Седма книга, фрагменти464
Останалото от Седма книга, съдържало описание на Македония и Тракия е изгубено, но се смята, че събраните по-долу фрагменти, главно от ватикански и палатински епитомета, както и от Евстатий Солунски, до голяма степен са съхранили оригиналното съдържание.465
1 Според Кинеас, в Тесалия имало един град466 и дъбовото дърво и оракулът на Зевс били пренесен оттам в Епир.
1а В по-ранни времена прорицалището се намирало в района на Скотуса, град в Пеласгиотида; но когато дървото било подпалено от някои, прорицалището било преместено в съгласие с оракула, който Аполон дал при Додона. Той обаче дал оракула не с думи, а с определени символи, както било и в прорицалището на Зевс-Амон в Либия. Навярно е било нещо особено в полета на трите гълъбици, което трите жрици наблюдавали и прорицавали. По-нататък се казва, че на езика на молосите и теспротийците стариците били наричани „пелиай”467, а старците „пелиой” . И може би прословутите Пелейади не са били птици, а трите старици, посветили се на храма.
2 При теспротийците и молосите старите жени се наричат „пелиай”, а старите мъже „пелиой”, както и при македоните; във всеки случай, тези народи наричат своите сановници „пелигони”, сравни „геронти”468 при лаконците и масалиотите469.
3 Пословичният израз „медния съд в Додона”470 е възникнал така: В храма имало един меден съд със статуя на мъж, поставена над него, която държи меден камшик, посветен от коркирците; камшикът бил троен и изкован като верига, с висящи от него астрагали; и тези астрагали удряли продължително по медния съд, когато ги разлюлеят ветровете, което произвежда толкова силни тонове, че всеки, който измери времето от началото на тона до края, е могъл да преброи до четиристотин. Оттам също така произлиза фразата „камшика на коркирците” .
4 Пеония е на изток от тези племена и на запад от Тракийските планини, но е разположена на север от македоните; и по пътя, който минава през града Гортинион471 и Стоби472, предлага преход до теснините473, през които тече Аксий474, поради което преходът от Пеония до Македония е труден – също както Пеней тече през Темпе и я защитава откъм Елада. А на юг Пеония граничи със земите на автариатите, на дарданите и на ардиеите; и се простира до Стрюмон.
5 Халиакмон475 се влива в Термейския залив.
6 Орестида е просторна и има голяма планина, която стига до планината Коракс476 в Етолия и до планината Парнас. Около тази планина обитават самите орести, тюмфеите и елините извън провлака, които са в околностите на Парнас, Ойта и Пинд. Като цяло, планината е наречела с общото име Бойон, но взета по части има много имена. Някои твърдят, че от най-високите върхове човек може да види и Егейско море, и Амбракийския и Йонийския заливи, но според мен те преувеличават. Планината Птелеон също е много висока; разположена е около Амбракийския залив, като достига от една страна до земята на коркирците, а от другата до морето при Левкада.
7 Коркира е станала предмет на пословични шеги заради това, че е западнала поради многобройните си войни.
8 Коркира в древни времена е имала щастлива съдба и много голяма морска сила, но се е разорила заради войни и тирани. А по-късно, макар да била освободена от римляните, не се въздигнала, а като упрек се появила поговорката „Свободна Коркира, насрана където щеш.”
9 От Европа остават първо Македония и частите на Тракия, които се допират до нея и продължават чак до Византион; второ, Елада; и трето, островите наблизо. Македония, разбира се, е част от Елада, но сега, тъй като следвам облика и формата на местата географски, съм решил да я поставя отделно от останалата Елада и да я свържа с тази част на Тракия, която граничи с нея и се простира до устието на Евксин и Пропонтида. След това, малко по-нататък, Страбон споменава Кипсела и река Хеброс, и също така описва нещо като успоредник, в който е разположена цяла Македония.
10 Македония е ограничена на запад от крайбрежието на Адриатика; на изток от меридианната линия, която е успоредна на това крайбрежие и минава през устията на реката Хеброс и през град Кипсела; на север от въображаемата права линия, която минава през планината Бертискос477, Скардос478, Орбел479, Родопи480 и Хемус481; защото тези планини, започвайки от Адриатика, достигат по права линия чак до Евксин, като по този начин оформят на юг голям полуостров, който обхваща Тракия с Македония, Епир и Ахея; и накрая на юг, от Егнациевия път482, който минава от град Дурахион на изток до Тесалоникея. И така483 формата на Македония представлява почти успоредник.
11 Това, което днес се нарича Македония, някога се е наричало Ематия. А днешното си име е получила от Македон, един от древните им вождове. Имало е и град Ематия, близо до морето. Сега само част от тази страна се владее от някои от епиротите и илирите, но повечето е владение на ботиеите и траките. Ботиеите първоначално са дошли от Крит, както казват484, с Ботон като техен водач. Колкото до траките, пиерите са обитавали Пиерия и района около Олимп; пеоните – региона от двете страни на реката Аксий, която по тази причина се нарича Амфакситис; едоните и бисалтите – останалата част от страната чак до Стрюмон. От тези два народа бисалтите се наричат само бисалти, докато част от едоните се наричат мигдони, част едони и част ситони. Но от всички тези племена така наречените аргеади485 са се наложили като господари, както и халкидците от Евбея; защото халкидците на Евбея също дошли в страната на ситоните и заедно заселили в нея около тридесет града, макар че по-късно повечето от тях били прогонени и се събрали в един град, Олинт; и били наречени тракийските халкидци.
11а Етниконът486 Ботиея487 се изписва с „и”488 според Страбон в седма книга. А градът е наречен489 на критянина Ботон490.
11б Амфаксион. Две части на речта491. Град. Етниконът на Амфаксион е амфаксити.
12 Пеней очертава границата между долна Македония, или тази част на Македония, която е близо до морето, и Тесалия и Магнезия; Халиакмон очертава границата на горна Македония; а Халиакмон също, заедно с Еригон, Аксий и други реки, очертават границата на епиротите и пеоните.
13 От македонското крайбрежие, като се започне при вътрешността на Термейския залив и при Тесалоникея, има две части – едната се простира на юг до Сунион, а другата на изток до Тракийския Херсонес, като по този начин оформя един вид ъгъл при вътрешността. Тъй като Македония се простира в двете посоки, трябва да започна с първата упомената част. Тази първа част от тази страна, сиреч района на Сунион, има над себе си Атика, със земята на Мегара чак до Крисейския залив; след това е това беотийско крайбрежие, което е срещу Евбея, а над това крайбрежие лежи останалата част от Беотия, като се простира на запад, успоредно на Атика. И казва492, че Егнациевият път също започва при Йонийския залив и свършва при Тесалоникея.
14 Колкото до лентообразните493 участъци от земята той494 казва, първо ще очертая границата на народите, които живеят в тази, която до морето близо до Пеней и Халиакмон. Пеней тече от планината Пинд през средата на Тесалия на изток; и след като премине през градовете на лапитите и някои градове на перебите стига до Темпе, след като е поела водите на няколко реки, сред които е и Европос, която поетът нарича Титаресиос495, тъй като изворите й са в планината Титариос; планината Титариос се съединява с Олимп и оттам Олимп започва да очертава границата между Македония и Тесалия; защото Темпе представлява тясна клисура между Олимп и Осса, а от тези теснини Пеней тече на разстояние от четиридесет стадия с Олимп, най-високата планина в Македония отляво, и Осса, близо до устията на реката, отдясно. Така че Гюртон, градът на перебите и магнезийците, в който са царували Пейритой и Иксион, е разположен близо до устията на Пеней отдясно; а градът Кранон е разположен на разстояние от стотина стадия от Гюртон; и някои автори твърдят, че когато поетът казва „двамата идват от Тракия”496 и прочие, под „ефири” има предвид кранониите, а под „флегийци” гюртонианите. Но Пиерия е от другата страна на Пеней.
15 Реката Пеней извира от планината Пинд и тече през Темпе и през средата на Тесалия и на земите на лапитите и перебите, и също тъй поема водите на реката Европос, която Омир е нарекъл Тетаресий и очертава границата между Македония497 и Тесалия на юг. Но изворите на Европос са в планината Титарий, която е слята с Олимп. А Олимп е на Македония, докато Осса и Пелион са на Тесалия.
16 Под склоновете на Олимп, покрай реката Пеней е разположен Гюртон, градът на перебите и магнезийците, в който са царували Пейритой и Иксион; а Кранон е на разстояние от сто стадия от Гюртон, и според някои писатели когато поетът казва „двамата идват от Тракия”, под „ефирите” има предвид кранонийците, а под „флегийци” гюртоните498.
16а Град Кранон е на разстояние от сто стадия от Гюртон, според Страбон.
16б Хомолион, град на Македония и Магнезия. Страбон в седма книга.
16в Казах в описанието си на Македония, че Хомолион е близо до Осса и там, където Пеней, след като тече през Темпе, започва да излива водите си499.
16г Имало е няколко „ефири”, след като Географът изброява девет500.
16д (Географът) говори за грат Гюртон, магнезийски град близо до устията на Пеней.
17 Град Дион, в подножията на Олимп, не е на брега на Термейския залив, а на разстояние седем стадия от него. И близо до град Дион има едно село, Пимплея, където е живял Орфей.
18 В подножието на Олимп има град, Дион. А близо до него има едно село, Пимплея. Тук е живял Орфей, киконецът, както казват, чародей, който първоначално събирал пари от своята музика, наред с прорицателството и посвещаването в мистерии, но скоро след това решил, че е достоен за по-велики дела и си спечелил множество последователи и власт. Някои, разбирасе, го приели драговолно, но други, тъй като го заподозрели в коварство и в насилие, се обединили срещу него и го убили. Наблизо се намира и Лейбетра.
19 В стари времена прорицателите свирели и музика.
20 След Дион са устията на Халиакмон; след това са Пидна, Метоне, Алорос, и реките Еригон и Лудиас. Еригон тече от земята на трикларите501 през тази на орестите и през Пелагония, като оставя града отляво502 и се събира с Аксий; Лудиас е плавателна навътре до Пела, на разстояние от сто и двадесет стадия. Метоне, която лежи между двата града, е на около четиридесет стадия от Пидна и на седемдесет от Алорос. Алорос е в най-вътрешната част на Термейския залив и е наречена Тесалоникея заради славата й503. Алорос е смятан за ботиейски град, докато Пидна се смята за пиерийски504. Пела е към долна Македония, която ботиеите често пъти са завладявали. В по-старо време съкровищницата на Македония е била там. Филип я е разширил от малко градче, защото е отраснал там. Има нос в така нареченото Лудийско езеро; и от това езеро се излива реката Лудиас, а самото езеро се захранва от един от ръкавите на Аксий. Аксий се изтича между Халастра и Терма; а на тази река има едно укрепено място, което днес се нарича Абюдон, макар че Омир505 го нарича Амюдон и казва, че оттам пеоните тръгнали на помощ на Троя, „далече от Амюдон, от широко течащия Аксий.” Градът е унищожен от аргеадите.
21 Аксий е мътен поток; Но Омир506 го нарича „най-чиста вода”, може би заради извора, наречен Айа, който, след като влива най-чиста вода в Аксий доказва, че сегашното четене507 на пасажа у поета е погрешно. След Аксий, на разстояние от двадесет стадия е Ехедорос;508 след това, на още четиридесет стадия е Тесалоникея, основан от Касандър и също така Егнациевият път. Касандър е нарекъл града на своята съпруга Тесалонике, дъщеря на Филип, сина на Аминтас, и след като сринал до основи градовете в Крусида и тези на Термейския залив, около двадесет и шест на брой, заселил всичките им обитатели заедно в един град; и този град е метрополията на днешна Македония. Между включените в поселението били Аполония, Халастра, Терма, Гарескос, Енея и Кисос; а от тях може да се подозира, че Кисос е принадлежал на Кисес509, за когото споменава поетът, като казва за Ифидамант: „когото Кисес отгледа”510.
22 След град Дион идва реката Халиакмон, която се влива в Термейския залив. Частта след това, крайбрежието на залива на север до реката Аксий, се нарича Пиерия, в която е градът Пиерия, наричан сега Китрон. Следват градовете Метоне и Алорос. После са реките Еригон и Лудиас; а от511 Лудиас до град Пела реката е плавателна на разстояние от сто и двадесет стадия. Метоне е на четиридесет стадия от Пидна и на седемдесет стадия от Алорос. Пидна е пиерийски град, докато Алорос е беотийски512. Тъкмо в тази равнина преди Пидна римляните победиха Персей във война и унищожиха царството на македоните, и в тази равнина пред Метоне Филип, синът на Аминта, по време на обсадата на града имал нещастието да загуби дясното си око, поразен от стрела от катапулт.
23 Колкото до Пела, макар първоначално да била малка, Филип много я разрастнал, защото бил отгледан в нея. Пред нея има езеро; и от това езеро тече реката Лудиас, а езерото се захранва от един от ръкавите на Аксий. След това Аксий, който разделя Ботиея и земята, наречена Амфакситис, и поема реката Еригон, излива водите си между Халастра и Терма. А на реката Аксий е разположено мястото, което Омир513 нарича Амюдон, като казва, че оттам пеоните тръгнали на помощ на Троя:
с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий514
Но тъй като Аксий е мътен и тъй като в Амидон извира един извор и смесва с него „най-чиста вода”, затова следващият стих:
Аксий, чиято най-чиста вода се разлива над Айа515
го променят на:
Аксий, над който излива се най-чистата вода на Айа;
Защото не „най-чистата вода” на Аксий се излива над земята, а тази на извора над Аксий.
23a Във фразата „разлят над Айи” или „Айа”516 (защото се пише и по двата начина), някои са на мнение, че „Айа” означава не земята, а определен извор, както е ясно от думите на Географа, а именно: Амюдон у Омир по-късно е бил наречен Абюдон, но е бил унищожен; и близо до Амюдон има извор, наречен Айа, който излива съвсем чиста вода в Аксий; а тази река, тъй като се пълни от много реки, тече мътна. Поради това, казва той, сегашното четене „най-чистата вода на Аксий се разлива над Айа” е погрешно, защото е ясно, че не водата на Аксий се излива над извора, а обратно. След това Географът малко рязко изтъква погрешността на мнението, че Айа се отнася за земята и изглежда склонен напълно да отхвърли такова четене от поемата на Омир.
24 След река Аксий е Тесалоника, град, който в по-стари времена се е наричал Терме. Основан е от Касандър, който го нарекъл на своята съпруга, дъщерята на Филип, сина на Аминта. И прехвърлил в него (жителите) на околните градчета, например Халастра, Енея, Кисос, както и някои други. Както може да се подозира, тъкмо от този Кисос е роден Ифидамант на Омир, чийто дядо Кисей, го „отгледал”, според Омир, в Тракия, която днес се нарича Македония.
25 Планината Бермион517 също е някъде в този район; в по-стари времена са я владяли бригите, тракийско племе; някои от тях се прехвърлили в Азия и името им се променило на фриги. След Тесалоникея идват останалите части от Термейския залив до Канастрайон518; това е височина, оформяща полуостров, която се издига срещу Магнетида. Името на полуострова е Палене; и той има провлак с ширина от пет стадия, през който е прокопан канал. На провлака е разположен град, основан от коринтците, който в по-ранни времена се е наричал Потидея, макар че по-късно е наречен Касандрея, на името на същия цар Касандър519, който го възстановил, след като бил унищожен. Разстоянието по море около този полуостров е петстотин и седемдесет стадия. И по-нататък, писателите твърдят, че в древни времена тук живеели гигантите и че страната се наричала Флегра520; разказите на някои са митични, но описанието на други е по-достоверно, защото разказват за някакво варварско и нечестиво племе, което влаедеело мястото, но била съкрушено от Херакъл, когато, след завладяването на Троя, той се върнал по море в родната си земя. И тук също троянските жени били виновни, казват, за престъплението си, когато подпалили корабите, за да не станат робини на жените на своите пленители521.
26 Градът Бероя е разположен в подножията на пл. Бермион.
27 Полуостров Палене, на чийто провлак е разположен градът, наричан някога Потидея, а днес Касандрея, е бил наричан в още по-стари времена Флегра. Обитавали го гиганти, за които се разказват митове и едно нечестиво и беззаконно племе, което Херакъл унищожил. Имал е четири града: Афитис, Менде, Скионе, Сане.
27а Скепсиецът522 явно не приема нито неговото523 мнение, нито на тези, които смятат, че те524 са хализоните близо до Палене, за които споменах в описанието си на Македония.
28 Олинт е на седемдесет стадия от Потидея.
29 Пристанището на Олинт е Макуперна, на Торонейския залив.
30 Близо до Олинт има една падина, наречена Кантаролетрон525 заради това, което става там; защото когато насекомото, нарачено „кантарос” (вид бръмбар), което се среща из цялата околност докосне това място, умира.
31 След Касандрия по ред идва останалата част от крайбрежието на Торонийския залив до Дерис. Дерис престатвлява нос, който се издига срещу Канастрайон и оформя залива; а точно срещу Дерис на изток са носовете526 на Атон; а между527 тях е Сингитския залив, наречен на Сингос, древния град, който бил разположен на него, днес в развалини. След този град идва Акантос, град разположен на провлака на Атон; основан е от андриите и от него мнозина наричат залива Акантийския залив.
32 Срещу Канастрон528, нос на Палене, е Дерис, височина близо до залива Кофос; и те двата очертават границата на Торонийския залив. А на изток е разположен нос Атон, който бележи границата на Сингитския залив. И тъй, заливите на Егейско море по ред, макар да са на известно разстояние един от друг, на север, са както следва: Малиакския, Пагастийския, Термейския, Торонейския, Сингитския и Стрюмонския. Носовете са, първо Посидонион, този между Малиакския и Пагастийския; след това на север, Сепийския; след това е носът на Палене, Канастрон; после е Дерис; след това идва Нимфеон, на Атон на Сингитския залив и Акратос, носът, който е на Стрюмонския залив (пл. Атон е между тези два носа, а Лемнос е срещу пл. Атон); на север обаче границата на Стрюмонския залив е белязана от Неаполис529.
33 Акантос, град на Сингитския залив, е на крайбрежието, близо до канала на Ксеркс. Атон има седем града, Дион, Клеони, Олофиксис, Акрохои; и Акрохои е близо до върха на Атон. Пл. Атон има форма на женска гръд, с много стръмен връх и е много висока, след като живеещите на върха й виждат изгрева на слънцето три часа преди да изгрее на брега. А разстоянието около полуострова от град Акантос до Стагира530, града на Аристотел, е четиристотин стадия. На този бряг има пристанище, наречено Капрос, а също така и остров със същото име като пристанището. След това са устията на Стрюмон; след това са Фагри, Галепсос, Аполония, все градове; след това е устието на Нестос531, което е границата между Македония и Тракия, определена от Филип и неговия син Александър по тяхно време. Около Стрюмонския залив има и други градове, например Мюркинос, Аргилос, Драбескос и Датон532. Последният разполага не само с чудесна и плодородна земя, но и с пристани и златни мини; оттам поговорката „Датон на благодатните неща”, както и поговорката „кълба от благини”.
34 Много златни мини има в Кренидите, където днес е разположен град Филипи533, близо до планината Пангей534. А планината Пангей също има златни и сребърни мини, както и земята отсреща, а и земята отсам, реката Стрюмон чак до Пеония. Казват и че хората, които орат пеонската земя намират късчета злато.
35 Планината Атон е висока и с формата на женски гърди; толкова висока, че на върха й орачите вече са се уморили, когато започнат да пеят първи петли535 при хората, живеещи по брега. Тъкмо на този бряг е царувал тракът Тамирис, мъж със същите занимания като Орфей536. Тук също може да се види един канал, в околностите на Акантос, където Ксеркс изкопал канал през Атон, както казват, и като пуснал морето да нахлуе в канала, прекарал флотата си от Стрюмонския залив през провлака. Деметрий от Скепсис обаче не вярва, че този канал е бил плавателен, защото, според него, макар на десет стадия земята да е с дълбока почва и да може да се прокопае, и наистина е бил прокопан канал с дълбочина от един плетър, след това е плоска скала, почти с един стадий дължина, която е твърде висока и широка, за да може да се изкърти по цялата дължина до морето; но дори да е бил изкопан дотам, със сигурност няма да е бил достатъчно дълбок, за да осигури плавателен преход; там, добавя той, Александър, синът на Антипатър537, основал Уранополис, с обиколка от тридесет стадия. Някои от пеласгите от Лемнос се заселили на този полуостров и били разделени в пет града, Клеони, Олофиксис, Акрохои, Дион, Тюсос. След Атон идва Стрюмонският залив, който стига до Нестос, реката, която бележи границата на Македония, определена от Филип и Александър; за да сме точни обаче, има един нос, който с Атон оформя Стрюмонския залив, това е носът, на който е градът Аполония538. Първият град на залива след пристанището на акантийците е Стагира, родният град на Аристотел, днес запуснат; той също е на халкидците, както и Капрос, и един остров539, носещ същото име като пристанището. След това е Стрюмон и пътят навътре, на двадесет стадия до Амфиполис. Амфиполис е бил основан от атиняните и е разположен на едно място, наречено Енеа ходой540. След това идват Галепсос и Аполония, които са сринати до основите от Филип.
36 От Пеней, казва той, до Пидна са сто и двадесет стадия. По крайбрежието на Стрюмон и Датени е не само град Неаполис, но и самият Датон541 с неговите плодородни равнини, езеро, реки, кейове и носещи високи доходи златни мини; и оттам поговорката „Датон на благодатните неща”, както и другата поговорка, „кълба от благини”. Прочие, земята, която е от другата страна на Стрюмон, имам предвид която е близо до морето и местата в околностите на Датон, е страната на одомантите, на едоните и бисалтите, както автохтонните, така и прехвърлилитге се от Македония, сред които е царствал Рез. Над Амфиполис обаче и чак до град Хераклея542 е земята на бисалтите, с нейната плодородна долина; тази долина е разделена на две части от Стрюмон, чийто извор се намира в земята на агрианите, живеещи около Родопите; а успоредно на тази земя е Парорбелия, район на Македония, който в своята вътрешност, покрай долината, започваща от Ейдомене, има градовете Калиполи, Артополис, Филипопол и Гарескос. Ако човек тръгне нагоре по Стрюмон, стига до Берге543; той също е разположен в земята на бисалтите и представлява село, на около двеста стадия разстояние от Амфиполис. А ако човек тръгне от Хераклея на север и през теснините, през които тече Стрюмон, като държи реката от дясно, стига до Пеония и района около Доберос544, Родопите и планината Хемус отляво, като отдясно му остава районът около Хемус545. От тази страна на Стрюмон е Скотуса, близо до самата река и Аретуса, близо до езерото Болбе546. По-нататък, името мигдони се използва специално за хората около езерото. Не само реката Аксий тече от земята на пеоните, но и Стрюмон, защото тя тече от страната на агрианите през тази на медите и синтите, и се излива в частите, които са между бисалтите и одомантите.
37 Реката Стрюмон извира в страната на агрианите, които живеят около Родопите.
38 Някои представят пеоните за колонисти от фригите, докато други ги представят за независими основатели. Казват, че Пеония достигала чак до Пелагония и Пиерия; че Пелагония в стари времена се е наричала Орестия, че Астеропей, един от вождовете, които предприели похода от Пеония до Троя, не без основание бил наречен „син на Пелегон”, и че самите пеони се наричали пелагони.
39 Омировият „Астеропей син на Пелегон”547 бил, както разправят, от Пеония в Македония; откъдето „син на Пелегон”, защото пеоните се наричали пелагони.
40 Тъй като „пеанизмос”548 на траките се наричал „титанизмос” от елините, в подражание на вика549, издаван в пеаните, титаните също били наречени пелагони.
41 Ясно е, че в стари времена пеоните са заемали много по-голяма част от днешна Македония, отколкото сега, така че можели не само да наложат обсада на Перинт, но и да покорят под своя власт Крестония и цяла Мигдонида, и земята на агрианите чак до Пангей550. Филипи и земята на Филипи са разположени над частта от крайбрежието на Стрюмонския залив, която се простира от Галепсос до Нестос. В по-стари времена Филипи се е наричал Кренидес и е представлявал малко поселение, но се е разширил след поражението на Брут и Касий551.
42 В старо време днешият Филипи се е наричал Кренидес.
43 Край това крайбрежие са разположени два острова, Лемнос и Тасос. А след Тасоския проток се стига до Абдера552 и митологичната сцена, свързана с Абдерос. Бил е населен от траките бистони, над които царствал Диомед. Реката Нестос не винаги остава в едно и също корито, но често пъти наводнява страната. След това идва Дикея553, град разположен на залив и пристанище. Над тях е Бистонида554, езеро с обиколка от около двеста стадия. Казват, че тъй като тази равнина общо-взето е хлътнала и е по-ниска от морето, Херакъл, понеже отстъпвал с конница, когато дошъл за кобилите на Диомед, прокопал канал през брега и пуснал водата от морето в равнината, и така надвил противниците си. Показват също така и базилейона555 на Диомед, който, поради естествено укрепеното си положение, а и заради случилото се бил наречен Картера коме556. След езерото, което е по средата, идват Ксантея557, Маронея558 и Исмарос559, градовете на киконите. Исмарос обаче днес го наричат Исмара; близо е до Маронея. И тук наблизо, също така, езерото Исмарида оттича водата си; този поток е наречен Одисейон. И тук също са така наречените Тасоски Кефалай560. Но хората, разположени във вътрешността са сапеи.
44 Топейра е близо до Абдера и Маронея.
45 Синтите, тракийско племе, обитават остров Лемнос; и поради това Омир ги нарича синтии, когато казва: „спасен от мъжете синтийски”561.
46 След реката Нестос на изток е градът Абдера, наречен на Абдерос, когото кобилите на Диомед изяли; след това, наблизо, е градът Дикая, над който има голямо езеро, Бистонида; после е градът Маронея.
47 Цяла Тракия се сътои от двадесет и две племена. И макар да е изключително разорена, може да изпрати на бойното поле петнадесет хиляди конница и двеста хиляди пехота. След Маронея се стига до града Ортагория и до района около Серион562, по грубо крайбрежно плаване, и до Темпюра, левия град на самотраките, и до Каракома563, друго градче, край което лежи остров Самотраки, и до Имброс, който е не много далече от Самотраки; Тасос обаче е над два пъти по-далече от Самотраки, отколкото Имброс. От Каракома се стига до Дориск564, където Ксеркс преброил армията си; после до Хеброс, която е плавателна навътре до Кипсела565, на разстояние от сто и двадесет стадия. Това, казва той566, било границата на Македония, която римляните отнели от Персей и след това от Псевдо-Филип567. Павел568, който пленил Персей, прибавил епирските племена към Македония, разделил страната на четири части за целите на администрацията и едната приписал на Амфиполис, другата на Тесалоникея, друга на Пела и друга на пелагонците. Покрай Хеброс обитават корпилите, а още по-нагоре по реката брените, а след това, най-отдалечени са бесите, защото реката стига дотам. Всички тези племена са разбойнически, но най-много бесите, които според него569 са съседи на одрисите и на сапеите. Бизюе570 е била царската резиденция на астите. Одриси някои наричат всички, които живеят над крайбрежието от Хеброс и Кипсела чак до Одесос571 – хората, над които са царували Амадок, Керсоблепт, Берисад, Севт и Котис.
48 Реката в Тракия, която сега се нарича Ригиния, някога се е наричала Еригон.
49 Братята Ясион и Дардан живеели в Самотраки. Но когато Ясион бил поразен от мълния заради греха му срещу Деметра, Дардан отплавал от Самотраки, отишъл и се заселил в подножието на планината Ида, като нарекъл града Дардания и учил троянците на самотракийските мистерии. В по-стари времена обаче Самотраки се наричал Самос.
50 Много писатели са отъждествили боговете, почитани в Самотраки с Кабирите, макар да не могат да кажат кои са самите Кабири, както и Кюрбантите или Корибантите, а също така са отъждествили с тях и Идейските Дактили.
50а Тракийският остров според Географа се наричал Самос заради височината му; защото „самой” според него означава „височини”… А от Мюкале се заселил на острова, който бил изоставен заради недостига на зърно и така бил наречен Самос… И Географът също така съобщава, че в стари времена Самотраки се наричал Мелите, както и че бил богат; защото киликийските пирати, казва той, тайно проникнали в храма на Самотраки, ограбили го и отнесли над хиляда таланта.
51 Близо до оттока на Хеброс, която има две устия, се намира град Енос572, на Залива Мелас573. Основан е от митиленците и кюмеите, но в по-стари времена от алопеконесосците. След това идва нос Сарпедон; после е така нареченият Тракийски Херсонес, който оформя Пропонтида, залива Мелас и Хелеспонта; защото представлява нос, който се протяга на югоизток, като по този начин свързва Европа с Азия чрез пролив, широк седем стадия, който е между Абюдос и Сест, с което от лявата страна е Пропонтида, а от дясната е заливът Мелас – наречен така, както казват Херодот574 и Евдокс, от реката Мелас575, която се излива в него. Но Херодот576, казва той577, твърди, че този поток не бил достатъчен, за да осигури армията на Ксеркс. Гореспоменатият нос е затворен от провлак с ширина от четиридесет стадия. В средата на провлака е разположен градът Лизимахия, наречен на името на основалия го цар; а от двете страни лежи по един град – на залива Мелас Кардия, най-големият от градовете на Херсонес, основан от милетците и клазоменците, но по-късно отново основан от атиняните, и на Пропонтида Пакти. А след Кардия идват Драбос и Лимни; след това е Алопеконесос, в който заливът Мелас общо-взето свършва; след това е голямата височина Мазусия; след това на един залив е Елайос578, където има храм на Протезилай, срещу който, на четиридисет стадия е Сигейон579, нос от Троада; и това приблизително е най-южната крайна точка на Херсонес, като е малко над четиристотин стадия от Кардия; и ако човек плава около останалата обиколка, към другата страна на провлака, разстоянието е малко по-голямо от това.
51а Енос: град в Тракия, наричан Апсинтос. Страбон в седма книга. Градът Енос е на края на Хеброс, която има две устия и е бил основан от кюмеите; и е наречен така, защото е имало река Енос, както и село със същото име близо до Осса.
52 Тракийският Херсонес оформя три морета: Пропонтида на север, Хелеспонта на изток и залива Мелас на юг, в който се влива реката Мелас, носеща същото име като залива.
53 На провлака на Херсонес са разположени три града: близо до залива Мелас, Кардия, близо до Пропонтида Пакти и блидо до средата му, Лизимахия. Дължината580 на провлака е четиридесет стадия.
54 Името на град Елайос е в мъжки род; така вероятно е и с град Трапезунт.
55 На този път покрай брега на Херсонес, след като се остави Елеунт, първо се стига до входа, който води през теснините в Пропонтида; и този вход се нарича началото на Хелеспонта. И ту е носът, наречен Кюнос-сема581; макар че някои го наричат на Хекабе и всъщност показват гробницата й, след като се заобиколи носа. След това се стига до Мадютос и до носа Сестиас, където е бил построен понтонният мост на Ксеркс; а след тях – до Сестос. Разстоянието от Елеунт до мястото на понтонния мост е сто и седемдесет стадия. След Елеунт стигаш до Егоспотами, осемдесет582 стадия, град, който е бил сринат до основи, където, казват, паднал камъкът583 по време на Персийската война. След това е Калиполи584, откъдето разстоянието до Лампсак в Азия е четиридесет стадия; след това е Критоте, малко градче, което е сринато до основи; после е Пактюе; след това е Макрон Тейхос585, Левке Акте586, Хиерон Орос587 и Перинт, основан от самосци. След това е Селюбрия588. Над тях е Силта589, а Хиерон Орос е почитан от всички местни и е нещо като акропол на страната. Изхвърля асфалт в морето, близо до мястото, където Проконесос590 е най-близо до сушата, само на сто и двадесет стадия; а кариерата от бял мрамор на Проконесос е голяма и изобилна. След Селюбрия изват реките Атирас и Батиниас; а след това е Византион и местата, които са след него чак до Кианейските скали.
56 Разстоянието от Перинт до Византион е шестстотин и тридесет стадия, но от Хеброс и Кипсела до Византион, чак до Кианеите, е три хиляди и сто, според Артемидор; а цялото разстояние от Йонийския залив до Византион е седем хиляди триста и двадесет стадия, макар че Полибий добавя още сто и осемдесет, тъй като добавя една трета стадий към милята. Деметрий от Скепсис обаче, в труда си „За бойната тактика на троянците”591 определя разстоянието от Перинт до Византион на шестстотин стадия, а оттам до Парион – на също толкова. А Пропонтида описва като хиляда и четиристотин стадия дълга и петстотин широка; а колкото до Хелеспонта, определя най-малката му ширина на седем стадия, а дължината му на четиристотин.
57 Не съществува общо мнение за определението на Хелеспонта; всъщност, има няколко мнения за него. Защото някои наричат „Хелеспонт” цялата Пропонтида; други – частта на Пропонтида, която е отсам Перинт; други добавят и онази част от външното море, която е срещу залива Мелас и се отваря към Егейско море, и тези автори поред обхващат различни части в определенията си, някои частта от Сигейон до Лампсак и Кизик, или от Париос, или Приапос, докато други добавят частта, простираща се от Сигрион в остров Лесбос. Някои дори не се притесняват да прилагат името Хелеспонт за цялото открито море чак до Мюртойското море, тъй като, както казва Пиндар592 в химните си, тези, които плавали с Херакъл от Троя през девствения проток на Хеле, докосвайки Мюртойското море се върнали отново към Кос, защото Зефир духал насреща им. И по този начин, те искат цялото Егейско море до Термейския залив и морето, което е при Тесалия и Македония да се нарича Хелеспонт, привеждайки за свидетел и Омир; защото Омир593 казва:
Щом пожелаеш и щом ти е нужно, ще можеш да видиш
как прекосяват в зори Хелеспонт, изобилен със риба,
Но този аргумент се оборва от тези стихове:
Вождът594 от Енос тракийски Пейрой Имбрасид595
Но той е бил вожд на „всички тракийци” 596, които са
мирно живеещи близо покрай Хелеспонт бързотечен.597
Тоест Омир представя онези598, които са разположени след тях599 като обитаващи извън Хелеспонта; сиреч, Енос се намира в някогашната Апсинтида, макар днес да се нарича Корпилике, докато земята на киконите е разположена след тях на запад600.
58 Корпили: някои от траките. Страбон, Седма книга; земята им се нарича Корпилике; защото Енос се намира в някогашната Апсинтида, макар че днес се нарича Корпилике.
59 Тетрахорити: Бесите, според Страбон в Седма книга. Наричали се също и тетракомой.
60 Той601 казва в седмата си книга на същия труд602, че се е познавал със стоическия философ Посидоний603, който придружавал Сципион при падането на Картаген.
61 Има и река Арисбос в Тракия, както казах преди, а близо до нея са траките кебрени.
62 Може би Рипе се е наричала и Рипай, в мн. ч., ако Страбон има предвид Рипе, когато казва, че Рипай е необитаема. А страната наричат Рипида. [Но на друго място604 Страбон казва много ясно: „Рипе, Стратие и Ениспе не само трудно се намират, но и когато ги намериш е безполезно, защото са запуснати.”]
63 [Географът казва също, че племето на кауконите е било напълно унищожено.] И по-нататък географът казва, че кауконите в Пелопонес, аркадската му част, не могли да търпят да ги управлява домът на Лепрей – Лепрей бил лош човек – и затова отплавали оттам за Ликия.
64 [Според Порфирий, хората от Метоне, които били поданици на Менелай, се наричали фтийци.] Но Географът казва, че населението около Метоне не били единствените хора, наричани фтийци, но както беше казано преди, поданиците на Ахил, Протезилай и Филоктет също били назовавани с това име.
65 Същият Географ казва също така, че Истър някога се е наричал „Матоас” сиреч, на елински „Асиос”605; и че, макар скитите често пъти да са го прехвърляли без да претърпят щети, все пак, когато веднъж ги сполетяло нещастие, името му било променено на Данубис или Даусис, сякаш реката била виновна за грешката им.
66 Географът казва също, че Хадес бил много почитан там606.
==============================================================
==============================================================
Към глава седма от книга седма
Антични автори 