други такива народи разделили помежду си частите, които са вътре в провлака – както и външните части, защото Атика някога се е владеела от траките, които дошли с Евмолп386, Давлида във Фокида от Терей387, Кадмея388 от финикийците, които дошли с Кадъм, а самата Беотия от еоните, темиките и хиантите. (Според Пиндар389, някога беотийското племе се е наричало „сюес”)390. Варварският произход на някои проличава от имената им – Кекропс, Кодрос, Аикъл, Котос, Дрюмас и Кринакос. И дори до ден днешен траките, илирите и епиротите живеят по фланговете на елините, въпреки че това преди е било повече в сила, отколкото днес; всъщност повечето от страната, която днес е неоспоримо Елада, се владее от варварите – Македония и някои части от Тесалия от траките, а частите на Акарнания и Етолия от теспротите, касопеите, амфилохите, молосите и атаманите – епирски племена.

2 За пеласгите вече казах391. Колкото до лелегите, някои допускат, че са едни и същи с карите, а други – че са само техни съжители и военни съюзници; и заради това, казват те, в територията на Милет някои поселения са наречени селища на лелегите, и затова на много места в Кария има гробници на лелегите и изоставени уклепления, наречени „лелегски укрепления”. Но цялата днес наречена Йония някога се е обитавала от кари и от лелеги; йонийците са ги прогонили и са завладели страната, макар че в още по-ранни времена пленниците от Троя са изтласкали лелегите от района около Ида, който е близо до Педасос и реката Сатниоент. Тъй че самият факт, че лелегите са имали обща кауза с карите може да се смята за знак, че са били варвари. И Аристотел в неговите „Политии”392 също посочва ясно, че те са водели скитнически живот, не само с карите, но и отделно от тях, и от най-ранни времена; например, в „Политията на акарнанците” той казва, че куретите са владеели част от страната, а лелегите, след тях и телебоите, са владеели западната част; и в „Политията на етолийците”, както и в тази на опунтийците и на мегарците, нарича днешните локри лелеги и казва, че са владеели Беотия; също така, в „Политията на левкадците” нарича някои местни лелеги, както и Телебоас, сина на дъщеря на Лелекс, и двадесет и двама сина на Телебоас, някои от които според него обитавали в Левкада393. Но най-вече човек може да повярва на Хезиод, когато казва за тях:

Че Локрос беше вожд на лелеги, които нявга

Зевс, синът на Кронос, който знаеше неща нетленни

даде на Девкалион – хора394 от земята избрани.

Защото според етимологията му ми се струва, че намеква, че от най-ранни времена народите са били смесени и затова е изчезнало племето. И същото може да се каже за кауконите, тъй като днес те не могат да се открият никъде, въпреки че в по-ранни времена са обитавали на няколко места.

3 Прочие, макар в по-ранни времена въпросните племена да са били малки, много на брой и неизвестни, все пак заради гъстотата на населението си и защото всяко от тях си имало свой цар, не било трудно да се определят границите им; но днес, след като повечето от страната е обезселена и селищата, особено градовете са изчезнали, не би било от полза, дори човек да можеше точно да определи границите им да го прави, заради тяхната неизвестност и поради това, че са изчезнали. Този процес на изчезване е започнал отдавна и все още не е прекъснал напълно в много райони, защото хората непрекъснато се бунтуват; всъщност римляните, след като се наложиха като господари над обитателите, живеят в домовете си като на военен лагер. Тъй или иначе Полибий395 казва, че Павел396, след като победил Персей и македоните, унищожил седемдесет града на епиротите, повечето от които били на молосите397, и превърнал в роби сто и петдесет хиляди души. Все пак ще се опитам, доколкото е полезно за описанието ми и доколкото позволяват знанията ми, да обходя различните части, като започна от крайбрежието на Йонийския залив – сиреч там, където свършва пътуването от Адриатика.

4 От това крайбрежие, прочие, първите части са около Епидамн и Аполония. От Аполония до Македония се пътува по Егнациевия път, на изток; той е измерен с римски мили и белязан с колони чак до Кипсела398 и реката Хеброс399 – разстояние от петстотин тридесет и пет мили. Ако човек пресметне, както го правят повечето, това ще да е четири хиляди двеста и осемдесет стадия, но ако смяташ като Полибий, който добавя два плетъра, което е една трета стадий към всеки осем стадия, трябва да се добавят сто седемдесет и осем стадия – третината от броя на милите. И се получава така, че пътниците от Аполония и от Епидамн се срещат на равно разстояние от двете места на същия път400. Прочие, макар пътят като цяло да се нарича Егнациевия път, първата му част се нарича Пътя до Кандавия, илирийска планина, и минава през Лихнидос401, град, и Пюлон, място на пътя, което бележи границата между илирийската земя и Македония. От Пюлон пътят продължава до Барнунт402 през Хераклея403 и земята на линкестите и на еордите до Едеса404 и Пела405 чак до Тесалоникея406; а дължината на този път, според Полибий, е двеста шестдесет и седем. Тъй че като пътуваш по този път от района на Епидамн и Аполония, от дясната ти страна са епиротските племена, чиито крайбрежия се мият от Сицилийското море и достигат до Амбракийския залив407, а от ляво са планините на Илирия, които вече описах подробно, и тези племена, които живеят покрай тях и достигат до Македония и земята на пеоните. След това, като се започне от Амбракийския залив всички райони, които един след друг клонят на изток и се простират успоредно на Пелопонес са част от Елада; след това изоставят целия Пелопонес отдясно и се изпъват към Егейското море. Но районите, които се простират от началото на македонските и на пеонските планини до реката Стрюмон408 са обитавани от македоните, пеоните и някои планински траки; докато районите отвъд Стрюмон, протягащи се до устието на Понта и Хемус са изцяло тракийски, освен крайбрежието. Крайбрежието е населено от елини, като някои са на Пропонтида409, други на Хелеспонта и Залива на Мелас410, а други на Егея. Егейското море мие Елада от две страни: първо, страната, която е обърната на изток и се протяга от Сунион411, на север до Термейския залив412 и Тесалоникея, македонски град, който в днешно време е по-населен от всички останали; и второ, страната обърната на юг, имам предвид македонската земя, протягаща се от Тесалоникея до Стрюмон. Някои обаче приписват на Македония и земята, простираща се от Стрюмон чак до реката Нестос413, тъй като Филип дотолкова се е интересувал от тези райони, че си ги е присвоил, и тъй като уредил много голям добив от мините и други естествени източници от тази земя. Но от Сунион до Пелопонес се простират Миртойското, Критското и Либийското морета, с техните заливи чак до Сицилийското море; а последното запълва Амбракийския, Коринтския и Крисейския414 заливи.

5 Колкото до епиротите, те са четиринадесет племена според Теопомп, но от тях най-известни са хаоните и молосите, поради това, че те са властвали над цялата епирска земя – по-рано хаоните, а след това молосите; а след това молосите още по-нарастнали по сила, отчасти заради потеклото на царете им, които били от рода на Еакидите415, и отчасти поради това, че оракулът на Додона416 се намирал в тяхната земя, оракул както древен, така и прочут. Прочие, хаоните, теспротите и след тях касопеите, които също са теспроти, обитават крайбрежието, което се протяга от Керавнийските планини до Амбракийския залив, и страната им е плодородна. Пътуването, ако човек започне от земята на хаоните и плава към изгрев слънце и към Амбракийския и Коринтския заливи, като държи Авзонското море417 от дясно и Епир отляво, е хиляда и триста стадия, сиреч от Керавнийските планини до устието на Амбракийския залив. В този интервал е Панорм418, голям залив в центъра на Керавнийските планини, а след тези планини идва Онхесмос419, друг залив, срещу който са разположени най-западните височини на Коркирея420, след което още един залив, Касопе421, от който разстоянието до Брентезион е хиляда и седемстотин стадия. А разстоянието до Тарант от друг нос, който е по на юг от Касопе и се нарича Фалакрон, е същото422. След Онхесмос идва Посидион423, както и Бутротон424, който се намира в устието на така наречения залив Пелодес и има чужди заселници римляни, и Сюботите425. Сюботите са малки островчета, разположени недалече от континента и срещу Левкима, източния нос на Коркирея. Има и още по-малки островчета, като плаваш покрай това крайбрежие, но не заслужават да се упоменават. После се стига до нос Хеймерион, а също и до Глюкюс лимен426, в който залив се влива река Ахерон427. Ахерон тече от Ахерузийското езеро428 и има няколко притока, тъй че подслажда водите на залива. Наблизо тече и реката Тюамис429. Кихирос430, някогашната Ефира, град на теспротийците, е разположен над този залив, докато Фенике431 се намира над залива при Бутротон. Близо до Кихирос е Бухетион, малко градче на касопеите, което е много близо над морето; също така Елатрия, Пандосия и Батии, които са във вътрешността, въпреки че територията им достига до залива. След това по ред след Глюкюс лимен идват други заливи – Комарос432, най-близкият и по-малък от двата, който оформя провлак от шестдесет стадия433 с Амбракийския залив, и Никополис, град основан от Август Цезар, и още един, по-отдалечения и по-добър от двата, който е близо до устието на залива и е на около двадесет стадия от Никополис434.

6 След това е устието на Амбракийския залив. Макар устието на този залив да е едва малко над четири стадия на ширина, обиколката му е цели триста стадия; и е добро място за пристан навсякъде. Частта от сткраната, която остава отдясно на влизане в залива е населена от елините акарнани. Тук също така, близо до устието, е светилището на Аполон Акций – хълм, на който се издига храмът; а в подножието на хълма е равнина, в която има свещена дъбрава и докове, като в доковете Цезар посветил като първи плодове на победата си435 ескадра от десет кораба – от съд с една пейка за гребци до съд с десет пейки; но казват, че пожар унищожил не само корабите, а и доковете. От ляво на устието се намира Никополис и земята на епирците касопеи, която се простира чак до вътрешността на залива до Амбракия436. Амбракия е разположена много близо над вътрешността на залива; основана е от Горгос, сина на Кипсел. Реката Аратос437 тече покрай Амбракия; плавателна е навътре само на няколко стадия, от морето до Амбракия, въпреки че извира в планината Тюмфе и Парорея. Градът е бил изключително процъфтяващ в миналото [във всеки случай заливът е наречен на него] и най е бил обичан от Пир, който го превърнал в своя царска резиденция. По-късно обаче македоните и римляните със своята продължителна война до такава степен разорили както този, така и другите епирски градове заради неподчинението им, че накрая Август, като видял, че градовете са съвсем западнали, заселил останалите им обитатели заедно в един град – града на този залив, който нарекъл Никополис438; а го нарекъл така заради победата, която спечелил в морско сражение пред залива срещу Антоний и Клеопатра, царицата на Египет, която също присъствала на сражението. Никополис е многолюден и жителите му ежедневно се увеличават, тъй като не само притежава значителна територия и украсите, взети като плячка от сражението, но също така, в предградето си разполага с добре уредения свещен участък, част от който е в свещена дъбрава с гимназион и стадион за празнуването на игрите на всеки пет години439, като другата част е на хълма, който е свещен на Аполон и е разположен над дъбравата. Тези игри, Актийските, посветени на Аполон Актийски, са обявени за Олимпийски440 и се организират от лакедемоните. Другите селища са подчинени на Никополис. В миналото Актийските игри в чест на бога също са се празнували от обитателите на околната земя, при които наградата е била венец, но в днешно време Цезар ги е направил още по-почитани.

7 След Амбракия идва Аргос Амфилохикон, основан от Алкмеон и децата му. Според Ефор, във всеки случай, Алкмеон, след бойния поход на Епигоните срещу Тива, бил поканен от Диомед, отишъл с него в Етолия и му помогнал да завладее тази страна и Акарнания; а когато Агамемнон ги призовал на Троянската война Диомед отишъл, но Алкмеон останал в Акарнания, основал Аргос и го нарекъл Амфилохикон на името на своя брат; а реката, която тече през страната и се влива в Амбракийския залив нарекъл „Инах”, на реката в земята на Аргос. Но според Тукидид441, самият Амфилох след завръщането си от Троя останал недоволен от положението в Аргос, прехвърлил се в Акарнания и след като наследил властта от брат си основал града и го нарекъл на себе си.

8 Амфилохите са епирци; такива са и хората над тях и граничещи с Илирийските планини, които обитават камениста земя – молосите, атаманите, айтиките, тюмфеите, орестите и също парореите и атинтаните, като някои от тях са близо до македоните, а други – до Йонийския залив. Казват, че Орест някога владеел Орестиада, когато бил в изгнание заради убийството на майка си, и оставл страната да носи неговото име; основал също така град и го нарекъл Аргос Орестикон. Но илирийските племена, които са близо до южната част на планинската земя и тези, които са над Йонийския залив са се смесили с тези народи; защото над Епидамн и Аполония чак до Керавнийските планини обитават бюлионите, таулантите, партините и бригите. Наблизо някъде са сребърните мини на Дамастион442, където своя власт са наложили заедно дюестите и енхелиите, наричани също сесаретии; а близо до този народ са също линкестите, земята на Деиропос, пелагонската Триполитида, еордите, Елимея и Ератира. В по-ранно време тези народи са се управлявали отделно, всеки със своя династия. Например потомците на Кадъм и Хармония властвали над енхелиите; и там все още показват сцени от митовете, свързани с тях. Тези хора, прочие, не са били управлявани от местни; и линкестите били подчинени на Арабей, който бил от рода на Бакхидите; Евридика, майката на Филип, сина на Аминта, била дъщеря на дъщерята на Арабей, а Сира била неговата дъщеря; а молосите епироти станали поданици на Пир, сина на Неоптолем, сина на Ахил, и на неговите потомци, които били тесалийци. Но останалите са се управлявали от местни родове. След това, тъй като едно племе винаги се налагало над останалите, накрая стигнали до Македонска власт, освен няколкото, обитаващи над Йонийския залив. И всъщност районите около Люнкос, Пелагония, Орестии и Елимея се наричали Горна Македония, макар че по късно били наречени също Свободна Македония. Но някои стигат до там, че наричат цялата страна Македония, чак до Коркира, като изтъкват за свое основание това, че битът на обитателите й е сходен както в остриганата коса, късото наметало и езика, така и в други подобни неща443, въпреки че, добавят, някои говорят и двата езика. Но след като македонската империя бе разбита, те паднаха под властта на римляните. И през земята на тези племена минава Егнациевия път444, който започва при Епидамн и Аполония. Близо до пътя за Кандавия са не само езерата в съседство с Лихнидос445, на брега на които има работилници за осоляване на риба, които са независими от други води, но също така и много реки, някои от които се вливат в Йонийския залив, а други текат в южна посока – имам предвид Инах, Аратос, Ахелой и Евен, наричан преди Люкормас; Аратос се влива в Амбракийския залив, Инах в Ахелой, а самата Ахелой и Евен в морето – Ахелой след като прекоси Акарнания, а Евен след като прекоси Етолия. Но Еригон, след като поеме много потоци от Илирийските планини и от земите на линкестите, бригите, деуриопите и пелагоните, се влива в Аксий.

9 В по-стари времена между тези племена е имало и градове; във всеки случай, Пелагония се е наричала Триполитида446, като един от градовете е бил Азорос; и всички градове на деуропите по река Еригон били многолюдни, сред тях били Брюанион, Алалкомени и Стюбара. А Кидри е бил на бригите, докато Егинион, на границата на Айтикия и Трике447, бил на тюмфите. Като се наближи Македония и Тесалия, и в съседство с планините Пойос и Пинд, стигаш до земята на айтиките и изворите на реката Пеней, чието владение се оспорва от тюмфеите и онези тесалийци, които живеят в подножието на Пинд, и до града Оксинея, разположен на реката Йон, на сто и двадесет стадия от Азорос и Триполитида. Наблизо са Алалкомене, Егинион, Европ и сливането на река Йон с Пеней. Макар в онези стари времена, както вече казах, цял Епир и илирийската страна да са били каменисти и пълни с планини, като Томарос, Полюанос и още няколко, все пак били многолюдни; но в днешно време повечето части са обезлюдени, а все още обитаваните части оцеляват само в малки села и в руини. И дори оракулът на Додона448, като всичко останало, буквално е изчезнал.

10 Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така:

„Зевсе додонски, царю пеласгийски…”449

И Хезиод:

Дойде той в Додона и при дъба, седалище на пеласгите450.

Пеласгите вече ги обсъдих в описанието си на Тирения451; а колкото до хората, които са живеели в околностите на храма на Додона, Омир също дава ясно да се разбере, че са варвари, като описва начина им на живот: „с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити”452. Но дали трябва да се наричат „хели”, както го чете Пиндар или „сели”, както се поправя като вярното четене на Омир, е въпрос, за който текстът, тъй като е съмнителен, не позволява категоричен отговор. Филохор казва, че районът около Додона, като Евбея, се наричал Хелопия, и че всъщност Хезиод говори за него по следния начин:

Има земя, наречена Хелопия, с много житни поля и тучни ливади;

В края на тази земя е вдигнат град, наречен Додона.453

Смята се, казва Аполодор, че земята е била наречена така от блатата454 около храма; колкото до поета обаче, Аполодор приема, че не е нарекъл хората, живеещи около светилището „хели”, а „сели”, тъй като (добавя Аполодор), поетът е нарекъл една река Селеент. И той наистина я назовава така, като казва:

Чак от далечна Ефира покрай Селеент бистроструен.455

Но както казва Деметрий от Скепсис, поетът няма предвид Ефира при теспротийците, а тази при елеите, защото Селеент е при елеите, добавя той, а няма Селеент при теспротите, нито при молосите. Колкото до митовете за дъба и за гълъбите, и много други подобни митове, макар те, както и разказваните за Делфи, отчасти да са по-подходящи за поезията, отчасти също така са уместни и за настоящето географско описание.

11 Прочие, в древни времена Додона е била под властта на теспротийците; също така и планината Томарос456 или Тмарос, защото я наричат и по двата начина, в подножието на която е разположено светилището. И двамата трагически поети, както и Пиндар, са нарекли Додона „Теспротийска Додона”. Но по-късно станала владение на молосите. И на Томарос, според някои, онези, които поетът нарича тълкуватели на Зевс – които той също нарича „живеят и спят на земята с нозе неумити”457 – са наречени „томурой”; и в „Одисея” някои така пишат думите на Амфином, когато съветва женихите да не нападат Телемах, докато не запитат Зевс:

Най-напред нека потърсим оракули на боговете.

Ако това одобрява гласът на великия Зевса,

аз ще го сам умъртвя, за убийството вас ще приканя.

Но боговете не са ли съгласни, съветвам ви, спрете.458

Защото е по-добре, твърдят те, да се пише „томурой” вместо „темисти”; във всеки случай у поета оракулите никъде не са наречени „темисти”, а така се наричат декретите, статуите и законите; но хората са били наричани „томурой” защото формата „томурой” представлява контракция на „томарурой”, което е равно на „томарофилаки”459. Макар по-новите критици да казват „томурой”, все пак у Омир човек би трябвало да тълкува „темисти”, както и „булай” по-просто, въпреки че донякъде това е погрешна употреба на думата, като означаваща онези заповеди и декрети, които произтичат от оракул, също както човек тълкува „темисти” като означаващи създадените от закона. Например такъв е случаят в следното:

там от върха на дъба на Кронион да чуе оракул460, 461

12 Вярно е, че първоначално изричащите пророчествата са били мъже; това поетът също го посочва, защото ги нарича „хипофети”462, а прорицателите са част от тях; но по-късно за прорицателки били поставени три старици, след като Диона била определена за храмова съжителка на Зевс. Суидас463, обаче, в желанието си да угоди на тесалийците с митични истории казва, че храмът бил преместен от Тесалия, от частта на Пеласгия, която е при Скотуса [а Скотуса наистина принадлежи към територията на т. нар. Тесалия Пеласгиотида], и също така, че в същото време оттам дошли повечето жени, чиито потомки са днешните прорицателки; и че поради този факт Зевс също бил наречен „Пеласгийски”. Но Кинеас разказва една история, която е още по-митична…

==============================================================

Към бележките

==============================================================

Към глава шеста от книга седма

Към фрагменти от глава седма на кн. 7

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 11:04 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 7 – 7  
Tags:
%d bloggers like this: